ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 16.10.2024
COM(2024) 478 final
2024/0262(NLE)
Предложение за
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз на 233-тата сесия на Съвета на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) във връзка с предложените изменения на глава 2 („Влизане и заминаване на въздухоплавателни средства“), глава 3 („Влизане и заминаване на лица и на техния багаж“), глава 6 („Международни летища — съоръжения и услуги за въздушното движение“) и глава 8 („Разпоредби за улесняване, които обхващат определени области“), част C („Улесняване на издирването и спасяването на лица, разследването на произшествия и спасяването на вещи“), част E („Създаване на национални програми за улесняване“), част F („Улесняване на превоза на лица с увреждания“) и част G („Помощ за жертвите на произшествия с въздухоплавателни средства и техните семейства“), както са включени в изменение 30 на приложение 9 — Улесняване, към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (Чикагската конвенция)
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.Предмет на предложението
Настоящото предложение се отнася до:
i) позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на 233-тата сесия на Съвета на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) във връзка с предложените изменения на приложение 9 — Улесняване, към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване с цел да се облекчи обработването на въздухоплавателните средства, пътниците, товарите и пощата в рамките на охраняемите граници по отношение на изискванията на митническите и имиграционните органи, както и тези на органите, отговарящи за общественото здравеопазване и селското стопанство, и по-специално измененията на: глава 2 („Влизане и заминаване на въздухоплавателни средства“), глава 3 („Влизане и заминаване на лица и на техния багаж“), глава 6 („Международни летища — съоръжения и услуги за въздушното движение“) и глава 8 („Разпоредби за улесняване, които обхващат определени области“), част C („Улесняване на издирването и спасяването на лица, разследването на произшествия и спасяването на вещи“), част E („Създаване на национални програми за улесняване“), част F („Улесняване на превоза на лица с увреждания“) и част G („Помощ за жертвите на произшествия с въздухоплавателни средства и техните семейства“). Предложените изменения се съдържат в изменение 30, което е включено в писмо до държавите EC 6/3-24/67 от 19 юни 2024 г. и по което ще се гласува на 233-тата сесия на Съвета на Международната организация за гражданско въздухоплаване;
ii) позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза, след като ИКАО обяви приемането на изменение 30 на приложение 9 — Улесняване, в съответните писма до държавите, с които приканва договарящите държави да я уведомят за евентуалните различия или за спазването на приетите мерки.
2.Контекст на предложението
2.1.Конвенция за международно гражданско въздухоплаване
Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване („Чикагската конвенция“) има за цел да регулира международния въздушен транспорт. Чикагската конвенция влезе в сила на 4 април 1947 г. и с нея беше учредена Международната организация за гражданско въздухоплаване.
Всички държави — членки на ЕС, са страни по Чикагската конвенция.
2.2.Международна организация за гражданско въздухоплаване
Международната организация за гражданско въздухоплаване е специализирана агенция на Организацията на обединените нации. Нейните цели и задачи са да развива принципите и техниките на международното въздухоплаване и да насърчава планирането и развитието на международния въздушен транспорт.
Съветът на ИКАО е постоянен орган на ИКАО, който се състои от представители на 36 договарящи държави, избрани от събранието на ИКАО за период от три години. За периода 2022—2025 г. в Съвета на ИКАО са представени шест държави — членки на ЕС, а именно Австрия, Франция, Германия, Италия, Румъния и Испания.
Задължителните функции на Съвета на ИКАО, изброени в член 54 от Чикагската конвенция, включват приемането на международни стандарти и препоръчителни практики (SARP), определени като приложения към Чикагската конвенция.
Съгласно член 37, буква j) от Чикагската конвенция ИКАО приема и изменя периодично, ако е необходимо, международните стандарти и препоръчителните практики и процедури, свързани с митническите и имиграционните формалности.
Съгласно член 90 от Чикагската конвенция приемането на приложенията от Съвета изисква съгласието на две трети от гласувалите в Съвета на заседание, свикано за тази цел, след което те се съобщават от Съвета на всяка договаряща държава. Всяко такова приложение или всяко изменение на дадено приложение влиза в сила след изтичането на тримесечен срок от неговото съобщаване на съответните договарящи държави, членуващи в ИКАО, или след изтичането на по-продължителен срок, определен от Съвета на ИКАО, освен ако през това време мнозинството от договарящите държави, членуващи в ИКАО, заявят своето несъгласие.
В съответствие с член 38 от Чикагската конвенция всяка договаряща държава, която прецени, че е невъзможно да се съобразява във всички отношения с подобен международен стандарт или процедура или да приведе своите собствени разпоредби или практики в пълно съответствие с който и да е международен стандарт или процедури, или която сметне за необходимо да приеме разпоредби или практики, отличаващи се в някакво конкретно отношение от тези, които са установени с даден международен стандарт, трябва незабавно да уведоми ИКАО за различията между нейната собствена практика и установената с международния стандарт такава. В случай на изменение на международни стандарти всяка държава, която не внесе съответните изменения в своите собствени разпоредби или практики, трябва да уведоми Съвета за това в рамките на шестдесет дни след приемането на изменението на международните стандарти или да посочи действието, което предлага да предприеме. Във всеки такъв случай Съветът незабавно уведомява всички останали държави за съществуващата разлика между една или повече характеристики на даден международен стандарт и съответната национална практика на тази държава.
2.3.Предвиденият акт на ИКАО и връзката му със съществуващите правила на Съюза
По време на своята 233-та или следваща сесия се очаква Съветът на ИКАО да разгледа и приеме изменение 30 на приложение 9 — Улесняване, както е посочено в писмото до държавите EC 6/3-24/67, произтичащо от прегледа на приложение 9 — Улесняване, проведено от комисията по въпросите на улесняването (FAL) по време на тринадесетото ѝ заседание, проведено от 26 февруари до 1 март 2024 г. (FALP/13).
–Приложение 9 — Улесняване, се основава на 10 члена от Чикагската конвенция, които изискват общността на гражданското въздухоплаване да спазва законите, уреждащи контрола на въздухоплавателни средства, товари и пътници от митническите и имиграционните органи, както и от органите, отговарящи за селското стопанство и общественото здравеопазване. Приложение 9 конкретно се отнася до улесняване на обработването на въздухоплавателните средства и търговското въздушно движение, както за пътници, така и за товари в рамките на охраняемите граници по отношение на изискванията, inter alia, на митническите и имиграционните органи, както и тези на органите, отговарящи за общественото здравеопазване и селското стопанство.
–Изменение 30 на приложение 9 включва, наред с другото, нови и/или преразгледани разпоредби относно влизането и заминаването на лица и техния багаж, съоръженията и услугите на международните летища за въздушното движение, както и преместването на свързаните със здравеопазването разпоредби от други глави в глава 10 от приложението.
–Предвиденото изменение, което ще бъде прието от Съвета на ИКАО, ще бъде обвързващо съгласно международното право в съответствие с процедурата и сроковете, определени в член 90, буква а) от Чикагската конвенция, в който се предвижда, че: Приемането от съвета на приложенията, посочени в буква „l“ на чл. 54, изисква съгласието на две трети от гласувалите в съвета на заседание, свикано за тази цел, след което те се съобщават от съвета на всяка договаряща държава. Всяко такова приложение или всяка поправка към дадено приложение влизат в сила след изтичането на тримесечен срок от тяхното съобщаване на съответните договарящи държави или след изтичането на по-продължителен срок, определен от съвета, освен ако през това време мнозинството от договарящите държави не заяви в съвета, че ги отхвърля.
–Освен това посочените по-горе изменения могат да окажат съществено въздействие върху съдържанието на законодателството на ЕС, както е обяснено по-подробно по-долу.
Предложеното изменение обхваща следните области:
–във връзка с глава 2 („Влизане и заминаване на въздухоплавателни средства“), глава 6 („Международни летища — съоръжения и услуги за въздушното движение“), глава 8, част C („Улесняване на издирването и спасяването на лица, разследването на произшествия и спасяването на вещи“), част E („Създаване на национални програми за улесняване“), част F („Улесняване на превоза на лица с увреждания“) и част G („Помощ за жертвите на произшествия с въздухоплавателни средства и техните семейства“) предложенията са да се изменят, преместят или заличат неактуалните препоръчителни практики (SARP), както и да се изяснят или опростят някои SARP (например SARP, насочени към операторите на въздухоплавателни средства или летищните оператори, така че те да бъдат правилно насочени към договарящите държави). Във връзка с измененията на стандарт 6.3 и препоръчителна практика 6.4 в глава 6, те се отнасят до въпроси, които са уредени с Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси. Във връзка с измененията на глава 8, те са свързани с разследването на произшествия във връзка с безопасността на въздухоплаването, предмет на Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване. Тези предложени изменения няма да изискват промени в цитирания регламент и директива, тъй като вече са отразени в законодателството на Съюза.
–Що се отнася до глава 3 („Влизане и заминаване на лица и на техния багаж“), с предложените изменения се добавят SARP, свързани със сигурността на процеса на издаване на електронни машинночетими документи за пътуване (еМЧДП) и с актуализиране на протокола за контрол на достъпа и техническия стандарт за въвеждане на портретната снимка в еМЧДП. Измененията обхващат въпроси, които съгласно правото на ЕС се уреждат от няколко инструмента, включително Директива (ЕС) 2019/997 (за временния документ за пътуване на ЕС). Тези изменения няма да изискват промени в цитираната директива, тъй като вече са отразени в законодателството на Съюза.
–По отношение на свързаните със здравеопазването SARP, включени в приложение 9, с предложените изменения те се преместват от различни глави от приложение 9 в една глава (новата „глава 10“). Предложените изменения до голяма степен са от редакторско естество и с тях се подреждат по-логично свързаните със здравеопазването SARP в новата глава 10. Въпросите, обхванати от SARP, съставляващи новата глава 10 от приложение 9, са уредени с Регламент (ЕС) 2022/2371 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. относно сериозните трансгранични заплахи за здравето. Тези изменения не биха засегнали цитирания регламент, тъй като са от чисто редакторско естество и нямат правно действие.
Както е посочено по-горе, предвиденият акт се отнася до област, която вече до голяма степен е обхваната от правилата на Съюза, и следователно може да „засегне общите правила или да промени техния обхват“. Следователно предвиденото изменение 30 на приложение 9 се отнася до област, в която Съюзът е придобил изключителна външна компетентност по този въпрос по силата на последната част на член 3, параграф 2 от ДФЕС.
3. Позиция, която трябва да се заеме от името на Съюза
3.1.Предложените изменения и връзката им със съществуващите правила на Съюза
Изменения на глава 2 („Влизане и заминаване на въздухоплавателни средства“), глава 3 („Влизане и заминаване на лица и на техния багаж“), глава 6 („Международни летища — съоръжения и услуги за въздушното движение“) и глава 8 („Разпоредби за улесняване, които обхващат определени области“), част C („Улесняване на издирването и спасяването на лица, разследването на произшествия и спасяването на вещи“), част E („Създаване на национални програми за улесняване“), част F („Улесняване на превоза на лица с увреждания“) и част G („Помощ за жертвите на произшествия с въздухоплавателни средства и техните семейства“), както са включени в изменение 30 на приложение 9 — Улесняване, към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.
Предложените изменения, включени в изменение 30 на приложение 9, както е посочено в писмото до държавите EC 6/3-24/67, обхващат въпроси, които са уредени и от правните актове на ЕС, цитирани в параграф 2.3, и са в съответствие с тях.
Предложените изменения ще допринесат за подобряване на яснотата и ефикасността на приложение 9, като по този начин се преследва по-добре целта да се позволи потокът от пътници, багаж, товари и поща да бъде ефикасен и да се доставя в здравословна, безопасна и сигурна среда на земята и във въздуха. Съюзът признава необходимостта от постоянно преразглеждане на приложение 9, за да бъде актуално и да отразява развитието на въздушния транспорт.
Следователно предложената позиция, която трябва да се заеме от името на Съюза, е да се подкрепят тези изменения.
Поради това позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза, при условие че Съветът на ИКАО приеме предложените изменения на приложение 9 — Улесняване, е да не се изразява несъгласие и да се спазят приетите мерки в отговор на съответното писмо на ИКАО до държавите.
Когато след предвидената начална дата на прилагане на новоприетите стандарти на ИКАО законодателството на Съюза се отклонява от тях, държавите членки следва да уведомят ИКАО за позицията на Съюза относно различията с тези конкретни стандарти въз основа на подготвителен документ, представен своевременно от Комисията на Съвета за обсъждане и одобрение, в който се посочват подробно различията и необходимото време за завършване на интегрирането на въпросните стандарти в правото на Съюза.
4.Правно основание
4.1.Процесуалноправно основание
4.1.1.Принципи
В член 218, параграф 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда приемането на решения за установяване на „позициите, които трябва да се заемат от името на Съюза в рамките на орган, създаден със споразумение, когато този орган има за задача да приема актове с правно действие, с изключение на актовете за допълнение или изменение на институционалната рамка на споразумението“.
Член 218, параграф 9 от ДФЕС се прилага независимо от това дали Съюзът е член на органа, или страна по споразумението.
Понятието „актове с правно действие“ включва актове с правно действие по силата на нормите на международното право, които уреждат съответния орган. То включва и инструменти, които нямат обвързващ характер съгласно международното право, но са „годни да окажат съществено въздействие върху съдържанието на приеманата от законодателя на Съюза нормативна уредба“, тъй като няколко части от предложеното изменение попадат в обхвата на правото на Съюза, а именно: Директива 2009/12/ЕО и Регламент (ЕС) № 996/2010.
4.1.2.Приложение в конкретния случай
Съветът на ИКАО е орган, учреден със споразумение, а именно Чикагската конвенция.
В съответствие с член 54, буква l) от Чикагската конвенция Съветът на ИКАО приема международните стандарти и препоръчителните практики, определени като приложения към Чикагската конвенция. Актовете, които Съветът на ИКАО има за задача да приеме, представляват актове с правно действие. Предвидените актове ще бъдат обвързващи съгласно международното право в съответствие с член 90, буква а) от Чикагската конвенция.
Освен това, както е обяснено по-горе, предвидените изменения на приложение 9 могат да окажат съществено въздействие върху съдържанието на законодателството на Съюза, тъй като засягат въпроси, които вече са уредени от него, а именно: Директива 2009/12/ЕО и Регламент (ЕС) № 996/2010.
Предвидените актове не допълват, нито изменят институционалната рамка на споразумението.
Поради това процесуалноправното основание за предложената позиция относно решение е член 218, параграф 9 от ДФЕС.
4.2.Материалноправно основание
4.2.1.Принципи
Материалноправното основание за дадено решение съгласно член 218, параграф 9 от ДФЕС зависи преди всичко от целта и съдържанието на предвидения акт, във връзка с който се заема позиция от името на Съюза. Ако предвиденият акт преследва две цели или се състои от две части и ако едната от целите или частите може да се определи като основна, докато другата е само акцесорна, решението съгласно член 218, параграф 9 от ДФЕС трябва да се основава на едно-единствено материалноправно основание, а именно на изискваното от основната или преобладаващата цел или част. Ако обаче по изключение се установи, че мярката преследва едновременно няколко цели, които са неразривно свързани, без една от тях да е второстепенна по отношение на другата или да е опосредена от нея, такава мярка трябва да бъде основана на съответните различни правни основания.
4.2.2.Приложение в конкретния случай
Предвиденият акт преследва цели на общата транспортна политика и същевременно посредством специфичното си съдържание, като например изменените правила относно машинночетимите документи за пътуване, той се отнася до областта на защитата на гражданите на ЕС, по-специално правилата на Съюза относно издаването на временни документи за пътуване на ЕС. Независимо от това измененията на ИКАО засягат основно документите за пътуване (като напр. визи и паспорти) и следователно въздействието върху правилата на Съюза относно временните документи за пътуване на ЕС е акцесорно.
Поради това материалноправното основание за предложеното решение е член 100, параграф 2 от ДФЕС.
4.3.Заключение
Правното основание за предложеното решение на Съвета е член 100, параграф 2 от ДФЕС във връзка с член 218, параграф 9 от ДФЕС.
5.Публикуване на предвидения акт
От съображения за прозрачност и правилно позоваване — тъй като с предложените изменения ще се измени приложение 9 към Чикагската конвенция, е необходимо актът да бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз след приемането му, като се посочи датата на влизането му в сила.
2024/0262 (NLE)
Предложение за
РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА
относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз на 233-тата сесия на Съвета на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) във връзка с предложените изменения на глава 2 („Влизане и заминаване на въздухоплавателни средства“), глава 3 („Влизане и заминаване на лица и на техния багаж“), глава 6 („Международни летища — съоръжения и услуги за въздушното движение“) и глава 8 („Разпоредби за улесняване, които обхващат определени области“), част C („Улесняване на издирването и спасяването на лица, разследването на произшествия и спасяването на вещи“), част E („Създаване на национални програми за улесняване“), част F („Улесняване на превоза на лица с увреждания“) и част G („Помощ за жертвите на произшествия с въздухоплавателни средства и техните семейства“), както са включени в изменение 30 на приложение 9 — Улесняване, към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (Чикагската конвенция)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 100, параграф 2 във връзка с член 218, параграф 9 от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1)Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване („Чикагската конвенция“), с която се урежда международният въздушен транспорт, влезе в сила на 4 април 1947 г. С нея се учредява Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).
(2)Всички държави членки са договарящи държави по Чикагската конвенция и членуват в ИКАО, а Съюзът има статут на наблюдател в определени органи на ИКАО. За периода 2022—2025 г. в Съвета на ИКАО са представени шест държави членки.
(3)Съгласно член 37, буква j) от Чикагската конвенция ИКАО приема и изменя периодично, ако е необходимо, международните стандарти и препоръчителните практики и процедури, свързани с митническите и имиграционните формалности. Съгласно член 54, буква l) от Чикагската конвенция Съветът на ИКАО може да приема международни стандарти и препоръчителни практики (SARP) и да ги определя като приложения към Чикагската конвенция.
(4)На своята 233-та сесия Съветът на ИКАО предстои да приеме изменение 30 на приложение 9 — Улесняване, към Чикагската конвенция.
(5)Основната цел на изменение 30 на приложение 9 — Улесняване, към Чикагската конвенция, включено в писмото до държавите EC 6/3 − 24/67, е да се подобри яснотата и съответно съгласуваността и ефикасността на приложение 9.
(6)Изменение 30 на приложение 9 — Улесняване, към Чикагската конвенция включва изменения на глава 2 („Влизане и заминаване на въздухоплавателни средства“), глава 3 („Влизане и заминаване на лица и на техния багаж“), глава 6 („Международни летища — съоръжения и услуги за въздушното движение“) и глава 8 („Разпоредби за улесняване, които обхващат определени области“), част C („Улесняване на издирването и спасяването на лица, разследването на произшествия и спасяването на вещи“), част E („Създаване на национални програми за улесняване“), част F („Улесняване на превоза на лица с увреждания“) и част G („Помощ за жертвите на произшествия с въздухоплавателни средства и техните семейства“). По-конкретно предложенията са да се изменят, преместят или заличат неактуалните SARP, както и да се изменят SARP, насочени към операторите на въздухоплавателни средства или летищните оператори, така че те вече да бъдат правилно насочени към договарящите държави. Измененията на стандарт 6.3 и препоръчителна практика 6.4 в глава 6 се отнасят до въпроси, които са уредени с Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси. Що се отнася до глава 3 („Влизане и заминаване на лица и на техния багаж“), с предложените изменения се добавят SARP, свързани със сигурността на процеса на издаване на електронни машинночетими документи за пътуване (еМЧДП) и с актуализиране на протокола за контрол на достъпа и техническия стандарт за въвеждане на портретната снимка в еМЧДП. Тези изменения инцидентно обхващат и въпроси, които съгласно правото на Съюза се уреждат от Директива (ЕС) 2019/997. На последно място, що се отнася до измененията на глава 8, измененията на ИКАО са свързани с разследването на произшествия във връзка с безопасността на въздухоплаването, предмет на Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване. Тези изменения няма да изискват промени в законодателството на Съюза, тъй като вече са отразени в него.
(7)Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Съвета на ИКАО, тъй като изменение 30 на приложение 9 — Улесняване, към Чикагската конвенция ще бъде обвързващо съгласно международното право в съответствие с член 90, буква а) от Чикагската конвенция и е от значение за законодателството на Съюза, а именно: Директива 2009/12/ЕО и Регламент (ЕС) № 996/2010.
(8)В съответствие с член 38 от Чикагската конвенция всяка държава, която прецени, че е невъзможно да се съобразява във всички отношения с подобен международен стандарт или процедура или да приведе своите собствени разпоредби или практики в пълно съответствие с който и да е международен стандарт или процедура, или която сметне за необходимо да приеме разпоредби или практики, отличаващи се в някакво конкретно отношение от тези, които са установени с даден международен стандарт, следва незабавно да уведоми ИКАО за различията между нейната собствена практика и установената с международния стандарт такава.
(9)Позицията на Съюза по време на 233-тата или на последваща сесия на Съвета на ИКАО по отношение на приемането на предложените изменения на глава 2 („Влизане и заминаване на въздухоплавателни средства“), глава 3 („Влизане и заминаване на лица и на техния багаж“), глава 6 („Международни летища — съоръжения и услуги за въздушното движение“) и глава 8 („Разпоредби за улесняване, които обхващат определени области“), част C („Улесняване на издирването и спасяването на лица, разследването на произшествия и спасяването на вещи“), част E („Създаване на национални програми за улесняване“), част F („Улесняване на превоза на лица с увреждания“) и част G („Помощ за жертвите на произшествия с въздухоплавателни средства и техните семейства“), съдържащи се в изменение 30 на приложение 9 — Улесняване, към Чикагската конвенция, включени в писмо до държавите EC 6/3-24/67, следва да бъде да се гласува в подкрепа на тези изменения в тяхната цялост. Тази позиция следва да бъде изразена от държавите — членки на Съюза, които са членове на Съвета на ИКАО, като те действат съвместно в интерес на Съюза.
(10)Позицията на Съюза след приемането от Съвета на ИКАО на изменение 30 на приложение 9 — Улесняване, към Чикагската конвенция, която трябва да бъде обявена от генералния секретар на ИКАО чрез процедура с писмо на ИКАО до държавите, следва да бъде да не се заявява несъгласие и да се спазват измененията. Когато след предвидената начална дата на прилагане на новоприетите SARP законодателството на Съюза се отклонява от тях, на ИКАО следва да се представи уведомление за евентуалните различия с тези конкретни SARP. Позицията на Съюза по отношение на такова различие следва да се основава на писмен документ, представен от Комисията на Съвета за обсъждане и одобрение. Тази позиция следва да бъде изразена от всички държави — членки на Съюза, действащи съвместно в интерес на Съюза,
ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
1. Позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз на 233-тата или на последваща сесия на Съвета на ИКАО във връзка с предложените изменения на глава 2 („Влизане и заминаване на въздухоплавателни средства“), глава 3 („Влизане и заминаване на лица и на техния багаж“), глава 6 („Международни летища — съоръжения и услуги за въздушното движение“) и глава 8 („Разпоредби за улесняване, които обхващат определени области“), част C („Улесняване на издирването и спасяването на лица, разследването на произшествия и спасяването на вещи“), част E („Създаване на национални програми за улесняване“), част F („Улесняване на превоза на лица с увреждания“) и част G („Помощ за жертвите на произшествия с въздухоплавателни средства и техните семейства“), съдържащи се в изменение 30 на приложение 9 — Улесняване, към Чикагската конвенция, включени в писмо до държавите EC 6/3-24/67, е да се гласува в подкрепа на предложените изменения в тяхната цялост.
2. Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза, при условие че Съветът на ИКАО приеме без съществени промени предложеното изменение на приложение 9 — Улесняване, към Чикагската конвенция, посочено в параграф 1, е да не се заявява несъгласие и да се уведоми за съобразяване с приетата мярка в отговор на съответното писмо на ИКАО до държавите. Когато след предвидената начална дата на прилагане на новоприетите SARP законодателството на Съюза се отклонява от тях, на ИКАО се представя уведомление за евентуалните различия с тези конкретни SARP в съответствие с член 38 от Чикагската конвенция.
За тази цел Комисията своевременно и най-малко два месеца преди крайния срок, определен от ИКАО за уведомяване за различия, представя на Съвета за обсъждане и одобрение подготвителен документ, в който подробно се определят различията, за които държавите членки трябва да уведомят ИКАО от името на Съюза.
Член 2
Позицията, посочена в член 1, параграф 1, се изразява от държавите — членки на Съюза, които са членове на Съвета на ИКАО, като те действат съвместно в интерес на Съюза.
Позицията, посочена в член 1, параграф 2, се изразява от всички държави — членки на Съюза, като те действат съвместно в интерес на Съюза.
Член 3
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на година.