Обяснителен меморандум

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Горите и другите залесени земи в ЕС са все по-силно засегнати от изменението на климата и неустойчивото пряко или непряко човешко използване и дейност, както и свързаните с това промени в земеползването. Опасности като горски пожари, епидемични взривове на вредители, суши и горещини, които често се подсилват взаимно, вероятно ще причиняват по-чести и интензивни катастрофични събития, често излизащи извън националните граници. Този натиск подкопава устойчивостта на горите и представлява заплаха за способността на горите да изпълняват различните си екологични, социални и икономически функции. Някои опасности, като например горските пожари, също представляват пряка заплаха за човешкото здраве и безопасност. Освен това те увеличават разходите за управление на горите, включително разходите за борба с горските пожари.

Една цялостна, висококачествена система за мониторинг, която обхваща всички гори и други залесени земи в ЕС, може да спомогне за по-добро противодействие на всички тези видове натиск и опасности. Например честото наблюдение на дървесната покривка и смущенията в нея с помощта на технологии за наблюдение на Земята (НЗ), допълнени с наземни наблюдения, може да разкрие модели на уязвимост на горите и да даде възможност на вземащите решения да предприемат мерки за адаптация. Ако тези знания липсват, това влияе също така върху своевременността и качеството на планиране на горите от страна на държавите членки. Дългосрочното интегрирано планиране е от съществено значение за поддържане на баланса между голямото разнообразие от необходими горски услуги и ресурси и осигуряването на устойчивост при бедствия в съответствие с целите на политиката на ЕС и с целите за горските услуги, използването и опазването на горите.

Настоящите инструменти за мониторинг не са напълно подходящи за целта. Услуги като управляваната от „Коперник“ Европейска информационна система за горските пожари (EFFIS) и слоя с висока разделителна способност за горите на услугата за мониторинг на земята чрез „Коперник“ доведоха до стандартизирани до известна степен мониторинг, основан на данни от наблюдения, и данни в ЕС. Работата за хармонизиране на наземните данни, събрани главно чрез национални инвентаризации на горите, се концентрира обаче върху няколко основни променливи, свързани с ресурсите от дървесина, като например надземна биомаса, запас и прираст. Дори и в тези случаи има недостатъци по отношение на своевременността и по-широката достъпност на данните, което води до несигурност относно тяхната надеждност и ограничения при използването им. Дотук не е работено по хармонизирането на други наземни данни за променливи, особено на свързаните с биоразнообразието, което затруднява оценката на състоянието на горската екосистема в целия ЕС. Освен това в наличните данни за горите има значителни пропуски, като например тези за сушата или свързаното с короядите увреждане на горите. Тези пропуски възпрепятстват ефективното предотвратяване на горски бедствия, готовността и реагирането от страна на лицата, стопанисващи земи, и на съответните органи. Освен това няколко горски параметъра, като например тези за горската биомаса и структурата на биомасата, могат да бъдат надеждно картографирани и наблюдавани в целия ЕС само чрез комбиниране на наземни наблюдения, дистанционно наблюдение и моделиране. Тази комбинация е сложна и трудна, често поради проблеми със споделянето на данни и достъпа до тях.

Липсата на информация за състоянието и развитието на горите във връзка със смущенията или динамиката на екосистемите затруднява създателите на политики и горските стопани да забележат тенденциите и да открият уврежданията или деградацията на ранен етап и да предприемат ефективни действия по тях. Това възпрепятства способността на горите да предоставят непрекъснато екосистемни услуги, стоки и функции на обществото, включително смекчаване на изменението на климата, за което горите играят ключова роля.

Като цяло информацията за състоянието на горите в ЕС, тяхната екологична, социална и икономическа стойност, натиска, пред който са изправени, и екосистемните услуги, които предоставят, е фрагментирана и разпокъсана, до голяма степен разнородна и непоследователна, с пропуски и припокривания в данните, а данните се предоставят със значително закъснение и често само на доброволна основа. Въпреки че има съществуващи процеси за докладване, чрез които се събират данни и информация за горите и тяхното развитие, като например европейските сметки за горското стопанство на EВРОСТАТ, докладите на Forest Europe Състояние на горите в Европа или Оценки на ФАО на световните горски ресурси, в ЕС липсва обща система за последователно събиране и споделяне на точни и сравними данни за горите.

Бързото развитие на инструментите и технологиите за мониторинг, използвани за наблюдение на Земята чрез спътникови или летателни средства (включително безпилотни летателни апарати), и на услугите на глобалната навигационна спътникова система (GNSS), като например „ГАЛИЛЕО“, предоставя уникална възможност за модернизиране, цифровизиране и стандартизиране на мониторинга на горите като услуга за всички ползватели на горите и органите по горите. Това може да бъде от полза за доброволното интегрирано дългосрочно планиране от страна на държавите членки и да стимулира растежа на пазара на тези технологии и свързаните с тях нови умения, включително за МСП в ЕС. Защитата и собствеността на данните трябва да бъдат зачитани.

В този контекст настоящото предложение има за цел: i) да се осигури съгласуван висококачествен мониторинг, който да дава възможност за проследяване на напредъка към постигане на целите на ЕС, целите и задачите на политиката относно горите, включително относно биоразнообразието, климата и реакцията при кризи; ii) да се подобрят оценката на риска и готовността; както и iii) да се подпомогне вземането на основани на данни решения от страна на стопаните на земи и публичните органи, да се насърчават научните изследвания и иновациите.

През последните няколко години институциите на ЕС и експерти от държавите членки — в съответните експертни групи, включително подгрупата на Постоянния комитет по горите — многократно и ясно посочваха необходимостта от засилване на мониторинга на горите в ЕС. Поради това в новата стратегия на ЕС за горите до 2030 г. беше обявено специално законодателно предложение относно наблюдението, докладването и събирането на данни в ЕС, което ще обхване и стратегическите планове за горите и сектора на горското стопанство, изготвени от ресорните национални органи.

В някои държави членки настоящите инструменти не осигуряват интегриран подход в отговор на горите като мултифункционални екосистеми, тъй като често се отнасят до горите само от специфични гледни точки на политиката: например националните планове в областта на енергетиката и климата и дългосрочните стратегии обхващат поглъщането на въглерод, възобновяемата енергия и енергийната ефективност, а националните и регионалните стратегии за адаптиране към изменението на климата обхващат нуждите от адаптиране към изменението на климата, но не отчитат задължително други аспекти, като например биоразнообразието или устойчивостта.

Повечето инструменти за национално планиране в ЕС не надхвърлят 10-годишен цикъл на планиране по отношение на горите. Следователно те не отчитат дългосрочните въздействия от изменението на климата, например върху разпространението на видовете или честотата и интензивността на екстремните явления. Освен това те често не следват адаптивен подход, което означава, че не са в състояние да отразяват развитието на политиката за горите и горското стопанство на равнището на ЕС и на национално равнище, което би изисквало структуриран отговор на стратегическо и прогнозно равнище.

Политиките на ЕС, свързани с горите, имат дългосрочен поглед и изискват стратегическо прогнозиране, основано на навременна и точна информация. Например основните цели за постигането в ЕС на неутраленост по отношение на климата (съгласно Европейския закон за климата и Регламента на ЕС относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство — Регламент за ЗПЗГС) и устойчивост на изменението на климата (съгласно Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата) или за поддържане и възстановяване на европейските екосистеми (съгласно предложения закон на ЕС за възстановяване на природата) трябва да бъдат изпълнени до 2050 г. Много прогнози за изменението на климата обхващат периода до края на настоящия век, включително проучвания за това как горите ще реагират и ще бъдат повлияни от ускоряващото се изменение на климата.

Освен това голямото разнообразие от подходи за национално планиране или пълната липса на планиране възпрепятстват бързата, съгласувана и ефективна реакция при риск от бедствия, особено при заплахи с трансгранично измерение като вредители по растенията или горски пожари.

На този фон целта на предложението е също така да се подкрепят държавите членки в доброволното интегрирано дългосрочно планиране за укрепване на последователното прилагане на различните секторни цели и задачи на политиката за осигуряване на устойчивост на горите в променящ се климат.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Предложението има за цел да се подпомогне съгласуваното и ефективно прилагане на съществуващите политики на ЕС, засягащи горите пряко или непряко в областта на околната среда и биологичното разнообразие, климата, намаляването на риска от бедствия, енергетиката и биоикономиката.

По-конкретно с предложението ще се подкрепят следните инструменти на политиката:

• Новата стратегия на ЕС за горите за 2030 г. — чрез предоставяне на база от знания за интегриран подход към горите като многофункционални екосистеми и мониторинг на постигането на нейните цели и задачи.

• Стратегията за биологичното разнообразие за 2030 г. — чрез определяне на показатели за наблюдение на изпълнението на: i) амбицията ѝ за увеличаване на количеството и качеството на горите и тяхната устойчивост срещу бедствия като пожари, суши, вредители и болести, които вероятно ще се увеличат с изменението на климата; ii) целите ѝ за строго опазване на останалите девствени и стари гори; и iii) по-нататъшното развитие на Европейската информационна система за горите.

• Регламента за ЗПЗГС — чрез подобряване на мониторинга на показателите, което ще улесни докладването на географски еднозначни данни относно горските земи.

• Регламента за обезлесяването — чрез уточняване на показатели, свързани с обезлесяването и деградацията на горите, които позволяват проследяване на напредъка спрямо целта за липса на деградация.

• Стратегията за биоикономиката — чрез подобряване на обхвата и мониторинга на показателите за проследяване на напредъка към устойчивост в ЕС и неговите държави членки, които се въвеждат в системата за мониторинг на Центъра на знанието относно биоикономиката на Съвместния изследователски център.

• Директивата за енергията от възобновяеми източници — чрез укрепване на базата от данни във връзка с критериите за устойчивост за снабдяване с биомаса за производство на енергия, и по-специално чрез изискване от държавите членки да разполагат с информация за местоположението на девствените и старите гори

• Механизма за гражданска защита на Съюза (МГЗС) и наскоро приетите цели на ЕС за устойчивост на бедствия — чрез подобряване на наличието на данни за горите. Това ще помогне за подобряване на инструментите за ранно предупреждение за горски пожари и други бедствия, ще спомогне за разработването на по-точни оценки на риска и ще повиши общата готовност за справяне с бъдещи бедствия.

• Програмата в областта на цифровите технологии за Европа и стратегията за безпилотни летателни апарати 2.0 — чрез насърчаване на използването на технологии за дистанционен мониторинг на горите.

• Регламента за защитните мерки срещу вредителите по растенията — чрез укрепване на базата данни за динамиката на вредителите.

•Съгласуваност с други политики на ЕС

В Европейския зелен пакт се призовава за действия за подобряване на количеството и качеството на залесената площ в ЕС и за по-нататъшно засилване на устойчивостта на горите. Целта е да се постигне неутралност по отношение на климата, да се поставят по-високи амбиции за биоразнообразието, да се осигури здравословна околна среда, да се подобри здравето и благосъстоянието на хората и да се насърчат устойчивата и кръговата биоикономика. Мониторингът на състоянието и тенденциите при горите и екосистемите и многофункционалността, който подкрепя доброволното интегрирано дългосрочно планиране от държавите членки, ще бъде от ключово значение за ефективното изпълнение на тази задача.

Предложението има за цел да осигури полезни взаимодействия с други политики, включително с правилата им за събиране на данни, мониторинг и планиране, които имат връзка с горите. Това включва директивите за въздуха, водата и природата, както и предложенията на Комисията относно закона за възстановяване на природата и за изменение на европейските икономически сметки за околната среда. Освен това предложението ще бъде в подкрепа на политиката в областта на изменението на климата, като ще способства за следене на напредъка в адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците от него и ще позволи навлизането на схеми за улавяне на въглероден диоксид в земеделието в рамките на предложената рамка за сертифициране на отстраняването на въглерод. Предложението е в пълно съответствие с окончателния доклад на Конференцията за бъдещето на Европа, по-специално с предложение 2, в което изрично се подкрепят усилията за „повторно залесяване, ново залесяване, включително гори, изчезнали вследствие на пожар, и провеждане на отговорно управление на горите“.

Предложението може също така да помогне на ЕС да покаже лидерство в световен мащаб и да насърчи международната общност към основани на данни целенасочени действия за укрепване на устойчивостта на горите в променящия се климат и за подобряване на устойчивото управление на горите като многофункционални екосистеми. Глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин—Монреал включва специална цел за достъпни висококачествени данни, информация и знания за интегрирано и колективно управление на биологичното разнообразие.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Предложението се основава на член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който дава на Съюза правото да предприема действия за постигане на целите на своята политика в областта на околната среда. Целите на политиката на ЕС в областта на околната среда, определени в член 191, параграф 1 от ДФЕС, включват опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда; защита на здравето на хората; разумно и рационално използване на природните ресурси; както и насърчаване, на международно равнище, на мерки за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда, и по-специално борбата с изменението на климата. Политиката на ЕС в областта на околната среда трябва да е насочена към високо равнище на защита, като се вземат предвид различните ситуации в различните региони на ЕС. Тя трябва да се основава на принципите на предпазните мерки и превантивните действия, на принципа на приоритетното отстраняване още при източника на замърсяване на околната среда и на принципа „замърсителят плаща“.

Същото правно основание е в основата на мерките на ЕС за опазване на природното наследство на горските екосистеми. Рамката за мониторинг на горите ще осигури данни, които ще дадат възможност за наблюдение на целите на Европейския зелен пакт, свързани с горите, и за разработване на политики за опазване на горските екосистеми. Околната среда е област на споделена компетентност между ЕС и държавите членки, така че действията на ЕС трябва да са съобразени с принципа на субсидиарност.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Действията на равнището на ЕС са оправдани поради мащаба и трансграничния характер на зависещите от горите пазари и нарастващите рискове и несигурност, свързани с изменението на климата, които изискват наблюдение на ефектите от политиките и законодателството на ЕС и оценяване с по-голяма точност и по-своевременно на необходимостта от промени в политиката с оглед постигането на целите на политиката.

Това се отнася по-специално до смущения, като например нашествията от корояди, горските пожари или бурите, всички със значително трансгранично измерение. Тези смущения се увеличават по честота и интензивност с изменението на климата, което води до по-високи разходи за предотвратяване и потискане, както и до увеличаване на емисиите на парникови газове, загуба на биологично разнообразие и нарушения на пазара. По отношение например на короядния бръмбар ранното откриване на горещи точки на разпространение е от съществено значение за намаляване на мащаба на санитарната сеч и свързаните с това разходи и загуба на приходи. Когато се извършва в голям мащаб, санитарната сеч може да доведе до смущения на пазара на дървен материал, с особено силно отрицателно въздействие върху МСП, които са силно зависими от цената на дървения материал. Феромоновите капани и други методи за наземен мониторинг в комбинация с наблюдението на Земята, което осигурява висококачествени данни, улесняват своевременната намеса в тази област и съответно могат да играят ефективна и ефикасна роля за намаляване на разходите. Друг пример е установяването на вида на горите и горивата в определени райони, което ще бъде важно за мерките за предотвратяване на горските пожари и ще направи по-ефективни операциите в рамките на МГЗС, тъй като европейските системи за ранно предупреждение за горски пожари ще бъдат подобрени.

Мониторингът на горите понастоящем е разпокъсан и фрагментиран, което не позволява на ЕС да действа своевременно срещу стресови фактори и заплахи (с трансгранично измерение), както се препоръчва в новата стратегия на ЕС за горите, и да извлече максимална полза от разходоефективните промени в технологиите и от цифровите иновации, особено във връзка с наблюдението на Земята. Тази ситуация се дължи на факта, че в продължение на много години държавите членки действаха самостоятелно и некоординирано. Въпреки че горските екосистеми често са разположени от двете страни на границата, горите често се разглеждат като държавни субекти и досега не е разработен последователен, транснационален подход за събиране на данни. Здравите и устойчиви гори са от общ интерес и е малко вероятно държавите членки да преодолеят тази фрагментирана ситуация без намесата на ЕС.

По отношение на планирането няколко държави членки разполагат с инструменти за планиране, но секторните политики не са обхванати в достатъчна степен, което би могло да повлияе на съгласуваността на изготвянето на политиките както на равнище държава членка, така и на равнище ЕС. Държавите членки ще могат да използват координираната система за управление, за да осигурят последователни срокове за секторните цели в областта на политиката за горите и да гарантират включването на обща информация.

•Пропорционалност

Комбинацията от избрани в предложението аспекти е пропорционална, тъй като е ясно ограничена до онези аспекти, които държавите членки трябва да изпълнят с цел задоволително постигане на целите на предложения регламент. В това отношение от държавите членки се изисква единствено да събират данни за горите, свързани със законодателството и целите на политиката на ЕС. Освен това предложеният регламент ще се основава на споделяне на хармонизирани данни от съществуващите национални системи за събиране на данни, главно национални инвентаризации на горите (НИГ). Това ще сведе до минимум степента, в която държавите членки ще трябва да адаптират своите методи на събиране на данни. За да се осигурят ниски разходи за приспособяване, описанията на данните за горите са избрани въз основа на съществуващата работа по хармонизиране, извършена от НИГ. Предложението има за цел също така да се работи със съществуващи докладвани данни, когато това отговаря на изискванията, като се избягва дублирането на задължения за докладване. Насърчава се доброволното дългосрочно интегрирано планиране от държавите членки въз основа на съответните съществуващите усилия.

Поради мащаба на разглеждания въпрос и неговите трансгранични измерения ЕС е единственият орган, който може да осигури последователна рамка за мониторинг и да насърчи доброволното дългосрочно интегрирано планиране, като обедини държавите членки. Общи стандарти за събиране на данни и мониторинг и минимални общи елементи за планиране не могат да бъдат разработени на равнище държава членка.

Нито един вариант не включва прехвърляне на правомощия от държавите членки към ЕС извън необходимата хармонизация и стандартизация на мониторинга (без прехвърляне на правомощия върху оперативните решения, свързани с управлението на горите).

•Избор на инструмент

На предмета на настоящата инициатива и на нейната степен на прецизност отговаря законодателен, а незаконодателен подход. Целите на настоящото предложение могат да бъдат постигнати по най-добър начин чрез регламент. Така ще се осигури както пряко, така и еднакво едновременно прилагане на разпоредбите в ЕС, което ще служи на целите на хармонизирането и предоставянето на навременни данни. Регламентът ще даде възможност за определяне на общи стандарти, които са обвързващи и пряко приложими във всички държави членки, без административната тежест и забавянето, причинени от необходимостта от транспониране на инструмента в националното законодателство.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

Не е приложимо, тъй като това е нова законодателна инициатива.

•Консултации със заинтересованите страни

В съответствие с насоките за по-добро регулиране настоящият регламент и придружаващата го оценка на въздействието се опират на обстоен процес на консултации. Комисията събра мненията на широк кръг заинтересовани страни, по-специално представители на държавите членки, екологични организации, научноизследователски институти, горски асоциации и представители на бизнеса. Консултациите бяха проведени като част от открита обществена консултация, в три експертни работни срещи и срещи със заинтересованите страни и държавите членки. Специализираната работна подгрупа в рамките на Постоянния комитет по горите (SFC) се срещна четири пъти, а в два семинара, организирани от чешкото и шведското председателство, бяха предоставени допълнителни идеи. Чрез получените различни мнения бяха осигурени ценна информация и идеи, които спомогнаха за изготвянето на оценката на въздействието и на предложението.

Покана за предоставяне на данни

Заинтересованите страни бяха поканени да предоставят данни от 8 април до 6 май 2022 г. Получени бяха 116 отговора от 21 държави, главно от широката общественост, неправителствени организации, публични органи, бизнес асоциации, търговски организации и екологични организации в низходящ ред.

Повечето от представените от различните групи заинтересовани страни становища бяха в подкрепа на инициативата за рамка на ЕС за мониторинг на горите и стратегически планове, с изключение на широката общественост, като по-малко от половината от нея заяви подкрепа. Основната изразена загриженост беше, че увеличената централизация чрез настоящата инициатива не следва ненужно да утежнява съществуващия национален мониторинг на горите и че новото законодателство не следва да нарушава настоящите практики за управление на собствениците на гори. Комисията взе предвид това становище при оценката на въздействието и при изготвянето на предложението.

Обществена консултация

Комисията проведе открита обществена консултация от 25 август до 17 ноември 2022 г. и получи 314 приложими становища.

В рамките на консултацията бяха събрани мнения относно необходимостта от мониторинг на горите, свързаните с него технологични решения и предпочитаните варианти на политика и финансиране, както и относно добавената стойност на стратегическите планове за горите. Резултатите ясно потвърдиха необходимостта от хармонизирана и своевременна информация в целия ЕС относно различни аспекти на горите, като например здраве, смущения и изменение на климата. Системите за мониторинг следва да разчитат на полеви данни в комбинация с технологии за дистанционно наблюдение. Повечето респонденти смятат, че интегрирането на данните от системите за мониторинг на държавите членки е най-добрият вариант на политиката, докато единната система на ЕС за мониторинг беше подкрепена и отхвърлена в еднаква степен. Тази система следва да се финансира чрез комбинация от ресурси на държавите членки, частни ресурси и ресурси на ЕС. Около половината от респондентите считат, че цялостният поглед, цялостната координация и сравнимостта и обменът на данни с други държави членки добавят стойност към дългосрочното планиране. Само незначителен брой респонденти не виждат добавена стойност.

Експертни работни срещи

Комисията организира три семинара с технически експерти през октомври—ноември 2022 г. по темите: 1) „Стратегически планове за горите“; 2) „Настоящи и бъдещи възможности на наблюдението на Земята за оперативен мониторинг на горите”; и 3) „Ползи и разходи при мониторинга на горите“. Ценен принос за оценката на въздействието беше предоставен от провеждането на експертни работни срещи.

Работна подгрупа на Постоянния комитет по горите

Между ноември 2022 г. и май 2023 г. се проведоха четири срещи с представители на държавите членки за техническо обсъждане на вариантите на политиката. По-специално бяха събрани мнения относно обхвата на показателите, използването на наблюдението на Земята и възможните ключови аспекти на интегрираното дългосрочно планиране. Обсъжданията се основаваха на резултатите от откритата обществена консултация и на проекта на оценката на въздействието и бяха проведени в рамките на предварително зададени въпроси, изпратени на членовете на групите преди срещите. След това подгрупата прие доклад за предстоящата инициатива.

•Събиране и използване на експертни становища

Предложението се основава на най-новите научни данни. Оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение, се основава на проучване за подкрепа, изготвено от екип от външни експерти, публикувано на […]. Екипът от експерти работи в тясно сътрудничество с Комисията по време на всички етапи на проучването. Срещите на работната подгрупа дадоха възможност на държавите членки да обменят мнения по ключови аспекти на инициативата, включително по предварителния списък от показатели за горите, резултатите от откритата обществена консултация и дългосрочното интегрирано планиране. Тези мнения бяха взети под внимание при изготвянето на оценката на въздействието и на настоящия предложен регламент.

Комисията използва също така много други източници на информация, за да подготви настоящото предложение, по-специално резултатите от проекти на ЕС за научни изследвания и иновации и признати международни доклади.

Европейската агенция за околна среда предостави специфичен експертен опит и участва тясно в разработването на предложението и в оценката на неговото въздействие.

•Оценка на въздействието

Предложението се основава на оценка на въздействието. Оценката на въздействието получи положително становище с резерви от Комитета за регулаторен контрол (RSB) на 17 февруари 2023 г. 1 Основните повдигнати от RSB теми включваха въпроса за добавената стойност на инициативата, по-специално по отношение на дългосрочното планиране на горите и съответно представяне на различни варианти за равнището на намеса на ЕС ( Гори на ЕС — нова рамка на ЕС за мониторинг на горите и стратегически планове (europa.eu) ). В отговор на становището беше изяснена добавената стойност на предложението и в оценката на въздействието беше разработен смесен вариант, съчетаващ задължителен мониторинг и събиране на данни с доброволно планиране.

В оценката на въздействието са разгледани пет варианта на политика, два от които бяха отхвърлени в началото, тъй като беше много малко вероятно да постигнат желаните резултати. Посочените по-долу варианти на политика бяха изцяло оценени.

1) Изцяло доброволен вариант: този вариант цели постигането на общ доброволен подход към мониторинга на горите и интегрираното планиране, за да се гарантира съгласувано постигане на целите и приоритетите на ЕС, свързани с горите, като същевременно се остави максимална гъвкавост на държавите членки по отношение на начина на реализация в национален контекст.

Комисията ще публикува доброволни насоки за засилване на последователността и съпоставимостта при събирането на данни, за насърчаване използването на наблюдението на Земята и за улесняване на изготвянето на основани на данни интегрирани планове за горите, например чрез предлагане на общ набор от основни изисквания и основни елементи, които да бъдат разгледани от държавите членки.

Експертна група ще подпомогне Комисията при изготвянето на доброволните насоки и ще улесни координацията и обмена на добри практики за насърчаване на хармонизираното събиране на националните данни и укрепване на рамките и механизмите за планиране на горите.

Комисията ще продължи да предоставя съществуващите услуги за наблюдение на Земята чрез услугата за мониторинг на земната повърхност на „Коперник“ относно избрани данни за горите, като например фенологията и нетната първична производителност.

2) Законодателен вариант: Този вариант има за цел да се създаде задължителна рамка на ЕС, която обхваща: i) създаването на система за мониторинг на горите за определяне на географското местоположение на горските площи; ii) събиране и споделяне на данни, включително засилено използване на наблюдението на Земята; както и iii) интегрирано планиране на горите. Този вариант има два подварианта, свързани със степента на намеса на ЕС в обхващането на данните за горите, използването на системи за наблюдение на Земята и изготвянето и разработването на стратегическо планиране на равнището на държавите членки.

Общи за двата подварианта, задължителните данни за горите ще бъдат разделени на две групи, както е посочено по-долу.

- Стандартизирани данни, за които Комисията поема водеща роля и осигурява единно споделяне на данни в целия ЕС. Тези данни ще се събират главно чрез наблюдение на Земята (например чрез „Коперник“) и са предмет на технически протоколи като тези, които вече се контролират от генерална дирекция „Отбранителна промишленост и космическо пространство“ и Съвместния изследователски център.

- Хармонизирани данни, към които държавите членки ще допринасят със собствените си събрани данни, като използват свои собствени проучвания, като например НИГ въз основа на наземно наблюдение, но използвайки инструменти за наблюдение на Земята, когато такива са налични и приложими. Въпреки че държавите членки ще трябва да предоставят на Комисията хармонизирани данни в съответствие с общите референтни описания, те няма да бъдат задължени да стандартизират своите методи за събиране на данни (например подходите за съставяне на извадки и методите за измерване), а единствено ще трябва да предоставят достъп до данните по хармонизиран начин, ако са изпълнени изискванията за точност на данните. Това означава, че държавите членки могат да продължат да използват съществуващите си системи за събиране на данни, когато има такива, без големи промени в прилаганите понастоящем инструменти.

За задължителните данни за горите описанията и методите ще бъдат хармонизирани или на базата на съществуващи описания и методи, или на базата на разработените с подкрепата на експертната група (вж. по-долу). Предлага се стандартизация на данните за горите, когато неопределеността на хармонизираните оценки е твърде висока.

Вторият подвариант предвижда включване в системата за мониторинг на горите на допълнителни данни за горите, които надхвърлят рамките на съществуващите системи на ЕС за мониторинг и докладване и на международните такива системи. Той ще включва издаване на препоръки на Комисията относно интегрираните дългосрочни планове, разработени от държавите членки.

3) Смесен вариант: този вариант ще съчетава основните аспекти на описаните по-горе доброволни и законодателни варианти. Аспектите на мониторинга ще бъдат задължителни, за да се разреши проблемът с различното равнище на обхващане на данните и различните подходи към събирането на данни в различните държави членки (както при втория подвариант на законодателния вариант). Интегрираното планиране на горите ще бъде по избор за държавите членки (както при напълно доброволния вариант).

Изцяло законодателният подход беше оценен като най-ефективния, най-ефикасния и най-последователния вариант на политиката. Създаването на обща рамка с помощта на опростен, единен инструмент ще отговори на необходимостта от насърчаване на цялостен и интегриран подход към горите, следвайки идеите на новата стратегия на ЕС за горите за 2030 г.

Предпочитаният вариант включва комбинация от аспекти от двата подварианта, свързани със степента на намеса на ЕС. Мониторингът и споделянето на данни за горите ще бъдат задължителни въз основа на общи хармонизирани или стандартизирани описания и методи за набор от данни за горите, обхващащи всички приоритетни области на политиката, включително устойчивостта на здравето на горите и биологичното разнообразие. Това е от съществено значение за постигане на стратегическите цели за съпоставимост, качество и наличност на данните.

Събирането и споделянето на данни за горите ще следва поетапен подход, като се отчита оперативността по отношение на наличието на общи описания и методи, наличието на основани на наблюдението на Земята инструменти и методи и състоянието на мониторинга и споделянето на данни в държавите членки.

Европейската информационна система за горите ще бъде подсилена като съществуваща система за обслужване на едно гише. Това ще повиши прозрачността и ще улесни достъпа до информация за горите на заинтересованите страни. Това ще подпомогне изграждането на интегрирано разбиране за горите, за тяхното състояние и за различните екосистемни услуги.

С оглед на различното използване на наблюдението на Земята в държавите членки първият набор от данни за горите в рамките на системата за мониторинг на горите ще бъде наблюдаван на равнище ЕС, като се използват засилени възможности на „Коперник“, оставяйки възможност на държавите членки да се отклонят и да допринесат за функционирането на системата със своя набор от данни. Това ще осигури баланс между мненията на заинтересованите страни, изразени в рамките на откритата обществена консултация, и необходимостта от осигуряване на висококачествени данни и намаляване на разходите.

Задължителните дългосрочни планове, които обхващат общ набор от основни аспекти, в комбинация с издаването на препоръки от Комисията за разработването им, ще помогнат на държавите членки да определят допълнителни специфични за контекста приоритети, цели и мерки по начин, който лесно може да бъде споделен на равнището на ЕС, като същевременно се гарантира интегрирано съгласуване с политиките на ЕС за опазване и използване на горите.

Експертната група, която се сформира като част от новото управление на горите в ЕС, създадено в съответствие със стратегията за горите [предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета XX за изменение на Решение 89/367/ЕИО на Съвета относно учредяване на Постоянен комитет по горите] ще осигури, наред с другото, рамката за сътрудничеството и координацията между Комисията и държавите членки и ще подпомага Комисията при разработването на общи описания и протоколи за данните за горите и събирането на данни. Тази експертна група следва също така да бъде отворена за участието на експерти от присъединяващи се държави.

Предложената комбинация от повишена стандартизация и подобрена хармонизация на данните за горите ще позволи създаването на много силен единен пазар в целия ЕС за МСП, които осъществяват дейност в този сектор. Тя се основава също така пряко на оперативни продукти, които понастоящем се поддържат от генерална дирекция „Отбранителна промишленост и космическо пространство“. Тези продукти осигуряват солидна платформа за разработване на специфичните слоеве за мониторинг на горите в настоящото предложение. Освен това предложената комбинация ще предостави ясен регулаторен контекст и ще се основава на опита на Комисията (Съвместен изследователски център) и Европейската агенция за околна среда за усъвършенстване и хармонизиране на съществуващи слоеве от карти, като например вече създадените по програма „Коперник“.

Пазарът на цифрови географски данни е динамичен, но по отношение на горите той представлява фрагментиран и високотехнологичен пазар. Предпочитаният вариант ще предостави на дружествата за дистанционно наблюдение, на операторите на проучвания и на специалистите по обработка на данни средство за стандартизиране и регламентиране на продуктите за почти половината от сухоземната територия на ЕС. По този начин ще се улеснят също така иновациите в усъвършенстваните цифрови инструменти в сектора, например в по-ефективни цифрови инструменти за определяне на показатели за целия ЕС, които са необходими за политиката в областта на климата и биологичното разнообразие (например отстраняването на въглерод и сертифицирането на действията в областта на горите).

Предложението, което се основава на предпочитания вариант, е силно свързано с ключово съществуващо законодателство като Регламента за ЗПЗГС, Регламента за обезлесяването и Директивата за енергията от възобновяеми източници, както и с предложенията, които са в процес на договаряне (сертифициране на отстраняването на въглерод, закон за възстановяване на природата, нови модули на икономическите сметки за околната среда). По този начин се използват полезните взаимодействия на общата система за мониторинг, която осигурява оперативна съвместимост между изискванията за мониторинг в рамките на различните законодателни рамки, без да се увеличава регулаторната тежест за държавите членки.

Мониторингът на горите, който ще бъде установен съгласно предложението, ще доведе до икономически ефективна система, основана на икономии от мащаба, при която продуктите от данни за горите в целия ЕС може да се произвеждат в съответствие със стандартизирани определения и технически спецификации, без да се налага да се разработват индивидуално на национално равнище. Това ще даде възможност за по-ефективно прилагане на горепосоченото законодателство. Например екстраполираните резултати от проучване на казус относно замяната на един показател (наземно картографиране на гола сеч) със сателитни данни от програма „Коперник“ показват потенциални кумулативни ползи от 28 милиона евро до 38 милиона евро до 2035 г. във всички държави членки.

Когато националните системи за мониторинг са вече въведени, предложението няма да изисква значителни промени в тяхното функциониране по отношение на методите за събиране на данни, а вместо това ще дава голяма възможност за гъвкавост, изисквайки от държавите членки единствено да хармонизират прогнозните обобщени стойности в съответствие с общите определения. Това ще доведе до подобряване на ефективността на разходите за системата и до намаляване на административната тежест за националната администрация.

Тази ефективна и рентабилна система за мониторинг на горите ще служи за множество цели:

- подобряване на данните за изготвяне и прилагане на политики, включително чрез предоставяне на по-актуална информация за природни смущения и горски бедствия в държавите членки; както и

- създаване на възможност за отделните горски стопани да предлагат на пазара своите екосистемни услуги, като например отстраняване на въглерод, въз основа на сравними и надеждни данни.

Повечето ползи от инициативата са непреки, включително по-малката административна тежест за предприятията, горските стопани, администрациите и широката общественост, която търси свързана с горите информация, в съответствие с Програмата в областта на цифровите технологии за Европа. Освен това публичният достъп до надеждни и достоверни данни може да улесни използването на данни за горите от научната общност, създателите на политики, свързаните с горското стопанство отрасли и да доведе до разработването на основаващи се на данни нови услуги от страна на иновативни МСП.

Навременната и точна информация за въглеродните запаси и потоци в горите им може да даде възможност на горските стопани да установят по-добре къде е потенциалът за допълнително отстраняване на въглерод за целите на сертифицирането им и да планират подходящи практики за устойчиво управление по най-ефективния начин. Икономическата стойност на нетните въглеродни поглътители на горите в ЕС може да се оцени на 32,8 милиарда евро. Понастоящем горите и продуктите от дървесина в ЕС премахват приблизително 380 Mt CO2 еквивалент на година. Съществуването на общоевропейска рамка за навременно наблюдение на Земята и дългосрочното планиране ще подобрят ранното и бързо откриване на смущения в горите и адаптирането на горите и сектора на горското стопанство към променящия се климат. Очаква се до 2100 г. въздействието на повишаването на температурата върху 32 дървесни вида в Европа да намали стойността на европейските горски площи с 27 % поради прогнозирания спад на икономически ценните видове. Стратегическите и информираните действия днес ще намалят този спад утре, като помогнат на ЕС да постигне целта си за неутралност по отношение на климата до 2050 г., както е определено в Европейския закон за климата.

Що се отнася до разходите за предпочитания вариант, очаква се те да бъдат поети от държавите членки и от Европейския съюз, като МСП ще останат незасегнати до голяма степен. Повечето от разходите на държавите членки ще бъдат свързани с необходимостта от извършване на редовно систематизирано събиране на наземни данни в мрежа от места за мониторинг. Понастоящем в повечето държави членки тази работа се извършва чрез националните инвентаризации на горите. Ако дадена държава членка трябва да създаде национална инвентаризация на горите, свързаните с това разходи се оценяват на 42 EUR/km2 горска площ (въз основа на разходите, направени от три държави членки за създаването на национални инвентаризации на горите — при 5-годишен интервал и използване на наблюдението на Земята). Разходите за хармонизиране на данните за горите се оценяват на 10 000 EUR на показател. Добавянето на нов показател към вече установена инвентаризация на горите вероятно няма да доведе до значителни допълнителни разходи. За няколко показателя, избрани съгласно предпочитания вариант обаче, като картографиране на девствени и стари гори или на горски местообитания съгласно Директивата за местообитанията, може да са необходими полеви проучвания в допълнение към инвентаризацията на горите, което ще доведе до допълнителни разходи за държавите членки с големи горски площи.

Разходите за изготвянето на интегриран дългосрочен план и информирането за него се оценяват на 600 000 EUR (въз основа на разходите, направени от Германия във връзка с нейната стратегия за горите до 2050 г.).

С оглед на това, че по-добрите знания и по-доброто планиране ще доведат до по-добри решения за управление на горите и до по-добри политики, предложението ще допринесе непряко за постигането на няколко цели за устойчиво развитие (ЦУР), включително тези по отношение на здравето (ЦУР 3), водата (ЦУР 6), отговорното потребление и производство (ЦУР 12), действията в областта на климата (ЦУР 13) и живота на сушата (ЦУР 15). По отношение на достъпната и чиста енергия (ЦУР 7) може да се очакват положителни ефекти и потенциални компромиси. По-добрите знания и планиране, които улесняват по-устойчивото управление, може да доведат до по-голямо или по-дългосрочно осигуряване на дървесна биомаса за възобновяема енергия, но да доведат до риск от свръхдобив. Подобно въздействие се очаква по отношение на целта за достоен труд и икономически растеж (ЦУР 8), като по-добрите знания и планиране са в подкрепа на новите биоикономически дейности и възможностите за заетост, но водят до спад в традиционните сектори.

Тъй като подкрепя по-целенасочените и основани на данни мерки от страна на създателите на политики и вземащите решения, включително от страна на горските стопани, предпочитаният вариант ще засили устойчивото предоставяне на икономически, социални и културни горски ресурси и услуги. Например предоставянето на дървен материал през 2021 г. се оценява на около 16 милиарда евро, а стойността на регулаторните и културните екосистемни услуги (т.е. контрол на наводненията, пречистване на водите и отдих — в общата стойност на отдиха сред природата най-голям дял заемат горите) се оценява на около 57 милиарда евро.

Заключения

Предложението съответства на предпочитания вариант в оценката на въздействието по отношение на всички горепосочени аспекти, с изключение на интегрираното дългосрочно планиране. Въз основа на консултацията с държавите членки Комисията реши да ограничи степента на намеса до доброволно интегрирано планиране. Това ще окаже влияние както върху свързаните разходи, така и върху ползите от предложението в сравнение с предпочитания вариант. При липсата на задължение за разработване или актуализиране на интегрирани дългосрочни планове няма да възникнат непременно административни разходи за държавите членки. Държавите членки, които решат обаче да изберат интегрираните дългосрочни планове за горите, ще получат като ползи засилено адаптиране на горите към изменението на климата, по-добрата съгласуваност и ефективност на политиките и избягване на компромиси и противоречия.

•Пригодност и опростяване на законодателството

В съответствие с ангажимента на Комисията за по-добро регулиране предложението беше изготвено по приобщаващ начин, въз основа на прозрачност и постоянно взаимодействие със заинтересованите страни. Административното въздействие беше анализирано в съответствие с принципа на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови. Административните разходи ще бъдат главно за ЕС и публичните администрации в държавите членки. Административните разходи за предприятията, включително собствениците на гори и хората, се оценяват като незначителни, тъй като инициативата не въвежда нови преки административни изисквания, приложими за тези групи.

Публичните органи в държавите членки ще понесат административни разходи, за да гарантират, че системите им за мониторинг отговарят на минималните стандарти по отношение на честотата на събиране на данни и обхвата на показателите, определени в настоящото предложение. Ако изберат доброволното планиране, те ще понесат административни разходи също така за изготвянето или актуализирането на дългосрочните интегрирани планове за горите, тяхното преразглеждане и наблюдението на напредъка в постигането на определените в плана цели. Административните разходи ще зависят от индивидуалните отправни точки на държавите членки.

По-широкото използване на усъвършенствани технологии за мониторинг на горите, заедно с подобрената наличност и достъпност на данните за горите чрез единната цифрова платформа на Европейската информационна система за горите, ще намалят административната тежест за предприятията, за широката общественост и за администрациите при търсенето на информация, свързана с горите.

•Основни права

В предложението се зачитат основните права, и по-специално се съблюдават принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз. То допринася за зачитане на правото на високо равнище на опазване на околната среда и подобряване на нейното качество в съответствие с принципа на устойчиво развитие, залегнал в член 37 от Хартата.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Изпълнението на предложението ще изисква ангажиране на човешки ресурси в Комисията, както е посочено в приложената законодателна финансова обосновка. Очаква се въздействието върху човешките ресурси на Комисията да намери своето решение чрез отпускане на допълнителни средства, както е посочено във финансовата обосновка.

За изпълнението ще е необходима и подкрепа от Европейската агенция за околна среда, за която ще са необходими допълнителни ресурси, както е посочено във финансовата обосновка.

Разходите, направени от Комисията при разработването и предоставянето на основни данни и продукти за дистанционно наблюдение, се покриват от програма „Коперник“. Разходите за специфични продукти, които все още не са на разположение, се покриват от допълнителните ресурси, предвидени в настоящия регламент за Европейската агенция за околна среда.

Настоящото предложение включва членове, в които се описват подробно допълнителните дейности, които ще бъдат необходими за прилагането на регламента, включително правомощието за приемане на делегирани актове или актове за изпълнение (например за разработване на технически спецификации и разпоредби за събиране на данни за допълнителни показатели, включително за тези, които изискват интегриране на данни от дистанционно наблюдение и наземни данни).

Отражението върху бюджета, както и необходимите човешки и административни ресурси са подробно представени във финансовата обосновка, включена в настоящото предложение. Разходите за допълнителните задачи, които Комисията трябва да поеме, ще бъдат поети от програмата LIFE. Задачите, възложени на Европейската агенция за околна среда, ще бъдат финансирани чрез преразпределение на средства по програма LIFE. Възможностите в рамките на рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации, като например предстоящото партньорство „Гори и горско стопанство за устойчиво бъдеще“, следва да допринесат допълнително за разработването на по-добри, последователни и актуални данни за горите в държавите членки.

5.ДРУГИ АСПЕКТИ

•Планове за изпълнение и механизми за наблюдение, оценяване и докладване

Най-късно до влизането в сила на настоящия регламент Комисията ще изготви план въз основа на набор от междинни етапи за проследяване на изпълнението на мерките, необходими за постигането на специфичните цели (например приемането на технически мерки за изпълнение относно хармонизирането и стандартизирането на данните и относно рамката за управление) в определен срок.

Освен това Комисията, в сътрудничество с държавите членки, ще наблюдава редовно (на всеки две години) въвеждането и въздействието на мерките въз основа на следните аспекти:

·брой на типовете данни за горите с общи определения;

·брой на типовете данни за горите с хармонизирани или стандартизирани методи за събиране на данни;

·предоставяне на данни от държавите членки на Европейската информационна система за горите;

·достъп до данни чрез Европейската информационна система за горите (среден брой кликвания/месец);

·национални стратегии за адаптиране и стратегии за оценка и управление на риска, позоваващи се на общи показатели;

·развитие на пазара на цифрови услуги в областта на горите (по-специално брой МСП);

·брой на доброволните интегрирани дългосрочни планове, приети от държавите членки;

·степен на съгласуване на доброволните интегрирани дългосрочни планове с общия набор от основни аспекти, които трябва да бъдат взети под внимание; както и

·използване на средства на ЕС в подкрепа на дейностите по мониторинг.

Комисията ще започне също така оценка въз основа на горепосочените аспекти и ще докладва на Съвета и на Парламента относно прилагането на регламента 5 години след влизането му в сила.

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

Основните разпоредби на предложения регламент са следните:

В член 1 се определя предметът на настоящия регламент за създаване на рамка за мониторинг на горите. В него се определят водещите принципи и общите цели на регламента, включително по отношение на доброволното интегрирано дългосрочно планиране на равнището на държавите членки и засиленото управление между Комисията и държавите членки.

В член 3 се описва системата за мониторинг на горите, която ще бъде създадена и управлявана от Комисията в сътрудничество с държавите членки, като се конкретизират нейните елементи. В него се определят правилата и отговорностите на Комисията и се възлага на Европейската агенция за околна среда да подпомага Комисията при внедряването на системата за мониторинг, включително на Европейската информационна система за горите.

В член 4 се определят правилата, приложими към първия елемент на системата за мониторинг на горите, а именно системата за географски еднозначно идентифициране с цел картографиране и локализиране на горските единици.

В член 5 се определят правилата за рамката за мониторинг при събирането на данни за горите (вторият елемент на системата за мониторинг на горите), като се определят изискванията за събиране на данни и срокове за Комисията по отношение на стандартизираните данни за горите и изискванията за честота за държавите членки по отношение на хармонизираните данни за горите. Освен това в него Комисията се оправомощава да приема делегирани актове за изменение на спецификациите за стандартизираните данни за горите, включени в приложение I.

В член 6 се дава възможност на държавите членки да не участват в стандартизираното събиране на данни за горите, управлявано от Комисията, като предоставят национални данни в съответствие със стандартизирани спецификации и осигурят оценка на качеството.

В член 7 се определят правилата, приложими към третия елемент на системата за мониторинг на горите, а именно рамката за споделяне на данни за горите, в която се определят сроковете и изискванията за хармонизиране за държавите членки и се предвиждат съответните правомощия на Комисията за разработване на допълнителни технически правила. В него се определят изискванията към държавите членки и Комисията за предоставяне на публичен достъп до данните, включително в Европейската информационна система за горите. Освен това в него Комисията се оправомощава да приема делегирани актове за изменение на спецификациите за хармонизираните данни в приложение II.

В член 8 се изисква Комисията и държавите членки да събират допълнителни данни за горите въз основа на подходящи методики и Комисията се оправомощава да определя такива методики.

В член 9 се уточнява отговорността на Комисията и на държавите членки да разработват съвместими системи за обмен на данни, Комисията се оправомощава да приема правила за гарантиране на съвместимостта на системите за съхранение и обмен на данни и да определя гаранции, свързани с географски еднозначното местоположение на местата за мониторинг.

В член 10 се определят ролите и отговорностите на Комисията и на държавите членки за осигуряване на контрол на качеството на данните, като Комисията се оправомощава да определя стандарти за точност и правила за оценка на качеството чрез делегирани актове и специфични правила за доклади за оценка и коригиращи действия чрез актове за изпълнение.

В членове 11 и 12 се установява рамка за управление, в която се определят правилата и принципите за координация и сътрудничество между Комисията, държавите членки и съответните регионални заинтересовани страни, както и ролята на националните кореспонденти.

В член 13 се предвижда възможността държавите членки да разработват или да адаптират съществуващите интегрирани дългосрочни планове за горите, като допълнително се уточняват аспектите, които трябва да бъдат взети предвид в плановете, и задължението те да ги направят публично достъпни.

В член 16 се предвижда регламентът да бъде подложен на преглед и Комисията да докладва за неговото прилагане в срок от 5 години след влизането му в сила.

2023/0413 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно рамка за мониторинг за устойчиви европейски гори

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 2 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 3 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

1)Горите и другите залесени земи заемат почти половината от сухоземната територия на Съюза и имат ключова роля за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптирането към него, за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие, за осигуряване на силна биоикономика на основата на горите и проспериращи селски райони, за опазване на културното наследство, както и за предоставяне на възможности за отдих и образование, необходими за благополучието на гражданите на Съюза. Горите осигуряват жизненоважни екосистемни услуги като регулиране на климата, пречистване на въздуха, водоснабдяване и регулиране на водите, контрол на наводненията и ерозията, местообитания за биологичното разнообразие, генетични ресурси. Здравите горски екосистеми поддържат значителна част от биоикономиката в Съюза, като осигуряват суровините (дървесни и недървесни, например храни и медицински растения) за различни сектори, като разширените вериги за създаване на базирана на горите стойност понастоящем поддържат 4,5 милиона работни места в Съюза. Залесените земи са основният фактор за поглъщането на въглерод в Съюза и следва да имат съществена роля в изпълнението на ангажиментите по Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета („Европейски закон за климата“) 4 , включително целта на Съюза за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., и на законодателния пакет „Подготвени за цел 55“, по-специално новите задължения за мониторинг, въведени с преразгледания Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета 5 по отношение на Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета („Регламент за ЗПЗГС“) 6 . Залесените земи са предмет и на други задължения като тези, свързани с опазването на видовете и местообитанията съгласно Директива 92/43/ЕИО на Съвета 7 , с обезлесяването съгласно Регламент (ЕС) 2023/1115 на Европейския парламент и на Съвета („Регламент за обезлесяването“) 8 , [с възстановяването на природата съгласно Регламент (ЕС) [X/X] на Европейския парламент и на Съвета 9 ] и с възобновяемата енергия съгласно Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за енергията от възобновяеми източници“) 10 . Горите и горското стопанство са от ключово значение също така за постигането на ключови приоритети като Новия европейски Баухаус 11 или Стратегията на ЕС за биоикономика 12 .

2)През последните години безпрецедентните засушавания, огнищата на корояд и горските пожари, предизвикани от изменението на климата, вече причиниха значително изсъхване на дървета и временна загуба на гори в много държави членки. Очаква се честотата и силата на неблагоприятните въздействия на климата и екстремните климатични явления да станат още по-големи. Голяма част от горите в Съюза са уязвими на тяхното въздействие, което води до неблагоприятни последици за собствениците на гори, за свързаните с горите отрасли и вериги на стойността, за поминъка в селските райони и за горското биологично разнообразие и оказва отрицателно въздействие върху способността на горите да предоставят жизненоважни екосистемни услуги, от които зависи благополучието на гражданите на Съюза и биоикономиката в Съюза. Рискове като горските пожари и епидемичните взривове на вредители са с трансграничен характер и се увеличават с изменението на климата. Това води до по-високи разходи за тяхното потискане и допринася за нестабилността на пазара на дървесина. Европейските гори вече страдат от икономическите въздействия на горските пожари, които възлизат на около 1,5 милиарда годишно, а в резултат на покачващите се температури се очаква стойността на горската земя да намалее с няколкостотин милиарда евро до края на века поради промени в състава на видовете.

3)Справянето с тези отрицателни тенденции и заплахи, гарантирането, че горите в Съюза могат да продължат да изпълняват многобройните си функции при променящия се климат, както и опазването на горските екосистеми като природно наследство изискват засилено предотвратяване на горските бедствия, готовност, реагиране и възстановяване след бедствия, увеличаване на биологичното разнообразие с цел подобряване на устойчивостта на горите към предизвикани от изменението на климата въздействия, засилен капацитет за управление на рисковете и адаптивни подходи за управление на горите.

4)Държавите членки, собствениците на гори и Съюзът могат да предприемат подходящи действия само ако разполагат със съгласувани, надеждни, навременни и сравними данни и използват по най-добрия начин възможностите на цифровия преход, включително технологията за наблюдение на Земята. За тази цел следва да се създаде общоевропейска система за мониторинг на горите с цел събиране и споделяне на данни за горите, която ще подпомага вземането на информирани решения, например чрез своевременно установяване, оценяване и справяне с опасностите, рисковете и уврежданията на горите. В този контекст в новата стратегия на ЕС за горите до 2030 г. беше обявено законодателно предложение за наблюдение, докладване и събиране на данни по отношение на горите, включително относно стратегическите планове за горите и сектора на горското стопанство.

5)Благодарение на групата спътници по програма „Коперник“ и други космически активи, допълнени с периодични кампании за получаване на изображения от въздуха, Съюзът разполага с надеждни, икономически ефективни и лесно функциониращи технологии за наблюдение на Земята. Те дават възможност за откриване и мониторинг на смущенията в горите, предизвикани от изменението на климата, като например горски пожари, суши, бури и епидемични взривове на вредители.

6)Освен това е необходимо да се получи точна и пълна картина на европейските гори в Съюза, за да се оцени тяхната уязвимост и устойчивост спрямо изменението на климата, както и ефективността на мерките за подпомагане на адаптирането им към него. Това изисква събирането на подходящи данни за здравето на горите, за биологичното разнообразие и за горските структури.

7)Повечето от данните за горите на национално равнище се събират чрез националните инвентаризации на горите. Основният акцент е върху мониторинга на ресурсите от дървесина, макар че някои събрани данни обхващат и други функции на горите. Освен това понастоящем не съществува всеобхватна система на равнището на Съюза, която да гарантира наличието на сравними качествени данни във всички съответни области на политиката, включително устойчивостта на горите и биологичното разнообразие. Освен това все още съществуват предизвикателства, свързани с интегрирането на данните от дистанционното наблюдение и наземните данни, поради липсата на оперативна съвместимост и достъпност на наземните данни, често поради опасения относно поверителността на данните. Като цяло в настоящия мониторинг на горите в Съюза трябва да се доразвият систематичното събиране на данни и споделянето на данни в съответствие с общи описания и дълги сравними динамични редове с висока разделителна способност.

8)Бързото развитие на инструментите и технологиите за наблюдение, по-специално на наблюдението на Земята чрез космически или въздушни средства, и на глобалните навигационни спътникови системи, предоставя уникална възможност за модернизиране, цифровизиране и стандартизиране на мониторинга на горите, предоставяйки услуга на ползвателите на горите и на органите, отговарящи за горите, както и в подкрепа на доброволното интегрирано дългосрочно планиране, като същевременно се стимулира растежът на пазара на Съюза по отношение на тези технологии и свързаните с тях нови умения, включително за малките и средните предприятия (МСП). В момента бързото изменение на горската покривка, например поради смущения в горите, може да бъде установено чрез наблюдението на Земята и може да подобри ефективността на мониторинга на горите. За разработване, проверка и калибриране на продуктите с данни от наблюдението на Земята обаче са необходими наземни измервания. Освен това много от характеристиките, отнасящи се до смущенията в горите или в биологичното разнообразие (например приписване на причините за смущенията в горите, количеството мъртва дървесина, естествеността на горите или наличието на стари гори), са трудни за прогнозиране за големи райони, ако се използва само наблюдението на Земята.

9)Съществуват няколко инструмента на политиката на Съюза, които засягат пряко или непряко горите в областта на околната среда и биологичното разнообразие, климата, енергетиката, биоикономиката и гражданската защита. Една висококачествена система за мониторинг на горите, съчетаваща наземни наблюдения с данни и продукти от наблюдението на Земята, ще даде възможност за проследяване на напредъка по отношение на целите и задачите на политиката на Съюза, което ще способства за тяхното успешно изпълнение и оценка. Например прилагането на преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници изисква държавите членки да разполагат с информация за местоположението на девствените и старите гори. Освен това достъпът до изчерпателни годишни данни за промените в дървесната покривка и степента на смущенията в горите може да подпомогне мониторинга и докладването от страна на държавите членки на промените във въглеродните запаси за целите на Регламента за ЗПЗГС. Този подход е в съответствие с други инструменти на Съюза, като например Обсерваторията на ЕС по въпросите на обезлесяването, деградацията на горите и свързаните с тях фактори, както е определено в Съобщението от 2019 г. относно засилването на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб 13 , чиято цел е да се наблюдават промените в горите в световен мащаб и свързаните с тях фактори чрез предоставяне на световни горски карти, информация за веригите на доставки и инструментите за наблюдение на Земята за регионален и световен анализ.

10)Освен това наличието на качествени данни за горите следва да подпомогне навлизането на устойчиви бизнес модели, като например технологиите за отстраняване на въглерод и решенията за улавяне на въглероден диоксид в земеделието в контекста на рамката на Съюза за сертифициране на поглъщането на въглерод в съответствие с Регламент [X/X] на Европейския парламент и на Съвета 14 , което ще стимулира възприемането и широкото внедряване на устойчиви практики за въглеродно земеделие и съхранение на въглерод в целия Съюз чрез намаляване на разходите на горските стопани, които ще вземат решения за участие в такива схеми.

11)В този контекст Комисията следва да създаде система за мониторинг на горите в сътрудничество с държавите членки, основана на три елемента, които следва да се приведат постепенно в действие: система за географски еднозначно идентифициране на горски единици, рамка за събиране на данни за горите и рамка за споделяне на данни. Системата за мониторинг на горите следва да осигурява възможност за събиране на данни въз основа на наблюдението на Земята и геореферираното наземно наблюдение, както и да гарантира оперативна съвместимост с други съществуващи електронни бази данни и географски информационни системи, включително тези, които са от значение за мониторинга на дейностите по ЗПЗГС и за проследяване на стоки, категоризирани като несвързани с обезлесяване в съответствие с Регламента за обезлесяването. Системата за мониторинг на горите следва да бъде съобразена с принципите, залегнали в най-новата Европейска рамка за оперативна съвместимост 15 .

12)За да се гарантира, че данните за горите могат да бъдат следени по последователен начин, първо е необходимо да се идентифицират и локализират горските единици със сходни основни характеристики като минимална площ, плътност на дървесната покривка и основен вид гора. За тази цел системата за географски еднозначно идентифициране следва да позволява правилно картографиране и локализиране на площите, съдържащи гори, като дава възможност за проследяване на промените в горската покривка и характеристиките ѝ с течение на времето. За да се осигури достатъчно равнище на точност, системата следва да отговаря на минимален стандарт по отношение на мащаба и да бъде разработена въз основа на стандартизиран подход.

13)Данните за горите, които трябва да се събират съгласно настоящия регламент, отразяват нуждите от данни за подкрепа на политиките на Съюза в областта на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, предотвратяването и управлението на риска от бедствия, биологичното разнообразие и биоикономиката. Системата за събиране на данни за горите следва да се основава на различни набори от данни: стандартизирани данни, които ще се управляват от Комисията и се събират главно чрез наблюдение на Земята от сателити на програмата „Коперник“ и са предмет на технически протоколи, както и хармонизирани данни, към които държавите членки следва да допринасят чрез систематично събиране на данни, като използват свои собствени проучвания въз основа на мрежа от участъци за съставяне на извадка, като например националните инвентаризации на горите или други мрежи от места за мониторинг, и допълването им с инструменти за наблюдение на Земята, когато такива са налични и приложими.

14)За да се осигури възможно най-пълна картина за състоянието на горите в Съюза, държавите членки следва да могат да избират да не използват услугата, предоставяна от Комисията, и да допринасят със свои източници на данни към стандартизираното събиране на данни, извършвано от Комисията. Това следва да позволи на държавите членки, които разполагат със системи за мониторинг, да допринасят със своите национално приложими набори от данни, като например данни in situ или кампании за въздушно наблюдение, които не са налични в целия Съюз, без да се създава допълнителна тежест по отношение на ресурсите, в съответствие с принципа на субсидиарност. Освен това допълнителното използване на системи за наблюдение от въздуха следва да допринесе за количествено определяне на въздействието на горските пожари, за да се планира възстановяването на изгорелите площи и в резултат на това да се намалят разходите за държавите членки и собствениците на гори чрез по-ефективно управление след пожари. В случай че държавите членки изберат да не използват услугите, предоставяни от Комисията, те следва да събират данните в съответствие с техническите спецификации, включени в настоящия регламент, и следва ежегодно да оценяват качеството на тези данни.

15)С цел намаляване на разходите и улесняване на достъпа до данни за горите рамката за споделяне на данни за горите следва да осигурява публичен достъп до тези данни на държавите членки и на Комисията, включително до Европейската информационна система за горите. Държавите членки следва да могат да продължат да използват своите съществуващи системи за събиране на данни. За целите на хармонизирането те следва да споделят данните в съответствие с техническите спецификации, включени в регламента, които се основават на съществуващи референтни описания и методи. По отношение на данните, свързани с местоположението на местата за мониторинг, които понастоящем се третират като поверителни в повечето национални инвентаризации на горите, споделянето им следва да бъде предмет на разработване на гаранции — в съответствие със съответните изисквания на ЕС — че поверителността на тези данни не се компрометира. Рамката за споделяне на данни за горите следва да улеснява, чрез географското локализиране на споделените данни от държавите членки, приписването на тази информация на всяка горска единица.

16)Понастоящем в Съюза не всички данни, свързани с горите, се следят и докладват съгласно съществуващите рамки на Съюза и международните рамки поради липса на системи за събиране на данни и хармонизирани методики, например данни, които са от значение за проследяване на напредъка на адаптирането към изменението на климата, както се изисква в съответствие с членове 5 и 6 от Европейския закон за климата. Поради тази причина настоящият регламент следва да предвижда включването на такива допълнителни данни за горите в системата за мониторинг на горите, при условие че Комисията разработи съответните методики с подкрепата на европейското научно партньорство в областта на горите, създадено чрез Съвместния изследователски център. Техническите спецификации за тези допълнителни данни за горите следва да се разработват поетапно чрез актове за изпълнение в тясно сътрудничество с държавите членки и следвайки най-първостепенните приоритети на политиката и при отчитане на финансовата и техническата осъществимост, както и евентуалната административна тежест за държавите членки.

17)С Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета 16 относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор се предвижда публикуването на данни от обществения сектор в безплатни и отворени формати. Общата цел на посочената директива е да продължи укрепването на основаната на данни икономика на Съюза чрез увеличаване на количеството данни от обществения сектор, които са достъпни за повторно използване, като така се осигурява справедлива конкуренция и лесен достъп до информация от обществения сектор и се усилват трансграничните иновации, основани на данни. Основният принцип на тази директива е, че данните от обществения сектор следва да бъдат „отворени по проектно решение и по подразбиране“. Целта на Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 17 е да се гарантира правото на достъп до информация за околната среда в държавите членки в съответствие с Конвенцията от Орхус от 1998 г. за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда („Орхуска конвенция“). Орхуската конвенция включва задължения на широка основа, свързани както с предоставянето при поискване на информация за околната среда, така и с активното разпространяване на такава информация. Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 18 обхваща обмена на пространствена информация, включително на масиви от данни относно различни въпроси, свързани с околната среда. Разпоредбите на настоящия регламент, свързани с достъпа до информация и механизмите за споделяне на данни, следва да допълват тези директиви, за да не се създаде отделен правен режим, и не следва да засягат директиви (ЕС) 2019/1024, 2003/4/EО и 2007/2/EО. В съответствие с тези директиви споделянето на данни за горите съгласно настоящия регламент не следва да оказва неблагоприятно въздействие върху националната сигурност и отбрана.

18)За да се гарантира съвместимостта на системите за съхранение и обмен на данни за събирането и споделянето на данни за горите в рамките на системата за мониторинг на горите, Комисията и държавите членки следва да си сътрудничат, като включват и специализирани органи.

19)Системата за мониторинг на горите следва да гарантира, че споделените данни са надеждни и проверими. Следователно Комисията и държавите членки следва да контролират качеството и пълнотата на данните за горите, събирани в рамките на системата за мониторинг на горите. Когато оценката на качеството разкрие недостатъци в системата, държавите членки следва да ги отстранят и да предоставят на Комисията оценката и коригиращите действия. С оглед на това Комисията следва да бъде оправомощена да разработва правила и процедури за гарантиране на качеството на системата за мониторинг на горите, като отчита необходимостта от свеждане до минимум на допълнителната административна тежест за МСП.

20)С цел да се подпомогнат държавите членки в мониторинга на горите и доброволното интегрирано дългосрочно планиране с настоящия регламент следва да се създаде рамка за управление на координацията и сътрудничеството между Комисията и държавите членки и помежду им, за да се подобри качеството, навременността и обхвата на данните за горите. С цел да се подпомогнат държавите членки в мониторинга на горите и доброволното интегрирано дългосрочно планиране с настоящия регламент следва да се създаде рамка за управление на координацията и сътрудничеството между Комисията и държавите членки и помежду им, за да се подобри качеството, навременността и обхвата на данните за горите. Тази рамка за управление следва да гарантира участието на компетентните органи, отговарящи за различните цели на политиката, отразяващи многофункционалността на горите, както и на независими експерти в съответствие с Решение [X/X] на Европейския парламент и на Съвета 19 . За прилагането на тази рамка за управление всяка държава членка следва да определи национален кореспондент и да информира Комисията; националният кореспондент следва да бъде основната точка за контакт за всяка дейност, свързана със системата за мониторинг на горите, както и с доброволното интегрирано дългосрочно планиране. Държавите членки и Комисията следва също така да използват съществуващите структури за регионално институционално сътрудничество, включително тези съгласно регионалните конвенции и други форуми и процеси, свързани с горите.

21)По същия начин, за да се подкрепи интегриран подход в съответните области на политиката и да се гарантира устойчивостта на горите в Съюза, настоящият регламент следва да предвижда възможността държавите членки да разработват доброволни интегрирани дългосрочни планове за горите или да адаптират при необходимост съществуващите си дългосрочни стратегии или планове за горите в контекста на аспектите, определени в настоящия регламент, като вземат предвид и социално-икономически съображения. Разработването на подобен интегриран подход ще повиши съгласуваността в постигането на целите на Съюза чрез включването на общи аспекти в плановете, които ще обхванат и отключващи елементи, като например необходимите инвестиции и обучение и изграждане на капацитет в подкрепа на повишаване на квалификацията на горските стопани. Плановете следва да бъдат публично достъпни и да отразяват средносрочна до дългосрочна перспектива, включително, но не само, до 2040 г. и 2050 г.

22)За да се гарантира доброто функциониране на системата за мониторинг на горите, на Комисията следва да бъде делегирано правомощие да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на изменението и допълнението на настоящия регламент за адаптиране на техническите спецификации на данните за горите към техническия и научния прогрес, както и за приемане на стандарти за точност на данните и правила за оценка на качеството. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. 20 По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът следва да получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, работещи по подготовката на делегираните актове.

23) За да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия по отношение на техническите правила и процедури за споделянето и хармонизирането на данните за горите; методиките за събиране на определени данни за горите и уточняване на описанията им; процедурите и форматите, които да се използват за гарантиране на съвместимостта на системите за съхранение и обмен на данни и за въвеждане на гаранции, свързани с географски еднозначното местоположение на местата за мониторинг; съдържанието на докладите за оценка на качеството на данните и механизмите за предоставянето им на Комисията, както и описанието на коригиращите действия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 21 .

24)Комисията следва да прави прегледи на настоящия регламент, като взема предвид съответните промени в законодателството на Съюза, международните рамки и технологичния и научния прогрес, както и допълнителните нужди от мониторинг. В рамките на прегледа тя следва също така да направи оценка на качеството на хармонизирането на данните, по-специално дали хармонизирането води до прекомерна неопределеност на оценките, което би обосновало необходимостта от установяване на стандартизирано събиране на данни. Комисията следва да докладва за изпълнението на настоящия регламент пет години след неговото влизане в сила.

25)Горите на Съюза и устойчивото им управление са от решаващо значение за Европейския зелен пакт и неговите цели. Съюзът разполага с редица компетентности, които са свързани и с горите, като например тези в областта на климата, околната среда, развитието на селските райони и предотвратяването на бедствия. В рамките на тези области на споделени компетентности на Съюза горите и горското стопанство не попадат в изключителната компетентност на държавите членки. Целите на настоящия регламент, а именно да се осигури високо качество и съпоставимост на събраните в Съюза данни за горите и да се насърчи доброволното разработване на интегрирано дългосрочно планиране на равнището на държавите членки в подкрепа на устойчивостта на горите в Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен самостоятелно от държавите членки и поради мащаба и последиците от предложените действия тези цели могат да бъдат постигнати по-успешно на равнището на Съюза. Следователно Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА 1
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1
Предмет

1.С настоящия регламент се създава рамка за мониторинг на горите в Съюза, като се предвиждат правила за:

а)осигуряване на своевременността, точността, последователността, прозрачността, съпоставимостта и пълнотата на данните за горите в рамките на Съюза и на тяхната обществена достъпност;

б)подпомагане на доброволното разработване на интегрирани дългосрочни планове на равнището на държавите членки чрез основан на данни, приобщаващ, междусекторен и адаптивен подход;

в)създаване на засилено управление между Комисията и държавите членки.

2.С настоящия регламент се определят правила за събиране и предоставяне на достъпна информация в подкрепа на:

г)прилагането на законодателството на Съюза и на политиките, свързани с опазването, възстановяването и устойчивото използване на горските екосистеми и техните услуги, като се обръща особено внимание на целта за повишаване на устойчивостта на горите и осигуряване на възможност за опазване на мултифункционалността на горите, включително по отношение на:

а)адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците от него;

б)биологичното разнообразие;

в)предотвратяването и управлението на риска от бедствия;

г)здравето на горите;

д)използване на горска биомаса за различни социално-икономически цели;

е)инвазивните чуждоземни видове;

д)националното управление на горите и интегрираното дългосрочно планиране от държавите членки, наред с другото с цел повишаване на устойчивостта на горите срещу горски пожари, вредители, суши и други смущения.

Член 2
Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)„географски еднозначна информация“ означава информация, означена и съхранявана по начин, който позволява тази информация да бъде картографирана и локализирана с определена точност и прецизност;

2)„географска информационна система“ означава компютърна система, която може да снема, съхранява, анализира и визуализира географски еднозначна информация;

3)„горска единица“ означава географски еднозначна площ, която представлява достатъчно хомогенна горска площ, определена чрез наблюдението на Земята и всякакъв друг подходящ спомагателен слой географски еднозначна информация, като например плътност на дървесната покривка, административна граница или топографска граница в национална система за картографиране;

4)„данни за горите“ означава информация, свързана със състоянието на горските екосистеми и тяхното използване, включително първични данни и агрегирани данни, извлечени от такава информация;

5)„наблюдение на Земята“ означава събирането на данни за физическите, химичните и биологичните системи на Земята чрез технологии за дистанционно наблюдение като сателити или въздушни платформи, носещи датчици за изображения или други датчици, в съчетание с данни in situ, когато е подходящо;

6)„гора“ означава земя, която се простира върху повече от 0,5 хектара, с дървета, високи над 5 метра и със склопеност на короните над 10 %, или с дървета, които могат да достигнат тези прагови стойности in situ, и която не включва земя с преобладаващо селскостопанско или градско земеползване. Тя включва площи, покрити с дървета, включително групи от растящи млади естествени дървета или насаждения, които все още не са достигнали минималните стойности за склопеност на короните или еквивалентна гъстота на дърветата или минимална височина на дърветата, включително всяка площ, която по принцип представлява част от горската площ, но на която временно няма дървета в резултат на човешка намеса, като например дърводобив, или в резултат на естествени причини, но за която може да се очаква, че отново ще се превърне в гора;

7)„други залесени земи“ означава земи, различни от гора, простиращи се върху повече от 0,5 хектара; с дървета с височина над пет метра и със склопеност на короните от 5—10 % или дървета, които могат да достигнат тези прагови стойности in situ; или с комбинирана покривка от храсти, храстовидна растителност и повече от 10 % дървета. Тук не се включват земи, които са предназначени за преобладаващо селскостопанско или градско земеползване;

8)„хармонизиране на данни“ означава процес, при който се използват наличните данни, събрани чрез различни системи за мониторинг, за извличане на сравними оценки, съответстващи на съгласувано референтно описание;

9)„стандартизация“ означава резултата от процес за установяване и прилагане на общи стандарти към данните, за да се гарантира, че данните се събират, съхраняват и използват последователно и точно в целия Съюз;

10)„данни in situ“ означава данни, събрани на място чрез мрежа от места за наблюдение, следвайки стандартизирани протоколи. Те включват географски еднозначното местоположение на измерването, геореферирано наред с другото спрямо услугите на глобалната навигационна сателитна система.

ГЛАВА 2
МОНИТОРИНГ НА ГОРИТЕ

Член 3
Система за мониторинг на горите

1.Комисията — в сътрудничество с държавите членки и в съответствие с член 11 — създава и управлява система за мониторинг на горите, която се състои от следните елементи:

а)система за географски еднозначна идентификация за картографиране и локализиране на горските единици, както е посочено в член 4;

б)рамка за събиране на данни за горите, както е посочено в членове 5 и 8;

в)рамка за споделяне на данни за горите, както е посочено в член 7.

2.Системата за мониторинг на горите се състои от електронни бази данни и географски информационни системи и дава възможност за обмен и интегриране на данни за горите с други електронни бази данни и географски информационни системи, включително тези, които са разработени в съответствие с част 3 от приложение V към Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета 22 и член 33 от Регламент (ЕС) 2023/1115.

Системата за мониторинг на горите осигурява редовно и систематично събиране на:

а)данни за горите въз основа на въздушни или космически ортоизображения от сентинелите по програмата „Коперник“ или от други еквивалентни системи;

б)данни in situ чрез мрежа от места за мониторинг.

3.Комисията може да търси съдействие от специализирани органи, за да улесни създаването и функционирането на системата за мониторинг на горите и да предостави на компетентните органи на държавите членки технически консултации относно мониторинга на горите.

4.Европейската агенция за околна среда подпомага Комисията при внедряването на системата за мониторинг на горите, включително при разработването и експлоатирането на Европейската информационна система за горите (FISE).

5.Комисията споделя безплатно получените от нея данни от наблюдението на Земята с органите на държавите членки, компетентни в областта на системата за мониторинг на горите, или с доставчиците на услуги, упълномощени от тези органи да ги представляват.

Член 4
Система за географски еднозначна идентификация на горски единици

1.Комисията създава система за географски еднозначна идентификация с цел картографиране и локализиране на горски единици („системата за идентификация“), която започва да функционира, считано от [СП: моля, въведете датата = 12 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент].

2.Системата за идентификация представлява географска информационна система. Комисията създава и редовно актуализира системата за идентификация въз основа на данни от въздушни или космически ортоизображения по единен стандарт, гарантиращ степен на точност, най-малко равностойна на тази на картографията в мащаб 1:100 000.

3.Системата за идентификация:

а)дава възможност за прецизно картографиране и локализиране на горските площи и — в зависимост от установените методики съгласно член 8, параграф 3 — на други залесени земи в целия Съюз;

б)идентифицира еднозначно горски единици въз основа на комбинация от данни за горите, посочени в член 5, параграф 2 и член 8, параграф 1;

в)улеснява откриването и локализирането на промяна между земи, върху които има гора, и земи, върху които няма гора.

Член 5
Рамка за събиране на данни за горите

1.Рамката за събиране на данни за горите започва да функционира от [СП: моля, въведете датата = 12 месеца след влизането в сила на настоящия регламент] по отношение на събирането на данни за горите, посочени в параграф 2, и от [СП: моля, въведете датата = 30 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] по отношение на събирането на данни за горите, посочени в параграф 3.

2.Комисията събира следните данни за горите в съответствие с техническите спецификации, посочени в приложение I, като по този начин гарантира стандартизацията на данните:

а)горска площ;

а)гъстота на дървесната покривка;

б)вид гора;

в)свързаност на горите;

г)обезлистване;

д)горски пожари;

е)оценка на риска от горски пожари;

ж)смущения в дървесната покривка.

3.Държавите членки събират следните данни за горите в съответствие с честотата, посочена в приложение II:

а)гори, налични за доставяне на дървен материал, и гори, които не са налични за доставяне на дървен материал;

б)обем на запаса;

в)нетен годишен прираст;

г)структура на насажденията;

д)състав и разнообразие на дървесните видове;

е)вид европейски гори;

ж)отстранявания;

з)мъртва дървесина;

и)местоположение на горски местообитания в защитени зони по „Натура 2000“;

й)концентрация на широкоразпространени горски птици;

к)местоположение на девствени и стари гори;

л)защитени горски площи;

м)производство и търговия с изделия от дървен материал;

н)горскостопанска биомаса за биоенергия.

4.За целите на параграф 3, букви а)—з) държавите членки събират данни in situ въз основа на наземни проучвания в съчетание с, когато има такива, данни от наблюдението на Земята и данни от други подходящи източници на информация. Наземните проучвания се основават на мрежа от места за мониторинг, които са представителни и съответстват на горската площ на държавата членка, посочена в параграф 2, буква а).

5.На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 14 за изменение на техническите спецификации, посочени в приложение I с цел адаптирането им към научно-техническия прогрес.

Член 6
Неучастие

1.По отношение на събирането на данните за горите, посочени в член 5, параграф 2, държавите членки могат да изберат да не използват предоставяната от Комисията услуга и да допринасят със собствени данни за функционирането на системата за мониторинг на горите, посочена в член 3.

2.Когато държава членка избере варианта, предвиден в параграф 1, тя:

а)събира данните за горите, посочени в член 5, параграф 2, в съответствие с техническите спецификации, посочени в приложение I;

б)споделя данните за горите, посочени в член 5, параграф 2, в съответствие с член 7, параграф 2;

в)оценява ежегодно качеството на събраните данни в съответствие с член 10.

Член 7
Рамка за споделяне на данни за горите

1.Считано от [СП: моля, въведете датата = 30 месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент] държавите членки споделят най-новите налични данни за горите, посочени в член 5, параграф 3 в съответствие с техническите спецификации, посочени в приложение II, като ги правят публично достъпни. Държавите членки осигуряват хармонизиране на данните чрез споделяне на обобщени данни за горите в съответствие с описанията, посочени в приложение II. Споделянето на географски еднозначното местоположение на местата за мониторинг е при условие, че се създадат гаранциите, посочени в член 9, параграф 2.

2.Държавите членки и Комисията предоставят публичен достъп до данните, посочени в член 5, параграфи 2 и 3 и в член 8, параграф 1, в отворен формат, който е машинночетим и гарантира оперативната съвместимост и повторното им използване в съответствие с член 5 от Директива (ЕС) 2019/1024.

3.Комисията прави следните данни публично достъпни във FISE:

а)данните, събирани съгласно член 5, параграф 2;

б)данните, споделяни в съответствие с параграф 1 от настоящия член, с изключение на географски еднозначното местоположение на местата за мониторинг;

в)данните, споделяни в съответствие с член 6, параграф 2, буква б);

г)данните, събирани в съответствие с член 8, параграф 1.

4.Държавите членки могат да използват данните, споделяни чрез рамката за споделяне на данни за горите, за разработването на доброволните интегрирани дългосрочни планове за горите, посочени в член 13 от настоящия регламент, както и за целите на член 14 от Регламент (ЕС) 2018/841.

5.На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 14 за изменение на техническите спецификации, посочени в приложение II, с цел адаптирането им към научно-техническия прогрес.

На Комисията се предоставят правомощия да приема актове за изпълнение, с които се определят техническите правила и процедури за споделянето и хармонизирането на данните за горите съгласно настоящия регламент. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2.

Член 8
Допълнителни данни за горите

1.Комисията и държавите членки събират данните за горите, изброени в приложение III, чрез поетапен подход, в зависимост от приемането на актовете за изпълнение, посочени в параграф 3 от настоящия член.

2.За целите на параграф 1 Комисията и държавите членки използват данните от наблюдението на Земята или данните in situ, а по отношение на данните за горите, изброени в букви а), б) и в) от приложение III — комбинация от данните от наблюдението на Земята, данните in situ и други подходящи източници на информация.

3.На Комисията се предоставят правомощия да приема актове за изпълнение, да създава методики, включително технически спецификации, за събирането на данните за горите, изброени в приложение III, и да уточнява описанията на данните за горите, изброени в същото приложение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2.

Член 9
Съвместими системи за съхранение и обмен на данни

1.Комисията и държавите членки си сътрудничат за разработване на съвместими системи за съхранение и обмен на данни с цел събиране и споделяне на данни за горите в рамките на системата за мониторинг на горите, с помощта на специализирани органи, посочени в член 3, параграф 3.

2.На Комисията се предоставят правомощия да приема актове за изпълнение за определяне на правила относно процедурите и форматите, които да се използват за гарантиране на съвместимостта на системите за съхранение и обмен на данни, посочени в параграф 1, и за установяване на гаранции за запазване на поверителността при включването в тези системи за съхранение и обмен на данни на информация, свързана с географски еднозначното местоположение на местата за мониторинг. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2.

Член 10
Контрол на качеството на данните

1.Комисията и държавите членки отговарят за качеството и пълнотата на данните за горите, които събират и споделят в рамките на системата за мониторинг на горите.

2.Държавите членки оценяват ежегодно качеството на данните, споделяни в съответствие с настоящия регламент.

Ако при оценката бъдат констатирани недостатъци в данните, държавите членки предприемат подходящи коригиращи действия. Държавите членки представят на Комисията докладите за оценка на качеството на данните и, когато е целесъобразно, описанието на коригиращите действия и графика за тяхното изпълнение до 1 юли след календарната година, през която е установен недостатъкът.

3.На Комисията се предоставят правомощия да приема делегирани актове в съответствие с член 14 за допълване на настоящия регламент чрез установяване на стандарти за точност за данните, споделяни съгласно настоящия регламент, и правила относно оценката на качеството, посочена в параграф 2 от настоящия член и в член 6, параграф 2, буква в).

4.На Комисията се предоставят правомощия да приема актове за изпълнение с цел уточняване на съдържанието на докладите за оценка на качеството на данните и условията за представянето им на Комисията, както и описанието на коригиращите действия, посочени в параграф 2, втора алинея. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 15, параграф 2.

ГЛАВА 3
ИНТЕГРИРАНО УПРАВЛЕНИЕ

Член 11
Координация и сътрудничество

1.Държавите членки и Комисията координират усилията си и си сътрудничат за подобряване на качеството, навременността и обхвата на данните за горите.

2.При поискване Комисията подпомага държавите членки при разработването или адаптирането на доброволните им интегрирани дългосрочни планове за горите, посочени в член 13, като предоставя информация за състоянието на съответните научни знания и като улеснява обмена на знания и добри практики.

3.Държавите членки си сътрудничат помежду си и координират действията си за подобряване на качеството, навременността и обхвата на данните за горите. Това сътрудничество и координация се основават на открит научен дебат и имат за цел да насърчат обективните научни консултации.

4.Държавите членки и Комисията може да използват съществуващите структури за регионално институционално сътрудничество, включително тези съгласно регионалните конвенции и други форуми и процеси, свързани с горите.

Член 12
Национални кореспонденти

1.Всяка държава членка определя национален кореспондент и информира Комисията за това.

2.Националният кореспондент изпълнява по-специално следните задачи:

а)координира изготвянето на данните за горите, които ще се споделят съгласно настоящия регламент, като взема предвид всички компетентни органи, включително тези, които отговарят за предотвратяването и управлението на риска от бедствия;

б)координира присъствието на съответните експерти на заседанията на експертните групи, организирани от Комисията и други съответни органи.

3.Националният кореспондент служи като национална точка за контакт за обмен на информация между Комисията и държавата членка при разработването или адаптирането на доброволните интегрирани дългосрочни планове, посочени в член 13. Когато няколко органа в дадена държава членка участват в разработването или адаптирането на доброволния интегриран дългосрочен план за горите, националният кореспондент отговаря за координацията на тази дейност.

Член 13
Доброволни интегрирани дългосрочни планове

1.Държавите членки се насърчават да разработят интегрирани дългосрочни планове за горите или да адаптират съществуващите си интегрирани дългосрочни планове или стратегии за горите в средносрочна и дългосрочна перспектива, включително, но не само, до 2040 г. и 2050 г.

2.Когато държавите членки разработват или адаптират плановете, посочени в параграф 1, те се насърчават да обхващат аспектите, посочени в приложение IV.

3.Държавите членки насърчават активното участие на всички заинтересовани страни в разработването на интегрираните им дългосрочни планове за горите. Държавите членки осигуряват публичен достъп до плановете.

ГЛАВА 4
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 14
Упражняване на делегирането

1.Правомощията да приема делегирани актове се предоставят на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощията да приема делегирани актове, посочени в член 5, параграф 5, член 7, параграф 5, първа алинея и член 10, параграф 3, се предоставят на Комисията за неопределен период от време от [СП: моля въведете датата = датата на влизане в сила на настоящия регламент].

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 5, параграф 5, член 7, параграф 5, първа алинея и член 10, параграф 3, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 5, параграф 5, член 7, параграф 5, първа алинея и член 10, параграф 3, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от 2месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета за акта или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с 2 месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 15
Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.При позоваване на настоящия член се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 16
Преглед

1.Настоящият регламент подлежи на преглед по отношение на всички аспекти, като се вземат предвид съответните промени в законодателството на Съюза, международните рамки, технологичния и научния прогрес, допълнителните нужди от мониторинг и качеството на данните, споделяни съгласно настоящия регламент.

2.До [СП моля, въведете датата = пет години след влизането в сила на настоящия регламент] Комисията представя доклад на Съвета и на Европейския парламент относно прилагането на настоящия регламент.

Член 17
Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с:

1.4.Цели

1.4.1.Общи цели

1.4.2.Конкретни цели

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

1.4.4.Показатели за изпълнението

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените методи на управление, механизми за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи

3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.Очаквани нужди от човешки ресурси

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

3.2.5.Финансов принос от трети страни

3.3.Очаквано отражение върху приходите

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за мониторинг за устойчиви европейски гори

В допълнение настоящата законодателна финансова обосновка обхваща и ресурсите в Европейската агенция за околна среда във връзка с Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мониторинга и устойчивостта на почвите (Закон за мониторинг на почвите (COM(2023) 416)

1.2.Съответни области на политиката

09 — Околна среда и действия по климата

Дейности:

09 02 — Програма за околната среда и действията по климата (LIFE)

09 10 — Европейска агенция за околна среда (ЕАОС)

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с:

 ново действие

 ново действие след пилотен проект/подготвително действие 23

 продължаване на съществуващо действие

 сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие

1.4.Цели

1.4.1.Общи цели

Целта на предложения регламент е да допринесе за справяне с големите обществени предизвикателства, свързани със следното:

— Постигане на неутралност по отношение на климата и устойчивост спрямо изменението на климата

— Обръщане на тенденцията на загуба на биологично разнообразие и изпълнение на международните ангажименти в областта на биологичното разнообразие

— Справяне с рисковете, свързани със здравето и устойчивостта на горите

— Изпълнение на международните ангажименти относно опазването на биологичното разнообразие и изменението на климата

1.4.2.Конкретни цели

В съответствие с общата цел конкретната цел на предложения регламент е:

Конкретна цел № 1...

Осигуряване на точни, цифровизирани, последователни, сравними, навременни и достъпни данни за състоянието на горите в ЕС, като се създаде система за мониторинг на горите, която да се управлява от Комисията и държавите членки. Новата система ще даде възможност за геолокализация на горски единици, стандартизирано събиране на данни за горите чрез засилени възможности за наблюдение на Земята и навигация/позициониране и хармонизирано или, когато не е възможно, стандартизирано споделяне на данни.

Конкретна цел № 2... Насърчаване на държавите членки да разработят или да адаптират своите интегрирани дългосрочни горски планове въз основа на висококачествена мониторингова информация, свързана със съответните цели на политиката на ЕС, при отчитане на посочените минимални общи аспекти.

Въз основа на конкретната цел оперативните цели са:

Създаване на ефективна рамка за осигуряване на събиране и докладване на данни за горите, като се интегрира наблюдението на Земята и геореферираният мониторинг in-situ, и насърчаване на последователно дългосрочно интегрирано горско планиране сред държавите членки.

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

Предложената инициатива ще доведе до значителни ползи за околната среда, включително смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, за биологичното разнообразие и за подобряване на здравето на горите чрез подобряване на готовността и реагирането на смущения.

Неутралността по отношение на климата и устойчивата и биоразнообразна кръгова биоикономика зависят до голяма степен от състоянието и устойчивостта на горите в ЕС.

Очаква се с изпълнението на предложението да се създадат редица възможности за МСП по отношение както на растежа на пазара на цифрови услуги, свързани с мониторинга на горите, така и с иновациите в разработването и прилагането на технологии за мониторинг. Освен това участниците в сектора на горите и горското стопанство ще извлекат ползи от потенциалните възможности за приходи чрез схеми за сертифициране, основаващи се на стабилен мониторинг.

С въвеждането на мониторинг на горите се очаква да се създадат също така възможности за научноизследователски и развойни дейности.

1.4.4.Показатели за изпълнението

Посочете показателите за проследяване на напредъка и на постиженията.

Комисията ще наблюдава въвеждането и въздействието на инициативата редовно (на всеки две години) въз основа на следните аспекти:

• Брой на показателите с общо определение

• Брой на показателите с хармонизирани или стандартизирани методи за събиране на данни

• Предоставяне на данни от държавите членки на FISE

• Достъп до данни чрез FISE (среден брой кликвания/месец)

• Национални стратегии за адаптиране и за оценка и управление на риска
стратегии, основаващи се на общи показатели

• Развитие на пазара на цифрови услуги в областта на горите (по-специално брой МСП);

• Брой на доброволните интегрирани дългосрочни планове, приети от държавите членки

• Степен на съгласуване на интегрираните дългосрочни планове с общия набор от основни
аспекти

• Използване на средства на ЕС в подкрепа на дейностите по мониторинг

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящия регламент, а Комисията трябва да разработи съответните мерки за изпълнение. Следователно държавите членки прилагат политиките, мерките и правните и административните разпоредби, които са необходими на национално равнище, за да изпълнят предложението.

До юли 2026 г. (една година след предполагаемото влизане в сила на регламента) Комисията и държавите членки ще създадат системата за идентификация на горските единици и системата за мониторинг, а рамката за обмен на данни ще трябва да започне да функционира от 1 януари 2028 г. Комисията ще предостави безплатно на държавите членки данни, събрани чрез наблюдението на Земята, на тези от тях, които изберат да допринасят със собствени данни и да не участват в стандартизираното функциониране на новата система за мониторинг.

Инициативата предвижда също така приемането на редица вторични законодателни актове. По-специално в тясна консултация със съответната експертна група и в сътрудничество със JRC и Европейската агенция за околна среда Комисията ще изготви делегирани актове за разработване и изменение на методиките и техническите спецификации за събирането и споделянето на трите вида данни за горите, включени в инициативата. В допълнение Комисията с цел получаване на одобрение от съответния комитет ще трябва да изготви актове за изпълнение за определяне на техническите правила за получаване, обработка, съхранение и използване на данните за горите и за процедурите, стандартите и сравнителните оценки с цел гарантиране на качеството и доброто функциониране на системата за мониторинг на горите.

Изпълнението на инициативата ще изисква създаването на рамка за събиране и споделяне на данни и свързана с това база от знания чрез разработването и функционирането на Европейската информационна система за горите (FISE) и услугите за данни в рамките на програма „Коперник“.

И накрая, след влизането в сила на регламента, Комисията ще си сътрудничи и ще се координира с държавите членки чрез система за управление, основана на комуникация между националните кореспонденти и предоставянето на техническа помощ.

Основания за действие на европейско равнище (ex-ante)

Съществува ясна необходимост от съгласувана система за мониторинг и планиране на трансформациите в горите и сектора на горското стопанство, произтичащи от изменението на климата. Освен това кризите в климата и биологичното разнообразие изискват преразглеждане на ролята на горите, с по-голям акцент върху тяхната многофункционалност. В този контекст, без точни и сравними данни за горите, които държавите членки понастоящем не осигуряват сами в необходимия мащаб, не е възможно да се постигнат целите на политиката за климата, биологичното разнообразие и устойчивата и кръгова биоикономика, произтичащи пряко от Европейския зелен пакт.

Очаквана генерирана добавена стойност от ЕС (ex-post)

Стандартизираната, сравнима информация, която се възползва от иновативните решения в областта на наблюдението на Земята, би улеснила изискванията на държавите членки за мониторинг съгласно свързаното с горите законодателство (например относно ЗПЗГС), и дава възможност да се провери съгласуваността и устойчивостта на различните политики, свързани с горите, на равнището на ЕС (или да се установят компромиси) по икономически ефективен начин, като дългосрочните планове за горите на държавите членки се допълнят с качествени данни. Хармонизирането или, когато това не е възможно, предлагането на стандартизиран подход спрямо 27 системи за мониторинг би довело до значителни икономии на разходите. Освен това разработването на обща рамка за Европейския съюз за събиране и споделяне на данни за горите действа като силен стимулиращ фактор за европейските МСП, свързани с цифровия преход, и за работещите в областта на горите по отношение на схемите за сертифициране и съответните възможности за доход.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

В Регламента Forest Focus, чието действие изтече през 2006 г., бе въведено задължение за координиран мониторинг на горите на равнището на ЕС, подкрепен от съфинансиране на широка основа (65 млн. евро за четиригодишен период за ЕС-15). С посочения регламент се укрепи интегрираният мониторинг на горите, създаде се база данни с обобщени данни и информация за състоянието на горите в ЕС и се разшири обхватът на мониторинга на горите и до почвите и биологичното разнообразие.

Неговата икономическа ефективност обаче беше ограничена от липсата на общи описания за показателите, събирането на данни или протоколите за мониторинг. Това и многообразието на бенефициерите на тези фондове доведе до значителни разлики в съотношението между разходите и ползите за отделните бенефициери.

В оценката на правния инструмент се стигна до заключението, че въпреки строгия контрол на финансовото управление (външен одит) мониторингът на горите в държавите членки е недостатъчен. В отсъствието на специален акцент върху горите и на ясни цели за мониторинг или задължения за съгласуваност и хармонизация след 2006 г. некоординираните дейности и ограниченият пространствен и времеви обхват отново се увеличиха.

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти

Инициативата попада във функция 3 (Природни ресурси и околна среда), дял 9 (Околна среда и действия по климата) от многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г.

Инициативата попада в общата рамка на Европейския зелен пакт. Тя също така произтича от амбициите, залегнали в стратегията на ЕС за горите до 2030 г., и допринася за тяхното постигане. Стратегията на ЕС за горите е ключов резултат от стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. и в нея се определят рамката и конкретните мерки за опазване и възстановяване на горите, както и за гарантиране на тяхното здраве и устойчивост.

С предложението се допълват други инициативи на Комисията в подкрепа на политиката в областта на горите, представени в рамките на:

• Регламента за ЗПЗГС

• Регламента за обезлесяването

• Стратегия за биоикономика

• [Закона за възстановяване на природата]

• [Регламент за европейските икономически сметки за околната среда]

• [Рамката на Съюза за сертифициране на отстраняването на въглерод]

• Директивите за въздуха, водата и природата

• Директива за енергията от възобновяеми източници (ДЕВИ III)

• Механизма за гражданска защита на Съюза

Прилагането на новото предложение за регламент ще доведе до нови задачи и дейности за Комисията. За това ще бъдат необходими човешки ресурси, подкрепа за ЕАОС, ресурси за възлагане на обществени поръчки на външни изпълнители и една административна договореност с JRC.

Понастоящем не съществува специален обвързващ инструмент на ЕС за горите, поради което прилагането и мониторинга на регламента са нови отговорности за Комисията и държавите членки. Понастоящем слоевете с данни за горите, предоставяни от услугите за наблюдение на Земята по програма „Коперник“ и съответно свързаните с това ресурси за ЕАОС, не отговарят на всички нужди на бъдещата система за мониторинг — ще трябва да бъдат разработени и поддържани допълнителни продукти с данни за горите (за горска площ, обезлистяване и свързаност на горите).

Това изисква допълнителни ресурси с познания в областта на политиките, аналитични умения, независимост и устойчивост в дългосрочното прилагане на законодателството. Ще бъде необходима и допълнителна експертна подкрепа, включително чрез възлагане на външни изпълнители, когато това е възможно, но основните задачи, които са свързани с висока степен на политическа чувствителност, трябва да се изпълняват от Комисията.

1.6.Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

 ограничен срок на действие

– в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

– финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ за бюджетни кредити за поети задължения и от ГГГГ до ГГГГ за бюджетни кредити за плащания.

 неограничен срок на действие

–Прилагане с начален период, съответстващ на периода на транспониране от 2 години

–последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета 24

 Пряко управление от Комисията

– от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

– от изпълнителните агенции

 Споделено управление с държавите членки

 Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

–.трети държави или на органите, определени от тях;

–.международни организации и техните агенции (да се уточни);

–.ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

– органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент;

– публичноправни органи;

– частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото са им предоставени подходящи финансови гаранции;

– органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и на които са предоставени подходящи финансови гаранции;

– органи или лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Инициативата включва възлагане на обществени поръчки, административна договореност с JRC, увеличаване на финансовия принос за ЕАОС и има отражение върху човешките ресурси на Комисията. Прилагат се стандартните правила за този вид разходи.

2.2.Системи за управление и контрол

N/A – вж. по-горе.

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.

N/A – вж. по-горе.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

·Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка	Бюджетен ред		Вид на разхода	Финансов принос
	Номер		Многогод./едногод. 25	от държави от ЕАСТ 26	от държави кандидатки и потенциални кандидати 27	от други трети държави	други целеви приходи
3		09 02 01 Природа и биологично разнообразие	Многогод.	ДА	НЕ	ДА	НЕ
3		09 10 02 Европейска агенция за околна среда	Многогод.	ДА	ДА	НЕ	НЕ
7		20 01 02 01 — Възнаграждения и надбавки	Едногод.	НЕ	НЕ	НЕ	НЕ
7		20 02 01 03 — Национални държавни служители, временно назначени в институцията	Едногод.	НЕ	НЕ	НЕ	НЕ
7		20 02 06 01 — Разходи за командировки и представителни разходи	Едногод.	НЕ	НЕ	НЕ	НЕ
7		20 02 06 02 – Заседания, експертни групи	Едногод.	НЕ	НЕ	НЕ	НЕ

·Поискани нови бюджетни редове: N/A

3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

– Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

– Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова
рамка

Природни ресурси и околна среда

ГД: „Околна среда“ (ENV)

2023 г.

2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г. и след това

ОБЩО

□ Бюджетни кредити за оперативни разходи

09 02 01 Природа и биологично разнообразие

Поети задължения

(1а)

0,700

0,200

0,150

1,050

Плащания

(2a)

0,700

0,200

0,150

1,050

ОБЩО бюджетни кредити
за ГД „Околна среда“

Поети задължения

=1а+3

0,700

0,200

0,150

1,050

Плащания

=2a

+3

0,700

0,200

0,150

1,050

Посочената по-горе сума ще бъде необходима за подпомагане на различни задачи по изпълнението, свързани със законодателните разпоредби, които ще бъдат изпълнявани от ГД „Околна среда“ и ГД JRC.

Възлаганите дейности включват договор за обща подкрепа за изпълнението на FML.

Освен това в тази категория са включени административни договорености с JRC, по-специално за създаване на научното партньорство, предвидено в новата стратегия за горите за 2030 г., с което ще се подкрепи разработването на нови показатели и методики.

Всички разходи с изключение на разходите за човешки ресурси и административните разходи

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

задачи

ресурси

2023 г.

2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г. и след това

Общо

Обща подкрепа за прилагането на FML (за разработване на технически насоки, за предоставяне на подкрепа за държавите членки)

Договор за услуги/Външни експерти

0,200

0,200

0,150

0,550

Техническа подкрепа за прилагането на FML, по-специално по отношение на разработването на показатели, интегрирането на аспектите на мониторинга в държавите членки и насърчаването на хармонизирането чрез европейското научно партньорство в областта на горите

Административна договореност между ГД „Околна среда“ и JRC

0,500

0,500

Общо

0,700

0,200

0,150

1,050

Агенция: ЕАОС

2023 г.

2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г. и след това

ОБЩО

Дял 1: Разходи за персонал

Поети задължения

(1a)

0,468

0,955

0,974

2,398

Плащания

(2a)

0,468

0,955

0,974

2,398

Дял 2: Инфраструктура

Поети задължения

(1б)

Плащания

(2б)

Дял 3: Оперативни разходи

Поети задължения

(1в)

0,420

0,790

0,790

2,000

Плащания

(2в)

0,420

0,790

0,790

2,000

ОБЩО бюджетни кредити
за ЕАОС

Поети задължения

=1а+1б +1в

0,888

1,745

1,764

4,398

Плащания

=2а+2б

+2в

0,888

1,745

1,764

4,398

Бележки относно разходите за ЕАОС:

за да се прегрупират нуждите от подсилване в агенциите в една законодателна финансова обосновка, искането за ресурси на ЕАОС включва също така нуждите във връзка с предложението на Комисията за Директива относно мониторинга и устойчивостта на почвите (COM (416) 2023).

Дял 1: този дял се състои от 2 допълнителни срочно наети служители (ТА) и 1 допълнителен договорно нает служител (CA) за настоящото предложение и 1 ТА и 1 CA във връзка с COM 416(2023), всички с начална заетост от средата на 2025 г.:

TA Старши тематичен експерт по мониторинг на горите

Задачи:

·Подпомага разработването на периодични набори от данни и показатели във връзка със събираните показатели за горите от приложение II към рамката за мониторинг на горите (един годишно, два на всеки две години, пет на всеки пет години, един на всеки шест години). Това включва оценка на състоянието и тенденциите на показателите и установяване на съгласувана терминология за тези понятия.

·Разработва насоки относно тълкуването на данните и извличането на значими статистически данни от оценките на състоянието и промените на показателите за горите.

·Публикува и разпространява събраните данни чрез лесни за ползване информационни табла и ясни онлайн визуализации в Европейската информационна система за горите (FISE).

·Разработва практически насоки за прилагане и решения за извършване на оценки на състоянието и тенденциите в горите.

·Осигурява синергии с информацията, докладвана съгласно регламентите за ЗПЗГС.

TA AD 6 Старши попечител на данни от мониторинга на горите

Задачи:

·Предоставя технически познания в областта на информационните технологии за разработване на схеми за докладване

·Управлява предоставянето на изброените докладвани потоци

·Създава формат на докладване, поток от данни Reportnet 3, проверки на качеството, референтни набори от данни

·Импортиране и експортиране на данни в Reportnet 3

·Създава производствена база данни с набори от данни на ЕС за доставените набори от данни.

·Създава стандартни услуги въз основа на набори от данни на ЕС

·Създава и управлява изходни данни, например в център за данни, discomap и др.

·Създава документи с технически насоки

·Предоставя подкрепа на бюрото за помощ и провежда обучителни уебинари

CA Анализатор на данни от мониторинга на горите

Задачи:

·Разработва изчерпателни насоки и полево ръководство, включващо референтни описания на променливите, методики за събиране на данни (включително измерители), насоки за процедури за хармонизиране и формати за докладване.

·Създава и разработва инструмента за докладване (Reportnet 3) за ефективно събиране и управление на пространствени и таблични данни.

·Създава процедури за качеството на данните, за да се гарантира прецизността, точността, пълнотата и съпоставимостта на всички записани данни. Създава система за документиране за осигуряване/контрол на качеството (QA/QC), която включва план, контролни списъци, бележки, изчислителни листове и отчети за документиране на дейностите по QA/QC.

·Създава европейска база данни за горите, която включва данни на равнище парцел, таблични и пространствени данни за отделните държави и европейски карти. Интегрира базата данни в инфраструктурата за пространствени данни на Европейската агенция за околна среда (EEA SDI).

·Разработва правила за валидиране на базата данни, включително валидиране по вид данни, проверки на диапазон, валидиране на ограничения и проверки за липсващи записи. Предоставя насоки за прехвърляне на данни към централизираната база данни.

·Осигурява синергии с информацията, докладвана съгласно регламентите за ЗПЗГС.

·Осигурява техническа поддръжка във връзка с процесите на мониторинг, хармонизиране и докладване на данни. Премахва и поправя всички грешки или технически проблеми, които могат да възникнат.

·Контролира и подпомага потока от данни от държавите в Reportnet 3 и европейската база данни за горите. Наблюдава и подпомага качването на карти от държавите в европейското хранилището на горски карти.

·Разработва и поддържа продукти, основаващи се данни и информация от „Коперник“, предоставящи необходимите показатели за горите от приложение I въз основа на наблюдението на Земята

CA Експерт по управление и оценка на данните за почвите

Задачи:

·Създава, в сътрудничество и координация с други съответни системи, архитектура за обмен на потоци от данни чрез Reportnet и EIONET за събиране, обработка, валидиране и анализ на данните, докладвани от държавите членки на всеки 6 години:

·Данни и резултати от мониторинга

·Анализ на тенденциите на дескрипторите и показателите за здравето на почвите

·Обобщение и напредък по прилагането на ЕНМ и възстановяването

·Данни в националните регистри за замърсени обекти

·Подпомага Комисията при оценката на прилагането на Закона за здравето на почвите 8 години след влизането му в сила

TA Старши експерт по мониторинг на почвите

Задачи:

·Оказва подкрепа при разработването на обобщена справка на равнището на ЕС на националните регистри за замърсени обекти и докладване от държавите членки, обобщена справка относно определена терминология, критерии за определяне на потенциално замърсени обекти и списъци с потенциално замърсяващи рискови дейности, национални задействания и правила за изследване на почвите, спецификации и схеми за докладване

·Осигурява редовно актуализирана обобщена справка за методиките за оценка на риска, прилагани на национално равнище (включително скринингови стойности), подпомага разработването на насоки относно методите за оценка на риска и подпомага държавите членки в прилагането на насоките според необходимостта

·Оказва подкрепа в разработването на обобщена справка на равнището на ЕС за целите и показателите на държавите членки относно усвояването на земята и запечатването на почвата (на всеки 2 години) и публикува и разпространява свързани с политиката данни чрез информационни табла за управление и ясни онлайн визуализации на данните

·Оказва подкрепа на държавите членки при прилагането на показатели, съответстващи на описанията и изискванията в Закона за здравето на почвите, за прилагането на йерархията на усвояването на земята и проследяване на прилаганите в държавите членки методики

·Разработва насоки относно използването и тълкуването на данните от „Коперник“ и извличане на статистически данни от оценките на състоянието и промените

·Разработва насоки за практически решения за определяне на цели за нетно усвояване на земи, действия за постигането им и свързания с тях мониторинг

Дял 2: Инфраструктура (предимно разработване на информационни системи/бази данни) — решения за информационни системи, които трябва да бъдат разработени от допълнителните ТА и CA в областта на почвите в дял 1

Разходите по дял 3 включват: Разработване на информационни системи, текущи разходи за системи за докладване, разработване и създаване на нови показатели, организиране и последващи действия след технически срещи, разработване на документация с насоки и договори за подкрепа относно горски показатели и оценка и предоставяне на експертиза за замърсени почви и използване на земята

□ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи

Поети задължения

(4)

1,588

1,945

1,914

5,447

Плащания

(5)

1,588

1,945

1,914

5,447

□ ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми

(6)

ОБЩО бюджетни кредити
за ФУНКЦИЯ 3 ENV+EEA
от многогодишната финансова рамка

Поети задължения

=4+6

1,588

1,945

1,914

5,447

Плащания

=5+6

1,588

1,945

1,914

5,447

□ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи (всички оперативни функции)

Поети задължения

(4)

Плащания

(5)

ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми (всички оперативни функции)

(6)

ОБЩО бюджетни кредити
за ФУНКЦИИ 1—6
от многогодишната финансова рамка

Поети задължения

=4+6

1,588

1,945

1,914

5,447

Плащания

=5+6

1,588

1,945

1,914

5,447

Функция от многогодишната финансова
рамка

„Административни разходи“

Тази част следва да бъде попълнена, като се използва таблицата за бюджетни данни от административно естество, която най-напред се въвежда в приложението към законодателната финансова обосновка (приложение 5 към Решението на Комисията относно вътрешните правила за изпълнението на раздела за Комисията от общия бюджет на Европейския съюз), което се качва в DECIDE за провеждането на вътрешни консултации между службите.

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

		2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г. и след това	ОБЩО
ГД: „Околна среда“
□ Човешки ресурси		0,264	0,435	0,435	0,435	1,569
□ Други административни разходи		0,037	0,064	0,064	0,064	0,229
ОБЩО за ГД „Околна среда“	Бюджетни кредити	0,301	0,499	0,499	0,499	1,798

Другите административни разходи са за заседания на експертни групи, командировки и други разходи, свързани с този персонал.

		2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г. и след това	ОБЩО
ГД: „Действия по климата“
□ Човешки ресурси		0,171	0,171	0,171	0,171	0,684
□ Други административни разходи
ОБЩО за ГД „Действия по климата“	Бюджетни кредити	0,171	0,171	0,171	0,171	0,684

ОБЩО бюджетни кредити
за ФУНКЦИЯ 7
от многогодишната финансова рамка

(Общо поети задължения = Общо плащания)

0,472

0,670

0,670

0,670

2,482

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

		2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г. и след това	ОБЩО
ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИИ 1—7 от многогодишната финансова рамка	Поети задължения	0,472	2,258	2,615	2,584	7,959
	Плащания	0,472	2,258	2,615	2,584	7,959

3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи

Бюджетни кредити за поети задължения в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите



Година
N

Година
N+1

Година
N+2

Година
N+3

Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

ОБЩО

РЕЗУЛТАТИ

Вид 28

Среден разход

№

Разходи

№

Разходи

№

Разходи

№

Разходи

№

Разходи

№

Разходи

№

Разходи

Общ бр.

Общо разходи

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1 29 ...

- Резултат

Междинен сбор за конкретна цел № 1

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2...

- Резултат

Междинен сбор за конкретна цел № 2

ОБЩО

3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху човешките ресурси и бюджетните кредити за административни разходи на ЕАОС в Комисията

1.1.1.1.Очаквано отражение върху човешките ресурси на ЕАОС

– Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

– Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

2023 г.

2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г. и след това

ОБЩО

Срочно наети служители (степени AD)

0,346

0,705

0,719

1,770

Срочно наети служители (степени AST)

Договорно нает персонал

0,123

0,250

0,255

0,628

Командировани национални експерти

ОБЩО

0,468

0,955

0,974

2,398

Изисквания по отношение на персонала (ЕПРВ):

2023 г.

2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г. и след това

ОБЩО

Срочно наети служители (степени AD)

3

3

3

Срочно наети служители (степени AST)

Договорно нает персонал

2

2

2

Командировани национални експерти

ОБЩО

5

5

5

1.1.1.2.Очаквани нужди от бюджетни кредити за административни разходи в Комисията

– Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

– Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

2024 г.

2025 г.

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

ФУНКЦИЯ 7
от многогодишната финансова рамка

Човешки ресурси

0,435

0,606

0,606

0,606

2,253

Други административни разходи

0,037

0,064

0,064

0,064

0,229

Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 7
от многогодишната финансова рамка

0,472

0,670

0,670

0,670

2,482

Разходите за ЕПРВ (степен AD/AST) се оценяват на 171 000 евро/година. Другите административни разходи са за заседания на комисии и експертни групи, командировки и други разходи, свързани с този персонал.

Извън ФУНКЦИЯ 7 30 от многогодишната финансова рамка	2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г.	ОБЩО
Човешки ресурси
Други административни разходи
Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка

ОБЩО

0,472

0,670

0,670

0,670

2,482

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други административни разходи, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.3.3.Очаквани нужди от човешки ресурси в Комисията

– Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

– Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

		2023 г.	2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г. и след това
20 01 02 01 (Централа и представителства на Комисията) - ГД ENV			1	2	2	2
20 01 02 01 (Централа и представителства на Комисията) - ГД CLIMA			1	1	1	1
20 01 02 01 (Централа и представителства на Комисията) - JRC
20 01 02 01 (Централа и представителства на Комисията) - ГД DEFIS
20 01 02 03 (Делегации)
01 01 01 01 (Непреки научни изследвания)
01 01 01 11 (Преки научни изследвания)
Други бюджетни редове (да се посочат)
20 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет) – ГД ENV			1	1	1	1
20 02 03 (ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД в делегациите)
XX 01 xx yy zz 9	- в централата
	- в делегациите
01 01 01 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Непреки научни изследвания)
01 01 01 12 (ДНП, КНЕ, ПНА — Преки научни изследвания)
Други бюджетни редове (да се посочат)
ОБЩО			3	4	4	4

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и срочно наети служители ГД ENV	Координира със съответните служби и предоставя подкрепа на държавите членки при изпълнението на инициативата, по-специално в областта на: съставянето на извадки, данните, методиката, оценката, мониторинга и анализа Поддържа диалог относно мониторинга на горите с държавите членки, техните компетентни органи, включително в рамките на съответните експертни групи и комитети; докладва пред Европейския парламент и Съвета Подготвя и координира приемането на актове за изпълнение и делегирани актове на Комисията, предвидени във FML Подготвя и ръководи мониторинга и проверката на прилагането на законодателството от държавите членки Управлява споразумението за научно партньорство в областта на горите и услугите на „Коперник“ със JRCи услугите на „Коперник“ и FISE с ЕАОС, което е обновено, за да бъде в съответствие с изискването на FML
Външен персонал	Обща подкрепа за прилагането на FML (за разработване на технически насоки/в подкрепа на държавите членки)
Длъжностни лица и срочно наети служители ГД CLIMA	Координира със съответните служби и предоставя подкрепа на държавите членки при изпълнението на инициативата, по-специално в областта на: съставянето на извадки, данните, методиката, оценката, мониторинга и анализа Поддържа диалог относно мониторинга на горите с държавите членки, техните компетентни органи, включително в рамките на съответните експертни групи и комитети; докладва пред Европейския парламент и Съвета Подготвя и координира приемането на актове за изпълнение и делегирани актове на Комисията, предвидени във FML
Длъжностни лица и срочно наети служители ГД JRC	Управлява споразумението за научно партньорство в областта на горите, разработва инструменти за мониторинг въз основа на наблюдението на Земята, оказва подкрепа за обновяването на FISE, улеснява хармонизирането на методиките.

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

Предложението/инициативата:

– може да се финансира изцяло чрез преразпределяне на средства в рамките на съответната функция от многогодишната финансова рамка (МФР).

Допълнителните задачи, които Комисията трябва да поеме, изискват допълнителни ресурси по отношение на размера на финансовия принос на Съюза и на длъжностите по щатното разписание на Европейската агенция за околна среда. Увеличението на финансовия принос на ЕС за ЕАОС във връзка със задачите за мониторинг на горите ще бъде компенсирано наполовина от бюджетните редове 09.0201 — LIFE Природа и биологично разнообразие и 09.0203 — LIFE Климат. Увеличението на финансовия принос на ЕС за ЕАОС във връзка със задачите по мониторинг на почвите ще бъде компенсирано от бюджетния ред 09.0201 — LIFE Природа и биологично разнообразие. Предвидените разходи по бюджетния ред 09 02 01 ще бъдат поети от програмата LIFE и ще бъдат планирани в рамките на годишния план за управление на ГД „Околна среда“. Необходимите човешки ресурси се покриват за предпочитане чрез допълнително разпределение в рамките на годишната процедура за разпределение на средствата за човешки ресурси

– налага да се използват неразпределеният марж под съответната функция от МФР и/или специалните инструменти, предвидени в Регламента за МФР.

– налага преразглеждане на МФР.

3.2.5.Финансов принос от трети страни

Предложението/инициативата:

– не предвижда съфинансиране от трети страни

– предвижда следното съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:

Бюджетни кредити в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

	Година N 31	Година N+1	Година N+2	Година N+3	Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)	Общо
Да се посочи съфинансиращият орган
ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити

3.3.Очаквано отражение върху приходите

– Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

– Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

– върху собствените ресурси

– върху разните приходи

–Моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред:	Налични бюджетни кредити за текущата финансова година	Отражение на предложението/инициативата 32
		Година N	Година N+1	Година N+2	Година N+3	Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
Статия ….............

За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).

(1) https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/13396-EU-forests-new-EU-Framework-for-Forest-Monitoring-and-Strategic-Plans_bg

(2) ОВ C , , стр. .

(3) ОВ C , , стр. .

(4) Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 г. за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 („Европейски закон за климата“) (OВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1), ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2021/1119/oj.

(5) Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1) ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/1999/oj

(6) Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/841/oj).

(7) Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, 22.7.1992 г., стр. 7, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/1992/43/oj ).

(8) Регламент (ЕС) 2023/1115 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 г. а предоставянето на пазара на Съюза и за износа от Съюза на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяване и деградация на горите, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 995/2010 (OВ L 150, 9.6.2023 г., стр. 2, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2023/1115/oj ).

(9) Регламент (ЕС) X/XX на Европейския парламент и на Съвета от … (OВ …).

(10) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (преработен текст) (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2018/2001/oj ).

(11) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Нов европейски Баухаус: красиво, устойчиво, заедно (COM(2021) 573 final).

(12) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа (COM(2012/060 final).

(13) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, „Засилване на действията на ЕС за опазване и възстановяване на горите в световен мащаб“ от 23.7.2019 г. (COM(2019) 352 final).

(14) Регламент (ЕС) X/XX на Европейския парламент и на Съвета от … за създаване на рамка на Съюза за сертифициране на отстраняването на въглерод (ОВ …).

(15) Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите от 23.3.2017 г. — „Европейска рамка за оперативна съвместимост — стратегия за прилагане“ (COM(2017)134 final).

(16) Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (преработен текст) (ОВ L 172, 26.6.2019 г., стр. 56 ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2019/1024/oj)

(17) Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 г. относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ L 41, 14.2.2003 г., стр. 26 ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2003/4/oj).

(18) Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE) (ОВ L 108, 25.4.2007 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2007/2/oj).

(19) Решение (ЕС) X/X на Европейския парламент и на Съвета от ... за изменение на Решение № 89/367/ЕИО на Съвета относно учредяване на Постоянен комитет по горите (OВ…).

(20) Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г. (ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1 ELI: http://data.europa.eu/eli/agree_interinstit/2016/512/oj ).

(21) Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13 ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2011/182/oj).

(22) Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета(ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2018/1999/oj ).

(23) Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(24) Подробности във връзка с методите на изпълнение на бюджета и позовавания на Финансовия регламент могат да бъдат намерени на уебсайта BUDGpedia: https://myintracomm.ec.europa.eu/corp/budget/financial-rules/budget-implementation/Pages/implementation-methods.aspx

(25) Многогод. = Многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = Едногодишни бюджетни кредити.

(26) ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(27) Държави кандидатки и ако е приложимо — потенциални кандидати от Западните Балкани.

(28) Резултатите са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

(29) Описана в точка 1.4.2. „Конкретни цели...“

(30) Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(31) Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата. Моля, заменете буквата N с очакваната първа година от изпълнението (например: 2021 г.). Същото за следващите години.

(32) Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.

ГД: „Околна среда“ (ENV)			2023 г.	2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г. и след това	ОБЩО
□ Бюджетни кредити за оперативни разходи
09 02 01 Природа и биологично разнообразие	Поети задължения	(1а)			0,700	0,200	0,150	1,050
	Плащания	(2a)			0,700	0,200	0,150	1,050
ОБЩО бюджетни кредити за ГД „Околна среда“	Поети задължения	=1а+3			0,700	0,200	0,150	1,050
	Плащания	=2a +3			0,700	0,200	0,150	1,050

	Всички разходи с изключение на разходите за човешки ресурси и административните разходи		млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
задачи	ресурси	2023 г.	2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г. и след това	Общо
Обща подкрепа за прилагането на FML (за разработване на технически насоки, за предоставяне на подкрепа за държавите членки)	Договор за услуги/Външни експерти			0,200	0,200	0,150	0,550
Техническа подкрепа за прилагането на FML, по-специално по отношение на разработването на показатели, интегрирането на аспектите на мониторинга в държавите членки и насърчаването на хармонизирането чрез европейското научно партньорство в областта на горите	Административна договореност между ГД „Околна среда“ и JRC			0,500			0,500
Общо				0,700	0,200	0,150	1,050

Агенция: ЕАОС			2023 г.	2024 г.	2025 г.	2026 г.	2027 г. и след това	ОБЩО

Дял 1: Разходи за персонал	Поети задължения	(1a)			0,468	0,955	0,974	2,398
	Плащания	(2a)			0,468	0,955	0,974	2,398
Дял 2: Инфраструктура	Поети задължения	(1б)
	Плащания	(2б)
Дял 3: Оперативни разходи	Поети задължения	(1в)			0,420	0,790	0,790	2,000
	Плащания	(2в)			0,420	0,790	0,790	2,000
ОБЩО бюджетни кредити за ЕАОС	Поети задължения	=1а+1б +1в			0,888	1,745	1,764	4,398
	Плащания	=2а+2б +2в			0,888	1,745	1,764	4,398

□ ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи	Поети задължения	(4)	1,588	1,945	1,914	5,447
	Плащания	(5)	1,588	1,945	1,914	5,447
□ ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми		(6)
ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 3 ENV+EEA от многогодишната финансова рамка	Поети задължения	=4+6	1,588	1,945	1,914	5,447
	Плащания	=5+6	1,588	1,945	1,914	5,447

Срочно наети служители (степени AD)	0,346	0,705	0,719	1,770
Срочно наети служители (степени AST)
Договорно нает персонал	0,123	0,250	0,255	0,628
Командировани национални експерти