ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 17.12.2025
COM(2025) 768 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
Десетилетие на „Творческа Европа“
{SWD(2025) 418 final}
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 17.12.2025
COM(2025) 768 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
Десетилетие на „Творческа Европа“
{SWD(2025) 418 final}
1.Въведение
Програма „Творческа Европа“ е програма на Европейския съюз, посветена на подкрепата за секторите на културата, творчеството и аудио-визуалните дейности. В настоящия доклад се представят основните резултати от окончателната оценка на програма „Творческа Европа“ за периода 2014—2020 г. (наричана по-долу „ТЕ1“) и от междинния преглед на програма „Творческа Европа“ за периода 2021—2027 г. (наричана по-долу „ТЕ2“) в съответствие с приложимите разпоредби в двата правни инструмента 1 . Дейностите и през двата периода на програмата са организирани в три направления, за да се отговори на конкретни нужди: направление MEDIA (аудио-визуален сектор и видеоигри), направление Култура (всички останали сектори на културата и творчеството) и Междусекторно направление (в т.ч. новинарските медии).
Ролята на Европейския съюз в областта на културата се урежда от принципа на субсидиарност, както е посочено в член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) 2 , докато ролята на ЕС в областта на медиите се урежда и от разпоредбите на ДФЕС относно единния пазар (член 26) и относно конкурентоспособността (член 173). Тази рамка е основата за постигане на двустранните цели на „Творческа Европа“: опазване, развитие и популяризиране на европейското културно и езиково многообразие и наследство и повишаване на конкурентоспособността и икономическия потенциал на секторите на културата и творчеството (наричани по-долу „СКТ“), и по-специално на аудио-визуалния сектор.
В основата на ТE2 са залегнали силните страни на ТE1, като същевременно се въвеждат иновации. Те бяха предимно в отговор на цифровата трансформация, която представлява промяна в парадигмата. Като се отчетоха значението на СКТ 3 и мащабът на предизвикателствата, пред които те са изправени, на програмата беше отпуснат бюджет от 2,44 милиарда евро за периода на финансиране 2021—2027 г., което представлява увеличение с 66 % спрямо предходния период на финансиране. Разпределението на бюджета между трите направления се запази относително стабилно и през двата периода на финансиране: 56—58 % за направление MEDIA, 31—33 % за направление Култура и 13—9 % за Междусекторното направление. Бюджетът беше изцяло изпълнен и за двата програмни периода, включително по време на пандемията от COVID-19, когато много от обектите бяха подложени на ограничителни мерки.
Бюджетът на програма „Творческа Европа“ е много ограничен, равен на 0,2 % от настоящия бюджет на ЕС, докато основният източник на публично финансиране са държавите членки. „Творческа Европа“ обаче е съсредоточена върху дейности, при които намесата на ЕС може да придаде допълнителна стойност в сравнение със самостоятелните действия на държавите членки. По-специално с програмата се преодолява разпокъсаността в секторите на културата, творчеството и медиите по националните и езиковите граници. Освен това само финансирането на национално равнище не е достатъчно, за да се подкрепят общата конкурентоспособност и многообразие на медийния, аудио-визуалния и другите сектори в областта на културата и творчеството в ЕС. По-специално по програма „Творческа Европа“ се подпомагат транснационалното сътрудничество и разпространението на съдържание в целия ЕС чрез паневропейски дейности като сътрудничество, съвместни продукции и мрежи, като по този начин се увеличава стойността на националните културни активи отвъд националните граници. Този подход също така улеснява равния достъп до медийно и културно съдържание за хората, живеещи в ЕС.
Широкото участие на държавите — членки на Европейската асоциация за свободна търговия, които са членове на Европейското икономическо пространство, държавите кандидатки и потенциални кандидатки, както и на държавите от европейската политика за съседство представлява ценен актив на програмата, като усилва нейната значимост и обхват. С програмата се допринася за усилията на ЕС в областта на културната дипломация, като се създават реални връзки с тези държави. За държавите, които са на път да се присъединят към ЕС, участието им в „Творческа Европа“ е положителен аспект по отношение на глава 26 от достиженията на правото на ЕС в областта на образованието, културата и медиите. Що се отнася до аудио-визуалния сектор, привеждането на третите държави в съответствие с Директивата за аудио-визуалните медийни услуги е предварително условие за участие в направление MEDIA и в Междусекторното направление, като по този начин действа като стимул за ускоряване на сближаването на нормативните уредби.
2.Постижения и предизвикателства
Направление MEDIA
По направление MEDIA бе постигнат успешен принос за опазването на културното многообразие и засилването на конкурентоспособността. В продължение на три десетилетия основната мисия на направление MEDIA остава ясна: на хората в цяла Европа да се предоставят качествени европейски филми и сериали. Съответно действията по направление MEDIA са интегрирани във веригата за създаване на стойност в аудио-визуалния отрасъл, като спомагат за изграждането на устойчива европейска екосистема. Това е още по-важно, като се има предвид безкомпромисната конкуренция, с която се сблъсква аудио-визуалният сектор на ЕС от страна на глобалните участници, в това число не само големите холивудски студия, но все по-често и най-големите технологични дружества в света.
Чрез направление MEDIA значително бе засилено транснационалното разпространение на европейски филми и сериали в сектор, който е силно разпокъсан по националните граници. Оценката показа, че като средна стойност филмите и сериалите от ЕС, подкрепени от направление MEDIA 4 , могат да бъдат гледани по телевизията, в кината и в канали за видео по заявка от зрители респективно в 9,5, 6,6 и 3,2 повече държави от ЕС в сравнение със сходни произведения от ЕС, които не са получили финансиране от направление MEDIA. Смята се, че само по предходната програма подкрепените по направление MEDIA филми и сериали от ЕС са привлекли най-малко 241 милиона повече зрители в държавите от ЕС извън тяхната родина в сравнение с филмите и сериалите, които не са получили подкрепа от направление MEDIA.
Подкрепата по направление MEDIA за европейските кина е друга успешна инициатива, що се отнася до транснационалното разпространение на европейски филми и сериали. Между 2014 г. и 2023 г. мрежата „Европейски кина“ е увеличила географското си покритие с 32 %, като обхваща над 750 общини. До 2023 г. в рамките ѝ са продадени почти 40 % от всички билети за ненационални европейски филми в ЕС, което показва значителна добавена стойност от ЕС.
Финансирането от направление MEDIA е допринесло и за производството и в крайна сметка пускането на пазара на висококачествени аудио-визуални произведения. По-конкретно благодарение на него са подкрепени филми и телевизионни сериали в решаващата фаза на разработването им. Делът на подкрепените заглавия, които в крайна сметка са пуснати на пазара, се оценява на 29 % от всички филми и сериали, подкрепени за разработване през периода на оценяване, което очевидно е над средната стойност за пазара. Това е признак за положително въздействие на финансирането. Една трета от видеоигрите, разработени с помощта на финансиране по направление MEDIA, в крайна сметка са пуснати на пазара, което е знак за успех в един силно конкурентен и динамичен сектор.
Направление MEDIA се съсредоточава върху европейските трансгранични съвместни продукции, за да постигне по-голямо въздействие на европейско равнище, както на етапа на разработване, така и при производството на програми за телевизия и канали за видео по заявка. Такива съвместни продукции повишават конкурентоспособността, като увеличават аудиторията в чужбина, привличат нови източници на финансиране и споделят ноу-хау. Делът на подкрепените трансгранични европейски съвместни продукции се е увеличил значително от 36 % при ТЕ1 до 84 % при ТЕ2 (2021—2023 г.), което е значително по-високо от прогнозната средна стойност за произведенията от ЕС, които не получават подкрепа по направление MEDIA (13,7 %).
Освен това филмите, сериалите и игрите, подкрепени по направление MEDIA, системно получават положителни отзиви и признание от критиците. През периода 2014—2023 г. подкрепените произведения са получили приблизително 1200 номинации и 500 награди от престижни международни фестивали и организации, присъждащи награди. Така например подкрепените произведения са получили 127 награди от фестивала в Кан, 86 награди от Берлинале и 73 награди от Европейските филмови награди. Това отразява високата културна стойност и международен престиж на европейските произведения, подкрепяни от направление MEDIA.
Културното многообразие е подсилено чрез мерки, които са насочени към държави с по-малък капацитет в аудио-визуалния сектор, по-конкретно чрез поощряване на сътрудничеството. Делът на подкрепените произведения, при които е налице сътрудничество между държави с нисък и с висок капацитет, се е увеличил от по-малко от 5 % при ТЕ1 до около 30 % при ТЕ2 (2021—2023 г.). Освен това делът на подкрепените произведения на по-малко използвани езици се е увеличил от 25 % при ТЕ1 на 32 % при ТЕ2 (2021—2023 г.). Въпреки че е постигнат напредък по отношение разширяването на участието на всички държави членки, подкрепата все още е съсредоточена върху ограничен брой държави бенефициери.
В по-широк смисъл по направление MEDIA също така са привлечени дялови инвестиции чрез предоставянето на смесено финансиране на инструмента MediaInvest, който беше въведен през 2021 г. в рамките на програма InvestEU. Тази нова платформа за дялови инвестиции е предназначена за европейски проекти за аудио-визуални продукти и игри. Целта на MediaInvest е да стимулира повече частни инвестиции, като по този начин се укрепи конкурентоспособността. Задачата е в периода 2022—2027 г. да се привлекат до 400 милиона евро дялови инвестиции. В рамките на MediaInvest вече са подписани четири инвестиционни сделки и изглежда, че инструментът е на път да постигне целта си. Това е и ефективно допълнение към гаранциите по заеми (вж. по-долу в оценката на действията по Междусекторното направление).
Като цяло направление MEDIA е допринесло за формирането на европейска екосистема и допълва политиките на държавите членки, които са насочени към вътрешния пазар. Този ефект обаче не може сам по себе си да противодейства на мощните пазарни сили, които трансформират сектора и произтичат от променящото се поведение на потребителите и напредъка на технологиите.
Направление Култура
Направление Култура постоянно е служило като инструмент за подпомагане на организациите в СКТ в цяла Европа да си сътрудничат отвъд националните граници, като това се случва по начин и по въпроси, които не са обхванати от националното финансиране. В сектори, изправени пред предизвикателства като разпокъсаност на пазара и езикова разпокъсаност, цифрови трансформации, голям дял на много малки организации, ограничена мобилност и несигурност на заетостта, направление Култура предоставя платформа за трансгранично сътрудничество, която дава възможност на участниците да се ангажират в съвместно творчество и обмен, които обикновено не се подкрепят в такъв мащаб на национално равнище. В допълнение това направление подкрепя усилията на ЕС чрез своите междусекторни елементи, свързани със социално приобщаване, равенство между половете и устойчивост, и допринася за дипломатическите усилия на ЕС в областта на културата.
В рамките на ТЕ1 по него са подпомогнати над 1200 транснационални проекта, като са създадени над 7500 културни дейности, подкрепящи повече от 22 000 професионалисти в международното развитие на кариерите им и натрупването на опит в други държави. В рамките на ТЕ2, от 2021 г. до 2023 г., по направление Култура са подкрепени 630 проекта, като са предоставени 294 милиона евро на над 2000 организации в 39 държави. По направлението е улеснен преводът на повече от 1500 книги в помощ на езиковото многообразие и достъпа до литература от по-малко използвани езици. По схемата „Културата движи Европа“ на над 3800 нови артисти са предоставени възможности за мобилност и изява, което им е позволило да създадат нови (често) устойчиви международни партньорства. Освен това по направлението са подкрепени инициативи като мрежи от културни организации, платформи в подкрепа на млади артистични таланти, оркестри и награди в сферата на културата.
Чрез развитието на уменията на професионалистите в областта на СКТ, както и чрез доказателствата, че 8 от 10 сътрудничества са продължили след приключването на даден проект, това направление допринася за изграждането на трайни партньорства и на европейско културно пространство.
Значението на направлението стана особено очевидно по време на кризите, с които се сблъскахме през периода 2014—2023 г. Докато COVID-19 представляваше екзистенциална заплаха за СКТ, програмата реагира с гъвкавост, като бяха разработени иновативни инструменти като Culture Unite или чрез адаптиране на финансовата подкрепа по нея, за да се помогне на СКТ. По същия начин, в отговор на военната агресия на Русия срещу Украйна, по направлението беше разработена покана за представяне на предложения в размер на 5 милиона евро в подкрепа на украинските СКТ.
Въпреки това трябва да се отбележи, че някои сектори, като модата и дизайна, все още не са достатъчно добре представени в хоризонталните действия на направлението.
Програмата се основава на принципа на високи постижения, без да има предварително определен бюджетен пакет за всяка участваща държава. Всъщност средствата се разпределят въз основа на качеството на проектите, а не в зависимост от държавата на произход на организациите. В резултат на това разпределението на финансирането чрез безвъзмездни средства се влияе от няколко фактора. Например държавите, чиито културни и творчески сектори са добре развити и/или които служат като регионални центрове, обикновено получават по-голям дял от средствата (като Франция, Италия, Германия и Белгия). Въпреки това в рамките на ТЕ2 някои държави като Хърватия, Словения и Сърбия започнаха да играят по-важна роля в програмата. Все още обаче са необходими известни усилия, за да се достигне до държавите, които не вземат достатъчно участие в „Творческа Европа“.
Съществува постоянно несъответствие между търсенето и наличните средства за финансиране 5 . За да се реши този проблем, през последните години бяха направени промени с цел да се подобри достъпността и да се балансира финансирането между проектите с различен мащаб; чрез ограничаване на броя на проектите, в които една и съща организация може да участва в рамките на една и съща покана, както и чрез публикуване на мащабни проекти за сътрудничество на всеки две години вместо всяка година.
Междусекторно направление
Подкрепата за новинарските медии беше въведена през 2021 г. и бяха финансирани висококачествени проекти, насочени към ключови структурни и технологични промени и насърчаване на независимостта и плурализма на медиите, както и на медийната грамотност. Приходите в новинарските медии рязко намаляват, тъй като рекламата се премести към глобални онлайн платформи, същевременно Мониторингът на медийния плурализъм 6 показва рискове за медийния плурализъм и редакционната независимост в държавите членки. Малък брой държави членки отделят значителни финансови средства за подкрепа на безопасността на журналистите или за устойчивостта и иновациите в медиите.
По действието „Лаборатория за творчески иновации“ е предоставено начално финансиране за сътрудничество между аудио-визуалния сектор и други сектори на културата и творчеството. След първоначални затруднения при привличането на подходящи предложения действието постепенно започна да предоставя добавена стойност чрез финансиране на мултидисциплинарни проекти, които се занимават с общи предизвикателства, а именно достигането до по-широка аудитория и извличането на печалба чрез оползотворяване на цифрови приложения като изкуствен интелект и блокови вериги. Въпреки това иновациите остават огромно предизвикателство за СКТ на ЕС. Едва 30 % от дружествата на ЕС в СКТ са приели стратегия за цифрова трансформация, а инвестициите в ИИ представляват под 1 % от общия размер на техните инвестиции. От оценката също така пролича, че използването от страна на трансмедиите на една и съща интелектуална собственост има положително въздействие върху популярността на обхванатите произведения, както и върху конкурентоспособността. В това отношение полезните взаимодействия са по-изразени между аудио-визуалния сектор и други медийни сектори, в които авторското право играе важна роля (музика и издателска дейност). Те се сблъскват с донякъде общи предизвикателства и възможности за конкурентоспособност и цифрова трансформация в момент, в който големите платформи извън ЕС са засилили контрола си върху това с какво съдържание хората прекарват времето си.
Що се отнася до финансовите инструменти, в рамките на първия Механизъм за гарантиране за секторите на културата и творчеството (МГ за СКТ) беше осъществен много ефективен принос. Чрез ефективното сътрудничество между Комисията и Европейския инвестиционен фонд бе постигната силна пазарна реакция в сектори, които преди това се възприемаха като високорискови поради нематериалния характер на активите на дружествата, затрудненията с паричните потоци и недостига на надеждни икономически данни. Бяха отпуснати над 1,8 милиарда евро под формата на заеми, което значително надхвърли първоначалната цел от 600 милиона евро. По този начин се намали недостигът при дълговото финансиране, оценен на между 837 милиона евро и 2,07 милиарда евро годишно, с 15 %—30 %. На аудио-визуалния и мултимедийния сектор се падаха 44 % от заемите, но и няколко други сектора, включително музиката, сценичните изкуства и видеоигрите, също се възползваха от тях. Впоследствие, от 2021 г., МГ за СКТ беше включен в програма InvestEU.
Бюрата на програма „Творческа Европа“, разположени във всички участващи държави, бяха от голямо значение за популяризирането на програмата и подкрепата на потенциалните заявители, по-специално на микроорганизациите с ограничени възможности.
3.Управленска ефективност
Европейската изпълнителна агенция за образование и култура, която изпълни по-голямата част от програма „Творческа Европа“, осигури ефективно централизирано изпълнение на поканите за представяне на предложения и управление на безвъзмездните средства. Като цяло разходите за администрация като дял от общия бюджет за предходната програма бяха значително по-ниски от очакваните референтни стойности и бяха допълнително намалени в рамките на настоящата програма. Те са спаднали от 7,74 % от общия бюджет през 2014 г. до 6,74 % през 2023 г. Административните разходи са се увеличили по-малко, отколкото оперативният бюджет, което показва, че са постигнати икономии от производителност на труда.
Бяха предприети редица мерки (плащане с еднократни суми, по-високи тавани за съвместно финансиране, многогодишни споразумения) за опростяване на процедурите и намаляване на тежестта за заявителите при подаването на заявления. Отзивите от бенефициерите сочат, че административната тежест е намаляла в рамките на настоящата програма, като 73 % от участниците по ТE1 считат разходите за подаване на заявление за високи, а при ТE2 този процент е спаднал до 66 %.
4.С поглед към бъдещето
В оценката бяха предоставени ценни поуки относно проектирането и прилагането на финансирането на равнището на ЕС в бъдеще, като резултатите от нея бяха използвани при оценката на въздействието на програмата наследник на програма „Творческа Европа“, т.е. програма „АгораЕС“.
Направление MEDIA
Разпространението на европейски филми, сериали, документални филми и други аудио-визуални произведения отвъд националните граници сближава европейците чрез споделянето на въздействащи европейски истории, като същевременно укрепва европейските дружества, които се конкурират с глобалните медийни и технологични гиганти. Въпреки това са необходими допълнителни усилия за привличане на по-широка трансгранична аудитория на всички платформи, по-специално на по-младите поколения. Освен това, въпреки значителния напредък в подобряването на равните условия между държавите от направление MEDIA, са необходими постоянни усилия за увеличаване на географското и езиковото многообразие и за разширяване на участието.
Направление MEDIA се развива чрез засилен фокус върху иновациите и трансграничното сътрудничество, включително съвместни продукции и паневропейско разпространение. Тази адаптивност е от ключово значение, тъй като отговаря на пазарните тенденции и новите предизвикателства, като например растежа на услугите за предаване чрез непрекъсната връзка (стрийминг). Тъй като медийните пазари са глобални, иновативни и динамични, ще бъде важно да продължим да наблюдаваме тенденциите, за да насочваме направление MEDIA така, че да върви в крак с развитието. В областта на видеоигрите търсенето на подкрепа в този динамичен и бързоразвиващ се сектор значително надхвърля настоящите финансови пакети по бюджета. Въпреки че вече са направени корекции в няколко действия по направление MEDIA, за да се отразят както икономическото му значение, така и привлекателността му за европейците от всички възрасти, е необходимо да се обмисли по-задълбочено как най-добре да се засили тази подкрепа в бъдеще.
Комбинацията от безвъзмездно финансиране и финансови инструменти е била от полза за сектора, като е отговорила на различни нужди — от достъп до начално финансиране и съвместно финансиране до междинни заеми и капитал за амбициозни паневропейски рискови инвестиции.
Отраслите на съдържанието с интензивно използване на интелектуална собственост са изправени пред общи предизвикателства, например да привлекат по-широка аудитория в цифровата ера и да отговорят на променящите се предпочитания на потребителите (особено що се отнася до младите хора от цифровото поколение). Успехът и натрупаният опит с направление MEDIA в достигането до по-широка трансгранична аудитория чрез съвместни продукции и паневропейско разпространение например са много важни в това отношение.
Предвид мащаба на предизвикателствата направление MEDIA трябва да бъде съпътствано от сътрудничество с държавите членки и с целия аудио-визуален отрасъл, за да се оползотворяват по-добре полезните взаимодействия.
Направление Култура
И през двата периода на програмата по направление Култура е оказана подкрепа на СКТ за справяне с ключови предизвикателства като разпокъсаността на европейския пазар по националните и езиковите граници и трансформациите, произтичащи от двойния преход. Въпреки това някои нужди са станали по-изострени през последните години, а други са се появили наскоро, като например атаките срещу художествената свобода или възхода на изкуствения интелект. Необходимо е да се отговори по-добре на тези предизвикателства в съответствие с амбициите на предстоящия „Културен компас за Европа“.
Търсенето на финансиране, което е до четири пъти по-голямо от настоящия наличен бюджет за действието „Проекти за сътрудничество“, показва голямото търсене от страна на СКТ за това направление. Финансирането е от решаващо значение за продължаване на подкрепата за секторите на културата и творчеството за разгръщане на пълния им потенциал и продължението им в бъдещето, като същевременно се разширява достъпът до разнообразно културно съдържание отвъд границите.
Секторният подход на направлението бе насочен към конкретни предизвикателства в определени сектори, докато хоризонталният подход предлага повече гъвкавост и свобода на действие за операторите в областта на културата и творчеството. Важно е да се запази комбинацията от двете, за да се гарантира, че направлението продължава да е силно съсредоточено върху политиките.
Необходими са допълнителни усилия за повишаване на видимостта на направление Култура в секторите на културата и творчеството и в държавите, които не участват достатъчно активно в него. Популяризирането може да бъде допълнително подобрено чрез споделяне и по-добро насочване на информацията за направлението към организации в такива сектори и държави.
Необходимо е редовно да се преразглеждат и внимателно да се наблюдават мерките за опростяване, въведени в рамките на ТE2. В това отношение направление Култура трябва да продължи да бъде съсредоточено върху преодоляването на предизвикателствата, свързани с достъпността, и да разширява обхвата си, като включва организации от СКТ, които нямат предишен опит в работата на равнището на ЕС.
Бяха извлечени и няколко поуки по отношение на редовното наблюдение и оценка и наличността на данни. Комисията ще приложи конкретни мерки за разработване на по-систематичен подход към събирането на данни в рамките на това направление. Те включват задълбочен анализ на наличните понастоящем данни с цел по-доброто им използване, без да се увеличава тежестта върху бенефициерите. Успоредно с това ще бъдат положени усилия и усвоени допълнителни ресурси за по-нататъшно разработване на вътрешни инструменти за отчитане и събиране на данни от представителите на СКТ.
Междусекторно направление
Подкрепата за новинарските медии възлиза на едва около 15 милиона евро годишно, но въпреки това е предмет на голямо търсене. Например действието „Журналистически партньорства“ е надхвърлило очакванията със 700 %. В бъдеще подкрепата ще бъде от решаващо значение, тъй като предизвикателствата в целия ЕС продължават да се увеличават в области като свободата и плурализма на медиите, жизнеспособността на медиите и дезинформацията и това оказва отрицателно влияние върху устойчивостта на обществото и демократичното участие.
Критериите при бъдещите покани за представяне на предложения по действието „Лаборатория за творчески иновации“ трябва да продължат да се усъвършенстват, за да се гарантира, че финансираните проекти са наистина иновативни и допринасят за дългосрочната цифрова трансформация на аудио-визуалния сектор и другите сектори на културата и творчеството. В рамките на действието „Лаборатория за творчески иновации“ има възможност за по-добро насочване на междусекторните полезни взаимодействия в областта на иновациите, които позволяват по-специално разработването и използването на междусекторна интелектуална собственост.
Програма „Творческа Европа“ е създадена през 2013 г. с Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета, с който програмите „Култура“, „MEDIA 2007“ и „MEDIA Mundus“ са обединени в единен инструмент за финансиране. През 2021 г. е създадена нова програма „Творческа Европа“ за периода 2021—2027 г. (с Регламент (ЕС) 2021/818 на Европейския парламент и на Съвета).