ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Страсбург, 6.5.2025
COM(2025) 440 final
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
Пътна карта за прекратяване на вноса на енергийни ресурси от Русия
1.Въведение
В отговор на агресията на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г. и в съответствие с Версайската декларация на държавните и правителствените ръководители, през май 2022 г. Комисията стартира плана REPowerEU 1 . В плана се призовава за прекратяване на зависимостта на Европа от руската енергия чрез повишаване на енергийната ефективност и ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници, както и чрез диверсифициране на доставките. Оттогава допълнителното внедряване на енергия от възобновяеми източници и икономиите на енергия дадоха възможност за намаляване на вноса на газ с повече от 60 милиарда кубични метра (млрд. куб. м) годишно между 2022 г. и 2024 г. 2 , което допринася за отказ от руския газ.
Въпреки тези усилия през 2024 г. ЕС все пак внесе 52 млрд. куб. м руски газ (32 млрд. куб. м по тръбопроводи и 20 млрд. куб. м като втечнен природен газ (ВПГ) или около 19 % от общия внос на газ в ЕС), както и 13 милиона тона (млн. т.) суров нефт и над 2800 тона уран 3 — обогатен или под формата на гориво. Десет държави членки са внасяли руски газ през 2024 г., три държави членки 4 все още са внасяли руски нефт, а седем държави членки са внасяли обогатен уран или услуги във връзка с урана от Русия.
Зависимостта от вноса на енергийни ресурси от Русия води до сериозни рискове за сигурността и икономиката на Съюза и неговите държави членки, тъй като Русия непрекъснато използва съществуващите енергийни доставки като оръжие, за да застрашава стабилността и просперитета на Съюза.
Настоящата пътна карта очертава стратегията на ЕС за постепенно прекратяване на оставащия внос на енергийни ресурси от Русия. В нея също така се определя общо виждане как Европа да работи заедно в дух на солидарност, за да се гарантират алтернативни и достъпни енергийни доставки за всички държави членки, като същевременно се предприемат съвместни действия за намаляване на приходите на Русия, които подхранват нейната военна машина и застрашават стабилността на континента 5 . Намаляването на зависимостта от изкопаеми горива допълнително ще укрепи енергийната сигурност и суверенитет на ЕС в съответствие с целта на ЕС за неутралност по отношение на климата.
Пътната карта е включена в нашата стратегия за повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта на ЕС, както и за ускоряване на прехода към чиста енергия. С приемането на Компаса за конкурентоспособността на 29 януари 2025 г. Комисията очерта всеобхватен и амбициозен път за възвръщане на индустриалното предимство на Европа. Пактът за чиста промишленост, Планът за действие за енергия на достъпни цени и европейската стратегия за Съюз на подготвеност допълнително засилват този ангажимент. Тези инициативи отчитат отрицателното въздействие на вноса на енергийни ресурси от Русия върху европейската икономическа сигурност и конкурентоспособност.
В съчетание с ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници 6 , включително газове от възобновяеми източници, по-нататъшна електрификация, енергийна ефективност и алтернативни доставки, постепенното преустановяване на използването на руските горива ще допринесе за постигането на целите на Пакта за чиста промишленост и Плана за действие за енергия на достъпни цени. Настоящата пътна карта не засяга евентуални бъдещи санкции от страна на ЕС.
Действия, предприети за намаляване на зависимостта от руската енергия
ЕС вече значително намали зависимостите и вноса на енергийни ресурси от Русия благодарение на 16 пакета от санкции 7 . Санкциите на практика забраниха вноса на руски въглища и нефт в ЕС, както и повторното натоварване в пристанищата на ЕС на товари, превозващи ВПГ от Русия. Особено внимание следва да се обърне на въпроса за заобикалянето на санкциите на ЕС в областта на нефта чрез използване на „сенчестия флот“.
Изпълнението на плана REPowerEU също допринесе значително за намаляване на търсенето на газ 8 . Очаква се пълното осъществяване на енергийния преход и неотдавнашният План за действие за енергия на достъпни цени да заменят до 100 млрд. куб. м природен газ до 2030 г. Това съответства на икономии за ЕС от над 15 млрд. куб. м газ годишно или допълнително намаляване на търсенето на газ с 40—50 млрд. куб. м до 2027 г. 9 , което също така ще улесни постепенното прекратяване на вноса на руски газ.
В резултат на координираните действия между Комисията и държавите членки, както и на засилената дипломация на ЕС в областта на енергетиката с международни партньори, вносът на газ (както ВПГ, така и по тръбопроводи) от Русия е намалял от 45 % през 2021 г. на 19 % през 2024 г. Този внос беше заменен с доставки от по-надеждни източници, с енергия, произведена вътрешно, и беше възможен заради намаленото потребление. Прогнозите сочат допълнителен спад до 13 % през 2025 г. с края на транзита през Украйна. Делът на вноса на руски нефт също е намалял от 27 % в началото на 2022 г. на 3 % понастоящем. Въпреки значителния напредък доставките на руски газ, нефт и ядрена енергия продължават да бъдат част от енергийния микс на ЕС, което създава рискове за икономическата ни сигурност и дава възможност за финансова подкрепа за руската военна икономика.
Въз основа на постигнатото неотдавна синхронизиране на балтийските държави и прекратяването на споразумението за транзит на газ през Украйна, настоящата пътна карта има за цел да постигне допълнителен напредък по отношение на независимостта на ЕС от руската енергия чрез постепенно преустановяване на вноса на газ, ядрена енергия и нефт, за да се намалят рисковете от използване на енергийните доставки като оръжие и да се предотвратят приходите от ЕС в бюджета на Русия.
Комисията и държавите членки работиха в тясно сътрудничество, за да гарантират, че сигурността на доставките няма да бъде засегната от прекратяването на транзита на руски газ през Украйна през декември 2024 г. 10 Въпреки че въздействието е различно в различните региони, общата сигурност на доставките и цените не бяха засегнати значително в целия ЕС. Това показва, че координираните подготвителни действия в целия ЕС, усилията за диверсификация и поетапният подход за постепенно премахване на вноса от Русия са от съществено значение за запазване на ценовата стабилност, предвидимостта на пазара и сигурността на доставките в ЕС.
Действията, представени в настоящата пътна карта, следва да се изпълняват на равнището на ЕС и по координиран начин, така че да сведат до минимум въздействието върху цените на енергията, да стабилизират енергийните пазари чрез сигурни и предвидими алтернативни доставки и да се стремят да предоставят правна сигурност.
2.Необходимост от действия
2.1 Зависимости от вноса на руски газ
Русия многократно е застрашавала сигурността на доставките за ЕС, като едностранно е намалявала газовите потоци към европейските си клиенти през 2006 г., 2009 г., 2014 г. и неотдавна през 2022 г. след агресията си срещу Украйна, както и в навечерието на нашествието. Поради това постепенното преустановяване на вноса на руски газ е от решаващо значение за укрепването на енергийната сигурност на ЕС срещу използването на вноса на енергийни ресурси като оръжие. Това също така ще намали приходите на Русия, които тя използва, за да финансира неоправданата си война срещу Украйна и да продължава да изгражда военните си способности.
Между 2021 г. и 2023 г. ЕС намали вноса на руски газ с над 70 % — от 150 млрд. куб. метра на 43 млрд. куб. м. През 2024 г. тази низходяща тенденция спря и вносът от Русия се увеличи. Вносът на ВПГ е нараснал с 12 % в сравнение с 2023 г. — от 18 млрд. куб. м на 20 млрд. куб. м, а по тръбопроводи — с 26 % — от 25 млрд. куб. м на 32 млрд. куб. м.
Няколко държави членки предприеха ранни действия за намаляване или дори забрана на вноса на руски газ, включително чрез прекратяване на съществуващите договори с руските доставчици на газ 11 . Въпреки това дори след прекратяването на транзита на руски газ през Украйна през 2025 г. руският газ все още представлява около 13 % от общия внос на газ в ЕС. Понастоящем около две трети от вноса на руски газ се доставя въз основа на дългосрочни договори с местоназначение в ЕС, а около една трета се предоставя на база на спот (краткосрочни) договори. Не се очаква оставащите количества да бъдат премахнати без по-нататъшни действия на европейско равнище, като се има предвид липсата на търговски стимули и текущите дългосрочни договори.
Необходими са действия на равнището на ЕС за постепенно прекратяване на тези доставки на газ и същевременно за осигуряване на алтернативни доставки от международни партньори чрез ВПГ или газ по тръбопроводи, без да се създават нови зависимости. В този контекст ще бъде важно инфраструктурният капацитет, резервиран в дългосрочен план за руския внос, да се предоставя за внос на газ от алтернативни източници. ЕС вече значително подкрепи усилията за диверсификация с 184,7 милиарда евро за свързани с енергетиката инициативи в рамките на националните планове за възстановяване и устойчивост и Механизма за свързване на Европа – Енергетика (МСЕ), с 5,84 милиарда евро (2021—2027 г.) за финансиране на трансгранична инфраструктура и 55 милиарда евро с бюджет от политиката на сближаване на ЕС 12 .
Въпреки напредъка на енергийния преход газът ще остане част от енергийния микс на ЕС през следващите десетилетия 13 . За да се гарантират стабилни доставки, мерките, насочени към постепенно преустановяване на използването на руски газ, следва да бъдат придружени от усилия за диверсифициране на портфейла за доставки на ЕС . Това би могло да се постигне чрез съвместни действия, включително обединяване на търсенето на равнището на ЕС, и чрез участие в дългосрочни договорености за доставки на конкурентни цени 14 с алтернативни доставчици, когато е целесъобразно. По-специално предстоящият нов пакт за Средиземноморието и Транссредиземноморската енергийна инициатива ще предоставят конкретни възможности за по-нататъшно засилване на диверсификацията на енергийните доставки.
Усилията за диверсификация не следва да бъдат компрометирани от споразумения, включващи суапове, т.е. закупуване на фактически руски газ от трети страни. Тези практики биха били в противоречие с целите на REPowerEU, тъй като биха поддържали приходните потоци към Русия и биха запазили уязвимостта на ЕС по отношение на манипулиране на цените.
2.2 Зависимости от Русия в ядрения сектор
За разлика от зависимостите в газовия сектор, зависимостите в ядрения сектор са многостранни. Русия доставя продукти и услуги на клиенти от ЕС за целия ядрен горивен цикъл. Зависимостта е най-значителна в петте държави членки с реактори, проектирани от Русия 15 , известни също като ВВЕР, които традиционно разчитат на гориво от руски доставчик. Също така други държави членки разчитат на Русия за ядрени материали, резервни части или услуги, свързани с ядрения горивен цикъл. Освен това Русия заема силна позиция в доставките на някои радиоизотопи за медицински процедури.
2.2.1 Замяна на руските ядрени горива с алтернативни доставчици в пет държави членки с ядрени реактори, проектирани от Русия
Постигнат е напредък в замяната на руското ядрено гориво с гориво от други производители в петте държави членки с реактори ВВЕР, проектирани от Русия. От 2022 г. насам енергийните дружества в четири от петте засегнати държави членки са подписали договори за доставка на алтернативно гориво. Въпреки това алтернативното гориво трябва да бъде изпитвано и лицензирано във всяка държава членка, преди да може да замени руското гориво. През 2024 г. първите изпитвателни горивни касети бяха заредени в реактори в България и Финландия. Освен това ЕС подкрепя финансово разработването на алтернативни горива чрез своите проекти SAVE и APIS 16 . Рискове за сигурността на доставките може да възникнат в краткосрочен до средносрочен план в случай на внезапни промени в политиката.
Разработването на алтернативни ядрени горива за реакторите ВВЕР и тяхното лицензиране трябва да бъдат ускорени, а сключването на договори с алтернативни доставчици следва да напредва бързо към пълна замяна на руските доставки. Важни поуки могат да бъдат извлечени от опита в Украйна, където се постига напредък и в използването на алтернативни горива, които не са руски, включително опита в лицензирането и изпитването на горива, свързани с ядрената безопасност.
2.2.2 Диверсифициране на доставките и изграждане на алтернативни мощности в ядрения горивен цикъл за всички държави членки с ядрени инсталации
Въпреки че през 2024 г. повече от 14 % от доставяния в ЕС уран е от Русия, световният пазар на природен и преработен уран е доста диверсифициран 17 . Основна пречка е концентрацията в ограничен брой дружества на услуги по преработка и обогатяване на уран, необходими за преобразуването на преработения уран в материал за производство на ядрено гориво. Намиращите се в ЕС или в други западни държави понастоящем не са в състояние да отговорят на общото търсене поради ограничените мощности на действащите инсталации за преработка и обогатяване на уран. През 2024 г. около 23 % от цялото търсене в ЕС на услуги по преработка на уран беше удовлетворено от Русия, а при услугите по обогатяване на уран Русия задоволи почти 24 % от нуждите на ЕС 18 .
Въпреки че европейските дружества за обогатяване на уран обявиха планове за разширяване на настоящите си мощности за обогатяване, първата нова инсталация за обогатяване не се очаква преди 2027 г. Освен това световната промишленост за преработка на уран е изправена пред пречки за увеличаване на производството поради технологичната сложност и несигурността на пазара, а понастоящем новите мощности за преработка са обявени едва за началото на 30-те години на ХХІ век. Ядреният сектор на ЕС също така продължава да разчита на Русия за някои резервни части и услуги по поддръжка. Непрекъснатото международно сътрудничество като това в контекста на Г-7 е от съществено значение за осигуряването на достатъчно мощности за обогатяване и преработка, както и за резервни части и услуги през следващите години. Извършеният от Комисията преглед на подхода към доставките на обогатен уран също ще подпомогне укрепването на сигурността на доставките и отвореността към надеждни доставчици.
И накрая, съществува значителна зависимост от Русия за някои стабилни радиоизотопи, използвани за производство на медицински радиоизотопи за лечение на рак, и ЕС трябва да увеличи усилията си за развитие на производството в ЕС на такива радиоизотопи за медицински цели в полза на всички държави членки. По-специално ще бъде важно да се укрепи веригата на доставки на радиоизотопи чрез осигуряване на достъп до изходни материали, подобряване на промишленото производство на радиоизотопи и подкрепа за научните изследвания и иновациите в областта на новите терапии в нуклеарната медицина.
2.3 Зависимости от Русия в нефтения сектор
През 2022 г. руският суров нефт представляваше 27 % от вноса на суров нефт в ЕС, докато понастоящем е едва 3 %. Това е пряко следствие от въвеждането и ефективното прилагане на санкциите на ЕС, с които се забранява руският внос по море на суров нефт от декември 2022 г. и на рафинирани нефтопродукти от февруари 2023 г.
Въпреки това руският нефт по тръбопроводите представлява значителен дял от общия внос на Чехия, Словакия и Унгария в края на 2024 г., които понастоящем са освободени временно от режима на санкции на ЕС.
С приключването на проекта TAL-PLUS през април 2025 г. Чехия вече е в състояние да замени руските си доставки на нефт с алтернативни източници. За Словакия и Унгария, от друга страна, руският нефт представлява над 80 % от общия им внос на нефт 19 . Тази висока зависимост може да представлява риск за сигурността на доставките им. Комисията продължава да подкрепя тези държави членки да заменят постепенно руския нефт и да осигурят алтернативни доставчици чрез тръбопровода Адрия.
Русия разчита на сенчестия флот от танкери, за да поддържа износа си на нефт и да заобикаля санкциите. Тези плавателни съдове често са стари, в лошо състояние, с неясна собственост и застраховка. Поради това те представляват осезаем риск за околната среда поради риска от нефтени разливи и друго замърсяване от кораби, което може да причини екологични бедствия. ЕС санкционира конкретни кораби, проведе обширни дипломатически контакти с държавите на знамето и пристанищните държави и засили задълженията за морска безопасност, по-специално чрез съвместни действия на Скандинавско-балтийските 8++ държави 20 .
Ще са необходими допълнителна работа и действия за възпрепятстване и възпиране на сенчестия флот на Русия, като същевременно се подобри опазването на околната среда, морската безопасност и сигурност и се намали финансирането за руската военна икономика.
3.Действия за постепенно премахване на вноса на енергийни ресурси от Русия
3.1 Газ по тръбопроводи и ВПГ
Действие 1: Прозрачност, наблюдение и проследимост
Прозрачността, наблюдението и проследимостта са необходимата отправна точка за действия за ефективно преустановяване на вноса на руския газ и за гарантиране на изпълнението. Съществуващото законодателство на ЕС вече допринесе за по-голяма прозрачност и проследимост на вноса на газ в ЕС, но информацията не е достатъчно подробна:
·правилата на ЕС 21 изискват от държавите членки да докладват на Комисията някои подробности за договорите за газ, като например дългосрочните договори за газ с руски произход. Те се споделят по държави членки, без да се разкрива самоличността на контрагентите по отделните договори. Цели договори могат да бъдат поискани само при определени обстоятелства.
·В съответствие със законодателството на ЕС 22 част от информацията за внесения газ се съобщава на митническите органи при влизане в митническата територия на Съюза. Не съществува обаче задължение за докладване на националните органи, отговарящи за енергийната политика.
Въпреки че някои държави членки са въвели национални правила относно проследимостта на руския газ 23 , не съществува съгласувана рамка на ЕС относно прозрачността, наблюдението и проследимостта на вноса на руски газ в ЕС.
Поради това Комисията ще предложи мерки, необходими за по-ефективно наблюдение и проследимост. Една от мерките ще изисква от дружествата да предоставят информация относно договорите за руски газ (напр. количества, продължителност) на съответните органи на държавите членки и на Комисията. Друго действие ще гарантира, че информацията за действителния внос на руски газ се споделя между митническите органи, националните органи в областта на енергетиката и сигурността и Комисията.
Тези мерки ще предоставят на правителствата и на Комисията достъп до съответната информация относно навлизането на руския газ в техните енергийни системи, което ще позволи прилагането на целенасочени и ефективни мерки в целия ЕС и ще подготви алтернативни доставки. С тази информация Комисията също така ще бъде в състояние по-добре да координира обхващащи целия ЕС действия, насочени към постепенното преустановяване на доставките на руски газ в целия Европейски съюз и да създаде условия за алтернативни доставки.
За да постигне това, Комисията възнамерява до следващия месец да представи законодателно предложение относно правила за по-голяма прозрачност, наблюдение и проследимост на руския газ. С оглед на повишаването на сигурността на доставките и готовността Комисията има за цел да включи сходни изисквания за прозрачност за целия внос на газ в ЕС в бъдещото преразглеждане на архитектурата за енергийна сигурност през 2026 г.
Действие 2: Национални планове в подкрепа на действията на ЕС за постепенно преустановяване на използването на руски газ
Добре подготвеното, организирано и сигурно постепенно преустановяване на използването на руски газ в ЕС свежда до минимум въздействието върху цените, пазарите и сигурността на доставките. Комисията възнамерява да предложи законодателство, изискващо от държавите членки да планират и наблюдават постепенното преустановяване на използването на руски газ 24 в целия ЕС.
Националните планове следва, наред с другото, да определят:
·количеството внесен руски газ по съществуващи договори, включително за договори с клаузи „вземай или плащай“ 25 ;
·график, включително ключови етапи в подкрепа на мерките на ЕС за постигане на целта за постепенно преустановяване на използването на руски газ;
·варианти за диверсификация и технически възможности за замяна на руския газ, включително чрез сътрудничество в съществуващите регионални групи.
Комисията ще подкрепя държавите членки при изготвянето на плановете чрез създадени работни и координационни групи, като например Координационната група по природния газ или специална подгрупа, както и регионални групи.
През следващия месец Комисията възнамерява да представи законодателно предложение относно националните планове за постепенно преустановяване на използването на руски газ и препоръчва на държавите членки да представят първите си национални планове още до края на 2025 г., за да се даде възможност за сигурно, координирано и добре подготвено постепенно преустановяване на използването на руски газ .
Действие 3: Поетапна забрана на вноса на руски газ
Въз основа на съвместната европейска подготовка, оценката на въздействието на мерките, предприети от Комисията след Версайската декларация, включително въздействието върху сигурността на доставките на газ, пазара, цените и правните аспекти (включително договорите), Комисията възнамерява да предложи правни мерки за ефективното прекратяване на вноса на газ от Русия.
При условие че прекратяването е постепенно и са осигурени алтернативни доставки, се очаква забраната на вноса на руски газ да окаже ограничено въздействие върху цените и сигурността на доставките в държавите членки поради следните причини:
·Изпълнението на целите на ЕС в областта на енергетиката и подкрепящите регулаторни рамки 26 ще ускорят внедряването на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност в целия ЕС. Смята се, че ЕС може да спести повече от 15 млрд. куб. м газ годишно, като намали общото търсене на газ в ЕС с 40—50 млрд. куб. м до 2027 г.
·Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) 27 през следващите години се очаква да има допълнителни глобални доставки на ВПГ, които да подобрят баланса на световния пазар. Въпреки че световните пазари на ВПГ ще останат свити през 2025 г., за края на 2026 г. се предвижда нов капацитет за ВПГ от 85—90 млрд. куб. м, по-специално от САЩ, Канада, Катар и африканските държави. Очаква се това да надхвърли прогнозираното увеличение на търсенето в световен мащаб. Очаква се до 2030 г. световният капацитет за износ на ВПГ да нарасне с около 250 млрд. куб. м, което представлява увеличение с почти 50 % в сравнение със съществуващите доставки на ВПГ.
·Държавите членки са добре подготвени да получават доставки на ВПГ от глобални партньори поради координираните усилия и инвестиции в началото на енергийната криза. Между 2022 г. и 2024 г. бяха пуснати в експлоатация рекордни дванадесет нови терминала за ВПГ и шест проекта за разширяване, като бяха добавени 70 млрд. куб. м капацитет за внос на ВПГ в ЕС. Сред тях са терминалите за ВПГ в Александруполис (Гърция), Равена (Италия), Крък (Хърватия), Швиноуйшче (Полша) и Вилхелмсхавен 2, Мукран, Щаде и Лубмин (Германия). В резултат на това общият капацитет на ЕС за внос на ВПГ възлиза на приблизително 250 млрд. куб. м годишно, което е над два пъти повече от настоящия внос на ВПГ.
·През следващите години ще бъдат осигурени и по-големи количества газ в Централна и Югоизточна Европа — регион, който традиционно зависи от доставките по руски тръбопроводи. От 2027 г. се очаква морското газово находище Neptun Deep в Румъния да произвежда 8 млрд. куб. м природен газ годишно през първите 10 години от експлоатацията му. От 2026 г. капацитетът на Трансадриатическия тръбопровод ще бъде увеличен с 1,2 млрд. куб. м, което ще позволи увеличаване на вноса на газ от Азербайджан.
·Газовата инфраструктура в ЕС е достатъчно гъвкава, с алтернативни маршрути и трансгранични точки на междусистемно свързване, позволяващи достъп на всички държави членки до вноса на ВПГ и вноса по тръбопроводи от източници извън Русия. От 2022 г. насам държавите членки разработват ключова инфраструктура, а до края на 2028 г. ще бъдат завършени още инфраструктурни проекти.
Около две трети от вноса на руски ВПГ и газ по тръбопроводи се основава на съществуващи дългосрочни договори с местоназначение в ЕС. Останалите количества се доставят на базата на краткосрочни (спот) договори, като вносителите вземат решение относно покупките въз основа на своите нужди и преобладаващите пазарни условия. Предвид по-дългия срок на договорите и по-големите количества при съществуващите дългосрочни договори в сравнение с количествата, които обикновено се купуват по спот договори за доставка, е целесъобразно да се организира постепенното прекратяване на вноса на руски газ на два етапа, като се започне незабавно с всички нови договори и съществуващите спот (краткосрочни) договори.
С поетапния подход за премахване на вноса на руски газ ще се позволи на пазарите да се адаптират по-добре и да се сведат до минимум пазарното въздействие и потенциалните последици за сигурността на доставките.
Комисията ще гарантира, че мерките за премахване на вноса на руски газ ще бъдат разработени по начин, който свежда до минимум икономическото въздействие върху участниците на пазара и е в пълно съответствие с правото на ЕС и задълженията съгласно международното право.
1)Забрана за внос по нови договори и съществуващи спот договори за руски газ
Тъй като спот договорите засягат по-незначителна част от общите количества руски газ и включват краткосрочни доставки, постепенното премахване на съответните количества е възможно в рамките на относително по-кратък срок. През следващия месец Комисията възнамерява да представи законодателно предложение за забрана на целия внос по новите руски договори за газ и съществуващите спот договори. Тази забрана следва да влезе в сила най-късно до края на 2025 г.
2)Забрана за внос на руски газ по съществуващи дългосрочни договори
През следващия месец Комисията възнамерява да предложи мерки за забрана на оставащия внос на руски газ, както по тръбопроводи, така и на ВПГ, т.е. количествата, внасяни по съществуващите дългосрочни договори. Необходимото постепенно прекратяване на този внос изисква по-дълъг преходен период поради по-големите количества за засегнатите вносители. Тази забрана следва да влезе в сила не по-късно от края на 2027 г.
Комисията ще ангажира съответните държави членки и ще гарантира, че предложението ще се основава на адекватна оценка на правните и икономическите последици.
Действие 4: Подкрепа за диверсификацията чрез обединяване на търсенето и по-добро използване на инфраструктурата
Осигуряването на алтернативни доставки от надеждни партньори е от решаващо значение за ограничаване на въздействието върху пазара или сигурността на доставките. Например Норвегия, най-големият доставчик на газ в ЕС, както и Румъния и Гърция, могат да спомогнат за диверсификацията в Централна и Източна Европа, традиционно доминирана от руски газ, съответно чрез Балтийския тръбопровод и Трансбалканския тръбопровод. Комисията ще продължи обсъжданията си с надеждни доставчици и значително ще засили енергийното си сътрудничество с държавите партньори в Близкия изток, Северна Африка, около Черно море и чрез Global Gateway 28 .
Успоредно с това следва да продължи разработването на алтернативи на вноса на природен газ, когато това е възможно, по-специално чрез електрификация или стимулиране на производството на биогаз и биометан, както и на чист водород в съответствие с REPowerEU.
По време на кризата AggregateEU 29 се доказа като ефективен инструмент, допринасящ за постигането на целите на REPowerEU чрез подкрепа на европейските потребители и дружества при купуването на газ, който не е от Русия. Вторият средносрочен кръг на обединяване на търсенето и съвместно купуване в рамките на AggregateEU приключи на 26 март 2025 г. и привлече значителен интерес както по отношение на търсенето, така и по отношение на предлагането, с 29 млрд. куб. м търсене, 31 млрд. куб м оферти за предлагане и почти 20 млрд. куб. м съвместни интереси на търсенето и предлагането. Той обхвана търсенето на газ между 2025 г. и 2030 г. и позволи на купувачите да посочат предпочитан терминал в ЕС или доставки франко борд, като по този начин на купувачите се предоставя допълнителна гъвкавост.
В бъдеще следва да се проучат и варианти, надхвърлящи обединяването на търсенето, с оглед на използването на покупателната способност на ЕС в подкрепа на усилията му за диверсификация.
Въз основа на опита на AggregateEU Комисията оценява осъществимостта на платформа за подкрепа на разрастването и търговията с газообразни вещества от неизкопаем произход, включително биометан.
Освен това Комисията работи с промишлеността и други заинтересовани страни за постигане на напредък във внедряването на устойчив биогаз и биометан. След приемането на плана за действие за биометана през 2022 г. беше постигнат значителен напредък, включително чрез промишленото партньорство за биометан. Въз основа на успешното приключване на промишленото партньорство за биометан Комисията ще създаде нова мрежа за биогаз на държавите членки като част от тристранен договор, за да се отговори по-добре на различните нужди в различните райони на ЕС и да се включат заинтересованите страни на национално и местно равнище.
Като се имат предвид специфичните предизвикателства в държавите членки и договарящите се страни от Енергийната общност в Централна и Югоизточна Европа (CESEC) в трансграничната търговия, Комисията ще работи в рамките на Групата на високо равнище на CESEC 30 , със секретариата на Енергийната общност 31 и с държавите, обхванати от процеса на разширяване, за да се увеличи максимално използването на съществуващата инфраструктура, с цел да се премахнат регулаторните и пазарните пречки и да се засили диверсификацията, както и да се помогне на страните кандидатки да преустановят зависимостта си от вноса на енергийни ресурси от Русия.
3.2. Ядрена енергия
Действие 5: Нови ограничения за постепенно прекратяване на вноса на руски уран, обогатен уран и други ядрени материали
За разлика от зависимостите в газовия сектор, зависимостите в ядрения сектор са многостранни и рисковете за сигурността на доставките все още могат да възникнат в краткосрочен до средносрочен план в случай на внезапни промени в политиката. Поради това целта на това действие е да се подкрепи постепенното прекратяване на доставките от Русия на уран, обогатен уран и други ядрени материали, които се използват за производството на гориво за европейските ядрени реактори, включително от руския доставчик на гориво за реактори ВВЕР, проектирани от Русия.
1) Мерки по отношение на обогатения уран
Комисията ще се стреми да направи вноса на руски обогатен уран икономически по-малко оправдан, като през следващия месец представи търговски мерки по отношение на вноса на обогатен уран. Това ще осигури еднакви условия на конкуренция и ще насърчи политическите и бизнес решенията в съответните държави членки да ускорят инвестициите и изграждането на капацитет, да развият верига за създаване на стойност в ЕС и постепенно чрез диверсификация да намалят зависимостта си от Русия, като същевременно се даде възможност за доставки от други международни партньори.
2)Ограничения върху договорите, подписани съвместно с Агенцията за снабдяване към Евратом
През следващия месец Комисията възнамерява също така да ограничи новите договори за доставка на уран, обогатен уран и други ядрени материали 32 , подписани съвместно с Агенцията за снабдяване към Евратом с руски доставчици, считано от определена дата. Доставките въз основа на съществуващи договори ще продължат, но удължаването, както и новите договори за доставка вече няма да бъдат одобрявани от Агенцията за снабдяване към Евратом. Тази мярка ще укрепи дългосрочната сигурност и предвидимост на доставките и ще подкрепи европейските промишлени и икономически участници, заети в дейностите, свързани с ядрения горивен цикъл, като осигури увереност и предвидимост за инвестиционните решения.
Действие 6: Задължение за диверсификация и прозрачност: национални планове за постепенно прекратяване на руските ядрени доставки
Комисията ще изисква систематични действия от страна на държавите членки за постепенно прекратяване на доставките на ядрено гориво, горивни услуги и резервни части от Русия и за замяната им, включително, с течение на времето, с изцяло европейски алтернативи. От държавите членки ще се изисква да разработят национални планове с конкретни действия и срокове и се препоръчва да представят първите си национални планове до края на 2025 г. с цел осигуряване на увереност и предвидимост за икономическите субекти при вземането на инвестиционни решения за осигуряване на достатъчно мощности за преработка и обогатяване на уран.
По-конкретно през следващия месец Комисията възнамерява да представи законодателно предложение с конкретни цели за държавите членки:
·Да заменят руските ядрени горива с алтернативни горива чрез ускоряване на договарянето и лицензирането на такива горива и по-нататъшно разработване на изцяло европейски алтернативи.
·Постепенно да премахнат зависимостта от Русия за уран, обогатен уран и други ядрени материали.
·Да повишат прозрачността по отношение на зависимостите и да насърчат диверсификацията от руските доставки на резервни части и услугите по поддръжка.
Комисията и Агенцията за снабдяване към Евратом ще продължат своя ангажимент и диалог с петте засегнати държави членки и заинтересованите страни в ядрения сектор, за да се гарантира добра координация и наблюдение на напредъка на усилията за диверсификация.
Действие 7: Увеличаване на производството в ЕС: Предложение за инициатива за европейски център за радиоизотопи (ERVI)
Комисията възнамерява да предложи създаването на структура на ЕС — европейски център за радиоизотопи — с цел гарантиране на доставките в ЕС на радиоизотопи за медицински цели чрез увеличаване на собственото производство, намаляване на зависимостта на ЕС от чуждестранни доставчици, по-специално от Русия, и повишаване на устойчивостта на европейската верига на доставки, като се вземат предвид различните нужди на държавите членки.
3.3 Нефт
Действие 8: Национални планове за постепенно премахване на руския нефт и осигуряване на алтернативни доставки
В съответствие с предложението за изготвяне на национални планове за постепенно преустановяване на използването на руски газ Комисията препоръчва двете засегнати държави членки да планират и наблюдават постепенното прекратяване на вноса на нефт от Русия. Налице е достатъчна инфраструктура за замяна на посочения внос на нефт с доставки, които не са от Русия. Поради това Комисията възнамерява да предложи задължение, изискващо от тези държави членки изготвянето на такъв план и наблюдението му.
От засегнатите държави членки ще се изисква да изготвят и представят на Комисията национални планове, очертаващи техните стратегии за замяна на вноса на нефт от Русия до края на 2027 г.:
·с график, включително ключови етапи със съответните мерки, за постигане на целта за постепенно преустановяване на използването на руски нефт;
·с варианти за диверсификация и технически възможности за замяна на руския нефт;
·с посочване на количеството на вноса на руски нефт по съществуващите договори и изтичането на срока му на действие.
Такива планове биха могли да бъдат включени като отделна глава в националните планове за постепенно преустаовяване на използването на руски газ.
Съществуващите работни и координационни групи, като например Групата за координация в областта на нефта или специалните подгрупи, както и регионалните групи ще осигурят координация и подкрепа. Комисията насърчава засегнатите държави членки да дадат приоритет на алтернативна инфраструктура за доставки, когато е налична.
През следващия месец Комисията възнамерява да представи законодателното предложение относно националните планове за постепенно прекратяване на оставащия внос на руски нефт и препоръчва на съответните държави членки да представят първите си национални планове още до края на 2025 г.
Действие 9: Продължаване на налагането и изпълнението на санкции на образувания и плавателни съдове, заподозрени в незаконни дейности
За справяне с проблема със заобикалянето на санкциите на ЕС в областта на нефта чрез използване на „сенчестия флот“ се предвиждат следните действия:
·Продължаване на контактите и диалога със съответните трети държави.
·Работа с международни партньори, включително с Международната морска организация (ММО), за установяване и поддържане на строги стандарти за морска безопасност и сигурност.
·Насърчаване на държавите членки да засилят морското наблюдение въз основа на интегрираните услуги, предоставяни от Европейската агенция по морска безопасност, което дава възможност:
oза непрекъснато наблюдение и обмен на информация относно плавателни съдове, представляващи интерес за установяване на подозрителна дейност или поведение;
oза засилено възпиране на незаконните морски дейности и прилагане на международното морско право.
·Върховният представител ще проучи заедно с държавите членки разполагането на мисия на ЕС по линия на общата политика за сигурност и отбрана с оглед на:
oпровеждане на наблюдение, непрекъснат мониторинг на морските дейности с цел установяване на подозрителни плавателни съдове или подозрително поведение;
oВъзпиране на незаконни морски дейности;
oПрилагане на международното морско право, включително чрез отправяне на запитване към държавата на знамето на подозрителен плавателен съд или към неговия капитан, относно факта, че плавателният съд е навлязъл в териториалното море на държава, когато тази крайбрежна държава може да предприеме всички необходими мерки в съответствие с UNCLOS и националното си право.
oКачване на борда и инспектиране на плавателни съдове, представляващи интерес в открито море или в изключителните икономически зони на държавите — членки на ЕС, когато това е разрешено съгласно UNCLOS или след получаване на съгласието на държавата на знамето за тази цел.
·Сключване на споразумения със съответните държави на знамето, за да се осигури тяхното съгласие за предварително разрешени операции по качване на борда в открито море или в изключителните икономически зони на държавите — членки на ЕС.
4.Заключения
Настоящата пътна карта за прекратяване на вноса на енергийни ресурси от Русия има за цел да гарантира независимостта на ЕС от руската енергия чрез постепенно преустановяване на вноса на газ, ядрени енергийни ресурси и нефт по организиран, сигурен и добре подготвен начин в съответствие с целта на ЕС за неутралност по отношение на климата.
Тя допълва стратегическите цели на ЕС, определени в компаса за конкурентоспособността за ЕС, Пакта за чиста промишленост и Плана за действие за енергия на достъпни цени, като намалява вноса на изкопаеми горива от доставчици, които пораждат опасения за икономическата сигурност, и ускорява прехода към чиста енергия, като преустановява употребата на изкопаеми горива.
Деветте мерки, предложени в настоящата пътна карта, ще премахнат ефективно руските енергийни ресурси от пазарите на ЕС, без да застрашават сигурността на доставките, като същевременно ще сведат до минимум въздействието върху цените и пазарите.
Изпълнението на пътната карта ще изисква силен ангажимент, солидарност, ангажираност и сътрудничество между всички държави членки, институциите на ЕС и участниците на енергийния пазар.
Комисията ще направи оценка на въздействието, ще следи отблизо напредъка в постепенното прекратяване на вноса на енергийни ресурси от Русия и ще предостави необходимата подкрепа на всички държави членки за справяне с всякакви предизвикателства, пред които могат да се изправят. Този редовен обмен на информация в рамките на съществуващите координационни групи и групи за регионално сътрудничество ще гарантира, че ЕС ще продължи да изпълнява целите си, като същевременно извършва необходимите корекции по навременен и ефективен начин с оглед на сигурността на доставките и динамичното развитие на пазара.
Статистически данни на Евростат за природния газ . През 2024 г. Европа е внесла 273 млрд. куб. м в сравнение с 334 млрд. куб. м през 2022 г.
Еквивалент на естествения уран, съдържащ се във внасяните продукти.
От април 2025 г. Чехия не внася руски нефт.
През 2024 г. ЕС плати за енергия от Русия общо 23 милиарда евро, включително 1 милиард евро за ядрени горива. Източник: COMEX.
Дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия в ЕС от най-малко 42,5 % до 2030 г., но стремеж към 45 %.
16-ти пакет от санкции, приет на 24 февруари, който включва забрана за временно складиране на руски нефт и е насочен към сенчестия флот. ЕС приема 16-и пакет от санкции срещу Русия . Руският природен газ не е включен в пакетите от санкции ; вж. също Хронология — санкции на ЕС срещу Русия — Съвет .
18 % между август 2022 г. и януари 2025 г.
Оценки въз основа на дългосрочните прогнози на CETO на Комисията, коригирани с оглед на последните промени в търсенето на газ. Прогнозите отразяват наличната понастоящем информация и очаквания и по тази причина са предмет на несигурност, свързана с непредвидими промени, например на цените на енергията, геополитическата ситуация и технологичния напредък в областта на чистите технологии.
Споразумение за транзит между Нафтогаз и Газпром.
Естония, Литва, Латвия, Дания, Финландия, Швеция, Германия, Полша, Хърватия, Малта, Ирландия, Люксембург, Австрия и Чехия забраниха или спряха доставките на газ от Русия. Някои държави членки обаче биха могли косвено да бъдат снабдявани с газ от руски произход чрез покупки на пазара на едро.
Предложението за междинен преглед на политиката на сближаване ще разшири възможностите за инвестиции в енергийния преход, COM (2025) 123 final.
Вж. прогнозите за целта на Европа в областта на климата за 2040 г., SWD (2024) 63 final. До 2040 г. доставките на изкопаеми горива за потребление на енергия ще намалеят с повече от 70 % в сравнение с настоящия момент. Повече от половината от всички изкопаеми горива, използвани в ЕС през 2050 г., се използват в неенергийния сектор като изходна суровина за химични процеси (пластмаса, торове и др.). Постепенното прекратяване на вноса на природен газ от изкопаеми източници от Русия ускорява траекторията на прехода. Потреблението на природен газ, биометан и биогаз се оценява на приблизително 105—155 млн.т.н.е до 2040 г. (4,5—6,5 EJ). През 2050 г. потреблението на тези газообразни горива в ЕС все още е между 70 и 80 млн.т.н.е за всички сценарии (3,0—3,5 EJ).
Например: Европейски цени или цени на международни разпределеителни центрове, индекси и референтни показатели (TTF, Henri Hub и др.).
България, Чехия, Финландия, Унгария и Словакия.
ЕС подкрепя финансово разработването на алтернативни горива за реактори ВВЕР от Westinghouse (проект APIS) и Framatome (проект SAVE) с безвъзмездни средства в размер на 10 млн. евро за всеки проект (общо 20 млн. евро) чрез Програмата на Евратом за научни изследвания и обучение.
Докато над 85 % от урана се произвежда в шест държави (Казахстан, Канада, Австралия, Намибия, Нигер и Русия), понастоящем в много държави работят уранови мини, а неразработени залежи съществуват и в някои държави — членки на ЕС.
Пазарни дялове въз основа на предварителни данни за 2024 г.
Според информацията на COMEXT от 2024 г. и 2023 г.
Скандинавско-балтийските 8++ държави включват Дания, Естония, Финландия, Германия, Исландия, Латвия, Литва, Нидерландия, Норвегия, Полша, Швеция и Обединеното кралство.
Член 14 от Регламент (ЕС) 2017/1938.
Напр. Испания, www.enagas.es
Вж. по-долу предложените по действие 3 правила за постепенното преустановяване на използването на руски газ.
Договорът „вземай или плащай“ е вид споразумение, което широко се използва в енергийната промишленост, особено при продажбите на газ. В договор от този вид се предвижда, че купувачът трябва или да приеме доставката на определено количество газ, или да плати предварително определена неустойка, ако не приеме доставката.
Източник: „Перспективи за световната енергетика за 2024 г.“ (МАЕ) и „Доклад за пазара на газ“, първо тримесечие на 2025 г. (МАЕ) .
Вж. на Global Gateway: Global Gateway — Европейска комисия
Инициатива за свързаност на газопреносните системи в Централна и Югоизточна Европа.
Вж. член 52 във връзка с член 197 от Договора за Евратом.