ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 16.12.2025

COM(2025) 783 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно прилагането на Регламента за механизма за корекция на въглеродните емисии на границите

Списък на съкращенията

МКВЕГ	Механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите
ОЦП	Обща централна платформа
Код по КН	Код по Комбинираната номенклатура
Еквивалент на CO2	Еквивалент на въглеродния диоксид
COP	Конференцията на страните (по РКООНИК)
ЕИП	Европейско икономическо пространство
ЕФ	Емисионен фактор
СТЕ на ЕС	Система на ЕС за търговия с емисии
ПГ	Парников газ
КНР	Компенсиране на непреките разходи
ПФПНВ	Приобщаващ форум за подходи за намаляване на въглерода (водеща инициатива на ОИСР)
НСРД	Най-слаборазвити държави
МДП	Мониторинг, докладване и проверка
НКО	Национален компетентен орган
СЗЕ	Споразумение за закупуване на електроенергия
КСЕ	Специфични съпътстващи емисии
МСП	Малки и средни предприятия
РКООНИК	Рамкова конвенция на ООН по изменението на климата
СТО	Световна търговска организация

Съдържание

Списък на съкращенията    

Кратко изложение    

1.    Въведение    

2.    Актуално състояние: МКВЕГ в края на преходния период    

2.1. МКВЕГ, ценообразуване на въглеродните емисии и форуми    

2.2. Преходен период на МКВЕГ    

3.    Работа с партньорите ни    

3.1    Участие на трети държави    

3.2    Въздействие на МКВЕГ върху трети държави    

3.3. Улесняване на прилагането на МКВЕГ за производители от трети държави    

3.4. Прилагане на МКВЕГ в Европейското икономическо пространство (ЕИП)    

4.    Повишаване на ефективността и ефикасността на МКВЕГ    

4.1    Въведение    

4.2. Стоки надолу по веригата    

4.3    Избягване на МКВЕГ: заобикаляне и други практики за неправомерно намаляване на отговорността по МКВЕГ    

4.4    Електроенергия    

4.4.1 Внос на електроенергия от Западните Балкани и Украйна    

4.4.2 Внос на електроенергия от Обединеното кралство    

4.5    Изместване на въглеродни емисии    

4.6    Цени по подразбиране на въглеродните емисии    

4.7    Методика за изчисляване на съпътстващите непреки емисии    

4.8    Корекция на безплатното разпределяне на квоти    

4.9    Рационализиране на административни процедури    

5    Перспектива: Разширяване на обхвата и завършване на МКВЕГ: Етап 2    

5.1 Непреки емисии    

5.2    Емисии от транспорта    

5.3    Разширяване на обхвата на МКВЕГ, за да включва други сектори    

5.3.1 Стоки прекурсори    

5.3.2 Допълнителни стоки    

5.3.3 Стоки надолу по веригата    

6    Заключения, следващи етапи    

Кратко изложение

С настоящия доклад се прави преглед на прилагането на механизма на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) по време на преходния период от 1 октомври 2023 г. до края на 2025 г. В него се прави оценка на приноса на МКВЕГ за справяне с изместването на въглеродни емисии и за насърчаване на ценообразуване на въглеродните емисии в световен мащаб и се разглеждат управлението, администрирането, принудителното изпълнение и международното измерение на МКВЕГ. В доклада се очертава и пътната карта за изпълнение и съпътстващите я мерки, необходими за осигуряване на ефикасен и ефективен режим за окончателното прилагане на МКВЕГ от 2026 г. нататък.

По време на преходния период на прилагането му от 2023 г. до 2025 г. чрез МКВЕГ се насърчиха мониторингът и докладването на съпътстващите емисии на внасяните стоки от цял ​​свят.

Перспективата за започване на окончателния период на МКВЕГ на 1 януари 2026 г. предостави стимул за намаляване на съпътстващите емисии на стоките, внасяни в ЕС. Освен това чрез своята структура, която включва приспадането на действително платената цена за въглеродните емисии от финансовата корекция съгласно МКВЕГ, механизмът се оказва и катализатор за ценообразуването на въглеродните емисии. Това насърчи разрастващата се тенденция в световен мащаб за въвеждане на усъвършенствани системи за търговия с емисии и данъци върху въглеродните емисии. Чрез МКВЕГ се предостави и уникална възможност за по-широк политически дебат относно действията в областта на климата в световен мащаб.

През този преходен период Комисията активно се ангажира да работи за осигуряване на координирани действия по мерките за въглеродните емисии на границите в рамките на съответните многостранни форуми, работещи по въпросите на клубове за въглеродни емисии и коалициите от участници със сходни интереси. Освен това тя си сътрудничи с търговските ни партньори и международните организации (включително СТО), както и в рамките на международни форуми, за да представи и обясни целите и структурата на МКВЕГ, както и особеностите на неговото прилагане.

Понастоящем са налице около 80 инструмента за ценообразуване на въглеродните емисии, въведени в 95 юрисдикции, като обхватът им достига около 28 % от световните емисии на парникови газове през 2025 г. 1 За да се отчете цената на въглеродните емисии, действително платена в обхванатите от МКВЕГ сектори съгласно тези инструменти за ценообразуване на въглеродните емисии, Комисията ще потърси обратна информация от заинтересованите страни относно акта за изпълнение, с който се определят правилата за приспадане на цената на въглеродните емисии през първото тримесечие на 2026 г., преди неговото приемане.

В световен мащаб се разработват все повече доброволни схеми за ценообразуване на въглеродните емисии. Това изпраща силен положителен сигнал както към частния, така и към публичния сектор относно ползите от ценообразуването на въглеродните емисии за постигане на целите в областта на климата. ЕС също повишава строгостта на политиките си в областта на климата. През юли 2025 г. Комисията предложи изменение на Европейския закон за климата, така че като цел на ЕС в областта на климата за 2040 г. да бъде заложено намаляването на нетните емисии на парникови газове (ПГ) на ЕС с 90 % спрямо 1990 г. до 2040 г., както е посочено в Политическите насоки на Комисията за периода 2024—2029 г. През ноември 2025 г. в рамките на Съвета по околна среда държавите членки постигнаха съгласие по общ подход за правно обвързваща водеща цел за 2040 г. от 90 %, включваща вътрешна цел от 85 % и до 5 % международни въглеродни кредити. През декември 2025 г. председателството на Съвета и представителите на Европейския парламент постигнаха предварително споразумение по тези цели. Въпреки сложността, присъща на въвеждането на нов инструмент, ЕС успя да създаде за безпрецедентно кратък срок функционална рамка за управление на МКВЕГ. Държавите членки, Комисията и заинтересованите страни използваха преходния период, за да съберат данни и опит, бързо да изготвят заключения и да въведат механизъм, който е не само оперативен, но и непрекъснато се усъвършенства. С Регламента за опростяване на МКВЕГ — Регламент (ЕС) 2025/2083 на Европейския парламент и на Съвета от 8 октомври 2025 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2023/956 — се укрепи настоящото управление и Комисията получи по-силна роля в надзора на прилагането на МКВЕГ чрез централизирания регистър на МКВЕГ.

ЕС редовно си взаимодейства с международни партньори и заинтересовани страни, които имат интерес от функционирането на МКВЕГ на ЕС или са изразили опасения относно неговата структура или практическите аспекти на прилагането му. Освен това той активно насърчава и финансира проекти за декарбонизация в трети държави. Вдъхновена от поуките, извлечени по време на преходния период на МКВЕГ, Комисията ще продължи да подкрепя държавите в усилията им за декарбонизация, включително по отношение на прилагането на МКВЕГ, както е посочено в глобалната визия на ЕС в областта на климата и енергетиката и в предложението за инструмента „Глобална Европа“. Предоставените в настоящия доклад резултати от моделирането показват, че въздействието на МКВЕГ върху най-слабо развитите държави (НСРД), развиващите се държави и съседните държави е относително слабо. Следва да се отбележи, че въз основа на моделите съвкупната промяна (спрямо сценарий без МКВЕГ) в БВП на НСРД до 2035 г. се очертава да бъде по-малка от 0,01 % . Същевременно се очаква въвеждането на МКВЕГ да допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб.

МКВЕГ ще бъде въведен постепенно в рамките на период от 8 години — от 2026 г. до 2034 г., успоредно с постепенното премахване на безплатните квоти за емисии съгласно СТЕ на ЕС. Това ще даде време на производителите на стоки по МКВЕГ в рамките на ЕС и извън него да продължат декарбонизацията си, а на третите държави — да въведат системи за ценообразуване на въглеродните емисии.

Въз основа на извлечените поуки по време на преходния период и обратната информация, събрана от заинтересованите страни, Комисията реши да използва и двуетапен подход за укрепване и разширяване на МКВЕГ през следващите години.

Етап 1 през периода 2026—2027 г. с предложения в края на 2025 г. за разширяване на обхвата надолу по веригата, укрепване на МКВЕГ чрез правила за недопускане на заобикалянето, изменение на правилата за изчисляване на съпътстващите емисии на електроенергията и временен механизъм за подкрепа на декарбонизацията на секторите с висок оставащ риск от изместване на въглеродни емисии, а през 2026 г. — акт за изпълнение, с който се определят правилата за приспадане на цената на въглеродните емисии, действително платена в трети държави. С този пакет се цели постигане на по-голяма ефективност на МКВЕГ чрез намаляване на риска от изместване на въглеродни емисии надолу по веригата, засилване на прилагането на механизма, възпиране на практиките за избягване на данъци и стимулиране на декарбонизацията на електроенергийните мрежи в трети държави.

Етап 2 предвижда последващ доклад (през 2027 г.), включващ оценка на начините за допълнително разширяване на обхвата i) към непреките емисии от други стоки по МКВЕГ (желязо и стомана, алуминий и водород) и ii) към други сектори.

1.Въведение

Контекст и цел на настоящия доклад

С включения в настоящия доклад анализ се разглежда постигнатото през преходния период, оценява се приносът на МКВЕГ за справяне с изместването на въглеродни емисии и за насърчаване на ценообразуването на въглеродните емисии в световен мащаб и се разглеждат неговото управление, администриране, принудително изпълнение и международно измерение. В доклада се очертават и пътната карта за изпълнение и съпътстващите я мерки, необходими за осигуряване на ефикасен и ефективен окончателен режим за прилагане на МКВЕГ от 2026 г. нататък.

Следователно докладът отговаря и на изискванията на член 30, параграф 2 от Регламента за МКВЕГ 2 за оценка на съответните аспекти, свързани с Регламента, като например:

·разширяването на обхвата на регламента, така че да бъдат включени i) съпътстващите непреки емисии от нови стоки по МКВЕГ (вж. глава 5.1), ii) съпътстващите емисии на транспорта на стоките по МКВЕГ и транспортните услуги (вж. глава 5.2), iii) допълнителните стоки (вж. глава 5.3.2) и iv) другите вложени материали (прекурсори) в стоките по МКВЕГ (вж. глава 5.3.1);

·съответните критерии, които трябва да се прилагат в контекста на разширения обхват;

·техническите изисквания за изчисляване на съпътстващите емисии за други потенциални стоки по МКВЕГ;

·международните разисквания относно действията в областта на климата (вж. глави 2.1 и 3.1) и въздействието на МКВЕГ върху развиващите се държави, по-специално върху най-слабо развитите държави (вж. глава 3.2);

·управлението на МКВЕГ (вж. глава 2);

·методиката за изчисляването на непреките емисии (вж. глава 4.6).

По време на преходния период вносителите бяха задължени да докладват всяко тримесечие емисиите на парникови газове, съпътстващи стоките по МКВЕГ, пуснати на пазара на ЕС, без никакви финансови задължения. Целта бе да се генерират надеждни данни, да се усъвършенстват методиките, да се изгради административен капацитет и да се подготви окончателната система за МКВЕГ.

Въз основа на данните от МКВЕГ, събрани в преходния регистър, бе установено значително увеличение на спазването на правилата за докладване по МКВЕГ. 95 % от всички вносители, внасящи над 50 тона стоки по МКВЕГ годишно, докладваха действителните съпътстващи емисии през третото тримесечие на 2025 г., вместо стойностите по подразбиране.

Това е огромно увеличение спрямо третото тримесечие на 2023 г., когато влязоха в сила преходните правила на МКВЕГ и само 11 % от вносителите докладваха действителните емисии. Дори при внос на по-малки количества, който вече е освободен (след сборното законодателство, прието от Европейския парламент и Европейския съвет), над 50 % от вносителите докладват действителните съпътстващи емисии.

Сега е моментът да се премине към етап 2, за да се извърши правилната проверка на тези емисии.

МКВЕГ допринесе за тенденция да се възприемат системи за ценообразуване на въглеродните емисии и мониторинг на емисиите в световен мащаб. Откакто МКВЕГ започна да се прилага на 1 октомври 2023 г., броят на инструментите за ценообразуване на въглеродните емисии, които действат в световен мащаб, се е увеличил до 80 инструмента, въведени в 95 юрисдикции, като в техния обхват попадат около 28 % от световните емисии на парникови газове през 2025 г. 3 Това показва също и по-сериозното отношение на държавите към борбата с изменението на климата.

Освен това все по-голям брой държави признават, че изместването на въглеродни емисии е риск за всички енергоемки отрасли, а няколко юрисдикции проучват или прилагат мерки за намаляване на въглеродните емисии на границите. Диапазонът им обхваща от развити икономики (като Австралия, Канада, Тайван и Обединеното кралство) до държави със среден доход и развиващи се държави, като Бразилия и Турция.

Съществуват и няколко многостранни инициативи, в които се поставя акцент върху този въпрос. Отворената коалиция за пазари на въглеродни емисии с цел постигане на съответствие, предложена от Бразилия по време на клуба COP30, е най-новата инициатива след Клуба по климата в рамките на Г-7 и приобщаващия форум за подходи за намаляване на въглерода (IFCMA) на ОИСР.

Потенциалът на МКВЕГ да стимулира намаляването на емисиите от продукти, пуснати на пазара на ЕС, ще се разгърне напълно едва когато механизмът започне да се прилага окончателно от 2026 г. Вече са налице обаче много признаци, че в периода след въвеждането на МКВЕГ дружествата с по-чисто производство са запазили или подобрили пазарните си позиции дори преди влизането му в сила, докато производителите с по-висок въглероден интензитет са изправени пред натиск да се адаптират 4 . Тези резултати показват, че МКВЕГ допринася за стимулите за декарбонизацията на промишлеността и за повишаването на конкурентоспособността на по-чистите оператори.

Въз основа на извлечените поуки по време на преходния период, през 2025 г. ЕС прие целенасочен пакет за опростяване с цел да се рационализира управлението на МКВЕГ и да се намали административната тежест, като същевременно се запази екологосъобразността. Основните му елементи са следните:

·праг de minimis от 50 тона, който освобождава приблизително 90 % от вносителите, но запазва в обхвата си 99 % от съпътстващите емисии;

·по-лесно спазване на изискванията през първата година (включително коригирани изисквания за притежаване на сертификат);

·изяснено упълномощаване и представителство; и

·засилено интегриране на данни за МКВЕГ и митническите данни.

Очаква се заедно тези мерки да намалят значително свързаната с МКВЕГ административна тежест и да опростят неговото прилагане.

От 2026 г. финансовите задължения по МКВЕГ ще бъдат въведени постепенно — успоредно със и пропорционално на постепенното премахване на безплатното разпределение на квоти по СТЕ на ЕС. Това ще осигури предвидим и балансиран преход за операторите и администрациите. В съответствие с Регламента за МКВЕГ Комисията възнамерява да продължи напред в две етапа:

Етап 1 през 2026—2027 г., с предложения в края на 2025 г. по следните аспекти: разширяване на обхвата надолу по веригата, правила за недопускане на заобикалянето и правила за изчисляване на съпътстващите емисии на електроенергията и временно решение за подкрепа на секторите, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, а през 2026 г. — акт за изпълнение, с който се определят правилата за приспадане на цената на въглеродните емисии, действително платена в трети държави

Етап 2: през 2027 г. Комисията ще разгледа възможността да предвиди допълнителни разширявания на обхвата, така че да бъдат включени други продукти надолу по веригата и други сектори, обхванати от СТЕ, като например химични продукти, непреки емисии.

2.Актуално състояние: МКВЕГ в края на преходния период

В настоящия раздел се подчертава начинът, по който насоките, дискусиите и информационните дейности в рамките на МКВЕГ създадоха динамика на взаимно обучение, успоредно с глобалното възприемане на ценообразуването на въглеродни емисии и подобреното измерване на съпътстващи емисии. В него се документира и по-задълбочено сътрудничество с трети държави, по-широка осведоменост за рисковете от изместване на въглеродни емисии и появата на планове в няколко юрисдикции за разработване на собствени мерки за въглеродни емисии на границите.

2.1. МКВЕГ, ценообразуване на въглеродните емисии и форуми

С МКВЕГ се насърчиха и улесниха мониторингът и докладването на съпътстващите емисии на стоките по целия свят и се започна стимулирането на намаляването на съпътстващите емисии, внасяни в ЕС чрез множество канали.

Първо, за да се улесни спазването на правилата за докладване, МКВЕГ преминава от система за докладване на емисиите, базирана на инсталации (както се използва в Системата на ЕС за търговия с емисии — СТЕ на ЕС), към методика на равнището на продукт.

Съгласно СТЕ на ЕС емисиите се наблюдават и проверяват на равнището на инсталация — обикновено завод или производствен обект — като се поставя акцент върху общите преки емисии, генерирани в рамките на инсталацията. Този подход е подходящ за местни оператори, подчинени на законодателството на ЕС, но не би могъл да се прилага пряко за внос, при който ЕС няма юрисдикция върху цели промишлени съоръжения.

Поради това МКВЕГ изискваше различна методика, с която биха могли да се определят съпътстващите емисии за специфични стоки (като например тон стомана, алуминий или цимент), пуснати на пазара на ЕС. Комисията разработи рамка за докладване на емисиите, основаваща се на продукта, която отразява международни практики, като например методиките за определяне на въглеродния отпечатък и за оценка на жизнения цикъл на продуктите, но ги адаптира, за да осигури равностойност с производствените маршрути и обхвата на емисиите на СТЕ на ЕС. Вместо да се изчисляват въздействията през целия жизнен цикъл (от добива на суровини до извеждането от експлоатация), в метода в рамките на МКВЕГ се поставя акцент върху емисиите на продукта от потреблението на енергия и промишлените процеси до момента, в който продуктът напусне производственото съоръжение.

За да е възможно това да се осъществи на практика с методиката в рамките на МКВЕГ i) се определят ясни граници на системата за всеки обхванат продукт въз основа на начина на неговото производство (например доменна стомана, съотношението клинкер/цимент), ii) се установяват емисионни фактори по подразбиране, iii) се позволява използването на действително измерени данни, когато съществува надежден мониторинг (като същевременно се предоставя възможност за използване на стойности по подразбиране) и iv) се изисква проверка от трета страна с постепенно привеждане в съответствие със стандартите за мониторинг, докладване и проверка (МДП) на СТЕ на ЕС с течение на времето. Накратко, този метод на докладване по МКВЕГ позволява изчисляването на сравним, базиран на продукта въглероден показател. Това предоставя възможност за равно третиране между производителите на стоки по МКВЕГ от ЕС и чуждестранните производители, гарантира се проследимост на съпътстващите емисии и се полагат основите за вероятно глобално сближаване по отношение на правилата за докладване на въглеродните емисии.

Освен това, за да се подпомогнат съответните заинтересовани страни при спазването на МКВЕГ, от 2023 г. Комисията стартира информационни и комуникационни кампании (вж. по-долу).

Тези усилия дадоха резултати по отношение на спазването на МКВЕГ, което доведе до увеличаване на докладването на действителните емисии.

В началото на преходния период (четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2024 г.) почти всички вносители докладваха стойности по подразбиране. Само около 8—11 % от вносителите докладваха действителни стойности на емисиите. Останалите 89—92 % докладваха „друго“, което означава стойности по подразбиране (или „действителните стойности не са налични“) 5 .

Впоследствие през третото тримесечие на 2024 г. се наблюдава промяна. Делът на вноса, отчетен с действителни стойности, скочи до 46 %. Той се задържа на 46 % през четвъртото тримесечие на 2024 г. и се покачи допълнително до 52 % през първото тримесечие на 2025 г. и 53 % през второто тримесечие на 2025 г. С други думи за по-малко от година системата премина от предимно стойности по подразбиране до деклариране на около половината от всички записи с действителни стойности на равнището на продукт.

Ефектът е още по-ясен, когато се разглеждат големи пратки (>1000 тона). Това са търговците и групите, които могат по-лесно да получават данни от своите доставчици. По отношение на тях докладването на действителната стойност започна с ниските 25—31 % през четвъртото тримесечие на 2023 г. до второто тримесечие на 2024 г. Впоследствие от третото тримесечие на 2024 г. нататък тази стойност се увеличи до 90—93 %. Съответно колкото по-голям е вносът, толкова по-високо е съответствието с действителните стойности, което е в пълно съответствие с целите на МКВЕГ.

С други думи тоновете, които са най-важни за емисиите, са тези, които се отчитат с действителни стойности. Вж. фигура 1 за повече подробности относно промяната в отчитането от преходния регистър на МКВЕГ:

Фигура 1: % от вноса, отчитащ действителни стойности и други (стойности по подразбиране) през преходния период на МКВЕГ, по тримесечия.

Предварителният анализ показва, че в периода между четвъртото тримесечие на 2023 г. и второто тримесечие на 2025 г. статистически може да има процентно намаление на големи отклонения с повече от половината. Потенциалните причини за подобряване на качеството на данните с течение на времето включват следното.

1.Производителят от трета държава предоставя данни за инсталацията, измерени съгласно правилата за прилагане на МКВЕГ (в съответствие с МДП по модела на СТЕ на ЕС: данни за дейността + емисионни фактори/технологични емисии).

2.Производителят може да разпредели емисиите към продукта по МКВЕГ (например към конкретен стоманен продукт, цимент, алуминий), като използва методиката в рамките на МКВЕГ на равнището на продукт и границите на системата.

3.Налична е документация (данни за производството, потребление на гориво/енергия, емисии от процесите, изчислителни таблици), така че вносителят може да я качи в регистъра на МКВЕГ.

Следователно с МКВЕГ е насърчаван и улесняван мониторингът на емисиите в световен мащаб, което е първата необходима стъпка при разработването на мерки за намаляване на емисиите.

Чрез своята структура и прилагането на приспадането на действително платената цена на въглеродните емисии от финансовата корекция съгласно МКВЕГ, механизмът се оказа катализатор за разработването на ценообразуването на въглеродните емисии. МКВЕГ включва екологичните вторични ефекти от производството на енергоемки стоки, когато те навлязат на единния пазар на ЕС. Финансовото задължение започва да се прилага от 2026 г. Това означава, че вносителите трябва да закупят сертификати по МКВЕГ, равни на съпътстващите емисии на обхванатите стоки. Това гарантира равностойност с обхвата и цената на въглеродните емисии на СТЕ на ЕС, с приспадане на всяка цена на въглеродните емисии, действително платена в държавата на произход.

С тази политика се възнаграждават производителите, които могат да измерват и намаляват емисиите на равнището на продукта. Това дава ясен стимул на правителствата да приемат вътрешно ценообразуване на въглеродните емисии и да запазят приходите, вместо те да се събират от държавите — членки на ЕС чрез общата централна платформа.

След стартирането на МКВЕГ, повече юрисдикции преминаха към ценообразуване и мониторинг, докладване и проверка. Обхватът се увеличи в световен мащаб и производителите преминаха от отчитане на стойности по подразбиране към отчитане на действителните си емисии. Това изпраща на трети държави ценовия сигнал, необходим за приемането на мерки за цената на въглеродните емисии.

Чрез осигуряване на равностойност между разходите за емисии от внос и производството в ЕС, МКВЕГ се справя с изместването на въглеродни емисии и стимулира вноса на по-чисти продукти. Стоките с по-ниски емисии ще изискват по-малко сертификати по МКВЕГ, с което ще се намалят разходите за околна среда и ефикасните начини на производство (като електродъгови пещи, използващи нисковъглеродна енергия за производство на стомана, нискоклинкеров цимент, модерен алуминий) ще станат по-конкурентоспособни. С постепенното премахване на безплатното разпределение на квоти на емисии по СТЕ, това предимство ще се засили, като ще стане напълно приложимо през 2032 г.

Наскоро приетото партньорство за чиста търговия и инвестиции с Южна Африка е поредно доказателство за следваната от ЕС тенденция за обвързване на търговията и инвестициите с проверими въглеродни показатели и насочване на капитала към по-чисти и по-конкурентоспособни вериги на доставките.

Чрез МКВЕГ се предостави уникална възможност за насърчаване в световен мащаб на по-голяма политическа съгласуваност относно действията в областта на климата. През този преходен период Комисията участва активно в съответните многостранни форуми и различни коалиции от участници със сходни интереси за координирани действия по отношение на мерките за намаляване на въглеродните емисии на границите, като се обърна внимание на изместването на въглеродни емисии и оперативната съвместимост на докладването на въглеродните емисии.

По време на Конференцията на страните (COP) по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), търговските партньори на ЕС от развиващите се държави изразиха опасения и несигурност относно МКВЕГ, включително относно евентуалното му въздействие върху трети държави и относно факта, че с МКВЕГ не се освобождават и не се прави по друг начин диференциация в полза на продукти от развиващите се държави. По време на съпътстващи събития Комисията обсъди тези и други свързани с МКВЕГ въпроси с делегациите на трети държави, търговски асоциации и организации на гражданското общество — двустранно и в рамките на други преговори. Тези обсъждания допринесоха за по-доброто разбиране на МКВЕГ като мярка в областта на околната среда за справяне с изместването на въглеродни емисии. Те също така подчертаха отвореността на Комисията за сътрудничество с трети държави и за включване на конструктивна обратна информация в структурата на МКВЕГ.

По време на COP30 през 2025 г. ЕС отново заяви, че приветства продължаващия диалог с глобалните партньори за засилване на сътрудничеството по политически мерки за борба с изменението на климата с въздействие върху търговията, включително мерки за предотвратяване на изместването на въглеродни емисии. Комисията ще допринесе за процеса на мобилизиране на „Global Mutirão“, договорен от страните по COP във връзка с нов диалог в рамките на помощните органи на РКОНИК с участието на страните и други заинтересовани страни (включително Международния търговски център, Конференцията на ООН за търговия и развитие и Световната търговска организация). Целта на настоящия диалог е да се разгледат възможностите, предизвикателствата и пречките пред засилване на международното сътрудничество, свързано с търговията. Наред с други неща, той следва да обхваща мерките, предприети за борба с изменението на климата, включително мерки, например МКВЕГ, с които се коригират разликите в цените на въглеродните емисии на границата, както и други мерки в областта на климата с въздействие върху търговията, например нарушаващи търговията субсидии и ограничения върху износа и вноса на нисковъглеродни технологии и суровини, които са от критично значение за нисковъглеродните икономики.

По време на COP30 ЕС подкрепи и няколко плурилатерални инициативи, включително „Декларация относно отворената коалиция за пазари на въглеродни емисии с цел постигане на съответствие“ на лидерите. В декларацията се признава значението на ценообразуването на въглеродните емисии и пазарните механизми като ключови инструменти за постигане на напредък в действията в областта на климата в световен мащаб.

ЕС участва активно в приобщаващия форум за подходи за намаляване на въглерода (IFCMA) на ОИСР, като работи съвместно с 60 държави членки в подкрепа на по-съгласувани подходи към глобалните усилия за смекчаване. По-специално Европейската комисия направи доброволен принос за повишаване на оперативната съвместимост на данните за въглеродния интензитет и системите за мониторинг, докладване и проверка, което доведе до публикуването на два документа на IFCMA на 30 юни 2025 г 6 . Оперативната съвместимост позволява данните да се използват в широк спектър от случаи. Това намалява разходите за докладване на дружествата и улеснява докладването на действителните емисии по МКВЕГ.

От 2023 г. насам Комисията подкрепя и дейността на Клуба по климата 7 за насърчаване на международното сътрудничество в областта на декарбонизацията на промишлеността. През септември 2025 г. Клубът по климата публикува съвместни доброволни принципи относно действия за справяне с изместването на въглеродни емисии 8 .

През 2025 г. Комисията допринесе активно и за съвместното изявление на Клуба по климата по време на COP30 и за ангажимента в световен мащаб за растеж на пазарите на стомана и цимент с почти нулеви и ниски емисии. Както изявлението, така и обещанието са публикувани на 6 ноември в контекста на COP30 9 .

ЕС работи тясно с други членове на СТО по прилагането на МКВЕГ чрез няколко сесии, за да информира за актуалното състояние на прилагането на механизма и да получи обратна информация от членовете на СТО. МКВЕГ беше обект на редовни обсъждания в Комисията по търговия и околна среда. Освен това ЕС информира членовете на СТО и за отправянето на покани за предоставяне на данни и проекти на актове, които публикува за обратна информация. Освен това той се възползва от възможностите на други многостранни форуми, за да предостави на партньорите от ЕС актуална информация относно прилагането на МКВЕГ.

Понастоящем трети държави също се готвят да въведат или обмислят въвеждането на свои собствени МКВЕГ. Например от 1 януари 2027 г. Обединеното кралство също ще въведе механизъм на Обединеното кралство за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ на Обединеното кралство). МКВЕГ на Обединеното кралство ще бъде въведен директно (без преходен период) и ще обхваща стоки от пет от секторите, обхванати от МКВЕГ на ЕС. С други думи, той ще обхване алуминий, цимент, торове, водород и желязо и стомана, но не и електроенергия.

МКВЕГ на Обединеното кралство ще се прилага по отношение на преки и непреки емисии за всички сектори и за избран брой прекурсори. Секторният му обхват ще бъде преразгледан след 2027 г., за да се отразят евентуалните промени в рисковете от изместване на въглеродни емисии.

Други търговски партньори, включително Австралия, Бразилия, Канада и Тайван, обявиха, че също обмислят сходни инструменти.

ЕС е запознат с опасенията на търговските партньори относно евентуалните въздействия на МКВЕГ и ги разглежда във възможно най-голяма степен, така че да направи механизма още по-ефективен и по-лесен за прилагане от участващите заинтересовани страни. Обратната информация, получена от държавите партньори и техните отрасли, е ценна и при усилията на МКВЕГ за опростяване.

2.2. Преходен период на МКВЕГ

Преглед на данни

Прегледът на данните по-долу е представен подробно в приложение IV.

Между четвъртото тримесечие на 2023 г. и второто тримесечие на 2025 г. данните от МКВЕГ показват внос на около 156 милиона тона стоки по МКВЕГ, от които около 69 % са желязо и стомана, 15 % са торове, 11 % — цимент и 5 % — алуминий. Най-големите износители на стоки по МКВЕГ за ЕС през този период са били Украйна и Турция, отговорни съответно за приблизително 14 % и 12 % от общото количество по маса .

Оценката на съпътстващите емисии, натрупани през 2024 г. от преходния регистър на МКВЕГ, показва общо 167 милиона тона CO2 еквивалент — 102,5 милиона тона CO2 еквивалент за желязо и стомана, 38,4 милиона тона CO2еквивалент за алуминий, 18 милиона тона CO2 еквивалент за торове и 8 милиона тона CO2 еквивалент за цимент.

Въз основа на докладваното от деклараторите използването на действителни стойности се е увеличило значително с течение на времето: от едва 8 % през четвъртото тримесечие на 2023 г. до около 53 % през второто тримесечие на 2025 г., което показва, че все повече вносители успяват да участват смислено със своята верига на доставки, за да получат и докладват необходимите данни.

Що се отнася до електроенергията като стока по МКВЕГ, данните от регистъра, по начина, по който са докладвани от деклараторите, показват общо декларирано количество от 96 милиона MWh между четвъртото тримесечие на 2023 г. и второто тримесечие на 2025 г. Основните износители са Обединеното кралство (65 % от общия внос на електроенергия, деклариран в регистъра на МКВЕГ), Сърбия (15 %) и Северна Македония (5,2 %).

Общите съпътстващи емисии за код по КН 27 160 000 възлизат на 86 милиона тона CO2 еквивалент. Важно е да се отбележи, че основният механизъм за изчисляване на съпътстващите емисии за електроенергия като стока по МКВЕГ, е използването на стойности по подразбиране, базирани на производството на електроенергия от изкопаеми горива. Този подход отразява механизма за ценообразуване на електроенергията в ЕС, но ограничава признаването на декарбонизирани източници на електроенергия, което води до потенциално надценяване на действителните съпътстващи емисии.

Стойностите по подразбиране от преходния период се основават на една глобална средна стойност по подразбиране за всеки код по КН. Поради това Комисията е поела ангажимент да гарантира, че при определянето на стойностите по подразбиране за МКВЕГ ще бъдат използвани данните от регистъра на МКВЕГ за окончателния период (по време на планирания преглед през 2027 г., след като приключи първият период на докладване и съответните данни могат да бъдат използвани за изчисляване на тези преразгледани стойности).

Администриране и управление на МКВЕГ

Управлението на МКВЕГ се основава на хибридна, многостепенна рамка с участието на Комисията и органите на държавите членки (определени национални компетентни органи, НКО).

Комисията наблюдава прилагането на МКВЕГ на равнището на ЕС. В допълнение към надзора на централно равнище, Комисията създава и управлява системите, необходими за прилагането на МКВЕГ. Тя може също да преглежда и декларациите по МКВЕГ, подадени от деклараторите.

По време на преходния период (1 октомври 2023 г.—31 декември 2025 г.) Комисията създаде и управлява преходния регистър на МКВЕГ. Регистърът служи като централна платформа за вносителите, чрез която те подават тримесечни доклади за емисиите, а операторите от трети държави споделят данни за емисиите.

Комисията подготвя и регистъра на МКВЕГ, който ще замени преходния регистър за окончателния период. Модулът за управление на разрешенията (МУР) беше въведен през 2025 г. с цел да се рационализират заявленията на вносителите като одобрени декларатори по МКВЕГ, които НКО управляват както директно, така и чрез регистъра на МКВЕГ. Регистърът на МКВЕГ е взаимосвързан със системата на ЕС „Митническо обслужване на едно гише: обмен на сертификати“ (EU CSW-CERTEX) за автоматизиран контрол на разрешенията за МКВЕГ при внос от митническите органи на ЕС.

С цел да се намали административната тежест, Комисията разработи портала за оператори на инсталации от трети държави, чрез който те могат да качват данни за емисиите в регистъра на МКВЕГ. След като бъдат качени, тези данни могат да бъдат (повторно) използвани от различни вносители и за различни видове внос.

Комисията ще създаде и управлява общата централна платформа (ОЦП) след съвместна процедура за възлагане на поръчка между Комисията и държавите членки и интерфейс между ОЦП и регистъра на МКВЕГ. Продажбите и обратното изкупуване на сертификати по МКВЕГ ще се извършват на ОЦП от февруари 2027 г. На двете платформи ще се разглеждат задълженията за докладване и финансовите задължения на деклараторите по МКВЕГ.

Вторично законодателство

На Комисията е предоставено правомощието да приеме няколко акта с цел определяне на правилата, които ще се прилагат от началото на окончателната фаза и да осигури еднакво прилагане на МКВЕГ в целия ЕС, по-специално за да определи:

1.правилата за изчисляване и публикуване на цената на сертификатите по МКВЕГ

2.методите за изчисляване на съпътстващите емисии на стоките и стойностите по подразбиране за държава на произход и код по КН

3.правилата за проверка на емисиите

4.условията, при които националните органи по акредитация ще предоставят акредитация на проверяващите органи за целите на МКВЕГ

5.обхвата на информацията и периодичността, времето и средствата за комуникация с митническите органи

6.начина, по който се изчислява корекцията за безплатно разпределение, която би намалила броя на сертификатите по МКВЕГ, които трябва да бъдат върнати, за да се отрази степента, в която квотите по СТЕ на ЕС се разпределят безплатно

7.правилата за окончателния регистър на МКВЕГ

8.условията и процедурите, свързани със статуса „одобрен декларатор по МКВЕГ“

Комитетът за МКВЕГ се събира редовно, за да обсъжда политически и правни въпроси с представители на държавите членки, и е гласувал навреме в подкрепа на горепосочените актове за началото на окончателния период. Тези актове ще бъдат публикувани преди края на 2025 г. и ще започнат да се прилагат от 1 януари 2026 г.

С цел насърчаване и отчитане на цените на въглеродните емисии в трети държави, Комисията ще приеме акт за изпълнение, с който да се определят правилата за приспадане на цената на въглеродните емисии, ефективно платена в трети държави през първото тримесечие на 2026 г.

Национални компетентни органи (НКО) на държавите членки

Съгласно член 11 от Регламента за МКВЕГ всяка държава членка е определила специален орган за прилагането на МКВЕГ на национално равнище. НКО отговарят за контактите с вносителите, установени в тяхната държава членка, включително за обработката на заявления за и предоставянето на статут на одобрен декларатор по МКВЕГ на вносителите. НКО също така следят за спазването на задълженията по МКВЕГ, като приключват прегледа на декларациите по МКВЕГ въз основа на предоставена от Комисията предварителна оценка и решават дали следва да се налагат санкции съгласно рамката, установена в Регламента за МКВЕГ. На своя уеб портал за МКВЕГ Комисията поддържа ‑актуален ‑предварителен списък на националните компетентни органи (НОК). Когато списъкът бъде счетен за постоянен, Комисията ще го публикува в Официален вестник на ЕС.

22 държави членки са назначили орган по околна среда (техният НКО, отговарящ за СТЕ на ЕС), който да действа и като НКО по МКВЕГ, докато седем държави членки са възложили тези функции на своите митнически органи. Две държави членки са назначили и двата органа за НКО, а в една държава членка митническият орган е и НКО за СОЕО. В една държава членка НКО не е нито НКО за СТЕ, нито митническият орган.

Митническите органи на държавите членки работят съвместно с НКО за интегриране на МКВЕГ в съществуващите митнически процедури. В случаите когато ефективното прилагане на МКВЕГ на национално равнище зависи от различни органи, в някои държави членки могат да възникнат предизвикателства пред координацията.

Прилагане на нов механизъм

Ефективното прилагане на МКВЕГ изисква тясно сътрудничество между Комисията и държавите членки. Въпреки тези усилия продължават да са налице някои предизвикателства при подготовката на окончателния етап на МКВЕГ. Оперативната готовност варира между отделните НКО, като някои държави членки обработват заявленията ефикасно, докато други се сблъскват със забавяния и предизвикателства при прилагането. В допълнение към това ще бъде от ключово значение да се гарантира, че правилата за МКВЕГ се тълкуват последователно от органите на държавите членки.

Операторите и вносителите едва започнаха да използват бавно съществуващите инструменти, за да се подготвят за окончателния период: Само 78 оператори на инсталации от трети държави са се регистрирали в специалния портал за оператори на регистъра на МКВЕГ, въпреки системата за еднократно качване, въведена в края на декември 2024 г. 5 902 вносители са подали заявление, за да станат одобрени декларатори по МКВЕГ, което е предпоставка за продължаване на вноса на стоки по МКВЕГ в ЕС от 1 януари 2026 г.

Настоящите предизвикателства пред управлението произтичат и от факта, че МКВЕГ е напълно нов механизъм, включително за националните органи, вносителите и производителите от трети държави. Това изисква разработване и прилагане на нови административни процеси, ИТ системи и рамки за съответствие и поради това естествено е свързано в началото с оперативни несигурности и крива на обучение за Комисията, НКО, митническите органи и предприятията.

С оглед на значителните предизвикателства, постигнатият от 2023 г. насам бърз напредък представлява значително постижение за ЕС, неговите държави членки и международните партньори.

За да се подобри сътрудничеството между НКО на държавите членки, Комисията и НКО редовно организират неформални семинари за обмен на мнения и най-добри практики. По-тясното сътрудничество засилва националния експертен опит и административния капацитет. Това също така гарантира, че НКО по МКВЕГ могат да прилагат механизма последователно в целия ЕС.

Административни разходи

Оценяването на административните разходи за МКВЕГ за органите на държавите членки е особено предизвикателно, тъй като МКВЕГ е напълно нов инструмент. Поради това държавите членки и Комисията трябваше да изградят капацитет от самото начало и не можеха предварително да предвидят подробно всички възможни нужди по отношение на прилагането. НКО все още не са въвели всички необходими административни процеси за пълното прилагане на механизма. Например някои НКО все още развиват административния си капацитет за справяне със задачи като обработване на заявки за разрешения и осигуряване на съответствие.

В началото на 2025 г. Комисията стартира общоевропейско проучване, за да събере качествена и количествена обратна информация от всички държави членки относно техните административни разходи, свързани с прилагането на МКВЕГ. Резултатите показаха значително разнообразие в ситуациите между държавите членки, например по отношение на степента им на подготовка за окончателния етап и наличието на бюджетни прогнози за предстоящия период.

Стойността на вноса и броят на вносителите също се различават значително между държавите членки:

·Двете държави членки с най-висока стойност на внасяните стоки по МКВЕГ през 2024 г. са отчели внос от над 10 милиарда евро всяка, докато двете с най-ниска стойност са отчели внос на стоки по МКВЕГ само на стойност по-малка от 0,10 милиарда евро всяка.

·Броят на вносителите по МКВЕГ също варира значително: от 200 000 вносители през 2024 г., около 37 000 и 21 000 са били регистрирани съответно в държавата членка с най-много вносители и втората по брой вносители. В двете държави членки с най-малък брой вносители са регистрирани съответно само 1 200 и 400 вносители.

Тези големи разлики между държавите членки ще важат и през окончателния период на МКВЕГ, който започва през 2026 г., с изключение на вносителите до 50 тона годишно: сред 18 000 вносители, които се предполага, че ще попаднат в обхвата на МКВЕГ към 2026 г., се очаква държавата членка с най-много регистрирани вносители да има 2 700 вносители (2 200 за държавата членка с втория по големина брой вносители), докато се очаква двете държави членки с най-малък брой вносители да имат по-малко от 70 вносители.

Накрая държавите членки са избрали различни административни конфигурации за прилагане на МКВЕГ, по-специално като са назначили различни органи за свой национален компетентен орган, например органи по околна среда/СТЕ на ЕС или митнически органи. Това може да е свързано с различни предизвикателства и разходи, например при координиране на прилагането на МКВЕГ с митническите дейности.

Освен това много подробни правила и процедури, необходими за прилагането на МКВЕГ от 2026 г., все още бяха в процес на финализиране през четвъртото тримесечие на 2025 г. чрез вторично законодателство (например актове за изпълнение и делегирани актове), независимо дали Комисията и държавите членки вече са въвели ключови компоненти на МКВЕГ, като например регистъра, процесите на издаване на разрешения и изискванията за докладване.

Административните разходи за администрациите на държавите членки и Комисията продължават да се променят с прилагането на МКВЕГ и ще продължат да се увеличават с навлизането на механизма в окончателния му период през 2026 г., включително основните промени, въведени с пакета за опростяване, началото на продажбите на сертификати през 2027 г. и влизането в сила на промените в МКВЕГ, например първото разширяване на обхвата, предложено от Комисията.

Споразумение за съвместно възлагане на обществени поръчки и ОТП

Комисията работи по създаването на Обща централна платформа (ОЦП), от която от 1 февруари 2027 г. ще се управляват продажбите и обратното изкупуване на сертификати по МКВЕГ. На 1 декември 2025 г. Комисията прие решение да одобри подписването на проекта на споразумение за съвместна процедура за възлагане на обществени поръчки (JPA), което беше договорено с държавите членки на 17 ноември 2025 г. След като това споразумение бъде подписано от всички държави членки и от Комисията и влезе в сила, през 2026 г. Комисията ще стартира процедурата за съвместно възлагане на обществени поръчки от името на всички страни за възлагане на услуги, свързани с ОЦП.

Поуки, извлечени по време на преходния период

Една от основните поуки, извлечени през първата година от преходния етап, беше свързана с административните предизвикателства, пред които са изправени предприятията, особено малките и средните предприятия, и публичните органи при запознаването с нов, сложен инструмент. Тази поука изведе на преден план критичната и неотложна необходимост от опростяване на МКВЕГ.

Въз основа на обширни консултации със заинтересованите страни и публичните органи, както и на оперативни данни от първия период на докладване, в анализа на Комисията бяха изтъкнати непропорционалните разходи за привеждане в съответствие за МСП, забавянията при обработването на заявленията за разрешение от страна на НКО и рискът от непоследователно прилагане на сложни правила в целия ЕС. Сложността на някои изисквания за докладване, съчетана с различното равнище на подготвеност както сред НКО, така и сред предприятията, показа, че са необходими целенасочени промени с цел да се запази ефективността на МКВЕГ.

Пакет за опростяване от 2025 г.

С оглед на това на 26 февруари 2025 г. Комисията прие законодателно предложение за опростяване и укрепване на МКВЕГ преди окончателния етап и в съответствие с компаса за конкурентоспособността на ЕС. След бързо постигнатото споразумение между Парламента и Съвета по предложение на Комисията, регламентът беше приет на 8 октомври 2025 г.

Това бързо приемане позволи на Комисията и на държавите членки да вземат предвид мерките за опростяване, приети от ЕС за началото на окончателния период на 1 януари 2026 г., особено що се отнася до съответното вторично законодателство за окончателния период. Това съвместно постижение доказва способността на ЕС да се адаптира бързо и ангажимента да направи МКВЕГ едновременно ефективен и благоприятен за предприятията.

С настоящия регламент се цели гарантиране на административна ефективност, така че МКВЕГ да продължи да бъде практичен и благоприятен за предприятията, без да се прави компромис с целите му в областта на климата. Въвеждането на праг de minimis играе решаваща роля за намаляване на административната тежест за дребномащабните вносители. Чрез насочване на изискванията на МКВЕГ към по-големите вносители, с определения праг около 90 % от вносителите, предимно МСП, се освобождават от задълженията по МКВЕГ, докато 99 % от съпътстващите емисии остават в обхвата, като по този начин се запазва напълно екологичната ефективност на МКВЕГ.

Що се отнася до вносителите, обхванати от МКВЕГ, в регламента се предвиждат опростени изисквания за докладване с цел да се улесни спазването на изискванията от страна на деклараторите, например в случай на комплексни стоки. Освен това, за да се даде време на заинтересованите страни да се подготвят за своите задължения за докладване и финансови задължения, продажбата на сертификати по МКВЕГ на общата централна платформа ще започне едва на 1 февруари 2027 г., а годишните срокове за докладване са изместени за по-късна дата.

Друго важно подобрение е, че от 2027 г. Комисията може да определя цени на въглеродните емисии по подразбиране за държавите, в които се прилага инструмент за ценообразуване на въглеродните емисии. Деклараторите ще имат възможността да се позоват на тези стойности, за да поискат намаляване на финансовото си задължение по МКВЕГ, като алтернатива на предоставянето на проверените доказателства за действително плащане на цената на въглеродните емисии.

Бяха направени допълнителни опростявания по отношение на изчисляването на финансовата отговорност на одобрените декларатори по МКВЕГ, за да се намали тяхната тежест. Тези опростявания включват рационализирани правила за жизнения цикъл на сертификатите по МКВЕГ от 2027 г., като например опростено ограничение за обратно изкупуване и намаляване на размера на задължителните тримесечни закупувания на сертификати по МКВЕГ през годината на вноса (преминаване от сертификати, обхващащи 80 % от съпътстващите емисии на стоките, внесени от началото на годината, към сертификати, обхващащи 50 %).

Приетите опростявания са също важна предпоставка за потенциално разширяване на обхвата на МКВЕГ в бъдеще.

Накрая, с регламента се укрепва МКВЕГ, като се въвежда засилен централизиран мониторинг от страна на Комисията, по-специално по отношение на прага de minimis, като по този начин се засилва ефективността и съгласуваността на механизма. Консолидираният надзор на равнището на ЕС в регистъра на МКВЕГ ще осигури хармонизирано събиране на данни, валидиране и принудително изпълнение във всички държави членки, като ще се намалят несъответствията при прилагането на национално равнище.

Опростявания и възможности за гъвкавост извън пакета за опростяване от 2025 г.

Освен върху опростяванията, въведени с преразглеждането на регламента за МКВЕГ, Комисията работи върху значителни опростявания и възможности за гъвкавост в рамките на актовете за изпълнение и делегираните актове. Това ще улесни прилагането на МКВЕГ, включително за оператори от трети държави и МСП.

Съгласно планирания акт за изпълнение, с който се определят правила за приспадането на цена на въглеродни емисии, платена в трета държава, и придружаващите го насоки, Европейската комисия ще работи на принципа на равностойност и ще поясни по какъв начин могат да се вземат предвид исканията за въглеродни кредити, закупени в рамките на схеми за съответствие, включително въглеродни кредити по член 6 от Парижкото споразумение.

С правилата ще се уточни и начинът, по който могат да се приспадат въглеродните данъци, начислявани върху горивата, използвани в производството на стоки по МКВЕГ. Въз основа на обмена с партньорските държави и анализа, извършен по време на преходния период, Комисията ще гарантира, че цените на въглеродните емисии, действително платени по различните схеми за съответствие, могат да бъдат ефективно приспаднати от задължението по МКВЕГ, като се вземат предвид техните специфични характеристики и същевременно се гарантира екологосъобразността на МКВЕГ.

Що се отнася до акредитацията и проверката са разработени няколко гъвкави механизма. Националните органи по акредитация ще могат да вземат предвид доказаната компетентност на заявителите за акредитация по МКВЕГ при прилагането на съответните международни стандарти. В резултат на това в оценката за акредитация на МКВЕГ ще се постави акцент върху знанията и компетентността за прилагане на правилата на методиката на МКВЕГ.

Освен това годишната надзорна дейност, осъществявана от националния орган по акредитация спрямо проверяващия орган по МКВЕГ, може да се извършва виртуално, а не непременно на място, както е в случая със СТЕ на ЕС. Накрая условията, при които по време на проверката проверяващият орган по МКВЕГ може да извърши виртуално посещение на място или да се откаже от задължението за извършване на физическо посещение, са по-гъвкави, отколкото в рамките на СТЕ на ЕС, като същевременно се гарантира целостта на проверката.

Що се отнася до методиката за изчисляване на съпътстващите емисии, са въведени редица опростявания. Първо, преработената методика позволява на операторите да диференцират в някои случай изчисляването на емисиите за стоки в рамките на даден код по КН, когато съществува значителна променливост в интензитета на емисиите. Операторите например ще могат да разграничават изчисляването на емисиите за някои видове цимент в зависимост от съдържанието на клинкер или за определени видове торове в зависимост от съдържанието им на азот.

Второ, с преработената методика се въвежда правило, съгласно което при използването на различни начини на производство на даден вид стока в рамките на една и съща инсталация, съпътстващите емисии на тези стоки се изчисляват като средна стойност на емисиите, произведени съгласно различните начини на производство. Тази мярка ще намали риска от практики за заобикаляне. Освен това преработената методика включва различни новости с пояснителен характер, които ще увеличат съгласуваността на цялостната рамка и ще улеснят нейното прилагане от операторите.

Заключение

Въпреки сложността при въвеждането на нов инструмент, ЕС успя да създаде функционална рамка за управление на МКВЕГ за безпрецедентно кратък период. Държавите членки, Комисията и заинтересованите страни използваха преходния период, за да съберат данни и опит, бързо да изготвят заключения и да въведат механизъм, който е не само оперативен, но и непрекъснато се усъвършенства.

Реализирането в рамките на две години и половина на успешното стартиране на необходимите административни процеси и ИТ системи, разработването на всеобхватни насоки и обучителни материали, както и приемането на мерки за опростяване, отразява способността на ЕС да внедрява иновации, да се адаптира и да продължава да поема водеща роля в глобалната политика в областта на климата, като същевременно се осигурява защита от нежелани въздействия като изместване на въглеродни емисии.

Стабилността на настоящата рамка за управление беше подсилена от регламента за опростяване на МКВЕГ, с който се засили надзорната роля на Комисията при прилагането на МКВЕГ чрез централизирания регистър на МКВЕГ. Способността на Комисията да обработва данни и да споделя съответната информация с НКО гарантира, че докладваната от деклараторите и операторите информация е възможно най-полезна. С това на Комисията се предоставя възможност и да открива по-добре рисковете и да предоставя на НКО по-добри възможности за предприемане на подходящи действия, когато това е необходимо.

Ключови оперативни подобрения относно качеството на данните в преходния регистър на МКВЕГ

Една от най-честите грешки се отнася до въвеждането на числови данни, например поради това, че декларатори от различни държави членки използват по различен начин точки и запетаи за десетични знаци и разделител за хиляди. По подобен начин по-ранната възможност деклараторите да избират между kg или тонове доведе до грешки, установени чрез сравняване на данните от преходния регистър с митническите и търговските данни. Чрез премахване на излишни полета, стандартизиране на формати и въвеждане на предупредителни етикети бяха намалени грешките, причинени от непоследователно използване на десетични знаци и мерни единици.

През първите отчетени тримесечия е докладван по-голям брой кодове по КН, отколкото се изисква съгласно Регламента за МКВЕГ. Въвеждането на строги правила за валидиране доведе до значително намаление на записите с неточни кодове по КН (вж. приложение IV).

Друга област на затруднения беше свързана с кодовете на държавите, използвани за инсталации извън ЕС, където за една и съща държава бяха използвани различни съкращения (например TR и TC за Турция, UK и GB за Обединеното кралство). Интегрирането на портала за операторите в преходния регистър на МКВЕГ предостави възможност на операторите на инсталации от трети държави да въведат данните си веднъж и впоследствие да споделят тези данни с вносителите на стоки по МКВЕГ директно чрез преходния регистър. Тази централизация на информацията за операторите и инсталациите в трети държави осигурява по-добра съгласуваност на кодовете на държавите. Вж. повече подробности по-долу и в приложение IV.

Данни от преходния регистър на МКВЕГ за посочения период от време (докладване до 31 август 2025 г.)

Тримесечният мониторинг от четвъртото тримесечие на 2023 г. до второто тримесечие на 2025 г. показва постоянно подобрение по два от посочените по-горе проблеми: след първоначален етап с висока честота, през второто тримесечие на 2024 г. се наблюдава рязък спад, последван от стабилизиране на остатъчни равнища от второто тримесечие на 2024 г. нататък, където грешките на практика са изчезнали.

Низходящата тенденция при неправилни кодове на държавите е по-умерена, тъй като процентът на грешки е бил сравнително нисък от самото начало (четвъртото тримесечие на 2023 г.), като само около 0,5 % от декларациите са били засегнати в ранните периоди, и постепенно намалява допълнително с течение на времето.

В резултат на коригиращи действия и непрекъснато сътрудничество, преходният регистър се превърна в по-надежден, лесен за ползване и ефикасен инструмент. Тези разходи показват ясната добавена стойност на преходния период на МКВЕГ за подготовката за окончателната система. Преходният регистър се усъвършенства непрекъснато с чести и конкретни нови издания, които се възползваха от приноса на вносителите, отраслите и националните компетентни органи, за да се гарантира, че решенията са практични и приложими за ежедневните операции.

Портал за операторите

Порталът за операторите (O3CI), въведен на 31 декември 2024 г., позволява на операторите на инсталации от 3-ти държави да качват съответната информация относно данните за своите инсталации и емисии на произвежданите от тях стоки по МКВЕГ директно в регистъра на МКВЕГ (както в преходния, така и в бъдеще в окончателния регистър).

С това се рационализира процесът на качване и споделяне на данните за инсталациите и емисиите на операторите на инсталации извън ЕС с докладващите декларатори.

Между декември 2024 г. и август 2025 г. са обработени 573 искания за достъп до портала за операторите. Голям брой от заявленията трябваше да бъдат отхвърлени, особено в началото. В подкрепа на заявителите Комисията предостави широк набор от ресурси, включително актуализирани насоки за дейността (март 2025 г.), информационен документ (юли 2025 г.), ръководства и видео уроци. Тези ресурси се оказаха от решаващо значение за намаляване на грешките и изграждането на доверие. След публикуването на по-ясни насоки броят на свързаните с допустимостта грешки и дублиращите се заявления намаля значително.

Резултат за окончателния период

Опитът с портала за операторите показва, че преходният период е предложил важни и необходими възможности за подобряване на системата преди окончателния период.

Освен подробно описаните подобрения с процеса се изтъкна значението на основания на данни мониторинг. Чрез анализиране на тенденциите за месечните откази и причините за тях беше възможно бързо да се определи къде са най-необходими намеси — независимо дали става въпрос за изясняване на правилата относно допустимостта, опростяване на процедурите, или засилване на изискванията по отношение на документите. Това проактивно използване на доказателствата гарантира, че насоките не са общи, а по-скоро целенасочени и ефективни.

Друга поука беше стойността на постепенното им адаптиране. Ранните откази разкриха слабите места в системата, но също така създадоха култура на отзивчивост. Всяка актуализация — независимо дали става дума за нови насоки, информационен документ, или подобрени проверки за валидиране — беше пряк отговор на реални проблеми, а кандидатите реагираха положително, като коригираха поведението си.

Накрая, с процеса се потвърждава, че съвместният и повтарящ се подход работи. Комбинацията от ясни насоки, последователна обратна информация и активно ангажиране на потребителите доведе до укрепване на регистъра, намаляване на грешките и изграждане на доверие. Вместо да се поставя акцент върху отказите, системата беше насочена към непрекъснато усъвършенстване и успешно участие. Този подход гарантира устойчивостта на процеса поради увеличението на обемите през 2026 г. и след това.

Комуникационна кампания относно МКВЕГ

С цел да се окаже подкрепа на съответните заинтересовани страни при спазването на МКВЕГ Комисията поде няколко информационни и комуникационни кампании, чието начало бе поставено през 2023 г. Това включваше, наред с другото, насоки за вносителите от ЕС относно концепциите, които да се използват за докладване по МКВЕГ; насоки за производители от трети държави относно концепциите, които да се използват за мониторинг на емисиите, генерирани от производствени инсталации; общи и специфични за сектора уебинари и модули за електронно обучение в подкрепа на вносителите, националните органи и операторите от трети държави при разбирането и прилагането на изискванията на МКВЕГ; и, въз основа на въпросите и обратната информация, получени от заинтересованите страни — набор от редовно актуализирани често задавани въпроси за допълнително изясняване на всички неразрешени проблеми.

В глава 3.1 се предоставя по-подробен преглед на информационните дейности. Комисията разполага и със специален уеб портал, където може да бъде намерена цялата съответна информация.

След приемането на Регламента за МКВЕГ през май 2023 г. ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ проведе целенасочена комуникационна кампания относно МКВЕГ с цел а) информиране на заинтересованите страни относно МКВЕГ, б) разясняване на начина на работа на МКВЕГ, предоставяне на заинтересованите страни на подробни и приложими знания за спазването на МКВЕГ през преходния период и подготвяне за прилагането на МКВЕГ през окончателния етап на МКВЕГ от 2026 г. и в) активиране на заинтересованите страни и разпространителите на информация за по-нататъшно разпространение на информация сред съответните заинтересовани страни.

Основната целева аудитория на комуникационната кампания относно МКВЕГ включваше вносители на стоки по МКВЕГ от ЕС и производители на стоки по МКВЕГ от трети държави. Особен акцент беше поставен върху държавите членки с по-висок процент вносители на стоки по МКВЕГ, основните трети държави на произход на стоките по МКВЕГ, както и върху информирането на МСП.

В рамките на комуникационната кампания беше установена и включена мрежа от разпространители на информация за по-нататъшно разпространение на информация относно МКВЕГ. Те включваха съответните браншови асоциации, търговски камари и делегации на ЕС. В приложение I е представено обобщение на основните елементи и дейности на комуникационната кампания относно МКВЕГ, както и данни за участието от публични уебинари за МКВЕГ, проведени през 2023 г. и 2024 г.

ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ подготвя втора комуникационна кампания относно МКВЕГ, която ще се проведе от четвъртото тримесечие на 2025 г. до четвъртото тримесечие на 2026 г. въз основа на резултатите от първата. С тази кампания ще продължи предоставянето на информация на вносителите, производителите от трети държави и акредитираните проверяващи органи относно задълженията и аспектите на практическото прилагане, тъй като МКВЕГ навлиза в своя окончателен период.

3.Работа с партньорите ни

3.1Участие на трети държави

ЕС редовно си взаимодейства с международни партньори и заинтересовани страни, които се интересуват от функционирането на МКВЕГ на ЕС или са изразили опасения относно неговата структура или конкретни аспекти на функционирането му.

В опит да се получи съответна информация и да се установи конструктивен диалог с промишлеността на ЕС, държавите членки и третите държави, беше създадена експертната група по МКВЕГ с цел няколко трети държави да бъдат включени като наблюдатели 10 . Заедно с представители на заинтересованите страни наблюдателите имат ключов принос в ролята на експертната група за подпомагане на Комисията при разработването и прилагането на МКВЕГ.

Комисията поддържа и тесен диалог с органите на трети държави чрез диалози на високо равнище, двустранни срещи, специални мисии в държави партньори и обмен в рамките на различни комитети. Свързани с МКВЕГ диалози бяха проведени в рамките на диалога на високо равнище между ЕС и Китай по въпросите на околната среда и климата, Съвета по търговия и технологии ЕС—Индия, Зеления съюз между ЕС и Япония, Зеленото партньорство между ЕС и Корея, Диалога на високо равнище по въпросите на търговията между ЕС и Турция, Диалога на високо равнище по въпросите на климата между ЕС и Турция и Съвместния комитет на митническия съюз ЕС—Турция 11 . Комисията провеждаше редовни срещи и с представителства на трети държави в Брюксел с цел да обменя мнения относно прилагането на МКВЕГ. Организирани бяха няколко мисии до държави партньори в тясно сътрудничество с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), за да се обсъди по-специално прилагането на МКВЕГ в държавите партньори (Китай, Египет, Индия, Япония, Южна Африка, Южна Корея, Сърбия и Турция). Състоянието на прилагането на МКВЕГ се обсъжда редовно и в рамките на различни търговски комитети, като например комитетите по търговия и устойчиво развитие, създадени съгласно търговските споразумения с търговските партньори. Освен това Комисията участва редовно в събития, конференции и семинари, посветени на МКВЕГ, като предоставя техническа експертиза относно функционирането на МКВЕГ на оператори в трети държави. Като цяло само през 2025 г. Комисията е представила МКВЕГ на повече от 100 срещи с представители на трети държави, промишлени предприятия и заинтересовани страни.

Чрез делегациите на ЕС Комисията информира третите държави и техните предприятия за започването на обществени консултации или покани за предоставяне на данни, което позволява на заинтересованите страни, включително в трети държави, да предоставят обратна информация относно съответните инициативи за МКВЕГ, като например мерки за прилагане на МКВЕГ или изменения на Регламента за МКВЕГ 12 .

Двустранното сътрудничество относно МКВЕГ е тясно свързано с работата на работната група на Комисията за международна дипломация в областта на ценообразуването и пазарите на въглеродни емисии. Стартирала през февруари 2024 г. работната група работи с над 40 държави партньори за разширяване на пазарите и ценообразуването на въглеродни емисии 13 .

Както е подчертано в съвместното съобщение относно глобалната визия на ЕС в областта на климата и енергетиката 14 , ЕС е поел ангажимент да подпомага своите партньори в разработването на техни собствени амбициозни политики в областта на климата и енергетиката, като насърчава ценообразуването на въглеродните емисии и популяризира стандарти за справедлив преход. МКВЕГ предоставя прозрачен, основан на правила сигнал за цените на въглеродните емисии за вноса на пазара на ЕС, като по този начин се избягва изместването на въглеродни емисии и се стимулира декарбонизацията извън ЕС.

Комисията ще продължи да предоставя финансова подкрепа на държавите в усилията им за декарбонизация, за да увеличи максимално приноса на инструмента „Глобална Европа“ към нуждите на развиващите се държави от декарбонизация и адаптиране, в съответствие с целта на инструмента за 30 % разходи в областта на климата и околната среда.

Преглед на информационните дейности и дейностите за техническа помощ

Сътрудничеството на Комисията с държавите партньори цели да се засилят политиките за декарбонизация, по-специално чрез насърчаване на ценообразуването на въглеродните емисии, системите за търговия с емисии, данъци върху въглеродните емисии и мониторинг, докладване и проверка (МДП). Когато е целесъобразно, свързаният с МКВЕГ технически обмен се предоставя в тясно сътрудничество с информационните дейности на работната група на Комисията за международна дипломация в областта на ценообразуването и пазарите на въглеродни емисии.

TAIEX  (Програмата за техническа помощ и обмен на информация) е инструмент на ЕС за изграждане на институционален капацитет, с който се предоставя целенасочена и бърза подкрепа на публичните администрации в държавите кандидатки за ЕС и извън тях. Например по линия на TAIEX се оказва активно подкрепа на съседните държави в усилията им за декарбонизация, като се предоставя техническа помощ в областите, обхванати от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ), мониторинга, докладването и проверката (МДП) и системата за търговия с емисии (СТЕ на ЕС). В приложение II се предоставя подробен преглед на съответните организирани семинари и събития.

От 2021 г. насам глобалният механизъм за подкрепа на ЕС за национално определен принос (НОП) предоставя помощ при поискване за повишаване на амбицията на НОП съгласно Парижкото споразумение, проектиране на системи за МДП и разработване на механизми за ценообразуване на въглеродните емисии и фискални политики, които стимулират нисковъглеродното производство. Примери за това са: пътните карти за МДП в Мозамбик и Замбия; правният преглед на Указа за системата за търговия с емисии (СТЕ) на Виетнам, в подкрепа на развитието на националната СТЕ в секторите, обхванати от СТЕ на ЕС; и предварителното проучване за осъществимост на данък върху въглеродните емисии в Суринам.

Проекти за декарбонизация в трети държави

В таблица 1 по-долу са показани разпределените средства по икономическия и инвестиционния план, предоставени на държавите от източното съседство в енергийния сектор от 2019 г. насам, като им се помага да направят необходимите инвестиции за ускоряване на екологичния преход и декарбонизацията.

Таблица 1: Подкрепа за енергийния преход и декарбонизацията на промишлеността чрез Global Gateway

Държава	Общо предвидено финансиране от ЕС в милиони евро	Очаквани мобилизирани инвестиции в милиони евро
Западни Балкани (регионална програма)	103,12	541,25
Албания	165,70	383,36
Босна и Херцеговина	115,85	351,39
Косово	103,13	233,52
Черна гора	30	58
Северна Македония	103,48	277,79
Сърбия	196,64	736,48
Украйна	439,99	1 567,55
Молдова	300,02	836,62
Грузия	25,85	161,10
Армения	17,74	389,99
Азербайджан	10	22,8
Общо	1 612	5 568,85

С Global Gateway на ЕС се подкрепят енергийният преход и екологосъобразната индустриализация в държавите партньори, като енергетиката представлява над една четвърт от водещите му проекти.

С инвестициите по линия на Global Gateway се дава приоритет на енергията от възобновяеми източници, разширяването на енергийната мрежа, достъпа до чиста енергия и регулаторните реформи. Чрез намаляване на емисиите на електроенергия с Global Gateway се повишава конкурентоспособността на промишлеността и се намалява експозиция на МКВЕГ. Няколко примера за резултати по линия на Global Gateway във всеки регион включват:

Африка

С инициативата за зелена енергия Африка—Европа и  (AEGEI) се цели да се подкрепи внедряването на производство на най-малко 50 GW електроенергия от възобновяеми енергийни източници в Африка до 2030 г., с което ще се осигури достъп до електроенергия за поне 100 милиона души през въпросната година.

Азиатско-тихоокеански регион

С инициативата на „Екип Европа“ относно прехода към зелена енергия в Бангладеш се подкрепя екологичният преход на Бангладеш чрез инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност.

Латинска Америка и Карибският басейн

Подкрепа за сектора на вятърната енергия в Тринидад и Тобаго: ЕС предоставя техническа помощ в подкрепа на развитието на сектора на вятърната енергия в Тринидад и Тобаго, като намалява зависимостта на тази държава от изкопаеми горива.

Euroclima — водеща програма на ЕС в рамките на стратегията за Global Gateway, с която се изграждат партньорства между Европейския съюз (ЕС) и Латинска Америка и Карибския регион (ЛАК) относно управлението на климата, политиките и инвестициите. С Euroclima, която се изпълнява от агенции на ЕС и държавите членки с многостранни партньори, се изгражда капацитет за член 6 от Парижкото споразумение, развитието на пазара на въглеродни емисии и МДП.

Няколко примера за инициативи по финансираната от ЕС програма Euroclima, които се изпълняват чрез делегирано сътрудничество, включват:

2023—2025 г.: Икономическата комисия на Обединените нации за Латинска Америка и Карибския басейн (ИКЛАК): насърчаване на социалните цени на въглеродните емисии и интегриране на свързаните с климата критерии в публичните инвестиции;

·2024—2025 г.: Програма на ООН по околната среда (ЮНЕП): създаване на Регионална обсерватория за пазара на въглеродни емисии за Латинска Америка и Карибския регион;

·2024—2025 г.: Gesellschaft für Internationale Zusammenarbeit (GIZ): подкрепа за законодателството на Бразилия в областта на СТЕ чрез проучвания относно инвентаризациите на емисиите, правилата за МДП и стратегиите за декарбонизация;

·2024—2025 г.: Програма на ООН за развитие (ПРООН), Expertise France и GIZ: укрепване на инициативите и механизмите на Белиз, свързани с изменението на климата и пазара на въглеродни емисии;

·2024 г.: ЮНЕП: изграждане на капацитет за прилагане на член 6 в цяла Централна Америка.

Инвестиране във водород от възобновяеми източници

Декарбонизирането на свързани с МКВЕГ отрасли изисква водород от възобновяеми източници.

В Global Gateway се дава приоритет на инвестициите във водородни вериги за създаване на стойност в държавите партньори с цел да се насърчи екологосъобразният растеж и да се намалят емисиите. Тези инициатива включват:

·водород от възобновяеми източници в Намибия: през 2022 г. Намибия беше първата държава в Африка, която установи стратегическо партньорство с ЕС за устойчиви вериги за създаване на стойност в областта на суровините и водорода от възобновяеми източници;

·инициатива на „Екип Европа“ за разработване на водород от възобновяеми източници в Мавритания: подпомагане на инфраструктурата, създаването на работни места, обучението и правните/фискалните рамки във връзка с разработването на водорода;

·развитие на пристанището Лумут в Малайзия: проект за морски промишлен град за развитие на пристанище Лумут като екологосъобразен промишлен център, специализиран в областта на водорода и възобновяемата енергия.

Като пример за европейско партньорство с отделна държава за развитие на нисковъглеродна, издръжлива спрямо изменението на климата и устойчива инфраструктура, „Екип Европа“ инвестира в екологичния преход в Мозамбик по Многогодишната индикативна програма (МИП) „Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа (ИССРМС — Глобална Европа)“ с цел декарбонизиран енергиен микс, подобрен достъп до възобновяема енергия в мрежата и извън нея и подобрена енергийна ефективност на електроенергийната мрежа.

Подобрена подкрепа за декарбонизацията на икономиките на развиващите се държави

„Global Gateway“, като средство за подкрепа на чистия и устойчив преход в нововъзникващите и развиващите се икономики, ще засили допълнително декарбонизацията на икономиките на развиващите се държави. Такава подкрепа ще донесе тройна полза за: подпомагане на борбата с изменението на климата в световен мащаб; подкрепа на развитието в държави партньори; и осезаемо демонстриране на солидарността на ЕС. Чрез подкрепа на усилията за декарбонизация, това ще допринесе и за намаляване на въглеродното съдържание на изнасяните от тези държави стоки и по този начин ще се повиши конкурентоспособността на промишлеността и ще се смекчи излагането на МКВЕГ.

3.2Въздействие на МКВЕГ върху трети държави

Съгласно изискванията на Регламента за МКВЕГ Комисията е оценила въздействието на МКВЕГ върху развиващите се държави и по-специално върху най-слаборазвитите държави (НСРД) 15 . В настоящата глава се обсъжда и въздействието на МКВЕГ върху съседните на ЕС държави 16 .

Степента, в която МКВЕГ оказва въздействие върху трети държави, зависи от два основни фактора. Първо, общият обем на стоките по МКВЕГ, изнесени за ЕС, спрямо цялостната икономическа дейност — т.е. експозиция по търговско финансиране — на трета държава е общ показател за потенциалната експозиция на тази държава към ценообразуването на въглеродните емисии, въведено чрез МКВЕГ. Второ, интензитетът на емисиите на парникови газове в микса за износ на трета държава е важен, тъй като по-високият интензитет на емисиите на парникови газове означава по-висока цена на въглеродните емисии, която трябва да се плаща от вносителите от ЕС. Очаква се държавите и секторите с относително нисък интензитет на емисиите на парникови газове да отбележат увеличение на търсенето, докато продуктите с относително висок интензитет на емисиите на парникови газове се очаква да отбележат намалено търсене. Чрез стимулиране на използването на технологии за по-чисто производство и намаляване на търсенето на стоки с високи емисии, се очаква МКВЕГ да намали емисиите на парникови газове в трети държави по отношение на износа за ЕС.

По отношение на експозицията по търговско финансиране Мозамбик се откроява сред НСРД. През 2024 г. общият ѝ износ за ЕС на стоки по МКВЕГ възлиза на 1,2 милиарда евро, като по-голямата част от него е алуминий. Това съответства на около 5,5 % от БВП на Мозамбик. Както е показано в таблица 2, другите НСРД имат много ограничена експозиция, като вторият и третият най-големи износители (Камбоджа и Замбия) изнасят само малки количества стоки по МКВЕГ.

Обикновено износът за ЕС на стоки по МКВЕГ от съседните на ЕС държави е по-голям. Най-големите износители за ЕС в милиарди евро са Украйна, Египет и Мароко. Държавите в близост до ЕС са сред най-засегнатите трети държави. Обикновено това са малки икономики, така че абсолютните обеми на износа от тези държави са естествено малки, но за тях този износ може да представлява важен дял. Например Северна Македония изнася за ЕС стоки по МКВЕГ, които през 2024 г. възлизат на около 4,1 % от БВП 17 .

Таблица 2: Експозиция по търговско финансиране на най-големите износители сред НСРД и съседните държави

	Износ на стоки по МКВЕГ за ЕС в милиарди евро (2024 г.)	Износ на стоки по МКВЕГ за ЕС като % от БВП (2024 г.)
НСРД (трите най-големи износители)
Мозамбик	1,2	5,5
Камбоджа	0,014	0,03
Замбия	0,015	0,02
Съседни държави (трите най-големи износители)
Украйна	3,3	1,8
Египет	1,6	0,4
Мароко	1,0	0,7

Източник: Comext (2024 г.) за търговията и данните на Световната банка (2024 г.) за БВП

Въздействието от въвеждането на МКВЕГ беше анализирано от Съвместния изследователски център (JRC) на Комисията, като бяха използвани моделът за изчислимото общо равновесие (CGE) JRC-GEM-E3 и базата данни за кръговата икономика GTAP 11. Въвеждането на МКВЕГ беше сравнено с базов сценарий без МКВЕГ, но с продължаване на други политики на ЕС в областта на климата 18 . Постепенното премахване на безплатните квоти за емисии в СТЕ на ЕС не беше включено в базовия сценарий, но беше прието за сценария с МКВЕГ. Въвеждането на МКВЕГ беше моделирано заедно с постепенно премахване на безплатните квоти за емисии, тъй като първото замества второто като основен инструмент на политиката на ЕС, насочен към справяне с риска от изместване на въглеродни емисии. В модела се разглежда въздействието на МКВЕГ върху 50 държави и региони, с акцент върху НСРД, подбрани други развиващи се и нововъзникващи икономики и избрани съседни държави партньори от ЕС 19 . Вж. приложение III за пълния списък на включените държави и допълнителни подробности за подхода на моделиране. МКВЕГ се въвежда постепенно, а в съдържащия се тук анализ се поставя акцент върху 2035 г., когато механизмът ще бъде напълно въведен. През всички по-ранни години се очаква непрекъснато да е налице по-малко въздействие.

Като цяло резултатите от модела показват, че очакваното съвкупно въздействие на МКВЕГ върху БВП на НСРД е незначително — по-малко от 0,01 % до 2035 г. МКВЕГ е структуриран така, че да се поставя акцент върху енергоемките сектори и секторите с висок интензитет на емисиите на парникови газове и следователно засяга предимно по-индустриализираните и развити икономики. Освен това повечето НСРД изнасят само много ограничено количество стоки по МКВЕГ за ЕС. Съвкупно въздействието върху БВП на други развиващи се и съседни държави е също толкова малко.

Макроикономическото въздействие на МКВЕГ върху отделните държави също е незначително, както е показано на фигура 2 по-долу. Всичките пет най-засегнати НСРД и други развиващи се държави ще отбележат много ограничена промяна в БВП (около -0,01 %) в сравнение с базовия сценарий. Сред съседните на ЕС държави моделирането показва само незначително намаление в сравнение с базовия сценарий на БВП (0,01 %) за Украйна, Алжир и Тунис, докато Мароко и Йордания ще отбележат незначително увеличение (съответно 0,02 % и 0,01 %).

Фигура 2: Въздействие на МКВЕГ върху БВП (% промяна спрямо базовия сценарий, 2035 г.) на петте най-засегнати развиващи се държави* (вляво) и съседни държави (вдясно)

 
Източник: модел JRC-GEM-E3. *Включва НСРД и други развиващи се държави. Мозамбик е разгледана отделно по-долу.

Мозамбик е единствена по рода си сред оценяваните държави, тъй като произвежда и изнася предимно един вид стока по МКВЕГ — необработен алуминий 20 — с произход от една дружество. Това е продукт с относително ниска добавена стойност в сравнение с алуминиевите продукти с по-голяма степен на обработка и, в случая на Мозамбик, с относително умерени съпътстващи емисии. При външни проучвания е установено, че производството на алуминий в Мозамбик е относително чисто и е счетено, че ефектът от въвеждането на ценообразуване на въглеродните емисии по отношение на него вероятно би бил ограничен 21 .

В резултат на тези характеристики е възприет подход на по-детайлно моделиране на потенциалното въздействие върху сектора на алуминий на Мозамбик. Първо, беше изчислен физическият интензитет на емисиите (kg CO2 еквивалент/тон краен продукт) за основните държави производителки на алуминий, което позволи сравняването на емисиите за всеки отделен продукт. На фигура 3 е показано, че Мозамбик е сред най-чистите трети държави производители, като интензитетът на емисиите е само 1,04 пъти по-голям от средния за ЕС. Второ, интензитетът на тези емисии беше използван, за да се симулира въздействието от въвеждането на МКВЕГ. Следва да се отбележи, че стандартното моделиране, използвано за останалата част от настоящия раздел, се основава на емисиите, изразени спрямо общата стойност на даден сектор (kg CO2 еквивалент/USD). При този подход обаче се надценява въздействието върху държави с уникален акцент върху продукти с относително ниска добавена стойност, като например Мозамбик. Вж. приложение III за допълнителна информация.

Фигура 3: Претегленият спрямо търговията физически интензитет на емисиите (kg CO2-еквивалент/тон) на основните производители на алуминий спрямо средния интензитет на емисиите в ЕС („по-ниско е по-добре“)

Източник: Изчисления на Комисията въз основа на данни от Comext за 2023 г. и Vidovic и др. (2023 г.) 22

Въз основа на този подход, резултатите за 2035 г. показват много ограничен очакван спад при крайния продукт в сектора за производство на алуминий на Мозамбик — −0,4 % спрямо базовия сценарий. Освен това макроикономическото въздействие е незначително, като промяната в БВП на Мозамбик до 2035 г. е −0,01 % спрямо базовия сценарий.

По отношение на секторното въздействие върху основните обединения по държави, Figure 4 показва (процентната) промяна в производството по сектори за НСРД, други развиващи се държави и нововъзникващите икономики (вж. приложение III за включените в тази категория държави) и съвкупно за съседните на ЕС държави.

Фигура 4: Секторно въздействие (% промяна в крайния продукт в сравнение с базовия сценарий, 2035 г.) в агрегирани данни по държава: НСРД, други развиващи се държави и съседни държави

 
Източник: модел JRC-GEM-E3. Моделирането за Мозамбик (включително в рамките на агрегираните данни за НСРД) се основава на физическия интензитет на емисиите.

Като цяло секторните промени в отделните НСРД, с изключение на Мозамбик, са много малки както в проценти, така и в абсолютни стойности и поради това по-нататък не е правена разбивка. Секторните въздействия за отделните държави в агрегираните данни за „други развиващи се държави и нововъзникващи икономики“ не са допълнително разбити, тъй като това засяга широка група държави, за които индивидуалният анализ е извън обхвата на анализа. Предвид по-голямата експозиция на съседните държави, при тях се наблюдават по-съществени секторните въздействия, особено в сектора на торовете. По отношение на този сектор се наблюдава значително въздействие за Мароко, Алжир и Египет. Сред попадащите в обхвата на МКВЕГ стоки Мароко произвежда главно торове, които съдържат предимно фосфор и само ограничено количество азот. В производствения процес на фосфатни торове почти не се използва природен газ и следователно тези продукти имат относително нисък интензитет на емисиите 23 . За разлика от нея Алжир и Египет произвеждат предимно торове, които съдържат основно азот и следователно са с по-висок интензитет на емисиите. Тези разлики в интензитета на емисиите водят до увеличаване на крайния продукт в мароканския сектор за торове в сравнение с базовото равнище, докато производството в Алжир и Египет намалява спрямо базовия сценарий. Секторните въздействия за отделните държави в агрегираните данни за „други развиващи се държави и нововъзникващи икономики“ не са допълнително разбити, тъй като това засяга широка група държави, за които индивидуалният анализ е извън обхвата на анализа.

Както е посочено по-горе, с въвеждането на МКВЕГ се очаква да намалеят емисиите в световен мащаб на еквивалента на CO2 (CO2‑еквивалент). На фигура 5 е показана промяната в милиони тонове (Mt) на CO2‑ еквивалент за агрегираните данни на три държави. В абсолютно изражение в сравнение с базовия сценарий, емисиите намаляват най-много в съседните държави: с 11,4 Mt на CO2‑ еквивалент. По отношение на НСРД намалението на абсолютните емисии е много по-ограничено — 0,8 Mt на CO2‑ еквивалент. В относително изражение това се свежда до промяна в емисиите от −0,9 % в съседните държави и −0,2 % в НСРД. Агрегираните данни за „други развиващи се държави и нововъзникващи икономики“ показват значително намаляване на емисиите: − 7,8 Mt на CO2‑ еквивалент. Предвид големия размер на тези агрегирани данни обаче промяната в процентите е по-ограничена — -0,05 %.

Фигура 6: Промяна в Mt на CO2‑ еквивалент(в сравнение с базовия сценарий, 2035 г.)

 
Източник: модел JRC-GEM-E3

Като цяло въз основа на резултатите от моделирането може да се заключи, че съвкупното въздействие върху НСРД, развиващите се държави и съседните държави е относително слабо. Тъй като при анализа се поставя акцент върху съвкупното икономическо въздействие (на национално или по-широко секторно равнище), ще е необходимо по-детайлна оценката, за да се получат убедителни резултати относно въздействието върху секторите на по-дезагрегирано равнище.

Само при ограничен брой други проучвания моделирането на въздействието на МКВЕГ е насочено по-специално върху развиващите се държави. Основните допускания и обхват на тези проучвания се различават значително от настоящия анализ и в тях се стига до различни заключения. В проучване от 2023 г., което е насочено към въздействието върху Африка, е установено, че БВП на африканските държави ще намалее общо с между 0,33 % и 1,12 %, в зависимост от сценария 24 . Това обаче до голяма степен се основава на сценарии, в които се предполага, че МКВЕГ се прилага за всички внасяни от ЕС стоки, и/или че няма постепенно премахване на безплатните квоти за производството на стоки по МКВЕГ в рамките на СТЕ на ЕС. Поради тази причина в това проучване силно се надценява въздействието от въвеждането на МКВЕГ, което се извършва едновременно с постепенното премахване на безплатните квоти. В по-ранно проучване (от 2021 г.) се моделира също въздействието на подобен на МКВЕГ механизъм върху развиващите се държави, но в него се изключват НСРД 25 . При това проучване е установено, че МКВЕГ ще доведе до промяна в търговските модели, като някои развиващи се държави с високи емисии ще изнасят по-малко, а някои развити държави с ниски емисии ще изнасят повече. Установено е също така, че реалният доход в развиващите се държави ще намалее съвкупно с между 5,8 милиарда долара и 10,2 милиарда долара. Тези констатации обаче се основават на секторен обхват, който се различава значително от този, който е понастоящем регламентиран в законодателството за МКВЕГ на ЕС 26 .

Каре: Въздействие на МКВЕГ върху икономиката на Украйна при извънредните обстоятелства на агресивната война на Русия срещу Украйна Извънредните обстоятелства на агресивната война на Русия срещу Украйна В член 30, параграф 7 от Регламента за МКВЕГ се предвижда, че „[к]огато настъпи непредвидимо, извънредно и непредизвикано обстоятелство извън контрола на една или повече трети държави, обхванати от МКВЕГ, което има разрушителни последици за икономическата и промишлената инфраструктура на тази държава или държави, Комисията оценява ситуацията и представя на Европейския парламент и на Съвета доклад, придружен, когато е целесъобразно, от законодателно предложение за изменение на настоящия регламент, в който определя необходимите временни мерки за справяне с тези извънредни обстоятелства.“ Макар че изключителните обстоятелства на агресивната война на Русия срещу Украйна са напълно признати, оценката по-долу показва, че на този етап въпросните обстоятелства не оправдават предоставянето на освобождаване поради непреодолима сила съгласно член 30, параграф 7 от Регламента за МКВЕГ. Същевременно в рамката на МКВЕГ се предвижда набор от улесняващи и подкрепящи мерки, които могат да спомогнат за намаляване на административната и финансовата тежест, за насърчаване на спазването на изискванията и укрепване на икономическата устойчивост и пътя на декарбонизация на Украйна, без дерогации от Регламента. Тези мерки следва да бъдат активно проучени, за да се намалят потенциалните административни и финансови въздействия на МКВЕГ и да се подпомогне икономическото възстановяване и декарбонизацията на Украйна. От началото на непровокираната руска агресивна война срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. Украйна понесе значителни щети по отношение на своята промишлена инфраструктура и икономика като цяло. До края на 2024 г. щетите по инфраструктурата надхвърлиха 150 милиарда евро, включително 30 милиарда евро щети за търговията и промишлеността 27 . През цялата 2024 г. енергийният сектор — по-специално производството и преносът на електроенергия — беше все по-често обект на нападения. Нахлуването причини смущения в икономиката, загуба на работни места и ниско доверие от страна на инвеститорите, което се отразява на публичното и частното финансиране. Приблизително една трета от територията на държавата е под окупация, като производствените ѝ мощности са унищожени или завзети от нашественика. 90 % от щетите по инфраструктурата са концентрирани в десет региона на първа линия (от 27-те, които съставляват държавата), а икономиката на Украйна демонстрира устойчивост. След свиване на БВП с 28,8 % през 2022 г. икономиката на Украйна отбеляза ръст през 2023 г. и 2024 г., макар че производството остава далеч под нивата отпреди войната поради окупацията, разрушенията и бягството на бежанци. Повторното отваряне на Черноморския коридор в края на 2023 г. улесни по-доброто използване на капацитета в областта на металите и минното дело, а БВП на Украйна се увеличи с 5,5 % през 2023 г. и с 3,6 % през 2024 г., но общите икономически показатели продължават да изостават значително от условията преди войната. От самото начало Европейският съюз предлага непоколебима подкрепа на Украйна. Механизмът за Украйна е водещата програма, която предоставя помощ за възстановяване, реконструкция и присъединяване към ЕС 28 . Той се състои от три стълба и в периода между 2024 г. и 2027 г. по линия на механизма ще бъдат отпуснати до 50 милиарда евро, за да се помогне на Украйна да устои на външни заплахи, да ускори възстановяването си и да поеме по пътя към устойчиво развитие и членство в ЕС. Инвестиционната рамка за Украйна, която е част от механизма за Украйна, е предназначена за привличане на публични и частни инвестиции при възстановяването и реконструкцията на Украйна. Целта на рамката, която е подкрепена от 9,3 милиарда евро, включващи 7,8 милиарда евро гаранции и 1,5 милиарда евро комбинация от публично и частно финансиране (смесено финансиране), е да се отключат допълнителни инвестиции в размер на до 40 милиарда евро. Тя е специално разработена, за да се помогне за възстановяването на критичната инфраструктура на Украйна и да се стимулира нейната икономика; насочена е към ключови сектори, например енергетика и промишленост. С нея се подкрепят инвестиционни проекти, като например изграждането на нов вятърен парк с капацитет 147 MW във Волинска област. ЕС финансира и възстановяването на водноелектрически централи чрез заем от ЕИБ в размер на 120 милиона евро за „Ukrhydroenergo“ — най-голямото дружество за водноелектрическа енергия в Украйна. На 10 юли 2025 г. Европейската комисия и ЕИБ обявиха нов пакет за финансиране от ЕС за критична инфраструктура и подкрепа на МСП, по-специално чрез три заема в размер на 100 милиона евро за Ukreximbank, 70 милиона евро за Ukrgasbank и 60 милиона евро за Bank Lviv. В енергийния сектор ЕС е също един от основните приносители за енергийната устойчивост на Украйна чрез Фонда за енергийна подкрепа на Украйна, управляван от секретариата на Енергийната общност. Очаква се поне 20 % от инвестициите, направени по линия на механизма за Украйна и инвестиционната рамка за Украйна, да допринесат за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него, както и за по-широкия екологичен преход. Износ от Украйна на стоки по МКВЕГ и докладване по МКВЕГ в условията на агресивна война През второто тримесечие на 2025 г. почти 15 % от всички стоки по МКВЕГ, внасяни от ЕС (изчислени по обем в тонове; вж. таблица по-долу), бяха внесени от Украйна. През този период 18,4 % от вноса на желязо и стомана в ЕС и 17,4 % от вноса на цимент беше от Украйна, подкрепен от добрия достъп до пазара на ЕС, дължащ се на споразумението ни за свободна търговия (ЗВССТ) и спирането на защитните мерки по отношение на стоманата, договорени за Украйна в началото на войната. В абсолютно изражение този внос все още беше по-нисък от равнищата преди войната. . Таблица 2: Пазарен дял на Украйна от вноса в ЕС на стоки по МКВЕГ между четвъртото тримесечие на 2023 г. и второто тримесечие на 2025 г. Година и тримесечие Желязо и стомана Цимент Торове Алуминий Общо Четвърто тримесечие на 2023 г. 15,4 % 13,6 % 1,7 % 0,4 % 12,2 % Първо тримесечие на 2024 г. 19,0 % 10,8 % 0,6 % 0,4 % 14,7 % Второ тримесечие на 2024 г. 16,9 % 11,2 % 0,2 % 0,4 % 13,7 % Трето тримесечие на 2024 г. 16,1 % 19,5 % 0,0 % 0,6 % 13,1 % Четвърто тримесечие на 2024 г. 17,6 % 13,6 % 0,5 % 0,5 % 13,9 % Първо тримесечие на 2025 г. 17,4 % 7,8 % 0,1 % 0,4 % 12,3 % Второ тримесечие на 2025 г. 18,4 % 17,4 % 0,0 % 0,8 % 14,8 % Общо 17,3 % 13,6 % 0,4 % 0,5 % 13,6 % Източник: регистър на МКВЕГ, допълнителна информация в ПРИЛОЖЕНИЕ IV След влизането в сила на МКВЕГ Украйна е изнесла 21,2 милиона тона стоки по МКВЕГ за ЕС, включително 18,7 милиона тона желязо и стомана и 2,4 милиона тона цимент. Фигура 7: Преходен регистър на МКВЕГ — 10-те държави с най-голямо производство на стоки по МКВЕГ, внасяни в ЕС Източник: преходен регистър на МКВЕГ, допълнителна информация в приложение IV. Въпреки войната и щетите, нанесени от нея върху производствения потенциал и потенциала за износ на Украйна, Украйна, която изнася предимно селскостопански стоки, изнася като втората най-важна стока и желязо и стомана (12,3 % от износа си за ЕС), както и цимент (0,6 % от износа си за ЕС) и алуминий (0,3 % от износа си за ЕС). Въпреки че стоманодобивната промишленост е изправена пред предизвикателства в световен мащаб, особено в ЕС, където търсенето на стомана е намалено, и въпреки причинените от войната щети, производството на чугун и стомана в Украйна се е увеличило с около 20 % през 2024 г. в сравнение с 2023 г. Въпреки свръхкапацитета в ЕС, след влизането в сила на Регламента за МКВЕГ през преходния му период, обемът на вноса на стомана и алуминий в ЕС от Украйна се е увеличил. Данните за търговията (Comext) 29 показват, че ЕС е внесъл 7,6 милиона тона желязо и стомана от Украйна през 2022 г., 8,1 милиона тона през 2023 г. и 9,8 милиона тона през 2024 г. По отношения на алуминия данните от Comext показват, че вносът в ЕС от Украйна се е увеличил от 17 300 тона през 2022 г. на 23 000 тона през 2023 г. и 26 800 тона през 2024 г. Отчетените в регистъра на МКВЕГ обеми на стоките по МКВЕГ, изнесени от Украйна за ЕС, останаха като цяло стабилни въпреки войната, като дори се увеличиха от началото на 2025 г. Фигура 8: Украйна — преходен регистър на МКВЕГ: промени по тримесечие във внесените количества стоки в тонове за сектор по МКВЕГ Източник: преходен регистър на МКВЕГ, допълнителна информация в ПРИЛОЖЕНИЕ IV. При влизането в сила на МКВЕГ през четвъртото тримесечие на 2023 г., само около 15 % от вноса на стоки по МКВЕГ от Украйна е докладван въз основа на действителните съпътстващи емисии, а не на стойност по подразбиране. До второто тримесечие на 2025 г. тази цифра достигна 78 %. Цифрата е 99 % за внос на количества над 1 000 тона, което показва, че въпреки войната украинските оператори са в състояние да спазват задълженията по МКВЕГ и че процесът на измерване, докладване и проверка (МДП) се използва широко. От януари 2025 г. насам използването на МДП е отново задължително в Украйна (то беше преустановено след въвеждането на военно положение поради агресивната война на Русия срещу Украйна). Надеждната система за МДП ще позволи на украинските оператори да отчитат точно своите съпътстващи емисии. Тя ще улесни и износа на стоки по МКВЕГ от Украйна от 2027 г. нататък, когато Обединеното кралство ще въведе свой собствен МКВЕГ. Посочени са някои проучвания 30 , в които би се оценило, че МКВЕГ ще повлияе отрицателно на динамиката на развитието на украинската икономика, но е важно да се припомни, че финансовата корекция съгласно МКВЕГ ще бъде въведена много постепенно, успоредно с поетапното премахване на безплатното разпределение на квоти за емисии по СТЕ на ЕС. С изключение на износа на електроенергия (тъй като по принцип няма безплатно разпределение на квоти за производство на електроенергия в рамките на СТЕ на ЕС), финансовата корекция съгласно МКВЕГ ще се прилага изцяло едва през 2034 г. — когато безплатните квоти по СТЕ ще бъдат постепенно премахнати. До 2030 г. финансовата корекция съгласно МКВЕГ ще бъде минимална. Както е посочено по-горе в извършената от Комисията оценка на въздействието на МКВЕГ върху развиващите се държави и съседните на ЕС държави, износът на стоки по МКВЕГ представлява по-малко от 2 % от БВП на Украйна. В действителност извършеното от Комисията моделиране на въздействието на МКВЕГ показва единствено незначително намаление на БВП (− 0,01 %) за Украйна. Съгласно новия de minimis праг, въведен с опростяването на МКВЕГ, 86 % от вноса на стоки по МКВЕГ от Украйна се отчита в преходния регистър на МКВЕГ, като се декларират действителните съпътстващи стойности на емисиите, а не стойностите по подразбиране. Тази изявена способност на украинските оператори да използват МДП ще позволи на вносителите да използват действителните емисии при внос на стоки по МКВЕГ от Украйна и да се ползват от по-ниска финансова корекция съгласно МКВЕГ, тъй като интензитетът на емисиите на произведени в Украйна желязо и стомана е по-нисък от този на конкурентите им производители на стомана от държави като Индия и Китай. Интензитетът на емисиите е особено нисък за алуминиевите изделия, което ще бъде конкурентно предимство за износа на украински алуминиеви продукти за ЕС. С опростяването на МКВЕГ се предвижда също, че от 2027 г. Комисията може да определя и публикува в регистъра на МКВЕГ цените по подразбиране на въглеродните емисии за всяка държава за платената цена на въглеродните емисии. Деклараторите ще имат възможност да избират или да се позоват на цената на въглеродните емисии по подразбиране на Комисията, която е директно достъпна в регистъра на МКВЕГ, или да поискат приспадане на действително платената цена на въглеродните емисии въз основа на потвърдени доказателства. Украйна въведе данък върху въглеродните емисии върху емисиите от горива; макар че размерът му е нисък, той би могъл да бъде основа за въвеждането на система за търговия с емисии. На 21 февруари 2025 г. Украйна прие пътна карта за прилагането на национална СТЕ. Възможността за използване на цена по подразбиране на въглеродните емисии значително ще опрости исковете на украинските оператори съгласно МКВЕГ за действително платена цена на въглеродните емисии. Преди войната 1,4 % от износа на Украйна за ЕС включваше електроенергия. Понастоящем обаче Украйна е нетен вносител на електроенергия. Стълб 1 и стълб 2 от механизма за Украйна, както и фондът за енергийна подкрепа на Украйна, по линия на който са мобилизирани около 2,3 милиарда евро под формата на международни вноски, подкрепят ремонта на енергийната инфраструктура, включително изграждането на нови мощности за производство на енергия от възобновяеми източници. По линия на механизма за ограничаване на риска, свързан с възобновяемата енергия в Украйна, ще бъде предоставена подкрепа за 1 GW нови мощности за производство на енергия от възобновяеми източници. До 2040 г. се очаква производствените мощности на сектора на екологичната енергия в Украйна да се удвои. Предложенията на Комисията, които трябва да бъдат представени през декември, за да се гарантира ефективността на МКВЕГ при насърчаването на декарбонизацията на производството на електроенергия в трети държави, ще допринесат за повишаване на конкурентоспособността на износа на електроенергия от Украйна, тъй като държавата е постигнала допълнителен напредък в прехода към екологична и устойчива енергия. Очаквано въздействие на МКВЕГ върху икономиката на Украйна Както е посочено в глава 3.1, през 2024 г. украинският износ на стоки по МКВЕГ за ЕС възлиза на около 3,3 милиарда евро (1,8 % от БВП). Продуктите от желязо и стомана съставляват около 90 % от тази сума и са на стойност 3,0 милиарда евро. Износът на цимент възлиза на 139 милиона евро. Износът на останалите стоки по МКВЕГ (торове, електроенергия и водород) беше под 100 милиона евро. По-специално износът на торове намаля значително след пълномащабното военно нашествие на Русия в Украйна през 2021 г. Износът на желязо и стомана за ЕС намаля в по-малка степен между 2019 г. и 2024 г. Износът на желязо и стомана за останалата част от света обаче намаля значително — от около 10 милиарда евро през 2019 г. на около 4 милиарда евро през 2023 г. Фигура 7: Износ от Украйна за ЕС на продукти от желязо и стомана поз МКВЕГ, в милиарди евро (вляво), и на други стоки по МКВЕГ, в милиони евро (вдясно).   Източник: база данни Comext Въздействието на МКВЕГ върху Украйна беше оценено заедно с въздействието върху други трети държави (вж. глава 3.1). Следва да се отбележи, че използваната база данни обхваща промените в БВП и населението от началото на войната, но не включва пълно моделиране на секторните промени. Не се правят и предположения за дългосрочното въздействие на войната върху украинската икономика. Въпреки това моделирането обаче дава представа за степента, в която може да се очаква търсенето в ЕС на украински продукти по МКВЕГ да се увеличи или да намалее, като се имат предвид специфичните емисии на украинските стоки по МКВЕГ в сравнение с тези на стоките по МКВЕГ от други производители от трети държави. Моделирането сочи, че се очаква общото търсене на украински продукти от желязо и стомана да остане като цяло стабилно, като износът ще се увеличи с около 1 % в сравнение с базовия сценарий до 2035 г. Интензитетът на емисиите на произведени в Украйна желязо и стомана е подобен на средния за света и по-нисък от този на някои други производители на стомана от трети държави, като Индия и Китай. Очакваното въздействие (в проценти, спрямо базовия сценарий) върху растежа на износа на циментoви продукти, торове и алуминиеви продукти е съответно + 24 %, -25 % и -3 %. По отношение по-специално на износа на торове следва да се отбележи, че моделирането е твърде несигурно, предвид мащабното неблагоприятно въздействие на войната върху този сектор. Тъй като въздействието върху по-широкия сектор на желязото и стоманата е като цяло относително слабо, а износът на други стоки по МКВЕГ съставлява много по-малка част от украинската икономика, се очаква въздействието на МКВЕГ върху БВП да бъде незначително — -0,01 % до 2035 г. Въпреки войната и щетите върху икономиката на Украйна, тя е най-големият износител на стоки по МКВЕГ за ЕС по обем (тонове). Украинските оператори доказаха, че притежават отлични умения да използват МДП и по този начин да използват МКВЕГ като конкурентен инструмент, тъй като интензитетът на емисиите на желязо и стомана, произведени в Украйна, е по-нисък от този на конкурентите им. Финансовата корекция съгласно МКВЕГ ще бъде въведена много постепенно, а извършеното от Комисията моделиране показва, че МКВЕГ оказва много незначително въздействие върху БВП на Украйна. Въз основа на горепосочената оценка на този етап не изглеждат необходими временни мерки по отношение на прилагането на МКВЕГ върху стоките с произход от Украйна. Украинските оператори също ще се ползват от посочените в настоящия доклад опростявания. Те включват опростяването на докладването на действителните стойности и стойностите по подразбиране, както и факта, че Европейската комисия ще може да публикува цените по подразбиране на въглеродните емисии за Украйна до 2027 г., след като станат налични всички наблюдения на ценовите данни за 2026 г. Това трябва да се случи преди крайния срок за подаване на декларацията по МКВЕГ за вноса за 2026 г. до края на септември 2027 г. Европейската комисия ще продължи да следи въздействието на прилагането на МКВЕГ върху Украйна и е поела ангажимент да продължи да подкрепя усилията на Украйна за икономическо възстановяване и декарбонизация. В обобщение, въз основа на доказателствата и извършената оценка Комисията стига до заключението, че независимо от изключителните обстоятелства, произтичащи от агресивната война на Русия срещу Украйна, прилагането на МКВЕГ за стоки с произход от Украйна на този етап не оказва значително неблагоприятно въздействие върху икономиката на Украйна или способността ѝ да се възстанови. Поради това не са оправдани временни мерки за изменение на прилагането на МКВЕГ по отношение на украински стоки. Същевременно Комисията подчертава ангажимента си да съдейства на Украйна чрез улесняващи мерки, представляващи неделима част от уредбата на МКВЕГ, включително опростяване на изискванията за докладване, използване на данни за действителните емисии, бъдеща наличност на цени по подразбиране на въглеродните емисии и продължаваща подкрепа за разработването на надеждни системи за МДП и ценообразуване на въглеродните емисии. Тези елементи, съчетани с постепенното въвеждане на финансовата корекция съгласно МКВЕГ, осигуряват на украинските оператори регулаторна предвидимост и стимули за инвестиране в декарбонизация, като засилват конкурентоспособността им на пазара на ЕС и подкрепят дългосрочното възстановяване на Украйна и нейното привеждане в съответствие с достиженията на правото на ЕС.

3.3. Улесняване на прилагането на МКВЕГ за производители от трети държави

Както е посочено по-горе Комисията беше заинтересована да гарантира, че като ориентирана към климата екологична мярка МКВЕГ е вграден в по-широк международен контекст и свежда до минимум тежестта върху международната търговия във възможно най-голяма степен.

През целия преходен период някои партньори повдигаха въпроси или изразяваха опасения относно начина, по който МКВЕГ ще повлияе на производствените им процеси и износа им за ЕС.

3.4. Прилагане на МКВЕГ в Европейското икономическо пространство (ЕИП)

Регламентът за МКВЕГ е от значение за ЕИП и Секретариатът на ЕАСТ започна процеса за включването му в Споразумението за ЕИП. Този процес понастоящем е в ход. Включването се извършва чрез решение на Съвместния комитет на ЕИП.

Комисията води диалог с държавите от ЕИП/ЕАСТ относно необходимите адаптации, преди МКВЕГ да бъде включен в Споразумението за ЕИП. След приключването на процеса Регламентът за МКВЕГ ще стане напълно приложим в държавите от ЕИП/ЕАСТ, освен ако не са предвидени изключения. Правителството в Норвегия предложи закон за прилагането на МКВЕГ до 2027 г. и започна обществена консултация.

4.Повишаване на ефективността и ефикасността на МКВЕГ

4.1Въведение

Въз основа на извлечените поуки по време на преходния период (вж. глава 2) и обратната информация, събрана от заинтересованите страни, Комисията реши да използва и двуетапен подход за укрепване и разширяване на обхвата на МКВЕГ през следващите години.

През първия етап в периода 2026—2027 г. Комисията ще ускори работата по: i) ограничаване на разширяването на обхвата надолу по веригата до избрани продукти; ii) допълнителни мерки за недопускане на заобикаляне; iii) изменение на правилата за изчисляване на съпътстващите емисии на електроенергия; iv) предложение за справяне с оставащите рискове от изместване на въглеродни емисии; v) акт за изпълнение за определяне на правилата за приспадане на цена на въглеродните емисии, действително платена в трети държави и vi) преглед на СТЕ. Показателите по МКВЕГ ще бъдат преразгледани през 2026 г., за да съответстват на новите показатели по СТЕ. Впоследствие, през 2027 г. или началото на 2028 г., след като бъдат събрани достатъчно данни, стойностите по подразбиране ще бъдат преразгледани.

В настоящия раздел се поставя акцент върху пакета от декември 2025 г., където Комисията представя предложение, целящо да засили ефективността на МКВЕГ чрез намаляване на риска от изместване на въглеродни емисии надолу по веригата, засилване на прилагането на механизма и възпиране на практиките за заобикаляне, както и по-улесняващи елементи за отчитане на електроенергията, като по този начин се стимулира и декарбонизацията на електроенергийните мрежи в трети държави.

Предложението е провокирано от внимателен преглед на прилагането на МКВЕГ през преходния период и обширни консултации със заинтересованите страни. Те потвърдиха необходимостта от бързи действия за справяне с посочените предизвикателства, така че да се защитят екологичните цели на МКВЕГ. Поради това , наред с други неща, в Плана за действие в областта на стоманата и металите от март 2025 г. 31 беше обявено предложение на Комисията за разширяване на обхвата на МКВЕГ до определени продукти надолу по веригата, които са интензивни по отношение на стомана и алуминий и за въвеждане на допълнителни мерки за недопускане на заобикаляне на мерките. Това е представено в останалата част от настоящата глава.

На втория етап през 2027 г. Комисията ще прецени дали би било целесъобразно да се направи предложение за по-нататъшно разширяване на обхвата на МКВЕГ, като към него се добавят допълнителни сектори, обхванати от СТЕ на ЕС, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, да се допълни продуктовият обхват с повече стоки надолу по веригата, и да се разгледат възможностите за разширяване на обхвата, така че да се включат непреки емисии, където това е възможно. В глава 5 от настоящия доклад се прави преглед на анализа, извършен досега в това отношение.

4.2. Стоки надолу по веригата

Понастоящем МКВЕГ е ограничен до набор от внасяни основни стоки. Стоките надолу по веригата включват тези основни стоки като входящи суровини в своето производство. Ограниченият продуктов обхват на МКВЕГ отразява поетапен подход, в който първоначално е даден приоритет на основните стоки, най-значими по отношение на съпътстващите им емисии и с най-големите и ясни рискове от изместване на въглеродни емисии. Този избор на структура е бил пропорционален, тъй като разходите за въглеродни емисии, с които се сблъскват стоките по-надолу по веригата за създаване на стойност, са били по-малко изразени в сравнение с общата добавена стойност надолу по веригата, което е довело до рискове от изместване на въглеродни емисии предимно в секторите нагоре по веригата с висок въглероден интензитет. В Регламента за МКВЕГ обаче се признава, че може да се наложи разширяване на неговия обхват, за да включи стоки надолу по веригата с цел подготовка за бъдещи увеличения на цената на въглеродните емисии, обхванати от СТЕ на ЕС. Причината за това е, че разходите за въглеродни емисии могат да се превърнат в по-значителен дял от производствените разходи за стоки надолу по веригата, което потенциално ще насърчи производителите да преместят дейността си в трети държави с не толкова строги политики в областта на климата, или ще подтикне потребителите да заменят произведените в ЕС стоки надолу по веригата с внос с висок въглероден интензитет, който не е свързан с разходи за въглеродни емисии.

Настоящите прогнози за цените на въглеродните емисии показват продължаващо покачване на цените на въглеродните емисии в рамките на СТЕ на ЕС от 2026 г. нататък, в съответствие с повишените амбиции на ЕС в областта на климата. С постепенното премахване на безплатните квоти за емисии по СТЕ на ЕС и успоредното въвеждане на МКВЕГ, производителите надолу по веригата в ЕС може да се сблъскат с двоен натиск по отношение на разходите. Те ще се сблъскат с по-високи цени на входящите суровини както за местните, така и за внасяните основни стоки, които са им необходими като входящи суровини за производството на стоки надолу по веригата. В резултат на това рискът от изместване на въглеродни емисии вероятно ще се измести от секторите нагоре по веригата, обхванати от МКВЕГ, към по-късните етапи от веригата за създаване на стойност, които остават изложени на риск. Ако този въпрос не бъде решен, той сериозно би нарушил ефективността на МКВЕГ по отношение на климата.

Поради това с разширяването на обхвата на МКВЕГ по-надолу по веригата за създаване на стойност се цели преодоляване на риска от изместване на въглеродни емисии надолу по веригата. Предложеното разширяване се основава на обективни критерии, аналогични на тези, които са ръководили определянето на първоначалния обхват на МКВЕГ, а именно равнището на риска от изместване на въглеродни емисии, значението на емисиите и техническата осъществимост на приписването на емисиите на тези стоки. Самият риск от изместване на въглеродни емисии при стоки надолу по веригата се определя от мотивиращия фактор по отношение на разходите, който отчита доколко разходите за въглеродни емисии на вложените суровини по МКВЕГ влияят върху общите разходи за дадена стока надолу по веригата в сравнение с общата ѝ добавена стойност, а интензитетът на търговията ѝ предоставя показател за търгуемостта на дадена стока надолу по веригата. Продуктите надолу по веригата се считат за изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, когато са свързани едновременно с голям натиск по отношение на разходите и висок интензитет на търговията. 

В този предложен първи кръг от разширяването на обхвата надолу по веригата се обръща по-специално внимание на продуктите надолу по веригата, които са интензивни по отношение на стоманата и алуминия. Това е пряк резултат от Плана за действие в областта на стоманата и металите, с който това първоначално разширяване на обхвата до стоки надолу по веригата се стеснява до „металургичните отрасли“, обхванати от МКВЕГ. Продуктите надолу по веригата на основата на стомана и алуминий не само са изправени пред най-висок риск от изместване на въглеродни емисии, но и показват най-висока техническа осъществимост по отношение на получаване на действителни стойности за съпътстващи емисии. Стоките надолу по веригата от други сектори, обхванати от МКВЕГ, а именно тези, свързани с цимент, торове и водород, са част от въпросния предложен първи кръг на разширяване на обхвата надолу по веригата. Вместо това необходимостта и възможността за разширявания на обхвата надолу по веригата в тези сектори са оценени като част от настоящия доклад (вж. глава 5).

Обикновено стоките надолу по веригата се характеризират с по-дълги, по-сложни и по-глобални вериги за създаване на стойност в сравнение с основните стоки, които понастоящем попадат в обхвата. Това затруднява още повече вносителите да получат действителни данни за емисиите от производителите надолу по веригата. Емисиите се разделят между различните етапи на производство на дадена стока надолу по веригата, което увеличава административната тежест при докладването на съпътстващите емисии. Следователно при първото разширяване на обхвата на МКВЕГ към стоки надолу по веригата се вземат предвид измерените възможности за гъвкавост за разпределение на емисиите на тези стоки, без да се компрометират целите на МКВЕГ.

4.3Избягване на МКВЕГ: заобикаляне и други практики за неправомерно намаляване на отговорността по МКВЕГ

Както е посочено в Плана за действие в областта на стоманата и металите, 32 Комисията работи по допълнителни мерки срещу избягването на данъци. С тези нови мерки се цели предотвратяване на злоупотребата с разпоредбите на Регламента за МКВЕГ от вносители от ЕС и производители от трети държави за неправомерно избягване или намаляване на плащането на финансовото задължение по МКВЕГ, като се нарушава целта на МКВЕГ да стимулира намаляването на емисиите на парникови газове.

Избягването на МКВЕГ включва заобикаляне, както и други практики за намаляване на финансовата отговорност по МКВЕГ, които противоречат на целите на МКВЕГ. Рискът от заобикаляне на правилата представлява практики, за които няма достатъчно основание или икономическа обосновка, освен намерението да бъдат ефективно избегнати, изцяло или частично, финансовите пасиви, произтичащи от МКВЕГ, което подкопава екологосъобразността на механизма.

Друг риск за ефективността на МКВЕГ е свързан с третирането на метален скрап. Досега скрапът не беше включен в обхвата на МКВЕГ и се счита, че като входящ материал той има нулеви емисии. За емисиите от производството на скрап преди потреблението от производство в ЕС се прилага цена на въглеродните емисии, тъй като, по силата на СТЕ на ЕС, емисиите се измерват на равнището на инсталацията. Поради това невключването на скрап в МКВЕГ създава канал, чрез който операторите от трети държави не са изложени на равностойна отговорност и по този начин се намалява ефективността на МКВЕГ за защита от изместване на въглеродни емисии. Следователно затварянето на т. нар. „вратичка“ за скрап е сред областите, които се оценяват за намеса на политиката като част от предложението за укрепване на МКВЕГ.

Настоящата рамка за прилагане на МКВЕГ позволява справяне с няколко риска от заобикаляне, включително рискове от неправилно класифициране на стоки, недостатъчно деклариране на количествата по МКВЕГ в декларацията по МКВЕГ, липсващи декларации по МКВЕГ (т.е. неподаване на декларация по МКВЕГ при внос на стоки по МКВЕГ) и неправилно отчитане на прага de minimis.

В Регламента за МКВЕГ са необходими засилени разпоредби с цел справяне по-специално с два специфични риска: рискът от неправилно деклариране на интензитета на емисиите и рискът от злоупотреби.

МКВЕГ представлява първата по рода си мярка и поради това е налице много малко опит и емпирични данни, от които да се черпи, за да се прогнозира бъдещото поведение на заинтересованите страни, засегнати от МКВЕГ. Що се отнася по-специално до прилагане на МКВЕГ, това изисква постигане на внимателно калибриран баланс между стабилност, от една страна, и избягване на ненужна допълнителна бюрокрация, от друга.

Поради това оперативната гъвкавост е ключов елемент от допълнителните мерки срещу избягването на данъци за МКВЕГ. Предвид горепосочената несигурност, ще бъде важно органите, участващи в прилагането на МКВЕГ, и по-специално Комисията с нейната надзорна роля в анализа на риска и откриването на заобикалянето на мерки, да имат достатъчна гъвкавост при справянето с новооткритите практики за заобикаляне и избягване. Това е от съществено значение и за прилагането на някои мерки срещу избягването на данъци, които са в процес на подготовка: макар че с преразглеждането на регламента за МКВЕГ ще се цели намаляване на обхвата на редица практики за заобикаляне и избягване, които могат да се предвидят въз основа на наличните доказателства, е вероятно да се появят допълнителни канали за заобикаляне/избягване. За да е възможно справянето с подобни случаи е от съществено значение да се разполага с необходимите лостове на политиката за бързи и решителни действия, например чрез ясно определени, но ефективни делегирани правомощия. Трябва да се избегне ситуация, в която установените практики за избягване на данъци да не могат да бъдат преодолени поради твърде строга правна и управленска структура.

Същевременно ефективното сътрудничество на различните участници в прилагането на МКВЕГ ще бъде от ключово значение: освен Комисията това ще включва по-специално националните компетентни органи и митническите органи на ЕС-27. Трябва да се отбележи, че съществуват значителни полезни взаимодействия между МКВЕГ и управлението на риска в областта на митниците, както по отношение на анализа на риска, така и на оперативното прилагане. Този обмен и събиране на разузнавателна информация ще бъдат използвани и при бъдещите решения на Комисията за действие срещу практиките за избягване на данъци в рамките на делегираните ѝ правомощия.

Обширна дискусия относно установените рискове от заобикаляне на МКВЕГ и отговорите на политиката във връзка с тях ще бъдат налични в оценката на въздействието, придружаваща законодателното предложение, планирано за края на 2025 г.

4.4Електроенергия

Поради физическите характеристики на електроенергията и специфичните форми на търговия с нея, правилата за МКВЕГ за тази стока се различават леко от тези, които се отнасят за другите материални стоки. Това съображение се отнася по-специално за методиката, която трябва да се използва за изчисляване на съпътстващите емисии на внасяната електроенергия.

За разлика от останалите стоки по МКВЕГ, основното правило, прилагано съгласно МКВЕГ за изчисляване на съпътстващите емисии на електроенергия, е стойност по подразбиране, базирана на производството на електроенергия от изкопаеми горива. Въпреки че тази методика отразява механизма за определяне на цените на електроенергията в ЕС, тя не отчита в пълна степен усилията на държавите извън ЕС за декарбонизация в техния енергиен микс. Макар че на вносителите ще бъде позволено да се позовават на действителни емисии вместо на стойности по подразбиране, много заинтересовани страни отправиха критика, че би било прекалено трудно да спазват условията, чието изпълнение е необходимо, за да се докладват действителни емисии. По-конкретно условията за определяне на споразуменията за закупуване на електроенергия (СЗЕ), претоварването на мрежата и заявяването на капацитет биха били трудни, дори невъзможни за изпълнение, и пречат на стимула за декарбонизация в държавите извън ЕС.

За да отговори на изразените от заинтересованите страни опасения, Комисията разглежда няколко варианта за евентуална промяна на правилата за електроенергията, като например промяна на стойността по подразбиране от използване само на емисионния фактор на CO2 към друг фактор, изясняване на приложимостта на различните видове споразумения за покупко-продажба на електроенергия (PPA), опростяване на изискванията за физическо претоварване на мрежата и изясняване на прилагането на критерия за номиниране на капацитет за използване на действителни стойности.

Целта на евентуалните промени би била да се гарантира, че МКВЕГ е ефективен при насърчаването на усилията за декарбонизация на производството на електроенергия в трети държави и че задължението съгласно МКВЕГ отразява по-добре въглеродното съдържание на внесената електроенергия.

4.4.1 Внос на електроенергия от Западните Балкани и Украйна

Тези промени ще бъдат особено важни за Западните Балкани. Макар че вносът на електроенергия в ЕС от Западните Балкани покрива само около 1 % от търсенето на електроенергия в ЕС, той представлява значителен дял от националното потребление на електроенергия в някои държави членки (например Хърватия, България или Гърция) 33 . Износът на електроенергия за ЕС може също да бъде значителен за някои държави от Западните Балкани. Например износът на електроенергия за ЕС представлява около 58 % от износа на Черна гора за ЕС или 5 % от износа на Сърбия или Албания за ЕС. Очаква се промяната на правилата за стойностите по подразбиране и опростяването на правилата за деклариране на действителните емисии да доведат до по-ниско задължение по МКВЕГ за внос на електроенергия от държави, където има възобновяеми енергийни източници. В повечето държави от Западните Балкани електроенергията е с много висок въглероден интензитет. Промените в правилата за електроенергията ще имат значително положително въздействие върху вноса от държави, където делът на възобновяемите енергийни източници е по-висок, като например Албания, където производството на електроенергия разчита единствено на водноелектрическа и слънчева енергия, или Черна гора 34 , където през 2023 г. 61 % от електроенергията е произведена от възобновяеми източници. С разглежданите промени в правилата за електроенергията ще се даде възможност за по-голямо признание на усилията на тези държави за екологизиране на електроенергийната им мрежа и ще се насърчи по-нататъшната декарбонизация, като същевременно ще се предостави правилният ценови сигнал и по този начин ще се стимулира вносът на по-чиста електроенергия.

Освен това държавите от Западните Балкани и Украйна са поели ангажимент да въведат СТЕ или данъци върху емисиите на CO2/. Въведената при опростяването на МКВЕГ възможност за деклараторите да се позовават за платената цена на въглеродните емисии на цена на въглеродните емисии по подразбиране за всяка държава, значително ще опрости искането за цена на въглеродните емисии, действително платена от операторите на електроенергия от Западните Балкани.

4.4.2 Внос на електроенергия от Обединеното кралство

През 2024 г. на Обединеното кралство се дължеше 39 % от общия брутен търговски внос на електроенергия в ЕС (в MWh) от държави, които не участват в СТЕ на ЕС 35 . През 2023 г. повече от 60 % от произведената в Обединеното кралство електроенергия беше получена от възобновяеми или декарбонизирани енергийни източници 36 . Производителите на електроенергия в Обединеното кралство плащат цена на въглеродните емисии съгласно СТЕ на Обединеното кралство и схемата за подкрепа на цените на въглеродните емисии (CPS). Промените в правилата за МКВЕГ за изчисляване на съпътстващите емисии на електроенергия ще позволят по-добро отразяване на високото равнище на декарбонизация на електроенергийната мрежа на Обединеното кралство във финансовата корекция съгласно МКВЕГ за внос на електроенергия от Обединеното кралство. Освен това възможността да се изисква платената цена на въглеродните емисии въз основа на стойности по подразбиране, която беше въведена в пакета за опростяване на МКВЕГ, ще отговори на опасенията, изразени по-специално от заинтересованите страни от Обединеното кралство, че тежестта на доказване, която трябва да се поеме, за да се позволи приспадане на цена на въглеродните емисии, платена в трета държава, е твърде висока, особено когато декларацията се основава на стойности по подразбиране, поради трудността да се проследи електроенергията до нейния източник и следователно да се предоставят доказателства за платената цена на въглеродните емисии. На практика приспадането на стойностите на цената по подразбиране на въглеродните емисии за електроенергия, внесена от Обединеното кралство, би довело до липса на финансово задължение от страна на МКВЕГ, стига комбинираната цена на въглеродните емисии по СТЕ на Обединеното кралство и системата за пазарни цени на въглеродните емисии да е по-висока от цената на въглеродните емисии по СТЕ на ЕС.

4.5Изместване на въглеродни емисии

Съгласно Регламента за МКВЕГ от Комисията се изисква да представи до 2028 г., както и на всеки две години след това, доклад относно прилагането на настоящия регламент и функционирането на МКВЕГ, който следва да включва оценка на въздействието на МКВЕГ върху изместването на въглеродни емисии, включително във връзка с износа. Очаква се разходите за въглеродни емисии за операторите на СТЕ на ЕС да се увеличат, тъй като безплатното разпределение на квоти се намалява, което отразява намаляващия таван на СТЕ, и тъй като се очаква цената на квотите да се увеличи. Повишеният ценови сигнал за декарбонизация се очаква да насърчи разходно ефективно намаляване на емисиите на парникови газове. В секторите, които са допълнително засегнати от ускореното премахване на безплатното разпределение, предизвикано от коефициента МКВЕГ, производството на някои стоки може обаче да бъде изправено пред по-голям оставащ риск от изместване на въглеродни емисии. Предварителните оценки показват, че за промишлените сектори, засегнати от коефициента МКВЕГ (желязо и стомана, цимент, алуминий, торове, водород), през 2026 и 2027 г. ще бъдат разпределени безплатно общо около 15 милиона квоти по-малко в резултат на прилагането на коефициента, както е определено в Директивата за СТЕ на ЕС (член 10а, параграф 1). Ако се приеме цена на въглеродните емисии от 95 EUR/тон, това съответства на очаквана загуба от безплатно разпределение за съответните оператори в размер на около 1,4 милиарда евро през периода 2026—2027 г. 37

Що се отнася до стоките, произведени за продажба на вътрешния пазар на ЕС, може да се счита, че това постепенно премахване на безплатното разпределение е смекчено от факта, че с МКВЕГ се гарантира плащането на същата цена на въглеродните емисии за продуктите, произведени в трети държави и внесени на вътрешния пазар на ЕС, както за стоките, произведени в ЕС. Този ефект на намаляване не се отнася обаче за стоки, които се произвеждат в ЕС и се търгуват в значителна степен с трети държави, които не прилагат СТЕ на ЕС или сравними механизми за ценообразуване на въглеродните емисии. Може да се счита, че производителите на тези стоки са изправени пред по-голям оставащ риск от изместване на въглеродни емисии.

Понижаването на емисиите в рамките на СТЕ на ЕС през последните години се дължи в значителна степен на сектора на електроенергията. Емисиите в сектора на енергоемкия отрасъл, от друга страна, са намалели леко, което също така отчасти се обяснява с намаляване на крайния продукт. Тези развития сочат необходимостта от повече инвестиции в мерки за декарбонизация, тъй като тези инвестиции намаляват излагането на рискове от изместване на въглеродни емисии и са необходими и за постигане на целите на ЕС в областта на климата.

Поради това операторите на инсталации, обхванати от СТЕ на ЕС, изправени пред увеличени оставащи рискове от изместване на въглеродни емисии, може да се нуждаят от стимули и подкрепа за ускоряване на инвестициите в мерки за декарбонизация.

В Съобщението относно изпълнението на Пакта за чиста промишленост І бяха признати и оставащите рискове от изместване на въглеродни емисии, например в контекста на износа 38 . Комисията представя допълнително предложение в подкрепа на декарбонизацията на съответните сектори.

4.6Цени по подразбиране на въглеродните емисии

Наскоро приетите изменения за опростяване на МКВЕГ позволяват на Комисията да определя от 2027 г. цените по подразбиране на въглеродните емисии за държавите, в които се прилага инструмент за ценообразуване на въглеродните емисии. Деклараторите ще имат възможността да се позоват на тези стойности, за да поискат намаляване на финансовото си задължение по МКВЕГ, като алтернатива на предоставянето на проверените доказателства за действително плащане на цената на въглеродните емисии. Това опростяване ще позволи по-специално ефективно приспадане на вече платена цена на въглеродните емисии за внесена електроенергия, което иначе не би било възможно, когато декларацията по МКВЕГ се основава на стойности на емисиите по подразбиране.

Цените по подразбиране на въглеродните емисии ще функционират подобно на стойностите по подразбиране за изчисляване на съпътстващите емисии: деклараторите ще имат възможност да избират или да се позоват на цената на въглеродните емисии по подразбиране на Комисията, която е директно достъпна в регистъра на МКВЕГ, или да поискат приспадане на действително платената цена на въглеродните емисии въз основа на потвърдени доказателства. Цените по подразбиране на въглеродните емисии ще осигурят автоматично приспадане на цената на въглеродните емисии, действително платена в държавата на произход за всички стоки по МКВЕГ, считано от подаването на декларациите за 2027 г., обхващащи вноса от 2026 г., като по този начин значително ще се намалят разходите за привеждане в съответствие. Методическият подход за определяне на цените по подразбиране на въглеродните емисии ще се основава на най-добрите налични данни от надеждна, публично достъпна информация и информация, предоставена от трети държави.

4.7Методика за изчисляване на съпътстващите непреки емисии

Общото правило за изчисляване на съпътстващите непреки емисии в МКВЕГ е да се използват стойности по подразбиране 39 . Действителните съпътстващи непреки емисии могат да бъдат докладвани само когато са изпълнени определени условия. През преходния период тази стойност по подразбиране се основава на 5-годишна средна стойност на интензитета на емисиите на парникови газове на електроенергийната мрежа на държавата на произход. Съгласно Регламента за МКВЕГ от Комисията се изисква да избере между три варианта за определяне на стойността по подразбиране за окончателния период: а) средната стойност на емисионния фактор на електроенергийната мрежа на Съюза; б) емисионния фактор за електроенергийната мрежа на държавата на произход; в) емисионния фактор на CO2 на източниците на ценообразуване в държавата на произход.

В регламента също така се посочва, че изборът и методът на изчисление трябва да се определят въз основа на най-подходящия начин за i) предотвратяване на изместването на въглеродни емисии; и за ii) гарантиране на екологосъобразността на МКВЕГ, т.е. в този контекст да се стимулира намаляването на емисиите от оператори в трети държави. Заключението на Комисията е, че същият подход за изчисляване на емисионния фактор, който е бил използван в преходния период, трябва да се приложи и в окончателния етап, т.е. емисионният фактор на електроенергийната мрежа на държавата на произход. Това се основава на съображенията, които са изброени по-долу във връзка с трите варианта, посочени в регламента.

Първо, вариантът за използване на средната стойност на емисионния фактор за електроенергийната мрежа на ЕС следва да бъде отхвърлен, тъй като той не би довел до предотвратяване на изместването на въглеродни емисии или стимули за декарбонизацията. Средната стойност на емисионния фактор за електроенергийната мрежа на ЕС би осигурила предотвратяване на изместването на ниски въглеродни емисии, тъй като би била ниска в сравнение с преобладаващите КО на трети държави, поради декарбонизацията на електроенергийната мрежа на ЕС. Стойността му би била по-ниска от източника на ценообразуване на електроенергия в ЕС, който в повечето случаи все още е базиран на изкопаеми горива и следователно не отразява разходите, направени от производителите в ЕС. От друга страна, това би осигурило ограничени стимули за декарбонизация, тъй като не би отразявало напредъка в декарбонизацията на електроенергийните мрежи на трети държави.

Второ, Комисията оцени възможността за използване на емисионния фактор на CO2 на ценообразуващите източници на електроенергия в държавата на произход. „Емисионният фактор на CO2“ отразява само интензитета на емисиите на парникови газове на източници на електроенергия с изкопаеми горива. Бяха взети предвид различни подходи за изчисляване на такъв емисионен фактор на CO2. Първият вариант, при който се използва „емисионен фактор на CO2 от пределно производство“, отразяващ последната електроцентрала, необходима за задоволяване на общото търсене на електроенергия, която би определила цената на електроенергията на един либерализиран пазар на електроенергия в трета държава (обикновено източник на изкопаеми горива), беше отхвърлен като неосъществим. Подобен подход не би бил подходящ за нелиберализираните пазари и освен това би бил много сложен за изчисляване от техническа гледна точка, като би изисквал инструменти като модели на диспечиране.

При втория подход се използва средният интензитет на емисиите от източници на електроенергия от изкопаеми горива в трета държава (емисионен фактор на CO2) като заместител на емисионния фактор на CO2 на „източниците, определящи цените“ за електроенергия, посочени в Регламента за МКВЕГ. Това може да се прилага по отношение на всички трети държави, независимо от структурата на енергийния им пазар. Това обаче би осигурило ограничени стимули за декарбонизация, тъй като би могло да отразява само промените в интензитета на емисиите на технологиите за изкопаеми горива, но не би отчело наличието на възобновяеми енергийни източници.

Трето, беше проучено използването на емисионния фактор за електроенергийната мрежа на държавата на произход. Както бе посочено, това понастоящем се използва за изчисляване на съпътстващите непреки емисии през преходния период на МКВЕГ. Това е вариантът, който осигурява най-много стимули за декарбонизация в трети държави. С него се осигурява по-малка защита срещу риска от изместване на въглеродни емисии в сравнение с емисионния фактор на CO2. Очаква се обаче това въздействие да бъде като цяло доста ограничено, тъй като непреките емисии в случая на цимент и торове, т.е. секторите, за които непреките емисии понастоящем са обхванати от МКВЕГ, са незначителни в сравнение с преките емисии. Обикновено непреките емисии не надвишават 10 % от преките емисии 40 .

4.8Корекция на безплатното разпределяне на квоти

Броят на сертификатите по МКВЕГ, които трябва да бъдат върнати от деклараторите по МКВЕГ, ще бъде коригиран, за да отрази степента, в която квотите се разпределят безплатно в СТЕ на ЕС през периода 2026—2034 г. Методиката за изчисляване на тази корекция ще включва показателите по МКВЕГ, получени от приложимите показатели по СТЕ на ЕС, с които се определя безплатното разпределение на квоти на равнището на инсталация съгласно СТЕ на ЕС. За целите на МКВЕГ тези показатели по СТЕ на ЕС се комбинират в показателите по МКВЕГ.

Показателите по СТЕ на ЕС се определят за периодите 2021—2025 г. и 2026—2030 г. Показателите по МКВЕГ, които ще се прилагат за периода 2026—2030 г., ще се основават на показателите по СТЕ на ЕС, приложими през този период, за да се осигури еднакво третиране на вноса. Показателите по МКВЕГ ще бъдат определени в акт за изпълнение.

4.9Рационализиране на административни процедури

С цел да се улесни спазването и да се намали административната тежест за всички страни, както и да се гарантира точно докладване, Комисията разработва автоматизирани процеси за регистъра на МКВЕГ за окончателния период, които значително подобряват ефективността и точността в сравнение с преходния регистър.

В регистъра на МКВЕГ ще се извършват автоматизирани проверки за валидиране, за да се потвърди информация, като например данни за емисиите, подадени от вносителите, с цел намаляване на процента на грешки. С тази автоматизация се свеждат до минимум усилията за ръчна проверка и се ускорява времето за обработване както за деклараторите, така и за националните компетентни органи. От декември 2024 г. операторите на инсталации от трети държави могат да подават веднъж данни за емисиите до регистъра на МКВЕГ, с което се премахва необходимостта от многократно подаване до множество декларатори. С това се намалява административното дублиране и се опростява спазването за производителите от трети държави. Въз основа на докладваната и обработената в регистъра на МКВЕГ информация, включително от няколко страни, Комисията ще може предварително да попълва образци за докладване в регистъра на СМВЕГ с цел да се рационализират задълженията за докладване на деклараторите и да им се помогне да изчисляват и докладват точно съпътстващите емисии, като намалят грешките и спестят време.

5Перспектива: Разширяване на обхвата и завършване на МКВЕГ: Етап 2

В допълнение към направените и предложените за МКВЕГ подобрения през 2025 г. Комисията оценява евентуалната необходимост и възможност за разширяване на обхвата на механизма, както е предвидено и в член 30, параграф 2 от Регламента за МКВЕГ. Приложените за тази оценка критерии включват по-специално риска от изместване на въглеродни емисии в съответните сектори на СТЕ на ЕС по отношение на емисиите и интензитета на търговията, както и техническата осъществимост на разработването и прилагането на ефективна методика за изчисляване на съпътстващите емисии за анализираните стоки.

В края на преходния период на МКВЕГ Комисията предлага първи адаптации на разпоредбите, свързани с продуктите надолу по веригата, управлението на риска, стойностите по подразбиране и електроенергията. До 2027 г. МКВЕГ ще бъде допълнително преразгледан и усъвършенстван въз основа на опита и информацията, събрани през 2026 г. — първата година от окончателния период. До началото на 2026 г. ще се приеме и акт за изпълнение, с който ще се определят правилата за приспадане на цената на въглеродните емисии, действително платена в трети държави, в който ще се определят методиката и бъдещите действия за приспадане на цената на въглеродните емисии, платена в контекста на МКВЕГ.

Етап 2 след преглед в края на 2027 г.: евентуални предложения за преразглеждане на обхвата на МКВЕГ и третирането на непреките емисии. Следващият доклад на Комисията трябва да бъде представен преди 1 януари 2028 г. и на всеки две години след това.

5.1 Непреки емисии

Настоящата рамка

Мерките за защита от изместване на въглеродните емисии в рамките на СТЕ на ЕС обхващат както преките емисии, така и, по-селективно, непреките емисии. Що се отнася до непреките емисии, основният инструмент е компенсирането на непреките разходи (КНР), при което държавите членки могат да компенсират дял от разходите за въглеродни емисии, свързани с електроенергията, за електроемките отрасли, посочени в насоките за държавна помощ. Тези непреки разходи за въглеродни емисии се различават в отделните държави членки поради различните въглеродни интензитети на технологията за определяне на пределните цени.

Някои държави членки са избрали да предоставят КНР, докато други не са го направили. КНР покрива до максимално допустимия интензитет на помощта от 75 % от допустимите разходи. КНР зависи от въглеродните разходи в цената на електроенергията, която се различава в различните географски райони на ЕС, и от вида на промишлените сектори в икономиката. Вносът на цимент, торове и агломерирана желязна руда беше включен в обхвата на МКВЕГ през 2023 г. както за преки, така и за непреки емисии, тъй като производителите от ЕС в тези сектори не отговаряха на условията за КНР. От друга страна, алуминият, стоманата и водородът са освободени от такси по МКВЕГ за непреки емисии, тъй като производителите от ЕС в тези сектори отговаряха на условията за КНР. Този подход е разработен, за да се избегне двойна защита от изместване на въглеродни емисии, което означава ситуация, при която производителите от ЕС биха получавали компенсация за своите непреки разходи за въглеродни емисии чрез КНР, докато вносителите едновременно биват таксувани по МКВЕГ за непреки емисии в тези сектори.

Възможности за разширяване на обхвата на МКВЕГ, за да включва непреки емисии във всички сектори, обхванати от МКВЕГ

Комисията получи няколко възможни технически решения за разширяване на обхвата на МКВЕГ, за да включи непреките емисии във всички сектори, като същевременно е обмислила взаимодействието с КНР. При анализа се оценява всяко техническо решение и — където е приложимо — подрешенията, спрямо следните критерии:

·с екологосъобразността се оценява степента, до която непреките емисии са обхванати от МКВЕГ чрез техническо решение, в зависимост от това дали техническото решение предоставя пълно или частично покритие (във всички сектори и продукти) и дали покритието е незабавно или поетапно.

·С изместването на въглеродни емисии се оценява степента, до която дадено техническо решение намалява риска от увеличаване на емисии, дължащи се на преместването на производството на ЕС в региони с по-малко амбициозни политики в областта на климата, в зависимост от степента, до която техническото решение налага разходи за непреки емисии, произтичащи от производството на внасяни стоки.

·С уравновесения подход по отношение на вноса се оценява дали в дадено техническо решение се избягва припокриване, при което производителите от ЕС са свръхкомпенсирани по отношение на непреките емисии, обхванати от МКВЕГ.

·При осъществимостта се взема предвид административната тежест и яснотата на техническото решение за регулаторните органи, вносителите и операторите.

·С възможността за лесно адаптиране се оценява равнището и скоростта на адаптиране, необходима на производителите от ЕС (поради премахването на КНР) и на вносителите от ЕС (поради новите задължения по МКВЕГ) по отношение на дадено техническо решение.

Първото разглеждано техническо решение би включвало незабавното въвеждане на МКВЕГ с цел да се обхванат всички непреки емисии веднага щом започне окончателният период или скоро след това. Могат да се обмислят две подрешения. Съгласно подрешение 1а (запазване на от КНР) МКВЕГ ще обхване всички непреки емисии, докато КНР продължава. Съгласно подрешение 1б (премахване на КНР) КНР ще бъде премахнато незабавно, успоредно с въвеждането на МКВЕГ за обхващане на непреките емисии.

Второто разглеждано техническо решение би включвало разширяване на обхвата на МКВЕГ, така че да бъде включен само делът на непреките емисии, които не са компенсирани чрез КНР. Могат да се обмислят няколко подрешения. Подрешение 2а би предположило максимален интензитет на помощта от 75 %, така че останалите 25 % от непреките емисии биха били обхванати от МКВЕГ. Подрешение 2б би включвало използване на данни на държавите членки за действителните плащания по КНР, за да се изчисли некомпенсираният дял на непреките емисии, обхванати от МКВЕГ. Решение 2в би включвало прилагане на хармонизирани допускания или показатели за приблизително определяне на ефективния интензитет на помощта. Изчисляването на действителния интензитет на помощта включва сравняване на максималната компенсация, определена в Насоките за държавна помощ, с действително извършените плащания. Когато държавите членки предоставят безвъзмездни средства под максималната стойност, ефективният интензитет на помощта е по-нисък, а некомпенсираният дял на разходите е по-висок. Съгласно вариант 2в е възможно да се приложи хармонизирана стойност (например наблюдавана средна стойност за ЕС или секторен показател), представляваща действителния максимален интензитет на помощта (която предоставя по-точна оценка на дела на компенсираните непреки разходи в сравнение с фиксираната стойност, използвана във вариант 2а), така че да се избегне позоваването на поверителни национални данни.

Третото техническо решение би било постепенно разширяване на обхвата на МКВЕГ, така че да бъдат включени непреките емисии, докато КНР постепенно намалява, със същата скорост и по едно и също време, за да се избегне двойна защита от изместване на въглеродни емисии.

Четвърто техническо решение би било постепенното премахване на КНР и отлагане на въвеждането на МКВЕГ, за да обхваща непреките емисии, докато КНР не бъде напълно оттеглено. След като бъде въведен, МКВЕГ ще се прилага по отношение на 100 % от непреките емисии в рамките на един етап.

Пето техническо решение би било да се запази КНР до въвеждането на МКВЕГ, за да бъдат включени непреките емисии от внос, като същевременно се коригира размерът на КНР, който бенефициерите могат да получат, за да се отразят потенциалните разлики между разходите по МКВЕГ за съпътстващите непреки емисии в стоките по МКВЕГ, и непреките разходи за въглеродни емисии при модела на пределно ценообразуване в ЕС.

Някои от разглежданите технически решения могат да бъдат адаптирани, ако обхватът на допустимостта на КНР бъде разширен, за да включи сектори, обхванати от МКВЕГ, които понастоящем не отговарят на условията за КНР, но вероятно ще изискват корекции.

Незабавното пълно обхващане на непреките емисии от МКВЕГ, както е в техническо решение 1б, би могло да бъде най-надеждният подход по отношение на екологосъобразността и уравновесения подход, в очакване на допълнителен анализ. Запазването на КНР заедно с МКВЕГ, както е в техническо решение 1а, може да доведе до риск от въвеждане на двойна защита от изместване на въглеродни емисии. Междинните подходи могат да предложат по-балансирани резултати: Технически решения 2 предоставят по принцип начини за съгласуване на МКВЕГ с КНР, така че да се избегне свръхкомпенсиране, но практическата жизнеспособност на някои подрешения изисква допълнителен анализ поради ограниченията на данните и сложността, свързана с различните подходи по отношение на КНР в различните държави членки и други методически предизвикателства. Технически решения 3 биха могли потенциално да осигурят по-плавни начини за преход, с различни равнища на сложност. На този етап техническо решение 4 изглежда сравнително слабо по отношение на екологосъобразността. Техническо решение 5 изглежда силно по отношение на екологосъобразността, но би изисквало внимателно калибриране, за да се осигури безпристрастен подход и да се избегне свръхкомпенсация.

В заключение, проведеният досега анализ потвърждава, че могат да се обмислят технически решения за разширяване на обхвата на МКВЕГ за непреките емисии отвъд подхода, залегнал в настоящия текст на Регламента за МКВЕГ, според който КНР и МКВЕГ са взаимно изключващи се. Необходим е обаче допълнителен анализ — от една страна, за да се проучи напълно практическата жизнеспособност на няколко от тези решения, а от друга страна, за да се извърши по-задълбочена оценка на въздействието, което биха имали подобни решения. Горепосочените критерии ще бъдат използвани за оценка на потенциалните технически решения спрямо настоящия подход на Регламента за МКВЕГ.

Комисията ще разгледа въпроса за евентуално предложение през 2027 г., което да се основава на натрупания дотогава опит с МКВЕГ и да е в съответствие с политиките за защита от изместване на въглеродни емисии, които да бъдат разгледани в рамките на петия период на търговия по СТЕ на ЕС. Междувременно специфични случаи може да изискват по-ранно разглеждане. Например, в случая на торовете, както беше обявено в Плана за действие RESource 41 , до второто тримесечие на 2026 г. Комисията ще предложи план за действие за осигуряване на наличността и достъпността на домашните торове, включително действия за осигуряване на рециклирани хранителни вещества и други алтернативи на торовете.

5.2Емисии от транспорта

Комисията оцени осъществимостта на разширяването на обхвата на МКВЕГ, така че да обхване съпътстващите емисии на транспорта на стоките, изброени в приложение I към Регламента за МКВЕГ, и транспортните услуги. При оценката на съпътстващите емисиите на транспорта на стоки по МКВЕГ се поставя акцент върху идентифицирането в трети държави на съпътстващите емисии на транспорта, свързани с вноса на стоки, които понастоящем попадат в обхвата на МКВЕГ, включително цимент, водород, желязо и стомана, торове и алуминий. Оценката на възможното разширяване на обхвата, така че да включва транспортни услуги, е с акцент върху услугите в областта на въздухоплаването и морския транспорт.

Ключови констатации относно съпътстващите емисии на транспорта на стоките, изброени в приложение I

Очакваните емисии, дължащи се на транспорта на стоки по МКВЕГ от техните производствени обекти до границата на ЕС, представляват приблизително 5 % от общите съпътстващи емисии. Този дял се различава значително в зависимост от държавата на произход и вида транспорт, което подчертава значението на разстоянието и логистичните модели за разбиране на въглеродния интензитет на стоките, внасяни съгласно МКВЕГ.

Като цяло пренасочването на производството на стоки по МКВЕГ в чужбина не позволява да се избегнат напълно свързаните с транспорта разходи за въглеродни емисии в ЕС за стоки по МКВЕГ, предназначени за пазара на ЕС, като всеки дължащ се на транспорта потенциален риск от изместване на въглеродни емисии, свързан с вноса, се ограничава, тъй като:

·по отношение на стоките по МКВЕГ, превозвани по въздух, СТЕ на ЕС вече обхваща полети в рамките на ЕИП.

·За стоките по МКВЕГ, превозвани с кораб, СТЕ на ЕС включва 100 % от емисиите от пътувания в рамките на ЕИП и 50 % от емисиите от пътувания между пристанище в ЕИП и пристанище извън ЕИП.

·От 2028 г. емисиите от пътния транспорт, свързани със стоки по МКВЕГ, ще бъдат обхванати за частта от пътуването в ЕИП чрез СТЕ 2.

Емисиите от транспорта, свързани с горните процеси (т.е. дистрибуция на горива и входящи материали), ще бъдат засегнати от СТЕ на ЕС 2, което потенциално ще окаже влияние върху производствените разходи.

Макар че оценката на Комисията предполага, че би било технически осъществимо да се измерват, съхраняват и споделят данни за емисиите от транспорта между логистичните оператори, проектирането и внедряването на система за проверка, приложима за множество логистични оператори в различни международни местоположения, би било сложно и изискващо специфичен експертен опит. Малките транспортни оператори в трети държави може да не са оборудвани да предоставят необходимите данни, а процесът на проверка на емисиите от транспорта на равнище код по КН остава сериозно предизвикателство, тъй като това не е практика, с която са свикнали транспортните оператори. Проверяващите органи по МКВЕГ ще трябва да проверят емисиите в различни елементи на транспортната верига, което прави процеса на проверка сложен и потенциално скъп.

Ключови констатации относно услугите в областта на въздухоплаването и морския транспорт

На този етап потенциалната необходимост, както и пригодността и ефективността на МКВЕГ в областта на въздухоплаването и морските услуги са все още в процес на оценка 42 . Макар че съществуващите доказателства за изместване на въглеродни емисии във въздухоплаването са ограничени за периода между 2014 г. и 2024 г., продължаващата оценка на риска от изместване на въглеродни емисии може да изясни дали разширяването на обхвата на МКВЕГ към този сектор би било уместно. Що се отнася до морския транспорт, в доклада на Комисията относно мониторинга на прилагането на разширяването на обхвата на СТЕ на ЕС, така че да включва морски транспорт, не са установени конкретни доказателства за действия, целящи отклонение от данъчно облагане, които да произтичат пряко от въвеждането на СТЕ на ЕС. Въпреки това Комисията продължава своите дейности по мониторинг, както се изисква от Директивата за СТЕ на ЕС и на Регламента относно FuelEU — сектор „Морско пространство“, и се анализират различни възможни мерки срещу отклонението от данъчно, включително МКВЕГ, с цел подготовка за евентуални действия в случай на необходимост.

В бъдеще се очаква увеличаване на регулаторните разходи, свързани с политиките на ЕС в областта на климата, които могат да доведат до изместване на въглеродни емисии. Подобно увеличение на разходите обаче се дължи не само на СТЕ на ЕС, но и на политиките в областта на климата, които не са базирани на цените, по-специално Регламента за ReFuelEU — сектор „Авиация“ и Регламента относно FuelEU — сектор „Морско пространство“. Тъй като в рамките на МКВЕГ може да се разглежда само изместването на въглеродни емисии, произтичащо от СТЕ на ЕС (или други форми на изрично ценообразуване на въглеродните емисии), той може да не е подходящ инструмент за услугите в областта на въздухоплаването и морския транспорт 43 . Освен това МКВЕГ във връзка с услугите в областта на въздухоплаването и морския транспорт ще трябва да бъде ограничен до подгрупи маршрути, предразположени към изместване на въглеродни емисии, което би създало административни усложнения.

Накратко, администрирането на МКВЕГ във връзка с услугите в областта на въздухоплаването и морските услуги би било сложно и в рамките на механизма би могла да се разгледа само част от потенциалния риск от изместване. Поради това, ако бъде въведена мярка на политиката, тя следва да бъде внимателно разработена, за да се справи с потенциалното изместване на въглеродни емисии, произтичащо не само от разходите за политиките за ценообразуване на въглеродните емисии, но и от други политики, като например мерките, свързани с устойчивите авиационни горива (УАГ), или инициатива FuelEU — сектор „Морско пространство“, като същевременно бъде подходящо съобразена със специфичните обстоятелства на съответните сектори.

5.3Разширяване на обхвата на МКВЕГ, за да включва други сектори

В настоящата глава се анализира възможното разширяване на обхвата на МКВЕГ, така че да бъдат включени прекурсори и допълнителни стоки, т.е. стоки, които не са нито прекурсори, нито стоки надолу по веригата по отношение на настоящите стоки по МКВЕГ. Последното се нарича още хоризонтално разширяване на обхвата. При всяко потенциално разширяване на обхвата следва също да се оцени въздействието върху международната търговия и конкурентоспособността на промишлеността на ЕС надолу по веригата.

5.3.1 Стоки прекурсори

Тази оценка имаше за цел да се посочат прекурсори на стоки, попадащи в настоящия обхват на МКВЕГ, както и прекурсори на допълнителни стоки, които евентуално биха могли да бъдат включени в хоризонталното разширяване на обхвата на МКВЕГ.

Първо, бяха картографирани съответните вериги за създаване на стойност, така че да се определи списък с потенциални прекурсори. Впоследствие бяха анализирани наличните данни за емисиите, търгуемостта и третирането по СТЕ на ЕС за тези прекурсори. В крайна сметка техническата осъществимост на включването на всеки прекурсор в МКВЕГ беше оценена с помощта на същата методика, като тази, разработена за разширяването на обхвата (както е посочено в главата за допълнителните стоки).

Оценка на техническата осъществимост на разширяването на обхвата, така че да бъдат включени стоки прекусори

Оценката показва, че би било технически осъществимо да се включат прекурсори на желязо и стомана, алуминий и цимент, както и на химични продукти и керамика (при вероятно разширяване на обхвата на МКВЕГ, така че да включва тези сектори). Считаните за възможни продукти са калцинирана вар, доломитна вар, периклаз, диалуминиев триоксид (и алуминиев хидроксид). Друг пример може да бъде натриевия карбонат, при условие че стъкларският сектор се разглежда като потенциален кандидат за разширяване на обхвата.

Включването на други прекурсори, които имат съпътстващи продукти 44 , като например кокс, може да е трудно, тъй като те изискват разработването на специфична методика за определяне на съпътстващите емисии на съпътстващи продукти, като например за съпътстващи продукти от коксуване (включително катрани, масла и ароматни съединения), както и нефтохимически продукти.

Включването в МКВЕГ на химични продукти (вж. главата по-долу за допълнителните стоки) може също да има последици за третирането на коксови съпътстващи продукти и нефтохимическите продукти, тъй като те са прекурсори за химични продукти и полимери. Ето защо включването както на кокса, така и на неговите съпътстващи продукти като съответни прекурсори в обхвата на МКВЕГ, би могло да се предвиди само ако разширяването на обхвата включва химическия сектор. От друга страна, коксът може да се третира като самостоятелен прекурсор за желязо, стомана и феросплави, като неговите съпътстващи продукти се изключват от обхвата на МКВЕГ. Що се отнася до включването на някои прекурсори на органични химични продукти от нефтохимически продукти, като лигроин, пиролизен бензин и реформат, това се обсъжда в рамките на хоризонталното разширяване на обхвата (вж. главата за допълнителни стоки).

Ако обхватът на МКВЕГ бъде разширен, така че да включва различни видове скрап като прекурсори за няколко сектора, включително желязо и стомана, алуминий, това би било уместно съображение и за стъкло (натрошено стъкло) и целулозна маса и хартия (рециклиран пулп).

При анализа не се установяват допълнителни съответни прекурсори за водород и торове освен тези, които вече са включени в настоящия обхват на МКВЕГ.

В заключение с оценката се установяват някои прекурсори, чието включване в МКВЕГ би било технически осъществимо, докато други могат да представляват известни предизвикателства поради методически сложности.

5.3.2 Допълнителни стоки

Тази оценка има за цел да се посочат и да се даде приоритет на потенциални стоки и сектори, които все още не са включени в обхвата на МКВЕГ, но се считат за изложени на риск от изместване на въглеродни емисии съгласно СТЕ на ЕС, по-специално органични химични продукти и полимери.

При анализа беше използван същият показател за изместване на въглеродни емисии, както през етап 4 на СТЕ на ЕС, с прагова стойност от 0,8 45 . В други критерии беше взето предвид наличието на поне една инсталация, обхваната от СТЕ на ЕС, принадлежаща към същия код по NACE като анализирания сектор, и годишни емисии по СТЕ на ЕС от най-малко 25 ktCO2 еквивалент, докладвани във връзка с посочения сектор. Част от допълнителни съображения беше включването на стоки нагоре по веригата, които понастоящем са извън обхвата (например диалуминиев триоксид), както и въпроса дали анализираните сектори имат същите прекурсори и сходства в производствените процеси като настоящите сектори, обхванати от МКВЕГ, или дали продуктите от тези сектори представляват стоки, намиращи се директно надолу по веригата.

През втория етап посочените сектори бяха допълнително оценени въз основа на допълнителни критерии, включително каква част от производството им се осъществява в инсталации, обхванати от СТЕ на ЕС, колко значими са те за производството в ЕС и вноса от трети държави, както и интензитета на търговията им.

Накрая, беше изготвена оценка дали стоките, посочени в предишните два етапа, да се запазят в настоящия им формат или да бъдат обединени в по-широки продуктови категории, като се вземе предвид комбинация от статистически фактори и други съответни съображения 46 .

В крайна сметка сложността на химическия сектор наложи систематичен, ориентиран към веществата подход спрямо веригата за създаване на стойност с цел да се посочат ключови вещества за евентуално включване в МКВЕГ, вместо да се разчита на статистически анализ, който би довел до установяване на разпръснати вещества във веригите за създаване на стойност, които не са съобразени с процесите, водещи до значителни емисии. При посочения подход се поставя акцент върху веригите за създаване на стойност на химични продукти, които са вещества, а не върху смеси или формулировки от няколко вещества. За оценка са избрани химични продукти и съответните полимери с продуктови показатели по СТЕ на ЕС, произведени в големи обеми в ЕС (над 1 мегатон годишно) или водещи до значителни емисии. Освен това са взети под внимание и прекурсорите и веществата надолу по веригата, свързани със стоки, които понастоящем са обхванати от МКВЕГ, така че да се гарантира обхващането на сложни вериги за създаване на стойност и улавянето на значителни емисии.

Въз основа на прилагането на горепосочените критерии беше даден приоритет на следните сектори за по-нататъшно разглеждане: целулозна маса и хартия, стъкло, керамика, феросплави, алуминий и други цветни метали. Те включват предварително посочени стоки, както и сходни стоки в рамките на същата група или глава от хармонизираната система или специфични прекурсори.

Ориентираният към веществата подход беше използван за предварително съставяне на кратък списък с приблизително 120 вещества, включително неорганични химични продукти, органични химични продукти и полимери. Анализът показа, че въглищата, суровият нефт и природният газ са основни суровини за органични химични продукти, което води до ключови градивни елементи. Освен това нефтохимическите продукти бяха посочени както като отделен сектор, така и като прекурсори, за да се предостави информация за оценката на органичните химични продукти и полимерите. Поради това химичните продукти се посочат като изложени на риск от изместване на въглеродни емисии.

Въз основа на представените по-горе критерии стоки от миннодобивни дейности и торове (например калиев хлорид) не са избрани за по-нататъшно разглеждане.

Оценка на техническата осъществимост на разширяването на обхвата, така че да бъдат включени допълнителни стоки

Съответните критерии за избор на допълнителни стоки, които да бъдат обхванати от МКВЕГ, са: на първо място, значимостта на отраслите по отношение на емисиите, а именно дали съответният отрасъл е един от най-големите общи източници на емисии на парникови газове; на второ място, излагането на отрасъла на значителен риск от изместване на въглеродни емисии, както е определено в Директива 2003/87/ЕО; на трето място, нуждата от балансиране на широк обхват продукти от гледна точка на емисиите на парникови газове, като същевременно се ограничават сложността и административната тежест.

Техническата осъществимост на разширяването на обхвата, така че да бъдат включени допълнителни стоки, беше оценена чрез проверка дали стоките са правилно идентифицирани (чрез кодове по КН или други средства, като например CAS номера 47 за химични продукти) и дали са налице правила за мониторинг, особено по отношение на производствените процеси и начини, които трябва да бъдат известни и да не са прекалено сложни.

Допълнителните прилагани критерии включваха необходимостта от правила за определяне на емисиите в процеси със съпътстващи продукти, способността да се определят стойности по подразбиране за съпътстващи емисии и капацитетът на системата за МДП да обхваща по-дълги вериги за създаване на стойност. Освен това, що се отнася до химичните продукти и полимерите, от решаващо значение за сравняването на веригите за създаване на стойност беше разбирането на предизвикателствата, свързани с проследяването и проверката на производствените процеси. Това беше отразено в „мярка за сложност“, с която се разглеждат фактори като брой начини на производство, прекурсори, отнасяне на съпътстващи продукти и предизвикателства при мониторинга.

Оценката на химичните продукти и полимерите показва, че сложността на химическата промишленост, характеризираща се с множество подсектори и взаимосвързани начини на производство и процеси, би направила потенциалното включване на тези продукти в МКВЕГ технически много трудно. Тази констатация е подкрепена от цялостен анализ на веригата за създаване на стойност, обхващащ основни химични продукти (като олефини, ароматни съединения и метанол), които носят значителни съпътстващи емисии, както и по-сложни продукти като полимери съгласно Регламента за МКВЕГ. Повечето вещества могат да бъдат идентифицирани със стандартни кодове (КН, CAS), но някои изискват допълнително уточнение. Оценката в крайна сметка показва, че са необходими по-прецизни методи за докладване, за да се обхванат сложните начини на производство и емисиите от химическата промишленост.

Класирането на веществата само по верига за създаване на стойност не дава ясна основа за вземане на решение дали да бъдат включени в МКВЕГ или не. В извършената оценка се поставя акцент върху вещества с по-ниска сложност с показатели по СТЕ на ЕС или големи производствени обеми, но големият обем на даден продукт не винаги означава, че включването на този продукт в МКВЕГ би било технически осъществимо. Някои по-обикновени стоки бяха включени само защото са прекурсори на по-подходящи химични продукти; ако са изключени по-сложните продукти, тези прекурсори също може да се нуждаят от преразглеждане. Други стоки бяха оценени единствено защото се появяват като съпътстващи продукти, междинни продукти или странични продукти, въпреки ниските обеми и ограничената търгуемост. С изключването им би могла да се намали ненужната сложност и да се рационализира цялостния подход. Като цяло, въпреки предизвикателствата, произтичащи от сложните взаимовръзки между тези вещества, оценката показа, че включването в МКВЕГ на някои химични продукти и полимери би било технически осъществимо. Определянето на ясни условия за включване или изключване на специфични химични продукти или полимери в МКВЕГ обаче е сложно. Поетапен подход, при който обхвата на МКВЕГ се разширява постепенно, така че да бъдат включени органични химични продукти и полимери, може да помогне за справяне със сложността на сектора. Например, това може да включва първоначално обмисляне на включването на предпочитани кандидати, които отговарят на специфични критерии, като например относително прости вериги за създаване на стойност или установени продуктови показатели по СТЕ на ЕС, а след това постепенно разширяване на обхвата, така че бъдат включени по-широк кръг от вещества.

В крайна сметка, включването в МКВЕГ на химични продукти и полимери би изисквало проследяване на съответните химични продукти и полимери и техните съпътстващи емисии в сложни вериги за създаване на стойност и начини на производство, които обхващат сектори надолу по веригата, включително детергенти, козметика, фармацевтични продукти (надолу по веригата до органични химични продукти), текстил, опаковки и други. Проследяването на тези вериги за създаване на стойност е особено трудно поради огромното разнообразие и сложност на съответните продукти надолу по веригата, които обхващат широк спектър от отрасли и приложения.

Що се отнася до нефтохимическите продукти, в нашия анализ се разглеждат две групи: органични химически прекурсори (например лигроин, пиролизен бензин и реформат) и търговски горива (макар че лигроина може да обхваща и двете категории). Съществуват два възможни подхода за включване на нефтохимически продукти в МКВЕГ: 1) включване на само органични химически прекурсори, което би било насочено към ограничен брой продукти, допринасящи за съпътстващите емисии. При този подход обаче биха били изключени по-голямата част от нефтозаводските емисии и би било необходимо създаването на нови категории, тъй като настоящите кодове по КН обхващат широк кръг от вещества; или 2) включването на всички нефтохимически продукти, което би покрило всички емисии на сектора. Този подход обаче може да повлияе на търговските горива, които вече подлежат на данъчно облагане, което ще доведе до икономически и социални последици. Предварителните констатации показват, че включването само на органичните химически прекурсори би било предизвикателство, но дори и целият сектор на нехтофимическите продукти да е труден за мониторинг, докладване и проверка (МДП), тези предизвикателства не изглеждат непреодолими, тъй като в рамките на СТЕ на ЕС вече са въведени сходни процеси за МДП.

Нашата оценка също така показва, че е технически осъществимо да се обмисли включването на някои стоки от краткия списък по МКВЕГ от сектори като например целулозна маса и хартия, стъкло, керамика (включително огнеупорни материали) и феросплави(например феросилиций и феросиликоманган). Освен това, диалуминиевият оксид и неговият междинен алуминиев хидроксид, които също са включени като прекурсори (вж. главата за прекурсорите), също могат да се разглеждат като потенциални кандидати. Или няма технически пречки за включването на тези стоки, или те са сходни на стоките, включени в краткия списък, което би предотвратило заобикалянето и би осигурило равно третиране. В рамките на тези сектори обаче някои групи стоки изглеждат твърде разнородни, а производственият им процес е твърде сложен, за да бъдат включени в МКВЕГ. Тази сложност е основната причина, поради която в анализа ни не се посочва секторът на цветните метали (обхващащ олово, цинк и мед) като кандидат за включване в този момент.

Освен това при оценката са установени групи стоки, обикновено произвеждани в инсталации, които не са обхванати от СТЕ на ЕС и които биха били класифицирани като стоки надолу по веригата от потенциалните кандидати за разширяване на обхвата на МКВЕГ. Тези стоки могат да се смятат за потенциални кандидати, ако са изпълнени две условия: първо, стоките, които са им прекурсори, трябва вече да са включени в МКВЕГ, и второ, специфична оценка трябва да потвърди, че са изложени на риск от изместване на въглеродни емисии. Макар че понастоящем тези стоки не се предлагат за потенциално включване, те могат да бъдат добавени на по-късен етап, в очакване на формализирането на правилата за стоките надолу по веригата.

Накрая, материали от скрап от определени сектори като целулозна маса и хартия, стъкло и алуминий (включително скрап от хартия и картон, натрошено стъкло и алуминиеви отпадъци и скрап) могат да се считат за потенциални кандидати. При включването им обаче ще трябва се да вземат предвид по-широки въпроси, свързани с включването в МКВЕГ на скрап (вж. раздела по-горе относно избягването на МКВЕГ).

В заключение, разширяването на обхвата на МКВЕГ, така че да бъдат включени допълнителни стоки, представлява както значителни предимства, така и предизвикателства. От една страна, това може да помогне за намаляване на изпускането на въглеродни емисии, да насърчи нисковъглеродното производство и да увеличи общия обхват на веригите за създаване на стойност, обвързани с цена на въглеродните емисии, като по този начин допринесе за по-цялостно намаляване на емисиите на парникови газове. Разглеждането на потенциални кандидати, които допринасят съществено за емисиите, като химични продукти, полимери и нефтохимически продукти, може да предостави възможност за постигането на въздействащи резултати. От друга страна, включването на такива продукти в МКВЕГ би било технически сложно поради голямото разнообразие от продукти и производствени процеси в тези сектори и потенциално би увеличило административната тежест, особено за МСП, които може да не разполагат с ресурсите или експертния опит, за да се съобразят с новите изисквания. Освен това отнасянето на съпътстващите емисии към определени стоки, като например скрап или продукти надолу по веригата, може да бъде методично предизвикателство и да изисква разработването на нови методики или правила. В крайна сметка задълбочената оценка на тези предимства и недостатъци е от съществено значение, за да се гарантира, че с разширяването на обхвата на МКВЕГ ефективно се намаляват емисиите, като същевременно се свеждат до минимум отрицателните въздействия, което изисква балансиран подход, при който се преценяват ползите за околната среда спрямо потенциалните разходи и предизвикателства за постигане на ефективен резултат.

5.3.3 Стоки надолу по веригата

Разширяване на обхвата надолу по веригата по етапи

Съгласно член 30, параграф 3 от Регламента за МКВЕГ от Комисията се изисква да докладва за възможното разширяване на обхвата на механизма надолу по веригата. До края на 2025 г. Комисията ще предложи разширяване на обхвата, за да бъдат включени продукти надолу по веригата от металургичните отрасли, обхванати от МКВЕГ — желязо, стомана и алуминий, както е посочено в глава 4.1. Химичните продукти (торове и водород) и циментът няма да бъдат включени в настоящото предложение 48 . Причината за това се обяснява в настоящата глава.

Стоките надолу по веригата използват стоките, посочени в приложение I към Регламента за МКВЕГ, т.е. основни стоки за МКВЕГ, като входящи суровини в тяхното производство. Ключовият принцип за разширяването на обхвата на МКВЕГ, така че да бъдат включени тези стоки, е да се ограничи прилагането на корекцията на границите до емисиите, които биха били обхванати от СТЕ на ЕС, ако стоката беше произведена в ЕС.

Ако Комисията предложи разширяване на обхвата, за да бъдат включени и стоки надолу по веригата, като химични продукти и цимент, тя ще приложи същите критерии, като посочените в глава  4.1 относно стоките надолу по веригата, включително металите, а именно породения от МКВЕГ натиск по отношение на разходите, търгуемостта, значението на емисиите и техническата осъществимост.

Химически стоки надолу по веригата

Твърде рано е обаче продукти надолу по веригата след основните стоки, торовете и водорода, да бъдат включени в МКВЕГ преди евентуално хоризонтално разширяване на обхвата на механизма, за да включва органични химични продукти и полимери, което е обсъдено в горната глава, поради две основни причини.

Първо, без хоризонталното разширяване на обхвата само съпътстващите емисии от прекурсорите на настоящите продукти по МКВЕГ биха били отчетени в оказващите въздействие съпътстващи емисии на стоките надолу по веригата. С това биха били пропуснати значителни части от пълните съпътстващи емисии на тези стоки надолу по веригата от техните химически и полимерни прекурсори. В този случай няма да бъде установена пълна съвместимост със СТЕ на ЕС. За намаляване на този дисбаланс между СТЕ на ЕС и МКВЕГ, първо в МКВЕГ ще трябва да бъдат включени няколко органични химични продукти като основни стоки за МКВЕГ. Тези хоризонтални прекурсори (органични химични продукти и полимери) допринасят със значителни количества или дори с повечето съпътстващи емисии по отношение на торовете и водорода. Поради това е за предпочитане включването на идентифицираните продукти надолу по веригата от химическия сектор да е възможно само когато обхватът на МКВЕГ се разширява хоризонтално.

Второ, методиката за разпределяне на емисиите към химическата промишленост може да бъде по-добре разработена до момента на евентуално по-късно хоризонтално разширяване на обхвата. Мониторингът на емисиите от химическото производство може да изисква значителни усилия. Много органични химични продукти се произвеждат във високоинтегрирани заводи, произвеждащи множество продукти. Ако съпътстващите емисии на всеки химичен продукт трябва да се наблюдават, като се използват границите на системата за всеки химичен продукт поотделно, какъвто би бил подходът на настоящата методика на МКВЕГ, това би изисквало не само мониторинг на много горивни потоци, включително различни отпадъчни газове и странични продукти от различните процеси на обекта, но и множество топлинни потоци, влизащи и излизащи при всеки процес. Химичните продукти често имат няколко начина на производство, всеки от които изисква собствена методика за изчисляване на емисиите. В методиката ще трябва да се вземе предвид и факта, че химичните продукти се трансформират или използват в процеса на производство на стоката надолу по веригата. Поради това в методиката ще трябва да се използват стехиометрични отношения, за да определи съдържанието на основния продукт надолу по веригата, а не теглото на вложения основен продукт, както може да се направи за желязо и стомана, алуминий и цимент.

Стоки от цимент надолу по веригата

Броят на продуктите надолу по веригата, които използват цимент като вложен материал, е относително ограничен. Тези продукти включват например сглобяеми строителни блокове, циментови плочки и тухли, както и бетон, готов за изливане. Обемите на внос в ЕС на циментови продукти надолу по веригата са много ниски, като тези продукти се характеризират с елементи, които ограничават преносимостта, например високо съотношение между тегло и стойност. Освен това продукти като азбестоцимент и готов за изливане бетон изобщо не могат да се търгуват поради забраната за търговия с азбестоцимент като опасен материал, а и тъй като готовият за изливане бетон е бързо развалящ се продукт, обикновено произвеждан на място или в близост. Освен това продуктите надолу по веригата за производство на цимент обикновено имат висока степен на разреждане на материала, като циментът съставлява средно само около 20 % от общото тегло на стоките надолу по веригата. Това означава, че цената на въглеродните емисии върху циментовия компонент на стоките надолу по веригата вероятно ще доведе само до ограничено увеличение на общата себестойност. Като цяло горепосочените фактори означават, че рискът от изместване на въглеродни емисии за стоки надолу по веригата на цимента е ограничен. Що се отнася до предложението от 2025 г. за разширяване на обхвата на МКВЕГ надолу по веригата, беше дадено предимство на стоките надолу по веригата с по-голям риск от изместване на въглеродни емисии.

6Заключения, следващи етапи

Комисията финализира подготвителната работа за финансовото задължение на МКВЕГ, което ще бъде приведено в действие на 1 януари 2026 г. В допълнение към нейното предложение за сборен пакет от мерки се въвеждат допълнителни опростявания и възможности за гъвкавост с цел да улесни спазването на изискванията от страна на предприятията, особено от малките и средните предприятия.

С Global Gateway на ЕС допълнително ще се подобри декарбонизацията на икономиките на развиващите се държави. Такава подкрепа ще донесе тройна полза за: подпомагане на борбата с изменението на климата в световен мащаб; подкрепа на развитието в държави партньори; и осезаемо демонстриране на солидарността на ЕС. Чрез подкрепа на усилията за декарбонизация, това ще допринесе и за намаляване на въглеродното съдържание на изнасяните от тези държави стоки и по този начин ще се повиши конкурентоспособността на промишлеността и ще се смекчи излагането на МКВЕГ.

Понастоящем Комисията представя предложение, насочено към засилване на ефективността на МКВЕГ чрез намаляване на риска от изместване на въглеродни емисии надолу по веригата, засилване на прилагането на механизма, възпиране на практиките за избягване на данъци и стимулиране на декарбонизацията на електроенергийните мрежи в трети държави. В началото на 2026 г. Комисията ще приеме, въз основа напринципа на равностойност, акт за изпълнение, с който да се определят правилата за приспадане на цената на въглеродните емисии, ефективно платена в трети държави. Това ще насърчи допълнително използването на инструменти за ценообразуване на въглеродните емисии от държавите партньори.

На втория етап през 2027 г. Комисията ще прецени дали да предложи допълнително разширяване на обхвата на МКВЕГ чрез включване на допълнителни сектори, обхванати от СТЕ на ЕС, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, повече стоки надолу по веригата или непреки емисии от допълнителни сектори, обхванати от МКВЕГ.

Преди 1 януари 2028 г., както и на всеки две години след това Комисията ще представи на Европейския парламент и на Съвета доклад относно прилагането на Регламента за МКВЕГ и функционирането на МКВЕГ., съгласно изискването на член 30, параграф 6 от Регламента за МКВЕГ.

(1)

Група на Световната банка: State and Trends of Carbon Pricing Dashboard (Таблица с показатели за състоянието и тенденциите на ценообразуване на въглеродните емисии), изтеглена на 3.11.2025 г. https://carbonpricingdashboard.worldbank.org/compliance/instrument-detail.

(2)

Регламент (ЕС) 2023/956 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 г. за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите; ОВ L 130, 16.5.2023 г., стр. 52, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/956/oj

(3)

Група на Световната банка: State and Trends of Carbon Pricing Dashboard (Таблица с показатели за състоянието и тенденциите на ценообразуване на въглеродните емисии), изтеглена на 3.11.2025 г. https://carbonpricingdashboard.worldbank.org/compliance/instrument-detail.

(4)

При неотдавнашно проучване на стоманодобивната промишленост в Индия — един от първите последващи анализи на въздействието на МКВЕГ, който включва данни за износа на равнището на дружествата от Индия с надеждни оценки на емисиите и производството и в който се прави разграничение между дружествата с високи и дружествата с ниски емисии — се установяват резултати „соч[ещи], че дружествата с интензитет на емисиите, по-близък до средния или под средния за ЕС, поддържат стабилни търговски количества, като същевременно са увеличили цените с приблизително 2—3 %, което е в съответствие с подобрената относителна конкурентоспособност в рамките на МКВЕГ. Дружествата с висок интензитет на емисиите на парникови газове обаче отбелязаха нетен спад на цените с около 9 %. Взети заедно, тези резултати говорят за ранно диференциране на пазарните резултати при МКВЕГ, като по-ефективните по отношение на емисиите износители са в по-силна позиция да поддържат ценообразуването, докато дружествата с по-високи емисии са изправени пред ранни признаци на търговски натиск.“ Източник: „Early signs the EU Carbon Border Adjustment Mechanism is reshaping EU-India steel trade“ (Първи признаци, че механизмът на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите променя търговията със стомана между ЕС и Индия“), Gian Luca Vriz, Theodor Cojoianu, Carolyn Fischer, Luca Taschini.

(5)

Използването на стойности по подразбиране беше разрешено само през първите три тримесечия на преходния период. Впоследствие трябваше да се използват действителни стойности. В случаите, когато деклараторите демонстрират (неуспешни) усилия да получат действителните стойности на стоките си, те биха могли да изберат „действителните стойности не са налични“ — функция, въведена в преходния регистър на МКВЕГ с цел да се улесни този конкретен процес.

(6)

ОИСР (2025 г.), „Towards interoperable carbon intensity metrics: Assessing and comparing selected data sources“ (Към оперативно съвместими показатели за въглероден интензитет: оценка и сравняване на избрани източници на данни), документи на приобщаващия форум за подходи за намаляване на въглерода, № 8, OECD Publishing, Париж, https://doi.org/10.1787/a9cdb1ba-en . ОИСР (2025 г.), „Towards interoperable carbon intensity metrics: Assessing monitoring, reporting and verification systems“ (Към оперативно съвместими показатели за въглероден интензитет: оценяване на системите за мониторинг, докладване и проверка), документи на приобщаващия форум за подходи за намаляване на въглерода, № 9, OECD Publishing, Париж, https://doi.org/10.1787/b185bcfa-en .

(7)

Клубът по климата е многостранен форум за диалог, който официално стартира през 2023 г. по време на COP28 като глобална инициатива. В момента той има 45 членове (16 от които са държави членки на ЕС), както от развити икономики, така и от нововъзникващи и развиващи се държави.

(8)

 Клуб по климата (2025 г.). Обяснителна бележка: Доброволни принципи на Клуба по климата за действия за справяне с изместването на въглеродни емисии и други външни ефекти

(9)

Клуб по климата (2025 г.). Изявление на членовете на Клуба по климата по време на COP30 и ангажимент в световен мащаб за растеж на пазарите на стомана и цимент с почти нулеви и ниски емисии .

(10)

 Трети държави и организации, които са наблюдатели в експертната група по МКВЕГ: Австралия, Канада, Египет, Исландия, Япония, Йордания, Мароко, Мозамбик, Нова Зеландия, Норвегия, Сингапур, Южна Корея, Швейцария, Турция, Украйна, Обединеното кралство, Съединените щати, Енергийната общност, ЕБВР и ОИСР.

(11)

 Първият диалог на високо равнище по въпросите на климата се проведе през 2021 г. Първото заседание на техническата работна група по МКВЕГ се проведе на 28 ноември 2025 г.

(12)

  https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say_bg .

(13)

Европейска комисия, „Stronger EU climate diplomacy: expanding carbon pricing worldwide“ (По-силна дипломация на ЕС в областта на климата: разширяване на ценообразуването на въглеродните емисии в световен мащаб), https://link.europa.eu/VDJX7M .

(14)

JOIN(2025) 25 final.

(15)

Най-слабо развитите държави са държави, категоризирани (към края на 2024 г.) с ниски нива на доходи и изправени пред сериозни структурни пречки пред устойчивото развитие. Категорията на НСРД е създадена от Общото събрание на ООН през 1971 г. За по-подробна информация и списък на НСРД вж. https://www.un.org/ohrlls/content/list-ldcs .

(16)

https://economy-finance.ec.europa.eu/international-economic-relations/candidate-and-neighbouring-countries/neighbouring-countries-eu/neighbourhood-countries_en.

(17)

Следва да се отбележи, че Северна Македония не е налична в базата данни на GTAP и следователно не може да бъде анализирана допълнително. Северна Македония изнася за ЕС предимно желязо и стомана с относително нисък интензитет на емисиите на парникови газове. Предвид ниския интензитет е вероятно да липсва значително отрицателно въздействие върху този сектор.

(18)

Базовият сценарий предполага прилагане на пакета на ЕС „Подготвени за цел 55“, с изключение на МКВЕГ. Предполага се, че останалата част от света ще следва референтния сценарий от Глобалната прогноза за енергетиката и климата за 2024 г.

(19)

Те са избрани въз основа на наличните данни в базата данни GTAP и са: Алжир, Египет, Йордания, Мароко, Тунис и Украйна. Армения, Азербайджан и Грузия са включени в обединен регион, обозначен като Кавказ.

(20)

Засяга основно продуктовата група с код по КН 76011090.

(21)

Вж. каре 3 от доклада за случая на Мозамбик — „ Building a Climate Coalition: Aligning Carbon Pricing, Trade, and Development (Изграждане на коалиция по климата: привеждане в съответствие на ценообразуването на въглеродните емисии, търговията и развитието) “.

(22)

Vidovic, D., Marmier, A., Zore, L. и Moya, J., Greenhouse gas emission intensities of the steel, fertilisers, aluminium and cement industries in the EU and its main trading partners (Интензитет на емисиите на парникови газове от отраслите в ЕС за производство на стомана, торове, алуминиевата и цимент и неговите основни търговски партньори), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2023 г., doi:10.2760/359533, JRC134682.

(23)

Следва да се отбележи, че в обхвата на МКВЕГ не са включени продуктите за торене, съдържащи единствено фосфор; включени са обаче продукти, съдържащи смес от фосфор и азот.

(24)

Последици за африканските държави от механизма за корекция на въглеродните емисии на границите в ЕС (Африканската фондация за климата и Институтът за Африка „Firoz Lalji“ в Лондонското училище по икономика, 2023 г.).

(25)

Механизъм на Европейския съюз за корекция на въглеродните емисии на границите: последици за развиващите се държави (УНКТАД, 2021 г.).

(26)

Това включва например петрол, въглища, химични продукти, стъкло и хартия — нито едно от тях не е включено в МКВЕГ на ЕС.

(27)

Украйна: четвърта бърза оценка на щетите и потребностите.

(28)

Регламент (ЕС) 2024/792 на Европейския парламент и на Съвета от 29 февруари 2024 г. за създаване на механизъм за Украйна.

(29)

Данните от Comext се използват тук, за да се покажат тенденциите през годините, започващи преди преходния период на МКВЕГ. Възможно е да възникнат естествени разлики между данните от Comext (изготвени от Евростат) и данните от МКВЕГ (изготвени в сравнение с митнически данни), особено по отношение на Украйна.

(30)

Например, въздействието на МКВЕГ върху икономиката на Украйна, Федерация на работодателите на Украйна, Център за развитие на пазарната икономика на Украйна.

(31)

COM(2025) 125.

(32)

COM(2025) 125.

(33)

Източник. Евростат и Международната агенция по енергетика (IEA).

(34)

Източник: IEA.

(35)

Източник: Европейската комисия въз основа на платформата за прозрачност ENTSO-E.

(36)

Източник: IEA.

(37)

Примерни данни, основани на предварителен анализ.

(38)

COM(2025) 378.

(39)

Стойностите по подразбиране в контекста на непреките емисии се отнасят до емисиите, съпътстващи потребената електроенергия за производството на стоки по МКВЕГ. Тези стойности по подразбиране се умножават с действителното потребление на електроенергия за производството на стоките, за да се определят непреките емисии.

(40)

Vidovic, D., Marmier, A., Zore, L. and Moya, J., Greenhouse gas emission intensities of the steel, fertilisers, aluminium and cement industries in the EU and its main trading partners (Интензитет на емисиите на парникови газове от отраслите в ЕС за производство на стомана, торове, алуминиевата и цимент и неговите основни търговски партньори), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2023 г., https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/85cb6b79-60d7-11ee-9220-01aa75ed71a1/language-en , JRC134682.

(41)

economy.ec.europa.eu/document/download/01c448d6-dc93-40d7-9afe-4c2af448d00c_en.

(42)

Проект на проучване, поръчано от Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“ на Европейската комисия, озаглавено „Икономическо проучване на Комисията за оценка на потенциалното изместване на въглеродни емисии в секторите на въздушния и морския транспорт и смекчаващи мерки“.

(43)

Що се отнася до въздухоплаването и морския транспорт, понастоящем СТЕ на ЕС включва само полети в рамките на ЕИП, емисиите от пътувания на товарни и пътнически кораби в рамките на ЕИП и при акостиране в пристанище на ЕИП, както и 50 % от емисиите между пристанища на ЕИП и пристанища извън ЕИП.

(44)

 „Съпътстващ продукт“ означава всеки от два или повече продукта, произвеждани при един и същ производствен процес.

(45)

С показателя за изместване на въглеродни емисии се отчитат интензитета на емисиите и интензитета на търговията. Вж. списъкът на разположение на адрес: Предварително изместване на въглеродни емисии от етап 4 на СТЕ на ЕС (Списък   6_cll-ei-ti_results_en.pdf ).

(46)

Част от тези съображения беше включването на сходни стоки в рамките на една и съща продуктова категория с цел да се предотврати заобикалянето, добавянето на директни продукти надолу по веригата към стоките, включени в краткия списък, и изключването на кодове за неопределени продукти, както и стоки с относително ниски обеми на внос или нисък интензитет на съпътстващи емисии, така че да се сведе до минимум административната тежест.

(47)

  Службата за химични индекси (CAS) изброява уникални номера, представляващи сложни химични продукти.

(48)

Продуктите надолу по веригата на електроенергията не се разглеждат, като се има предвид, че електроенергията се използва в производствения процес на практически всички стоки, което прави определянето на входния дял и на съпътстващите емисии на електроенергията във всички възможни внасяни стоки неприложимо.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 16.12.2025

COM(2025) 783 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета

относно прилагането на Регламента за механизма за корекция на въглеродните емисии на границите

Съдържание

Приложение 1: Комуникационна кампания относно МКВЕГ    

Приложение 2: Подкрепа по линия на TAIEX за декарбонизация в съседни държави    

Приложение 3: Методика и допълнителни подробности за моделиране на въздействието върху трети държави    

Приложение 4: Данни относно вноса по МКВЕГ    

Приложение 1: Комуникационна кампания относно МКВЕГ

Фигура 1: Цели и действия на комуникационната кампания относно МКВЕГ

 

Таблица: Брой участници в публичните уебинари относно МКВЕГ през 2023 г. и 2024 г., организирани в контекста на комуникационната кампания

Дата	Уебинар относно МКВЕГ	Брой участници
15 септември 2023 г.	Цимент	333
21 септември 2023 г.	Алуминий	694
26 септември 2023 г.	Торове	471
28 септември 2023 г.	Електроенергия	405
3 октомври 2023 г.	Водород	302
5 октомври 2023 г.	Желязо и стомана	700
10 октомври 2023 г.	Желязо и стомана	350
27 октомври 2023 г.	Регистър на МКВЕГ	702
23 май 2024 г.	Обща информационна сесия относно МКВЕГ на испански език	над 600
19 юни 2024 г.	Обща информационна сесия относно МКВЕГ на английски език	почти 4 000

Приложение 2: Подкрепа по линия на TAIEX за декарбонизация в съседни държави

Като крайъгълен камък на усилията за интеграция в ЕС, TAIEX играе ключова роля в ускоряването на правното и регулаторното привеждане в съответствие със стандартите на ЕС, укрепването на рамките за управление и стимулирането на социално-икономическите реформи. Като се използва експертният опит на публичния сектор от всички 27 държави — членки на ЕС с него се насърчава обменът между партньори, улеснява се споделянето на най-добри практики и се изгражда институционална устойчивост, като се гарантира, че държавите партньори са подготвени да прилагат значими и трайни реформи.

 

Ключова цел на TAIEX е да се ускори процесът на разширяване, като се помогне на държавите кандидатки да постигнат съответствие със законодателството на ЕС и да приложат основните реформи, необходими за членство в ЕС, включително по отношение на критични предизвикателства като устойчивост спрямо изменението на климата.

 

След въвеждането на МКВЕГ (октомври 2023 г.), чрез TAIEX са проведени събития, основани на търсенето относно специфично обучение по МКВЕГ, ценообразуване на въглеродните емисии, въглероден отпечатък и система за проверка и валидиране на парникови газове (ПГ) за Турция, Северна Македония, Египет, Мароко, Молдова и Азербайджан, както следва:

vТурция: семинар на TAIEX относно механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) Северна Македония: мисия на експерти на TAIEX относно СТЕ и въвеждането на ценообразуване на въглеродните емисии: мониторинг, докладване, проверка и акредитация на проверяващите органи (МДПА) Египет: семинар на TAIEX относно обучението по МКВЕГ

vМароко: посещение с учебна цел на TAIEX относно създаването на система за проверка и валидиране на емисиите на ПГ: ПГ и МКВЕГ и мисия на експерти на TAIEX относно създаването на система за проверка и валидиране на емисиите на ПГ и въвеждането на МКВЕГ

vМолдова: семинар на TAIEX относно Схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA)

vАзербайджан: мисия на експерти на TAIEX относно създаване на инвентаризация на емисиите на парникови газове и въглероден отпечатък

 

Освен това за втората половина на 2025 г. са предвидени поредица от събития (една мисия на експерти и два случая на работа от дома) в подкрепа на Черна гора при транспонирането и прилагането на вторичното законодателство относно МДПА, което ще допринесе за привеждането на Черна гора в съответствие с достиженията на правото на ЕС и ще се изпълни критерият за затваряне, посочен в глава 27. Освен това се подготвя семинар за Турция относно технологиите за улавяне, използване и съхраняване на въглерод (CCUS) за постигане на въглеродна неутралност.

 

В допълнение към основаната на търсенето подкрепа, от октомври 2020 г. до юли 2024 г. TAIEX проведе 42 събития в сътрудничество с проекта TRATOLOW (Преход към нискоемисионна и устойчива на изменението на климата икономика в Западните Балкани и Турция) в областите на СТЕ на ЕС, ценообразуването на въглеродните емисии, плановете за смекчаване и адаптиране към изменението на климата, мониторинга и показателите за адаптиране и енергийния преход. Участие взеха общо 1515 участници от всички бенефициери на TRATOLOW, като Сърбия беше начело (378), следвана от Черна гора (239) и Босна и Херцеговина (217).

 

По-долу е представен подробен списък на проведените събития по TAIEX (включително мероприятия, основани на търсенето, стратегически и TAIEX-TRATOLOW) в областта на декарбонизацията.

 

Помощ по TAIEX за държавите от ИПП

·Турция

-вътрешен семинар на TAIEX TRATOLOW относно адаптирането, мониторинга и оценката Вътрешен семинар на TAIEX TRATOLOW относно опита от мониторинга на адаптирането към изменението на климата: новата онлайн система от Турция и следващи стъпки

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно полезните взаимодействия и възможностите: изготвяне на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата за договарящите страни от Енергийната общност

-семинар на TAIEX TRATOLOW на високо равнище относно регионален подход за ценообразуване на въглеродните емисии

-секторен семинар на TAIEX TRATOLOW относно използването на уеб приложението за ООФ на РКООНИК — инструмент за подготовка на таблици за докладване

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно ценообразуването на въглеродните емисии 

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно разработването на нискоемисионни и неутрални по отношение на климата пътища

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно националните системи за бази данни за парниковите газове

-семинар на TAIEX относно механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ)

 

·Сърбия

-национален семинар на TAIEX TRATOLOW за акредитация на проверката на СТЕ в Сърбия

-вътрешен семинар на TAIEX TRATOLOW относно мониторинга и показателите за адаптиране на цикъла на политиките

-посещение с учебна цел на TAIEX TRATOLOW относно национално обучение за сръбски експерти по СТЕ

-вътрешен семинар на TRATOLOW относно изисквания за мониторинг и докладване на СТЕ

-посещение с учебна цел на TAIEX TRATOLOW за сръбски експерти в Австрия на тема „Оценка на заявленията за разрешения за емисии на парникови газове и плановете за мониторинг“

-вътрешен семинар на TAIEX TRATOLOW за проверяващи органи на СТЕ на ЕС в Сърбия

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно полезните взаимодействия и възможностите: изготвяне на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата за договарящите страни от Енергийната общност

-семинар на TAIEX TRATOLOW на високо равнище относно регионален подход за ценообразуване на въглеродните емисии

-секторен семинар на TAIEX TRATOLOW относно използването на уеб приложението за ООФ на РКООНИК — инструмент за подготовка на таблици за докладване

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно ценообразуването на въглеродните емисии

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно разработването на нискоемисионни и неутрални по отношение на климата пътища (81711)

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно националните системи за бази данни за парниковите газове (80927)

 

·Босна и Херцеговина

-TAIEX TRATOLOW и EU4 Energy: семинар относно прилагането на СТЕ в Босна и Херцеговина (85664)

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно полезните взаимодействия и възможностите: изготвяне на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата за договарящите страни от Енергийната общност (86154)

-семинар на TAIEX TRATOLOW на високо равнище относно регионален подход за ценообразуване на въглеродните емисии (83608)

-секторен семинар на TAIEX TRATOLOW относно използването на уеб приложението за ООФ на РКООНИК — инструмент за подготовка на таблици за докладване (81744)

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно ценообразуването на въглеродните емисии (82422)

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно разработването на нискоемисионни и неутрални по отношение на климата пътища (81711)

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно националните системи за бази данни за парниковите газове (80927)

 

·Северна Македония

-работа от дома по линия на TAIEX относно прилагането на част 3 от Директивата относно националните тавани за емисии (81787)

-вътрешен семинар на TAIEX TRATOLOW EU4Energy за прехода към многостепенно управление: „Засилване на ролята на местните участници в планирането и прилагането на енергийния преход, смекчаването на изменението на климата и адаптиране към него в различни мащаби“ (84364)

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно полезните взаимодействия и възможностите: изготвяне на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата за договарящите страни от Енергийната общност

-семинар на TAIEX TRATOLOW на високо равнище относно регионален подход за ценообразуване на въглеродните емисии

-секторен семинар на TAIEX TRATOLOW относно използването на уеб приложението за ООФ на РКООНИК — инструмент за подготовка на таблици за докладване

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно ценообразуването на въглеродните емисии

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно разработването на нискоемисионни и неутрални по отношение на климата пътища

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно националните системи за бази данни за парниковите газове

-Мисия на експерти на TAIEX относно СТЕ и въвеждането на ценообразуване на въглеродните емисии: мониторинг, докладване, проверка и акредитация на проверяващите органи (МДПА)

 

·Албания

-вътрешен семинар на TAIEX TRATOLOW EU4Energy за прехода относно многостепенно управление: „Засилване на ролята на местните участници в планирането и прилагането на енергийния преход, смекчаването на изменението на климата и адаптиране към него в различни мащаби“

-вътрешен семинар на TAIEX TRATOLOW относно мониторинга и показателите за адаптиране на цикъла на политиките

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно полезните взаимодействия и възможностите: изготвяне на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата за договарящите страни от Енергийната общност

-семинар на TAIEX TRATOLOW на високо равнище относно регионален подход за ценообразуване на въглеродните емисии

-секторен семинар на TAIEX TRATOLOW относно използването на уеб приложението за ООФ на РКООНИК — инструмент за подготовка на таблици за докладване

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно ценообразуването на въглеродните емисии

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно разработването на нискоемисионни и неутрални по отношение на климата пътища

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно националните системи за бази данни за парниковите газове

 

·Черна гора

-Вътрешен семинар на TAIEX TRATOLOW относно националните планове за адаптацията: ролята на мониторинга и оценката и по-нататъшния напредък по прилагането на адаптацията

-посещение с учебна цел на TAIEX TRATOLOW относно системата на ЕС за търговия с квоти за емисии на парникови газове (СТЕ на ЕС)

-Вътрешен семинар на TAIEX TRATOLOW относно мониторинга и показателите за адаптиране

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно полезните взаимодействия и възможностите: изготвяне на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата за договарящите страни от Енергийната общност

-семинар на TAIEX TRATOLOW на високо равнище относно регионален подход за ценообразуване на въглеродните емисии

-секторен семинар на TAIEX TRATOLOW относно използването на уеб приложението за ООФ на РКООНИК — инструмент за подготовка на таблици за докладване

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно ценообразуването на въглеродните емисии

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно разработването на нискоемисионни и неутрални по отношение на климата пътища

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно националните системи за бази данни за парниковите газове

 

·Косово

-Вътрешен семинар на TAIEX TRATOLOW относно мониторинга и преразглеждането на политиката и мерките за адаптиране (82150)

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно полезните взаимодействия и възможностите: изготвяне на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата за договарящите страни от Енергийната общност (86154)

-семинар на TAIEX TRATOLOW на високо равнище относно регионален подход за ценообразуване на въглеродните емисии (83608)

-секторен семинар на TAIEX TRATOLOW относно използването на уеб приложението за ООФ на РКООНИК — инструмент за подготовка на таблици за докладване (81744)

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно ценообразуването на въглеродните емисии (82422)

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно разработването на нискоемисионни и неутрални по отношение на климата пътища (81711)

-регионален семинар на TAIEX TRATOLOW относно националните системи за бази данни за парниковите газове (80927)

Помощ по линия на TAIEX за източното съседство

·Молдова

-Семинар на TAIEX относно Схемата за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA)

 

·Украйна

-посещение с учебна цел на TAIEX относно подкрепата за създаването и функционирането на ефикасна система за гаранции за произход на електроенергията от възобновяеми източници

 

·Азербайджан

-мисия на експерти на TAIEX относно създаване на инвентаризация на емисиите на парникови газове и въглероден отпечатък (84241)

Помощ по линия на TAIEX за южното съседство

·Мароко

-посещение с учебна цел на TAIEX относно създаването на система за проверка и валидиране на емисиите на ПГ: ПГ и МКВЕГ 

-мисия на експерти на TAIEX относно създаването на система за проверка и валидиране на емисиите на ПГ и въвеждането на МКВЕГ 

 

·Египет

-семинар на TAIEX относно обучението по МКВЕГ 

Приложение 3: Методика и допълнителни подробности за моделиране на въздействието върху трети държави

Методика

Моделът JRC-GEM-E3

JRC-GEM-E3 е рекурсивен динамичен модел на изчислимото общо равновесие (CGE) и като такъв отчита взаимодействията между различните пазари (например международна търговия, пазари на фактори на производството, пазар на въглеродни емисии на системата на ЕС за търговия с емисии). Моделите на CGE са често използван инструмент за оценка на въздействието от промените в политиките в областта на околната среда или търговските политики и са се превърнали в стандартен инструмент за оценка на въздействието от корекциите на въглеродните емисии на границите, включително МКВЕГ на ЕС 1 . Като глобален модел той обхваща ЕС, наред с други големи държави или региони по света, включително изрично представителство на най-слабо развитите държави (НСРД), посочени от Организацията на обединените нации като държави с най-ниски показатели за социално-икономическо развитие. С подробно секторно разделяне на енергийните дейности (от добив до производство и дистрибуция) и енергоемките отрасли, както и ендогенни механизми за постигане на ограниченията върху емисиите на въглероден диоксид, JRC-GEM-E3 е широко използван за икономически анализ на въздействието на политиките в областта на климата и енергетиката 2 .

Моделът е разделен на 35 сектора на дейност, като дружествата свеждат разходите до минимум с производствени функции с постоянна еластичност на заместването (CES). Секторите са взаимосвързани, като предоставят стоки и услуги като междинни производствени входящи суровини на други сектори. Домакинствата са собственици на факторите на производството (квалифициран и неквалифициран труд и капитал) и по този начин получават доход, използван за максимално увеличаване на ползите чрез потребление. Правителството се счита за външно, докато двустранните търговски потоци са разрешени между държави и региони, като се използва търговската формулировка на Армингтън, когато различните видове стоки са несъвършени заместители. Равновесието на пазарите на стоки и услуги се постига чрез 5-годишни етапи, а за факторите на производство — чрез корекции в цените.

Източници за основните въвеждания на данни:

•База данни за кръгова икономика GTAP 11 3 (базова 2017 година), съдържащи меджуотраслови таблици, национални сметки, институционални трансакции, двустранна търговия, данъци и тарифи.

•Матрица на потреблението за свързване на потреблението на домакинствата по предназначение с крайния продукт на промишлените сектори.

•Прогнози за енергетиката и емисиите, получени от модела POLES-JRC

Корекции на модела JRC-GEM-E3

С цел да се обхване въздействието върху някои важни сектори, за които се прилага МКВЕГ, секторното ниво на детайлност на модела JRC-GEM-E3 беше подобрено за целите на анализа на моделиране, като се използва новата база данни за кръговата икономика GTAP 11, която изрично обхваща секторите, обхванати от МКВЕГ на ЕС. С това действие се предостави възможност базата данни на модела изрично да включва:

•алуминий

•цимент

•торове

•желязо и стомана.

В сравнение със стандартната база данни GTAP 11, в базата данни за кръгова икономика GTAP 11 секторите на алуминия, торовете и цимента са разделени от по-обобщените сектори съответно на цветните метали, химичните продукти и неметалните минерали. Този набор от данни се основава на няколко източника, включително статистика за търговията и енергетиката, и по този начин обхваща разликите в структурата на входящите суровини в тези сектори, както и разликите в интензитета на търговията.

Базов сценарий

Базовият сценарий е сценарий, при който се следват настоящите политики и тенденции, но без МКВЕГ, както е предвидено в настоящото законодателство. Сценарият включва прилагането на пакета „Подготвени за цел 55“ в ЕС. Предполага се, че останалата част от света ще следва настоящия сценарий на политиката, произтичащ от Глобалната прогноза за енергетиката и климата за 2024 г. 4 Този сценарий предполага, че трети държави следват съществуващите политики, но не е задължително да достигнат своите национално определени приноси (НОП) съгласно Парижкото споразумение, ако тези цели не са подкрепени от специфични политики. Предполага се, че Обединеното кралство и държавите от ЕАСТ имат МКВЕГ и политика в областта на климата със същите ограничения като в ЕС, например действително платена цена на въглеродните емисии равна на тази в СТЕ на ЕС, поради което тези държави не извършват плащания по МКВЕГ към ЕС, докато се предполага, че трети държави са изправени пред МКВЕГ при износ за Обединеното кралство и ЕАСТ.

Основен сценарий на политиката: постепенно въвеждане на МКВЕГ и постепенно премахване на безплатните квоти за емисии на СТЕ

При този сценарий МКВЕГ се моделира по начина, който е регламентиран понастоящем. Непреките емисии от потреблението на електроенергия са включени в изчисляването на плащанията по МКВЕГ за торове и цимент. Предполага се, че съществуващите политики в областта на климата в трети държави (с изключение на Обединеното кралство и ЕАСТ) не използват цените на въглеродните емисии, които действително се плащат и следователно не се приспадат от плащанията по МКВЕГ. Това е консервативно предположение, тъй като подобни приспадания биха довели до по-малко въздействие върху търговските потоци в отговор на въвеждането на МКВЕГ.

Настоящият регламент за МКВЕГ вече обхваща някои продукти, които са извън основните сектори, обхванати от МКВЕГ в секторната класификация на модела JRC-GEM-E3. Това се отнася до малък дял от продуктите в сектора на други видове продукти. Това е отразено в сценария по МКВЕГ, тъй като МКВЕГ се налага върху дял от вноса на ЕС в този сектор въз основа на емисиите нагоре по веригата от производството на черни метали и алуминий, използвани като междинен ресурс в този сектор.

Въвеждането на МКВЕГ не се извършва изолирано и следователно трябва да се анализира съвместно с постепенното премахване на безплатните квоти в секторите, обхванати от МКВЕГ в ЕС. Това отразява прехода от една мярка за недопускане на изместване (безплатни квоти) към друга (МКВЕГ). Начинът на поетапно премахване следва траекторията, определена в настоящото законодателство.

Променливи, сектори, региони в модела JRC-GEM-E3

С модела се оценяват няколко променливи. Във връзка с посочения анализ се оценява въздействието на макроравнище, както и следните показатели на секторно равнище: краен продукт, внос, износ, емисии на CO2 и общи емисии на ПГ. Секторите, представени в JRC-GEM-E3, са изброени в Table 4.

Таблица 4: Сектори в модела JRC-GEM-E3

Сектори в модела JRC-GEM-E3	Моделиране на технологиите за производство на електроенергия като сектори в модела JRC-GEM-E3
Черни метали	С въглища
Цимент	С петрол
Тор	С газ
Алуминий	Ядрена енергия
Други видове продукти	Биомаса
Транспортно оборудване	Водна енергия
Електронни продукти и електрическо оборудване	Вятърна енергия
Въглища	Слънчева енергия
Суров нефт
Нефт
Газ
Електроснабдяване
Цветни метали
Химически продукти
Пластмаси
Продукти от хартия
Неметални минерали
Потребителски стоки
Строителство
Транспорт (въздушен)
Транспорт (сухопътен)
Транспорт (воден)
Пазарни услуги
Непазарни услуги
Растителни култури
Селскостопански животни
Горско стопанство

Забележка: Секторите, изписани с удебелен шрифт, се считат за сектори на основни стоки и попадат в обхвата на МКВЕГ. Част от сектора „Други видове стоки“ (в курсив) вече попада в обхвата на действащия регламент за МКВЕГ.

В базата данни за кръгова икономика на GTAP 11 изрично се представят 141 региона. С модела се обединяват в 50 региона или държави, включително няколко НСРД и ЕС като един регион, както е посочено в таблица 5 по-долу. В таблицата е показано и кои държави са включени в трите големи групи държави (НСРД, други развиващи се и нововъзникващи икономики, съседни държави), посочени в основния текст.

Таблица 5: Региони в моделирането на JRC-GEM-E3

НСРД
Бенин	Руанда
Буркина Фасо	Сенегал
Бангладеш	Того
Етиопия	Танзания
Камбоджа	Уганда
Мадагаскар	Замбия
Мозамбик	Останалата част от НСРД в Африка
Малави	Останалата част НСРД в Азия
Непал
Други развиващи се държави и развиващи се икономики
Гана	Виетнам
Индонезия	Зимбабве
Малайзия	Южна Африка
Камерун	Останалата част на Африка
Тайланд	Останалата част от Северна и Южна Америка
Тринидад и Тобаго	Останалата част от Южна Азия и Тихоокеанският басейн
Централна Азия	Бразилия
Индия	Турция
Съседни на ЕС държави
Мароко	Йордания
Тунис	Украйна
Алжир	Кавказ
Египет
Други региони
ЕС-27	САЩ
Регион по ЕАСТ	Останалата част от Близкия изток и Северна Африка
Обединеното кралство	Държави от Азиатско-Тихоокеанския регион с висок доход и други
Канада	Русия и Беларус
Китай	Останалата част на Европа

Моделиране на интензитета на емисиите и анализ на чувствителността

В някои случаи трети държави износителки се занимават с производството и износа само на тясно подпространство от продуктите, обхванати от по-широкия сектор по МКВЕГ, както е представен в базата данни GTAP. Това влияе върху интензитета на емисиите, който служи като основа за изчисляване на плащането за МКВЕГ на границата при износ за ЕС. В основаните на GTAP модели на CGE, интензитетът на емисиите се изразява в kg CO2еквивалент/USD, вместо във физически интензитет (kg CO2 еквивалент/тонове краен продукт). Ако износът съдържа малка добавена стойност, това се изразява в по-висок интензитет в сравнение с продукти със същите абсолютни емисии, но с по-висока добавена стойност. В тези случаи интензитетът на емисиите на износителите може да изглежда висок в сравнение с ЕС, когато се сравнява по-широкият сектор, както е представен в GTAP, макар че физическият интензитет на емисиите е подобен на този в ЕС, разглеждан за всеки отделен продукт. Това означава, че в моделите на CGE тези държави би се наблюдавал относително висок интензитет на емисиите и следователно голямо увеличение на цените и силно намаляване на износа за ЕС в рамките на МКВЕГ, макар че интензитетът на емисиите им е подобен на този в ЕС по отношение на продукта.

Например, тъй като Мозамбик изнася основно необработен алуминий с относително ниска добавена стойност за ЕС, интензитетът на емисиите, използван в модела на CGE за този сектор, е относително висок, когато се изрази в kg CO2 еквивалент/USD. Физическите емисии в Мозамбик обаче са относително ниски в сравнение с други производители на необработен алуминий в трети държави, поради което с модела вероятно се преувеличава отрицателното въздействие върху алуминиевия сектор на Мозамбик. За определяне на въздействието върху Мозамбик се използва алтернативен подход с модела JRC-GEM-E3. Този подход се основава на подразбираща се ставка на МКВЕГ, изчислена въз основа на физическия интензитет на емисиите (kg CO2 еквивалент/тон краен продукт) спрямо ЕС, вместо стандартния интензитет на емисиите по GTAP (kg CO2 еквивалент/USD). При този подход се използват интензитети на физическите емисии от доклад на JRC 5 и се изчислява претегленият интензитет на емисиите за секторите на GTAP, като се използват последните търговски статистически данни от COMEXT (за 2023 г.). Държавите с по-висок физически интензитет на емисиите, отколкото този в ЕС, биха се сблъскали с по-високи допълнителни разходи. В случая с Мозамбик, претегленият спрямо търговията физически интензитет на емисиите на алуминий е 1,04 пъти по-висок от този в ЕС. Това ще означава, че 1 % увеличение на цената в ЕС (от постепенното премахване на безплатните квоти по СТЕ) би се преобразувало в модела като 1,04 % увеличение на цената на вноса на алуминий от Мозамбик в ЕС съгласно МКВЕГ.

Макар че ситуацията в Мозамбик вероятно се отразява по-добре с този алтернативен подход, той също не е най-добрата мярка. Например при него се премахват всички разлики в качеството в рамките на продуктовите групи, които биха оправдали по-висока цена (при липса на разходи за въглеродни емисии) в ЕС. Подобна надценка ще означава, че относителната промяна в цената от постепенното премахване на безплатните квоти е по-ниска в ЕС в сравнение с вноса с по-ниско качество без надценка за качество. Поради това този алтернативен подход не се използва за всички трети държави.

Приложение 4: Данни относно вноса по МКВЕГ

Настоящото приложение съдържа цялата съответна информация, свързана с данните. Освен ако не е посочено друго, всички данни се отнасят до данните на МКВЕГ за преходния период между четвъртото тримесечие на 2023 г. и второто тримесечие на 2025 г. Крайният срок 31 август 2025 г. се отнася до датата, на която наборът от данни е взет от преходния регистър на МКВЕГ. Всяко въвеждане на данни след тази дата не се взема предвид. Данните са почистени, тъй като събирането на данни в 27-те държави — членки (ДЧ) на ЕС е свързано със значителни предизвикателства. В главата, озаглавена „Актуално състояние: МКВЕГ в края на преходния период“, вече бяха засегнати някои от тези елементи 6 . Допълнителна информация относно отстраняването на отклонения и евентуалните последващи незначителни колебания (по-специално по отношение на внесените тонове) може да бъде намерена по-долу.

Ключови оперативни подобрения за качеството на данните в преходния регистър на МКВЕГ

Една от основните възникнали грешки се отнася до въвеждането на числови данни, например поради това, че декларатори от различни държави членки използват по различен начин точки и запетаи за десетични знаци и разделител за хиляди. По подобен начин по-ранната възможност деклараторите да избират между kg или тонове доведе до грешки, установени чрез сравняване на данните от преходния регистър с митническите и търговските данни. Чрез премахване на излишни полета, стандартизиране на формати и въвеждане на предупредителни етикети бяха намалени грешките, причинени от непоследователно използване на десетични знаци и мерни единици.

През първите отчетени тримесечия е докладван по-голям брой кодове по КН, отколкото се изисква съгласно Регламента за МКВЕГ. Въвеждането на строги правила за валидиране доведе до значително намаление на записите с погрешни кодове по КН (вж. фигура 1 по-долу).

Друга област на затруднения беше свързана с кодовете на държавите, използвани за инсталации в трети държави, където за една и съща държава бяха използвани различни съкращения (например TR и TC за Турция, UK и GB за Обединеното кралство). Интегрирането на портала за операторите в преходния регистър на МКВЕГ предостави възможност на операторите на инсталации от трети държави да въведат данните си веднъж и им позволява да споделят тези данни с вносителите на стоки по МКВЕГ директно чрез преходния регистър. Тази централизация на информацията за операторите и инсталациите в трети държави осигурява по-добра съгласуваност на кодовете на държавите. За повече подробности вж. фигура 1 по-долу, на която е показано намалението на процента на грешка с течение на времето.

Фигура 1: Намаляване на процента на грешки в преходния регистър на МКВЕГ

Данни от преходния регистър на МКВЕГ за посочения период от време (докладване до 31 август 2025 г.)

Тримесечният мониторинг от четвъртото тримесечие на 2023 г. до второто тримесечие на 2025 г. показва последователно: зелената линия показва процента на неправилните кодове по КН (спрямо общия брой записи). След първоначален етап с висока честота, през второто тримесечие на 2024 г. се наблюдава рязък спад, последван от стабилизиране на остатъчни равнища от второто тримесечие на 2024 г. нататък, където грешките на практика са изчезнали. Оранжевата линия показва процентът на неправилните кодове на държавите. В този случай низходящата тенденция е по-умерена, тъй като процентът на грешки се запазва сравнително нисък от самото начало (четвъртото тримесечие на 2023 г.), като само около 0,5 % от декларациите са били засегнати в ранните периоди, и постепенно намалява допълнително с течение на времето.

В резултат на коригиращи действия и непрекъснато сътрудничество, преходният регистър се превърна в по-надежден, лесен за ползване и ефикасен инструмент. Тези разходи показват ясната добавена стойност на преходния период на МКВЕГ за подготовката за окончателната система. Преходният регистър се усъвършенства непрекъснато с чести и конкретни нови издания, които се възползваха от приноса на вносителите, отраслите и националните компетентни органи, за да се гарантира, че решенията са практични и приложими за ежедневните операции.

Част 1: приложени правила за почистване

Правила за почистване: основни принципи относно отстраняването на големи отклонения за тонове

Докладваните от деклараторите по МКВЕГ тонове са били сверени със съответния митнически внос на всички вносители в ЕС. Това предоставя възможност да се забележат и впоследствие да се премахнат нереалистични големи отклонения. Трябва обаче да бъдат взети под внимание два фактора: първо, не всички държави членки все още са преминали към използване на механизма „Наблюдение 3“. Поради това някои митнически данни не притежават необходимото ниво на детайлност за всеки случай. Второ, не всяка информация за митническите процедури се събира еднакво в целия ЕС. Поради това трябва да бъде взет предвид още един елемент на отклонение.

Тоновете са коригирани само по отношение на големи отклонения от висок клас. Не е извършена корекция на данните относно потенциално недостатъчно докладване, отчасти поради посочените обстоятелства.

Част 2: Оценка на емисиите

Всички стоки с изключение на електроенергията като стока по МКВЕГ

Емисиите не се проверяват през преходния период. Поради това всички показани в настоящия доклад данни представляват оценки, базирани на умножаване на докладваните в тонове количества със стойностите по подразбиране за преходния период. Този метод има ограничения: стойностите по подразбиране за преходния период се основават на една глобална средна стойност по подразбиране за всеки код по КН. Нюансите, дължащи се на различните държави и методи на производство, не се вземат предвид.

Електроенергията като стока по МКВЕГ — данни за емисиите

В случая с електроенергията като сектор по МКВЕГ, 97 % от декларациите между четвъртото тримесечие на 2023 г. и второто тримесечие на 2025 г. се основават на използването на стойностите по подразбиране, предоставени от Комисията и получени от базата данни на Международната агенция по енергетика. Във всяка декларация общото количество внесена електроенергия, декларирано в регистъра на МКВЕГ, се умножава по стойността по подразбиране, определена за държавата на произход. Декларациите, основаващи се на действителни стойности, са приети по номинална стойност. За по-подробни данни вж. фигура 11 и таблица 2.

Част 3: Статистически данни от преходния регистър на МКВЕГ

По-долу са дадени редица фигури, на които са изобразени табла с данни от преходния регистър на МКВЕГ, след като са били почистени в съответствие с горепосочените правила.

На фигури 1—5 е показан общ преглед на декларираните данни от МКВЕГ, общо и по сектори (с изключение на електроенергията) от четвъртото тримесечие на 2023 г. до второто тримесечие на 2025 г. По тегло, желязото и стоманата са най-големият сектор (69 %), следван от торовете (15 %), цимента (11 %) и алуминия (5 %). Националните компетентни органи (НКО) с най-голям брой доклади са Германия, Италия и Полша, съответно с около 18, 16 и 15 хиляди доклада. Наблюдава се увеличение на декларираното използване на действителни стойности — то се е увеличило общо от едва 8 % на 53 % като цяло, като вносът над 1000 тона, деклариран въз основа на действителни стойности, се е увеличил от 25 % на 93 % 7 . Секторите на цимента и торовете (съответно с 84 % и 77 % през второто тримесечие на 2025 г.), деклариращи въз основа на действителни стойности, показват, че са най-подготвени за използването на действителни стойности през окончателния период.

На фигури 6—10 са показани същите табла за управление като на фигури 1—5, но със симулиран праг от 50 тона годишно. От тези данни са изключени вносителите, чийто внос е 50 тона или по-малко годишно. Сравнението на данните показва, че броят на деклараторите, вносителите и докладите е намалял значително, докато въздействието върху тоновете е едва забележимо. Може да се наблюдава и общо увеличение на процента на вноса, деклариран въз основа на действителните стойности, което предполага, че вносителите на по-големи количества са свързани в по-голяма степен със своите вериги на доставките.

На фигура 11 са показани агрегирани данни за електроенергията като стока по МКВЕГ, от четвъртото тримесечие на 2023 г. до второто тримесечие на 2025 г. НКО с най-голям брой доклади са Дания (118 доклада), Румъния (107 доклада) и България (65 доклада). Използването на стойности по подразбиране по отношение на електроенергията остана стабилно през тримесечията и представляваше средно 97 % от декларираните стойности на тримесечие. Важно е да се отбележи, че стойностите по подразбиране представляват само интензитета на CO2 за електроенергията, произвеждана от изкопаеми горива на държавата износител, както е предвидено в приложение IV към Регламента за МКВЕГ.

На фигури 12—16 е представено по-подробно задълбочено проучване на петте най-големи държави, произвеждащи стоки по МКВЕГ, въз основа на общия брой тонове: Украйна, Турция, Русия, Канада и Китай.

На фигури 17—19 са представени данни за МКВЕГ от гледна точка на прогнозните 8 емисии. Следва да се отбележи че докато алуминият е само 5 % от внесените тонове, неговите емисии (тонове CO2еквивалент) съставляват 24 % от общите емисии (без електроенергията като стока за МКВЕГ). Емисиите от цимента съставляват само половината, пропорционално, спрямо теглото им.

В таблица 2 е показана обобщена оценка на емисиите по код по КН, базирана на стойностите по подразбиране за преходния период, в съответствие със задълженията по член 14, параграф 5) от Регламента за МКВЕГ.

Фигура 1: Преходен регистър на МКВЕГ, Преглед в световен мащаб на представените сектори (с изключение на електроенергията като стока по МКВЕГ), четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Фигура 2: Преходен регистър на МКВЕГ, Преглед в световен мащаб на желязо и стомана, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Фигура 3: Преходен регистър на МКВЕГ, Преглед в световен мащаб на торове, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Фигура 4: Преходен регистър на МКВЕГ, Преглед в световен мащаб на цимент, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Фигура 5: Преходен регистър на МКВЕГ, Преглед в световен мащаб на алуминий, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Фигура 6: Симулация на годишен праг от 50 тона — Преходен регистър на МКВЕГ, Преглед в световен мащаб на представените сектори, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Фигура 7: Симулация на годишен праг от 50 тона — Преходен регистър на МКВЕГ, Преглед в световен мащаб на желязо и стомана, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Фигура 8: Симулация на годишен праг от 50 тона — Преходен регистър на МКВЕГ, Преглед в световен мащаб на торове, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Фигура 9: Симулация на годишен праг от 50 тона — Преходен регистър на МКВЕГ, Преглед в световен мащаб на цимент, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Фигура 10: Симулация на годишен праг от 50 тона — Преходен регистър на МКВЕГ, Преглед в световен мащаб на алуминий, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Фигура 11: Преходен регистър на МКВЕГ, Преглед в световен мащаб на електроенергия, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Фигура 12: Преходен регистър на МКВЕГ, Преглед по държави — Украйна, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Фигура 13: Преходен регистър на МКВЕГ, Преглед по държави — Турция, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Фигура 14: Преходен регистър на МКВЕГ, Преглед по държави — Русия, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Фигура 15: Преходен регистър на МКВЕГ, Преглед по държави — Канада, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Фигура 16: Преходен регистър на МКВЕГ, Преглед по държави — Китай, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Фигура 17: Преходен регистър на МКВЕГ, прогнозирани емисии, преглед в световен мащаб, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Фигура 18: Преходен регистър на МКВЕГ, прогнозирани емисии, желязо, стомана и алуминий, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Фигура 19: Преходен регистър на МКВЕГ, прогнозирани емисии, торове и цимент, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Таблица 2: Преходен регистър на МКВЕГ, прогнозирани емисии, равнище код по КН, четвърто тримесечие на 2023 г. — второ тримесечие на 2025 г.

Код по КН	Прогнозни общи съпътстващи емисии (тонове CO2 еквивалент)
25070080	96 273
25231000	7 963 332
25232100	1 214 596
25232900	6 121 116
25233000	229 538
25239000	21 064
26011200	12 521 493
27160000 9	85 504 134
28041000	591
28080000	7 273
28141000	11 199 078
28142000	7 272
28342100	1 278 308
31021010	10 689 675
31021012	5 085
31021015	235 477
31021019	3 434 065
31021090	1 741 541
31022100	875 894
31022900	97 067
31023010	15
31023090	1 930 845
31024010	1 407 771
31025000	44 179
31026000	235 586
31028000	2 165 774
31029000	20 679
31051000	7 077
31052010	1 811 838
31052090	1 201 321
31053000	1 673 538
31054000	388 455
31055100	131 364
31055900	753 399
31059020	66 754
31059080	12 114
72011011	528 158
72011019	448 989
72011030	716 004
72011090	5 267 339
72012000	0
72015010	0
72015090	52 345
72021120	11 504
72021180	919 353
72021900	440 695
72024110	55 093
72024190	3 590 335
72024910	19 547
72024950	410 735
72024990	78 398
72026000	1 591 580
72031000	18 086 445
72039000	25 385
72051000	116 364
72052100	47 851
72052900	110 497
72061000	1 951
72069000	1 094 781
72071111	15 311
72071114	579 367
72071116	3 267 817
72071190	221
72071210	18 106 096
72071290	4 124
72071912	198 296
72071919	1 594
72071980	1 954
72072015	210 502
72072017	12 201
72072019	50
72072032	396 674
72072039	235
72072052	91 234
72072059	1 981
72072080	4 517
72081000	77 193
72082500	507 023
72082600	826 095
72082700	1 718 721
72083600	1 505 945
72083700	5 501 203
72083800	7 741 849
72083900	10 742 820
72084000	50 614
72085120	4 023 977
72085191	593 535
72085198	1 054 522
72085210	1 285
72085291	721 965
72085299	447 253
72085310	888
72085390	124 184
72085400	34 880
72089020	536
72089080	80 387
72091500	165 897
72091610	3 737
72091690	4 072 525
72091710	636
72091790	3 140 582
72091810	205
72091891	304 506
72091899	83 528
72092500	4 593
72092610	0
72092690	90 241
72092790	32 129
72092890	170
72099020	247
72099080	1 236
72101100	152
72101220	2 257 364
72101280	34 977
72102000	3
72103000	293 488
72104100	3 631
72104900	12 730 400
72105000	404 612
72106100	1 538 506
72106900	447 083
72107010	29 780
72107080	3 128 537
72109030	5 467
72109040	16 530
72109080	43 128
72111300	174
72111400	1 612
72111900	38 984
72112320	406
72112330	109 083
72112380	11 592
72112900	17 994
72119020	4
72119080	4 766
72121010	1 050
72121090	2 816
72122000	7 987
72123000	211 715
72124020	5 435
72124080	61 561
72125020	0
72125030	639
72125040	4 307
72125061	404
72125069	121
72125090	14 715
72126000	19 463
72131000	1 362 388
72132000	70 387
72139110	577 167
72139120	112 736
72139141	713 849
72139149	2 735 854
72139170	243 714
72139190	280 768
72139910	26 924
72139990	4 622
72141000	394 727
72142000	3 564 992
72143000	2 500
72149110	281 044
72149190	11 373
72149910	1 209
72149931	316 068
72149939	106 521
72149950	19 666
72149971	407 445
72149979	91 623
72149995	15 737
72151000	9 061
72155011	2 741
72155019	38 508
72155080	55 084
72159000	33 405
72161000	22 531
72162100	184 258
72162200	19 449
72163110	138 633
72163190	16 638
72163211	141 926
72163219	38 564
72163291	96 834
72163299	43 118
72163310	103 844
72163390	209 445
72164010	247 036
72164090	3 451
72165010	11 230
72165091	125 268
72165099	27 465
72166110	110 501
72166190	10 035
72166900	9 714
72169110	110 583
72169180	33 423
72169900	3 238
72171010	11 108
72171031	20 523
72171039	340 348
72171050	32 839
72171090	121 045
72172010	17 729
72172030	876 215
72172050	13 702
72172090	79 815
72173041	35 224
72173049	14 279
72173050	869
72173090	237 825
72179020	19 808
72179050	4 474
72179090	25 063
72181000	46 932
72189110	1 691 437
72189180	2 633
72189911	239 908
72189919	2
72189920	1 513
72189980	12 578
72191100	39 405
72191210	482 586
72191290	17 650
72191310	530 185
72191390	18 738
72191410	108 197
72191490	913
72192110	191 567
72192190	8 356
72192210	141 679
72192290	42 040
72192300	48 247
72192400	6 058
72193100	26 780
72193210	304 451
72193290	26 382
72193310	900 458
72193390	314 141
72193410	793 060
72193490	648 648
72193510	119 051
72193590	147 002
72199020	126
72199080	43 741
72201100	13 388
72201200	7 859
72202021	1 597
72202029	1 558
72202041	55 268
72202049	76 461
72202081	82,447
72202089	30 165
72209020	46
72209080	23 853
72210010	271 305
72210090	46 667
72221111	138 042
72221119	16 058
72221181	86 096
72221189	15 446
72221910	90 566
72221990	348
72222011	68 221
72222019	19 410
72222021	244 940
72222029	28 465
72222031	259 970
72222039	18 675
72222081	48 351
72222089	2 165
72223051	29 576
72223091	5 902
72223097	121 482
72224010	117 805
72224050	5 502
72224090	6 115
72230011	3 872
72230019	428 185
72230091	9 565
72230099	64 597
72241010	406
72241090	10 528
72249002	9 227
72249003	0
72249005	39 391
72249007	51 280
72249014	1 023 613
72249018	1 464
72249038	175 109
72249090	20,840
72251100	801 094
72251910	185 765
72251990	966 602
72253010	55
72253030	255
72253090	106 806
72254012	85 316
72254015	123
72254040	100 669
72254060	4 281
72254090	13 759
72255020	616
72255080	651 218
72259100	2 005
72259200	983 497
72259900	376 241
72261100	16 505
72261910	131
72261980	11 495
72262000	992
72269120	10 198
72269191	10 005
72269199	3 569
72269200	22 607
72269910	103
72269930	51 178
72269970	3 953
72271000	17
72272000	23 976
72279010	235 746
72279050	10 491
72279095	171 466
72281020	510
72281050	1 647
72281090	5 306
72282010	4
72282091	1 665
72282099	426
72283020	20 145
72283041	4 630
72283049	46 974
72283061	740 467
72283069	797 908
72283070	211 373
72283089	25 376
72284010	204 614
72284090	336 032
72285020	58 333
72285040	2 883
72285061	29 693
72285069	72 813
72285080	7 079
72286020	7 222
72286080	24 053
72287010	38 599
72287090	2 936
72288000	6 553
72292000	396 125
72299020	1 630
72299050	2
72299090	605 110
73011000	114 898
73012000	11 565
73021010	365
73021022	51 123
73021028	3 104
73021040	0
73021050	7 819
73021090	7 012
73023000	14 500
73024000	18 007
73029000	39 432
73030010	369 640
73030090	46 819
73041100	9 759
73041910	72 737
73041930	80 683
73041990	7 774
73042200	315
73042300	38 808
73042400	16 990
73042910	58 804
73042930	239 547
73042990	9 787
73043120	40 871
73043180	11 073
73043950	2 781
73043982	346 661
73043983	325 556
73043988	34 775
73044100	96 375
73044983	16 961
73044985	3 048
73044989	233
73045110	12 842
73045181	10 290
73045189	5 797
73045930	242
73045982	23 321
73045983	41 004
73045989	8 656
73049000	32 225
73051100	166 123
73051200	17 831
73051900	210 360
73052000	5 251
73053100	98 299
73053900	218 975
73059000	2 374
73061100	3 268
73061900	68 738
73062100	2
73062900	348
73063012	203 546
73063018	223 866
73063041	214 603
73063049	155 779
73063072	213 387
73063077	725 103
73063080	201 075
73064020	60 097
73064080	136 236
73065021	8 993
73065029	3 538
73065080	11 415
73066110	40 122
73066192	797 774
73066199	2 422 313
73066910	1 126
73066990	15 106
73069000	40 078
73071110	21 977
73071190	40 646
73071910	289 497
73071990	24 568
73072100	158 460
73072210	4 460
73072290	5 793
73072310	13 561
73072390	8 982
73072910	14 438
73072980	18 884
73079100	325 639
73079210	10 924
73079290	10 819
73079311	66 223
73079319	17 834
73079391	9 101
73079399	4 190
73079910	35 568
73079980	25 838
73081000	70 788
73082000	2 531 121
73083000	212 255
73084000	1 133 625
73089051	344 205
73089059	1 159 035
73089098	8 203 689
73090010	1 696
73090030	5 676
73090051	4 619
73090059	20 311
73090090	21 471
73101000	45 140
73102111	63 480
73102119	247
73102191	42 766
73102199	3 948
73102910	38 041
73102990	24 139
73110011	21 822
73110013	8 232
73110019	7 927
73110030	4 873
73110091	106 320
73110099	26 156
73181100	73 346
73181210	64 506
73181290	451 716
73181300	48 594
73181410	108 131
73181491	101 482
73181499	355 383
73181520	11 498
73181535	60 266
73181542	352 699
73181548	233 006
73181552	20 634
73181558	139 716
73181562	74 501
73181568	200 131
73181575	162 530
73181582	85 757
73181588	796 097
73181595	365 955
73181631	13 208
73181639	88 271
73181640	11 401
73181660	122 725
73181692	408 903
73181699	341 606
73181900	562 690
73182100	22 667
73182200	231 911
73182300	20 347
73182400	29 736
73182900	155 647
73261100	132 762
73261910	93 408
73261990	150 095
73262000	352 288
73269030	68 702
73269040	624 497
73269050	17 491
73269060	22 757
73269092	101 040
73269094	139 466
73269096	8 355
73269098	5 241 417
76011010	1 405 776
76011090	26 993 153
76012030	3 931 541
76012040	9 331 283
76012080	6 311 018
76031000	198 961
76032000	7 799
76041010	14 019
76041090	98 073
76042100	1 617 303
76042910	347 352
76042990	3 200 205
76051100	2 326 069
76051900	22 608
76052100	168 293
76052900	25 978
76061130	112 120
76061150	176 641
76061191	2 193 200
76061193	220 880
76061199	698 427
76061211	1 401 214
76061219	302 550
76061230	320 220
76061250	459 561
76061292	2 859 183
76061293	420 269
76061299	1 268 618
76069100	251 055
76069200	455 361
76071111	89 008
76071119	1 725 663
76071190	825 207
76071910	49 140
76071990	302 905
76072010	74 403
76072091	532 117
76072099	235 368
76081000	33 846
76082020	35 283
76082081	238 603
76082089	126 426
76090000	108 882
76101000	520 491
76109010	7 580
76109090	2 793 888
76110000	2 551
76121000	5 606
76129020	38 125
76129030	6 294
76129080	342 006
76130000	63 725
76141000	416 801
76149000	109 157
76161000	56 820
76169100	17 467
76169910	662 900
76169990	4 451 794

(1)

Böhringer, C., Fischer, C., Rosendahl, K.E. и др., Potential impacts and challenges of border carbon adjustments (Потенциални въздействия и предизвикателства във връзка с корекцията на въглеродните емисии на границите). Nat. Clim. Chang. 12, 22–29 (2022). https://doi.org/10.1038/s41558-021-01250-z  

(2)

  https://ec.europa.eu/jrc/en/gem-e3/model

(3)

Chepeliev (2025 г.). Global Trade Analysis Project (GTAP) Circular Economy Data Base (База данни за кръгова икономика на проекта за анализ на глобалната търговия (GTAP). https://www.gtap.agecon.purdue.edu/events/GTAPVSS/v6n2-2025/GTAPVSS_v6n2.pdf . Вж. също Chepeliv и др. (2026 г.). Преходът към кръгова икономика в Европа изисква амбициозни политики отвъд смекчаването на изменението на климата. Ресурси, опазване и рециклиране 225: 108591. https://doi.org/10.1016/j.resconrec.2025.108591

(4)

Keramidas, K., Fosse, F., Aycart Lazo, F.J., Dowling, P., Garaffa, R., Ordonez, J., Petrovic, S., Russ, P., Schade, B., Schmitz, A., Soria Ramirez, A., van Der Vorst, C. и Weitzel, M., Global Energy and Climate Outlook 2024 (Глобална прогноза за енергетиката и климата за 2024 г.), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2025 г., https://data.europa.eu/doi/10.2760/9028706, JRC139986.

(5)

Vidovic, D., Marmier, A., Zore, L. и Moya, J., Greenhouse gas emission intensities of the steel, fertilisers, aluminium and cement industries in the EU and its main trading partners (Интензитет на емисиите на парникови газове от отраслите в ЕС за производство на стомана, торове, алуминиевата и цимент и неговите основни търговски партньори), Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2023 г., doi:10.2760/359533, JRC134682.

(6)

Например грешните кодове по КН, които са били изключени от набора от данни.

(7)

Използването на стойности по подразбиране беше разрешено само през първите три тримесечия на преходния период. За да се даде възможност на вносителите, които не са успели да получат действителни стойности въпреки положените дотогава всички възможни усилия, в преходния регистър на МКВЕГ е въведена опцията „Действителни стойности не са налични“, която им позволява да декларират по смислен начин. В съответствие с основните принципи, посочени в част 1 от приложение IV, всички такива случаи, които не са действителни стойности, са обозначени като „Други“.

(8)

За повече подробности вж. част 2 от приложение IV.

(9)

Моля, обърнете внимание, че емисионният фактор за електроенергията се основава на интензитета на емисиите на CO2 на електроенергията, произведена от изкопаеми горива в държавата на произход. Следователно възобновяемите източници на електроенергия не се вземат предвид. За изчислението са използвани действителните емисионни фактори, докладвани от деклараторите.