Брюксел, 11.9.2024

COM(2024) 403 final

2024/0223(NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз по отношение на преразглеждането на лимитите на отговорност, извършено от ИКАО съгласно член 24 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенцията от Монреал)


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.Предмет на предложението

Настоящото предложение се отнася до позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) по отношение на преразглеждането на лимитите на отговорност, извършвано от ИКАО съгласно член 24 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенцията от Монреал).

2.Контекст на предложението

2.1.Конвенция от Монреал

С Конвенцията от Монреал, договорена в Монреал на 28 май 1999 г., се установяват правила относно отговорността при международния въздушен превоз на хора, багаж и товари. Тя замени правилата, съдържащи се във Варшавската конвенция от 1929 г. и в нейните последващи изменения.

Европейският съюз и всички членуващи в него държави са страни по Конвенцията от Монреал 1 .

2.2.Международна организация за гражданско въздухоплаване

ИКАО е специализирана агенция на Организацията на обединените нации. Нейните цели и задачи са да развива принципите и техниките на международното въздухоплаване и да насърчава планирането и развитието на международния въздушен транспорт.

2.3.Предвидено преразглеждане на лимитите на отговорност съгласно член 24 от Конвенцията от Монреал

В членове 21 и 22 от Конвенцията от Монреал се определят лимитите на отговорност на въздушния превозвач за вреди във връзка с превоза на пътници, багаж и товари. Така установените суми са изразени в специални права на тираж (СПТ) — разчетна единица, въведена от Международния валутен фонд.

На дипломатическата конференция, в рамките на която беше приета Конвенцията от Монреал, държавите се съобразиха с необходимостта да се гарантира, че лимитите на отговорност запазват икономическата си стойност с течение на времето и че след влизането в сила на конвенцията те няма да бъдат засегнати от инфлация или други икономически фактори.

За тази цел в член 24 (Преразглеждане на лимитите) от Конвенцията от Монреал е заложен механизъм за периодично преразглеждане — при необходимост — на посочените по-горе лимити на отговорност. Механизмът за преразглеждане беше умишлено разработен под формата на процедура за мълчаливо одобрение — по този начин се гарантира общо прилагане, което обхваща всички държави — страни по конвенцията.

В член 24, параграф 1 се определя, че лимитите на отговорност се преразглеждат от депозитаря (ИКАО) на всеки пет години. Последното такова преразглеждане беше извършено през 2019 г. Съгласно член 24, параграф 1 лимитите се преразглеждат въз основа на инфлационен фактор, отговарящ на натрупания процент на инфлация след предишното преразглеждане, Размерът на процента на инфлация, който следва да се използва при определяне на инфлационния фактор, е средно претеглената стойност на годишните проценти на увеличаване или намаляване на индексите на потребителските цени на държавите, чиито валути образуват СПТ.

Както е посочено в писмо LE 3/38.1-IND/24/4 на ИКАО до държавите от 28 юни 2024 г., за целите на текущото преразглеждане е необходимо да се вземе предвид инфлационният фактор от 2018 г. насам. В резултат на прегледа, извършен от ИКАО, беше установено, че инфлационният фактор за съответния цикъл на преразглеждане е надвишил 10 %, т.е. е над предвидения в конвенцията праг, при който следва да бъдат коригирани лимитите на отговорност.

Инфлационният фактор беше определен на равнище 17,9 %. Поради това се налага лимитите на отговорност да бъдат коригирани, както следва:

Конвенция от Монреал (1999 г.)

Първоначален лимит (СПТ)

Преразгледан лимит (СПТ)
към 28 декември 2019 г.

Закръглен преразгледан лимит (СПТ)*

Член 21

100 000

128 821

151 880

Член 22, параграф 1

4 150

5 346

6 303

Член 22, параграф 2

1 000

1 288

1 519

Член 22, параграф 3

17

22

26

*За справка — на 12 юни 2024 г. стойността на едно СПТ беше 1,32 USD.

3.Позиция, която трябва да се заеме от името на Съюза

Съгласно механизма за мълчаливо одобрение, описан в член 24, параграф 2 от Конвенцията от Монреал, преразглеждането на лимитите на отговорност, за което са били уведомени държавите — страни по конвенцията, влиза в сила шест месеца след това уведомяване, освен ако в срок от три месеца след уведомяването мнозинството от тези държави не заявят пред ИКАО своето несъгласие.

При липса на заявления за несъгласие, представени не по-късно от 30 септември 2024 г. от мнозинството от държавите — страни по Конвенцията от Монреал, в съответствие с член 53, параграф 8, буква г) от същата конвенция ИКАО уведомява всички подписали конвенцията и държавите — страни по Конвенцията от Монреал, за датата на влизане в сила на преразгледаните лимити на отговорност.

Поради това е необходимо да се приеме позицията на Съюза относно преразглеждането на лимитите на отговорност, както е посочено в раздел 2.3.

С оглед на техническия характер на посоченото преразглеждане, което следва ясно определения метод за изчисляване, предвиден в Конвенцията от Монреал, няма причина Съюзът да възрази срещу преразглеждането.

Тази позиция е изцяло съобразена с политиката на Съюза за защита на потребителите и гарантира високо равнище на защита на пътниците във въздушния транспорт.

Поради това позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза, следва да бъде да не се заявява несъгласие с предложените нови лимити на отговорност, както е посочено в писмо LE 3/38.1-IND/24/4 на ИКАО до държавите от 28 юни 2024 г.

Съюзът е страна по Конвенцията от Монреал и преразглеждането на лимитите на отговорност попада в област от неговата изключителна компетентност, в която държавите членки вече не могат да действат в национално качество, освен ако не са надлежно оправомощени за тази цел съгласно член 2, параграф 1 от ДФЕС 2 . Следователно принципното положение е, че Съюзът, представляван от Комисията, трябва да реши дали да заяви или да не заяви несъгласие в контекста на член 24, параграф 2 от Конвенцията от Монреал.

В последното изречение на член 53, параграф 2 от Конвенцията от Монреал обаче се определя, че „[з]а целите на член 24 позоваването на „мнозинство от държавите — страни по конвенцията“ и „една трета от държавите — страни по конвенцията“ не се отнася до регионална организация за икономическа интеграция“. Поради това не е ясно дали несъгласие, заявено от регионална организация за икономическа интеграция, каквато е Съюзът, ще бъде взето предвид при влизането в сила на преразглеждането на лимитите на отговорност съгласно член 24, параграф 2 от Конвенцията от Монреал. Тези съображения не са от непосредствено значение в настоящия случай, в който позицията на Съюза е да не се заявява несъгласие с преразглеждането, и съответно не следва такова несъгласие да бъде заявено пред депозитаря на Конвенцията от Монреал. Независимо от това, с оглед на правилата на Конвенцията от Монреал и в очакване на тяхното поясняване, настоящото решение е адресирано и до държавите членки, от които следователно се изисква да не заявяват несъгласие с преразглеждането.

4.Правно основание

4.1.Процесуалноправно основание

4.1.1.Принципи

В член 218, параграф 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се предвижда приемането на решения за установяване на „позициите, които трябва да се заемат от името на Съюза в рамките на орган, създаден със споразумение, когато този орган има за задача да приема актове с правно действие, с изключение на актовете за допълнение или изменение на институционалната рамка на споразумението“.

Понятието „актове с правно действие“ включва актове с правно действие по силата на нормите на международното право, които уреждат съответния орган. То включва и инструменти, които нямат обвързващ характер съгласно международното право, но са „годни да окажат съществено въздействие върху съдържанието на приеманата от законодателя на Съюза нормативна уредба“ 3 .

4.1.2.Приложение в конкретния случай

Предвиденото преразглеждане на лимитите на отговорност има правно действие по смисъла на член 218, параграф 9 от ДФЕС.

В съответствие с член 24, параграф 1 от Конвенцията от Монреал лимитите на отговорност се преразглеждат от депозитаря (ИКАО) на всеки пет години. Съгласно механизма за мълчаливо одобрение, описан в член 24, параграф 2, преразглеждането влиза в сила за всички държави — страни по конвенцията, шест месеца след уведомяването за лимитите на отговорност. Преразгледаните лимити на отговорност ще бъдат задължителни съгласно международното право в съответствие с член 21 и член 22, параграфи 1, 2 и 3 от Конвенцията от Монреал, освен ако в срок от три месеца след уведомяването за тях мнозинството от държавите — страни по конвенцията, не заявят пред ИКАО своето несъгласие. Предвиденото преразглеждане на лимитите на отговорност ще бъде в състояние значително да повлияе съдържанието на законодателството на ЕС. Причината за това е, че Конвенцията от Монреал, която влезе в сила за Съюза на 28 юни 2004 г., е неразделна част от неговия правен ред, считано от същата дата 4 .

Предвиденото преразглеждане не допълва, нито изменя институционалната рамка на Конвенцията от Монреал.

Поради това процесуалноправното основание за предложеното решение е член 218, параграф 9 от ДФЕС.

4.2.Материалноправно основание

4.2.1.Принципи

Материалноправното основание за дадено решение съгласно член 218, параграф 9 от ДФЕС зависи преди всичко от целта и съдържанието на предвидения акт, във връзка с който се заема позиция от името на Съюза. Ако предвиденият акт преследва две цели или се състои от две части и ако едната от целите или частите може да се определи като основна, докато другата е само акцесорна, решението съгласно член 218, параграф 9 от ДФЕС трябва да се основава на едно-единствено материалноправно основание, а именно на изискваното от основната или преобладаващата цел или част.

4.2.2.Приложение в конкретния случай

Основната цел и съдържание на преразглеждането на лимитите на отговорност са свързани с общата транспортна политика.

Поради това материалноправното основание за предложеното решение е член 2 от ДФЕС.

4.3.Заключение

Правното основание за предлаганото решение е член 100, параграф 2 от ДФЕС във връзка с член 218, параграф 9 от него.

2024/0223 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

относно позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз по отношение на преразглеждането на лимитите на отговорност, извършено от ИКАО съгласно член 24 от Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенцията от Монреал)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 100, параграф 2 във връзка с член 218, параграф 9 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенцията от Монреал) беше договорена в Монреал на 28 май 1999 г. и беше одобрена от Съюза с Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 г. 5 . 

(2)В съответствие с член 24, параграф 1 от Конвенцията от Монреал Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), в качеството си на депозитар на конвенцията, преразглежда предвидените в членове 21, 22 и 23 лимити на отговорност на всеки пет години.

(3)В резултат на последното преразглеждане, извършено от ИКАО, се налага лимитите на отговорност, предвидени в член 21 и член 22, параграфи 1, 2 и 3 от Конвенцията от Монреал, да бъдат коригирани, както е посочено в писмо LE 3/38.1-IND/24/4 на ИКАО до държавите от 28 юни 2024 г. Съгласно това писмо посоченото преразглеждане влиза в сила за всички държави — страни по конвенцията, шест месеца след като те са били уведомени за него, освен ако в срок от три месеца след това уведомяване мнозинството от държавите — страни по конвенцията, не заявят пред ИКАО своето несъгласие.

(4)Целесъобразно е да се установи позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на ИКАО, тъй като преразгледаните лимити на отговорност ще бъдат задължителни съгласно международното право в съответствие с член 21 и член 22, параграфи 1, 2 и 3 от Конвенцията от Монреал и тъй като тази конвенция е неразделна част от правния ред на Съюза.

(5)С оглед на техническия характер на посоченото преразглеждане, което следва ясно определения метод за изчисляване, предвиден в Конвенцията от Монреал, няма причина Съюзът да възрази срещу преразглеждането.

(6)Поради това позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза, следва да бъде да не се заявява несъгласие с предложените нови лимити на отговорност, както е посочено в писмо LE 3/38.1-IND/24/4 на ИКАО до държавите от 28 юни 2024 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза по отношение на писмо LE 3/38.1-IND/24/4 на ИКАО до държавите от 28 юни 2024 г., е да не се заявява несъгласие с предложените нови лимити на отговорност, посочени в писмото.

Член 2

Адресати на настоящото решение са Комисията и държавите членки.

Съставено в Брюксел на година.

   За Съвета

   Председател

(1)    Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенцията от Монреал) (ОВ L 194, 18.7.2001 г., стр. 38).
(2)    Становище 2/91, Конвенция № 170 на Международната организация на труда, EU:C:1993:106, т. 26.
(3)    Решение на Съда от 7 октомври 2014 г., Германия/Съвет, C-399/12, ECLI:EU:C:2014:2258, т. 61—64.
(4)    Решение на Съда от 19 декември 2019 г., Niki Luftfahrt, C‑532/18, ECLI:EU:C:2019:1127, т. 30 и цитираната съдебна практика.
(5)    Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Конвенцията от Монреал) (ОВ L 194, 18.7.2001 г., стр. 38).