ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 23.7.2024
COM(2024) 316 final
2024/0187(CNS)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА
относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение
(текст от значение за ЕИП)
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания и цели на предложението
На 17 април 2018 г. Комисията прие предложение за Регламент относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение 1 . Комисията предложи Парламентът и Съветът да приемат регламента въз основа на член 21, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Въз основа на посоченото предложение на 20 юни 2019 г. Парламентът и Съветът приеха Регламент (ЕС) 2019/1157 2 , който се прилага от 2 август 2021 г. насам.
По дело Landeshauptstadt Wiesbaden 3 Съдът постанови, че Регламент (ЕС) 2019/1157 е невалиден поради това, че е приет погрешно въз основа на член 21, параграф 2 от ДФЕС и в съответствие с обикновената законодателна процедура. Според Съда Регламент (ЕС) 2019/1157 е сред актовете, които попадат в специалното приложно поле на член 77, параграф 3 от ДФЕС, в който се предвижда специална законодателна процедура и по-специално единодушие в Съвета.
Като обяви Регламент (ЕС) 2019/1157 за невалиден, Съдът постанови, че „[з]апазва правните последици от Регламент 2019/1157 до влизането в сила в разумен срок, който не може да надхвърля две години, считано от 1 януари от годината, следваща произнасянето на настоящото решение, на нов регламент, приет на основание на член 77, параграф 3 ДФЕС, който да го замести“.
Целта на настоящото предложение е да се задейства процедурата за приемане на нов регламент относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение на подходящото правно основание, а именно член 77, параграф 3 от ДФЕС.
Настоящото предложение по същество възпроизвежда текста на Регламент (ЕС) 2019/1157 във вида, в който бе приет от Парламента и Съвета. По-специално Съдът постанови, че ограничаването на правото на зачитане на личния живот и на правото на защита на личните данни, закрепени съответно в членове 7 и 8 от Хартата, произтичащо от задължението за включване на два пръстови отпечатъка в носителя на информация на личните карти, не нарушава принципа на пропорционалност 4 .
Въпреки това Комисията счита, че е целесъобразно текстът да се адаптира в някои маловажни аспекти. Тези адаптации са обяснени в раздела „Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението“.
•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката
Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на управлението на външните граници, убежището, имиграцията, както и предотвратяването на престъпността и тероризма и борбата с тях. Много от мерките на Съюза в областта на сигурността, като например системните проверки в Шенгенската информационна система, установени от Кодекса на шенгенските граници 5 , се основават на сигурни документи за пътуване и за пребиваване.
Съгласно член 77, параграф 1 от ДФЕС и както бе отбелязано от Съда по дело Landeshauptstadt Wiesbaden 6 , Съюзът трябва да развие политика, която има за цел гарантиране на отсъствието на всякакъв контрол на лицата, без оглед на тяхното гражданство, при преминаване на вътрешните граници, осигуряване на контрола на лицата и ефективното наблюдение при преминаването на външните граници и постепенно въвеждане на интегрирана система за управление на тези граници. Разпоредбите относно паспортите, личните карти, разрешенията за пребиваване или всички други подобни документи са неразделна част от всяка такава политика на Съюза. Що се отнася до гражданите на Съюза, документите, обхванати от предложения регламент, им позволяват по-специално да удостоверят качеството си на ползватели на правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, предвидено в член 20, параграф 2, буква а) от ДФЕС, и следователно да упражняват това право.
В Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 7 се определят условията за упражняване на правото на свободно движение и (временно и постоянно) пребиваване в ЕС за гражданите на Съюза и членовете на техните семейства. В посочената директива се предвижда, че когато притежават валидна лична карта или паспорт, гражданите на ЕС и членовете на техните семейства могат да влизат и да живеят в друга държава членка, както и да кандидатстват за съответните документи за пребиваване. Директива 2004/38/EО обаче не урежда формата и стандартите за личните карти, които трябва да се използват за влизане или напускане на държавите членки. По подобен начин в нея не се предвиждат конкретни стандарти за документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, освен тяхното наименование.
Като се запазват въведените с Регламент (ЕС) 2019/1157 стандарти за сигурност, приложими към личните карти, издавани от държавите членки на техните граждани, и на документите за пребиваване, издавани от държавите членки на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства при упражняване на правото им на свободно движение, настоящото предложение е в пълно съответствие със съществуващите мерки на политиката, посочени по-горе.
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
•Правно основание
Както бе посочено от Съда по дело Landeshauptstadt Wiesbaden 8 , с член 77, параграф 3 от ДФЕС на Съюза се предоставя компетентност да приема разпоредби относно паспортите, личните карти, разрешенията за пребиваване или всички други подобни документи, чиято цел е да улеснят упражняването на правото на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, гарантирано в член 20, параграф 2, буква а) от ДФЕС. Съдът постанови, че от целта и основните съставни части на Регламент (ЕС) 2019/1157 — да се укрепят стандартите за сигурност, приложими към личните карти и документите за пребиваване, и да се определят изискванията, по-специално по отношение на сигурността, на които трябва да отговарят тези документи — следва, че той е сред актовете, които попадат в специалното приложно поле на член 77, параграф 3 от ДФЕС 9 . Същото се отнася и за настоящото предложение, което възпроизвежда Регламент (ЕС) 2019/1157 с изключение на ограничени промени, които не засягат неговата цел и основните му съставни части.
В член 77, параграф 3 от ДФЕС се предвижда специална законодателна процедура. Когато приема мерки съгласно член 77, параграф 3 от ДФЕС, Съветът действа с единодушие след консултация с Парламента.
•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
Съюзът е решен да гарантира свободното движение на хора в пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Сигурността на личните карти и документите за пребиваване е основен елемент за осигуряване на доверието, необходимо за свободното движение в рамките на това пространство.
Без общ стандарт на равнището на Съюза съществува вероятност пречките пред свободното движение, породени от проблемите при приемането на някои документи и наблюдавани преди приемането на Регламент (ЕС) 2019/1157, да възникнат отново 10 . Същото се отнася и за установените по-рано пропуски в сигурността, произтичащи от недостатъчната степен на защита на документите. Отсъствието на действия на равнището на Съюза ще доведе и до повече практически проблеми за гражданите на Съюза, националните органи и предприятията в контекст, в който гражданите се местят да живеят и пътуват в рамките на Съюза. Решаването на такива системни проблеми чрез поддържане на висока степен на защита на националните лични карти и документите за пребиваване очевидно изисква продължаване на действията на равнището на Съюза.
Целите на инициатива, насочена към предотвратяване на повторното възникване на такива проблеми, не могат да бъдат постигнати на национално равнище. Документите, обхванати от настоящото предложение, имат присъщо европейско измерение поради връзката си с упражняването на правото на свободно движение в пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Държавите членки вече потвърдиха необходимостта от действия на равнището на Съюза, като приеха Регламент (ЕС) 2019/1157.
Регламентът няма да изисква от държавите членки да издават документи, които не се издават понастоящем.
•Пропорционалност
Действията на Съюза могат да продължат да добавят значителна стойност за преодоляване на посочените по-горе предизвикателства. Гражданите на Съюза се сблъскват с пречки при упражняването на правата си, ако не са сигурни, че документите им ще се приемат безпроблемно извън държавата членка, която ги е издала.
Настоящите предизвикателства пред сигурността доказват неразривната връзка между свободното движение на хора в рамките на Съюза и строгото управление на външните граници. Тъй като личните карти могат да се използват за преминаване на външните граници, мерките за подобряване на сигурността и управлението на външните граници, като например системните проверки в базите данни на всички лица, включително граждани на Съюза, които преминават външните граници, ще бъдат отслабени, ако стандартите за сигурност на личните карти се влошат. Като цяло минималните стандарти за информацията, която трябва да бъде предоставена в документите, попадащи в обхвата на настоящото предложение, и за защитните елементи, общи за всички държави членки, които издават такива документи, ще улеснят упражняването на правото на свободно движение и ще подобрят сигурността в рамките на Съюза и по неговите граници.
Пълната хармонизация на оформлението на личните карти не е оправдана, поради което се предлага пропорционална мярка за осигуряване на минимални стандарти за документите. Това включва задължителното използване на пръстови отпечатъци, които са надеждно и ефективно средство за установяване със сигурност на самоличността на дадено лице и пропорционална мярка с оглед на целите за улесняване на упражняването на правото на свободно движение и пребиваване, за противодействие срещу изработването на подправени лични карти и срещу кражбата на самоличност, както и за осигуряване на оперативната съвместимост на системите за проверка на документите за самоличност 11 .
За картите за пребиваване, издавани на членове на семейството, които са граждани на трети държави, се предлага да се продължи да се използва същият формат като вече договорения на равнището на Съюза по отношение на разрешенията за пребиваване на граждани на трети държави.
•Избор на инструмент
Регламентът е единственият правен инструмент, който осигурява пряко и общо прилагане на правото на Съюза във всички държави членки. В област, в която различията в миналото са оказвали отрицателно въздействие върху свободното движение и сигурността, регламентът ще гарантира запазване на желаното уеднаквяване.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
•Оценка на въздействието
При изготвянето на настоящото предложение не беше извършена оценка на въздействието, тъй като по същество то възпроизвежда текста на Регламент (ЕС) 2019/1157, който от своя страна се основава на предложение 12 , придружено от оценка на въздействието 13 . Следователно не се очаква настоящото предложение да доведе до нови въздействия. Освен това в настоящото предложение се отчитат извлечените поуки от доклада за изпълнението, приет на 20 септември 2023 г. 14 Тъй като не са изминали и три години от влизането в сила на Регламент (ЕС) 2019/1157, не беше предприета оценка.
•Основни права
Настоящото предложение оказва положително въздействие върху основното право на гражданите на Съюза на свободно движение и на пребиваване по силата на член 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), като се предприемат стъпки за преодоляване на трудностите, свързани с признаването и незадоволителната сигурност на личните карти и документите за пребиваване.
Настоящото предложение предполага обработването на лични данни, включително биометрични данни, а именно портретна снимка и два пръстови отпечатъка. Обработването на лични данни на лицата, включително събирането, достъпът и използването на лични данни, засяга правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата.
По-специално задължението за включване на два пръстови отпечатъка в носителя на информация на личните карти и документите за пребиваване, както и задължението за събиране и временно съхраняване на такива биометрични данни за целите на изготвянето на документите, представлява ограничение както на правото на зачитане на личния живот, така и на правото на защита на личните данни 15 .
Ограничаването на тези права трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на тези права. Освен това, в съответствие с принципа на пропорционалност, такива ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата на други хора 16 .
Ограниченията, както и условията за прилагане и обхватът на тези ограничения, ще бъдат определени в регламента. Съдът постанови, че предвиденото ограничаване, до което води задължението за включване на два пръстови отпечатъка в носителя на информация, не засяга основното съдържание на основните права, заложени в членове 7 и 8 от Хартата, тъй като информацията, предоставена от пръстовите отпечатъци, сама по себе си не позволява да се създаде представа за личния и семейния живот на субектите на данни 17 .
Както отбелязва Съдът, специфичните цели, преследвани с регламента, а именно борбата с документните измами и оперативната съвместимост на системите за проверка на документи за самоличност, представляват признати от Съюза цели от общ интерес. Освен това Съдът постанови, че включването на два пълни пръстови отпечатъка е подходящо за постигането на тези цели от общ интерес 18 . Що се отнася до необходимостта от включване на пръстови отпечатъци, Съдът счете, че ограниченията на основните права, гарантирани в членове 7 и 8 от Хартата, произтичащи от задължението за включване на два пълни пръстови отпечатъка в носителя на информация, изглежда, спазват границите на строго необходимото 19 .
Накрая Съдът счете, че ограниченията, произтичащи от включването на два пръстови отпечатъка, не изглеждат — предвид естеството на разглежданите данни, естеството и начините на обработване, както и предвидените предпазни механизми — да са с тежест, която би била непропорционална на значението на различните цели, които регламентът преследва. Така подобна мярка трябва да се приеме за основана на постигнат баланс между, от една страна, тези цели и от друга страна, наличните основни права. В резултат на това по дело Landeshauptstadt Wiesbaden Съдът заключи, че ограничаването на упражняването на правата, гарантирани в членове 7 и 8 от Хартата, не нарушава принципа на пропорционалност 20 .
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Предложението няма отражение върху бюджета на Съюза.
5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване
С цел да се осигури ефективно изпълнение на предвидените мерки и да се наблюдават резултатите от тях, Комисията ще продължи да работи в тясно сътрудничество със съответните заинтересовани страни от националните органи и агенциите на Съюза, като например Европейската агенция за гранична и брегова охрана.
Комисията ще приеме програма за наблюдение на осъществените действия, резултатите и въздействието на регламента въз основа на програмата за наблюдение, приета съгласно Регламент (ЕС) 2019/1157 21 .
Комисията ще направи оценка на ефективността, ефикасността, уместността, последователността и добавената стойност от Съюза на произтичащата нормативна уредба 6 години след датата на прилагане на регламента. Това ще гарантира наличието на достатъчно данни за оценката.
•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението
По същество приложеното предложение възпроизвежда Регламент (ЕС) 2019/1157 във вида, в който е приет от Парламента и Съвета. Въпреки това Комисията счита, че текстът на посочения регламент следва да бъде адаптиран в следните аспекти:
–С оглед съобразяване с решението по дело Landeshauptstadt Wiesbaden правното основание за регламента е член 77, параграф 3 от ДФЕС.
–В съображенията на регламента се премахват позоваванията на документите на политиката, приети преди няколко години.
–Изричното позоваване в съображенията на паспортната карта, издавана от Ирландия, се премахва, тъй като Ирландия не участва в приемането на регламента, освен ако не уведоми, че желае да участва в приемането и прилагането му. В такъв случай, въпреки че паспортната карта, издавана от Ирландия, е документ за пътуване, който е в съответствие с документ 9303 на Международната организация за гражданско въздухоплаване относно машинночетимите документи за пътуване, тя не се използва за целите на установяване на самоличността в Ирландия и следователно не следва да се счита за попадаща в обхвата на регламента.
–В съображенията на регламента е добавено позоваване на обстоятелството, че Съдът на Европейския съюз е постановил, че задължителното включване на пръстови отпечатъци в носителя на информация е съвместимо с основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, гарантирани в членове 7 и 8 от Хартата.
–Съображението относно постепенното изваждане от употреба на документите, които не отговарят на изискванията на регламента, е адаптирано, за да се отрази обстоятелството, че сроковете, установени с Регламент (ЕС) 2019/1157, следва да продължат да се прилагат.
–Добавят се съображения, за да се отразят съответните клаузи за неучастие на Ирландия и Дания.
–Ще бъде проведена нова консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните.
–Тъй като Комисията не е получила уведомление съгласно член 5, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2019/1157, позоваванията на такива уведомления се премахват.
–Съгласно член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2019/1157 някои карти за пребиваване на членове на семействата на граждани на Съюза, които не са граждани на държава членка, престанаха да бъдат валидни при изтичането на срока им на валидност или в срок от 3 август 2023 г., ако тази дата е била по-ранна. Тъй като тази дата е отминала, в регламента само се посочва, че тези карти за пребиваване вече не са валидни.
–Съгласно член 11, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2019/1157 биометричните данни, които се съхраняват в носителя на информация на личните карти и документите за пребиваване, а именно портретната снимка и два пръстови отпечатъка на притежателя, се използват само от надлежно оправомощени служители на компетентните национални органи и агенциите на Съюза. С оглед на електронния подпис върху носителя на информация на личните карти установяването на самоличността на притежателя чрез проверка на данните в носителя на информация е по-надеждно от визуалната проверка на документа, особено в случаите на дистанционно установяване на самоличността. Ето защо гражданите на Съюза могат да пожелаят да използват данните, съдържащи се в носителя на информация на тяхната лична карта, включително портретната снимка, за да удостоверят самоличността си пред частни субекти, като например банки или въздушни превозвачи. Поради това текстът на разпоредбата се адаптира, за да се посочи, че достъпът само до пръстовите отпечатъци е запазен единствено за надлежно оправомощени служители на компетентните национални органи и агенциите на Съюза. Във всеки случай криптографската защита не позволява на неоправомощени лица да получат достъп до пръстовите отпечатъци в носителя на информация.
–За да се намалят задълженията за докладване на органите на държавите членки, се премахва задължението за поддържане и ежегодно предаване на Комисията на списък на компетентните органи с достъп до биометричните данни, съхранявани в носителя на информация.
–За да се намалят задълженията за докладване на органите на държавите членки, правилата за докладване и оценка са рационализирани. В член 13 от регламента се предвижда, че вместо да се прави оценка на регламента на всеки шест години, Комисията ще извърши една-единствена оценка шест години след влизането в сила на регламента, в която ще се обърне специално внимание на няколко елемента, попадащи в обхвата на регламента.
–Като се има предвид, че държавите членки вече прилагат Регламент (ЕС) 2019/1157, не е необходимо да се отлага влизането в сила на настоящия регламент. Следователно регламентът следва да започне да се прилага с влизането му в сила.
2024/0187 (CNS)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА
относно повишаване на сигурността на личните карти на гражданите на Съюза и на документите за пребиваване, издавани на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства, които упражняват правото си на свободно движение
(текст от значение за ЕИП)
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 77, параграф 3 от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взе предвид становището на Европейския парламент 22 ,
в съответствие със специална законодателна процедура,
като има предвид, че:
(1)В Договора за Европейския Съюз (ДЕС) бе решено да се улесни свободното движение на хора и същевременно да се гарантира безопасността и сигурността на народите на Европа, като се установи пространство на свобода, сигурност и правосъдие в съответствие с разпоредбите на ДЕС и на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
(2)Гражданството на Съюза дава на всеки гражданин на Съюза правото на свободно движение при спазване на определени ограничения и условия. Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 23 привежда в действие това право. Член 45 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) също предвижда свобода на движение и пребиваване. Свободата на движение предполага правото на излизане и влизане на територията на държавите членки с валидна лична карта или паспорт.
(3)Съгласно Директива 2004/38/ЕО държавите членки издават и подновяват лични карти или паспорти на своите граждани в съответствие със своето национално право. Освен това в посочената директива се предвижда, че държавите членки могат да изискват от гражданите на Съюза и членовете на техните семейства да се регистрират пред съответните власти. Държавите членки са длъжни да издават удостоверения за регистрация на гражданите на Съюза при условията, предвидени в директивата. Съгласно посочената директива държавите членки също така са длъжни да издават карти за пребиваване на членовете на семейството, които не са граждани на държава членка, и въз основа на подадена молба да издават документи, удостоверяващи постоянно пребиваване, и да издават карти за постоянно пребиваване.
(4)В Директива 2004/38/ЕО се предвижда, че държавите членки могат да приемат необходимите мерки за отказване, прекратяване или отнемане на някое от правата, предоставени с посочената директива, в случаи на злоупотреба с права или измама. Подправянето на документи или лъжливото представяне на съществени факти, свързани с условията за правото на пребиваване, бяха определени като типични случаи на измами в контекста на посочената директива.
(5)Преди приемането на правила на равнището на Съюза съществуваха значителни разлики между степента на защита на националните лични карти и на документите за пребиваване за граждани на Съюза и за членове на техните семейства, които пребивават в друга държава членка. Такива разлики увеличават риска от подправяне на документи и документни измами и водят до практически трудности за гражданите, когато те желаят да упражняват правото си на свободно движение.
(6)Сигурността на документите за пътуване и документите за самоличност е от решаващо значение, когато е необходимо да се установи без съмнение самоличността на дадено лице. Високата степен на защита на документите е важна за предотвратяване на злоупотребите и заплахите за вътрешната сигурност, по-специално във връзка с тероризма и трансграничната престъпност. В миналото националните лични карти с недостатъчна степен на защита са били сред най-често откриваните неистински документи, използвани за пътувания в рамките на Съюза.
(7)За да се предотвратят измамите със самоличност, държавите членки следва да гарантират, че изготвянето на неистински идентификационни документи и подправянето на идентификационни документи и използването на такива неистински или подправени документи се наказват по подходящ начин от националното им право.
(8)За издаването на автентични и защитени лични карти са необходими надежден процес на регистрация на самоличността и защитени първични документи в подкрепа на процеса на заявяване. Комисията, държавите членки и съответните агенции на Съюза следва да продължат да работят заедно, за да се намали уязвимостта на първичните документи спрямо измами, като се има предвид все по-честото използване на неистински първични документи за легитимация.
(9)Настоящият регламент не изисква от държавите членки да въвеждат лични карти или документи за пребиваване, когато такива не са предвидени в националното право, и не засяга компетентността на държавите членки да издават други документи за пребиваване съгласно националното право, които са извън приложното поле на правото на Съюза, например карти за пребиваване, издавани на всички жители на територията, независимо от тяхното гражданство. Освен това настоящият регламент не засяга принципа, произтичащ от съдебната практика на Съда, че правото на свободно движение и пребиваване може да бъде удостоверено с всякакви доказателствени средства.
(10)Настоящият регламент не възпрепятства държавите членки да приемат по недискриминационен начин документи, различни от документите за пътуване, с цел установяване на самоличността, например свидетелства за управление на моторни превозни средства.
(11)Идентификационни документи, издавани на граждани, чието право на свободно движение е ограничено в съответствие с правото на Съюза или с националното право, и в които изрично е посочено, че не могат да се използват като документи за пътуване, не следва да се считат за попадащи в обхвата на настоящия регламент.
(12)Документи за пътуване, съответстващи на документ 9303 на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) относно машинночетимите документи за пътуване (наричан по-нататък „документ 9303 на ИКАО“), които не служат за установяване на самоличността в издаващите държави членки не следва да се считат за попадащи в обхвата на настоящия регламент.
(13)Настоящият регламент не засяга използването на лични карти и документи за пребиваване с функция за електронна идентификация от страна на държавите членки за други цели, нито засяга правилата, установени в Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета 24 , в който се предвижда взаимно признаване в целия Съюз на електронната идентификация при достъпа до обществени услуги и помага на гражданите, които се преместват в друга държава членка, като изисква взаимното признаване на средствата за електронна идентификация при определени условия. Подобрените лични карти следва да гарантират по-лесно установяване на самоличността и да допринасят за по-добър достъп до услуги.
(14)За правилната проверка на личните карти и документите за пребиваване се изисква държавите членки да използват правилното заглавие за всеки вид документ, обхванат от настоящия регламент. За да се улесни проверката на документите, обхванати от настоящия регламент, в други държави членки, заглавието на документа следва да фигурира на поне още един допълнителен официален език на Съюза. Когато държавите членки вече използват за личните карти твърдо установени наименования, различни от заглавието „лична карта“, те следва да могат да продължат да ги използват на официалния си език или езици. В бъдеще обаче не следва да се въвеждат нови наименования.
(15)Защитните елементи са необходими, за да се провери дали документът е автентичен и да се установи самоличността на дадено лице. Установяването на минимални стандарти за сигурност и включването на биометрични данни в личните карти и в картите за пребиваване на членовете на семейството, които не са граждани на държава членка, са важни стъпки за по-сигурното им използване в Съюза. Включването на такива биометрични идентификатори следва да даде възможност на гражданите на Съюза да се възползват в пълна степен от своето право на свободно движение.
(16)Съхраняването на портретна снимка и два пръстови отпечатъка (наричани по-нататък „биометрични данни“) върху личните карти и картите за пребиваване, както вече е предвидено за биометричните паспорти за граждани на Съюза и разрешенията за пребиваване за граждани на трети държави, представлява подходяща комбинация от надеждно установяване на самоличността и удостоверяване на автентичността с намален риск от измами, с цел увеличаване на сигурността на личните карти и картите за пребиваване. Както бе потвърдено от Съда, задължителното включване на пръстови отпечатъци в носителя на информация е съвместимо с основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, гарантирани в членове 7 и 8 от Хартата.
(17)Като обща практика за проверка на автентичността на документа и самоличността на притежателя държавите членки следва преди всичко да проверяват портретната снимка, а когато е необходимо да се потвърди без съмнение автентичността на документа и самоличността на притежателя, държавите членки следва да проверяват и пръстовите отпечатъци.
(18)Държавите членки следва да гарантират, че в случаите, когато проверката на биометричните данни не потвърди автентичността на документа или самоличността на неговия притежател, се извършва задължителна ръчна проверка от квалифицирани служители.
(19)Настоящият регламент не предоставя правно основание за създаването или поддържането на бази данни на национално равнище за съхраняването на биометрични данни в държавите членки — това е въпрос на националното право, което трябва да бъде в съответствие с правото на Съюза относно защитата на данните, включително със съдържащите се в него изисквания за необходимост и пропорционалност. Освен това настоящият регламент не предоставя правно основание и за създаването или поддържането на централизирана база данни на равнището на Съюза.
(20)Биометричните данни следва да се събират и съхраняват в носителя на информация на личните карти и документите за пребиваване с цел проверка на автентичността на документа и самоличността на притежателя. С оглед на електронния подпис в носителя на информация на личните карти установяването на самоличността на притежателя чрез носителя на информация, който съдържа същите биографични данни като отпечатаните в документа, е по-надеждно от визуалната проверка на документа. Поради това на гражданите на Съюза следва да бъде разрешено да използват данните, съдържащи се в носителя на информация на тяхната лична карта, за да удостоверят самоличността си пред частни субекти. Проверката на пръстови отпечатъци, съдържащи се в носителя на информация, обаче следва да се извършва само от надлежно оправомощени служители и само когато представянето на документа се изисква от закона.
(21)Биометричните данни, съхранявани с цел персонализацията на личните карти или документите за пребиваване, следва да се съхраняват при висока степен на защита само до датата на връчване на документа и в никакъв случай да не се съхраняват повече от 90 дни след датата на издаване на документа. След изтичането на посочения период тези биометрични данни следва незабавно да се изтриват или унищожават. Това не следва да засяга никоя друга обработка на тези данни в съответствие с правото на Съюза и с националното право относно защитата на данните.
(22)За целите на настоящия регламент следва да се вземат предвид спецификациите, установени в документ 9303 на ИКАО, които осигуряват оперативна съвместимост в световен план, включително във връзка с машинната четимост и използването на визуална проверка.
(23)Държавите членки следва да могат да решават дали да включат пола на дадено лице в документ, обхванат от настоящия регламент. Когато държава членка включва пола на дадено лице в такъв документ, следва да се използват спецификациите „F“, „М“ или „Х“ от документ 9303 на ИКАО, или по целесъобразност, съответстващите инициали от една буква, използвани на езика или езиците на съответната държава членка.
(24)На Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителните правомощия, за да се гарантира, че бъдещите стандарти за сигурност и технически спецификации, приети съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета 25 , са надлежно взети предвид, когато е целесъобразно, за личните карти и картите за пребиваване. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 26 . За тази цел Комисията следва да бъде подпомагана от комитета, създаден съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 1683/95 на Съвета 27 . Когато е необходимо, следва да е възможно приетите актове за изпълнение да останат секретни, за да се предотврати рискът от подправяне и изготвяне неистински документи.
(25)Държавите членки следва да гарантират, че имат въведени подходящи и ефективни процедури за събиране на биометрични идентификатори и тези процедури са в съответствие с правата и принципите, посочени в Хартата, в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа и в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето. Държавите членки следва да гарантират, че висшият интерес на детето е първостепенно съображение по време на процедурата по събиране. За тази цел квалифицираните служители следва да получават подходящо обучение относно съобразените с децата практики за събиране на биометрични идентификатори.
(26)Ако възникнат трудности при събирането на биометрични идентификатори, държавите членки следва да гарантират наличието на подходящи процедури за зачитане на достойнството на съответното лице. Поради това следва да се вземат предвид специфични съображения, свързани с пола, както и специфичните нужди на децата и на уязвимите лица.
(27)Въвеждането на минимални стандарти за сигурност и за формàта на личните карти следва да позволи на държавите членки да разчитат на автентичността на тези документи, когато гражданите на Съюза упражняват правото си на свободно движение. Въвеждането на по-строги стандарти за защита следва да предостави достатъчно гаранции на публичните органи и на частните субекти, за да им се даде възможност да разчитат на автентичността на личните карти, когато се използват от гражданите на Съюза с цел установяване на самоличността.
(28)Отличителен знак под формата на двубуквен код на държавата членка, която издава документа, отпечатан в негатив в син правоъгълник и ограден от 12 жълти звезди, улеснява визуалната проверка на документа, особено когато притежателят упражнява правото си на свободно движение.
(29)Въпреки че се запазва възможността за определяне на допълнителни национални елементи, държавите членки следва да гарантират, че тези елементи не намаляват ефективността на общите защитни елементи или че не въздействат отрицателно върху трансграничната съвместимост на личните карти, като например възможността личните карти да могат да бъдат прочитани от устройства, използвани от държави членки, различни от тези, които издават личните карти.
(30)Въвеждането на стандарти за сигурност в личните карти и в картите за пребиваване на членовете на семейството, които не са граждани на държава членка, не следва да води до непропорционално увеличение на таксите за гражданите на Съюза и на трети държави. Държавите членки следва да вземат предвид този принцип при обявяването на покани за участие в тръжни процедури.
(31)Държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че биометричните данни правилно идентифицират лицето, на което е издадена лична карта. За тази цел държавите членки могат да обмислят събирането на биометрични идентификатори, особено портретната снимка, посредством записване на живо от страна на националните органи, издаващи лични карти.
(32)Държавите членки следва да обменят помежду си такава информация, каквато е необходима за достъп до, удостоверяване на автентичността и проверяване на информацията, съдържаща се в защитения носител на информация. Използваните формати за защитения носител на информация следва да са оперативно съвместими, включително по отношение на автоматизираните гранични контролно-пропускателни пунктове.
(33)В Директива 2004/38/ЕО се разглежда ситуацията, при която на граждани на Съюза, които не разполагат с необходимите документи за пътуване, или на членове на семействата на граждани на Съюза, които не са граждани на държава членка и които не разполагат с необходимите документи за пътуване, трябва да се предоставят всички разумни възможности да докажат чрез други средства, че се ползват от правото на свободно движение. Тези средства могат да включват идентификационни документи, които се използват временно, и карти за пребиваване, издавани на такива членове на семейството.
(34)Настоящият регламент спазва задълженията, залегнали в Хартата и в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Поради това държавите членки се насърчават да работят с Комисията за включване на допълнителни елементи, които правят личните карти по-достъпни и по-лесни за ползване от хората с увреждания, като например лицата с увредено зрение. Държавите членки трябва да проучат използването на решения, например мобилни устройства за регистрация, за издаването на лични карти на лица, които не са в състояние да посетят органите, отговарящи за издаването на лични карти.
(35)Документите за пребиваване, издавани на граждани на Съюза, следва да съдържат конкретни данни, за да се гарантира, че тези лица се идентифицират като граждани на Съюза във всички държави членки. Това следва да улесни признаването на упражняването от страна на гражданите на Съюза на правото им на свободно движение и правата, присъщи на това упражняване, но хармонизирането следва да не надхвърля необходимото за преодоляване на слабостите в настоящите документи. Държавите членки са свободни да изберат формат, в който се издават тези документи, и биха могли да ги издават във формат, отговарящ на спецификациите в документ 9303 на ИКАО.
(36)По отношение на документите за пребиваване, издавани на членове на семейството, които не са граждани на държава членка, е подходящо да се използват същият формат и същите защитни елементи като предвидените в Регламент (ЕО) № 1030/2002, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954 на Европейския парламент и на Съвета 28 . Освен че доказват правото на пребиваване, тези документи освобождават своите притежатели, които при други обстоятелства са задължени да притежават виза, от изискването да получават виза, когато придружават или се присъединяват към гражданина на Съюза на територията на Съюза.
(37)В Директива 2004/38/ЕО се предвижда, че документите, които се издават на членове на семейството, които не са граждани на държава членка, следва да се наричат „Карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“. За да се улесни установяването на самоличността му, картата за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза следва да има стандартизирано заглавие и код.
(38)Като се отчитат както рискът за сигурността, така и разходите, извършени от държавите членки, личните карти и картите за пребиваване на членове на семейството на граждани на Съюза, които не отговарят на изискванията на настоящия регламент, следва постепенно да бъдат извадени от употреба. За документите, върху които липсват съществени защитни елементи или не са машинночетими, е необходим по-кратък срок за изваждане от употреба.
(39)Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета 29 се прилага по отношение на личните данни, които трябва да се обработват в контекста на прилагането на настоящия регламент. Необходимо е допълнително да се уточнят гаранциите, приложими към обработените лични данни, и по-специално към чувствителни данни като биометричните идентификатори. Субектите на данни следва да бъдат осведомени за съществуването в техните документи на носителя на информация, съдържащ биометричните им данни, включително за достъпността по безконтактен начин на носителя, както и за всички случаи, при които се използват данните, съдържащи се в техните лични карти и документи за пребиваване. Във всички случаи субектите на данни следва да имат достъп до обработваните лични данни в личните им карти и в документите им за пребиваване и следва да имат право тези данни да бъдат коригирани чрез издаване на нов документ, когато тези данни са грешни или непълни. Носителят на информация следва да бъде с висока степен на защита и ефективно да защитава от неразрешен достъп съхраняваните върху него лични данни.
(40)Държавите членки следва да отговарят за правилното обработване на биометричните данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 от събирането до включването им в носител на информация с висока степен на защита.
(41)Държавите членки следва да проявяват особена предпазливост, когато си сътрудничат с външен доставчик на услуги. Това сътрудничество не следва да изключва отговорността на държавите членки, произтичаща от правото на Съюза или от националното право, за нарушения на задълженията по отношение на личните данни.
(42)Необходимо е в настоящия регламент да се уточни основата за събирането и съхраняването на данни в носителя на информация на личните карти и документите за пребиваване. В съответствие с правото на Съюза или с националното право и при зачитане на принципите на необходимост и пропорционалност държавите членки следва да могат да съхраняват други данни в носител на информация за електронни услуги или други цели, свързани с личната карта или документа за пребиваване. Обработването на такива други данни, включително тяхното събиране и целите, за които те могат да бъдат използвани, следва да бъде разрешено от правото на Съюза или от националното право. Всички национални данни следва да бъдат физически или логически отделени от биометричните данни, посочени в настоящия регламент, и следва да бъдат обработвани в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679.
(43)В съответствие с Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество 30 Комисията следва да извърши оценка на настоящия регламент не по-рано от шест години след датата на прилагането му, включително въз основа на информация, събрана чрез специфични мерки за наблюдение, за да оцени реалното въздействие на регламента и необходимостта от последващи действия. За целите на наблюдението държавите членки следва да събират статистическа информация за броя на издадените лични карти и документи за пребиваване.
(44)Доколкото целите на настоящия регламент, а именно да повиши сигурността и да улесни упражняването на правото за свободно движение на гражданите на Съюза и членовете на техните семейства, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.
(45)В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към ДЕС и към ДФЕС, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.
(46)В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към ДЕС и към ДФЕС, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.
(47)Настоящият регламент е съобразен с основните права и съблюдава принципите, признати по-специално с Хартата, включително човешкото достойнство, правото на неприкосновеност на личността, забраната на нечовешко или унизително отношение, правото на равенство пред закона и на недискриминация, правата на децата, правата на възрастните хора, зачитането на неприкосновеността на личния и семейния живот, правото на защита на личните данни, правото на свободно движение и правото на ефективни правни средства за защита. Когато прилагат настоящия регламент, държавите членки следва да се съобразяват с Хартата.
(48)В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕО) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета 31 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който прие становище на XXXХ 32 г.,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Глава I
Предмет, приложно поле и определения
Член 1
Предмет
Настоящият регламент укрепва стандартите за сигурност, приложими към личните карти, издавани от държавите членки на техните граждани, и към документите за пребиваване, издавани от държавите членки на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства при упражняване на правото им на свободно движение в рамките на Съюза.
Член 2
Приложно поле
Настоящият регламент се прилага по отношение на:
а)личните карти, издавани от държавите членки на техните собствени граждани, съгласно посоченото в член 4, параграф 3 от Директива 2004/38/ЕО;
б)удостоверенията за регистрация, издавани в съответствие с член 8 от Директива 2004/38/ЕО на граждани на Съюза, които пребивават над три месеца в приемаща държава членка и документите, удостоверяващи постоянно пребиваване, издавани на граждани на Съюза въз основа на молба в съответствие с член 19 от Директива 2004/38/ЕО;
в)картите за пребиваване, издавани в съответствие с член 10 от Директива 2004/38/ЕО на членове на семейството на граждани на Съюза, които не са граждани на държава членка, и картите за постоянно пребиваване, издавани в съответствие с член 20 от Директива 2004/38/ЕО на членове на семейството на граждани на Съюза, които не са граждани на държава членка.
Настоящият регламент не се прилага за идентификационни документи, издадени на временна основа със срок на валидност по-малко от шест месеца.
Глава II
Национални лични карти
Член 3
Стандарти за сигурност/формат/спецификации
1.Личните карти, издавани от държавите членки, се изготвят във формат ID-1 и съдържат машинночетима зона (MRZ). Тези лични карти се основават на спецификациите и на минималните стандарти за сигурност, посочени в документ 9303 на ИКАО, и отговарят на изискванията, установени в букви в), г), е) и ж) от приложението към Регламент (ЕО) № 1030/2002, изменен с Регламент (EС) 2017/1954.
2.Елементите на данни, включени в личните карти, отговарят на спецификациите, установени в част 5 от документ 9303 на ИКАО.
Чрез дерогация от първа алинея номерът на документа може да бъде вписан в зона I, а посочването на пола на лицето не е задължително.
3.Документът носи заглавието „Лична карта“ или друго твърдо установено национално наименование на официалния език или езици на издаващата държава членка и думите „Лична карта“ на поне още един официален език на Съюза.
4.Личната карта съдържа на лицевата страна двубуквения код на издаващата картата държава членка, отпечатан в негатив, в син правоъгълник и ограден от 12 жълти звезди.
5.Личните карти включват носител на информация с висока степен на защита, който съдържа биометрични данни, състоящи се от портретна снимка на притежателя на картата и два пръстови отпечатъка в оперативно съвместими цифрови формати. За снемане на биометричните идентификатори държавите членки прилагат техническите спецификации, установени с Решение за изпълнение C(2018) 7767 на Комисията 33 , изменено с Решение за изпълнение C(2021) 3726 на Комисията 34 .
6.Носителят на информация има достатъчен капацитет и способност, за да гарантира целостта, автентичността и поверителността на данните. Съхраняваните данни са достъпни по безконтактен и са защитени съгласно предвиденото в Решение за изпълнение С(2018) 7767, изменено с Решение за изпълнение C(2021) 3726. Държавите членки обменят информацията, необходима за удостоверяване на автентичността на носителя на информация и за достъп и проверка на биометричните данни, посочени в параграф 5.
7.Деца на възраст под 12 години може да бъдат освобождавани от изискването за даване на пръстови отпечатъци.
Деца на възраст под 6 години се освобождават от изискването за даване на пръстови отпечатъци.
Лица, по отношение на които снемането на пръстови отпечатъци е физически невъзможно, се освобождават от изискването за даване на пръстови отпечатъци.
8.Когато е необходимо и пропорционално с оглед на поставената цел, държавите членки могат да записват такива наблюдения и подробности, предназначени за използване в национален контекст, каквито може да са необходими съгласно тяхното национално право. Ефективността на минималните стандарти за сигурност и трансграничната съвместимост на личните карти не се намалява в резултат на това.
9.Когато държавите членки включват в личната карта двоен интерфейс или отделен носител на информация, допълнителният носител отговаря на съответните стандарти на ISO и не пречи на носителя на информация, посочен в параграф 5.
10.Когато държавите членки съхраняват в личните карти данни за електронни услуги като електронно управление и електронен бизнес, тези национални данни са физически или логически отделени от биометричните данни, посочени в параграф 5.
11.Когато държавите членки добавят допълнителни защитни елементи към личните карти, това не трябва да намалява трансграничната съвместимост на тези лични карти и ефективността на минималните стандарти за сигурност.
Член 4
Срок на валидност
1.Личните карти са с минимален срок на валидност пет години и с максимален срок на валидност десет години.
2.Чрез дерогация от параграф 1 държавите членки могат да предвидят срок на валидност от:
а)по-малко от пет години за лични карти, издавани на ненавършили пълнолетие лица;
б)в изключителни случаи — по-малко от пет години за лични карти, издавани на лица в специални и ограничени обстоятелства и когато ограничението на срока на валидност съответства на правото на Съюза и националното право;
в)над 10 години за лични карти, издавани на лица на възраст 70 и повече години.
3.Държавите членки издават лична карта с валидност 12 или по-малко месеца, когато временно е физически невъзможно да бъдат снети отпечатъци от някой от пръстите на заявителя.
Член 5
Постепенно изваждане от употреба
1.Личните карти, които не отговарят на изискванията, установени в член 3, престават да бъдат валидни при изтичане на срока им на валидност или в срок от 3 август 2031 г., ако тази дата е по-ранна.
2.Чрез дерогация от параграф 1:
а)личните карти, които не отговарят на минималните стандарти за сигурност, установени в част 2 от документ 9303 на ИКАО или които не включват функционална MRZ съгласно определението в параграф 3, престават да бъдат валидни при изтичане на срока им на валидност или в срок от 3 август 2026 г., ако тази дата е по-ранна;
б)личните карти на лицата на възраст 70 и повече години към 2 август 2021 г., които отговарят на минималните стандарти за сигурност, установени в част 2 от документ 9303 на ИКАО, и които имат функционална MRZ съгласно определението в параграф 3, престават да бъдат валидни при изтичане на срока им на валидност.
3.За целите на параграф 2 функционална MRZ означава всяко от следните:
а)машинночетима зона, която е в съответствие с документ 9303 на ИКАО;
б)всяка друга машинночетима зона, по отношение на която издаващата държава членка изпрати уведомление за правилата, необходими за четене и показване на съдържащата се в нея информация.
Глава III
Документи за пребиваване за граждани на Съюза
Член 6
Минимална информация, която се посочва
В документите за пребиваване, когато се издават от държавите членки на граждани на Съюза, се посочва най-малко следното:
а)заглавието на документа на официалния език или езици на съответната държава членка и на поне още един официален език на Съюза;
б)ясно обозначение, че документът е издаден на гражданин на Съюза в съответствие с Директива 2004/38/ЕО;
в)номерът на документа;
г)името (фамилно и собствено име или имена) на притежателя;
д)датата на раждане на притежателя;
е)информацията, която трябва да бъде включена в удостоверенията за регистрация и документите, удостоверяващи постоянно пребиваване, издадени в съответствие с членове 8 и 19 от Директива 2004/38/ЕО;
ж)издаващият орган;
з)на лицевата страна двубуквеният код на издаващата документа държавата членка, отпечатан в негатив, в син правоъгълник и ограден от 12 жълти звезди.
Ако държава членка реши да снема пръстови отпечатъци, съответно се прилага член 3, параграф 7.
Глава IV
Карти за пребиваване на членове на семейството, които не са граждани на държава членка
Член 7
Единен формат
1.При издаването на карти за пребиваване на членове на семейството на граждани на Съюза, които не са граждани на държава членка, държавите членки използват същия формат като този, установен с Регламент (ЕО) № 1030/2002, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954 и приложен с Решение за изпълнение C(2018) 7767, изменено с Решение за изпълнение C(2021) 3726.
2.Чрез дерогация от параграф 1 картата носи заглавието „Карта за пребиваване“ или „Карта за постоянно пребиваване“. Държавите членки посочват, че тези документи се издават на член на семейството на гражданин на Съюза в съответствие с Директива 2004/38/ЕО. За тази цел държавите членки използват стандартизирания код „Член на семейството ЕС член 10 ДИР 2004/38/EО“ или „Член на семейството ЕС член 20 ДИР 2004/38/EО“ в поле за данни [10], съгласно посоченото в приложението към Регламент (ЕО) № 1030/2002, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954.
3.Държавите членки могат да въвеждат данни за употреба на национално равнище в съответствие с националното право. При въвеждане и съхраняване на такива данни държавите членки спазват изискванията, установени в член 4, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1030/2002, изменен с Регламент (ЕС) 2017/1954.
Член 8
Постепенно изваждане от употреба на съществуващите карти за пребиваване
1.Неотговарящи на изискванията на член 7 карти за пребиваване на членове на семействата на граждани на Съюза, които не са граждани на държава членка, престават да бъдат валидни при изтичане на срока им на валидност или в срок от 3 август 2026 г., ако тази дата е по-ранна.
2.Чрез дерогация от параграф 1 картите за пребиваване на членове на семействата на граждани на Съюза, които не са граждани на държава членка, несъответстващи на минималните стандарти за сигурност, установени в част 2 от документ 9303 на ИКАО, или невключващи функционална MRZ, която да съответства на част 3 от документ 9303 на ИКАО, са невалидни.
Глава V
Общи разпоредби
Член 9
Звено за контакт
1.Всяка държава членка определя поне един централен орган, който да служи като звено за контакт във връзка с прилагането на настоящия регламент. Когато държава членка е определила повече от един централен орган, тя определя кой от тези органи ще бъде звеното за контакт при прилагането на настоящия регламент. Тя съобщава името на този орган на Комисията и на останалите държави членки. Ако държава членка промени определения от нея орган, тя информира Комисията и другите държави членки за това.
2.Държавите членки гарантират, че звената за контакт са запознати с относимите служби за информация и съдействие на равнище на Съюза, включени в единната цифрова платформа, създадена с Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета 35 , и че те са в състояние да си сътрудничат с тези служби.
Член 10
Събиране на биометрични идентификатори
1.Биометричните идентификатори се събират единствено от квалифицирани и надлежно оправомощени служители, определени от националните органи, отговорни за издаването на лични карти или карти за пребиваване, с цел да бъдат включени в носителя на информация с висока степен на защита, предвиден в член 3, параграф 5 за личните карти и в член 7, параграф 1 за картите за пребиваване. Чрез дерогация от първото изречение пръстовите отпечатъци се събират единствено от квалифицирани и надлежно упълномощени служители на такива органи, освен в случаи на заявления, подадени до дипломатическите и консулските органи на държавата членка.
С цел да се гарантира съответствието на биометричните идентификатори със самоличността на заявителя, за всяко заявление заявителят се явява лично поне веднъж по време на процеса на издаване.
2.Държавите членки гарантират, че има въведени подходящи и ефективни процедури за събиране на биометрични идентификатори и че тези процедури са в съответствие с правата и принципите, установени в Хартата, в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето.
Ако възникнат трудности при събирането на биометрични идентификатори, държавите членки осигуряват наличието на подходящи процедури за зачитане на достойнството на съответното лице.
3.Освен когато това се изисква за целите на обработването в съответствие с правото на Съюза и националното право, биометричните идентификатори, съхранявани с цел персонализация на личните карти или документите за пребиваване, се съхраняват при високо ниво на сигурност само до датата на връчване на документа и в никакъв случай не се съхраняват повече от 90 дни след датата на издаване на документа. След изтичането на посочения период тези биометрични идентификатори незабавно се изтриват или унищожават.
Член 11
Защита на личните данни и отговорност
1.Без да се засяга Регламент (ЕС) 2016/679, държавите членки гарантират сигурността, целостта, автентичността и поверителността на данните, събирани и съхранявани за целите на настоящия регламент.
2.За целите на настоящия регламент органите, отговорни за издаването на лични карти и документи за пребиваване, се считат за администратор по член 4, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 и носят отговорност за обработването на личните данни.
3.Държавите членки гарантират, че надзорните органи могат в пълна степен да изпълняват задачите си, посочени в Регламент (ЕС) 2016/679, включително по отношение на достъпа до всички лични данни и цялата необходима информация, както и достъпа до всички помещения или оборудване за обработка на данни на компетентните органи.
4.Сътрудничеството с външни доставчици на услуги не изключва отговорността от страна на държавите членки, която може да възникне съгласно правото на Съюза или националното право, по отношение на нарушения на задълженията във връзка с личните данни.
5.В личната карта или документа за пребиваване се включва информация в машинночетим формат само в съответствие с настоящия регламент и националното право на издаващата държава членка.
6.Биометричните данни, които се съхраняват върху носителя на информация на личните карти и документите за пребиваване, се използват само в съответствие с правото на Съюза и националното право с цел проверка на:
а)автентичността на личната карта или документа за пребиваване;
б)самоличността на притежателя с помощта на пряко наличните сравними отличителни черти, когато представянето на лична карта или на документ за пътуване се изисква от закона.
Достъп до двата пръстови отпечатъка, съдържащи се в носителя на информация, имат само надлежно оправомощени служители на компетентните национални органи и агенциите на Съюза.
Член 12
Наблюдение
1.До [една година след влизането в сила на настоящия регламент] Комисията изготвя подробна програма за наблюдение на осъществените действия, резултатите и въздействието на настоящия регламент, включително въздействието му върху основните права.
2.В програмата за наблюдение се определя чрез какви средства и на какви интервали се събират данните и другите необходими доказателства. В нея се посочват действията, които трябва да бъдат предприети от Комисията и от държавите членки за събирането и анализа на данните и другите доказателства.
3.Държавите членки предоставят на Комисията данните и другите доказателства, необходими за такова наблюдение.
Член 13
Оценка
1.Не по-рано от [шест години след влизането в сила на настоящия регламент] Комисията извършва оценка на настоящия регламент и представя основните констатации от нея в доклад до Европейския парламент, до Съвета и до Европейския икономически и социален комитет. В Доклада се обръща специално внимание на:
а)въздействието на настоящия регламент върху основните права;
б)мобилността на гражданите на Съюза;
в)ефективността на биометричната проверка при гарантиране на сигурността на документите за пътуване;
г)евентуална по-нататъшна визуална хармонизация на личните карти.
2.Държавите членки и съответните агенции на Съюза предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на тези доклади.
Член 14
Допълнителни технически спецификации
1.С цел да се гарантира, когато е целесъобразно, че личните карти и документите за пребиваване, посочени в член 2, букви а) и в), отговарят на бъдещите минимални стандарти за сигурност, Комисията определя посредством актове за изпълнение допълнителни технически спецификации, свързани със следното:
а)допълнителни защитни елементи и изисквания, включващи повишени стандарти срещу подправяне и изготвяне на неистински документи;
б)технически спецификации, свързани с носителя на информация за биометричните данни по член 3, параграф 5 и тяхната сигурност, включително за предотвратяване на неразрешен достъп и улесняване на проверката на валидността;
в)изисквания за качество и общи технически стандарти за портретната снимка и пръстовите отпечатъци.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2.
2.В съответствие с процедурата, посочена в член 15, параграф 2, може да бъде решено, че спецификациите, посочени в настоящия член, трябва да бъдат секретни и да не се публикуват. В такъв случай те се съобщават само на органите, определени от държавите членки като отговарящи за отпечатването, и на надлежно оправомощените от държава членка или от Комисията лица.
3.Всяка държава членка определя един орган, който да отговаря за отпечатването на лични карти, и един орган, който да отговаря за отпечатването на карти за пребиваване на членове на семействата на граждани на Съюза, и съобщава имената на тези органи на Комисията и на другите държави членки. Държавите членки имат право да променят тези определени от тях органи, като са длъжни да информират Комисията и останалите държави членки за такива промени.
Всяка държава членка може също така да реши да определи един орган, който да отговаря за отпечатването и на лични карти, и на карти за пребиваване на членове на семействата на граждани на Съюза, и трябва да съобщи името на този орган на Комисията и на другите държави членки.
Две или повече държави членки могат също така да решат да определят един орган за тези цели, като трябва да информират Комисията и останалите държави членки за това.
Член 15
Процедура на комитет
1.Комисията се подпомага от комитета, създаден съгласно член 6 от Регламент (ЕО) № 1683/95. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011. Ако комитетът не даде становище, Комисията не приема проекта на акт за изпълнение и се прилага член 5, параграф 4, трета алинея от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 16
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко в държавите членки в съответствие с Договорите.
Съставено в Брюксел на година.
За Съвета
Председател