ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 19.6.2024
COM(2024) 604 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Дания
{SWD(2024) 600 final} - {SWD(2024) 604 final}
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 19.6.2024
COM(2024) 604 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Дания
{SWD(2024) 600 final} - {SWD(2024) 604 final}
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на Дания
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета 1 , и по-специално член 3, параграф 3 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия,
като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,
като взе предвид заключенията на Европейския съвет,
като взе предвид становището на Комитета по заетостта,
като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,
като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,
като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,
като има предвид, че:
(1)Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета 2 , с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост, влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма за възстановяване и устойчивост се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от ЕС. В съответствие с приоритетите на европейския семестър той спомага за постигането на икономическо и социално възстановяване и за изпълнението на устойчиви реформи и инвестиции, по-специално за насърчаването на екологичния и цифровия преход и за укрепването на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и за стимулирането на растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, за подобряването на териториалното сближаване в рамките на ЕС и за подкрепата на непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права.
(2)Регламентът REPowerEU 3 , приет на 27 февруари 2023 г., има за цел постепенното премахване на зависимостта на ЕС от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще спомогне за постигането на енергийна сигурност и диверсификация на енергийните доставки на ЕС, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Дания добави нова глава за REPowerEU към своя национален план за възстановяване и устойчивост, за да финансира ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU.
(3)На 16 март 2023 г. Комисията публикува съобщението „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“ 4 , за да осигури информация за политическите решения и да се създадат рамкови условия за увеличаване на растежа. Съобщението е структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили в областта на конкурентоспособността. Сред тези движещи сили достъпът до частен капитал, научните изследвания и иновациите, образованието и уменията и единният пазар се открояват като основни приоритети на политиката за реформи и инвестиции с цел справяне с настоящите предизвикателства, свързани с производителността, както и за изграждане на дългосрочна конкурентоспособност на ЕС и неговите държави членки. След това съобщение Комисията публикува на 14 февруари 2024 г. годишния доклад за единния пазар и конкурентоспособността 5 . В доклада се описват подробно конкурентните предимства на единния пазар на Европа и предизвикателствата пред него, като се проследява годишното развитие в съответствие с установените девет движещи сили на конкурентоспособността.
(4)На 21 ноември 2023 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2024 г. 6 , с което постави началото на цикъла на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2024 г. На 22 март 2024 г. Европейският съвет одобри приоритетите на обзора във връзка с четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 21 ноември 2023 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2024 г., в който не посочи Дания като една от държавите членки, които може да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси, и за които ще е необходим задълбочен преглед. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която Съветът прие на 12 април 2024 г., както и предложението за съвместния доклад за заетостта за 2024 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права, което Съветът прие на 11 март 2024 г.
(5)На 30 април 2024 г. влезе в сила новата рамка на ЕС за икономическо управление. Рамката включва новия Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета относно ефективната координация на икономическите политики и многостранния бюджетен надзор и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета. Тя включва също изменения Регламент (ЕО) № 1467/97 за прилагане на процедурата при прекомерен дефицит и изменената Директива 2011/85/ЕС за бюджетните рамки на държавите членки 7 . Целите на новата рамка са устойчивостта на публичния дълг и устойчивият и приобщаващ растеж чрез постепенна фискална консолидация, както и чрез реформи и инвестиции. С нея се насърчава националната ангажираност, като средносрочната ѝ насоченост е по-силна в съчетание с по-ефективно и по-съгласувано прилагане. Всяка държава членка представя на Съвета и на Комисията национален средносрочен фискално-структурен план. Националният средносрочен фискално-структурен план съдържа фискалните ангажименти, ангажиментите за реформи и инвестиции на държавата членка, които обхващат период на планиране от 4 или 5 години в зависимост от редовната продължителност на мандата на законодателния орган в съответната държава. Планът за нетните разходи 8 в националните средносрочни фискално-структурни планове следва да спазва изискванията на Регламент (ЕС) № 2024/1263, в това число изискванията консолидираният държавен дълг да следва правдоподобно низходяща тенденция най-късно до края на периода на корекция или да остане на разумни равнища под 60 % от БВП, а бюджетният дефицит да бъде сведен и/или поддържан под референтната стойност от 3 % от БВП в средносрочен план. Когато държава членка поеме ангажимент да изпълни съответен набор от реформи и инвестиции в съответствие с критериите, посочени в Регламент (ЕС) № 2024/1263, периодът на корекция може да бъде удължен с най-много 3 години. За да подпомогне изготвянето на тези планове, на [21 юни] 2024 г. Комисията трябва да предостави на държавите членки насоки относно съдържанието на плановете и последващите годишни доклади за напредъка, които те ще трябва да представят, и в съответствие с член 5 от Регламент (ЕС) № 2024/1263 ще им предаде технически насоки относно фискалните корекции (референтни траектории и техническа информация, когато е приложимо). Държавите членки следва да представят своите средносрочни фискално-структурни планове до 20 септември 2024 г., освен ако държавата членка и Комисията не се споразумеят да удължат този срок в разумни граници. Държавите членки следва да гарантират участието на своите национални парламенти, както и провеждането на консултации с независими фискални институции, социалните партньори и други заинтересовани страни на национално равнище, когато е целесъобразно.
(6)През 2024 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете спомагат за ефективното справяне с всички или значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г., 2022 г. и 2023 г. продължават да бъдат еднакво актуални и за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.
(7)На 30 април 2021 г. Дания представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка в приложение V към посочения регламент. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Дания 9 , който бе изменен на 9 ноември 2023 г. съгласно член 18, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241 за актуализиране на максималното финансово участие за безвъзмездна финансова подкрепа, както и за да бъде включена главата за REPowerEU 10 . Отпускането на траншовете зависи от решение на Комисията, взето в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, че Дания е постигнала задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.
(8)На 19 юни 2024 г. Комисията публикува доклада за Дания 11 за 2024 г. В него беше оценен напредъкът на Дания в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2023 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Дания на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Дания при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на ЕС в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на ООН за устойчиво развитие.
(9)Въз основа на данните, потвърдени от Евростат 12 , излишъкът по консолидирания държавен бюджет на Дания е намалял от 3,3 % от БВП през 2022 г. на 3,1 % през 2023 г., докато консолидираният държавен дълг е намалял от 29,8 % от БВП в края на 2022 г. на 29,3 % в края на 2023 г.
(10)На 12 юли 2022 г. Съветът препоръча 13 на Дания да предприеме действия, за да гарантира през 2023 г., че растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с като цяло неутрална позиция на политиката 14 , като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите от покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. На Дания беше препоръчано да бъде готова да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Дания беше препоръчано също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на Съюза. Според оценките на Комисията фискалната позиция 15 през 2023 г. е била експанзионистична — 2,4 % от БВП, в условията на висока инфлация. Растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. осигури експанзионистичен принос към фискалната позиция в размер на 1,8 % от БВП. Експанзионистичният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на новите мерки за приходите) се дължеше на по-високите социални плащания и на постоянните увеличения на трудовите възнаграждения в публичния сектор. Растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи през 2023 г. не е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, възлязоха на 0,2 % от БВП през 2023 г. Финансираните на национално равнище инвестиции възлязоха на 3,2 % от БВП през 2023 г. — с годишно увеличение от 0,1 процентни пункта в сравнение с 2022 г. Дания финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС. Дания финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийната сигурност, като например разширяване на централното отопление от възобновяеми източници, извършване на енергийно саниране на обществени сгради, разширяване на енергийната свързаност в региона на Северно море, производство на водород въз основа на зелена електроенергия и осигуряване на бързи интернет връзки за домакинствата.
(11)В прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се предвижда реалният БВП да нарасне с 2,6 % през 2024 г. и с 1,4 % през 2025 г., като същевременно се предвижда ХИПЦ-инфлацията да бъде 2,0 % през 2024 г. и 1,9 % през 2025 г.
(12)В прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се предвижда бюджетен излишък от 2,4 % от БВП през 2024 г., а съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее до 26,5 % до края на 2024 г. Намалението на излишъка през 2024 г. отразява главно по-високото държавно потребление — както възнагражденията, така и друго потребление. Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция се очаква да бъде експанзионистична и да възлиза на 0,3 % от БВП през 2024 г.
(13)Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. разходи в размер на по-малко от 0,1 % от БВП се очаква да бъдат финансирани с безвъзмездна подкрепа („безвъзмездни средства“) от Механизма за възстановяване и устойчивост през 2024 г., също както през 2023 г. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, ще продължат да дават възможност за висококачествени инвестиции и реформи за повишаване на производителността без пряко въздействие върху салдото и дълга по консолидирания държавен бюджет на Дания.
(14)На 14 юли 2023 г. Съветът препоръча 16 на Дания да поддържа стабилна фискална позиция през 2024 г. Когато изпълняваха своите бюджети за 2023 г. и изготвяха своите бюджети за 2024 г. държавите членки бяха приканени да вземат предвид факта, че Комисията ще предложи на Съвета да бъдат открити основани на дефицита процедури при прекомерен дефицит въз основа на данните за резултатите за 2023 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. структурното салдо на Дания се очаква да бъде 2,4 % от БВП през 2024 г. (от 3,6 % през 2023 г.), като по този начин ще отговаря на средносрочната бюджетна цел (СБЦ) на страната за структурно салдо от -0,5 % от БВП. Това е в съответствие с препоръките на Съвета.
(15)Освен това Съветът препоръча на Дания да предприеме действия за прекратяване на действащите спешни мерки за енергийна подкрепа възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. По-нататък Съветът уточни, че ако възобновени увеличения на цените на енергията налагат нови или запазване съществуващи мерки за подкрепа, Дания следва да гарантира, че те са насочени към защитата на уязвимите домакинства и предприятия, че са фискално поносими и запазват стимулите за икономии на енергия. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните бюджетни разходи 17 за спешните мерки за енергийна подкрепа се оценяват на 0,5 % от БВП през 2023 г. и се очаква да бъдат 0,1 % през 2024 г. и 0,1 % през 2025 г. Предвижда се спешните мерки за енергийна подкрепа да бъдат прекратени възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. Това е в съответствие с препоръките на Съвета.
(16)По-конкретно Съветът препоръча на Дания също така да запази финансираните на национално равнище публични инвестиции и да гарантира, че безвъзмездните средства по Механизма и другите фондове на Съюза се усвояват ефективно, по-специално с цел насърчаване на екологичния и цифровия преход. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. финансираните на национално равнище публични инвестиции се очаква да се останат стабилни на 3,2 % от БВП през 2024 г. (от 3,2 % от БВП през 2023 г.). Това е в съответствие с препоръките на Съвета. На свой ред публичните разходи, финансирани с приходи от фондовете на ЕС, включително безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да останат стабилни с 0,2 % от БВП през 2024 г.
(17)Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата на изготвяне на прогнозата, и при условие че политиката остане непроменена, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се предвижда бюджетен излишък от 1,4 % от БВП през 2025 г. Намалението на излишъка през 2025 г. отразява главно по-високото държавно потребление, включително военните разходи. Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да намалее до 25,1 % от БВП до края на 2025 г.
(18)В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Очаква се те да спомогнат за ефективното справяне с всички или със значителна част от предизвикателствата, посочени в съответните специфични за държавата препоръки. В този кратък срок бързото и ефективно изпълнение на плана, включително главата за REPowerEU, е от съществено значение за повишаване на дългосрочната конкурентоспособност на Дания чрез екологичния и цифровия преход, като същевременно се гарантира социална справедливост. За да бъдат изпълнени ангажиментите по плана до август 2026 г., от съществено значение е Дания да продължи изпълнението на реформите и инвестициите. Систематичното участие на местните и регионалните органи, социалните партньори, гражданското общество и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде от съществено значение, за да се гарантира широка ангажираност за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост.
(19)Като част от междинния преглед на средствата от политиката на сближаване, в съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) 2021/1060 от Дания се изисква да направи преглед на всяка програма до март 2025 г., като вземе предвид, наред с другото, предизвикателствата, посочени в специфичните за държавата препоръки за 2024 г., както и на своя национален план в областта на енергетиката и климата. Този преглед представлява основата за окончателното разпределение на финансирането от ЕС, включено във всяка програма. Дания постигна напредък в прилагането на политиката на сближаване и Европейския стълб на социалните права, но продължават да съществуват предизвикателства, както и различия между столичния регион и останалата част от страната. Важно е да се ускори изпълнението на програмите на политиката на сближаване и договорените в програмите приоритети продължават да бъдат от значение. По-специално е необходимо да продължи подкрепата за иновациите, които допринасят за по-нататъшното екологизиране и цифровизация на обществото, като същевременно продължават да се преодоляват регионалните икономически и социални различия и да се вземат предвид демографските предизвикателства. Освен това от ключово значение остава насърчаването на професионалното образование, обучение и неговата привлекателност, както и повишаването на основните умения на възрастното население, включително на мигрантите. Дания би могла също така да използва инициативата „Платформа за стратегически технологии за Европа“, за да насърчи допълнителни инвестиции в технологии в подкрепа на двойния преход, както и свързаните с това необходими инвестиции, за да помогне за справяне с недостига на умения и работна ръка. Дания би могла да обмисли да се насочи върху чисти и ресурсно ефективни технологии и свързаните с тях вериги за създаване на стойност, особено в енергийния сектор, както и върху цифровите технологии в полза на хората и МСП. Това би могло да допълни текущите действия за подпомагане на големите предприятия при разработването на чисти технологии и за увеличаване на процента на съфинансиране за МСП.
(20)Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, Дания е изправена пред няколко допълнителни предизвикателства, свързани с декарбонизацията и устойчивостта на икономиката.
(21)Дания се ангажира да постигне амбициозни цели за декарбонизация. Секторът на селското стопанство в Дания е сред най-големите източници на емисии на парникови газове в страната, обхванати от Регламента за разпределяне на усилията 18 . Освен това интензивните селскостопански практики причиняват прекомерно отмиване на хранителните вещества и оттичане на води от обработваемите площи, което има сериозни последици за здравето на почвите и за водните и морските екосистеми. Ето защо повишаването на устойчивостта на хранително-вкусовия сектор е от ключово значение за постигането на целите в областта на климата, както и за възстановяването на влошеното биологично разнообразие и екосистеми. През 2023 г. датското селско стопанство и свързаните с него отрасли отчетоха нетен износ от около 2 % от БВП, а селскостопанските дейности са в основата на заетостта и конкурентоспособността в по-слабо населените региони. Продължават политическите дискусии относно въвеждането на данък върху емисиите на парникови газове от сектора, но в съответствие със стратегическия план по ОСП на Дания 19 са необходими допълнителни усилия за ускоряване на прехода към устойчиво селско стопанство, като същевременно се гарантират конкурентоспособност и социална справедливост. Това би могло да се постигне, наред с другото, чрез продължаване на инвестициите в екологосъобразни технологии, допълнително стимулиране на възстановяването на влажните зони и изваждането от производството на богатите на въглерод почви, намаляване на броя на селскостопанските животни, улесняване на прехода към биологични практики и потребление на биологични храни и разширяване на горските и защитените зони.
ПРЕПОРЪЧВА на Дания да предприеме през 2024 г. и 2025 г. следните действия:
1.Да представи своевременно средносрочния фискално-структурен план.
2.Да продължи бързото и ефективно изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, като осигури приключването на реформите и инвестициите до август 2026 г. Да ускори изпълнението на програмите на политиката на сближаване. В контекста на междинния им преглед да продължи да се съсредоточава върху договорените приоритети, като същевременно вземе предвид възможностите, предоставени от инициативата „Платформа за стратегически технологии за Европа“ за подобряване на конкурентоспособността.
3.Да положи допълнителни усилия за устойчиво селско стопанство чрез засилване на мерките за декарбонизация и действия за понижаване на загубите на хранителни вещества.
Съставено в Брюксел на година.
За Съвета
Председател