ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 16.1.2025
COM(2025) 14 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
за одобряване на националния средносрочен фискално-структурен план на Унгария
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 16.1.2025
COM(2025) 14 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
за одобряване на националния средносрочен фискално-структурен план на Унгария
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
за одобряване на националния средносрочен фискално-структурен план на Унгария
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121 от него,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1263, и по-специално член 17 от него,
като взе предвид препоръката на Комисията,
като има предвид, че:
ОБЩИ СЪОБРАЖЕНИЯ
(1)На 30 април 2024 г. влезе в сила реформа на рамката на ЕС за икономическо управление. Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение 1 , заедно с изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 за прилагането на процедурата при прекомерен дефицит 2 и изменената Директива 2011/85/ЕС на Съвета за бюджетните рамки на държавите членки 3 са основните елементи на реформираната рамка на ЕС за икономическо управление. Рамката цели насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси, устойчив и приобщаващ растеж и устойчивост чрез реформи и инвестиции, както и предотвратяване на прекомерни дефицити. Тя насърчава също националната ангажираност и има по-силна средносрочна насоченост, съчетана с по-ефективно и по-съгласувано прилагане на правилата.
(2)Националните средносрочни фискално-структурни планове, които държавите членки представят на Съвета и на Комисията, са в центъра на новата рамка за икономическо управление. Плановете следва да постигат две цели: i) да гарантират, наред с другото, че до края на периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища, както и че бюджетният дефицит се свежда и поддържа под референтната стойност от 3 % от БВП в средносрочен план, и ii) да гарантират осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и насочени към общите приоритети на ЕС. За тази цел всеки план трябва да съдържа средносрочен ангажимент за план за нетните разходи 4 , с който ефективно се установява бюджетно ограничение за срока на плана, обхващащ четири или пет години (в зависимост от нормалната продължителност на законодателния цикъл в държавата членка). Освен това в плана следва да се обясни как държавата членка ще гарантира осъществяването на реформите и инвестициите в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално в специфичните за всяка държава препоръки (СДП, включително тези, които се отнасят до процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), ако е приложимо), и как държавата членка ще изпълнява общите приоритети на Съюза. Периодът за фискална корекция обхваща четири години и може да бъде удължен с до три години, ако държавата членка се ангажира да осъществи набор от подходящи реформи и инвестиции, които отговарят на критериите, определени в Регламент (ЕС) 2024/1263.
(3)След представянето на плана Комисията трябва да оцени дали той отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.
(4)По препоръка на Комисията Съветът трябва да приеме препоръка за залагане на плана за нетните разходи на съответната държава членка и когато е приложимо, одобрява набора от ангажименти за реформи и инвестиции, обуславящи удължаване на периода на фискална корекция.
СЪОБРАЖЕНИЯ ОТНОСНО НАЦИОНАЛНИЯ СРЕДНОСРОЧЕН ФИСКАЛНО-СТРУКТУРЕН ПЛАН НА УНГАРИЯ
(5)На 4 ноември 2024 г. Унгария представи своя национален средносрочен фискално-структурен план на Съвета и на Комисията. Това стана след удължаване на срока, посочен в член 36 от Регламент (ЕС) 2024/1263, както бе договорено с Комисията. Причината за закъснялото представяне беше да се гарантира, че планът представя точна картина на бюджетните процеси и поетите задължения в Унгария в съответствие с планирането на бюджета за 2025 г. На 20 декември 2024 г. Унгария представи допълнение към плана, отразяващо по-нови данни и съдържащо преразгледан план за нетните разходи, за да гарантира, че бюджетният дефицит ще бъде сведен под 3 % от БВП и че прогнозният консолидиран държавен дълг ще продължи да намалява правдоподобно до края на периода на корекция.
Процес преди представянето на плана
(6)За да се създаде рамка за диалога, водещ до представянето на национални средносрочни фискално-структурни планове, на 21 юни 2024 г., в съответствие с член 9 от Регламент (ЕС) 2024/1263, Комисията изпрати на Унгария референтната траектория 5 . Комисията публикува референтната траектория на 4 ноември 2024 г. 6 Референтната траектория се основава на риска и гарантира, че до края на периода на фискална корекция и при липса на допълнителни бюджетни мерки след периода на корекция консолидираният държавен дълг следва правдоподобно низходяща траектория или остава на разумни равнища в средносрочен план, както и дефицитът по консолидирания държавен бюджет е сведен под 3 % от БВП през периода на корекция и се поддържа под тази референтна стойност в средносрочен план. Средносрочният период се определя като период от десет години след края на периода на корекция. В съответствие с член 6, буква г) и членове 7 и 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 референтната траектория е съобразена и с референтната стойност за дефицита, механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга и механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит. Съгласно референтната траектория на Унгария въз основа на допусканията на Комисията, залегнали в предварителните насоки, предадени през 2024 г., и ако се приеме период на корекция от 4 години, нетните разходи не следва да надхвърля стойностите, посочени в таблица 1. Това означава среден ръст на нетните разходи от 4,4 % през периода на корекция (2025—2028 г.).
|
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
2028 г. |
Средно 2025—2028 г. |
|
|
Максимален ръст на нетните разходи (годишно в %) |
4,4 |
4,8 |
4,5 |
4,3 |
4,4 |
Таблица 1: Референтна траектория, предоставена от Комисията на Унгария на 21 юни 2024 г.
Източник: Изчисления на Комисията.
(7)В съответствие с член 12 от Регламент (ЕС) 2024/1263 през юли и септември 2024 г. Унгария и Комисията проведоха технически диалог. Диалогът беше съсредоточен върху плана за нетните разходи, предвиден от Унгария, и основните му допускания, както и върху предвиденото осъществяване на реформи и инвестиции в отговор на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, и общите приоритети на Съюза за справедлив екологичен и цифров преход, социална и икономическа устойчивост, енергийна сигурност и изграждане на отбранителни способности.
(8)В представения от Унгария план не се докладва за процес на консултации със съответните заинтересовани страни на национално равнище (включително социалните партньори) преди неговото представяне. Съгласно информацията, предоставена в плана, с парламента могат да бъдат проведени консултации относно плана, след като правителството му представи проектобюджета за 2025 г.
Други свързани процеси
(9)На 26 юли 2024 г. Съветът установи наличието на прекомерен дефицит в Унгария поради неспазване на критерия за дефицита.
(10)На 26 ноември 2024 г. Комисията препоръча да бъде приета препоръка на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС с оглед на прекратяване на ситуацията на прекомерен дефицит в Унгария 7 . При липсата на национален средносрочен фискално-структурен план, одобрен от Съвета, препоръчаният корективен план за нетните разходи отрази референтната траектория с фискална корекция от четири години, актуализирана въз основа на по-нови данни, включително прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. (таблица 2). След като оцени националния средносрочен фискално-структурен план на Унгария, на 16 януари 2025 г. Комисията прие изменена препоръка за препоръка на Съвета към Унгария съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС. Настоящата препоръка съвпада с препоръката на Съвета съгласно член 126, параграф 7 от ДФЕС с оглед на прекратяване на ситуацията на прекомерен бюджетен дефицит в Унгария. Едновременното приемане на тези препоръки, което е съобразено с прехода към новата рамка за икономическо управление и е обосновано от него, гарантира съгласуваност между препоръчаните планове за корекции.
Таблица 2: Референтната траектория е актуализирана въз основа на по-нови данни
|
Години |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
2028 г. |
Средно 2025—2028 г. |
|
|
Темпове на растеж (%) |
Годишен |
3,9 |
3,3 |
3,3 |
3,1 |
3,4 |
|
Кумулативен (*) |
7,6 |
11,1 |
14,7 |
18,3 |
Не се прилага. |
|
(*) Кумулативните темпове на растеж се изчисляват въз основа на базовата година 2023.
(11)На 19 юни 2024 г. Комисията заключи, че в Унгария са налице макроикономически дисбаланси. По-специално Унгария е изправена пред уязвимости, свързани с ценовия натиск и нуждите от външно и държавно финансиране, които остават актуални, въпреки че подобряващата се външна среда е смекчила някои краткосрочни рискове 8 .
(12)На 21 октомври 2024 г. Съветът отправи към Унгария поредица от специфични за държавата препоръки (СДП) в контекста на европейския семестър 9 .
ОБОБЩЕНИЕ НА ПЛАНА И ОЦЕНКАТА НА КОМИСИЯТА
(13)В съответствие с член 16 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Комисията оцени плана, както следва:
Контекст: макроикономическа и фискална ситуация и перспектива
(14)През 2023 г. БВП на Унгария намаля с 0,9 % поради слабото вътрешно и външно търсене. Според прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. БВП се очаква да се увеличи до 0,6 % през 2024 г. предимно благодарение на частното потребление и положителния принос от нетния износ. През 2025 г. се очаква реалният БВП да нарасне с 1,8 %, благоприятстван от потреблението и умереното възстановяване на инвестициите. През 2026 г. се очаква растежът на реалния БВП да се увеличи с 3,1 % в резултат на вътрешното търсене и възстановяването на износа. Очаква се потенциалният БВП на Унгария да нарасне от 1,4 % през 2024 г. на 1,7 % до 2026 г., което ще се дължи на инвестициите и увеличаването на производителността. Равнището на безработица беше 4,1 % през 2023 г. и Комисията прогнозира, че то ще се увеличи на 4,5 % през 2024 г., преди да намалее до 4,3 % през 2025 г. и 4,1 % през 2026 г. Очаква се инфлацията (дефлаторът на БВП) да намалее от 14,6 % през 2023 г. до 7,2 % през 2024 г. и да достигне 4,1 % през 2025 г. и 3,3 % през 2026 г.
(15)През 2023 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Унгария е достигнал 6,7 % от БВП. Според прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. при условия на непроменена политика се очаква той да достигне 5,4 % от БВП през 2024 г. и да намалее до 4,6 % и до 4,1 % от БВП съответно през 2025 г. и 2026 г. Прогнозата на Комисията не включва бюджета на Унгария за 2025 г., приет от националния парламент през декември 2024 г. В края на 2023 г. консолидираният държавен дълг беше 73,4 % от БВП и се очаква да нарасне до 74,5 % от БВП в края на 2024 г. Очаква се той да се стабилизира на 74,5 % от БВП в края на 2025 г. и да намалее до 73,8 % в края на 2026 г. Фискалната прогноза на Комисията включва само надеждно обявени и достатъчно конкретни ангажименти за водената политика и не включва всички мерки, предложени от Унгария в плана.
План за нетните разходи и основни макроикономически допускания в плана
(16)Националният средносрочен фискално-структурен план на Унгария обхваща периода 2025—2028 г. и представя фискална корекция за период от четири години.
(17)Планът съдържа цялата информация, изисквана съгласно член 13 от Регламент (ЕС) 2024/1263.
(18)Планът, допълнен с добавката, се ангажира с плана за нетните разходи, посочен в таблица 3, което съответства на среден ръст на нетните разходи от 4,0 % през периода 2025—2028 г. Средният растеж на нетните разходи, отчетен в плана за периода на корекция (2025—2028 г.), е по-малък от референтната траектория, предадена от Комисията на 21 юни 2024 г., но по-голям от референтната траектория, актуализирана въз основа на по-нови данни В плана се допуска растеж на потенциалния БВП до 1,5 % през 2025 г. (от 1,4 % през 2024 г.), преди да се увеличи до 1,7 % през 2028 г. Освен това в плана се очаква темпът на растеж на дефлатора на БВП да намалее до 4,1 % през 2025 г. (от 7,2 % през 2024 г.), след което да намалее до 3,4 % през 2028 г.
Таблица 3: План за нетните разходи и основни допускания в плана на Унгария
|
2024 г. |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
2028 г. |
Средно за периода на валидност на плана 2025—2028 г. |
|
|
Ръст на нетните разходи
|
4,6 |
4,3 |
4,0 |
3,9 |
3,7 |
4,0 |
|
Ръст на нетните разходи
|
4,6 |
9,1 |
13,5 |
17,9 |
22,2 |
Не се прилага. |
|
Растеж на потенциалния БВП (%) |
1,4 |
1,5 |
1,7 |
1,7 |
1,6 |
1,6 |
|
Инфлация (ръст на дефлатора на БВП) (%) |
7,2 |
4,1 |
3,5 |
3,4 |
3,4 |
3,6 |
Източник: Средносрочен фискално-структурен план на Унгария и изчисления на Комисията.
Отражение на поетите задължения за нетните разходи по плана върху консолидирания държавен дълг
(19)Ако се реализират залегналите в плана допускания и поетият ангажимент за плана за нетните разходи, според плана консолидираният държавен дълг постепенно ще намалее от 74,0 % през 2024 г. до 68,2 % от БВП към края на периода на корекция (2028 г.) съгласно таблицата по-долу. След периода на корекция в средносрочен план (т.е. до 2038 г.) съотношението на дълга към БВП се очаква да продължи да намалява според плана, като достигне 54,5 % от БВП до 2038 г. Така според плана консолидираният държавен дълг ще бъде сведен под референтната стойност по Договора от 60 % от БВП в средносрочен план. Това е правдоподобно въз основа на допусканията в плана, тъй като се очаква дългът да бъде под 60 % от БВП до 2038 г. при всички детерминистични стрес тестове на Комисията за анализ на устойчивостта на обслужването на дълга. Следователно въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дълга, посочено в член 6, буква а) и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.
Таблица 4: Динамика на консолидирания държавен дълг и на салдото по държавния бюджет в плана на Унгария
|
2023 г. |
2024 г. |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
2028 г. |
2038 г. |
|
|
Държавен дълг (% от БВП) |
73,4 |
74,0 |
73,5 |
71,3 |
69,9 |
68,2 |
54,5 |
|
Салдо по държавния бюджет (% от БВП) |
-6,7 |
-4,9 |
-3,6 |
-2,5 |
-2,0 |
-1,5 |
-2,2 |
Източник: Средносрочен фискално-структурен план на Унгария
Отражение на поетите задължения за нетните разходи по плана върху салдото по консолидирания държавен бюджет
(20)Въз основа на плана за нетните разходи и допусканията в плана дефицитът по консолидирания държавен бюджет ще намалее от 4,9 % от БВП през 2024 г. на 2,5 % от БВП до 2026 г. и 1,5 % от БВП през 2028 г. Така според плана салдото по консолидирания държавен бюджет няма да надвиши референтната стойност от 3 % от БВП в края на периода на корекция (2028 г.). В допълнение през десетте години след периода на корекция (т.е. до 2038 г.) бюджетният дефицит няма да надвиши 3 % от БВП. Следователно въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с изискването за дефицита, посочено в член 6, буква б) и член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2024/1263.
Времеви профил на фискалната корекция
(21)Времевият профил на фискалната корекция, измерена като промяна в структурното първично салдо, както е описано в плана, е линеен, както се изисква в член 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Следователно въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с гаранционния механизъм за предотвратяване на съсредоточаването на усилията в края на периода, посочен в член 6, буква в) от Регламент (ЕС) 2024/1263.
Таблица 5: Развитие на структурното първично салдо в плана на Унгария
|
2023 г. |
2024 г. |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
2028 г. |
|
|
Структурно първично салдо (% от БВП) |
-1,7 |
0,6 |
1,2 |
1,7 |
2,3 |
2,8 |
|
Промяна в структурното първично салдо (в п.п.) |
Не се прилага. |
2,3 |
0,5 |
0,5 |
0,5 |
0,5 |
Източник: Средносрочен фискално-структурен план на Унгария
Съгласуваност на плана с процедурата при прекомерен дефицит
(22)Планът за нетните разходи, залегнал в плана, е в съответствие с изискванията съгласно процедурата при прекомерен дефицит (и по-специално с минималната годишна структурна корекция, установена в член 3, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета).
Съгласуваност на плана с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит
(23)Изискването за предпазни мерки, посочено в член 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 по отношение на механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит, който има за цел да осигури общ марж спрямо референтната стойност за дефицита от 3 % от БВП, се прилага за Унгария от 2027 г., тъй като е планирано дефицитът да бъде под 3 % от БВП от 2026 г. През 2027 г. и 2028 г. в съответствие с член 8 от Регламент (ЕС) 2024/1263 годишната корекция на структурното първично салдо не следва да бъде по-малка от 0,4 процентни пункта, ако структурният дефицит е останал над 1,5 % от БВП през предходната година, за да се постигне общ марж на устойчивост в структурно изражение от 1,5 % от БВП. Фискалната корекция, която е резултат от залегналите в плана ангажименти на водената политика и макроикономически допускания, е 0,5 % от БВП както през 2027 г., така и през 2028 г. Следователно въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с механизма за гарантиране на устойчивостта при дефицит.
Съгласуваност на плана с механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга
(24)В съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) 2024/1263, тъй като консолидираният държавен дълг ще бъде между 60 % и 90 % от БВП през периода на корекция съгласно плана, съотношението на дълга към БВП трябва да намалява с поне 0,5 процентни пункта средно годишно, докато спадне под 60 %. Това намаление е изчислено за периода 2027—‑2028 г., т.е. като се започне от годината, в която според плана ще бъде отменена процедурата при прекомерен дефицит, и е в размер на 1,7 процентни пункта. Следователно въз основа на залегналите в плана ангажименти на политиката и макроикономически допускания планът за нетните разходи, представен в плана, е в съответствие с механизма за гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга.
Макроикономически допускания в плана
(25)Планът се основава на набор от допускания, които са в съответствие с допусканията, залегнали в референтната траектория, актуализирана въз основа на по-нови данни (включително прогнозата на Комисията от есента на 2024 г.) в таблица 2, с изключение на две променливи, а именно началната точка (структурното първично салдо за 2024 г.) и растежа на дефлатора на БВП за 2026 г. Необходима е внимателна оценка на тези разлики в допусканията, за да се гарантира, че те са подкрепени със солидни и основани на данни икономически аргументи. По-долу е представена оценка на тези разлики в допусканията, заедно с оценка на всяка разлика, разглеждана поотделно.
·В плана се предвижда по-благоприятна първоначална фискална позиция, като се приема структурно първично салдо от 0,6 % от БВП в сравнение с 0,2 % в прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. По-голямото структурно първично салдо в плана отразява по-добрите от очакваните бюджетни резултати за периода януари-ноември 2024 г., по-специално по-големите от очакваните неданъчни приходи и малко по-малките от очакваните разходи. Следователно това допускане се счита за обосновано и допринася за по-голям среден растеж на нетните разходи през периода на корекция.
·В плана се допуска, че инфлацията (дефлаторът на БВП) ще е 3,5 % за 2026 г. в сравнение с 3,3 % в прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. В плана тази разлика е обяснена с по-големите увеличения на заплатите през 2026 г., като се има предвид тригодишното споразумение за възнагражденията, подписано на 25 ноември 2024 г. между стопанските и трудовите сдружения в Унгария. Съответно минималната работна заплата ще нарасне с 9 % през 2025 г., което е в съответствие с прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. В споразумението растежът на минималната работна заплата се определя на 13 % през 2026 г., което предполага по-голям растеж на заплатите и по-голяма инфлация в сравнение с прогнозата на Комисията от есента на 2024 г. Това допускане се счита за обосновано и допринася за по-голям среден растеж на нетните разходи през периода на плана.
Като цяло разликата между плана за нетните разходи в плана и в референтната траектория, актуализирана въз основа на по-нови данни, се обяснява с разлики в допусканията, които са надлежно обосновани в съответствие с член 13, буква б) от Регламент (ЕС) 2024/1263. Като цяло всички разлики в допусканията, взети заедно, водят до по-голям среден растеж на нетните разходи в плана, отколкото в референтната траектория, актуализирана въз основа на по-нови данни. Въз основа на тази оценка планът отговаря на изискването по член 13, буква б) от Регламент (ЕС) 2024/1263.
Комисията ще вземе под внимание горепосочената оценка на допусканията в плана в бъдещите оценки на съответствието с плана за нетните разходи.
Фискална стратегия в плана
(26)Планът не включва цялостна и количествено определена фискална стратегия. Точната специфика на съответните мерки на политиката се потвърждава или коригира и се определя количествено в годишните бюджети. В приетия бюджет за 2025 г. се определят мерките на политиката, чрез които правителството планира да изпълни ангажимента за нетните разходи за 2025 г. Освен това планът включва редица неопределени количествено мерки, увеличаващи дефицита, в различни области, които могат да повлияят на фискалните резултати в средносрочен план. Следователно може да са необходими допълнителни фискални мерки, за да бъдат изпълнени ангажиментите в плана.
Включени в плана намерения за реформи и инвестиции в отговор на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, и как ще се подходи към общите приоритети на Съюза
(27)В плана се описват намеренията на политиката по отношение на реформите и инвестициите в отговор на основните предизвикателства, установени в контекста на европейския семестър, по-специално специфичните за всяка държава препоръки, включително тези, които се отнасят до ПМД, и за да се изпълнят общите приоритети на ЕС. Планът съдържа около 132 реформи и инвестиции, предназначени за изпълнението на общите приоритети на ЕС, 41 от които се подпомагат финансово по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, а 29 — от фондовете на политиката на сближаване.
(28)Що се отнася до общия приоритет за справедлив екологичен и цифров преход, включително целите в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119, планът включва над 40 реформи и инвестиции. Няколко реформи и инвестиции във връзка с екологичния преход са включени като мерки в унгарския план за възстановяване и устойчивост (ПВУ), в това число главата за REPowerEU, или са подкрепени от фондовете на политиката на сближаване. Планът съдържа мерки в подкрепа на прехода към неутралност по отношение на климата и екологосъобразен транспорт, по-специално чрез по-голямо навлизане на електрическите автомобили, разработване на железопътни линии, мрежи за зареждане и велосипедни алеи. Други реформи и инвестиции имат за цел да подобрят управлението на отпадъците в страната и да подкрепят по-специално кръговата икономика, например чрез разработване на план за управление на отпадъците и внедряване на интелигентна инфраструктура за отпадъците. Планът включва и мерки, насочени към подпомагане на екологосъобразните производствени процеси и укрепване на „зелените“ умения. Други мерки имат за цел да подобрят водната инфраструктура, да ускорят адаптирането към изменението на климата при управлението на водите, да осигуряват инвестиции за опазване на природата и да въведат квотен данък за CO2. Няколко реформи и инвестиции имат за цел също да допринесат за цифровия преход на Унгария чрез предлагане на цифрови решения в областта на данъчното отчитане и мониторинга (eVAT, eReceipt и eCashier), развиване на цифровите умения, реформиране на единната национална система за информация относно тарифите и пътниците и подобряване на цифровата готовност на предприятията и обществените служби, енергийната система и управлението на отпадъците. Мерките, свързани с общия приоритет за справедлив екологичен и цифров преход, имат за цел да изпълнят специфичните за държавата препоръки (от 2019 г., 2020 г., 2022 г. и 2023 г.) относно устойчивия транспорт, управлението на отпадъците и водите, енергийния преход, опростяването на данъчното облагане, качеството на вземането на решения, цифровизацията на предприятията и пазара на труда. Планът не включва мерки, свързани със СДП от 2023 г. и 2024 г., относно постепенната отмяна на субсидиите за изкопаеми горива.
(29)Що се отнася до общия приоритет за социална и икономическа устойчивост, включително Европейския стълб на социалните права, планът включва около 80 реформи и инвестиции, които Унгария очаква да допринесат за укрепване на социалната и икономическата устойчивост на страната. Няколко реформи и инвестиции, насочени към социалната и икономическата устойчивост, са включени като мерки в унгарския ПВУ, в това число главата за REPowerEU, или са подкрепени от фондовете на политиката на сближаване. Планът съдържа мерки за подобряване на достъпа до пазара на труда за някои уязвими групи (например чрез разкриването на нови места в детските ясли), включително младите и възрастните хора, жилищното настаняване (включително развитието на нови социални домове като част от програмата за презаселване и различни програми за създаване на домове), образованието (включително чрез увеличаване на заплатите на учителите) и здравеопазването (например развитието на първичните грижи и болниците). Планът съдържа и мерки за насърчаване на социалното сближаване, цифровото и инфраструктурното развитие в общественото и висшето образование, както и в професионалното обучение и образование. Има няколко мерки за подобряване на пригодността за заетост с преквалификация и за подпомагане на развитието на предприятията. Мерките, като например преференциалните заеми за малки и средни предприятия, имат за цел да подобрят капацитета на предприятията за износ. В областта на научните изследвания и иновациите в плана са изброени мерки, като създаването на национални лаборатории, които имат за цел да насърчават иновациите. Освен това планът съдържа реформи и инвестиции, които имат за цел да бъдат модернизирани публичната администрация и данъчното облагане. Планът включва мерки за изпълнение на приетите национална стратегия и план за действие за борба с корупцията и за редовно извършване на прегледи на разходите. Реформите и инвестициите, съдържащи се в плана, имат за цел да отговорят на специфичните за държавата препоръки от 2019 г., 2020 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. относно образованието, научноизследователската и развойната дейност, социалната политика, стопанската среда, бюджетната рамка, данъчното облагане, борбата с корупцията, независимостта на съдебната власт, пазара на труда и здравеопазването. Планът не включва мерки, предназначени за изпълнение на СДП от 2022 г. относно дългосрочната устойчивост на пенсионната система, тъй като според плана правителството не планира промени в пенсионната система в близко бъдеще. В него не са включени и мерки за изпълнение на специфичните за държавата препоръки от 2023 г. и 2024 г., свързани с ПМД, относно ефективната координация на макроикономическите политики и постепенното премахване на таваните на лихвите и цените, за да се намали техният нарушаващ ефект. Планът не включва мерки за изпълнение на специфичните за държавата препоръки от 2019 г., 2020 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. относно адекватността на обезщетенията за безработица, тъй като в плана се посочва, че правителството не възнамерява да променя продължителността на обезщетенията за безработица. Планът не съдържа мерки, предназначени за изпълнение на специфичните за държавата препоръки от 2023 г. и 2024 г. относно социалния диалог. И накрая, планът не съдържа мерки за изпълнение на специфичните за държавата препоръки от 2020 г., 2023 г. и 2024 г. относно ограниченото използване на спешни мерки в съответствие с принципа на единния пазар и принципите на правовата държава.
(30)Що се отнася до общия приоритет за енергийна сигурност, планът включва реформи и инвестиции, които Унгария очаква да допринесат за укрепване на енергийната сигурност на страната. Няколко от тези реформи и инвестиции са включени в унгарския ПВУ, в това число главата за REPowerEU, или са подкрепени от фондовете на политиката на сближаване. Планът съдържа мерки, предназначени за подпомагане на внедряването на вятърни електроцентрали, повишаване на енергийната ефективност на жилищата, подпомагане на инсталирането на слънчеви панели за жилищни сгради и електрифициране на отоплителните системи. Други реформи в плана имат за цел да бъде внедрена алтернативна енергия от възобновяеми източници, модернизиране на обществените сгради (като болници, образователни институции) и подобряване на енергийната ефективност на промишлеността и предприятията. Планът съдържа и мерки, насочени към развитие на енергийните мрежи и увеличаване на капацитета за съхранение на енергия. Мерките в плана, свързани с общия приоритет за енергийна сигурност, имат за цел изпълнението на специфичните за държавата препоръки (от 2022 г., 2023 г. и 2024 г.) в областта на енергетиката.
(31)Що се отнася до общия приоритет за отбранителни способности, планът не включва никакви мерки. В плана се приема, че разходите за отбрана ще бъдат запазени на равнище от 2 % от БВП през времевия хоризонт на плана.
(32)В плана се предоставя информация относно съгласуваността и когато е целесъобразно, взаимното допълване с фондовете на политиката на сближаване и ПВУ на Унгария. В главата за реформи и инвестиции в плана изрично се посочва дали дадена мярка е включена в ПВУ или в програмите на политиката на сближаване. Освен това в таблица 9 от плана е представен цялостен преглед на мерките и тяхната връзка с ПВУ, програмите на политиката на сближаване и общите приоритети. В плана се обяснява, че правителството не е съгласно с мерките на политиката за реформа на пенсионната система, предложени от независимия експерт във връзка с реформата, предвидена в ПВУ. В плана също така се посочва, че правителството постепенно ще отмени някои данъци върху извънредната печалба и секторни данъци по-късно от обещаното по съответната мярка от ПВУ, докато за други не се планира да бъдат постепенно отменени.
(33)В плана се прави преглед на нуждите от публични инвестиции на Унгария, свързани с общите приоритети на ЕС, с изключение на 4-тия приоритет, отнасящ се до изграждането на отбранителни способности. Що се отнася до общия приоритет за справедлив екологичен и цифров преход, включително целите в областта на климата, нуждите от инвестиции в плана включват повече инвестиции в екологичния и цифровия преход на предприятията и цифровизацията на публичната администрация. Новите инвестиции имат за цел образователната система да бъде оборудвана с цифрови инструменти и свързаната с тях инфраструктура. Що се отнася до общия приоритет за социална и икономическа устойчивост, планът включва нуждите от инвестиции за предприятията, за да подобрят капацитета си за износ и иновации. Според плана има нужда от инвестиции за разработване на активни политики за заетост, по-специално чрез програми за преквалификация и повишаване на квалификацията и за подпомагане на най-бедните домакинства. Инвестициите за цифровизиране на процесите в здравеопазването имат за цел да улеснят достъпа до здравни услуги и да подобрят качеството на грижите. Публичните инвестиции в обновяването на железопътните линии и цифровизацията допринасят за повишаване на устойчивостта на транспортния сектор. Що се отнася до общия приоритет за енергийна сигурност, планът включва нуждите от инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници, подобряването на енергийната ефективност в жилищни и обществени сгради, както и развитието на електроенергийната мрежа и електромобилността, включително свързаната с това инфраструктура.
Заключение от оценката на Комисията
(34)Като цяло Комисията е на мнение, че планът на Унгария изпълнява изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1263.
ОБЩО ЗАКЛЮЧЕНИЕ
(35)В съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2024/1263 Съветът следва да препоръча на Унгария плана за нетните разходи, определен в плана.
ПРЕПОРЪЧВА на Унгария:
(1)Да гарантира, че ръстът на нетните разходи не надвишава максималните стойности, установени в приложение I към настоящата препоръка.
В допълнение Съветът приканва Унгария да гарантира осъществяването на реформи и инвестиции, за да се отговори на основните трудности, установени в контекста на европейския семестър, по-специално в специфичните за държавата препоръки, и да се изпълнят общите приоритети на Съюза.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Максимални темпове на растеж на нетните разходи
(годишен и кумулативен темп на растеж в номинално изражение)
Унгария
|
Години |
2025 г. |
2026 г. |
2027 г. |
2028 г. |
|
|
Темпове на растеж (%) |
Годишен |
4,3 |
4,0 |
3,9 |
3,7 |
|
Кумулативен (*) |
9,1 |
13,5 |
17,9 |
22,2 |
|
(*) Кумулативните темпове на растеж се изчисляват въз основа на базовата година 2023. Кумулативните темпове на растеж се използват при годишния мониторинг на последващото съответствие в контролния общ баланс.
Съставено в Брюксел на година.
За Съвета
Председател