ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 24.1.2024
COM(2024) 24 final
БЯЛА КНИГА
относно изходящите инвестиции
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 24.1.2024
COM(2024) 24 final
БЯЛА КНИГА
относно изходящите инвестиции
БЯЛА КНИГА
относно изходящите инвестиции
1. Въведение: защо е необходима Бяла книга относно изходящите инвестиции?
2. Етап на работата и първоначални констатации
3. Предлагани следващи стъпки: преглед на някои изходящи инвестиции
3.1. Предложено наблюдение/преглед на изходящите инвестиции при конкретни технологии
3.2. Оценка на риска от държавите членки
3.3. Докладване пред Комисията и другите държави членки
3.4. Съвместна оценка и дискусия
3.5. Преглед на заявленията за разрешение за износ на изделия с двойна употреба в контекста на изходящите инвестиции, консултации между държавите членки и информация до Комисията
4. Заключение
1.Въведение: защо е необходима Бяла книга относно изходящите инвестиции?
В съвместното съобщение относно Европейска стратегия за икономическа сигурност, прието на 20 юни 2023 г. 1 („съвместното съобщение“), беше признато значението на отворените световни пазари за успеха и икономическата сигурност на Европейския съюз по отношение както на устойчивостта, така и на конкурентоспособността. В него бе потвърдено, че „нашите икономики процъфтяват в условията на отворени и основани на правила търговия и инвестиции, сигурна трансгранична свързаност и сътрудничество в областта на научните изследвания и иновациите“. Същевременно бяха признати потенциалните рискове за сигурността, когато чувствителни технологии и инвестиции напускат ЕС по начин, който може да застраши международния мир и сигурност. Посочени бяха по-специално рисковете от изтичане на технологии и ноу-хау в резултат на изходящи инвестиции (т.е. инвестиции от дружества от ЕС в трети държави) в тесен набор от авангардни технологии, които биха могли да подобрят военния и разузнавателния капацитет на участници, които има вероятност да използват тези способности за застрашаване на международния мир и сигурност.
ЕС вече ограничава износа на технологии с двойна употреба. Нарастват обаче опасенията, че някои чувствителни технологии и ноу-хау могат да попаднат в погрешни ръце в резултат на изходящи инвестиционни сделки, които понастоящем не подлежат на механизми за контрол. Например това би могло да се случи, ако авангардни технологии на ЕС достигнат до държави, в които няма ясно разграничение между гражданските и военните дейности. Подобни технологии или ноу-хау биха могли да се използват за укрепване на военния и разузнавателния потенциал на тези държави, което от своя страна може да застраши нашата обща сигурност в ЕС. Някои изходящи инвестиции могат да се разглеждат като „обратната страна на медала“ при сделките за износ на изделия с двойна употреба.
Съществува сходство между изходящите инвестиции и входящите преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). ЕС вече разполага с рамка за скрининг на входящите ПЧИ, по-специално в чувствителни технологии. Входящите инвестиции от рискови инвеститори в притежаващи чувствителни технологии дружества от ЕС действително може да се ограничат или забранят чрез налагане на мерки по режима за скрининг на ПЧИ, но остава потенциалният риск дружествата от ЕС, които са обект на чуждо внимание, да предоставят тези технологии на същите инвеститори чрез изходящи инвестиции. Подобни изходящи инвестиции обаче понастоящем дори не подлежат на наблюдение. Това би могло да постави под въпрос ефективността на съществуващите в ЕС мерки за контрол, а оттам и сигурността на ЕС като цяло и на отделните държави членки.
Тези нарастващи опасения подчертават необходимостта от внимателно разглеждане на въпроса, за да се установи:
1.Какъв е видът на изходящите от ЕС инвестиции в определени възлови технологии;
2.Дали тези инвестиции действително могат да изложат на риск сигурността на ЕС или на държавите членки; и, ако това е така,
3.До каква степен тези рискове могат да бъдат смекчени чрез съществуващите инструменти или биха оправдали едни допълнителни съразмерни политически действия на равнище ЕС или на национално равнище.
От геостратегическа гледна точка ЕС не е първият, който обмисля политическа инициатива в тази област. Някои държави вече контролират изходящите инвестиции, като например Япония 2 и Китай 3 . Други, като Съединените щати 4 , разработват рамка за това.
Разработването на отговор от страна на ЕС на опасенията във връзка с изходящите инвестиции е свързано с редица предизвикателства: i) определяне на обхвата на потенциалните опасения, ii) установяване на обхвата и естеството на изходящите инвестиции от ЕС чрез събиране на съответните данни и фактология и iii) оценка на това дали въпросните инвестиции пораждат или задълбочават ясно разпознаваеми рискове за сигурността. Като втора стъпка ЕС и неговите държави членки следва да анализират необходимостта от съразмерни и целенасочени ответни мерки за смекчаване на установените рискове чрез съществуващите инструменти или чрез нови действия за смекчаване на национално равнище и/или на равнище ЕС.
За една всеобхватна оценка е необходимо добро разбиране на изходящите инвестиции от страна на инвеститорите от ЕС и на това кои технологии и ноу-хау могат да бъдат прехвърляни в контекста на такива сделки. Нужно е също така задълбочено разбиране на рисковете за сигурността, свързани с такива изходящи инвестиции, за да се оценят потенциалните пробойни в съществуващите инструменти за търговска и инвестиционна сигурност.
Настоящата Бяла книга описва етапа на първоначалната работа на ЕС по отношение на изходящите инвестиции. В нея се очертава пътят напред за постигане на разбиране и за справяне с настоящите предизвикателства чрез единен и ефективен подход на ЕС. Нейната цел е да предизвика коментари и отзиви от заинтересованите страни, които да помогнат на Комисията да определи обхвата на една бъдеща препоръка на Комисията относно изходящите инвестиции в тясно сътрудничество с държавите членки. Върховният представител/заместник-председателят (ВП/ЗП) може да коментира, когато е целесъобразно, по евентуални въпроси, свързани с общата външна политика и политика на сигурност. Настоящата Бяла книга ще помогне на Комисията да разбере гледните точки и опасенията на заинтересованите страни и на Европейския парламент, като същевременно държи сметка за текущите виждания и анализи в рамките на ЕС 5 и държавите членки по въпроса за изходящите инвестиции и икономическата сигурност като цяло.
2.Етап на работата и първоначални констатации
Преди съвместното съобщение от пролетта на 2023 г. Комисията повдигна дебат по този въпрос с органите на държавите членки, отговорни за скрининга на ПЧИ и контрола на износа на изделия с двойна употреба. За да подхрани дебата, Комисията събира данни за изходящите инвестиции на дружества от ЕС. В периода 2013—2022 г. са били извършени около 12 800 сливания и придобивания от дружества от ЕС в трети държави, на стойност около 1,4 билиона евро и са били осъществени 26 000 сделки за инвестиции в рисков капитал на обща стойност 408 милиона евро 6 . И за двете категории изходящи инвестиционни сделки двете най-чести местоназначения са били САЩ и Обединеното кралство, на които се падат най-малко половината от сделките и приблизително 70 % от капитала. Отвъд тази обобщена информация Комисията установи някои значителни ограничения в наличните данни, например по отношение на допълнителните подробности за трансакциите, паричните суми, параметрите на сделките, използваните технологии.
От една страна, официалните източници (напр. данни за ПЧИ от национални сметки) не разполагат с актуализирани и подробни данни за отрасъла или технологиите, свързани с отделните инвестиционни сделки, което затруднява разпознаването на изходящите инвестиции в тесния набор от възлови технологии, при които могат да възникнат рискове. От друга страна, официалните статистически данни, както и наличните източници на търговски данни, класифицират дружествата и сделките в съответствие с официалните системи за класификация. Тези системи най-често описват области на вече разработени технологии, но не предоставят информация за конкретни модерни технологии или нови икономически дейности, като например изкуствения интелект.
През юли миналата година Комисията създаде експертна група по изходящите инвестиции („експертната група“), чиято цел е да използва знанията и опита на държавите членки, за да проучи потенциалните рискове за сигурността, пробойните и, ако е необходимо, възможните политически действия 7 . Експертната група обединява експерти от държавите членки, работещи в отдели за мерки за контрол на износа на изделия с двойна употреба, скрининг на ПЧИ, търговия и външни работи. Тя вече заседава три пъти през 2023 г.
Вече е ясно, че преди да бъдат анализирани всички възможни рискове, трябва да има ясно разбиране за обхвата на задачата — на практика кои изходящи инвестиции следва да се вземат предвид, за да се откроят рисковете за общата ни сигурност на ЕС — и че са необходими конкретни подробни данни на национално равнище за съответните изходящи инвестиционни сделки и евентуално за свързаните с тях дейности и които данни понастоящем липсват. Липсата на данни показва, че е необходимо да се изгради общо виждане за мащабите на проблема, що се отнася до обхвата на сделките и дейностите, които пораждат рискове, потенциално засегнатите технологии и дали следва да се обърне специално внимание на конкретни държави.
Текущата работа с държавите членки в рамките на експертната група доведе Комисията до следните първоначални констатации:
1.Налице е съществено неразбиране и много ограничено виждане за изходящите инвестиции от инвеститори от ЕС. Някои публични органи събират информация на национално равнище (напр. централни банки или национални статистически служби 8 ). Тази информация обаче не е нито достатъчно подробна, нито достатъчно целенасочена, за да бъде събрана съответната фактология, чрез която ще се установи дали тези инвестиции могат да породят рискове за сигурността и която ще позволи на държавите членки и на Комисията да извършат подходяща оценка на тези рискове.
2.Държавите членки не правят систематичен преглед и оценка на изходящите инвестиции за целите на сигурността. Няколко държави членки признават, че в резултат на това някои рискове не получават подобаващо внимание.
3.Въпросът е едновременно деликатен и сложен. Макар потенциалните рискове, произтичащи от някои изходящи инвестиции, да имат по-широко геополитическо измерение, е важно да се уточни, че изходящите инвестиции от ЕС са ценна и закономерна част от икономическата дейност на световния пазар. Съответно всяко потенциално политическо действие по отношение на изходящите инвестиции може да има положителни и отрицателни последици за предприятията в ЕС.
4.Съществува консенсус сред държавите членки и Комисията, че ако бъде установен риск, политическите действия следва да бъдат ефективни, пропорционални, целенасочени и изпълними от администрациите.
5.Преди да се разработят каквито и да е нови ответни политически мерки, трябва да се използват пълноценно съществуващите инструменти. В случай че се установи необходимост от политически отговор на установените рискове, Комисията и държавите членки следва да се опитат, доколкото е възможно от правна гледна точка, да отразят всички рискове, пораждани от изходящи инвестиции, чрез съществуващи инструменти, като например мерките за контрол върху износа на изделия с двойна употреба или механизмите за скрининг на ПЧИ — или чрез по-строгото използване на тези инструменти, или като ги изменят така, че да отговарят на новите рискове.
3.Предлагани следващи стъпки: преглед на някои изходящи инвестиции
Това е сложен въпрос, който заслужава постепенен подход:
-първо, етап на обществена консултация: започната с публикуването на настоящата Бяла книга заедно с въпросник;
-второ, етап на наблюдение: Комисията ще използва резултатите от предстоящата обществена консултация и отзивите на настоящата Бяла книга, за да изготви препоръка към държавите членки за наблюдение или преглед на някои изходящи инвестиционни сделки, включващи набор от чувствителни технологии за определен период от време;
-трето, етап на оценка на риска: въз основа на резултатите от анализа и наблюдението държавите членки и Комисията ще са по-способни да направят заключения относно рисковете, свързани с подобни изходящи инвестиционни сделки за нашата обща сигурност в ЕС.
Резултатите от тази оценка и евентуалните предложения за смекчаване на установените рискове ще бъдат изложени в допълнително съобщение и, ако е необходимо, в подходящи предложения.
3.1.Предложено наблюдение/преглед на изходящите инвестиции при конкретни технологии
Въз основа на първоначалните констатации от работата, извършена с експертната група, Комисията приветства коментарите по изложените по-долу аспекти, които ще бъдат разгледани в предложената препоръка на Комисията относно наблюдението.
Обхват на наблюдението
1.Що се отнася до вида на изходящите инвестиционни сделки, които трябва да бъдат наблюдавани, Комисията счита, че наблюдението следва да обхваща широк спектър от сделки, включително всички видове активни инвестиции, като същевременно се изключват портфейлните инвестиции, т.е. непреките чуждестранни инвестиции с цел извършване на финансова инвестиция без намерение за оказване на влияние върху управлението и контрола на дадено предприятие, както е посочено в карето по-долу.
|
Държавите членки следва да наблюдават всякакви инвестиции на физически или юридически лица, пребиваващи или установени в ЕС („инвеститори от ЕС“), насочени към извършване на икономическа дейност извън ЕС. Наблюдаваните инвестиции следва да включват: ·придобиването на дружество или на участие в дружество, което позволява ефективно участие в управлението или контрол на дружеството („придобиване“), ·поглъщането от едно дружество на едно или повече други дружества или съчетаването на две или повече дружества за учредяване на ново дружество („сливане“), ·прехвърлянето на материални или нематериални активи, включително интелектуална собственост или специфично ноу-хау и технологичен процес, които са необходими за установяване или поддържане на икономическа дейност („прехвърляне на активи“), ·първоначалното установяване на стопанска дейност, включително създаването на дъщерно дружество, клон или подобни предприятия („инвестиции на зелено“), ·създаването на предприятие за съчетаване на ресурси с оглед на постигане на съвместна предприемаческа цел с друго лице („съвместно предприятие“), и ·предоставянето на капитал за разработване на чувствителна технология, свързано с определени нематериални ползи, като например подпомагане на ръководството, достъп до инвестиционни мрежи и мрежи от таланти, достъп до пазара и подобрен достъп до допълнително финансиране („рисков капитал“). Наблюдението следва да обхваща и други (непреки) инвестиции от инвеститор от ЕС, като например инвестиции, направени чрез субект от трета държава, който се използва като инвестиционен инструмент, чрез съществуващо дъщерно предприятие или в контекста на съществуващо съвместно предприятие. Това включва постепенното прехвърляне на активи с течение на времето, инвестиции в трети държави, които са резултат от предишни инвестиции, и инвестиции, насочени към заобикаляне на съществуващите мерки за контрол на търговията и на инвестициите, свързани със сигурността. Наблюдението следва да изключва портфейлните инвестиции. |
Освен по отношение на обхвата Комисията приветства и коментарите относно подреждането по приоритет въз основа на риска, което е възможно да се направи в рамките на наблюдението, като например приоритетността, която органите на държавите членки за контрол на износа използват редовно в своите оценки на заявленията за издаване на разрешения за износ на изделия с двойна употреба. Това може да включва определянето на дадено наблюдение за приоритетно въз основа на профила на крайния потребител и държавата на установяване.
2.Освен това, с оглед на информацията от експертната група, съществуват опасения, че ограничаването на всяка оценка единствено до видовете дейности по точка 1 по-горе, може да доведе до пропускане на потенциално рискова дейност, която е свързана с такива изходящи инвестиции или ги подготвя. Съответно Комисията очаква коментари и за това дали да препоръча държавите членки да имат възможността да решават дали да наблюдават и други дейности от критично значение („незадължително наблюдение“), като например сътрудничеството в областта на научноизследователската и развойна дейност или способите за привличане на високоспециализиран персонал, за да се възползват от неговото ноу-хау и опит в някои чувствителни области или за да получат достъп до интелектуална собственост, както е обяснено в карето по-долу.
|
Държавите членки биха могли да разгледат възможността за наблюдение на следните дейности, които също могат да породят риск от изтичане на чувствителна технология или ноу-хау: ·Сътрудничеството в областта на научните изследвания, което следва да се разбира като сътрудничество между субект, установен в ЕС, и субект, установен в трета държава, и е свързано с прехвърлянето на материални или нематериални активи в четирите възлови технологични области, както е посочено в раздел 3 по-долу, включително интелектуална собственост и ноу-хау. Това може да включва сътрудничество между субекти като научноизследователски и академични институции или между тези институции и субекти от частния или публичния сектор. Това незадължително наблюдение следва да се разглежда в светлината на текущата или бъдещата работа на държавите членки по разработването на подход за повишаване на сигурността на научните изследвания. То е също така в съответствие с предложението за препоръка на Съвета относно повишаване на сигурността на научните изследвания, прието от Комисията на 24 януари 2024 г. 9 ·Мобилността и прехвърлянето на високоспециализиран персонал, включително специалисти в четирите възлови технологични области, или ръководители на предприятия със значителен опит в същите тези области. |
3.Що се отнася до технологичните области, в които инвестициите следва да бъдат наблюдавани, Комисията очаква коментари по това дали отначало наблюдението следва да се съсредоточи върху най-чувствителните технологии и ноу-хау. Така в обхвата на наблюдението биха попаднали например четири технологични области: авангардните полупроводникови технологии, технологиите в областта на изкуствения интелект, квантовите технологии и биотехнологиите. Това са технологичните области, в които Комисията смята, че е „много вероятно рисковете за технологичната сигурност и тези от изтичането на технологии да са най-чувствителни и непосредствени“, както се посочва в Препоръка на Комисията от 3 октомври 2023 г. за допълнително оценяване с държавите членки на риска при възлови за икономическата сигурност на ЕС технологични области 10 . Съгласно с препоръката в момента Комисията и държавите членки започват оценка на риска в тези технологични области. Тя е по-пространна и покрива редица рискове, свързани с тези конкретни технологии. Оценката включва първоначален анализ на потенциала за изтичане на технологии, свързан с изходящите инвестиции. Резултатите от нея може да се използват в по-задълбочената оценка на рисковете, свързани с изходящите инвестиции, която трябва да извършат държавите членки и Комисията въз основа на предлаганото наблюдение. Получените резултати от тази текуща оценка на възловите технологии, както и отзивите на настоящата Бяла книга могат например да потвърдят или да доведат до промяна в кръга от технологии, които Комисията може да препоръча на държавите членки да наблюдават.
4.По отношение на географския обхват работата на експертната група навежда на разбирането, че Комисията и държавите членки са на мнение, че наблюдението не бива да изключва по начало някои местоназначения. Същевременно, с оглед на големия брой държави и ограничения ресурс Комисията е на мнение, че държавите членки най-добре ще приоритизират своите дейности по наблюдение въз основа на оценката си за рисковия профил на определени държави. Оценката на риска следва да отчита политическия курс на съответната държава в миналото, включително дали е нарушавала Устава на ООН. За изграждането на рисковия профил следва също така да се оцени възможността технологии или изделия да се използват във военни или конфликтни ситуации, за нарушаване на човешките права или за създаване на условия за разпространение на оръжия за масово унищожение, без да се нарушават задълженията и ангажиментите, поети от държавите членки или ЕС като страни по международни споразумения за неразпространение и многостранни режими за контрол на износа.
Обхванат времеви период и събирана информация
5.По отношение на обхванатия времеви период, за да се събере достатъчно изходна фактология, за да се установи и оцени равнището на изходящите инвестиции и на свързаните с тази дейност рискове в рамките на приемлив период от време, Комисията е на мнение, че наблюдението следва да обхваща както нови, така и текущи сделки, а също и някои минали сделки. Това означава, че държавите членки следва да анализират операции в избраните технологични области, завършени след 1 януари 2019 г. Комисията очаква коментари и по това предложение за времевия интервал.
6.По отношение на събираната информация предлаганото наблюдение следва да осигури на държавите членки и на Комисията необходимите данни и информация, за да се оценят рисковете, свързани с изходящите инвестиции в избраните технологични области. Тази съвкупност от данни следва да се споделя с другите държави членки и с Комисията чрез експертната група. Комисията очаква коментари относно информацията, която да се събира, както е посочено в карето по-долу.
|
Наблюдението следва да позволи на държавите членки да съберат цялата необходима информация за оценката на риска, в т.ч. най-малко: ·информация за страните по инвестиционната сделка, включително изчерпателни данни за мястото на учредяване на юридическите лица и (въз основа на най-надеждната информация, с която разполага държавата членка) кой е крайният собственик или крайните собственици на всички страни в трансакцията, ·вида и приблизителния размер на инвестицията, ·продуктите, услугите и стопанските дейности, свързани с възловите технологии, за които се отнася инвестицията, ·датата, на която се планира да бъде направена или вече е направена инвестицията, ·въз основа на най-надеждната информация, с която разполага държавата членка, данни за предишни и вече планирани или обмисляни бъдещи инвестиционни трансакции между страните. По отношение на други свързани с въпроса операции, които биха могли да бъдат предмет на незадължително наблюдение, тази информация може да включва най-малко: ·информация за участниците, включително пълно име, адрес и националност на физическите лица или адрес на регистрация и място на учредяване на юридическите лица, ·въз основа на най-надеждната информация, с която разполага държавата членка, точно описание на операцията, ·възловите технологии, засегнати от операцията, ·датата, на която операцията е започнала, предвижда се да започне или е приключила, ·въз основа на най-надеждната информация, с която разполага държавата членка, данни за предишни и вече планирани или обмисляни бъдещи операции на същите участници в настояща операция. Всички събрани данни следва да бъдат защитени по подходящ начин и, когато е необходимо, класифицирани преди да се споделят с други държави членки и Комисията. |
Други аспекти на наблюдението: кой е отговорник на национално равнище, какви инструменти следва да се използват и по какъв начин държавите членки ще гарантират участието на заинтересованите страни?
7.За да се гарантира напредък по наблюдението, Комисията е на мнение, че държавите членки следва да посочат отговорен за наблюдението орган, и да гарантират, че компетентните национални органи, когато е възможно, използват съществуващите инструменти, включително мерките за контрол върху износа на изделия с двойна употреба, за да отразят рисковете, установени при наблюдението, което ще препоръча Комисията.
8.Инструменти за мониторинг и обмен със заинтересованите страни: за да бъде ефективен процесът на наблюдение, държавите членки ще трябва да си осигурят подходящите инструменти и източници на информация, в противен случай те следва да обмислят възможното приспособяване на съществуващи инструменти или да въведат нови за целите на предложените по-горе дейности по наблюдение.
Сред съществуващите инструменти за наблюдение и други инструменти, които могат да бъдат използвани или приспособени за тази цел, са задълженията за докладване пред централните банки или националните статистически служби и подобни институции за статистически цели и за целите на платежния баланс, а също и изискванията за уведомяване на контролиращите износа национални органи за износа, брокерската дейност, техническата помощ, транзита и трансфера на изделия с двойна употреба, както и за произволни инвестиционни трансакции. Държавите членки следва също така да анализират официалните схеми за гарантиране на инвестициите или официалните схеми за експортни кредити като източник на данни от значение. Всички събрани данни следва да бъдат защитени по подходящ начин и, когато е целесъобразно, класифицирани преди да се споделят с други държави членки и Комисията.
Комисията очаква коментари по евентуално необходимите инструменти за едно ефективно наблюдение и за тяхната приложимост, а също относно начините за постигане на баланс между допълнителното натоварване, до което може да доведе обсъжданото събиране на информация, и изходната фактология, която е необходима за наблюдението и оценката на операциите с изходящи инвестиции и на рисковете в подбраните отрасли. Освен това Комисията смята, че ще бъде от значение държавите членки да се консултират със съответните заинтересовани страни, включително деловите и академичните среди и гражданското общество, в рамките на своята дейност по наблюдение.
3.2.Оценка на риска от държавите членки
Комисията е на мнение, че държавите членки следва да използват резултатите от предлаганото наблюдение за описаната по-долу първоначална оценка на риска, която да потвърди или не наличието на рискове за сигурността. Оценката следва да се основава на информацията от наблюдението на изходящите инвестиции и на евентуалните допълнителни дейности, които те изберат да наблюдават, както е посочено по-горе.
За да структурира оценката на риска, Комисията смята, че при анализа си държавите членки може да се ръководят от следните елементи.
·Оценката следва да бъде възможно най-изчерпателна. Приоритет следва да се отдаде на онези сделки или дейности, които крият потенциален риск за сигурността на ЕС като цяло, и също така следва да се направи опит за оценка на степента на вероятност за отрицателни последици.
·При оценката следва да се установят конкретни изражения на рисковете и потенциалните уязвимости, като например основните видове заплахи и техните автори, както и съответните геополитически фактори.
·При оценката следва да се вземат предвид, наред с другото, контекстът на трансакцията, веригата за създаване на стойност и веригата на доставки на съответната технология, промяната в рисковете, както и съответното технологично развитие, както и глобалната взаимосвързаност в екосистемата на съответната възлова технология, включително научноизследователските дейности.
·Държавите членки биха могли да обмислят използването на методологии, подобни на използваните при прегледа на заявленията за разрешения за износ на изделия с двойна употреба и при скрининга на сделките с преки чуждестранни инвестиции.
Тази оценка на риска следва да позволи на всяка държава членка да установи и анализира слабите места, които могат да засегнат неблагоприятно сигурността на ЕС като цяло или сигурността на държавите членки, както и вероятността това да се случи поради въпросните слабости. Горепосочените елементи, определящи рамката на оценката на риска, ще бъдат доразвити в бъдещата препоръка на Комисията, отчитайки текущата работа в експертната група с държавите членки, резултатите от обществената консултация и реакциите на настоящата Бяла книга с оглед на разработването на обща методология. Това ще гарантира последователна и общоевропейска оценка на риска от всички държави членки. Когато е възможно, държавите членки и Комисията следва да търсят полезни взаимодействия между различните оценки на рисковете за сигурността съгласно съвместното съобщение.
3.3.Докладване пред Комисията и другите държави членки
Държавите членки ще имат нужда от време, за да въведат наблюдение на новите и текущите трансакции и да анализират въз основа на наличната информация развитието от 2019 г. насам. Поради това Комисията предлага държавите членки да проведат това наблюдение в рамките на 12-месечен период от приемането на препоръката на Комисията. Този период, съчетан с етапа на първоначалните консултации до лятото на 2024 г., следва да им позволи да въведат въпросната система за наблюдение и да извършат първоначалната си оценка. През това време държавите членки и Комисията ще продължат да обменят информация и мнения в рамките на експертната група, за да се гарантира, доколкото е възможно, че наблюдението и оценката на риска следват обща методология.
Държавите членки следва да докладват на Комисията и на другите държави членки за резултатите от наблюдението и от своя анализ и оценка на риска. Ако бъдат установени рискове, свързани с комбинация от определени фактори или модели, присъщи на каквито и да е изходящи инвестиции с потенциала да засегнат сигурността на ЕС или на държавите членки, държавите членки следва да предоставят на Комисията комбинациите от рискови фактори и да опишат тези модели.
3.4.Съвместна оценка и дискусия
Комисията предлага резултатите от наблюдението и оценката на риска, които трябва да извършат държавите членки, да се споделят с Комисията и другите държави членки в съответствие с подходящото ниво на класификация. Въз основа на постъпилата информация експертната група ще обсъди резултатите от наблюдението и оценката на риска, за да консолидира общите резултати и да подпомогне Комисията в изготвянето на окончателна всеобхватна оценка на риска и осигуряването на общо разбиране за рисковете. На този етап са възможни консултации и с други заинтересовани страни, ако това е целесъобразно.
Това ще послужи като отправна точка за всяка дискусия относно по-нататъшния избор на политика и евентуалната необходимост от смекчаващи мерки или други ответни мерки на политиката.
3.5.Преглед на заявленията за разрешение за износ на изделия с двойна употреба в контекста на изходящите инвестиции, консултации между държавите членки и информация до Комисията
Успоредно с предложеното наблюдение и преглед, предвид изложените по-горе в раздел 1 тесни връзки между мерките за контрол върху износа на изделия с двойна употреба и изходящите инвестиции, Комисията е на мнение, че при прегледа на заявленията за разрешение за износ на изделия с двойна употреба държавите членки трябва да следят особено внимателно кога тези заявления са свързани с изходящи инвестиции и какви са рисковете, които те могат да породят. Това може да осигури полезна информация за работата по наблюдение.
Тъй като приоритет имат съществуващите инструменти, Комисията смята, че в такива случаи държавите членки следва да се постараят да използват съществуващите инструменти, за да отговорят на потенциални опасения, когато това е целесъобразно, включително и всеобхватни мерки за контрол на износа 11 , за да се смекчи рискът определена технология да се превърне в дестабилизиращ фактор, като се използва за военни цели, разпространение на химически, биологични или ядрени оръжия или нарушаването на човешките права, което може да застраши международния и регионалния мир и сигурност.
Доколкото е възможно от правна гледна точка, Комисията приканва органите на държавите членки за контрол на износа да обмислят провеждането на консултации с други държави членки и да информират Комисията при прегледа на заявленията за разрешения за износ на изделия с двойна употреба в контекста на изходящите инвестиции в четирите възлови технологични области, които е вероятно да се отразят на сигурността на други държави членки. Тази консултация може да се провежда неофициално и по модела на механизма за сътрудничество, създаден за скрининга на преките чуждестранни инвестиции съгласно Регламент (ЕС) 2019/452.
Комисията предлага в рамките на същия срок като този на задачата по наблюдение държавите членки да докладват на Комисията и на другите държави членки относно прилагането на мерките за контрол върху износа в този контекст, включително относно броя и съдържанието на получените заявления за разрешения за износ конкретно в контекста на изходящите инвестиции. През този период държавите членки и Комисията ще продължат да обменят информация и мнения по тези въпроси в рамките на експертната група.
4.Заключение
Настоящата Бяла книга очертава първата политическа инициатива, която Комисията предприема в областта на изходящите инвестиции. Комисията признава, че тематиката е сложна и чувствителна и предлага постепенен подход, при който ще работи в тясно сътрудничество с органите на държавите членки чрез експертната група по изходящите инвестиции.
За да структурира отговорите на идеите, изложени в настоящата Бяла книга, Комисията започва обществена консултация въз основа на подробен въпросник, който заинтересованите страни, включително предприятията, академичните среди и гражданското общество, се приканват да попълнят.
Подходящи ответни мерки за защита на сигурността на ЕС и неговите държави членки могат да бъдат разработени само въз основа на всеобхватни оценки. При изготвянето на ответните мерки предимство ще има пълноценното използване на съществуващите инструменти, а не създаването на нови. Всички ответни действия следва да бъдат пропорционални, точно насочени и приложими, за да бъдат отразени рисковете, които са установени за всеки вид изходящи инвестиции или дейности и възлови технологични области.
Работата в рамките на експертната група по изходящите инвестиции ще продължи през 2024 г. наред с консултациите със заинтересованите страни. Комисията също така ще потърси мнението на Европейския парламент и на държавите партньори със сходни възгледи.
Във времето следващите стъпки се подреждат, както следва:
·януари 2024 г.: приемане на Бялата книга относно изходящите инвестиции;
·януари — април 2024 г.: обществена консултация относно предложеното наблюдение и преглед на някои съществуващи изходящи инвестиции и на свързаните с тях дейности;
·лятото на 2024 г.: оценка на резултатите от консултацията и приемане на препоръка на Комисията към държавите членки за започване на предлаганото наблюдение и преглед;
·лятото на 2025 г.: приключване на предлаганото наблюдение и преглед от страна на държавите членки и оценки на риска от изходящите инвестиционни трансакции;
·есента на 2025 г.: Комисията оценява необходимостта от ответни политически мерки в тази област и тяхното възможно съдържание.
*
* *