ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 4.6.2025
COM(2025) 217 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Унгария
{SWD(2025) 217 final}
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 4.6.2025
COM(2025) 217 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Унгария
{SWD(2025) 217 final}
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Унгария
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета 1 , и по-специално член 3, параграф 3 от него,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси 2 , и по-специално член 6, параграф 1 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия,
като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,
като взе предвид заключенията на Европейския съвет,
като взе предвид становището на Комитета по заетостта,
като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,
като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,
като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,
като има предвид, че:
Общи съображения
(1)В Регламент (ЕС) 2024/1263, който влезе в сила на 30 април 2024 г., се посочва, че целите на рамката за икономическо управление са насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси, устойчив и приобщаващ растеж и устойчивост чрез реформи и инвестиции, както и предотвратяване на прекомерни бюджетни дефицити. В регламента се предвижда, че Съветът и Комисията осъществяват многостранно наблюдение в контекста на европейския семестър в съответствие с целите и изискванията, определени в ДФЕС. Европейският семестър включва по-специално формулирането и наблюдението на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки. С регламента се насърчава също националната ангажираност с фискалната политика и се поставя по-силен акцент в средносрочен план, наред с по-ефективно и по-съгласувано прилагане. Всяка държава членка трябва да представи на Съвета и на Комисията национален средносрочен фискално-структурен план, съдържащ нейните фискални ангажименти, ангажиментите за реформи и инвестиции, обхващащ период от 4 или 5 години в зависимост от нормалната продължителност на националния законодателен цикъл. Планът за нетните разходи 3 в тези планове трябва да спазва изискванията на регламента, в това число изискванията консолидираният държавен дълг да следва правдоподобно низходяща тенденция до края на периода на корекция или да остане на разумни равнища под 60 % от брутния вътрешен продукт (БВП), а дефицитът по консолидирания държавен бюджет да бъде сведен и/или поддържан под референтната стойност по Договора от 3 % от БВП в средносрочен план. Когато държава членка поеме ангажимент да осъществи съответен набор от реформи и инвестиции в съответствие с критериите, определени в регламента, периодът на корекция може да бъде удължен с до три години.
(2)Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета 4 , с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост („МВУ“), влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По линия на МВУ се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, даващи фискален стимул, финансиран от Съюза. В съответствие с приоритетите на европейския семестър за координация на икономическите политики МВУ стимулира икономическото и социалното възстановяване, като същевременно допринася за устойчиви реформи и инвестиции, по-специално насърчаващите екологичния и цифровия преход, и помага на икономиките на държавите членки да станат по-устойчиви. МВУ също така спомага за укрепването на публичните финанси и за стимулирането на растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, за подобряването на териториалното сближаване в рамките на Съюза и за подкрепата на непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права.
(3)Регламент (ЕС) 2023/435 на Европейския парламент и на Съвета 5 („Регламентът REPowerEU“), приет на 27 февруари 2023 г., има за цел постепенното премахване на зависимостта на Съюза от вноса на руски изкопаеми горива. Това помага за постигането на енергийна сигурност и диверсификация на енергийните доставки на Съюза, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Унгария добави нова глава за REPowerEU към своя национален план за възстановяване и устойчивост, за да финансира ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU.
(4)На 11 май 2021 г. Унгария представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от посочения регламент Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка в приложение V. На 15 декември 2022 г. Съветът прие своето решение за изпълнение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Унгария 6 , който бе изменен на 8 декември 2023 г. съгласно член 18, параграф 2, за да се включи в него главата за REPowerEU 7 . Отпускането на траншовете зависи от приемането на решение на Комисията, взето в съответствие с член 24, параграф 5, в което се посочва, че Унгария е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. За да бъде изпълнението задоволително, трябва да е запазено постигането на предходните ключови етапи и цели за същата реформа или инвестиция.
(5)На 18 февруари 2025 г. по препоръка на Комисията Съветът прие препоръка, с която одобри националния средносрочен фискално-структурен план на Унгария 8 . Планът беше представен в съответствие с член 11 и член 36, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) 2024/1263, обхваща периода от 2025 г. до 2028 г. и представя фискална корекция, разпределена за четири години.
(6)Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 на 26 ноември 2024 г. Комисията прие Доклада за механизма за предупреждение за 2025 г., в който беше посочено, че Унгария е една от държавите членки, за които ще е необходимо да се извърши задълбочен преглед. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, както и предложение за съвместния доклад за заетостта за 2025 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права. Съветът прие Препоръката относно икономическата политика на еврозоната 9 на 13 май 2025 г., а съвместния доклад за заетостта на 10 март 2025 г.
(7)На 29 януари 2025 г. Комисията публикува Компас за конкурентоспособността — стратегическа рамка, която има за цел да повиши конкурентоспособността на ЕС по света през следващите пет години. В него се определят трите преобразяващи императива на устойчивия икономически растеж: i) иновации; ii) декарбонизация и конкурентоспособност; и iii) сигурност. За да се преодолее изоставането в областта на иновациите, ЕС се стреми да насърчава промишлените иновации, да подкрепя растежа на стартиращите предприятия чрез инициативи като стратегията на ЕС за подкрепа на стартиращите и разрастващите се предприятия и да насърчава въвеждането на модерни технологии като изкуствения интелект и квантовите изчислителни технологии. В стремежа си към по-екологична икономика Комисията изготви всеобхватен план за действие за енергия на достъпни цени и пакт за чиста промишленост, гарантиращи, че преходът към чиста енергия продължава да бъде разходно ефективен, благоприятен за конкурентоспособността, особено за енергоемките сектори, и че е двигател на растежа. За да се намалят прекомерните зависимости и да се повиши сигурността, Съюзът е поел ангажимент за укрепване на световните търговски партньорства, диверсифициране на веригите на доставки и осигуряване на достъп до суровини от критично значение и чисти енергийни източници. Тези приоритети са подкрепени от хоризонтални способстващи фактори, а именно опростяването на нормативната уредба, задълбочаването на единния пазар, финансирането на конкурентоспособността и изграждане на съюз на спестяванията и инвестициите, насърчаване на уменията и качествените работни места и по-добра координация на политиките на ЕС. Компасът за конкурентоспособността е уеднаквен с европейския семестър и гарантира, че икономическите политики на държавите членки са съобразени със стратегическите цели на Комисията, като се създава единен подход към икономическото управление, който подход насърчава устойчивия растеж, иновациите и устойчивостта в целия Съюз.
(8)През 2025 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива успоредно с прилагането на МВУ. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете спомагат за ефективното справяне с всички или значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Тези специфични за всяка държава препоръки продължават да бъдат еднакво актуални и за оценката на изменените планове за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.
(9)Специфичните за всяка държава препоръки за 2025 г. обхващат всички ключови предизвикателства на икономическата политика, които не са отразени в достатъчна степен в мерките, включени в плановете за възстановяване и устойчивост, като се вземат предвид съответните предизвикателства, установени в специфичните за всяка държава препоръки за периода 2019—2024 г.
(10)На 4 юни 2025 г. Комисията публикува доклада за Унгария за 2025 г. В него беше оценен напредъкът на Унгария в изпълнението на съответните специфични за нея препоръки и беше направен преглед на изпълнението от страна на Унгария на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за страната бяха посочени най-неотложните предизвикателства, пред които е изправена Унгария. В него бяха оценени също напредъкът на Унгария при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на Обединените нации за устойчиво развитие.
(11)Комисията извърши задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 за Унгария. На 13 май 2025 г. 10 бяха публикувани основните констатации от извършената от Комисията оценка на макроикономическите уязвимости на Унгария за целите на посочения регламент. На 4 юни 2025 г. Комисията заключи, че в Унгария са налице макроикономически дисбаланси. По-специално уязвимостите, свързани предимно с конкурентоспособността и нуждите от държавно финансиране, продължават да бъдат актуални. Бързият растеж на заплатите засяга разходната конкурентоспособност през последните години и инфлационният натиск продължава да бъде по-силен, отколкото в останалата част на ЕС, докато икономическото възстановяване е бавно и е изложено на риск от влошаване. Външната сметка отчете излишък през 2024 г., но политиките за стимулиране на вътрешното търсене пораждат рискове за външната устойчивост. Бюджетният дефицит намаля през 2024 г. поради по-ниските инвестиции и спада на разходите за енергийни субсидии, но остава висок и не се очаква да се подобри много през тази или следващата година. Съотношението на държавния дълг към БВП не намалява, а разходите за обслужване на дълга и брутните нужди от финансиране остават високи. Връзката между банките и държавата се задълбочи поради данъчните стимули за местните банки да закупуват държавен дълг. Цените на жилищата се увеличиха значително през 2024 г. в резултат на силното търсене, което беше засилено от мерките на правителството в подкрепа на търсенето. Напредъкът в политиките е ограничен. Унгария ще трябва да въведе постоянни фискални мерки и да разчита в по-малка степен на временни данъци върху неочакваните печалби или намаляване на инвестициите. Паричната политика е ограничена, но нейната ефективност е отслабена от правителствена намеса: субсидиите и заемите за домакинствата и предприятията продължават да са зле насочени, а контролът на лихвените проценти по кредитите ограничава ефективността на паричната политика. Същевременно жилищните субсидии и схемите за преференциално кредитиране продължават да изкривяват пазара на жилища и да засилват натиска върху цените на жилищата.
Оценка на годишния доклад за напредъка
(12)На 18 февруари 2025 г. Съветът препоръча следните максимални темпове на растеж на нетните разходи за Унгария: 4,3 % през 2025 г., 4,0 % през 2026 г., 3,9 % през 2027 г. и 3,7 % през 2028 г., което съответства на максималните кумулативни темпове на растеж, изчислени спрямо 2023 г., от 9,1 % през 2025 г., 13,5 % през 2026 г., 17,9 % през 2027 г. и 22,2 % през 2028 г. В периода 2025—2026 г. тези максимални темпове на растеж на нетните разходи съвпадат с корективния план в съответствие с член 3, параграф 4 от Регламент № 1467/97, както беше препоръчано от Съвета на 18 февруари 2025 г. с оглед преодоляване на съществуващия прекомерен дефицит 11 . На 30 април 2025 г. Унгария представи своя годишен доклад за напредъка 12 относно действията, предприети в отговор на препоръката на Съвета от 18 февруари 2025 г. с оглед преодоляване на съществуващия прекомерен дефицит и изпълнение на реформи и инвестиции в отговор на основните предизвикателства, набелязани в специфичните за държавата препоръки от европейския семестър. Годишният доклад за напредъка отразява също шестмесечното докладване на Унгария относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241.
(13)Военната агресия на Русия срещу Украйна и последиците от нея представляват екзистенциално предизвикателство за Европейския съюз. Комисията препоръча да се активира националната клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж по координиран начин, за да се подкрепят усилията на ЕС за постигане на бързо и значително увеличение на разходите за отбрана, и това предложение беше приветствано от Европейския съвет на 6 март 2025 г. В отговор на искането на Унгария от 30 април 2025 г., на [дата] Съветът, по препоръка на Комисията, прие препоръка, която позволява на Унгария да се отклони от препоръчаните максимални темпове на растеж на нетните разходи и да ги надвиши 13 .
(14)Въз основа на данни, потвърдени от Евростат 14 , дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Унгария е намалял от дефицит от 6,7 % от БВП през 2023 г. на дефицит от 4,9 % през 2024 г., а консолидираният държавен дълг е нараснал от 73,0 % от БВП в края на 2023 г. на 73,5 % в края на 2024 г. Според изчисленията на Комисията тези тенденции съответстват на темп на нарастване на нетните разходи от 2,3 % през 2024 г. В годишния доклад за напредъка Унгария оценява ръста на нетните разходи през 2024 г. на 2,3 %. Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция 15 , която включва разходи, финансирани както на национално равнище, така и на равнище ЕС, е била рестриктивна, в размер на 3,3 % от БВП през 2024 г.
(15)Съгласно годишния доклад за напредъка макроикономическият сценарий, на който се основават бюджетните прогнози на Унгария, предвижда реален растеж на БВП от 2,5 % през 2025 г., а ХИПЦ-инфлацията се очаква да бъде 4,5 % през 2025 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 0,8 % през 2025 г. и с 2,5 % през 2026 г., а ХИПЦ-инфлацията да бъде 4,1 % през 2025 г. и 3,3 % през 2026 г.
(16)В годишния доклад за напредъка се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да намалее до 4,1 % от БВП през 2025 г., а съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее до 73,1 % до края на 2025 г. Тези тенденции съответстват на ръст на нетните разходи от 7,4 % през 2025 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г. се предвижда бюджетен дефицит от 4,6 % от БВП за 2025 г. Намаляването на дефицита през 2025 г. се дължи главно на по-ниските разходи за лихви в резултат на намаляването на купонните плащания по облигациите, индексирани спрямо инфлацията, и на по-нататъшното намаляване на субсидиите за предприятията за комунални услуги за загубите, понесени в резултат на ограниченията върху цените на енергията за битови нужди. Според изчисленията на Комисията тези тенденции съответстват на ръст на нетните разходи от 6,1 % през 2025 г. Този ръст е по-нисък от прогнозата на унгарските власти в годишния доклад за напредъка поради по-ниските разходи, финансирани от националния бюджет. Прогнозата на Комисията предвижда по-висок дефицит поради значително по-ниските приходи от данъци върху производството и доходите, дължащи се на по-слаб растеж на БВП. Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция, която включва разходи, финансирани както на национално равнище, така и на равнище ЕС, се очаква да бъде експанзионистична, в размер на 0,4 % от БВП през 2025 г. Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне до 74,5 % до края на 2025 г. Увеличението на съотношението на дълга към БВП през 2025 г. отразява главно високия дефицит на консолидирания държавен бюджет и положителната корекция на запасите и потоците в резултат на големите лихвени плащания в парично изражение, натрупани през предходната година.
(17)Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г. 16 разходите по консолидирания държавен бюджет в размер на 0,4 % от БВП се очаква да бъдат финансирани с безвъзмездна подкрепа („безвъзмездни средства“) от Механизма за възстановяване и устойчивост през 2025 г., в сравнение с 0,2 % от БВП през 2024 г. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, ще дадат възможност за висококачествени инвестиции и реформи за повишаване на производителността без пряко въздействие върху салдото и дълга по консолидирания държавен бюджет на Унгария.
(18)Разходите за отбрана по консолидирания държавен бюджет в Унгария възлизат на 1,1 % от БВП през 2021 г., 1,4 % от БВП през 2022 г. и 1,9 % от БВП през 2023 г. 17 Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г. разходите за отбрана се очаква да бъдат 2,0 % от БВП както през 2024 г., така и през 2025 г. Това съответства на увеличение от 0,9 процентни пункта от БВП в сравнение с 2021 г. Периодът, през който се активира националната клауза за дерогация (2025—2028 г.), дава възможност на Унгария да преразгледа приоритетите си по отношение на държавните разходи или да увеличи държавните приходи, така че трайно по-високите разходи за отбрана да не застрашат фискалната устойчивост в средносрочен план.
(19)Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г. нетните разходи в Унгария се очаква да нараснат с 6,1 % през 2025 г. и с 8,6 % кумулативно през 2024 г. и 2025 г. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г. се очаква нетният ръст на разходите на Унгария през 2025 г. да надхвърли препоръчителния максимален темп на растеж, което съответства на отклонение 18 от 0,7 % от БВП на годишна база. Когато се разглеждат 2024 г. и 2025 г. заедно, се очаква кумулативният темп на растеж на нетните разходи да бъде под препоръчителния максимален темп на растеж. Прогнозираното отклонение е в рамките на гъвкавостта на националната клауза за дерогация въз основа на текущите прогнози за разходите за отбрана. Поради това процедурата при прекомерен дефицит по отношение на Унгария временно се прекратява.
(20)Освен това Съветът препоръча Унгария да прекрати постепенно действащите спешни мерки за енергийна подкрепа преди отоплителния сезон 2024/2025 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г. нетните бюджетни разходи 19 за спешните мерки за енергийна подкрепа се оценяват на 1,0 % от БВП през 2024 г. и се очаква да намалеят до 0,5 % през 2025 г. По-специално се предполага, че субсидиите за дружествата за комунални услуги за покриване на загубите, понесени поради таваните на цените на енергията за битови нужди, ще останат в сила. Действащите спешни мерки за енергийна подкрепа не бяха премахнати преди отоплителния сезон 2024/2025 г. Това не е в съответствие с препоръчаното от Съвета.
(21)Годишният доклад за напредъка не включва бюджетни прогнози за периода след 2025 г. Въз основа на мерките на политиките, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2025 г. се предвижда бюджетен дефицит от 4,7 % от БВП през 2026 г. Лекото увеличение на дефицита на консолидирания държавен бюджет през 2026 г. отразява главно въздействието на по-високите данъчни облекчения за майките и увеличенията на заплатите и бонусите в публичния сектор. Тези тенденции съответстват на ръст на нетните разходи от 6,0 % през 2026 г. Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция, която включва разходи, финансирани както на национално равнище, така и на равнище ЕС, се очаква да бъде експанзионистична, в размер на 1,0 % от БВП през 2026 г. Според прогнозата на Комисията съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее до 74,3 % до края на 2026 г. Намалението на съотношението на дълга към БВП през 2026 г. отразява главно въздействието на високия растеж на номиналния БВП.
Основни предизвикателства пред политиката
(22)Някои практики изкривяват функционирането на финансовия пазар и пазара на дребно, което може да ограничи ефективността на паричната политика. Макар че ограниченията върху лихвите по банковите депозити и корпоративните кредити бяха премахнати през 2024 г., се очаква банките да понижат лихвите по кредитите. Освен това, за да се стимулира вътрешното търсене, масово се използват широко насочени субсидирани кредити за домакинствата и предприятията, както и административно контролирани лихви по ипотечните кредити. Делът на субсидираните кредити остава висок в сравнение с нивата отпреди COVID-19, което води до неоптимално разпределение на капитала чрез финансиране на проекти с ниска възвръщаемост и ограничено нарастване на производителността. Въпреки че ценовите ограничения върху хранителните продукти бяха премахнати през 2024 г., през 2025 г. правителството ограничи разликата между цената на дребно и продажната цена на широк кръг хранителни продукти.
(23)Слабостите в планирането и изпълнението на бюджета ограничиха прозрачността на политиките и допринесоха за експанзионистичната ориентация на фискалната политика в миналото. От 2016 г. насам, с изключение на 2024 г., приемането на годишните бюджети много рано намали надеждността на макроикономическите и бюджетните прогнози. Въвеждането на „състояние на опасност“, в сила от 2020 г., увеличи дискреционните правомощия при изпълнението на годишните бюджети. Националната фискална рамка на Унгария не доведе до по-предпазлива фискална политика и е свързана с редица недостатъци, като проциклични характеристики на правилото за дълга и слабо прилагане на средносрочното бюджетно планиране. Честите и значителни преразглеждания на фискалните цели компрометираха ролята на бюджета като опора за участниците на пазара и поставиха под въпрос надеждността на средносрочните фискални планове. Основаването на средносрочното фискално планиране на многогодишни тавани на разходите, както е посочено в преразгледаните фискални правила на ЕС, може да спомогне за справянето с експанзионистичната тенденция на фискалната политика. Мандатът и оперативните правомощия на унгарския фискален съвет остават ограничени. Новите структури за управление на публични фондове, като например тръстовете за обществен интерес, отслабват бюджетния надзор, тъй като изглежда, че функционират без ефективни механизми за контрол.
(24)Застаряването на населението ще засили дългосрочните предизвикателства пред фискалната устойчивост в Унгария. Съотношението между населението в трудоспособна възраст и лицата на възраст 65 години или повече се очаква да намалее от 2,9 през 2023 г. до 1,8 през 2070 г. Очаква се разходите за пенсии да нараснат значително — от около 7,7 % през 2022 г. до над 12 % от БВП през 2070 г. Според анализа на Комисията за устойчивостта на дълга фискалните рискове са високи в средносрочен план и средни в дългосрочен план. Структурата на пенсионната система поражда проблеми, свързани с равнопоставеността, като например нарастващите разходи за пенсии за лица с високи доходи и големите разлики в пенсиите между пенсионерите от различни възрастови групи поради чувствителността на метода за изчисляване на пенсиите към колебанията в средната заплата в страната. Минималната пенсия остава номинално непроменена от 2008 г. и не е достатъчна, за да гарантира адекватни пенсии на лицата с прекъснат трудов стаж и ниски средни доходи през професионалния им живот.
(25)В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Очаква се те да спомогнат за ефективното справяне с всички или със значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за държавата препоръки. В този кратък срок ефективното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от съществено значение за повишаване на дългосрочната конкурентоспособност на Унгария през екологичния и цифровия преход, като същевременно се гарантира социална справедливост. За да осигури изпълнение на ангажиментите по плана до август 2026 г., е от съществено значение за Унгария спешно да ускори прилагането на реформите и инвестициите чрез справяне със съответните предизвикателства — на първо място, чрез бързо прилагане на необходимите мерки за гарантиране на защитата на финансовите интереси на ЕС. Укрепването на рамката за борба с корупцията и засилването на конкуренцията в областта на обществените поръчки са ключови елементи в това отношение и са от решаващо значение за подобряване на бизнес средата и насърчаване на конкурентоспособността. Систематичното участие на местните и регионалните органи, социалните партньори, гражданското общество и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде от съществено значение, за да се гарантира широка ангажираност за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост.
(26)Прилагането на програмите по политиката на сближаване, които включват подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Фонда за справедлив преход (ФСП), Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) и Кохезионния фонд (КФ), се ускори в Унгария. Важно е да продължат усилията, за да се гарантира бързото изпълнение на тези програми, като същевременно се увеличи максимално тяхното въздействие на място. Освен това за успешното изпълнение на програмите по политиката за сближаване е от ключово значение за Унгария да разреши спешно нерешените въпроси, свързани с отключващите условия, по-специално нерешените въпроси относно спазването на Хартата на основните права и защитата на финансовите интереси на Съюза. Унгария вече предприема действия в рамките на програмите си по политиката на сближаване, за да повиши конкурентоспособността и растежа. В същото време Унгария продължава да се сблъсква с предизвикателства, включително свързани с повишаване на конкурентоспособността в контекста на индустриалния преход, укрепване на иновациите и цифровите капацитети, ускоряване на енергийния преход, подобряване на достъпа до жилища на достъпни цени, включително социални жилища, повишаване на квалификацията и интегрирането на пазара на труда на групите в неравностойно положение, борба с бедността и социалното изключване, както и с неравенствата в образованието, и повишаване на устойчивостта на водните ресурси. Като част от междинния преглед на фондовете на политиката на сближаване, в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2021/1060, от Унгария се изисква да направи преглед на всяка програма, като вземе предвид, наред с другото, предизвикателствата, посочени в специфичните за държавата препоръки за 2024 г. С предложенията на Комисията, приети на 1 април 2025 г. 20 , срокът за представяне на оценка — за всяка програма — на резултатите от междинния преглед се удължава след 31 март 2025 г. В него също така се предоставят възможности за гъвкавост, за да се ускори изпълнението на програмите, както и стимули за държавите членки да разпределят ресурси по линия на политиката на сближаване за пет стратегически приоритетни области на Съюза, а именно конкурентоспособността в областта на стратегическите технологии, отбраната, жилищното настаняване, устойчивостта на водните ресурси и енергийния преход.
(27)Платформата за стратегически технологии за Европа (STEP) предоставя възможност за инвестиране в ключов стратегически приоритет на ЕС, като се укрепва конкурентоспособността на ЕС. Средствата по STEP се насочват чрез 11 съществуващи фонда на ЕС. Държавите членки могат също така да допринесат за програмата InvestEU в подкрепа на инвестициите в приоритетни области. Унгария би могла да използва тези инициативи в подкрепа на разработването или производството на технологии от критично значение, включително чисти технологии с ефективно използване на ресурсите.
(28)Освен икономическите и социалните предизвикателства, отразени в плана за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, Унгария е изправена пред няколко допълнителни предизвикателства, свързани със стопанската среда, достъпа до финансиране, иновациите, зависимостта от руските изкопаеми горива, балансирането на електроенергийната мрежа, управлението на водните ресурси, образованието, нивата на квалификация и интеграция на групите в неравностойно положение на пазара на труда, социалното подпомагане, социалния диалог и жилищното настаняване.
(29)Както е посочено в компаса за конкурентоспособността, всички европейски, национални и местни институции трябва да положат големи усилия за изготвяне на по-прости правила и да ускорят административните процедури. Комисията си е поставила амбициозни цели за намаляване на административната тежест: с най-малко 25 % и с най-малко 35 % за МСП; и създаде нови инструменти за постигането на тези цели, включително систематичен стрес тест на наличното законодателство на ЕС и засилен диалог със заинтересованите страни. За да постигне тази амбициозна цел, Унгария също трябва да предприеме действия. 49 % от предприятията смятат, че сложността на административните процедури е проблем за тяхното дружество при извършването на стопанска дейност в Унгария 21 . Слабата бизнес среда все още е основна пречка пред иновациите. Според показателите за конкурентоспособност Унгария е сред най-слабо представилите се страни в ЕС през 2024 г. Предприятията са изправени пред висока степен на регулаторна нестабилност, което затруднява дългосрочното планиране на дейността им. Не се провеждат консултации с обществеността и заинтересованите страни по важни законопроекти, тъй като те често се внасят в парламента от отделни депутати, а не от правителството, поради което не се изисква обществено обсъждане. Правителството продължава да използва в голяма степен извънредни укази за изменение на закони по време на „състояние на опасност“, което продължава непрекъснато от пет години насам по различни причини. Дългогодишният режим на извънредно положение ограничава общественото обсъждане и дава възможност за въвеждане на внезапни, често значителни промени в политиката, които могат да нарушат нормалното функциониране на предприятията. Липсата на еднакво третиране на дружествата ограничава конкуренцията. Пазарната структура е концентрирана и само няколко фирми се конкурират на конкретни пазари 22 . Няколко услуги са възложени на държавни или частни фирми, които работят без конкуренция. Мащабното използване на рамкови споразумения в процедурите за възлагане на обществени поръчки също ограничава конкуренцията, като фиксира определени фирми и им помага да придобият господстващо положение на пазара. Търговията на дребно по-специално извършва дейност в нестабилна бизнес среда. Търговците на дребно също са засегнати от административни интервенции, като ограничения на цените на дребно, ограничения на маржовете на продажбите, задължителни отстъпки, забрана за продажба на хранителни продукти 48 часа преди изтичането на срока им на годност и задължително онлайн отчитане на цените. Мерките на политиките и високите данъци намаляват конкурентоспособността на търговците на дребно. Все по-честото използване на специфични за даден сектор данъци усложнява данъчната система и оказва несъразмерно голямо въздействие върху по-големите, често чуждестранни фирми. През 2023 г. приходите от секторни данъци са съставлявали 2,7 % от БВП. Най-засегнатите сектори са банковото дело, енергетиката, търговията на дребно, строителните материали, застраховането, телекомуникациите и комуналните услуги. Държавата активно участва в търговски сделки и изтласква частните участници, като закупува или улеснява закупуването на няколко големи дружества със субсидирано финансиране. Различни държавни интервенции са били използвани с цел предимно чуждестранни собственици да бъдат принудени да продадат своите дружества, с което се улеснява създаването на публични или свързани с правителството водещи национални дружества. Нарастващото присъствие на фондовете за частни дялови инвестиции създава нови предизвикателства. Тази фирмена структура се използва предимно от лица, свързани с правителството, тъй като осигурява анонимност, подобно на офшорните компании. Фондовете за частни дялови инвестиции значително се увеличиха по брой и размер през последните години и през 2024 г. представляваха повече от 2,5 % от БВП. Фондовете за частни дялови инвестиции все по-често инвестират в дружества, които печелят обществени поръчки и получават концесии с висока стойност, и имат силно присъствие в бизнес сделките с държавата. Слабата бизнес среда допринесе за подкопаването на конкурентоспособността и възпрепятства инвестициите, което в крайна сметка води до по-висока инфлация и бавно икономическо възстановяване, както се вижда в задълбочения преглед на Унгария в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси.
(30)Капиталовите пазари като канали за финансиране на стартиращи и силно иновативни малки и средни предприятия са слабо развити в Унгария. През 2023 г. капитализацията на фондовия пазар е 17,6 % от БВП (средно за ЕС: 68 %). Неотдавнашните мерки на политиките допълнително затрудниха развитието на капиталовите пазари, като например освободените от данъци за дребни инвеститори дългосрочни облигации и данъчните стимули за инвестиции в жилища.
(31)Интензивността на НИРД се е увеличила незначително през последното десетилетие и през 2023 г. все още е значително под средната стойност за ЕС (1,4 % спрямо 2,2 % от БВП). Публичните разходи за НИРД, включително в университетите, са едни от най-ниските в ЕС, което забавя постигането на високи научни резултати. Продължаващата реорганизация на научноизследователските институти, както и неясните механизми за вътрешно оценяване, допринасят за несигурните условия на труд на изследователите. Офисите за трансфер на технологии все още не са достатъчно интегрирани и приети от академичните среди, а каналите за създаване на спин-оф предприятия все още не са добре развити. Сътрудничеството между академичните среди и предприятията е ограничено главно до утвърдени фирми, които имат връзки с университети. Само няколко, предимно големи, предприятия въвеждат иновации и се възползват от различните субсидии поради тежкото административно бреме и невинаги ясните правила за допустимост на разходите за иновации.
(32)Унгария продължава да разчита в голяма степен на Русия за доставките на изкопаеми горива. През 2024 г. над 70 % от природния газ и над 80 % от суровия нефт, потребявани в страната, са с руски произход. Усилията на Унгария да се откъсне от зависимостта си от Русия са бавни.
(33)Унгария има значителни съответни субсидии за изкопаеми горива без планирано постепенно прекратяване преди 2030 г. По-специално субсидиите за изкопаеми горива, които не са насочени нито към енергийната бедност по целенасочен начин, нито към истинските опасения за енергийната сигурност, възпрепятстват електрификацията и не са от решаващо значение за конкурентоспособността на промишлеността, биха могли да се считат за приоритет на постепенното премахване. В Унгария субсидиите за изкопаеми горива — като програмата за намаляване на разходите за комунални услуги, намаляването на данък добавена стойност за централно отопление с природен газ и възстановяването на акцизи за селскостопанско използване на дизелово гориво — са икономически неефективни, затвърждават зависимостта от изкопаеми горива и не стимулират електрификацията в жилищния сектор. Намаляването и постепенното премахване на тези субсидии е в съответствие с ангажиментите на ЕС и може да помогне на Унгария да контролира държавните разходи.
(34)Без по-голяма гъвкавост на системата бързото внедряване на възобновяеми енергийни източници не успява да намали зависимостта от вноса на електроенергия и води до изключителна нестабилност на цените на едро на електроенергията в рамките на отделни дни. Домакинствата имат ограничен достъп до динамично ценообразуване, а въвеждането на интелигентни електромери е ниско (под 10 %), което също възпрепятства гъвкавостта. Ограничената трансгранична търговия не дава възможност на Унгария да се възползва пълноценно от предимствата на единния пазар, като дава възможност електроенергията да се пренася там, където търсенето е по-голямо. Освен това ниската конкуренция на унгарския балансиращ пазар води до по-високи разходи. Цената на енергията за бизнеса в Унгария е една от най-високите в ЕС. Вносът на енергия намаля през 2024 г., но остава значителен, което прави външния баланс уязвим към увеличения на цените на енергията, което е предизвикателство, установено в процедурата за макроикономически дисбаланс.
(35)Унгария е все по-засегната от климатичните рискове, което се потвърждава от сушите, наблюдавани през 2022 г., и по-специално през 2024 г., които доведоха до значителни загуби в селскостопанския сектор. Слабите административни капацитети и недостатъчната екологична инфраструктура подкопават общата устойчивост на Унгария по отношение на водните ресурси, и по-специално нейния естествен капацитет за задържане на вода. Освен това качеството на водата е лошо поради замърсяването от селското стопанство, промишлеността и населените места, като само 11,3 % от повърхностните води са в добро екологично състояние (средно за ЕС: 37,3 %). Напредъкът на Унгария в преминаването към кръгова икономика е бавен, като не се обръща достатъчно внимание на повторното използване, ремонта и рециклирането. Според данни от 2023 г. производителността на ресурсите в Унгария от 1,33 EUR/kg и степента на използване на кръгови материали от 5,9 % са значително под средните за ЕС (2,74 EUR/kg и 11,8 %) и не се наблюдава сближаване. Разпределението на оскъдните ресурсите и недостатъчните мощности за третиране в сектора на управлението на отпадъците са довели до относително ниски нива на рециклиране и прекомерна зависимост от депонирането.
(36)Конкурентоспособността и иновационният потенциал на Унгария са ограничени от слабите основни умения на учениците в неравностойно положение и в професионалното образование и обучение (ПОО), ниското равнище на висшето образование и ограничените възможности за повишаване на квалификацията и за преквалификация на уязвимите групи. Големите неравенства в образованието, които засягат особено ромите, водят до това, че един на всеки двама ученици в неравностойно положение има ниски основни умения. Проучването PISA за 2022 г. показва една от най-големите разлики в средните резултати по математика между общите и професионалните програми в ЕС, дължаща се до голяма степен на социално-икономическите различия. Участието в ПОО се увеличава, но системата все още не е достатъчно пропусклива 23 , а тригодишните програми за ПОО с намаленото съдържание на общообразователни дисциплини не осигуряват пряк достъп до образователни пътеки, водещи до по-високи квалификационни нива. Недостигът на учители е наболял проблем на фона на застаряващата работна сила, особено в най-необлагодетелстваните региони и селските райони. През 2024 г. Унгария започна да прилага мащабна реформа на заплатите на учителите, съфинансирана от ЕСФ+. Освен това по-голямата автономност на учителите и системата за оценяване на учителите, която възнаграждава иновативните и приобщаващи педагогически подходи, биха могли да спомогнат за привличането на висококвалифицирани кандидати и за задържането на младите учители в професията. Въпреки нарастващото търсене на висококвалифицирана работна ръка, нивото на висшето образование остава едно от най-ниските в ЕС. Това се съчетава с ниския дял на завършилите научни, технологични, инженерни и математически специалности, което допълнително намалява способността на Унгария да привлича инвестиции в сектори с високи технологии.
(37)Средната заетост е висока, но някои групи в неравностойно положение, като например хората с ниска степен на образование, хората с увреждания и ромите, продължават да се сблъскват с пречки пред достъпа до възможности за повишаване на квалификацията и преквалификация и за намиране на стабилна работа. Тези хора остават неизползван резерв от работна ръка, като Унгария разчита и на чуждестранни работници. За групите в неравностойно положение липсват ефективни възможности за преквалификация и повишаване на квалификацията, както и подходящи, съобразени с техните нужди услуги за подкрепа, включително развитие на общоприложими умения, здравна и психологическа подкрепа и подкрепа при търсене на работа. Неотдавнашното изменение на правната рамка, регулираща публичната служба по заетостта, дава възможност за обучение и има потенциал за подобряване на капацитета на публичните служби по заетостта в това отношение. Средната продължителност на безработицата е над 12 месеца. Тримесечното обезщетение за безработица ограничава времето за повишаване на квалификацията или намиране на подходяща работа и увеличава риска от нискокачествени работни места, дългосрочна безработица и бедност.
(38)Социалният диалог между работодателите и синдикалните организации остава слаб, особено в публичния сектор. Въпреки че тристранният форум на частния сектор получи правна рамка за договаряне на минималната работна заплата през 2024 г., основните икономически политики, предложени през 2024 г. и 2025 г., бяха приети без консултации със съответните работодатели и синдикати. Правата на работниците в публичния сектор постепенно се нарушават. За определени държавни служители е създаден отделен трудов статут, който намалява възможността им да защитават колективно интересите си.
(39)Социалното изключване и бедността нарастват, особено сред децата, възрастните хора и хората с увреждания. Неравенството в разпределението на богатството се е увеличило значително и е сред най-високите в ЕС. Данъчната система облагодетелства домакинствата с високи доходи, а по-голямата част от социалната подкрепа се осигурява чрез данъчни кредити. Адекватността на обезщетението за минимален доход и обезщетението за безработица е една от най-ниските в ЕС. Въздействието на социалните помощи продължи да намалява през 2023 г. по отношение на намаляването на бедността (особено сред децата) и остана ниско по отношение на намаляването на неравенството в доходите. Финансираната от ЕС програма за подпомагане на жилищното настаняване, социалните услуги и образованието в 300-те общини в най-неравностойно положение е важна крачка напред, но са необходими по-целенасочени мерки за подобряване на достъпа до основни социални услуги. Неравномерното географско разпределение на лекарите е основна пречка за достъпа до медицински грижи в отдалечените райони на страната. Мерките на политиките за справяне с ниските разходи за здравеопазване и с продължаващия недостиг на здравни специалисти остават ограничени. Средната продължителност на живота при раждане е сред най-ниските в ЕС. Преодоляването на тези предизвикателства би допринесло и за подпомагане на възходящата социална конвергенция в съответствие с анализа на втория етап по държави на службите на Комисията въз основа на характеристиките на Рамката за социална конвергенция 24 .
(40)Разходите за жилища, които са се увеличили с 230 % между 2010 г. и 2024 г., оказват отрицателно въздействие върху стандарта на живот, по-специално сред хората, живеещи под прага на бедността. Фондът от социални жилища е малък и намалява, а домакинствата с ниски доходи имат ограничен достъп до подпомагане за жилищно настаняване при липса на ясна и по-целенасочена държавна политика в областта на жилищното настаняване. Щедрите и нецелеви субсидии за жилища и ограниченото предлагане на жилища допринесоха за повишаването на цените на жилищата.
(41)В светлината на задълбочения преглед на Комисията и заключенията ѝ относно наличието на дисбаланси, препоръките по член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са отразени в препоръки 1, 2, 3, 4 и 6. Политиките, посочени в препоръки 1, 2, 4 и 6, спомагат за преодоляване на уязвимостите, свързани с нуждите от външно и държавно финансиране. Политиките, посочени в препоръка 3, спомагат за преодоляване на уязвимостите, свързани с конкурентоспособността по отношение на разходите и ценовия натиск.
ПРЕПОРЪЧВА на Унгария да предприеме през 2025 г. и 2026 г. следните действия:
1.Да подсили общите разходи за отбрана и готовност в съответствие със заключенията на Европейския съвет от 6 март 2025 г. Да спазва максималните темпове на растеж на нетните разходи, препоръчани от Съвета на 18 февруари 2025 г. с оглед на прекратяването на съществуващия прекомерен дефицит, като използва възможността, предоставена от националната клауза за дерогация за по-високи разходи за отбрана. Да прекрати действащите спешни мерки за енергийна подкрепа. Да поддържа ефективна координация и ясно разграничаване на макроикономическите политики, за да се гарантира фискална и външна устойчивост. Да премахне поетапно останалите тавани на цените и лихвените проценти, за да се намали изкривяващият ефект и да се улесни гладката трансмисия на паричната политика. Да укрепи средносрочната бюджетна рамка, да съгласува подготовката на годишните бюджети с бюджетната година и да ограничи свободата на преценка при изпълнението на годишните бюджети. Да подобри дългосрочната устойчивост на пенсионната система, като същевременно запази адекватността ѝ, по-специално чрез преодоляване на неравенството в доходите.
2.С оглед на приложимите срокове за навременното приключване на реформите и инвестициите съгласно Регламент (ЕС) 2021/241 спешно да ускори изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, бързо да приложи необходимите мерки за осигуряване на защита на финансовите интереси на ЕС. Да ускори изпълнението на програмите в областта на политиката на сближаване (ЕФРР, ФСП, ЕСФ+, КФ), като се основава, когато е целесъобразно, на възможностите, предлагани от междинния преглед. Да използва оптимално инструментите на ЕС, включително възможностите, предоставени от InvestEU и платформата за стратегически технологии за Европа, за да подобри конкурентоспособността.
3.Да подобри регулаторната рамка и да повиши конкуренцията на пазарите на продукти и в сферата на услугите, по-специално в търговията на дребно, като избягва произволната административна намеса и избирателното използване на специално създадено законодателство, предоставящи неоправдано предимство или поставящи в неизгодна позиция конкретни дружества, както и подпомаганите от държавата трансакции, които нарушават пазарния механизъм, и да намали използването на извънредни мерки до строго необходимото в съответствие с принципите на единния пазар и върховенството на закона. Да стимулира развитието на капиталовите пазари чрез увеличаване на данъчните и регулаторните стимули. Да укрепи рамката за иновации в публичния сектор и предприятията чрез подобряване на предвидимостта на публичните разходи за НИРД и по-добро насочване на съществуващите мерки към МСП.
4.Да ускори диверсификацията на доставките на изкопаеми горива, за да се премахне зависимостта от руските източници, и да предприеме конкретни мерки за премахване на субсидиите за изкопаеми горива, по-специално тези, свързани с акцизите върху дизеловото гориво, и субсидиите, които възпрепятстват електрификацията в жилищния сектор. Да подобри гъвкавостта и конкуренцията в електроенергийния сектор чрез укрепване на балансиращия пазар и насърчаване на трансграничната търговия с електроенергия. Да подобри устойчивостта на водните ресурси чрез естествено задържане на водите и укрепване на административния капацитет, както и да подобри кръговото използване, по-специално чрез укрепване на капацитета за третиране на отпадъци.
5.Да подобри резултатите в образованието и процента на завършилите висше образование, както и да увеличи участието на групите в неравностойно положение, по-специално ромите, в качествено образование за всички чрез по-нататъшно повишаване на привлекателността на учителската професия и на дела на учениците, придобиващи квалификация за последващо обучение във висше учебно заведение.
6.Да повиши достъпа до ефективни активни мерки на пазара на труда, по-специално чрез предоставяне на възможности за повишаване на квалификацията и преквалификация на най-уязвимите групи, и да осигури ефективен социален диалог. Да подобри адекватността на социалните помощи и обезщетенията за безработица и да осигури достъп до основни услуги за всички. Да набележи мерки за подкрепа в жилищния сектор за домакинствата с ниски доходи и да увеличи предлагането на жилища, включително социални жилища.
Съставено в Брюксел на година.
За Съвета
Председател