ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 7.5.2025
COM(2025) 191 final
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
относно преразгледания план за действие по Макрорегионалната стратегия на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море
{SWD(2025) 114 final}
Съдържание
1. ВЪВЕДЕНИЕ
2. ПОСТИЖЕНИЯ НА СТРАТЕГИЯТА
3. ПРЕРАЗГЛЕДАНИЯТ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ
4. СТЪЛБОВЕТЕ
5. ХОРИЗОНТАЛНИ ТЕМИ
6. ВЗАИМОСВЪРЗАНИ ТЕМИ
7. ПРИЛАГАНЕ НА СТРАТЕГИЯТА
8. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
1.ВЪВЕДЕНИЕ
В периода 2009—2015 г. Европейският съвет одобри създаването на четири макрорегионални стратегии на Европейския съюз. Като изискват от държавите да обединят ресурсите си и да прилагат междусекторен и многостепенен управленски подход към сътрудничеството, стратегиите разглеждат въпроси, които нито една държава не може да реши ефективно сама. Всички макрорегионални стратегии дават резултати, които подпомагат екологичния, цифровия и справедливия преход, регионалното развитие и растежа. Стратегиите се прилагат успешно вече повече от десетилетие. Макрорегионалната концепция е привлекателна и се радва на значително внимание от страна на заинтересованите страни от публичния и частния сектор, академичните среди и гражданското общество в цяла Европа.
През 2014 г. Европейският съвет одобри създаването на Макрорегионална стратегия на Европейския съюз за региона на Адриатическо и Йонийско море (наричана по-нататък „стратегията“). Това беше третата от общо четири стратегии, които бяха създадени. Регионът е с население от над 70 милиона жители и обхваща 10 държави: четири държави — членки на ЕС (Хърватия, Гърция, Италия, Словения), пет държави кандидатки (Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Сърбия) и една трета държава (Сан Марино). Десетте държави участват на равноправна основа и си сътрудничат по редица въпроси, които могат да бъдат решени само заедно, в полза на всяка държава и на целия регион.
Тази стратегия е уникална с това, че е единствената макрорегионална стратегия, в която държавите — кандидатки за членство в ЕС, са повече от участващите държави членки. Тя е и една от най-трудните от гледна точка на големите социално-икономически различия в региона. Участващите държави споделят необходимостта да се справят с предизвикателствата, засягащи региона по трансграничен и транснационален начин: последиците от изменението на климата, морските и другите отпадъци не спират до границата. Освен това регионът може да се възползва от координирано и по-задълбочено сътрудничество между държавите, например в областта на транспорта, енергетиката и устойчивия туризъм. Социалните различия могат да бъдат преодолени по-добре и чрез последователен регионален подход. Като черпят подкрепа от тази стратегия, държавите от Западните Балкани се възползват от по-задълбоченото сътрудничество в пет основни области, което им помага по пътя към интеграцията в ЕС, например при постигането на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., заложена в Европейския зелен пакт.
Регионът на Адриатическо и Йонийско море е с богато историческо и културно наследство, изобилни природни ресурси и високо равнище на биологично разнообразие. Той има значителен потенциал за развитие на възобновяемите енергийни източници и производството на качествени храни. Но регионът е изправен и пред множество предизвикателства. Изменението на климата има сериозни последици в района. Според анализа, направен във връзка със зелената програма за Западните Балкани, регионът ще трябва да понесе повишаване на температурата с до 4 градуса по Целзий до края на този век 1 . Горските пожари и сушата вече ежегодно създават сериозни трудности. Транспортните и енергийните системи са разпокъсани, често остарели и много райони все още не са добре свързани. Необходимо е да се ускори екологичният преход. Трябва да се развие устойчив сектор на рибарството и аквакултурите в Адриатическо и Йонийско море и да се предотврати прекомерният улов. Масовият туризъм в някои части на региона оставя негативен отпечатък, което показва необходимостта от съвместно, координирано и по-добро управление на туризма.
Интегрирането в Европейския съюз на държавите кандидатки от Западните Балкани е основен приоритет на ЕС. По същия начин за държавите кандидатки, участващи в стратегията, присъединяването към ЕС е приоритет 2 . Въпреки това процесът на присъединяване върви относително бавно. Ниската степен на сближаване е основен проблем за региона на Западните Балкани. Понастоящем брутният вътрешен продукт на глава от населението в региона е около 35 % от средния в ЕС. Това означава, че липсват средства за процеса на присъединяване и свързаните с него реформи, което поражда мащабна външна миграция и проблем с обезлюдяването 3 .
Последното десетилетие беше белязано от множество кризи, а началото на агресивната война на Русия срещу Украйна доведе до нова, по-нестабилна геополитическа ситуация. Общата цел на стратегията през изминалото десетилетие беше да насърчи икономическия и социалния просперитет и растежа в региона чрез повишаване на неговата привлекателност, конкурентоспособност и свързаност. Тази цел остава в сила. Стратегията обаче трябва да бъде актуализирана, за да отрази последните събития и да предостави по-добри решения на сложните и многостранни предизвикателства, пред които е изправен регионът.
В настоящото съобщение се представя преразгледаният план за действие, изготвен в рамките на стратегията. В него се обясняват предисторията, обосновката, промените и начинът, по който стратегията ще реагира на новите и бъдещите промени.
2.ПОСТИЖЕНИЯ НА СТРАТЕГИЯТА
Постигане на резултати по основните приоритети на ЕС
От самото начало стратегията постигна редица положителни и успешни резултати по редица теми. Тя спомогна да се засилят регионалното сътрудничество и работата в мрежа в рамките на четирите първоначални тематични стълба. Стратегията постигна успешни резултати в региона по приоритетите на ЕС за периода 2019—2024 г, по-специално по отношение на Европейския зелен пакт, европейската зелена програма за Западните Балкани и стратегията в областта на цифровите технологии, като осигури междусекторен подход, основан на многостепенно управление и широко участие на заинтересованите страни. Тя също така допринесе за подобряване на интегрираното и устойчиво управление на морското пространство и крайбрежните райони на Адриатическо и Йонийско море. Освен това стратегията адаптира ключови инициативи на ЕС към специфичните нужди и положението в региона.
Стратегията изигра ключова роля и в подкрепата на държавите от Западните Балкани, които извлякоха ползи от ролята си на равноправни партньори в рамките на стратегията. Стратегията помогна да се създаде всеобхватна многостранна система за управление и да се внесе по-голяма стабилност в региона, като насърчава мирния политически и административен диалог по въпроси от общ интерес за участващите държави.
Осезаеми резултати за гражданите
Въздействието на стратегията върху гражданите се откроява най-добре чрез примерите от конкретни проекти, които бяха набелязани, реализирани и изпълнени в рамките на стратегията.
Стратегията подобри управлението на морските басейни в региона чрез изграждане на административен и институционален капацитет в областта на морското управление. Проектът „PoWER“ (Ports as driving Wheels of Entrepreneurial Realm) подкрепи развитието на пристанищата като иновационни центрове за използване на техния стопански потенциал и стимулиране на сътрудничеството между ключовите участници във веригата за доставки на иновации.
Стратегията диверсифицира също така туристическите продукти и услуги в региона, като същевременно спомогна за преодоляване на сезонния характер на търсенето на вътрешен, крайбрежен и морски туризъм. В този контекст с проекта „ADRIONCYCLETOUR“ (Адриатическо-йонийски велосипеден маршрут за устойчив туризъм) се цели да се създаде крайбрежен велосипеден маршрут по цялото крайбрежие на всички партньорски държави — от Италия до Гърция. С него се популяризира историческото, художественото, културното и природното наследство на региона и се поставя акцент върху екотуризма. Този проект е успешен пример за „процеса на внедряване“, което означава, че идеите и приоритетите на стратегията са включени в няколко програми за финансиране в региона, а различните програми предоставят финансиране за различни части от проекта 4 .
Процес на внедряване
Процесът на внедряване е от съществено значение за успеха на стратегията, тъй като, подобно на всички макрорегионални стратегии, тя не разполага със собствен бюджет. Прилагането ѝ зависи от способността да се мобилизират средства от други свързани източници (ЕС, национални, регионални източници и частния сектор) и от добре координираното използване на наличните средства на различни равнища.
Основните източници на финансиране за изпълнение на стратегията са фондовете на ЕС по политиката на сближаване, Инструментът за предприсъединителна помощ, инвестициите и реформите в Плана за растеж за Западните Балкани и Европейският план за инвестиции за държавите от Западните Балкани.
Могат обаче да бъдат проучени и развити всички източници на финансиране. Например проектът „NAMIRS“ (North Adriatic Maritime Incident Response System), който се състои от механизми за сътрудничество и мерки за постигане на високо равнище на готовност и реакция при аварийно замърсяване на морската среда в Словения, Хърватия и Италия, беше разработен като осъществим проект в рамките на стратегията и след това беше финансиран чрез Механизма за гражданска защита на Европейския съюз.
Изграждане на по-силно усещане за ангажираност
В процеса на преразглеждане на плана за действие се открои необходимостта от по-стратегическа визия за изпълнението на стратегията и по-систематичен подход за подобряване на ангажираността и информираността относно стратегията сред всички участващи държави. Това беше подчертано и в доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 2019 г. относно сътрудничеството в региона на Адриатическо и Йонийско море 5 .
3.ПРЕРАЗГЛЕДАНИЯТ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ
През последното десетилетие се появиха редица нови предизвикателства с нарастващо значение в политическия дневен ред, включително разширяването на ЕС, изменението на климата и цифровизацията.
От 2022 г. насам участващите държави, в тясно сътрудничество с Комисията, работиха заедно на много равнища, интегрирано и координирано, за да изготвят преразгледан план за действие, в който са отчетени геополитическите и политическите промени от 2014 г. насам. Преразгледаният план за действие отразява и поуките, извлечени от прилагането на стратегията през годините, като включва настъпилите през последното десетилетие промени в управлението и ръководството на стратегията.
Тези усилия доведоха до преразгледан план за действие, който отразява по-точно потребностите и възможностите на региона и осигурява по-стабилна рамка, която ще позволи на участващите държави да си сътрудничат по-ефективно за постигане на целите на стратегията.
Какво е новото?
a) Първата, много осезаема промяна в преразгледания план за действие е новият пети стълб, допълващ първоначалните четири. Този социален стълб ще се съсредоточи върху действия за повишаване на ангажираността, уменията и заетостта на младите хора, за подобряване на сътрудничеството и координацията в областта на равните и приобщаващи условия на труд и за насърчаване на социалните иновации. Той ще бъде насочен и към по-тясно съгласуване със социалните политики на ЕС.
б) Предишният план за действие съдържаше две взаимосвързани теми. Преразгледаният план за действие има нова структура, с три хоризонтални и три взаимосвързани теми. Хоризонталните теми са от такава важност, че следва да бъдат включени във всички стълбове. Взаимосвързаните теми трябва да бъдат интегрирани в различните стълбове, когато това е уместно и възможно.
Трите хоризонтални теми са: разширяване; изграждане на капацитет; и научни изследвания, иновации и развитие (за повече подробности вж. раздел 5 по-долу).
Трите взаимосвързани теми са: кръговата икономика, екологичното развитие на селските райони и цифровизацията (за повече подробности вж. раздел 6 по-долу).
в) Създадена е нова структура на управление в подкрепа на ефективното прилагане. Новата структура ще спомогне за подобряване на институционалното и ефективното многостепенно управление в региона. От съществено значение ще бъде да се гарантира, че в стратегията активно участват регионите, местните органи, академичните среди, младите хора, предприятията и организациите на гражданското общество.
Системата за управление за първи път включва звено за подпомагане, което вече е създадено и предоставя техническа помощ и помощ, свързана със съдържанието, за да се прилага планът за действие. Звеното за подпомагане ще извършва непрекъснат мониторинг и ще докладва за цялостното изпълнение на стратегията по отношение на целите и заложените крайни продукти и резултати.
4.СТЪЛБОВЕТЕ
В основата на преразгледания план за действие са следните пет стълба. Те представят най-неотложните предизвикателства и теми, по които се очаква да се постигнат най-големи ползи от междусекторното и междурегионалното сътрудничество между държавите в целия регион. В тази връзка преразгледаният план за действие приканва партниращите държави да работят за по-голяма съгласуваност на политиките на всички географски равнища.
Устойчива синя икономика
В рамките на стълб 1 стратегията има за цел да се разработят сини и екологични технологии за устойчиво производство и потребление на морска храна, както и управление и услуги в морските дейности и корабоплаването, за да се подсигури просперитетът на крайбрежните общности и да се защитят вътрешните водоеми, морската и мореплавателната среда.
С действията в рамките на стълб 1 се цели също така да се насърчи Европейският пакт за уменията и институционалните партньорства, да се укрепи регионалният пазар чрез засилване на сътрудничеството в региона, както и да се стимулират участието на заинтересованите страни и стопанските връзки. Изграждането на иновационни екосистеми, които да насърчават научните изследвания и иновациите в областта на екологичните и сините технологии в региона, ще повиши социално-икономическата конкурентоспособност на свързаните с тях сектори както в крайбрежните, така и във вътрешните райони.
Действията в рамките на този стълб ще бъдат насочени и към необходимостта от предотвратяване на прекомерния улов. Ефективното и по-добро управление на риболова в морето и в съответните вътрешни водоеми изисква тясна координация между участващите държави. Необходими са координирани действия за възстановяване и опазване на сладководните ресурси, за да се осигури достъп до здравословна и устойчива прясна вода. Понастоящем високите нива на замърсяване в Адриатическо и Йонийско море застрашават морската среда под формата на отпадъци, микропластмаса, пестициди и антибиотици.
Транспорт и енергетика
Транспортните връзки са от ключово значение за икономическото развитие. Транспортната система в региона е разпокъсана, а инфраструктурата често е остаряла, което пречи на икономическото развитие и затруднява общественото ползване. Железопътният транспорт в региона изостава от средното ниво за ЕС както по отношение на инфраструктурата, така и по отношение на обема на товарните и пътническите превози. В много от участващите държави, и особено в Западните Балкани, качеството на железопътните системи е лошо, а пътищата са опасни.
Поради това преразгледаният план за действие има за цел да се повишат капацитетът и качеството на железопътния и автомобилния транспорт чрез изграждане на връзки, намаляване на местата с недостатъчна пропускателна способност и подкрепа за всеобхватни реформи в железопътния транспорт. Със стратегията ще се подкрепи внедряването на инициативи за устойчив план за градска мобилност, особено в градските възли със силни тенденции на урбанизация. Чрез нея ще се подобрят безопасността и сигурността на пристанищните операции и ще се развие конкурентоспособна, макрорегионална взаимосвързана пристанищна система.
Преразгледаният план за действие има за цел също така да насърчи сигурността на енергийните доставки и да повиши конкурентоспособността на доставките на енергия. Крайната цел е да се развият добре функциониращи пазари на електроенергия, което да се постигне посредством премахване на регулираните цени на дребно на електроенергията, облекчаване на претоварването на мрежите, интегриране на възобновяемите енергийни източници в енергийните мрежи и осигуряване на безпрепятствен трансграничен обмен на електроенергия. Днес липсата на капацитет на мрежата за разпределяне на променливата енергия от възобновяеми източници е фактор, който ограничава прехода към възобновяема енергия. Необходимо е да се оценят и отстранят пречките пред усвояването и разпределянето на слънчевата и вятърната енергия. Декарбонизацията на енергийните системи и преходът към икономики с нулеви нетни въглеродни емисии ще доведат до широкомащабно внедряване на възобновяеми енергийни източници и други нисковъглеродни енергийни варианти, до по-голяма енергийна ефективност и до по-висока електрификация.
Околна среда
Регионът на Адриатическо и Йонийско море е все по-силно засегнат от изменението на климата, включително от повишаването на морското равнище, ерозията, морската интрузия, проникването на солена вода, недостига на вода, сушите и загубата на биологично разнообразие.
Морският транспорт оставя значителен отпечатък върху морската среда, а морските пътища с интензивен трафик са критични точки по отношение на случаите на изхвърляне на нефт. Прекомерният улов е друг основен проблем, а замърсяването от сухоземни източници е сериозно морско предизвикателство, причинено от изхвърлянето на замърсители в морето. Ефективното управление на отпадъците е от решаващо значение, особено по крайбрежието, което подчертава, че е важно да се прилага цялостен подход за справяне с този проблем.
Морското и крайбрежното биологично разнообразие в региона се нуждаят от защита. Акцентът на действията по този стълб ще включва по-добро управление на биологичното разнообразие и по-добра координация на морското пространствено планиране и интегрираното управление на крайбрежието. Необходимо е да се разрешат екологичните проблеми, произтичащи от баластните води и други изпускания в морето от вътрешните и преходните води. Управлението на природните ресурси в защитените зони ще се подобри чрез засилване на трансграничното сътрудничество.
Устойчив туризъм
Регионът е силно зависим от туризма. Налице е очевидна необходимост от по-добро управление на туристическите потоци, за да се балансира търсенето през различните сезони, да се избегнат безработицата през слабите сезони и отрицателното въздействие на свръхтуризма върху природата и местната околна среда през най-активните сезони.
Необходимо е да се предприемат действия за повишаване на нивото на познания за устойчивото и интелигентно управление на дестинациите сред малките туристически предприятия и заинтересовани страни. Ще бъде предоставена подкрепа за изготвяне на национални насоки за обучение и образование в туристическите сектори и за ефективно прилагане на Европейския пакт за уменията в туристическата екосистема.
Ще бъде оказана подкрепа също така за насърчаване на селския туризъм, биологичните продукти и за популяризиране на концепцията за средиземноморската диета. Съществува голяма вероятност на заден план да останат по-тесните връзки между устойчивия туризъм и хранителния сектор, които водят до конкурентни предимства, увеличаващи икономическата, екологичната и социалната устойчивост на региона. В по-широк смисъл с плана за действие ще се повишат конкурентоспособността, издръжливостта и устойчивостта на хранително-вкусовия и селскостопанския сектор.
По-голямо социално сближаване
Регионът на Адриатическо и Йонийско море е изправен пред значителни социални и икономически предизвикателства, включително застаряващо население, дисбаланси на пазара на труда, социално изключване, приток на бежанци, бедност и обезлюдяване.
Действията в рамките на новия пети стълб имат за цел регионът да се приспособи към стратегиите и политиките на ЕС за подобряване на социалното сближаване и ще помогнат за повишаване на ангажираността, уменията, равните възможности и достъпа до пазара на труда на младите хора. Стратегията ще предвижда междусекторен подход в тези области и ще се разработят мерки, които да предоставят повече възможности на младите хора и да увеличават капацитета им за активно участие в социално-икономическия живот. Чрез нея ще се насърчава равнопоставена и приобщаваща трудова среда и ще се разработват и хармонизират политики за повишаване на уменията с цел подобряване на възможностите за работа. Тя ще се основава на концепцията за социалните иновации и социалната икономика, като ще се засилят сътрудничеството и трансферът на знания в тази област чрез насърчаване на адриатическо-йонийската екосистема, която да благоприятства социалните иновации.
5.ХОРИЗОНТАЛНИ ТЕМИ
В отражение на интегрирания и координиран характер на въпросите, разглеждани в стратегията, всичките пет стълба трябва да обхванат следните три хоризонтални теми.
Разширяване
Бързите промени в геополитическата ситуация през последните години след агресивната война на Русия срещу Украйна пренаредиха политическата и икономическата подредба на региона. Разширяването на Европейския съюз се превърна в основен приоритет на ЕС. Настоящата стратегия ще подкрепи държавите кандидатки в ускоряването на процеса на присъединяване и в приобщаването им към ЕС.
Аспектът на разширяването ще се отчита от всички стълбове на стратегията, които ще допринасят за процеса на присъединяване чрез осъществяване на съответните действия. Това ще включва подкрепа за реформите, изготвяне на планове и съвместни проекти в различни области, което ще доведе до по-добро привеждане в съответствие с политиките на ЕС и по-бърза интеграция на държавите кандидатки в ЕС.
Изграждане на капацитет
Надеждният и ефективен административен капацитет е предпоставка както за успешен процес на управление, така и за прилагане на планираните мерки в рамките на макрорегионалната стратегия. Естеството на тези усилия, които включват много държави и партньори, изисква механизми за тясна координация във всички участващи държави и помежду им. Успоредно с това изграждането на капацитет е неразделна част от процеса на разширяване: държавите кандидатки трябва да развият собствения си административен капацитет, за да бъдат готови и способни да се справят с изискванията на членството в ЕС.
Следователно всички стълбове на стратегията ще допринесат, където е необходимо, за действията за изграждане на капацитет и подобряване на качеството на управлението в региона.
Научни изследвания, иновации и развитие
Научните изследвания и иновациите са неизменни приоритети за развитието и процъфтяването на всяка държава и на по-широкия регион, от който тя е част. В това отношение е задължителна и способността за превръщане на иновативни решения в стоки и услуги, които да се реализират на пазара. Преразгледаният план за действие ще помогне науката и изследванията в държавите кандидатки да се приведат в съответствие с Европейското научноизследователско пространство, като по този начин ще бъдат подкрепени иновативните МСП и стартиращите предприятия в целия регион.
Всички стълбове, където е приложимо, ще допринесат за укрепване на научните изследвания и иновациите в региона. Действията ще бъдат свързани със стратегиите за интелигентна специализация, създадени от държавите и регионите.
6.ВЗАИМОСВЪРЗАНИ ТЕМИ
В процеса на преразглеждане на плана за действие бяха набелязани редица теми, които биха могли да образуват самостоятелни тематични стълбове. След преглед обаче се установи, че тези теми се припокриват с няколко други стълба. За да се избегне създаването на твърде много стълбове, три допълнителни теми бяха разработени като взаимосвързани теми за действие в рамките на няколко стълба.
Кръгова икономика
Невъзможно е да се постигне неутралност по отношение на климата, без да се премине към изцяло кръгова икономика. Моделът на кръговата икономика, който включва запазване на стойността и ресурсите в икономиката за възможно най-дълъг период от време и свеждане до минимум на генерирането на отпадъци, намалява натиска върху природните ресурси и подкрепя устойчивия растеж.
Преразгледаният план за действие предвижда прилагането на подходи на кръговата икономика в широк кръг сектори. Това ще се случи в рамките на стълб 1, в който се акцентира върху екологичните и сините технологии за намаляване на човешкото въздействие върху околната среда и водите, в стълб 2, в който се акцентира върху възобновяемата енергия, и в стълб 4, в който се акцентира върху устойчивия и екологичен туризъм.
Развитие на градските и селските райони
Значителен дял от региона на Адриатическо и Йонийско море са селски райони. Определянето на екологичното развитие на селските райони като взаимосвързан въпрос подчертава колко е важно и какво предизвикателство представлява постигането на баланс между синьото и екологичното развитие на региона като цяло.
Действията ще бъдат съгласувани с дългосрочната визия за селските райони на ЕС 6 и с Пакта за селските райони на ЕС, чиято цел е да се постигне напредък към по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони до 2040 г. Те ще обхващат по-специално демографските предизвикателства и ще подкрепят ефективното право на гражданите да останат на мястото, което смятат за свой дом. Преразгледаният план за действие включва в различна степен връзки с екологичното развитие на селските райони по всичките пет стълба, като се набляга на подкрепата за местните рибарски общности, устойчивото производство на енергия, мобилността, околната среда и селскостопанските практики и на предотвратяването на изтичане на мозъци. Това е отразено и в хоризонталните теми във връзка с по-добрите условия на живот и свързаността.
Цифровизация
Цифровият преход е от съществено значение за конкурентоспособността на предприятията в региона. Със стратегията ще бъдат подкрепени действия за цифровизация във всички сектори на икономиката, като ще се гарантира, че ползите са достъпни за всички граждани и заинтересовани страни. Приоритет на стратегията е създаването на мрежа от центрове за цифрови иновации в региона. След това вниманието ще се насочи към подпомагане на създаването на по-здрави връзки в рамките на мрежата. Цифровизацията засяга всички сектори. Поради това действията в тази област ще бъдат интегрирани във всички стълбове на стратегията.
7.ПРИЛАГАНЕ НА СТРАТЕГИЯТА
Управлението на стратегията има тристепенна структура: политическа, координационна и изпълнителна. Редица предизвикателства в процеса на управление разкриват наличието на още възможности за подобряване на всички тези равнища. Ограниченото участие на институциите, голямото текучество на персонал и ограничените резултати от процеса на внедряване са все фактори, които подкопаваха ефективността на стратегията в миналото.
В този контекст участващите държави и основните заинтересовани страни положиха значителни усилия за изграждане и осигуряване на по-ефективно и ефикасно управление на стратегията на всички равнища.
За тази цел от основно значение е укрепването на политическия ангажимент: националните, регионалните и местните органи на съответните държави следва да осигурят по-стратегическо ръководство, за да се преодолее несъответствието между амбициозни политически ангажименти и административна способност за изпълнението им.
Управлението на преразгледаната стратегия също така ще укрепи управленския капацитет на стратегическо ниво, ще повиши ефективността на вземането на решения и ще затвърди основания на резултатите подход. Освен това то ще овласти заинтересованите страни, ще изгради у тях по-силно чувство за съпричастност и ще ги насърчи да работят в мрежа, да си сътрудничат и да участват в прилагането и развитието на стратегията. Ясните връзки с изготвянето на политики на национално и регионално равнище ще допринесат за увеличаване на участието на съответните министерства, на други публични органи и на гражданското общество и за укрепване на политическата подкрепа и прилагането в държавите, участващи в стратегията.
Политическо равнище, равнище на координация и равнище на изпълнение на управлението
На политическо равнище управлението се представлява от министрите на външните работи, министрите на европейската интеграция, когато е приложимо, и министрите или органите, отговарящи за политиката на сближаване. Те осигуряват политическото и стратегическото ръководство на стратегията. Очаква се в бъдеще регионалните органи също да играят важна роля в тези дискусии.
Годишното ротационно председателство има утвърдена роля, тъй като участващите държави признават значението му за определянето на стратегическата насока на стратегията. Въведена е и система на „тройно председателство“ (предишно, настоящо и бъдещо председателство), за да се подобрят координацията и приемствеността между председателствата.
Националните координатори осъществяват координацията на стратегията в рамките на участващите държави и между тях. Заедно те изпълняват функцията на свързващо звено между политическото равнище — на което докладват за прилагането и представят предложения — и равнището на изпълнение — на което предоставят стратегически насоки. Много участващи държави са въвели механизми за многостепенна координация на национално равнище, които дават окуражаващи резултати. Необходимо е обаче да се осигури по-голяма приемственост на персонала и достатъчна административна подкрепа.
Ролята на ключовите изпълнители (координатори на стълбове и членове на тематични ръководни групи) нарасна значително, тъй като те ръководят всекидневното прилагане на плана за действие.
Многостепенната и многостранна система за управление на стратегията включва широк кръг от транснационални, междусекторни и междурегионални участници в различни видове дейности. Преразгледаният план за действие ще включва нови заинтересовани страни и ще създаде нова динамика и нови начини на сътрудничество.
Организациите на гражданското общество играят жизненоважна роля за по-доброто вземане на решения, като приобщават местните и регионалните общности към стратегията. В този контекст Форумът на адриатическите и йонийските търговски камари, Форумът на адриатическите и йонийските градове и Асоциацията на университетите от региона на Адриатическо и Йонийско море вече представляват мрежи от над 120 органа и институции. Тези организации следва да бъдат по-тясно ангажирани със стратегията. В по-широк план е необходима допълнителна работа за мобилизиране на гражданското общество и местните общности около общите цели.
След създаването на Младежкия съвет в преразгледания план за действие се признава важността на включването на младите хора в процеса на управление. Важно е да се достигне до младите хора, за да им се даде възможност да извършват дейности съобразно своите интереси и предизвикателства.
8.ЗАКЛЮЧЕНИЕ
След 10 години положителен напредък е време стратегията на ЕС за региона на Адриатическо и Йонийско море да смени посоката и да се адаптира към новите геополитически и политически предизвикателства, пред които е изправен регионът днес. С укрепена управленска структура, преразгледан и разширен списък с приоритетни теми и по-силна и по-ефективна система за мониторинг и оценка, стратегията и нейните 10 участващи държави са готови да започнат нова ера на макрорегионално сътрудничество.
Комисията ще продължи да предоставя необходимата подкрепа и съвети на партньорите по стратегията. Тя ще инвестира време и ресурси, за да помогне на региона успешно да постигне общите цели. В същото време Комисията подчертава, че крайната отговорност за изпълнението на стратегията се носи от участващите държави, и акцентира върху значението на дългосрочния политически ангажимент на високо равнище от всички участващи държави, за да се гарантира, че стратегията ще постигне общите си цели.
Преразгледаният план за действие предлага решения и дава нови идеи за това как да се отговори на предизвикателствата и възможностите, пред които е изправен регионът на Адриатическо и Йонийско море. Комисията категорично подкрепя тези усилия и преразгледания план за действие.
Насоки за изпълнението на зелената програма за Западните Балкани SWD(2020)223 от 6 октомври 2020 г eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/PDF/?uri=CELEX:52020SC0223
Стандартно проучване „Евробарометър 99“ — пролет 2023 г.
Нов план за растеж за Западните Балкани, ноември 2023 г., Европейска комисия.
С три отделни програми на политиката на сближаване са финансирани части от този проект: Interreg Италия—Словения, Interreg Италия–Хърватия и регионалната програма Фриули–Венеция Джулия.
„Territorial wide area cooperation in the Adriatic-Ionian region: Outlook on future Transnational Cooperation in the Region“, ОИСР, 2019 г.
COM(2021) 345 final.