ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА

Белгия, Чехия, Естония, Испания, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словения, Словакия и Финландия

Доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз

1.Въведение

1 Процедурата при прекомерен дефицит е определена в член 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Тази процедура е допълнително изложена в Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит, който е част от Пакта за стабилност и растеж.

В съответствие с член 126, параграф 3 от ДФЕС в настоящия доклад се прави оценка на състоянието на няколко държави членки по отношение на критерия за дефицита. Форматът на настоящия „омнибус“ доклад спомага за съпоставимостта на няколкото случая, като същевременно случаят на всяка държава членка се разглежда по същество.

2 3 Регламент (ЕС) 2024/1264 за изменение на Регламент (ЕО) 1467/97 влезе в сила на 30 април 2024 г. Този регламент за изменение е част от пакет заедно с Регламент (ЕС) 2024/1263 и Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета. С тези три акта заедно се реформира рамката за икономическо управление на Съюза. Целите на реформираната рамка са устойчивостта на обслужването на държавния дълг и устойчивият и приобщаващ растеж чрез реформи и инвестиции. С рамката също така се насърчава националната ангажираност, като средносрочната ѝ насоченост е по-силна в съчетание с по-ефективно и съгласувано прилагане.

Със законодателното изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 оценката на спазването на критерия за дефицита остана по същество непроменена. От друга страна, оценката на спазването на критерия за дълга е съществено променена (вж. по-долу).

4 Настоящият доклад, който е първият доклад по член 126, параграф 3 от ДФЕС след дезактивирането на общата клауза за дерогация в края на 2023 г., е в съответствие с правилата на реформираната рамка.

Критерии за дефицита и дълга

Критерият за дефицита е изпълнен, ако дефицитът по консолидирания държавен бюджет за предходната година (2023 г.) и планираният дефицит за текущата година (2024 г.) не надвишават 3 % от БВП. Ако единият от тях надвиши тази стойност, Комисията проверява дали има значително и продължително намаление на съотношението на дефицита и дали то се доближава до референтната стойност. Тя проверява също така дали дефицитът, надвишаващ референтната стойност, е по изключение и с временен характер и дали остава близо до референтната стойност (раздел 2). Съответните фактори трябва да бъдат взети предвид от Комисията и от Съвета при отделните етапи, водещи до вземането на решение за наличие на прекомерен дефицит, ако i) държавният дълг не надвишава 60 % от БВП или ii) ако дългът надвишава 60 % от БВП, но дефицитът е близо до 3 % от БВП и надвишаването е временно (раздел 4).

Съгласно Договора критерият за дълга е изпълнен, ако брутният консолидиран държавен дълг не надвишава 60 % от БВП, освен ако съотношението не намалява в достатъчна степен и не се доближава до референтната стойност със задоволителни темпове. Съгласно член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97 (с измененията) за съотношението на дълга към БВП се приема, че намалява в достатъчна степен и се доближава до референтната стойност със задоволителни темпове, ако съответната държава членка спазва плана за нетните разходи, заложен от Съвета съгласно Регламент (ЕС) 2024/1263 5 . Тъй като Съветът все още не е заложил план за нетните разходи за държавите членки 6 , на този етап критерият за дълга не може да бъде оценен изцяло в съответствие с критериите на новата рамка 7 .

Основни данни, които служат за основа и обосновка на настоящия доклад

При оценката на критерия за дефицита Комисията взема предвид действителното съотношение на дефицита за 2023 г. въз основа на съобщените от Евростат данни за резултатите. Планираното съотношение на дефицита за 2024 г. се основава на бюджетните планове, докладвани на Евростат в контекста на фискалната нотификация от пролетта на 2024 г. 8 Освен това при оценката на спазването на критерия за дефицита се взема предвид и прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. В настоящия доклад също така се прави сравнение между бюджетния дефицит и държавните инвестиционни разходи и се вземат предвид всички други съответни фактори в съответствие с член 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97.

В настоящия доклад се оценява спазването на критерия за дефицита в дванадесет държави членки: Белгия, Чехия, Естония, Испания, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словения, Словакия и Финландия. По-конкретно (вж. също таблица 1):

-Според данните, публикувани от Евростат на 22 април 2024 г. 9 , дефицитът по консолидирания държавен бюджет за 2023 г. надвишава 3 % от БВП в десет държави членки: Белгия, Чехия, Естония, Испания, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, и Словакия 10 . Действителните дефицити за 2023 г., надвишаващи 3 % от БВП, представляват prima facie доказателство за наличието на прекомерен дефицит във всяка от тези държави членки.

-Освен това според фискалната нотификация от пролетта на 2024 г. Финландия и Словения планират бюджетните им дефицити да надхвърлят 3 % от БВП през 2024 г. 11 Тези планирани дефицити за 2024 г. също представляват prima facie доказателство за наличието на прекомерен дефицит в тези две държави членки. Планираните дефицити не са потвърдени от Евростат и са съпроводени с несигурност.

Както беше посочено по-горе, на този етап критерият за дълга не може да бъде оценен изцяло в съответствие с критериите на новата рамка. Съотношението на брутния консолидиран държавен дълг към БВП в края на 2023 г. надхвърля референтната стойност от 60 % в тринадесет държави членки: Белгия, Германия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Унгария, Австрия, Португалия, Словения и Финландия (вж. таблица 3).

Икономически контекст на последните препоръки за фискалната политика

По време на най-острата фаза на пандемията икономическата активност в ЕС силно се сви през 2020 г. (с 5,6 %), тъй като ежедневният живот беше сериозно засегнат от противоепидемичните мерки, а стопанската дейност беше допълнително ограничена от затруднения в доставките. Икономиката на ЕС се възстанови силно на фона на бързото разпространение на ваксините, активния летен туристически сезон и по-доброто адаптиране към тогавашните по-малко строги здравни мерки през 2021 г. Едновременното нарастване на икономическата активност в световен мащаб обаче увеличи недостига на материали и доведе до повишаване на цените на енергията още през 2021 г. След това с началото на агресивната война на Русия срещу Украйна трудностите за растежа се увеличиха още повече, което доведе до по-нататъшно поскъпване на енергията и до нарастване на несигурността. Икономиката на ЕС остана устойчива, като растежът на реалния БВП се забави от 6,0 % през 2021 г. до 3,5 % през 2022 г.

През същия период препоръките за фискалната политика, приети от Съвета, се развиваха, за да отговорят на променящия се икономически контекст. Координираните действия във връзка с политиката на равнището на ЕС и на национално равнище смекчиха въздействието на пандемията от COVID-19 върху икономиките на държавите членки и откриха пътя към енергично възстановяване след пандемията през 2021 г. и 2022 г. Инструментът NextGeneration EU и неговият основен компонент — Механизмът за възстановяване и устойчивост, изиграха решаваща роля за защитата и насърчаването на икономическото, социалното и териториалното сближаване на Съюза, като подкрепиха икономическите нагласи и поддържаха частните и публичните инвестиции. Европейската икономика успя да ограничи неблагоприятното въздействие на агресивната война на Русия срещу Украйна, като устоя на енергийната криза благодарение на бързата диверсификация на доставките и на значителния спад в потреблението на газ. Чрез плана REPowerEU държавите членки се ангажираха с ключови реформи и инвестиции за преодоляване на енергийната криза чрез диверсифициране на енергийните доставки и ускоряване на производството на енергия от възобновяеми източници. През 2023 г. икономическата активност в ЕС се забави, като растежът бе възпрепятстван от високата издръжка на живота, затягането на паричната политика, частичното оттегляне на фискалната подкрепа и намаляването на външното търсене. По-добрият от очаквания растеж в началото на 2024 г. и продължаващото намаляване на инфлацията създават предпоставки за постепенно нарастване на активността през прогнозния период. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се очаква растежът на реалния БВП в ЕС да достигне 1,0 % през 2024 г. и да се подобри до 1,6 % през 2025 г., което до голяма степен ще се дължи на ръста на частното потребление благодарение на увеличението на реалните заплати и заетостта.

С оглед на дезактивирането на общата клауза за дерогация в края на 2023 г. фискалните насоки на Съвета за 2024 г. се характеризираха с възобновяване на диференцираните специфични за всяка държава препоръки, формулирани в количествено изражение. На 14 юли 2023 г. Съветът препоръча 12 на държавите членки, за които се очаква, че няма да постигнат средносрочната си бюджетна цел (СБЦ), да ограничат финансираните на национално равнище нетни първични разходи през 2024 г. до диференцирани темпове на растеж, които ще гарантират разумна фискална политика. На държавите членки, за които се очаква да постигнат СБЦ, беше препоръчано да поддържат стабилна фискална позиция през 2024 г., макар и без такова количествено ограничение. На всички държави членки беше препоръчано да отменят мерките за енергийна подкрепа възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. и ако не са достигнали СБЦ, да използват съответните икономии, за да намалят бюджетния дефицит. Съветът също така препоръча всички държави членки да запазят финансираните на национално равнище инвестиции и да гарантират ефективното усвояване на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) и други фондове на ЕС, по-специално с цел насърчаване на екологичния и цифровия преход. За държавите членки от еврозоната Комисията направи оценка и предостави становища по проектите на бюджетни планове на държавите членки с оглед на тези препоръки на Съвета 13 .

През 2023 г. Комисията неколкократно обяви 14 , че ще предложи на Съвета да открие процедури при прекомерен дефицит, основани на дефицита, през пролетта на 2024 г., приканвайки държавите членки да се съобразяват с това при изпълнението на бюджетите си за 2023 г. и при провеждането на фискалните си политики през 2024 г.

15 16 На 12 април 2024 г. в Препоръката на Съвета относно икономическата политика на еврозоната се настоява държавите членки от еврозоната да приемат координирани и разумни фискални политики, за да поддържат дълга на благоразумни равнища или да предприемат мерки за правдоподобно намаляване на съотношението на дълга към БВП — като същевременно останат гъвкави с оглед на преобладаващата несигурност — което води до цялостна рестриктивна фискална позиция в еврозоната. На държавите членки се препоръчва също така да прекратят спешните мерки за енергийна подкрепа възможно най-скоро през 2024 г. и да използват произтичащите от прекратяването икономии за намаляване на дефицитите.

Таблица 1: Позиция на държавите членки спрямо референтните стойности на дефицита и на дълга
	Действителен дефицит, ненадвишаващ () / надвишаващ () 3 % от БВП през 2023 г.	Планиран дефицит, ненадвишаващ () / надвишаващ () 3 % от БВП през 2024 г.	Съотношение на дълга към БВП, ненадвишаващо () / надвишаващо () 60 % от БВП в края на 2023 г.
Белгия			
Чехия			
Естония			
Испания			
Франция		 17	
Италия			
Унгария			
Малта			
Полша			
Словения			
Словакия			
Финландия			
Държави членки, които не са разгледани в настоящия доклад
България			
Дания			
Германия			
Ирландия			
Гърция			
Хърватия			
Кипър			
Латвия			
Литва			
Люксембург			
Нидерландия			
Австрия			
Португалия			
Румъния (*)			
Швеция			
Източник: Евростат (съобщение за печата от 22 април 2024 г. и фискална нотификация от пролетта на 2024 г.). (*) Предмет на процедура при прекомерен дефицит от 2020 г.

2.Салдо по консолидирания държавен бюджет

Белгия, Чехия, Естония, Испания, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша и Словакия надвишават референтната стойност за дефицита през 2023 г. Сред тях Белгия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша и Словакия също планират дефицитът им за 2024 г. 18 да бъде над 3 % от БВП.

Словения и Финландия имат бюджетен дефицит под референтната стойност през 2023 г., но планират дефицити за 2024 г. 19 , надвишаващи 3 % от БВП.

Във всички държави членки, чиито дефицити надвишават 3 % от БВП през 2023 г., с изключение на Естония, бюджетните дефицити са над, но не близо до референтната стойност (вж. таблица 2). За Естония дефицитът е над, но близо до референтната стойност.

За Финландия планираният дефицит за 2024 г. е над, но близо до 3 % от БВП 20 . За Словения планираният дефицит за 2024 г. 21 е 3,6 % от БВП, докато според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. 22 се очаква дефицит от 2,8 % от БВП, т.е. под референтната стойност от 3 %. Следователно планираното нарушение на референтната стойност през 2024 г. по смисъла на член 126, параграф 3 от ДФЕС не е потвърдено за Словения.

Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. бюджетните дефицити в Белгия, Естония, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша и Словакия се очаква да продължат да надвишават 3 % от БВП както през 2024 г., така и през 2025 г. Следователно се очаква дефицитите, надвишаващи референтната стойност, за тези държави членки да не са временни. За разлика от тях, за Чехия, Испания и Словения понастоящем се очаква бюджетните дефицити да не надвишат референтната стойност през 2024 г. и 2025 г., поради което се очаква прекомерните дефицити да бъдат временни. За Финландия се очаква бюджетният дефицит да надвиши референтната стойност през 2024 г., но не и през 2025 г.; поради това се очаква прекомерният дефицит да бъде временен.

Общата клауза за дерогация на Пакта за стабилност и растеж беше дезактивирана в края на 2023 г., както беше обявено от Комисията по различни поводи 23 . Общата клауза за дерогация остана активирана през цялата 2023 г. въз основа на предварителната оценка на Комисията на икономическото положение през пролетта на 2022 г. 24 По-конкретно беше установено, че повишената несигурност и силните рискове за влошаване на икономическите прогнози в контекста на агресивната война на Русия срещу Украйна, безпрецедентното поскъпване на енергията и продължаващите смущения във веригата за доставки са основание за активиране през 2023 г. Икономиката на ЕС издържа на последователните сътресения по-добре, отколкото се очакваше първоначално, благодарение на силната координирана реакция на политиката, довела до бърза диверсификация на енергийните източници, както и благодарение на устойчивия пазар на труда. Освен това някои от неблагоприятните рискове не се сбъднаха. В резултат на това през 2023 г. мерките, предприети за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на цените на енергията, бяха постепенно преустановени в повечето държави членки, както беше препоръчано от Съвета 25 . Освен това разходите за временни мерки, свързани с пандемията от COVID-19, вече не са от макроикономическо значение 26 . Въз основа на тези съображения 27 дефицитите, които надвишават референтната стойност през 2023 г., по принцип не могат да бъдат квалифицирани като дължащи се на извънредно икономическо положение.

В конкретния случай на Естония дефицитът, надвишаващ референтната стойност през 2023 г., се дължи пряко на извънредни икономически обстоятелства и следователно се счита, че е по изключение. 28 Икономиката се сви с 0,5 % през 2022 г. и с още 3,0 % през 2023 г. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се очаква това свиване да продължи с 0,5 % през 2024 г., което ще доведе до тригодишна рецесия в икономиката.

Накратко, в настоящия анализ се предполага, че критерият за дефицита не е изпълнен от дванадесет държави членки преди разглеждането на съответните фактори: Белгия, Чехия, Естония, Испания, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша, Словения, Словакия и Финландия.

	Таблица 2: Салдо по консолидирания държавен бюджет
	Процент от БВП
		2020 г.	2021 г.	2022 г.	2023 г.	Фискална нотификация от 2024 г.	2024 г.	2025 г.
Белгия		-9,0	-5,4	-3,6	-4,4	-4,4	-4,4	-4,7
Чехия		-5,8	-5,1	-3,2	-3,7	-2,3	-2,4	-1,9
Естония		-5,4	-2,5	-1,0	-3,4	-2,9	-3,4	-4,3
Испания		-10,1	-6,7	-4,7	-3,6	-3,0	-3,0	-2,8
Франция		-8,9	-6,6	-4,8	-5,5	—	-5,3	-5,0
Италия		-9,4	-8,7	-8,6	-7,4	-4,3	-4,4	-4,7
Унгария		-7,6	-7,2	-6,2	-6,7	-4,5	-5,4	-4,5
Малта		-9,4	-7,6	-5,5	-4,9	-4,5	-4,3	-3,9
Полша		-6,9	-1,8	-3,4	-5,1	-5,1	-5,4	-4,6
Словения		-7,6	-4,6	-3,0	-2,5	-3,6	-2,8	-2,2
Словакия		-5,3	-5,2	-1,7	-4,9	-6,0	-5,9	-5,4
Финландия		-5,6	-2,8	-0,4	-2,7	-3,5	-3,4	-2,8
Държави членки, които не са разгледани в настоящия доклад
България		-3,8	-3,9	-2,9	-1,9	-3,0	-2,8	-2,9
Дания		0,3	4,1	3,3	3,1	1,5	2,4	1,4
Германия		-4,3	-3,6	-2,5	-2,5	-1,8	-1,6	-1,2
Ирландия		-5,0	-1,5	1,7	1,7	1,5	1,3	1,2
Гърция		-9,8	-7,0	-2,5	-1,6	-1,1	-1,2	-0,8
Хърватия		-7,2	-2,5	0,1	-0,7	-1,9	-2,6	-2,6
Кипър		-5,7	-1,8	2,7	3,1	3,2	2,9	2,9
Латвия		-4,4	-7,2	-4,6	-2,2	-2,8	-2,8	-2,9
Литва		-6,5	-1,1	-0,6	-0,8	-2,9	-1,8	-2,2
Люксембург		-3,4	0,5	-0,3	-1,3	-1,2	-1,7	-1,9
Нидерландия		-3,7	-2,2	-0,1	-0,3	-2,1	-2,0	-2,1
Австрия		-8,0	-5,8	-3,3	-2,7	-2,9	-3,1	-2,9
Португалия		-5,8	-2,9	-0,3	1,2	0,2	0,4	0,5
Румъния (*)		-9,3	-7,2	-6,3	-6,6	-4,9	-6,9	-7,0
Швеция		-2,8	0,0	1,2	-0,6	-1,2	-1,4	-0,9
Източник: Евростат (данни от 2020 г. до 2023 г. и фискалната нотификация от 2024 г.) и прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. (данни за 2024 г. и 2025 г.) 29 . (*) Предмет на процедура при прекомерен дефицит от 2020 г.

3.Консолидиран държавен дълг

Сред държавите членки, разгледани в настоящия доклад, брутният консолидиран държавен дълг в края на 2023 г. надхвърля 60 % от БВП, а оттам и референтната стойност в седем държави членки: Белгия, Испания, Франция, Италия, Унгария, Словения и Финландия (вж. таблица 3). 30 Освен това за Испания, Франция, Италия, Унгария и Словения съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП намалява през 2023 г. в сравнение с предходната година; обратно, за Белгия и Финландия съотношението през 2023 г. се оказва по-високо от това през 2022 г. Сред държавите членки, засегнати от настоящия доклад, и въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се очаква съотношението на дълга към БВП да се увеличи както през 2024 г., така и през 2025 г. за Чехия, Естония, Франция, Италия, Малта, Полша, Словакия и Финландия в сравнение с 2023 г. В Испания и Словения се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да спадне през 2024 г. и дори още повече през 2025 г. в сравнение с 2023 г. В Белгия се очаква съотношението на дълга към БВП през 2024 г. да намалее незначително в сравнение с 2023 г., а след това да се увеличи през 2025 г., докато за Унгария се очаква първо да се увеличи (през 2024 г. в сравнение с 2023 г.), а след това да намалее през 2025 г., но да остане по-високо от това през 2023 г.

	Таблица 3: Консолидиран държавен дълг
	Процент от БВП
		2020 г.	2021 г.	2022 г.	2023 г.	Фискална нотификация от 2024 г.	2024 г.	2025 г.
Белгия		111,9	107,9	104,3	105,2	105,2	105,0	106,6
Чехия		37,7	42,0	44,2	44,0	45,5	45,2	45,5
Естония		18,6	17,8	18,5	19,6	20,9	21,4	24,6
Испания		120,3	116,8	111,6	107,7	105,6	105,5	104,8
Франция		114,9	113,0	111,9	110,6	—	112,4	113,8
Италия		155,0	147,1	140,5	137,3	137,8	138,6	141,7
Унгария		79,3	76,7	74,1	73,5	73,2	74,3	73,8
Малта		52,2	53,9	51,6	50,4	54,2	52,0	52,6
Полша		57,2	53,6	49,2	49,6	53,6	53,7	57,7
Словения		79,6	74,4	72,5	69,2	68,6	68,1	66,4
Словакия		58,8	61,1	57,7	56,0	58,3	58,5	59,9
Финландия		74,7	72,6	73,5	75,8	79,1	80,5	82,4
Държави членки, които не са разгледани в настоящия доклад
България		24,6	23,9	22,6	23,1	25,0	24,8	24,6
Дания		42,3	36,0	29,8	29,3	29,1	26,5	25,1
Германия		68,8	69,0	66,1	63,6	64,0	62,9	62,2
Ирландия		58,1	54,4	44,4	43,7	41,4	42,5	41,3
Гърция		207,0	195,0	172,7	161,9	154,2	153,9	149,3
Хърватия		86,1	77,5	67,8	63,0	58,0	59,5	59,1
Кипър		114,9	99,3	85,6	77,3	70,6	70,6	65,4
Латвия		42,7	44,4	41,8	43,6	41,0	44,5	46,3
Литва		46,2	43,4	38,1	38,3	39,8	38,9	41,6
Люксембург		24,6	24,5	24,7	25,7	27,2	27,1	28,5
Нидерландия		54,7	51,7	50,1	46,5	46,8	47,1	48,4
Австрия		82,9	82,5	78,4	77,8	77,5	77,7	77,8
Португалия		134,9	124,5	112,4	99,1	95,1	95,6	91,5
Румъния (*)		46,7	48,5	47,5	48,8	49,0	50,9	53,9
Швеция		40,2	36,7	33,2	31,2	31,8	32,0	31,3
Източник: Евростат (данни от 2020 г. до 2023 г.) и прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. (данни за 2024 г. и 2025 г.) 31 . (*) Предмет на процедура при прекомерен дефицит от 2020 г.

4.Съответни фактори при оценката на спазването на критерия за дефицитa

В член 126, параграф 3 от Договора се постановява, че за всяка държава членка настоящият доклад „взема предвид дали бюджетният дефицит надвишава държавните инвестиционни разходи, както и всички останали съответни фактори, включително средносрочното икономическо и бюджетно състояние на държавата членка“.

Тези фактори са допълнително изяснени в член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1467/97 и се отнасят до:

а) средносрочната дългова позиция, т.е. степента на трудността, промените в държавния дълг и неговото финансиране, както и свързаните с това рискови фактори, по-специално падежната структура, валутната деноминация на дълга и условните задължения, включително всички скрити задължения, свързани със застаряването на населението, и частния дълг;

б) средносрочната бюджетна позиция, включително по-специално размера на действителното отклонение от плана за нетните разходи, заложен от Съвета, в годишно и общо изражение, измерено в контролния общ баланс;

в) динамиката на икономическата позиция в средносрочен план, включително потенциалния растеж, промените в инфлацията и цикличното развитие в сравнение с хипотезите, които са в основата на плана за нетните разходи, заложен от Съвета;

г) изпълнението на реформи и инвестиции, включително по-специално политики за предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси и политики за изпълнение на общата стратегия на Съюза за растеж и заетост, включително подкрепяните от Механизма за възстановяване и устойчивост, и цялостното качество на публичните финанси, по-специално ефективността на националните бюджетни рамки;

д) увеличаването на държавните инвестиции в отбраната, когато е приложимо, като се има предвид и моментът на регистриране на разходите за военно оборудване.

По-конкретно увеличението на държавните инвестиции в отбраната е включено сред съответните фактори в резултат на реформата на рамката за икономическо управление.

В член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1467/97 се предвижда също така, че в настоящия доклад внимание трябва да се обърне на „всички други фактори, които според съответната държава членка са от значение за цялостната оценка на спазването на критериите за дефицита и за дълга и които държавата членка е представила на Съвета и на Комисията“.

Освен това в съответствие с член 2, параграф 4 наличието на значителни трудности, свързани с държавния дълг, се счита за ключов утежняващ фактор.

Що се отнася до оценката на спазването на критерия за дефицита, в член 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1467/97 се предвижда, че съответните фактори могат да бъдат взети под внимание от Съвета и Комисията на отделните етапи на вземането на решение за наличие на прекомерен дефицит, но само когато:

1)съотношението на държавния дълг към БВП не надвишава референтната стойност от 60 %, или

2)ако съотношението на държавния дълг към БВП надвишава референтната стойност от 60 %, е изпълнено двойното условие — т.е. дефицитът да остане близо до референтната стойност и нейното надвишаване да бъде временно отклонение.

Сред разглежданите в настоящия доклад държави членки съотношението на дълга към БВП не надвишава референтната стойност от 60 % от БВП в Чехия, Естония, Малта, Полша и Словакия. Следователно за тези пет държави членки съответните фактори могат да бъдат взети предвид от Съвета и Комисията при последващите отделни етапи на вземането на решение за наличие на прекомерен дефицит (член 126, параграфи 4, 5 и 6 от ДФЕС).

Що се отнася до останалите държави членки, засегнати от доклада, в Белгия, Испания, Франция, Италия и Унгария, съотношението на дълга към БВП надхвърля референтната стойност от 60 % от БВП и не е изпълнено двойното условие, необходимо за вземането предвид на съответните фактори (доближаване и временен характер). Следователно за тези държави членки съответните фактори не могат да бъдат взети предвид от Съвета и Комисията при отделните етапи на вземането на решение за наличие на прекомерен дефицит (член 126, параграфи 4, 5 и 6 от ДФЕС). Обратното, двойното условие е изпълнено за Словения и Финландия.

Съгласно установената практика и в съответствие с член 2, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1467/97 съответните фактори са разгледани по-долу дори за държавите членки, в които те не могат да бъдат взети предвид от Съвета и Комисията в отделните етапи на вземането на решение за наличие на прекомерен дефицит въз основа на критерия за дефицита.

4.1.Трансгранични съответни фактори

През последните години икономиката на ЕС беше изправена пред поредица от силни сътресения. Кризата, свързана с COVID-19, доведе до смущения в доставките в световен мащаб, тъй като търсенето се увеличи значително по време на силното възстановяване след пандемията. Агресивната война на Русия срещу Украйна засили рязкото поскъпване на енергията, което вече беше започнало през 2021 г., а икономическите последици за държавите членки се различаваха в зависимост от близостта до региона, в който се водеше войната, от структурата на енергийните пазари и пътищата за снабдяване, както и от структурата на търговските отношения на дадена държава членка. През октомври 2022 г. инфлацията по ХИПЦ в ЕС достигна двуцифрени стойности, като инфлацията в Централна и Източна Европа беше значително по-висока. Това доведе до рязко намаляване на покупателната способност на домакинствата и до промяна в потребителските нагласи. Тези фактори, в допълнение към подкрепата, свързана с COVID-19, и спешните мерки за енергийна подкрепа, изиграха роля в бюджетното развитие на държавите членки, например чрез механизмите за автоматично индексиране и увеличените разходи за отбранителни цели и осигуряване на безопасността по границите.

Икономическата активност в ЕС като цяло беше в застой през 2023 г., като растежът на БВП се забави до 0,4 % през 2023 г. в условията на слабо вътрешно търсене и незначителна подкрепа от външната среда. Неотдавна конфликтът в Близкия изток увеличи рисковете за ЕС и световната икономика с потенциални последици за ЕС и световната икономика. Същевременно инфлацията продължи да се понижава, като от 9,2 % през 2022 г. намаля до 6,4 % през 2023 г. През първото тримесечие на 2024 г. икономическата активност в ЕС се засили, а инфлацията се понижи допълнително.

Спадът на бюджетния дефицит на ЕС спря през 2023 г., тъй като икономическата активност отслабна. След значително намаление през 2021 г. и 2022 г. от много високите равнища през 2020 г. дефицитът по консолидирания държавен бюджет на ЕС се увеличи незначително до 3,5 % от БВП през 2023 г. и се очаква да спадне до 3,0 % от БВП през 2024 г. За държавите членки, разгледани в настоящия доклад, се предвижда развитието на дефицита през 2024 г. да бъде по-различно, тъй като се прогнозира съотношението на дефицита да се увеличи в сравнение с 2023 г. за Полша, Словения, Словакия и Финландия, да остане стабилно за Белгия и Естония и да намалее в Чехия, Испания, Франция, Италия, Унгария и Малта.

В края на 2023 г. съотношението на държавния дълг към БВП на ЕС е 82,9 % (84,8 % в края на 2022 г.), което е с около 9 процентни пункта по-ниско от 92 %, отчетени в края на 2020 г. Въпреки това то остава с около 4 процентни пункта над равнището отпреди COVID-19. Очаква се съотношението на дълга да се стабилизира през 2024 г. Сред държавите членки, разгледани в настоящия доклад, съотношението на дълга към БВП не е намаляло през 2023 г. в Белгия, Естония, Полша и Финландия.

След общ силен ръст, оценен на около 3½ % от БВП за периода 2020—2022 г., фискалната позиция на ЕС 32 става неутрална през 2023 г. Тази неутрална позиция бе резултат от известно намаляване на бюджетните разходи за свързаните с енергията мерки, което означаваше рестриктивен принос на нетните първични текущи разходи, компенсиран от експанзионистичен принос на финансираните на национално равнище инвестиции, разходите, финансирани с безвъзмездни средства от МВУ и други фондове на ЕС, и други капиталови разходи. За 2024 г. се очаква рестриктивна фискална позиция на ЕС — малко над ½ % от БВП — която основно ще се дължи на очакваното намаляване на държавните субсидии за частни инвестиции (други капиталови разходи) и почти пълното прекратяване на мерките, свързани с енергията. За 2025 г. в прогнозата за запазване на политиката се посочва неутрална фискална позиция на ЕС. Необходимостта от намаляване на бюджетните дефицити и връщане на съотношението на дълга към тенденция на намаляване обаче може да доведе до по-рестриктивна фискална позиция през 2025 г., отколкото се очаква понастоящем.

4.2.Специфични за държавата съответни фактори

В настоящия раздел е представена оценка на специфичните за държавата фактори за всяка една държава членка. Тези фактори включват средносрочните макроикономически перспективи, средносрочното състояние на бюджета (включително публичните инвестиции; вж. таблица 4), средносрочната дългова позиция, общото качество на публичните финанси, изпълнението на реформи и инвестиции (включително по-специално политики за предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси и за изпълнение на общата стратегия на Съюза за растеж и заетост, включително подкрепяните от Механизма за възстановяване и устойчивост), увеличаването на държавните инвестиции в отбраната и всички други съответни фактори, посочени от всяка държава членка.

Що се отнася до увеличението на държавните инвестиции в отбраната, в настоящия доклад се разглежда разбивката на държавните разходи според Класификацията на функциите на държавното управление (КОФОГ), по-конкретно брутото капиталообразуване, използвано за целите на отбраната. Това са официални данни, публикувани от Евростат, и се придържат към обичайните установени практики за регистриране, използвани и за нотифицираните данни по ППД. Данните на КОФОГ обаче се предоставят с известно закъснение 33 и понастоящем са налични само до 2022 г. Държавите членки предоставиха допълнителна информация и предварителни прогнози за разходите и/или инвестициите в отбраната за 2023 г. и 2024 г., които са представени в специфичния за всяка държава раздел.

Специфичният за всяка държава раздел съдържа ключова информация за средносрочната макроикономическа позиция, включително за приноса към растежа, както и за средносрочната бюджетна и дългова позиция, но повече подробности относно макроикономическите и фискалните перспективи могат да бъдат намерени в прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. Допълнителна информация относно бюджетните мерки, фискалната позиция и анализа на устойчивостта на дълга, обсъдени по-долу за всяка държава членка, е включена в Препоръката на Комисията за препоръка на Съвета относно икономическата и социалната политика, политиката по заетостта, структурната политика и бюджетната политика, както и в докладите по държави за 2024 г. 34

Таблица 4: Публични инвестиции
Процент от БВП
	2020 г.	2021 г.	2022 г.	2023 г.	2024 г.	2025 г.
Белгия	2,8	2,8	2,7	2,9	3,1	2,9
Чехия	4,8	4,7	4,7	5,0	4,9	4,9
Естония	5,7	5,6	5,1	6,3	7,0	6,9
Испания	2,6	2,7	2,8	3,0	3,1	3,1
Франция	4,2	4,1	4,2	4,3	4,3	4,2
Италия	2,6	2,9	2,7	3,2	3,2	3,5
Унгария	6,5	6,3	5,4	5,1	4,6	4,7
Малта	3,9	3,9	3,4	3,5	3,7	3,9
Полша	4,5	4,1	3,8	5,0	5,1	5,4
Словения	4,1	4,7	5,4	5,3	5,8	5,4
Словакия	3,4	3,1	3,1	4,7	4,1	4,5
Финландия	4,8	4,2	4,2	4,0	4,2	4,7
Държави членки, които не са разгледани в настоящия доклад
България	3,3	2,7	2,3	3,5	2,5	3,5
Дания	3,6	3,2	3,1	3,2	3,3	3,3
Германия	2,7	2,6	2,6	2,7	2,8	2,9
Ирландия	2,4	2,1	2,1	2,3	2,6	2,7
Гърция	3,1	3,6	3,7	3,9	4,4	4,3
Хърватия	5,5	4,6	3,7	5,4	5,5	5,6
Кипър	2,8	2,6	2,6	3,5	3,6	3,7
Латвия	5,7	5,4	3,9	4,2	5,5	6,1
Литва	4,5	3,2	3,2	4,2	4,4	4,0
Люксембург	4,7	4,1	4,2	4,7	4,6	4,9
Нидерландия	3,7	3,4	3,2	3,1	3,2	3,2
Австрия	3,3	3,6	3,4	3,5	3,5	3,4
Португалия	2,3	2,6	2,4	2,5	3,1	3,4
Румъния (*)	4,6	4,2	4,4	5,3	5,2	4,8
Швеция	5,0	4,7	4,8	5,0	5,2	5,3
Източник: Евростат (данни от 2020 г. до 2023 г.) и прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. (за 2024 г. и 2025 г.). (*) Предмет на процедура при прекомерен дефицит от 2020 г.

4.2.1.Държави членки, за които могат да се вземат предвид съответните фактори

Чехия

Средносрочна макроикономическа позиция. През 2020 г. реалният БВП намалява с 5,5 %. След силен ръст от 3,6 % през 2021 г. реалният БВП нараства с 2,4 % през 2022 г., преди да намалее с 0,3 % през 2023 г. Очаква се растеж от 1,2 % през 2024 г. и 2,8 % през 2025 г. Растежът през 2024 г. ще се дължи главно на частното потребление и нетния износ.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции. От 2020 г. насам бюджетният дефицит е над 3 % от БВП; от 5,1 % от БВП през 2021 г. той спада до 3,2 % от БВП през 2022 г., преди да нарасне до 3,7 % през 2023 г. Предвижда се през 2024 г. и 2025 г. той да бъде съответно 2,4 % и 1,9 % от БВП. Държавните инвестиции остават на равнище от 4,7 % от БВП през 2021 г. и 2022 г. и нарастват до 5,0 % през 2023 г., като са по-големи от бюджетния дефицит през 2022 г. и 2023 г. През 2024 г. и 2025 г. се очаква държавните инвестиции да останат на равнище от 4,9 % от БВП, като продължават да бъдат по-големи от бюджетния дефицит през същите години.

Според оценките на Комисията през 2023 г. фискалната позиция е била рестриктивна — с 0,9 % от БВП — в условия на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. осигурява рестриктивен принос в размер на 0,7 % от БВП към фискалната позиция. Това включва намалените с 0,1 % от БВП разходи за целевите извънредни мерки за енергийна подкрепа на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията. Това включва и по-ниски разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (с 0,1 % от БВП). В обобщение очакваното нарастване на финансираните на национално равнище първични текущи разходи през 2023 г. е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, възлизат на 1,1 % от БВП през 2023 г. Инвестициите, финансирани на национално равнище, възлизат на 4,4 % от БВП през 2023 г., което представлява увеличение от 0,5 процентни пункта в сравнение с 2022 г. Чехия финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, включително публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийната сигурност, например за саниране с цел повишаване на енергийната ефективност и инсталиране на възобновяеми източници на енергия, модернизация и повишаване на безопасността на железопътния транспорт и изготвяне на проекти за електрификация, защита от наводнения и задържане на водата за земите и общините, проекти на чешки дружества, насочени към намаляване на потреблението на вода и прилагане на кръгови решения за предприятията, публично-частни партньорства в областта на научните изследвания и иновациите или предоставяне на цифрови устройства за училищата, които са частично финансирани по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС.

Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция се очаква да бъде рестриктивна с 2,3 % от БВП през 2024 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните първични разходи на Чехия, финансирани на национално равнище, се очаква да намалеят с 1,1 % през 2024 г., което е под препоръчания максимален темп на растеж. Това е в съответствие с препоръките на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните бюджетни разходи за мерките за енергийна подкрепа се оценяват на 1,2 % от БВП през 2023 г. и се очаква да бъдат -0,2 % през 2024 г. и 0,0 % през 2025 г. Ако съответните икономии се използват за намаляване на бюджетния дефицит, както се препоръчва от Съвета, тези прогнози ще доведат до фискална корекция от 1,4 % от БВП през 2024 г., докато нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, имат рестриктивен принос към фискалната позиция от 2,2 % от БВП през същата година. Предвижда се спешните мерки за енергийна подкрепа да бъдат прекратени възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. Това е в съответствие с препоръките на Съвета. Освен това се очаква съответните икономии да бъдат напълно използвани за намаляване на дефицита по консолидирания държавен бюджет. Това също е в съответствие с препоръката на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. финансираните на национално равнище публични инвестиции се очаква да намалеят до 4,2 % от БВП през 2024 г. от 4,4 % от БВП през 2023 г. Това намаляване се дължи на края на програмния период 2014—2020 г. на структурните фондове на ЕС, като средства по тази линия бяха на разположение до 2023 г. Като се вземе предвид този допълнителен фактор, публичните инвестиции през 2024 г. се оценяват като съобразени с препоръката на Съвета. На свой ред публичните разходи, финансирани от приходи от фондове на ЕС, включително безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да намалеят от 1,1 % от БВП през 2023 г. до 1,0 % от БВП през 2024 г. Това намаляване се дължи на края на програмния период 2014—2020 г. на структурните фондове на ЕС, като средства по тази линия бяха на разположение до 2023 г.

Предизвикателства, свързани с дълга, и средносрочна дългова позиция. Държавният дълг нараства от 37,7 % от БВП в края на 2020 г. на 42 % в края на 2021 г. В края на 2022 г. той се увеличава до 44,2 % от БВП, а през 2023 г. леко намалява до 44,0 %. Прогнозите са, че в края на 2024 г. и 2025 г. той ще бъде съответно 45,2 % и 45,5 %.

Като цяло анализът на устойчивостта на обслужването дълга показва средни рискове в средносрочен план. Според базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще се повиши леко до около 48 % от БВП до 2034 г. Базовата траектория на дълга е относително чувствителна към макроикономически сътресения. Според стохастичните прогнози, в които се симулира широк спектър от възможни временни сътресения на макроикономическите променливи, слабо вероятно е съотношението на дълга да бъде по-високо през 2028 г., отколкото през 2023 г.

За цялостната оценка на устойчивостта на обслужването на дълга трябва да се вземат предвид и други фактори. От една страна, увеличаващите риска фактори са свързани с неотдавнашното повишаване на лихвените проценти и значителния дял на краткосрочния дълг. От друга страна, смекчаващите риска фактори включват стабилността на матуритета на дълга през последните години, относително стабилните източници на финансиране (с диверсифицирана и голяма инвеститорска база) и валутната деноминация на дълга.

Освен това структурните реформи и инвестициите по линия на NextGenerationEU (NGEU)/Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години. Изпълнението на реформите и инвестициите, включени в плана за възстановяване и устойчивост на Чехия, е в ход, но навременното му завършване изисква повече усилия.

Национална бюджетна рамка. Отговорностите на независими фискални институции се изпълняват от два законно създадени органа — Фискалния съвет и Комитета по бюджетните прогнози. Едновременно с това съществува възможност за подобряване на достъпа на институциите до информация и задачите по оценяване. Някои бюджетни практики в Чехия (например промените в параметрите, на които се основават фискалните правила, и използването на държавни субекти извън редовния бюджет) са склонни да отслабват фискалната рамка.

Увеличаване на държавните инвестиции в отбраната. Въз основа на данните по КОФОГ, публикувани от Евростат, общият размер на държавните разходи за отбрана възлиза на 1,0 % от БВП през 2022 г. От тях държавните инвестиции в отбраната представляват 0,2 % от БВП през 2022 г., което е с 0,1 процентни пункта повече, отколкото през 2019 г. Според предварителните прогнози, предоставени от Чехия, разходите за отбрана са се увеличили с 0,3 процентни пункта от БВП през 2023 г. (не е предоставена конкретна сума за инвестициите в отбраната).

Други фактори, изтъкнати от държавата членка: Чехия съобщи, че е предприела мерки за фискална консолидация през 2024 г. с общо въздействие от около 1,5 % от БВП. Според Чехия тези мерки следва да доведат до намаляване на дефицита на годишна база до 2,3 % от БВП, т.е. значително под 3 % от БВП през 2024 г.

Естония

Средносрочна макроикономическа позиция. През 2020 г. реалният БВП намалява с 1,0 %. След силен ръст от 7,2 % през 2021 г. реалният БВП намалява с 0,5 % през 2022 г. и дори още повече през 2023 г. (с 3,0 %). През 2024 г. се очаква да се свие с 0,5 %, което ще доведе до тригодишна рецесия на икономиката. Положителен ръст от 3,1 % се предвижда едва през 2025 г. Свиването през 2024 г. ще се дължи главно на намаляването както на частното, така и на публичното потребление.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции. Бюджетният дефицит намалява от 5,4 % през 2020 г. до 2,5 % от БВП през 2021 г. и 1,0 % през 2022 г., след което нараства до 3,4 % от БВП през 2023 г., като се очаква задържане на това равнище и през 2024 г. През 2025 г. се очаква дефицитът да нарасне до 4,3 % от БВП. След като нарастват до 5,7 % от БВП през 2020 г., държавните инвестиции намаляват до 5,6 % от БВП през 2021 г. и до 5,1 % през 2022 г., преди да нараснат до 6,3 % през 2023 г., като винаги са по-големи от бюджетния дефицит през същите години. Очаква се да нараснат допълнително до 7,0 % от БВП през 2024 г. и да намалеят незначително до 6,9 % през 2025 г., като и през двете години ще бъдат по-големи от бюджетния дефицит.

Според оценките на Комисията през 2023 г. фискалната позиция е била експанзионистична и възлиза на 1,6 % от БВП в условия на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. осигурява експанзионистичен принос от 1,0 % от БВП към фискалната позиция. Това включва намалените с 0,1 % от БВП разходи за целевите извънредни мерки за енергийна подкрепа на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията. Това включва и по-високи разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (с 0,2 % от БВП). Следователно експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи през 2023 г. се дължи само частично на подкрепата за хората, бягащи от Украйна. Експанзионистичното увеличение на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) се дължи главно на по-високите разходи за заплати и пенсии в публичния сектор, съчетани с нови постоянни разходни програми за отбрана, образование и детски надбавки, които не са били съпроводени от пропорционално увеличение на приходите. В обобщение нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи през 2023 г. не съответства на препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, възлизат на 1,4 % от БВП през 2023 г. Финансираните на национално равнище инвестиции възлизат на 5,8 % от БВП през 2023 г., с годишно увеличение от 1,4 процентни пункта спрямо 2022 г. Естония финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, включително публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийна сигурност, като например разработване на услуги за събития и цифров портал за предприемачи, капитализиране на Зеления фонд (който прави инвестиции във фондове за рисков капитал и дялови инвестиции в предприятия) и укрепване на електроенергийната мрежа с цел увеличаване на капацитета за производство на енергия от възобновяеми източници и адаптиране към изменението на климата, които се финансират по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост.

Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция се очаква да бъде неутрална с 0,1 % от БВП през 2024 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се очаква през 2024 г. структурното салдо на Естония да нарасне до -0,7 % от БВП през 2024 г. (от -1,3 % през 2023 г.), като по този начин ще бъде на равнището на средносрочната бюджетна цел (СБЦ) на държавата за структурно салдо от -0,75 % от БВП. Поради това се преценява, че Естония изпълнява препоръчаното от Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните бюджетни разходи за спешните мерки за енергийна подкрепа се оценяват на 0,2 % от БВП през 2023 г. и се очаква да бъдат 0,0 % през 2024 г. и 2025 г. Предвижда се спешните мерки за енергийна подкрепа да бъдат прекратени възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. Това е в съответствие с препоръката на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. финансираните на национално равнище публични инвестиции се очаква да се увеличат до 6,3 % от БВП през 2024 г. от 5,8 % от БВП през 2023 г. Това е в съответствие с препоръките на Съвета.

Предизвикателства, свързани с дълга, и средносрочна дългова позиция. След спад от 18,6 % от БВП в края на 2020 г. до 17,8 % от БВП в края на 2021 г. държавният дълг се увеличава до 18,5 % от БВП в края на 2022 г. и 19,6 % в края на 2023 г. Предвижда се възходящата тенденция да продължи, като в края на 2024 г. съотношението на дълга към БВП се оценява на 21,4 %, а в края на 2025 г. — на 24,6 %.

Като цяло анализът на устойчивостта на обслужването на дълга показва средни рискове в средносрочен план. Според базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще остане около 27 % от БВП до 2034 г. Базовата траектория на дълга не е чувствителна към макроикономически сътресения. Според стохастичните прогнози, в които се симулира широк спектър от възможни временни сътресения на макроикономическите променливи, е много вероятно съотношението на дълга да бъде по-високо през 2028 г., отколкото през 2023 г.

За цялостната оценка на устойчивостта на обслужването на дълга трябва да се вземат предвид и други фактори. От една страна, увеличаващите риска фактори са свързани с неотдавнашното повишаване на лихвените проценти, дела на краткосрочния дълг и големия дял на държавния дълг, притежаван от чуждестранни лица. От друга страна, смекчаващите риска фактори включват ниските нужди от брутно финансиране и фактът, че като цяло все още ниският държавен дълг е изцяло деноминиран в евро.

Национална бюджетна рамка. Националната фискална рамка претърпя цялостна реформа през 2014 г., когато беше създаден Фискалният съвет на Естония. Крайъгълният камък на националната фискална рамка е правилото за структурното салдо. То беше изменено през 2017 г. и 2024 г., като с последното изменение правилата бяха смекчени и бяха разрешени структурни дефицити до 1 % от БВП, при условие че нивото на задлъжнялост не надвишава 30 % от БВП. Фискалният съвет на Естония одобрява макроикономическите и фискалните прогнози и оценява спазването на правилото за бюджетното салдо.

Увеличаване на държавните инвестиции в отбраната. Въз основа на данните по КОФОГ, публикувани от Евростат, общият размер на държавните разходи за отбрана възлиза на 2,2 % от БВП през 2022 г. От тях държавните инвестиции в отбраната представляват 0,7 % от БВП през 2022 г., което е с 0,2 процентни пункта повече, отколкото през 2019 г. Според предварителните прогнози, предоставени от Естония, инвестициите в отбраната ще се увеличат с 0,45 % от БВП през 2023 г. и с 0,44 % през 2024 г.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка. На 17 май 2024 г. Естония предостави допълнителни съответни фактори, които не са посочени по-горе. Те са свързани със силен икономически спад от порядъка на 3 % през 2023 г. и с плановете за приемане на допълнителни бюджетни мерки под формата на съкращаване на разходите, които следва да намалят дефицита до под 3 % от БВП през 2024 г. Освен това след писмото си естонските органи информираха Комисията, че правителството е постигнало съгласие и на 5 юни 2024 г. е изпратило предложение на парламента за допълнителен бюджет за 2024 г. (Закон 456 SE за държавния допълнителен бюджет за 2024 г. 35 ), който е минал на първо четене в парламента на 10 юни, на второ на 14 юни и се очаква да мине на трето четене на 19 юни. Очаква се този допълнителен бюджет да намали номиналния дефицит с 0,4 % от БВП (от което по-голямата част са постоянни съкращения на разходите, но са включени и мерки за увеличаване на приходите) 36 .

Малта

Средносрочна макроикономическа позиция. През 2020 г. реалният БВП намалява с 8,2 %. След силен ръст от 12,5 % през 2021 г. реалният БВП нараства с 5,6 % през 2021 г. и с 4,6 % през 2023 г. Очаква се растеж от 4,6 % през 2024 г. и 4,3 % през 2025 г. Растежът през 2024 г. ще се дължи главно на частното потребление и нетния износ.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции. От 2020 г. насам бюджетният дефицит е над 3 % от БВП; той намалява от 7,6 % през 2021 г. до 5,5 % от БВП през 2022 г. и 4,9 % през 2023 г. Предвижда се да спадне допълнително до 4,3 % и 3,9 % от БВП съответно през 2024 г. и 2025 г. След като през 2021 г. държавните инвестиции възлизат на 3,9 % от БВП, през 2022 г. те намаляват до 3,4 % от БВП, а през 2023 г. леко се повишават до 3,5 %. Предвижда се да достигнат 3,7 % от БВП през 2024 г. и 3,9 % от БВП през 2025 г.

Според оценките на Комисията през 2023 г. фискалната позиция е била рестриктивна — с 0,6 % от БВП — в условия на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. осигурява рестриктивен принос в размер на 1,6 % от БВП към фискалната позиция. Това включва увеличените разходи за целенасочените извънредни мерки за подкрепа на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, с по-малко от 0,1 % от БВП. Нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи през 2023 г. е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, възлизат на 0,9 % от БВП през 2023 г. Инвестициите, финансирани на национално равнище, възлизат на 2,6 % от БВП през 2023 г., което представлява увеличение от 0,1 процентни пункта в сравнение с 2022 г. Малта финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, включително публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийна сигурност, като например обновяване на частни и обществени сгради, включително болници и училища, електрифициране на транспортния сектор и проекти, свързани с цифровизацията на публичната администрация и частния сектор, които са частично финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС.

Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция се очаква да бъде рестриктивна с 1,3 % от БВП през 2024 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните първични разходи на Франция, финансирани на национално равнище, се очаква да се увеличат с 5,5 % през 2024 г., което е над препоръчания максимален темп на растеж. Въпреки това нетните разходи през 2023 г. са по-високи от очакваното към момента на изготвяне на препоръката (с 0,8 % от БВП). Поради това, тъй като препоръката за 2024 г. беше формулирана като темп на растеж, при оценката на съответствието също трябва да се вземе предвид базовият ефект от 2023 г. В случай че нетните разходи през 2023 г. са били същите като очакваните по време на препоръката, произтичащият от това темп на растеж на нетните разходи през 2024 г. би бил над препоръчания темп на растеж от 0,7 % от БВП. Поради това нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, се оценяват като изложени на риск да не съответстват напълно на препоръката. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните бюджетни разходи за спешните мерки за енергийна подкрепа се оценяват на 1,7 % от БВП през 2023 г. и се очаква да бъдат 2,0 % през 2024 г. и 1,0 % през 2025 г. Не се предвижда спешните мерки за енергийна подкрепа да бъдат прекратени възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. Това крие риск да не бъде в съответствие с препоръките на Съвета. Следователно няма свързани с това икономии, които да се използват за намаляване на бюджетния дефицит, както препоръча Съветът. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. финансираните на национално равнище публични инвестиции се очаква да се увеличат на 2,8 % от БВП през 2024 г. от 2,6 % от БВП през 2023 г. Това е в съответствие с препоръките на Съвета. На свой ред през 2024 г. се очаква публичните разходи, финансирани с приходи от фондовете на ЕС, включително безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, да останат стабилни и да възлизат на 0,9 % от БВП.

Предизвикателства, свързани с дълга, и средносрочна дългова позиция. Държавният дълг нараства от 52,2 % от БВП в края на 2020 г. до 53,9 % в края на 2021 г., след което намалява до 51,6 % от БВП и 50,4 % от БВП съответно в края на 2022 г. и 2023 г. Предвижда се той да нарасне до 52,0 % от БВП в края на 2024 г. и до 52,6 % в края на 2025 г.

Като цяло анализът на устойчивостта на обслужването дълга показва средни рискове в средносрочен план. Според базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще се повиши до около 56 % от БВП до 2034 г. Базовата траектория на дълга не е чувствителна към макроикономически сътресения. Според стохастичните прогнози, които симулират голям набор от възможни временни сътресения на макроикономическите променливи, като цяло се наблюдава средна чувствителност на прогнозите към вероятни непредвидени събития.

За цялостната оценка на устойчивостта на обслужването на дълга трябва да се вземат предвид и други фактори. От една страна, увеличаващите риска фактори са свързани с високия дял на краткосрочния дълг. От друга страна, смекчаващите риска фактори включват високия дял на вътрешния дълг, както и рязкото намаляване на брутното и нетното съотношение на дълга в периода 2010—2022 г.

Национална бюджетна рамка. Фискалният консултативен съвет на Малта е малка независима фискална институция. Законът за фискалната отговорност от 2014 г. изисква консолидираният държавен бюджет в структурно изражение да бъде балансиран или с излишък, а съотношението на дълга към БВП да се поддържа под 60 % или да се намалява, ако е над това равнище. Средносрочната бюджетна стратегия на Малта определя фискалните цели и стратегическите приоритети на правителството, както и индикативните фискални цели, заедно с описание на основните допускания. Като цяло Малта разполага с относително стабилна фискална рамка.

Увеличаване на държавните инвестиции в отбраната. Въз основа на данните по КОФОГ, публикувани от Евростат, общият размер на държавните разходи за отбрана възлиза на 0,5 % от БВП през 2022 г. От тях държавните инвестиции в отбраната представляват 0,1 % от БВП през 2022 г., което е с 0,1 процентни пункта по-малко, отколкото през 2019 г.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка. На 16 май 2024 г. Малта предостави един допълнителен съответен фактор, който не е посочен по-горе, а именно свързан с разходите за преструктуриране на националния въздушен превозвач, оценени на 0,7 % от БВП през 2023 г.

Полша

Средносрочна макроикономическа позиция. През 2020 г. реалният БВП намалява с 2,0 %. След силен ръст от 6,9 % през 2021 г. реалният БВП нараства с 5,6 % през 2022 г. и с 0,2 % през 2023 г. Очаква се той да нарасне с 2,8 % през 2024 г. и с 3,4 % през 2025 г. Растежът през 2024 г. ще се дължи главно както на частното, така и на публичното потребление.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции. Бюджетният дефицит нараства от 1,8 % от БВП през 2021 г. до 3,4 % от БВП през 2022 г. и 5,1 % от БВП през 2023 г. Предвижда се през 2024 г. и 2025 г. той да бъде съответно 5,4 % и 4,6 % от БВП. Държавните инвестиции намаляват от 4,1 % от БВП през 2021 г. до 3,8 % от БВП през 2022 г., преди да нараснат до 5,0 % през 2023 г. Те се очаква да нараснат до 5,1 % от БВП през 2024 г. и до 5,4 % от БВП през 2025 г., като през последната година ще бъдат по-големи от бюджетния дефицит.

Според оценките на Комисията през 2023 г. фискалната позиция е била експанзионистична, с 0,8 % от БВП, в условията на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. осигурява като цяло неутрален принос от 0,0 % от БВП към фискалната позиция, което е в съответствие с препоръката на Съвета. Като цяло неутралният принос на финансираните на национално равнище първични текущи разходи се дължи най-вече на намалените разходи за спешни мерки за подкрепа (целеви и нецелеви) за домакинствата и предприятията в отговор на покачването на цените на енергията (с 1,2 процентни пункта от БВП). Основните фактори за нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на мерките по отношение на приходите) са повишения на заплатите в публичния сектор и пенсиите. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, възлизат на 1,5 % от БВП през 2023 г. Финансираните на национално равнище инвестиции възлизат на 3,8 % от БВП през 2023 г., с годишно увеличение от 0,8 процентни пункта спрямо 2022 г. Полша финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и запази финансираните на национално равнище инвестиции. Полша финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийната сигурност, като например подкрепа за преносните и разпределителните мрежи и внедряването на възобновяеми енергийни източници, за вятърна енергия от разположени в морето инсталации, за обновяване на сгради за енергийна ефективност и за екологична и интелигентна мобилност, които се финансират по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС.

Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция се очаква да бъде експанзионистична с 2,4 % от БВП през 2024 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се очаква финансираните на национално равнище нетни първични разходи на Полша да се увеличат с 12,8 % през 2024 г., което е над препоръчания максимален процент на растеж. Това крие риск да не бъдат спазени препоръките на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните бюджетни разходи за спешните мерки за енергийна подкрепа се оценяват на 0,6 % от БВП през 2023 г. и се очаква да бъдат 0,5 % през 2024 г. и по-малко от 0,1 % през 2025 г. Ако съответните икономии се използват за намаляване на бюджетния дефицит, както се препоръчва от Съвета, тези прогнози ще доведат до фискална корекция от 0,2 % от БВП през 2024 г., докато нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, имат експанзионистичен принос към фискалната позиция от 2,0 % от БВП през същата година. Не се предвижда спешните мерки за енергийна подкрепа да бъдат прекратени възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. Това крие риск да не бъде в съответствие с препоръките на Съвета. Също така не се предвижда съответните икономии да бъдат използвани за намаляване на бюджетния дефицит. Това също крие риск да не бъде спазена препоръката на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. финансираните на национално равнище публични инвестиции се очаква да се увеличат на 4,0 % от БВП през 2024 г. от 3,8 % от БВП през 2023 г. Това е в съответствие с препоръките на Съвета. На свой ред публичните разходи, финансирани от приходи от средства на ЕС, включително безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да нараснат до 1,9 % от БВП през 2024 г. от 1,5 % от БВП през 2023 г.

Предизвикателства, свързани с дълга, и средносрочна дългова позиция. Държавният дълг намалява от 57,2 % от БВП в края на 2020 г. на 53,6 % в края на 2021 г. и на 49,2 % в края на 2022 г. През 2023 г. той нараства до 49,6 % от БВП и се очаква да продължи да нараства до 53,7 % и 57,7 % от БВП съответно в края на 2024 г. и 2025 г.

Като цяло анализът на устойчивостта на обслужването на дълга показва високи рискове в средносрочен план. Според базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще се повишава непрекъснато до около 85 % от БВП до 2034 г. Траекторията на дълга е относително чувствителна към макроикономически сътресения. Според стохастичните прогнози, в които се симулира широк спектър от възможни временни сътресения на макроикономическите променливи, средно вероятно е съотношението на дълга да бъде по-високо през 2028 г., отколкото през 2023 г.

За цялостната оценка на устойчивостта на обслужването на дълга трябва да се вземат предвид и други фактори. От една страна, увеличаващите риска фактори са свързани с неотдавнашното повишаване на лихвените проценти. От друга страна, смекчаващите риска фактори включват относително стабилните източници на финансиране (с голяма база от местни инвеститори) и валутната деноминация на дълга (около три четвърти от неизплатения дълг е деноминиран в местна валута).

Освен това структурните реформи и инвестициите по линия на NextGenerationEU (NGEU)/Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години. Изпълнението на реформите и инвестициите, включени в плана за възстановяване и устойчивост на Полша, е в ход, но навременното му завършване изисква повече усилия.

Национална бюджетна рамка. Фискалната рамка в Полша беше укрепена през последните две години, включително чрез мерки, включени в плана за възстановяване и устойчивост. Цифровите фискални правила остават в центъра на рамката. Докато таванът на дълга, залегнал в Конституцията, обхваща управлението на централно равнище, отделно правило за дълга се отнася за структурите на местното самоуправление. Правилото за стабилизиращите разходи беше засилено неотдавна, като обхвана допълнителни звена и фондове със специална цел, и правителството предложи корекции, за да го приведе в съответствие с реформираните изисквания на ЕС. Правителството също така планира да създаде независим фискален съвет, който да обедини наблюдението на фискалните правила и други съответни отговорности, които понастоящем са разпръснати в няколко органа.

Увеличаване на държавните инвестиции в отбраната. Въз основа на данните по КОФОГ, публикувани от Евростат, общият размер на държавните разходи за отбрана възлиза на 1,6 % от БВП през 2022 г. От тях държавните инвестиции в отбраната представляват 0,3 % от БВП през 2022 г., като остават непроменени в сравнение с 2019 г. Според предварителните прогнози, предоставени от Полша, общите военни разходи на КОФОГ през 2023 г. възлизат на 2,1 % от БВП, включително доставките на военно оборудване и други военни инвестиции, оценени на 0,7 % от БВП. Според Полша, тъй като счетоводните правила изискват регистриране на военните разходи не в момента на плащането, а при доставката, текущите високи военни разходи, основани на парични средства, ще се появят по метода на начисляването през следващите години, когато бъде доставено военното оборудване. По-конкретно Полша очаква разходите за отбрана да се удвоят през следващите четири години, като се прогнозира те да достигнат 2,8 % от БВП през 2024 г., 3,2 % от БВП през 2025 г., 3,7 % от БВП през 2026 г., 4,3 % от БВП през 2027 г. и 4,1 % от БВП през 2028 г.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка. На 17 май 2024 г. Полша предостави допълнителни съответни фактори, които не са посочени по-горе, а именно информация за въздействието върху бюджета на засилването на външната граница на ЕС с Русия, Беларус и Украйна (0,3 % от БВП) и извънредното подпомагане на земеделските стопани (0,4 % от БВП). Освен това Полша подчертава, че изразходва най-много средства за отбрана от държавите — членки на ЕС, като по този начин служи на по-широката цел за засилване на сигурността на Европа и допринася за постигането на общото обществено благо за европейците. Полша също така потвърди ангажимента си да спазва фискална дисциплина и да поддържа съотношението на дълга под 60 %. На 30 април 2024 г. правителството прие Многогодишния финансов план на държавата за периода 2024—2027 г. с ангажимент за фискална консолидация в размер на поне 0,5 % от БВП годишно; дефицитът постепенно ще намалее от 5,1 % от БВП през 2024 г. до 4,6 % през 2025 г., 4,0 % през 2026 г., 3,5 % през 2027 г. и 2,9 % през 2028 г.

Словения

Средносрочна макроикономическа позиция. През 2020 г. реалният БВП намалява с 4,2 %. След силен ръст от 8,2 % през 2021 г. реалният БВП нараства с 2,5 % през 2022 г. и с 1,6 % през 2023 г. Очаква се растеж от 2,3 % през 2024 г. и 2,6 % през 2025 г. Растежът през 2024 г. ще се дължи главно на публичното потребление и запасите.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции. Бюджетният дефицит намалява от 4,6 % през 2021 г. на 3,0 % от БВП през 2022 г. и 2,5 % през 2023 г. Предвижда се през 2024 г. и 2025 г. той да бъде съответно 2,8 % и 2,2 % от БВП. След като нарастват до 4,7 % от БВП през 2021 г. и до 5,4 % през 2022 г., държавните инвестиции намаляват незначително до 5,3 % от БВП през 2023 г. Предвижда се те да нараснат до 5,8 % от БВП през 2024 г., преди леко да намалеят до 5,4 % от БВП през 2025 г. От 2021 г. насам държавните инвестиции са по-големи от бюджетния дефицит.

Според оценките на Комисията през 2023 г. фискалната позиция е била рестриктивна и възлиза на 0,5 % от БВП в условия на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. осигурява рестриктивен принос в размер на 0,4 % от БВП към фискалната позиция. Това включва намалените с 0,3 % от БВП разходи за целевите извънредни мерки за подпомагане на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията. Нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи през 2023 г. е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, възлизат на 1,3 % от БВП през 2023 г. Инвестициите, финансирани на национално равнище, възлизат на 4,6 % от БВП през 2023 г., което представлява увеличение от 0,2 процентни пункта на годишна база в сравнение с 2022 г. Словения финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, включително публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийна сигурност, например в железопътната инфраструктура, възобновяемите енергийни източници и предотвратяването на природни бедствия, които са частично финансирани по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС.

Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция се очаква да бъде рестриктивна с 0,2 % от БВП през 2024 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните първични разходи на Словения, финансирани на национално равнище, се очаква да се увеличат с 5,6 % през 2024 г., което е над препоръчания максимален темп на растеж. Това крие риск да не бъдат напълно спазени препоръките на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните бюджетни разходи 37 за спешните мерки за енергийна подкрепа се оценяват на 1,4 % от БВП през 2023 г. и се очаква да бъдат 0,1 % през 2024 г. и 0,0 % през 2025 г. Ако съответните икономии се използват за намаляване на бюджетния дефицит, както се препоръчва от Съвета, тези прогнози предполагат фискална корекция от 1,3 % от БВП през 2024 г., докато нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, имат рестриктивен принос към фискалната позиция от 0,1 % от БВП през същата година. Предвижда се спешните мерки за енергийна подкрепа да бъдат прекратени възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. Това е в съответствие с препоръките на Съвета. Не се очаква обаче съответните икономии да бъдат използвани изцяло за намаляване на бюджетния дефицит. Това крие риск да не бъде спазена препоръката на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. финансираните на национално равнище публични инвестиции се очаква да се увеличат до 5,3 % от БВП през 2024 г. (от 4,6 % от БВП през 2023 г.). Това е в съответствие с препоръките на Съвета. На свой ред публичните разходи, финансирани с приходи от фондовете на ЕС, включително безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да останат стабилни с 1,3 % от БВП през 2024 г. (при 1,3 % от БВП през 2023 г.).

Предизвикателства, свързани с дълга, и средносрочна дългова позиция. Държавният дълг намалява от 79,6 % от БВП в края на 2020 г. до 74,4 % в края на 2021 г. В края на 2022 г. и 2023 г. той продължава да намалява съответно до 72,5 % и 69,2 % от БВП. Прогнозите са, че в края на 2024 г. и 2025 г. той ще бъде съответно 68,1 % и 66,4 %.

Като цяло анализът на устойчивостта на обслужването дълга показва средни рискове в средносрочен план. Според базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще се повиши до около 74 % от БВП до 2034 г. Базовата траектория на дълга е относително чувствителна към макроикономически сътресения. Според стохастичните прогнози, в които се симулира широк спектър от възможни временни сътресения на макроикономическите променливи, средно вероятно е съотношението на дълга да бъде по-високо през 2028 г., отколкото през 2023 г.

За цялостната оценка на устойчивостта на обслужването на дълга трябва да се вземат предвид и други фактори. От една страна, факторите, увеличаващи риска, са свързани с неотдавнашното повишаване на лихвените проценти и големия дял на държавния дълг, притежаван от чуждестранни лица. Освен това рисковете произтичат от жилищния сектор поради бързото поскъпване на жилищата. От друга страна, смекчаващите риска фактори включват стабилизирането на матуритета на дълга на високи равнища през последните години и относително стабилните източници на финансиране с диверсифицирана и голяма инвеститорска база и висок дял на дълга, притежаван от националната централна банка.

Освен това структурните реформи и инвестициите по линия на NextGenerationEU (NGEU)/Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години. Изпълнението на реформите и инвестициите, включени в плана за възстановяване и устойчивост на Словения, е в ход, но навременното му завършване изисква повече усилия.

Национална бюджетна рамка. Фискалният съвет на Словения е една от двете независими фискални институции в Словения и се занимава с наблюдение на спазването на фискалните правила и оценка на фискалната прогноза на правителството. В Словения е въведено фискално правило, насочено към структурното салдо, но няма правило за ограничаване на публичния дълг на национално равнище. Средносрочният бюджетен план е подробен и обхваща голяма част от държавното управление, но обвързващият характер на плана и връзката му с годишния бюджет не са особено силни: всяка година могат да се въвеждат нови данни за всички години, обхванати от плана, и годишните бюджети могат да се отклоняват от предварително приетите средносрочни планове.

Увеличаване на държавните инвестиции в отбраната. Въз основа на данните по КОФОГ, публикувани от Евростат, общият размер на държавните разходи за отбрана възлиза на 1,2 % от БВП през 2022 г. От тях държавните инвестиции в отбраната представляват 0,1 % от БВП през 2022 г., като остават непроменени в сравнение с 2019 г. Според предварителните прогнози, предоставени от Словения, инвестициите в отбраната ще се увеличат с 0,1 % от БВП през 2023 г. и с още 0,25 % през 2024 г.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка. На 16 май 2024 г. Словения предостави допълнителен съответен фактор, който не е посочен по-горе, а именно въздействието върху бюджета на наводненията през 2023 г. Това включваше незабавна помощ за засегнатите от наводненията и всеобхватни мерки за възстановяване, развитие и защита срещу наводнения и свлачища. Разходите, свързани с бедствия, са по-ниски от очакваното през 2023 г. и се очаква да съставляват 1,7 % от БВП през 2024 г. Според Словения мерките за възстановяване при бедствия за 2024 г. следва да се считат за еднократни 38 . Словения се позовава и на плановете на правителството да намали дефицита и дълга на сектор „Държавно управление“ през следващите години. Очаква се дефицитът да спадне под референтната стойност от 3 % от БВП през 2025 г. и да намалее допълнително до 1,9 % от БВП през 2027 г. Очаква се държавният дълг също да намалее през този период — от 69,2 % от БВП през 2023 г. до 64,3 % от БВП през 2027 г.

Словакия

Средносрочна макроикономическа позиция. През 2020 г. реалният БВП намалява с 3,3 %. След силен ръст от 4,8 % през 2021 г. реалният БВП нараства с 1,9 % през 2022 г. и с 1,6 % през 2023 г. Очаква се растеж от 2,2 % през 2024 г. и 2,9 % през 2025 г. Растежът през 2024 г. ще се дължи главно на запасите и общественото потребление.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции. Бюджетният дефицит намалява от 5,2 % от БВП през 2021 г. до 1,7 % през 2022 г., преди да нарасне до 4,9 % от БВП през 2023 г. Очаква се той да нарасне до 5,9 % през 2024 г. и да спадне леко до 5,4 % от БВП през 2025 г. След като през 2021 г. и 2022 г. държавните инвестиции възлизат на 3,1 % от БВП, през 2023 г. те се увеличават до 4,7 % от БВП. Очаква се те да намалеят до 4,1 % от БВП през 2024 г., след което да нараснат до 4,5 % от БВП през 2025 г.

Според оценките на Комисията през 2023 г. фискалната позиция е била експанзионистична и възлиза на 6,1 % от БВП в условия на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. осигурява експанзионистичен принос от 3,8 % от БВП към фискалната позиция. Това включва намалените с 0,2 % от БВП разходи за целевите мерки за спешна подкрепа на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията. Това включва и по-ниски разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (с 0,1 % от БВП). Експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище първични текущи разходи над средносрочния потенциален ръст на БВП следователно не се дължи на целевата спешна подкрепа за домакинствата и дружествата, които са най-уязвими от повишаването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. Експанзионистичното увеличение на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) се дължи главно на нецеленасочените спешни енергийни мерки, на постоянните увеличения на заплатите и социалните обезщетения в публичния сектор, на по-високите разходи за здравеопазване и на намаляване на ставките на ДДС за избрани изделия. В обобщение нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи през 2023 г. не съответства на препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, възлизат на 3,2 % от БВП през 2023 г. Инвестициите, финансирани на национално равнище, възлизат на 3,2 % от БВП през 2023 г., което представлява увеличение от 0,8 процентни пункта на годишна база в сравнение с 2022 г. Словакия финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, включително публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийна сигурност, като например инвестиции в енергийна инфраструктура и транспорт с нулеви емисии и енергийна ефективност на сградите, които са частично финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС.

Въз основа на оценките на Комисията се очаква фискалната позиция да бъде рестриктивна с 1,4 % от БВП през 2024 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните първични разходи на Словакия, финансирани на национално равнище, се очаква да се увеличат с 6,2 % през 2024 г., което е над препоръчания максимален темп на растеж. Това крие риск да не бъдат напълно спазени препоръките на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните бюджетни разходи за спешните мерки за енергийна подкрепа се оценяват на 2,1 % от БВП през 2023 г. и се очаква да бъдат 0,4 % през 2024 г. и 0,0 % през 2025 г. Ако съответните икономии се използват за намаляване на бюджетния дефицит, както се препоръчва от Съвета, тези прогнози предполагат фискална корекция от 1,7 % от БВП през 2024 г., докато нетните първични разходи 39 , финансирани на национално равнище, имат рестриктивен принос към фискалната позиция от 0,2 % от БВП през същата година. Не се предвижда спешните мерки за енергийна подкрепа да бъдат прекратени възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. Това крие риск да не бъде в съответствие с препоръките на Съвета. Освен това не се очаква съответните икономии да бъдат напълно използвани за намаляване на дефицита по бюджетния дефицит. Това също крие риск да не бъде спазена препоръката на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. финансираните на национално равнище публични инвестиции се очаква да намалеят до 3,0 % от БВП през 2024 г. (от 3,2 % от БВП през 2023 г.). Това намаляване се дължи на края на програмния период 2014—2020 г. на структурните фондове на ЕС, като средства по тази линия бяха на разположение до 2023 г. Това намаляване се дължи също и на отлагането на доставката на военно оборудване до 2025 г. Като се вземат предвид тези допълнителни фактори, се приема, че публичните инвестиции през 2024 г. са съобразени с препоръката на Съвета. На свой ред публичните разходи, финансирани от приходи от фондове на ЕС, включително безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да намалеят от 3,2 % от БВП през 2023 г. до 2,0 % от БВП през 2024 г. Това намаляване се дължи на края на програмния период 2014—2020 г. на структурните фондове на ЕС, като средства по тази линия бяха на разположение до 2023 г.

Предизвикателства, свързани с дълга, и средносрочна дългова позиция. Държавният дълг нараства от 58,8 % от БВП в края на 2020 г. до 61,1 % в края на 2021 г., след което намалява до 57,7 % от БВП в края на 2022 г. и 56,0 % в края на 2023 г. Очаква се той да нарасне до 58,5 % и 59,9 % съответно в края на 2024 г. и 2025 г.

Като цяло анализът на устойчивостта на обслужването на дълга показва високи рискове в средносрочен план. Според базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще се повишава непрекъснато през следващите години, като достигне около 106 % от БВП през 2034 г. Базовата траектория на дълга е чувствителна към макроикономически сътресения. Според стохастичните прогнози, в които се симулира широк спектър от възможни временни сътресения на макроикономическите променливи, средно вероятно е съотношението на дълга да бъде по-високо през 2028 г., отколкото през 2023 г.

За цялостната оценка на устойчивостта на обслужването на дълга трябва да се вземат предвид и други фактори. От една страна, увеличаващите риска фактори са свързани с отрицателната нетна международна инвестиционна позиция на Словакия. От друга страна, смекчаващите риска фактори са свързани със структурата на дълга. По-специално ниският дял на краткосрочния държавен дълг и фактът, че целият държавен дълг е деноминиран в евро (като по този начин се изключват валутните рискове), спомагат за намаляване на рисковете за устойчивостта на обслужването на дълга.

Освен това структурните реформи и инвестициите по линия на NextGenerationEU (NGEU)/Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години. Изпълнението на реформите и инвестициите, включени в плана за възстановяване и устойчивост на Словакия, е в ход, но навременното му завършване изисква повече усилия.

Оценка съгласно процедурата при макроикономически дисбаланси. Словакия изпитва макроикономически дисбаланси. По-специално Словакия е изправена пред уязвимостите, свързани с разходната конкурентоспособност, външния баланс, жилищния пазар и задлъжнялостта на домакинствата, и не са предприети мерки на политиките.

Национална бюджетна рамка. Съветът за бюджетна отговорност (СБО) на Словакия има широк мандат и широко медийно присъствие, но диалогът му с правителството и парламента не е особено силен. С Конституцията на Словакия и съпътстващите я закони се въвежда правило за балансиран бюджет в структурно отношение и правило за дълга, които обхващат държавното управление, както и правило за балансиран бюджет и правило за дълга, които се прилагат за местното самоуправление. Словакия също така разполага със средносрочна бюджетна стратегия, в която са очертани фискалните цели и средносрочните приоритети на правителството за период от три години и следва индикативен прозорец за текущо планиране. Като цяло Словакия разполага с доста стабилна национална фискална рамка.

Увеличаване на държавните инвестиции в отбраната. Въз основа на данните по КОФОГ, публикувани от Евростат, общият размер на държавните разходи за отбрана възлиза на 1,5 % от БВП през 2022 г. От тях държавните инвестиции в отбраната представляват 0,2 % от БВП през 2022 г., като остават непроменени в сравнение с 2019 г. Според предварителната информация, предоставена от Словакия, инвестициите в отбраната ще се увеличат благодарение на доставките на военно оборудване.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка. На 16 май 2024 г. Словакия предостави един допълнителен съответен фактор, който не е посочен по-горе, а именно неотдавнашното увеличение на разходите за лихви. Словакия също така потвърди ангажимента си да намалява номиналния дефицит с 1 процентен пункт годишно от 2025 г. нататък.

Финландия

Средносрочна макроикономическа позиция. През 2020 г. реалният БВП намалява с 2,4 %. След силен ръст от 2,8 % през 2021 г. реалният БВП нараства с 1,3 % през 2022 г., а след това намалява с 1,0 % през 2023 г. Очаква се да остане почти непроменен през 2024 г. и да отбележи ръст с 1,4 % през 2025 г. Растежът през 2024 г. ще се дължи главно на частното потребление и инвестициите.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции. Бюджетният дефицит намалява от 2,8 % през 2021 г. до 0,4 % от БВП през 2022 г., след което нараства до 2,7 % през 2023 г. Очаква се, че през 2024 г. ще бъде 3,4 %, а през 2025 г. — 2,8 %. През 2021 г. и 2022 г. държавните инвестиции възлизат на 4,2 % от БВП, а през 2023 г. леко намаляват до 4,0 %. Очаква се те да нараснат до 4,1 % от БВП през 2024 г., а след това да се увеличат до 4,5 % през 2025 г., като за пета поредна година, считано от 2021 г., ще бъдат по-големи от бюджетния дефицит.

Според оценките на Комисията през 2023 г. фискалната позиция е била експанзионистична и възлиза на 0,9 % от БВП в условия на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. осигурява експанзионистичен принос от 0,8 % от БВП към фискалната позиция. Това включва по-високи разходи за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (с 0,2 % от БВП). Следователно експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи през 2023 г. се дължи само частично на хората, бягащи от Украйна. Експанзионистичното нарастване на първичните текущи разходи, финансирани от държавата (без дискреционните мерки по отношение на приходите), беше обусловено и от продължаващото и бързо нарастване на цените и разходите — особено тези за закупувани услуги и разходите за персонал в местното самоуправление, както и от нарастването на разходите, свързани с готовността, които бяха предприети в отговор на агресивната война на Русия срещу Украйна. В обобщение нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи през 2023 г. не съответства на препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, възлизат на 0,4 % от БВП през 2023 г. Инвестициите, финансирани на национално равнище, възлизат на 4,0 % от БВП през 2023 г., което представлява намаление от 0,2 процентни пункта в сравнение с 2022 г. Финландия финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, включително публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийна сигурност, като например инфраструктура за енергия от възобновяеми източници и водород с ниски емисии, които са частично финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС.

Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция се очаква да бъде експанзионистична с 0,7 % от БВП през 2024 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните първични разходи на Финландия, финансирани на национално равнище, се очаква да се увеличат с 4,0 % през 2024 г., което е над препоръчания максимален темп на растеж. Това крие риск да не бъде в съответствие с препоръките на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните бюджетни разходи за спешните мерки за енергийна подкрепа се оценяват на 0,2 % от БВП през 2023 г. и се очаква да бъдат 0,0 % през 2024 г. и 2025 г. Ако съответните икономии се използват за намаляване на бюджетния дефицит, както се препоръчва от Съвета, тези прогнози ще доведат до фискална корекция от 0,2 % от БВП през 2024 г., докато нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, имат експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,7 % от БВП през същата година. Предвижда се спешните мерки за енергийна подкрепа да бъдат прекратени възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. Това е в съответствие с препоръките на Съвета. Не се очаква обаче съответните икономии да бъдат напълно използвани за намаляване на бюджетния дефицит. Това крие риск да не бъде спазена препоръката на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. финансираните на национално равнище публични инвестиции се очаква да се увеличат на 4,1 % от БВП през 2024 г. от 4,0 % от БВП през 2023 г. Това е в съответствие с препоръките на Съвета. На свой ред през 2024 г. се очаква публичните разходи, финансирани с приходи от фондовете на ЕС, включително безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, да останат стабилни и да възлизат на 0,4 % от БВП.

Предизвикателства, свързани с дълга, и средносрочна дългова позиция. Държавният дълг намалява от 74,7 % от БВП в края на 2020 г. до 72,6 % в края на 2021 г., след което постепенно се увеличава, като в края на 2022 г. възлиза на 73,5 % от БВП, а в края на 2023 г. — на 75,8 % от БВП. Очаква се той да нарасне до 80,5 % в края на 2024 г. и до 82,4 % от БВП в края на 2025 г.

Като цяло анализът на устойчивостта на обслужването на дълга показва високи рискове в средносрочен план. Според базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще се повишава непрекъснато до около 96 % от БВП до 2034 г. Базовата траектория на дълга е чувствителна на макроикономически сътресения. Според стохастичните прогнози, в които се симулира широк спектър от възможни временни сътресения на макроикономическите променливи, е много вероятно съотношението на дълга да бъде по-високо през 2028 г., отколкото през 2023 г.

За цялостната оценка на устойчивостта на обслужването на дълга трябва да се вземат предвид и други фактори. От една страна, увеличаващите риска фактори са свързани с неотдавнашното повишаване на лихвените проценти, дела на краткосрочния държавен дълг и рисковете от пазарите на недвижими имоти и жилища. От друга страна, смекчаващите риска фактори включват удължаването на матуритета на дълга през последните години, относително стабилните източници на финансиране (с диверсифицирана и голяма инвеститорска база) и много големия дял на дълга в евро.

Национална бюджетна рамка. Финландия въведе правило за балансиран бюджет в структурно отношение, обхващащо държавното управление, докато правилото за дълга се определя по-скоро чрез политическо споразумение. Правилата за балансиран бюджет, приети по силата на политическо споразумение, регулират също така органите на местното самоуправление и сектора на социалното осигуряване. Въведено е и обвързващо правило за разходите: в началото на парламентарния мандат правителството взема решение относно ограниченията на разходите и правилата, уреждащи процедурата, за целия четиригодишен мандат. Финландия разполага също така със средносрочна бюджетна стратегия, в която са очертани фискалните цели и средносрочните приоритети на правителството, която следва прозорец на текущо на планиране. Като цяло Финландия разполага с относително стабилна фискална рамка.

Увеличаване на държавните инвестиции в отбраната. Въз основа на данните по КОФОГ, публикувани от Евростат, общият размер на държавните разходи за отбрана възлиза на 1,3 % от БВП през 2022 г. От тях държавните инвестиции в отбраната представляват 0,3 % от БВП през 2022 г., което е с 0,1 процентни пункта повече, отколкото през 2019 г. Според предварителните прогнози, предоставени от Финландия, инвестициите, свързани с отбраната, ще се увеличат с около 0,5 % от БВП през 2024 г., което отразява значителни инвестиции, свързани с отбраната, както и заместващи инвестиции в отбранителни материали поради подпомагането на Украйна; според Финландия обаче част от тези инвестиции, макар и сравними с отбраната, вероятно ще бъдат включени в друг отдел на КОФОГ (а именно „Обществен ред и сигурност“).

Други фактори, изтъкнати от държавата членка. Анализът, представен в предходните раздели, вече обхваща съответните фактори, изложени от Финландия на 17 април 2024 г.

4.2.2.Държави членки, за които не могат да се вземат предвид съответните фактори

Белгия

Средносрочна макроикономическа позиция. През 2020 г. реалният БВП намалява с 5,3 %. След силен ръст от 6,9 % през 2021 г. реалният БВП нараства с 3,0 % през 2022 г. и с 1,4 % през 2023 г. Очаква се икономиката да отбележи ръст от 1,3 % през 2024 г. и 1,4 % през 2025 г. Растежът през 2024 г. ще се дължи главно на частното потребление и инвестициите.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции. От 2020 г. насам бюджетният дефицит е над 3 % от БВП; той намалява от 5,4 % от БВП през 2021 г. до 3,6 % от БВП през 2022 г., след което отново нараства до 4,4 % от БВП през 2023 г. Очаква се през 2024 г. да остане на равнище от 4,4 % от БВП, а през 2025 г. да нарасне до 4,7 % от БВП. Държавните инвестиции възлизат на 2,8 % от БВП през 2021 г., след което намаляват до 2,7 % през 2022 г. и нарастват до 2,9 % през 2023 г. Предвижда се те да нараснат допълнително до 3,1 % от БВП през 2024 г., а след това да намалеят незначително до 2,9 % през 2025 г.

Според оценките на Комисията през 2023 г. фискалната позиция е била експанзионистична с 0,7 % от БВП в условия на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. осигурява експанзионистичен принос от 0,4 % от БВП към фискалната позиция. Това включва намалените с 0,1 % от БВП разходи за целевите извънредни мерки за енергийна подкрепа на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията. Следователно растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи над средносрочния потенциален растеж на производството не се дължи на целенасочената подкрепа за домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията. Експанзионистичният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) се дължи на постоянното увеличаване на заплатите в публичния сектор и на социалните плащания като следствие от механизма за автоматично индексиране, на временното намаляване през 2023 г. на осигурителните вноски за сметка на работодателите и на нарастващите бюджетни разходи, свързани със застаряването на населението. В обобщение нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи през 2023 г. не съответства на препоръката на Съвета. През 2023 г. разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, възлизат на 0,3 % от БВП. През 2023 г. инвестициите, финансирани на национално равнище, възлизат на 2,8 % от БВП, което представлява увеличение от 0,1 процентни пункта в сравнение с 2022 г. Белгия финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, включително публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийна сигурност, като например инвестиции в железопътни и велосипедни инфраструктури, обновяване на обществени сгради и водородна инфраструктура, които са частично финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС.

Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция се очаква да бъде рестриктивна с 0,1 % от БВП през 2024 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните първични разходи на Белгия, финансирани на национално равнище, се очаква да се увеличат с 4 % през 2024 г., което е над препоръчания максимален темп на растеж. Това крие риск да не бъде в съответствие с препоръките на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните бюджетни разходи 40 за спешните мерки за енергийна подкрепа се оценяват на 0,4 % от БВП през 2023 г. и се очаква да бъдат 0 % от БВП през 2024 г. и 2025 г. Ако съответните икономии се използват за намаляване на бюджетния дефицит, както се препоръчва от Съвета, тези прогнози ще доведат до фискална корекция от 0,4 % от БВП през 2024 г., докато нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, имат рестриктивен принос към фискалната позиция от 0,1 % от БВП през същата година. Предвижда се спешните мерки за енергийна подкрепа да бъдат прекратени възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. Това е в съответствие с препоръките на Съвета. Не се очаква обаче съответните икономии да бъдат напълно използвани за намаляване на бюджетния дефицит. Това крие риск да не бъде спазена препоръката на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. финансираните на национално равнище публични инвестиции се очаква да се увеличат на 2,9 % от БВП през 2024 г. от 2,8 % от БВП през 2023 г. Това е в съответствие с препоръките на Съвета. На свой ред публичните разходи, финансирани от приходи от средства на ЕС, включително безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да останат стабилни и да възлизат на 0,3 % от БВП през 2024 г.

Предизвикателства, свързани с дълга, и средносрочна дългова позиция. Държавният дълг намалява от 111,9 % от БВП в края на 2020 г. до 107,9 % в края на 2021 г. и дори още повече до 104,3 % през 2022 г., преди да нарасне до 105,2 % в края на 2023 г. Прогнозите са, че в края на 2024 г. и 2025 г. той ще бъде съответно 105,0 % и 106,6 %.

Като цяло анализът на устойчивостта на обслужването на дълга показва високи рискове в средносрочен план. Според базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще остане около 119 % от БВП до 2034 г. Базовата траектория на дълга е чувствителна към макроикономически сътресения. Според стохастичните прогнози, в които се симулира широк спектър от възможни временни сътресения на макроикономическите променливи, е много вероятно съотношението на дълга да бъде по-високо през 2028 г., отколкото през 2023 г.

За цялостната оценка на устойчивостта на обслужването на дълга трябва да се вземат предвид и други фактори. От една страна, увеличаващите риска фактори са свързани с неотдавнашното повишаване на лихвените проценти, дела на краткосрочния дълг, високите брутни потребности от финансиране, големия дял на държавния дълг, държан от чуждестранни лица, и липсата на фискална координация между различните равнища на управление, като някои от федералните субекти показват специфични слабости. От друга страна, смекчаващите риска фактори включват удължаването на матуритета на дълга през последните години, което позволява по-постепенно прехвърляне на нарастващите лихвени проценти към обслужването на дълга, относително стабилните източници на финансиране с диверсифицирана и голяма база на инвеститори и пълната деноминация на държавния дълг в евро.

Освен това структурните реформи по линия на NextGenerationEU (NGEU)/Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години. Независимо от това, изпълнението на реформите и инвестициите, включени в плана за възстановяване и устойчивост на Белгия, е в ход.

Национална бюджетна рамка. Ефективността на средносрочното планиране в Белгия продължава да бъде слаба, а координацията между различните равнища на управление е ограничена. Висшият съвет по финанси (ВСФ) все още не функционира пълноценно. Ефективното прилагане на споразумението за сътрудничество между всички равнища на управление от 2013 г. относно определянето на многогодишни фискални планове и възлагането на задачата за наблюдение на спазването им на ВСФ остава непълно. Това затруднява наблюдението на спазването на изискванията и увеличава риска от отклонение от средносрочната фискална траектория. Фискалните правила в Белгия включват цели за разходите за здравеопазване на федерално равнище и строги правила, определени за органите на местното самоуправление. Въпреки че федералното равнище и регионите имат голям дял в разходите на държавното управление, съществуват малко официални правила, които регулират тези равнища, като основното изключение е неотдавнашната цел за разходите на Фландрия. В същото време Белгия пое ангажимент в своя план за възстановяване и устойчивост да извърши преглед на разходите.

Увеличаване на държавните инвестиции в отбраната. Въз основа на данните на КОФОГ 41 , публикувани от Евростат, общият размер на държавните разходи за отбрана възлиза на 1 % от БВП през 2022 г. От тях държавните инвестиции в отбраната представляват 0,1 % от БВП през 2022 г., като остават непроменени в сравнение с 2019 г.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка. На 17 май 2024 г. Белгия представи допълнителни съответни фактори, които не са посочени по-горе, а именно неотдавнашните усилия за увеличаване на публичните инвестиции за ускоряване на екологичния и цифровия преход (включително чрез изпълнението на МВУ) и за увеличаване на разходите за отбрана; въздействието на изключително високата инфлация върху публичните финанси, по-специално предвид механизмите за автоматично индексиране; и стъпки, целящи да подобрят устойчивостта на пенсионната система и да реформират данъчната система.

Испания

Средносрочна макроикономическа позиция. През 2020 г. реалният БВП намалява с 11,2 %. След силен ръст от 6,4 % през 2021 г. реалният БВП нараства с 5,8 % през 2022 г. и с 2,5 % през 2023 г. Очаква се растеж от 2,1 % през 2024 г. и 1,9 % през 2025 г. Растежът през 2024 г. е обусловен главно от частното потребление, и в по-малка степен от инвестициите.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции. От 2020 г. насам бюджетният дефицит е над 3 % от БВП; той намалява от 6,7 % през 2021 г. до 4,7 % от БВП през 2022 г. и 3,6 % през 2023 г. Предвижда се той да намалее допълнително до 3,0 % и 2,8 % от БВП съответно през 2024 г. и 2025 г. Държавните инвестиции леко нарастват от 2,7 % от БВП през 2021 г. до 2,8 % и 3,0 % съответно през 2022 г. и 2023 г. Очаква се през 2024 г. и 2025 г. те да възлизат на 3,1 %, което е повече от бюджетния дефицит през същите години.

През 2023 г. според оценките на Комисията фискалната позиция е била като цяло неутрална и възлиза на -0,2 % от БВП. Нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. осигурява рестриктивен принос към фискалната позиция от 0,3 % от БВП и е в съответствие с препоръката на Съвета. Рестриктивният принос на финансираните на национално равнище първични текущи разходи се дължи на намалените разходи за спешни мерки за подкрепа (целеви и нецелеви) за домакинствата и предприятията в отговор на покачването на цените на енергията (с 0,6 процентни пункта от БВП). Основните движещи сили на растежа на национално финансираните първични текущи разходи (без приходните мерки) са социалните обезщетения, различни от тези в натура, дължащи се на преоценката на пенсиите, и междинното потребление, дължащо се на разходите за отбрана. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, възлизат на 1,3 % от БВП през 2023 г. Национално финансираните инвестиции възлизат на 2,3 % от БВП през 2023 г., с годишно увеличение от 0,1 процентни пункта спрямо 2022 г. Испания финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, включително публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийна сигурност, като например набор от цифрови инструменти, PERTE за електрически и свързани превозни средства, нови места за професионално образование и обучение и инвестиции в областта на екологичния водород, които се финансират от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС.

Въз основа на оценките на Комисията фискалната позиция се очаква да бъде неутрална с 0,0 % от БВП през 2024 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните първични разходи на Белгия, финансирани на национално равнище, се очаква да се увеличат с 3,8 % през 2024 г., което е над препоръчания максимален темп на растеж. Това крие риск да не бъде в съответствие с препоръките на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните бюджетни разходи за спешните мерки за енергийна подкрепа се оценяват на 0,9 % от БВП през 2023 г. и се очаква да бъдат 0,2 % през 2024 г. и -0,1 % през 2025 г. Ако съответните икономии се използват за намаляване на бюджетния дефицит, както се препоръчва от Съвета, тези прогнози ще доведат до фискална корекция от 0,7 % от БВП през 2024 г., докато нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, имат рестриктивен принос към фискалната позиция от 0,3 % от БВП през същата година. Предвижда се спешните мерки за енергийна подкрепа да бъдат прекратени възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. Това е в съответствие с препоръките на Съвета. Не се очаква обаче съответните икономии да бъдат напълно използвани за намаляване на бюджетния дефицит. Това крие риск да не бъде спазена препоръката на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. финансираните на национално равнище публични инвестиции се очаква да се увеличат на 2,4 % от БВП през 2024 г. от 2,3 % от БВП през 2023 г. Това е в съответствие с препоръките на Съвета. На свой ред публичните разходи, финансирани от приходи от средства на ЕС, включително безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да нараснат до 1,6 % от БВП през 2024 г. (от 1,3 % от БВП през 2023 г.).

Предизвикателства, свързани с дълга, и средносрочна дългова позиция. Държавният дълг намалява от 120,3 % от БВП в края на 2020 г. до 116,8 % в края на 2021 г. и до 111,6 % през 2022 г. В края на 2023 г. той допълнително намалява до 107,7 %, а в края на 2024 г. и 2025 г. се очаква да намалее още повече (съответно до 105,5 % и 104,8 % от БВП).

Като цяло анализът на устойчивостта на обслужването на дълга показва високи рискове в средносрочен план. Според базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще се понижи леко преди да се повиши отново до около 113 % от БВП до 2034 г. Траекторията на дълга е чувствителна към макроикономически сътресения. Според стохастичните прогнози, в които се симулира широк спектър от възможни временни сътресения на макроикономическите променливи, е много вероятно съотношението на дълга да бъде по-високо през 2028 г., отколкото през 2023 г.

За цялостната оценка на устойчивостта на обслужването на дълга трябва да се вземат предвид и други фактори. От една страна, увеличаващите риска фактори са свързани с контекста на по-високите лихвени проценти предвид повишеното равнище на публичния дълг. От друга страна, смекчаващите риска фактори включват удължаването на матуритета на дълга през последните години, относително стабилните източници на финансиране, характеризиращи се с добре диверсифицирана и голяма инвеститорска база, и много големият дял на дълга, деноминиран в евро. Освен това „клаузата за закриване“, въведена с пенсионната реформа от 2023 г., ако бъде приложена изцяло, ще допринесе за преодоляване на появяващите се пропуски във фискалната устойчивост, свързани с публичните разходи за пенсии.

Освен това структурните реформи и инвестициите по линия на NextGenerationEU (NGEU)/Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години. Изпълнението на реформите и инвестициите, включени в плана за възстановяване и устойчивост на Испания, е в ход, но навременното му завършване изисква повече усилия.

Оценка съгласно процедурата при макроикономически дисбаланси. Испания вече не изпитва макроикономически дисбаланси.

Национална бюджетна рамка. Фискалният съвет на Испания (AIReF) има широк мандат и бързо се утвърди като надеждна независима институция. Националните фискални правила в Испания включват правилото за бюджетното салдо, правилото за дълга и правилото за националните разходи. С дезактивирането на общата клауза за дерогация в края на 2023 г. и неотдавнашното приемане на нови правила на равнището на ЕС Испания понастоящем се намира в преходен период, в който отново се прилагат нейните национални фискални правила. В своя национален план за възстановяване и устойчивост Испания се ангажира да извършва прегледи на разходите, изготвени от AIReF, и да ги интегрира в годишния бюджетен процес.

Увеличаване на държавните инвестиции в отбраната. Въз основа на данните по КОФОГ, публикувани от Евростат, общият размер на държавните разходи за отбрана възлиза на 1,1 % от БВП през 2022 г. От тях държавните инвестиции в отбраната представляват 0,4 % от БВП през 2022 г., което е с 0,2 процентни пункта повече, отколкото през 2019 г.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка. Анализът, представен в предходните раздели, вече обхваща съответните фактори, представени от Испания на 20 май 2024 г.

Франция

Средносрочна макроикономическа позиция. През 2020 г. реалният БВП намалява с 7,5 %. След силен ръст от 6,4 % през 2021 г. реалният БВП нараства с 2,5 % през 2022 г. и с 0,7 % през 2023 г. Очаква се растеж от 0,7 % през 2024 г. и 1,3 % през 2025 г. Растежът през 2024 г. ще се дължи главно както на частното, така и на публичното потребление.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции. От 2020 г. насам бюджетният дефицит е над 3 % от БВП; той намалява от 6,6 % от БВП през 2021 г. до 4,8 % от БВП през 2022 г., преди да нарасне до 5,5 % през 2023 г. Предвижда се той да намалее до 5,3 % през 2024 г. и до 5,0 % от БВП през 2025 г. Държавните инвестиции остават доста стабилни (малко над 4 % от БВП) между 2020 г. и 2023 г. Предвижда се през 2024 г. те да достигнат 4,3 % от БВП, а през 2025 г. да намалеят до 4,2 %.

Според оценките на Комисията през 2023 г. фискалната позиция е била рестриктивна — с 0,5 % от БВП — в условия на висока инфлация. Нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. осигурява рестриктивен принос към фискалната позиция от 0,3 % от БВП и е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, възлизат на 0,4 % от БВП през 2023 г. През 2023 г. инвестициите, финансирани на национално равнище, възлизат на 4,1 % от БВП, което представлява увеличение от 0,1 процентни пункта в сравнение с 2022 г. Франция финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, включително публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийната сигурност, като например за разработване и промишлено внедряване на решения за водород от възобновяеми източници и водород с малък въглероден отпечатък, проекти за иновации в областта на устойчивите селскостопански системи, рециклираните материали, иновативните сгради, цифровизацията и декарбонизацията на мобилността, както и инвестиции за топлинно обновяване на сгради, които частично се финансират от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС.

Въз основа на оценките на Комисията се очаква фискалната позиция да бъде рестриктивна с 1,1 % от БВП през 2024 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните първични разходи на Франция, финансирани на национално равнище, се очаква да се увеличат с 1,8 % през 2024 г., което е над препоръчания максимален темп на растеж. Това е в съответствие с препоръките на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните бюджетни разходи за спешните мерки за енергийна подкрепа се оценяват на 0,9 % от БВП през 2023 г. и се очаква да бъдат 0,2 % през 2024 г. и 0,0 % през 2025 г. Ако съответните икономии се използват за намаляване на бюджетния дефицит, както се препоръчва от Съвета, тези прогнози ще доведат до фискална корекция от 0,6 % от БВП през 2024 г., докато нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, имат рестриктивен принос към фискалната позиция от 1,0 % от БВП през същата година. Предвижда се спешните мерки за енергийна подкрепа да бъдат прекратени възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. Това е в съответствие с препоръките на Съвета. Освен това се очаква съответните икономии да бъдат напълно използвани за намаляване на дефицита по консолидирания държавен бюджет. Това също е в съответствие с препоръката на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. финансираните на национално равнище публични инвестиции се очаква да останат стабилни и да възлизат на 4,1 % от БВП през 2024 г. Това е в съответствие с препоръките на Съвета. На свой ред през 2024 г. се очаква публичните разходи, финансирани с приходи от фондовете на ЕС, включително безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, да останат стабилни и да възлизат на 0,4 % от БВП.

Предизвикателства, свързани с дълга, и средносрочна дългова позиция. Държавният дълг намалява от 113,0 % от БВП в края на 2021 г. до 111,9 % в края на 2022 г. и допълнително до 110,6 % в края на 2023 г. Предвижда се той да нарасне до 112,4 % и 113,8 % съответно в края на 2024 г. и 2025 г.

Като цяло анализът на устойчивостта на обслужването на дълга показва високи рискове в средносрочен план. Според базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще се повишава непрекъснато до около 139 % от БВП до 2034 г. Траекторията на дълга е чувствителна към макроикономически сътресения. Според стохастичните прогнози, в които се симулира широк спектър от възможни временни сътресения на макроикономическите променливи, е много вероятно съотношението на дълга да бъде по-високо през 2028 г., отколкото през 2023 г.

За цялостната оценка на устойчивостта на обслужването на дълга трябва да се вземат предвид и други фактори. От една страна, увеличаващите риска фактори са свързани с неотдавнашното повишаване на лихвените проценти, дела на краткосрочния държавен дълг, очакваното увеличение на брутните нужди от финансиране в средносрочен план и рисковете, свързани с условните задължения, произтичащи от частния сектор, включително чрез възможната материализация на държавните гаранции, отпуснати на дружества и самостоятелно заети лица по време на кризата с COVID-19. От друга страна, смекчаващите риска фактори включват удължаването на матуритета на дълга през последните години и относително стабилните източници на финансиране (с диверсифицирана и голяма инвеститорска база).

Оценка съгласно процедурата при макроикономически дисбаланси. Франция вече не изпитва макроикономически дисбаланси. По-специално мерките на политиките спомогнаха за намаляване на уязвимостите, които имаха трансгранично значение и бяха свързани с конкурентоспособността в условия на нисък растеж на производителността, но усилията трябва да продължат, докато все още съществуват уязвимости, свързани с високия държавен дълг.

Национална бюджетна рамка. Висшият съвет по публични финанси (ВСПФ) има сравнително тесен мандат, който се ограничава до издаване на становища относно правдоподобността на макроикономическите и бюджетните прогнози, залегнали в основата на годишните и многогодишните бюджетни документи, и тяхната съвместимост с целите на структурното салдо. С Конституцията на Франция и съпътстващите я закони се въведе правилото за балансиран бюджет в структурно отношение за държавното управление и правилото за балансиран бюджет за органите на местното самоуправление. Налице е и средносрочна бюджетна стратегия, с която се очертават фискалните цели и средносрочните приоритети на правителството за период от три до пет години. В миналото националните бюджетни цели, заложени в средносрочен план, са били преразглеждани или не са били изпълнявани, а фискалната корекция е била отлагана, което е отслабило връзката с годишните бюджети. Същевременно в своя план за възстановяване и устойчивост Франция се ангажира да извършва прегледи на разходите във връзка с годишния бюджет.

Увеличаване на държавните инвестиции в отбраната. Въз основа на данните по КОФОГ, публикувани от Евростат, общият размер на държавните разходи за отбрана възлиза на 1,8 % от БВП през 2022 г. От тях държавните инвестиции в отбраната представляват 0,3 % от БВП през 2022 г., като остават непроменени в сравнение с 2019 г.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка. На 22 май 2024 г. Франция представи допълнителни съответни фактори, които не са посочени по-горе, а именно ниската еластичност на данъчните приходи по отношение на БВП и в по-малка степен въздействието на преразглеждането на статистическата база, извършено от френския статистически институт.

Италия

Средносрочна макроикономическа позиция. След свиване от 9,0 % през 2020 г. реалният БВП отбелязва ръст от 8,3 % през 2021 г., 4,0 % през 2022 г. и 0,9 % през 2023 г. Очаква се растежът да бъде 0,9 % и през 2024 г., а през 2025 г. леко да се увеличи до 1,1 %. Растежът през 2024 г. ще се дължи главно на нетния износ и инвестициите.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции. От 2020 г. насам бюджетният дефицит е над 3 % от БВП; той намалява от 8,7 % през 2021 г. до 8,6 % от БВП през 2022 г. и 7,4 % през 2023 г. Данните за дефицита за периода 2020—2023 г. включват увеличаващото дефицита въздействие на данъчните кредити за жилищно обновяване 42 . Очаква се бюджетният дефицит да намалее до 4,4 % от БВП през 2024 г., след което леко да нарасне до 4,7 % от БВП през 2025 г. След като нарастват до 2,9 % от БВП през 2021 г., държавните инвестиции намаляват незначително до 2,7 % от БВП през 2022 г., след което се увеличават до 3,2 % през 2023 г., където се очаква да останат и през 2024 г. През 2025 г. се очаква те да достигнат 3,5 % от БВП.

Според оценките на Комисията през 2023 г. фискалната позиция е била леко експанзионистична и възлиза на 0,3 % от БВП в условия на висока инфлация. Нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. осигурява рестриктивен принос към фискалната позиция от 1,0 % от БВП и е в съответствие с препоръката на Съвета. Рестриктивният принос на финансираните на национално равнище първични текущи разходи се дължи най-вече на намалените разходи за спешни мерки за подкрепа (целеви и нецелеви) за домакинствата и предприятията в отговор на покачването на цените на енергията (с 1,4 процентни пункта от БВП). Пенсиите и намаляването на данъчно-осигурителната тежест бяха основните двигатели на нарастването на национално финансираните първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите). Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, възлизат на 0,8 % от БВП през 2023 г. През 2023 г. инвестициите, финансирани на национално равнище, възлизат на 2,9 % от БВП, което представлява увеличение от 0,3 процентни пункта в сравнение с 2022 г. Италия финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, включително публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийна сигурност, като например укрепване на интелигентните мрежи, изграждане на „Тиренската връзка“, разработване на системи за бърз масов транспорт, производство на водород на изоставени промишлени терени, бързи интернет връзки и цифровизация на публичната администрация, които са частично финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС.

Въз основа на оценките на Комисията се очаква фискалната позиция да бъде рестриктивна с 3,1 % от БВП през 2024 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните първични разходи на Италия, финансирани на национално равнище, се очаква да намалеят с 2,8 % през 2024 г., което е под препоръчания максимален темп на растеж. Въпреки това нетните разходи през 2023 г. са по-високи от очакваното към момента на изготвяне на препоръката (с 2,9 % от БВП). Поради това, тъй като препоръката за 2024 г. беше формулирана като темп на растеж, при оценката на съответствието също трябва да се вземе предвид базовият ефект от 2023 г. В случай че нетните разходи през 2023 г. са били същите като очакваните по време на препоръката, произтичащият от това темп на растеж на нетните разходи през 2024 г. би бил над препоръчания темп на растеж от 0,9 % от БВП. Поради това нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, се оценяват като изложени на риск да не съответстват напълно на препоръката. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните бюджетни разходи за мерките за енергийна подкрепа се оценяват на 1,0 % от БВП през 2023 г. и се очаква да бъдат 0,0 % през 2024 г. Ако съответните икономии се използват за намаляване на бюджетния дефицит, както се препоръчва от Съвета, тези прогнози ще доведат до фискална корекция от 1,0 % от БВП през 2024 г., докато нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, имат рестриктивен принос към фискалната позиция от 2,7 % от БВП през същата година. Последното обаче се дължи на рестриктивния принос на другите капиталови разходи от 3,2 % от БВП, който е свързан главно с гореспоменатото рязко намаляване на субсидиите, свързани с данъчни кредити за жилищно обновяване през 2024 г. В същото време приносът на нетните текущи първични разходи, финансирани от държавата, към фискалната позиция, който се влияе от постепенното прекратяване на настоящите мерки за енергийна подкрепа, се очаква да бъде експанзионистичен с 0,4 % от БВП, което показва, че икономиите от 0,8 % от БВП от тези настоящи мерки за енергийна подкрепа ще бъдат използвани изцяло за експанзионистични политики, увеличаващи нетните текущи разходи през 2024 г., включително за намаляване на данъчно-осигурителната тежест. Предвижда се спешните мерки за енергийна подкрепа да бъдат прекратени възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. Това е в съответствие с препоръките на Съвета. Не се очаква обаче съответните икономии да бъдат напълно използвани за намаляване на бюджетния дефицит. Това крие риск да не бъде в съответствие с препоръките на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. публичните инвестиции, финансирани на национално равнище, се очаква да достигнат 2,8 % от БВП през 2024 г. спрямо 2,9 % от БВП през 2023 г. 43 Това е в съответствие с препоръката на Съвета. На свой ред публичните разходи, финансирани с приходи от фондовете на ЕС, включително безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да намалеят до 0,8 % от БВП през 2024 г. (от 1,2 % от БВП през 2023 г.), главно във връзка с ReactEU.

Предизвикателства, свързани с дълга, и средносрочна дългова позиция. Държавният дълг намалява от 155,0 % от БВП в края на 2020 г. до 147,1 % в края на 2021 г., 140,5 % през 2022 г. и 137,3 % през 2023 г. След това се очаква той да нарасне до 138,6 % и 141,7 % от БВП съответно в края на 2024 г. и 2025 г.

Като цяло анализът на устойчивостта на обслужването на дълга показва високи рискове в средносрочен план. Според базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се повишава непрекъснато до около 168 % от БВП до 2034 г. Траекторията на дълга е чувствителна към макроикономически сътресения. Според стохастичните прогнози, които симулират широк спектър от възможни временни сътресения на макроикономическите променливи, съществува голяма вероятност съотношението на дълга да бъде по-високо през 2028 г., отколкото през 2023 г.

За цялостната оценка на устойчивостта на обслужването на дълга трябва да се вземат предвид и други фактори. От една страна, увеличаващите риска фактори са свързани с дела на краткосрочния държавен дълг. От друга страна, смекчаващите риска фактори включват структурата на дълга. По-специално основната част от държавния дълг все още се държи от местни кредитори. Освен това фактът, че държавният дълг е изцяло деноминиран в евро, изключва валутните рискове. Положителната нетна международна инвестиционна позиция на Италия допълнително смекчава фискалните рискове.

Освен това структурните реформи и инвестициите по линия на NextGenerationEU (NGEU)/Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години. Изпълнението на реформите и инвестициите, включени в плана за възстановяване и устойчивост на Италия, е в ход, но навременното му завършване изисква повече усилия.

Оценка съгласно процедурата при макроикономически дисбаланси. Италия изпитва макроикономически дисбаланси, след като през 2023 г. в нея бяха установени прекомерни макроикономически дисбаланси. По-специално Италия е изправена пред уязвимости, свързани с високия държавен дълг и слабия ръст на производителността в условията на нестабилност на пазара на труда и някои остатъчни слабости във финансовия сектор, които имат трансгранично значение.

Национална бюджетна рамка. Италианската парламентарна бюджетна служба (ПБС) има широк мандат и представлява пример за добра практика сред европейските независими фискални институции. ПБС е в непрекъснат диалог с правителството. С Конституцията на Италия и придружаващите я закони се въведе правило за балансиран бюджет в структурно отношение и правило за дълга на държавното управление, правило за разходите, което се прилага за държавното управление, и правило за балансиран регионален бюджет. Налице е и средносрочна бюджетна стратегия, с която се очертават фискалните цели и средносрочните приоритети на правителството за период от три години. Същевременно годишният бюджет е слабо обвързан със средносрочния план. В своя национален план за възстановяване и устойчивост Италия се ангажира да извършва ежегодни прегледи на разходите в периода 2023—2025 г.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка. Анализът, представен в предходните раздели, вече обхваща съответните фактори, представени от Италия на 17 май 2024 г.

Унгария

Средносрочна макроикономическа позиция. През 2020 г. реалният БВП намалява с 4,5 %. След силен ръст от 7,1 % през 2021 г. реалният БВП нараства с 4,6 % през 2022 г., а след това се свива с 0,9 % през 2023 г. Очаква се растеж от 2,4 % през 2024 г. и 3,5 % през 2025 г. Растежът през 2024 г. ще се дължи главно на частното потребление и инвестициите.

Средносрочна бюджетна позиция, включително инвестиции. От 2020 г. насам бюджетният дефицит е над 3 % от БВП; той намалява от 7,2 % през 2021 г. до 6,2 % от БВП през 2022 г., преди отново да нарасне — до 6,7 % от БВП — през 2023 г. Предвижда се през 2024 г. и 2025 г. той да бъде съответно 5,4 % и 4,5 % от БВП. След като нарастват до 6,3 % от БВП през 2021 г., държавните инвестиции намаляват до 5,4 % от БВП през 2022 г. и 5,1 % през 2023 г. Очаква се те да бъдат 4,6 % от БВП през 2024 г. и 4,7 % през 2025 г., като по този начин ще бъдат по-големи от дефицита по консолидирания държавен бюджет през последната година.

Според оценките на Комисията през 2023 г. фискалната позиция е била рестриктивна с 4,7 % от БВП в условия на висока инфлация. Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. осигурява рестриктивен принос в размер на 1,7 % от БВП към фискалната позиция. Нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи през 2023 г. е в съответствие с препоръката на Съвета. Важно е обаче да се отбележи, че това до голяма степен се дължи на много високото равнище на нетни разходи през 2022 г. в сравнение с 2023 г., включително нецелеви разходи в няколко области, които допринасят за макроикономически дисбаланси, финансирани от извънредни печалби и секторни данъци, наложени главно на дружествата в секторите на енергетиката, финансите и търговията на дребно. През 2023 г. инвестициите, финансирани на национално равнище, възлизат на 4,6 % от БВП, което представлява увеличение от 0,2 процентни пункта в сравнение с 2022 г. Унгария финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийната сигурност, като например подобрения на енергийната ефективност и цифровизация в секторите на здравеопазването и образованието. Унгария все още не е подала искане за плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Въз основа на оценките на Комисията се очаква фискалната позиция да бъде рестриктивна с 1,0 % от БВП през 2024 г. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните първични разходи на Унгария, финансирани на национално равнище, се очаква да се увеличат с 3,6 % през 2024 г., което е над препоръчания максимален темп на растеж. Въпреки това нетните разходи през 2023 г. са по-високи от очакваното към момента на изготвяне на препоръката (с 1,8 % от БВП). Поради това, тъй като препоръката за 2024 г. беше формулирана като темп на растеж, при оценката на съответствието също трябва да се вземе предвид базовият ефект от 2023 г. В случай че нетните разходи през 2023 г. са били същите като очакваните по време на препоръката, произтичащият от това темп на растеж на нетните разходи през 2024 г. би бил над препоръчания темп на растеж от 1,5 % от БВП. Поради това нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, се оценяват като изложени на риск да не съответстват напълно на препоръката. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. нетните бюджетни разходи за мерките за енергийна подкрепа се оценяват на 1,6 % от БВП през 2023 г. и се очаква да бъдат 0,9 % през 2024 г. и 0,4 % през 2025 г. Ако съответните икономии се използват за намаляване на бюджетния дефицит, както се препоръчва от Съвета, тези прогнози ще доведат до фискална корекция от 0,6 % от БВП през 2024 г., докато нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, имат рестриктивен принос към фискалната позиция от 1,9 % от БВП през същата година. Не се предвижда спешните мерки за енергийна подкрепа да бъдат прекратени възможно най-скоро през 2023 г. и 2024 г. Това крие риск да не бъде в съответствие с препоръките на Съвета. Очаква се обаче съответните икономии да бъдат напълно използвани за намаляване на дефицита по бюджетния дефицит. Това е в съответствие с препоръката на Съвета. Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. финансираните на национално равнище публични инвестиции се очаква да намалеят до 4,0 % от БВП през 2024 г. (от 4,6 % от БВП през 2023 г.). Това до голяма степен се дължи на съкращенията и отлаганията на национално финансирани инвестиционни проекти, обявени от органите с оглед на високите прогнозирани дефицити. Това крие риск да не бъде в съответствие с препоръките на Съвета. На свой ред публичните разходи, финансирани от приходи от фондове на ЕС, включително безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост, се очаква да нараснат до 1,7 % от БВП през 2024 г. от 0,8 % от БВП през 2023 г. Това увеличение се дължи на прогнозираното увеличаване на усвояването на финансирането по линия на политиката на сближаване на ЕС от програмния период 2020—2027 г. и по-високите разходи за инвестиции, подкрепени от Механизма за възстановяване и устойчивост.

Предизвикателства, свързани с дълга, и средносрочна дългова позиция. Държавният дълг намалява от 79,3 % от БВП в края на 2020 г. до 76,7 % в края на 2021 г. и 74,1 % в края на 2022 г., като през 2023 г. продължава да намалява до 73,5 %. След това се очаква да нарасне до 74,3 % през 2024 г., преди да намалее до 73,8 % в края на 2025 г.

Като цяло анализът на устойчивостта на обслужването дълга показва средни рискове в средносрочен план. Според базовата 10-годишна прогноза съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП ще се повиши до около 78 % от БВП през 2034 г. Траекторията на дълга е относително чувствителна към макроикономически сътресения. Според стохастичните прогнози, в които се симулира широк спектър от възможни временни сътресения на макроикономическите променливи, средно вероятно е съотношението на дълга да бъде по-високо през 2028 г., отколкото през 2023 г.

За цялостната оценка на устойчивостта на обслужването на дълга трябва да се вземат предвид и други фактори. От една страна, увеличаващите риска фактори са свързани със структурата на държавния дълг, особено с големите дялове на краткосрочния държавен дълг и на държавния дълг, държан в чуждестранна валута. Рисковете, свързани с условните задължения, произтичащи от банковия сектор, както и отрицателната нетна международна инвестиционна позиция на Унгария, създават допълнителни фискални рискове. От друга страна, смекчаващите риска фактори включват високия дял на държавния дълг в страната.

Освен това структурните реформи и инвестициите по линия на NextGenerationEU (NGEU)/Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), ако бъдат изцяло изпълнени, биха могли да окажат положително въздействие върху растежа на БВП през следващите години. Изпълнението на реформите и инвестициите, включени в плана за възстановяване и устойчивост на Унгария, е в голяма степен забавено поради значителни предизвикателства.

Оценка съгласно процедурата при макроикономически дисбаланси. Унгария изпитва макроикономически дисбаланси. По-специално Унгария е изправена пред уязвимости, свързани с ценовия натиск и нуждите от външно и държавно финансиране, въпреки че подобряващата се външна среда е смекчила някои краткосрочни рискове.

Национална бюджетна рамка. Независимата фискална институция на Унгария (Фискалният съвет) е сравнително малка организация с доста ограничен мандат. Понастоящем тя не участва в изготвянето на бюджетни прогнози, в изчисляването на разходите за планираните мерки на политиката или в последващите оценки на макроикономическите прогнози. Унгария има няколко национални фискални правила — едно правило за ограничаване на държавния дълг и две правила за балансиран бюджет. Правилото за намаляване на дълга налага ефективни ограничения върху годишните бюджети, но има някои проциклични характеристики, тъй като ограничава разходите и позволява увеличаване на данъците, когато растежът и инфлацията са по-ниски, и обратно. Правилото за многогодишния балансиран бюджет ограничава в по-малка степен годишните национални бюджети, тъй като целите на средносрочните планове могат да бъдат променяни два пъти годишно за всички години, обхванати от плановете. В своя национален план за възстановяване и устойчивост Унгария се ангажира да извършва прегледи на разходите като начин за повишаване на ефективността на публичните разходи и за намиране на допълнително фискално пространство за посрещане на нов натиск върху разходите.

Увеличаване на държавните инвестиции в отбраната. Въз основа на данните по КОФОГ, публикувани от Евростат, общият размер на държавните разходи за отбрана възлиза на 1,4 % от БВП през 2022 г. От тях държавните инвестиции в отбраната представляват 0,3 % от БВП през 2022 г., което е с 0,1 процентни пункта повече, отколкото през 2019 г. Според предварителните прогнози, предоставени от Унгария, се очаква разходите за отбрана да се доближат до 2 % от БВП през 2023 г.

Други фактори, изтъкнати от държавата членка. На 17 май 2024 г. Унгария представи допълнителен съответен фактор, който не е посочен по-горе, а именно, че първичното салдо се е подобрило значително през 2023 г., включително в структурно отношение.

5.Заключения

Бюджетният дефицит надхвърля референтната стойност от 3 % от БВП през 2023 г. в десет държави — членки на ЕС: Белгия, Чехия, Естония, Испания, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша и Словакия. Във всички тези държави членки, с изключение на Естония, бюджетните дефицити през 2023 г. са над, но не близо до референтната стойност.

За Естония дефицитът е над, но близо до референтната стойност през 2023 г..

Финландия има бюджетен дефицит, ненадвишаващ референтната стойност през 2023 г., но съобщава за планиран дефицит над, но близо до 3 % от БВП през 2024 г.; в прогнозата си Комисията също предвижда дефицит над, но близо до 3 % от БВП за 2024 г.

Словения има бюджетен дефицит, ненадхвърлящ референтната стойност по Договора през 2023 г., но съобщава за планиран дефицит над, но не близо до 3 % от БВП през 2024 г.; тъй като в прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се предвижда дефицитът за 2024 г. да бъде под 3 % от БВП, планираното нарушение на референтната стойност през 2024 г. по смисъла на член 126, параграф 3 от ДФЕС не се потвърждава за Словения.

Според прогнозата на Комисията бюджетните дефицити в Белгия, Естония, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша и Словакия се очаква да надвишат 3 % от БВП през 2025 г. Поради това дефицитите, които надвишават референтната стойност, се оценяват като не с временен характер — за Белгия, Естония, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша и Словакия. Обратното, за бюджетните дефицити в Чехия, Испания, Словения и Финландия понастоящем се очаква да не да надвишат референтната стойност през 2025 г., поради което прекомерните дефицити се оценяват като временни.

Надвишаването на референтната стойност се оценява като по изключение за Естония и не по изключение за Чехия, Малта, Полша, Словакия, Белгия, Франция, Италия, Унгария, Испания, Словения и Финландия.

Съответните фактори могат да бъдат взети предвид при отделните етапи на вземането на решение за наличието на прекомерен дефицит за държавите членки с държавен дълг под 60 % от БВП (Чехия, Естония, Малта, Полша и Словакия) и за държавите членки с държавен дълг над 60 % от БВП, ако дефицитът остава близо до референтната стойност и надвишаването на референтната стойност е временно (Словения и Финландия). Те могат да повлияят на оценката на спазването на критерия за дефицита като утежняващи или смекчаващи фактори, като значителните предизвикателства, свързани с дълга, се считат за основен утежняващ фактор.

Като цяло съответните фактори, разгледани в настоящия доклад, се оценяват като смесени за Малта, Полша и Финландия. Като цяло те се оценяват като смекчаващи за Чехия, Естония и Словения и утежняващи за Словакия.

Що се отнася до Словения и Финландия, предвид несигурността, свързана с планираните данни, както и факта, че според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. планираното нарушаване на референтната стойност през 2024 г. не е потвърдено за Словения, а за Финландия се предвижда дефицитът да остане близо до референтната стойност през 2024 г. и да спадне под нея през 2025 г., Комисията ще следи внимателно развитието на бюджета и ще направи нова оценка на ситуацията през есента.

За Чехия и Естония, като се вземат предвид съответните фактори, посочени от държавата членка, критерият за дефицит се оценява като изпълнен.

За Испания бюджетният дефицит, надвишаващ референтната стойност, е временен. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. се очаква дефицитът да бъде под референтната стойност през 2024 г. и 2025 г. без допълнителни мерки. Тъй като Испания няма да има нужда от допълнителни фискални корекции, за да намали дефицита си под референтната стойност, започването на процедура при прекомерен дефицит на този етап не би било целесъобразно. Във всеки случай Комисията ще продължи да следи развитието на бюджета в Испания и ще направи нова оценка на ситуацията през есента.

С оглед на тази оценка и след като разгледа становището на Икономическия и финансов комитет, създаден съгласно член 126, параграф 4 от ДФЕС, Комисията възнамерява да предложи през юли започване на процедури при прекомерен дефицит, като предложи на Съвета да приеме решение съгласно член 126, параграф 6 по отношение на Белгия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша и Словакия за установяване на наличието на прекомерен дефицит.

_________________

(1) Регламент (ЕС) 1467/97 на Съвета за ускоряване и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ L 209, 2.8.1997 г.), последно изменен с Регламент (ЕС) 2024/1264 на Съвета от 29 април 2024 г. (ОВ L, 2024/1264, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1264/oj).

(2) Регламент (ЕС) 2024/1263 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2024 г. за ефективна координация на икономическите политики и за многостранно бюджетно наблюдение и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета (ОВ L, 2024/1263, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2024/1263/oj).

(3) Директива (ЕС) 2024/1265 на Съвета от 29 април 2024 г. за изменение на Директива 2011/85/ЕС относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (ОВ L, 2024/1265, 30.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2024/1265/oj).

(4) Това е така до степента, в която новите правила вече се прилагат на практика. Някои елементи на изменения регламент все още не се прилагат, напр. заложеният от Съвета план за нетните разходи, който се споменава в контекста на съответните фактори, посочени в член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1467/97.

(5) При оценката на спазването на критерия за дълга съответните фактори винаги ще бъдат вземани предвид.

(6) В съответствие с член 17 от Регламент (ЕС) 2024/1264 планът за нетните разходи ще бъде определен в препоръката на Съвета за одобряване на националния средносрочен фискално-структурен план, който ще бъде представен от всяка държава членка и оценен от Комисията. Съгласно преходните разпоредби на член 36 държавите членки следва да представят своите първи национални средносрочни фискално-структурни планове до 20 септември 2024 г., освен ако държавата членка и Комисията не постигнат съгласие да удължат този краен срок с разумен период от време.

(7) Данните за съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП са представени в раздел 3.

(8) При липсата на данни, докладвани на Евростат в контекста на фискалната нотификация, източникът на планираните дефицити за 2024 г. е програмата за стабилност/конвергенция. В настоящия доклад всички засегнати държави членки, с изключение на Франция, представиха на Евростат своите планирани дефицити за 2024 г. в контекста на фискалната нотификация от пролетта на 2024 г.

(9) Евростат, Европейски показатели от 22 април 2024 г.

(10) Бюджетният дефицит на Румъния също надхвърля 3 % от БВП през 2023 г. и се планира да бъде над референтната стойност и през 2024 г. Румъния обаче не е обхваната в настоящия доклад, тъй като Съветът взе решение за наличието на прекомерен дефицит в Румъния на 3 април 2020 г. Последната препоръка на Съвета с цел преодоляване на прекомерния бюджетен дефицит в Румъния е от 18 юни 2021 г. Комисията препоръча днес на Съвета да приеме решение, с което да установи, че Румъния не е предприела ефективни действия в отговор на препоръката на Съвета от 18 юни 2021 г. (COM(2024) 597).

(11) Пълният набор от таблици, докладвани на Евростат от държавите членки, е на разположение на адрес: https://ec.europa.eu/eurostat/web/government-finance-statistics/excessive-deficit-procedure/edp-notification-tables .

(12) Препоръки на Съвета от 14 юли 2023 г.(от 2023/C 312/01 до 2023/C 312/27, ОВ C 312, 1.9.2023 г., стр. 1).

(13) Становища на Комисията относно проектите на бюджетните планове за 2024 г. от 21.11.2023 г. (от C(2023) 9501 final до C(2023) 9520 final), Становище на Комисията относно актуализирания проект на бюджетен план за 2024 г. на Словакия от 16.1.2024 г. (C(2024) 343 final) и Становище на Комисията относно актуализирания проект на бюджетен план за 2024 г. на Люксембург от 18.4.2024 г. (C(2024) 2626 final).

(14) Съобщение от 8 март 2023 г. относно насоки за фискалната политика за 2024 г. (COM(2023) 141 final). Вж. също съобщението „Проекти на бюджетни планове за 2024 г.: обща оценка“ (COM(2023) 900 final).

(15) Препоръка на Съвета от 12 април 2024 г. относно икономическата политика на еврозоната (ОВ C, С/2024/2807, 23.4.2024 г., ELI: http://data.europa.eu/eli/C/2024/2807/oj ).

(16) В същия контекст Съветът също така препоръча на държавите членки от еврозоната да разработят фискални стратегии за постигане на разумна средносрочна фискална позиция и да засилят устойчивостта на обслужването на дълга, където е необходимо, чрез решителна, диференцирана, постепенна и реалистична консолидация, съчетана с висококачествени публични инвестиции и реформи, по-специално с цел постигане на по-висок устойчив растеж и повишаване на устойчивостта на еврозоната спрямо бъдещи предизвикателства. Когато е необходимо, държавите членки следва да включат в тези стратегии мерки за допълнително повишаване на ефективността и качеството на публичните разходи и за подобряване на устойчивостта и адекватността на пенсионната и здравната система и на системата за дългосрочни грижи.

(17) В рамките на фискалната нотификация от пролетта на 2024 г. Франция не е представила на Евростат планиран дефицит за 2024 г. През април 2024 г. обаче Франция публикува програмата си за стабилност за периода 2024—2027 г., според която дефицитът за 2024 г. се планира да бъде 5,1 % от БВП.

(18) Както е докладвано на Евростат в рамките на фискалната нотификация от пролетта на 2024 г., като изключение прави само Франция, за която програмата за стабилност е съответният източник на планираните данни за 2024 г. (вж. бележка под линия 17).

(19) Както е докладвано на Евростат в рамките на фискалната нотификация от пролетта на 2024 г.

(20) Планираният дефицит за 2024 г., докладван на Евростат в рамките на фискалната нотификация от пролетта на 2024 г., възлиза на 3,5 % от БВП. Въпреки това в своята програма за стабилност, представена на 25 април 2024 г., Финландия преразгледа планирания си дефицит за 2024 г. леко надолу до 3,4 % въз основа на допълнителни мерки за фискална консолидация в размер на 1 % от БВП, които правителството се ангажира да осигури в допълнителен бюджет през пролетта на 2024 г.

(21) Както е докладвано на Евростат в рамките на фискалната нотификация от пролетта на 2024 г.

(22) Освен ако не е посочено друго, източникът на стойностите за 2024 г. и 2025 г., предоставени в настоящия доклад, е прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. (European Economy Institutional Papers 286).

(23) Вж. Съобщение на Комисията до Съвета „Насоки за фискалната политика за 2024 г.“ (COM(2023) 141 final). Вж. Съобщение на Европейската комисия от 1 февруари 2023 г. „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ (COM (2023) 62 final). Вж. Съобщение на Европейската комисия от 23 май 2022 г. „Европейски семестър за 2022 г. — пролетен пакет“ (COM(2022) 600 final).

(24) COM(2022) 600 final.

(25) Препоръки на Съвета от 14 юли 2023 г. — от 2023/C 312/01 до 312/27 (ОВ C 312, 1.9.2023 г., стр. 1).

(26) В ЕС бюджетните разходи за временните извънредни мерки за справяне с кризата, свързана с COVID-19, се оценяват като намалели от 3,3 % от БВП през 2020 г. и 2021 г. до 0,7 % през 2022 г. Мерките, свързани с пандемията, бяха преустановени през 2023 г. Разходите за хуманитарна помощ за бежанците, бягащи от агресивната война на Русия срещу Украйна — които бяха изрично споменати във фискалните препоръки, приети от Съвета през 2022 г. — не надхвърлят 0,1 % от БВП през 2023 г. в ЕС. Разходите за мерките за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на високите цени на енергията възлизаха на 1,2 % от БВП през 2022 г. и намаляха до 0,9 % от БВП през 2023 г. През 2024 г. се очаква въздействието върху бюджета да спадне до 0,2 % от БВП в ЕС.

(27) Допълнителни съображения, специфични за всяка държава, са разгледани в раздел 4.2.

(28)

В съответствие с член 2, параграф 1 от Регламент 1467/97 бюджетният дефицит се счита, че надхвърля референтната стойност по изключение в съответствие с член 126, параграф 2, второ тире, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), когато Съветът е установил наличието на сериозен икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло в съответствие с член 25 от Регламент (ЕС) 2024/1263 или при извънредни обстоятелства извън контрола на правителството, които оказват значително въздействие върху публичните финанси на съответната държава членка, в съответствие с член 26 от посочения регламент. През 2022 г. и 2023 г. икономическата активност в Естония се сви с 0,5 % и 3,0 %, което допринесе за увеличаване на бюджетния дефицит през 2023 г. Регламент (ЕС) 2024/1263 влезе в сила на 30 април 2024 г. и до момента не са започвани процедури по членове 25 и 26. Въпреки това Комисията счита, че извънредни обстоятелства извън контрола на правителството оказват значително въздействие върху публичните финанси на Естония, което оправдава разглеждането на надхвърлянето на референтната стойност на бюджетния дефицит като по изключение. Комисията счита, че този подход е оправдан, като се има предвид неотдавнашният преход към новосъздадената рамка. Това заключение обаче не представлява прецедент.

(29) COM(2024) 601, PO/2024/4130.

(30)

Що се отнася до останалите държави членки, брутният държавен дълг също надхвърля референтната стойност от 60 % в края на 2023 г. в Германия, Гърция, Хърватия, Кипър, Австрия и Португалия, като във всяка от тях съотношението е намаляло спрямо края на предходната година.

(31) COM(2024) 601, PO/2024/4130.

(32) Целта на фискалната позиция е да се оцени икономическият импулс, произтичащ от фискалните политики, както тези, които са финансирани на национално равнище, така и тези, които се финансират от бюджета на ЕС.

(33)

Съответният краен срок за докладване в програмата за предаване на ЕСС е t+12 месеца, който ще бъде удължен на t+11 месеца от септември 2024 г. Като се има предвид необходимостта Евростат да валидира и обработи данните, това означава, че данните стават публично достъпни през януари—февруари на година t+2.

(34) Анализът на устойчивостта на обслужването на дълга е актуализиран в съпоставка с доклада за фискалната устойчивост от 2021 г. (European Economy-Institutional Papers 171), като е отразена последната прогноза на Комисията. Вж. съобщението относно основните елементи на пакета за европейския семестър от пролетта на 2024 г. (COM (2024) 600 final) и препоръките на Комисията за препоръки на Съвета (COM(2024) от 601 до 627). За последната оценка от Комисията на държавите членки, засегнати от дисбаланси или прекомерни дисбаланси, вж. съответните задълбочени прегледи (SWD(2024) от 80 до 85 и от 100 до 105). За оценката на рисковете за устойчивостта на обслужването на дълга във всички държави членки, обсъдени в настоящия доклад, вж. приложенията относно анализа на устойчивостта на обслужването на дълга в докладите за държавите (SWD(2024) от 601 до 627).

(35) https://www.riigikogu.ee/tegevus/eelnoud/eelnou/a17529fc-9cd3-46a0-bc61-2f0ef5c7edb4/2024.-aasta-lisaeelarve-seadus/

(36) Към момента на публикуване на настоящия доклад между Националната статистическа служба на Естония и Евростат има обмен на информация относно времето на регистриране на военните разходи. Очаква се независимо решение от страна на Евростат по този въпрос.

(37) () Стойността представлява равнището на годишните бюджетни разходи за тези мерки, включително приходите и разходите и, когато е приложимо, след приспадане на приходите от данъци върху извънредните печалби на доставчиците на енергия.

(38) Според прогнозата на Комисията от пролетта на 2024 г. за Словения финансираните на национално равнище разходи за възстановяване след наводненията през август 2023 г. възлизат на 0,7 % от БВП.

(39) Този принос се измерва като промяната в първичните разходи на държавното управление, след приспадането на: i) допълнителното въздействие върху бюджета на дискреционните мерки по отношение на приходите, ii) еднократните разходи, iii) разходите за циклична безработица, както и iv) разходите, финансирани с безвъзмездна подкрепа (безвъзмездни средства) от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, спрямо средносрочния (10-годишен) среден темп на растеж на потенциалния БВП, изразен като съотношение към номиналния БВП.

(40) Стойността представлява равнището на годишните бюджетни разходи за тези мерки, включително приходите и разходите и, когато е приложимо, след приспадане на приходите от данъци върху извънредните печалби на доставчиците на енергия.

(41) Класификацията на функциите на държавното управление (КОФОГ) класифицира данните за държавните разходи от ЕСС според целта, за която се използват средствата.

(42) Вж. Евростат (2023 г.), Advice on recording of 2023 Superbonus IT+Advice+on+recording+of+2023+Superbonus.pdf (europa.eu) .

(43) При закръгляне до първия знак след десетичната запетая разликата във финансираните на национално равнище публични инвестиции между 2024 г. и 2023 г. е 0,0.