ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 12.3.2024

COM(2024) 126 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ И СЪВЕТА

Постигане на баланс по отношение на миграцията: подход, който е както справедлив, така и твърд

I.    ВЪВЕДЕНИЕ

Миграцията е европейско предизвикателство, което се нуждае от европейски отговор. Това е поука, която Европа не научи лесно. Бежанската криза от 2015 г. и други предизвикателства, които съществуват по различните външни граници на ЕС, разкриха недостатъците на остарелите и непълни закони на ЕС в областта на миграцията и убежището. Те показаха също колко сложно се управлява ситуация, която засяга държавите членки по различни начини и при която действията на една държава членка имат последици за останалите. Тези предизвикателства показаха също така, че миграцията е реалност в световен план, която може да бъде управлявана ефективно само ако работим съгласувано с нашите партньори по света.

При встъпването си в длъжност Комисията „Фон дер Лайен“ си постави за мисия да бъде създадена нова, трайна европейска рамка за управление на миграцията: рамка, която може да се справи с взаимозависимостта между държавите членки, да предложи подходящ отговор и да позволи на европейците да вярват, че миграцията се управлява по ефективен и хуманен начин, в съответствие с нашите ценности.

Това беше идеята зад Пакта за миграцията и убежището — широк набор от законодателни реформи. Четири години по-късно политическото споразумение, постигнато между Европейския парламент и Съвета относно тези реформи, поставя основите за справедливо, ефикасно и устойчиво управление на миграцията в дългосрочен план. Система, при която всяка държава — членка на ЕС, разполага с гъвкавостта да се справя с предизвикателствата, пред които е изправена, като същевременно нито една от тях не е оставена сама под натиск.

Това е важен момент. През последните четири години обаче ЕС и неговите държави членки се сблъскваха с редица нови и повтарящи се предизвикателства. Този път ситуацията се характеризираше с постоянни усилия за бързо посрещане на непосредствените нужди чрез оперативни и целенасочени действия. Като удържаше продължаващия и дори нарастващ натиск по различните миграционни маршрути, ЕС успя да покаже гъвкавостта, необходима за да се изправи пред сложни предизвикателства и да се справи с тях. По-конкретно ЕС бе силен и единен при защитата на външните си граници срещу инструментализирането на хората от страна на беларуския и руския режим. Той направи това, като същевременно възприе принципен и хуманен подход към хората, бягащи от войната на Русия срещу Украйна, както и по отношение на големия брой евакуации на афганистански граждани в държавите членки и постоянните усилия за презаселване, доказвайки надеждността си като континент, на който е гарантирана закрилата на нуждаещите се, и поемайки ролята си на фактор от глобално значение.

Този двоен подход, състоящ се в провеждане на устойчива структурна реформа успоредно с предприемането на целенасочени оперативни ответни действия, е това, което позволи на Европа да затвори страницата на разривите в миналото и да консолидира общ подход към управлението на миграцията и границите. В бъдеще двете направления трябва да останат неразделни: миграцията не е явление, което ще мине, и всичко сочи към това, че тя ще продължи да има силно присъствие и да заема доминиращо място в политическия дневен ред в бъдеще. Добре управляваната и организирана законна миграция може да бъде благоприятна възможност за европейските общества и икономики, включително чрез преодоляване на недостига на работна ръка, като същевременно действа като възпиращо на незаконната миграция.

Законодателните реформи ще имат трансформиращо въздействие, но то няма да бъде незабавно и системата никога не може да бъде изцяло предпазена от потенциални предизвикателства. Решаващата разлика обаче е, че ЕС вече е утвърдил един динамичен и общ подход на ЕС към миграцията. В резултат на това държавите — членки на ЕС, вече са по-добре подготвени от всякога да се справят с постоянно променящите се и сложни предизвикателства, като действат съвместно справедливо и твърдо.

В настоящото съобщение се разглеждат постиженията и напредъкът, отбелязани през последните четири години. В него се набелязват непосредствените приоритети за привеждане в действие на договореното и се разглеждат областите, в които е нужна допълнителна работа с цел допълване на новата система.

Историческото политическо споразумение, постигнато между Европейския парламент и Съвета относно Пакта за миграцията и убежището, внася коренни промени. То ще предостави на ЕС солидна правна основа за управление на миграцията по всеобхватен и интегриран начин. Единадесетте 1 взаимосвързани закона ще осигурят колективен подход с цел повишаване на сигурността на външните ни граници, справедлива и по-ефективна система на солидарност и отговорност, както и ефикасни процедури за предоставяне на убежище с по-добра закрила на нуждаещите се.

1.Промените, до които ще доведе Пактът

По-сигурни външни граници

Всички незаконни мигранти ще бъдат регистрирани и ще подлежат на скрининг на самоличността, сигурността и здравето. След скрининга процедурата на границата ще бъде задължителна за лицата, които е малко вероятно да се нуждаят от закрила, които представляват риск за сигурността или които се опитват да подведат органите. От всяка държава членка ще се изисква да разполага с капацитет за прием при подходящи условия на определен брой лица, търсещи убежище, докато траят процедурите. Ще се прилагат силни правни гаранции и непридружените ненавършили пълнолетие лица ще бъдат освободени от процедурата на границата, освен ако представляват заплаха за сигурността. Всички държави членки ще трябва да осигурят на границата независим мониторинг на основните права.

Като обезпечаваме сигурността на външните граници, за да контролираме пристигащите незаконни мигранти, ние ограничаваме последващото вторично движение и гарантираме едно от най-ценените права на гражданите на ЕС — правото на движение в рамките на Шенгенското пространство без контрол на вътрешните граници. Като гарантираме бързото връщане на лицата, отхвърлени в рамките на процедурата на границата, изпращаме ясно послание, че новата европейска система няма да търпи злоупотреби.

И накрая, ЕС ще разполага със специална правна уредба за справяне със ситуации на криза, включително инструментализиране: в нов правен инструмент ще бъде предвидена стабилна и предвидима рамка на равнището на Съюза за управление на ситуации на криза, със засилен компонент за солидарност, който гарантира, че всички нужди на съответната държава членка ще бъдат задоволени. Дерогациите с цел справяне със специфичната ситуация, която представлява инструментализирането, ще предоставят на държавите членки солидни и целенасочени средства за защита на външните ни граници, като същевременно се запазят достъпът до убежище и зачитането на основните права.

Бързи и ефикасни процедури за предоставяне на убежище и за връщане с по-силни индивидуални гаранции

Новите правила ще въведат по-ефективни процедури за предоставяне на убежище с по-кратки срокове и по-строги правила за молбите, подадени с цел злоупотреба, и последващите молби. ЕС ще има възможност да разполага със списъци на сигурни трети държави и сигурни държави на произход, които ще се използват заедно с националните списъци. Тези по-строги правила са балансирани със значителни гаранции за правата на физическите лица, включително безплатни правни консултации по време на всички процедури, като се обръща специално внимание на уязвимите групи, включително непридружените ненавършили пълнолетие лица, както и семействата с деца. Новите задължения във всички правни актове ще гарантират, че за непридружените деца бързо се назначава представител, който да се грижи за висшия им интерес.

Новите правила ще увеличат сближаването между държавите членки по отношение на това кои лица отговарят на условията за получаване на статут на бежанец или по отношение на качеството на условията на приемане. Общоевропейските стандарти за условията на приемане ще включват по-ранен достъп до пазара на труда, по-добър достъп до образование за децата мигранти и закрила на уязвимите лица. Същевременно ще се повиши готовността на държавите членки за ефективно управляване на системите им за приемане. Договорени бяха също така по-хармонизирани общи критерии за предоставяне на международна закрила, разясняващи правата и задълженията на лицата, на които е предоставена международна закрила. Пълноценната Агенция на ЕС в областта на убежището разполага с нови инструменти за подпомагане на държавите членки при постигането на по-голямо сближаване на практиките в областта на убежището и приемането. Новият механизъм за мониторинг на Агенцията ще ѝ позволи да наблюдава оперативното и техническото прилагане на новата правна уредба.

Справедлива и по-ефективна система на солидарност и отговорност

За първи път Съюзът ще разполага с постоянен механизъм за солидарност, който гарантира, че нито една държава членка, която е подложена на натиск, не бива оставена да се справя сама и че всеки допринася. Държавите членки ще се подкрепят взаимно с човешка солидарност (преместване или компенсиране в случай на вторични движения), оперативна подкрепа и финансов принос, включително за проекти в трети държави. Държавите членки избират вида солидарност, който желаят да предоставят, въз основа на задължителен коефициент на разпределение. Солидарните приноси могат да бъдат заделени за държавите членки, които са изправени пред значителен брой пристигащи след операции по търсене и спасяване.

Правилата за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, са подсилени: добавен е нов критерий за компетентност за дипломите, а критериите, свързани със семейството, са подсилени. Новите правила за прекратяване ще създадат по-балансирана компетентност за молбите, обработвани от държавата членка на първо влизане в рамките на процедурата на границата. В случай на вторични движения връщането на лица в компетентната държава членка също ще бъде по-ефикасно.

Системата ще включва ефективни правила за откриване и предотвратяване на вторични движения, като например факта, че целият набор от материални условия на приемане ще се предоставя само в компетентната държава членка. Новите правила също така ограничават възможността за прекратяване или прехвърляне на компетентността между държавите членки, като по този начин не позволяват на кандидата да избере коя държава членка е компетентна да разгледа молбата.

Модернизираната обща база данни Евродак ще подпомогне прилагането на новите политики в областта на убежището, презаселването, временната закрила и връщането. Базата данни ще помогне също на държавите членки да откриват вторичните движения и да предприемат действия по отношение на тях.

2.Превръщане на Пакта в реалност

Ефективността на тази нова правна уредба зависи от нейното въвеждане и прилагане. Това включва транспонирането и прилагането на ново законодателство, нова или модернизирана инфраструктура, нови системи и засилено финансово планиране. Комисията ще подпомогне подготовката на държавите членки с финансови средства, анализ на пропуските, мониторинг и допълнителна подкрепа от страна на агенциите на ЕС. От съществено значение е двете години до започването на прилагането на Пакта да бъдат използвани добре.

Комисията започна подготовка за изпълнението на Пакта и за привеждането му в действие. До месец юни 2024 г. Комисията ще представи общ план за изпълнение, в който ще бъде определен пътят напред посредством пътна карта, график и основни етапи за действията на ЕС и на национално равнище. В плана ще бъдат посочени пропуските и оперативните действия, необходими, за да се гарантира, че всички държави членки ще въведат правния и оперативния капацитет, който е нужен за успешното започване на прилагането на новото законодателство до 2026 г.

В съответствие с логиката на Пакта всяка държава членка трябва да очертае тази работа в рамките на стратегически подход към управлението на миграцията и убежището на национално равнище. Всички държави членки ще трябва да предприемат мерки, за да бъдат готови за изпълнението на Пакта, но не всички са изправени пред едни и същи предизвикателства. Планът за изпълнение на Комисията ще включва специфични за всяка държава анализи на пропуските, които могат да послужат на държавите членки като основа за изготвянето на техни собствени национални планове за изпълнение. Държавите членки ще трябва също така да разработят национални стратегии, които след това ще образуват основата за петгодишна европейска стратегия за управление на убежището и миграцията, която ще бъде изготвена от Комисията в срок от 18 месеца след влизането на новите правила в сила.

Ефективното осъществяване на успешен преход ще бъде основен общ приоритет за следващите две години. Подкрепата от ЕС ще включва техническа, оперативна и финансова подкрепа, както и подкрепа, предоставяна от Комисията и от агенциите на ЕС. Що се отнася до финансирането, наличен е значителен по размер финансов пакет, допълнен от наличното финансиране в резултат на предстоящия междинен преглед на съществуващите програми по линия на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) и по линия на Инструмента за управление на границите и визите (ИУГВ), както и допълнителните 2 милиарда евро от междинното преразглеждане на многогодишната финансова рамка, заделени за подпомагане на изпълнението на Пакта.

Докато европейските институции и държавите членки се опитваха да изготвят тази нова правна уредба, те работеха усилено, за да реагират незабавно на редица нови и повтарящи се предизвикателства.

По този начин ЕС разшири своя набор от инструменти за възпиране и предотвратяване на незаконните движения и контрабандата на мигранти, но също така и за реагиране на променящите се модели на миграционната дейност още при възникването им. Благодарение на редица подобрения, направени през последните няколко години, ЕС е по-добре оборудван и подготвен да се справя с ежедневното управление на миграцията, както и с извънредни и неочаквани предизвикателства.

1.Подход, основан на целия маршрут

Едно от основните нововъведения през последните години беше насочването на вниманието към подход, основан на целия маршрут, за да се отговори на смесените движения на бежанците и мигрантите, като се вземе под внимание целият спектър от ситуации, в които могат да се окажат хората, и се предприемат действия по отношение на тези ситуации съвместно с държавите на произход и на транзитно преминаване.

Комисията изготви четири плана за действие на ЕС — съсредоточени върху маршрутите през Западните Балкани, Централното Средиземноморие, Атлантическия океан/Западното Средиземноморие и Източното Средиземноморие — за да даде насоки за колективни оперативни действия по тези маршрути. Плановете за действие съдържат поредица от действия, които днес или са вече изпълнени, или са изцяло в процес на изпълнение. Този по-целенасочен и координиран подход подобри реакцията и гъвкавостта на Съюза в контекста на променящите се предизвикателства чрез широк набор от краткосрочни и средносрочни мерки.

Плановете за действие на ЕС са съобразени с особеностите на всеки маршрут и засилват подкрепата на ЕС за държавите членки, които са подложени на миграционен натиск, и за държавите партньори, включително чрез работата на агенциите на ЕС, с действия за намаляване на незаконната и опасна миграция.

Уникалната добавена стойност от този подход е работата да се съсредоточи върху приоритетните мерки и да се гарантира тяхното последователно проследяване, като същевременно се използва пълният набор от свързани с политиката и оперативни инструменти, които са на разположение на ЕС.

2.Подсилено управление на външните граници

ЕС работи много старателно, стъпка по стъпка за подобряване на управлението на външните си граници. Технологичният напредък бе съпътстван от основно преразглеждане на начина, по който държавите — членки на ЕС, споделят информация за управлението на границите.

За да се подобри разбирането на променящите се предизвикателства, свързани с миграцията и сигурността по границите, Комисията работи в тясно сътрудничество с държавите членки и агенциите с цел развиване на обща ситуационна осведоменост на ЕС. От 2021 г. насам модернизираната Европейска система за наблюдение на границите (EUROSUR) дава на националните органи актуална и изчерпателна представа за положението по външните граници на ЕС. Тя позволява на държавите членки да обменят информация помежду си, с Frontex и със съседните държави.

В отговор на нарастващия брой незаконно пристигащи беше засилена работата по подробния план за подготвеност и кризи в областта на миграцията, за да се подобрят ранното откриване и наблюдението на миграционните тенденции, като вниманието е насочено към областите, пораждащи безпокойство за държавите членки, с подробен анализ и обмен на информация, за да се подпомогне предвиждането на нови случаи на натиск по външната граница.

Създаването на всеобхватна и ефикасна ситуационна осведоменост не спира обаче на външните граници на ЕС. От основно значение е да има тясно сътрудничество и партньорство със съседните държави и държавите партньори. През настоящия мандат бе постигнато много, включително 17 действащи работни договорености на Frontex и 5 споразумения за статута. Систематично се включват гаранции за основните права. Понастоящем има над 500 служители за връзка в трети държави, които действат в рамките на обща мрежа на ЕС. Ролята им е да събират и споделят информация, която е от съществено значение за изграждането на европейско равнище на обща картина за ситуацията.

Нов златен стандарт за управлението на границите

ЕС продължи усилията си за въвеждане на най-напредналата в технологично отношение система за управление на границите в света. Модернизираната Визова информационна система ще запълни пропуските в информацията за сигурността чрез по-добър обмен на информация между държавите членки. От март 2023 г. обновената Шенгенска информационна система предоставя на националните органи по-пълна и надеждна информация за хората с цел подобряване на сигурността и управлението на границите.

Тази година ще бъде много важна и за стартирането на рамката за оперативна съвместимост, която ще позволи всички ключови информационни системи да бъдат свързани. Това е от съществено значение за запълването на всички съществуващи пропуски, които могат да бъдат използвани от престъпниците, успяващи да избегнат да бъдат разкрити чрез използване на фалшиви самоличности. Първият градивен елемент — Системата за влизане/излизане за регистриране на пътуващи лица от трети държави — ще започне да функционира през есента. Скоро след това тя ще бъде последвана от ETIAS — системата за разрешаване на пътуванията за лица, освободени от задължението за притежаване на виза. Когато тези системи бъдат съчетани с новата база данни Евродак, ще имаме пълен поглед върху това кой влиза в ЕС. Ако бъде установена заплаха за сигурността, дадено лице ще бъде задържано или върнато в държавата му на произход.

Увеличен оперативен капацитет по външните граници

През последното десетилетие външните граници на ЕС постепенно бяха укрепени чрез разполагането на персонал от агенциите на ЕС, който имаше за цел да окаже подкрепа на държавите членки. Със своя подсилен мандат Frontex успя да оказва по-добра подкрепа на държавите членки при управлението на външните им граници в съответствие с европейското интегрирано управление на границите.

Днес в постоянния корпус работят 2650 служители на граничната и бреговата охрана, за да помагат на държавите членки при граничните проверки, операциите по връщане и наблюдението на границите. От съществено значение е да продължи подкрепата за Агенцията, за да се гарантира, че тя може да изпълни изцяло своя мандат, включително да осигури 10 000 служители на граничната и бреговата охрана в постоянния корпус до 2027 г. За да се постигне това, сега е жизненоважно Frontex, държавите членки и Комисията да изпълнят плана за действие, който придружаваше оценката на Регламента за европейската гранична и брегова охрана. Експерти от агенциите на ЕС, като Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, Европол, Frontex и Евроюст, са изпратени на работа в ключови входни пунктове, за да помагат на националните органи при установяването на самоличността на лицата, които влизат в Съюза.

Новите пилотни проекти по ключови външни граници (България — Турция, Румъния — Сърбия) подсилиха управлението на външните граници, засилиха сътрудничеството със съседните държави и осигуриха бързи процедури за предоставяне на убежище и за връщане. Те вече дават осезаеми резултати — България например удвои капацитета си да приема служители от постоянния корпус на Frontex от 124 на 264 души. Аналогично от март 2023 г. насам са проведени над 400 съвместни патрулни мисии между Румъния и Сърбия, които допринасят за успешното управление на външната граница на Румъния със Сърбия. Действието и на двата проекта бе удължено отвъд първоначалния период на изпълнение (март—октомври 2023 г.). Като се опират на това, България и Румъния ще развият тази работа в дългосрочно сътрудничество с цел стимулиране на управлението на границите и миграцията и двете държави подписаха за тази цел рамки за сътрудничество. Този успешен опит може да послужи като база за по-широки рамки за сътрудничество, включително на регионално равнище.

Подобряване на сътрудничеството по морските граници

Поне от средата на 90-те години на ХХ век хиляди лица са преминали Средиземно море с лодка всяка година, за да се опитат да потърсят убежище или да мигрират в Европа, в резултат на което през последните години Средиземно море се превърна в място, където губят живота си все повече мигранти. За управлението на тази брегова ивица с дължина 46 000 км е нужно засилено сътрудничество между всички участници, за да се гарантира спасяването на човешки живот.

Държавите — членки на ЕС, провеждат мащабни спасителни операции за предотвратяване на загубата на човешки живот в морето, подпомагани през годините от поредица от морски операции на европейската гранична и брегова охрана. При все това постоянното сваляне на брега на спасени мигранти в някои крайбрежни държави от ЕС в резултат както на национални, така и на частни операции, оказва значително въздействие върху техните системи за убежище, миграция и управление на границите.

Предоставянето на помощ на всички бедстващи в морето лица е задължение съгласно международното право. Европейската комисия няма официална роля в координирането на операциите по търсене и спасяване или в определянето на безопасно място за сваляне на брега на лицата, на които се оказва помощ, тъй като това са въпроси от национална компетентност. Комисията продължава обаче да насърчава по-структурното сътрудничество в тази област, а именно чрез Европейската група за контакт по въпросите на търсенето и спасяването, създадена през 2021 г. като платформа за структуриран диалог между държавите — членки на ЕС, асоциираните към Шенген държави и други съответни заинтересовани страни относно прилагането на правната уредба и развиващата се практика в областта на търсенето и спасяването.

Държавите — членки на ЕС, не са единствените държави, които граничат със Средиземно море, поради което бяха увеличени усилията за взаимодействие с третите държави от Северна Африка, за да поемат част от отговорността за предотвратяването на загубата на човешки живот в морето. Финансирането от ЕС подпомогна предоставянето на експертен опит, оборудване и обучение, както и изграждането на капацитет на ключови органи като мобилния център за координация на спасяването в открито море в Либия. На Либия бяха доставени плавателни съдове за търсене и спасяване, а предоставените на Тунис двигатели и резервни части помогнаха за поддържането на 17 лодки, използвани от бреговата охрана, наред с осигуряването на радарни и комуникационни системи. Оборудването се допълва от обучение: това включва използване на концепцията на Международната организация по миграция за „хуманитарно управление на границите“, за да бъде насърчен основан на правата на човека подход към управлението на границите в Египет, и обучение и наблюдение в областта на правата на човека за министерството на вътрешните работи и граничната охрана на Либия. Предстоящата работа включва академия за обучение в Либия и разработване на учебна програма за тунизийския персонал. Всички финансирани от ЕС програми, свързани с миграцията, се следят внимателно, включително чрез външна оценка, а независимата система за мониторинг, която вече е осигурена за Либия, ще бъде допълнително подсилена на други места в Северна Африка, за да се наблюдава изпълнението, включително спазването на правата на човека.

Основната част от действията на ЕС за справяне с преминаванията по море беше да се работи за предотвратяване на незаконните заминавания — чрез комбинация от борба с контрабандата на мигранти, преодоляване на първопричините за незаконната миграция в държавите на произход и на транзитно преминаване, обширни информационни кампании за информиране за смъртоносните рискове, свързани с преминаването с лодка, и предоставяне на надеждни алтернативи за възможности за законна миграция. Подобрената система за връщане и по-голямото сътрудничество с трети държави в областта на обратното приемане също действат като силен възпиращ фактор за незаконните преминавания по море.

Пактът ще предостави друга част от решението. Спецификата на пристигащите лица след операции по търсене и спасяване е добре взета под внимание в новото законодателство. По-конкретно новата рамка за солидарност ще гарантира, че натискът от пристигащите след операции по търсене и спасяване лица няма да бъде поеман несъразмерно само от средиземноморските държави. За справянето със сложните реалности в Средиземноморието обаче са нужни постоянни усилия от страна на всички участници — както за намаляване на пространството, в което действат контрабандистите, така и за прекратяване на ненужната загуба на човешки живот.

3.Борба с престъпните мрежи, които извършват контрабанда на мигранти

Над 90 % от незаконните мигранти пристигат в ЕС с помощта на лица, извършващи контрабанда на мигранти. Престъпните организации извличат огромни печалби от това, че излагат живота на хората на риск по време на опасни пътувания. След това незаконните мигранти са изправени пред перспективата за несигурно съществуване и риска от по-нататъшна експлоатация. В речта си за състоянието на Съюза през 2023 г. председателят Фон дер Лайен призова за укрепване на всички инструменти, с които разполага ЕС, за да се противодейства ефективно на контрабандата на мигранти.

В пакета за борба с контрабандата 2 от ноември 2023 г. Комисията предложи да се актуализира 20-годишната правна рамка, като се определи престъплението контрабанда на мигранти и се увеличат санкциите. Нейните предложения също така ще подобрят управлението на ЕС в областта на контрабандата, като ще засилят ролята на Европол и междуведомственото сътрудничество в борбата с контрабандата на мигранти. Подсилването на Европейския център за борба с контрабандата на мигранти с помощта на постоянно командировани служители за връзка, включително от Евроюст, ще доведе до съществена промяна в капацитета на Европол да подпомага операциите и разследванията на държавите членки на място.

Успоредно с това беше поставено началото на Световен алианс за борба с контрабандата на мигранти с призив за действие. Основните му направления на работа са предотвратяване на превръщането на хора в жертва на контрабандистите чрез засилено управление на границите, информационни кампании и нов акцент върху цифровите аспекти на контрабандата; действия в отговор на контрабандата чрез координирано правоприлагане и гарантиране на изземването на печалбите от престъпна дейност; и преодоляване на първопричините за незаконната миграция чрез подпомагане на достъпа до качествено образование, създаване на устойчиви икономически възможности и достойни работни места, както и предоставяне на повече законни алтернативи с цел демотивиране на незаконните заминавания. През 2024 г. ще се проведат специални експертни срещи по тези въпроси.

Тази работа се основава на обновения план за действие срещу контрабандата на мигранти (2021—2025 г.), който разкри нови възможности за сътрудничество с държавите партньори в тази област чрез специални и съобразени с конкретните нужди оперативни партньорства за борба с контрабандата. Те допълват вече започнатата работа чрез оперативните работни групи на Европол, по-специално по маршрута през Централното Средиземноморие.

Специалните и съобразени с конкретните нужди оперативни партньорства за борба с контрабандата с държавите партньори, държавите членки и агенциите на ООН се борят с контрабандата на ключови места. Първото партньорство започна с Мароко през юли 2022 г. и създаде възможност за по-задълбочено сътрудничество с Frontex и Европол, което може да включва договаряне на работна договореност, както и разполагане на служител за връзка. Оперативното партньорство с Тунис, договорено през април 2023 г., обхваща преговори за работна договореност с Европол и за допълнително сътрудничество със CEPOL и ще бъде допълнено от програма на стойност 18 милиона евро за борба с контрабандата на мигранти и трафика на хора в Тунис. През ноември 2022 г. беше поставено началото на регионално оперативно партньорство със Западните Балкани, което беше последвано от регионална програма за борба с контрабандата на стойност 36 милиона евро през юни 2023 г. Като се съсредоточи върху подкрепата за правоприлагането и съдебното сътрудничество в борбата срещу престъпните мрежи и като се ползва от финансиране от ЕС и ноу-хау на агенциите на ЕС за увеличаване на капацитета за управление на границите, това партньорство вече доведе до нарастване на броя на разследванията, арестите и наказателните преследвания.

Освен по линия на оперативните партньорства за борба с контрабандата Комисията работи и в рамките на двустранно и регионално оперативно сътрудничество за борба с контрабандата на мигранти в Африка и Азия. Това сътрудничество включва подкрепа за правоприлагането и съдебното сътрудничество, изграждане на капацитет в управлението на сухопътните и морските граници, кампании за информация и за повишаване на осведомеността. През пролетта на 2023 г. започнаха финансирани от ЕС информационни кампании за предупреждаване на мигрантите за опасностите от това да приемат помощ от контрабандисти, като кампаниите бяха насочени към държавите на произход и транзитно преминаване по основните миграционни маршрути, включително Нигерия, Тунис, Мароко, Сенегал, Гамбия, Пакистан и Ирак.

Контрабандата на мигранти често може да използва установени международни маршрути за пътуване. През юни 2023 г. Комисията прие инструментариум, насочен към използването на търговски транспортни средства за улесняване на незаконната миграция към ЕС. Той включва набор от оперативни и дипломатически мерки за справяне с нарастващата злоупотреба с търговски транспортни средства от страна на престъпни мрежи, занимаващи се с контрабанда на мигранти. Наборът от инструменти беше задействан, за да очертае параметрите на дискусиите с държавите партньори (Турция, Пакистан), което допринесе за намаляване на броя на незаконно пристигащите в ЕС лица, по-специално в Кипър.

Контрабандата може да бъде улеснена и когато хората могат първо да се приближат до ЕС, като използват законни безвизови режими в съседните на ЕС държави. Привеждането в съответствие с безвизовите режими на ЕС може да спомогне за намаляване на тези възможности за контрабандистите. През 2022 г. и 2023 г. в Западните Балкани бяха постигнати значителни резултати благодарение на съгласувана инициатива, проведена от Комисията и държавите членки, която подчертава взаимния интерес от привеждане на визовата политика в съответствие с тази на ЕС. За да се намали още повече тази уязвимост, Комисията предложи да се засилят вариантите за действие в тази област чрез изменение на механизма за суспендиране на безвизовия режим, за да се включи липсата на привеждане в съответствие на визовата политика като ново основание за суспендиране на безвизовото пътуване. 

Завършването на набора от законодателни инструменти относно контрабандата, предложени от Комисията за справяне с най-големите предизвикателства, ще бъде от съществено значение през следващите месеци и години. Той включва и предложенията да се даде възможност за по-ефективно наказателно преследване и изправяне пред съда на лицата, извършващи контрабанда на мигранти. Колективните действия в отговор на призива за действие за Световен алианс за борба с контрабандата на мигранти също ще бъдат основен акцент. Първата тематична експертна група, посветена на цифровите технологии за целите на контрабандата на мигранти, е планирана за април 2024 г. и ще се съсредоточи върху взаимодействието с доставчиците на онлайн услуги и частните дружества за справяне с онлайн измерението на контрабандата на мигранти. Дания е домакин на конференция относно взаимните партньорства през май — важна възможност да се направи равносметка и да се работи по следващите стъпки. Засиленото практическо сътрудничество между агенциите на ЕС, правоприлагащите органи на държавите членки и външните партньори ще бъде основата за действия срещу престъпните групи, които стоят зад контрабандата на мигранти.

4.По-категорични по отношение на връщанията

По-големият брой ефективни връщания е важна част от действията на ЕС в отговор на незаконната миграция и също така намалява стимулите за лицата, които обмислят неразрешено влизане. Създаването на ефективна и обща система на ЕС за връщане е основен стълб на Пакта за миграцията и убежището, потвърден и в стратегията на ЕС за доброволното връщане и реинтеграцията.

Това изисква, на първо място, ефективни системи в държавите членки за изпълнение на решенията за връщане. ЕС подкрепя държавите членки в този процес както чрез финансиране, така и чрез оперативна подкрепа от съответните агенции на ЕС. При все това настоящият дял на решенията за връщане, които се прилагат ефективно, продължава да бъде под една пета.

Засилване на действията за връщане и взаимно признаване на решенията за връщане

Вече са създадени и функционират специализирани структури за оказване на целенасочена подкрепа на държавите членки. Координаторът на ЕС по въпросите на връщането, в тясно сътрудничество с мрежата на високо равнище по въпросите на връщането, работи за подобряване на резултатите в тази област.

В този контекст наскоро създадената пътна карта за връщането предоставя гъвкава рамка, която понастоящем е съсредоточена върху пет ключови действия: съвместни действия за идентифициране, водещи до издаването на документи за пътуване и подкрепени от Frontex, във връзка със седем приоритетни дестинации (Ирак, Бангладеш, Пакистан, Тунис, Нигерия, Сенегал и Гамбия); подпомагане на доброволното връщане, устойчива реинтеграция и съвместни операции по връщане с Frontex; издаване на решенията за връщане едновременно с отрицателните решения за предоставяне на убежище; взаимно признаване на решенията за връщане и последващо изпълнение; и приоритетно връщане на незаконните мигранти, представляващи заплаха за сигурността.

Успешното изпълнение на пътната карта зависи от обмена на добри практики и за тази цел се разработват специализирани семинари, чиито домакини са Кипър, Нидерландия и Белгия. Координационните срещи, ръководени от Frontex, ще бъдат включени в календар за първата половина на 2024 г. за всяка приоритетна трета държава, за да се помогне на държавите членки да управляват своите случаи на връщане.

Друг инструмент за подобряване на ефикасността на ЕС като цяло по отношение на връщанията е взаимното признаване на решенията за връщане. Препоръките на Комисията от март 2023 г. доведоха до засилено използване от държавите членки на сигналите за връщане в рамките на Шенгенската информационна система: за шест месеца държавите членки въведоха над 200 000 нови сигнала за връщане. Сега, когато органите на държавите членки могат да установят дали на лице, задържано на тяхната територия, вече е издадено решение за връщане в друга държава членка, тази информация може да се използва за ускоряване на връщането. В момента се осъществяват контакти с експерти, за да се извлече максимална полза от тази възможност 3 .

Една пропусната възможност е реформата на Директивата относно връщането, която бе предложена за първи път през 2018 г. и която все още не е договорена в рамките на Пакта. Реформата ще доведе до много важни подобрения в управлението на политиката в областта на връщането. Тя ще спомогне за предотвратяване и намаляване на укриването и неразрешените движения, с общи критерии за оценка на всеки отделен случай и с възможността да се използва задържане при опасения във връзка с обществения ред и сигурността.

Подкрепа за връщането и реинтеграцията

Финансирането от ЕС и подкрепата от Frontex подпомагат държавите членки при връщането и реинтеграцията, включително като насърчават доброволното връщане и поддържат участието на подлежащите на връщане лица в процеса на връщане. Това включва практическа помощ като резервиране на полети, заплащане на ескортиращите лица при принудително връщане и работа с Международната организация по миграция (МОМ) по въпросите на реинтеграцията.

Връщанията от ЕС се подпомагат както по линия на двустранните програми на държавите членки, така и по линия на съвместните услуги на Frontex за реинтеграция, които предлагат подкрепа за реинтеграцията на върнатите лица в над 35 трети държави (които в близко бъдеще ще нараснат до около 50 държави). От стартирането на услугата през април 2022 г. досега са подпомогнати над 5 500 бенефициери, като през 2023 г. се наблюдава ускоряване. 24 държави членки и асоциирани към Шенген държави са използвали услугата, като са обхванали всички трети държави, попадащи в нейния обхват. Редовното предоставяне на подкрепа за реинтеграцията, особено в случаите на принудително връщане, беше приветствано от държавите партньори и допринесе за улесняване на провеждането и приемането на операциите по връщане. Пример за това е подкрепата в размер на 13 милиона евро за устойчива реинтеграция на върнатите от ЕС лица в Мароко, Египет и Тунис, както пряка подкрепа за самите върнати лица, така и структурна подкрепа за компетентните национални органи.

Друга основна цел е подкрепата за подпомогнатото доброволно връщане от държави партньори и устойчивата реинтеграция в държавите на произход. От 2021 г. насам ЕС отдели близо 400 милиона евро в подкрепа на доброволното връщане и реинтеграцията на върнатите лица от държавите на транзитно преминаване в Африка на юг от Сахара. Между август 2022 г. и януари 2024 г. по тази програма ЕС подкрепи над 17 000 мигранти при доброволното им връщане и със значителни мерки за реинтеграция. В рамките на програма на стойност 68 милиона евро за доброволно връщане от Северна Африка броят на върнатите мигранти годишно почти се утрои между 2020 г. и 2023 г. (достигайки над 13 000 през 2023 г.), със значителна подкрепа за закрила преди връщането.

Подобряването на връщанията е един от основните стълбове на плана за действие на ЕС за Западните Балкани. Нова регионална програма в областта на връщането на стойност 13 милиона евро ще окаже допълнителна подкрепа на партньорите от Западните Балкани за привеждане в действие на ефективни и основани на правата системи за управление на връщането, включително доброволното и недоброволното връщане. Пилотен проект, изпълняван от МОМ заедно с органите на Босна и Херцеговина, също подкрепи недоброволното връщане на незаконни мигранти, предимно в Бангладеш и Турция.

5. Действия в отговор на остри нужди и кризи

ЕС засили действията си в отговор на най-различни непредвидени видове натиск и кризи, които възникнаха през последните четири години. По този начин Комисията многократно показа как подкрепата от ЕС може да облекчи положението на държавите членки, изложени на особен миграционен натиск по външните граници или засегнати от значително нарастване на броя на незаконно пристигащите. Като съчетава подкрепата от агенциите — Агенцията на ЕС в областта на убежището, Европол и Frontex, финансирането и оперативната подкрепа, ЕС може бързо да насочи помощта си за посрещане на конкретни нужди.

Целенасочена подкрепа за държавите членки, подложени на натиск

В Кипър подкрепата се основава на меморандум за разбирателство, договорен с Кипър през февруари 2022 г. Той обхваща всички аспекти на управлението на миграцията, включително значително финансиране за подобряване на капацитета за приемане. Това увеличи капацитета на Кипър за управление на границите и му помогна да използва пълноценно възможностите по линия на механизма за солидарност на доброволен принцип, както и капацитета му за връщане.

В Гърция Европейската комисия подкрепя укрепването на националната система за управление на миграцията с акцент върху подобряването на приемните центрове и повишаването на ефективността на процедурите за предоставяне на убежище и за връщане. Значителната финансова, оперативна и техническа подкрепа помогна на националните органи в тези области, като значително подобри цялостния капацитет и условия за приемане, рационализира процедурите за предоставяне на убежище и стимулира както преместванията, така и връщанията.

Когато близо 10 000 мигранти пристигнаха в Лампедуза в рамките на 72 часа през септември 2023 г., ЕС предостави незабавна подкрепа. Планът от 10 точки, определен от председателя Фон дер Лайен, беше задвижен ефективно. В допълнение към финансовата подкрепа бяха изпратени на място агенции, които да помагат при регистрирането на пристигащите и насочването им към съответните органи и да съдействат с допълнителен персонал и активи за наблюдение. Трансферите от острова по въздух, финансирани от спешната помощ на ЕС, също допринесоха за облекчаване на натиска. Тази работа на място беше допълнена от подновени усилия за борба с мрежите за контрабанда на мигранти, а дипломатическите действия с Тунис и с държавите на произход повлияха бързо на намаляването на броя на незаконно пристигащите.

ЕС подкрепя и Испания както чрез финансова, така и чрез оперативна подкрепа за по-добро управление на границите и подобряване на приемните центрове и процедурите за приемане на Канарските острови, както и на континента. Това включва конкретни съвместни операции на Frontex в подкрепа на способността на Испания да управлява външните си граници по безопасен и ефективен начин — както морските, така въздушните граници.

Борба с инструментализирането

Въпреки че лицата, управляващи външната граница, трябва винаги да бъдат оборудвани и подготвени да се справят с променящите се модели на движение, тъй като маршрутите и практиките на контрабандистите на мигранти се променят, през последните години ЕС се сблъска с нови предизвикателства поради нарастващия брой инциденти, при които мигрантите са били инструментализирани за политически цели.

ЕС предприе бързи действия за защита както на засегнатите лица, така и на външните граници на Съюза. Когато беларуският режим инструментализира хора през втората половина на 2021 г., ЕС работи в тясно сътрудничество с литовските, полските и латвийските власти, за да предложи засилена защита на границите и финансиране в подкрепа на капацитета за предоставяне на убежище и за приемане. Засилените дипломатически контакти спомогнаха за предотвратяване на по-нататъшната експлоатация на лицата и улесниха достойното им връщане.

За да се избегне необходимостта от прибягване до ad hoc мерки в бъдещи ситуации на инструментализиране на мигранти, Пактът предоставя определение и стабилна рамка съгласно правилата на ЕС в областта на убежището и връщането, за да се изясни как държавите членки биха могли да управляват такива ситуации при пълно зачитане на правото на ЕС, основните права и международните задължения.

Подкрепа за хората, бягащи от нахлуването на Русия в Украйна

Една от най-значимите стъпки в политиката на ЕС в областта на убежището и миграцията през последните четири години беше задействането през март 2022 г., по предложение на Комисията, на Директивата за временната закрила, от която досега са имали полза над четири милиона души, бягащи от военната агресия на Русия срещу Украйна. Въпреки безпрецедентно големия брой пристигащи в кратък срок лица ЕС помогна да се гарантира, че както бягащите в ЕС, така и държавите членки, които ги приемат, получават добра подкрепа. В рамките на временната закрила на хората, бягащи от войната, бяха предоставени жилища, достъп до пазара на труда, медицински грижи и образование за децата, което от своя страна също така предотврати неуправляемия натиск върху системите за убежище на държавите членки.

Инструментите за координация за свързване на националните усилия играят ключова роля в съвместното изпълнение. За да подпомогне държавите членки при прилагането на Директивата за временната закрила, Комисията създаде платформата за солидарност „Украйна“ 4 , за да обедини всички ключови участници в този контекст. В рамките на платформата за солидарност се наблюдават възникващите нужди на разселените лица от Украйна в ЕС, като се подкрепя координацията на оперативния отговор. Освен това Комисията създаде платформата за регистрация за временна закрила като начин държавите членки да обменят информация в реално време за лицата, ползващи се с временна закрила и адекватна закрила съгласно националното право.

Бързото пренастройване на финансирането от ЕС беше от ключово значение за подпомагане на усилията на държавите членки и гражданското общество, както и на многобройните общности и отделните европейци, които подкрепят нуждаещите се. През март 2022 г. Комисията предложи Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа (CARE), които по-късно бяха подсилени с CARE (+) и подпомагат настаняването, здравеопазването, достъпа до заетост, медицинската, социалната и психологическата подкрепа. Това е в допълнение към установената подкрепа за интеграция чрез финансиране от ЕС. Агенциите на ЕС предоставиха и пряка подкрепа на място на държавите членки, граничещи с Украйна, както и на Молдова. Решението за допълнително удължаване на срока на прилагане на режима на временна закрила до март 2025 г. показва непоколебимия ангажимент на ЕС да подкрепя Украйна.

Намаляване на вторичните движения и проява на солидарност

През последните четири години бяха положени значителни усилия за предоставяне на подкрепа на държавите членки, подложени на натиск, било то от пристигащи по външните граници лица или от неразрешени движения в рамките на ЕС. Това послужи за преодоляване на недостатъците на настоящата дъблинска система в очакване на прилагането на Пакта.

За да се подпомогнат държавите членки, които са подложени на натиск, по-специално от пристигащите по море лица, беше създаден механизмът за солидарност на доброволен принцип. Комисията координира този механизъм, подпомагана от Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, като оценява нуждите на държавите членки на първо влизане и наблюдава спазването на ангажиментите, поети както по отношение на преместването, така и по отношение на финансовата солидарност. Наред с осъществяването на над 4 000 премествания до момента този временен механизъм предостави ценен опит, който да бъде взет предвид във връзка с прилагането на постоянния, структуриран и предвидим механизъм за солидарност, който ще бъде въведен в рамките на Пакта, при който преместването е една от възможните форми на подкрепа за държавите членки, подложени на натиск.

За да подпомогне справянето с вторичните движения, Комисията представи добри практики относно изпълнението на пътната карта от Дъблин, като целта бе да се подобри комуникацията между държавите членки, да се подобри спазването на правото на ЕС и да се ограничи укриването. Общата цел е да се подобри равнището на прехвърлянията по дъблинската система и по този начин да се ограничат неразрешените движения между държавите членки. Постигането на качествените и количествените цели на пътната карта от Дъблин изисква държавите членки да продължават да я прилагат приоритетно и да заделят необходимите човешки и финансови ресурси за отделите „Дъблин“. Изпълнението на мерките, определени в пътната карта, продължава да бъде от ключово значение не само за справяне с настоящите предизвикателства, но и за гарантиране на ефективното прилагане на Пакта. Комисията ще продължи да подкрепя държавите членки при постигането на всички цели, заложени в пътната карта от Дъблин.

Европа е континент, чиято история е сътворена от много народи. Миграцията не е ново явление, нито е явление, което засяга само Европа. Миграционните пътувания винаги имат начало и край и държавите по целия свят са изправени пред много от същите предизвикателства, пред които сме изправени и ние. Всяка европейска политика в областта на миграцията трябва да бъде изцяло интегрирана във външната ни политика. Добре работещите политики в областта на миграцията са в интерес на държавите партньори, ЕС и самите бежанци и мигранти.

1.Нова парадигма, основана на всеобхватни партньорства

При встъпването си в длъжност Комисията „Фон дер Лайен“ пое ангажимент да разгледа отново приоритетите си — първо от гледна точка на мястото на миграцията във външните отношения и в другите политики, а след това и от гледна точка на значението на това за нашите цялостни отношения с конкретни партньори.

Като ключов приоритет за ЕС и като основен свързан с политиката въпрос за партньорите миграцията е неразделна част от задълбочаващите се отношения на ЕС с партньорите по света. В момента е налице ясен стремеж за установяване на по-задълбочени партньорства с ключови трети държави, които ще поставят сътрудничеството в областта на миграцията наравно с други основни интереси.

Всеобхватните партньорства, интегриращи миграцията, се оказаха успешни за постигането на взаимноизгодни резултати. Този подход ще трябва също така да бъде разширен и да обхване повече партньори. ЕС ще трябва също така да завърши прехода си към възприемането на един по-прагматичен и решителен подход, чрез който да гарантира, че нашите собствени интереси са отразени в поддържаните от нас партньорства, без да се възпира от използването на стимули, както положителни, така и отрицателни.

Преодоляване на първопричините

ЕС и неговите държави членки колективно продължават да бъдат най-големият в света източник на официална помощ за развитие. Инвестиционната стратегия на ЕС в подкрепа на устойчивите инвестиции в инфраструктурата — Global Gateway — ще мобилизира сума в размер до 300 милиарда евро до 2027 г., за да стимулира свързаността и да подкрепи екологичния и цифровия преход. Над половината от общата сума ще бъде инвестирана в Африка, а 77 милиарда евро ще бъдат заделени за икономически и инвестиционни планове за държавите от Източното партньорство, Южното съседство и Западните Балкани.

Освен цялостното въздействие на този огромен ангажимент за икономическо развитие, действията на ЕС са насочени по-конкретно към подпомагане на партньорите за предотвратяване на незаконната миграция чрез преодоляване на първопричините за нея. Устойчивите икономически възможности, професионалното образование и обучение, особено за младите хора, социалните услуги, подкрепата за малките и средните предприятия и увеличеният достъп до финансиране могат да имат важно значение за намаляване на натиска, водещ до незаконна миграция. Инвестициите от диаспората в държавите на произход също могат да спомогнат за намаляване на този натиск, а паричните преводи от чужбина могат да бъдат използвани за развитие. ЕС работи с партньорите за преодоляване на различните движещи сили, водещи до миграция и принудително разселване, включително бедността и лошото управление, бедствията, неблагоприятните последици от изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда, конфликтите и нестабилността както в държавите на произход, така и в държавите на транзитно преминаване.

Съвместна работа на място

ЕС инвестира в широк кръг диалози с партньорите, за да помогне на третите държави да подобрят и/или разработят свои собствени политики и системи в областта на миграцията и убежището, да подобрят капацитета си за управление на границите и миграцията и за предоставяне на международна закрила, както и да отговорят на специфични нужди, като например ефективната реинтеграция след връщането.

Диалозите по въпросите на миграцията с приоритетни държави партньори са отражение на всеобхватния подход към сътрудничеството в областта на миграцията. Например диалогът по въпросите на миграцията между ЕС и Египет обхваща управлението на границите, връщането и реинтеграцията, закрилата и трудовата миграция, като подкрепата за суданските бежанци е важен приоритет. По време на втория диалог на високо равнище с Турция по въпросите на миграцията през ноември 2023 г. двете страни потвърдиха готовността си да засилят двустранното сътрудничество. Когато става въпрос за сътрудничество, изпълнението на изявлението на ЕС и Турция и на споразумението за обратно приемане между ЕС и Турция продължават да заемат централно място: наред с приемането на бежанци от Сирия, основните работни направления включват съдействие за предотвратяването на незаконното влизане и напускане на страната и борбата с мрежите за контрабанда на мигранти. През март 2023 г. Комисията започна два всеобхватни диалога в Азия по въпросите на миграцията и мобилността — с Бангладеш и Пакистан. Текущата работа с други партньори като Нигерия, Ирак, Тунис, Мароко и Мавритания дава възможност да бъдат разгледани интересите на всеки един от тях във връзка с пълния набор от въпроси.

Изграждането на капацитет в Западните Балкани включва и подготовка в сферата на законодателството на страните кандидатки във връзка с бъдещите им отговорности в областта на миграцията и убежището като държави членки. Други важни теми включват капацитет за приемане и оперативна подкрепа от страна на агенциите на ЕС и с европейско финансиране, за да се помогне на партньорите от Западните Балкани да подобрят системите си за управление на миграцията и границите. Разполагането на гранични служители от Frontex и на съвместни патрули в подкрепа на управлението на границите беше разширено чрез сключването на нови споразумения за статута (вж. по-долу).

Това сътрудничество се осъществява благодарение на финансиране от ЕС в значителен размер. По линия на програмата ИССРМС — Глобална Европа (Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа) 10 % от средствата са предназначени за действия, свързани с миграцията и принудителното разселване, като благодарение на това са в ход над 190 проекта на стойност около 5,3 милиарда евро. Това означава например, че за периода 2021—2023 г. са заделени 691 милиона евро за действия в Северна Африка, като почти две трети от тази сума са предназначени за укрепване на ръководството и управлението по въпросите на миграцията и убежището. Всеобхватното справяне с миграцията и външните предизвикателства в държавите от Южното съседство ще бъде допълнително засилено с неотдавнашното решение на Европейския съвет за допълнително увеличаване на финансирането в областта на миграцията 5 .

Финансирането от ЕС се допълва и увеличава и чрез подкрепата, предоставяна от държавите — членки на ЕС, и други партньори в рамките на инициативите на „Екип Европа“. Те са съсредоточени върху работата по важни приоритети в областта на миграцията в дадена държава или регион, където координираните и съгласувани усилия могат да окажат трансформиращо въздействие. Инициативите на „Екип Европа“ по маршрута през Централното Средиземноморие и по маршрутите през Атлантическия океан и Западното Средиземноморие бяха стартирани на политическо равнище през декември 2022 г., за да бъдат подкрепени дейностите по основните маршрути към ЕС, както и да бъдат установени пропуски и припокривания, да бъде засилена координацията на местно равнище и да бъде предоставен приоритет на съвместните действия, а друга инициатива на „Екип Европа“ е насочена към положението с разселените афганистанци на регионално равнище.

Подкрепа за предоставяне на закрила в световен мащаб

Всяка година милиони хора са принудени да напуснат домовете си поради конфликти, насилие, нарушения на правата на човека, преследване, бедствия и последиците от изменението на климата. Броят на принудително разселените лица достигна безпрецедентни размери през 2023 г. и понастоящем е 110 милиона разселени лица по света. По-голямата част от тях са приети в развиващи се държави и ЕС ще запази ангажимента си за оказване на помощ.

Заедно ЕС и неговите държави членки са водещият донор в света по отношение на подкрепата на бежанците, като допринасят за 42 % от световното финансиране 6 . През 2022 г. ЕС сам предостави 2,4 милиарда евро за хуманитарна помощ и подкрепа за развитие и мир в полза на бежанците и техните приемащи общности. През последните няколко години приблизително 80 % от бюджета на ЕС за хуманитарна помощ се разпределят всяка година за проекти, насочени към нуждите на принудително разселените лица и приемащите ги общности по света.

Това включва значителна подкрепа от ЕС в размер на 10 милиарда евро от 2011 г. насам за Турция, която приема над 4 милиона бежанци и е изправена пред огромно предизвикателство заради кризата в Сирия. ЕС също така подкрепи Йордания, Ливан и Ирак да се справят с последиците от кризата в Сирия и пое значителна роля за мобилизирането на помощ от други донори.

Между 2021 и 2023 г. бяха отпуснати близо 150 милиона евро за действия в областта на закрилата в Либия, Тунис, Мароко и Египет, например за осигуряване на по-голяма достъпност и грижи на местно равнище за мигрантите в силно уязвимо положение, улесняване на достъпа до основни услуги, подобряване на условията за препитание, а в случая с Либия — осигуряване на възможност за прехвърляне на регистрирани бежанци и търсещи убежище лица от центровете за задържане към градските райони.

Освен това от 2019 г. насам ЕС предостави значително хуманитарно финансиране в Афганистан, Иран и Пакистан на обща стойност над 665 милиона евро, като също така разпредели над 400 милиона евро като помощ за справяне с разселването на общността рохингия, основно в Бангладеш. Хуманитарна помощ и подкрепа за сътрудничество за развитие се предоставят и на други приемащи държави в Азия, Африка и Латинска Америка, изправени пред значителни ситуации на разселване, например Колумбия, Уганда, Чад и Мозамбик.

Многостранен ангажимент

Сътрудничеството на ЕС с агенциите на ООН продължава да бъде изключително ценно и за двете страни. Многостранното и тясно партньорство с Международната организация по миграция (МОМ) и Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) обхваща всички аспекти на миграцията и принудителното разселване и се задълбочи допълнително в рамките на реакцията на свързаната с разселването криза, предизвикана от руското нахлуване в Украйна. Заедно ЕС и неговите държави членки са най-големият донор на МОМ и вторият по големина донор на ВКБООН. Разширено бе и сътрудничеството по отношение на ситуационната осведоменост и подготвеността, като ВКБООН и МОМ вече участват в мрежата на ЕС за подготвеност и управление на кризи в областта на миграцията. Свързаната с разселването криза в Украйна също засили сътрудничеството на ЕС с УНИЦЕФ по отношение на помощта за децата 7 . Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) е близък партньор на ЕС след призива за действие в контекста на Глобалния алианс за борба с контрабандата на мигранти.

ЕС подкрепя редица регионални процеси за насърчаване на интегрирания подход по протежение на целия маршрут: евро-африканския диалог относно миграцията и развитието (процеса от Рабат), инициативата за миграционния маршрут ЕС—Африкански рог (процеса от Хартум), партньорството за миграция между държавите по пътя на коприната (процеса от Будапеща) и процеса от Прага (Западни Балкани, Източно съседство и Централна Азия). От 2018 г. насам ЕС подкрепя и процеса от Ниамей в Западна и Северна Африка за предотвратяване и борба с контрабандата на мигранти и трафика на хора.

Новото споразумение от Самоа, подписано от ЕС и неговите държави членки през ноември 2023 г. заедно с членовете на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, което предоставя правна рамка за отношенията през следващите двадесет години, включва разширен раздел относно миграцията и мобилността.

Работата на съвместната тристранна работна група АС, ЕС и ООН за намиране на решения на свързаните с миграцията предизвикателства, пред които е изправена Либия, продължава на място. Договорените приоритети 8 включват работа за прекратяване на произволното задържане на мигранти в Либия и разработване на алтернативи на задържането, както и борба с контрабандата и трафика на хора.

Заедно с международните партньори ЕС подкрепя Плана за действие от Рим по въпросите на развитието и миграцията в Средиземноморския регион, Близкия изток и Африка, чието начало беше поставено през юли 2023 г., и продължаващия процес от Рим, който се стреми към всеобхватен подход за справяне с незаконната миграция, обхващащ икономически инвестиции, законни пътища, закрила и мерки за борба с контрабандата.

2.Насърчаване на законните пътища за миграция като алтернатива на незаконната миграция

Сътрудничеството в областта на законната миграция е един от елементите на съобразените с нуждите, взаимноизгодни партньорства, които могат да спомогнат за справянето с общите предизвикателства и да допринесат за ефективното изпълнение на задълженията за обратно приемане.

Партньорства в подкрепа на талантите

С обявените в Пакта партньорства в подкрепа на талантите се подобряват законните пътища към ЕС, като същевременно държавите партньори се ангажират стратегически в управлението на миграцията, по-специално като спомагат за намаляването на незаконната миграция и като насърчават партньорите да си сътрудничат в областта на връщането и обратното приемане. Програмите на Комисията, с които на гражданите на държавите партньори се предоставят възможности за образование, обучение или работа в ЕС, допринасят за тези партньорства, в допълнение към финансирането и помощта за изграждането на капацитет в области като данните за трудовия пазар и развитието на умения, укрепването на управлението на трудовата миграция, професионалното образование и обучение. Всяка от тях е съобразена с приоритетите, определени от ЕС, държавите членки и държавата партньор. За да бъде използван изцяло потенциалът на този инструмент, ангажираността на държавите членки на равнището на ЕС ще бъде от съществено значение, за да бъде увеличен максимално ефектът на лоста, който сътрудничеството в областта на трудовата миграция може да окаже върху обратното приемане.

Досега Комисията отдаде приоритет на стартирането на такива партньорства с Мароко, Тунис, Египет, Пакистан и Бангладеш. Предвиждат се и партньорства в подкрепа на талантите с Нигерия и Сенегал, при условие че бъде подобрено сътрудничество във връзка с пълния набор от въпроси, свързани с миграцията. След проведените за първи път през 2023 г. кръгли маси за партньорство в подкрепа на талантите с всяка държава партньор през първата половина на 2024 г. ще се състои нова поредица от кръгли маси.

Привличане на таланти

Икономическият растеж на ЕС е възпрепятстван от сериозния недостиг на работна ръка, засягащ множество сектори в държавите членки. Въпреки че мерките за максимално увеличаване на потенциала на местната работна сила в ЕС са основен приоритет, трудовата миграция е необходима част от решението. За да запази конкурентоспособността си, ЕС трябва да привлича умения и таланти, като доразвива вече предприетите мерки, включително преразгледаната Директива на ЕС за синята карта и Директивата за единното разрешение. Ще са нужни допълнителни усилия за завършване на реформата на Директивата относно дългосрочно пребиваващите лица, за да се направи по-лесно придобиването на статут на дългосрочно пребиваващ чрез опростяване на процедурите. През ноември 2023 г. Комисията предложи да се създаде резерв на ЕС от таланти — първата общоевропейска платформа за улесняване на набирането на персонал на международно равнище в сектори, които изпитват недостиг на работна ръка. Развитието на тази инициатива ще бъде основна област на дейност през следващите години, наред с мерките за интеграция, за да се гарантира, че мигрантите могат да осъществят пълния си потенциал на пазара на труда.

Принос към глобалните усилия за презаселване

Програмите на ЕС за презаселване дадоха възможност на най-уязвимите бежанци да достигнат до Европа, без да се налага да прибягват до престъпни мрежи за контрабанда или да излагат на риск живота си, като използват опасни маршрути. ЕС запазва ангажимента си по отношение на осигуряването на безопасни и законни пътища за нуждаещите се от закрила. С новата рамка на ЕС за презаселване по линия на Пакта ЕС ще разполага с постоянна система, която ще консолидира приноса му към глобалните усилия в областта на презаселването. За периода 2024—2025 г. чрез схемата на ЕС за презаселване и хуманитарен прием държавите членки поеха ангажимент да приемат над 60 000 души. През последните три години финансирането от ЕС в подкрепа на държавите членки достигна над 318 милиона евро. Освен това ЕС продължава да подкрепя хуманитарната евакуация на хора от Либия по механизмите за транзитно преминаване при кризисни ситуации в Нигер и Руанда с цел по-нататъшно презаселване, за да се помогне за извеждането на най-уязвимите лица от изключително тежки ситуации.

3.Използване на колективната мощ по отношение на обратното приемане

За да функционират ефективно връщането и обратното приемане, държавите на произход трябва да си сътрудничат при установяването на самоличността на своите граждани, да издават документи за пътуване и да са съгласни да извършват операции по връщане. Това е задължение съгласно международното право, както и съгласно редица многостранни инструменти и двустранни споразумения и договорености за обратно приемане. На практика обаче сътрудничеството често е недостатъчно и трябва да бъде стратегически подкрепено чрез ангажираност на всички равнища, чрез подхода „Екип Европа“ и чрез стратегическо използване на всички съответни политики и инструменти.

Комисията и ЕСВД засилиха използването на дипломация и на колективната тежест на ЕС за мобилизиране на политиките му в подкрепа на действията в областта на връщането и обратното приемане. Визовата политика предостави нови инструменти за насърчаване на сътрудничеството в тази област.

Съгласно член 25а от Визовия кодекс Комисията редовно оценява сътрудничеството с трети държави в областта на обратното приемане и докладва до Съвета. Ако сътрудничеството в областта на обратното приемане е недостатъчно и като се вземат предвид цялостните отношения на Съюза със съответната трета държава, Комисията има възможност да предложи въвеждането на ограничителни визови мерки. Този процес изигра важна роля за идентифицирането и преодоляването на трудности и доведе до засилен диалог по въпросите на обратното приемане с няколко партньори, чрез подобрен диалог и сътрудничество с партньори, включително с Ирак, Бангладеш и Гамбия. През юли 2023 г. беше представен четвъртият доклад и беше прието ново предложение за ограничителни визови мерки за Етиопия, заедно с предложение за частична отмяна на действащите ограничителни мерки за Гамбия.

Механизмът по член 25а обхваща само държавите, за които се изисква виза. За 64-те държави, с които ЕС има безвизов режим, механизмът за суспендиране на безвизовия режим е предпазна мярка срещу злоупотребата с него, която може да доведе до незаконна миграция. Въпреки че този механизъм може да действа като силен възпиращ фактор, той бе задействан само веднъж. Завършването на реформата на този механизъм ще бъде от съществено значение за по-лесното му използване, както и за справянето с по-голям брой злоупотреби с безвизовия режим на пътуване, като например нарастването на броя на незаконно пристигащите лица поради липса на привеждане в съответствие с визовата политика на ЕС, схемите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции в държави с безвизов режим или хибридните заплахи, като например осъществяваното на държавно равнище инструментализиране на мигранти. Реформата включва и по-строги правила относно злоупотребите, свързани с неоснователни молби за убежище (през 2023 г. 23 % от всички молби за убежище в ЕС са подадени от държави, за които се прилага безвизов режим).

Друг потенциален инструмент за осигуряване на сътрудничество в областта на връщането и обратното приемане би могъл да бъде преразгледаната обща система за преференции (Регламент за ОСП). Комисията предложи нова разпоредба в регламента, с която ще бъде въведен нов критерий за отнемане на предоставено едностранно от ЕС преференциално тарифно третиране поради сериозни недостатъци при изпълнението на задължението за обратно приемане на собствени граждани. По този начин ще бъдат увеличени стимулите за трети държави да спазват международните си задължения и ще бъде насърчено по-доброто управление на миграцията. Понастоящем се водят преговори по регламента.

Промяната на парадигмата, която ЕС внесе в отношенията си с трети държави, вече води до съществени резултати и това ще продължи да бъде преобладаваща тема в действията на ЕС през следващите години. Положителните стимули — включително в областта на търговията, развитието, законната миграция — трябва да се използват по стратегически и последователен начин, така че тяхната положителна динамика да бъде от полза за сътрудничеството в областта на обратното приемане.

От основно значение за доверието в политиките на ЕС и в националните политики в областта на миграцията е последователността при прилагането, за което се изисква засилен мониторинг и оперативна подкрепа от страна на агенциите на ЕС. През последното десетилетие оперативното разширяване на мандатите на агенциите на ЕС за управление на границите и на миграцията им позволи да подкрепят държавите членки в по-голяма степен и да разположат свои служители и експерти в области като граничния контрол, връщането и обработването на молбите за убежище.

Frontex

Със своя засилен мандат Frontex увеличи подкрепата си за държавите членки при управлението на външните граници, предоставянето на услуги, информация, оборудване и достъп до инструменти и експертен опит, което спомага за справяне със свързаните с миграцията предизвикателства в държавите членки. Както е посочено по-горе, това включва по-голяма роля в областта на връщането. Постепенното попълване на постоянния корпус е на път да постигне целевия брой от 10 000 служители до 2027 г., като целта е те да бъдат напълно оборудвани и обучени, за да предоставят подкрепа от първостепенно значение в областта на граничния контрол и връщането. Това обаче ще зависи отчасти от изпълнението от страна на държавите членки на техните задължения за осигуряване на персонал както чрез дългосрочно командироване, така и чрез краткосрочно разполагане.

Frontex също така увеличи гъвкавостта си за по-добро справяне с внезапно възникнали нужди и хибридни заплахи, както показа бързата му реакция във Финландия в края на 2023 г. В допълнение към оперативната подкрепа Frontex играе решаваща роля за осъществяването на европейското интегрирано управление на границите.

Frontex също така подкрепя изграждането на капацитет и управлението на границите на трети държави партньори. Новото поколение споразумения за статута между ЕС и трети държави дава възможност за разполагане на служители на постоянния корпус на Frontex с изпълнителни правомощия в две държави извън ЕС, което позволява съвместна работа в областта на граничния контрол по въздух, море и суша. Досега такива споразумения бяха подписани между ЕС и Албания, Молдова, Черна гора и Северна Македония. Скоро следва да бъде подписано споразумение със Сърбия, а на 12 февруари бе официално договорено да започнат преговори с Босна и Херцеговина.

Frontex също така има работни договорености, които дават възможност за сътрудничество с органите на трети държави в области, включващи обмен на информация, изграждане на капацитет и анализ на риска. Понастоящем такива договорености съществуват с Албания, Грузия, Босна и Херцеговина, Косово 9*, Северна Македония, Азербайджан, Турция, Армения, Нигерия, Кабо Верде, Канада, Черна гора, САЩ, Молдова, Украйна и Обединеното кралство 10 . Понастоящем агенцията води преговори по още 16 работни договорености, включително с партньори от Северна и Западна Африка, като същевременно актуализира съществуващите договорености с други партньори. 

За всички тези нови задачи Frontex прие и приложи стратегия за основните права, която гарантира, че агенцията спазва правото на ЕС и международното право, включително принципа на забрана за връщане.

Разполагане на служители на Frontex В началото на 2024 г. Frontex провежда 22 текущи оперативни дейности в подкрепа на държавите членки и асоциираните към Шенген държави в областта на граничния контрол и връщането, както и с държави партньори. Понастоящем агенцията е разположила над 2 700 членове на постоянния корпус. Операциите осигуряват подкрепа за наблюдението на сухопътните, морските и въздушните граници. Наред с други задачи те подпомагат граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, както и операциите по връщане. Данните по-горе включват операциите на Frontex в трети държави. В началото на 2024 г. Frontex е разположил над 500 служители и съответни превозни средства в Западните Балкани, Албания, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, както и в Молдова, които оказват съдействие на националните органи при управлението на границите, наблюдението, откриването на подправени документи и борбата с трансграничната престъпност.

Агенция на ЕС в областта на убежището

През януари 2022 г. Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) стана Агенция на ЕС в областта на убежището — пълноправна агенция, разполагаща с повече инструменти за подкрепа на държавите членки в управлението в областта на убежището и приемането. Чрез механизъм за мониторинг, чиято методология беше изготвена през 2023 г., ще бъде наблюдавано оперативното и техническото прилагане на правните задължения на ЕС и по този начин ще бъде подпомогнато постигането на по-хармонизирана система на ЕС в областта на убежището. Освен че подпомага пряко работата на държавите членки, работата на Агенцията на ЕС в областта на убежището за използването на оперативни стандарти, насоки и обучение за привеждане в съответствие на практиките на държавите членки в областта на убежището и приемането насърчава по-голямо сближаване и спомага за намаляване на вторичните движения.

Агенцията на ЕС в областта на убежището подкрепи работата на Комисията за подпомагане на подложените на миграционен натиск държави членки в изграждането на стабилно управление в областта на убежището чрез оперативна и техническа помощ за държавите членки по отношение на системите им за убежище и приемане.

Агенцията също така предоставя подкрепа за изграждане на капацитет на някои трети държави с акцент върху страните кандидатки. По-специално агенцията постигна съгласие по двустранни пътни карти с всички партньори от Западните Балкани, за бъде подпомогнато привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС и да бъдат взети предвид специфичните нужди на място.

Разполагане на служители на Агенцията на ЕС в областта на убежището Екипите на агенцията за подкрепа в областта на убежището в целия ЕС подпомагат националните органи в областта на убежището и приемането при управлението, стратегическото планиране, осигуряването на качество и процедурите. Към 3 март 2024 г. агенцията е разположила 1141 служители в 12 държави членки.

Европол

Разполагането на служители в държавите членки, както и в държавите партньори, е основен елемент от работата на Европол за улесняване на обмена на информация и подпомагане на разследванията. Това включва разполагане на експерти и гостуващи служители в подкрепа на местните правоприлагащи органи в 12 държави членки и държави партньори. В рамките на оперативната си дейност Европол изгражда своята мрежа въз основа на 20 споразумения, позволяващи обмен на лични данни с трети държави относно тежката организирана престъпност и тероризма 11 . Те ще бъдат от съществено значение за ефективното изпълнение на новия мандат относно контрабандата на мигранти и на работата на Европейския център за борба с контрабандата на мигранти.

Разполагане на служители от Европол Към 4 март 2024 г. Eвропол е разположил 79 служители в 11 държави членки и в Молдова. Съставените от специалисти и гостуващи служители на Европол екипи подпомагат националните органи при вторичните проверки за сигурност и разследванията. Те също така събират информация в тази област, която след това се използва за изготвяне на оценки на заплахите от престъпления на европейско равнище и за подпомагане на разследванията.

еu-LISA

eu-LISA е агенцията на ЕС, която отговаря за широк набор от важни информационни системи, използвани в политиките на ЕС в областта на правосъдието и вътрешните работи. Нейната работа ще бъде от основно значение за прилагането на ИТ инструменти от решаващо значение за управлението на границите, които вече се използват или се въвеждат в действие, както и за тяхната оперативна съвместимост. Агенцията успя да въведе мрежа от системи на равнището на ЕС и на национално равнище, които дават възможност за пълен преглед на това кой влиза в ЕС.

Евроюст

Евроюст — агенцията на Съюза за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие, е основен участник в борбата с контрабандата на мигранти. Тя оказва съдействие при сложни трансгранични случаи, които изискват съдебна координация и съвместни екипи за разследване, преследващи престъпниците, занимаващи се с контрабанда на мигранти, и организира фокус група по въпросите на контрабандата на мигранти, която да обедини участници от съдебните органи на държавите членки, за да бъдат анализирани променящите се тактики на организираните престъпни групи в тази област и да бъдат обменяни най-добри практики в разследването и наказателното преследване на тези случаи.

 

Чрез съвместната си работа ЕС доказа, че може и ще постигне истинска обща политика в областта на миграцията и убежището. В новоприетия пакт за миграцията и убежището се очертава необходимият всеобхватен подход, който ще позволи управлението на миграцията в Европа да бъде справедливо, ефикасно и устойчиво. Това е най-новаторското преразглеждане на правилата на ЕС в областта на миграцията и управлението на границите от началото на Шенгенското пространство и на единния пазар. Именно то ще позволи на цели поколения европейци да продължат да се ползват от тези уникални свободи, които са запазеният знак на Европа.

В бъдеще не трябва да спираме да поставяме акцент върху изпълнението, за да гарантираме, че всички държави членки разполагат с добре подготвена система като предпоставка за изграждането на взаимно доверие, което е необходимо за функционирането на новия балансиран подход на Пакта. Комисията ще ръководи колективните усилия по този въпрос, като се започне с общ план за изпълнението, и ще придружава държавите членки на всеки етап от пътя с финансова, техническа и оперативна подкрепа, включително чрез агенциите на ЕС. Трябва също така да продължи работата по завършването на този законодателен инструментариум с добавянето на липсващите елементи относно връщането и дългосрочно пребиваващите лица, както и с допълнителни инициативи относно контрабандата, търговските транспортни средства и визите.

Пактът ще промени из основи начина, по който Европа управлява миграцията, но той не може да действа изолирано. За да успее, Европа ще трябва винаги да разчита на двоен подход, състоящ се в провеждане на структурни реформи и в непрестанно полагане на усилия за справяне с ежедневното управление на силен натиск и на кризи. Както и през последните години, Комисията ще продължи да предприема оперативни стъпки за подобряване на отговора на ЕС на общите предизвикателства, като гарантира бързо преодоляване на периоди на криза чрез всеобхватна подкрепа за държавите членки и справедливо отношение към мигрантите, като се използват наличните финансови ресурси и подкрепата на агенциите на ЕС.

И накрая, търсенето на решения на новите и на предишните предизвикателства, пред които са изправени държавите членки, никога няма да спре. ЕС като цяло ще трябва да продължи да търси практически начини за справяне с някои от по-трудно разрешимите въпроси, свързани с миграцията, като се има предвид, че отговорността за предотвратяването на пътувания, които излагат на риск живота, е на всички. Външното измерение на миграционната политика е от решаващо значение за успеха, а трайните решения ще изискват непрекъснати усилия за превръщането на миграцията в приоритет в рамките на взаимноизгодни партньорства.

Като основава действията ни върху нашите ценности и действа съвместно, справедливо и твърдо, ЕС показа, че може да постигне резултати в областта на миграцията. Това са отличителните характеристики, които следва и занапред да бъдат определящи за бъдещите ни действия.

(1)

   Регламентът относно скрининга и за изменение на Регламента за улесняване на скрининга (ECRIS-TCN), Регламентът относно управлението на убежището и миграцията, Регламентът относно процедурата за предоставяне на убежище (процедурата на границата за връщане бе преместена в самостоятелен законодателен инструмент), Регламентът за справяне със ситуации на криза в областта на миграцията и убежището (включващ разпоредби относно инструментализирането), Регламентът за Евродак, Директивата относно условията на приемане, Регламентът относно условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище, Регламентът относно рамката за презаселване, Регламентът за създаване на Агенция на Европейския съюз в областта на убежището, Директивата за единното разрешение, Директивата за синята карта.

(2)

     Резюме в информационния документ относно засилването на борбата на ЕС с контрабандата на мигранти (europa.eu) .

(3)

     На 7 март 2024 г. се проведе среща на експерти по въпросите на връщането и ШИС с цел подобряване на практическото сътрудничество и пълноценно използване на потенциала на сигналите за връщане в рамките на ШИС, за да стане процесът на връщане по-ефикасен.

(4)

     Платформата обединява държавите членки, асоциираните към Шенген държави, Европейската служба за външна дейност, Агенцията на ЕС в областта на убежището, Frontex и Европол, Международната организация по миграция и Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН), както и Украйна, Молдова и международните партньори, по-специално Съединените щати, Канада и Обединеното кралство.

(5)

     Извънредно заседание на Европейския съвет от 1 февруари 2024 г.

(6)

     Проучване на ОИСР-КПР за 2022 г.

(7)

  Други агенции на ООН, като Международната организация на труда (МОТ), Организацията на ООН за промишлено развитие (UNIDO) и Службата на ООН за обслужване на проекти (ЮНОПС), изпълняват финансирани от ЕС програми на място.

(8)

      ЕС, АС и ООН настояват за спешни действия за посрещане на неотложните нужди на мигрантите и бежанците в Либия — Европейска комисия (europa.eu)

(9)

*     Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.

(10)

     Дейностите по договореностите с Русия и Беларус бяха преустановени.

(11)

     Европол също така има 16 работни договорености и стратегически споразумения, които осигуряват структурирано сътрудничество без обмен на лични данни.