ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 4.4.2025
COM(2025) 170 final
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно текущото състояние на управлението на миграцията в континенталната част на Гърция
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 4.4.2025
COM(2025) 170 final
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ
относно текущото състояние на управлението на миграцията в континенталната част на Гърция
1.Въведение
През последните десет години Гърция е една от най-засегнатите държави членки, когато става въпрос за нередовно пристигащи граждани на трети държави на нейните сухопътни и морски граници, което създава значителни предизвикателства и поставя националната ѝ система за управление на миграцията под значително напрежение.
За да се справят с тези сериозни предизвикателства, да повишат националния капацитет и да подобрят процедурите за управление на миграцията, Комисията и агенциите на ЕС (Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), Агенцията на ЕС в областта на убежището (EUAA), Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), наричани по-долу „агенциите на ЕС“) работиха особено интензивно с гръцките власти. Тази работа способства за установяването на цялостна система за управление на миграцията и беше подкрепена със значителни финансови, оперативни и технически средства в помощ на съответните отговорни министерства и служби.
От страна на Комисията бяха положени също така усилия за подобряване на цялостното прилагане на Регламент „Дъблин III“ 1 , по-специално за осъществяването на прехвърлянията на кандидати за международна закрила като предварително условие за доброто функциониране на системата от Дъблин. Това беше особено предизвикателство за Гърция и заслужаваше специална подкрепа от Комисията. През 2016 г. Комисията прие няколко препоръки, отнасящи се по-специално до прехвърлянията към Гърция по регламента „Дъблин“ 2 . Неотдавна Комисията работи съвместно с държавите членки по пътна карта за подобряване на осъществяването на прехвърлянията по Регламент „Дъблин III“ („пътна карта по Регламент „Дъблин III“) като необходима предпоставка за плавния преход към системата, установена съгласно Регламента относно управлението на убежището и миграцията 3 .
В резултат на това постоянно сътрудничество и подпомагане, както и на значителните усилия от страна на гръцките власти през последните години, управлението на миграцията в Гърция се подобри значително. Гърция създаде функциониращи системи за убежище и приемане, както и оперативни рамки в ключови области на управлението на миграцията. Гърция също така инвестира в нови инициативи в различни области, като например всеобхватна система за подкрепа на непридружените ненавършили пълнолетие лица, информационни системи за убежище и приемане, благодарение на които се увеличава ефективността на процесите, както и скрининг по границите. Те са особено важни за прилагането на Новия пакт за миграцията и убежището.
Постоянно висок през последните две години остава броят на незаконно пристигащите в Гърция, главно през островите Лесбос, Хиос, Кос, Лерос и Самос, както и през сухопътната граница в област Еврос 4 . Същевременно Гърция остава една от основните държави на транзит 5 , като кандидати за международна закрила и лица, на които е предоставена такава закрила, се придвижват по неразрешен начин от континенталната част на Гърция към други държави — членки на ЕС, където отново кандидатстват за закрила.
В настоящото съобщение е представен актуализиран обобщен преглед на текущото състояние на системите за убежище и приемане в континенталната част на Гърция. Неговият обхват е съсредоточен върху ситуацията в континенталната част на страната, където се приемат прехвърлянията по Регламент „Дъблин“. Съобщението е насочено по-конкретно към положението и наличните услуги за мигрантите, по-специално за тези, които се връщат обратно или биват прехвърлени в Гърция от други държави — членки на ЕС, независимо дали са кандидати за международна закрила съгласно Регламент „Дъблин“ или лица, на които е предоставена международна закрила. Основната цел на съобщението е да се предостави актуална информация на органите на държавите членки в ЕС, за да могат служителите, разглеждащи тези случаи, да разполагат с необходимата информация за безпрепятственото им обработване. Това е важно, за да се гарантира ефективното функциониране на цялостната система за управление на миграцията в ЕС, основана на тясно сътрудничество между държавите членки.
2.Оперативна и финансова подкрепа, предоставяна на Гърция
Европейската комисия („Комисията“) и агенциите на ЕС подкрепят държавите членки в разработването и прилагането на системи за управление на миграцията, които са пригодни за целта и са в съответствие с достиженията на правото на ЕС.
Като част от тази работа в целия ЕС, Комисията и агенциите на ЕС предоставят значителна финансова, оперативна и техническа подкрепа на отговорните министерства и служби в Гърция с цел да те бъдат подпомогнати в управлението на миграцията. Това доведе до тясно сътрудничество със съответните гръцки органи и до обмен на информация за ситуацията в Гърция.
През септември 2020 г. — по време на представянето на Новия пакт за миграцията и убежището и придружаващите го предложения и след унищожаването от пожар на основната структура в Мория на гръцкия остров Лесбос — Комисията създаде специална оперативна група за управление на миграцията 6 („оперативната група“), която да отговаря за работата на Съюза по стратегическите, оперативните, правните и финансовите въпроси на управлението на миграцията 7 . Оперативната група доразви подкрепата, която Комисията и агенциите на ЕС предоставят на оперативно и финансово равнище, включително чрез разгръщане по места в Италия, Малта, Кипър, Испания и Гърция от кризата с миграцията и бежанците през 2015 г. насам.
Подкрепата от страна на оперативната група включва координация със съответните национални органи, международни организации и други заинтересовани страни в следните области:
·управление на пристиганията и регистрация на кандидатите за международна закрила, на лицата, на които е предоставена временна закрила и на незаконно пребиваващите граждани на трети държави;
·осигуряване на подходящи центрове за настаняване;
·закрила на непридружени ненавършили пълнолетие лица и други уязвими групи;
·прилагане на ефективни процедури за убежище и връщане;
·изпълнение на различни схеми за доброволно преместване;
·управление на границите в съответствие с достиженията на правото от Шенген;
·насърчаване на политиките за интеграция и достъпа до социални права.
Общият размер на финансовата подкрепа по линия на фондовете на ЕС в областта на вътрешните работи, предоставена на Гърция от 2015 г. насам, е малко над 5 млрд. евро, с което на Гърция са осигурени средства за амбициозна, стабилна и всеобхватна политика за управление на миграцията, отразяваща значителната отговорност, носена от Гърция. През програмния период 2014—2020 г. на Гърция са предоставени повече от 3,39 млрд. евро за управление на миграцията и границите по линия на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС — граници и визи, полиция) и Инструмента за спешна подкрепа в рамките на Съюза (ИСП). В рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. досега са предоставени над 1,66 млрд. евро по линия на фондовете в областта на вътрешните работи (ФУМИ, Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика, ФВС) в подкрепа на изпълнението на съществуващите и предстоящите приоритети в областта на миграцията, управлението на границите и вътрешната сигурност. Гърция също така е изтеглила приблизително 681 млн. евро от своя кохезионен пакет (почти 3 %) за посрещане на нуждите, свързани с управлението на миграцията, и е поискала да изтегли още 2 % от горепосочените фондове
Голяма част от фондовете на ЕС в областта на вътрешните работи се използват за подобряване на капацитета за приемане, условията на живот на мигрантите и сигурността в Гърция. Това включва например укрепване на медицинското обслужване на кандидатите за международна закрила, рационализиране на процедурите за предоставяне на убежище, преместване на кандидати за международна закрила и лица, на които е предоставена такава закрила, в държави членки и в държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) 8 , както и увеличаване на връщанията на лица без право на престой в ЕС.
Благодарение на работата на оперативната група стана възможно да се усили оперативната подкрепа, предоставяна на Гърция от Комисията и агенциите на ЕС от 2015 г. насам. Комисията разположи служители на място в Гърция, които работят в тясно сътрудничество с националните органи, агенциите на ЕС, международни организации и гражданското общество, за да помогнат да се гарантира ефективното управление на миграцията. През последните две години екипът се състоеше от около девет души (служители на ЕС и национални експерти, командировани от държавите членки). Развърнатият екип си сътрудничи с всички съответни министерства, като например Министерството на миграцията и убежището, както и с Министерството на труда и социалното благосъстояние, Министерството на социалното сближаване и семейството, Министерството за защита на гражданите, Министерството на морското дело и островната политика, Министерството на образованието, Министерството на здравеопазването и Министерството на отбраната, а също и с организации на гражданското общество, международни организации, местни и регионални власти и общности, пребиваващи в центровете.
Агенциите на ЕС осигуряват значителна част от оперативната подкрепа на ЕС за Гърция в съответствие със съответните си правомощия и достиженията на правото на ЕС, и при пълно спазване на Хартата на основните права на ЕС.
Агенцията на ЕС в областта на убежището (EUAA) продължава да предоставя оперативна подкрепа и техническа помощ на Гърция чрез последния оперативен план (2025 г.) 9 . Целта на плана е да се повиши националния капацитет в областта на убежището, приемането и уязвимите лица чрез развръщане на около 450 експерти и 100 преводачи. Освен това гръцките власти понастоящем осъществяват няколко стратегически действия по отношение на плановете за бъдещето на националната система за приемане с оглед изпълнението на необходимите изисквания по Пакта. Постепенното намаляване и плавното предаване на оперативната помощ на EUAA се счита за необходимо за укрепване на устойчивостта и е тясно свързано с продължаващите усилия на властите да назначат допълнителен персонал и повишат допълнително собствения си институционален капацитет.
Европейската агенция за гранична и брегова охрана Frontex има дългогодишно сътрудничество с Гърция и подпомага Гърция с около 460 гост служители, които извършват наблюдение на границата и оказват съдействие, свързано с идентифицирането и регистрирането на пристигащите мигранти, както и с разпитите, скрининга и техническото оборудване. Frontex и Гърция си сътрудничат и в други дейности, като например обучение и изграждане на капацитет.
Европол продължава да оказва оперативна помощ, по-специално на гръцките правоприлагащи органи — гръцката полиция и гръцката брегова охрана, при управлението на миграционните потоци в съответствие със своите отговорности и правомощия. Европол улеснява и подпомага трансграничните разследвания на държавите членки, насочени към разбиването на престъпните мрежи, участващи в организирана контрабанда на мигранти, трафик на хора, документни измами и други форми на тежка и организирана престъпност и тероризъм.
В рамките на своите правомощия да съдейства и предоставя експертен опит в областта на основните права на институциите, органите и агенциите на Европейския съюз, както и на държавите членки, Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) извършва широк набор от дейности, включително мониторинг и консултиране. Представители на FRA редовно посещават центровете за приемане и идентификация с цел да установяват пропуски в областта на основните права и потенциални рискове от нарушаване на основните права, да събират и разпространяват добри практики и да споделят експертен опит в областта на основните права 10 .
Международни организации и организации на гражданското общество предоставят подкрепа по цялата територия на Гърция. Въпреки трудните условия много организации на гражданското общество продължават да работят активно във всички области на миграцията 11 . Често те работят в тясно сътрудничество с гръцките власти, включително например за предоставяне на устен превод, правна помощ, здравни грижи, парична помощ и неформално образование, както и за оказване на подкрепа на непридружени ненавършили пълнолетие лица и семейства с деца .
И накрая, Гърция получи подкрепа и по линия на двустранни спогодби с други държави — членки на ЕС и на Европейското икономическо пространство (ЕИП) 12 , които финансираха конкретни проекти 13 и развърнаха специализиран персонал, по-специално в областта на закрилата на непридружените ненавършили пълнолетие лица. ЕС и асоциираните държави подпомогнаха Гърция също и чрез доброволно преместване — първо по схемата за доброволно преместване, действала в периода 2020—2023 г., по която от Гърция са преместени над 5000 души, а понастоящем по доброволния механизъм за солидарност след политическата декларация от юни 2022 г., благодарение на което до средата на февруари 2025 г. са осъществени над 2100 прехвърляния от Гърция.
3.Условия за приемане в континенталната част на Гърция
3.1Система за приемане
С подкрепа от Комисията Министерството на миграцията и убежището положи значителни усилия за изграждане на капацитет с цел подобряване на системата за приемане, създаване и устойчиво управление на инфраструктури и въвеждане в действие на ключовите държавни служби, отговарящи за управлението на миграцията. Въпреки това системата на Гърция за приемане на кандидати е изправена и пред опасения относно жизнените стандарти, както и пред системни предизвикателства, преди всичко поради големия брой нередовно пристигащи през последните 10 години, като този брой намалява през пандемията от COVID-19 (2020—2021 г.) и отново достига повишени равнища през 2023 г. и 2024 г. 14
През последните години Гърция постепенно централизира управлението и координацията на центровете за настаняване. Службата за приемане и идентификация (СПИ) е държавният орган, който отговаря за управлението на приемането, идентификацията и регистрацията на пристигащите в Гърция кандидати за международна закрила и на мигрантите с нередовен статут. Службата разполага със служители по регистрация, служители по скрининг, социални работници и психолози, правни съветници, охранители и административен персонал, и играе решаваща роля при управлението на процесите, свързани с миграцията. Персоналът на СПИ изпълнява задачи по регистрацията, предоставянето на информация, идентифицирането на уязвими лица, управлението на обекти и административните процедури, свързани с кандидатите за международна закрила. Услугите по сигурността, поддръжката и почистването се предоставят от външни партньори на СПИ по рамкови договори, а медицинските и психосоциалните услуги се предоставят от Международната организация за миграция (МОМ) по линия на проекта „Хипократ“ (вж. по-долу). Агенцията на ЕС в областта на убежището (EUAA) подпомага СПИ с командировани експерти, които включват специализиран персонал в центровете за настаняване и персонал по стратегическа подкрепа в централата.
През последните години в областта на приемането са въведени редица оперативни рамки и инструменти за подобряване на управлението и функционирането на центровете за настаняване, включително с приноса и подкрепата на EUAA. Наред с другото те включват управление на обекти, управление на отделни случаи, комуникация и предоставяне на информация, логистично осигуряване, самооценка на условията на приемане, процедури за регистрация, както и специализирани рамки за закрила на непридружени ненавършили пълнолетие лица и уязвими кандидати.
През последното десетилетие гръцкото Министерство на миграцията и убежището успя да рационализира системата за приемане и броя на функциониращите съоръжения, като реши кои центрове за настаняване в континенталната част следва да бъдат модернизирани и кои — закрити, с акцент върху закриването на центрове, които са твърде малки, неефективни от гледна точка на разходите или много отдалечени, и поддържането на центрове, които предлагат по-добри условия за приемане и улеснен достъп до услуги. Към януари 2025 г. функционират 22 центрове за настаняване 15 (от които 10 в Южна Гърция и 12 в Северна Гърция). Освен това три центъра са специално предназначени за пристигащи за първи път и включват услуги за регистрация на молби за убежище (т.нар. центрове за приемане и идентификация) 16 . Броят на центровете за настаняване от открит тип в континенталната част се счита за достатъчен с оглед на пристигащите в Гърция. През януари 2025 г. общият капацитет на всички 22 центъра за настаняване в континенталната част е 21 393 места при степен на запълване на капацитета от 56 %, а капацитетът на трите центъра за регистрация и идентификация е 5163 места при запълване 59 % 17 . Горепосочените съоръжения са основната форма на настаняване на кандидатите за убежище, с изключение на специализираните помещения за непридружени ненавършили пълнолетие лица. На 21 март 2025 г. министърът на миграцията и убежището обяви предстоящото закриване на три центъра, две от които се намират в континенталната част (Елефсина и Волос) 18 .
Центровете за приемане са съоръжения от отворен тип, управлявани от гръцките органи с подкрепата на международни организации, агенциите на ЕС и НПО. Във всички центрове са осигурени основните условия за подслоняване на хора през лятно и зимно време. Вече не се извършва настаняване в палатки, а шатрови конструкции понастоящем се използват само в центровете в Коринт, Кацикас и Филипиада. Равнището и състоянието на инфраструктурата може да варират между отделните центрове, като в някои случаи наличният капацитет е намален поради повреди, неизпълнение на ремонтни работи или липса на резервни части.
Съгласно съществуващата рамка е предвидено предоставянето на някои ключови услуги във всички центрове в континенталната част, а именно: жилищно настаняване и подслон, храна и средства от първа необходимост, включително парична помощ, подкрепа за здравето, информационна и правна помощ. В центровете за приемане и идентификация се осъществява здравен скрининг и оценка на уязвимостта. Възможни са разлики в качеството и наличността на тези услуги в зависимост от вида на съоръжението, местоположението и наличното финансиране, но въпреки това се поддържа задоволително равнище на условията за приемане. Паричната помощ за кандидатите се управлява от Министерството на миграцията и убежището от октомври 2021 г., като понастоящем се наблюдават закъснения.
Услугите по почистване, поддръжка и охрана, управлявани от Службата за приемане и идентификация, допринесоха до голяма степен за ежедневното управление на центровете за настаняване, с което се подобриха условията на живот в приемните центрове и сигурността в тях, като се създаде безопасна среда. За управлението на тези услуги Министерството на миграцията и убежището използва рамкови договори, което позволява гъвкавост в зависимост от нуждите. Безопасността и сигурността също са подобрени след преглед на специфичните за обекта рискове и оказана подкрепа за изграждане на капацитет за предотвратяване и управление на извънредни ситуации.
Като цяло условията за приемане в приемните центрове в континенталната част на Гърция значително са се подобрили от 2015 г. насам и като цяло може да се считат за задоволителни по отношение на осигурените съоръжения, инфраструктура, оборудване и услуги, включително с финансова подкрепа от ЕС. Освен това тези центрове изиграха важна роля за намаляване на пренаселеността на островите. Бяха установени обаче някои пропуски, както и смущения в предоставянето на важни услуги, като например на устен превод, транспорт, правна помощ и парична помощ. Организациите на гражданското общество докладваха за спирането на тези услуги, както и за други ограничения, свързани най-вече с отдалеченото местоположение на някои центрове и произтичащите от това затруднения във връзка със социалната интеграция. В края на 2024 г. гръцките власти посочиха, че предприемат мерки на централно равнище за отстраняване на тези пропуски чрез подписване на нови договори и споразумения. В този контекст е важно да се отбележи, че съществуващите пропуски не представляват недостатъци по смисъла на член 3, параграф 2 от Регламент „Дъблин III“, т.е. с особено висока степен на сериозност, водеща до ситуация на крайна материална нищета, която не позволява на кандидата да посрещне най-основните си нужди 19 . Комисията продължава да работи в тясно сътрудничество с гръцките власти, за да гарантира, че необходимите услуги продължават да се предоставят и след приключването на проектите с финансиране от ЕС. Един от примерите е проектът „Подпомагане на гръцките власти при управлението на националната система за приемане на търсещи убежище лица и уязвими мигранти“. Проектът, с бюджет от над 191 млн. евро, гарантира навременното предоставяне на ключови услуги при гъвкав подход в зависимост от възникналите нужди, включително снабдяването със средства от първа необходимост като гориво или комплекти с нехранителни продукти, докато услугите, свързани с управлението на центровете в континенталната част, са поети от националната програма на Гърция по ФУМИ, което гарантира устойчива реакция.
Информационните системи, работещи в гръцките съоръжения за настаняване, се регулират от съществуващата национална рамка. Някои участници обаче изразяват загриженост по отношение на въздействието на тези информационни системи върху защитата на данните и основните права. Гръцкият орган за защита на данните (ОЗД) наложи глоба на Министерството на миграцията и убежището във връзка с инсталирането на системите HYPERION и CENTAUR в съоръженията за приемане и настаняване на кандидати за убежище. Министерството на миграцията и убежището предприе последващи действия и публикува съответната оценка на въздействието върху защитата на данните (ОВЗД) и оценка на въздействието върху основните права (ОВОП) за информационните системи на своя ведомствен уебсайт 20 .
За дейностите, финансирани по линия на фондовете на ЕС в областта на вътрешните работи за периода 2021—2027 г. 21 , следва да бъдат изпълнени хоризонталните отключващи условия (ХОУ), едно от които е свързано с механизмите за гарантиране на спазването на Хартата на основните права на Европейския съюз при изпълнението на програмите, подкрепяни от тези фондове. Държавите членки трябва да докажат спазването на ХОУ към момента на приемане на националните програми и по време на тяхното изпълнение. При неизпълнение на ХОУ за Хартата на равнището на съответната специфична цел Комисията не възстановява засегнатите разходи. В случая на Гърция в началото на програмния период това изискване е счетено за изпълнено от Гърция, което позволява изплащането на средства от Съюза.
В резюме, за да изпълни тези изисквания, Гърция е създала тристепенна система, основана на:
·процедури за вътрешен контрол, чрез които се извършва разследване и наказателно преследване на престъпни деяния, възникнали в контекста на операциите на гръцката полиция или гръцката брегова охрана;
·разследвания от независими органи като гръцкия омбудсман и националния орган за прозрачност, както и
·възможност прокуратурата да разследва твърдения въз основа на съответна жалба, публикации в средствата за масова информация или доклади на международни организации и НПО.
3.2Здравеопазване
Комисията подпомага Министерството на миграцията и убежището и Министерството на здравеопазването на Гърция при осигуряването на достъп до медицински грижи, грижи за психичното здраве и психосоциална подкрепа на кандидатите за международна закрила в Гърция и на лицата, на които е предоставена такава закрила. Здравни услуги се предоставят както в центровете за настаняване, така и в други структури (клиники, управлявани от НПО или обществени болници).
От юли 2024 г. медицинските грижи се подпомагат чрез проекта „Хипократ“ 22 от медицински екипи, развърнати на място във всички обекти за настаняване от отворен тип в континенталната част на Гърция. Целта на проекта е да се подобри гъвкавото предоставяне на здравни услуги по всеобхватен начин, особено като се имат предвид недостатъците от миналото, които бяха свързани предимно с предизвикателства при намирането и наемането на медицински персонал в условия на всеобщ недостиг. Проектът е насочен и към преодоляването на съществуващите пропуски, по-специално чрез адекватни и навременни оценки на уязвимостта (идентифициране на уязвими кандидати) и насочване към специализирани грижи, и чрез засилване на вниманието към грижите за психичното здраве както на настанените лица, така и на персонала в центровете за настаняване.
Проектът „Хипократ“ се управлява от гръцкото Министерство на миграцията и убежището и се изпълнява от МОМ и външен доставчик на здравно обслужване. Ключовите задължения по договора са предоставяне на здравни услуги в първичната помощ, идентифициране на уязвими лица при пристигане и по време на процеса на предоставяне на убежище, организиране на транспорт до външни доставчици на здравно обслужване, използване на мобилни клиники, оборудвани с детски отделения, лаборатории, рентгенови апарати и приемни помещения, включително рентгенолози, лаборанти и шофьори, както и осигуряване на медицинско оборудване.
Програмата предвижда наемането на 554 медицински специалисти на пълно и непълно работно време в различни региони (106 за островите в Егейско море, 182 за Северна Гърция и 147 за Южна Гърция), включително общопрактикуващи лекари, патолози, гинеколози, педиатри, психиатри, рентгенови техници, акушерки, медицински сестри, лаборанти, социални работници и психолози. Развръщането на персонала започна през 2024 г. и понастоящем продължава.
Лицата, на които е предоставена международна закрила, имат свободен достъп до медицински грижи по същия начин, както и гръцките граждани. Някои от тях са имали затруднения поради административни пречки, свързани с първоначалното издаване или преобразуването на личния идентификационен номер (AMKA) след предоставянето на статут, или с липсата на информация за процедурите и необходимите подкрепящи документи. Тези затруднения са представени на вниманието на оперативната група за интеграция, създадена от Министерството на миграцията и убежището (вж. също раздел 5).
3.3Закрила на уязвимите лица
През последните години са положени значителни усилия за подобряване на условията за уязвимите лица.
От 2023 г. Министерството на миграцията и убежището е поело отговорността за услугите по закрила, предоставяни преди това от МОМ в периода януари 2021 г.—декември 2023 г. Целта е във всички приемни центрове в континенталната част на Гърция да се предоставят дейности по закрила, грижи за психичното здраве, психологическа подкрепа, както и дейности по развитието на умения. Благодарение на финансирания от ЕС проект на МОМ „Хармонизиране на практиките за закрила в Гърция“ (HARP) 23 се повиши качеството на хуманитарната дейност и на помощта за закрила на кандидатите в гръцката система за приемане, със специално внимание към уязвимите лица.
3.4Непридружени ненавършили пълнолетие лица
В Гърция е постигнат значителен напредък по отношение на закрилата на непридружените ненавършили пълнолетие лица (ННН), особено след създаването през 2020 г. на Специален секретариат за закрила на непридружените ненавършили пълнолетие лица (ССЗННН) 24 към Министерството на миграцията и убежището. ССЗННН успя да създаде подкрепяща екосистема за надлежно идентифициране, приемане и закрила на непридружените ненавършили пълнолетие лица. През 2023 г. ССЗННН беше заменен от Генерален секретариат за уязвими лица и институционална закрила (ГСУЛ), включително и за закрила на непридружените ненавършили пълнолетие лица.
ННН в Гърция се настаняват в специализирани центрове със специални грижи. Тези структури са отделени от общите центрове за настаняване в континенталната част, с изключение на центровете за приемане и идентификация в Малакаса и Филакио, където функционират специални безопасни зони за ННН. В структурата в Диавата се очаква до март 2025 г. да бъде създадена безопасна зона с денонощно присъствие на активист за защита на детето.
Броят на наличните места в обектите за дългосрочно настаняване (приюти и апартаменти за асистиран самостоятелен живот) е 1775, като те се финансират по линия на ФУМИ от 2017 г. насам. От 2020 г. са въведени апартаменти за асистиран самостоятелен живот (АСЖ), предназначени за ННН на възраст 16—17 години, където се предоставят услуги за настаняване и закрила. Статистически данни за броя и настаняването на ННН се предоставят от гръцките власти на месечна база 25 .
От декември 2020 г. законът вече не позволява поставянето под охранително полицейско задържане на ННН, които нямат безопасно или известно жилище. Към Генералния секретариат за уязвими лица и институционална закрила е създаден Национален механизъм за спешно реагиране (НМСР) с цел идентифициране на ННН, живеещи в опасни условия, включително специална денонощна телефонна линия, мобилни групи за закрила на детето в Атика и Солун и специални жилища за спешно настаняване на ННН до насочването им към места за дългосрочно настаняване.
Оценката на възрастта на непридружените ненавършили пълнолетие лица се извършва от Службата за приемане и идентификация към Министерството на миграцията и убежището. С междуведомствено министерско решение 26 е предвидена триетапна процедура за оценка на възрастта (физикален, психосоциален и медицински преглед). Оценката на възрастта се извършва само в случай на съмнение, като до приключване на оценката се взема предвид принципът, че съмнението е в полза на оценяваното лице.
Друга важна реформа е постоянната схема за настойничество, установена с приемането на Закон 4960/2022. След открита покана за представяне на предложения бяха избрани две неправителствени организации (METAdrasi и Praxis), които да осигурят до 180 квалифицирани настойници в цяла Гърция. От януари 2025 г. прокуратурата е назначила 120 настойници, които са разположени в цяла Гърция. Всеки настойник може да отговаря за до 15 ННН. С междуведомствени министерски решения са уредени правилата за дейността на новия Съвет по настойничество, назначаването на неговите членове и създаването на механизъм за подаване на жалби във връзка с извършваната от настойниците работа. Експерти на EUAA подпомагат Генералния секретариат за уязвими лица и институционална закрила във връзка с разработването на насоки за дейността, стандартни оперативни процедури и обучения, необходими за прилагането и мониторинга на системата.
Гърция също така прие мерки за улесняване на прехода към пълнолетие на бившите ННН. Проектът HELIOS Junior ще се изпълнява до края на 2027 г. от МОМ в сътрудничество с партньори и се финансира по линия на ФУМИ (19 млн. евро). Целта на проекта е да се окаже цялостна подкрепа на около 2000 бивши ННН на възраст между 18 и 21 години, за да се улесни интеграцията им в Гърция.
3.5Образование
Съгласно гръцкото законодателство 27 ненавършилите пълнолетие деца трябва да бъдат записани в държавни начални и средни учебни заведения по време на престоя им в страната. Освен ненавършилите пълнолетие лица, пълнолетните кандидати за международна закрила също имат достъп до образование, стига срещу тях да не се прилага мярка за извеждане. Достъпът до образование се организира от Министерството на образованието, вероизповеданията и спорта, а съответната правна уредба предвижда наличието на местен координатор по образованието на бежанците във всички центрове за настаняване, както и в градските райони (в местните дирекции по образованието), който да регистрира и записва в училищата ненавършилите пълнолетие лица (включително непридружените ненавършили пълнолетие лица). Основната роля на координатора е да осигурява необходимите средства за подпомагане на процеса на интеграция, който следва да се извършва при условия, сходни с тези за гръцките граждани, включително чрез улесняване на регистрацията в случай на затруднения при представянето на документи.
Чрез проекта „Всички деца в образование“ (ACE), финансиран от ЕС и изпълняван от УНИЦЕФ, са предложени възможности за неформално образование на деца мигранти в цяла Гърция. В периода 2021—2024 г. от програмата са се възползвали над 25 000 деца бежанци и мигранти, което способства за увеличаване на броя на децата, записани във формално образование. Успехът на този проект доведе до това, че Комисията и гръцките власти се договориха да го удължат във времето, като проектът да се управлява от гръцките органи в рамките на ЕСФ+, с което ще се гарантира устойчивостта на положителните резултати. Комисията извършва последващи действия с гръцките орани, като се очаква тези услуги да бъдат възобновени през лятото на 2025 г.
4.Процедури за предоставяне на международна закрила
Двата най-важни органа по процедурите за предоставяне на убежище са Гръцката служба по убежището (ГСУ) и Апелативният орган (AО). Чрез нейните регионални служби и отдели по убежището, обхващащи цялата страна, Гръцката служба по убежището е компетентният орган за разглеждане и вземане на решения по молбите за международна закрила. Подадената молба може да бъде разгледана по редовна процедура, ускорена процедура, процедура за допустимост и процедура на границата 28 . Жалби срещу решенията на ГСУ се подават пред Апелативния орган. На това равнище кандидатите имат достъп до правна помощ. Апелативният орган се състои от 20 независими апелативни комитети.
През 2024 г. в ГСУ са работили общо 856 постоянни и временно наети служители, а EUAA подпомага ГСУ с приблизително 135 командировани експерти 29 . В континенталната част и на островите в Егейско море има 13 регионални служби и 13 отдела по убежището, включително две специализирани служби за уязвими лица в Атина и Солун, които осигуряват специализирана подкрепа през цялата процедура за предоставяне на убежище. Освен това има отдели „Дъблин“, отдели за изтегляне и връщане и за обучение и административна подкрепа 30 .
През последните години се повиши ефективността на разглеждането на молбите за убежище, като ГСУ положи особени усилия, подкрепени от EUAA, за намаляване на натрупаните висящи решения чрез развръщане на повече служители.
През последните четири години броят на молбите за убежище се увеличава непрекъснато — от около 28 000 през 2020 г. до над 73 000 през 2024 г. 31 Това поставя Гърция на второ място сред държавите — членки на ЕС, по брой на молбите спрямо населението за 2024 г. Най-важните държави на произход на кандидатите са Сирия и Афганистан, следвани от Пакистан (2021/2022 г.), Ирак (2023 г.) и Египет (2024 г.) 32 . Процентът на признатите молби предоставяне на убежище като дял от общия брой приети решения е нараснал от 45 % през 2021 г. до около 68 % през 2024 г.
През ноември 2024 г. е имало общо 26 275 висящи решения по молби за международна закрила 33 . Положени са усилия за намаляване на натрупаните висящи производства чрез специализиране на някои служби. Броят на висящите производства намаля и благодарение на пилотен проект, изпълняван от септември 2023 г. насам, при който се пропуска етапът на интервюиране на гражданите на някои държави с висок процент на признаване, а именно Афганистан, Сирия, Еритрея, Палестина, Судан и Йемен 34 . За тези случаи средната продължителност на разглеждането на молба за убежище е приблизително 45 дни. Както е практиката в други държави членки, от декември 2024 г. — след падането на режима на Асад в Сирия — гръцката служба по убежището е „замразила“ издаването на решения по молби за международна закрила, подадени от сирийци.
Лицата, които се намират в континенталната част, без да са преминали предварително през процедури за идентификация на границата (на островите или във Филакио в област Еврос), следва да подават заявленията си в центровете за приемане и идентификация в Малакаса и Диавата, като се запишат за среща чрез специална онлайн платформа. За регистрирането на заявленията в тези центрове за регистрация отговаря Службата за приемане и идентификация, подпомагана от EUAA. С въвеждането на тази платформа възникнаха опасения — тъй като понастоящем платформата не включва възможност за проверка на самоличността на лицето, според органите регистрацията в платформата не следва да се счита за подаване на молба за международна закрила. Комисията предаде тези опасения на Министерството на миграцията и убежището 35 , по-специално по отношение на достъпа до материални условия на приемане.
В съответствие с изявлението на ЕС и Турция и междуведомствено министерско решение 36 Гърция прилага института на сигурна трета държава (и процедурата за допустимост) по отношение на молбите, подадени от кандидати с определено гражданство 37 , които са пристигнали в Гърция през Турция. Гръцките власти възнамеряват да изменят своите процедури в съответствие с решението на Съда на Европейския съюз по дело C-134/23 38 , свързано с процедурата за недопустимост, и съгласно съобщението на председателя на Държавния съвет на Гърция от 21 март 2025 г. 39
Гърция налага такса за втора и последващи молби за международна закрила, като Комисията е подчертала пред Министерството на миграцията и убежището необходимостта от отмяна на тази такса в съответствие с правото на Съюза.
Комисията поддържа диалог с Министерството на миграцията и убежището по тези въпроси, както и с турските власти.
Производителността на Апелативния орган се подобрява във времето 40 . В края на 2022 г. EUAA приключи дейността си по подпомагане на Апелативния орган за намаляване на броя на натрупаните производства до управляеми равнища. В периода от 1 декември 2019 г. до 30 ноември 2024 г. на континенталната част на Гърция са подадени 54 596 жалби със средно време на изчакване от 91 дни.
Правна помощ на втора инстанция се предоставя от държавата чрез създаването и поддържането на регистър за правна помощ, в който са вписани около 110 адвокати. Успоредно с това ГСУ е разработила систематизирана информация, която се предоставя на кандидатите на всички етапи на процедурата.
5.Интеграция на лицата, на които е предоставена международна закрила
През февруари 2022 г. Гърция прие Национална стратегия за интеграция 41 , в която се признава необходимостта от всеобхватен подход към интеграцията. В процес на изпълнение са редица проекти — много от тях финансирани от ЕС — с които се подпомага интеграцията на гражданите на трети държави, по-специално по отношение на достъпа им до пазара на труда.
Досега основният интеграционен проект в Гърция беше HELIOS, чрез който 47 753 42 лица, на които е предоставена международна закрила, са преминали курсове за посрещане, образование и подкрепа за пригодност за заетост. По проекта се предлагаха също така помощи за настаняване и дейности, с които на хората се помогна да възстановят предишните си връзки и да допринасят за новата си общност. От активирането на проекта до 31 октомври 2024 г. активно подпомогнати със субсидии за наем са били до 10 816 домакинства. Проектът HELIOS е осъществен от МОМ 43 с финансиране от ЕС в размер на около 60 млн. евро и с подкрепата на няколко неправителствени организации и общини 44 . От 1 януари 2022 г. управлението и финансирането на проекта са поети от Министерството на миграцията и убежището.
Проектът Helios приключи на 30 ноември 2024 г. и от януари 2025 г. беше заменен от „Helios+“, финансиран от Европейския социален фонд (ЕСФ+), за да се гарантира продължаването на тези услуги в дългосрочен план. Всъщност услугите, които ще се предоставят на лицата, на които е предоставена международна закрила, ще останат подобни, по-специално по отношение на субсидиите за наем, езиковото обучение и курсовете за интеграция, но е важно да се отбележи, че ще се наблегне повече върху пригодността за заетост.
Услугите, предоставяни по HELIOS+, включват:
·помощ за жилищно настаняване: укрепване на независимия живот в Гърция чрез помощ за осигуряване на жилище, включително субсидии за наем;
·подкрепа за пригодност за заетост: укрепване и улесняване на достъпа на целевата група на HELIOS+ до пазара на труда чрез групови и индивидуални сесии за професионално ориентиране, професионално обучение и връзка с местни работодатели;
·достъп до социални и обществени услуги: улесняване на самостоятелния достъп до социални и обществени услуги и наблюдение на процеса на интеграция на целевата група на HELIOS+ чрез индивидуални и групови сесии за подкрепа;
·езикови и комуникационни умения: подпомагане на самостоятелната комуникация на бенефициерите по HELIOS+ в местното общество и на работното място чрез курсове по гръцки език;
·интеграция: повишаване на информираността и укрепване на приемащите общности и участващите заинтересовани страни на местно и регионално равнище чрез дейности за насърчаване на социалното сближаване и културния обмен.
Освен това през януари 2025 г. Гърция и Германия започнаха съвместно мостов проект за подкрепа на лицата, на които е предоставена международна закрила, непосредствено след прехвърлянето им от Германия в Гърция. По мостовият проект на бенефициерите се осигурява настаняване, изхранване и социално консултиране, както и подкрепа за изготвяне на необходимите документи, за да се осигури безпрепятствена интеграция в Helios+. Този мостов проект ще бъде подкрепен с финансиране от ЕС и ще се изпълнява от МОМ.
Капацитетът на гръцката Дирекция по социална интеграция беше укрепен чрез Инструмента за техническа подкрепа (ИТН) 45 на Комисията, по-специално по отношение на структурирането, разработването и прилагането на реформи в областта на интеграцията. Освен това Министерството на миграцията и убежището разработва онлайн платформа за социално приобщаване, която да улесни достъпа на граждани на трети държави до гръцкия пазар на труда. Тази платформа ще допълни други инициативи за насърчаване на интеграцията в пазара на труда на лицата, на които е предоставена международна закрила.
По подобен начин по проект, който се подпомага от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) 46 и се изпълнява от втората половина на 2022 г. насам, бежанци се подготвят за включване в работна сила и се насърчава сътрудничеството с дружества и други заинтересовани страни. Някои други инициативи за интеграция са специализираните изложения за трудова заетост, организирани за местни работодатели и лица, на които е предоставена международна закрила, в центровете за приемане и идентификация (в сътрудничество с ВКБООН и МОМ) и създаването на центрове за обслужване на едно гише, в които се предоставя информация и специализирани услуги на граждани на трети държави (центрове за интеграция на чужденците, финансирани от ЕСФ+). В резултат на тези инициативи възникват сътрудничества и мрежи, които помагат на бенефициерите да се свържат с услуги и програми за социална интеграция и изпълняват дейности за социална интеграция, чрез които се насърчава социалното сближаване 47 .
Министерството на миграцията и убежището обяви още инициативи в тази област, като например служби за интеграция в центровете за настаняване и специални проекти по програмата за сътрудничество между Швейцария и Гърция за периода 2023—2026 г. Освен това органите работят по допълнителни действия за интеграция с използване на наличното финансиране по линия на Европейския социален фонд плюс през програмния период 2021—2027 г.
ВКБООН активно участва в целеви дейности за задълбочаване на интеграцията на бежанците. Те включват пилотни проекти като този по шофиране и безопасност на движението по пътищата, езикови курсове за пълнолетни бежанци по островите и подпомагане достъпа на хора с увреждания до услуги за социално благосъстояние. Управляваният от ВКБООН център ADAMA 48 е място, където бенефициерите могат да получат практическа помощ, съвети и съдействие за това как да се ориентират на гръцкия пазар на труда. Освен това на местно равнище има няколко инициативи, като например Съветите за интеграция на мигранти и бежанци, създадени от няколко общини за извършване на дейности, които дават възможност за гражданско участие. Няколко града учредиха Мрежа на градовете за интеграция (МГИ), чрез която се извършва планиране, организиране, прилагане и обмен информация за добри практики в областта на интеграцията на мигранти и бежанци. Община Атина създаде Атински координационен център по въпросите на мигрантите и бежанците, за да улесни сътрудничеството между общината и гражданското общество, международните организации и органите на държавното управление.
Целта на всички тези инициативи е да се улесни допълнително прехода от статут на кандидат за международна закрила към статут на лице, на което е предоставена международна закрила, както и цялостната интеграция в гръцкото общество. Въпреки че гръцката правна уредба като цяло създава условия за интеграция, поради недостатъци в прилагането на действащото законодателство възникват значителни допълнителни предизвикателства пред безпроблемната интеграция. Част от тези предизвикателства са издаването и подновяването на разрешения за пребиваване, формалностите за издаване на основни документи (като здравна застраховка, банкови сметки, данъчни удостоверения), признаването на квалификации, достъпът до работа и образование, достъпът до жилищно настаняване и липсата на социални жилища в Гърция като цяло.
Въпреки че лицата, на които е предоставена международна закрила, имат достъп до някакъв вид финансова помощ (гарантиран минимален доход 49 ), понякога достъпът им до тази помощ е ограничен вследствие на административни проблеми. Освен това след признаване на статута им те не получават незабавен достъп до някои други социални обезщетения, които са налични за гръцките граждани, поради изисквания, свързани с продължителността на законното пребиваване в държавата. Вследствие на това ограничение има висяща процедура за нарушение срещу Гърция 50 . На практика лицата, на които е предоставена международна закрила, често остават в центрове за настаняване, предназначени за кандидати за международна закрила, след изтичане на приложимия преходен период.
Документите за пътуване, поискани от лица, на които е предоставена международна закрила, често се издават заедно с разрешението за пребиваване, което често води до последващо пътуване на такива лица до други държави членки.
За преодоляването на тези пречки през януари 2024 г. Министерството на миграцията и убежището създаде оперативна група по интеграцията 51 . Нейната цел е да улеснява провеждането на ефективни интеграционни политики по места и да засили сътрудничеството и координацията между различните министерства и публични органи. На този форум редовно се обсъжда прилагането на съответното законодателство и административните пречки.
6.Заключения
През последните години Гърция разработи национална система за управление на миграцията, която включва необходимата инфраструктура, оборудване и инструменти. Като увеличи капацитета на своите органи, Гърция предприе мерки за решаване на проблема с пренаселеността и несъответстващите на изискванията условия на приемане в центровете, намиращи се в континенталната част. Процедурите по приемане и международна закрила бяха рационализирани и ускорени. Закрилата на най-уязвимите лица се подобри, а с въведената законодателна рамка за непридружените ненавършили пълнолетие лица се създават условия за положително развитие. Интеграцията сега се превръща в приоритет на националната политика.
Въз основа на това, въпреки че е възможно все още да са необходими подобрения в някои аспекти на управлението на миграцията, може да се направи заключение, че в континенталната част на гръцката система за убежище и приемане няма системни недостатъци, вследствие на които да възниква риск от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на ЕС. В резултат на това прехвърлянията по Регламент „Дъблин“ към Гърция следва да се осъществяват по същия начин, както към останалите държави членки, т.е. без да се изискват индивидуалните гаранции, препоръчвани в Препоръка (ЕС) 2016/1117 на Комисията, и в съответствие с юриспруденцията на Съда на ЕС относно тълкуването на член 3, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 604/2013. Следователно посочената препоръка престава да се прилага. Комисията ще продължи да поддържа тесни контакти с гръцките органи, за да гарантира спазването по-специално на Регламент (ЕС) № 604/2013, както и надлежното прилагане на достиженията на правото на ЕС и на Новия пакт за миграцията и убежището.
Оперативната група по управление на миграцията, работеща в сътрудничество с всички заинтересовани страни, се доказа като ефикасен и полезен инструмент за постигане на значителни подобрения в Гърция чрез по-добро сътрудничество и комуникация. Както във всички държави членки, съществуват възможности за подобрения в някои области на политиката. Комисията ще продължи да работи с Гърция и агенциите на ЕС, за да консолидира съществуващата рамка за сътрудничество и да съдейства за изпълнението на обявената от Гърция цел за по-нататъшно подобряване на системата за управление на миграцията и на действията по отношение на пристигащите в Гърция граждани на трети държави. Оперативната, техническата и финансовата подкрепа за Гърция ще продължи, включително чрез развръщане на служители на Комисията и чрез агенциите на ЕС, развърнати по места, както и чрез усвояване на фондовете на ЕС в областта на вътрешните работи по многогодишната финансова рамка 2021—2027 г.
И накрая, Комисията работи в тясно сътрудничество с държавите членки, включително Гърция, в подкрепа на прилагането на Новия пакт за миграцията и убежището. След представения от Комисията през юни 2024 г. общ план за изпълнение 52 Гърция изготви свой собствен национален план за изпълнение, в който са посочени следващите стъпки, предвидени от националните органи за изпълнение на разпоредбите на пакта до юни 2026 г., следвайки предложеното разпределение по тематични блокове. В него са очертани целите и изискванията, необходими за осъществяване на съответните законодателни, структурни и оперативни промени, предвидени в проекта на националната система за управление на миграцията, включително, но не само, преразглеждане на системата за приемане, процедурите за разглеждане на молбите за международна закрила, готовността, интеграцията и правилата за отговорност и солидарност. Докато започне прилагането на правните инструменти по пакта в средата на 2026 г., Комисията ще продължи да подкрепя усилията на държавите членки за превръщане на пакта от набор законодателни актове в оперативна реалност.
Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (преработен текст) (OB L 180, 29.6.2013 г., стр. 31—59).
Последната от които е Препоръка (ЕС) 2016/2256 на Комисията от 8 декември 2016 г. до държавите членки относно възобновяването на прехвърлянията към Гърция по силата на Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета (C/2016/8525, ОВ L 340, 15.12.2016 г, стр. 60—71).
Регламент (ЕС) 2024/1351 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 г. относно управлението на убежището и миграцията, за изменение на регламенти (EС) 2021/1147 и (ЕС) 2021/1060 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 604/201 (ОВ L, 2024/1351, 22.5.2024 г.). Пътната карта по Регламент „Дъблин III“ беше одобрена от държавите членки на заседанието на Стратегическия комитет за имиграция, граници и убежище, проведено на 29 ноември 2022 г. След одобрението на пътната карта по Регламент „Дъблин III“ всички държави членки стартираха множество инициативи, насочени към повишаване на ефективността на националните отдели „Дъблин“ и към подобряване на съществуващите процедури. Комисията събра всички нововъзникващи добри практики след прилагането на пътната карта по Регламент „Дъблин III“ и ги представи в работен документ на службите на Комисията на 23 ноември 2023 г. („Пътната карта по Регламент „Дъблин III“ в действие. Повишаване на ефективността на Регламент „Дъблин III“: идентифициране на добри практики в държавите членки“, SWD(2023) 390 final).
По данни на Фронтекс броят на пристиганията е около 50 000 през 2023 г. и 60 000 през 2024 г. Подобно на други държави членки през периода на Covid и след него в Гърция се наблюдава значително намаляване на броя пристигнали граждани на трети държави. През лятото на 2023 г. е отбелязано рязко увеличените на броя пристигнали граждани на трети държави, като тези високи равнища се запазват (с известни отклонения) и досега.
Положителните резултати от Евродак и статистическите данни по системата от Дъблин са само косвен показател за незаконните вторични движения, тъй като понастоящем те се отнасят само до заявленията, а не до кандидатите. Положителните резултати от Евродак, съгласно които Гърция е държава на заминаване, варират между 75 000 и 121 000 годишно в периода 2021—2024 г.
PV(2020) 2350 final (23 септември 2020 г.). Оперативната група беше създадена като иновативна структура в рамките на генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ на Европейската комисия (DG HOME). Тя работи по матричен метод, като използва установените ресурси в съответните звена на DG HOME (по политически, оперативни и финансови въпроси) и осъществява тясно сътрудничество с всички други участващи служби на Комисията. Когато Русия започна своята агресивна война срещу Украйна през февруари 2022 г., усилията за подкрепа бяха разширени до най-засегнатите държави членки като Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Румъния, за да им се помогне да се справят с предизвикателствата и да посрещнат бягащите от войната хора.
Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария.
https://euaa.europa.eu/sites/default/files/EUAA_Operational_Plan_to_Greece_2025.pdf
През юли 2024 г. FRA публикува доклад, в който са събрани примери за предполагаеми нарушения на правата на мигранти и бежанци в периода 2020—2024 г. и са посочени стъпки за насърчаване на разследванията на случаи на малтретиране по границите. Вж. https://fra.europa.eu/en/publication/2024/guidance-investigating-alleged-ill-treatment-borders.
Доклад за върховенството на закона за 2024 г., глава за Гърция, стр. 31—33.
ЕИП обхваща всички 27 държави — членки на ЕС, както и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
Според националните данни през 2024 г. в Гърция са пристигнали 54 888 души по суша и море (с изключение на Крит), което е с 23 % повече в сравнение с 2023 г.
https://migration.gov.gr/en/ris/perifereiakes-monades/domes/
Малакаса, Диавата и Филакио.
Възможни са незначителни разлики между статистическите данни и номиналния капацитет, тъй като част от местата невинаги са на разположение главно поради необходимост от поддръжка или ремонт.
Такава степен би била налице, когато поради безразличието на органите на държава членка лице, което е напълно зависимо от подпомагането с държавни средства, независимо от своята воля и личния си избор би се оказало в положение на крайна материална бедност, без да може да задоволява най-основните си потребности, по-специално от храна, лична хигиена и дом, което би увредило физическото или психическото му здраве или би довело до несъвместимо с човешкото достойнство влошаване на положението му. Следователно този праг не може да обхване ситуации, характеризиращи се дори с висока степен на несигурност или значително влошаване на условията на живот на съответното лице, когато те не водят до крайна материална бедност, поставяща това лице в тежко положение, което може да се приравни към нечовешко или унизително отношение. (Вж. в тази връзка решение на Съда от 19 март 2019 г., Jawo, C‑163/17, EU:C:2019:218, точки 91—93 и определение на Съда от 13 ноември 2019 г., Hamed и Omar, C‑540/17 и C‑541/17, непубликувано, EU:C:2019:964, т. 39, както и решение на Съда от 19 декември 2024 г. по съединени дела C‑185/24 C‑189/24 [Tudmur], т. 37).
https://migration.gov.gr/privacy-policy/
Регламент (ЕС) 2021/1147 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2021 г. за създаване на фонд Убежище, миграция и интеграция (PE/56/2021/INIT, ОВ L 251, 15.7.2021 г., стр. 1—47), Регламент (ЕС) 2021/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2021 г. за създаване на Инструмент за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика като част от Фонда за интегрирано управление на границите (PE/57/2021/INIT, ОВ L 251, 15.7.2021 г., стр. 48—93) и Регламент (ЕС) 2021/1149 на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2021 г. за създаване на фонд „Вътрешна сигурност“ (PE/58/2021/INIT, ОВ L 251, 15.7.2021 г., стр. 94–131).
Този проект се подкрепя от фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2021—2027 г.
https://migration.gov.gr/en/grammateies/eidiki-grammateia-prostasias-asynodeyton-anilikon/
https://migration.gov.gr/wp-content/uploads/2025/01/SGVP_Statistics-January_EN.pdf
Междуведомствено министерско решение 9889/2020 (B'3390)
Членове 55 и 56 от Закон 4939/2022.
https://ecre.org/aida-country-report-on-greece-2023-update/ , стр. 29.
Според данните, получени от ГСУ и EUAA.
Съгласно информация от Министерството на миграцията и убежището. Пилотният проект се осъществява въз основа на член 82, параграф 7 от Закон 4939/2022 и се прилага за молбите на кандидати от Афганистан, Сирия, Еритрея, Палестина, Судан и Йемен.
Докладът за Гърция, изготвен по линия на информационната база данни относно убежището (AIDA), съдържа подробен преглед на законодателните и практическите изменения в процедурите за предоставяне на убежище и съдържанието на международната закрила през 2023 г., вж. https://ecre.org/aida-country-report-on-greece-2023-update/.
Междуведомствено министерско решение (ММС) 42799/2021.
От юни 2021 г. насам всички молби за международна закрила, подадени от граждани на Сирия, Афганистан, Сомалия, Пакистан и Бангладеш на цялата територия на Гърция, се разглеждат съгласно института на сигурна трета държава в съответствие с ММС 42799/2021, изменено с ММС 485868/2021 и ММС 734214/2022.
Дело C-134/23, Elliniko Symvoulio gia tous Prosfyges и Ypostirixi Prosfygon sto Aigaio, 04.10.2024 г.
На 21 март 2025 г. председателят на Държавния съвет на Гърция обяви, че на пленарното заседание на 27 февруари 2025 г. е взето решение за отмяна на междуведомствено министерско решение 538595/12.12.2023 г. за създаване на национален списък на сигурни трети държави, доколкото в него е включена Турция като сигурна трета държава за кандидати за международна закрила с произход от Сирия, Афганистан, Пакистан, Бангладеш и Сомалия. Вж. https://www.adjustice.gr/webcenter/portal/ste/pageste/epikairotita/anakoinwseis-proedrou?contentID=SNEWS-TEMPLATE1742568296785&_afrLoop=5703496456933569#!%40%40%3F_afrLoop%3D5703496456933569%26centerWidth%3D65%2525%26contentID%3DSNEWS-TEMPLATE1742568296785%26leftWidth%3D0%2525%26rigthWidth%3D35%2525%26showFooter%3Dfalse%26showHeader%3Dtrue%26_adf.ctrl-state%3Dblf2qupbn_83 .
В рамките на Апелативния орган функционират 21 независими апелативни комитети. Тричленните апелативни комитети се състоят от трима действащи административни съдии. Всеки комитет има поне един секретар. Всеки съдия има по един докладчик. Докладчиците и секретарите се осигуряват от EUAA (наредба за функционирането на Апелативния орган от 4.11.2020 г.).
https://migration.gov.gr/en/migration-policy/integration/politiki-entaxis-se-ethniko-epipedo/ . Стратегията се състои от четири основни стълба: предварителна интеграция на търсещите убежище лица; социална интеграция на лицата, на които е предоставена международна закрила; превенция и ефективна закрила от всички форми на насилие, експлоатация и злоупотреба; наблюдение на процеса на интеграция.
Информационен документ на МОМ към 31.10.2024 г.
Catholic Relief Services (CRS), Danish Refugee Council Greece (DRC Greece), Greek Council for Refugees (GCR), Solidarity Now, INTERSOS, Municipality Development Agency Thessaloniki S.A (MDAT), Metadrasi, PLOIGOS, Фондация в обществена полза на община Ливадия (ΚΕΔΗΛ), TSoC — Усмивка на дете.
В Гърция има 11 центъра за интеграция на чужденците, като дейностите в тях се осъществяват от общините, а финансирането им се осигурява по линия на ЕСФ+. Право на достъп до предоставяните от тях услуги имат само законно пребиваващи в Гърция чужденци, като тези услуги включват консултации, правна информация, социална и психологическа подкрепа, кандидатстване за помощи, незадължителни уроци по гръцки език, подготовка за изпити за гръцко гражданство.
По механизма за гарантиран минимален доход се осигуряват месечни парични помощи за домакинствата, живеещи
под прага на бедността. Той включва също компонент за насърчаване на заетостта, както и услуги за активиране.
Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (преработен текст), (ОВ L 337, 20.12.2011 г., стр. 9—26). Вж. също https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/inf_23_142.
https://commission.europa.eu/publications/2024-rule-law-report-communication-and-country-chapters_bg
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Общ план за изпълнение на Пакта за миграцията и убежището“ (COM/2024/251 final).