ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 28.2.2025
COM(2025) 61 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
Междинна оценка на програмата на Евратом за научни изследвания и обучение за периода 2021—2025 г.
{SWD(2025) 54 final} - {SWD(2025) 55 final}
1.Въведение
В настоящия доклад се посочват резултатите от междинната оценка на програмата на Евратом за научни изследвания и обучение за периода 2021—2025 г. („програмата“), придружени от констатациите на Комисията, както се изисква съгласно регламента на Съвета за създаване на програмата 1 . Тази програма е основният източник на ЕС за финансиране на научните изследвания в ядрената област с бюджет от почти 1,4 милиарда евро. С нея се финансира развитието на енергията от термоядрен синтез, като целта е да се поддържат най-високите стандарти на ядрена безопасност, сигурност и радиационна защита, както и уменията на Европа в ядрената област.
В междинната оценка, осъществена от Комисията със съдействието на независими експерти, се анализират разработването, изпълнението и началните резултати на програмата. Крайният резултат от оценката, предоставен в приложения работен документ на службите на Комисията и обобщен в настоящия доклад, е използван за подготовката и разработването на предложение на Комисията за удължаване на програмата за периода 2026—2027 г.
В оценката се разглежда напредъкът при изпълнението на целите на програмата, ефективното използване на ресурсите, както и продължаващата значимост, съгласуваност (в рамките на програмата и с други инструменти) и добавена стойност от ЕС. Тя обхваща периода от 2021 г. до 2024 г. и в нея се оценяват както непреките действия, осъществени от Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, така и преките действия, осъществени от Съвместния изследователски център (JRC).
2.Актуално състояние
|
|
|
|
|
|
|
|
|
812 милиона евро Вноска на ЕС под формата на безвъзмездни средства и награди |
54 започнати съвместни проекта |
3,9 милиона евро среден размер на безвъзмездната помощ (без партньорства) |
982 организации, участващи в научноизследователски проекти и партньорства |
95 % от финансирането се разпределя за научноизследователски проекти, партньорства и награди |
4 започнати съфинансирани европейски партньорства |
550 души персонал, осъществяващи и съдействащи в научни изследвания в ядрената област |
|
Източник: Европейска комисия |
||||||
Началото на програмата е поставено през май 2021 г. с общ бюджет от 1,38 милиарда евро. До декември 2024 г. за 79 % от бюджета е поето задължение, а са направени 40 % от плащанията. Програмата се изпълнява чрез пряко управление посредством непреки и преки действия, които съставляват съответно 61,5 % и 38,5 % от бюджета.
След три състезателни покани за представяне на предложения и оценки на предложенията от посочени бенефициери, за непреки действия са договорени безвъзмездни средства за 58 проекта, с 810 милиона евро като участие от Евратом. В допълнение Комисията е предоставила финансиране в размер на 2,6 милиона евро за стипендии след придобиване на докторска степен за действията „Мария Склодовска-Кюри“ и за награди, с които се признават върхови постижения в научните изследвания в областта на ядреното делене и термоядрения синтез.
За преки действия бюджетът на Съвместния изследователски център (426 милиона евро за периода 2021—2024 г.) е разпределен в три основни категории: постоянен и временен персонал (като достига над 63 % от бюджета), поддръжка на сгради (29 %) и оперативни разходи за научна работа (8 %).
3.Резултати от оценката
Програмата постига успех в подкрепата на съответни научни изследвания в областта на ядрената безопасност, сигурност, гаранции, радиационна защита, управление на отпадъци и енергия от термоядрен синтез. Твърде рано е да се правят заключения за въздействието на програмата, тъй като от 58 започнати проекта само един е завършен до 2024 г., а други 10 ще бъдат завършени през 2025 г. Все пак наличните данни по отношение на започнатите проекти, техния обхват и първи резултати, както и резултатите на Съвместния изследователски център, показват, че преките и непреките действия по програмата, осъществени през последните четири години, са значими за изпълнението на нейните цели. Успех на програмата са рецензираните публикации (около 2000) и броят на хората, които са се възползвали от обучение и достъп до научноизследователска инфраструктура (около 11 000).
Съфинансираните партньорства по линия на Евратом са крайъгълният камък на програмата, като съставляват 76 % от бюджета за непреки действия и включват повечето държави членки (21 за управление на отпадъците, 23 за радиационна защита и 26 за термоядрен синтез). По програмата чрез партньорства е използвано също и значително финансиране от бенефициерите (45 % от разходите). Постигнатият от партньорствата напредък привлича още партньори от държави извън ЕС; например в областта на радиоактивните отпадъци броят на партньорите се е удвоил.
Финансираните по линия на Евратом научни изследвания на безопасността не се ограничават само до държави членки, които използват електроенергия от АЕЦ; в различи проекти в тази област участват 21 държави членки. В програмата са включени също и държави, обхванати от разширяването на „Хоризонт Европа“ (14 от 15 държави), които са се възползвали от 13 % от финансирането по линия на Евратом за научни изследвания в областта на ядреното делене (увеличение спрямо 10 % за периода 2014—2018 г.). Сега „държавите, обхванати от разширяването“ съставляват 24 % от участниците в проекти по линия на Евратом (увеличение спрямо 21 % за периода 2014—2018 г.).
И накрая, от докладваното се вижда, че проектите, започнали през 2021 г. и 2022 г., са постигнали 53 % от етапните си цели. Наличните към момента на изготвянето на доклада данни показват, че се постига напредък в изпълнението на целите на програмата, както е обяснено в разделите по-долу.
Ядрена безопасност
В периода между 2021 г. и 2024 г. по програмата на Евратом е финансиран портфейл от 34 научноизследователски проекта, както и научноизследователски дейности на Съвместния изследователски център, насочени към широк спектър от предизвикателства за безопасността на настоящи и бъдещи ядрени системи. При преките действия вниманието е съсредоточено също и към специална подкрепа за политика, насочена към укрепване на стандартите за ядрена безопасност във и извън ЕС. Безопасността на настоящите ядрени системи остава приоритет и в тази област има 11 проекта, които са подпомогнати с безвъзмездни средства в размер на 50 милиона евро. Те са допълнени с научните изследвания на Съвместния изследователски център относно анализа на проектните основи и относно материалите и компонентите. С тях се разглеждат главно проблеми с безопасността, свързани с дългосрочната експлоатация на съществуващите ядрени електроцентрали, като например цялост на конструкцията, безразрушителна оценка на материалите, валидиране на модели и симулация на тежки аварии. Такива научни изследвания са от решаващо значение повече от всякога, тъй като средната възраст на електроцентралите в ЕС е 38 години и те изпълняват важна роля в декарбонизацията на електроенергетиката на ЕС и в сигурността на енергоснабдяването. В оценката се прави заключение, че с програмата трябва да се подкрепят повече научни изследвания в областта на влошаването на показателите и стареенето на съществуващите ядрени електроцентрали.
В програмата е взет предвид нарастващият интерес към малките модулни реактори, като са финансирани научни изследвания със специален акцент върху техните характеристики за безопасност и пасивни системи за безопасност. С пет научноизследователски проекта, както и с научни изследвания в Съвместния изследователски център, се цели да се проверят потенциалните предимства на малките модулни реактори по отношение на опростяването на конструкцията и на характеристиките на присъща (вътрешна) безопасност. С тях се работи също така и по нови предизвикателства по отношение на безопасността, сигурността и гаранциите. Като подкрепят подобренията на проектирането, финансираните по линия на Евратом научни изследвания улесняват работата на Европейския промишлен алианс за малките модулни реактори. Също така това следва да спомогне за въвеждане на съгласуван подход сред регулаторите към изискванията за безопасност, с което да се подобри безопасността в целия ЕС. В оценката се прави заключение, че за изготвянето на обосновка на безопасността за малките модулни реактори е необходима допълнителна работа по широк набор от научноизследователски данни, както и проверка и валидиране на инструментите за симулация (моделиране). По-голямо внимание следва да се обърне също и на удовлетворяване на потребностите на регулаторите в тази област.
В областта на ядрения горивен цикъл подкрепата по линия на Евратом е съсредоточена върху разработването на гориво за проектирани в Русия реактори, използвани в държавите — членки на ЕС (и в Украйна), на гориво, устойчиво на аварии, и на гориво за изследователски реактори. С девет проекта, подкрепени с безвъзмездна помощ в размер на 45,6 милиона евро, са разгледани три основни въпроса: i) сигурност на доставките; ii) подобряване на показателите; и iii) подобряване на безопасността в условия на авария. В тази област експерименталните научни изследвания на Съвместния изследователски център допринасят по-специално за анализ на поведението на горивото. Посочените по-горе действия се допълват от новосъздадено съфинансирано европейско партньорство за ядрени материали (CONNECT-NM), започнало през октомври 2024 г., чиято цел е засилване на безопасността, ефективността и икономиката на ядрената енергия чрез подобряване на експлоатационните показатели на материалите и следене и предвиждане на поведението на материалите при експлоатация.
Управление на радиоактивни отпадъци
Успешното приключване на Европейската съвместна програма за управление на радиоактивни отпадъци (EURAD) и даването на ход на нейния правоприемник — съфинансирано европейско партньорство (EURAD-2) — показват, че съвместното планиране и изпълнение на научни изследвания в областта на управлението на радиоактивни отпадъци е добре утвърдено в ЕС. Държавите членки демонстрираха силна ангажираност към EURAD-2, като има все по-голям интерес и от държави извън ЕС. Партньорството е важен инструмент за трансфер на знания и опит от държави членки, които са в напреднал етап по отношение на експертния опит и изпълнението, към такива, които едва сега започват да разработват методи за управление и съоръжения за погребване, което спомага да се изпълняват изискванията, определени в Директива 2011/70/Евратом (Директива за радиоактивните отпадъци). В оценката се подчертава необходимостта партньорството да се адаптира към променящата се ситуация с повече одобрени или в процес на строителство съоръжения за дълбоко геоложко погребване. В съответствие с участието си в EURAD и EURAD-2 Съвместният изследователски център допринася за характеризиране на отпадъците в своите специализирани съоръжения за изпитване, като същевременно предоставя и експертни прегледи, за да подкрепя Комисията при наблюдението на изпълнението в държавите членки на Директивата за радиоактивните отпадъци. Заедно с проекти за подпомагане на извеждането от експлоатация, по програмата са финансирани и широк спектър от действия, обхващащи конкретни цели за безопасно управление на радиоактивни отпадъци.
Приложения на радиацията и радиационна защита
Комисията е дала ход на девет проекта, в четири от които е включен Съвместният изследователски център, с безвъзмездни средства в размер на 50 милиона евро. Те обхващат всички области на приложение на радиацията и радиационна защитата, определени в регламента на Съвета (приложенията на йонизиращите лъчения, несвързани с електроенергетиката, рискове при пъгълнати ниски дози, аварийна готовност, мониторинг на околната среда). Съфинансираното европейско партньорство за радиационна защита PIANOFORTE е постигнало добър напредък и включва бенефициери от повечето държави членки и от държави извън ЕС. Поради това то показва сериозен потенциал да продължи да има водеща роля в изследванията в областта на радиационната защита в Европа. В препоръките на Научния и технически комитет на Евратом се предлагат подобрения в това действие през следващите години. Научните изследвания на Съвместния изследователски център, станали възможни благодарение на специализираната европейска инфраструктура и дългогодишния експертен опит, дават съществен принос за аварийната готовност посредством дейностите за екологичен мониторинг на радиоактивността. Те допринасят също и за приложения, несвързани с електроенергетиката, по-специално в медицината, чрез разработването на нови радиоизотопи за целева алфа терапия.
Значителен брой от представените при поканите предложения демонстрират потенциал за иновативни приложения на йонизиращите лъчения в медицината, кръговата икономика, изследването на далечния космос и мониторинга на околната среда. Този потенциал може да се реализира в полезни взаимодействия с „Хоризонт Европа“, както се препоръчва от Научния и технически комитет.
Ядрена сигурност, ядрени гаранции и неразпространение
С оглед на настоящите геополитически промени, в ЕС се обръща по-голямо внимание на въпросите за неразпространението и за сигурността. От 2021 г. до 2024 г. в Съвместния изследователски център е предоставено обучение в подкрепа на правоприлагането, гражданската защита и митниците в борбата срещу незаконния трафик на ядрен материал и за засилване на ядрените гаранции. Съвместният изследователски център е допринесъл също и за изграждането на капацитет срещу химични, биологични, радиологични и ядрени (ХБРЯ) 2 заплахи и за подкрепа на проекти, свързани с ядрената сигурност извън ЕС. Научните изследвания по преките действия са насочени към развитието и подобряването на аналитични техники и методики за прилагане на гаранции за ядрените материали. Тези изследвания правят Съвместния изследователски център ключов участник в наблюдението и предотвратяването на разпространението на ядрени материали. Освен това Центърът осъществява значителни по мащаб научни изследвания в областта на ядрените гаранции, за да се подкрепя Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) като част от програмата на Европейската комисия за подпомагане, а също така предоставя политическа подкрепа във връзка с гаранциите.
Експертен опит и компетентност в ядрената област
С действията по програмата се предоставя пряка подкрепа за студенти и изследователи и се осигурява стабилност и предвидимост за ползвателите на научноизследователски съоръжения в ядрената област. С преките и непреките действия по линия на Евратом се предоставя специализирано обучение и достъп до научноизследователска инфраструктура — както чрез проекта OFFERR, така и с програмата на Съвместния изследователски център за свободен достъп — и се подпомага мобилността на изследователите и ученето на равнище магистратура, докторантура и след придобиване на докторска степен. До 2024 г. през обучение са преминали повече от 3000 души, а от подкрепа за мобилност са се възползвали почти 1000 докторанти и други студенти. Първите резултати са обещаващи и се очаква европейските партньорства и Съвместният изследователски център да постигнат по-голяма част от целите. С планираната за 2025 г. европейска инициатива за умения в ядрената област следва да се осигурят допълнителни насоки за действията по линия на Евратом и по-тясно ангажиране на промишлеността. Макар броят на предоставените стипендии след придобиване на докторска степен по линия на действията „Мария Склодовска-Кюри“ да е малък, те доказват наличието на потенциал за полезни взаимодействия между Евратом и „Хоризонт Европа“. Това може да се разшири и за други инструменти на действията „Мария Склодовска-Кюри“, като например мрежите за докторанти, ако има налично финансиране. В оценката се подчертава, че е необходимо да продължи да се развива инфраструктурна екосистема, в която се включват съоръжения на държавите членки и на Съвместния изследователски център, за да се предостави практическо и устойчиво средство за достъп до научноизследователска инфраструктура за съвместни проекти и партньорства.
Енергия от термоядрен синтез
През периода 2021—2024 г. съфинансираното европейско партньорство EUROfusion 3 постигна осезаем напредък в експерименталните си кампании и научни изследвания за постигане на осемте мисии на пътната карта за развитие на енергията от термоядрен синтез. Различни показатели сочат, че EUROfusion работи за постигане на етапните научноизследователски цели, определени през 2021 г., като се подкрепят мобилността и достъпът до научноизследователски съоръжения и се обучава ново поколение изследователи и инженери. Въпреки това в независима оценка са изразени съмнения относно пригодността на научноизследователската програма да постигне основната си дългосрочна цел за получаване на електроенергия от термоядрен синтез. Комисията споделя тези съмнения.
Стратегията за научни изследвания в областта на термоядрения синтез в ЕС е определена понастоящем в пътната карта на EUROfusion, публикувана през 2012 г. и актуализирана през 2017 г. Пътната карта, основана на последователното развитие и експлоатация на съоръженията JET 4 , ITER 5 и DEMO 6 , се счита за прекомерно сложна и с нереалистични срокове. Основното безпокойство е, че организацията на ITER понастоящем преразглежда базовия сценарий за проекта, което може да доведе до 10-годишно забавяне на първите експерименти и да остави промишлената верига на доставки в изчакване. Второто безпокойство е свързано с липсата на съсредоточаване върху справянето с пропуските при главната базова технология от решаващо значение за разработването на реактори за електроенергия от термоядрен синтез, като например устойчиви на радиация материали, екранни зони (бланкети) за възпроизводство и горивен цикъл с тритий, технологии за нагряване на плазмата и авангардни магнитни системи за подобряване на удържането на плазмата. Това безпокойство се задълбочава от липсата на специализирани съоръжения за изпитване и атестация на компоненти в подходяща среда на термоядрен синтез. Друг повод за безпокойство е фактът, че разходите за първата инсталация за електроенергия от термоядрен синтез все още не са количествено определени и вероятно са много високи. Въпреки че EUROfusion е впечатляващо съвместно действие на европейски лаборатории, рисковете и несигурността в съответните им мисии не са били напълно оценени или количествено определени. Все още остават значителни технологични предизвикателства и понастоящем не е ясно колко време и ресурси ще се изискват за решаване на проблемите.
Ситуацията с термоядрения синтез се променя бързо, като става все по-динамична благодарение на няколко частни инициативи в Европа и по света. Има значителен риск EUROfusion, като съфинансирано партньорство в рамките на публичния сектор, да не успява да включва систематично тези динамични промени. Инженерните познания и промишленият потенциал на ЕС в областта на термоядрения синтез, развивани в продължение на десетилетия със значителни публични инвестиции, може да бъдат изгубени и да се преместят в държави извън ЕС с по-благоприятна икономическа и регулаторна среда.
Съществува все по-голям консенсус, регистриран по-специално на мероприятия 7 и при обществена консултация, организирани от Комисията през 2024 г., че настоящият подход на Евратом към развитието на термоядрения синтез следва да се отклони от разглеждането на ITER и другите инициативи в тяхната последователност. Счита се, че има спешна необходимост от разработване на стратегия на ЕС, с която да се предоставят подходящи условия и правилна рамка за справяне с технологичните затруднения по пътя към търговското внедряване на енергията от термоядрен синтез.
Ефективност и опростяване
В междинния доклад се показва добра обща ефективност при управлението и изпълнението на програмата от Комисията. При непреките действия административните разходи са 5,4 %, което е под определения в регламента на Съвета таван от 6 %. Поради съкращаването на персонала с 20 % в резултат на намаляването на бюджета на програмата Съвместният изследователски център е въвел мерки за ефективност в съществуващите научноизследователски области. Те са отразени в нова стратегия за дейностите в ядрената област и в управлението на неговата инфраструктура. Програмата се справя добре по отношение на количествените показатели за ефективност. Средното време за отпускането на безвъзмездни средства е 230 дни, което е сходно с това при „Хоризонт Европа“ и представлява подобрение спрямо програмата за периода 2014—2020 г. (238 дни) и програмата за периода 2007—2013 г. (313 дни).
За опростяване на изпълнението при програмата се разчита на правилата и мерките, използвани за „Хоризонт Европа“. С въвеждането на опростени варианти на разходите при „Хоризонт Европа“, по-специално избор на единични разходи за персонала, се осигурява допълнително опростяване и се спомага за намаляване на грешките. Вече може да се използват единични разходи за персонала при нова безвъзмездна помощ по поканата за представяне на предложения за 2023—2025 г. С други мерки, като например единен, опростен корпоративен подход за начисляване на разходите за персонал и преминаването от стратегията за контрол, използвана за „Хоризонт Европа“, към определяне и справяне с високорисковите области, биха могли да се намалят нередностите и да се улесни работата на бенефициерите.
Значимост и добавена стойност
При ускоряващото се развитие и разрастващото се използване на ядрени технологии по целия свят програмата на Евратом предоставя знанията и решенията, необходими за извличане на ползи от този напредък и за преодоляване на обществените безпокойства по отношение на рисковете от радиация. В тематичните оценки се потвърждава значимостта на настоящите действия по линия на Евратом в съответните им области. В тях обаче също така се подчертава необходимостта да се настоява за подобрения в организацията и работата на съфинансираните европейски партньорства, за да се гарантира, че научните изследвания остават значими и че с тях се решават най-неотложните предизвикателства. Според оценките научният и техническият експертен опит на Съвместния изследователски център, предоставян на Комисията и държавите членки, както и използването на специализирани инструменти и съоръжения, спомагат да се подобри безопасното и сигурно използване на ядрените технологии.
Заложената в бюджета гъвкавост и някои неизразходвани средства по линия на ITER и кредити от държави извън ЕС от програмата за периода 2014—2020 г. са дали възможност с настоящата програма да се разгледат нови предизвикателства, като например енергийната сигурност (алтернативно гориво за реакторите ВВЕР 8 ) и стратегическата автономност при ядрените материали и данни, както и да се подпомогнат изследователите в Украйна. Докато с регламента на Съвета се предоставя гъвкавост по отношение на механизмите и инструментите за изпълнение, основният ограничаващ фактор понастоящем е малкият бюджет, което се утежнява от липсата на приходи от трети страни, тъй като досега не е сключено споразумение за асоцииране нито с Швейцария, нито с Обединеното кралство. Асоциирането на Украйна към програмата на Евратом има висока научна и политическа стойност, но е без съществено въздействие за бюджета. С преките действия на Съвместния изследователски център се осигуряват инструменти, които могат да се задействат и пренасочват бързо, като например инструментът за диагностика и прогнозиране на опасности при ядрени аварийни ситуации (DAPHNE), който е използван в Украйна за оценяване на радиологичните рискове за ядрените електроцентрали в условията на война.
В оценката е показана ясно добавената стойност от ЕС на програмата, по-специално съвместното развиване на знанията за различни приложения на радиацията и за намаляване на рисковете. От последващи обществени консултации се разбира, че основната добавена стойност за изследователите включва по-добър трансграничен обмен на знания и най-добри практики, по-голямо трансгранично сътрудничество и мобилност и по-широко разпространение на резултатите.
Съгласуваност и полезни взаимодействия
Комисията се стреми да повишава съгласуваността между програмата и други програми на ЕС. В рамките на Комисията Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ и Съвместният изследователски център работят в тясно взаимодействие, за да се координират непреките и преките действия, например чрез съвместно изготвяне на работни програми. Съгласуваността между ITER и стратегиите на държавите членки в областта на термоядрения синтез се осигурява чрез координация между Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ и генерална дирекция „Енергетика“, подкрепяни от експертната група по термоядрения синтез 9 . С партньорствата по програмата държавите членки се подпомагат при изпълнението на директивите на Евратом относно основните норми на безопасност и относно управлението на радиоактивни отпадъци и отработено гориво. Съвместният изследователски център участва в 47 % от консорциумите за проекти, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Евратом, като предоставя експертен опит и достъп до специализирана научноизследователска инфраструктура. Така се гарантират полезни взаимодействия с научноизследователски организации и академични среди в ядрената област. Полезните взаимодействия с „Хоризонт Европа“ включват стипендии след придобиване на докторска степен за действията „Мария Склодовска-Кюри“ за изследователи в ядрената област, които се финансират по линия на Евратом. В оценката се посочва, че допълнителни полезни взаимодействия, по-специално при приложения, несвързани с електроенергетиката, на йонизиращите лъчения, биха могли да се мобилизират много по-лесно, ако се увеличи бюджетът и ако се улесни изпълнението на съвместни действия с „Хоризонт Европа“.
4.Заключения
С действията, финансирани по програмата за четири години, на държавите членки се помага да работят заедно в развиването на ядрените технологии, независимо от националния им избор дали да произвеждат или потребяват електроенергия от АЕЦ. Това дава възможност на държавите членки да се възползват в интерес на всички от възможностите, които технологиите предлагат, като същевременно се намаляват рисковете, свързани с йонизиращите лъчения. С последните действия на Евратом се постигат резултати и се предоставя рамка за подпомагане на развитието, споделянето и поддържането на експертен опит и умения в областта на ядрената безопасност и сигурност, безопасното управление на радиоактивни отпадъци и радиационната защита. Също така с тях ЕС се доближава до постигането на енергия от термоядрен синтез. Тези познания ще бъдат от съществено значение за онези държави членки, които искат да продължат да използват ядрена енергия като част от своя енергиен състав (независимо дали технологията е собствена или внесена отвън), както и за онези, които имат нужда от гаранции, че ядрените електроцентрали в съседни държави отговарят на най-високите стандарти за безопасност. Обществеността също може да се ползва от финансираните по линия на Евратом научни изследвания за други приложения на йонизиращите лъчения, по-специално в медицината.
С решението на Съвета от 2021 г. бюджетът на програмата да се намали с 20 % се ограничиха възможностите за финансиране на предложения за върхови научни изследвания. Така се възпрепятстваха също и усилията на Съвместния изследователски център нововъзникващите предизвикателства да се разглеждат с необходимата гъвкавост и капацитет във време на подновен интерес към ядрените технологии.
В оценката се предоставят основните констатации, описани по-долу, за предложението на Комисията програмата на Евратом да се удължи за периода 2026—2027 г. Те включват:
-По програмата са разглеждани нови предизвикателства като научни изследвания за алтернативно гориво за проектираните в Русия реактори, използвани в някои държави членки, повишаване на стратегическата автономност в областта на ядрените материали и данни и подкрепа за научни изследвания в Украйна. Резултатите от поканата за представяне на предложения за иновативни приложения на йонизиращите лъчения са показателни за голям интерес в областта на медицината, кръговата икономика, изследването на космическото пространство и мониторинга на околната среда, което може да се развива допълнително в полезно взаимодействие с „Хоризонт Европа“. Тези нови действия са привлекли нови участници. Поради ограничения бюджет обаче, заедно с необходимостта програмата да остане съсредоточена върху основните дейности в областта на ядрената безопасност, радиоактивните отпадъци и радиационната защита, възможностите за финансиране на тези нови действия в периода 2026—2027 г. ще бъдат много ограничени.
-За изпълнението на програмата се залага на правилата и мерките по „Хоризонт Европа“. Обществената консултация показва, че бенефициерите по програмата са в голяма степен удовлетворени от настоящите инструменти, практики и подкрепа, които получават от Комисията. Комисията ще продължи с опростяването и през 2026—2027 г., като същевременно се гарантира последователност в прилагането на правилата.
-В оценката се прави заключение, че със запазването на същия обхват и бюджет на програмата за научните изследвания в областта на ядреното делене, както за периода 2021—2025 г., ще се осигури непрекъснатост на изследванията за безопасната експлоатация на съществуващите ядрени електроцентрали в Европа и за оценката на безопасността на технологиите за нови реактори. Все пак финансирането за научноизследователски проекти в тази област ще бъде изключително избирателно, тъй като по-голямата част от бюджета в областта на ядреното делене ще бъде поета от съфинансирани партньорства. Също така настоящият обхват и степен на финансиране няма да бъдат достатъчни, ако Европа иска: i) да догони международните конкуренти; ii) да се работи по основните въпроси за разработването на малки модулни реактори, усъвършенствани горива и горивни цикли; и iii) да се повишат значително уменията в ЕС в ядрената област.
-В периода 2026—2027 г. по програмата следва да продължат да се предоставят средства за съфинансираните европейски партньорства в научните изследвания на ядреното делене: PIANOFORTE (радиационна защита), EURAD-2 (управление на радиоактивни отпадъци) и Connect-NM (ядрени материали). Тези партньорства са резултат от дългогодишни усилия от страна на научноизследователската общност, заинтересованите страни и държавите членки да се работи по обща научноизследователска програма и да се разглеждат основни предизвикателства във всички съответни области. И макар вече да е постигнат научен напредък, Комисията ще настоява за по-нататъшно подобряване на организацията и работата на партньорствата, за да се гарантира, че финансираните по линия на програма Евратом научни изследвания остават значими и че с тях се решават най-неотложните предизвикателства. Комисията ще обръща специално внимание на партньорствата, за да се вземат систематично предвид дългосрочните перспективи за широк кръг от заинтересовани страни и държави членки.
-Резултатите от финансираните по линия на Евратом научни изследвания в областта на термоядрения синтез са впечатляващи, но не са достатъчни за навременното пускане на пазара на енергия от термоядрен синтез, за да се подкрепят усилията на ЕС за декарбонизация и да се повиши конкурентоспособността. Електроенергията от термоядрен синтез ще стане реалност, ако се основава на точни допускания за техническата сложност и на реалистични инвестиции в промишлените вериги на доставки. Програмата трябва да се развива, за да се отстраняват технологичните затруднения, за които се изискват допълнително внимание и инвестиции, да се ангажира повече частно финансиране и промишлен опит и да се увеличава международното сътрудничество с надеждни партньори, когато има ясна добавена стойност за ЕС. Комисията вече започна подготовката за съвместно програмирано европейско партньорство в тази област, в което ще се обединят публични и частни заинтересовани страни. С действията в периода 2026—2027 г. ще се подготви пътят за това партньорство и за допълнителни иновационни действия. Такъв вид ново партньорство означава също и преосмисляне на ролята и дейностите на програмата EUROfusion, която ще бъде от съществено значение за развитието на основите на науката за термоядрения синтез. Повече подробности ще бъдат предоставени в съобщението относно стратегията на ЕС в областта на термоядрения синтез, което е в процес на изготвяне.
-Съвместният изследователски център има специална роля в програмата. С неговите четири ядрени обекта са предоставени експертен опит и съоръжения за половината научноизследователски проекти по линия на Евратом, започнали през 2021 г. В тях се извършват също и собствени изключително значими научни изследвания, провеждат се обучения и се правят анализи. Това носи ползи за държавите членки и предоставя политическа подкрепа на Комисията по целия спектър от дейности — от ядрената безопасност до сигурността и гаранциите. В оценката се подчертават усилията за подобряване на общата ефективност на Съвместния изследователски център, с въвеждането на нов начин на работа въз основа на портфейли. Това доведе до по-добро интегриране на научните дейности. В оценката се отбелязва също и изпълнението на нова ядрена стратегия за подобряване на управлението на инфраструктурата, по-добро сътрудничество със заинтересованите страни и укрепване на комуникацията. В периода 2026—2027 г. Съвместният изследователски център ще продължи да работи по своите научноизследователски предизвикателства в областта на ядрената сигурност и безопасност, аварийната готовност и стратегическата енергийна автономност, както и да допринася за запазването в ЕС на експертния опит в ядрената област.
