ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 4.9.2024
COM(2024) 703 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА
Втори доклад относно изпълнението на многогодишния план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, и относно делегирането на правомощия на Комисията с настоящия многогодишен план
{SWD(2024) 703 final}
ЗАКЛЮЧЕНИЯ
Състоянието на морската среда и на рибните запаси в Балтийско море продължава да се влошава от първия доклад досега 1 . Изпълнението на многогодишния план за Балтийско море (наричан по-нататък „МГП“) 2 допринесе за намаляването на риболовния натиск. Според Международния съвет за изследване на морето (ICES) обаче при определени запаси, и по-специално при двата запаса от треска, за които продължават да се отчитат безпрецедентно ниски равнища на биомаса, започват да преобладават фактори за смъртност, различни от риболова. Някои запаси от херинга също са в проблематично състояние.
Цялостната оценка, направена от заинтересованите страни и държавите членки, с които бяха проведени консултации, показва различия в становищата относно МГП. Консултативният съвет за Балтийско море (BSAC) 3 вижда потенциала на МГП, но е разочарован от резултатите. Отрасълът е настроен предимно отрицателно към МГП, макар да не липсват и неутрални становища. Мненията на НПО, подобно на трите отговорили държави членки, са разделени между отрицателни и положителни.
Комисията продължава да счита, че МГП се е доказал като полезен инструмент за прилагане на общата политика в областта на рибарството (ОПР) 4 , особено при определянето на възможностите за риболов. Както е посочено в първия доклад, МГП осигурява правила за съобразено с региона управление на рибарството. За рибните запаси, чиято оценка се основава на голямо количество данни (или максимален устойчив улов (МУУ), в МГП се разрешава използването на горни граници при определянето на годишния общ допустим улов (ОДУ), като същевременно се предоставя гъвкавост по отношение на рибните запаси в по-добро състояние. За запасите, чиято биомаса е под минималните равнища, с МГП се въвежда предпазен праг. С него се гарантира, че за тези запаси квотите са понижени възможно най-много и се предприемат допълнителни коригиращи мерки за възстановяването им.
Комисията е на мнение, че някои трудни решения на Съвета по отношение на запасите в Балтийско море станаха възможни благодарение на рамката, въведена с МГП, която съчетава предпазен праг и гъвкавост. Без МГП за Съвета би било трудно да постигне споразумение за коригиращите мерки за подпомагане на възстановяването на слабите запаси и квотите вероятно биха били завишени. От друга страна, МГП създаде също възможност за гъвкавост по отношение на запасите в по-добро състояние, като позволи да се използва горната граница на FMSY при определени условия. Благодарение на МГП днес всички риболовни дейности или се управляват в съответствие с МУУ, или са предмет на мерки за връщането им в рамките на МУУ. Рибните запаси в добро състояние са единствената предпоставка за дългосрочната рентабилност на риболовната промишленост и спомагателните сектори.
Въпреки това и независимо от определянето на ОДУ на или под FMSY към момента на определянето им, обемът на много рибни запаси намаля и тяхната възрастова структура се влоши. Това оказа отрицателно въздействие върху свързаните риболовни дейности. Освен това стана все по-трудно да се прилагат правилата на МГП и да се правят опити за управление на всички рибни запаси спрямо FMSY в контекста на смесен риболов и увеличаващи се слаби запаси. Влошаването на рибните запаси се случи в контекст, в който екосистемата на Балтийско море търпи сериозни изменения и не е балансирана. Освен това има индикации за съществени грешки при докладването на улова на пелагични видове, които могат както: i) да намалят точността и надеждността на оценките на пелагичните запаси; така и ii) да доведат до прекомерен улов. И накрая, Русия определя самостоятелно своите ОДУ, които не са в съответствие с МУУ и в тях не се отчитат най-добрите налични научни становища.
Въпреки това Комисията продължава да счита, че МГП осигурява стабилен дългосрочен инструмент за прилагане на ОПР в Балтийско море. МГП: i) внася повече яснота при определянето на квотите; ii) дава възможност за приемането на коригиращи мерки за запасите под натиск (включително в случай на забрана на риболова); iii) допринася за подобряване на прозрачността на процеса на определяне на квоти за заинтересованите страни и за държавите членки; и iv) позволява на риболовната промишленост да планира дейността си по-добре.
1.Въведение
В МГП от Комисията се изисква да докладва на Европейския парламент и на Съвета относно резултатите и отражението на МГП върху запасите и риболовните стопанства, които експлоатират тези запаси, по-специално по отношение на постигането на неговите цели. Първият доклад беше публикуван през 2020 г., а настоящият втори доклад е съсредоточен върху съответните последващи развития. Той обхваща също така задължението за докладване съгласно член 16, параграф 2 от МГП, който се отнася до делегирането на правомощия на Комисията.
Целите на МГП включват: i) да се допринесе за постигането на целите на ОПР; ii) да се гарантира, че риболовът съдейства за възстановяването и поддържането на рибните запаси над нивата, които могат да осигурят МУУ; iii) да се допринесе за прекратяване на изхвърлянето чрез избягване и понижаване на нежелания улов и за изпълняване на задължението за разтоварване на сушата за съответните видове; и v) да се прилага екосистемен подход за свеждане до минимум на отрицателното въздействие на риболовните дейности върху околната среда. МГП съдържа правила за определяне на възможностите за риболов на някои рибни запаси с оценка на МУУ. Той съдържа също конкретни правила относно контрола и предоставянето на правомощия на Комисията за приемане на делегирани актове по отношение на: i) определени запаси, които са предмет на прилов; ii) изключения от задължението за разтоварване на сушата; и iii) някои технически мерки.
МГП обхваща: i) треската, херингата и цацата като целеви видове; и ii) прилова на писия, камбала, калкан и средиземноморски калкан 5 . Целевите видове представляват около 95 % от общия улов в Балтийско море 6 . В годишните регламенти на Съвета относно възможностите за риболов в Балтийско море се определят ОДУ и квоти както за целевите запаси, така и за писия и сьомга.
Този доклад се основава на i) най-актуалното становище на ICES за съответните запаси в Балтийско море 7 ; ii) обзорите на неговата екосистема 8 и на риболовните 9 дейности в него; iii) анализите, извършени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство на Комисията (НТИКР), на националните отчети за 2021 г. относно задължението за разтоварване на сушата 10 и относно годишния икономически доклад за 2023 г. 11 ; и iv) информацията на разположение на Комисията. Допълнително бяха проведени консултации с групата на държавите членки от региона на Балтийско море 12 , с BSAC и със съответните им членове 13 . Накрая, бяха взети също така предвид първият и вторият доклад 14 за прилагането на Регламент (ЕС) 2019/1241 за техническите мерки 15 .
2.Развития в съответните области
В този доклад се представят промените в прилагането на МГП от 2020 г. насам в следните пет области: равнища на риболов, изхвърляне на улов, екосистемен подход, регионално сътрудничество и социално-икономически аспекти.
2.1.Възможностите за риболов, определени от 2020 г. насам
От 2014 г. насам липсва оценка на МУУ за треската в източната част на Балтийско море; за херингата в Ботническия залив при определянето на ОДУ за 2021 г., както и за треската в западната част за 2024 г.
В четирите процедури за определяне на ОДУ за риболовните 2021 и 2024 години трябваше да се определят общо 32 ОДУ, обхванати от МГП. За 18 от тези казуси няма необходимост от специални коментари, докато за 14 има 16 .
За 17 от 18-те казуса, включени в първия набор, Комисията предложи ОДУ на или под равнището на FMSY. Тъй като и двата запаса от треска са в тежко състояние и представляват неизбежен прилов в риболова на калканоподобни, Комисията системно предлага ОДУ за писия в долната граница на FMSY, а за 2024 г. дори под становището на ICES. За херингата в Рижкия залив за 2024 г. Комисията предложи — в съответствие с МГП и предвид предложението ѝ да се наложи забрана за целевия риболов на херинга в централната част на Балтийско море — ОДУ, който според нея е на горната граница на FMSY. Съветът прие предложението на Комисията за девет от посочените по-горе 18 казуса. В останалите девет той повиши равнището на ОДУ в рамките на приложимите диапазони на FMSY съгласно МГП (херинга в централната част на Балтийско море за 2022 г. и 2023 г., херинга в Рижкия залив за 2024 г. 17 , писия за 2021 г. и 2022 г. и цаца за всяка година).
14-те казуса, при които са налице особени обстоятелства, са херинга в западната част на Балтийско море и двата запаса от треска за целия период, както и херинга в Ботническия залив и в централната част на Балтийско море за 2024 г.
2.1.1.Херинга в западната част на Балтийско море
Според оценките на ICES от 2018 г. насам биомасата на репродуктивния запас от херинга в западната част на Балтийско море е под референтното равнище Blim — най-ниското предпазно равнище, отвъд което своевременното възстановяване на запаса може да е трудно и способността му да се възпроизведе може да намалее до такава степен, че възстановяването му над това равнище през следващата година да бъде невъзможно. Поради това ICES препоръча риболовът на херинга в западната част на Балтийско море да се преустанови. През 2019 и 2020 г. ОДУ беше съществено занижен (общо –82 % в сравнение с ОДУ за 2018 г.) Тъй като биомасата беше едва около половината от минималната референтна стойност, Комисията излезе с предложение да се намали наполовина равнището на ОДУ за 2021 г., което беше прието от Съвета. Тъй като ситуацията не се промени особено, Комисията предложи за 2022 г. да се забрани целевият риболов и да се определи по-нисък ОДУ (50 % от ОДУ за 2021 г.) за неизбежния прилов от други видове риболов. Съветът прие, като същевременно въведе дерогация за някои рибари, извършващи дребномащабен риболов в крайбрежни води. За 2023 г. Съветът прие предложеното запазване на правилата за 2022 г. За 2024 г., предвид критичното състояние на запаса, Комисията предложи да се отмени дерогацията за рибарите, извършващи дребномащабен риболов, и да се определи по-нисък ОДУ за прилов. Съветът обаче взе решение за цялостно запазване на предишните правила, с което продължи действието на дерогацията.
2.1.2.Треска в източната част на Балтийско море
Според оценките на ICES от 2019 г. насам биомасата на запасите от треска в източната част на Балтийско море е под Blim, поради което ICES препоръча да се преустанови целият риболов на треска в източната част на Балтийско море. Съветът прие да се наложи забрана на целевия риболов на треска в източната част на Балтийско море, считано от риболовната 2020 година. ОДУ за неизбежния прилов от други видове риболов също остана на равнищата от 2021 г., а именно 595 тона. Беше забранен също така любителският риболов в основната зона на разпространение и се въведе 4-месечна забрана на риболова през летния размножителен период с дерогация за някои рибари, извършващи дребномащабен риболов в крайбрежни води, която Съветът разшири до някои пелагични риболовни дейности, считано от 2021 г. Предвид сложната ситуация през 2020 г. бяха направени изменения в МГП и в бившия Европейски фонд за морско дело и рибарство с цел да се подсилят някои мерки за управление и да се предложи на някои оператори да изведат от експлоатация своите плавателни съдове. 18
2.1.3.Треска в западната част на Балтийско море
От 2020 г. насам треската в западната част на Балтийско море се характеризира с нарастваща несигурност в оценката на запасите. Това в крайна сметка доведе до преразглеждане на становището за 2024 г. в посока надолу. Освен това от 2021 г. ICES вече не може да дава различно становище за търговския и за любителския улов.
За 2021 г. Комисията предложи ОДУ (–11 %) в долната граница на FMSY, тъй като i) беше оценено, че биомасата на репродуктивния запас още не се е възстановила над референтното равнище MSY Btrigger — най-ниското предпазно равнище, под което трябва да се предприемат подходящи действия за управление; и ii) за да се избегне пренасочването към подучастъци 22 и 23 на риболовното усилие за подучастък 24, където беше въведена забрана на целевия риболов на треска през летния размножителен период, поради голямото изобилие на треска в тази зона на източната част на Балтийско море. Комисията предложи също така да не се променят таванът на улова за любителския риболов и забраната на риболова през пролетния размножителен период в подучастъци 22 и 23, както и да се удължи с два месеца забраната на риболова през летния размножителен период в подучастък 24, така че да се изравни със забраната на риболова през летния размножителен период в подучастъци 25 и 26. Съветът даде съгласие, но увеличи ОДУ с +5 % (4 000 тона), удължи забраната на риболова през летния размножителен период в подучастък 24 само с един месец и въведе дерогация от забраните на риболова през размножителния период в подучастъци 22—24 за някои пелагични риболовни дейности.
Според оценките на ICES за 2022 г. и след това размерът на запасите на практика е бил под Blim през повече от 10 години. Поради това ICES преразгледа становището си за улова в посока надолу. Освен това ICES вече не можеше да дава различно становище за търговския и за любителския улов. Комисията предложи да се наложи забрана на целевия риболов на треска в западната част на Балтийско море и да се определи по-нисък ОДУ (–92 %) за неизбежния прилов от други видове риболов. Тя предложи също така: i) да се удължи с две седмици забраната на риболова през пролетния размножителен период; ii) тази забрана да важи и за любителския риболов; iii) да се намали таванът на улова за любителския риболов извън тази забрана до една треска на ден; и iv) да се забранят някои любителски техники за улов и освобождаване. Съветът прие предложението на Комисията, но ограничи намаляването на ОДУ до –88 % (489 тона), разшири дерогацията от забраната на риболова през летния размножителен период до някои драги за миди и не подложи на регулация любителските техники за улов и освобождаване.
За 2023 г. ICES преразгледа своето становище за улова в посока нагоре, като оцени, че биомасата на запасите е на безпрецедентно ниско равнище, и подчерта, че краткосрочната му прогноза е много несигурна. Съветът прие предложеното пълно запазване на ОДУ за 2022 г. и съпътстващите мерки.
За 2024 г. ICES сведе становището си до съвети за предпазливост. Становището за улова беше за едва 24 тона, което не беше достатъчно, за да се обхване приловът от други видове риболов. Комисията предложи да се забрани целият любителски риболов на треска и да се намали ОДУ на прилова (–72 %). Съветът се съгласи със забраната, но ограничи намаляването на ОДУ до –30 % (136 тона).
2.1.4.Херинга в Ботническия залив и в централната част на Балтийско море за 2024 г.
Според оценките на ICES за 2024 г. биомасата на херингата в Ботническия залив е паднала под Btrigger, а тази на херингата в централната част на Балтийско море — дори под Blim. Освен това ICES твърди, че дори без никакъв улов вероятността биомасата и на двата запаса да падне/остане под Blim е над 5 %. На основание член 4, параграф 6 от МГП Комисията предложи да се наложи забрана на целевия риболов за двата запаса и да се определи ОДУ за неизбежния прилов от други видове риболов. Съветът реши да не се забранява целевият риболов, да се определи ОДУ в долната граница на FMSY (съответно –31 % и –43 %) и да се въведе едномесечна забрана през размножителния период на риболовните дейности, използващи пелагични тралове, в зоната за управление на херингата в централната част на Балтийско море.
2.1.5.Обобщение
През целия период ОДУ за запасите, за които има оценка на МУУ (т.е. всички запаси без треската в западната част за 2024 г. и треската в източната част), бяха определяни в съответствие с FMSY към момента на определяне на ОДУ, с изключение на херингата в западната част. Съответните обеми на улова обаче намаляха почти наполовина от 2017 г. насам, а някои видове риболов бяха забранени, считано от 2020 г. (треска в източната част) или от 2022 г. (треска в западната част и херинга в западната част).
BSAC и неговите членове повтарят изразеното в първия доклад отрицателно становище относно ролята на МГП за определянето на ОДУ. Двама членове се опасяват, че референтните равнища на МУУ са неточни и/или твърде ниски. Оценките на трите отговорили държави членки са разделени между отрицателни и положителни. В допълнение някои посочват, че i) при подхода МУУ изглежда не се обръща достатъчно внимание на факторите, несвързани с риболовните дейности; ii) следва да се вземат предвид отношенията между видовете; и iii) е необходима повече гъвкавост.
Комисията продължава да е на мнение, че без МГП би било по-трудно да се постигне съгласие относно ОДУ, които са съгласувани и в съответствие с целите на ОПР.
2.2.Задължение за разтоварване на сушата и изхвърляне на улов
Една от ключовите цели на реформираната ОПР е да се изпълнява задължението за разтоварване на сушата и постепенно да се прекрати изхвърлянето на улов, като се избягва и намали нежеланият улов. Задължението за разтоварване на сушата важи за видове, обхванати от ОДУ. В Балтийско море задължението за разтоварване на сушата влезе в сила на 1 януари 2015 г. за треска, херинга, цаца и сьомга, а за писия — на 1 януари 2017 г. За да се улесни неговото прилагане, в член 7 от МГП на Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове относно някои изключения. През ноември 2020 г. в МГП беше добавено правно основание за приемане на изключения за балтийската сьомга въз основа на високата ѝ способност за оцеляване 19 .
Според оценките на ICES 20 практиките за изхвърляне на улов не са се променили кой знае колко от влизането в сила на задължението за разтоварване на суша досега. Изхвърлянето на пелагични видове продължава да е много ниско, а официално отчетеният изхвърлен улов за другите риболовни дейности е съществено занижен, макар че незаконното изхвърляне на улов продължава. В своята оценка на годишните доклади на държавите членки за 2021 г. относно задължението за разтоварване на сушата 21 НТИКР посочи, че изпълнението като цяло продължава да е слабо и че рискът от несъответствие за редица риболовни дейности в Балтийско море през 2021 г. остава висок или много висок. Трябва да се отбележи, че дерогацията от общото правило за „допустимо отклонение“, установено в член 13 от МГП за разтоварен несортиран улов, ще отпадне до януари 2028 г. 22
Заинтересованите страни, с които бяха проведени консултации, изразиха разнопосочни мнения по въпроса за изхвърлянето на улов. Една от отговорилите държави членки няма становище, а другите две и някои представители на промишлеността не считат това за проблем. Други представители на промишлеността и неправителствени организации споделят мнението на ICES и НТИКР. Почти всички заинтересованите страни, с които бяха проведени консултации, са на мнение, че МГП не е допринесъл за намаляване на изхвърлянето и че в него не е възможно да се вземе под внимание състоянието на смесения риболов. BSAC добавя, че практиките за изхвърляне не се контролират правилно.
Комисията продължава да счита, че нерешеният проблем с изхвърлянето е преди всичко въпрос на контрол и правоприлагане, който трябва да бъде разгледан в рамките на системата за контрол на риболова на ЕС.
2.3.Екосистемен подход
В член 2, параграф 3 от Основния регламент за ОПР се посочва, че в ОПР трябва да се прилага екосистемният подход към управлението на риболова, за да се намали отрицателното въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема. В член 3, параграф 3 от МГП се казва, че МГП трябва да е съгласуван със законодателството на ЕС за околната среда, и по-специално с целта за постигане на добро екологично състояние до 2020 г. съгласно изискването на Рамковата директива за морската стратегия (РДМС) 23 .
РДМС предвижда единадесет качествени дескриптори за определяне на добро състояние на околната среда. МГП има за цел да се гарантира, че условията на дескриптор 3 (най-уместния за управление на риболова) са изпълнени, и да се допринесе за изпълнението на другите приложими дескриптори пропорционално на относителната роля на риболовните дейности 24 . Дескриптор 3 е пряко свързан с определянето на възможностите за риболов 25 . Неговият първи критерий е свързан с риболовния натиск, вторият с биомасата, а третият с разпределението по възраст и размер. Първите два критерия са обхванати от правилата на МГП за определяне на ОДУ. Що се отнася до третия критерий, през февруари 2024 г. ICES публикува специално становище, в което се определят индикатори, но не се посочват прагове, нито се предлагат варианти за управление 26 .
Въздействието на риболовните дейности върху популацията на морската свиня в Балтийско море, която е включена в списъка на сериозно застрашените видове 27 , продължава да предизвиква безпокойство. След две съвместни препоръки от BaltFish беше прието законодателство 28 за защита на морската свиня, но Комисията счита, че са необходими допълнителни действия.
ICES потвърждава, че екосистемата на Балтийско море търпи сериозни изменения и не е балансирана. Множество видове и местообитания в Балтийското море не са в добро екологично състояние поради човешкото въздействие върху морската среда 29 . Петте най-значими фактора, които представляват екологично предизвикателство за Балтийско море, са: i) обогатяването с хранителни вещества и органична маса; ii) риболовът; iii) изхвърлянето на замърсители; iv) въвеждането на чужди видове; и v) абразията и загубата на субстрат.
Заинтересованите страни, с които бяха проведени консултации, считат, макар често по много различни причини, че МГП не само не е допринесъл за прилагането на екосистемния подход към управлението на риболова, а дори има обратен ефект. Някои от тях все пак подчертават, че МГП има потенциала да допринесе за това, ако бъде приложен (правилно). Всички заинтересовани страни са съгласни, че екосистемата има сериозно въздействие върху рибните запаси.
2.4.Регионално сътрудничество
Както е посочено в първия доклад, основните инструменти за регионализация съгласно настоящата ОПР са: i) институционализираните регионални консултативни съвети, с които трябва да се провеждат консултации по различни въпроси и които могат да приемат препоръки по всеки от тях; и ii) приемането от съответните държави членки на съвместни препоръки към Комисията за приемане на делегирани актове.
Заинтересованите страни, с които бяха проведени консултации, продължават да не вярват в добавената стойност на МГП за засилване на регионалното сътрудничество, с изключение на две от трите отговорили държави членки. BSAC споменава по-специално липсата на ресурси.
Комисията продължава да счита, че МГП предоставя необходимата правна рамка за засилване на регионалното сътрудничество, по-специално чрез съвместни предложения и допитвания до консултативните съвети и другите заинтересовани страни по въпроси, оказващи въздействие върху Балтийско море. В рамките на BaltFish например биха могли да се провеждат по-задълбочени дискусии със заинтересованите страни при изготвянето на съвместни препоръки.
Трябва да се отбележи, че запасите от треска, херинга в централната част, цаца и сьомга са споделени с Русия. През 2009 г. ЕС и Русия се договориха да си сътрудничат в областта на управлението на рибните запаси посредством съвместна комисия 30 . Тази комисия не е заседавала от 2019 г. поради пандемията от COVID-19 и непровокираната и неоправдана агресивна война на Русия срещу Украйна. Всяка страна определя своите ОДУ самостоятелно предвид невъзможността да се постигне съвместна договореност. ЕС прилага дяловете на бившата Международна комисия по риболова в Балтийско море 31 , докато Русия от години определя много високи ОДУ. Освен това, противно на становището на ICES, Русия продължава целевия риболов на треска, макар и на по-ниски равнища от тези в миналото, и почти не е намалила своя ОДУ за херинга в централната част на Балтийско море. От 2022 г. Русия не е изпращала никакви данни на ICES.
2.5.Социално-икономически аспекти
Като цяло риболовът в Балтийско море в периода 2013—2021 г. беше доходоносен. Въпреки това през този период някои сегменти на балтийския флот — и по-специално флотовете, извършващи дребномащабен риболов в крайбрежни води — не успяха да покрият оперативните разходи и повечето социално-икономически показатели отбелязаха — често значителен — спад 32 . Данни за промените от 2021 г. насам все още не са представени, но екологичната ситуация, фактът, че само запасите от писия и херинга в Рижкия залив се развиват добре, както и различните отрицателни последици от продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна със сигурност са оказали отрицателно въздействие.
Заинтересованите страни, с изключение на един респондент, са съгласни, че социално-икономическите промени са били отрицателни, въпреки наличието на значителни разлики между отделните сектори според повечето респонденти. BSAC и неговите членове продължават да твърдят, че има причинно-следствена връзка с МГП, поради отрицателното развитие на запасите, за което е упрекван. Трите отговорили държави членки не установяват такава причинно-следствена връзка.
Комисията продължава да счита, че намаляването на рибните запаси и на риболова не се дължи на прилагането на МГП, а на промените в екосистемата като цяло. ICES се позовава на продължаващото погрешно докладване относно видовете, което също може да окаже отрицателно въздействие. Само здрава екосистема и устойчив риболов могат да гарантират просперитета на рибарските общности в дългосрочен план.
3.Делегиране на правомощия на Комисията с МГП
С МГП на Комисията се делегира правомощието да приема делегирани актове относно мерките за опазване на видовете, уловени като прилов (член 6), задължението за разтоварване на сушата (член 7) и техническите мерки (член 8), доколкото те не са обхванати от Регламента за техническите мерки.
Правомощието по член 6 никога не е било използвано. През отчетния период член 7 е бил използван на два пъти за нуждите на запазването на изключението за балтийската сьомга въз основа на високата ѝ способност за оцеляване 33 ; член 8 не е бил използван, тъй като от август 2019 г. той по същество е заменен от правомощието, предоставено с по-специфичния Регламент за техническите мерки. И накрая, трябва да се отбележи, че засегнатите държави членки все още не са предоставили информацията, изисквана за преоценката на изключението за писията до края на 2020 г. 34
COM(2020) 494 final от 14.9.2020 г.
Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за създаване на многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси (ОВ L 191, 15.7.2016 г., стр. 1).
Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).
За балтийската сьомга Комисията предложи (COM(2011) 470 окончателен от 12.8.2011 г.), а после оттегли многогодишен план (2020/C 321/03, ОВ C 321, 29.9.2020 г., стр. 37) след отрицателна оценка на ICES (Становище на ICES от 2020 г. – sr.2020.02 ( https://doi.org/10.17895/ices.advice.6008 ).
Становище на ICES от 2022 г. — Обзор на риболовните дейности в екорегиона на Балтийско море, вариант 2 от 6 февруари 2023 г., стр. 5 ( https://doi.org/10.17895/ices.advice.21646934 ).
Становище на ICES от 2022 г. — Обзор на екосистемата на екорегиона на Балтийско море от 15 декември 2022 г. ( https://doi.org/10.17895/ices.advice.21725438 ).
Вж. бележка под линия 6.
Доклад от 69-ото пленарно заседание на НТИКР (PLEN-22-01), точка 6.1, стр. 16—31; Извънреден договорен доклад „Оценка на годишните отчети на държавите членки относно задължението за разтоварването на суша (за 2021 г.), март 2022 г.“, съпътстващ документ към доклада от пленарното заседание.
STECF 23-07, Годишен икономически доклад относно риболовния флот на ЕС.
Меморандум за разбирателство относно принципите и работните методи на Форума за риболов в Балтийско море от 13 декември 2013 г., http://www.bsac.dk/BSAC-Resources/Documents-section/BALTFISH , наричан по-нататък „BaltFish“.
Въпросникът и отговорите са включени в работния документ на службите на Комисията SWD(2024)703, който придружава този доклад.
COM(2021) 583 final от 23.9.2021 г. и COM(2024) 349 final от 30.7.2024 г.
Регламент (ЕС) 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки, за изменение на регламенти (ЕО) № 1967/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и на регламенти (ЕС) № 1380/2013, (ЕС) 2016/1139, (ЕС) 2018/973, (ЕС) 2019/472 и (ЕС) 2019/1022 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 894/97, (ЕО) № 850/98, (ЕО) № 2549/2000, (ЕО) № 254/2002, (ЕО) № 812/2004 и (ЕО) № 2187/2005 на Съвета (ОВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 105).
В приложението към работния документ на службите на Комисията, придружаващ настоящия доклад, се съдържа подробна таблица.
Тъй като Съветът реши да не налага забрана за целевия риболов на херинга в централната част, въпросът за методиката на изчисляване на този ОДУ стана безпредметен.
Регламент (ЕС) 2020/1781 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1139 по отношение на намаляването на риболовния капацитет в Балтийско море, и на Регламент (ЕС) № 508/2014 по отношение на окончателното преустановяване на риболовните дейности на флотовете, извършващи риболов на треска в източната част на Балтийско море, треска в западната част на Балтийско море и херинга в западната част на Балтийско море (OВ L 400, 30.11.2020 г., стр. 1).
Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/1781; вж. бележка под линия18.
Вж. бележка под линия 6, стр. 8 и бележка под линия 8, стр. 8.
Вж. бележка под линия 10.
Регламент (ЕС) 2023/2842 на Европейския парламент и на Съвета от 22 ноември 2023 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за изменение на регламенти (ЕО) № 1967/2006 и (ЕО) № 1005/2008 на Съвета и на регламенти (ЕС) 2016/1139, (ЕС) 2017/2403 и (ЕС) 2019/473 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на контрола на рибарството (OВ L, 2023/2842, 20.12.2023 г.).
Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).
Риболовните дейности също имат въздействие върху дескрипторите: биологично разнообразие (1); хранителни мрежи (4); цялостност на морското дъно (6); и морски отпадъци (10). Въздействието на риболова върху другите дескриптори е в най-добрия случай непряко и/или несъществено: въвеждане на чужди видове (2), предизвикана от човека еутрофикация (5), хидрографски условия (7), концентрации на замърсителите в морето (8), концентрации на замърсителите в рибата и в други морски хранителни продукти (9), въвеждане на енергия, в това число и подводен шум (11).
Той гласи: „Популациите на всички риби и ракообразни, които са обект на промишлен риболов, са в безопасните биологични граници, като наблюдаваното разпределение по възраст и размер е показателно за наличието на здрава популация“.
Становище на ICES от 2024 г. — sr.2024.01 ( https://doi.org/10.17895/ices.advice.25265284 ).
Вж. бележка под линия 8, стр. 19.
Делегиран регламент (ЕС) 2022/303 на Комисията от 15 декември 2021 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2019/1241 по отношение на мерки за намаляване на случайния улов на екземпляри от популацията на балтийската морска свиня (Phocoena phocoena) в Балтийско море (ОВ L 46, 25.2.2022 г., стр. 67).
Вж. бележка под линия 6, стр. 1 и бележка под линия 8, стр. 3.
Споразумение между Европейската общност и правителството на Руската федерация за сътрудничество в областта на рибарството и опазването на живите морски ресурси в Балтийско море (ОВ L 129, 28.5.2009 г., стр. 2), и по-специално член 14.
Това беше регионалната организация за управление на риболова, що се отнася до рибните запаси в Балтийско море.
Вж. бележка под линия 11, стр. 103—109, 112—115. Следва да се отбележи, че докладът обхваща всички риболовни дейности, а не само риболова, свързан с обхванатите от МГП запаси, които впрочем представляват около 95 % от целия улов в Балтийско море.
Делегиран регламент (ЕС) 2021/1417 на Комисията от 22 юни 2021 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/1139 по отношение на спецификациите за задължението за разтоварване на сьомга в Балтийско море за периода 2021—2023 г. (ОВ L 305, 31.8.2021 г., стр. 3); Делегиран регламент (ЕС) 2024/1296 на Комисията от 28 февруари 2024 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/1139 по отношение на изключение от прилагането на задължението за разтоварване на сьомга в Балтийско море за периода 2024—2026 г. (ОВ L 2024/1296, 7.5.2024 г.).
Член 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2018/306 на Комисията от 18 декември 2017 г. за определяне на подробни указания за изпълнението на задължението за разтоварване по отношение на треска и писия в Балтийско море (ОВ L 60, 2.3.2018 г., стр. 1).