ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 5.3.2024
COM(2024) 102 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК
Съвместен доклад относно развитието на пазара на ЕС на услуги по задължителен одит на предприятията от обществен интерес от 2019 г. до 2021 г.
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ ЗА СИСТЕМЕН РИСК
Съвместен доклад относно развитието на пазара на ЕС на услуги по задължителен одит на предприятията от обществен интерес от 2019 г. до 2021 г.
1.Въведение
В настоящия съвместен доклад е представена оценка на развитието на пазара на ЕС на услуги по задължителен одит на предприятията от обществен интерес (ПОИ) от 2019 г. до 2021 г. Основните акценти в него са:
-пазарната концентрация;
-рисковете, произтичащи от пропуски, свързани с качеството на одита; и
-резултатите от дейността на одиторските комитети.
Това е третият доклад, изготвен в съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) № 537/2014 ( 1 ) („регламента“). Първият доклад за наблюдението на пазара ( 2 ) обхвана развитието от 2014 г. до 2015 г., а вторият ( 3 ) — от 2016 г. до 2018 г.
Комитетът на европейските органи за надзор на одита (КЕОНО) изготви настоящия доклад. Освен ако не е посочено друго, основният източник на данни са получените от националните компетентни органи (НКО) доклади. Данните се отнасят най-вече за 2020 г. и 2021 г. и са събрани през 2022 г.
За първи път в доклада са включени данни, събрани от Норвегия. Те се използват в точка 2.1 „Преглед на пазара“ и точка 2.2 „Пазарна концентрация“. Не са събирани данни за Обединеното кралство. Освен ако не е посочено друго, сравнителната информация за 2018 г. в настоящия доклад включва данни за Обединеното кралство.
2.Развитие на пазара на задължителния одит на ПОИ в ЕС
2.1.Преглед на пазара
През 2021 г. в ЕС и Норвегия има регистрирани 200 484 задължителни одитори и 22 427 одиторски дружества. В таблица 1 са представени данните за 2021 г. и 2018 г. (без Обединеното кралство). В сравнение с 2018 г. броят на практикуващите одитори (обслужващи както ПОИ, така и други клиенти) е намалял с 6 %, а броят на регистрираните одиторски дружества — с 11 %. Одиторските дружества, които извършват одит на ПОИ, представляват близо 4 % от всички регистрирани одиторски дружества, което съответства на дела им през 2018 г.
Броят на задължителните одитори, наети от одиторски дружества и свързани с тях (като партньори или по друг начин), се е увеличил със 7 %.
|
Таблица 1: Задължителни одитори и одиторски дружества, регистрирани в ЕС (2018—2021 г.) ( 4 ) |
|||
|
|
2018 г. |
2021 г. |
Промяна |
|
Задължителни одитори |
213 299 |
200 484 |
-6 % |
|
Задължителни одитори, наети от одиторско дружество или свързани с него
|
47 944 |
51 388 |
7 % |
|
Одиторски дружества |
25 110 |
22 427 |
-11 % |
|
В т.ч. одиторски дружества, които извършват одит на ПОИ |
1090 |
1008 |
-8 % |
Броят на задължителните одити на ПОИ се е увеличил с 11 % между 2018 г. и 2021 г. (фигура 1). Дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, са най-голямата категория ПОИ в държавите членки през 2021 г. и представляват 37 % от общия брой (44 % през 2018 г.).
Съвместните одити на ПОИ представляват 16 % от задължителните одити на ПОИ. От тринадесетте държави членки, които са докладвали за съвместни одити ( 5 ), отново най-голям брой такива одити са проведени във Франция (87 % от общия брой за ЕС‑27 и Норвегия). Белгия, Хърватия, Финландия, Ирландия и Полша са докладвали за съвместни одити през 2021 г., докато през 2018 г. в тези пет държави не е докладван нито един съвместен одит.
Фигура 1: ПОИ и задължителни одити на ПОИ (2018—2021 г.) ( 6 )
Реализираният оборот на одиторските дружества в ЕС-25 ( 7 ) и Норвегия, които извършват одит на ПОИ, е около 30 милиарда евро ( 8 ) през 2021 г. Данните за десетте ключови одиторски дружества (10KAP 9 ) сочат прогнозен приход в ЕС-25 и Норвегия от около 28 милиарда евро.
Данните за оборота по държави членки варират значително, като Германия и Франция са двата най-големи пазара (с дял от 47 % от реализирания в ЕС оборот на одиторските дружества) ( 10 ).
11 % от отчетения от отделно дружество или на равнище мрежа реализиран оборот на одиторските дружества, които извършват одит на ПОИ, се генерира от приходи от услуги извън одита (разрешени услуги извън одита, предоставени на одитирани предприятия), а 56 % — от услуги извън одита за други предприятия.
10 % от общо реализирания оборот на одиторските дружества, които извършват одит на ПОИ в ЕС, е генериран от приходи от задължителни одити на ПОИ и предприятия, принадлежащи към група от предприятия, чието предприятие майка е ПОИ (в сравнение с 9 % през 2018 г.). 23 % са генерирани от приходи от задължителни одити на други предприятия (фигура 2) (26 % през 2018 г.). Този дял обаче е различен в отделните държави членки: в седем държави над 50 % от приходите са генерирани от услуги по задължителен одит, а в шест държави по-малко от една трета от приходите са генерирани от задължителни одити ( 11 ).
Фигура 2: Разпределение на реализирания в ЕС оборот на одиторските дружества, които извършват одит на ПОИ, по видове приходи (2021 г.)
21 от 24-те НКО от Европейската мрежа по конкуренция са съобщили, че в периода 2019—2021 г. не са извършвали секторно проучване на пазара на одиторски услуги, нито са докладвали за антитръстова или правоприлагаща дейност в този сектор. Два НКО са посочили, че са анализирали нивото на концентрация на пазара на одиторски услуги. Един НКО е споменал за антитръстово разследване, проведено през този период ( 12 ).
2.2.Пазарна концентрация
В настоящия доклад са представени пазарни данни ( 13 ) за задължителните одити на ПОИ, извършени от „Голямата четворка“ (Deloitte, EY, KMPG и PwC), „CR4“ (четирите най-големи одиторски дружества във всяка държава) и „10KAP“.
Голямата четворка заема над 80 % пазарен дял в 11 държави членки ( 14 ) (спрямо 13 през 2018 г.) и средният ѝ пазарен дял в ЕС е 59 % (спад спрямо 70 % през 2018 г.) от всички задължителни одити на ПОИ.
В 13 държави членки (в сравнение със 7 през 2018 г.) Голямата четворка не е сред четирите най-големи одиторски дружества ( 15 ) по отношение на общия брой становища от задължителен одит на ПОИ. Средният пазарен дял за CR4 е 70 %, а за 10KAP — 81 %.
Фигура 3: Пазарен дял на одиторските дружества от броя на задължителните одити на ПОИ (2021 г.)
Голямата четворка продължава да има господстващо положение по отношение на приходите от задължителните одити на ПОИ. На равнището на ЕС Голямата четворка е с дял 86 % от приходите от задължителни одити на ПОИ и 71 % от приходите от задължителни одити на други предприятия (фигура 4).
Фигура 4: % на задължителните одити на ПОИ, % на приходите от задължителни одити на ПОИ и % на приходите от одити на други предприятия, по държави членки [Голямата четворка] (2021 г.)
Делът на Голямата четворка от съвкупния оборот, реализиран от одиторските дружества в ЕС, е около 80 %, което съответства на данните за 2018 г. Както е показано на фигура 5, поотделно дружествата от Голямата четворка са най-големите по отношение на пазарния дял от броя на задължителните одити на ПОИ, като общо делът им възлиза на 59 % от този пазар. Mazars е петото най-голямо дружество със 7 % пазарен дял, следвано от BDO с 5 % пазарен дял.
Фигура 5: Пазарен дял на 10KAP от броя на задължителните одити на ПОИ (2021 г.)
Въпреки че броят на одитите на ПОИ намалява, Голямата четворка продължава да доминира на пазара на задължителни одити на ПОИ с 86 % от приходите от задължителни одити на ПОИ (фигура 6). Това е по-малко от отчетените през 2018 г. 92 % от приходите, което отчасти се обяснява с факта, че вследствие на оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС установените на неговата територия одиторски дружества вече не са включени в съвкупната сума за ЕС.
Делът на Голямата четворка от пазара на задължителни одити на други предприятия е 71 % от приходите, което е леко увеличение спрямо 68 % през 2018 г.
Голямата четворка генерира значителен дял (около 82—84 %) от приходите от услуги извън одита ( 16 ) от одитирани и неодитирани клиенти. Ситуацията е различна в отделните държави членки.
Оценката на структурата на приходите в ЕС показва, че Голямата четворка доминира на пазара както при задължителните одити, така и при услугите извън одита, предоставяни от задължителните одитори. Най-големият дял от приходите на другите одиторски дружества (които не са от Голямата четворка) се генерира от задължителни одити на други предприятия (15 % за останалите 10KAP и 14 % за всички останали дружества) и от услуги извън одита за други предприятия (13 % за останалите 10KAP и 5 % за всички останали дружества). Останалите 10KAP са увеличили дела на приходите си от задължителни одити на ПОИ (от 5 % през 2018 г. на 9 % през 2021 г.).
Фигура 6: Пазарни дялове в ЕС на одиторските дружества, които извършват одит на ПОИ, по приходи (2021 г.)
Според оценките структура на приходите в ЕС по дружества на фигура 7 показва, че Голямата четворка генерира по-висок процент от общите си приходи от задължителни одити на ПОИ, отколкото останалите 10KAP (5 %) и всички останали дружества (7 %). Въпреки това Голямата четворка генерира по-малък дял на приходите от задължителни одити на други предприятия от общите приходи в сравнение с останалите дружества от 10KAP (45 %) и всички останали дружества (26 %).
Фигура 7: Структура на приходите по дружество (2021 г.)
2.3.Рискове поради пропуски, свързани с качеството
НКО са прегледали общо 737 досиета от одит на ПОИ, свързани най-вече с годишни цикли на проверки, извършени през 2021 г( 17 ). По всяко досие от одит на ПОИ са направени средно 2,6 констатации от проверки ( 18 ) в резултат на прегледите. Процедурите на ниво съвкупно дружество, проведени спрямо 361 одиторски дружества/самостоятелно практикуващи одитори, които извършват одит на ПОИ, са довели средно до 3,5 констатации на одиторско дружество.
Качествената оценка по-долу обхваща областта на смекчаване и анализ на системните рискове.
През предходните години констатациите са били свързани най-вече с недостатъци в системите за вътрешен контрол на качеството на одиторските дружества, но последните констатации ( 19 ) показват, че повечето недостатъци са открити в досиетата от ангажиментите за одит на ПОИ. Две трети от НКО са посочили, че препоръките им за въвеждане на мерки за смекчаване и корективни мерки за отстраняване на тези недостатъци са били изпълнени по задоволителен начин.
По-долу са представени най-често докладваните области за смекчаване и анализ на риска (при които се наблюдават повтарящи се констатации, т.е. едни и същи констатации са били направени при едно и също одиторско дружество/практикуващи одитори в предишни цикли на проверки).
·Методика:
oнедостатъчен брой извършени одитни процедури и/или получени доказателства;
oнеспазване на Международен стандарт за одит (МСО) 500 Одиторски доказателства, МСО 530 Одиторски извадки, МСО 540 Одит на приблизителни счетоводни оценки и свързани оповестявания, или МСО 230 Одиторска документация;
oнеобходимост от усъвършенстване на методиката на одита/образците за документиране, за да се постигне съответствие със законодателството/МСО.
·Преглед за контрол на качеството на ангажимента — ПККА:
oненавременно извършване на ПККА и/или неподходящо документиране;
oнеефективно вътрешно наблюдение относно ПККА, извършвано от одиторските партньори;
oлипса на отчитане при оценката и възнаграждението на партньорите на недостатъците, установени във връзка с изпълнението на ПККА.
·Етика и независимост:
oпредоставянето на услуги извън одита на одитирани клиенти не е оценено в достатъчна степен в следните области:
§преценка дали да се извърши консултация с партньора по управление на риска, ако възникнат заплахи за независимостта или конфликти на интереси;
§получаване и документиране на одобрението на одиторския комитет преди предоставянето на услуги извън одита;
§оптимално провеждане и подходящо документиране на процеса на приемане, особено когато могат да възникнат рискове от проверка на собствената дейност или конфликти на интереси.
·Документиране на одита и сигурност на данните:
oнеобходими са подобрения при архивирането на досиетата от одит;
oнеобходимо е подобряване на документирането на одита.
·Оценка на риска и тест на вътрешния контрол:
oнедостатъчна оценка на риска от страна на одитора;
oнеправилно идентифициране на вътрешния общ контрол в одитираното предприятие;
oлипса на тестове на вътрешния контрол.
В пет случая НКО са обсъдили с регулаторните колегии и в рамките на подгрупата за проверки на КЕОНО дали определени недостатъци, свързани главно с цялостното качество на системите за вътрешен контрол на одиторските дружества, следва да се определят като системни рискове. Въпреки отрицателния резултат във всеки един от случаите дискусиите бяха ползотворни за повишаване на качеството на одита в одиторските дружества.
2.4.Резултати от дейността на одиторските комитети
В член 39 от Директивата за одита ( 20 ) се определят основните изисквания към одиторските комитети, техния състав, задачи и взаимодействието им с административния или надзорния орган. В настоящия доклад се оценяват резултатите от дейността на одиторските комитети. Той се основава до голяма степен на информация от самите одиторски комитети. НКО приканиха 1506 одиторски комитета в държавите членки да отговорят на въпросника на КЕОНО ( 21 ), като отговори бяха получени от около 60 % от тях (в 23 държави членки).
Взаимодействие с административния или надзорния орган
Според отговорите взаимодействието между одиторските комитети и административния или надзорния орган е на подходящото равнище, което свидетелства за достатъчно разбиране на изискванията в тази област. Повече от половината одиторски комитети са се срещали с административния или надзорния орган поне три пъти, за да съобщят за своите дейности, проблеми и съответните препоръки вследствие на задължителния одит. Понякога е присъствало и ръководството на одитираното предприятие.
Когато са се срещали с административния или надзорния орган, около 77 % от одиторските комитети са отделили между 10 % и 50 % от предвиденото за тези срещи време за въпроси, свързани с резултатите и наблюдението на одита (вж. фигура 8).
Фигура 8: Отделено от одиторските комитети време за въпроси, свързани с резултатите и наблюдението на одита
Независимост, включително разрешени услуги извън одита и горна граница на таксите
Одиторските комитети отговарят за прегледа на независимостта на задължителните одитори или одиторските дружества, включително за одобрението на разрешените услуги извън одита ( 22 ). В 66 % от случаите одиторските комитети са получили писмени становища от одиторите. В 32 % от случаите одиторските комитети са повдигнали допълнителни въпроси. В 24 % от случаите одиторските комитети са докладвали за официални обсъждания със задължителните одитори или одиторските дружества относно рисковете за независимостта на одитора и предпазните мерки, приложени за смекчаване на тези рискове. 2 % от одиторските комитети не са предприели никакви мерки за наблюдение на независимостта на одиторите.
Фигура 9: Наблюдение на независимостта на одиторите
24 % от одиторските комитети са определили допълнителни критерии за ограничаване на услугите извън одита, които биха били разрешени съгласно регламента или националното законодателство.
65 % от одиторските комитети (2018 г.: около 50 %) са потвърдили, че задължителният одитор (или някой от членовете на неговата мрежа) е представил предложения за предоставяне на услуги извън одита през базовия период ( 23 ).
37 % от одиторските комитети са споменали, че не са разглеждали искания за предоставяне на услуги извън одита съгласно член 5, параграф 4 от регламента, което е значителен спад спрямо 80 % през 2018 г. Половината от тях са заявили, че не са разгледали исканията, тъй като услугите извън одита са били включени в предварително одобрен списък (36 %) или не са били разрешени от предприятието (14 %).
Когато одиторските комитети са участвали в одобряването на услуги извън одита, те са отказали одобрение в 2 % от случаите. Като причини за отказ на одобрение на предоставянето на услуги извън одита са посочени риск за независимостта на задължителния одитор, забранени услуги извън одита съгласно регламента или националното законодателство или целта на одиторския комитет да засили конкуренцията между одиторските дружества. Нито един от одиторските комитети не е посочил горна граница на таксите като причина за такова решение.
12 % от одиторските комитети не са проучили предоставените услуги извън одита, т.е. не са проверили дали ръководството на предприятието е гарантирало, че тези услуги са в съответствие с разрешените услуги извън одита (естество и такси).
Преобладаващата част от одиторските комитети (87 %) не са определили горна граница на таксите за услуги извън одита, по-ниска от 70 % ( 24 ) за наблюдението. Само около една трета от тях са разгледали изчисленията, направени от предприятието във връзка с горната граница на таксите за разрешени услуги извън одита от 70 %. Методите на изчисление варират в различните одиторски комитети, като близо 50 % от тях се извършват на ниво група за ПОИ, които се разглеждат като група. Други предприятия изчисляват горната граница на таксите на ниво дъщерно дружество (20 %), на ниво група за всички ПОИ в рамките на групата (16 %) или, когато няма групова структура, на ниво дружество (16 %). Горната граница на таксите за услуги извън одита от 70 % е била превишена според 1 % от одиторските комитети.
Процес на подбор на одитори
Одиторските комитети отговарят за процедурата за подбор на задължителния одитор. Над 95 % (2018 г.: 87 %) съобщават, че отговорят за тръжната процедура, въпреки че за някои одиторски комитети това продължава да създава затруднения.
19 % от одиторските комитети са споменали назначаването на нов задължителен одитор (или одиторско дружество). При две трети от тях одиторът е работил до 10 години, преди да бъде назначен нов задължителен одитор. В 18 % от случаите един и същ одитор е работил повече от 20 години.
В съответствие с член 16, параграф 2 от Регламента за одита 90 % от ПОИ, които са пристъпили към провеждане на търг, са поканили поне двама задължителни одитори или одиторски дружества (с 6 % повече, отколкото през 2018 г.).
Фигура 10: Задължителни одитори/одиторски дружества, поканени да участват в търга
35 % от одиторските комитети не са обърнали специално внимание на изискването тръжната процедура да не възпрепятства дружествата, които са получили по-малко от 15 % от общите си такси от ПОИ в държавата членка през предходната календарна година, да участват в процедурата за подбор ( 25 ).
Що се отнася до обявяването или оповестяването на тръжната процедура, 76 % от тях не са спазили насоките на КЕОНО „Назначаване на задължителни одитори или одиторски дружества от предприятия от обществен интерес“, в които ПОИ се насърчават да оповестяват публично искането за тръжна процедура, за да се даде възможност на непоканените задължителни одитори (или одиторски дружества) да участват.
Тръжната документация е била или публично достъпна (13 %), или изпратена на избрани одиторски дружества (87 %, от които 25 % са били изпратени само на одиторските дружества от Голямата четворка).
Броят на задължителните одитори (или одиторски дружества), които са подали оферти, е представен на графиката по-долу:
Фигура 11: Броят на задължителните одитори/одиторски дружества, които са подали оферта
73 % от одиторските комитети са проверили дали при поискване одитираното предприятие може да докаже пред компетентния орган, че процедурата за подбор е била проведена по справедлив начин.
51 % от одиторските комитети, които са сменили одиторите, са посочили, че е твърде рано да се оценява въздействието на ротацията на одиторите или че към момента на попълване на въпросника не е правена оценка. 22 % от одиторските комитети са оценили въздействието на ротацията на одиторите като неутрално, а 12 % — като положително.
Наблюдение на задължителния одит
Одиторските комитети отговарят и за наблюдението на задължителните одити. 77 % от одиторските комитети са се срещали със задължителните одитори (или с одиторското дружество) повече от веднъж и в присъствието на ръководството (36 % са се срещали без присъствието на ръководството). 36 % от одиторските комитети са оценили качеството на одита с помощта на критерии/показатели, като например качество на комуникацията, екип по ангажимента за одит (включително демонстриран технически опит), степен на оспорване от страна на одитора и количеството време, отделено от партньора/висшето одиторско ръководство в задължителния одит.
Одиторските комитети са използвали в малка степен (17 %) докладите от проверките на НКО/констатациите от последната проверка на задължителния одитор при наблюдението на изпълнението на задължителния одит. Повече от половината от одиторските комитети са заявили, че не разполагат с доклади с констатации или нямат достъп до тях, а 30 % от одиторските комитети не са отправяли запитване дали са налични констатации.
3.Основни констатации
Основните констатации, направени в резултат на проучването на КЕОНО, са следните:
1.Наблюдаваният в последния доклад спад на броя на самостоятелните одитори и одиторски дружества продължава.
Въздействия като възрастовата структура на одиторската професия, нейната способност да привлича нови специалисти и увеличаването на прегрупирането на специалисти в по-големи структури могат да имат както положителни, така и отрицателни последици за качеството на одита и ще трябва да бъдат наблюдавани през следващия период.
2.Средно 67 % от приходите на одиторските дружества от ПОИ са от услуги извън одита. Това е намаление с около 2 % в сравнение с предходния период. То показва, че одиторските дружества продължават да насочват дейността си извън пределите на задължителния одит.
Регулаторните органи са потенциално загрижени, че предоставянето на услуги извън одита може да повлияе на независимостта и качеството на одита. Ето защо е важно да продължи да се следи отблизо развитието на пазара, по-специално докато одиторските дружества се конкурират за нови задачи в резултат на неотдавна приетото законодателство на ЕС, като например Директивата за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта ( 26 ), изискваща гарантиране на докладите за устойчивост, и законодателния акт за цифровите услуги ( 27 ), изискващ оценка на спазването на задълженията на определени много големи онлайн платформи и търсачки.
3.Отбелязана е малка промяна на европейския пазар на одиторски услуги, където, въпреки че запазва висока степен на пазарна концентрация, Голямата четворка е отстъпила част от пазарния си дял в полза на останалите 10 ключови одиторски предприятия.
Разпределението на одитите на ПОИ между участниците се е променило, като по-голям дял от работата е извършена от други участници на пазара, отколкото от Голямата четворка. Промените в пазарната структура по отношение на приходите обаче са по-маловажни от броя на ангажиментите.
Установено е леко увеличение на честотата на съвместните одити в няколко държави — членки на ЕС. Въпреки това съвместните одити все още се провеждат предимно във Франция.
4.Въпреки че не беше установен „системен риск“, НКО са продължили да откриват при проверките си висока честота на недостатъците. Често, но не винаги, те оценяват нивото на реакция на одиторските дружества за справяне с констатациите от проверките като достатъчно.
От една страна, това съвпада с призива за по-голяма прозрачност на резултатите от проверките за обществеността или поне за одиторските комитети, за да се осигури по-голяма отчетност и по-добро разбиране на качеството на одита на дружествено равнище. От друга страна, важно е НКО да продължат да оказват натиск върху одиторските дружества да направят подобрения чрез КЕОНО и европейските регулаторни колегии, така че те да въведат по-ефективни превантивни вътрешни мерки за избягване на одиторските пропуски.
5.Като цяло от последния отчетен период одиторските комитети са подобрили изпълнението на надзорните си отговорности.
Повечето одиторски комитети активно наблюдават независимостта на одиторите и участват в избора на нови одитори или дружества, както и в одобряването на услуги извън одита. Осъществява се по-голям надзор и контрол на услугите извън одита. В повечето търгове се канят няколко задължителни одитори или одиторски дружества, което води до увеличаване на броя на офертите за всеки търг.
Като се има предвид важната роля на одиторските комитети за осигуряване на качеството на одита, са необходими допълнителни дискусии между одиторските комитети и НКО. Следва също така да се обмисли хармонизирането и засилването на надзора на одиторските комитети от страна на НКО.
6.Ефектите от инфлационния натиск, повишаването на лихвените проценти, геополитическата нестабилност и все по-широкото използване на инструменти за анализ на данни и изкуствен интелект в областта на одита могат да породят предизвикателства пред сектора на одитите през следващите години. Въздействието на тези промени следва да бъде наблюдавано.
Като се има предвид транснационалният характер на тези промени, засилването на европейското сътрудничество и осигуряването на съгласуваност между регламентите и инструментите за сътрудничество ще улеснят този процес на наблюдение. Следва да се обмислят съвместни проверки между НКО, както и чрез КЕОНО, за да се подобри надзорът над одиторските дружества и мрежи, действащи в целия ЕС.