ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Основания и цели на предложението

Постоянният комитет по правото в областта на търговските марки, промишления дизайн и географските означения (ПКТМ) служи като форум на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) за обсъждане на въпроси, улесняване на координацията и предоставяне на насоки относно прогресивното международно развитие на правото в областта на търговските марки, промишлените дизайни и географските означения, включително хармонизирането на националното законодателство и процедури.

Първите предложения за хармонизиране и опростяванe на процедурите за регистрация на промишлени дизайни в международен мащаб бяха представени на ПКТМ през 2005 г.

След като до 2009 г. набеляза възможните области на сближаване, през 2010 г. Секретариатът на ПКТМ представи на комитета първия проект на разпоредби относно законодателството и практиката в областта на промишления дизайн.

Европейският съюз (ЕС или Съюзът) открай време горещо подкрепя хармонизирането в сектора на дизайна и призовава за свикване на дипломатическа конференция с цел приемането на Договор относно правото в областта на промишления дизайн (ДПД или Договорa), който може да бъде от полза за всички държави — членки на СОИС, независимо от тяхното равнище на развитие.

През 2022 г. Общото събрание на СОИС реши да свика две дипломатически конференции, които да се проведат не по-късно от 2024 г. — едната с цел сключване на международен правен инструмент във връзка с интелектуалната собственост, генетичните ресурси и традиционните знания, свързани с генетичните ресурси (инструмент за генетичните ресурси), а другата — с цел сключване и приемане на Договор относно правото в областта на промишления дизайн.

За да се подготви Дипломатическата конференция и да се установят необходимите условия за провеждането ѝ, Общото събрание на СОИС реши да свика подготвителен комитет през втората половина на 2023 г. Подготвителният комитет разгледа проекта на Правилника за дейността, който да бъде представен за приемане от Дипломатическата конференция, списъка на поканените за участие в конференцията и проектите на покани, както и други организационни въпроси, свързани с конференцията. Подготвителният комитет одобри също така основното предложение за административните и заключителните разпоредби на Договора относно правото в областта на промишления дизайн.

Подготвителният комитет взе решение да покани ЕС на Дипломатическата конференция като специална делегация.

Общото събрание на СОИС също така възложи на ПКТМ да се събере през втората половина на 2023 г. на специална сесия, предхождаща подготвителния комитет, за да отстрани в достатъчна степен всички съществуващи пропуски в проекта на Договора относно правото в областта на промишления дизайн.

2.РЕЗУЛТАТИ ОТ КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОТ ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Не се прилага.

3.ПРАВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ПРЕПОРЪКАТА

Основното предложение за Договора относно правото в областта на промишления дизайн

Целта на Договора относно правото в областта на промишления дизайн е да се хармонизират някои процедурни аспекти и формалности на заявките за промишлен дизайн. В него се разглеждат например различните стъпки за подаване на заявка, публикуването на заявките, гратисният период, представянето на дизайна в заявката, описанието и задължението за вписване на лицензиите в регистрите за интелектуална собственост. Не се засягат обаче въпроси на материалното право (определението за промишлен дизайн, условията за действителност или обхватът на закрилата).

Договорът относно правото в областта на промишления дизайн съдържа предимно процедурни разпоредби относно определенията (член 1), общите принципи (член 1а), приложното поле (член 2), съдържанието на заявките за промишлен дизайн (член 3), представянето (член 4), правилата за определяне на датата на подаване (член 5), правилата за гратисния период за подаване на заявка за промишлен дизайн в случай на по-ранно оповестяване (член 6), изискването заявката да се подава от името на твореца (член 7), изменението и разделянето на заявките (член 8), публикуването на промишления дизайн (член 9), съобщенията (член 10), съдържанието на заявките за подновяване (член 11), мерките за облекчаване по отношение на сроковете (членове 12—13), корекцията или добавянето на искания за установяване на приоритет (член 14), заявките за вписване на лицензия и последиците от невписването на лицензия (членове 15—17), посочването на лицензополучателя (член 18), вписването на промяна на собствеността (член 19), промените в имената или адресите (член 20), коригирането на грешки (член 21), техническата помощ за договарящите страни (член 22) и регламентите, приложени към Договора (член 23).

Освен това член 3 от Договора относно правото в областта на промишления дизайн ще позволи на договарящите се страни да изискват от заявителите да оповестяват произхода или източника на традиционни форми на културно изразяване, традиционни знания или биологични/генетични ресурси, използвани или включени в промишления дизайн. Въпреки че това изискване е различно по характер от изискването за задължително оповестяване, предложено в инструмента за генетичните ресурси, което договарящите се страни трябва да въведат в националното си законодателство, то все пак би могло да има неблагоприятни последици за получаването на закрила на промишлен дизайн в юрисдикциите, които решат да го приложат.

Административните разпоредби и заключителните клаузи съдържат институционалната рамка, която ще урежда Договора относно правото в областта на промишления дизайн. Тя обхваща Събранието, на което ще бъдат представени договарящите страни и което, наред с други задачи, ще разглежда всички въпроси, свързани с поддържането и развитието на Договора (член 24), и Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), което ще трябва да изпълнява административните задачи, свързани с Договора (член 25).

Предвидени са също така правила за преразглеждане на Договора относно правото в областта на промишления дизайн (член 26), условията за присъединяване към Договора (член 27), влизането в сила (член 28), денонсирането (член 30), езиковия режим, подписването и депозитаря (членове 31—32).

Договорът относно правото в областта на промишления дизайн ще бъде от полза най-вече за творческите индустрии и промишлените дизайнери, тъй като с него международната регистрация на промишлени дизайни ще стане по-лесна и по-предвидима. Изискването за оповестяване обаче може да се счита за несъвместимо с процедурните правила относно процедурите за промишлени дизайни.

Компетентност на ЕС

Необходимо е да се направи предварителна оценка на компетентността на ЕС, преди в рамките на Дипломатическата конференция да започнат преговорите по текста на Договора относно правото в областта на промишления дизайн. Предварителната оценка не засяга окончателната оценка на компетентността на ЕС, която следва да бъде извършена, след като преговарящите страни постигнат съгласие по текста. С оглед на това, когато се взема решение относно компетентността на ЕС по отношение на Договора относно правото в областта на промишления дизайн, се прилагат член 3, параграф 1 и член 3, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Съгласно член 3, параграф 1 от ДФЕС ЕС разполага с изключителна компетентност по въпроси, попадащи в обхвата на общата търговска политика. Международните ангажименти, свързани с интелектуалната собственост, може да попадат в обхвата на общата търговска политика, ако е налице специфична връзка с международната търговия, тоест ако: i) са предназначени основно за насърчаване, улесняване или уреждане на тази търговия; и ii) имат преки и непосредствени последици върху нея. За да се прецени дали тези условия са изпълнени, е необходимо да се разгледат целта и съдържанието на международните ангажименти.

Целта на Договора относно правото в областта на промишления дизайн е да се хармонизират процедурите за подаване на заявка за промишлен дизайн, като по този начин се осигурят общи правила за сектора. В проекта на Договора относно правото в областта на промишления дизайн обаче няма конкретна разпоредба, в която да се описва подробно неговата цел. Той допринася за правната сигурност и последователност и следователно е от полза за системата на промишления дизайн. Хармонизирането на формалните изисквания и на гратисния период, въз основа на които заявителите могат да получат закрила на промишлен дизайн, допринася за равнопоставеното участие на икономическите оператори, търгуващи по целия свят. От тези елементи може да се предположи, че основната цел на Договора относно правото в областта на промишления дизайн е да се подобрят ефикасността, прозрачността, последователността и правната сигурност на системата на промишления дизайн, като по този начин се насърчи, улесни и регламентира международната търговия.

Съдържанието на Договора относно правото в областта на промишления дизайн се отнася предимно до формалностите, приложими към заявките за промишлен дизайн, но в него не са включени материалноправни разпоредби (относно правото на промишлените дизайни да се ползват със закрила, обхвата на закрилата на промишлените дизайни и пр.), с изключение на гратисния период. Може да се счита, че хармонизирането на формалностите засяга международната търговия. Например по дело C-389/15 1 Съдът на Европейския съюз постанови, че в резултат на създаването на единен механизъм за регистрация преразгледаната Лисабонска спогодба за наименованията за произход и географските указания би довела като пряка и непосредствена последица до промяна на съответните условия между държавите от ЕС и държавите извън ЕС (вж. точка 70). Освен това Договорът относно правото в областта на промишления дизайн включва една материалноправна разпоредба (член 6): хармонизирането на гратисния период (на 6 или 12 месеца). Продължителността на гратисния период има пряко въздействие върху правото на даден дизайн да се ползва със закрила, което е било оповестено преди подаването на заявка за закрила на дизайна. Тази разпоредба на Договора относно правото в областта на промишления дизайн би могла да има пряко и непосредствено въздействие върху свързани с дизайна спорове, които възникват в контекста на международната търговия със стоки, отговарящи на условията за закрила на дизайна.

Съгласно член 3, параграф 2 от ДФЕС ЕС разполага с изключителна компетентност за сключване на международни споразумения, доколкото това може да засегне общи правила на ЕС или да промени техния обхват, когато ангажиментите попадат в област, която до голяма степен вече е обхваната от такива правила (без да е необходимо областите да съвпадат напълно). При анализа съгласно член 3, параграф 2 от ДФЕС трябва да се вземат предвид: i) областите, обхванати от правото на ЕС и от разпоредбите на проекта на международното споразумение; ii) тяхното предвидимо бъдещо развитие; и iii) естеството и съдържанието на тези правила и на тези разпоредби, за да се определи дали международното споразумение може да накърни единното и последователно прилагане на правилата на ЕС и правилното функциониране на създадената с тях система.

Съществуват два законодателни акта на ЕС (и две законодателни предложения) относно промишлените дизайни, чието значение следва да се оценява в контекста на Договора относно правото в областта на промишления дизайн.

Директива 98/71/ЕО относно правната защита на индустриални дизайни

Предложение за директива относно правната закрила на промишлените дизайни 2022/0392(COD)

Договорът относно правото в областта на промишления дизайн се прилага за всички промишлени дизайни, които могат да бъдат регистрирани съгласно законодателството на договаряща страна (член 2). Той включва разпоредби, уреждащи процедурата за подаване на заявка и за регистрация на промишлени дизайни, в т.ч. допустимите изисквания, които могат да бъдат включени в заявките (член 3), правилата за датите на подаване на заявките (член 5), правилата за гратисния период (член 6), сроковете и мерките за облекчение (член 12). Той включва също така специфични разпоредби относно възстановяването на права (член 13) и коригирането на грешки (член 21). Някои от тези разпоредби оставят известна свобода на преценка на договарящите страни. Например в член 3 (относно заявките) се предвижда, че [в]сяка договаряща страна може да изисква заявката да съдържа някои или всички от следните указания или елементи... Тази свобода на преценка обаче не е абсолютна, тъй като в член 3, параграф 2 се предвижда, че [п]о отношение на заявката не може да се изисква никакво указание или елемент, различни от посочените в параграф 1 и в член 10. Следователно с него се ограничава обхватът на свободата на договарящата страна да определя свои процедурни изисквания. И обратно, някои разпоредби позволяват на договарящите страни да се отклонят от материалноправни задължения, когато удовлетворяването на искането не би било разрешено съгласно националното законодателство (вж. например член 21 относно коригирането на грешки).

С Директива 98/71/ЕО („Директивата“) се хармонизират някои аспекти на материалното право в областта на промишления дизайн на държавите — членки на ЕС. В член 6 от Директивата се предвижда гратисен период за получаване на закрила за по-рано оповестени дизайни — същият предмет, който се урежда в член 6 от Договора относно правото в областта на промишления дизайн.

При анализа на компетентността за сключване на Договора относно правото в областта на промишления дизайн трябва да се отчете и предвидимото бъдещо развитие на правото на ЕС. Предложението за директива относно правната закрила на промишлените дизайни 2022/0392(COD) („предложената директива“) беше прието от Комисията на 28 ноември 2022 г. и понастоящем подлежи да бъде прието от Европейския парламент и Съвета в рамките на обикновената законодателна процедура в края на 2024 г.

Предложената директива има за цел да хармонизира правото в областта на промишления дизайн не само от материалноправна гледна точка, но и по отношение на някои аспекти на процедурата и регистрацията. Тя включва нови разпоредби относно условията, на които трябва да отговарят заявките (член 25), изображението на промишления дизайн (член 26), датата на подаване на заявката (член 28) и отлагането на публикацията (член 30), като всички тези въпроси се уреждат и от Договора относно правото в областта на промишления дизайн.

Що се отнася до нейните цели, в съображение 10 от предложената директива се посочва, че е „необходимо [...] да се сближат процедурните правила, за да се улесни придобиването, управлението и закрилата на правата върху промишлени дизайни в Съюза. Поради това следва да бъдат приведени в съответствие някои процесуални правила в областта на регистрацията на промишлените дизайни в държавите членки и в системата на промишления дизайн на ЕС. По отношение на производствата, уредени в националното право, е достатъчно да се определят основните принципи, като на държавите членки се даде свободата да въведат по-детайлни правила.“

Що се отнася до връзката между националните процедури и правото на ЕС, в съображение 3 от предложената директива изрично се признава, че съвместното съществуване и балансът на системите за закрила на промишлените дизайни на национално равнище и на равнището на Съюза представляват крайъгълен камък в подхода на Съюза към закрилата на интелектуалната собственост. В съображение 9 се предвижда, че е необходимо да се разшири сближаването на законодателствата, постигнато с Директива 98/71/ЕО, така че да обхване и други аспекти на материалното право в областта на промишления дизайн, уреждащо промишлените дизайни, защитени чрез регистрация съгласно Регламент (ЕО) № 6/2002.

Що се отнася до начина, по който са формулирани разпоредбите, съществуват известни различия между отделните задължения. В някои отношения с предложената директива се установяват задължителни минимални изисквания, но на държавите членки се оставя възможността да приемат допълнителни мерки. Например в член 25 се определят минимални изисквания за заявките. Други разпоредби са изцяло незадължителни. Например член 28, параграф 2 позволява на държавите членки да налагат такса съгласно датата на подаване (но това не е задължително). Трета категория разпоредби съчетават твърдо правило с правото да се начисляват такси (вж. например член 25, параграф 2 относно подаването). Всъщност в директивата изрично са определени няколко срока. По-голяма свобода на действие е оставена на държавите членки при определянето на националните процедури за обявяване на недействителност, но тези процедури трябва все пак да отговарят на определени минимални изисквания (член 31).

Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета относно промишления дизайн на Общността (РПД)

Предложение за Регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета относно промишления дизайн на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2246/2002 на Комисията

С РПД се създава общоевропейска система за получаване на дизайн на Общността, обхванат от единна закрила. С него също така се определя процедурата за регистрация на дизайни на Общността в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост. Всички разпоредби на Договора относно правото в областта на промишления дизайн имат своите аналози в настоящия регламент. Това означава, че ангажиментите, които ЕС поема при сключването на Договора относно правото в областта на промишления дизайн, попадат в област, която вече е обхваната от правото на ЕС.

Предложението за регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета относно промишления дизайн на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2246/2002 на Комисията („предложеният регламент“), изготвено с оглед на предвидимото бъдещо развитие на правото на ЕС, беше прието от Комисията на 28 ноември 2022 г. и понастоящем подлежи да бъде прието от Европейския парламент и Съвета в рамките на обикновената законодателна процедура в края на 2024 г.

Целта на предложения регламент е да се модернизират и усъвършенстват съществуващите разпоредби и да се подобрят достъпността, ефикасността и ценовата достъпност на закрилата на промишления дизайн в ЕС. Разпоредбите на Договора относно правото в областта на промишления дизайн също имат своите аналози в предложения регламент.

Оценка

Въпросите, попадащи в обхвата на Договора относно правото в областта на промишления дизайн, следва да се разглеждат като въпроси от изключителната компетентност на Съюза.

На първо място, въпросите, уредени от Договора относно правото в областта на промишления дизайн, попадат в област, която вече е уредена от правото на Съюза, както е видно от материалнправното приложно поле на РПД и хармонизирането на гратисния период за получаване на закрила за вече оповестени дизайни в член 6 от Директивата.

Второ, същата област е засегната от предвидимото бъдещо развитие на правото на Съюза, както е видно от предложения регламент и предложената директива. Всъщност предложената директива отразява изричния избор на законодателния орган на Съюза да уреди и хармонизира процедурните изисквания в областта на промишлените дизайни, които бяха оставени на преценката на държавите членки в Директива 98/71/ЕО. Съществената допълнителна хармонизация, която се цели с предложената директива, ще остави само известна остатъчна свобода на преценка на държавите членки по отношение на процедурните въпроси.

Ето защо, като се имат предвид горепосочените разпоредби, трябва да се приеме, че въз основа на член 3, параграф 1 и член 3, параграф 2 от ДФЕС сключването на Договора относно правото в областта на промишления дизайн е в изключителната компетентност на ЕС.

Препоръка за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за разрешаване на започването на преговори по Договора относно правото в областта на промишления дизайн

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 218, параграфи 3 и 4 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)От 2005 г. насам под егидата на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) се полагат усилия за хармонизиране на международно равнище на някои процедурни аспекти по отношение на заявките за промишлен дизайн.

(2)В резултат на тези усилия през 2022 г. Общото събрание на СОИС свика Дипломатическа конференция за сключване и приемане на договор относно правото в областта на промишления дизайн, която да се проведе до края на 2024 г.

(3)Дипломатическата конференция за договаряне на бъдещите разпоредби на Договора относно правото в областта на промишления дизайн е насрочена да се проведе между 11 и 22 ноември 2024 г.

(4)Целта на Договора относно правото в областта на промишления дизайн е да се хармонизират някои процедури и формалности във връзка със заявките за промишлени дизайни в полза на творческите индустрии и промишлените дизайнери, като международната регистрация на промишлените дизайни стане по-лесна и по-предвидима.

(5)Съюзът следва да участва в преговорите по Договора относно правото в областта на промишления дизайн,