ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 27.2.2024

COM(2024) 88 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА

преглед на функционирането на Регламент (ЕС) 2022/1369 относно координирани мерки за намаляване на търсенето на газ, изменен Регламент (ЕС) 2023/706

I.Въведение

След непровокираната и неоправдана военна агресия на Русия срещу Украйна доставките на руски газ за ЕС са подложени на непрекъснати сътресения. В отговор на опита на Русия да използва енергията като политическо оръжие Комисията прие плана REPowerEU, чиято цел е да се икономисва енергия, да се ускори преходът към чиста енергия и да се диверсифицират енергийните доставки, за да се преодолее поетапно и възможно най-скоро зависимостта от руски изкопаеми горива. Въпреки че през 2021 г. 45 % от доставките на газ за ЕС са зависели от Русия, след февруари 2022 г. доставките на руски газ непрекъснато намаляват, а през 2023 г. представляват 15 % от общия внос на газ в ЕС.

За да се смекчат значителните рискове за сигурността на енергийните доставки, които възникнаха през 2022 г. в резултат на новото намаляване на доставките от Русия, през август 2022 г. ЕС прие Регламент (ЕС) 2022/1369 (наричан по-нататък: „Регламент за намаляване на търсенето“) с цел доброволно и координирано намаляване на търсенето на газ с 15 %. Това доброволно намаляване става задължително в случай на обявяване на състояние на тревога в Съюза. Като се имат предвид трайните рискове и необходимостта от непрекъснато координирано намаляване на търсенето на газ, през март 2023 г. ЕС удължи срока на действие на Регламента за намаляване на търсенето с 1 година чрез Регламент (ЕС) 2023/706.

В член 9 от Регламента за намаляване на търсенето с удължен срок на действие се предвижда, че до 1 март 2024 г. Комисията трябва да извърши преглед на регламента с оглед на общото състояние на доставките на газ за Съюза и да представи на Съвета доклад относно основните констатации от този преглед. Въз основа на този доклад Комисията може да предложи да бъде удължен срокът на прилагане на посочения регламент.

II.Текущо състояние във връзка със сигурността на енергийните доставки

Вносът на руски газ по газопроводи намаля значително след руското нашествие в Украйна — от 150 млрд. m3 преди кризата на 25 млрд. m3 през 2023 г. Това намаление беше компенсирано главно от намаляване на търсенето с приблизително 65 млрд. m3. Увеличеният внос на ВПГ (около 50 млрд. m3) и вносът по алтернативни газопроводи (около 10 млрд. m3) също допринесоха за поетапното прекратяване на вноса на руски газ.

Фигура 1 — Напредък на поетапното прекратяване на вноса по руски газопроводи през 2023 г. спрямо периода преди кризата

Източник: ГД „Енергетика“, отдел B4 и Съвместния изследователски център, въз основа на данни на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ (ЕМОПС-Г)

Положението на световните пазари на газ остава напрегнато и се очаква да остане такова за известно време, тъй като новият капацитет за втечняване на ВПГ, който се планира да започне да функционира в световен мащаб преди 2026 г., е ограничен 1 . Сътресението в предлагането вследствие на руското нашествие в Украйна доведе до високи и нестабилни цени на газа и електроенергията през 2022 г. и 2023 г., с върхови равнища през лятото на 2022 г., когато цените се покачиха до над 300 EUR/MWh. През лятото и есента на 2023 г. все още имаше епизоди на значителна нестабилност, когато цените се увеличиха с повече от 50 % за няколко седмици 2 . Цените на газа продължават да са нестабилни и по-високи отколкото в периода преди кризата, което е свързано с неизбежни последици за гражданите и конкурентоспособността на промишлените предприятия.

Има и други остатъчни рискове с различна степен на вероятност, които, ако се реализират, може да допринесат за влошаване на постигнатото крехко равновесие между търсенето и предлагането. Сред тези рискове са: съживяване на търсенето на ВПГ в Азия, което би намалило наличността на газ на световния пазар, рязко застудяване през оставащата част от зимата, което би могло да доведе до увеличаване на търсенето на газ, екстремни метеорологични условия, които потенциално биха могли да засегнат помпено-акумулиращите ВЕЦ, или ниска наличност на производство на енергия от АЕЦ, което налага по-широко използване на електроенергия, генерирана с газ, и допълнителни възможни прекъсвания на доставките на газ, включително пълно спиране на вноса на газ от Русия или смущение в съществуващата критична инфраструктура в газовия сектор.

Трудно е да се прецени вероятността от настъпването на такива прекъсвания в съществуващата критична инфраструктура, но тя може да бъде илюстрирана от два неотдавнашни примера, възникнали след приемането на първия Регламент (ЕС) 2022/1369 за намаляване на търсенето. През септември 2022 г. газопроводът „Северен поток 1“ беше саботиран до такава степен, че по него няма да може да се транспортира газ в обозримо бъдеще. През октомври 2023 г. беше прекъснат „Balticconnector“ — важен газопровод, свързващ Финландия с Естония с пропускателна способност от около 7 млн. m3 на ден. Тече разследване, което да установи дали щетите са външни, и дали са причинени от котва на плавателен съд. В резултат на това Финландия все още не е в състояние да изпълни критерия N-1 като част от стандарта за инфраструктура, определен в член 5 от Регламент (ЕС) 2017/1938, и обяви второто най-високо ниво на опасност съгласно член 11 от Регламент (ЕС) 2017/1938. Понастоящем за доставките си на газ Финландия разчита изключително на способността си за внос на ВПГ, предимно чрез терминала за ВПГ „Inkoo“ с пропускателна способност от около 13 млн. m3 на ден, при върхово потребление от около 9—12 млн. m3 на ден. Очаква се „Balticconnector“ да бъде върнат в експлоатация едва след зимата на 2023—2024 г.

Освен това от приемането на предишния доклад за преглед на Регламента за намаляване на търсенето 3 геополитическият пейзаж се е влошил още повече. В допълнение към агресивната война на Русия срещу Украйна, от въоръжени конфликти с висока интензивност бяха засегнати няколко региона на доставки и транзит, сред които Близкия изток и Червено море.

Заплахите за сигурността на доставките на газ в ЕС бяха подчертани и от Международната агенция по енергетика (МАЕ) в доклад от декември 2022 г. 4 , в който се предупреждава, че няма място за самоуспокоение в контекста на подобряването на положението в сравнение с разгара на кризата през лятото на 2022 г. Той бе последван от доклада на МАЕ за пазара на газ от първото тримесечие на 2024 г. 5 , в който МАЕ посочва, че световните доставки на газ остават ограничени, тъй като увеличаването на капацитета за втечняване в световен мащаб (+13 млрд. m3) не е било достатъчно, за да покрие спад от 38 млрд. m3 на руски газ по газопроводи към ЕС. Въпреки високата степен на запълване на газохранилищата в ЕС, според МАЕ продължава да има риск от студени периоди в края на зимата и от неочаквани ограничения в доставките в условията на напрегнат пазар. Освен това Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ (ЕМОПС-Г) публикува своята зимна за доставките през зимния сезон на 2023—2024 г. с общ преглед на летния период 6 , в който се посочва значението на намаляването на търсенето за запълването на газохранилищата и сигурността на енергийните доставки в ЕС, въпреки че общото състояние на сигурността на енергийните доставки в ЕС се е подобрило значително. 

В този контекст значителното намаляване на търсенето на природен газ (-18 % между август 2022 г. и декември 2023 г.) беше от съществено значение за запазване на крехкото равновесие между търсенето и предлагането на газ в ЕС. По-специално продължаващото намаляване на търсенето по време на сезона на нагнетяване на газ в хранилищата през 2023 г. беше основен фактор за постигане на рекордно висока степен на запълване на хранилищата до 1 ноември 2023 г. (99 %). Това намаляване на търсенето допринесе значително и за разумното управление на газохранилищата през първата част на зимния сезон 2023—2024 г., които до 1 февруари са все още запълнени на около 70 %.

III.Мерки за доброволно намаляване на търсенето, приложени от държавите членки

В съответствие с член 7, параграф 2 от Регламента за намаляване на търсенето, чийто срок на действие беше удължен с Регламент (ЕС) 2023/706 от 30 март 2023 г., от държавите членки се изискваше да актуализират своите национални планове за действие при извънредни ситуации, изготвени съгласно член 8 от Регламент (ЕС) 2017/1938, за да отразят мерките за доброволно намаляване на търсенето, които са приложили. В предишния доклад относно Регламента за намаляване на търсенето 7 Комисията вече очерта мерките, предприети от държавите членки, и докладвани към момента на изготвяне на доклада. Наред с другото, мерките включваха:

1.Информационни кампании за повишаване на осведомеността сред потребителите.

2.Ограничения за отоплението и охлаждането, например в обществените сгради.

3.Преминаване към друго гориво и ускоряване на мерките за енергийна ефективност.

След доклада от 2023 г. относно намаляването на търсенето бяха представени няколко нови национални плана за действие при извънредни ситуации, които до голяма степен включват мерки, подобни на очертаните в националните планове за действие при извънредни ситуации, представени по-рано и изтъкнати в доклад COM (2023) 173, а именно: 

·кампания за повишаване на осведомеността с цел стимулиране на намаляването на потреблението на газ сред потребителите; 

·допълнително финансиране за мерки за енергийна ефективност за промишлеността, за топлофикационни мрежи, както и за домакинствата; 

·разширяване на финансирането и търговете за възобновяеми енергийни източници, както и увеличаване на финансовата подкрепа за въвеждане на термопомпи; 

·отстъпка от сметките за газ и електроенергия в случай на намаляване на потреблението и/или по-високи тарифи за тези, които значително са увеличили потреблението; 

·улесняване на връщането към пазара или удължаване на експлоатационния срок на електроцентралите, за да се намали и замени потреблението на газ от газови електроцентрали (GFPP), които или се връщат от състояние на резерв към пазара, или са предназначени да бъдат спрени и да преминат в резерв;  

·временно използване на по-голяма преносна способност на електроенергийни мрежи със свръхвисоко напрежение, за да се улесни участието на някои електроцентрали в резервните мощности на мрежата;  

·облекчаване на екологичните стандарти, за да се улесни преминаването към друго гориво; 

·задължително намаляване на потреблението на електроенергия в обществените сгради;  

·премии за подаване на биометан в мрежата, за да се замени природният газ. 

Намаляване на търсенето — секторен анализ

Между август 2022 г. и декември 2023 г. (17 месеца) държавите — членки на ЕС, намалиха общото потребление на газ с 18 % (около 101 млрд. m3). Фигура 2 представя промяната в потреблението на природен газ след привеждането в действие на Регламент (ЕС) 2022/1369 на Съвета относно координирани мерки за намаляване на търсенето. 21 държави членки са постигнали целта за доброволно намаляване с 15 %.

Фигура 2 — Промяна в търсенето на природен газ между август 2022 г. и декември 2023 г. (17 месеца) в сравнение със същия период от средната стойност за 5 години по държави членки

Източник: Главният икономист на генерална дирекция „Енергетика“ въз основа на Евростат (поредица nrg_cb_gasm)

Според енергийния баланс за 2022 г. 36 % от природния газ се използват от домакинствата и услугите, 32 % — за производство на електроенергия и топлинна енергия, а 23 % — в промишлеността (само за енергопотребление). Разбивката по сектори на търсенето на газ между промишления, жилищния и енергийния сектор е от съществено значение, за да се разбере въздействието на мерките за намаляване на търсенето върху социално-икономическото благосъстояние на ЕС. Тя дава възможност на държавите членки и на Европейската комисия да разберат по-добре естеството на намаленията и евентуално да установят възможни предизвикателства. При липсата на достатъчно официални статистически данни, подавани редовно на Евростат за целите на настоящия анализ, Съвместният изследователски център направи оценка на разбивката по сектори на намаляването на търсенето на газ за периода 2022—2023 г. въз основа на данните от 9 държави — членки на ЕС, или 80 % от потреблението на природен газ в ЕС 8 . Според тези оценки жилищният и промишленият сектор са допринесли съответно с 43 % и 47 % за общото намаляване на търсенето, докато делът на енергийния сектор е 10 % (вж. Фигура 3).

Фигура 3 — Принос по сектори за намаляване на търсенето на газ (ЕС-9) между август 2022 г. и септември 2023 г.

Забележка: Анализът включва 9 държави членки или 80 % от търсенето на газ в ЕС. Държавите членки са BE, DE, EL, ES, FR, HR, IT, HU и NL.

Източник: Съвместен изследователски център въз основа на Евростат и базата данни ENaGaD

Жилищен сектор/температура 

Потреблението на газ в жилищния сектор е тясно свързано с външната температура. Според данните, предоставени от Съвместния изследователски център, през зимния сезон на 2022—2023 г. се отбелязва намаление със 7 % на отоплителните градусодни в сравнение със средната петгодишна стойност, което предполага малко по-мека зима. 9    През първите два месеца от зимния сезон на 2023 г. отоплителните градусодни също са били с 9 % по-ниски от петгодишната средна стойност. В същото време намаляването на търсенето на газ възлиза на 19 % (зимата на 2022—23 г.) и 22 % (първите два зимни месеца на 2023—24 г.), което показва, че намаляването на търсенето на газ е било по-съществено от колебанията в метеорологичните условия, отчасти поради горепосочените мерки.

Енергиен сектор 

През цялата 2022 г. електроразпределението от газовите електроцентрали остана относително стабилно, което показва стабилно производство въпреки нарастващите цени на газа. Предизвикателствата, свързани с ограничаването на електроенергията от газ, бяха изострени от ограничената наличност на ядрени мощности и от намаления принос на водноелектрическата енергия. Допълнителният капацитет за вятърна и слънчева енергия, добавен през 2022 г., имаше противодействащ ефект и допринесе за допълнителното производство на 65 TWh (въз основа на ЕМОПС за електроенергия), като по-конкретно предотврати ново увеличение на потреблението на газ. 

Електроенергийният микс през 2023 г. се промени в сравнение с предходната година поради постепенното възстановяване на ядрените мощности, високите нива на водноелектрическа енергия и по-нататъшното внедряване на възобновяеми енергийни източници. Фигура 4 представя промяната в производството на електроенергия по видове производство през 2023 г. в сравнение с петгодишната средна стойност и 2022 г. В сравнение с 2022 г. при производството на ядрена енергия в ЕС се наблюдава рязко увеличение на производството с 7 TWh, като през септември 2023 г. френските ядрени електроцентрали достигнаха разпределително равнище, близко до петгодишната средна стойност. Производството на водноелектрическа енергия се е увеличило с 41 TWh, като се използват повишените нива на водохранилищата в сравнение с 2022 г. Производството на електроенергия от слънчева и вятърна енергия се е увеличило съответно с 28 и 35 TWh. През 2022 г. инсталирането на мощности за слънчева и вятърна енергия вече е достигнало съответно 41,5 и 15,5 GW. По-специално през 2023 г. беше постигнат нов ръст на внедряването, като към електроенергийната система на ЕС бяха добавени допълнителни 53,5 и 16,0 GW мощности.

Фигура 4 — Промяна в производството на електроенергия по видове производство през 2023 г. (януари—ноември)

Забележка: Данните за производството на електроенергия за декември все още не са налични.

Забележка 2: Производството на слънчева енергия не включва производство на електроенергия зад измервателния уред.

Източник: Главният икономист на генерална дирекция „Енергетика“ въз основа на Платформата за прозрачност на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ЕМОПС за електроенергия)

Постепенното възстановяване на производството на енергия от АЕЦ и на водноелектрическа енергия през 2023 г., съчетано с продължаващото внедряване на възобновяеми енергийни източници през целия период, намали натиска върху използването на природен газ за производство на електроенергия и топлинна енергия. Освен това през същия период търсенето на електроенергия е намаляло с 6 %, водейки до намаляване на изискванията за потребление на газ в енергийния сектор.

Вследствие на това след август 2022 г. 10 имаше спад с около 9 % (9 млрд. m3) в търсенето на газ за електроенергия и топлинна енергия в сравнение с 5-годишния референтен период.  

Промишлен сектор 

77 % от годишното потребление на газ в промишлеността се дължи на пет енергоемки подсектора 11 : химикали, неметални минерали, хранителни продукти, основни метали и хартиени продукти. Използването на газ е тясно свързано с равнището на промишлената производствена дейност. Фигура 5 представя промяната в промишленото производство на общото производство и енергоемките подсектори между август 2022 г. и септември 2023 г. в сравнение с петгодишната средна стойност.

Фигура 5 — Промяна в промишленото производство на общото производство и енергоемките подсектори между август 2022 г. и септември 2023 г. в сравнение с петгодишната средна стойност

Източник: Главният икономист на генерална дирекция „Енергетика“ въз основа на Евростат (поредицаsts_inpr_m)

Спадът в енергоемкото промишлено производство е довел до намалено използване на газ, главно в петте енергоемки подсектора. Фигура 6 представя месечното потребление на газ в петте енергоемки подсектора, индексирано спрямо петгодишния референтен период. Може да се отбележи, че в подсекторите на химикалите и основните метали потреблението на газ намаля в началото на кризата, докато в подсекторите на хартиените продукти и неметалните минерали това се случи едва през последните месеци. В най-енергоемките промишлени подсектори спадът в търсенето на природен газ се осъществи през последните месеци, което вероятно показва по-структурен спад в промишлената дейност в областта на химикалите, неметалните минерали, основните метали и хартиените продукти. Тъй като общото доброволно намаляване на търсенето надхвърля 15 %, съществува възможност промишленото търсене да се възстанови в рамките на доброволната цел, което досега не се е осъществило.

Важно е да се отбележи, че намаленото потребление на газ поради спада в промишлената дейност беше допълнено и от ускорени мерки за енергийна ефективност и/или преминаване към други горива поради енергийната криза. Поради по-ниските цени на газа обаче се очаква отраслите с два вида гориво, които са преминали към други горива през 2022 г. или 2023 г., да се върнат към газ поради по-ниската му цена.

Фигура 6 — Прогнозно месечно потребление на газ в енергоемките подсектори в ЕС-27

Източник: Главният икономист на генерална дирекция „Енергетика“ въз основа на Евростат

IV.Перспективи за сигурността на доставките за периода 2024—2025 г.

От август 2022 г. насам и след влизането в сила на Регламента за намаляване на търсенето на газ до декември 2023 г. търсенето на газ в ЕС е намаляло с 18 % (приблизително 101 млрд. m3) в сравнение с равнищата отпреди кризата. Намаляването на търсенето на газ, както е посочено по-подробно в раздели 2 и 4, е заменило най-много доставките на руски газ от всички допринасящи фактори (вж. Фигура 1).

По-нататъшното намаляване или пълно спиране на вноса от Русия като част от усилията на ЕС за постепенно преодоляване на зависимостта от Русия или евентуалното едностранно прекъсване на доставките от Русия, подобно на наблюдаваното през 2022—2023 г., е важен сценарий, който трябва да се анализира, когато се разглежда сигурността на доставките на газ за ЕС. Прекъсванията на руските доставки са особено важен сценарий, който трябва да бъде разгледан (както е симулиран във Фигура 7), поради изтичането до 31 декември 2024 г. на срока на действие на настоящото споразумение за транзит през Украйна (един от останалите два руски коридора за доставки — приблизително 15 млрд. m3 годишно). След това ескалацията на геополитическото напрежение може да доведе до още по-големи рискове от допълнително намаляване на доставките от Русия. Поради това, въпреки че биха могли да възникнат други сценарии, например прекъсване само на транзитния маршрут през Украйна, вероятността за сценарий на пълно прекъсване на руските доставки, независимо от причината за прекъсването, значително се е увеличила в сравнение с миналата година и е от съществено значение да се вземе предвид за сигурността на енергийните доставки на ЕС.

Поради тази причина е важно при подготовката за бъдещи зими да се вземат предвид чувствителните аспекти на търсенето на газ. Тази година прогнозата на ЕМОПС-Г за доставките през зимния сезон на 2023—2024 г. 12 беше допълнена с преглед на летния период и в нея се стига до заключението, че в случай на пълно прекъсване на руския газопровод хранилищата ще трябва да бъдат запълнени на 46 % в началото на сезона на нагнетяване на газ, съчетано с намаляване на търсенето с 15 %, засилени доставки на ВПГ и увеличен капацитет, за да се достигнат необходимите 90 % в началото на зимното потребление на газ в края на септември 2024 г. Фигура 7 представя прогнозите за запълване на газохранилищата при различни сценарии за непрекъснато намаляване на търсенето, без да се засягат пазарът или средствата на политиката, които могат да бъдат използвани за постигане на това намаление, въз основа на най-новите налични данни от пазарни проучвания и при допускане на пълно прекъсване на доставките от руски газопроводи 13 . Тези сценарии водят до ниво на запасите от 49 % в края на зимата (31 март 2024 г.), като се имат предвид високите нива на запасите, докладвани на 16 декември 2022 г., и въз основа на опита от 2023 г. (средната стойност за ЕС е била 56 % към 1 април 2023 г.). Средното ниво на запасите към 1 април на референтния период 14 обаче беше 33 %. Следва също така да се отбележи, че в няколко публикации 15   се посочва, че капацитетът за производство и втечняване на газ в световен мащаб няма да се увеличи значително преди 2026 г., което означава, че наличността на природен газ вероятно ще остане ограничена до зимата на 2026—2027 г.

Фигура 7: Месечни степени на запълване в зависимост от това дали намаляването на търсенето ще продължи

Забележка: На фигурата са показани степените на запълване в края на всеки месец.

Източник: Главният икономист на генерална дирекция „Енергетика“ въз основа на данни на Евростат, AGSI и данни за газовите потоци от проучване на пазара.

На фигура 7 са разгледани три сценария:

·Сценарий „намаляването на търсенето не продължава“: Вносът на руски газ по газопроводи е прекъснат и намаляването на търсенето на газ не продължава след 31 март 2024 г. Това би довело до спад в степента на запълване до 64 %, което е доста под целта от 90 % до 1 ноември 2024 г. и запасите ще бъдат напълно изчерпани до февруари 2025 г.

·Сценарий „намаляването на търсенето продължава до ноември 2024 г.“: Вносът на руски газ по газопроводи е прекъснат и целта за запълване на газохранилищата през ноември е постигната благодарение на продължаващото намаляване на търсенето на газ до ноември 2024 г., но след това запасите бързо се изчерпват, достигайки едва около 10 % от нивата си до края на март 2025 г. Което следователно би изложило на риск сигурността на доставките на газ в ЕС през следващата зима на 2025—2026 г.

·Сценарий „намаляването на търсенето продължава до март 2025 г.“: Сценарият, при който вносът на руски газ по газопроводи е прекъснат и целта за запълване на газохранилищата през ноември е постигната благодарение на продължаващото намаляване на търсенето на газ с 15 %. Степените на запълване ще бъдат около 36 % до края на март 2025 г., което може да се счита за подходящо ниво преди сезона на нагнетяване 2025 г.

В тези сценарии се разглеждат ключови елементи на сигурността на доставките на газ, като например промяната в степените на запълване през зимата и новостите по отношение на руските и световните доставки на газ. Освен това трябва да се вземе предвид допълнителното натрупване на рискове от влошаване на сигурността на доставките в ЕС, които би могло да възникне в допълнение към гореспоменатите сценарии, като например потенциално увеличаване на търсенето на ВПГ в световен мащаб и известно възстановяване на промишленото търсене на газ. Особено голяма несигурност са метеорологичните условия, тъй като едно по-студено от средното зимно полугодие на 2023—24 г. или 2024—25 г. би оказало значително въздействие върху сигурността на доставките на газ в ЕС. Ако се направи допускане за намаление от 15 %, съчетано с най-голямото търсене за всеки месец между 2014 г. и 2021 г., годишното търсене може да се увеличи с 28 млрд. m3. Прогнозата на ЕМОПС-Г за доставките през зимния сезон потвърждава, че в случай на студена зима е необходимо намаляване на търсенето с 15 %, за да може газовата мрежа да задоволи търсенето и да достигне степен на запълване в газохранилищата от поне 30 %.

Поради това, въпреки че ЕС има ограничени лостове за увеличаване на доставките на газ в световен мащаб, управлението на съхранението (подкрепено от измененията, внесени с Регламента относно съхранението на газ 16 в Регламента относно сигурността на доставките на газ, и графиците на съхранение) и намаляването на търсенето се оказаха ефективни за гарантиране на сигурността на доставките на газ в ЕС от началото на кризата. Те продължават да бъдат важни инструменти, ако нивата на запасите спаднат под очакваното през останалата част от зимата на 2023—2024 г. или ако настъпят рисковете от влошаване. При все това пазарите реагират на увеличенията на цените, което може да улесни намаляването на търсенето в достатъчна степен, в случай че настъпят рискове от влошаване.

Освен това в становището си 17 относно прогнозата на ЕМОПС-Г за доставките през зимния сезон на 2023—2024 г. Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) настоява: „Настъпването на [...] рискови фактори може да доведе до недостиг на доставките [...].  След това ще настъпи принудително намаляване на търсенето на газ, а недоброволното ограничаване на търсенето на несъществените потребители на газ би било крайна мярка при извънредни ситуации“. ACER също така призовава за „постоянна бдителност по отношение на положението с доставките на газ и за наблюдение на прилагането на регламента на ЕС за намаляване на търсенето на газ“. 

V.Заключение

С цел смекчаване на значителните рискове за сигурността на доставките през 2022 г., в контекста на REPowerEU ЕС прие Регламент (ЕС) 2022/1369, за да намали търсенето на газ с 15 %. През март 2023 г. ЕС реши да продължи усилията за намаляване на търсенето на газ чрез Регламент (ЕС) 2023/706, като взе предвид, наред с другото, спешната необходимост от ново запълване на газохранилищата и все така напрегнатото положение на пазара, също поради ниската наличност на електроенергия от ВЕЦ и АЕЦ. 

Настоящият доклад сочи, че макар положението със сигурността на доставките да се е подобрило благодарение на целенасочените инвестиции и редица мерки — включително целта за намаляване на търсенето, заложена в Регламента за намаляване на търсенето, която беше преизпълнена от държавите членки — положението остава деликатно. Това отчасти се дължи на факта, че световните пазари на газ все още са свити и се очаква да останат такива до 2026 г., когато се появи нов капацитет за втечняване. Съществуват и други остатъчни рискове, които, ако се реализират, могат да допринесат за допълнително влошаване на равновесието между търсенето и предлагането, като например допълнителни възможни прекъсвания на доставките на газ, включително спиране на вноса на руски газ или смущение на съществуващата критична инфраструктура в газовия сектор, възстановяване на търсенето на втечнен природен газ в Азия, студена зима и ниската разполагаемост с енергия от помпено-акумулиращи ВЕЦ и от АЕЦ. Освен това по-широкият геополитически пейзаж се влоши допълнително, тъй като въоръжените конфликти с висока интензивност засегнаха няколко други снабдителни и транзитни региона, като например Близкия изток и Червено море.

Намаляването на търсенето допринесе значително за поетапното отпадане на 65 млрд. m3 руски газ през 2023 г., което беше постигнато предимно от домакинствата и в промишления сектор. Освен това, за да се осигури добра подготвеност за зимата и да се гарантира, че държавите членки ще спазят целта за запълване на газохранилищата до 90 % към 1 ноември 2024 г., запасите в ЕС трябва да останат на достатъчно високи нива през зимата. През 2023 г., както и през 2022 г., намаляването на търсенето беше от основно значение за поддържане на адекватни запаси в края на зимата и за осигуряване на необходимата гъвкавост през лятото, така че да бъде постигната целта за запълване на хранилищата до 90 %, като същевременно цените останат сравнително ниски и непроменливи. Намаляването на търсенето спомогна също целта за запълване на хранилищата да бъде постигната през август, много преди ноември. В резултат на него към края на лятото през 2023 г. участниците на европейския пазар започнаха да съхраняват газ в Украйна, укрепвайки взаимно сигурността на доставките на газ за ЕС и Украйна.

Освен това от съществено значение е Регламентът за намаляване на търсенето да се разгледа в контекста на въздействието от Регламента относно съхранението. И двата елемента са част от архитектурата за сигурност на доставките на ЕС и взаимно се подсилват. Намаляването на търсенето на газ даде на държавите членки и участниците на пазара необходимата гъвкавост за постигане на целите за запълване на хранилищата, като същевременно запази от допълнителен натиск и без това ограниченият световен пазар на газ.

Ако положението с доставките остане напрегнато или се влоши допълнително и изложи на риск целта за запълване на хранилищата до 90 % през ноември 2024 г., намаляването на търсенето ще продължи да играе съществена роля за стабилизиране на пазара на газ през 2024 г. и след това. 

(1)

   Според перспективите пред световната енергетика за 2023 г. на Международната агенция по енергетика (МАЕ) се очаква капацитетът за втечняване да достигне 250 млрд. m3 годишно преди 2030 г., като по-голямата част се очаква едва в периода 2025—2027 г.

(2)

   Епизоди на значителна нестабилност имаше например след обявяването на стачки в австралийските съоръжения за ВПГ през септември, както и след прекъсването на газопровода „Balticconnector“ и нападението на Хамас през октомври.

(3)

   Доклад COM (2023) 173 и SWD(2023) 63 за преглед на Регламент (ЕС) 2022/1369.

(4)

      „Как да избегнем недостига на газ в Европейския съюз през 2023 г.“ — Анализ — МАЕ .

(5)

  https://iea.blob.core.windows.net/assets/601bff14-5d9b-4fef-8ecc-d7b2e8e7449a/GasMarketReportQ12024.pdf .

(6)

  https://www.entsog.eu/outlooks-reviews#winter-outlooks-and-reviews .

(7)

Доклад COM(2023) 173.

(8)

   9-те държави — членки на ЕС са Белгия, Германия, Гърция, Испания, Италия, Нидерландия, Унгария, Франция и Хърватия. Анализът се основава на публични данни, докладвани само от техните национални оператори на преносни системи, които дават възможност за оценка на промишлените и битовите потребители на газ. Анализът се допълва с данни на Евростат за потреблението на газ за производство на електроенергия.

(9)

Изчисления на ENER/CET въз основа на поредицата NRC_CHDD_M на Евростат. Следва да се отбележи, че Евростат изчислява общата стойност за ЕС като претеглена в зависимост от пространството (географска) средна стойност на данните за отделните държави членки. В контекста на настоящия анализ подобно претегляне е неподходящо. Поради това изчислихме повторно общата сума за ЕС като средна стойност за отделните държави членки, претеглена спрямо тяхното население (demo_gind).

(10)

   Отчитането на потреблението на газ в енергийния сектор изостава от отчитането на общото потребление на газ. Поради това времевата рамка включва само периода от август 2022 г. до октомври 2023 г.

(11)

   Енергиен баланс за 2021 г.

(12)

      https://www.entsog.eu/outlooks-reviews#winter-outlooks-and-reviews

(13)

   Хипотези:

·степени на запълване към 8 декември 2023 г. (91,3 %);

·доставките по газопроводи (не от Русия) съответстват на средното за периода между януари 2022 г. и октомври 2023 г.;

·към началото на симулацията няма руски доставки по газопроводи;

·доставките на ВПГ са равни на максималните доставки на ВПГ през 2023 г.;

·средно търсене на газ в ЕС-27 през референтния период, като се прилага посоченото процентно намаление;

·износ за Швейцария, Украйна и Молдова въз основа на потоците през 2022—2023 г.

(14)

   Референтният период е 2016—2021 г.;

(15)

  Публикация на МАЕ ,  публикация на GIIGNL .

(16)

   Регламент (ЕС) 2022/1032 на Европейския парламент и на Съвета от 29 юни 2022 г. за изменение на регламенти (ЕС) 2017/1938 и (ЕО) № 715/2009 във връзка със съхранението на газ.

(17)

  ACER_Opinion_11-2023_on_ENTSOG_Winter_Supply_Outlook_2023-2024.pdf (europa.eu)