ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

С настоящото предложение се цели да се допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар на дейности, извършвани от името на трети държави с цел оказване на влияние върху разработването, формулирането или прилагането на политика или законодателство или на публичен процес на вземане на решения в Съюза („дейности по представителство на интереси“), чрез определяне на хармонизирани правила за високо равнище на прозрачност на тези дейности, когато се извършват на вътрешния пазар.

С високото равнище на прозрачност в тази област гражданите, лицата, отговорни за вземането на решения в публичния сектор, и други заинтересовани страни ще са в състояние да разберат по-добре и кои трети държави искат предоставянето на дейности по представителство на интереси.

Доколкото представителството на интереси, включително представителството на интереси за трети държави, се предоставя обикновено срещу възнаграждение, то представлява услуга по смисъла на член 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Предоставянето на представителство на интереси в Съюза е разрастваща се и във все по-голяма степен трансгранична дейност. Дейностите по представителство на интереси се уреждат по различен начин в държавите членки. Понастоящем 15 държави членки 1 разполагат с регистър за прозрачност на дейностите по представителство на интереси, макар и не винаги на национално равнище. Тези държави членки, които имат регулаторна рамка, предвиждат мерки, които се различават в следните аспекти: обхвата на обхванатите субекти и дейности, включително съответните определения за дейности по представителство на интереси; праговете за размера на субектите или равнището на дейностите, водещи до изисквания за прозрачност или регистрация; изискванията относно воденето на документация; данните, събрани от субекти, ангажирани с представителство на интереси, включително относно тяхната самоличност и самоличността на техните клиенти; съществуването, правомощията, структурата и независимостта на надзорните органи; естеството на санкциите и размера на глобите, когато такива се налагат; и честотата на актуализациите на регистрираната информация. 12 държави членки не регулират прозрачността на дейностите по представителство на интереси. Поради това законодателната уредба в рамките на Съюза е силно разпокъсана 2 .

Тази разпокъсаност създава пречки на вътрешния пазар на дейности по представителство на интереси, включително когато те се извършват от името на трети държави, което подкопава правилното функциониране на вътрешния пазар. Различията между държавите членки създават нееднакви условия на конкуренция и увеличават разходите за привеждане в съответствие за субектите, желаещи да извършват трансгранични дейности по представителство на интереси. Нееднаквите условия на конкуренция водят до насочването на трансграничните дейности по представителство на интереси от държавите членки с по-висока степен на регулиране към тези с по-ниска степен на регулиране. Съответно е налице риск от избор на най-благоприятна юрисдикция и регулаторен арбитраж, т.е. използването на разликите в регулаторните изисквания от субекти, които се опитват да избегнат регулирането в някои държави членки.

С цел популяризиране на целите на своите политики правителствата на трети държави използват все по-често — едновременно с официалните дипломатически канали и процеси — дейности по представителство на интереси 3 . Държавите членки признават, че тази ситуация предоставя възможност на участници от трети държави да избягват изискванията за прозрачност и да оказват скрито влияние върху вземането на решения и демократичните процеси в Съюза. Ето защо някои държави членки обмислят разработването на нови правила за справяне с чуждестранното влияние, включително чрез налагане на общи задължения на субектите, получаващи чуждестранно финансиране, което на практика ще се използва за предоставянето на представителство на интереси от името на трети държави. Поради това е вероятно посочената разпокъсаност да се увеличи, по-специално по отношение на представителството на интереси, предоставяно от името на трети държави. Това ще доведе до допълнителни пречки за субектите, предоставящи представителство на интереси, когато то се предоставя за трети държави на вътрешния пазар.

Когато идеи от трети държави са представени прозрачно, те могат да имат положителен принос за открития дебат и са желана част от взаимодействието в международен план. Когато обаче се извършва скрито, представителството на интереси от името на трети държави често може да бъде използвано като канал за намеса в демокрациите на Съюза 4 . Като формира общественото мнение, това от своя страна може да повлияе на политическия избор в ущърб на политическия живот в държавите членки и в Съюза като цяло.

Както е посочено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) „влиянието и лобирането от страна на чуждестранни интереси може да окаже преобразуващо въздействие върху политическия живот на една държава — не само върху вътрешните политики, но и върху нейната външна политика, избирателната ѝ система, икономическите ѝ интереси и способността ѝ да защитава своите национални интереси и национална сигурност“ 5 . Чуждестранните правителства могат да ползват публичните ресурси за провеждане на широкомащабни и продължителни кампании за оказване на влияние. Ето защо рисковете, породени от дейностите по лобиране и оказване на влияние от страна на чуждестранно правителство са по-големи от тези, породени от чисто вътрешни дейности 6 .

Липсва и информация относно представителството на интереси, извършвано от името на трети държави на вътрешния пазар. Държавите членки не събират последователно или не споделят систематично информация относно такова представителство на интереси. Това затруднява установяването и локализирането — по координиран и ефикасен начин в целия Съюз — на дейности по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави в държавите членки. Освен това липсата на прозрачност относно финансирането на някои дейности по представителство на интереси не предоставя възможност на гражданите и създателите на политики да установяват източниците на това финансиране. Липсата на информация е друг фактор, който може да доведе до различна реакция от страна на държавите членки по отношение на това явление. Този вид информация представлява обществен интерес — като цел както на националното законодателство, с което се регулират вече посочените дейности по представителство на интереси, така и на заинтересованите участници и гражданите в по-общ план, които се стремят да разберат как се оказва влияние върху публичните решения.

Въпросната липса на информация и произтичащото от нея възпрепятстване на ефективния надзор действат в ущърб не само на функционирането на вътрешния пазар, но и на демокрацията в Съюза, тъй като засягат доверието на гражданите на Съюза в демократичните процеси и в лицата, отговорни за вземането на решения, и способността им да упражняват правата си и да изпълняват своите задължения. Неотдавнашно проучване на Евробарометър относно гражданството и демокрацията показа, че около 8 от общо 10 европейци считат, че външната намеса в демократичните системи на Съюза е сериозен проблем, на който следва да се търси решение 7 . 84,5 % от респондентите в обществената консултация считат, че дейностите по лобиране или връзки с обществеността, платени или контролирани от трети държави, са свързани с висок риск от скрита външна намеса. Европейският парламент 8 и Съветът 9 подчертаха значението на преодоляването на налаганата от външната намеса заплаха за демокрацията. Тези опасения се засилиха след започването на агресивната война на Русия срещу Украйна.

Основната цел на настоящото предложение, с което се допълват съществуващите мерки на равнището на Съюза, ще бъде въвеждането на общи стандарти за прозрачност и отчетност във вътрешния пазар на дейности по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави. Чрез предвиждането на общи изисквания за прозрачност за такива дейности с инициативата ще се подобри функционирането на вътрешния пазар на такива дейности, като се създадат еднакви условия на конкуренция, се намалят разходите за привеждане в съответствие за субекти, насочени към извършването на трансгранични дейности по представителство на интереси от името на трети държави, и се предотврати регулаторният арбитраж. Основен елемент на предложението е създаването на национални регистри за субекти, извършващи такива дейности.

Чрез предвиждането на пълно хармонизиране с предложената директива ще се осигурят пропорционални хармонизирани изисквания за прозрачност и всеобхватна система от гаранции, включително ефективен съдебен контрол, хармонизиран режим на санкции, ограничен до административни глоби, независими надзорни органи, задължения за предотвратяване на стигматизацията, и по-специално необходимостта да се гарантира, че налагането на правилата за прозрачност не води до неблагоприятни последици. Това ефективно ще предотврати прекомерното регулиране и стигматизацията. В рамките на хармонизираните правила на държавите членки ще бъде забранено да се отклоняват от правилата чрез определяне на по-всеобхватни изисквания за прозрачност.

Тази намеса ще цели също така повишаване на почтеността и общественото доверие в демократичните институции на Съюза и на държавите членки чрез осигуряване на прозрачност на дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави, и чрез подобряване на познаването на мащаба, тенденциите и участниците, които стоят зад подобни дейности. Освен това един съгласуван и пропорционален подход на Съюза, насочен към прозрачност и демократична отчетност за справяне с предизвикателствата, породени от представителството на интереси от името на субекти от трети държави, би могъл да послужи за определяне на стандарти в световен мащаб. За сравнение настоящият фрагментиран подход на държавите членки е по-вероятно да навреди на репутацията на Съюза поради липсата на последователен и съгласуван подход.

Необходими са действия на равнището на Съюза, за да се предотврати появата на нови пречки и да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар на дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави. Без действие на равнището на Съюза държавите членки ще се борят едностранно с установените рискове за демокрацията, рискувайки да подкопаят вътрешния пазар на представителство на интереси, извършвано от името на трети държави. Следователно основната цел на настоящата инициатива е сближаването на законодателството на държавите членки.

С настоящото предложение по пропорционален начин се представят конкретни и целенасочени мерки, насочени към осигуряване на гаранции, че субектите, извършващи дейности по представителство на интереси от името на трети държави на вътрешния пазар, са в състояние да правят това в рамките на хармонизирана, прозрачна и по-предсказуема правна среда, което е от полза за участващите субекти, целевите отговорни за вземането на решения лица и гражданите. Солидните гаранции предотвратяват потенциалните отрицателни въздействия върху съответните субекти, като гарантират пълно зачитане на основните права и демократичните принципи и ценности. Предложението не обхваща субектите, които получават финансова подкрепа от други държави членки или от субекти от трети държави за цели, които не са свързани с представителството на интереси.

Този подход се различава коренно от наблюдаваните в някои други юрисдикции (определени като закони за „чуждестранните агенти“) 10 . Такива закони често включват мерки, които неоправдано ограничават гражданското пространство чрез стигматизиране, сплашване и ограничаване на дейностите на определени организации на гражданското общество (ОГО), журналисти или защитници на правата на човека. С етикета „чуждестранен агент“, предвиден в тези закони, често се цели подкопаване както на финансовата стабилност на целевите организации, така и на доверието в тях.

За разлика от подобни „закони за чуждестранните агенти“ с настоящото предложение не се поставя отрицателен етикет върху дейностите на конкретни субекти, включително ОГО, нито се прави опит за ограничаване на гражданското пространство. Вместо това в него се предвиждат изисквания за прозрачност и отчетност, приложими по отношение на всички субекти, извършващи дейности по представителство на интереси от името на трети държави, независимо от правния им статут. Освен това с мерките не се поставя забрана върху който и да е вид дейност и не се изисква прозрачност на чуждестранното финансиране, което не е свързано с дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави. И накрая, предложението включва гаранции, насочени към осигуряване на пропорционално транспониране и прилагане и към избягване на рисковете от стигматизация.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

С настоящото предложение се допълва предложението за Регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране 11 . Предложението относно политическото рекламиране има за цел да се осигури високо равнище на прозрачност за услугите за политическо рекламиране в Съюза, независимо от използвания носител, и да се предоставят допълнителни гаранции, приложими по отношение на насочването на политическото рекламиране въз основа на обработването на лични данни.

Приложното поле на настоящата инициатива се различава от това на предложението относно политическото рекламиране: тя обхваща дейности по представителство на интереси, извършвани от името на субект от трета държава. Това включва дейности по представителство на интереси, състоящи се от организиране на комуникационни или рекламни кампании, които могат да се считат и за политическо рекламиране. Представителството на интереси обаче обхваща главно дейностите, които не са и „политическо рекламиране“ (напр. пряко лобиране пред физически лица). Освен това в приложното поле на предложението относно политическото рекламиране ще попадат дейности, независимо от това дали те се предоставят от името на трета държава.

Съгласно предложението относно политическото рекламиране прозрачността се гарантира по-специално чрез предоставяне на лицата на определена информация с всяка политическа реклама. Освен това разпространителите на политическо рекламиране, които са много големи онлайн платформи по смисъла на Акта за цифровите услуги 12 , трябва да предоставят информацията, която се съдържа в обявлението за прозрачност, чрез хранилищата на реклами, публикувани съгласно член 39 от Акта за цифровите услуги. Това се допълва с настоящата инициатива, като се предоставя публичен достъп до допълнителна информация в националните регистри на държавите членки, свързана с доставчиците на дейностите по представителство на интереси, по-специално ясно указание относно третата държава, от името на която се извършва дейността по представителство на интереси, държавите членки, в които ще се извършва представителството на интереси, и законодателните предложения, политиките или инициативите, към които е насочена дейността по представителство на интереси.

С настоящото предложение се допълва и Актът за цифровите услуги, съгласно който от доставчиците на онлайн платформи се изисква да предоставят определена информация за рекламите, които представят в своите онлайн интерфейси. Освен това в Акта за цифровите услуги от доставчиците на много големи онлайн платформи или на много големи онлайн търсачки, които представят реклами в своите онлайн интерфейси, се изисква да съставят и правят публично достъпно в специален раздел в своя онлайн интерфейс — чрез надежден инструмент, предлагащ възможност за търсене — хранилище, съдържащо информация относно рекламите. С акта също така такива доставчици се задължават да оценяват и ограничават рисковете, свързани с функционирането, параметрите или използването на тяхната услуга, които имат действителни или предвидими отрицателни последици във връзка с редица рискове за обществото, включително по отношение на гражданския диалог, изборните процеси и обществената сигурност.

Приложното поле на настоящата инициатива се различава от това на Акта за цифровите услуги, тъй като тя обхваща дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави. Такива дейности могат да включват (напр. като част от организацията и рекламната или комуникационната кампания) поставяне на реклами в онлайн интерфейсите на онлайн платформи, попадащи в обхвата на Акта за цифровите услуги. Когато случаят е такъв, с настоящата инициатива се предвижда доставчиците на услуги на онлайн платформи да бъдат включени от субекта, извършващ дейности по представителство на интереси, в регистрацията на този субект, а съответните разходи, свързани с техните услуги, следва да бъдат включени в размера на възнаграждението, декларирано от този субект. С настоящата инициатива обаче не се уреждат отговорностите в такива ситуации на онлайн посредниците и не се налагат изисквания пряко на самите доставчици на онлайн платформа.

Освен това с предложението се допълва предложението за Европейски законодателен акт за свободата на медиите 13 , което има за цел да се преодолеят разпокъсаните национални регулаторни подходи във връзка със свободата и плурализма на медиите и редакционната независимост, за да се осигури свободното предоставяне на медийни услуги на вътрешния пазар, като същевременно се гарантира, че държавите членки продължават да са в състояние да адаптират медийната политика към своя национален контекст, в съответствие със своите компетентности. С предложението също така се поставя акцент върху независимостта и стабилното финансиране на обществените медии, както и върху прозрачността на собствеността върху медиите и на разпределянето на държавната реклама. Съгласно това предложение доставчиците на медийни услуги, предоставящи новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, ще бъдат задължени да направят лесно и пряко достъпни за получателите на своите услуги фирмата си и имената на своите преки, непреки или действителни собственици, което по принцип може да включва и правителства на трети държави. Освен това доставчиците на медийни услуги ще бъдат задължени да предприемат мерки, които считат за подходящи с оглед на гарантирането на независимостта на своите индивидуални редакционни решения.

Директивата за аудио-визуалните медийни услуги 14 цели създаването и гарантирането на правилното функциониране на единен пазар на аудио-визуални медийни услуги, като същевременно се допринася за насърчаване на културното многообразие и се осигурява подходящо ниво на защита на потребителите и децата. Малко вероятно е в приложното поле на посочената директива да попаднат рекламни кампании, провеждани с цел оказване на влияние върху разработването, формулирането или прилагането на политики или законодателство — или публични процеси на вземане на решения — в Съюза, които са обхванати от настоящото предложение.

Когато доставчиците на медийни услуги разпространяват реклами като услуга за субекти, извършващи дейности по представителство на интереси от името на трети държави, в настоящото предложение се предвижда тези доставчици на медийни услуги да бъдат посочени в регистрацията на субекта и съответните разходи трябва да бъдат включени в размера на декларираното възнаграждение. В настоящото предложение обаче не се налагат изисквания в такива ситуации по отношение на самите доставчици.

Настоящото предложение не обхваща дейностите, регулирани с Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета 15 , с който се уреждат статутът и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации, включително даренията от публичен орган на трета държава или от предприятие, върху което такъв публичен орган може да упражнява — пряко или непряко — съществено влияние.

От 2020 г. насам в годишните доклади относно върховенството на закона 16 се наблюдава, в рамките на техния стълб за борба с корупцията, регулирането на представителството на интереси и на лобирането във всички държави членки в рамките на съществуващите европейски и международни стандарти. От 2022 г. насам Комисията изготвя препоръки за държавите членки в контекста на докладите относно върховенството на закона, включително относно аспектите, свързани с представителството на интереси. Например през 2022 г. към Дания и Словакия беше отправена препоръка да въведат правила относно лобирането, докато Румъния беше приканена да въведе правила относно лобирането за членовете на парламента. Белгия бе призована да завърши законодателна реформа относно лобирането, като създаде рамка, която включва регистър за прозрачност и законодателен отпечатък и обхваща членовете както на парламента, така и на правителството. През същата година към Испания беше отправена препоръка да продължи усилията за предлагане на законодателство относно лобирането, включително създаването на задължителен публичен регистър на лобистите 17 .

През 2023 г. Комисията отбеляза в контекста на докладите относно върховенството на закона, че промените в областта на лобирането продължават, тъй като някои държави членки са преразгледали своите правила за прозрачност на лобирането в съответствие с препоръките от 2022 г. В Латвия например беше приет нов закон за лобирането, в който се предвижда създаването на регистър на лобистите. В Естония органите продължават с усилията за ефективно прилагане на насоките относно лобирането. Кипър прие уредба за изпълнение относно лобирането, в която се разяснява процедурата за деклариране, вписване и публикуване на дейности по лобиране. В Литва настоящите правила относно лобирането дадоха положителни резултати от гледна точка на подадените декларации. В Доклада относно върховенството на закона за 2023 г. се съдържат и допълнителни препоръки за държавите членки, свързани с лобирането и представителството на интереси, когато препоръките от 2022 г. не са били напълно изпълнени или са възникнали нови предизвикателства 18 .

Предложението за Директива относно борбата с корупцията 19 е насочено към защита на демокрацията и на обществото от въздействието на корупцията и в него се предлага актуализиране на наказателноправната уредба на Съюза с цел тя да включва — освен престъпления като подкуп и злоупотреба — търговията с влияние, злоупотребата със служебно положение, възпрепятстването на правосъдието и обогатяването от корупция. Ако не бъдат разгледани, скритото влияние и общата липса на прозрачност в представителството на интереси могат да предоставят възможности за корупция и да благоприятстват разпространението ѝ. Когато такива престъпления са извършени в полза на трета държава, в предложената директива се предвижда държавите членки да считат това за отегчаващо обстоятелство. С настоящото предложение ще се допълни предложението за Директива относно борбата с корупцията, тъй като се очаква прозрачността на дейностите по представителство на интереси от името на субекти от трети държави да има положителен принос и за предотвратяването и разкриването на корупция.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Насърчаването, защитата и укрепването на демокрацията в Съюза са в основата на приоритетите на Комисията, посочени в Политическите насоки, представени от председателя Фон дер Лайен 20 . През 2020 г. в рамките на основната амбициозна цел „Нов тласък за европейската демокрация“ Комисията представи Плана за действие за европейската демокрация 21 , чиято цел е защита и укрепване на демокрациите в Съюза чрез гарантиране на почтеността на изборите, насърчаване на свободните и честни избори, укрепване на свободата и плурализма на медиите и борба с дезинформацията и външната намеса.

В речта си за състоянието на Съюза през 2022 г. 22 председателят Фон дер Лайен обяви пакет от мерки за защита на демокрацията от скрито чуждестранно влияние. С пакета се допълват действията, които вече са предприети на равнището на Съюза в рамките на Плана за действие за европейската демокрация. Освен настоящата инициатива пакетът включва конкретни мерки по свързани с изборите въпроси преди провеждането на изборите за Европейски парламент, както и мерки за насърчаване на създаващо възможности гражданско пространство и на приобщаващо и ефективно взаимодействие на публичните органи с организациите на гражданското общество (ОГО) и с гражданите 23 . Всички тези мерки имат за цел да се укрепи устойчивостта на демокрацията отвътре.

С настоящата инициатива ще се измени Директивата за лицата, подаващи сигнали за нарушения 24 , за да се гарантира, че лицата, сигнализиращи за нередности, са в състояние да подават сигнали на надзорните органи, които ще бъдат създадени от държавите членки, за действителни или потенциални нарушения на изискванията на предложението.

С настоящата инициатива не се засяга по какъвто и да е начин прилагането на ограничителните мерки на Съюза, приети съгласно член 29 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 215 от ДФЕС. Тези мерки са важен инструмент на общата външна политика и политика на сигурност на Съюза, чрез която Съюзът може да се намесва, когато е необходимо, за да предотврати конфликт или да реагира при нововъзникващи или настоящи кризи в международната сфера и да насърчава мира, демокрацията, зачитането на върховенството на закона, правата на човека и международното право. По-специално настоящото предложение не засяга забраната за пряко или косвено предоставяне на средства или икономически ресурси на или в полза на физически или юридически лица, субекти или органи или свързани с тях физически или юридически лица, субекти или органи, които са изброени в ограничителните мерки на Съюза.

Настоящата инициатива ще съдържа връзка към предложението за Директива относно трансграничните дейности на сдруженията (ЕПГС) 25 . Въпреки че с това предложение се създава допълнителна правна форма на сдружения с нестопанска цел и ще се улеснят техните трансгранични дейности и ще им се предоставят определени права, с настоящата законодателна инициатива ще се въведат общи стандарти за прозрачност и отчетност за дейностите по представителство на интереси, целящи да повлияят на процеса на вземане на решения в Съюза и извършвани от името на трети държави. На практика европейските презгранични сдружения (ЕПГС) ще трябва да спазват целенасочените изисквания за прозрачност съгласно настоящото предложение само ако извършват дейности по представителство на интереси от името на субекти от трети държави.

Настоящата инициатива няма да засегне прерогативите на Комисията да инициира и провежда разследвания на чуждестранни субсидии, които нарушават функционирането на вътрешния пазар, съгласно Регламента относно чуждестранните субсидии 26 или да издава становища съгласно Регламента относно скрининга на преки чуждестранни инвестиции в Съюза 27 .

И накрая, някои субекти, които извършват представителство на интереси от името на трети държави, биха могли да попаднат в обхвата на Директивата относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ) 28 . Тези случаи ще бъдат ограничени и предназначени за ситуацията, при която действията на голямо дружество ще бъдат приписани на трета държава.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Правното основание за предложението е член 114 от ДФЕС, в който се предвижда приемането на мерки за осигуряване на създаването и функционирането на вътрешния пазар. Тази разпоредба дава възможност за приемането на мерки за сближаване на законовите, подзаконовите или административните разпоредби на държавите членки, които имат за цел създаването и функционирането на вътрешния пазар. Това е подходящото правно основание за намеса, която обхваща доставчиците на услуги на вътрешния пазар и с която се преодоляват различията между разпоредбите на държавите членки, които възпрепятстват основните свободи и имат пряко въздействие върху функционирането на вътрешния пазар.

В националните законодателства съществуват и се увеличават различия, като се има предвид, че някои държави членки са приели законодателство или възнамеряват да приемат законодателство относно изискванията за прозрачност, приложими по отношение на представителството на интереси. С настоящата ситуация се създава нормативна разпокъсаност, доколкото правилата, отнасящи се до прозрачността на субектите, извършващи представителство на интереси във връзка с трети държави, се различават по отношение на специфичните елементи на прозрачността, които изискват (информацията, която трябва да бъде оповестена, честотата на нейното актуализиране), и техния обхват (видовете обхванати или освободени дейности).

Подобна разпокъсаност създава пречки пред трансграничното предоставяне на представителство на интереси и е вероятно да се увеличи конкретно по отношение на предоставянето на такива дейности, извършвани от името на трети държави. Хармонизираните мерки за прозрачност, целящи създаването на еднакви условия на конкуренция, намаляват съществуващите разходи за съответствие и регулаторния арбитраж, както и появата на допълнителни пречки на вътрешния пазар на дейности по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави, произтичащи от непоследователното развитие на националните законодателства. Без действия на равнището на Съюза това многообразие ще бъде допълнително задълбочено с приемането на нови инициативи в някои държави членки, насочени по-специално към представителството на интереси, извършвано от името на трети държави, докато в други държави членки прозрачността на услугите за представителство на интереси няма да бъде взета под внимание.

В съответствие с целта на настоящото предложение по отношение на вътрешния пазар в него се предвижда, че субектите ще трябва да се регистрират в държавата членка, в която е основното им място на стопанска дейност, независимо от държавата(ите) членка(и), където се стремят да извършват своите дейности по представителство на интереси. Освен това в предложението се предвижда, че в конкретни случаи и по пропорционален начин надзорен орган ще може да изисква информация, която може да бъде споделена с надзорните органи на други държави членки.

В съответствие с член 2 от ДЕС 29 настоящата инициатива цели също така повишаване на почтеността и общественото доверие в демократичните институции на Съюза и държавите членки чрез осигуряване на прозрачност на дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави, и чрез подобряване на познаването на мащаба, тенденциите и участниците в дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави. Въпреки че целта за осигуряване на прозрачност на дейностите, чрез които трети държави целят да повлияят на вземането на решения в публичния сектор в Съюза, е важен фактор при избора, включен в съдържащите се в настоящото предложение мерки за хармонизиране, основната цел на предложението е подобряване на условията за функционирането на вътрешния пазар.

С оглед на горепосоченото е необходимо пълно хармонизиране на равнището на Съюза и член 114 от ДФЕС е съответното правно основание за настоящата инициатива 30 .

•Субсидиарност

Съгласно принципа на субсидиарност (член 5, параграф 3 от ДФЕС) действие на равнището на Съюза следва да се предприема само когато заложените цели не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки самостоятелно и следователно могат да бъдат постигнати по-добре от Съюза поради мащаба или въздействието.

Тъй като правилата на държавите членки, засягащи представителството на интереси от името на трети държави, се различават по своя обхват, съдържание и последици, се появява разпокъсана рамка от национални правила, която рискува да се увеличи, особено що се отнася до дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави. Тя подкопава вътрешния пазар, като създава нееднакви условия на конкуренция и ненужни разходи за субектите, които се стремят да извършват трансгранични дейности по представителство на интереси от името на трети държави. С рамката се приканва за регулаторен арбитраж с цел да се избегнат мерките за прозрачност, което на свой ред оказва влияние върху доверието на гражданите в ефективността на регулирането.

Тези проблеми могат да бъдат разрешени само с намеса на равнището на Съюза, тъй като регулирането на национално равнище вече води до създаване на пречки пред трансграничните дейности по представителство на интереси на вътрешния пазар. От друга страна, последиците от всяко действие, предприето съгласно националното законодателство, ще бъдат ограничени до една държава членка и е налице риск те да бъдат заобиколени или да е трудно да се осъществява надзор върху тях от други държави членки във връзка със субектите, извършващи представителство на интереси от името на трети държави. Освен това понастоящем в някои държави членки се обмислят законодателни инициативи в областта на чуждестранното влияние, които може да не са приведени в съответствие с пропорционалния и целенасочен подход на настоящата инициатива и може да не осигуряват всеобхватна система от гаранции. Само действие на равнището на Съюза може да доведе до последователно решаване на този проблем на вътрешния пазар. Въвеждането на равнището на Съюза на общи и пропорционални стандарти за прозрачност на представителството на интереси, извършвано от името на трети държави, е от съществено значение, за да се гарантира, че такива мерки са установени последователно във всички държави членки по отношение на всички основни права, и по-специално при спазване на всеобхватни гаранции, включително достъп до съдилищата.

Накрая, дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави, представляват транснационален въпрос с трансгранични последици, които трябва да бъдат разгледани на равнището на Съюза. Влиянието върху решенията относно политиките и върху политическите процеси в една държава членка може да окаже въздействие извън границите на тази държава членка — в друга държава членка или на европейско равнище. Липсата на действия на равнището на Съюза може да доведе до липса на осведоменост в някои държави членки в сравнение с други по отношение на дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави. Изглежда малко вероятно държавите членки да се сближат по отношение на съгласуването на стандартите за начина на събиране на сравними данни относно дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави, или относно създаването на систематичен механизъм за сътрудничество в целия Съюз за обмен на информация помежду им и с Комисията.

•Пропорционалност

Що се отнася до пропорционалността, съдържанието и формата на предлаганото действие не надхвърлят необходимото за постигането на целта да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар.

Предложението се основава на съществуващото законодателство на Съюза и е пропорционално и необходимо за постигането на неговите цели. Предвидените мерки са ограничени до това, което е необходимо за справяне с настоящата и очаквана разпокъсаност на съответната регулаторна рамка.

Предложението е ограничено до изискванията за прозрачност, насочени само към субектите, които извършват услуги за представителство на интереси от името на трети държави. Пропорционалността на задълженията за прозрачност е внимателно обмислена и е отразена в наложените ограничени изисквания (ясно ограничени изисквания за информация, ограничени задължения по отношение на воденето на документация и т.н.). С предложението не се цели ограничаване на предоставянето на услуги за представителство на интереси, а по-скоро подобряване на функционирането на вътрешния пазар и улесняване на трансграничното им предоставяне чрез осигуряване на по-голямата им прозрачност по съгласуван начин в целия Съюз.

Предложението включва необходимите гаранции, насочени към гарантиране на пропорционално транспониране и прилагане и към избягване на рисковете от стигматизация. Предложението не е насочено към възпрепятстване на популяризирането на възгледите на трети държави, а цели да се гарантира, че това се извършва по прозрачен и отговорен начин. С него не се налагат изисквания на субектите само защото получават финансиране от чужбина, а вместо това се поставя акцент върху осигуряването на повишена прозрачност, когато те извършват дейности по представителство на интереси от името на трети държави, целящи да повлияят на разработването, формулирането или прилагането на политики или законодателство или на публичните процеси на вземане на решения в Съюза. Поради тази причина вноски към основното финансиране на организация или подобна финансова подкрепа, например предоставена по схема за безвъзмездни средства от дарител от трета държава за организация с нестопанска цел, не следва да се считат за възнаграждение за услуга за представителство на интереси, когато не са свързани с дейност по представителство на интереси, т.е. когато субектът би получил това финансиране, независимо дали извършва конкретни дейности по представителство на интереси за третата държава, предоставяща това финансиране.

Освен това предложението включва конкретно изискване, съгласно което информацията в националните регистри на държавите членки се представя по неутрален и основан на факти начин и така, че да не води до стигматизиране на регистрираните субекти. По-специално информацията не следва да бъде представена със или придружена от изявления или разпоредби, с които може да се създаде атмосфера на недоверие по отношение на регистрираните субекти или които може да възпрепятстват физически или юридически лица от държавите членки или от трети държави да си взаимодействат с тях или да им предоставят финансова подкрепа.

Правомощията на надзорните органи да искат информация от субектите в обхвата на инициативата са внимателно формулирани, за да се гарантира, че съответните субекти не са обект на ненужни или прекомерни искания. Тази рамка има двойна цел: надзорните органи могат да изискват само ограничена информация в допълнение към включената в националния регистър и само при ограничени обстоятелства.

За да се гарантира пропорционалността на санкциите, в предложението се предвижда надзорните органи да могат да налагат само санкции, ограничени до административни глоби и под определен таван, въз основа на икономическия капацитет на субекта за нарушения на предложените задължения. Наказателните санкции са изрично изключени. Държавите членки са отговорни да гарантират, че е забранено участието в дейности, които заобикалят разпоредбите на директивата.

•Избор на инструмент

С член 114 от ДФЕС на законодателя се предоставя правомощието да приема регламенти и директиви.

В случая е подходяща директива, с която се предвижда пълно хармонизиране на изискванията за прозрачност, приложими по отношение на субектите, извършващи представителство на интереси от името на трети държави, осъществявано с цел оказване на влияние върху разработването, формулирането или прилагането на политики или законодателство или върху публичните процеси на вземане на решения на вътрешния пазар.

Като се налага пълно хармонизиране на изискванията за прозрачност и отчетност, с инициативата се предотвратява и прекомерното регулиране. В рамките на хармонизираните правила на държавите членки ще бъде по-специално забранено да налагат по-всеобхватни изисквания за прозрачност. Държавите членки ще запазят ограничена свобода на преценка в рамките на обхвата на напълно хармонизираните мерки и както е изрично посочено в правната инициатива. Например държавите членки ще бъдат свободни да предвидят един или множество национални регистри и надзорни органи на своята територия (напр. няколко органа, отговарящи за различни части на територията).

Не се засяга компетентността на държавите членки да въвеждат правила при пълно зачитане на правото на Съюза във връзка с аспектите, които не са обхванати от хармонизираните правила, например да въвеждат правила за своите публични длъжностни лица, които се свързват със субекти, извършващи дейности по представителство на интереси от името на трети държави.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Консултации със заинтересованите страни

Настоящото предложение е резултат от обширни консултации със заинтересованите страни, по време на които Комисията приложи общите принципи и стандарти за консултации със заинтересованите страни. Основните имащи отношение заинтересовани страни са набелязани в стратегия за провеждане на консултации. Комисията проведе първата вълна от широки консултации със заинтересованите страни в периода октомври 2022 г. — май 2023 г. В периода август — септември 2023 г. Комисията проведе допълнителни консултации с органите на държавите членки, търговски субекти и ОГО, включително относно потенциалните варианти на политиката.

Комисията сключи договор за външно специализирано проучване, с което да се допринесе за изготвянето на настоящото предложение 31 . Като част от това допълнително проучване, изпълнителят проведе серия от индивидуални консултации с основни заинтересовани страни.

Обществена консултация, придружена от обратна информация във връзка с документа за покана за предоставяне на данни 32 , беше публикувана на 16 февруари 2023 г. и продължи до 14 април 2023 г. Обратната информация и отговорите на заинтересованите страни предоставиха по-специално информация, която послужи за формулирането на определение на проблема и за определянето на вариантите на политиката. Обществената консултация беше популяризирана чрез кампания в социалните медии, както и чрез уебсайта на Комисията.

Комисията проведе две експресни проучвания „Евробарометър“ — съответно относно демокрацията и относно гражданството и демокрацията. Първото показа, че над 1 от всеки 5 европейци счита като най-сериозни заплахи за демокрацията пропагандата и невярната или подвеждаща информация от недемократичен чуждестранен източник и скритата външна намеса в политиките и икономиката на своята държава, включително чрез финансиране на местни участници 33 . Второто показа, че около 8 от всеки 10 европейци са съгласни, че външната намеса в европейските демократични системи е сериозен проблем, който следва да бъде решен 34 .

Освен това е изготвена оценка на въздействието, представяща обосновката, анализа и наличните доказателства за разглеждане на заложената тема 35 . В оценката на въздействието се съдържат подробно представяне и анализ на стратегията за провеждане на консултации и резултатите от нея.

Комисията организира няколко срещи на фокус групи с ключови заинтересовани страни с цел събиране на допълнителни доказателства и данни за конкретните проблеми, разглеждани от инициативата, както и за подхода на политиката и неговото въздействие. На тези срещи на фокус групите се събраха заинтересовани страни, ангажирани с връзки с обществеността и лобиране, като представителни организации на съответните сектори на деловите среди, дружества за лобиране, консултантски услуги и връзки с обществеността, ОГО и юристи, предоставящи услуги за представителство на интереси. Фокус групите събраха също експерти по темата в съответните области, като академичните среди, съответните национални органи, включително на местно равнище, както и международни организации и органи за определяне на стандарти. Проведоха се допълнителни срещи, включително на високо равнище, с ОГО и държавите членки.

Комисията анализира и становища и аналитични документи и проучвания, получени в контекста на изготвянето на предложението. Накрая, тя проведе и двустранни консултации със заинтересованите страни по тяхна собствена инициатива.

Като цяло участниците във фокус групите изразиха подкрепата си за инициатива, насочена към общи правила за прозрачност за дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави. Те подчертаха предизвикателствата, произтичащи от необходимостта да се спазват различни системи и правила в държавите членки, и подкрепиха хармонизирането на правилата на равнището на Съюза.

Освен това обществената консултация показа, че е налице общо съгласие между заинтересованите страни за необходимостта от действие от страна на Съюза за увеличаване на прозрачността по отношение на лобирането, дейностите за връзки с обществеността и всяка друга дейност, която, когато се извършва от името на трети държави, оказва значително влияние върху демократичната сфера.

По-специално огромното мнозинство от респондентите в обществената консултация заявиха, че дейностите за лобиране и връзки с обществеността от името на трети държави биха довели до висок риск от скрита намеса на трети държави в демократичното пространство на Съюза и открития дебат и биха създали възможност за корупция.

Гражданите на Съюза изразиха опасенията си във връзка с въздействието на външната намеса върху демокрациите на Съюза. Огромното мнозинство от тях поискаха по-голяма прозрачност по отношение на дейностите по представителство на интереси и координиран отговор на равнището на Съюза.

Комисията получи 29 отговора на допълнителните консултации със заинтересованите страни, проведени в периода август — септември 2023 г.: 11 отговора от ОГО, 15 отговора от държави членки и три отговора от организации, представляващи сектора за представителство на интереси.

В отговорите си на въпросника държавите членки изразиха широкото си съгласие, че обществото има основен интерес да бъде информирано за дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави. Пет държави членки изрично изразиха мнението, че е необходимо да се въведат хармонизирани мерки за повишаване на прозрачността на дейностите по представителство на интереси, целящи да повлияят на процесите на вземане на решения. Две държави членки изтъкнаха, че законодателното предложение следва да бъде структурирано при надлежно зачитане на основните права. Седем държави членки изразиха мнение, че на надзорните органи следва да бъде разрешено да искат конкретна информация от регистрирани субекти, при спазване на гаранции.

В отговорите си на въпросника девет ОГО изразиха мнението, че законодателната намеса следва да обхваща всички видове дейности по представителство на интереси и не трябва да бъде ограничена до тези, извършвани от името на трети държави. Тези ОГО посочиха необходимостта от предоставяне на ясно определение за понятието „представителство на интереси“. Осем ОГО поставиха акцент върху въпроса за избягване на стигматизацията, като обясняват, че регистрацията не следва да води до стигматизация, а до нормализиране на представителството на интереси, тъй като легитимността на представителството на интереси не зависи от това чий интерес се представлява, а от етичните стандарти, които се прилагат при извършване на дейности по представителство на интереси. Три ОГО посочиха конкретно необходимостта от осигуряване на гаранции, изисквани съгласно правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Четири ОГО призоваха за изключения от изискването за регистрация за по-малките субекти.

Всички представители на сектора, които отговориха на въпросника, подкрепят хармонизирането на равнището на Съюза на изискванията за регистрация и прозрачност. Двама представители на сектора препоръчаха на Комисията да вземе предвид всички форми на дейности по представителство на интереси, а не да хармонизира само тези, извършвани от името на трети държави. Всички представители на сектора изразиха съгласие, че никой конкретен субект не следва да се ползва от изключения във връзка с обхвата на изискванията за прозрачност, за да се избегнат рисковете от заобикаляне.

•Събиране и използване на експертни становища

Комисията използва широк набор от експертни становища при изготвянето на настоящото предложение.

Доказателствената база е получена от вътрешни и външни изследвания, обширни консултации и двустранни срещи със заинтересованите страни и е подкрепена от външно проучване.

Съответната работа в Европейския парламент (включително специалната комисия относно външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Съюза 36 ) и Съвета 37 представлява допълнителна информация за аналитичния процес от страна на Комисията.

В допълнение към обществената консултация Комисията участва по-специално в няколко срещи на фокус групи със съответните заинтересовани страни, като въпросите бяха специално формулирани за всяка категория.

Под внимание бяха взети и насоките от органи за определяне на международни стандарти, включително Съвета на Европа или Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) 38 . Те препоръчаха по-конкретно правно регламентиране на дейностите по лобиране в контекста на вземането на решения в публичния сектор, както и прозрачност и почтеност при лобирането и чуждестранното финансиране, като същевременно припомниха значението на зачитането на основните права.

Проучването в основата на инициативата включва преглед на литературата, потвърждаващ разпространението на външната намеса в демократичните процеси, която е широко разпространена и нараства с течение на времето.

•Оценка на въздействието

В съответствие с политиката си за „по-добро регулиране“ Комисията извърши оценка на въздействието за настоящото предложение 39 .

Комисията разгледа различни варианти на политиката за постигане на общите цели на предложението. Бяха оценени три варианта на политика с различна степен на регулаторен интензитет:

при първия вариант се разглежда незаконодателна намеса. Този вариант на политиката би се състоял в отправяне на препоръки към държавите членки за набор от мерки, които да се прилагат към дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави. Държавите членки ще бъдат насърчавани да предвидят подобни и пропорционални мерки за прозрачност, насочени към улесняване на отчетността и надзора и справяне с предизвикателствата пред демократичните процеси, свързани с подобни дейности. Ще бъде проведен подходящ мониторинг на изпълнението на препоръките. В доклад ще бъде представена оценка на последиците от препоръката и ще бъдат разгледани други мерки, включително евентуално бъдещо законодателство. Този вариант беше отхвърлен, тъй като намеса, основаваща се единствено на незаконодателни мерки, няма да предотврати появата на допълнителни пречки пред функционирането на вътрешния пазар на дейности по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави. Освен това при липсата на приложима в целия Съюз регистрация този вариант ще доведе до по-високи разходи за привеждане в съответствие. Този вариант на политиката ще остави и много широка свобода на преценка на национално равнище за прилагане на изискванията за прозрачност, и по-специално няма да гарантира прилагането на предоставените от предпочетения вариант гаранции.

Вторият разгледан — и в крайна сметка предпочетен — вариант е целенасочена законодателна намеса, съсредоточена върху прозрачността на дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави. При този сценарий със законодателния инструмент ще бъдат определени изискванията за прозрачност и отчетност, приложими по отношение на субектите, извършващи дейности по представителство на интереси от името на трети държави. При него от стопанските субекти ще се изисква да съхраняват ограничена документация и да предоставят по хармонизиран начин на създадените от държавите членки национални регистри ограничена информация за себе си, за извършваните от тях дейности и за субектите от трети държави, от чието име действат. Този вариант включва гаранции, насочени към гарантиране на пропорционално транспониране и прилагане и избягване на рисковете от стигматизация.

Третият разгледан вариант би се състоял в широка законодателна намеса, включително засилени изисквания за докладване, както и създаване на система за предварително разрешение или лицензиране, при която държавите членки могат да откажат издаването на лицензия по съображения, свързани с обществената сигурност. С такава система ще се създаде задължение за субектите, които извършват представителство на интереси от името на трети държави на вътрешния пазар, да получат лицензия, за да могат да предоставят такива услуги за трети държави. Преценено бе, че това вероятно ще породи проблеми, свързани с пропорционалността, и може да доведе до отрицателни последици за бизнеса, по-специално за засегнатите по-малки икономически субекти и нетърговски организации. Този вариант може да има непропорционално въздействие върху основните права, по-специално свободата на сдруженията и свободата на изразяване на мнение. Освен това е налице риск предварителното разрешение или лицензиране да бъде в ущърб на геополитическите интереси на Съюза: то ще създаде риск от ответни мерки от държави, които понастоящем участват в дейности за оказване на влияние в Съюза, ако техните дейности бъдат отказани. По същия начин, доколкото този вариант може да включва непропорционални ограничения на правото на свобода на сдруженията, репутацията на Съюза също може да бъде отрицателно повлияна.

Предпочетеният вариант на политиката отчита по подходящ начин регулаторните пропуски и различията между държавите членки, като същевременно гарантира пълно съответствие с принципите на пропорционалност и субсидиарност. Този подход се оказва и най-полезният от гледна точка на въздействието.

Първо, очаква се икономическите въздействия да бъдат много ограничени, с малко разходи за привеждане в съответствие с необходимите изисквания за водене на документация и за регистрация (съгласувани, доколкото е възможно, със съществуващите бизнес процеси) и ограничен брой засегнати субекти на вътрешния пазар, оценени приблизително на между 712 и 1068 според различните сценарии, както и ограничени разходи за прилагане за националните администрации. Публичните регистри, които трябва да бъдат създадени от държавите членки, ще бъдат подпомагани от публично достъпни ИТ инструменти в съответствие със съобщението „Цифров компас до 2030 г.“ и необходимостта от насърчаване на „цифрово по подразбиране“ създаване на политики в законодателството на Съюза. Очаква се направените разходи да бъдат компенсирани чрез намаляване и избягване на разпокъсаността в рамките на вътрешния пазар.

Второ, като се вземат предвид адаптираните към конкретните нужди изисквания и важните гаранции, включени в предложението, се очаква социалните последици от настоящото предложение да бъдат положителни, тъй като с инициативата ще се повишат прозрачността и отчетността на съответните участници на пазара и ще се подобри познаването на мащаба, тенденциите и участниците в дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави. Очаква се също, че с инициативата ще се засилят обществената увереност и общественото доверие във вземането на решения и естеството на регулираните услуги, като по този начин ще се допринесе за постигането на цел за устойчиво развитие № 16 „Насърчаване на мирни и приобщаващи общества за устойчиво развитие, осигуряване на достъп до правосъдие за всички и изграждане на ефективни, отговорни и приобщаващи институции на всички равнища“.

Конкретните възможности за обхвата на намесата бяха отхвърлени от самото начало. Обхващането само на дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на определени трети държави, беше отхвърлено поради оперативните трудности, свързани с установяването и договарянето на съответните диференциращи критерии, и повишения риск от стигматизация на субектите, извършващи представителство на интереси от името на тези държави. Отхвърлено беше обхващането на дейностите по представителство на интереси, целящи да повлияят на вземането на решения в Съюза, извършвани от името на който и да е субект, тъй като няма да бъде достатъчно целенасочено от гледна точка на преследваната цел на инициативата (прозрачност на скритото влияние от страна на администрации на трети държави) и ще бъде непропорционално.

На последно място, не се очаква инициативата да окаже въздействие върху околната среда и следователно тя ще зачита принципа за ненанасяне на значителни вреди и е в съответствие с целта за неутралност по отношение на климата, нейните междинни цели и целите за адаптация, определени в Европейския закон за климата.

На 17 ноември 2023 г. Комитетът за регулаторен контрол издаде положително становище с резерви относно проекта на оценката на въздействието 40 . Коментарите в него бяха съсредоточени върху текстовото описание в основата на инициативата, както и върху представянето на вариантите на политиката и тяхното въздействие (с акцент върху предложената структура на управление и ролята на Комисията в нея). Обяснение за това как коментарите са изпълнени е включено в оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение.

•Основни права

Мерките са разработени при пълно зачитане на основните права и свободи, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, правото на глас, правото на добра администрация и правото на свобода на стопанска инициатива.

Основните права и свободи могат да бъдат ограничавани само когато това е обосновано от преследването на законен обществен интерес, при условие че ограничаването е пропорционално на преследваната цел. Гарантирането на прозрачност, справедливост, безпристрастност и демократична отчетност в контекста на вземането на решения в публичния сектор и публичната администрация, както и предотвратяването на неоправдана скрита намеса в такова вземане на решения и администрация са първостепенни съображения от обществен интерес.

С предложението се налагат малко на брой ограничения на следните основни права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“): правото на личен живот (член 7), правото на защита на личните данни (член 8), свободата на сдруженията (член 12), свободата на изкуствата и науките (член 13), свободата на изразяване на мнение и свободата на информация (член 11) и свободата на стопанската инициатива (член 16).

При все че тези права не са абсолютни и могат да бъдат въведени ограничения, всяко ограничение трябва да отговаря на изискванията, посочени в член 52, параграф 1 от Хартата, включително да бъде ограничено до това, което е необходимо, и да зачита принципа на пропорционалност.

Право на личен живот и право на защита на личните данни

С предложението се налагат малко на брой ограничения на правото на личен живот (гарантирано едновременно от член 7 от Хартата и член 8 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и правото на защита на личните данни (член 8 от Хартата), доколко с него субектите се задължават да съхраняват и предоставят определена информация на националните органи и се предвиждат обмен на тази информация между компетентните национални органи, както и публичен достъп до част от тази информация.

Както отбелязва Съдът на Европейския съюз, разпоредби, които налагат или допускат съобщаването на лични данни, като например името, местопребиваването или финансовите средства на физически лица, на публичен орган, трябва да се квалифицират като намеса в личния живот на тези лица, а следователно и като ограничение на правото, гарантирано с член 7 от Хартата, без да се засяга възможността тези разпоредби да бъдат обосновани. Същото важи и за разпоредбите, които предвиждат публично огласяване на такива данни 41 . Освен това Съдът приема, че предоставянето на лични данни на публично разположение по начин, при който достъп до тези данни се предоставя на потенциално неограничен брой лица, представлява сериозна намеса в залегналите в членове 7 и 8 от Хартата 42 основни права. В същото време, както беше потвърдено от Съда, основните права, залегнали в членове 7 и 8 от Хартата, не са абсолютни права и трябва да се разглеждат във връзка с тяхната функция в обществото. Тези права могат да бъдат ограничени, ако такова ограничение е предвидено по закон, то зачита същността на тези права и ако е строго необходимо и пропорционално по отношение на целта от общ интерес, призната от Европейския съюз. В този смисъл съгласно член 8, параграф 2 от Хартата се изисква личните данни да трябва да бъдат обработвани за точно определени цели и въз основа на съгласие или по силата на друг предвиден от закона законен интерес 43 .

Като осигурява достъп на гражданите до информация за субектите, осъществяващи дейност на вътрешния пазар, които извършват дейности по представителство на интереси от името на трети държави, както и за субектите от трети държави, които те представляват, предложението цели да се гарантира, че гражданите, публичните длъжностни лица и заинтересованите страни, като журналистите и ОГО, могат да упражняват демократичен контрол върху публичната администрация и вземането на решения в публичния сектор с цел да се гарантира, че това се прави справедливо, безпристрастно и прозрачно, по-специално като могат да получат информация за субектите, които имат достъп до лицата, отговорни за вземането на решения, като длъжностните лица и избраните представители. Лицата, отговорни за вземането на решения, имат също така специален интерес по отношение на това да могат да получават информация за субектите, които се опитват да им влияят. В качеството си на гласоподаватели гражданите сами по себе си са също важни лица, отговорни за вземането на решения, и също могат да бъдат обект на определени услуги за представителство на интереси.

С предложението се цели повишаване на почтеността и общественото доверие в демократичните институции на Съюза и държавите членки чрез осигуряване на прозрачност на дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави, и чрез подобряване на наличната информация и осведомеността на обществото за мащаба, тенденциите и участниците в дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави 44 . Съдът признава, че целта за увеличаване на прозрачността е първостепенно съображение от обществен интерес 45 . Следователно преследваната с настоящото предложение цел представлява цел от общ интерес, която може да оправдае намеса в залегналите в членове 7 и 8 от Хартата основни права.

Публичният достъп до информация за представителството на интереси, извършвано от името на трети държави, е подходящ, тъй като може да допринесе за постигането на преследваната цел от общ интерес, тъй като публичният характер на този достъп и произтичащата от него по-голяма прозрачност допринасят за създаването на среда на демократичен контрол и отчетност.

С предложението се гарантира и че намесата в залегналите в членове 7 и 8 от Хартата основни права, произтичаща от публичния достъп до информация за представителството на интереси, извършвано от името на трети държави, е пропорционална и ограничена до това, което е строго необходимо. Първо, наборът от данни, които трябва да бъдат предоставени на обществеността, е ограничен, ясно и изчерпателно определен и напълно хармонизиран в целия Съюз. Освен това личните данни, които са публично достъпни, са ограничени до необходимия минимум, за да могат гражданите да бъдат информирани за субекта, извършващ представителство на интереси, и дейността, извършвана от името на трети държави. Информацията, която е от значение само за засегнатите лица, отговорни за вземането на решения, и компетентните национални органи, които упражняват надзор и наблюдават спазването на предложението, няма да бъде публично достъпна с цел да се осигури защита срещу рисковете от злоупотреба с предоставената информация.

Второ, като допълнителна гаранция за избягване на непропорционални неблагоприятни последици в индивидуални случаи е възможна дерогация от принципа, че обществеността следва да има достъп до информация за представителството на интереси, извършвано от името на трети държави. В предложението се предвижда, че регистрираните субекти могат да поискат цялата или част от предоставената информация да не бъде публично достъпна, когато има по-висши интереси, които оправдават непубликуването.

С оглед на горепосоченото трябва да се заключи, че ограниченията по отношение на правото на личен живот и правото на защита на личните данни, предвидени в предложението, зачитат същността на тези права, действително отговарят на признат от Съюза общ интерес и са пропорционални и ограничени до необходимия минимум.

Свобода на сдруженията

Основното право на свобода на сдруженията се гарантира едновременно от член 12 от Хартата и член 11 от ЕКПЧ по отношение на всички сдружения, включително ОГО, заинтересованите групи, синдикалните организации и политическите партии. Свободата на сдруженията представлява един от основните стълбове на едно демократично и плуралистично общество, тъй като позволява на гражданите да обединяват действията си в области от взаимен интерес и да допринасят за доброто функциониране на обществения живот 46 .

Сдруженията трябва да могат да извършват своята дейност и да работят без неоправдана намеса. Съдът счита, че законодателства, които значително затрудняват дейността или функционирането на сдружения чрез установяването на по-строги изисквания за регистрирането им, чрез ограничаването на възможностите им да получават финансови средства, чрез налагането им на задължения за деклариране и оповестяване, които могат да им създадат негативен образ, или чрез излагането им на риск от санкции, и по-специално прекратяване, трябва да се класифицират като ограничаване на свободата на сдруженията 47 .

Венецианската комисия на Съвета на Европа счита, че пълната забрана за чуждестранно финансиране или изискването на предварително разрешение от органите за получаване или използване на такива средства не е оправдано 48 .

С предложението не се забранява чуждестранното финансиране и не се поставя отрицателен етикет на дейностите на ОГО, нито се създава система за лицензиране или предварително разрешение, изискваща ОГО или други сдружения да подават заявления на равнището на Съюза за лицензия за извършване на дейности по представителство на интереси от името на субект от трета държава.

Предложението е ограничено до предоставянето на общи стандарти за прозрачност и отчетност по отношение на дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на субекти от трети държави и целящи да повлияят на процесите на вземане на решения в Съюза.

Въпреки че налага задължения за прозрачност, за които може да се счита, че имат ограничено въздействие върху ефективното упражняване на правото на свобода на сдруженията, доколкото съответните организации ще трябва да спазват задълженията за регистрация и докладване и да плащат свързаните с това разходи, предложението не засяга същността на това право.

Общите стандарти за прозрачност и отчетност следва да укрепват демокрацията, като повишават доверието в публичните процеси на вземане на решения и в институциите чрез осигуряване на прозрачност на дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави, и чрез подобряване на наличната информация и осведомеността на обществото за мащаба, тенденциите и участниците в дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави. Съдът признава, че целта за увеличаване на прозрачността е първостепенно съображение от обществен интерес 49 . Венецианската комисия на Съвета на Европа посочва, че „дейностите по лобиране попадат (…) между дейностите на политическите партии и обичайните дейности на НПО. (…). Обществеността има ясен интерес да познава участниците в лобирането, които имат достъп до процеса на вземане на правителствени решения с цел влияние, включително техните вътрешни или чуждестранни финансови източници“ 50 .

Предложението отговаря на цел от общ интерес с оглед на принципите на откритост и прозрачност, които трябва да ръководят демократичния живот на Съюза в съответствие с член 1, втора алинея и член 10, параграф 3 от ДЕС и в съответствие с демократични ценности, споделяни от Съюза и неговите държави членки съгласно член 2 от ДЕС.

Специални гаранции

Освен това, що се отнася до пропорционалността на ограничението, предложението е ограничено до това, което е необходимо за постигането на тази цел, и са въведени специални гаранции. То не се прилага без разграничение по отношение на всеки субект, получаващ финансова подкрепа от чужбина. Първо, предложението е насочено към специфични дейности по представителство на интереси, извършвани за трети държави, и не обхваща финансирането, предоставено от субект от трета държава (като структурни безвъзмездни средства, дарение и т.н.), което не е свързано с тези дейности по представителство на интереси 51 . Второ, то обхваща само представителството на интереси за конкретни участници от трета държава: правителства на трети държави и субекти, чиято дейност може да бъде отнесена към тях. Като се съсредоточава върху конкретен вид дейности, извършвани от името на конкретен вид участници, предложението е насочено само към дейностите, които действително е възможно да окажат значително влияние върху обществения живот и открития дебат, като налагането на изисквания за прозрачност по отношение на тях може да бъде оправдано от посочения по-висш обществен интерес.

Предложението е внимателно оформено с цел да се избегне стигматизирането на ОГО или на други сдружения с нестопанска цел. С него се регулира специфичен вид дейност — представителството на интереси, извършвано на вътрешния пазар от името на правителства на трети държави — независимо от естеството на субекта, извършващ тази дейност. Изискванията за прозрачност се прилагат в еднаква степен за всяка организация.

Освен това в предложението се съдържат солидни гаранции с цел допълнително ограничаване на възможността за стигматизация. Първо, националните публични регистри ще трябва да бъдат представени по неутрален и основан на факти начин и по начин, който не води до стигматизиране на субектите, включени в националния регистър. Второ, държавите членки ще трябва да гарантират, че при извършване на своите дейности националните органи гарантират, че сама по себе си регистрацията на даден субект не води до отрицателни последици. Трето, като налага пълното хармонизиране на тези изисквания за прозрачност, предложението предотвратява тяхното прекомерно регулиране и гарантира, че регистрираните субекти не могат да бъдат задължени да се представят публично въз основа на условия, които ще доведат до тяхното стигматизиране 52 . Накрая, регистрираните субекти ще могат да поискат цялата или част от предоставената информацията да не бъде публично достъпна, когато има по-висши интереси, които оправдават непубликуването.

Освен това изискванията са пропорционални и са ограничени единствено до изисквания за водене на документация и за регистрация. Държавите членки ще бъдат задължени да транспонират и контролират изпълнението на тези изисквания по начин, който е пропорционален и не създава прекомерна тежест за съответните субекти.

·Що се отнася до воденето на документация, от съответните субекти ще се изисква да съхраняват за ограничен период от време информация за самоличността на субекта от трета държава, от чието име се извършва дейността, описание на целта на дейността по представителство на интереси, договори и основен обмен на информация със субекта от трета държава, доколкото те са от съществено значение за разбирането на естеството и целта на извършваното представителство на интереси, както и информация или материали, съставляващи основни компоненти на дейността по представителство на интереси.

·Що се отнася до регистрацията, от съответните субекти ще се изисква да предоставят само ограничена информация за себе си, извършваните дейности и субектите от трети държави, за които извършват дейностите. Регистрацията ще включва приблизителен размер 53 на получените годишни суми, покриващи всички задачи, извършвани с цел оказване на влияние върху разработването, формулирането или прилагането на същото предложение, политика или инициатива. Редовно ще трябва да се актуализира само информацията, необходима за прилагането и упражняването на надзор на директивата. Друга информация ще трябва да се актуализира само годишно.

·Освен в случаите, когато е необходимо да се провери неспазването на изискванията за регистрация, от регистрираните субекти може да бъде поискано да споделят своите документи с надзорния орган само когато въз основа на обективни фактори е особено вероятно те да окажат значително влияние върху обществеността живот и открития дебат.

Накрая, предложението съдържа всеобхватна система от гаранции. Надзорът ще бъде поверен на независими надзорни органи с ясно определени правомощия, чиито искания за допълнителна информация ще трябва да бъдат мотивирани и да подлежат на ефективно средство за правна защита. Санкциите ще бъдат разработени така, че да се избегне възпиращият ефект върху засегнатите субекти и да бъдат предмет на подходящи гаранции, включително правото на ефективен съдебен контрол. Те ще бъдат напълно хармонизирани и ограничени до административни глоби под определен таван въз основа на икономическия капацитет на субекта. По този начин с предложението ще се гарантира, че ОГО и другите сдружения с нестопанска цел няма да бъдат изложени на заплаха от наказателни санкции или прекратяване. Освен това санкции ще се налагат само след предварително ранно предупреждение, освен когато това нарушение представлява нарушение на забраната за заобикаляне.

От горепосочените елементи следва, че въпреки че с предложението могат да се наложат малко на брой ограничения на свободата на сдруженията, тези ограничения ще преследват легитимната цел за подобряване на прозрачността на дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на субекти от трети държави, и ще бъдат строго ограничени до мерките, които са необходими за постигането на тази цел.

Свобода на изкуствата и науките

Свободата на изкуствата и науките се гарантира съгласно член 13 от Хартата. Тя осигурява защита на свободата на научните изследвания, включително академичната свобода. С нея се гарантира свободата на академичния състав и на студентите да се занимават с научни изследвания, преподаване, учене и общуване в обществото и с него без външна намеса и без страх от репресии. Свободата на научните изследвания обхваща правото да се определят свободно научноизследователски въпроси, да се избират и развиват теории, да се събират емпирични материали и да се използват академични научноизследователски методи, да се поставят под съмнение общоприетите познания и да се предлагат нови идеи. Тя включва правото да се споделят, разпространяват и публикуват получените резултати, включително чрез обучение и преподаване. Тя е свободата на научните изследователи да изразяват мнението си, без да бъдат поставяни в неравностойно положение от институцията или системата, в която работят, или поради държавна или институционална цензура. Тя е и свободата на сдружаване в професионални или представителни академични организации 54 . С настоящото предложение не се регулира свободата за определяне на научноизследователски въпроси, нито правото на разпространение и публикуване на резултатите. В предложението не се съдържа каквато и да е забрана за международно сътрудничество, включително в областта на дейностите по преподаване, научни изследвания и образование. То не засяга институционалната автономност на институциите за висше образование в Съюза за вземане на независими решения относно вътрешното им управление, включително по финансови въпроси, въпроси, свързани с персонала (способност за независимо набиране на персонал) и академични въпроси.

Следователно нито една от предложените мерки няма да засегне същността на правото.

Свобода на изразяване на мнение и свобода на информация

Що се отнася до свободата на изразяване на мнение и свободата на информация (член 11 от Хартата и член 10 от ЕКПЧ), предложението ще допринесе положително за правото на лицата да получават и разпространяват информация и идеи без намесата на публичен орган. Гражданите ще получат справедлив достъп до информация за дейностите по представителство на интереси, извършвани за трети държави, засягащи вземането на решения в публичния сектор, с цел да се подпомогне разбирането им за тези дейности, да се укрепи доверието им в почтеността на публичните процеси на вземане на решения и да се възпре манипулативната външна намеса — въз основа на гаранции за правата на защита на личните данни на физическите лица, предоставящи информация на националните регистри, както и в специфични ситуации, когато регистрираните организации имат по-висш интерес, който оправдава непубликуването на информация по изключение. В това отношение законодателните мерки в предложението ще подобрят прозрачността и отчетността на субектите, които извършват дейности по представителство на интереси от името на трети държави, и познаването на мащаба, тенденциите и участниците в тези дейности. Основното право на получаване на информация ще бъде утвърдено, тъй като гражданите ще получат полезна информация, за да упражняват своите демократични права и да държат отговорни своите публични длъжностни лица.

С предложените мерки няма да се регулира съдържанието или предметът на обхванатите дейности по представителство на интереси. С тях не се изисква прозрачност по отношение на финансирането на оперативните разходи, които не са свързани с дейност по представителство на интереси, като структурни безвъзмездни средства или дарения.

Предоставянето на мерки за прозрачност може да има възпиращ ефект върху решението за извършване на обхванатите дейности по представителство на интереси и може да ограничи свободата на изразяване на мнение на субектите, чиито действия могат да бъдат приписани на правителството на трета държава (като частен субект, контролиран от трета държава). Както е обяснено за правото на личен живот, правото на защита на личните данни и свободата на сдруженията, тези мерки преследват цел от общ интерес, която може да оправдае намесата в тази свобода. Както бе отбелязано, осигурени са гаранции с цел да се гарантира, че намесата е пропорционална и необходима във всички случаи.

Свобода на стопанската инициатива

В член 16 от Хартата се признава свободата на стопанската инициатива в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики. Хармонизираните изисквания ще улеснят трансграничното предоставяне на услуги от субекти, извършващи дейности по представителство на интереси от името на трети държави — и ще намалят пречките пред тази дейност — което ще подпомогне тези субекти при упражняването на тяхната свобода на стопанската инициатива.

Поради текста на член 16 от Хартата свободата на стопанската инициатива се различава от другите основни свободи, посочени в дял II от Хартата, като свободата на сдруженията, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация и свободата на изкуствата и науките, и може да бъде предмет на по-многобройни видове намеса на публичните органи с цел ограничаване — в обществен интерес — на упражняването на стопанска дейност 55 .

С предложението се налагат малко на брой ограничения на стопанските дейности, доколкото с него субектите се задължават да спазват определени изисквания при извършването на представителство на интереси от името на трети държави. Мерките за прозрачност за дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави, са мерки, които преследват цел от общ интерес, която може да оправдае намесата в тази свобода.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Настоящото предложение има отражение върху бюджета от гледна точка на разходите и административната тежест за Комисията във връзка с две категории разходи. Периодичните разходи за персонал в рамките на Комисията по принцип ще бъдат покрити по функция „Административни разходи“, докато разходите за необходимото разширяване на системата IMI ще бъдат покрити от програмата „Граждани, равенство, права и ценности“.

Финансовото и бюджетното отражение са обяснени подробно в приложената към настоящото предложение законодателна финансова обосновка.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизъм за мониторинг, оценка и докладване

Комисията ще оцени изпълнението на инициативата най-късно една година след срока за транспониране на директивата. Най-късно четири години след срока за транспониране Комисията ще оцени директивата, включително нейната ефективност и пропорционалност. При тази оценка ще бъде проучена по-специално необходимостта от промени на обхвата на инициативата.

•Обяснителни документи

За да се гарантира правилното прилагане на настоящата директива, са необходими обяснителни документи под формата на таблици на съответствието.

•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

В глава I се определят общите разпоредби, включително предметът и целта на директивата (член 1), определенията на използваните основни понятия (член 2), обхватът на директивата (член 3) и степента на хармонизиране (член 4).

В глава II се съдържат разпоредбите относно задълженията за прозрачност и регистрация, приложими по отношение на дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на субекти от трети държави. По-специално в нея се предвиждат възможност за установяване на субектите от трети държави, от чието име се извършва услуга за представителство на интереси (член 5), разпоредба относно възлагането на договор за подизпълнение (член 6), задължение за водене на съответната документация (член 7) и задължението за субектите, които не са установени в Съюза, да назначават законен представител (член 8).

Освен това в тази глава се предвиждат също така създаването и поддържането на националните регистри, които ще бъдат използвани за регистрации съгласно директивата (член 9). С член 10 се определят правилата за регистрацията, включително информацията, която трябва да бъде предоставена (подробният списък е включен в приложение I). С член 11 се определя процедурата след регистрацията. В този контекст на регистрираните субекти трябва да бъде предоставян уникален европейски номер на представителство на интереси (EIRN) (чийто формат е определен в приложение II), а компетентните органи в другите съответни държави членки трябва да бъдат уведомявани за регистрацията. С член 12 се определя кои части от предоставената от регистрираните субекти информация трябва да бъдат публично достъпни (размерите на диапазона за публикуването на годишните суми са включени в приложение III), както и механизъм, с който на регистрираните субекти се предоставя възможност да поискат цялата или част от предоставената информация да не бъде публично достъпна, когато съществуват по-висши законни интереси, възпрепятстващи публикуването. С член 13 се определя годишното публикуване на данните от държавите членки и от Комисията. С член 14 се определя задължението регистрираните субекти, както и техните подизпълнители, да предоставят своя EIRN, когато осъществяват пряк контакт с публични длъжностни лица.

В глава III се определят правилата за надзора и прилагането. С член 15 се предоставя информация относно компетентните национални органи за целите на директивата и критериите за независимост на надзорния орган. В член 16 се определят условията за искания за информация от страна на надзорните органи и съпътстващите гаранции, включително приложимите прагове. В член 17 се определят правилата за трансграничното сътрудничество, а в член 18 се определят правилата за трансграничните искания за информация между надзорните органи. С член 19 се създава консултативна група от представители на надзорните органи, които подпомагат Комисията при определени задачи.

В тази глава се съдържа и забрана за дейностите, предназначени за заобикаляне на задълженията, предвидени в директивата (член 20), и с нея държавите членки се задължават да гарантират прилагането на Директива (ЕС) 2019/1937 56 по отношение на подаването на сигнали за нарушения на директивата и защитата на лицата, подаващи сигнали за такива нарушения (член 21). Накрая, в тази глава се предвижда държавите членки да определят правила относно санкциите за нарушения на националните разпоредби, приети с цел транспониране на някои разпоредби на директивата (член 22).

В глава IV се съдържат заключителните разпоредби, като правила за приемането на делегирани актове (член 23), измененията на Директива (ЕС) 2019/1937 във връзка със списъка на областите, обхванати от защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности (член 24), и клаузата за докладване и преглед (член 25). Накрая, останалите разпоредби в тази глава се отнасят до транспонирането на директивата (член 26) и нейното влизане в сила (член 27).

2023/0463 (COD)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за установяване на хармонизирани изисквания във вътрешния пазар относно прозрачността на представителството на интереси, извършвано от името на трети държави, и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 57 ,

като взеха предвид становището на Комитета на регионите 58 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Представителството на интереси в Съюза е разрастваща се и във все по-голяма степен трансгранична дейност. Когато се извършват с необходимото равнище на прозрачност, тези дейности предоставят възможност за споделяне на опит и възгледи относно проблеми и решения, като на лицата, отговорни за вземането на решения в публичния сектор, се оказва подкрепа при разбирането на вариантите и компромисите при различните подходи.

(2)Представителството на интереси се извършва не само от името на местни заинтересовани страни, но все по-често и от името на трети държави. Идеите от трети държави могат да имат положителен принос за открития дебат и са желана част от взаимодействието в международен план. Невинаги обаче за публичните длъжностни лица или за лицата е лесно да разпознаят участието на трети държави в дейностите по представителство на интереси в контекста на своя процес на вземане на решения или да разберат мащаба, тенденциите и участниците, които стоят зад тези дейности. Под трети държави следва да се разбират държави, които не са членки на Съюза или на Европейското икономическо пространство.

(3)Доколкото представителството на интереси, включително представителството на интереси за трети държави, обикновено се предоставя срещу възнаграждение, то представлява услуга по смисъла на член 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Пазарът на представителство на интереси включва и дейностите по представителство на интереси, извършвани от самите субекти от трети държави по начин, който е сравним с услуги, и те са свързани със или заместват икономически дейности. Тези дейности следва да се третират по същия начин, както услугите за представителство на интереси.

(4)Някои държави членки са приели конкретни мерки, изискващи прозрачност на дейностите по представителство на интереси, често в рамките на регистри за прозрачност, свързани с публичен орган. Тези национални мерки често включват задължението за субектите, извършващи дейности по представителство на интереси, да регистрират себе си или своите дейности или да получават и съхраняват конкретна информация, например относно своите клиенти и услугите, които предоставят.

(5)Мерките на държавите членки, с които се регулира прозрачността на дейностите по представителство на интереси, са много различни, по-специално що се отнася до изискванията за водене на документация и за регистрация, които се прилагат по отношение на субектите, извършващи представителство на интереси. Някои държави членки са създали задължителни регистри, предназначени по-специално да осигуряват прозрачност. Други са създали доброволни регистри, а някои държави членки нямат регистри за представителството на интереси. Значителни разлики се наблюдават и по отношение на детайлността на предоставяната за целите на прозрачността информация, включително вида на изискваната информация, например относно представляваните интереси или относно клиента. В някои държави членки информацията относно представителството на интереси трябва да се актуализира редовно, докато в други информацията трябва да се актуализира при всяка промяна в обхвата на извършваната дейност по представителство на интереси.

(6)Такива различия създават нееднакви условия на конкуренция и увеличават разходите за привеждане в съответствие за субектите, желаещи да предоставят дейности по представителство на интереси в повече от една държава членка, което може да възпрепятства разработването и предоставянето на нови дейности по представителство на интереси на вътрешния пазар. Третите държави вероятно ще търсят представителство на интереси в повече от една държава членка с цел да осигурят като цяло положителна политика в своя полза в целия Съюз. Такива условия оказват отрицателно въздействие върху стопанските субекти и представляват пречки пред предоставянето на трансгранично представителство на интереси в рамките на вътрешния пазар. Тези нееднакви условия на конкуренция водят и до насочването на трансграничните дейности по представителство на интереси от държавите членки с по-висока степен на регулиране към такива с по-ниска степен на регулиране или към такива, в които правоприлагането е ограничено. Подобен регулаторен арбитраж представлява възможност и за участниците от трети държави, които се стремят да избегнат изискванията за прозрачност.

(7)В контекста на повишаването на осведомеността относно опитите от страна на някои трети държави да влияят на демократичните процеси в Съюза някои държави членки е вероятно да разработят нови правила за гарантиране на прозрачността на чуждестранното влияние, упражнявано чрез представителство на интереси. Поради това е вероятно да се увеличат пречките пред предоставянето на такива услуги в повече от една държава членка, породени от разпокъсаността на вътрешния пазар на дейности по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави.

(8)Съществуващите национални различия при мерките, с които се регулира прозрачността на представителството на интереси, засягащи най-вече представителството на интереси, извършвано от името на трети държави, и настоящият контекст на повишена осведоменост за рисковете от външна намеса в демократичните процеси открояват необходимостта от действия на равнището на Съюза за регулиране на предоставянето на услуги за представителство на интереси и участие в дейности по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави в целия Съюз, като същевременно се гарантира високо равнище на прозрачност на тези дейности.

(9)За да се избегне ситуация, в която държавите членки се стремят да намерят едностранно отговор на своите опасения относно прозрачността на чуждестранното влияние, упражнявано чрез представителство на интереси, и за да се предотврати появата на допълнителни пречки пред предоставянето на трансгранични дейности по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави, произтичащи от различното и непоследователно развитие на националните законодателства, е необходимо да се предвидят хармонизирани мерки на равнището на Съюза.

(10)Като предвижда хармонизирани изисквания за прозрачност, приложими за целия вътрешен пазар, настоящата директива цели създаването на съгласувана и систематична рамка за гарантиране на прозрачност по отношение на дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави с цел оказване на влияние върху разработването, формулирането или прилагането на политики или законодателство или върху публичните процеси на вземане на решения в Съюза.

(11)Осигуряването на общи стандарти за прозрачност и отчетност и общи стандарти за докладване също подпомага демократичната отчетност и по-доброто общо познаване на дейностите по представителство на интереси, извършвани с цел оказване на влияние върху разработването, формулирането или прилагането на политики или законодателство или върху публичните процеси на вземане на решения в Съюза, като се отговаря на необходимостта от надеждни и последователни данни. Необходимостта да се гарантира прозрачност на дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави, е легитимна обществена цел с оглед на принципите на откритост и прозрачност, които трябва да са ръководни за демократичния живот на Съюза в съответствие с член 1, втора алинея и член 10, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), в съответствие с ценностите, споделяни от Съюза и неговите държави членки съгласно член 2 от ДЕС, като се подкрепя и упражняването на свързаните с гражданството права.

(12)Скритите дейности по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави, могат да повлияят на разработването, формулирането или прилагането на вътрешните и външните политики на Съюза, включително във връзка с неговите икономически интереси и интереси в областта на сигурността. Това засяга по-общо демокрацията, която е обща ценност на Съюза и чието гарантиране е от основно значение за Съюза и неговите държави членки. Предвиждането на хармонизирано равнище на прозрачност в целия Съюз за тези дейности следва да допринесе за повишаването на общественото доверие в процесите на вземане на решения на Съюза и на държавите членки.

(13)Въпреки че в някои трети държави съществуват правила за откритост и прозрачност на дейностите по представителство на интереси, тези правила не обхващат дейностите, целящи да повлияят на разработването, формулирането или прилагането на политики или законодателство или на публичните процеси на вземане на решения в Съюза. Поради това тези правила не са подходящи за гарантиране на прозрачността на представителството на интереси, целящо да повлияе на вземането на решения в Съюза.

(14)Предвидените в настоящата директива мерки са пропорционални и ограничени до това, което е необходимо за гарантиране на прозрачността на конкретен набор от дейности, а именно дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави. С тях се налагат изисквания, свързани с тези дейности, но не се налагат изисквания по отношение на субектите единствено поради това че получават финансиране от чужбина. Настоящата директива е съсредоточена върху повишаването на прозрачността в случаите, когато субекти извършват дейности по представителство на интереси от името на трети държави на вътрешния пазар. По-специално с настоящата директива се налагат задължения с цел да се гарантира, че публично достъпните данни се представят по основан на факти и неутрален начин, и да се гарантира, че компетентните национални органи действат по начин, който не води до неблагоприятни последици, като например стигматизация, произтичащи от факта, че даден субект се е регистрирал в съответствие с разпоредбите на настоящата директива. В нея се предвижда всеобхватна система от гаранции, включително ефективен съдебен контрол с цел гарантиране на пропорционалността на хармонизираните мерки. Предвидените в настоящата директива мерки са в пълно съответствие с основните права и спазват принципите, признати по-специално в Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“), включително свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, свободата на събранията и сдруженията, свободата на научните изследвания, включително академичната свобода, правото на защита на личните данни, правото на ефективни правни средства за защита и свободата на стопанската инициатива. Като постигат общо равнище на прозрачност по отношение на представителството на интереси, извършвано от името на трета държава, предвидените в настоящата директива мерки укрепват демократичните права на гражданите, посочени в Хартата.

(15)Хармонизираните изисквания за прозрачност на настоящата директива не следва да засягат националните правила относно дейностите по представителство на интереси за субекти, различни от субектите от трети държави, нито следва да засягат съдържанието по същество на тези дейности, нито материалноправните норми, приложими по отношение на публичните длъжностни лица, когато те взаимодействат със субекти, извършващи дейности по представителство на интереси. Те не следва да засягат установените в националното право или в правото на Съюза правила, приложими по отношение на престъпните дейности и тяхното разкриване, разследване, осъществяване на надзор върху наказателното преследване и налагане на санкции, като например тези, свързани с корупцията.

(16)С цел да се хармонизират изискванията за прозрачност е необходимо да се предвиди общо определение за представителството на интереси. За да се гарантира правилното прилагане на хармонизираните изисквания за прозрачност, понятието „дейности по представителство на интереси“ следва да има широко значение. То следва да обхваща дейностите, извършвани с цел оказване на влияние върху разработването, формулирането или прилагането на политики или законодателство или върху публичните процеси на вземане на решения, включително чрез въздействие върху общественото мнение, в Съюза и неговите държави членки, в това число на регионално и местно равнище.

(17)Следва да съществува ясна и съществена връзка между дейността и вероятността тя да повлияе върху разработването, формулирането или прилагането на политики или законодателство или върху публичните процеси на вземане на решения в Съюза. За да се определи наличието на такава връзка, следва да се вземат предвид всички съответни фактори, като съдържанието на дейността, контекстът, в който тя се извършва, нейната цел, средствата, с които се извършва, или това дали дейността е част от систематична или постоянна кампания. Обхванатите дейности не следва да бъдат ограничени до дейностите, имащи за цел насърчаване на промяна в дадена политика, законодателство или публичен процес на вземане на решения, а следва да обхващат и дейностите, целящи запазване на сегашното положение.

(18)Представителството на интереси може по-специално да се извършва чрез дейности като организиране на или участие в срещи, конференции или събития, допринасяне за или участие в консултации, парламентарни изслушвания или други подобни инициативи, организиране на комуникационни или рекламни кампании, включително чрез медии, платформи, използване на инфлуенсъри в социалните медии, мрежи и инициативи на местно равнище, изготвяне на документи за политики и изразяване на позиция, законодателни изменения, обществени допитвания и проучвания, отворени писма и други комуникационни или информационни материали.

(19)Представителството на интереси може също да обхваща дейностите, извършвани от името на субект от трета държава в контекста на научните изследвания и образованието, като например разпространението от аналитични центрове на документи, с които се отправят препоръки или се подкрепя приемането на конкретна обществена политика. В съответствие със залегналия в член 13 от Хартата принцип на академичната свобода и свободата на научните изследвания представителството на интереси не следва да обхваща научните изследвания, извършвани от изследователи по предмет по техен избор, разпространението на резултатите от тези научни изследвания или учебни и образователни дейности, осъществявани в съответствие с принципа на академичната свобода и институционалната автономност, освен когато ясната цел на тези дейности е да окажат влияние върху разработването, формулирането или прилагането на политики или законодателство или на публичните процеси на вземане не решения в Съюза и те се извършват от името на субект от трета държава. Когато случаят не е такъв, извършването на такива дейности не следва да води до изисквания за регистрация съгласно настоящата директива.

(20)От обхвата на настоящата директива следва да бъдат изключени дейностите, извършвани от длъжностни лица от правителствата на трети държави, които са свързани с упражняването на официални правомощия, включително дейностите, свързани с упражняването на дипломатически отношения между държави или международни организации. Настоящата директива не следва да обхваща и дейностите, извършвани от адвокати, състоящи се от предоставяне на правни съвети или представителство в рамките на съдебно производство, помирително производство или производство по медиация на субекти от трети държави и защита на техните основни права, като правото да бъдат изслушвани, правото на справедлив съдебен процес и правото на защита. В обхвата на настоящата директива не следва да попадат и професионалните съвети, различни от правните съвети, като например осигуряване на професионално или експертно проучване, което да служи като доказателство в подкрепа на доводи в съда; получаване на технически или научни съвети относно спазването на техническото законодателство или използване на услуги за медиация, предоставяни от специалисти, като например медиатори, които не са непременно дипломирани адвокати. Спомагателни дейности, като кетъринг услуги, предоставянето на помещения, отпечатването на брошури или документи относно политиката или предоставянето на онлайн посреднически услуги по смисъла на Регламент (ЕС) 2022/2065 59 , като например услуги на онлайн платформи, не следва да попадат в обхвата на настоящата директива.

(21)С цел да се хармонизират изискванията за прозрачност е необходимо да се предвиди общо определение за доставчици на услуги за представителство на интереси. Доставчици на услуги за представителство на интереси могат да бъдат частноправни юридически лица, физически лица, които участват индивидуално в професионална дейности по лобиране, както и други физически или юридически лица, чиято основна или инцидентна дейност е да влияят на публичния процес на вземане на решения, включително дружества, осъществяващи дейности по лобиране и връзки с обществеността, аналитични центрове, организации на гражданското общество, частни научноизследователски институти, публични научноизследователски институти, предлагащи научноизследователски услуги, индивидуални научни изследователи и консултанти.

(22)За целите на настоящата директива под публични длъжностни лица следва да се разбира длъжностните лица на Европейския съюз и длъжностните лица на държавите членки, заемащи длъжност в законодателната, изпълнителната, административната или съдебната система на национално, регионално или местно равнище.

(23)Правителството или органите на трета държава могат да стоят зад решението на даден субект да търси представителство на интереси. Това може да е в резултат на контрол, упражняван върху субекта от правителството или публичните органи на трета държава, по-специално когато с него се оказва съществено въздействие върху този субект чрез икономически права, договорни споразумения или всякакви други средства. Това може да е в резултат и от ситуации, при които правителството или органите на трета държава стоят зад решението на субекта, по-специално чрез предоставяне на указания и насоки. С цел да се обхванат тези случаи понятието „субекти от трети държави“ следва да се разбира като включващо не само централното правителство и публичните органи на третите държави, но и публичните или частните субекти, включително гражданите на Съюза и юридическите лица, установени в Съюза, чиито действия могат в крайна сметка да бъдат приписани на тази трета държава. Дали действията на публичен или частен субект следва да бъдат приписани на правителството или орган на трета държава следва да се определя за всеки отделен случай, като надлежно се вземат предвид елементи като характеристиките на съответния субект и правната и икономическата среда, преобладаваща в третата държава, в която субектът извършва дейност, включително ролята на правителството в икономиката на тази държава.

(24)Дейност по представителство на интереси следва да попада в обхвата на настоящата директива, ако се извършва от името на субект от трета държава. Това означава, че тя следва да обхваща услуги за представителство на интереси, предоставяни на субекти от трети държави. Освен това, тъй като правителството на трета държава може да разчита на субекти, чиито действия могат да му бъдат приписани, с цел извършване на дейности по представителство на интереси с икономически характер, които следователно са сравними с услуга за представителство на интереси, директивата следва да обхваща и тези дейности. Съответно в обхвата ѝ може да попада и представителството на интереси, извършвано от вътрешен отдел на субекти от трети държави. Настоящата директива следва да обхваща дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на субекти от трети държави, насочени към физически или юридически лица или извършвани или направени публично достояние в една или в няколко държави членки.

(25)Настоящата директива не следва да обхваща дейностите, подкрепящи или съобразени с интересите на трета държава, които обаче нямат никаква връзка с тази трета държава. Това включва дейностите, които представляват проява на свободата на изразяване на мнение и на свободата да се разпространяват и получават информация и идеи или проява на академична свобода, като дейности, извършвани от физически лица, действащи в лично качество, или журналисти, работещи за медиите на трета държава, чиито действия не могат да бъдат приписани на трета държава или не се определят като представителство на интереси съгласно определението за понятието, посочено в настоящата директива. Предоставянето на медийни услуги, определени в член 2 от Регламент (ЕС) XXXX/XXXX на Европейския парламент и на Съвета 60 , и предоставянето на аудио-визуални медийни услуги, определени в член 1 от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 61 , няма да попадат в приложното поле на настоящата директива. Ще бъдат обхванати обаче извършваните от доставчици на медийни услуги дейности по представителство на интереси, извършвани от името на субекти от трети държави по смисъла на настоящата директива.

(26)За целите на услугите за представителство на интереси, предоставяни на субект от трета държава, всяко плащане, получено в замяна на въпросната услуга за представителство на интереси, следва да се счита за възнаграждение за целите на настоящата директива. Това може да обхваща финансови вноски, като заеми, вливане на капитал, опрощаване на дълг, данъчни стимули или освобождаване от данъчно облагане, получени в замяна на дейност по представителство на интереси. Възнаграждението може да включва и обезщетения в натура, като предоставяне, изграждане и поддръжка на офис пространство в замяна на услуга за представителство на интереси. В такива ситуации доставчикът на услуги за представителство на интереси ще бъде отговорен за оценката на стойността на полученото обезщетение, например чрез използване на пазарния лихвен процент.

(27)Съдът се е произнесъл, че основната характеристика на възнаграждението се състои в това, че то представлява насрещната икономическа престация за разглежданите услуги. Вноски към основното финансиране на организация или подобна финансова подкрепа, например предоставена по схема за безвъзмездни средства от дарител от трета държава, не следва да се считат за възнаграждение за услуга за представителство на интереси, когато не са свързани с дейност по представителство на интереси, т.е. когато субектът би получил това финансиране, независимо дали извършва конкретни дейности по представителство на интереси.

(28)С цел да се осигури изчерпателен и прозрачен преглед на сумите, използвани за дейност по представителство на интереси като цяло, за целите на настоящата директива годишните суми следва да включват общото годишно възнаграждение, получено от субекта от трета държава за предоставяне на услуга за представителство на интереси, а когато не се получава възнаграждение — приблизителната оценка на годишните разходи, свързани с извършваната дейност по представителство на интереси. По същите причини тези суми следва да включват разходите за подизпълнители и за спомагателни дейности.

(29)Подизпълнителите могат да бъдат квалифицирани като субект, извършващ представителство на интереси от името на субекти от трети държави, и поради това да попаднат в обхвата на предвидените в настоящата директива задължения. С цел да се намали административната тежест и да се избегне двойното отчитане на възнагражденията, както и да се осигури информация по цялата верига от договори, субектите, извършващи дейности по представителство на интереси, следва да гарантират, че техните договорни споразумения с подизпълнителите включват информация за това, че дейността по представителство на интереси се извършва от името на субект от трета държава, както и задължение за предаване на тази информация в случаите, когато дейността е възложена на следващ подизпълнител. Въз основа на това подизпълнителите следва да бъдат освободени от задължението да се регистрират и да водят документация и когато е приложимо, да определят законен представител, предвиден в настоящата директива.

(30)За да се улесни спазването на изискванията за регистрация на настоящата директива, доставчиците на услуги за представителство на интереси следва да имат право да поискат от субекта, от чието име се предоставя услугата, да посочи дали е субект от трета държава. Доставчиците на услуги за представителство на интереси следва да се възползват по възможно най-добрия начин от това право, за да правят информиран избор, който им предоставя възможност да спазват изцяло при упражняването на своите дейности изискванията, предвидени в настоящата директива.

(31)За да се подпомогне отчетността и да се насърчи осведомеността относно интересите на трети държави, които представляват, субектите, извършващи дейности по представителство на интереси от името на субект от трета държава, следва да бъдат задължени да водят определена документация. Тази документация следва да включва описание на целта на дейността по представителство на интереси, по-специално процеса на вземане на решения, на който дейността се стреми да повлияе, и желания резултат. Документацията следва да включва и самоличността на субекта от трета държава, която в случаите, когато той е физическо лице, следва да се разбира като пълното име на физическото лице. Тя следва също така да включва копия на договорите и основния обмен на информация, които са от съществено значение за разбирането на естеството, целта и финансовите договорености, които стоят зад дейността по представителство на интереси, както и информацията или материалите, съставляващи ключов компонент на дейността, като например документите за изразяване на позиция, споделени с публичните длъжностни лица.

(32)От субектите, които извършват представителство на интереси от името на трети държави, не следва да се изисква да съхраняват личните данни, съдържащи се в тази документация, по-дълго от необходимото за гарантиране, че надзорните органи могат да изпълняват своите надзорни и правоприлагащи задачи. Всяка такава документация следва да се съхранява достатъчно дълго, за да могат надзорните органи да получат, в обосновани случаи, съхраняваната документация за субекта от трета държава и дейността по представителство на интереси, както и годишната обобщена документация.

(33)За да се предостави възможност за ефективен надзор, субектите, извършващи дейности по представителство на интереси от името на субект от трета държава, които нямат място на установяване в Съюза, следва да бъдат задължени да определят установен в Съюза законен представител и да гарантират, че определеният от тях законен представител разполага с необходимите правомощия и ресурси, за да си сътрудничи със съответните органи.

(34)За да се осигурят хармонизирани изисквания за прозрачност в рамките на вътрешния пазар, субектите, извършващи дейности по представителство на интереси от името на субект от трета държава, следва да бъдат задължени да се регистрират в националните регистри на мястото си на установяване. Последващите актуализации на съществуваща регистрация също следва да се извършват в този национален регистър. Тези регистри следва да се създават, управляват и поддържат от държавите членки. Държавите членки могат да използват своите съществуващи национални регистри за целите на настоящата директива, при условие че са спазени изискванията на настоящата директива. За да се запази националното разпределение на компетентностите, държавите членки следва да имат право да създават повече от един такъв регистър. В тези случаи държавите членки следва да определят правила, указващи в кой национален регистър следва да бъдат регистрирани субектите, извършващи дейности по представителство на интереси от името на трети държави. Регистрационните файлове на дейностите по обработване на лични данни в рамките на националните регистри не следва да се съхраняват по-дълго от необходимото за наблюдение на законосъобразността на достъпа до лични данни и следователно този срок следва да бъде ограничен до една година.

(35)Съгласно Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета 62 информацията относно задълженията и формалностите за регистрация, установени с настоящата директива, е достъпна чрез единната цифрова платформа, която чрез уебпортала „Вашата Европа“ създава единно звено за контакт, което предоставя на предприятията и гражданите информация за правилата и процедурите на единния пазар, на всички равнища на управление, и пряк, централизиран и насочван достъп до услуги за помощ и решаване на проблеми, както и до широк набор от напълно цифровизирани административни процедури. Освен това процедурата за регистрация е изцяло онлайн и е организирана в съответствие с принципа на еднократност, така че да се улесни повторното използване на данни.

(36)Когато субектът, извършващ дейности по представителство на интереси от името на субект от трета държава, е установен в няколко държави членки, регистрацията следва да се извърши само в държавата членка, в която се намира основното място на стопанска дейност на субекта. Под основно място на стопанска дейност на субекта следва да се разбира мястото, където се намира неговото главно управление или седалище, в рамките на което се упражняват основните стопански дейности и оперативният контрол.

(37)Информацията, която трябва да бъде включена в регистрацията за целите на настоящата директива, следва да бъде ограничена до това, което е необходимо, за да се гарантират прозрачността на дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави, и ефективното прилагане на настоящата директива. Тази информация следва да включва данни за самия субект, извършващ дейност по представителство на интереси, третата държава, от чието име се извършва дейността, самоличността на подизпълнителите, определени в настоящата директива, извършващи дейности по представителство на интереси, и информация за конкретната извършвана дейност по представителство на интереси. Когато е приложимо, тя следва да включва и упоменаване на доставчиците на медийни услуги или онлайн платформите, където се публикуват реклами като част от дейността по представителство на интереси. Регистрацията не следва да се отнася до информацията за сумите и произхода на получената финансова подкрепа, която не е свързана с дейност по представителство на интереси.

(38)С цел да се гарантира, че предоставената за целите на регистрацията информация все още дава възможност на органите, отговарящи за националните регистри, да идентифицират правилно и точно третите държави, от чието име се извършва представителството на интереси, и размера на изразходваните средства за тези дейности, на Комисията следва да бъде предоставено правомощието да приема делегирани актове за адаптиране на стандартния набор от информация.

(39)Субектите, които извършват дейности по представителство на интереси от името на трети държави и са регистрирани в национален регистър, следва да актуализират информацията в националния регистър поне веднъж годишно. С оглед обаче на значението на точността на съхраняваната в тези национални регистри информация за прилагането и надзора на директивата всички промени или допълнения към информацията за контакт на регистрирания субект следва да се правят по-бързо и във всеки случай в рамките на разумен период от време.

(40)Органът, отговарящ за всеки национален регистър, следва да гарантира, че предоставената информация е пълна и не съдържа явни грешки. Това не следва да включва задълбочена оценка на точността или истинността на предоставената информация и не следва да се разбира като официално одобрение на точността на включената в националния регистър информация. Отказът за включване на субект в регистъра поради непълна или явно погрешна информация не следва да възпрепятства този субект от подаване на ново искане за регистрация.

(41)Субектите, извършващи дейност по представителство на интереси от името на трети държави, следва да могат да докажат, че са спазили изискванията за регистрация. След като даден субект бъде регистриран, следва да му бъдат предоставени копие от включената в даден национален регистър информация и уникален европейски номер на представителство на интереси (EIRN). EIRN следва да служи като средство за улесняване на идентифицирането в целия Съюз на субекти, регистрирани съгласно настоящата директива. Следователно съставът на EIRN следва да позволява идентифицирането на държавата членка на регистрация и конкретния национален регистър, в който е извършена регистрацията. Изборът на кода, с който се идентифицира националният регистър по регистрация, следва да изглежда логичен за лицата, запознати с организацията на съответната държава членка.

(42)След като бъдат регистрирани в държавата членка на мястото им на установяване, регистрираните субекти не следва да са задължени да се регистрират в други държави членки, включително когато започват да извършват там дейност по представителство на интереси. С цел обаче да се улесни достъпът на публичните длъжностни лица до информацията за субекти, извършващи дейности по представителство на интереси, с които те биха могли да взаимодействат, другите държави членки, където ще се извършват такива дейности, следва да включат в собствените си национални регистри наименованията на съответните регистрирани субекти, техния EIRN и връзката към публично достъпната информация, съдържаща се в националния регистър по регистрация.

(43)С цел да се гарантира спазване на изискването за регистрация надзорните органи следва, когато разполагат с надеждна информация, че даден субект не се е регистрирал — например въз основа на сигнал от лице, сигнализиращо за нередности — да могат да поискат от субекта да предостави информацията, строго необходима за да се установи дали той попада в обхвата на настоящата директива. Обикновено тази информация не следва да надхвърля информацията, която пряко може да покаже дали субектът попада в обхвата на настоящата директива. Тя може да се състои от информация от типа, който попада в обхвата на задължението за водене на документация, включително всички получени декларации относно това дали субект, от чието име се предоставя услуга за представителство на интереси, е субект от трета държава. Когато е възможно, искането следва да бъде ограничено до информация, с която субектът следва да разполага. Освен това, когато разполагат с надеждна информация за възможно неспазване на произтичащите от регистрацията задължения, надзорните органи следва да могат да поискат от даден субект да предостави информацията, необходима за разследване на това възможно неспазване. Обикновено тази информация не следва да надхвърля информацията, която пряко може да докаже пълнотата или точността на информацията, предоставена като част от изискването за регистрация и за актуализация. Когато е възможно, искането следва да бъде ограничено до информация, с която регистрираният субект следва да разполага. Всички такива искания следва да съдържат мотивите, търсената информация и причините тя да е необходима, както и информация за наличните процедури за съдебен контрол. Тези искания не следва да засягат правомощията на националните органи да разследват всяко поведение, което може да представлява престъпление, съгласно предвиденото в националното право и правото на Съюза.

(44)Демократичната отчетност е стълб на добре функциониращите демокрации. Като се осигурява достъп на гражданите до информация за субектите, извършващи дейности по представителство на интереси от името на трети държави, осъществяващи дейност на вътрешния пазар, както и за субектите от трети държави, които те представляват, с настоящата директива се предоставя възможност за упражняване от страна на гражданите и други заинтересовани страни на техните демократични права и отговорности, включително способността им да упражняват демократичен контрол при пълно знание за това чии интереси се обслужват с дейностите по представителство на интереси, на които могат да бъдат изложени те или техните избрани представители. Упражняваният от гражданите и заинтересованите страни обществен контрол по въпроси, засягащи демократичната сфера, подпомага демократичните принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване. Демократичната отчетност подкрепя и оправомощаването на гражданите, като им предоставя възможност да изразяват и упражняват своя демократичен избор, включително когато гласуват. В качеството си на гласоподаватели гражданите сами по себе си са важни лица, отговорни за вземането на решения, и като такива могат да бъдат обект на определени услуги за представителство на интереси.

(45)С цел да се гарантира пропорционалност, когато личните данни са публично достъпни, те следва да бъдат ограничени до това, което е строго необходимо за целите на информирането на гражданите, техните представители и други заинтересовани страни относно дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави. Освен това информацията относно декларираните годишни суми следва да бъде публично достъпна, като се използват по-общи диапазони от тези, използвани за подаване на информация в националните регистри, с цел да се гарантира равнището на детайлност, необходимо за целите на информирането на гражданите, техните представители и други заинтересовани страни. Информацията, която е от значение само за надзорните органи, като например данните за контакт на лицата, отговорни за регистриран субект, не следва да бъде публично достъпна.

(46)За да се улесни достъпът на гражданите, информацията следва да бъде представена във формат, който е лесно достъпен и машинночетим, ясно видим и лесен за ползване, включително чрез използване на обикновен език. Информацията следва да се счита за машинночетима, ако е предоставена във формат, който може да се обработва автоматично от софтуерните приложения без човешка намеса, по-специално с цел идентифициране, разпознаване и извличане на конкретни данни от нея. Информацията следва да бъде предоставяна в съответствие с изискванията за достъпност съгласно правото на Съюза с цел да се гарантира достъпност за хората с увреждания, и по-специално чрез повече от един сензорен канал, когато това е технически осъществимо. Регистрацията може да бъде извършена в държава членка, различна от тази, в която се извършва дейността по представителство на интереси. Достъпността на информацията за гражданите в целия Съюз е подобрена в значителна степен, когато тази информация се предоставя на поне един от официалните езици на Съюза, който се разбира добре от възможно най-голям брой граждани на Съюза. Държавите членки следва да бъдат насърчавани да използват технически решения, които ще позволят превеждането на възможно най-много информация на такъв език. От тях обаче не следва да се изисква да превеждат информацията, предоставена от регистрираните субекти.

(47)С цел да се осигури защитата на лица, чиито основни права могат да бъдат нарушени чрез публикуването на конкретна информация, като например ответни действия с цел отмъщение срещу лица, работещи за регистриран субект, осъществяващ дейност в трета държава, държавите членки следва да гарантират, че надзорните органи са в състояние да ограничат, при поискване, публикуването на цялата или част от информацията, вписана в националния регистър. Регистрираният субект следва да докаже, че като се вземат предвид всички съответни обстоятелства на отделните случаи, публикуването следва да бъде ограничено поради законни интереси, като например сериозен риск публикуването да доведе до нарушаване на основните права на дадено лице, по-специално тези, защитени с членове 1 (Право на човешко достойнство), 2 (Право на живот), 3 (Право на неприкосновеност на личността), 4 (Забрана на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание) или 6 (Право на свобода и сигурност от Хартата, като отвличане, шантаж, изнудване, тормоз, насилие или сплашване), или тези, защитени като търговски тайни. При анализа следва да се вземат предвид рисковете за физическата неприкосновеност на служителите или на всички лица, работещи за или свързани с регистриран субект. Законните интереси следва също да обхващат рисковете за лица, които се извличат полза от дейностите на регистрирания субект. Във всяко решение на надзорния орган следва да се вземат предвид целите на настоящата директива и то следва да подлежи на процедури за съдебен контрол в държавата членка на регистрация. Надзорният орган, а когато е приложимо и органът с правораздавателна компетентност, следва незабавно да вземат решение. С цел обществеността да бъде уведомена, че регистрираният субект е спазил определеното с настоящата директива изискване за регистрация, когато е наложено ограничение за публикуване, полето за данни в националния регистър следва да бъде заменено с упоменаване, в което се посочва, че публикуването е ограничено на основание на законен интерес.

(48)За да подпомогнат идентифицирането от страна на публични длъжностни лица на дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави, регистрираните субекти и техните подизпълнители следва да предоставят EIRN при преките си контакти с такива лица. EIRN следва да се предоставя проактивно при всеки контакт с публични длъжностни лица.

(49)Държавите членки следва да определят един или повече органи или структури, отговарящи за създаването и поддържането на националните регистри и за обработката на исканията за регистрация, подадени от субекти, извършващи дейности по представителство на интереси от името на трети държави. Те следва също така да определят един или повече надзорни органи, отговарящи за надзора на спазването и прилагането на задълженията, определени в настоящата директива, както и за обмена на информация с надзорните органи на други държави членки и с Комисията. За да се подпомогнат спазването на основните права и свободи, върховенството на закона, демократичните принципи и общественото доверие в надзора на тези субекти, е необходимо надзорните органи да са безпристрастни и независими от външна намеса или политически натиск и да имат подходящи правомощия и ресурси за ефективно наблюдение и предприемане на необходимите мерки с цел осигуряване на съответствие с настоящата директива.

(50)За да се предотврати стигматизацията на регистрирания субект, публично достъпните данни следва да бъдат представяни по основан на факти и неутрален начин. Освен това, когато изпълняват възложените им съгласно настоящата директива задачи, компетентните национални органи следва да гарантират, че самият факт, че даден субект е регистриран субект, не води до възникването на неблагоприятни последици. По-специално публикуването не следва да бъде представяно със или придружено от изявления или разпоредби, с които може да се създаде атмосфера на недоверие по отношение на регистрираните субекти, както и да се възпрепятстват взаимодействието на физически или юридически лица от държавите членки или от трети държави с тях или предоставянето на финансова подкрепа за тях. Примери за такива действия, водещи до стигматизация, включват заклеймяването на регистрираните субекти или правенето на пренебрежителни изказвания, целящи да подкопаят доверието в регистрираните субекти и тяхната легитимност, като се намеква, че те се стремят да влияят по незаконен начин на демократичните процеси.

(51)Когато трета държава изразходва особено големи суми за представителство на интереси или когато даден субект получава особено големи суми като възнаграждение от един или няколко субекта от трети държави, е налице повишена вероятност извършваните дейности по представителство на интереси да повлияят успешно на политическия избор на дадена държава членка или на Съюза като цяло. За да упражняват по-голям контрол в тези случаи, надзорните органи следва да могат да изискват допълнителна информация от субектите, извършващи дейности по представителство на интереси от името на такива трети държави.

(52)С цел осигуряване на пропорционален надзор на настоящата директива надзорните органи следва да могат да поискат от субект, който извършва дейности по представителство на интереси от името на субекти от трети държави, да предостави необходимата документация за разследване на евентуално неспазване на предвиденото в настоящата директива изискване за регистрация. За тази цел надзорните органи следва да могат да действат по своя инициатива или въз основа на сигнал от лице, сигнализиращо за нередности, или от надзорния орган на друга държава членка.

(53)Надзорните органи следва да си сътрудничат както на национално равнище, така и на равнището на Съюза. Това сътрудничество следва да улеснява бързия и сигурен обмен на информация. За целите на упражняването на своите надзорни функции надзорните органи следва да могат да изискват от надзорния орган в държавата членка на регистрация предоставената при регистрацията информация, включително тази, която не е публична, а в специфични случаи и водената от субекта документация, както и извършените анализи. Надзорните органи и Комисията следва да си сътрудничат, за да се гарантира прилагането на директивата. Цели се по-доброто разбиране на обхвата и разпределението на цялостните дейности по представителство на интереси, които се извършват от името на трети държави, в Съюза. Комисията следва да може да изисква от надзорните органи обобщени данни въз основа на информацията, предоставена от субекти, извършващи представителство на интереси от името на субекти от трети държави, при тяхната регистрация. С цел цялостно наблюдение на условията и характеристиките на извършваните в Съюза дейности по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави, тези обобщени данни могат да включват информация, която не е публично достъпна в регистрите, включително лични данни, доколкото това е необходимо за осигуряване на ефективно наблюдение.

(54)С цел да се ограничи допълнително административната тежест административното сътрудничество и обменът на информация между националните органи, както и между надзорните органи и с Комисията се осъществяват чрез информационната система за вътрешния пазар (системата IMI), създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета 63 относно административното сътрудничество между компетентните органи на държавите членки в области на политиката, свързани с единния пазар. Оперативната съвместимост на системата IMI и националните регистри следва да бъде осигурена в съответствие с Европейската рамка за оперативна съвместимост.

(55)За целите на подпомагането на Комисията при изпълнението на задачите ѝ за осигуряване на ефективно сътрудничество между компетентните национални органи и пълното и ефективно прилагане на настоящата директива следва да се създаде консултативна група. Консултативната група следва да включва представител от надзорните органи на всяка държава членка. Консултативната група следва да дава съвети относно прилагането на директивата, включително относно изискването за избягване на възникването на неблагоприятни последици от самия факт, че даден субект е регистриран в съответствие с определените в настоящата директива изисквания. Тя следва да приема становища, препоръки или доклади, които следва да бъдат оповестявани публично от определените от държавите членки компетентни национални органи. За да се осигури правна сигурност за субектите, които могат да попаднат в обхвата на директивата, консултативната група следва по-специално да съветва Комисията за евентуални насоки относно обхвата на директивата, понятието „субект от трета държава“ и дейностите, чиято цел или резултат е заобикаляне на задълженията, определени в настоящата директива. По целесъобразност следва да се осигури сътрудничество с мрежата на ЕС за борба с корупцията.

(56)Лицата, сигнализиращи за нередности, могат да предоставят на вниманието на надзорните органи нова информация, която може да им помогне да открият нарушения на настоящата директива, включително опити за заобикаляне на задълженията по нея. За да се гарантира, че лицата, сигнализиращи за нередности, могат да предупредят надзорните органи за действителни или потенциални нарушения на настоящата директива и за да се осигури защита на въпросните лица от ответни действия с цел отмъщение, Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета 64 следва да се прилага по отношение на подаването на сигнали за нарушения на настоящата директива и за защита на лицата, подаващи сигнали за такива нарушения.

(57)Докладването на нарушения от лица, сигнализиращи за нередности, може да бъде от ключово значение за предотвратяването, възпирането или откриването на нарушения на правилата в областта на прозрачността и надзора на предоставянето на услуги на вътрешния пазар, които имат отношение към вземането на решения в публичния сектор, като например услугите за представителство на интереси. Предвид общественият интерес към предпазване на вземането на решения в публичния сектор от такива нарушения и евентуалната вреда за доверието на гражданите в демократичните институции, която може да бъде причинена от такива нарушения, и с оглед на факта, че разпоредбите на настоящата директива не попадат в областите на политиката, определени в член 2, параграф 1, буква а) от Директива (ЕС) 2019/1937, е необходимо тези области да се адаптират. Поради това член 2 и приложението към Директива (ЕС) 2019/1937 следва да бъдат съответно изменени.

(58)Следва да бъде забранено съзнателното и преднамереното участие в дейности, чиято цел или резултат е заобикаляне на определените в настоящата директива задължения, по-конкретно изискванията за регистрация. Такива дейности включват скрито възнаграждение за услуга за представителство, създаване на дружества с цел завоалиране на връзки с правителства на трети държави или изкуствено разпределяне на дейности между множество субекти с цел недостигане на установените в настоящата директива прагове.

(59)За да се възпре неспазването на изискванията на настоящата директива и да се наложат санкции за такова неспазване, държавите членки следва да гарантират, че всяко нарушение на определените в настоящата директива задължения се придружава от ефективни, пропорционални и възпиращи административни глоби. Санкциите не следва да имат наказателен характер. При санкциите следва да се отчитат естеството, повторяемостта и продължителността на нарушението с оглед на засегнатия обществен интерес, обхвата и вида на извършваните дейности и икономическият капацитет на субекта, извършващ дейности по представителство на интереси. При всеки отделен случай санкциите следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи, при надлежно зачитане на основните права, включително свободата на изразяване на мнение, свободата на сдруженията, академичната свобода и свободата на научните изследвания, гаранциите и достъпа до ефективни правни средства за защита, включително правото да бъдеш изслушван. Те следва да се налагат след предварително ранно предупреждение, издадено от надзорен орган, освен когато това нарушение представлява нарушение на забраната за заобикаляне.

(60)С цел изменение на праговете за изискване на допълнителна информация, за промяна на списъка с информация, която трябва да бъде предоставена при подаване на искане за регистрация, и за промяна на списъка с информация, която трябва да бъде включена в публикуваните от държавите членки доклади, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС. От особена важност е по време на подготвителната си дейност Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат извършвани в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество 65 . По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(61)За да се осигури ефективен мониторинг на прилагането на настоящата директива, Комисията следва да докладва за нейното прилагане на редовни интервали от време, когато е уместно във връзка с доклади относно друго приложимо законодателство на Съюза. В съответствие с параграфи 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество Комисията следва да оцени настоящата директива, за да определи нейното въздействие и необходимостта от допълнителни действия.

(62)Доколкото целите на настоящата директива, а именно да се допринесе за правилното функционирането на вътрешния пазар на дейности по представителство на интереси, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(63)По-специално система на равнището на Съюза подпомага компетентните национални органи при изпълнението на техните надзорни функции и други заинтересовани страни при упражняването на ролята им в демократичния процес и увеличава общата устойчивост на демокрациите в Съюза срещу намесата от трети държави. Налице е добавена стойност от решаването на проблема с прозрачността на дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави за оказване на влияние, на равнището на Съюза, тъй като вероятният трансграничен характер на тези дейности изисква координиран подход на множество равнища и в много сектори. Чрез сътрудничество и споделяне на информация държавите членки могат да разберат в по-голяма степен явлението, което спомага за избягването на възможността трети държави да се възползват от регулаторните различия или пропуски.

(64)При прилагането на настоящата директива държавите членки следва да се стремят да сведат до минимум административната тежест за съответните субекти, и по-специално тази за микро-, малките и средните предприятия по смисъла на член 3 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 66 .

(65)Регламент (ЕС) 2016/679 67 и Регламент (ЕС) 2018/1725 68 на Европейския парламент и на Съвета се прилагат по отношение на обработването на лични данни, извършвано в контекста на настоящата директива, включително обработването на лични данни за поддържане на националния регистър или регистри на субекти, извършващи дейности по представителство на интереси от името на субекти от трети държави, за достъп до лични данни в такъв национален регистър или регистри и за обмен на лични данни в контекста на административно сътрудничество и взаимопомощ между държавите членки съгласно настоящата директива, включително използването на системата IMI, и воденето на документация в съответствие със задълженията за водене на документация по настоящата директива. Всяко обработване на лични данни за такива цели следва, наред с другото, да отговаря на принципите за свеждане до минимум на данните, точност на данните и ограничаване на съхранението и да отговаря на изискванията за цялостност и поверителност на данните. Държавите членки следва да установят мерките, гарантиращи законосъобразно и сигурно обработване по отношение на обработването на лични данни, съдържащи се в техния национален регистър или регистри, в съответствие с приложимото законодателство относно защитата на личните данни.

(66)С настоящата директива не се засяга по какъвто и да е начин прилагането на ограничителните мерки на Съюза, приети съгласно член 29 от ДЕС и член 215 от ДФЕС. По-специално то не засяга забраната за пряко или косвено предоставяне на средства или икономически ресурси на или в полза на физически или юридически лица, субекти или органи или свързани с тях физически или юридически лица, субекти или органи, които са изброени в ограничителните мерки на Съюза.

(67)Настоящата директива не следва да засяга прерогативите на Комисията за започване и провеждане на разследвания на чуждестранни субсидии, които нарушават функционирането на вътрешния пазар, по смисъла на Регламент (ЕС) 2022/2560 на Европейския парламент и на Съвета 69 .

(68)Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи 70 държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на тези документи е обосновано.

(69)В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на XXXX 71 ,

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I — ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1
Предмет и цел

С настоящата директива се установяват хармонизирани изисквания във връзка със стопанските дейности за представителство на интереси, извършвани от името на субект от трета държава, с цел подобряване на функционирането на вътрешния пазар чрез постигане на общо равнище на прозрачност в целия Съюз.

Целта на настоящата директива е тази прозрачност да се постигне по такъв начин, че да се избегне създаването на атмосфера на недоверие, способна да възпира физически или юридически лица от държавите членки или от трети държави да взаимодействат със субекти, извършващи представителство на интереси от името на субект от трета държава, или да предоставят финансова подкрепа на такива субекти.

Член 2
Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

(1)„дейност по представителство на интереси“ означава дейност, извършвана с цел да се окаже влияние върху разработването, формулирането или прилагането на политика или законодателство или на публични процеси на вземане на решения в Съюза, която може да се извърши по-специално чрез организиране на или участие в срещи, конференции или събития, допринасяне за или участие в консултации или парламентарни изслушвания, организиране на комуникационни или рекламни кампании, организиране на мрежи и инициативи на местно равнище, изготвяне на документи за политики и изразяване на позиция, законодателни изменения, обществени допитвания, проучвания или отворени писма, или дейности в контекста на научните изследвания и образованието, когато те се извършват специално с тази цел;

(2)„услуга за представителство на интереси“ означава дейност по представителство на интереси, която обикновено се предоставя срещу възнаграждение, както е посочено в член 57 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

(3)„доставчик на услуга за представителство на интереси“ означава физическо или юридическо лице, което предоставя услуга за представителство на интереси;

(4)„субект от трета държава“ означава:

а) централното правителство и публичните органи на всички други равнища на трета държава, с изключение на членовете на Европейското икономическо пространство;

б) публичен или частен субект, чиито действия могат да бъдат приписани на субект, посочен в буква а), като се вземат предвид всички съответни обстоятелства;

(5)„спомагателна дейност“ означава дейност, която подпомага предоставянето на дейност по представителство на интереси, но не оказва пряко влияние върху нейното съдържание;

(6)„годишна сума“ означава:

а) общото годишно възнаграждение, получено от субект от трета държава за предоставяне на услуга за представителство на интереси, което, когато възнаграждението е непарично, се състои от неговата приблизителна оценка; или

б) когато не се получава възнаграждение — приблизителната оценка на годишните разходи, свързани с извършваната дейност по представителство на интереси;

като се взема предвид дейността по представителство на интереси като цяло, включително, когато се извършва от доставчик на услуги въз основа на договорни споразумения — разходите за подизпълнители и спомагателни дейности;

(7)„подизпълнител“ означава доставчик на услуга за представителство на интереси, с когото основен изпълнител или един от неговите подизпълнители сключва договор, по силата на който е договорено, че подизпълнителят изпълнява някои или всички части от дейност по представителство на интереси, която основният изпълнител е поел ангажимент да извършва;

(8)„регистрирани субекти“ означава субекти, регистрирани в национален регистър, както е посочено в член 9 съгласно член 10;

(9)„орган, отговарящ за националния регистър“, означава публичният орган или структура, отговарящ(а) за поддържането на национален регистър, както е посочено в член 9, и за обработката на исканията за регистрация, подадени съгласно настоящата директива;

(10)„надзорен орган“ означава независим публичен орган, отговарящ за надзора на спазването и прилагането на задълженията, определени в настоящата директива;

(11)„публично длъжностно лице“ означава:

а) длъжностно лице на Съюза или длъжностно лице на държава членка;

б) всяко друго лице, на което е възложена и което упражнява функция за обществена услуга в държава членка;

(12)„длъжностно лице на Съюза“ означава лице, което е:

а) длъжностно лице или друг служител по смисъла на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и Условията за работа на другите служители на Съюза, установен в Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета 72 ;

б) командировано в Съюза от държава членка или от публичен или частен орган и което изпълнява функции, равностойни на функциите, изпълнявани от длъжностните лица или другите служители на Съюза.

Членовете на институция, орган, служба или агенция на Съюза и персоналът на тези органи се приравняват на длъжностни лица на Съюза, доколкото Правилникът за длъжностните лица не се прилага за тях.

(13)„длъжностно лице на държава членка“ означава всяко лице, което заема изпълнителна, административна или съдебна длъжност на национално, регионално или местно равнище, независимо дали е назначено или избрано, дали заема длъжността за постоянно или временно, срещу заплащане или не, независимо от старшинството на това лице, както и всяко лице, заемащо длъжност в законодателната система на национално, регионално или местно равнище.

Член 3
Обхват

1.Настоящата директива се прилага по отношение на субектите, независимо от тяхното място на установяване, извършващи следните дейности:

а) услуга за представителство на интереси, предоставяна на субект от трета държава;

б) дейност по представителство на интереси, извършвана от субект от трета държава по член 2, параграф 4, буква б), която е свързана с дейности от икономическо естество или замества такива дейности и следователно е сравнима с услуга за представителство на интереси по буква а) от настоящия параграф.

2.Независимо от параграф 1, настоящата директива не се прилага по отношение на следните дейности:

а) дейности, извършвани пряко от субект от трета държава по член 2, параграф 4, буква а), които са свързани с упражняването на официални правомощия, включително дейности, свързани с упражняването на дипломатически или консулски отношения между държави или международни организации;

б) предоставянето на правен и друг професионален съвет в следните случаи:

i)съвет към субект от трета държава с цел да му се помогне да гарантира, че неговите дейности са в съответствие със съществуващите законови изисквания;

ii)представителство на субекти от трета държава в контекста на помирителна процедура или процедура по медиация, насочена към предотвратяване на отнасяне на спор пред или решаване на спор от съдебен или административен орган;

iii)представителство на субекти от трета държава в рамките на съдебно производство;

в) спомагателни дейности.

Член 4
Равнище на хармонизиране

Държавите членки не запазват в сила и не въвеждат, във връзка с дейности по представителство на интереси, попадащи в обхвата на настоящата директива, разпоредби, които се отклоняват от предвидените в настоящата директива, включително повече или по-малко строги разпоредби, с които да гарантират различно равнище на прозрачност на тези дейности.

ГЛАВА II — ПРОЗРАЧНОСТ И РЕГИСТРАЦИЯ

Член 5
Идентифициране на получателя на услугата

Държавите членки гарантират, че доставчиците на услуги за представителство на интереси имат възможност да изискат от субекта, от чието име се предоставя услугата, да заяви дали е субект от трета държава.

Член 6
Възлагане на договор за подизпълнение

1.Държавите членки гарантират, че субектите по член 3, параграф 1 включват в своите договорни споразумения с подизпълнители информацията, че дейността по представителство на интереси попада в обхвата на член 3, параграф 1, както и задължение за предаване на тази информация на всички следващи подизпълнители. Подизпълнителите, които са били информирани по този начин, не се изисква да спазват изискванията на членове 7, 8, 10 и 11 по отношение на дейността по представителство на интереси, извършвана съгласно договора, съдържащ въпросната информация.

2.Държавите членки гарантират, че когато подизпълнителят сключи следващ договор за подизпълнение на услугата за представителство на интереси, той информира основния изпълнител или, когато е приложимо, подизпълнителя, от който е получил договора за извършване на дейността по представителство на интереси, за това, че дейността по представителство на интереси е възложена на следващ подизпълнител, и гарантира, че договорните споразумения включват информацията, че дейността по представителство на интереси попада в обхвата на член 3, параграф 1.

3.Държавите членки гарантират, че подизпълнителят предоставя на основния изпълнител или, когато е приложимо, на подизпълнителя информацията, необходима за спазване на изискванията на член 10.

Член 7
Водене на документация

1.Държавите членки гарантират, че субектите по член 3, параграф 1 съхраняват за всяка дейност по представителство на интереси, която попада в обхвата на този член, документация за следното:

а) самоличността или името на субекта от трета държава, от чието име се извършва дейността, както и името на третата държава, чиито интереси се представляват;

б) описание на целта на дейността по представителство на интереси;

в) договори и основен обмен на информация със субекта от трета държава, които са от съществено значение за разбирането на естеството и целта на дейността по представителство на интереси, включително, когато е приложимо, документацията за вида и размера на всяко възнаграждение;

г) информация или материали, съставляващи основен компонент на дейността по представителство на интереси.

2.Държавите членки гарантират, че субектите по член 3, параграф 1 водят документацията, посочена в параграф 1, в продължение на 4 години след прекратяването на въпросната дейност по представителство на интереси.

3.Държавите членки гарантират, че субектите по член 3, параграф 1 изготвят на годишна база следното:

а) списък на всички субекти от трети държави, от чието име са извършвали дейности по представителство на интереси през предходната финансова година;

б) списък на общата годишна сума, получена по отношение на дейностите, попадащи в обхвата на член 3, параграф 1, през предходната финансова година за всяка трета държава.

4.Държавите членки гарантират, че субектите по член 3, параграф 1 водят документация за информацията по параграф 3 в продължение на 4 години.

Член 8
Законен представител

1.Държавите членки изискват от субектите по член 3, параграф 1, които не са установени в Съюза, да посочат в писмен вид като техен законен представител физическо или юридическо лице в една от държавите членки, където извършват дейности по представителство на интереси.

2.Държавите членки гарантират, че законният представител е отговорен за гарантиране на спазването от страна на регистрирания субект на задълженията му съгласно настоящата директива и е адресат на всички съобщения, изпратени от компетентните национални органи на съответния субект съгласно член 15. Всяко съобщение, изпратено до този законен представител, се счита за съобщение, изпратено до представлявания субект.

3.Държавите членки гарантират, че законният представител може да бъде подведен под отговорност за неспазване на задълженията по настоящата директива от страна на субекта, който той представлява, без да се засягат отговорността и правните действия, които биха могли да бъдат предприети срещу този субект. Държавите членки гарантират, че субектите по член 3, параграф 1 предоставят на своя законен представител необходимите правомощия и достатъчно ресурси, за да осигури ефективно и своевременно сътрудничество с компетентните органи на държавите членки и да гарантира спазването на техните решения.

Член 9
Национални регистри

1.Всяка държава членка създава и поддържа един или няколко национални регистъра с цел осигуряване на прозрачност на дейностите по представителство на интереси, извършвани от субектите по член 3, параграф 1. Държавите членки могат да използват съществуващите национални регистри, когато те отговарят на изискванията, определени в параграфи 2, 3 и 4 от настоящия член и в членове 10, 11 и 12.

2.Националният регистър или, в зависимост от случая, националните регистри се поддържат от органите, отговарящи за националните регистри. За целите на обработката на лични данни тези органи действат като администратори по смисъла на член 4, точка 7 от Регламент (ЕС) 2016/679.

3.Държавите членки гарантират, че националните регистри по параграф 1 са създадени и се поддържат по такъв начин, че да осигурят неутрално, основано на факти и обективно представяне на съдържащата се в тях информация.

4.Държавите членки гарантират, че органите, отговарящи за националните регистри, поддържат регистрационни файлове на операциите по обработване на лични данни в рамките на националния регистър. Тези регистрационни файлове се заличават след период от 1 година и могат да се използват само за наблюдение на законосъобразността на достъпа до личните данни и за гарантиране на целостта и сигурността на тези данни.

Член 10
Регистрация

1.Държавите членки гарантират, че субект по член 3, параграф 1, установен на тяхната територия, се регистрира в национален регистър най-късно при започване на дейностите по представителство на интереси.

Държавите членки, които поддържат множество национални регистри, гарантират, че съответният обхват на всеки национален регистър е ясно определен, че тези регистри обхващат всички субекти, които са задължени да се регистрират съгласно първа алинея от настоящия член, и че субектите по член 3, параграф 1 могат да получат информация за това в кой от националните регистри се изисква да се регистрират.

2.Ако субект по член 3, параграф 1 е установен в повече от една държава членка, той се регистрира в държавата членка на основното си място на стопанска дейност.

3.Ако субект по член 3, параграф 1 не е установен в Съюза, той се регистрира в държавата членка, където е установен законният му представител, определен съгласно член 8, или, при липса на място на установяване, където има постоянен адрес или обичайно местоживеене.

4.Държавите членки гарантират, че за целите на регистрацията субектът трябва да представи само информацията, посочена в приложение I.

5.Държавите членки гарантират, че преди да подадат информацията съгласно параграф 4, субектите биват информирани, че информацията ще бъде публикувана в съответствие с член 12 и че могат да поискат информацията да не бъде публикувана в съответствие с член 12, параграф 3.

6.Държавите членки гарантират, че регистрираните субекти предоставят следната информация:

а) в рамките на разумен период от време — промени или допълнения към данните, предоставени съгласно приложение I, точка 1, букви а) и б) и буква е), точки i) и ii);

б) ежегодно — промени или допълнения към данните, предоставени съгласно параграф 4, които не са обхванати от буква а).

7.Държавите членки гарантират, че регистрираните субекти, които вече не отговарят на условията за определяне на субект като субект по член 3, параграф 1, могат да уведомят за този факт органа, отговарящ за съответния национален регистър, в който са регистрирани, и да поискат да бъдат заличени от този регистър. Когато от субект по член 3, параграф 1 се изисква, съгласно параграфи 2 или 3, да се регистрира в национален регистър, различен от този, в който е регистриран, той уведомява за този факт органа, отговарящ за съответния национален регистър, и отправя искане да бъде заличен от въпросния регистър.

Този орган обработва искането в срок до 5 работни дни и заличава регистрирания субект от националния регистър, ако прецени, че субектът вече не отговаря на условията за определяне на субект като субект по член 3, параграф 1 или, в зависимост от случая, вече не следва да е регистриран в регистъра, за който той отговаря. Решението на органа, отговарящ за съответния национален регистър, подлежи на средства за административна и правна защита в държавата членка на регистрация.

8.Държавите членки гарантират, че регистрацията, актуализациите, исканията за заличаване от регистъра и исканията съгласно член 12, параграф 3 могат да се извършват по електронен път и са безплатни.

9.Когато е необходимо да се гарантира, че предоставената за целите на регистрацията информация продължава да предоставя възможност на органите, отговарящи за националните регистри, да идентифицират правилно и точно третите държави, от чието име се извършва представителство на интереси, и размера на изразходваните за тези дейности средства, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 за изменение на приложение I чрез промяна на списъка с информацията, която трябва да бъде предоставяна за целите на регистрацията, с оглед на развитието на пазара на услуги за представителство на интереси, становища, препоръки и доклади, издадени от консултативната група, създадена съгласно член 19, или, когато съществуват такива, съответните международни и европейски стандарти и практики. Полетата за лични данни в приложение I се променят само когато това е необходимо, за да се гарантира правилното идентифициране на субектите и дейностите по представителство на интереси по член 3, параграф 1.

Член 11
Процедура по регистрация

1.Държавите членки гарантират, че органът, отговарящ за националния регистър, гарантира, че за всяка регистрация, подадена съгласно член 10, параграф 4, са предоставени всички елементи, посочени в приложение I, и те не съдържат явни грешки.

Отговорният орган включва съответния запис в своя национален регистър в срок от 5 работни дни от подаването на регистрацията, освен когато е отправено искане съгласно параграф 2.

2.Когато информацията, предоставена за целите на регистрацията, е непълна или съдържа явни грешки, органът, отговарящ за националния регистър, изисква от субекта да допълни или коригира подадената информация. В срок от 5 работни дни след получаване на отговор от въпросния субект органът, отговарящ за националния регистър, или включва съответен запис в своя национален регистър, или отказва да направи такъв запис и информира въпросния субект за причината, поради която подадената информация продължава да е непълна или съдържа явно неточна информация.

3.След като запис бъде включен в националния регистър, регистрираният субект незабавно и най-късно в срок от 5 работни дни получава потвърждение за регистрация от органа, отговарящ за националния регистър, и му се издават уникален EIRN и цифрово копие на информацията, включена в националния регистър. EIRN е във формата, посочен в приложение II.

4.Държавите членки гарантират, че незабавно и най-късно в срок от 5 работни дни от вписването в националния регистър органът, отговарящ за националния регистър на държавата членка на регистрация, уведомява за всяка нова регистрация националните органи, определени съгласно член 15, параграф 1, на държавите членки, посочени в регистрацията съгласно приложение I, точка 2, буква д). Това уведомяване се извършва и когато, съгласно член 10, параграф 6, регистриран субект подаде промяна на или допълнение към информацията, посочена в приложение I, точка 2, буква д). Уведомлението съдържа името на регистрирания субект, неговия EIRN и връзка към националните регистри, в които е извършена регистрацията.

5.Държавите членки предвиждат органите, отговарящи за поддържането на националните регистри в държавата членка, която получава уведомлението по параграф 4, да включват в съответния регистър незабавно и най-късно в срок от 5 работни дни посочената във въпросното уведомление информация. Информацията за регистрирания субект не се оповестява публично, ако в съответния национален регистър на държавата членка на регистрация тази информация е предмет на дерогация от публикуване в съответствие с член 12, параграф 3.

6.Регистрираните субекти не подлежат на допълнителни изисквания за регистрация в друга държава членка за дейности, попадащи в обхвата на член 3, параграф 1.

7.Действията, предприети от органите, отговарящи за националните регистри, съгласно параграфи 1—5, включително отказите за вписване в регистъра или за издаване на EIRN, подлежат на средства за административна и правна защита. Това важи и за бездействие в съответствие с тези параграфи.

8.Когато надзорен орган разполага с надеждна информация, че даден субект не се е регистрирал съгласно член 10, параграфи 1—3 в регистър, който се намира под неговата юрисдикция съгласно член 15, параграф 3, той може да поиска от този субект да предостави информацията, която е строго необходима, за да се установи дали субектът попада в обхвата на член 3, параграф 1.

9.Когато надзорен орган разполага с надеждна информация за евентуално неспазване от субект, регистриран в регистър, който се намира под неговата юрисдикция съгласно член 15, параграф 3, на задълженията, предвидени в националните разпоредби, приети съгласно член 10, като предоставяне на неточна информация при регистрацията, той може да поиска от този субект да предостави информацията по член 7, доколкото тя е необходима за разследване на евентуалното неспазване на задълженията.

10.Искането по параграфи 8 и 9 включва следната информация:

(a)причините за разследване на евентуалното неспазване на задълженията;

(b)търсената информация и причината, поради която тя е необходима за разследването на евентуалното неспазване на задълженията;

(c)информация за наличните процедури за съдебен контрол.

11.Субектът, до когото е отправено искането, предоставя в срок от 10 работни дни информацията, поискана съгласно параграфи 8 и 9, по пълен и точен начин.

12.Исканията по параграфи 8 и 9 подлежат на процедури за съдебен контрол в държавата членка на надзорния орган, който отправя искането.

Член 12
Публичен достъп

1.Държавите членки правят публично достояние следната информация, съдържаща се в националния регистър, свързана с регистриран субект:

а) информацията, предоставена от регистрирания субект в съответствие с приложение I, точка 1, букви а), д), буква е), точки i) и ii), букви з), и), й) и к) и точка 2, буква а), точка i) и букви б)—з);

б) EIRN, издаден съгласно член 11, параграф 3;

в) датата на регистрация;

г) датата на последната актуализация на информацията по буква а) от настоящия параграф.

Публикуването на годишната сума, предоставена от регистрирания субект в съответствие с приложение I, точка 2, буква в), се извършва в съответствие с таблицата в приложение III.

2.Държавите членки гарантират, че информацията по параграф 1 е представена във формат, който е лесно достъпен и машинночетим, ясно видим и лесен за ползване, включително чрез използване на обикновен език. Информацията се предоставя по начин, който дава възможност за търсене, на поне един официален език на държавата членка на регистрация и на официален език на Съюза, който се разбира добре от възможно най-голям брой граждани в Съюза.

3.Държавите членки гарантират, че субектите по член 3, параграф 1 могат да поискат дерогация от публикуването, посочено в параграф 1, чрез надлежно мотивирано искане. Надзорният орган взема решение за частично или пълно ограничаване на публичния достъп, когато отправилият искане субект докаже, като се вземат предвид обстоятелствата на отделния случай, че това е оправдано на основание на законен интерес, включително сериозен риск публикуването да доведе до нарушаване на основните права на дадено лице, по-специално правата, защитени съгласно член 1, 2, 3, 4 или 6 от Хартата на основните права на Европейския съюз. В противен случай надзорният орган взема решение, с което искането се отхвърля.

4.Всяко решение, взето съгласно параграф 3, подлежи на средства за правна защита в държавата членка на регистрация. Държавите членки гарантират, че всички процедури за контрол, включително средствата за правна защита, се извършват в рамките на разумен срок и че окончателното решение се взема незабавно.

5.Държавите членки гарантират, че от момента на отправяне на искането съгласно параграф 3 до окончателното решение, информацията, за която се отнася искането, не се оповестява публично.

6.Държавите членки гарантират, че когато решение по параграф 3 стане окончателно, вписването в националния регистър, за което се отнася това решение, показва, в зависимост от случая, че публичният достъп е частично или изцяло ограничен.

Член 13
Публикуване на обобщени данни

1.Считано от 31 март [година след срока за транспониране] и до 31 март на всяка следваща година всяка държава членка публикува и предава на Комисията доклад въз основа на информацията, предоставена от субектите, регистрирани в нейните национални регистри. Този доклад съдържа само:

а) обобщени данни за годишните суми за всяка трета държава през предходната финансова година. Тези обобщени данни следва да се основават на информацията, предоставена съгласно приложение I, точка 2, букви б) и в);

б) обобщени данни за годишните суми за всяка категория организация за всяка трета държава през предходната финансова година. Тези обобщени данни следва да се основават на информацията, предоставена съгласно приложение I, точка 1, буква з) и точка 2, букви б) и в);

в) общ брой на субектите от трета държава, които могат да бъдат отнесени към конкретна трета държава. Тези обобщени данни следва да се основават на информацията, предоставена съгласно приложение I, точка 2, буква б);

г) списък на третите държави, които отговарят на критериите, определени в член 16, параграф 3, буква б), точка ii).

2.Въз основа на данните, предадени от държавите членки съгласно параграф 1, Комисията публикува до 31 май всяка година обобщение на получените данни и посочва третите държави, които отговарят на критериите, определени в член 16, параграф 3, буква б), точка i).

3.Когато е необходимо да се гарантира, че информацията, предоставена в публикуваните от държавите членки доклади, продължава да предоставя на обществеността обобщени данни, необходими за разбиране на обхвата, мащаба и средствата за дейностите по представителство на интереси, извършвани от субекти, попадащи в обхвата на член 3, параграф 1, и за да се гарантира, че е възможно съставянето на списъка на третите държави, които отговарят на критериите, посочени в член 16, параграф 3, буква б), на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 за изменение на параграф 1 чрез промяна на списъка с информацията, която трябва да бъде включвана в публикуваните от държавите членки доклади, с оглед на развитието на пазара на услуги за представителство на интереси, становища, препоръки и доклади, издадени от консултативната група, създадена съгласно член 19, или, когато съществуват такива, съответните международни стандарти и практики.

Член 14
Информация за публични длъжностни лица

1.Държавите членки гарантират, че при извършване на дейностите по член 3, параграф 1 регистрираните субекти предоставят EIRN при контактите си с публични длъжностни лица.

2.Държавите членки гарантират, че когато регистрираните субекти използват подизпълнители, при извършване на дейностите по член 3, параграф 1 подизпълнителите предоставят EIRN на регистрирания субект при контактите си с публични длъжностни лица.

ГЛАВА III — НАДЗОР И ПРИЛАГАНЕ

Член 15
Компетентни национални органи

1.Всяка държава членка определя:

а) един или повече органи, отговарящи за националните регистри;

б) един или повече надзорни органи.

2.Всеки надзорен орган има достъп до националните регистри, за които носи отговорност, с цел осъществяване на надзор на спазването и прилагането на задълженията, посочени в настоящата директива, както и обмен на информация с надзорните органи в други държави членки и с Комисията, когато е упълномощен за това съгласно настоящата директива.

3.Всеки надзорен орган е компетентен по отношение на субектите по член 3, параграф 1, от които се изисква да се регистрират съгласно член 10, параграфи 1, 2 и 3 в националните регистри, за които той носи отговорност.

4.Когато субект по член 3, параграф 1 не е посочил законен представител в съответствие с член 8, параграф 1, компетентен е всеки надзорен орган в държава членка, в която субектът извършва дейност по представителство на интереси.

5.Когато държава членка определи повече от един надзорен орган, тя гарантира, че задачите на всеки от тези органи са ясно определени и че тези органи си сътрудничат тясно и ефективно при изпълнението на своите задачи. Държавите членки определят надзорния орган, до който могат да бъдат отправяни съобщения, които трябва да бъдат предадени на подходящия орган в тази държава членка.

6.Държавите членки гарантират независимостта на надзорния орган при изпълнението на неговите функции. По-специално държавите членки гарантират, че служителите в надзорните органи, действащи при упражняване на правомощията си съгласно настоящата директива:

а) са в състояние да изпълняват задълженията си независимо, без политическо и друго външно влияние и без да търсят или да приемат указания от правителството или друг публичен или частен субект;

б) се въздържат от предприемане на действия, които са несъвместими с изпълнението на техните задължения и упражняването на правомощията им съгласно настоящата директива.

7.Държавите членки гарантират, че националните органи, определени съгласно параграф 1, разполагат с всички необходими средства за изпълнение на възложените им съгласно настоящата директива задачи, включително достатъчно технически, финансови и човешки ресурси.

8.Държавите членки гарантират, че при изпълнението на възложени им съгласно настоящата директива задачи националните органи, определени съгласно параграф 1, гарантират, че самият факт, че даден субект е регистриран субект или е предмет на искане съгласно член 16, параграф 3, не води до неблагоприятни последици, като например стигматизация.

9.Държавите членки гарантират, че националните органи, определени съгласно параграф 1, предоставят на обществеността информация и обяснения относно прилагането на настоящата директива, както и становищата, препоръките или докладите, приети от консултативната група съгласно член 19, параграф 6.

10.До [една година след влизането в сила] държавите членки уведомяват Комисията и другите държави членки за компетентните национални органи, определени съгласно параграф 1. Комисията публикува списък на компетентните национални органи.

Член 16
Искания за информация

1.Държавите членки гарантират, че правомощието на надзорните органи да изискват от субектите по член 3, параграф 1 да предоставят информация е ограничено от условията, определени в параграфи 2—9 от настоящия член.

2.Искане съгласно настоящия член може да бъде отправяно само от надзорния орган, който е компетентен по отношение на въпросния субект.

3.С изключение на случаите по член 11, параграфи 8 и 9 искане може да бъде отправяно само в следните случаи и то трябва да бъде ограничено до документацията, съхранявана в съответствие с член 7:

а) регистрираният субект е получил годишна сума, която надхвърля 1 000 000 EUR за един субект от трета държава през предходната финансова година;

б) действията на субекта от трета държава, от чието име действа регистрираният субект, могат да бъдат приписани на трета държава, която — през една от петте предходни финансови години и като се вземат предвид всички субекти от трета държава, чиито действия могат да бъдат приписани на тази трета държава — е изразходвала обща годишна сума, която надвишава едно от следните:

i)8 500 000 EUR за дейности по представителство на интереси в Съюза;

ii)1 500 000 EUR за дейности по представителство на интереси в една държава членка;

освен когато регистрираният субект попада в обхвата на член 3, параграф 1, буква а) и е получил през предходната финансова година обща годишна сума за всички дейности, попадащи в обхвата на настоящата директива, която е по-ниска от 25 000 EUR.

4.Искането по параграф 3 съдържа следните елементи:

а) текст, в който се посочва кое от условията, определени в параграф 3, е изпълнено;

б) поисканата документация;

в) информация за наличните процедури за съдебен контрол.

5.Когато надзорен орган, различен от надзорния орган на държавата членка на регистрация, счита, че някое от условията по параграф 3 е изпълнено, той може да поиска от надзорния орган на държавата членка на регистрация да изиска документацията, съхранявана в съответствие с член 7, от регистрирания субект.

6.При получаване на искане съгласно параграф 5 и ако прецени, че условията по параграф 3 са изпълнени, надзорният орган на държавата членка на регистрация отправя искане в съответствие с параграф 3 и предава получената информация на отправилия искане надзорен орган. Ако през предходните 12 месеца надзорният орган на държавата членка на регистрация е отправил искане в съответствие с параграф 3, което обхваща същата информация от същия регистриран субект, той предава информацията на отправилия искане надзорен орган, без да е необходимо да отправя ново искане.

Ако надзорният орган на държавата членка на регистрация счита, че условията по параграф 3 не са изпълнени, той предоставя на отправилия искане надзорен орган отговор, в който обяснява причините да не поиска или да не предаде въпросната информация.

7.Субектът, до когото е отправено искането, предоставя в срок от 10 работни дни пълната информация, поискана съгласно параграф 4, буква б), в ясен, последователен и разбираем формат.

8.Исканията по параграф 3 подлежат на процедури за съдебен контрол в държавата членка на надзорния орган, който отправя искането.

9.Когато е необходимо да се гарантира, че надзорните органи могат да изискат от субектите документация, която е особено вероятно да повлияе на разработването, формулирането или прилагането на политика или законодателство или на публичните процеси на вземане на решения в Съюза или държава членка, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 23 за изменение на финансовите прагове, определени в параграф 3, с оглед на развитието на пазара на дейности по представителство на интереси, или на становища, препоръки или доклади, издадени от консултативната група, създадена съгласно член 19, или, когато съществуват такива, промени в съответните международни стандарти и практики.

Член 17
Трансгранично сътрудничество

1.Държавите членки гарантират, че техните надзорни органи си сътрудничат с надзорните органи на всички други държави членки, когато това е необходимо.

2.Държавите членки гарантират, че когато надзорен орган има основание да подозира, че субект, попадащ под юрисдикцията на надзорен орган на друга държава членка, не спазва задълженията си по настоящата директива, той уведомява надзорния орган на тази държава членка.

3.Уведомлението по параграф 2 е надлежно обосновано и пропорционално и съдържа най-малко:

(a)информацията, позволяваща идентифицирането на субекта;

(b)описание на съответните факти, съответните разпоредби на настоящата директива и причините, поради които уведомяващият орган подозира, че е налице нарушение на настоящата директива;

Уведомлението може да включва всяка друга информация, която уведомяващият орган счита за уместна, включително, когато е целесъобразно, информация, събрана по негова собствена инициатива.

4.Държавите членки гарантират, че когато надзорен орган получи уведомление съгласно параграф 2, той — без неоправдано забавяне и не по-късно от 1 месец след получаване на уведомлението — съобщава своята оценка за предполагаемото нарушение на надзорния орган, от който е получено уведомлението, и когато е целесъобразно, предоставя допълнителна информация за предприетите или предвидените мерки за разследване или прилагане в съответствие с член 11, параграф 8 или 9 и член 22, за да се гарантира спазването на настоящата директива.

5.Когато надзорният орган на мястото на установяване на стопанската дейност не разполага с достатъчно информация, за да предприеме действия по уведомление по параграф 2, той може да поиска допълнителна информация от компетентния орган, изпратил уведомлението.

6.Административното сътрудничество и обменът на информация между националните органи, определени съгласно член 15, параграф 1, както и надзорните органи и Комисията, съгласно параграфи 2, 4 и 5, член 11, параграф 4, член 16, параграфи 5 и 6 и член 18 от настоящата директива, се осъществяват чрез системата IMI, създадена с Регламент (ЕС) № 1024/2012.

Член 18
Трансгранично споделяне на информация между надзорните органи

1.Държавите членки гарантират, че надзорните органи са компетентни да отправят искане за следната информация до надзорните органи на друга държава членка, когато тази информация е необходима за целите на упражняването на трансграничното сътрудничество по член 17, параграф 2:

а) информацията, предоставена от регистриран субект в съответствие с член 10, параграф 4;

б) всички анализи, извършени от надзорен орган въз основа на информацията по буква а).

2.Държавите членки гарантират, че при получаване на искане съгласно параграф 1 надзорният орган на държавата членка на регистрация предава информацията на отправилия искане надзорен орган, освен когато счита, че изискванията на параграф 1 не са изпълнени, в който случай той предоставя на отправилия искане надзорен орган отговор, в който обяснява причините да не предостави въпросната информация.

3.Държавите членки гарантират, че надзорните органи предоставят на Комисията, по нейно искане, обобщени данни въз основа на информацията, предоставена от регистрираните субекти в съответствие с член 10, параграф 4, за целите на мониторинга на прилагането на настоящата директива, включително за подготовката на срещите на консултативната група по член 19. Тези обобщени данни могат да съдържат лични данни само доколкото това е необходимо за осигуряване на ефективен мониторинг. Когато е технически възможно, информацията се предава в машинночетим формат.

4.Когато обработват лични данни съгласно параграфи 1—3, надзорните органи действат като администратори по смисъла на член 4, точка 7 от Регламент (ЕС) 2016/679, а Комисията действа като администратор по смисъла на член 3, точка 8 от Регламент (ЕС) 2018/1725 по отношение на своите собствени дейности по обработване на данни.

Член 19
Консултативна група

1.Създава се консултативна група.

2.Консултативната група подпомага Комисията при следните задачи:

а) улесняване на обмена и споделянето на информация и най-добри практики, както и съвети относно евентуални насоки за прилагането на настоящата директива, по-специално относно член 2, параграф 4, буква б), член 3, параграф 1 и член 20;

б) улесняване на обмена и споделянето на информация и най-добри практики относно специфичните нужди на микро-, малките и средните предприятия по смисъла на член 3 от Директива 2013/34/ЕС;

в) предоставяне на съвети относно препоръчаните формати за публикуването на обобщените данни съгласно член 13;

г) докладване на Комисията за всякакви разлики при прилагането на настоящата директива;

д) предоставяне на съвети относно препоръчаната техническа инфраструктура на националните регистри, създадени и поддържани съгласно член 9.

3.Всяка държава членка определя по един представител и един негов заместник, които представляват надзорните органи, определени съгласно член 15.

4.Представителите на Европейския парламент или на държавите от Европейската асоциация за свободна търговия, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство 73 , могат да бъдат поканени да присъстват на заседанията на консултативната група като наблюдатели.

5.Комисията председателства консултативната група и осигурява нейния секретариат. Консултативната група приема свой правилник за дейността.

6.Консултативната група приема своите становища, препоръки или доклади във връзка със своите задачи, определени в параграф 2, с обикновено мнозинство на своите членове.

Член 20
Забрана за заобикаляне

Държавите членки гарантират, че е забранено съзнателното и преднамереното участие в дейности, чиято цел или резултат е заобикаляне на задълженията, определени в настоящата директива.

Член 21
Подаване на сигнали за нарушения и защита на лицата, сигнализиращи за нередности

Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че Директива (ЕС) 2019/1937 се прилага по отношение на подаването на сигнали за нарушения на настоящата директива и за защитата на лицата, които подават сигнали за такива нарушения.

Член 22
Санкции

1.Държавите членки определят правила относно санкциите, ограничени до административни глоби, за нарушенията на националните разпоредби, приети за транспониране на членове 6, 7, 8, 10, 11, 14, 16 и 20, от субекти по член 3, параграф 1 или, когато е целесъобразно, от техния законен представител. Тези правила са в съответствие с параграфи 2—6.

Санкциите се налагат от надзорния орган, компетентен по отношение на съответния субект, или от съдебен орган по искане на този надзорен орган.

2.Максималният размер на финансовата санкция по параграф 1, която може да бъде наложена, е: за предприятия — 1 % от годишния световен оборот през предходната финансова година, за други правни субекти — 1 % от годишния бюджет на субекта в съответствие с най-скорошната приключила финансова година, и за физически лица — 1 000 EUR.

3.Във всеки отделен случай санкциите са ефективни, пропорционални и възпиращи, като се вземат предвид по-специално естеството, повторяемостта и продължителността на нарушението, за което се отнасят тези мерки, както и — когато е уместно — икономическият, техническият и оперативният капацитет на субекта по член 3, параграф 1, който е извършил нарушението.

4.Преди да наложи санкции, надзорният орган отправя предупреждение или порицание спрямо съответния субект, че вероятно ще наруши или е нарушил разпоредби на настоящата директива, освен когато това нарушение представлява нарушение на член 20.

5.Държавите членки гарантират, че упражняването от надзорния орган на правомощията му по настоящия член подлежи на подходящи гаранции в съответствие със законодателството на Съюза и на държавата членка, включително правото на ефективно средство за правна защита и на справедлив съдебен процес.

ГЛАВА IV — ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 23
Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на условията, предвидени в настоящия член.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 10, параграф 9, член 13, параграф 3 и член 16, параграф 9, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила на директивата].

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 10, параграф 9, член 13, параграф 3 и член 16, параграф 9, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява делегирането на правомощията, посочени в него. Решението поражда действие в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 13 април 2016 г.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.Делегиран акт, приет съгласно член 10, параграф 9, член 13, параграф 3 и член 16, параграф 9, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 24
Изменение на Директива (ЕС) 2019/1937

Директива (ЕС) 2019/1937 се изменя, както следва:

1.в член 2, параграф 1, буква а) се добавя следната нова точка (xi):

„xi) правила на вътрешния пазар, свързани с прозрачността и доброто управление;“;

2.в част I от приложението се добавя следната нова буква (К):

„K. Член 2, параграф 1, буква a), точка xi) — правила на вътрешния пазар, свързани с прозрачността и доброто управление:

Директива (ЕС) XXXX/XXXX на Европейския парламент и на Съвета от XXXX г. за установяване на хармонизирани изисквания във вътрешния пазар относно прозрачността на представителството на интереси, извършвано от името на трети държави, и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937.“.

Член 25
Доклади и преглед

1.Най-късно до [12 месеца след срока за транспониране] Комисията представя доклад за прилагането на настоящата директива на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет.

2.Най-късно до [4 години след срока за транспониране] Комисията извършва оценка на настоящата директива и представя доклад относно основните констатации на Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет.

С тази оценка се оценяват ефективността и пропорционалността на директивата. С нея се оценяват, наред с другото, необходимостта от промени в обхвата и ефективността на гаранциите, предвидени в директивата. В случаите, когато това е целесъобразно, тя може да бъде придружена от съответните законодателни предложения.

3.Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на докладите по параграфи 1 и 2.

Член 26
Транспониране

1.Държавите членки привеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, най-късно до [осемнадесет месеца след влизането ѝ в сила]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.

3.В случая на държавите членки, които не са приели еврото, сумата в националната валута, която е еквивалентна на сумите, посочени в настоящата директива, се получава чрез прилагане на обменния курс, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на датата на влизане в сила на всяка директива, която определя тези суми.

За целите на конвертирането в националната валута на държавите членки, които не са приели еврото, сумите в евро, посочени в настоящата директива, могат да бъдат увеличавани или намалявани с не повече от 5 % с цел получаване на закръглени суми в националната валута.

Член 27
Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Страсбург на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

1.2.Съответни области на политиката

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с:

1.4.Цел(и)

1.4.1.Общи цели

1.4.2.Специфични цели

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

1.4.4.Показатели за изпълнението

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални полезни взаимодействия с други подходящи инструменти

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

1.6.Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените методи на управление, механизми за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетите кредити за оперативни разходи

3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи

3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

3.2.3.1.Очаквани нужди от човешки ресурси

3.2.4.Съвместимост с текущата многогодишна финансова рамка

3.2.5.Финансов принос от трети страни

3.3.Очаквано отражение върху приходите

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на хармонизирани изисквания във вътрешния пазар относно прозрачността на представителството на интереси, извършвано от името на трети държави, и за изменение на Директива (ЕС) 2019/1937

1.2.Съответни области на политиката

Вътрешен пазар и демокрация

1.3.Предложението/инициативата е във връзка с:

⌧ ново действие

◻ ново действие след пилотен проект/подготвително действие 74

◻ продължаването на съществуващо действие

◻ сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие

1.4.Цел(и)

1.4.1.Общи цели

Общата цел на настоящото предложение е да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар на дейности по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави.

1.4.2.Специфични цели

Специфична цел № 1

Да се предвидят хармонизирани мерки за прозрачност за представителството на интереси, извършвано от името на трети държави.

Специфична цел № 2

Да се гарантира ефективен надзор на задълженията, въведени с директивата.

Специфична цел № 3

Да се осигури ефикасно трансгранично сътрудничество между компетентните национални органи с цел гарантиране на пълното и ефективно прилагане на директивата.

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

Един по-хомогенен подход на политиката в целия Съюз по отношение на дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави, ще осигури по-голяма яснота и предвидимост за предприятията, гражданите и другите заинтересовани страни и ще улесни функционирането на вътрешния пазар.

За държавите членки:

Държавите членки ще трябва да гарантират, че съществуват национали регистри за прозрачност за представителството на интереси, извършвано от името на трети държави, които регистри обхващат дейностите, попадащи в обхвата на законодателството. От държавите членки, които понастоящем не разполагат с такива системи, ще се изисква да разработят и въведат нова рамка за прозрачност и да създадат регистър. Това ще включва разработване, прилагане и редовна поддръжка на публично достъпен национален регистър и създаване на съответните компетентни органи. От останалите държави членки ще се изисква да изменят съществуващите режими за прозрачност, насочени към представителството на интереси като цяло. Степента на тези промени ще зависи от спецификата на съществуващите режими по ключови параметри като обхват, типове и естество на съществуващите изисквания и видове механизми за наблюдение и прилагане.

Освен че ще въведат приведени в съответствие регулаторни режими и регистри, органите на държавите членки ще участват също в консултативна група на равнището на Съюза и в административното сътрудничество между компетентните национални органи. За да се ограничи административната тежест, обменът на информация между националните органи, както и между органите и Комисията ще се осъществява чрез информационната система за вътрешния пазар (системата IMI) за административно сътрудничество между компетентните органи на държавите членки в области на политиката, свързани с единния пазар.

При проведеното от Комисията проучване в подкрепа на предложението бе изчислено, че органите на държавите членки ще направят посочените по-долу разходи.

Първо, разходите за запознаване са еднократни разходи за изпълнение, които се поемат през първата година от органите във всички 27 държави членки. Очаква се общите разходи да са в диапазона 1 500—4 600 EUR за всички органи на държавите членки.

Второ, разходите за осигуряване на наличието на подходящ регистър включват разходите за оборудване за създаване или изменение на регистър, както и годишните разходи за поддръжка. При проучването в подкрепа на инициативата бе изчислено, че разходите за поддръжка могат да варират между 65 000—585 000 EUR за органите на 12-те държави членки, в които няма съществуващи ИТ инструменти. В периода между 2-та и 10-та година от 10-годишния времеви период това ще се равнява на приблизително 585 000 EUR — 5,27 милиона евро. За 15-те държави членки, в които има съществуващи регистри, при проучването беше изчислено, че актуализирането им, за да бъдат включени полета за данни за аспектите на представителството на интереси, свързани с трети държави, няма да доведе до значително увеличение на разходите за поддръжка поради ограничения брой субекти в обхвата на намесата. Следователно годишните разходи за поддръжка на ИТ за тези държави членки ще се считат за обичайни разходи.

Трето, разходите за осигуряване на подходящ режим на управление, наблюдение и прилагане, които могат да обхванат независимите надзорни органи, включват създаването и функционирането на нов режим или изменението и функционирането на съществуващ режим. Тези разходи ще се повтарят в периода между 2-та и 10-та година. Прогнозните разходи за целия Съюз ще бъдат приблизително в диапазона 565 000—848 000 EUR годишно и 5,65—8,48 милиона евро за 10-годишния времеви период.

От своя страна реализацията на инициативата ще доведе до няколко ползи.

Първо, основната полза са повишената прозрачност и по-доброто разбиране на пазара на дейности по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави. Подобрените механизми за споделяне на информация между органите на държавите членки ще осигурят също по-добра видимост и надзор на дейностите по представителство на интереси, извършвани за трети държави. С предложението може да се насърчи доверието между различни субекти и да се увеличи доверието на публичния сектор в ролята, намеренията и практиките на субектите, които извършват дейности по представителство на интереси от името на трети държави на вътрешния пазар.

Второ, освен тези преки ползи, очаква се съществуването на правен режим и на свързаните с него регистри за дейности по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави, да окаже положително косвено въздействие върху осведомеността по въпросите, свързани с представителството на интереси, извършвано от името трети държави.

Важно е да се подчертае обаче, че някои предизвикателства ще продължат да съществуват, като тези, свързани с мониторинга и прилагането, поради риска недобросъвестни оператори да не се регистрират и да продължат да осъществяват дейност по неетичен начин.

За частни субекти:

Първо, за субектите, извършващи дейности по представителство на интереси, задълженията за водене на документация ще се състоят от първоначална преценка относно всички потенциални взаимодействия за третите държави, събиране на ключова информация за представлявания субект от трета държава и оценка на различните видове рискове, свързани с очакваното взаимодействие. При проведеното за Комисията проучване, както и в процеса на консултации беше отбелязано, че много доставчици на услуги за представителство на търговски интереси вече извършват определени дейности, които биха могли да представляват водене на документация, но че тези дейности често са неофициални. Като такова с предложението ще се изисква формализиране на съществуващите дейности по водене на документация в контекста на взаимодействията за трети държави.

Второ, трябва да се очакват и разходи за запознаване с новата рамка. Тези разходи ще бъдат предимно еднократни и ще бъдат направени през първата година от прилагането на рамката. Разходи за запознаване съществуват на две равнища: основни разходи за запознаване и разширени разходи за запознаване. Основните разходи за запознаване изискват голям брой субекти да отделят малко време за преглед на законодателния текст и на свързаните с него насоки. При проведеното за Комисията проучване бе изчислено, че тези разходи за всички субекти, които извършват представителство на интереси от името на трети държави на вътрешния пазар, ще варират приблизително в диапазона 71,2—213,5 милиона евро при около 20—60 EUR на организация. Разширените разходи за запознаване изискват много по-малък брой субекти, които попадат в обхвата на инициативата, да отделят повече време за преглед на законодателния текст и на свързаните с него насоки, но също така и за оценка на практическите последици, разработване на стратегии за съответствие и разпределяне на отговорността за задачите, свързани с привеждането в съответствие. Тези разходи ще варират приблизително в диапазона 57 000—256 000 EUR при около 80—240 EUR на организация.

Трето, административните разходи ще включват първоначални разходи за регистрация, първоначални разходи за актуализиране на информацията и текущи разходи за оповестяване на информация. Що се отнася до първоначалните разходи за регистрация, информацията относно задълженията и формалностите за регистрация, въведени с настоящата директива, ще бъде достъпна чрез единната цифрова платформа, която чрез уеб портала „Вашата Европа“ създава единно звено за контакт, което предоставя на предприятията и гражданите информация за правилата и процедурите на единния пазар, на всички равнища на управление, и пряк, централизиран и насочван достъп до услуги за помощ и решаване на проблеми, както и до широк набор от напълно цифровизирани административни процедури. Освен това процедурата за регистрация е изцяло онлайн и е организирана в съответствие с принципа на еднократност, за да се улесни повторното използване на данни.

Проучването в подкрепа на изготвянето на предложението предостави различни оценки на разходите в зависимост от размера на субектите, които ще попаднат в обхвата. Като цяло тези разходи се оценяват в диапазона 590 000 EUR — 3,5 милиона евро при приблизително 828—3 314 EUR на организация. Впоследствие се очаква тези разходи да останат постоянни през всяка следваща година. През 10-годишния времеви период това ще доведе до общ разход от приблизително 5,9—35,4 милиона евро. По-специално при проучването беше установено, че микро-малките предприятия ще направят най-малките разходи. А именно при проучването беше установено, че 97,3 % от субектите, попадащи в обхвата на предложението, са микро-малки (дефинирани като предприятия с по-малко от 10 служители, еквивалент на пълно работно време (ЕПРВ), за които се очаква да понесат средни разходи на субект от 828 EUR.

Четвърто, що се отнася до дейностите по водене на документация, събраната по време на провеждането на проучването обратна информация сочи, че разходите, свързани с тези дейности, могат да бъдат характеризирани като обичайни разходи, което означава, че не се добавят допълнителни разходи към намесата.

От друга страна, с предложението ще се осигурят и няколко ползи за субектите, които извършват представителство на интереси от името на трети държави на вътрешния пазар, в рамките на обхвата.

Първо, премахването на съществуващата разпокъсаност ще улесни предоставянето на услуги в множество държави членки, тъй като ще е необходима само една регистрация. Това значително ще опрости процеса на навлизане на нов пазар или трансграничната дейност в рамките на Съюза за предоставяне на дейности по представителство на интереси.

Второ, с предложението ще се създадат еднакви условия на конкуренция и по-голяма правна сигурност за дейностите по представителство на интереси за трети държави. Това ще бъде постигнато, като се изиска от всички участници на пазара да спазват ясни правила за участие на пазара, например по отношение на задълженията за регистриране и предоставяне на една и съща информация, както и за извършване на хармонизирани дейности по водене на документация. С това ще се гарантира, че всички икономически субекти подлежат на едни и същи правила в целия вътрешен пазар, и ще се премахне съществуващата разпокъсаност на правилата.

Трето, предложението ще спомогне за нормализиране на дейностите по представителство на законни интереси, извършвани от името на трети държави, чрез повишаване на равнището на прозрачност и доверието в този сектор. С това ще се отговори на важни въпроси, като например кой се опитва да влияе на вземането на политически решения и по какви въпроси, както и ще се стимулира етичното поведение.

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

При изпълнението на настоящото предложение ще се следва поетапен подход. Веднага след влизането в сила на настоящата директива ще започне първо работа по адаптирането на системата IMI към нуждите на директивата с цел свързване на компетентните органи на държавите членки преди изтичането на срока за транспониране.

Предварителният график за изпълнението може да бъде онагледен по следния начин:

— 2024 г.: влизане в сила на директивата и адаптиране на системата IMI;

— 2025/6 г.: транспониране и прилагане от държавите членки.

Основания за действие на равнището на Съюза (ex-ante)

Няколко държави членки са приели или предстои да приемат законодателство в областта на прозрачността на представителството на интереси. Тъй като тези правила се различават по своя обхват, съдържание и последици, се появява разпокъсана рамка от национални правила, която рискува да се увеличи, особено що се отнася до представителството на интереси от името на трети държави. Това застрашава ефективното упражняване на свободата на предоставяне на услуги в Съюза. Този проблем може да бъде решен само с намеса на равнището на Съюза, тъй като регулирането на национално равнище ще бъде насочено към гарантиране на прозрачността на дейностите по представителство на интереси в рамките на собствения обществен живот и следователно няма да се обръща особено внимание на пречките, създавани пред трансграничните дейности по представителство на интереси. Националните правила също няма да успеят систематично да се справят с действията на трети държави, които се стремят да оказват скрито влияние върху вземането на решения в рамките на Съюза.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

Доказателствената база за настоящото предложение е получена от вътрешни и външни изследвания, обширни консултации и двустранни срещи със заинтересованите страни и е подкрепена от външно проучване.

Под внимание бяха взети насоките от органи за определяне на международни стандарти, включително Съвета на Европа или Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Те препоръчаха по-конкретно правно регламентиране на дейностите по лобиране в контекста на вземането на решения в публичния сектор, както и прозрачност и почтеност при лобирането и чуждестранното финансиране, като същевременно припомниха значението на зачитането на основните права.

Предложението се основава и на терминологията и понятията, използвани в контекста на регистъра за прозрачност на ЕС.

Настоящото предложение е част от пакет от мерки за защита на демокрацията от скрито чуждестранно влияние, обявен от председателя Фон дер Лайен в речта за състоянието на Съюза през 2022 г. С пакета се допълват действията, които вече са предприети на равнището на Съюза в рамките на Плана за действие за европейската демокрация. Освен настоящата инициатива пакетът включва конкретни мерки по свързани с изборите въпроси преди провеждането на изборите за Европейски парламент, както и мерки за насърчаване на създаващо възможности гражданско пространство и на приобщаващо и ефективно взаимодействие на публичните органи с организациите на гражданското общество и с гражданите. Всички тези мерки имат за цел да се укрепи устойчивостта на демокрацията отвътре.

Предложението е част от група инициативи, които отразяват проактивен подход за внедряване на ценностите на Съюза в европейското общество. От 2020 г. насам в годишния цикъл на доклада относно върховенството на закона се разглеждат законите и институциите, които са в основата на това, което е нужно, за да функционират демокрациите. Освен това неотдавнашната инициатива за борба с корупцията се стреми да предпази демокрацията, както и обществото от дестабилизиращото влияние на корупцията.

Разходите, необходими за адаптиране на системата IMI, за да може да се осъществява административното сътрудничество между компетентните национални органи, предвидено в настоящото предложение, ще бъдат финансирани от програмата „Граждани, равенство, права и ценности“.

1.6.Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

◻ ограничен срок на действие

–◻ в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

–◻ Финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за поети задължения и от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за плащания.

⌧ неограничен срок на действие

–Изпълнение с период на започване на дейност от 2024 г. до 2025/2026 г.,

–последвано от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета

⌧ Пряко управление от Комисията

–⌧ от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

–◻ от изпълнителните агенции

◻ Споделено управление с държавите членки

◻ Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

–◻ трети държави или на органите, определени от тях;

–◻ международни организации и техните агенции (да се уточни);

–◻ ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

–◻ органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент;

–◻ публичноправни органи;

–◻ частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото са им предоставени подходящи финансови гаранции;

–◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и на които са предоставени подходящи финансови гаранции;

–◻ органи или лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

–Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

С предложението системата IMI ще се използва за административното сътрудничество между компетентните органи на държавите членки.

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за мониторинг и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Изпълнението на директивата ще бъде прегледано една година след срока за нейното транспониране. Комисията ще докладва за направените констатации на Европейския парламент и на Съвета.

Четири години след срока за транспонирането ѝ Комисията ще извърши оценка на директивата.

2.2.Системи за управление и контрол

За предвиденото в предложението административно сътрудничество между компетентните национални органи ще се използва вече съществуващата система IMI, която се управлява от Комисията (ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“). За тази цел с предложената директива се разширява обхватът на системата IMI. Това изисква използването на ресурси с цел адаптиране на системата IMI спрямо нуждите на предложената директива.

Настоящото предложение не променя метода на управление, механизма за осъществяване на финансирането, начините за плащане или стратегията за контрол, които вече са въведени за системата и се използват от Комисията.

Основният установен риск е свързан с възможността за превишаване на времето и разходите поради непредвидени проблеми с внедряването на информационните технологии във връзка с адаптирането на системата IMI. Този риск се смекчава от факта, че системата IMI вече е въведена и че съответният отдел на Комисията има предишен опит с адаптирането на системата към новите потребности във връзка с дейността.

Настоящата инициатива не засяга разходната ефективност на съществуващия контрол, извършван от Комисията.

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за предотвратяване и защита, например от стратегията за борба с измамите.

Настоящата законодателна финансова обосновка се отнася до разходите за персонал и възлагането на обществени поръчки и за този вид разходи се прилагат стандартни правила.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

·Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от много-годишната финансова рамка	Бюджетен ред	Вид разход	Финансов принос
	Номер	Многогод./ едногод. 75	от държави от ЕАСТ 76	от държави кандидатки и потенциални кандидати 77	от други трети държави	други целеви приходи
2б	07 06 04: Защита и утвърждаване на ценностите на Съюза	Многогод.	НЕ	НЕ	НЕ	НЕ

3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетите кредити за оперативни разходи

–◻ Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

–⌧ Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу 78 :

Настоящата инициатива ще бъде подкрепена с вече наличните разпределени средства по финансовото програмиране на програмата „Граждани, равенство, права и ценности“.

млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова
рамка

2б

„Устойчивост и ценности“

ГД „Правосъдие и потребители“

Година
2024 г.

Година
2025 г.

Година
2026 г.

Година
2027 г.

ОБЩО (*съгласно настоящата МФР 79 )

 Бюджетни кредити за оперативни разходи

07 06 04: Защита и утвърждаване на ценностите на Съюза

Поети задължения

1а)

0,125

0,125

0,025

0,025

0,3

Плащания

2а)

0,125

0,125

0,025

0,025

0,3

Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми 80

3)

ОБЩО бюджетни кредити
за ГД „Правосъдие и потребители“

Поети задължения

=1а+1б+3

0,125

0,125

0,025

0,025

0,3

Плащания

=2а+2б+3

0,125

0,125

0,025

0,025

0,3

 ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи

Поети задължения

4)

0,125

0,125

0,025

0,025

0,3

Плащания

5)

0,125

0,125

0,025

0,025

0,3

□ ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми

6)

ОБЩО бюджетни
кредити по ФУНКЦИЯ 2б
от многогодишната финансова рамка

Поети задължения

=4+6

0,125

0,125

0,025

0,025

0,3

Плащания

=5+6

0,125

0,125

0,025

0,025

0,3

Функция от многогодишната финансова
рамка

„Административни разходи“

млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

	Година 2024 г.	Година 2025 г.	Година 2026 г.	Година 2027 г.	ОБЩО
ГД „Правосъдие и потребители“
 Човешки ресурси	0,513	0,513	0,513	0,513	2,052
 Други административни разходи			0,05	0,05	0,1
ОБЩО ГД „ПРАВОСЪДИЕ И ПОТРЕБИТЕЛИ“	0,513	0,513	0,563	0,563	2,152

ОБЩО бюджетни кредити
по ФУНКЦИЯ 7
от многогодишната финансова рамка

(Общо поети задължения = Общо плащания)

0,513

0,513

0,563

0,563

2,152

млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

		Година 2024 г.	Година 2025 г.	Година 2026 г.	Година 2027 г.	ОБЩО
ОБЩО бюджетни кредити по ФУНКЦИИ 2б и 7 от многогодишната финансова рамка	Поети задължения	0,638	0,638	0,588	0,588	2,452
	Плащания	0,638	0,638	0,588	0,588	2,452

3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи

Бюджетни кредити за поети задължения в млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите 			Година 2024 г.		Година 2025 г.		Година6 2026 г.		Година 2027 г.		Година 2028 г.		Година 2029 г.			Година 2030 г.		ОБЩО
	РЕЗУЛТАТИ
	Вид 81	Средни разходи	Брой	Разходи	Брой	Разходи	Брой	Разходи	Брой	Разходи	Брой	Разходи	Брой	Разходи	Брой		Разходи	Общ брой	Общо разходи
СПЕЦИФИЧНА ЦЕЛ № 3 82
Разработване на модула в системата IMI	Инфор-маци-онна система	0,125	1	0,125	1	0,125												1	0,25
Поддържане на модула в системата IMI	Инфор-маци-онна система						1	0,025	1	0,025								1	0,05
Междинен сбор за специфична цел № 3			1	0,125	1	0,125	1	0,025	1	0,025								2	0,3
ОБЩО			1	0,125	1	0,125	1	0,025	1	0,025								2	0,3

3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

–◻ Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

– Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

Година
2024 г.

Година
2025 г.

Година
2026 г.

Година
2027 г.

ОБЩО

ФУНКЦИЯ 7
от многогодишната финансова рамка

Човешки ресурси

0,513

0,513

0,513

0,513

2,052

Други административни разходи

0,05

0,05

0,1

Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 7
от многогодишната финансова рамка

0,513

0,513

0,563

0,563

2,152

Извън ФУНКЦИЯ 7 83
от многогодишната финансова рамка

Човешки ресурси

Други разходи
с административен характер

Междинен сбор
извън ФУНКЦИЯ 7
от многогодишната финансова рамка

ОБЩО

0,513

0,513

0,563

0,563

2,152

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други разходи с административен характер, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.3.1.Очаквани нужди от човешки ресурси

–◻ Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси

– Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

		Година 2024 г.	Година 2025 г.	Година 2026 г.	Година 2027 г.
20 01 02 01 (Централа и представителства на Комисията)		3	3	3	3
20 01 02 03 (Делегации)
01 01 01 01 (Непреки научни изследвания)
01 01 01 11 (Преки научни изследвания)
Други бюджетни редове (да се посочат)
20 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет)
20 02 03 (ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД в делегациите)
XX 01 xx yy zz 84	- в централата
	- в делегациите
01 01 01 02 (ДНП, КНЕ, ПНА — Непреки научни изследвания)
01 01 01 12 (ДНП, КНЕ, ПНА — Преки научни изследвания)
Други бюджетни редове (да се посочат)
ОБЩО		3	3	3	3

XX е съответната област на политиката или съответният бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и срочно наети служители

3 ЕПРВ за секретариата на консултативната група, както и за подпомагане на екипа на системата IMI за принос за политиката и бизнес принос както по време на изпълнението на проекта, така и след пускането на модула на системата IMI в експлоатация.

Външен персонал

3.2.4.Съвместимост с текущата многогодишна финансова рамка

Предложението/инициативата:

– може да се финансира изцяло чрез преразпределение в рамките на съответната функция от многогодишната финансова рамка (МФР).

Комисията ще използва за подпомагане на настоящата инициатива вече наличните средства по финансовото програмиране на програмата „Граждани, равенство, права и ценности“.

–◻ налага да се използват неразпределеният марж по съответната функция от МФР и/или специалните инструменти, предвидени в Регламента за МФР.

–◻ налага преразглеждане на МФР.

3.2.5.Финансов принос от трети страни

Предложението/инициативата:

– не предвижда съфинансиране от трети страни

–◻ предвижда следното съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:

Бюджетни кредити в млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

	Година N 85	Година N+1	Година N+2	Година N+3	Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)	Общо
Да се посочи съфинансиращият орган
ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити

3.3.Очаквано отражение върху приходите

– Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

–◻ Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

–◻ върху собствените ресурси

–◻ върху другите приходи

–моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове ◻

млн. евро (до третия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред:	Налични бюджетни кредити за текущата финансова година	Отражение на предложението/инициативата 86
		Година N	Година N+1	Година N+2	Година N+3	Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)
Статия ………….

За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).

(1) Всеобхватен анализ на съществуващите в държавите членки законодателни рамки е предоставен в приложение 6 към оценката на въздействието, придружаваща настоящото предложение (SWD(2023) 663 final).

(2) Вж. придружаващата оценка на въздействието.

(3) ОИСР (2021 г.), Lobbying in the 21st Century: Transparency, Integrity and Access, OECD Publishing, Париж, https://doi.org/10.1787/c6d8eff8-en , стр. 43.

(4) Понятието „външна намеса“ се използва, за да се прави разграничение между дейностите, оказващи влияние, които са неразделна част от дипломатическите отношения, и външната намеса, която представлява дейности, извършвани от или от името на чуждестранен държавен субект, които са принудителни, скрити, измамни или корумпиращи и противоречат на суверенитета, ценностите и интересите на Съюза.

(5) ОИСР (2021 г.), Lobbying in the 21 century: Transparency, Integrity and Access, OECD Publishing, Париж, https://doi.org/10.1787/c6d8eff8-en , стр. 44.

(6) ОИСР (2021 г.), Lobbying in the 21st Century: Transparency, Integrity and Access, OECD Publishing, Париж, https://doi.org/10.1787/c6d8eff8-en , стр. 45.

(7) Вж. експресно проучване „Евробарометър“ № 528 относно гражданството и демокрацията.

(8) От 2019 г. насам Европейският парламент създаде две специални комисии — INGE и INGE2 — по въпросите на външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз и за укрепването на почтеността, прозрачността и отчетността в Европейския парламент, който прие резолюции в тази област. Вж. Резолюция на Европейския парламент от 9 март 2022 г. относно външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз (2020/2268(INI)), Резолюция на Европейския парламент от 13 юли 2023 г. относно препоръки за преразглеждане на правилата на Европейския парламент относно прозрачността, почтеността, отчетността и борбата с корупцията (2023/2034(INI)), Резолюция на Европейския парламент от 1 юни 2023 г. относно външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз (2022/2075(INI)).

(9) Заключения на Съвета „Допълнителни усилия за укрепване на устойчивостта на хибридни заплахи и за борба с тях“, 10 декември 2019 г., 14972/19; заключения на Съвета „Глобален подход към научните изследвания и иновациите — Стратегия на Европа за международното сътрудничество в един променящ се свят“, 28 септември 2021 г., 12301/21; заключения на Съвета относно чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство (FIMI), 18 юли 2022 г., 11173/22.

(10) Съюзът последователно осъжда всяко неоправдано ограничаване на основните свободи и всички ограничения на гражданското и политическото пространство в нарушение на международното право в областта на правата на човека, включително така наречените „закони за чуждестранните агенти“. Вж. например Russia: Declaration by the High Representative on behalf of the EU on the 10th anniversary of the introduction of the Law on Foreign Agents (Русия: Декларация на върховния представител от името на ЕС относно десетата годишнина от въвеждането на Закона за чуждестранните агенти), на разположение на адрес: https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2022/07/20/russia-declaration-by-the-high-representative-on-behalf-of-the-eu-on-the-10th-anniversary-of-the-introduction-of-the-law-on-foreign-agents/ , Georgia: Statement by the High Representative on the adoption of the Georgian „foreign influence“ law (Грузия: Изявление на върховния представител относно приемането на грузинския закон за „чуждестранното влияние“), на разположение на адрес: https://www.eeas.europa.eu/eeas/georgia-statement-high-representative-adoption-%E2%80%9Cforeign-influence%E2%80%9D-law_en , и EU in BiH on recent developments in the RS (ЕС в Босна и Херцеговина относно последните развития в Република Сърбия), на разположение на адрес: https://www.eeas.europa.eu/delegations/bosnia-and-herzegovina/eu-bih-recent-developments-rs_en?s=219 .

(11) Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране (COM(2021) 731 final).

(12) Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ L 277, 27.10.2022 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2022/2065/oj?locale=bg ).

(13) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2022 г. за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар (Европейски законодателен акт за свободата на медиите) и за изменение на Директива 2010/13/ЕС (COM(2022) 457 final).

(14) Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги) (ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2010/13/oj?locale=bg ).

(15) Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации (ОВ L 317, 4.11.2014 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2014/1141/oj?locale=bg ).

(16) https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/policies/justice-and-fundamental-rights/upholding-rule-law/rule-law/rule-law-mechanism_bg

(17) В Доклада относно върховенството на закона за 2022 г. допълнителни препоръки относно лобирането бяха отправени към Германия, Естония, Ирландия, Франция, Хърватия, Италия, Латвия, Люксембург, Унгария, Нидерландия и Полша.

(18) Допълнителни препоръки, свързани с лобирането, бяха отправени към Германия, Чехия, Дания, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Латвия, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Румъния и Словакия.

(19) Предложение за Директива относно борбата с корупцията, за замяна на Рамково решение 2003/568/ПВР на Съвета и на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите — членки на Европейския съюз, и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (COM(2023) 234 final).

(20) https://commission.europa.eu/document/aa3bc4a8-50b7-425a-a81c-e7360e01a24d_bg

(21) https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/priorities-2019-2024/new-push-european-democracy/european-democracy-action-plan_bg

(22) https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/speech_22_5493

(23) COM(2023) 630 final, C(2023) 8626 final и C(2023) 8627 final.

(24) Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2019/1937/oj?locale=bg ).

(25) Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно европейските презгранични сдружения (COM(2023) 516 final), в което се разглежда разпокъсаността на националните правила за сдруженията и организациите с нестопанска цел в Съюза и се улесняват техните трансгранични дейности на вътрешния пазар.

(26) Регламент (ЕС) 2022/2560 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно чуждестранните субсидии, които нарушават вътрешния пазар (ОВ L 330, 23.12.2022 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2022/2560/oj?locale=bg ), чиято цел е да се създаде хармонизирана рамка за справяне с нарушаванията на конкуренцията на вътрешния пазар, причинени пряко или непряко от чуждестранни субсидии.

(27) С Регламент (ЕС) 2019/452 за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (ОВ L 79I, 21.3.2019 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2019/452/oj?locale=bg ) се предоставя рамка на Съюза за скрининг на преки инвестиции от трети държави на основания, свързани със сигурността или обществения ред.

(28) Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 537/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС, по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ОВ L 322, 16.12.2022 г., стр. 15, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2022/2464/oj?locale=bg ). Тя се прилага по отношение на всички дружества с ограничена отговорност (ООД), които не са МСП, както е определено в Директивата за счетоводството, и всички ООД, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар (включително МСП, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар), но с изключение на микропредприятията.

(29) Вж. решение на Съда от 16 февруари 2022 г., Унгария/Европейски парламент и Съвет, дело C-156/21, ECLI:EU:C:2022:97, в което Съдът постановява, че в рамките на своите правомощия, предвидени с Договорите, Европейският съюз трябва да е в състояние да защитава своите ценности.

(30) Вж. също решение на Съда от 10 декември 2002 г., British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco, C-491/01, ECLI:EU:C:2002:741, т. 75.

(31) Проучването ще бъде предоставено на разположение на адрес https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/policies/justice-and-fundamental-rights/eu-citizenship/democracy-and-electoral-rights/studies_en

(32) https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/13744-Transparency-of-covert-interference-by-third-countries_bg

(33) Експресно проучване „Евробарометър“ № 522 относно демокрацията.

(34) Експресно проучване „Евробарометър“ № 528 относно гражданството и демокрацията.

(35) Вж. придружаващата оценка на въздействието.

(36) Резолюция на Европейския парламент от 9 март 2022 г. относно външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз (2020/2268(INI)).

(37) Вж. например заключения на Съвета от 10 декември 2019 г. относно допълнителни усилия за укрепване на устойчивостта на хибридни заплахи и за борба с тях (14972/19), заключения на Съвета от 28 септември 2021 г. относно глобалния подход към научните изследвания и иновациите — Стратегия на Европа за международното сътрудничество в един променящ се свят (12301/21), заключения на Съвета от 18 юли 2022 г. относно чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство (FIMI) (11429/22) и заключения на Съвета от 10 март 2023 г. относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС; Ролята на гражданското пространство за защитата и утвърждаването на основните права в ЕС (7388/23).

(38) Като принципите на прозрачност и почтеност в областта на лобирането на ОИСР или Препоръката на Съвета на Европа от Комитета на министрите до държавите членки относно правната уредба на лобистките дейности в контекста на публичното вземане на решения, CM/Rec(2017)2.

(39) SWD(2023) 663 final.

(40) SEC(2023) 637.

(41) В тази връзка вж. решения на Съда от 20 май 2003 г., Österreichischer Rundfunk и други, C‑465/00, C‑138/01 и C‑139/01, EU:C:2003:294, т. 73—75 и 87—89; решения на Съда от 9 ноември 2010 г., Volker und Markus Schecke и Eifert, C‑92/09 и C‑93/09, EU:C:2010:662, т. 56—58 и 64; и решение на Съда от 2 октомври 2018 г., Ministerio Fiscal, C‑207/16, EU:C:2018:788, т. 48 и 51.

(42) Решение на Съда от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers, съединени дела C-37/20 и C-601/20, EU:C:2022:912, т. 42—44.

(43) Решение на Съда от 22 ноември 2022 г., Luxembourg Business Registers, съединени дела C-37/20 и C-601/2, EU:C:2022:912, т. 45—63 и цитираната съдебна практика.

(44) Както посочва Венецианската комисия, „дейностите по лобиране попадат (…) между дейностите на политическите партии и обичайните дейности на НПО. (…) Обществеността има ясен интерес да познава участниците в лобирането, които имат достъп до процеса на вземане на правителствени решения с цел влияние, включително техните вътрешни или чуждестранни финансови източници“. Доклад на Венецианската комисия относно финансирането на сдруженията CDL-AD(2019)002, т. 105.

(45) Вж. по аналогия решение на Съда от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването), C-78/18, EU:C:2020:476, т. 79.

(46) Решение на Съда от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването), C-78/18, EU:C:2020:476, т. 112.

(47) Решение на Съда от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването), C-78/18, EU:C:2020:476, т. 114.

(48) Доклад на Венецианската комисия относно финансирането на сдруженията CDL-AD(2019)002, т. 147.

(49) Решение на Съда от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност при сдружаването), C-78/18, EU:C:2020:476, т. 79.

(50) Доклад на Венецианската комисия относно финансирането на сдруженията CDL-AD(2019)002, т. 105.

(51) В предложението е включена клауза за недопускане на заобикаляне на мерките, за да се избегнат злоупотребите (например скрито възнаграждение за услуга за представителство, създаване на дружества с цел завоалиране на връзки с правителства на трети държави или изкуствено разпределяне на дейности между множество субекти с цел недостигане на праговете, определени в директивата).

(52) При регистрацията от тези субекти ще се изисква да предоставят своя регистрационен номер единствено при контактите си с публични длъжностни лица, но не и с широката общественост.

(53) По време на регистрацията няма да се изисква да се посочва точната сума. Съответните субекти ще трябва да посочат в кой диапазон (напр.: 25 000 EUR до <50 000 EUR; или 50 000 EUR до <100 000 EUR) попада годишната сума. Информацията за декларираните годишни суми ще бъде публично достъпна, като се използва по-широк диапазон, съответстващ на необходимата степен на детайлност за целите на информирането на гражданите, техните представители и други заинтересовани страни.

(54) Бонската декларация относно свободата на научните изследвания от 20 октомври 2020 г.

(55) Решение на Съда от 22 януари 2013 г., Sky Österreich GmbH/Österreichischer Rundfunk, C-283/11, EU:C:2013:28, т. 46.

(56) Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2019/1937/oj?locale=bg ).

(57) ОВ C […], […] г., стр. […].

(58) ОВ C […], […] г., стр. […].

(59) Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ L 277, 27.10.2022 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2022/2065/oj?locale=bg ).

(60) Регламент (ЕС) XXXX/XXXX на Европейския парламент и на Съвета от XXXX г. за създаване на обща рамка за медийните услуги на вътрешния пазар (Европейски законодателен акт за свободата на медиите) и за изменение на Директива 2010/13/ЕС (ОВ L XX, XX.XX.XXXX г., стр. XX, ELI: XXX).

(61) Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги) (ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2010/13/oj?locale=bg ).

(62) Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2018/1724/oj?locale=bg ).

(63) Регламент (ЕС) № 1024/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар и за отмяна на Решение 2008/49/ЕО на Комисията („Регламент за IMI“) (ОВ L 316, 14.11.2012 г., стр. 1, ELI: http://data.europa.eu/eli/reg/2012/1024/2022-02-21 ).

(64) Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г., стр. 17, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2019/1937/oj?locale=bg ).

(65) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/agree_interinstit/2016/512/oj?locale=bg .

(66)

Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (ОВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 17, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2013/34/oj?locale=bg ).

(67)

Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2016/679/oj?locale=bg ).

(68)

Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 39, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2018/1725/oj?locale=bg ).

(69)

Регламент (ЕС) 2022/2560 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно чуждестранните субсидии, които нарушават вътрешния пазар (ОВ L 330, 23.12.2022 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/reg/2022/2560/oj?locale=bg ).

(70)

ОВ C 369, 17.12.2011 г., стр. 14.

(71) XXXX.

(72) Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. относно определяне на Правилника за длъжностните лица и Условията за работа на другите служители на Европейските общности и относно постановяване на специални мерки, временно приложими за длъжностни лица на Комисията (ОВ L 56, 4.3.1968 г., стр. 1, ELI: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:31968R0259 ).

(73) Споразумение за Европейското икономическо пространство (ОВ L 1, 3.1.1994 г., стр. 3, ELI: https://eur-lex.europa.eu/eli/agree_internation/1994/1/oj?locale=bg ).

(74) Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.

(75) Многогод. = многогодишни бюджетни кредити/Едногод. = едногодишни бюджетни кредити.

(76) ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.

(77) Държави кандидатки и ако е приложимо, потенциални кандидати от Западните Балкани.

(78) Предложените действия ще бъдат финансирани в рамките на финансовите пакети, разпределени за съответната разходна програма за периода 2021—2027 г., и няма да изискват допълнителни финансови ресурси от бюджета на Съюза.

(79) Бъдещите финансови последици от настоящата инициатива за годините след 2027 г. не засягат МФР след 2027 г.

(80) Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на Съюза (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(81) Резултатите (крайните продукти) са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр.: брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).

(82) Описана в точка 1.4.2. „Специфична цел/специфични цели...“

(83) Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на Съюза (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.

(84) Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).

(85) Година N е годината, през която започва да се осъществява предложението/инициативата. Моля, заменете буквата N с очакваната първа година от изпълнението (например: 2021 г.). Същото за следващите години.

(86) Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.

ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка
Човешки ресурси	0,513	0,513	0,513	0,513	2,052
Други административни разходи			0,05	0,05	0,1
Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка	0,513	0,513	0,563	0,563	2,152

Извън ФУНКЦИЯ 7 83 от многогодишната финансова рамка
Човешки ресурси
Други разходи с административен характер
Междинен сбор извън ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка