1.Въведение

През последните години ЕС претърпя дълбоки промени, като адаптира приоритетите на своята политика, за да отговори на нововъзникващите предизвикателства. Чрез колективни усилия ЕС успешно се справи с множество кризи и подобри устойчивостта на своите държави членки. Очаква се икономическата активност постепенно да нарасне, като заетостта остава на рекордно високо равнище, а покупателната способност се подобрява с връщането на инфлацията към целевата стойност. За да гарантира този траен устойчив просперитет обаче, ЕС трябва спешно да премахне пречките пред растежа и конкурентоспособността. За това е необходима последователна и амбициозна програма за политиката.

ЕС е решен да гарантира собствените си устойчив просперитет и конкурентоспособност, като същевременно укрепи социалната си пазарна икономика и запази своите суверенитет, икономическа сигурност и глобално влияние, както беше подчертано от лидерите на ЕС в Декларацията от Будапеща и в политическите насоки на председателя Фон дер Лайен 1 . В докладите Много повече от пазар на Енрико Лета 2 и Бъдещето на европейската конкурентоспособност на Марио Драги 3 бяха изтъкнати структурните пречки, които възпрепятстват икономическия растеж и производителността на ЕС и излагат на риск бъдещия ни просперитет. Една от първите важни инициативи на новата Европейска комисия, която ще бъде публикувана през януари, ще бъде компас за конкурентоспособността, основан на трите стълба на доклада на Марио Драги: i) преодоляване на изоставането в областта на иновациите спрямо САЩ и Китай; ii) съвместен план за декарбонизация и конкурентоспособност с цел ускоряване на прехода и намаляване на разходите за енергия; и iii) повишаване на сигурността и намаляване на зависимостите. Напредъкът по тези стълбове ще зависи и от междусекторните и взаимосвързани фактори, способтсващи конкурентоспособността и приобщаващия растеж — задълбочаване на единния пазар, опростяване, развитие на умения и качествени работни места, финансиране на инвестиции и подобряване на координацията.

Като централен механизъм за координация на икономическите политики и на политиките по заетостта на държавите членки европейският семестър осигурява рамката за постигане на напредък във връзка с необходимите инвестиции и реформи. В рамките на европейския семестър ще продължи да бъдат набелязвани социално-икономическите предизвикателства и да бъдат предоставяни насоки относно действията на политиката, които са необходими за преодоляването им, с цел подобряване на конкурентоспособността, устойчивостта и социалната справедливост на ЕС.

2. Европейски семестър за 2025 г.

Цикълът на европейския семестър за 2025 г. започна с публикуването на есенния пакет. На 26 ноември Комисията публикува първата част от пакета, с която постави началото на първия цикъл на изпълнение на новата рамка за икономическо управление. Той обхващаше оценка на средносрочните структурни планове във фискалната област за 21 държави членки, становището на Комисията относно проектите на бюджетни планове за 2025 г. на 17 държави членки от еврозоната, както и етапи за прилагането на процедурата при прекомерен дефицит за 8 държави членки. След като бъдат приети от Съвета, препоръките относно средносрочните планове ще осигурят основа за съгласуване на политиката по отношение на действията на държавите членки в икономическата и фискалната област през следващите години, което ще помогне на ЕС да стане по-конкурентоспособен и по-добре подготвен за бъдещите предизвикателства чрез подкрепа за напредъка към екологична, цифрова, приобщаваща и устойчива икономика. Изпълнението на средносрочните планове ще бъде наблюдавано чрез европейския семестър, което ще започне още през пролетта на 2025 г. с внасянето от страна на държавите членки на първите годишни доклади за напредъка.

С днешния пакет приключва първата фаза от цикъла на европейския семестър за 2025 г. Пакетът съдържа препоръката на Комисията за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, доклада за механизма за предупреждение в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси и съвместния доклад за заетостта.

С препоръката относно икономическата политика на еврозоната държавите членки от еврозоната се призовават да действат поотделно и колективно в рамките на Еврогрупата за подобряване на конкурентоспособността и за насърчаване на производителността. За това е необходимо засилване на иновациите, включително в областта на критичните технологии, подсилване на достъпа до финансиране за предприятията, включително за МСП, подобряване на бизнес средата чрез намаляване на административната тежест и на сложността на нормативната среда, премахване на пречките пред инвестициите и подкрепа за публичните и частните инвестиции в области от общи приоритети, като екологичния и цифровия преход и изграждането на отбранителни способности, както и по-нататъшно развитие на уменията на работната сила. В препоръката също така се поставя акцент върху необходимостта от увеличаване на участието на пазара на труда, насърчаване на качествени работни места, повече стимули за работа и предотвратяване на различията в конкурентоспособността. И накрая, държавите членки от еврозоната следва да гарантират спазването на новата фискална рамка, да подобрят устойчивостта на обслужването на дълга и да наблюдават рисковете за макрофинансовата стабилност. Препоръката е подкрепена от работен документ на службите на Комисията, в който се анализират икономическите предизвикателства, свързани с конкурентоспособността, устойчивостта и макроикономическата стабилност.

В доклада за механизма за предупреждение се посочват 10 държави членки, за които следва да се извършат задълбочени прегледи, за да се прецени дали са засегнати от дисбаланси. С доклада се поставя началото на годишния цикъл на прилагане на процедурата при макроикономически дисбаланси, чиято цел е да установява, предотвратява и коригира дисбаланси, оказващи неблагоприятно въздействие или имащи потенциал да окажат неблагоприятно въздействие върху правилното функциониране на икономиката на дадена държава членка или на ЕС като цяло. Въз основа на икономическия анализ на таблицата с показатели в доклада се посочват държавите членки, които съгласно анализа могат да бъдат засегнати или да са изложени на риск да бъдат засегнати от дисбаланси. Следващата пролет ще бъдат изготвени задълбочени прегледи за тези държави членки. За Гърция, Кипър, Италия, Унгария, Словакия, Румъния, Нидерландия, Швеция и Германия става въпрос за последващи действия във връзка с дисбаланси или прекомерни дисбаланси, установени на 19 юни 2024 г. 4 , докато за Естония със задълбочения преглед ще бъде оценен рискът от нововъзникващи дисбаланси.

Със съвместния доклад за заетостта се наблюдава прилагането на насоките за заетостта и на Европейския стълб на социалните права. В доклада се предоставя актуална информация за напредъка в постигането на водещите цели на ЕС и на националните цели за 2030 г. по отношение на i) заетостта, ii) укрепването на уменията и iii) намаляването на бедността. Докладът показва, че ЕС е на път да постигне първата цел, а за постигането на другите две са необходими значителни допълнителни усилия. Както и в предишния цикъл, в доклада се анализират и потенциалните рискове за възходящата социална конвергенция въз основа на принципите на Рамката за социална конвергенция 5 . Въпреки някои подобрения на равнището на ЕС продължават да са налице рискове във връзка с възходящата конвергенция по отношение на развитието на умения. Това може да задълбочи предизвикателствата, свързани с конкурентоспособността и недостига на работна ръка и на умения. Въпреки че пазарите на труда продължават да функционират стабилно с рекордни равнища на заетост и рекордно ниска безработица, участието на някои групи от населението на пазара на труда все още изостава. Делът на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, леко намаля през 2023 г., но остана над равнищата отпреди кризата.

Европейският семестър ще продължи да стимулира координацията на икономическите и социалните политики на ЕС, като гарантира съгласуваност между европейското, националното и регионалното измерение. За да се постигнат приоритетите на икономическата и на социалната политика на ЕС и да се преодолеят националните предизвикателства, ще са необходими значителни действия от страна на държавите членки — на национално и на регионално равнище. Пролетният пакет на европейския семестър ще съдържа специфични за всяка държава препоръки (СДП) въз основа на установяването на основните специфични за всяка държава предизвикателства в докладите по държави. Чрез по-добро използване на структурирани диалози с държавите членки, социалните партньори и други заинтересовани страни, включително местните и регионалните органи и съответните организации на гражданското общество, ще бъде засилена ангажираността. Те ще включват дискусии относно изпълнението на действащите препоръки, настоящите или бъдещите действия на политиката за справяне с установените предизвикателства, както и относно възможностите за по-нататъшен икономически растеж и социален напредък. За тази цел службите на Комисията ще проведат посещения във връзка с европейския семестър на ранен етап от процеса и ще предприемат последващи действия чрез обмен на информация преди да бъдат финализирани докладите по държави, за да обогатят анализа си. Междуинституционалният диалог с Европейския парламент и Съвета ще продължи да бъде от основно значение, за да бъде гарантирана демократична отчетност, прозрачност и сътрудничество по време на целия процес на европейския семестър.

Специфичните за всяка държава препоръки за 2025 г. ще предоставят всеобхватни и съгласувани насоки за политиката. Тъй като Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) ще приключи през 2026 г., цикълът на европейския семестър за 2025 г. ще премине постепенно към изготвянето на по-всеобхватен набор от специфични за всяка държава препоръки, като постепенно ще бъде премахнат подходът към специфичните за всяка държава препоръки, въведен през по-ранните етапи от изпълнението на МВУ. Постепенното разработване на такива всеобхватни насоки за политиката за всяка държава членка ще спомогне за постигането на съвместно договорените цели, за да бъде подготвена следващата многогодишна финансова рамка, като същевременно се вземат предвид националните особености. Поради това въз основа на подобрен анализ за определяне на съответните структурни предизвикателства семестърът за 2025 г. ще действа като свързващ етап и ще предостави насоки относно приоритетите за реформи и инвестиции във всяка държава членка.