Брюксел, 12.9.2023

COM(2023) 532 final

2023/0321(CNS)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

относно уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа (БЕФИТ)

{SWD(2023) 308 final} - {SWD(2023) 309 final}


Обяснителен меморандум

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Основания и цели на предложението

Предложението за уредба за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа (наричана „БЕФИТ“) бе обявено в Съобщението „Данъчно облагане на предприятията за 21-ви век“ през май 2021 г. 1 . Предложението е включено и в работната програма на Комисията за 2023 г. 2 и е значимо също така от гледна точка на собствените ресурси, както бе посочено в Съобщението от 2021 г. „Следващото поколение собствени ресурси за бюджета на ЕС“ 3 .

Идеята да се създаде уредба за обща данъчна основа в подкрепа на вътрешния пазар винаги е била част от историята на Съюза, като за първи път се появява в документи на Европейската икономическа общност още през 60-те години на 20 век. Сега честваме 30-годишнината на вътрешния пазар, но въпреки това все още нямаме общи правила за изчисляване на облагаемия доход на предприятията, извършващи дейност в Съюза. Ето защо предприятията трябва да спазват (до) 27 различни национални данъчни системи, което ги затруднява и оскъпява дейността им в Съюза. Сложността на взаимодействието с различни данъчни системи и несъответствията между тях създават нееднакви условия на конкуренция и повишават данъчната несигурност и разходите за спазване на данъчното законодателство за предприятията, които извършват дейност в повече от една държава членка. Това оказва неблагоприятно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар, тъй като възпира презграничните инвестиции и поставя предприятията от Съюза в неблагоприятно конкурентно положение в сравнение с предприятията, извършващи дейност на пазари с подобен размер на други места по света.

Освен това принципът на сделката между несвързани лица при справедливи пазарни условия (наричан по-нататък за краткост „принципът на сделката между несвързани лица“) при трансферното ценообразуване, който се използва за остойностяване на сделките между свързани (асоциирани) предприятия, не само води до по-високи разходи и дълги спорове, но и се основава на наличието на сходни сделки, а това намалява точността му, особено при сделки, свързани с нематериални активи (патенти, марки, репутация и т.н.), които поради естеството си са единствени по рода си. Така данъчната основа на държавите членки става по-нестабилна, а предприятията са изправени пред риск от произволно остойностяване на важна част от дейностите си.

За да се предприемат действия по установените проблеми, при създаването на уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа може да се използват ценните знания, придобити през дългите години на преговори и свързаните с тях анализи на данъчното облагане. В частност във връзка с предложенията за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък от 2011 г. 4 и 2016 г. 5 бе осъществен задълбочен обмен на мнения, а държавите членки се сближиха съществено в техническия си подход по време на тези преговори. С настоящото предложение се заменят предложенията на Комисията за обща основа за облагане с корпоративен данък и за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък, които бяха оттеглени. Уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа ще отразява придобитите знания и промените в съвременната икономика, отличаваща се със засилваща се глобализация и цифровизация.

През последните години контекстът на данъчната политика в Съюза се промени значително. Основни понятия от инициативите за данъчно облагане на предприятията и последващите обсъждания бяха възприети в друг контекст, по-широк в сравнение с преди. През 2020 г. Съветът, Парламентът и Комисията постигнаха съгласие за това, че обща основа за облагане с корпоративен данък би могла да бъде базата за нов собствен ресурс, за който Комисията ще представи предложение 6 . През 2021 г. в рамките на Изявлението за Приобщаваща рамка на ОИСР и Г-20 за двустълбов подход 7 над 135 държави се договориха да изчисляват ефективната данъчна ставка на големите многонационални групи въз основа на консолидираните финансови отчети на групата (2-ри стълб) и да използват разделяне по формула, за да преотнасят частично облагаемите печалби (1-ви стълб). Споразумението за 2-рия стълб бе одобрено от държавите членки, които единодушно приеха Директива за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (Директивата по 2-рия стълб) през декември 2021 г. 8 Следователно политиката на Съюза може да се гради не само върху собствения опит, но и върху развитието в областта на облагането на предприятията на международно равнище.

Техническият напредък и повишеният административен капацитет на данъчните органи в държавите членки също допринесоха за ефикасността и осъществимостта на въвеждането и управлението на общосъюзна данъчна уредба. Освен това след кризата във връзка с COVID-19 и в контекста на икономическата несигурност, породена от войната на Русия срещу Украйна наличието на надеждни правила и стабилни публични приходи е по-важно отвсякога. Данъчните основи на държавите членки обаче се прехвърлят в резултат на мащабни тенденции, а именно глобализацията, цифровизацията, изменението на климата, увреждането на околната среда, застаряването на населението и преобразуващия се пазар на труда. В частност, глобализацията и цифровизацията прокараха пътя за прехвърлянето на печалбите чрез практики на данъчно планиране, за справяне с които по-рано Съюзът и държавите членки приемаха мерки срещу отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци. Тези мерки бяха успешни за справяне с определени проблеми, но усложняваха данъчните системи, с които трябва да работят предприятията. Ето защо стана наложително чрез данъчната политика на Съюза да се гарантира, че данъчните основи на държавите членки са надеждни, устойчиви и защитени срещу злоупотреби, и същевременно да се намали сложността на вътрешния пазар.

С настоящото предложение се търси път напред, при който се постига равновесие между всички аспекти, като се въвежда обща уредба за данъчното облагане на предприятията в Съюза. Чрез общата уредба ще се опрости данъчната среда на вътрешния пазар, тъй като тази уредба ще замени сегашните 27 различни начина на определяне на данъчната основа за групите от дружества, които имат годишни съчетани приходи в размер над 750 милиона евро. Вследствие на това с помощта на общата уредба ще се създадат еднакви условия на конкуренция, ще се повиши правната сигурност, ще се намалят разходите за спазване на изискванията, ще се насърчи извършването на презгранична дейност от предприятията и ще се поощрят инвестициите и растежът в Съюза.

Заедно с настоящото предложение Комисията прие отделно предложение за трансферното ценообразуване, което се придружава от същия доклад за оценката на въздействието.

Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Настоящата директива е съгласувана и допълва редица скорошни предложения на Комисията, които бяха обявени и в Съобщението „Данъчно облагане на предприятията за 21-ви век“. В частност, това са „предложението DEBRA“, чието предназначение е насърчаване на растежа и новаторството чрез въвеждане на данъчно облекчение за намаляване на преференциалното данъчно третиране на дълга 9 и „предложението UNSHELL“, чието предназначение е предотвратяване на злоупотребата с фиктивни образувания за данъчни цели чрез нови мерки срещу отклонението от данъчно облагане 10 .

Настоящата инициатива е напълно съгласувана с действащите политики на Съюза в областта на прякото данъчно облагане. Директивата за дружествата майки и дъщерните дружества, 11 Директивата относно данъчното облагане на лихвите и авторските и лицензионните възнаграждения 12 и Директивата за сливанията 13 бяха предназначени за справяне с двойното данъчно облагане на дружествата. Уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа надгражда тази политика и има за цел осигуряване на по-цялостно решение. Като допълнение с Директивата относно административното сътрудничество (ДАС) 14 се осигурява сътрудничество и обмен на различни видове информация между данъчните администрации на държавите членки. В частност, от 2017 г. по силата на преразгледаната ДАС4 15 се изисква крайните образувания майки на многонационалните групи предприятия (МГП) да подават отчети по държави, съдържащи информация за приходите, печалбите, данъците, наетите лица и материалните активи, както и за съставните образувания на групите. Тази информация се обменя между държавите членки. Системата за администриране на уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа ще се ползва от съществуващото сътрудничество и ще го направи по-ефикасно.

Настоящото предложение е съвместимо също така с Директивата срещу избягването на данъци (ДИД) 16 , която бе приета през 2016 г. с цел противодействие на избягването на данъци. Уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа не е в противоречие с тези правила. Предприятията в приложното поле на БЕФИТ може дори да извлекат ползи от по-високата данъчна сигурност в това отношение. Данъчното им положение ще бъде по-прозрачно и по-ясно в сравнение с положението, в което биха били, ако трябва да структурират дейностите си според множество национални правни уредби, като същевременно се гарантира, че ще се съобразяват с главната цел на всяка уредба и ще се предотвратяват несъответствията. Единствената разпоредба, при която в предложението за уредба за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа трябва да се обезпечи съгласуваност, е правилото за ограничаване на приспадането на лихвите (член 4 от ДИД). За тази цел в предложението се съдържа особена разпоредба за вместването на тази мярка в рамките на презгранична група, а не като правило, което ще се прилага дружество по дружество (член 13).

Предложението е съгласувано и с въвеждането на Приобщаващата рамка на ОИСР и Г-20 за двустълбов подход. Като разширение на проекта на ОИСР и Г20 за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) през 2015 г., и в частност доклада по действие 1 от BEPS за справяне с данъчните предизвикателства на цифровата икономика, бе създадена Приобщаващата рамка на ОИСР и Г20, предназначена за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката. Подходът бе съсредоточен върху два различни, но взаимносвързани работни потока и през 2021 г. юрисдикциите по целия свят постигнаха историческо споразумение за двустълбов подход. По 1-вия стълб се предвижда частично преотнасяне на правата на данъчно облагане към пазарните юрисдикции (сума А) и опростяване на принципа на сделката между несвързани лица (сума Б). 2-рият стълб включва глобалните правила за борба със свиването на данъчната основа (ГПБСДО), които са две взаимнообвързани вътрешни правила, осигуряващи минимална ефективна данъчна ставка от 15 % и правилото за облагане с данък (ПОД), което е основано на спогодби правило за минимална ставка от 9 % за някои плащания. На 15 декември 2022 г. Съюзът прие Директивата по 2-рия стълб с цел въвеждане на ГПБСДО по еднакъв начин в Съюза. По-нататъшната работа по Приобщаващата рамка на ОИСР и Г20 във връзка с останалите елементи на двустълбовия подход бе договорена от 138 държави и юрисдикции на 11 юли 2023 г. 17 Предложението надгражда постиженията по двата стълба, като целта е по цялостен начин да се осигурят простота и сигурност за предприятията в Съюза.

Съгласуваност с други политики на Съюза

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обяви в своята реч за състоянието на Съюза през 2022 г., че Комисията ще представи пакет от мерки за подпомагане на МСП. Чрез този пакет от мерки следва да се осигури толкова необходимата подкрепа за обезпечаване на паричния поток, за опростяване и за инвестиции и растеж. По този начин следва да се улесни извършването на дейност от МСП на вътрешния пазар. Във връзка с това се очаква гамата от инициативи на Комисията за опростяване на данъчното облагане на предприятията да бъде допълнена от съответното предложение за директива за МСП с ограничено облагаемо присъствие в чужбина (само чрез места на стопанска дейност в друга държава членка или държави членки) Така ще се гарантира, че групите МСП също биват насърчавани да разширяват презгранично дейността си и че МСП не биват възпрепятствани да се ползват изцяло от възможностите на вътрешния пазар поради високи разходи за спазване на данъчното законодателство.

Уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа и пакетът от мерки за подпомагане на МСП се допълват взаимно. И двете инициативи са предназначени за засилване на опростяването за предприятията. В областта на данъчното облагане пакетът от мерки за подпомагане на МСП има за цел предлагане на опростяване за МСП, които имат ограничено присъствие в чужбина, докато уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа е съсредоточена върху големите групи предприятия, които вече осъществяват широка презгранична дейност. Все пак в уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа са предвидени незадължителни правила за МСП, които са част от група, подаваща консолидирани финансови отчети. Незадължителното приложно поле ще им даде възможност да изберат най-простия и най-икономичен вариант според собствените си потребности.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

Правно основание

Настоящото предложение попада в обхвата на член 115 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Предложените правила са предназначени за сближаване на законовите и подзаконовите разпоредби и административните практики на държавите членки и пряко засягат създаването или функционирането на вътрешния пазар. Ето защо предложението ще бъде прието по специална законодателна процедура в съответствие с настоящия член и под формата на директива. Компетентността на Съюза в тази област се поделя с държавите членки.

Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Предприятията в Съюза все по-често извършват презгранична дейност на вътрешния пазар, но сегашната данъчна уредба на Съюза се състои от 27 различни системи за данъчно облагане на предприятията. Наличието на множество правила води до разпокъсване и представлява важно препятствие пред стопанската дейност на вътрешния пазар. В действителност презграничните предприятия са изправени пред високи разходи за спазване на данъчното законодателство на вътрешния пазар, тъй като трябва да се съобразяват с различни правни уредби. Освен това различията между държавите членки създават несъответствия, които може да доведат до двойно данъчно необлагане и нежелани данъчни облекчения.

Тези проблеми са общи за всички държави членки и не може да бъдат преодолени ефективно чрез действия на национално равнище. Тъй като те произтичат най-вече от наличието на различни данъчни системи, несъгласуваните национални действия не биха оказали достатъчно въздействие. По подобен начин, макар че усъвършенстването на сътрудничеството също може да е от полза, този подход като цяло е на двустранна основа и е с ограничено действие, особено за групите, които извършват дейност в повече от две държави членки.

В този контекст ефективна може да бъде само общосъюзна инициатива, предвиждаща общ набор от правила. Сложността и последствията от нея биха намалели значително, ако имаше единен общосъюзен набор от правила за данъчно облагане на предприятията за групите дружества. Несъответствията също може да се премахнат, вместо да се поправят, когато проблемът се преодолява с общи правила.

Ако на равнището на Съюза бъдат предприети действия, те ще носят ясна полза. Например събирането на данъчните основи на членовете на групата в едно общо множество, съчетано с пряк метод за отнасяне на печалбите в рамките на групата, би представлявало по-обективен и икономичен способ за определяне на данъчните задължения на групите дружества. Държавите членки обаче не може ефективно да ползват този метод поотделно, защото рискът от двойно данъчно облагане и спорове ще остане, ако методът за отнасяне на печалбите не е еднакъв за цялата група и ако подлежащата на отнасяне данъчна основа на групата не се изчислява по реда на единен набор от правила.

Общите правила по същество може да бъдат администрирани и чрез обща уредба, което би донесло определени предимства за предприятията и данъчните администрации в Съюза. Вместо да подават декларации във всяка държава членка, групите дружества биха могли да спазват изискванията чрез само едно образувание благодарение на обслужването на едно гише. За данъчните администрации, които понастоящем установяват размера на данъчните задължения на едни и същи презгранични предприятия поотделно, но всяка от тях само със собствените си ресурси, би било възможно да използват тези ресурси колективно по по-ефективен и целенасочен начин. Освен това за презграничните проблеми може да е необходимо съгласие между различни държави членки и те често водят до продължителни спорове или процедури. Следователно една обща административна уредба също така би създала възможност предприятията в Съюза да получават на ранен етап сигурност по определени въпроси.

Поради това инициативата е съобразена с принципа на субсидиарността, установен в член 5, параграф 3 от ДФЕС, като се има предвид, че целите не може да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а най-вероятно е това да стане с помощта на общ подход за всички държави членки.

Пропорционалност

Предвидените мерки не надхвърлят необходимото за постигане на заложените в тях цели и следователно са съобразени с принципа на пропорционалността. В предложението не се предвижда пълна хармонизация на системите за данъчно облагане на предприятията, а само набор от общи правила за определяне на облагаемия доход на (големите) групи дружества в Съюза. Това е необходимо за постигането на целите на инициативата, а правилата са старателно ограничени само до необходимото.

Данъчните ставки и правоприлагането остават изцяло в правомощията на държавите членки. В приложното поле на предложените мерки влиза само данъчната основа. По-конкретно, с предложението се въвеждат правила само когато това е необходимо, за да може предприятията в Съюза да изчисляват данъчната си основа навсякъде в Съюза по реда на единен набор от правила. Това означава, че новата данъчна основа по БЕФИТ ще се определя главно по реда на действащите правила за финансово-счетоводната отчетност, които вече са приети в рамките на правото на Съюза, а именно или общоприетите счетоводни принципи (ОПСП) на държавите членки, или Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО). По силата на предложената директива правилата за данъчната основа не се хармонизират цялостно, а само в необходимите случаи, и се предвиждат допълнителни корекции след отнасянето на данъчната основа по БЕФИТ за съобразяване с потребностите на националната политика.

За да се направи така, че инициативата да не надхвърля необходимото, правилата ще бъдат незадължителни за повечето предприятия, които може да продължат да прилагат сега действащите разпоредби на държавите членки. В приложното поле задължително влизат само съюзното подмножество на големите групи, които попадат и в обхвата на Директивата по 2-рия стълб, освен ако дадена голяма група има централа (централно управление) извън Съюза, но дейността ѝ е ограничена само до вътрешния пазар (праг за същественост). Този целенасочен подход е приет с цел осигуряване на съгласуваност и логическа обвързаност в Съюза и поради факта, че общите правила по настоящата директива биха били от полза в частност за тези предприятия. Те най-вероятно имат силно презгранично присъствие, а новите правила са възможно най-тясно съобразени с двустълбовия подход.

Прилагането на правилата на БЕФИТ за тези групи по еднакъв начин би осигурило логическа обвързаност с Директивата по 2-рия стълб. Това ще спомогне за засилване на взаимодействията и задържане на разходите за изпълнение на най-ниското възможно равнище. Както данъчната основа по БЕФИТ, така и минималната ефективна данъчна ставка по 2-рия стълб ще бъдат разглеждани на едно и също равнище, а именно на равнището на група в Съюза. Процесите също може да бъдат взаимно съобразени; например, и в двата случая се разчита на финансовите отчети като отправна точка, а дружествата трябва да прилагат данъчни корекции за целия Съюз. Следователно това е съразмерна с целта стъпка към опростяване на данъчните правила и повишаване на данъчната сигурност в Съюза.

Въвеждането на нова данъчна уредба за предприятията в Съюза би породило известни начални разходи за приспособяване и административни тежести. Според разчетите обаче тези разходи ще бъдат компенсирани от икономиите на разходи за спазване на изискванията, както и от опростяването на административните процедури, а в дългосрочен план и от подобрението на разпределянето на ресурсите от предприятията и данъчните администрации.

Вследствие на това настоящата инициатива е съобразена и с принципа на пропорционалността, установен в член 5, параграф 3 от ДФЕС, тъй като съдържанието и формата му не надхвърлят необходимото и съразмерно със заложените цели.

Избор на нормативен акт

Предложеният нормативен акт е директива, която е единственият допустим правен акт съгласно правното основание (член 115 от ДФЕС).

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Консултации със заинтересованите страни

Стратегията за консултация със заинтересованите страни за настоящата инициатива се състоеше както от обществени, така и от целеви консултации. За обществената консултация бе обявена покана за предоставяне на данни 18 , а на 13 октомври 2022 г. бе оповестено проучване в мрежата, а консултацията бе за срок от 12 седмици – до 26 януари 2023 г. Целта беше да се съберат мненията на заинтересованите лица по отношение на главните принципи, характеризиращи общата данъчна основа за облагане на предприятията в Съюза. В рамките на консултацията бяха получени общо 123 мнения, които се състояха от 46 мнения с отзиви и 77 отговора на проучването в обществената консултация, в т.ч. 29 писмени мнения, които бяха приложени към отзивите или изпратени по електронната поща. Петдесет и четири от 123-те мнения бяха предадени от стопански сдружения, които представляват общи стопански интереси, данъчни консултанти, адвокати или конкретни стопански отрасли, например застрахователното дело. Сред участниците имаше и граждани и големи и малки предприятия, както и представители на академични и научноизследователски институти, неправителствени организации и професионални съюзи. Не бяха получени мнения от националните органи.

Всички получени мнения бяха взети предвид в оценката на въздействието. В приложението към доклада за оценката на въздействието има обзорен доклад, а Комисията оповести мненията на заинтересованите лица заедно с обобщаващ фактологичен доклад на страницата за консултацията, в който има подробен преглед на профилите на участниците и получените мнения.

Бяха проведени и целеви консултации и двустранни срещи със съответните заинтересовани лица (данъчно задължени предприятия, които вероятно ще попаднат в обхвата на БЕФИТ, представители на академичните среди, държави членки). В приложението към доклада за оценката на въздействието са събрани докладите от събеседванията в рамките на целевите консултации. Държавите членки бяха също така информирани чрез заседанията на работна група IV на Комисията (по въпросите на прякото данъчно облагане) и работната група на високо равнище (РГВР) на Съвета.

Въз основа на всички обменени сведения и получени мнения от различни заинтересованите лица може да се заключи, че въпреки различните виждания има широко единомислие по проблемите, произтичащи от различията между националните данъчни системи и необходимостта от действия в Съюза за преодоляване на разпокъсаността и неефективността.

Вижданията по главните отличителни черти на новата система бяха по-разделени. В предложението обаче са включени вариантите, за които имаше най-голяма подкрепа от участниците в обществената консултация, например смесено приложно поле, изчисляване на данъчната основа с възможно най-малко корекции на финансовите отчети, разрешаване на презгранично приспадане на загубите, опростяване на задълженията за подаване на декларации и справки. По отношение на сделките със свързани предприятия извън групата по БЕФИТ ще продължи прилагането на правилата за трансферното ценообразуване, но в предложението да предвиждат базови показатели за опростена уредба за оценяване на риска. Това бе подкрепено от повечето участници.

Събиране и използване на експертни становища

Комисията разчиташе на експертните знания на своя Съвместен изследователски център, който използва модела CORTAX за проучване на възможните въздействия на инициативата. Моделът CORTAX представлява модел на общо равновесие, чрез който се оценява ефектът от реформите на данъчното облагане на предприятията в 27-те държави членки въз основа на подробни данни от различни източници.

Комисията не е разчитала на външни експерти при съставянето на настоящото предложение.

Оценка на въздействието

При подготовката на настоящата инициатива и на предложената Директива относно трансферното ценообразуване бе извършена оценка на въздействието. Проектът на доклада за оценка на въздействието бе представен на Комитета за регулаторен контрол (КРК) на Комисията на 26 април, а на 24 май 2023 г. бе проведено заседание. КРК издаде положително становище 19 с резервации на 26 май 2023 г., като препоръча подобрения в определени области. Основните области за подобрение са: по-ясно очертаване на връзката с предишните предложения и сегашното международно развитие на данъчното облагане, по-подробно описване на разчетите за разходите за спазване на изискванията, по-добро обяснение на разходите и ползите и по-ясно описване на механизмите за наблюдение.

Изготвен бе преразгледан доклад за оценката на въздействието, отразяващ споменатите резерви. Например бяха изяснени изводите, изведени от предишните инициативи за данъчното облагане на предприятията, и бяха добавени сведения за връзките с двустълбовия подход на ОИСР. Разчетите за разходите за спазване на изискванията също бяха разширени, доколкото това бе възможно при наличните данни.

Бе счетено за необходимо оценените в доклада инициативи, получили положително становище с резерва от КРК, да бъдат представени като отделни предложения. По тази причина в горепосочения доклад се оценява въздействието само на предложенията за Директива на Съвета относно уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа и за Директива на Съвета относно трансферното ценообразуване.

В доклада за оценката на въздействието към настоящото предложение честно се отразява анализът на горепосочената уредба и трансферното ценообразуване, съдържащ се в подложената на контрол проектооценка на въздействието, и се включват препоръките на КРК в това отношение.

В доклада въздействието се оценява въз основа на различни варианти за действие. За приложното поле на уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа тези варианти са задължителни, незадължителни и смесени, т.е. задължителни за някои групи, но незадължителни за други. За изчислението на данъчната основа вариантите включват ограничени корекции на финансовите отчети и всеобхватен набор от данъчни правила. За отнасянето на данъчната основа вариантите включват формула без нематериалните активи, формула с нематериалните активи и преходен метод за отнасяне. За сделките със свързани лица извън групата по БЕФИТ вариантите включват запазване на сегашното положение и въвеждане на „светофарна система“ като инструмент за оценяване на риска. За администрацията вариантите включват усъвършенствано обслужване на едно гише, ограничено обслужване на едно гише и смесено обслужване на едно гише.

За оценяване на тези варианти в доклада се разглеждат три версии на уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа, т.е. три съчетания от различни варианти. Тъй като оценката на вариантите за трансферното ценообразуване ще се съдържа в отделно предложение, то не влиза в обобщението за целите на настоящата директива.

Версия 1 – Всеобхватна уредба за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа

Приложно поле

Изчисление на данъчната основа

Отнасяне на данъчната основа

Оценка на риска от трансферното ценообразуване

Администрация

Задължително за всички групи

Всеобхватен набор от правила

Формула, включваща нематериалните активи

Светофарна система

Усъвършенствано обслужване на едно гише

При тази версия се предлагат правила, които са задължителни за всички данъчно задължени лица, и предполага най-висока степен на хармонизация, както и незабавно прилагане. Това съчетание от варианти осигурява възможно най-широкото приложно поле и вследствие на това най-мащабно опростяване за предприятията в Съюза и данъчните органи на държавите членки, тъй като новите разпоредби ще заменят сега действащите национални правила за данъчно облагане на групите в Съюза.

Версия 2 – Олекотена уредба за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа

Приложно поле

Изчисление на данъчната основа

Отнасяне на данъчната основа

Оценка на риска от трансферното ценообразуване

Администрация

Незадължително за всички групи

Ограничени данъчни корекции

Преходно правило за отнасянето

Запазване на сегашните правила

Ограничено обслужване на едно гише

При тази версия се предлагат правила, които най-често са незадължителни, с най-ниска степен на хармонизация, планирани за постепенно прилагане. Това съчетание от варианти ще доведе до известни промени на сегашното положение, но те ще бъдат с ограничен обхват, не толкова всеобхватни, с предвидено постепенно прилагане.

Версия 3 – Съставна уредба за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа

Приложно поле

Изчисление на данъчната основа

Отнасяне на данъчната основа

Оценка на риска от трансферното ценообразуване

Администрация

Смесено

Ограничени данъчни корекции

Преходно правило за отнасянето

Светофарна система

Смесено обслужване на едно гише

Това е трета, междинна версия, която представлява съчетание на елементи на задължителна хармонизация и постепенно прилагане. Съставната версия на БЕФИТ предвижда смесен подход по отношение на прилагането и приложното поле. Тя предвижда общи задължителни правила, насочени към големите групи, които най-вероятно имат презгранични структури и дейности и би могло да се очаква да извлекат най-много ползи от опростяването по силата на БЕФИТ.

Пригодност и опростяване на законодателството

Предложението е предназначено за намаляване на регулаторната тежест за данъчно задължените лица и данъчните администрации. Разходите за спазване на данъчното законодателство пораждат тежест за дружествата и намаляването им ще бъде съществено предимство при прилагането на инициативата. Разчетното намаление на разходите за спазване на изискванията е посочено в доклада за оценката на въздействието.

За да се постигне целта за опростяване на данъчните правила и поощряване на растежа и инвестициите, като същевременно се осигуряват справедливи и устойчиви данъчни приходи, по съразмерен с целта начин, предпочетеният вариант на инициативата е смесено приложно поле за презграничните предприятия в Съюза. Предприятията в Съюза, различни от подмножеството на най-големите групи в Съюза, които попадат и в обхвата на Директивата по 2-рия стълб, са освободени от задължителното приложно поле на инициативата. За най-големите групи правилата на уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа ще бъдат задължителни, така щото да се осигурят съгласуваност и логическа обвързаност. Другите групи под прага, в т.ч. групите МСП, ще имат възможност да изберат дали да прилагат тези правила, в зависимост от структурата на своята стопанска дейност. Чрез това незадължително прилагане следва да се направи така, че с настоящото предложение действително да се намалява регулаторната тежест. Предприятията вероятно ще изберат да прилагат директивата, ако имат възможност да извлекат ползи от предлаганото опростяване на правилата. В противен случай те може да продължат да прилагат сега действащите правила. По този начин чрез приложното поле на предложението се запазват ниски разходите за спазване на изискванията за МСП. Накрая, тъй като предложението е предназначено главно за удовлетворяване на потребностите на презграничните предприятия, които имат облагаемо присъствие в повече от една държава членка, много микропредприятия ще останат извън приложното му поле.

За данъчните администрации също ще има ползи от очаквания спад на проблемите с трансферното ценообразуване, тъй като според правилата на БЕФИТ ще намалее необходимостта от задълбочена проверка на вътрешногруповите сделки за съответствие с принципа на сделката между несвързани лица. След края на преходния период необходимостта ценообразуването по такива вътрешногрупови сделки да се извършва в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица може дори да отпадне за данъчни цели. Освен това би трябвало да има по-малко спорове, доколкото създаването на екипи по БЕФИТ дава възможност на данъчните администрации да се договорят за определена степен на сигурност на ранен етап и да решават възникващите проблеми по по-ефикасен начин чрез консултации и съгласуване.

Основни права

Не се очаква да има значително въздействие върху основните права, а предложените мерки са съвместими с правата, свободите и принципите, предвидени в Хартата на основните права на Европейския съюз 20 . Чрез уеднаквяване на условията на конкуренция, премахване на презграничните препятствия и обезпечаване на по-висока данъчна сигурност, предложението ще допринесе и за предотвратяване на всякаква дискриминация или неоправдани ограничения на свободите, свързани с осъществяването на стопанска дейност.

Правата на защита на данните, обхванати от Хартата и Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) 21 , са гарантирани. Данъчните администрации имат право да обработват лични данни, например за участията в собствеността на група по БЕФИТ, но единствено с цел прилагане на глава IV, както и с цел проучване и постигане на единомислие по съдържанието на информационната справка по БЕФИТ и обработването и разглеждането на индивидуалните данъчни декларации по глава V. Личните данни може да се предават само между данъчните администрации, които участват в управлението на определена група по БЕФИТ. Обемът на предаваните лични данни ще бъде ограничен до това, което е необходимо за осигуряване на спазване на изискванията и откриване на данъчни измами, отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци, в съответствие с изискванията на ОРЗД. Личните данни ще се съхраняват само толкова дълго, колкото е необходимо за тази цел, но във всеки случай за не повече от 10 години.

Други въздействия

Няма други значителни въздействия. Предложението се отнася до групите дружества във всички отрасли, които подлежат на данъчно облагане на предприятията в държава членка. Предложението само по себе си не засяга начина, по който понастоящем се извършва стопанска дейност, и се очаква да не окаже пряко въздействие върху целите на Европейския зелен пакт или европейското законодателство за околната среда. Косвено може да се смята, че ресурсите, освободени чрез намаляване на разходите за спазване на данъчното законодателство, би могло да се използват от дружествата за инвестиции в по-устойчиви екологично способи за производство, ако дружествата желаят това.

Предложението е съобразено с принципа „цифрово по подразбиране“ и допринася за постигането на европейския път към цифрово общество и икономика.

Относимите цели за устойчиво развитие (ЦУР), с които предложението е частично свързано, са цел ЦУР 8 („Достоен труд и икономически растеж“) и ЦУР 9 („Промишленост, иновации и инфраструктура“), представени в приложение 3 към оценката на въздействието.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Инициативата ще има отражение върху бюджета за Комисията във връзка с инструмента за сътрудничество по БЕФИТ. Данъчните администрации ще трябва да съгласуват действията си тясно и да използват съобщителни средства за екипите по БЕФИТ в рамкитe на настоящата инициатива. За да улесни работата на екипите по БЕФИТ и съобщенията в тях, Комисията ще приеме необходимите практически условия и ред, в т.ч. мерки за стандартизиране на съобщаването на информация между членовете на екипите по БЕФИТ чрез използване на инструмент за сътрудничество по БЕФИТ. Комисията ще отговаря за разработването на инструмента (еднократен разход), както и за хостването, управлението на съдържанието, криптирането и годишната му поддръжка. Според разчетите разходите за този инструмент за сътрудничество по БЕФИТ ще бъдат около 300 000 EUR еднократно (за първата година) и около 600 000 EUR ежегодно за управлението на инструмента. Тези разходи ще бъдат финансирани в рамките на предвидения пакет от средства по програма „Фискалис“. По-подробни сведения има в законодателната финансова обосновка към настоящото предложение.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

Планове за изпълнение и механизми за наблюдение, оценяване и докладване

За целите на наблюдението и оценяването на изпълнението на директивата първоначално ще бъде необходимо на държавите членки да се даде време и цялата нужна помощ, за да могат правилно да изпълняват правилата на ЕС. Комисията ще направи оценка на прилагането на настоящата директива пет години след влизането ѝ в сила и ще представи доклад за това на Съвета. Държавите членки следва да съобщят на Комисията текста на националните правни разпоредби, които ще приемат в областта, обхваната от настоящата директива, и да представят всякаква относима информация, с която разполагат и която може да е нужна на Комисията за оценяването.

Като допълнение към оценяването ще бъде осъществявано редовно и постоянно наблюдение на ефективността и ефикасността на инициативата с помощта на следните предварително определени показатели: разходите за въвеждане и първоначалните текущи разходи по БЕФИТ; броя на групите от дружества, обхванати от задължението за прилагане на предложената директива, както и броя на дружествата, доброволно избрали да я прилагат; промените на разходите за спазване на изискванията; броя на споровете във връзка с двойно данъчно облагане. Това е описано по-подробно в доклада за оценката на въздействието към настоящото предложение.

Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

С предложението се установява общ набор от правила за определяне на данъчната основа на дружествата, представляващи част от група, която изготвя консолидирани финансови отчети и които подлежат на данъчно облагане на предприятията в държава членка.

Главните аспекти на предложението са следните:

Смесено приложно поле за задължителното и незадължителното прилагане

По силата на общите разпоредби на глава I се определя смесено приложно поле за правилата на настоящата директива. Задължителното прилагане се отнася до същите групи като тези по 2-рия стълб (т.е. групите с годишни съчетани приходи от най-малко 750 милиона евро), но то е ограничено до подмножеството на образуванията в Съюза, които отговарят на прага от 75 % от собствеността (членове 5–6). За групите с централна в трета държава тяхното подмножество в Съюза ще трябва допълнително да набере най-малко 50 милиона евро годишни съчетани приходи през най-малко две от четирите данъчни години, непосредствено предхождащи данъчната година, през която групата е започнала да прилага настоящата директива, и при това ще трябва да се отчетат най-малко 5 % от общия размер на приходите на групата (член 2, параграф 4). С този праг на същественост освен това се гарантира, че изискванията на предложената директива са съразмерни с ползите от нея.

Изборът за уеднаквяване на приложното поле за задължително прилагане с това по 2-рия стълб бе направен със знанието, че тези данъчно задължени лица вече изпълняват редица относими елементи като част от Директивата по 2-рия стълб, например по отношение на изчислението на облагаемия резултат. По този начин се постига равновесие между осъществяването на необходимите промени по последователен начин, от една страна, и запазването на простатата на системата, от друга страна.

Другите, по-малки групи може да изберат да прилагат директивата, ако желаят, при условие че изготвят консолидирани финансови отчети. Това незадължително прилагане може да бъде от особен интерес за по-малките групи, които извършват презгранична дейност, тъй като те имат по-малко ресурси, които да заделят за спазването на изискванията на множество различни национални системи за данъчно облагане на предприятията.

Когато дадена група прилага или избере да прилага правилата на настоящата директива, уредбата ще се прилага за цялата група по БЕФИТ, т.е. за подмножеството на всички дружества от групата, които са местни лица за данъчни цели в Съюза, и всички намиращи се в Съюза места на стопанска дейност на групата, които отговарят на прага за собствеността от 75 %, наричани „членовете на групата по БЕФИТ“. Приложното поле е ограничено до тези образувания.

Няма отрасли, които да са изключени от приложното поле на предложената директива. Особеностите по отделни отрасли са отразени в съответните части на предложението. Такъв е случаят с международния транспорт и дейностите в добивната промишленост. Доходите от корабоплаване например често се облагат чрез особени данъчни режими, които са пригодени към действителните условия в този отрасъл. В предложението това се потвърждава и се предвижда доходите от корабоплаване, обхванати от режим на данъчно облагане според тонажа, да бъдат изваждани от данъчната основа по БЕФИТ.

Изчисление на предварителния данъчен резултат на всеки член на група по БЕФИТ по опростен метод

Глава II съдържа правилата за определяне на предварителния данъчен резултат на всеки член на група по БЕФИТ. Това се прави чрез прилагане на корекциите по раздели 2 и 3 и правилата в раздел 4 по въпросите на времевото и количественото определяне по отношение на нетния доход или нетната загуба съгласно финансовите отчети.

Както при 2-рия стълб, отправната точка е счетоводният резултат съгласно финансовите отчети, който трябва да бъде определен по реда на единен счетоводен стандарт за цялата група по БЕФИТ. За тази цел финансовите отчети на всеки член на група по БЕФИТ трябва да бъдат равнени със счетоводния стандарт на крайното образувание майка или – ако групата има централа извън Съюза – на подаващото образувание. Счетоводният стандарт трябва да бъде приет по силата на правото на ЕС, което по същество означава, че това трябва да бъдат или националните общоприети счетоводни принципи (ОПСП) на държава членка, или Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО), както е предвидено в член 7.

С цел опростяване корекциите са ограничени до най-ниското необходимо равнище, вместо да се съставя подробна уредба за данъчно облагане на предприятията. Ето защо в БЕФИТ се предвиждат по-малко данъчни корекции в сравнение с 2-рия стълб, чието предназначение е различно, а именно изчисление на подходящия допустим доход за равнището на дължимия данък.

Корекциите по БЕФИТ са изброени в раздел 2. Включват се следните отчетни обекти, т.е. добавят се, ако са били приспаднати или още не са били записани във финансовите отчети: държаните за търгуване финансови активи (член 11), разходите по заеми, платени на лица извън групата по БЕФИТ в превишение на правилото за ограничаване на приспадането на лихвите по ДИД (член 13), печалбата от корекции на справедливата стойност и капиталовата печалба, получавана от животозастрахователните предприятия в контекста на договори, обвързан с дялове в инвестиционен фонд или индекс (член 14), глобите, санкциите и незаконните плащания, като подкупи (член 16) и данъците върху предприятията, които вече са платени, или допълнителните данъци в изпълнение на 2-рия стълб (член 17).

Изключват се следните отчетни обекти, т.е. изваждат се от счетоводния нетен доход или счетоводната нетна загуба, ако са били включени във финансовите отчети: дивиденти и капиталови печалби или загуби от акции/дялове или участия в собствеността, в случай на значителен дял от собствеността и ако не са държани за търгуване или от животозастрахователно предприятие (членове 8–11 и 14), печалбата или загубата от местата на стопанска дейност (член 12), доходите от корабоплаване, обхванати от национален режим на данъчно облагане според тонажа (член 15), облекчение за подновяване за печалбите от замествани активи (член 18), придобиване, създаване и усъвършенстване на амортизируеми активи, тъй като тези разходи вече ще бъдат част от амортизируемата стойност, както и пряко свързаните с това субсидии, защото субсидиите следва да не бъдат нито в амортизируемата стойност, нито в данъчната основа (член 19), нереализираните положителни или отрицателни курсови разлики от колебания на валутните курсове по дълготрайните активи (член 20). По силата на правилото в член 21 също така се изключва всяка сума, свързана с корекциите след отнасянето, изброени в член 48 (обяснени по-долу). Вследствие на това тези отчетни обекти не са част от предварителния данъчен резултат и така се избягва рискът да бъдат отчитани два пъти.

Освен това раздел 3 съдържа общ набор от правила за амортизацията за данъчни цели. Това е важна корекция за данъчни цели, но предложението остава по-близо до финансовото счетоводство в сравнение с националните правила за данъчната амортизация. Разходите за дълготрайни материални активи на стойност под 5 000 EUR се признават веднага. Другите активи винаги се амортизират по линейния метод, т.е. амортизируемата стойност се разпределя равномерно през срока на амортизация. По начало срокът на амортизация на актива ще съответства на полезния му живот според финансовата отчетност. За недвижимите имоти, в т.ч. промишлените сгради, срокът обаче се определя на 28 години по правило. За дълготрайните нематериални активи срокът на амортизация ще отговаря на срока на законова защита, напр. защитата на правата върху интелектуалната собственост, или – ако това не е така – 5 години. Репутацията също се амортизира, ако е придобита и съответно отразена във финансовите отчети.

В раздел 4 от предложението се разглеждат въпросите на времевото и количественото определяне, което е нужно за данъчни цели с цел предотвратяване на данъчните злоупотреби. Разликите между себестойността или цената на придобиване на материалните запаси и себестойността на незавършеното производство например се измерватпоследователно по метода „първа входяща — първа изходяща стойност“ (FIFO) или метода на среднопретеглената себестойност или цена на придобиване (член 29). Провизиите се изключват, ако не се изискват по силата на нормативен акт или ако не може да бъдат приблизително оценени по надежден начин (член 30). Несъбираемите вземания може да се приспадат само ако са предприети всички разумни действия за получаване на плащането от длъжника или ако сумата, която ще бъде загубена, не може да бъде приблизително оценена по надежден начин, но никога, ако длъжникът е свързано предприятие (член 31). Приходите и разходите по дългосрочни договори се отчитат само за годината, през която са начислени или направени (член 32). Третирането на хеджиращите инструменти трябва да следва данъчното третиране на хеджирания отчетен обект (член 33).

Накрая, в раздел 5 от предложението се съдържат правила, които са необходими за образуванията, присъединяващи се към групата по БЕФИТ или напускащи я. Например, загубите, които са били понесени преди присъединяването на новия член към групата по БЕФИТ, следва да не се включват за сметка на данъчната основа на други държави членки, в които групата има членове. Тези загуби следва да бъдат прихванати с отнесения дял, т.е. след събирането и отнасянето (член 38 във връзка с член 48, параграф 1, буква а). Правилата се отнасят и до преобразуването на предприятията, така щото да се разясни например, че предимство има Директивата за сливанията (член 40). Има и правило срещу злоупотребите, за да се гарантира, че капиталовите печалби от активи се включват в предварителния данъчен резултат, когато активите се местят в в рамките на групата, без данъчно въздействие, към член на групата, който после се продава извън групата. За това обичайно би трябвало да се ползва данъчно облекчение за освобождаването от акции, но следва да не се разрешава, освен ако е обосновано от търговска гледна точка (член 41).

Събиране на предварителните данъчни резултати в единна данъчна основа и отнасяне на тази съвкупна данъчна основа към отговарящите на условията членове на групата по БЕФИТ 

Глава III съдържа правилата за събирането и отнасянето на данъчната основа. Първо, предварителните данъчни резултати на всички членове на групата по БЕФИТ се събират в общо множество на равнището на съюзната група и това представлява „данъчната основа по БЕФИТ“. Това е описано в членове 42–44 и се отличава с редица важни предимства:

·Презгранично приспадане на загубите: групите ще имат право да прихващат загубите си в презграничен план. Днес това е възможно само в редки случаи и може да се стигне до данъчно свръхоблагане на печалбите на групата и до липса на стимули за предприятията да извършват презгранична дейност на единния пазар.

·Улесняване на спазването на изискванията във връзка с трансферното ценообразуване: през преходния период резултатът от вътрешногруповите сделки в група по БЕФИТ ще бъдат определят фактор за начина, по който (съвкупната) данъчна основа по БЕФИТ ще бъде отнасяна към членовете на групата по БЕФИТ. Като се има предвид колко важно е ценообразуването при вътрешногруповите сделки в група по БЕФИТ за данъчни цели, изискването то да бъде съобразено с принципа на сделката между несвързани лица ще бъде запазено, но същевременно членовете на групи по БЕФИТ ще се ползват от повишена данъчна сигурност (зона на удобство), ако вследствие на вътрешногруповите им сделки в група по БЕФИТ разходите или приходите им остават в границите на увеличение под 10 % в сравнение със средното за предходните три данъчни години. Тази система осигурява известна степен на сигурност и прокарва пътя за евентуално премахване на потребността от ценообразуване при вътрешногруповите сделки в група по БЕФИТ в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица, ако бъде договорена формула въз основа на фактори като траен начин за отнасяне на данъчната основа по БЕФИТ.

·Освен това няма да има данъци при източника върху такива сделки, като плащанията на лихви и авторски и лицензионни възнаграждения в групата по БЕФИТ, доколкото действителният собственик на изплащаните средства е член на група по БЕФИТ. В рамките на групата по БЕФИТ по начало няма нужда тези сделки да се облагат поотделно, защото те ще бъдат включени в съвкупната данъчна основа по БЕФИТ, но също така от решаващо значение е да се направи така, че такива плащания да не се използват за прехвърляне на печалби извън групата при нисък данък. Поради това националните компетентни органи ще запазят правото си за проверяват дали получателят е действителен собственик.

Има обаче две изключения от събирането. Доходът и загубите от дейности в добивната промишленост се отделят от данъчната основа по БЕФИТ, защото те винаги се отнасят към юрисдикцията им по произход. В съответствие с Приобщаващата рамка на ОИСР и Г-20 за двустълбов подход обосновката е в това, че данъчното облагане на тези дейности следва да бъде въз основа на произхода, т.е. мястото на добива (член 46). Приходите и разходите от корабоплаване, които не са обхванати от режим на данъчно облагане според тонажа, или от въздушен транспорт също не се отнасят. В съответствие с подхода по член 8 от Модела на данъчна конвенция на ОИСР тези дейности се облагат само в държавата, в която се намира дружеството, експлоатиращо корабите или въздухоплавателните средства (член 47).

По-нататък съвкупната данъчна основа се отнася към членовете на всяка група по БЕФИТ въз основа на преходно правило за отнасянето, при което се използва процентният дял за всеки член на групата по БЕФИТ от съвкупната данъчна основа, изчисляван като средната на облагаемите резултати през предходните три данъчни години. По този начин може да се прокара пътят за постоянен метод за отнасяне, който би могло да се основа на разделяне по формула. Предложение, в което се предвижда преходно решение, ще има предимството да използва по-нови данни от отчитането по отделни държави и информацията, която е събрана от първите години на прилагането на БЕФИТ, при създаването на постоянен метод на отнасяне. То ще осигури и възможност за по-задълбочено оценяване на въздействието, което въвеждането на Приобщаващата рамка на ОИСР и Г-20 за двустълбов подход се очаква да окаже върху националните данъчни основи и данъчните основи по БЕФИТ.

В предложението се вземат предвид и системите за данъчно облагане въз основа на разпределението на печалбата и за тази цел се предвижда необходимата корекция, която ще даде възможност на съответните дружества да участват в група по БЕФИТ. В този случай данъчното облагане на дохода на предприятията се извършва не ежегодно, а при разпределението на печалбите. Съответно, отнесената част от съвкупната данъчна основа всяка година ще бъде пренасяна за бъдещи периоди пропорционално на дохода, който не е бил разпределен през посочената година (член 49).

Накрая, след отнасянето всеки член на група по БЕФИТ ще има една част. По отношение на тази част членът на групата ще трябва да приложи допълнителни корекции при своето установяване на размера на дължимия данък (член 48, параграф 1). Тук се включват технически корекции, които са необходими за логическата обвързаност на системата. Например, има редица отчетни обекти, които следва да не се включват в предварителния данъчен резултат, за да се предотврати поделянето им между всички държави членки, но тези отчетни обекти все пак следва да се осчетоводяват (напр. загубите отпреди БЕФИТ). Други суми, например подаръците, даренията и провизиите за пенсии, зависят много от националните правни изисквания и затова са най-подходящи за включване в отнесената част.

Важно е да се отбележи, че за да се обезпечат пълни правомощия за държавите членки по отношение на определянето на данъчните ставки, държавите членки ще имат правото да прилагат всякакви допълнителни намаления, данъчни поощрения или увеличения на основата по отношение на отнесените към тях части, без ограничения (член 48, параграф 2). Единствените изисквания, които държавите членки трябва да спазват във връзка с това, са правилата на Директивата по 2-рия стълб за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане.

„Светофарна система“ за улесняване на спазването на изискванията във връзка с трансферното ценообразуване при сделки със свързани предприятия извън групата по БЕФИТ

По отношение на сделките със свързани предприятия извън групата по БЕФИТ, т.е. с образувания от групата, които не са в Съюза или не отговарят на прага за собствеността от 75 %, разпоредбите на глава IV са предназначени за улесняване на спазването чрез осигуряване на инструмент за оценяване на риска („светофарна система“) с базови показатели.

Този елемент на БЕФИТ е съсредоточен върху опростяването на спазването на изискванията във връзка с трансферното ценообразуване и не засяга правилата по същество, с които се определя дали ценообразуването по дадена сделка е извършено в съответствие с принципа на сделката между несвързани лица. Освен това материалното му приложно поле е ограничено до нискорисковите дейности, при които обичайно няма голяма свобода на преценка за ценообразуването, тъй като не водят до високи остатъчни печалби. Тук има видима разлика спрямо Директивата относно трансферното ценообразуване, която съдържа правилата по същество и има по-широко приложно поле, като може да обхване цялата гама от въпроси на трансферното ценообразуване, и има отделна функция. Чрез Директивата относно трансферното ценообразуване се приемат насоките на Ръководството на ОИСР по трансферно ценообразуване и тя представлява подготвителна стъпка за държавите членки при договарянето на общи подходи към определени теми на трансферното ценообразуване, в частност онези, при които административните практики досега са се различавали в рамките на ЕС.

Светофарната система ще се прилага за нискорисковите дейности, определени в член 50: i) разпространителска дейност, извършвана от нискорискови разпространители, ii) производствена дейност, извършвана от производители по договор. За да отговаря на условията, разпространителят или производителят трябва да използва надежден едностранен метод въз основа на Ръководството на ОИСР по трансферно ценообразуване и при всички положения те не отговарят на условията, ако притежават правата върху интелектуалната собственост или носят някои от рисковете, свързани с продуктите. Това е така, защото за нематериалните активи и рискове често липсват сходни сделки.

За тези дейности в предложението се предвижда използване на „обществени базови показатели“, които ще бъдат показатели за печалбата, определени на равнището на Съюза с помощта на експертна група (член 53). На практика, ако резултатността според печалбата на нискорисков разпространител или производител по договор е ниска в сравнение със средните диапазони по този базов показател, неговите сделки ще бъдат преценени като „високорискови“ и обратното. По този начин сделките може да попадат в една от трите зони на риска – нисък, среден или висок риск. От данъчните администрации на държавите членки ще се очаква да съсредоточат усилията си върху високорисковите зони (член 51). Това се нарича „светофарна система“.

Чрез този инструмент на държавите членки ще се даде възможност да използват своите ресурси по-ефикасно, а на предприятията ще се предложи по-високо равнище на предсказуемост по отношение на допустимостта на трансферните им цени, при условие че отговарят на предварително определените норми.

Администриране на системата: „обслужване на едно гише“ и „екип по БЕФИТ“

Администрирането на системата е очертано в глава V. За общите правила по същество е нужна и обща уредба за администрирането им. Така ще се създаде възможност за по-нататъшно опростяване на сегашните системи и би трябвало постепенно да се освободят ресурси за администрациите и предприятията.

Обслужването на едно гише ще позволи на предприятията да работят само с един орган в Съюза във връзка със задълженията за подаване на декларации и справки, когато това е осъществимо. „Подаващото образувание“, което по начало е крайното образувание майка, ще подава една информационна справка за цялата група по БЕФИТ (наричана „информационна справка по БЕФИТ“) само пред своята данъчна администрация (наричана „орган по подаването“), която ще споделя справката с другите държави членки, където групата извършва дейност (член 57). Всеки член на група по БЕФИТ ще подава и индивидуална данъчна декларация пред своята местна данъчна администрация, за да може да прилага определените на национално равнище корекции към отнесената към него част (член 62). Заедно с информационната справка по БЕФИТ това ще даде възможност всяка данъчна администрация да установява размера на данъчните задължения на съответните членове на група по БЕФИТ възможно най-ефикасно (член 64).

За всяка група по БЕФИТ ще има и „екип по БЕФИТ“, който ще обединява представители на всяка съответна данъчна администрация от държавите членки, в които групата извършва дейност (член 60). Вместо всяка държава членка поотделно да заделя човешки ресурси за установяване на размера на данъчните задължения на една и съща презгранична група, членовете на всеки екип по БЕФИТ ще обменят помежду си информация, ще съгласуват действията си, ще осигуряват определена степен на сигурност на ранен етап по конкретни теми и ще решават въпроси чрез мрежов инструмент за сътрудничество (член 61).

Данъчните проверки ще останат на равнището на държавите членки и те ще имат право да искат извършване на съвместни проверки и да създават задължение за другата страна да приеме искането. В резултат на проверка екипът по БЕФИТ също така ще спомага за осъществяване на поправки (член 65).

В предложението се предвижда и възможност за обжалване на съдържанието на информационната справка по БЕФИТ пред административен орган в държавата членка на органа по подаването. Също така индивидуалните актове за установяване на размера на дължимия данък може да се обжалват пред административен орган на държавата членка, в която членът на група по БЕФИТ е местно лице за данъчни цели. Когато такова обжалване засяга данъчната основа по БЕФИТ, необходимите изменения може да се направят в цялата група чрез съгласувана процедура, установена от екипите по БЕФИТ (членове 66–70).

2023/0321 (CNS)

Предложение за

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА

относно уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа (БЕФИТ)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 115 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взе предвид становището на Европейския парламент 22 ,

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 23 ,

в съответствие със специална законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)В рамките на Съюза понастоящем няма общ подход към изчисляването на облагаемата основа за предприятията. Затова предприятията в Съюза са длъжни да се съобразяват с различна система за данъчно облагане във всяка държава членка, в която извършват дейност.

(2)Съществуването на 27 различни системи за подоходно данъчно облагане на предприятията в Съюза усложнява спазването на данъчното законодателство и води до нелоялна конкуренция за тях. Това стана по-видимо, тъй като глобализацията и цифровизирането на икономиката значително промениха възприятията за земните граници и моделите на стопанска дейност. Докато правителствата се опитваха да се приспособят към новата действителност, различните мерки на държавите членки доведоха до по-нататъшни изкривявания на вътрешния пазар. Разнообразните нормативни уредби неизбежно пораждат и различаващи се практики на данъчните администрации в държавите членки. Това често води до дълги процедури, отличаващи се с непредсказуемост и несъгласуваност, както и до високи разходи за спазване на изискванията.

(3)Макар системите за подоходно данъчно облагане на предприятията да са изградени по различен начин, все пак основните им елементи са сходни, тъй като целта на въвежданите правила е обща, а именно определяне на облагаема основа за предприятията. В този смисъл за предприятията, които извършват дейност на вътрешния пазар, би било важно държавите членки да въведат обща нормативна уредба за хармонизиране на основните елементи на тези системи с цел опростяване на данъчните правила и осигуряване на лоялна конкуренция.

(4)Към 9 юни 2023 г. 139 юрисдикции, които са част от Приобщаващата рамка на ОИСР и Г20, се бяха присъединили към Изявлението от октомври 2021 г. за двустълбов подход за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката 24 . По силата на посоченото изявление държавите членки се съгласяват: i) да извършват преглед за изчисляване на възможното минимално данъчно задължение на големите многонационални групи въз основа на финансовото счетоводство, в рамките на 2-рия стълб 2; ii) частично да преотнасят облагаемите печалби въз основа на разделяне по формула, в рамките на 1-вия стълб. При създаването на обща уредба за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията и глобализацията, законодателите следва да се опрат на постиженията от този преглед. Тъй като изпълнението на мерките по 2-рия стълб бе единодушно одобрено от държавите членки чрез Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета 25 , общата уредба за данъчно облагане на предприятията в Съюза следва да се опре на такива понятия, като обхвата и изчислението на данъчната основа, с които както предприятията, така и държавите членки са вече запознати.

(5)Средата за стопанска дейност на вътрешния пазар следва да стане по-привлекателна, така щото да се поощряват растежът и инвестициите в Съюза. За тази цел с предимство следва да се работи за въвеждане на обща уредба от правила за данъчно облагане на предприятията, така че да се улесни спазването на тези правила от страна на предприятията, когато извършват презгранична дейност, както и да се насърчат онези, които желаят да разширят дейността си в чужбина. Очаква се единният набор от правила за данъчно облагане на предприятията при международна дейност да доведе до по-висока данъчна сигурност и по-малко данъчни спорове, тъй като с негова помощ ще се противодейства на изкривяванията и ще се намали броят на случаите на двойно данъчно облагане и данъчно свръхоблагане. Освен това, тъй като устойчивостта на данъчните приходи е ключова за бюджетите на държавите членки в т.ч. за инвестициите в инфраструктура, научни изследвания и развойна дейност и за предоставянето на обществени услуги, от решаващо значение би било за в бъдеще отнасянето на приходите да се извършва с помощта на способ, който е съставен въз основа на твърди параметри и който не допуска злоупотреба.

(6)Създаването на система, с която да се постигне определена степен на еднообразие в Съюза, най-малкото сред данъчно задължените лица, към които е насочена, несъмнено е от решаващо значение. Съответно, с оглед на усилията, положени от данъчните администрации и предприятията с цел въвеждане на уредбата за глобално минимално равнище на данъчно облагане, би било важно от това постижение да се извлекат ползи и да бъдат създадени правила, възможно най-близки до примерните правила на ОИСР и Г20 и до Директива (ЕС) 2022/2523. Въз основа на това общата нормативна уредба следва да бъде задължителна за групите с облагаемо присъствие в Съюза, ако имат съчетани годишни приходи над 750 000 000 EUR според консолидираните им финансови отчети. По този начин приложното поле на уредбата ще бъде насочено към предприятията, които най-вероятно извършват презгранична дейност и съответно могат да се ползват от опростяването, което една обща правна уредба може да предложи. Посредством прага ще се осигури и съобразяване с Директива (ЕС) 2022/2523 за по-последователен подход в Съюза.

(7)Въпреки че прагът ще бъде определен въз основа на съчетаните приходи на групата в световен мащаб, обхватът на разпоредбите следва да бъде ограничен до членовете на групата, извършващи дейност на вътрешния пазар, тъй като правото на Съюза се прилага само в рамките на Съюза и не е обвързващо по отношение на трети държави. Затова следва да се обхване само съюзното подмножество на групата. В тази част ще се включват дружествата, които са местни лица за данъчни цели в държава членка, и техните места на стопанска дейност в държава членка, както и местата на стопанска дейност в Съюза на дружества от трети държави от същата група. Като се има предвид, че понятието за място на стопанска дейност се урежда в рамките на двустранните данъчни спогодби и националното право и въпреки че в определението има някои общи принципи, все още има известни различия в световен план. Ето защо би било прагматично да се разчита на действащите спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) и национални разпоредби на държавите членки, а не да се правят опити за пълна хармонизация чрез вторичното законодателство на Съюза.

(8)За да се осигури съразмерност с целта и правилно функциониране на общата уредба, членовете на групата, в т.ч. дружествата, които са местни лица за данъчни цели в държава членка, техните места на стопанска дейност и местата на стопанска дейност в Съюза, които са членове на група с централа извън Съюза и с ограничена дейност на вътрешния пазар, следва да бъдат изключени от приложното поле чрез праг на същественост.

(9)Целта за опростяване на действащите правила е в основата на предвидената инициатива. Затова правилата за изчислението на данъчната основа следва да бъдат изградени чрез прилагане на ограничена поредица от данъчни корекции на финансовите отчети на всеки член на групата. Тези ограничени корекции ще бъдат общи корекции, които са необходими за преобразуване на финансовите отчети в данъчна основа. С оглед на необходимостта от съобразяване с Директива (ЕС) 2022/2523 корекциите следва да са в синхрон с посочената уредба, а това следва също така да улесни изпълнението за държавите членки и предприятията, които вече ще бъдат запознати с общите принципи.

(10)Като се има предвид, че с оглед на целта за опростяване финансовите отчети ще бъдат използвани като отправна точка за изчисляване на данъчната основа на всеки член на групата, необходимо е данъчните правила да се съставят по такъв начин, че да останат възможно най-близко до финансовото счетоводство. Когато това е възможно, третирането на даден актив или пасив съгласно финансовото счетоводство няма да се промени за целите на данъчното облагане и съответно няма да има нужда от корекции. Затова е необходимо също така – в съответствие с обосновката на данъчното облагане – другите елементи на данъчната основа да бъдат третирани за данъчни цели по различен начин в сравнение с начина, по който се определят съгласно финансовото счетоводство.

(11)Ето защо от основно значение е да се предвидят мерки за определени стопански отрасли, в частност международното корабоплаване, за които са нужни отраслови корекции. За членовете на групи в този отрасъл финансовите отчети ще трябва да бъдат коригирани, така че да се изключи една сума (печалба или загуба), която е обхваната от режима на данъчно облагане според тонажа. Съгласно особените данъчни режими за международното корабоплаване, често наричани „режими на данъчно облагане според тонажа“, обичайното облагане би било според тонажа (т.е. вместимостта) на корабите, експлоатирани от член на групата, а не действителните печалби или загуби на члена на групата, породени от дейности, които отговарят на условията за облагане с данък според тонажа. Следователно изключването на такава сума ще се осъществява на базата на различни признати подходи за изчислението на данъчната основа и ще осигурява целесъобразна съгласуваност с различните цели на политиката за вътрешния пазар.

(12)За да се постигне ключовата цел за създаване на опростена уредба за данъчно облагане на предприятията, предварителните данъчни резултати за всеки член на групата следва да се събират (обединяват) в единна обща данъчна основа, така че впоследствие тази основа да бъде отнасяна към отговарящите на условията членове на групата. Чрез данъчните корекции на финансовите отчети ще се изчисляват предварителните данъчни резултати за всеки член на групата. След това тези резултати ще бъдат събирани, с което ще се даде възможност за презгранично приспадане на загубата между членовете на групата за целите на уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа – БЕФИТ (наричана по-нататък „група по БЕФИТ“), а после съвкупната данъчна основа ще бъде отнасяна към членовете на групата по реда на преходно правило за отнасянето; това правило ще представлява подготовка за въвеждането на постоянен механизъм. Този постоянен механизъм може да се основава на разделяне по формула и би обезсмислил необходимостта вътрешногруповите сделки в група по БЕФИТ да бъдат съобразени с принципа на сделката между несвързани лица при справедливи пазарни условия (наричан по-нататък за краткост „принципът на сделката между несвързани лица“). Предимството в този случай би било в използването на по-нови данни от отчитането по отделни държави и информацията, събрана по време на преходния период. Така ще се осигури и възможност за по-задълбочено оценяване на въздействието, което въвеждането на двустълбовия подход се очаква да окаже върху националните данъчни основи и данъчните основи на групите по БЕФИТ. По този начин все пак ще стане възможно осъществяването на ключовата цел за неутралност на данъчното облагане на вътрешния пазар, с което ще се намалят случаите на двойно данъчно облагане и данъчно свръхоблагане и ще се повиши данъчната сигурност с цел понижаване на броя на данъчните спорове.

(13)Събирането на данъчните резултати на членовете на групата не би било подходящо решение за определени отрасли, например за добива на полезни изкопаеми, както и за международното корабоплаване, транспорта по вътрешни водни пътища и въздушния транспорт. Ето защо би било важно те да бъдат изключени при събирането, тъй като характеристиките им не отговарят на този контекст. Всяка печалба или загуба на дружества, извършващи дейност в отрасъла на международните превози, която не е обхваната от режим на данъчно облагане според тонажа (и съответно е изключена от предварителните данъчни резултати), ще трябва да се изключва при събирането, като ще се изчислява чрез прилагане на общите правила за данъчно облагане на предприятията.

(14)За да се осигури възможност за растеж и инвестиции, на държавите членки ще бъде също така позволено да извършват поотделно допълнителни корекции след отнасянето (напр. данъчно третиране на пенсионноосигурителните вноски) в областите, които не попадат в приложното поле на общата уредба. Държавите членки също така ще имат право да коригират отнесения към тях дял без таван, за да се гарантира, че могат да вземат собствени решения за националната политика в тази област. Особено важно е, че по силата на Директива (ЕС) 2022/2523 действително ще бъде определен таван, с който действително ще се гарантира, че ефективната данъчна ставка е най-малко 15 %.

(15)В някои държави членки системите за данъчно облагане на предприятията са изградени на принципи, които се различават от най-често срещания подход – данъчно облагане въз основа на разпределението на печалбата. Ето защо е извънредно важно да се предвидят необходимите корекции, така че да се осигури действително осъществимо взаимодействие с тези системи. Решението може да се търси в някои корекции след отнасянето. При тези корекции частта, която ще бъде отнесена към член на групата в рамките на система въз основа на разпределението на печалбата, трябва да бъде променена пропорционално на разпределенията на печалбата, извършени през данъчната година. Системата за данъчно облагане въз основа на разпределението на печалбата ще бъде изцяло запазена по същество, като се има предвид, че разпределението на печалбата отбелязва времевия момент за облагане на отнесената част и съответно за определяне колко от нея трябва да се обложи. Във връзка с това следва да се помисли за ползване на механизъм за пренасяне за бъдещи периоди, така че отнесената част, която не се облага през текущата година, да бъде облагаема през следващите години.

(16)Тъй като отношенията в рамките на група са само част от търговската дейност на групата от дружества, сделките между членовете на групата и свързаните предприятия извън групата представляват друг съществен въпрос за разглеждане. За да се вземат мерки по този външен въпрос и тъй като броят на споровете във връзка с трансферно ценообразуване напоследък е нараснал значително, особено по отношение на ценовите съображения за обичайните дейности, би било много полезно да се предвиди опростен подход към спазването на изискванията за трансферното ценообразуване, с чиято помощ да се намалят разходите за предприятията за спазване на изискванията и да се повиши ефикасността на данъчните администрации при използването на човешки капитал. За тази цел би било важно да се въведе обща уредба за оценяване на риска при трансферно ценообразуване въз основа на общоприет анализ на базовите показатели. При това оценяване ще бъдат проучени нормите на печалбата преди лихви и данъци за образуванията, извършващи независима дейност на вътрешния пазар. Получените по този начин показатели за печалбата следва да бъдат оповестени, за да бъдат използвани като инструмент за самооценяване по отношение на риска, а групите, извършващи дейност на вътрешния пазар, да знаят предварително какви доходи съгласно принципа на сделката между несвързани лица при справедливи пазарни условия (на пазарна основа) може да очакват да получат в сделки със свързани предприятия. Всяка сделка в приложното поле на системата следва да се оценява като ниско-, средно- или високорискова при сравнение с показателите за печалбата, като тези равнища на риска ще бъдат определени чрез акт за изпълнение и ще бъдат оповестени на уебсайта на Комисията.

(17)В рамките на общата уредба за данъчно облагане на предприятията задължително ще има административна система, която в идеалния случай следва да осигурява определена степен на данъчна сигурност и опростяване. За да се насърчи уеднаквяването, административната система ще трябва да се съобрази с това колко важно е да има централизирана точка за връзка, която да отговаря за редица общи въпроси, например информационната справка за цялата група, и осигуряване на подходяща степен на съгласуване и сътрудничество между националните данъчни администрации. Същевременно административната система следва изцяло да зачита националния данъчен суверенитет, тъй като местните данъчни декларации, проверки и уреждане на спорове ще останат предимно на равнището на държавите членки.

(18)За да може правилата на общата уредба да се прилагат и налагат правилно, държавите членки следва да установят правила за наказанията за нарушение на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива. Тези наказания следва да бъдат ефективни, съразмерни с целта и възпиращи.

(19)За да се оптимизират ползите от наличието на обща правна уредба за изчисляване на данъчната основа на предприятията на вътрешния пазар, прилагането на тези правила следва да бъде незадължително за групите, в т.ч. групите МСП, които имат годишни съчетани приходи под 750 000 000 EUR, доколкото те съставят консолидирани финансови отчети и имат данъчно присъствие в Съюза. Тъй като прилагането на правилата се запазва достъпно за групите с по-малък размер, повече групи с презгранични структури и дейност ще може да се ползват от опростяването, предлагано от общата уредба.

(20)С цел да бъдат допълвани или изменяни (според случая) някои несъществени елементи на настоящата директива, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз за: i) изменение на приложения I и II, когато това е целесъобразно; ii) допълване чрез установяване на допълнителни правила за застрахователните предприятия, в частност във връзка с новия Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 17 „Застрахователни договори“. От особено значение е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество 26 . По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(21)За да се осигурят еднообразни условия за въвеждането и работата на така наречените „екипи по БЕФИТ“, които са предвидени в настоящата директива и които ще обединяват представителите на всяка съответна данъчна администрация от държавите членки, където групата извършва дейност, както и за да се определят норми на печалбата за някои обичайни сделки между членовете на групите по БЕФИТ и свързаните с тях предприятия извън групите по БЕФИТ, на Комисията следва да бъдат поверени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 27 .

(22)При всяко обработване на лични данни, извършвано в рамките на настоящата директива, следва да се спазва Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета 28 . Държавите членки имат право да обработват лични данни по силата на настоящата директива единствено с цел прилагане на глава IV, както и с цел проучване и постигане на единомислие по съдържанието на информационната справка по БЕФИТ и обработването и разглеждането на индивидуалните данъчни декларации по глава V.

(23)Срокът за съхранение на данните от 10 години е оправдан с цел държавите членки да могат да се съобразят с повечето давностни срокове.

(24)За да се осигури възможност на предприятията пряко да извличат ползите от вътрешния пазар, без да понасят излишна допълнителна административна тежест, информацията за данъчните разпоредби, съдържащи се в настоящата директива, следва да бъде достъпна чрез единната цифрова платформа (ЕЦП) в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1724 29 . ЕЦП осигурява обслужване на едно гише за презграничните ползватели за предоставяне на информация, процедури и услуги за оказване на помощ по интернет, които са от значение за функционирането на вътрешния пазар.

(25)Доколкото целта на настоящата директива не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради съществуващите предизвикателства във връзка с взаимодействието между 27 различни системи за данъчно облагане на предприятията може да бъде по-добре постигната на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарността, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалността, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тази цел.

(26)В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи неофициалното си становище на 18 август 2023 г.,

ПРИЕ НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:

ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1
Предмет

1.С настоящата директива се установява обща уредба за подоходно данъчно облагане на предприятията в Съюза за определени групи.

2.В изпълнение на параграф 1 с настоящата директива се установяват следните правила:

а)за определянето на групите за целите на настоящата директива (наричани по-нататък „групи по БЕФИТ“);

б)за изчислението на съвкупната данъчна основа за дружествата и местата на стопанска дейност на всяка група по БЕФИТ (по-нататък наричани съответно „членове на група по БЕФИТ“ и „данъчна основа по БЕФИТ“);

в)за отнасянето на данъчната основа по БЕФИТ към отговарящите на условията членове на групата по БЕФИТ;

г)за опростяването на оценяването на риска във връзка с трансферното ценообразуване за сделките със свързани предприятия извън групата;

д)за администрирането на общата правна уредба.

3.За всяко дружество или място на стопанска дейност, за което се прилага настоящата директива, националното законодателство за данъчното облагане на предприятията във всички държави членки, където то е установено, престава да се прилага по всички въпроси, уредени с настоящата директива, освен ако в настоящата директива е предвидено друго.

Член 2
Приложно поле

1.Настоящата директива се прилага по отношение на дружествата, които са местни лица за данъчни цели в държава членка, включително техните места на стопанска дейност, намиращи се в други държави членки, и по отношение на намиращите се в държави членки места на стопанска дейност на образувания, представляващи местни лица за данъчни цели в трета държава (наричани по-нататък „образувания от трети държави“), които отговарят на следните критерии:

а)те са част от национална група или многонационална група предприятия (МГП), която изготвя консолидирани финансови отчети и е имала годишни съчетани приходи в размер най-малко 750 000 000 EUR през най-малко две от последните четири данъчни години;

б)допълнително, по отношение на дружествата:

i)правната им форма е сред изброените в приложение I;

ii)те се облагат с един от данъците върху предприятията, изброени в приложение II, или с подобен данък, въведен впоследствие;

iii)те са крайното образувание майка (КОМ) или техните активи, пасиви, приходи, разходи и парични потоци се консолидират ред по ред от крайното образувание майка;

в)допълнително, по отношение на местата на стопанска дейност:

i)те се облагат с един от данъците върху предприятията, изброени в приложение II, или с подобен данък, въведен впоследствие;

ii)те са място на стопанска дейност на крайното образувание майка или на образувание, чиито активи, пасиви, приходи, разходи и парични потоци се консолидират ред по ред от крайното образувание майка.

2.Като изключение от параграф 1 настоящата директива не се прилага по отношение на дружествата или местата на стопанска дейност с крайно образувание майка извън Съюза, когато съчетаните приходи на групата в Съюза не надхвърлят 5 % от общите приходи на групата според консолидираните ѝ финансови отчети или сумата от 50 милиона евро най-малко през две от последните четири данъчни години. Това не засяга правото на участие по параграф 7.

3.Когато две или повече групи се слеят и образуват една група, прагът от 750 000 000 EUR по параграф 1 се смята за достигнат за всяка данъчна година преди сливането, ако сборът на съчетаните приходи на сливащите се групи за съответната данъчна година според техните консолидирани финансови отчети е 750 000 000 EUR или повече. Настоящата директива започва да се прилага по отношение на дружествата и местата на стопанска дейност, които са членове на новообразуваната група, ако посоченият праг е бил достигнат най-малко през две от последните четири данъчни години.

4.Когато дружество, което не е член на група (наричано по-нататък „придобиваното дружество“), се придобива от друго дружество или група (наричани по-нататък „придобиващото образувание“) и нито придобиваното дружество, нито придобиващото образувание са имали консолидирани финансови отчети през някоя от последните четири последователни данъчни години, непосредствено предшестващи данъчната година на придобиването, прагът за годишните съчетани приходи от 750 000 000 EUR по параграф 1 се смята за достигнат за съответната година, ако сборът на приходите, включени във финансовите отчети или консолидираните финансови отчети на придобиваното дружество и придобиващото образувание за тази данъчна година, е 750 000 000 EUR или повече. Настоящата директива започва да се прилага по отношение на придобиващото образувание, ако посоченият праг е бил достигнат най-малко през две от последните четири данъчни години, непосредствено предшестващи данъчната година, през която настоящата директива е станала приложима за придобиващото образувание.

5.Когато се извършва разделяне на група на две или повече групи (наричани по-нататък „отделените групи“), прагът от 750 000 000 EUR по параграф 1 се смята за достигнат от всяка от отделените групи, когато:

а)през първата данъчна година, приключваща след разделянето, всяка от отделените групи има годишни съчетани приходи от 750 000 000 EUR или повече през тази данъчна година;

б)през втората до четвъртата данъчни години, приключващи след разделянето, всяка от отделените групи има годишни съчетани приходи от 750 000 000 EUR или повече най-малко през две от тези данъчни години.

6.Когато една или повече от посочените в настоящия член четири данъчни години са по-дълги или по-кратки от 12 месеца, посочените прагове на приходите се променят пропорционално за всяка от тези данъчни години.

7.Държавите членки гарантират, че дружествата, които са местни лица за данъчни цели в държава членка и отговарят на условията по параграф 1, буква б), включително техните места на стопанска дейност, намиращи се в други държави членки, както и намиращите се в държави членки места на стопанска дейност на образувания от трети държави, които отговарят на условията по параграф 1, буква в), може да изберат да влязат в приложното поле на настоящата директива, ако са част от МГП или национална група, която изготвя консолидирани финансови отчети, но не отговаря на условията по параграф 1, буква а) за прага от 750 000 000 EUR.

8.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 74 за изменение на приложения I и II с цел отчитане на промените в законодателствата на държавите членки по отношение на правните форми на дружествата и данъците върху предприятията.

Член 3
Определения

За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

(1)„група“ е:

а)съвкупност от образувания, свързани чрез отношения на собственост или контрол, както е определено в допустимия счетоводен стандарт за изготвянето на консолидирани финансови отчети от крайното образувание майка, включително всяко образувание, което може да е било изключено от консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка единствено въз основа на неговия малък размер, на основание във връзка със съществеността или на основание, че то се държи за продажба; или

б)образувание, което включва в своите финансови отчети нетния доход или нетната загуба на едно или повече места на стопанска дейност (наричано по-нататък „главното управление“), при условие че то не е част от друга група съгласно определението в буква а);

(2)„национална група“ е всяка група, в която всички образувания се намират в една и съща държава членка;

(3)„МГП“ е всяка многонационална група, която включва поне едно образувание или място на стопанска дейност, което не се намира в юрисдикцията на крайното образувание майка (КОМ);

(4)„данъчна година“ е годишният счетоводен период, по отношение на който крайното образувание майка изготвя своите консолидирани финансови отчети;

(5)„консолидирани финансови отчети“ са финансовите отчети, в които активите, пасивите, приходите, разходите и паричните потоци на дадено образувание и тези на дъщерните му образувания, които се контролират от посоченото образувание, се представят като такива на единна стопанска единица;

(6)„образувание“ е всяка правна договореност, която изготвя самостоятелни финансови отчети, или всяко юридическо лице;

(7)„крайно образувание майка“ е:

а)образувание, което притежава пряко или непряко контролиращо участие в друго образувание и което не е притежавано пряко или непряко от друго образувание, притежаващо контролиращо участие в него; или

б)главното управление на група съгласно определението в точка 1, буква б);

(8)„участие в собствеността“ е всякакво участие в собствения капитал, което носи права върху печалбите, капитала или резервите на образувание или място на стопанска дейност;

(9)„контролиращо участие“ е участие в собствеността в образувание, при което притежателят на участието е длъжен да консолидира активите, пасивите, приходите, разходите и паричните потоци на образуванието ред по ред;

(10)„подаващо образувание“ е едно от следните:

а)крайното образувание майка, когато се намира в държава членка; или

б)ако крайното образувание майка не се намира в държава членка – образуванието, намиращо се в държава членка, което групата по БЕФИТ е определила да изпълнява задълженията във връзка с информационната справка на тази група, предвидена в член 57, от името на тази група;

(11)„допустим счетоводен стандарт в Съюза“ са Международните стандарти за финансово отчитане, приети в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета 30 , и общоприетите счетоводни принципи на държавите членки;

(12)„счетоводен нетен доход или счетоводна нетна загуба“ са нетната печалба или нетната загуба, определена за член на групата по БЕФИТ съгласно единен общ допустим счетоводен стандарт в Съюза, преди корекции за целите на консолидацията за отстраняване на вътрешногруповите сделки в група по БЕФИТ, по силата на член 7;

(13)„застрахователно предприятие“ e застрахователно предприятие съгласно определението в член 13, точка 1 от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 31 ;

(14)„животозастраховане, обвързано с дялове в инвестиционен фонд или индекс“ са животозастрахователни полици, при които инвестиционните печалби и загуби или лихвите/дивидентите, начислявани върху базовите инвестиции на застрахователното предприятие, с времето се отнасят изцяло към притежателите на полици;

(15)„икономически собственик“ e лицето, което по същество получава всички ползи и поема всички рискове, свързани с даден дълготраен актив, независимо дали това лице е законният му собственик. Данъчно задължено лице, което има правото да владее, да използва и да се освободи от даден дълготраен актив и носи риска от загубата или погиването му, във всички случаи се смята за икономическия собственик на актива;

(16)„базово отнасяне“ е методът за разпределяне на данъчната основа по БЕФИТ между членовете на групата по БЕФИТ през всяка данъчна година от преходния период в съответствие с член 45;

(17)„орган по подаването“ е компетентният орган на държавата членка, в която подаващото образувание е местно лице за данъчни цели или – когато става дума за място на стопанска дейност на данъчно задължено лице, което не е местно лице – държавата членка, в която се намира това място на стопанска дейност.

ГЛАВА II
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНИЯ ДАНЪЧЕН РЕЗУЛТАТ

Раздел 1
Общи разпоредби

Член 4
Общи принципи

1.Предварителният данъчен резултат на всеки член на група по БЕФИТ се определя за всяка данъчна година въз основа на счетоводния нетен доход или счетоводната нетна загуба, коригирани по реда на членове 8 – 41 от настоящата директива.

2.Разходите, които са включени в счетоводния нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ, може да се приспадат от неговия предварителен данъчен резултат само доколкото са направени в негов пряк стопански интерес.

Член 5
Строеж на група по БЕФИТ

1.Група по БЕФИТ се образува, когато две или повече дружества или места на стопанска дейност, които попадат в приложното поле на настоящата директива, отговарят на следните условия:

а)дружеството е или крайното образувание – майка на групата, или всяко друго дружество от групата, в което крайното образувание майка притежава пряко или непряко най-малко 75 % от правата на собственост или от правата на дял от печалбата;

б)главното управление на мястото на стопанска дейност е или крайното образувание – майка на групата, или всеки друг член (дружество или образувание) на групата, в което крайното образувание майка притежава пряко или непряко най-малко 75 % от правата на собственост или от правата на дял от печалбата;

2.За целите на изчислението на прага по параграф 1, букви а) и б) правата на собственост и правата на дял от печалбата в дружество, което е част от група, се изчисляват чрез умножаване на държаните пряко или непряко участия на всяко равнище.

Член 6
Изисквания за срока на държане

1.Всяка група по БЕФИТ трябва да достига праговете по член 5, параграф 1 непрекъснато през цялата данъчна година.

2.Дружество или място на стопанска дейност става член на група по БЕФИТ от деня, в който са достигнати праговете по член 5, параграф 1. Праговете трябва да бъдат достигнати най-малко в продължение на девет последователни месеца. Ако дружество или място на стопанска дейност, според случая, не достига праговете през изискваното време, то се третира така, сякаш никога не е било член на група по БЕФИТ.

3.Дружество или място на стопанска дейност престава да бъде член на група по БЕФИТ от деня, следващ деня, в който то вече не достига праговете по член 5, параграф 1.

Член 7
Финансовите отчети като база за изчисление на предварителния данъчен резултат

1.Предварителният данъчен резултат на член на група по БЕФИТ се изчислява чрез внасяне на корекциите по членове 8 – 41 по отношение на счетоводния му нетен доход или счетоводната му нетна загуба за данъчната година, определени съгласно единен общ допустим счетоводен стандарт в Съюза, преди корекции за целите на консолидацията с цел отстраняване на вътрешногруповите сделки в група по БЕФИТ. 

2.Допустимият счетоводен стандарт в Съюза, който трябва да се използва от членовете на групата по БЕФИТ за целите на параграф 1, е допустимият счетоводен стандарт в Съюза, който е бил използван при изготвянето на консолидираните финансови отчети на крайното образувание майка, когато това образувание е местно лице за данъчни цели в държава членка.

Когато крайното образувание майка не е местно лице за данъчни цели в държава членка, допустимият счетоводен стандарт в Съюза е стандартът в сила в държавата членка, в която подаващото образувание е местно лице за данъчни цели.

3.Когато член на група по БЕФИТ е място на стопанска дейност, счетоводният му нетен доход или счетоводната му нетна загуба е едно от следните:

а)нетният доход или нетната загуба, отразени в собствените му самостоятелни финансови отчети и определени съгласно параграфи 1 и 2; или

б)ако няма самостоятелни финансови отчети – нетният доход или нетната загуба, които биха били отразени в самостоятелните му финансови отчети, ако бяха изготвени самостоятелно и в съответствие с допустимия счетоводен стандарт в Съюза, определен съгласно параграфи 1 и 2.

4.Като изключение от параграф 1, когато държава членка прилага националното законодателство, по силата на което на групите е разрешено да изготвят, одитират и публикуват финансовите си отчети според юрисдикцията, предварителният данъчен резултат и отнасянето на данъчната основа по БЕФИТ на членовете на групата по БЕФИТ, които са местни лица за данъчни цели в тази държава членка, може да се изчислят и въз основа на юрисдикцията, ако групата може да разграничи поотделно за всеки член на групата по БЕФИТ данните, които са необходими за изчислението на този предварителен данъчен резултат и корекциите след отнасянето в съответствие с настоящата директива.

Раздел 2

Корекции на счетоводния нетен доход или счетоводната нетна загуба

Член 8
Дивиденти и други разпределени средства

С изключение на държаните за търгуване финансови активи по член 11, параграф 1 и инвестициите по член 14, направени в полза на притежателите на животозастрахователни полици, понасящи инвестиционния риск в контекста на животозастраховане, обвързано с дялове в инвестиционен фонд или индекс, счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира, като се изключват 95 % от размера на дивидентите или другите разпределени средства, получени или начислени през данъчната година, ако към датата на разпределението участието в собствеността се държи от члена на групата по БЕФИТ от повече от една година и това участие дава право на над 10 % от печалбата, капитала, резервите или гласовете.

Член 9
Печалби или загуби от освобождаване от акции или дялове

С изключение на държаните за търгуване финансови активи по член 11, параграф 1 и инвестициите по член 14, направени в полза на притежателите на животозастрахователни полици, понасящи инвестиционния риск в контекста на животозастраховане, обвързано с дялове в инвестиционен фонд или индекс, счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира, като се изключват 95 % от размера на печалбата или загубата, произтичаща от освобождаването от участие в собствеността, ако към датата на освобождаването участието в собствеността се държи от члена на групата по БЕФИТ от повече от една година и това участие дава право на над 10 % от печалбата, капитала, резервите или гласовете.

Член 10
Промени в справедливата стойност

С изключение на държаните за търгуване финансови активи по член 11, параграф 1 и инвестициите по член 14, направени в полза на притежателите на животозастрахователни полици, понасящи инвестиционния риск в контекста на животозастраховане, обвързано с дялове в инвестиционен фонд или индекс, счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира, като се изключва размерът на печалбата или загубата, произтичаща от промени в справедливата стойност на участие в собствеността, ако към датата на освобождаването участието в собствеността се държи от члена на групата по БЕФИТ от повече от една година и това участие дава право на над 10 % от печалбата, капитала, резервите или гласовете.

Член 11
Държани за търгуване финансови активи

1.Финансов актив или пасив се третира като държан за търгуване от член на група по БЕФИТ, когато отговаря на някое от следните условия:

а)да е придобит или поет главно с цел да бъде продаден или купен обратно в кратък срок;

б)да е част от портфейл от определени финансови инструменти, включително деривати, които се управляват заедно и за които има доказателства за скорошна действителна тенденция на реализиране на краткосрочна печалба.

2.Когато финансов актив или пасив, държан от член на група по БЕФИТ, става държан за търгуване актив или пасив или обратно, счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира, като се включва евентуалната разлика между справедливата му стойност, изчислена към началото на данъчната година или към датата на покупката му, ако е по-късна, и справедливата му стойност, изчислена към края на същата данъчна година.

Справедливата стойност на финансовия актив или пасив към края на данъчната година, през която той е станал държан за търгуване актив или пасив или обратното, представлява също така справедливата му стойност към началото на годината, следваща промяната.

3.Срокът за държане по член 9 започва да тече или се прекъсва, когато финансовият актив или пасив вече не се държи за търгуване или съответно става държан за търгуване актив или пасив.

Член 12
Доход или загуба на място на стопанска дейност

Счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира, като се изключва размерът на дохода или загубата, който или която може да бъде отнесен(а) към неговите места на стопанска дейност.

Член 13
Правило за ограничаване на приспадането на лихвите

1.Всеки член на група по БЕФИТ коригира счетоводния си нетен доход или счетоводната си нетна загуба, като включва размера на превишението на разходите по заеми съгласно определението по член 2 от Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар 32 , което не подлежи на приспадане за данъчни цели в съответствие с правилата за ограничаване на приспадането на лихвите, предвидени в националното законодателство за данъчно облагане на предприятията на държавата членка, в която е местно лице за данъчни цели.

2.Параграф 1 не се прилага по отношение на превишението на разходите по заеми, произтичащо от сделка между членове на група по БЕФИТ.

Член 14
Застрахователни предприятия

1.Когато член на група по БЕФИТ е застрахователно предприятие, което има лиценз за извършване на дейност в държава членка в съответствие с Директива 2009/138/ЕО, се прилагат правилата по параграфи 2 – 4.

2.Размерът на техническите провизии на застрахователните предприятия в съответствие с Директива 91/674/ЕИО на Съвета 33 , които са били приспаднати от счетоводния нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ, се преглежда и коригира към края на всяка данъчна година. При изчисляването на предварителния данъчен резултат през следващите години се отчитат вече приспаднатите суми.

3.Комисията може да приема делегирани актове по член 74, за да допълва настоящата директива, предвиждайки по-подробни правила за приспособяването на предварителния данъчен резултат на застрахователните предприятия с оглед на въздействието на новия Международен стандарт за финансово отчитане (МСФО) 17 „Застрахователни договори“.

4.В контекста на животозастраховането, обвързано с дялове в инвестиционен фонд или индекс, животозастрахователните предприятия оценяват активите по пазарна стойност и създават резерва в съответствие с оценката на базовите активи.

Член 15
Корабоплавателни дейности, обхванати от режим на данъчно облагане според тонажа

Счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ, извършващ корабоплавателни дейности, се коригира, като се изключва размерът на приходите, разходите и другите подлежащи на приспадане отчетни обекти, които произтичат от такива дейности, обхванати от режим на данъчно облагане според тонажа.

Член 16
Глоби, санкции и незаконни плащания

Счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира, като се включва размерът на разходите, начислени за плащания, за които вследствие на проверка или разследване на компетентния орган е установено, че са незаконни, както и глобите и санкциите, в т.ч. разходите за забава на плащане, дължими на публичен орган за всякакви закононарушения.

Член 17
Данък върху предприятията

Счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира, като се включва размерът на всякакъв данък върху предприятията, подобни данъци върху печалбите и отсрочени данъци, начислени за данъчната година, както и всякаква сума, записана като текущ данък във финансовия отчет във връзка с плащането на допълнителния данък, дължим по силата на Директива (ЕС) 2022/2523 или при прилагане на допустим национален допълнителен данък съгласно член 11 от посочената директива.

Член 18
Облекчение за подновяване за заместващи активи

1.Когато постъпленията от освобождаване от дълготраен амортизируем актив или земя, в т.ч. от обезщетение за вреди, ще бъдат реинвестирани в подобен актив, използван за същата или за друга подобна стопанска цел, преди края на втората данъчна година след данъчната година, през която е извършено освобождаването, размерът на превишението на тези постъпления над данъчната стойност на актива може да се приспадне през годината на освобождаването. Актив, от който образуванието се е освободило доброволно, трябва да е бил притежаван за срок от най-малко три години преди освобождаването.

2.Заместващият актив по параграф 1 може да бъде купен през данъчната година преди освобождаването. Когато заместващият актив не е купен преди края на втората данъчна година след годината, през която е извършено освобождаването от актива, и освен при случаи на непреодолима сила, приспаднатата през годината на освобождаването сума, увеличена с 10 %, се добавя към предварителния данъчен резултат през втората данъчна година след освобождаването.

Член 19
Приходи и разходи във връзка с дълготрайни активи – обект на амортизация

1.Счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира, като се изключват следните суми:

а)разходите за придобиване или създаване, както и разходите, свързани с усъвършенстването на дълготрайни активи, които подлежат на амортизация в съответствие с правилата по раздел 3; както и

б)субсидиите, които са пряко свързани с придобиването, създаването или усъвършенстването на такива активи.

2.Счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира, като се включва само приспаднатата сума във връзка с амортизацията на дълготрайните активи, определена по реда на членове 22 – 28.

Член 20
Положителна или отрицателна курсова разлика

Счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира, като се изключват следните суми:

а)размерът на всяка нереализирана положителна или отрицателна курсова разлика във връзка с дълготрайни активи и с пасиви;

б)размерът на всяка провизия, записана за нереализирана отрицателна курсова разлика.

Член 21
Корекции във връзка с определени отчетни обекти (отчетни обекти, останали на държавите членки след отнасянето)

Счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира, като от предварителния данъчен резултат се изключват всички суми, които са свързани с отчетните обекти, изброени в член 48, параграф 1, букви а)–й).

Раздел 3
Амортизация

Член 22
Метод и срок на амортизация

1.Счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира, като през данъчната година на придобиване се изключва всеки дълготраен материален актив, чиято счетоводна стойност преди амортизация е под 5000 EUR.

2.Когато параграф 1 не се прилага, дълготрайните активи се амортизират поотделно през полезния им живот по линейния метод. Полезният живот на дълготраен актив се определя, както следва:

а)за всякакви сгради и други видове недвижими имоти и постройки, използвани за стопанската дейност: 28 години;

б)за всички други дълготрайни материални активи: полезният им живот се определя в съответствие с допустимия счетоводен стандарт в Съюза съгласно член 7;

в)за дълготрайните нематериални активи, в т.ч. за придобитата репутация: срокът, за който активът се ползва от правна защита или за който е предоставено правото, или – ако този срок не може да бъде определен – 5 години.

3.Дълготрайните активи втора употреба се амортизират съгласно параграф 2, освен ако членът на група по БЕФИТ докаже, че по приблизителна оценка оставащият полезен живот на актива е по-кратък, като в този случай той се амортизира за съответния по-кратък срок.

Като изключение от първата алинея дълготрайните нематериални активи втора употреба се амортизират за срок от 5 години, освен ако може да се определи остатъчният срок, за който активът се ползва от правна защита или за който е предоставено правото, като в този случай той се амортизира за определения друг срок.

4.Амортизационните отчисления се приспадат ежемесечно от месеца, в който дълготрайният актив е влязъл в употреба. Не се приспада амортизационно отчисление през месеца на освобождаване от актива.

5.Данъчната стойност на дълготраен актив, от който образуванието се е освободило или който е увреден до такава степен, че вече не може да се използва за стопанската дейност, и данъчната стойност на разходите за усъвършенстване, извършени във връзка с този актив, се приспадат от предварителния данъчен резултат през месеца на освобождаването или увреждането.

Член 23
Право на амортизация

1.В съответствие с параграф 3 амортизационните отчисления се приспадат от икономическия собственик.

2.При договори, при които икономическата и юридическата собственост не съвпадат, икономическият собственик има право да приспада лихвения елемент на плащанията от своя предварителен данъчен резултат, освен ако този елемент не е включен в предварителния данъчен резултат или данъчната основа на юридическия собственик, според случая, в зависимост от това дали юридическият собственик е друг член на групата по БЕФИТ, или не.

3.Ако икономическият собственик на даден актив не може да бъде установен, право да приспадне амортизационните отчисления има юридическият собственик. При договори за лизинг както лихвеният елемент, така и главницата по лизинговите плащания се включват в предварителния данъчен резултат на юридическия собственик, а ако лизингополучателят е член на група по БЕФИТ, тези плащания се изключват от предварителния данъчен резултат.

4.Един дълготраен актив не може да се амортизира от повече от едно данъчно задължено лице в рамките на една данъчна година, освен ако юридическата или икономическата собственост се поделят между няколко данъчно задължени лица или ако се е променил икономическият или юридическият собственик.

5.Член на група по БЕФИТ не може да се откаже от начисляването на амортизации.

Член 24
Амортизируема стойност

1.Aмортизируемата стойност включва разходите, свързани пряко с придобиването, създаването или усъвършенстването на дълготрайния актив. Тези разходи не включват подлежащия на приспадане данък върху добавената стойност, лихви или резултата от извършено преоценяване или обезценяване.

2.Амортизируемата стойност на актив, получен като подарък, е пазарната му стойност, отразена във финансовите отчети на члена на група по БЕФИТ.

3.Aмортизируемата стойност на амортизируем дълготраен актив се намалява, като се приспада размерът на публичните субсидии, пряко свързани с придобиването, създаването или усъвършенстването на актива съгласно член 19, параграф 1, буква б).

4.Не се взема предвид амортизацията на дълготрайните активи, които не са на разположение за употреба или които вече не са в употреба от над 12 месеца по причини, които не са извън контрола на члена на групата по БЕФИТ.

Амортизационните отчисления се спират от месеца, следващ месеца, през който е приключил периодът по първата алинея, и се възобновяват от месеца, следващ месеца, през който отново е започнала употребата на актива.

5.Когато образуванието се е освободило от амортизируем дълготраен актив или го е заменило по реда на член 18, амортизируемата стойност на заместващия актив се намалява със същата сума като сумата, която е била приспадната през годината на освобождаването.

Член 25
Регистър на дълготрайните активи

1.Разходите за придобиване, разходите за създаване и разходите за усъвършенстване, заедно с датата на влизане в употреба след придобиването, създаването или усъвършенстването, се записват в регистър на дълготрайните активи поотделно за всеки дълготраен актив.

2.При освобождаването от дълготраен актив данните за освобождаването, в т.ч. датата му и евентуалните постъпления или компенсации, получени от него, се вписват в регистъра на дълготрайните активи.

3.Регистърът на дълготрайните активи се води така, че да се осигурява достатъчно информация, в т.ч. данни за амортизациите, за да може да се изчисли предварителният данъчен резултат, и трябва да съдържа най-малко следната информация:

а)кой е активът;

б)месеца на влизането му в употреба;

в)амортизируемата му стойност;

г)полезния му живот съгласно член 22;

д)натрупаната му амортизация през текущия данъчен период;

е)общата натрупана амортизация;

ж)амортизируемата му стойност след изваждане на общата натрупана амортизация и на извънредните понижения на стойността;

з)месеца на прекъсване или възобновяване на амортизационните отчисления за данъчни цели;

и)месеца на освобождаване от актива.

Член 26
Амортизация на разходите за усъвършенстване

1.Разходите за усъвършенстване се амортизират съгласно правилата, приложими за дълготрайния актив, който е бил усъвършенстван, така сякаш са се отнасяли до новопридобит дълготраен актив, в т.ч. по отношение на полезния му живот съгласно член 22, параграф 2.

Независимо от първата алинея разходите за усъвършенстване, отнасящи се до дълготрайни активи под наем, се амортизират съгласно член 22, параграф 3 и член 23.

2.Когато данъчно задълженото лице докаже, че приблизително оцененият остатъчен полезен живот на амортизируем дълготраен актив е по-кратък от полезния живот на актива, посочен в член 22, параграф 2, разходите за усъвършенстване се амортизират за съответния по-кратък срок.

Член 27
Активи, които не подлежат на амортизация

Следните активи не подлежат на амортизация:

а)дълготрайните материални активи, които не се износват и не остаряват, например земята, произведенията на изкуството, антикварните предмети или бижутата;

б)финансовите активи.

Член 28
Извънредно понижение на стойността

1.Член на група по БЕФИТ, който докаже, че стойността на дълготрайния материален актив, който не подлежи на амортизация съгласно член 27, буква a), се е понижила в края на данъчната година поради непреодолима сила или престъпна дейност на трети лица, може да приспадне от предварителния данъчен резултат сума, равна на това понижение на стойността.

2.Когато стойността на актив, който е подлежал на амортизация през предходна данъчна година съгласно параграф 1, впоследствие нарасне, към предварителния данъчен резултат през годината, през която се е осъществило нарастването, се добавя сума, равна на това нарастване на стойността.

Всички тези добавки, взети заедно, не може обаче да надхвърлят размера на първоначално предоставеното приспадане.

Раздел 4
Правила за времево и количествено определяне

Член 29
Материални запаси и незавършено производство

1.Счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира с разликата между стойността на материалните запаси и незавършеното производство към началото и към края на данъчната година, с изключение на запасите и незавършеното производство, свързани с дългосрочни договори съгласно определението в член 32.

2.Себестойността или цената на придобиване на материалните запаси и себестойността на незавършеното производство се измерват по метода „първа входяща – първа изходяща стойност“ (FIFO) или метода на среднопретеглената себестойност или цена на придобиване.

3.Себестойността или цената на придобиване на материалните запаси и себестойността на незавършеното производство, включващи отчетни обекти, които обикновено не са взаимнозаменяеми, както и стоки или услуги, които са произведени или съответно доставени и които са отделени за специални проекти, се измерват поотделно.

4.Всеки член на група по БЕФИТ използва един и същ метод за остойностяването на материалните запаси и незавършеното производство, които са със сходно естество и предназначение за употреба.

5.Себестойността или цената на придобиване на материалните запаси и себестойността на незавършеното производство включват всички разходи за закупуване, преките разходи за преработка, както и други преки разходи, направени във връзка с доставянето им до местоположението и състоянието, в което те се намират през съответната данъчна година. При определянето на разходите се изважда подлежащият на приспадане данък върху добавената стойност.

6.Остойностяването на материалните запаси и на незавършеното производство се извършва в последния ден на данъчната година по по-ниската измежду следните две стойности: себестойността или цената на придобиване и нетната реализируема стойност. Нетната реализируема стойност е приблизително оценената продажна цена в обичайния ход на стопанската дейност минус приблизително оценените разходи за завършване на производствения цикъл и приблизително оценените разходи, които са необходими за осъществяване на продажбата.

Член 30
Провизии

1.Счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира, като се изключват сумите на всички провизии.

2.Като изключение от параграф 1 включването на сумата на дадена провизия се разрешава, когато към края на данъчната година са спазени следните условия:

а)членът на група по БЕФИТ има правно задължение или очаквано при разумно допускане правно задължение;

б)това задължение произтича от дейности или сделки, осъществени през същата или през предходни данъчни години;

в)сумата на провизията, произтичаща от това задължение, може да бъде приблизително оценена по надежден начин;

г)когато бъде уредена, сумата ще доведе до разход, който подлежи на приспадане по силата на настоящата директива.

Независимо от първата алинея счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ винаги се коригира, като се изключва сумата на всяка провизия, записана във връзка с условни загуби или бъдещи нараствания на разходите.

3.Когато задължението по параграф 1, втората алинея, буква а) се отнася до дейност или сделка, чието осъществяване ще продължи през следващите данъчни години, сумата на провизията се разпределя пропорционално за очакваното време на осъществяване на дейността или сделката.

Провизиите по настоящия член се преглеждат и коригират към края на всяка данъчна година. При изчисляването на предварителния данъчен резултат през следващите данъчни години се вземат предвид сумите, които вече са приспаднати съгласно настоящия член.

Член 31
Несъбираеми вземания

1.Счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира, като се изключва сумата на всяко приспадане, записано във връзка с несъбираемо вземане, освен ако към края на годината членът на група по БЕФИТ не е поискал приспадане съгласно член 28 и е спазено едно от следните изисквания:

а)членът на групата е предприел всички необходими действия по параграф 2 за търсене на плащането и има вероятност вземането да не бъде удовлетворено изцяло или частично; или

б)членът на групата има голям брой еднородни вземания, всички от които произтичат от един и същ стопански отрасъл, и той е в състояние да направи по надежден начин приблизителна оценка на размера на несъбираемото вземане в процентно изражение, при условие че размерът на всяко еднородно несъбираемо вземане е под 0,1 % от размера на всички еднородни вземания. За да се получи надеждна приблизителна оценка, членът на група по БЕФИТ взема предвид всички относими фактори, включително предишен опит.

2.Когато се определя дали са предприети всички разумни действия за търсене на плащането, членът на група по БЕФИТ взема предвид всички долупосочени елементи, при условие че те са потвърдени от обективни данни:

а)дали разходите по събирането са несъразмерно високи спрямо размера на дълга;

б)дали има изгледи за успешно събиране, в т.ч. случаите, в които длъжникът е обявен за неплатежоспособен, предприети са действия по съдебен ред или е наето предприятие за събиране на вземания;

в)дали предвид на обстоятелствата е разумно от данъчно задълженото лице да се очаква да търси събирането на вземането;

3.Когато несъбираемото вземане е търговско вземане, наред с условията по параграф 1, в предварителния данъчен резултат като приход трябва да се включи сума, съответстваща на размера на вземането.

4.Независимо от параграф 1 счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира, като се изключва размерът на всяко несъбираемо вземане, когато длъжникът е друг член на групата по БЕФИТ или друго свързано предприятие, или – ако е физическо лице – когато длъжникът, съпругът/съпругата му или негов роднина по пряка възходяща или низходяща линия участва в управлението или контрола на члена на групата по БЕФИТ или пряко или непряко притежава капитал на члена на групата по БЕФИТ.

5.Когато член на група по БЕФИТ по-рано е приспаднал несъбираемо вземане, което бива уредено през някоя от следващите данъчни години, счетоводният му нетен доход или счетоводната му нетна загуба за данъчната година на уреждане на вземането се увеличава със събраната сума.

Член 32
Дългосрочни договори

1.За целите на настоящия член „дългосрочен договор“ е договор, който отговаря на следните условия:

а)сключен е с цел производство, монтаж или строителство или с цел извършване на услуги;

б)срокът му надхвърля или се очаква да надхвърли 12 месеца.

2.Счетоводният нетен доход или счетоводната загуба на член на група по БЕФИТ се коригира, така щото да включва приходите във връзка с дългосрочен договор, които са били начислени, само за сумата, която съответства на частта от дългосрочния договор, която е била изпълнена през съответната данъчна година.

За тази цел процентът на изпълнение на дългосрочен договор се определя въз основа на съотношението между размера на разходите за данъчната година и общия размер на разходите по дългосрочния договор по приблизителна оценка.

3.Счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на член на група по БЕФИТ се коригира, така щото да се разреши включването на всички разходи във връзка с дългосрочни договори, които са направени през дадена данъчна година.

Член 33
Хеджиране

1.Печалбите и загубите по хеджиращ инструмент, произтичащи от остойностяване или освобождаване, се третират от член на група по БЕФИТ по същия начин, както съответните печалби и загуби по хеджирания отчетен обект.

Хеджиращо взаимоотношение съществува, когато са изпълнени следните условия:

а)хеджиращото взаимоотношение е официално определено и предварително документирано;

б)очаква се хеджирането да бъде високоефективно и ефективността му може да бъде надеждно измерена.

2.Когато хеджиращото взаимоотношение бъде прекъснато или вече притежаван финансов инструмент започне впоследствие да се третира като хеджиращ инструмент, което води до преминаването му към друг данъчен режим, всяка разлика между новата пазарна стойност на хеджиращия инструмент към края на данъчната година и пазарната му стойност към началото на същия данъчен период се включва в предварителния данъчен резултат на члена на група по БЕФИТ.

Пазарната стойност на хеджиращия инструмент към края на данъчната година, през която този инструмент е преминал към друг данъчен режим, съвпада с пазарната му стойност към началото на годината след промяната на режима.

Раздел 5
Присъединяване към група по БЕФИТ, напускане на група по БЕФИТ и преструктуриране на предприятията

Член 34
Признаване и остойностяване на активите и пасивите и времево определяне за амортизацията им
при присъединяване към група по БЕФИТ или напускане на такава група

1.Всички активи и пасиви се признават по тяхната стойност, която е изчислена по реда на допустимия счетоводен стандарт в Съюза съгласно член 7, непосредствено преди датата, на която настоящата директива започва да се прилага за члена на група по БЕФИТ.

2.Активите и пасивите на дружество или място на стопанска дейност, за което настоящата директива вече не се прилага, се признават по тяхната стойност, която е изчислена по реда на настоящата директива.

3.Амортизационните отчисления за активите на дружество или място на стопанска дейност, което се присъединява към група по БЕФИТ или напуска такава група в течение на данъчната година, се изчисляват пропорционално на броя на календарните месеци, през които това дружество или място на стопанска дейност е било част от групата по БЕФИТ през тази данъчна година.

Член 35
Определяне на дълготрайните активи при присъединяване към група по БЕФИТ

Независимо от правилата, установени в глава II, раздел 3, когато дружество или място на стопанска дейност от облагане в системата за подоходно облагане на предприятията на държава членка премине към група по БЕФИТ, се прилагат следните правила:

а)Когато дълготраен актив със счетоводна стойност под 5 000 EUR не е бил частично или изцяло амортизиран към датата на присъединяване към групата по БЕФИТ, членът на тази група коригира счетоводния нетен доход или счетоводната нетна загуба, като изключва сумата, съответстваща на оставащата нетна стойност на дълготрайния актив, която е посочена в индивидуалните финансови отчети към датата на присъединяване;

б)Когато към датата на присъединяване към група по БЕФИТ един или повече финансови активи имат нетна стойност съгласно индивидуалните финансови отчети, която се различава от нетната данъчна стойност, общата сума, съответстваща на тази разлика за всички засегнати дълготрайни активи, се обединява за всеки член на групата по БЕФИТ през данъчната година на присъединяване към тази група и се разпределя за срок от 5 години в предварителния данъчен резултат. Счетоводният нетен доход или счетоводната нетна загуба на всеки член на група по БЕФИТ се коригира по съответния начин.

Член 36
Дългосрочни договори при присъединяване към група по БЕФИТ

1.Дружество или място на стопанска дейност, което се присъединява към група по БЕФИТ, коригира своя дял от данъчната основа по БЕФИТ, определен съгласно правилата по глава III, като включва в нея – съгласно националните разпоредби за времевото определяне – размера на приходите и разходите, за които по силата на член 32 се смята, че са били начислени или направени, преди настоящата директива да стане приложима, но все още не са включени в данъчната му основа съгласно приложимото националното законодателство за данъчното облагане на предприятията.

2.Дружество или място на стопанска дейност, което се присъединява към група по БЕФИТ, през първата данъчна година приспада от своя дял от данъчната основа по БЕФИТ, определен съгласно правилата по глава III, приходите от дългосрочен договор, които по-рано са били облагани по реда на националното законодателство за данъчното облагане на предприятията в по-висок размер в сравнение с размера, който би бил включен в предварителния му данъчен резултат съгласно член 32.

3.Когато делът от данъчната основа по БЕФИТ на член на група по БЕФИТ през дадена данъчна година е по-нисък от подлежащите на приспадане суми, определени съгласно параграфи 1 и 2, членът на групата по БЕФИТ пренася за бъдещи периоди всяка неприспадната сума и я прихваща със своя дял от данъчната основа по БЕФИТ през следващите данъчни години.

Член 37
Провизии, приходи и приспадания при присъединяване към група по БЕФИТ

1.Провизиите и приспаданията на несъбираемите вземания по членове 30 и 31 подлежат на приспадане само доколкото произтичат от дейности или сделки, които са били осъществени, след като настоящата директива е станала приложима за члена на групата по БЕФИТ.

2.Приходите, за които по силата на допустимия счетоводен стандарт в Съюза, използван съгласно член 7, се смята, че са били начислени, преди настоящата директива да стане приложима за члена на групата по БЕФИТ, но не са били включени в данъчната му основа съгласно приложимото по-рано национално законодателство за данъчното облагане на предприятията, се добавят към отнесената към него част съгласно правилата за времево определяне съгласно националното законодателство за данъчното облагане на предприятията.

3.Разходите, които са направени, след като настоящата директива е станала приложима за член на група по БЕФИТ, но във връзка с дейности или сделки, които са осъществени по-рано и за които не е направено приспадане съгласно приложимото национално законодателство за данъчното облагане на предприятията, се приспадат от отнесената към него част.

Когато разходите по първата алинея са направени повече от пет години след присъединяването на дружество или място на стопанска дейност към група по БЕФИТ, тези разходи се приспадат от предварителния му данъчен резултат преди събирането и отнасянето на печалбата.

Разходите, направени съгласно националното законодателство за данъчното облагане на предприятията, които все още не са били приспаднати, когато настоящата директива e започнала да се прилага за члена на група по БЕФИТ, подлежат на приспадане само от отнесената към него част от данъчната основа по БЕФИТ, изчислена по реда на глава III, на равни суми, разпределени за пет данъчни години. Разходите, които включват разходи по заеми, подлежат на приспадане по реда на член 13.

Когато делът от данъчната основа по БЕФИТ на член на група по БЕФИТ през дадена данъчна година не е достатъчен за пълно приспадане на сумите по първата и третата алинея, членът на групата по БЕФИТ пренася за бъдещи периоди всяка неприспадната сума и я прихваща със своя дял от данъчната основа по БЕФИТ през следващите данъчни години.

4.Никаква сума, приспадната преди настоящата директива да стане приложима за член на група по БЕФИТ, не може да се приспада повторно.

Член 38
Загуби отпреди присъединяването

Когато дружество или място на стопанска дейност се присъедини към група по БЕФИТ, всички неприспаднати загуби, понесени преди датата на присъединяването, съгласно законодателството за данъчното облагане на предприятията на държавата членка, в която то е местно лице или съответно в която се намира, се приспадат от неговия дял от данъчната основа по БЕФИТ, определен по реда на глава III.

Член 39
Прекратяване на група

1.Когато група по БЕФИТ бъде прекратена, данъчната година приключва и данъчната основа по БЕФИТ за тази данъчна година се отнася към всеки член на групата по БЕФИТ съгласно правилата, установени в глава III.

2.Амортизацията на активите на членовете на групата по БЕФИТ през данъчната година на прекратяване на групата по БЕФИТ се изчислява пропорционално на броя на календарните месеци, през които групата по БЕФИТ е извършвала дейност през съответната данъчна година.

Член 40
Преобразуване на предприятията

1.Без да се засяга член 9, член на група по БЕФИТ, който се освобождава от активи и пасиви в течение на данъчната година, включва печалбата или загубата от това освобождаване при изчислението на предварителния си данъчен резултат.

Член на група по БЕФИТ, който придобива активи или пасиви, определя своя доход или загуба към момента на освобождаването въз основа на пазарната стойност на придобитите активи и пасиви към момента на придобиването.

2.Независимо от параграф 1, когато се извършва прехвърляне на активи и пасиви в рамките на преобразуване съгласно член 2 от Директива 2009/133/ЕО на Съвета 34 :

а)членът на групата по БЕФИТ, който се освобождава от активите и пасивите, изключва всяка произтичаща от това печалба или загуба от изчислението на предварителния си данъчен резултат;

б)членът на групата по БЕФИТ, който придобива активите и пасивите, определя своя предварителен данъчен резултат през съответната данъчна година и следващите данъчни години, като използва данъчната стойност към момента на прехвърлянето съгласно определението в член 4 от Директива 2009/133/ЕО.

Член 41
Изключване на освободени освобождавания от акции или дялове

1.Независимо от член 9, когато вследствие на освобождаване от акции или дялове член на група по БЕФИТ напусне групата, а през същата или предходната данъчна година членът на групата е придобил – при вътрешногрупова сделка в групата по БЕФИТ – един или повече дълготрайни активи, в счетоводния нетен доход или счетоводната нетна загуба на члена на групата по БЕФИТ, който е притежавал активите преди вътрешногруповото освобождаване в групата по БЕФИТ, се включва сума, която съответства на печалбата или загубата, произтичаща от това вътрешногрупово освобождаване.

Първата алинея не се прилага, ако членът на групата по БЕФИТ докаже, че вътрешногруповата сделка в групата по БЕФИТ е осъществена по действителни търговски причини.

2.Сумата, която съответства на печалбата или загубата, произтичаща от това вътрешногрупово освобождаване в групата по БЕФИТ съгласно параграф 1, е пазарната стойност на дълготрайните активи към момента, в който членът на групата по БЕФИТ я напуска, намалена с данъчната стойност на дълготрайните активи или разходите по член 29.СЪъ

3.Печалбата или загубата, произтичаща от вътрешногруповото освобождаване в групата по БЕФИТ, се смята за получена от члена на групата, който е държал актива или активите преди вътрешногруповата сделка в групата по БЕФИТ по параграф 1.

ГЛАВА III
СЪБИРАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНИТЕ ДАНЪЧНИ РЕЗУЛТАТИ И ОТНАСЯНЕ НА ДАНЪЧНАТА ОСНОВА ПО БЕФИТ

Раздел 1
Данъчна основа по БЕФИТ

Член 42
Изчисление на данъчната основа по БЕФИТ

1.Предварителните данъчни резултати на всички членове на група по БЕФИТ, определени съгласно установените в глава II правила, се събират, за да се получи данъчната основа по БЕФИТ.

2.Когато данъчната основа по БЕФИТ през дадена година е:

а)положителна величина, печалбата се отнася по реда на член 45;

б)отрицателна величина, загубата се пренася за бъдещи периоди и се прихваща със следващата положителна данъчна основа по БЕФИТ.

3.За целите на параграф 1 предварителният данъчен резултат на всеки член на група по БЕФИТ се превръща в евро (EUR) по обменния курс, обявен от Европейската централна банка в последния ден от календарната година или – ако данъчната година не съвпада с календарната – в последния ден от данъчната година.

Като изключение от първата алинея, когато подаващото образувание е местно лице за данъчни цели в държава членка, която не е приела еврото, предварителният данъчен резултат на всеки член на групата по БЕФИТ се превръща в паричната единица, която е законно платежно средство в посочената държава членка.

Член 43
Данъци при източника и други подобни данъци за облагане при източника

1.Държавите членки не налагат данъци при източника или друг подобен данък за облагане при източника върху вътрешногруповите сделки в група по БЕФИТ, освен ако действителният собственик на плащането не е член на групата по БЕФИТ.

2.Когато държава членка налага данък при източника върху авторските и лицензионните възнаграждения или лихвите, които член на група по БЕФИТ плаща на получател, който не е член на същата група по БЕФИТ, или при прилагане на параграф 1, в съответствие с приложимите разпоредби на националното законодателство или спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), данъкът при източника се поделя – за данъчната година, за която е начислен – между държавите членки по метода за отнасяне по член 45.

Член 44
Данъчни кредити за дохода, облаган при източника

1.Когато член на група по БЕФИТ получава доход, който е обложен в друга държава членка или трета държава, по реда на приложимата СИДДО или националното му законодателство се предоставя данъчен кредит, който се поделя между членовете на групата по БЕФИТ по метода за базово отнасяне по член 45.

2.Като изключение от първата алинея данъчен кредит не се предоставя, когато доходът, получен от член на група по БЕФИТ, не е включен в счетоводния му нетен доход или счетоводната му нетна загуба в съответствие с член 8, 9 или 12.

3.Данъчният кредит по параграф 1 се изчислява поотделно за всяка държава членка или трета държава, както и за всеки вид доход. Той не може да превишава сумата, която произтича от облагането на дохода, отнесен към члена на група по БЕФИТ, със ставката на данъка върху предприятията на държавата членка, в която този член е местно лице за данъчни цели или в която има свое място на стопанска дейност.

При изчислението на данъчния кредит по параграф 1 размерът на дохода се намалява с размера на свързаните с него подлежащи на приспадане разходи.

Раздел 2
Отнасяне на данъчната основа по БЕФИТ

Член 45
Преходно правило за отнасянето

1.За всяка данъчна година между 1 юли 2028 г. и 30 юни 2035 г. най-късно (т.е. за „преходния период“) данъчната основа по БЕФИТ се отнася към членовете на групата по БЕФИТ в съответствие с процентния дял за базово отнасяне.

За групите, за които настоящата директива започва да се прилага след края на първата данъчна година, когато настоящата директива започне да се прилага, преходният период по първата алинея завършва най-късно до 30 юни 2035 г.

2.Процентният дял за базово отнасяне за всеки член на група по БЕФИТ се изчислява по следния начин:

Базово отнасяне = *100

където:

а)облагаемият резултат на член на група по БЕФИТ е средната на облагаемите резултати през предходните три данъчни години.

През първата данъчна година на прилагане на настоящата директива за дадена група по БЕФИТ тези облагаеми резултати се определят по реда на националното законодателство за данъчно облагане на предприятията на държавата членка, в която членът на групата по БЕФИТ е местно лица за данъчни цели или в която има място на стопанска дейност.

През втората данъчна година на прилагане на настоящата директива за дадена група по БЕФИТ тези облагаеми резултати се определят, както следва: за първата данъчна година на прилагане на настоящата директива за групата по БЕФИТ – по реда на глава II от настоящата директива, а за предходните две данъчни години – по реда на националното законодателство на съответната държава членка.

През третата данъчна година на прилагане на настоящата директива за дадена група по БЕФИТ тези облагаеми резултати се определят, както следва: за първите две данъчни години на прилагане на настоящата директива за групата по БЕФИТ – по реда на глава II от настоящата директива, а за непосредствено предхождащата данъчна година – по реда на националното законодателство на съответната държава членка.

От четвъртата данъчна година на прилагане на настоящата директива за дадена група по БЕФИТ облагаемите резултати се определят по реда на глава II от настоящата директива.

б)общият облагаем резултат на групата по БЕФИТ е сбор на средните на облагаемите резултати по буква а) на всички членове на групата по БЕФИТ през предходните три данъчни години.

За целите на настоящия параграф процентният дял за базово отнасяне за член на група по БЕФИТ с отрицателен облагаем резултат е нула.

3.За целите на параграф 2 държавите членки структурират своята уредба за оценяване на риска за ценообразуването на вътрешногруповите сделки в група по БЕФИТ по следния начин:

а)нискорискова зона: когато разходите, които член на група по БЕФИТ е направил, или доходите, които е реализирал, от вътрешногрупови сделки в групата по БЕФИТ, се увеличават през дадена данъчна година с по-малко от 10 % в сравнение със средните разходи или доходи от предходните три данъчни години от вътрешногрупови сделки в група по БЕФИТ;

б)високорискова зона: когато разходите, които член на група по БЕФИТ е направил, или доходите, които е реализирал, от вътрешногрупови сделки в групата по БЕФИТ, се увеличават през дадена данъчна година с 10 % или повече в сравнение със средните разходи или доходи от предходните три данъчни години от вътрешногрупови сделки в група по БЕФИТ.

4.Държавите членки предприемат целесъобразни действия за структуриране на своя подход към риска от неспазване на изискванията съгласно следните принципи:

а)нискорискова зона: компетентните органи на съответната държава членка правят предположението, че ценообразуването при вътрешногруповите сделки в групата по БЕФИТ на определен член на тази група е съобразено с принципа на сделката между несвързани лица;

б)високорискова зона: компетентните органи на съответната държава членка правят предположението, че ценообразуването при вътрешногруповите сделки в групата по БЕФИТ на определен член на тази група не е съобразено с принципа на сделката между несвързани лица и частта от увеличението, която превишава 10 %, не се признава за целите на изчислението на процентния дял за базово отнасяне за този член на групата по БЕФИТ.

Независимо от правилото по буква б), първата алинея, всеки член на група по БЕФИТ има право да представи пред компетентния орган на държавата членка, в която е местно лице за данъчни цели или в която има място на стопанска дейност, доказателство, че ценообразуването при съответните вътрешногрупови сделки в групата по БЕФИТ е съобразено с принципа на сделката между несвързани лица. В такъв случай за целите на изчислението на процентния дял за базово отнасяне за този член на групата по БЕФИТ се признава целият размер на разходите по въпросните вътрешногрупови сделки в групата по БЕФИТ съгласно доказателството.

5.Независимо от член 13, параграф 2 превишението на разходите по заеми съгласно определението по член 2 от Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета, което произтича от сделка между членове на група по БЕФИТ, не се признава за целите на изчислението на процентния дял за базово отнасяне за члена на групата по БЕФИТ, който е направил тези разходи.

6.Ако структурата на групата по БЕФИТ се промени през преходния период по параграф 1 поради присъединяването на нови членове или напускането на съществуващи членове, процентният дял за базово отнасяне се преизчислява по реда на параграф 2. За всеки член на група по БЕФИТ данъчната основа по БЕФИТ се отнася съгласно новия процентен дял за базово отнасяне за времето, което остава до края на периода, освен ако поради последващи промени в структурата на групата по БЕФИТ е необходимо ново преизчисление на процентния дял за базово отнасяне.

7.Ако структурата на група по БЕФИТ се промени през преходния период по параграф 1 поради създаването на едно или повече нови дружества, които отговарят на условията за определяне като членове на група по БЕФИТ, правилата за отнасяне на данъчната основа по БЕФИТ, предвидени в параграф 2, не се прилагат за новите членове на групата през първата данъчна година. За следващите данъчни години до края на този преходен период процентният дял за базово отнасяне за новите членове на групата по БЕФИТ се изчислява по реда на параграф 2.

8.Ако настоящата директива започне да се прилага за дадена група след 1 юли 2028 г., процентният дял за базово отнасяне се изчислява по реда на параграф 2. Като изключение от параграфи 1 и 2 данъчната основа по БЕФИТ се отнася към членовете на групата по БЕФИТ за останалата част от преходния период по параграф 1.

9.Комисията трябва да извърши цялостен преглед на преходното правило, в рамките на който трябва да проведе проучване за възможния състав и възможното тегло на избраните фактори по формулата и да представи на Съвета доклад до края на третата данъчна година през преходния период по параграф 1. Ако Комисията прецени, че това е целесъобразно въз основа на заключенията в доклада, тя може да приеме законодателно предложение през преходния период, за да измени настоящата директива, като въведе метод за отнасяне на данъчната основа по БЕФИТ чрез разделяне по формула и въз основа на фактори.

10.Правилата по параграфи 1–8 продължават да се прилагат до влизането в сила на евентуалното изменение.

Член 46
Дейности нагоре по веригата

1.Като изключение от членове 42–45, когато член на група по БЕФИТ извършва основната си дейност в областта на добивната промишленост, неговите приходи, разходи и други подлежащи на приспадане отчетни обекти, които произтичат от дейностите в тази област, се отнасят към члена на групата по БЕФИТ, който се намира в държавата членка, където се осъществява добивът.

Когато няколко членове на група по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели в държавата членка, където се осъществява добивът, приходите, разходите и другите подлежащи на приспадане отчетни обекти, които произтичат от тези дейности, се отнасят към всеки от тези членове на групата по БЕФИТ пропорционално на процентния дял за базово отнасяне за всеки от тях.

2.Като изключение от членове 42–45, когато няма член на групата по БЕФИТ в държавата членка на добива или когато добивът се осъществява в юрисдикцията на трета държава, приходите, разходите и другите подлежащи на приспадане отчетни обекти, които произтичат от тези дейности, се отнасят към члена на групата по БЕФИТ, на когото са начислени.

Член 47
   Изключение за корабоплавателните дейности, които не са обхванати от режим на данъчно облагане според тонажа, за транспорта по вътрешни водни пътища и въздушния транспорт

1.Като изключение от членове 42–45 и без да се засяга член 15, приходите, разходите и другите подлежащи на приспадане отчетни обекти, които произтичат от долупосочените дейности, се изваждат от данъчната основа по БЕФИТ във всеки от следните случаи:

а)експлоатацията на кораби в международното корабоплаване, когато облагаемият резултат не е обхванат от режим на данъчно облагане според тонажа;

б)експлоатацията на въздухоплавателни средства в международното въздухоплаване;

в)експлоатацията на плавателни средства за транспорт по вътрешни водни пътища.

Приходите, разходите и другите подлежащи на приспадане отчетни обекти по първата алинея се отнасят към посочения член на групата по БЕФИТ сделка по сделка и се подлагат на корекции за ценообразуването съгласно принципа на сделката между несвързани лица.

2.За целите на член 5 се вземат предвид всяко участие в члена на група по БЕФИТ и всяко участие от страна на члена на група по БЕФИТ по параграф 1.

Член 48
Отчетни обекти, подлежащи на приспадане от отнесената част

1.Всеки член на група по БЕФИТ увеличава или намалява отнесената към него част със следните отчетни обекти:

а)неприспаднатите загуби, понесени преди настоящата директива да започне да се прилага за него, по реда на член 38;

б)приходите и разходите, начислени или съответно направени, преди настоящата директива да стане приложима за члена на група по БЕФИТ, но които все още не са били включени в данъчната му основа съгласно приложимото по-рано национално законодателство за данъчното облагане на предприятията, по реда на член 36, параграф 1;

в)приходите по дългосрочен договор, които по-рано са били облагани по реда на националното законодателство за данъчното облагане на предприятията в по-висок размер в сравнение с размера, който би бил включен в предварителния му данъчен резултат съгласно член 32, по реда на член 36, параграф 2;

г)приходите, които са били начислени, преди настоящата директива да стане приложима за члена на група по БЕФИТ, но които не са били включени в данъчната му основа съгласно приложимото по-рано национално законодателство за данъчното облагане на предприятията, по реда на член 37, параграф 2;

д)разходите, които са били направени, след като настоящата директива е станала приложима за член на група по БЕФИТ, но във връзка с дейности или сделки, които са осъществени по-рано и за които не е направено приспадане съгласно приложимото национално законодателство за данъчното облагане на предприятията, по реда на член 37, параграф 3, първата алинея;

е)разходите, които са били направени съгласно националното законодателство за данъчното облагане на предприятията и които все още не са били приспаднати, когато настоящата директива e станала приложима за члена на група по БЕФИТ, по реда на член 37, параграф 3, третата алинея;

ж)всяка неприспадната сума, пренесена за бъдещи периоди по реда на член 36, параграф 3 и член 37, параграф 3, четвъртата алинея;

з)подаръци и дарения за благотворителни организации, доколкото те подлежат на приспадане съгласно националното законодателство за данъчното облагане на предприятията на държавата членка, в която членът на група по БЕФИТ е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност;

и)провизии за пенсии, доколкото те подлежат на приспадане съгласно националното законодателство за данъчното облагане на предприятията на държавата членка, в която членът на група по БЕФИТ е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност;

й)местни данъци, доколкото те подлежат на приспадане съгласно националното законодателство за данъчното облагане на предприятията на държавата членка, в която членът на група по БЕФИТ е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност.

2.Освен корекциите по параграф 1 всяка държава членка може да предвиди увеличаване или намаляване – чрез допълнителни отчетни обекти – на частта, отнесена към членовете на група по БЕФИТ, които са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност в тази държава членка.

Член 49
Системи за данъчно облагане въз основа на разпределението на печалбата

1.Когато член на група по БЕФИТ е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност в държава членка със система за подоходно данъчно облагане на предприятията, според която печалбите се облагат с данък върху дохода само когато тези печалби бъдат разпределени или се приемат за разпределени към акционерите или притежателите на дялове или когато дружеството прави разходи, които са облагаеми съгласно националното законодателство („система за данъчно облагане въз основа на разпределението на печалбата“), частта, отнесена към този член на група по БЕФИТ по реда на член 45, се коригира с разпределените през данъчната година суми.

2.Корекцията на отнесената част се изчислява по следния начин:

където:

а)„финансов доход“ е доходът, който е разполагаем за разпределяне чрез система за данъчно облагане въз основа на разпределението на печалбата, в т.ч. резервите, за данъчната година;

б)„отнесена част“ е делът, отнесен към члена на група по БЕФИТ за данъчната година по реда на член 45, в т.ч. евентуалният остатъчен дял от предходни данъчни години, изчислен за члена на група по БЕФИТ съгласно параграф 4;

в)„разпределени средства“ са разпределените средства и другите разходи, които са направени от члена на група по БЕФИТ през данъчната година и които са облагаеми чрез система за данъчно облагане въз основа на разпределението на печалбата.

3.Когато коригираната отнесена част на член на група по БЕФИТ, изчислена по реда на параграф 2, е по-ниска от отнесената му част, разликата между двете суми се пренася за следващата данъчна година и се добавя към частта, отнесена към този член през посочената данъчна година по реда на настоящия член.

4.Коригираната отнесена част, изчислена по реда на параграф 2, се увеличава с неподлежащите на приспадане разходи, непосредствено подлежащи на облагане с данък през данъчната година чрез система за данъчно облагане въз основа на разпределението на печалбата в държавата членка, в която членът на група по БЕФИТ е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност.

ГЛАВА IV
Опростен подход към спазването на изискванията за трансферното ценообразуване

Член 50
Критерии за обхвата

1.Държавите членки прилагат опростен подход към спазването на изискванията за трансферното ценообразуване за долупосочените дейности, когато те се извършват чрез сделки между член на група по БЕФИТ и свързано предприятие извън групата по БЕФИТ:

а)разпространителска дейност, когато се извършва чрез нискорисков разпространител съгласно описанието по параграф 2, който е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност в държава членка;

б)производствена дейност, когато се извършва чрез производител по договор съгласно описанието по параграф 3, който е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност в държава членка.

2.За целите на параграф 1, буква а) нискорисков разпространител е образувание, което извършва разпространение на стоки, купени от свързани предприятия. Разпространителската дейност има следните отличителни черти:

а)произтича от точното очертаване на сделката и има икономически значими характеристики, чиято цена може да бъде надеждно определена по едностранен метод за трансферно ценообразуване, при което проверяваната страна е разпространителят;

б)разпространителят не е правен или икономически съсобственик на интелектуалната собственост, съдържаща се в стоките и/или услугите, които се разпространяват;

в)разпространителската дейност е преобладаващата дейност, извършвана от разпространителя;

г)разпространителят не поема риск или поема ограничен риск по отношение на пазара, материалните запаси и несъбираемите вземания.

3.За целите на параграф 1, буква б) производител по договор е свързано предприятие, което извършва производствена дейност под контрола на възложител и има следните отличителни черти:

а)производствената дейност, произтичаща от точното очертаване на сделката, има икономически значими характеристики, чиято цена може да бъде надеждно определена по едностранен метод за трансферно ценообразуване, при което проверяваната страна е производителят;

б)производителят не е правен или икономически съсобственик на интелектуалната собственост, съдържаща се в произвежданите стоки;

в)производствената дейност е преобладаващата дейност, извършвана от производителят;

г)производителят не поема риск или поема ограничен риск по отношение на цената, пазара, материалните запаси, използването на мощностите и несъбираемите вземания.

4.Когато свързано предприятие извършва повече от една стопанска дейност, то остава в обхвата на опростения подход, ако са изпълнени следните условия:

а)стопанските дейности, различни от разпространение или производство, може по подходящ начин да бъдат отделени и да им бъде определена цена;

б)стопанските дейности, различни от разпространение или производство, може да бъдат смятани за спомагателни и или са несъществени, или не добавят значима стойност към разпространението или производството.

Член 51
Уредба за спазването на изискванията

1.Държавите членки структурират своята уредба за оценяване на риска за дейностите по член 50 по такъв начин, че да включва три зони на риска във връзка с трансферното ценообразуване.

2.Зоните на риска се определят чрез междуквартилния размах на резултатността според печалбата, произтичащ от обществените базови показатели на Съюза, посочени в член 53.

3.Дейностите по член 50 се оценяват от гледна точка на риска като ниско-, средно- и високорискови, в зависимост от това как резултатността им според печалбата за дадена година, определена по реда на член 52, се отнася към междуквартилния размах на най-скорошния набор от обществени базови показатели, изготвен преди края на посочената година.

4.Държавите членки прилагат следната рамка за риска:

Зона на риска

Резултатност според печалбата на проверяваната страна по отношение на показателите на ЕС за печалбата

нисък риск

над 60-ия процентил на резултатите на обществения базов показател

среден риск

под 60-ия, но над 40-ия процентил на резултатите на обществения базов показател

висок риск

под 40-ия процентил на резултатите на обществения базов показател

5.Държавите членки предприемат целесъобразни действия за структуриране на своя подход към риска от неспазване на изискванията съгласно следните принципи:

а)нискорискова зона: компетентните органи на държавите членки може да не отпускат допълнителни ресурси за проверка на спазването на изискванията с цел допълнително преглеждане на резултатите от трансферното ценообразуване. Независимо от това компетентните органи на държавите членки си запазват правото да извършват корекции на трансферното ценообразуване по отношение на нормите на печалба на данъчно задълженото лице, което попада в нискорисковата зона;

б)среднорискова зона: компетентните органи на държавите членки може да наблюдават резултатите, използвайки наличните данни, и да се свържат с данъчно задълженото лице, за да разберат по-добре обстоятелствата, преди да решат дали да отпуснат ресурси за спазването на изискванията за извършване на оценки на риска и проверки;

в)високорискова зона: компетентните органи на държавите членки може да препоръчат на данъчно задълженото лице да прегледа своята политика за трансферното ценообразуване и може да решат да започнат преглед или проверка.

Член 52
Измерване на резултатността

1.Държавите членки установяват целесъобразна правна уредба, така щото компетентните им органи да измерват рентабилността на разпространителската дейност по член 50, параграф 2 чрез отношението на печалбата преди лихви и данъци към продажбите като показател за равнището на печалбата.

2.Държавите членки установяват целесъобразна правна уредба, така щото компетентните им органи да измерват рентабилността на производствената дейност по член 50, параграф 3 чрез отношението на печалбата преди лихви и данъци към общия размер на разходите като показател за равнището на печалбата.

Член 53
Обществени базови показатели

1.Зоната на риска за дейностите по член 50 се определя чрез обществени базови показатели съответно за разпространителската и производствената дейност.

2.Обществените базови показатели за разпространителската дейност трябва да бъдат представителни за резултатността според печалбата на независими образувания, работещи на вътрешния пазар и извършващи предимно разпространителска дейност със сходни характеристики като тези на дейността по член 50, параграф 2.

3.Общественият базов показател за производствената дейност трябва да бъде представителен за резултатността според печалбата на независими образувания, работещи на вътрешния пазар и извършващи предимно производствена дейност със сходни характеристики като тези на дейността по член 50, параграф 3.

4.Зоната на риска се определя с помощта на междуквартилния размах на 5-годишната средна резултатност според печалбата на независими образувания, получен въз основа на обществените базови показатели.

5.Чрез актове за изпълнение, с които установява необходимите практически условия и ред, Комисията предвижда критериите за търсене, с помощта на които да се откриват сравнителни елементи за определяне на подходящи базови показатели за нискорисковата разпространителска дейност и нискорисковата производствена дейност по договор. Резултатите по базовите показатели се оповестяват на уебсайта на Комисията, така щото данъчно задължените лица да могат да определят зоната на риска на своите дейности. Базовите показатели се актуализират на всеки 3 години. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане по член 73.

ГЛАВА V
АДМИНИСТРИРАНЕ И ПРОЦЕДУРИ

Раздел 1
Общи разпоредби

Член 54
Създаване и прекратяване на група по БЕФИТ

1.Всяка група по БЕФИТ е обхваната от настоящата директива за срок от пет години, като поражданото от директивата действие се подновява автоматично в края на петата година, освен ако бъде подадено известие за прекратяване с мотив, че групата вече не отговаря на условията по член 2, параграф 1.

2.Групите, които са избрали да бъдат обхванати от настоящата директива по реда на член 2, параграф 7, се обвързват за срок от пет години. В края на петгодишния срок правилата престават да се прилагат, освен ако подаващото образувание уведоми органа по подаването, че решава да поднови избора на възможността да бъде обхванато от настоящата директива. За тази цел подаващото образувание представя пред органа по подаването доказателство, че отговаря на изискванията за допустимост по член 2, параграф 7 и че няма основания подновяването да му бъде отказано.

Член 55
Данъчна година

1.Всички членове на група по БЕФИТ трябва да имат една и съща данъчна година, който е с продължителност 12 месеца. През годината, в която член на група по БЕФИТ се присъедини към група по БЕФИТ, той уеднаквява данъчната си година с тази на групата по БЕФИТ.

2.Отнесената към члена на група по БЕФИТ част за годината, през която се е присъединил към групата по БЕФИТ, се изчислява пропорционално на броя на календарните месеци, през които членът е бил в тази група.

3.Отнесената към члена на група по БЕФИТ част за годината, през която е напуснал група по БЕФИТ, се изчислява пропорционално на броя на календарните месеци, през които членът е бил в тази група.

Член 56
Промяна на подаващото образувание

Подаващото образувание не може да се променя, освен ако престане да отговаря на условията по член 3, параграф 10. В такъв случай групата определя ново подаващо образувание в съответствие с условията по член 3, параграф 10. Ако групата не определи подаващо образувание в срок от два месеца, след като предишното подаващо образувание е престанало да отговаря на условията, екипът по БЕФИТ по член 60 определя подаващо образувание за групата по БЕФИТ.

Раздел 2
Информационна справка по БЕФИТ

Член 57
Подаване на информационната справка по БЕФИТ

1.Подаващото образувание подава информационната справка по БЕФИТ на групата по БЕФИТ пред органа по подаването, освен когато групата по БЕФИТ е национална група.

2.Информационната справка по БЕФИТ се подава до органа по подаването в срок от четири месеца от края на данъчната година.

3.Информационната справка по БЕФИТ съдържа следната информация:

а)данни за установяване на подаващото образувание и другите членове на групата по БЕФИТ, в т.ч. данъчните идентификационни номера, ако има такива, и държавата членка, в която членовете на групата по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност;

б)информация за цялостната структура на предприятията в групата по БЕФИТ, в т.ч. участието в собствеността на членовете на групата по БЕФИТ, държано от други членове на групата;

в)данъчната година, за която се отнася информационната справка по БЕФИТ;

г)информация и изчисление на следното:

i)предварителния данъчен резултат на всеки член на групата по БЕФИТ;

ii)данъчната основа по БЕФИТ;

iii)отнесената към всеки член на групата по БЕФИТ част;

iv)информация за процентния дял за базово отнасяне, изчислен по реда на член 45.

4.Органът по подаването незабавно предава информационната справка по БЕФИТ на компетентните органи на всички държави членки, в които членовете на групата по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност.

Член 58
Уведомяване за грешки в информационната справка по БЕФИТ

1.Подаващото образувание уведомява органа по подаването за грешки в информационната справка по БЕФИТ в срок от два месеца от навременното подаване на тази справка.

2.Органът по подаването незабавно предава преразгледана информационна справка по БЕФИТ на компетентните органи на всички държави членки, в които членовете на групата по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност.

Член 59
Неподаване на информационна справка по БЕФИТ

Когато подаващото образувание не подаде информационна справка по БЕФИТ, органът по подаването, консултирайки се с компетентните органи на всички държави членки, в които членовете на групата по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност, издава информационна справка по БЕФИТ въз основа на приблизителна оценка, вземайки предвид наличната информация. Освен това органът по подаването прилага правните разпоредби за наказанията по реда на член 72. Подаващото образувание може да обжалва тази информационна справка по БЕФИТ.

Раздел 3
Екип по БЕФИТ

Член 60
Създаване на екипа по БЕФИТ

1.Екип по БЕФИТ се съставя в срок от един месец от подаването на информационната справка по БЕФИТ по член 57, за да изпълнява задачите по член 61. Освен това екипът по БЕФИТ осигурява рамка за обмен на информация и консултации между компетентните органи на държавите членки, в които членовете на една и съща група по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност. Когато член на екип по БЕФИТ се консултира с други членове, той трябва да получи отговор в разумен срок.

2.Екипът по БЕФИТ се състои от един или повече представители на всяка съответна данъчна администрация, които действат като делегати, от всяка държава членка, в която има членове на групата по БЕФИТ. Екипът по БЕФИТ се председателства от делегата на органа по подаването.

3.Обменът на информация между членовете на екип по БЕФИТ се извършва чрез електронни средства, доколкото това е възможно, чрез използване на инструмент за сътрудничество по БЕФИТ.

4.За да улесни работата на екипа по БЕФИТ и съобщенията в него, чрез актове за изпълнение Комисията стандартизира съобщаването на информация между членовете на екип по БЕФИТ чрез използване на инструмент за сътрудничество по БЕФИТ. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане по член 73.

Член 61
Роля на екипа по БЕФИТ за информационната справка по БЕФИТ

1.Екипът по БЕФИТ проучва пълнотата и точността на информацията в информационната справка по БЕФИТ, изисквана по силата на член 57, освен по отношение на резултата от изчислението на предварителния данъчен резултат на всеки член на група по БЕФИТ съгласно член 57, параграф 3, буква г), точка i).

2.Екипът по БЕФИТ се стреми да постигне единомислие във връзка със съдържанието на информационната справка по БЕФИТ в срок от четири месеца от датата, на която е била предадена цялата информация, изисквана по силата на член 57. Без да се засяга член 65, във връзка с член 57, параграф 3, букви а)–в) и буква г), точка iv) единомислието на екипа по БЕФИТ означава, че тези информацията по тези разпоредби не подлежи на оспорване в бъдещето. Окончателното решение за информацията по член 57, параграф 3, буква г), точки i)–iii) остава от изключителната компетентност на държавата членка, в която членът на групата е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност.

3.Ако екипът по БЕФИТ постигне единомислие във връзка с информационната справка по БЕФИТ, органът по подаването, пред който е подадена първоначалната информационна справка по БЕФИТ, уведомява подаващото образувание за тази справка.

4.Ако екипът по БЕФИТ не може да постигне единомислие по реда на параграф 2 в срок от четири месеца от датата, на която е била предадена цялата информация, изисквана по силата на член 57, приема се, че такова единомислие е постигнато, ако членовете на екипа по БЕФИТ дадат съгласието си – с обикновено мнозинство от присъстващите членове съгласно параграф 5 – по отношение на информационната справка по БЕФИТ в края на петия месец от датата на предаване на информацията. Органът по подаването, пред който е представена информационната справка по БЕФИТ, уведомява за тази справка подаващото образувание.

5.За постигането на обикновено мнозинство по параграф 4 всеки компетентен орган в екипа по БЕФИТ получава право на определен брой гласове пропорционално на приходите, реализирани през съответната данъчна година от членовете на групата по БЕФИТ, които са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност на територията на неговата държава членка. Когато подадените гласове са наравно, органът по подаването има решаващ глас. За постигането на кворум е необходимо да присъстват най-малко две трети от членовете на екипа по БЕФИТ. Ако не бъде постигнат кворум, първоначално подадената информационна справка по БЕФИТ служи като основа за индивидуалните данъчни декларации по член 62 и за индивидуалното установяване на размера на дължимия данък по член 64. Органът по подаването, пред който е представена информационната справка по БЕФИТ, уведомява подаващото образувание, ако не бъде постигнат кворум.

Раздел 4
Индивидуални данъчни декларации и индивидуални актове за установяване на размера на дължимия данък

Член 62
Подаване на индивидуалните данъчни декларации

1.Всеки член на група по БЕФИТ подава своята индивидуална данъчна декларация до компетентния орган на държавата членка, в която този член на група по БЕФИТ е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност, в срок от три месеца от получаването на известието от органа по подаването по член 61, параграф 3, 4 или 5 или – при национална група – в срок от осем месеца от края на данъчната година.

2.Индивидуалната данъчна декларация трябва да съдържа информация за следните елементи:

а)изчислението на предварителния данъчен резултат на члена на група по БЕФИТ;

б)частта, отнесена към члена на група по БЕФИТ по реда на член 45;

в)отчетните обекти, с които се коригира отнесената част по реда на член 48 в държавата членка, в която членът на група по БЕФИТ е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност;

г)данъчните кредити, които се използват за приспадане във връзка с чуждестранния данък в държавата членка, в която членът на група по БЕФИТ е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност.

3.Независимо от разпоредбите на параграф 1 членовете на една и съща група по БЕФИТ, които са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност в една и съща държава членка, може да изберат да подадат една съчетана индивидуална данъчна декларация в тази държава членка.

Член 63
Уведомяване за грешки в индивидуалната данъчна декларация

1.Всеки член на група по БЕФИТ уведомява компетентния орган на държавата членка, в която е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност, за грешките в индивидуалната данъчна декларация в срок от два месеца от навременното представяне на тази декларация.

2.Ако във връзка с тези грешки са необходими корекции, които засягат данъчната основа по БЕФИТ на групата по БЕФИТ, компетентният орган на държавата членка, в която членът на групата по БЕФИТ е подал своята индивидуална данъчна декларация, незабавно уведомява – чрез екипа по БЕФИТ – органа по подаването и компетентните органи на другите държави членки, в които членовете на същата група по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност.

3.Органът по подаването издава преразгледана информационна справка по БЕФИТ в срок от един месец и незабавно я предава чрез екипа по БЕФИТ на компетентните органи на всички държави членки, в които членовете на групата по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност. Органът по подаването и компетентните органи на всички държави членки, в които членовете на една и съща група по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност, издават изменени актове за установяване на размера на дължимия данък по реда на член 64, когато това е целесъобразно.

4.Независимо от параграф 3 изменен акт за установяване на размера на дължимия данък за коригиране на данъчната основа по БЕФИТ не се издава, когато разликата между първоначално декларираната данъчна основа по БЕФИТ и преразгледаната данъчна основа по БЕФИТ не превишава по-ниската измежду следните две суми: 10 000 EUR или 1 % от данъчната основа по БЕФИТ.

Член 64
Индивидуални актове за установяване на размера на дължимия данък

1.Компетентният орган на държавата членка, в която член на група по БЕФИТ е подал индивидуалната си данъчна декларация, издава индивидуален акт за установяване на размера на дължимия данък в съответствие с посочената декларация. Изпълнението на данъчното задължение се урежда от правото на посочената държава членка.

2.Когато е необходимо, компетентният орган на държавата членка, в която членът на група по БЕФИТ е подал индивидуалната си данъчна декларация, издава изменен акт за установяване на размера на дължимия данък. Когато корекциите засягат данъчната основа по БЕФИТ, компетентният орган на държавата членка, в която членът на групата по БЕФИТ е подал своята индивидуална данъчна декларация, незабавно уведомява – чрез екипа по БЕФИТ – органа по подаването и компетентните органи на всички други държави членки, в които другите членове на същата група по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност.

3.След като получи изменен акт за установяване на размера на дължимия данък съгласно параграф 2, органът по подаването издава преразгледана информационна справка по БЕФИТ в срок от един месец и незабавно я предава чрез екипа по БЕФИТ на компетентните органи на всички държави членки, в които членовете на групата по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност. Органът по подаването и компетентните органи на другите държави членки, в които членовете на една и съща група по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност, издават изменени актове за установяване на размера на дължимия данък съгласно параграф 2, когато това е целесъобразно.

4.Независимо от параграф 3 изменен акт за установяване на размера на дължимия данък за коригиране на данъчната основа по БЕФИТ не се издава, когато разликата между първоначално декларираната данъчна основа по БЕФИТ и преразгледаната данъчна основа по БЕФИТ не превишава по-ниската измежду следните две суми: 10 000 EUR или 1 % от данъчната основа по БЕФИТ.

Раздел 5
Проверки

Член 65
Проверки

1.Компетентният орган на държава членка може да започне и съгласува проверки на членовете на група по БЕФИТ, които са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност в тази държава членка.

2.От компетентния орган на държава членка, в която член на група по БЕФИТ е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност, може да бъде поискано – от страна на компетентния орган на друга държава членка, в която има поне един член на същата група по БЕФИТ – да се включи в съвместна проверка заедно с втория посочен орган. Съвместните проверки се провеждат по реда на член 12 от Директива 2011/16/ЕС на Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане 35 . Независимо от това правило запитаният компетентен орган приема това искане и информира екипа по БЕФИТ.

3.Всяка проверка (в т.ч. съвместна проверка) трябва да бъде провеждана в съответствие с националното законодателство на държавата членка, в която се извършва, като се внасят измененията, които са необходими за осигуряване на правилното прилагане на настоящата директива. Тези проверки може да включват разследвания, инспекции или проучвания от всякакъв вид с цел установяване дали данъчно задълженото лице спазва разпоредбите на настоящата директива.

4.Компетентният орган на държавата членка, в която се провежда проверката или съвместната проверка, информира екипа по БЕФИТ за резултатите от проверка или съвместна проверка, която засяга резултата от отнасянето на данъчната основа по БЕФИТ за данъчната година, която обхваща. Другите членове на екипа по БЕФИТ изразяват мнението си в срок от три месеца.

5.След проверка или съвместна проверка, която засяга резултата от отнасянето на данъчната основа по БЕФИТ съгласно параграф 4, органът по подаването издава преразгледана информационна справка по БЕФИТ в срок от един месец и незабавно я предава чрез екипа по БЕФИТ на компетентните органи на всички държави членки, в които членовете на групата по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност. Органът по подаването и компетентните органи на другите държави членки, в които членовете на една и съща група по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност, издават изменени актове за установяване на размера на дължимия данък съгласно член 64, когато това е целесъобразно.

6.Независимо от параграф 5 изменен акт за установяване на размера на дължимия данък за коригиране на данъчната основа по БЕФИТ не се издава, когато разликата между първоначално декларираната данъчна основа по БЕФИТ и преразгледаната данъчна основа по БЕФИТ не превишава по-ниската измежду следните две суми: 10 000 EUR или 1 % от данъчната основа по БЕФИТ.

Раздел 6
Обжалване

Член 66
Административно обжалване на информационната справка по БЕФИТ

1.Подаващото образувание може да обжалва съдържанието на информационната справка по БЕФИТ по член 59 в срок от два месеца от издаването на справката или уведомяването за нея. Жалбата се разглежда от административен орган, който в съответствие със законодателството на държавата членка на органа по подаването е компетентен да разглежда жалби на първа инстанция. Административното обжалване се урежда от правото на държавата членка на органа по подаването. Когато в държавата членка на органа по подаването няма такъв административен орган, членът на група по БЕФИТ може да обжалва направо по съдебен ред.

2.Когато обжалва пред административния орган, органът по подаването – според случая – се консултира чрез екипа по БЕФИТ с другите компетентни органи на държавите членки, в които членовете на същата група по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност.

3.Административният орган по параграф 1 взема решение по жалбата в срок от два месеца. Ако решението се различава от първоначалната информационна справка по БЕФИТ, това различаващо се решение замества първоначалната информационна справка по БЕФИТ. Ако в посочения срок подаващото образувание не е получило решение, информационната справка по БЕФИТ се смята за потвърдена.

4.Независимо от член 62, параграф 1 срокът за подаване на индивидуална данъчна декларация започва да тече, когато бъде взето решението по жалбата или информационната справка по БЕФИТ бъде сметната за потвърдена съгласно параграф 3.

Член 67
Административно обжалване на индивидуални актове за установяване на размера на дължимия данък

1.Всеки член на група по БЕФИТ може да обжалва съдържанието на индивидуалния акт за установяване на размера на дължимия данък по член 64 пред компетентния орган на държавата членка, в която този член е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност, в срок от два месеца, след като е бил уведомен за установения размер на дължимия данък. Административната жалба се разглежда от административен орган, който в съответствие със законодателството на държавата членка на члена на групата по БЕФИТ е компетентен да разглежда жалби на първа инстанция. Административното обжалване се урежда от правото на държавата членка, в която членът на група по БЕФИТ е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност. Когато в държавата членка, в която членът на група по БЕФИТ е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност, няма такъв административен орган, членът на група по БЕФИТ може да обжалва направо по съдебен ред.

2.Когато подава информация до административния орган, компетентният орган за член на група по БЕФИТ – според случая – се консултира чрез екипа по БЕФИТ с другите компетентни органи на държавите членки, в които членовете на същата група по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност.

3.Когато решение, взето по силата на параграф 1, засяга данъчната основа по БЕФИТ, компетентният орган на държавата членка, в която членът на групата по БЕФИТ е подал своята жалба, уведомява – чрез екипа по БЕФИТ – органа по подаването и компетентните органи на другите държави членки, в които членовете на същата група по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност. Органът по подаването и другите компетентни органи в държавите членки, в които членовете на една и съща група по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност, издават изменени актове за установяване на размера на дължимия данък по реда на член 64, когато това е целесъобразно.

4.Независимо от параграф 3 изменен акт за установяване на размера на дължимия данък за коригиране на данъчната основа по БЕФИТ не се издава, когато разликата между първоначално декларираната данъчна основа по БЕФИТ и преразгледаната данъчна основа по БЕФИТ не превишава по-ниската измежду следните две суми: 10 000 EUR или 1 % от данъчната основа по БЕФИТ.

Член 68
Обжалване по съдебен ред на информационната справка по БЕФИТ

1.Когато решението по член 66 е било потвърдено или се е различавало, подаващото образувание има право да обжалва направо пред съдилищата на държавата членка, в която е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност, в срок от два месеца от получаването на решението на органа по административното обжалване. Обжалването по съдебен ред се урежда от правото на държавата членка, в която подаващото образувание е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност.

2.Когато обжалва пред съда, органът по подаването – според случая – се консултира чрез екипа по БЕФИТ с другите компетентни органи на държавите членки, в които членовете на същата група по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност.

3.Когато има взето решение по параграф 1, органът по подаването незабавно предава чрез екипа по БЕФИТ изменена информационна справка по БЕФИТ на компетентните органи на всички държави членки, в които членовете на една и съща група по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност. Органът по подаването и другите компетентни органи в държавите членки, в които членовете на една и съща група по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност, издават изменени актове за установяване на размера на дължимия данък по реда на член 64, когато това е целесъобразно.

4.Независимо от параграф 3 изменен акт за установяване на размера на дължимия данък за коригиране на данъчната основа по БЕФИТ не се издава, когато разликата между първоначално декларираната данъчна основа по БЕФИТ и преразгледаната данъчна основа по БЕФИТ не превишава по-ниската измежду следните две суми: 10 000 EUR или 1 % от данъчната основа по БЕФИТ.

Член 69
Обжалване по съдебен ред на индивидуални актове за установяване на размера на дължимия данък

1.Когато решението по член 67 е било потвърдено или се е различавало, всеки член на група по БЕФИТ има право да обжалва пред съдилищата на държавата членка, в която е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност, в срок от два месеца от уведомяването си за решението на органа по административното обжалване по член 67. Обжалването по съдебен ред се урежда от правото на държавата членка, в която членът на група по БЕФИТ е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност.

2.Когато обжалва пред съда, компетентният орган за член на група по БЕФИТ – според случая – се консултира чрез екипа по БЕФИТ с другите компетентни органи на държавите членки, в които членовете на същата група по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност.

3.Когато решение, взето по силата на параграф 1, засяга данъчната основа по БЕФИТ, компетентният орган на държавата членка, в която членът на групата по БЕФИТ е подал своята жалба, незабавно уведомява – чрез екипа по БЕФИТ – органа по подаването и компетентните органи на всички държави членки, в които другите членове на същата група по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност. Органът по подаването и другите компетентни органи в държавите членки, в които членовете на една и съща група по БЕФИТ са местни лица за данъчни цели или имат място на стопанска дейност, издават изменени актове за установяване на размера на дължимия данък по реда на член 64, когато това е целесъобразно.

4.Независимо от параграф 3 изменен акт за установяване на размера на дължимия данък за коригиране на данъчната основа по БЕФИТ не се издава, когато разликата между първоначално декларираната данъчна основа по БЕФИТ и преразгледаната данъчна основа по БЕФИТ не превишава по-ниската измежду следните две суми: 10 000 EUR или 1 % от данъчната основа по БЕФИТ.

Член 70
Давност

Когато вследствие на резултата от обжалване по административен или съдебен ред са необходими изменения на индивидуалния акт за установяване на размера на дължимия данък на един или повече членове на група по БЕФИТ, държавите членки предприемат целесъобразни мерки, така щото тези изменения да бъдат възможни независимо от всякакви давностни срокове по силата на вътрешното законодателство на държавите членки.

Раздел 7
Заключителни разпоредби

Член 71
Разкриване на информация и документи

1.За информацията, обменяна между държавите членки във всякакъв вид по реда на настоящата директива, се прилага задължението за опазване на служебната тайна съгласно националното законодателство на държавата членка или държавите членки, получили такава информация. Тази информация може да се използва за администрирането и прилагането на законодателните разпоредби на държавите членки относно данъците по настоящата директива.

2.Освен това тя може да се използва при съдебни и административни производства, които може да са свързани с наказания и които са образувани за нарушения на данъчното законодателство, без да се засягат общите правила и разпоредби, уреждащи правата на ответниците и свидетелите в тези производства.

Член 72
Наказания

Държавите членки установяват правила за наказанията, които се налагат при нарушение на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и вземат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането и налагането им. Предвидените наказания и други мерки за осигуряване на спазването на изискванията трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

ГЛАВА VI
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 73
Процедура на комитета

1.Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. 36

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 74
Упражняване на делегирането

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове по член 2, параграф 8 и 14, параграф 3 се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [датата на влизане в сила на настоящата директива].

3.Делегираните правомощия може да бъдат оттеглени по всяко време от Съвета. С решението за оттегляне се прекратяват посочените в него делегирани правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка, в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява Съвета за акта.

6.Делегиран акт влиза в сила само ако Съветът не е повдигнал възражение в срок от два месеца от уведомяването на Съвета за този акт или ако преди изтичането на този срок Съветът е информирал Комисията, че няма да повдига възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Съвета.

Член 75
Информиране на Европейския парламент

Комисията уведомява Европейския парламент за приемането на делегирани актове, за представените във връзка с тях възражения и за оттеглянето на делегираните правомощия от Съвета.

Член 76
Защита на данните

1.Държавите членки имат право да обработват лични данни по силата на настоящата директива единствено с цел прилагане на глава IV, както и с цел проучване и постигане на единомислие по съдържанието на информационната справка по БЕФИТ и обработването и разглеждането на индивидуалните данъчни декларации по глава V. Когато обработват лични данни за целите на настоящата директива, компетентните органи на държавите членки се считат за администратори по смисъла на член 4, точка 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 в рамките на съответните им дейности съгласно настоящата директива.

2.Информацията, включително личните данни, която се обработва в съответствие с настоящата директива, се съхранява само толкова дълго, колкото е необходимо за постигане на целите на настоящата директива, в съответствие с националното законодателство на всеки администратор на лични данни относно давностните срокове, но във всички случаи не повече от 10 години.

Член 77
Преглед от страна на Комисията на действието на уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа

1.Пет години след началото на прилагането на настоящата директива Комисията проучва и оценява нейното действие и представя съответния доклад пред Европейския парламент и Съвета. Ако е целесъобразно, заедно с доклада се представя предложение за изменение на настоящата директива.

2.Държавите членки съобщават на Комисията относимата информация за оценяването на директивата съгласно параграф 3, в т.ч. обобщени данни за членовете на групи по БЕФИТ, които са местни лица за данъчни цели в тяхната юрисдикция, и за техните места на стопанска дейност, работещи в тяхната юрисдикция, така щото Комисията да може правилно да оцени въздействието на преходното правило за отнасянето и на Директива (ЕС) 2022/2523, както и да прецени положението във връзка с първия стълб от Изявлението за двустълбов подход за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката, за което бе постигнато съгласие в Приобщаващата рамка на ОИСР и Г-20 относно свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби на 8 октомври 2021 г.

3.Чрез актове за изпълнение Комисията определя информацията, която държавите членки трябва да предоставят за оценяване на действието на настоящата директива съгласно параграф 2, както и формата и условията за съобщаване на такава информация.

4.Информацията, съобщена на Комисията съгласно параграф 2, се държи в поверителност от Комисията в съответствие с разпоредбите, приложими за институциите на Съюза, и член 76 от настоящата директива.

5.Информацията, съобщена на Комисията от държава членка съгласно параграф 2, както и всички доклади или документи, изготвени от Комисията въз основа на тази информация, може да бъдат предавани на останалите държави членки. За предаваната информация се прилага задължението за опазване на служебната тайна, както е предвидено за подобна информация съгласно националното законодателство на държавата членка или държавите членки, които са я получили.

Член 78
Транспониране

1.Държавите членки приемат и публикуват до 1 януари 2028 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

2.Те прилагат тези разпоредби от 1 юли 2028 г.

3.Когато държавите членки приемат тези разпоредби, те включват позоваване на настоящата директива или добавят това позоваване при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

4.Веднага след влизането на настоящата директива в сила държавите членки правят необходимото, за да информират своевременно Комисията за всеки проект на законови, подзаконови или административни разпоредби, които възнамеряват да приемат в областта, уредена с настоящата директива, за да може Комисията да представи своите забележки.

Член 79
Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 80
Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

1.1.Наименование на предложението/инициативата

Директива (ЕС) 2023/ХХХ на Съвета от ХХ септември 2023 година относно уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа (БЕФИТ)

1.2.Съответни области на политиката 

Данъчна политика 1.3Предложението/инициативата е във връзка с:

 ново действие 

 ново действие след пилотен проект/подготвително действие 37  

 продължаване на съществуващо действие 

 сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие 

1.4.Цели

1.4.1.Общи цели

Предложението е предназначено за създаване на обща уредба за данъчното облагане на предприятията в подкрепа на вътрешния пазар. Понастоящем няма обща система за данъчно облагане на предприятията, с помощта на която да се изчислява облагаемият доход на предприятията от ЕС; вместо това има 27 различни национални системи, което затруднява и оскъпява извършването на дейност от предприятията на целия вътрешен пазар. В предложението се взема предвид потребността и се предвиждат определена степен на данъчна сигурност и по-лесно спазване на данъчното законодателство от страна на по-големите предприятия, които имат облагаемо присъствие в множество държави членки. За тази цел в предложението се надграждат международно признатите постижения на Приобщаващата рамка на ОИСР и Г-20 за двустълбов подход.

1.4.2.Конкретни цели

Конкретна цел №

1) Първата конкретна цел на предложението за уредба за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа е да се намалят разходите за спазване на изискванията за предприятията от ЕС. Тъй като чрез предложението ще бъде осигурен опростен набор от данъчни правила за предприятията от ЕС (в сравнение със сегашните условия), би трябвало предприятията да изразходват по-малко ресурси за спазването на тези правила.

2) Второ, сред целите на предложението за уредба за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа е насърчаването на презграничното разширяване на дейността, особено за МСП.

3) Освен това с предложението за уредба за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа ще се допринесе за намаляване на изкривяванията, които влияят върху стопанските решения, и ще се ограничи разпокъсаността на вътрешния пазар. Редица страни на предложението БЕФИТ биха могли да спомогнат за постигане на тази цел. С елемент 1 ще се осигури лоялна конкуренция за групите дружества в приложното му поле, като се установи еднакъв набор от правила за данъчно облагане на предприятията, които извършват дейност на вътрешния пазар.

4) Накрая, сред целите на предложението за уредба за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа е и понижаване на риска от двойно данъчно облагане и данъчно свръхоблагане и от данъчни спорове. В предложението се съдържат редица елементи за изпълнението на тази цел.

1.4.3.Очаквани резултати и отражение

Да се посочи въздействието, което предложението/инициативата следва да окаже по отношение на бенефициерите/целевите групи.

С предложението се въвежда обща уредба от правила за данъчно облагане на предприятията, която ще замени сегашните национални системи за данъчно облагане на предприятията, които попадат в приложното му поле. Основната цел ще бъде да се осигури опростяване за данъчно задължените лица и да се насърчат растежът и инвестициите на вътрешния пазар и същевременно да се уеднаквят условията на конкуренция, в които работят предприятията.

1.4.4.Показатели за изпълнението

Посочете показателите за проследяване на напредъка и на постиженията.

Конкретни цели

Показатели

Инструменти за измерване

Намаляване на разходите за спазване на изискванията за предприятията от ЕС

Разходи за въвеждане и първоначални текущи разходи по БЕФИТ за групите по елемент 1, като отношение спрямо оборота;

Разходи за обучение на човешките ресурси в предприятията и данъчните администрации

Брой на групите, избрали да прилагат елемент 1

Брой на споровете между държави членки във връзка с двойно данъчно облагане и съответните разходи за тях, които са отразени като „нови статии“ (след началото на прилагането на БЕФИТ) в процедурите за взаимно споразумение (ПВС) и арбитражните процедури

Разходи за спазване на изискванията за МСП по елемент 2, като отношение спрямо оборота им и спрямо сходни МСП, които не прилагат правилата за за данъчно облагане по главно управление (ДОГУ)

Изследване/въпросник за големите групи от страна на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, евентуално с външна помощ, в сътрудничество с данъчните органи на държавите членки

Данни, които ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ е получила от данъчните органи на държавите членки, разполагащи с тази информация в ролята си на „органи по подаването“

Данни, които ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ е събрала във връзка с новите ПВС и брой на делата по Арбитражната конвенция и Директивата относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане

Изследване/въпросник за МСП от страна на Европейската комисия, евентуално с външна помощ, в сътрудничество с данъчните органи на държавите членки

Насърчаване на презграничното разширяване на дейността, в частност за МСП

Брой на МСП, отговарящи на условията да изберат да прилагат елемент 2

Брой на МСП, избрали да прилагат елемент 2

Брой на МСП, които са разширили презгранично дейността си, създавайки място на стопанска дейност

Брой на МСП, излизащи от приложното поле на елемент 2 поради създаване на дъщерно дружество

Брой на големите групи, попадащи в приложното поле за задължително прилагане на елемент 1

Изследване въз основа на обобщените данни от страна на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ за данъчните органи на държавите членки, разполагащи с тази информация

Изследване/въпросник за МСП от страна на Европейската комисия, евентуално с външна помощ, в сътрудничество с данъчните органи на държавите членки

Данни, които ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ е получила от данъчните органи на държавите членки, разполагащи с тази информация в ролята си на „органи по подаването“

Намаляване на изкривяванията, които влияят върху стопанските решения на вътрешния пазар, и следователно уеднаквяване на условията на конкуренция за предприятията от ЕС

Брой на случаите, в които държавите членки е трябвало да прекратяват изкуствени данъчни схеми

Промяна на БВП на ЕС

Информация, която трябва да бъде предоставена от данъчните администрации чрез изследване, което ще бъде осъществено от ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“

Националните сметки и статистиката на БВП от страна на Евростат

Намаляване на риска от двойно данъчно облагане или данъчно свръхоблагане и от спорове

Брой на споровете между държави членки във връзка с двойно данъчно облагане, които са отразени като „нови статии“ (след началото на прилагането на БЕФИТ) в процедурите за взаимно споразумение (ПВС) и арбитражните процедури

Данни, които ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ е събрала във връзка с новите ПВС и брой на делата по Арбитражната конвенция и Директивата относно механизми за разрешаване на спорове във връзка с данъчното облагане

1.5.Мотиви за предложението/инициативата

1.5.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата

След подаването на информационната справка по БЕФИТ и след като вече се знае кои образувания влизат в групата по БЕФИТ, представителите на органа по подаването съставят заедно с представителите на другите съответни местни данъчни органи екип по БЕФИТ за съответната група по БЕФИТ. Това означава, че за всяка група по БЕФИТ ще има такъв екип по БЕФИТ.

За да улесни работата и съобщенията на служителите във всеки екип по БЕФИТ, Комисията ще трябва да приеме необходимите условия и ред, в т.ч. мерки за стандартизиране на съобщаването на информация между членовете на екипите по БЕФИТ чрез използване на инструмент за сътрудничество по БЕФИТ. От гледна точка на времето за създаване на инструмента за сътрудничество по БЕФИТ, държавите членки и Комисията ще имат нужда от известно време след приемането на предложението, за да успеят да въведат системите и да създадат условия за работата на екипите по БЕФИТ и съобщенията в тях.

1.5.2.Добавена стойност от участието на Съюза (може да е в резултат от различни фактори, например ползи по отношение на координацията, правна сигурност, по-добра ефективност или взаимно допълване). За целите на тази точка „добавена стойност от участието на Съюза“ е стойността, която е резултат от намесата на ЕС и е допълнителна спрямо стойността, която би била създадена само от отделните държави членки.

Чрез самостоятелни действия на държавите членки не би се постигнало ефикасно и ефективно решение за създаване на обща уредба за данъчно облагане на предприятията. Вместо всяка държава членка поотделно да заделя човешки ресурси за установяване на размера на данъчните задължения на едни и същи презгранични групи, тези разполагаеми ресурси ще бъдат колективно използвани по по-ефективен и целенасочен начин чрез екипите по БЕФИТ. Подход на равнището на ЕС изглежда за предпочитане, защото може да улесни работата и съобщенията на тези екипи по БЕФИТ и да осигури повече съгласуваност, както и намаляване на административната тежест за данъчно задължените лица и данъчните органи.

1.5.3.Изводи от подобен опит в миналото

Инициативата е нов механизъм. Предпочетеният вариант според оценката на въздействието е смесено обслужване на едно гише. Този вариант означава, че информационната справка по БЕФИТ ще се обработва централно чрез органа по подаването, докато индивидуалните данъчни декларации, данъчните проверки и уреждането на споровете остават предимно на местно равнище в съответствие с националния данъчен суверенитет. При този вариант се отдава предимство на простотата, а административната тежест за данъчните администрации се запазва ниска в рамките на разумното, като същевременно се постига възможно най-доброто равновесие между простотата на обслужването на едно гише и ролята на националните органи на държавите членки.

Екипите по БЕФИТ ще играят важна роля за това равновесие. Те ще се стремят да постигат съгласие на ранен етап по основните статии от информационната справка по БЕФИТ и да предлагат определена степен на данъчна сигурност, благодарение на което би трябвало да намалеят (поне постепенно) разходите за спазване на изискванията, а средата на вътрешния пазар би станала по-благоприятна за растеж и инвестиции.

1.5.4.Съвместимост с многогодишната финансова рамка и евентуални синергии с други подходящи инструменти

В Съобщението „Данъчно облагане на предприятията за 21-ви век“ Комисията пое задължението да представи предложение за законодателен акт, с който да установи съюзна уредба за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа (БЕФИТ). Когато е възможно, в предложението ще се използват процедурите, условията и редът и ИТ инструментите, които вече са създадени или са в процес на разработка по силата на ДАС.

1.5.5.Оценка на различните налични варианти за финансиране, включително възможностите за преразпределяне на средства

Разходите за изпълнение на инициативата ще бъдат финансирани от бюджета на ЕС само по отношение на централните компоненти за инструмента за сътрудничество по БЕФИТ. Финансирането ще се осъществи чрез преразпределяне на средства в рамките на програма „Фискалис“. Държавите членки ще носят отговорност за изпълнението на предвидените мерки.

1.6.Продължителност и финансово отражение на предложението/инициативата

 ограничена продължителност

   в сила от [ДД/ММ]ГГГГ до [ДД/ММ]ГГГГ

1.    финансово отражение от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за поети задължения и от ГГГГ до ГГГГ за бюджетните кредити за плащания.

неограничена продължителност

изпълнение с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,

1.последван от функциониране с пълен капацитет.

1.7.Планирани методи на изпълнение на бюджета 38

 Пряко управление от Комисията

от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;

2. от изпълнителните агенции

 Споделено управление с държавите членки

 Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:

трети държави или органите, определени от тях;

3. международни организации и техните агенции (да се уточни);

ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;

4. органите, посочени в членове 64 и 65 от Финансовия регламент;

публичноправни органи;

5. частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото са им предоставени подходящи финансови гаранции;

органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и на които са предоставени подходящи финансови гаранции;

6. органи или лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.

Ако е посочен повече от един метод на управление, пояснете в частта „Забележки“.

Забележки

Що се отнася до инструмента за сътрудничество по БЕФИТ, с който ще се улеснят работата и съобщенията на служителите в екипите по БЕФИТ, Комисията отговаря да разработването и управлението му. Държавите членки ще поемат задължението за създаване на подходяща вътрешна инфраструктура, чрез която да се осигури възможност за съобщаването на информация между членовете на екипите по БЕФИТ чрез инструмента за сътрудничество.    

2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

2.1.Правила за наблюдение и докладване

Да се посочат честотата и условията.

Комисията постоянно ще наблюдава ефективността и ефикасността на предложената директива с помощта на следните предварително определени показатели: разходите за въвеждане и първоначалните текущи разходи по БЕФИТ; броя на групите от дружества, обхванати от задължението за прилагане на предложената директива, както и броя на дружествата, доброволно избрали да я прилагат; промените на разходите за спазване на изискванията, както за големите групи, така и за МСП в ЕС; броя на споровете във връзка с двойно данъчно облагане.

Освен това Комисията ще извършва редовен преглед на положението в държавите членки и ще издава доклад. Рамката за наблюдението ще бъде допълнително изменена съгласно окончателните правни изисквания и изисквания за изпълнението, както и графика.

Пет години след въвеждането на предложената директива ще бъде извършена оценка, която ще позволи на Комисията да направи преглед на резултатите от политиката по отношение на нейните цели, както и на цялостното въздействие по отношение на данъчните приходи, предприятията и вътрешния пазар.

2.2.Системи за управление и контрол

2.2.1.Обосновка на предложените методи на управление, механизми за осъществяване на финансирането, начини за плащане и стратегия за контрол

За изпълнението на предложената директива ще се разчита на компетентните органи (данъчните органи) на държавите членки. Те ще отговарят за финансирането на своите национални системи и за измененията, необходими за създаване на възможност за съобщаването на информация между членовете на екипите по БЕФИТ с помощта на инструмента за сътрудничество по БЕФИТ.

Комисията ще създаде инфраструктурата, инструмента за сътрудничество по БЕФИТ, с който ще се улеснят работата и съобщенията на екипите по БЕФИТ. Този инструмент ще бъде въведен в режим на пряко управление предвид на естеството на инфраструктурата, необходима за екипите по БЕФИТ, както бе обяснено по-горе. Най-уместно е той да бъде осигурен от Комисията. Няма необходимост от непряко управление. При споделено управление всяка държава членка би разработила свой инструмент, а това би било непрактично, особено поради факта, че би имало множество екипи по БЕФИТ, свързващи голям брой държави членки в различни комбинации. На равнището на Комисията са създадени ИТ системите, които ще бъдат използвани за предложената директива. Комисията ще финансира разработването на инструмента за сътрудничество по БЕФИТ, както и хостването, управлението на съдържанието, криптирането и годишната му поддръжка.

2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им

Няма установени рискове, тъй като инструментът за сътрудничество по БЕФИТ ще бъде нова инфраструктура и следователно няма прецедент. Системата за вътрешен контрол ще разчита на въведените вече системи за съществуващите програми за финансиране под прякото управление на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ (напр. „Фискалис“). В този смисъл не би трябвало да се породят допълнителни рискове.

Общата система за вътрешен контрол в ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ за обществените поръчки (основаваща се на задълбочена предварителна проверка на 100 % от съответните сделки) позволи процентите на грешка по предходните програми за финансиране (напр. „Фискалис“) да се задържат много под прага на същественост (а именно на равнище от 0,5 % според оценките). Тази система за контрол ще бъде използвана и прилагана и за инструмента за сътрудничество по БЕФИТ, като по този начин процентите на грешка ще бъдат задържани много под прага на същественост.

Главните елементи на стратегията за контрол са следните:

Възлагане на обществени поръчки

Процедурите за контрол при обществени поръчки, определени във Финансовия регламент: всички договори за обществени поръчки се сключват при спазване на установената процедура за проверка на плащането от службите на Комисията, като се вземат предвид договорните задължения и доброто финансово и общо управление. Във всички договори, сключени между Комисията и бенефициерите, се предвиждат мерки за борба с измамите (проверки, доклади и др.). Изготвя се подробно задание, което формира основата на всеки отделен договор. При процеса на приемане се следва точно методиката TEMPO на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“: резултатите се преглеждат, изменят се при необходимост и накрая изрично се приемат (или отхвърлят). Фактури не се плащат без „писмо за приемане“.

Техническа проверка при обществена поръчка

ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ извършва проверки на резултатите и осъществява надзор на операциите и услугите, извършвани или предоставяни от изпълнителите. Освен това тя редовно извършва одити на качеството и сигурността на изпълнителите. При одитите на качеството се проверява съответствието на реално прилаганите от изпълнителите процеси с правилата и процедурите, определени в техните планове за качество. Одитите на сигурността са насочени към специфичните процеси, процедури и структура.

Освен горепосочените проверки ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ извършва традиционните финансови проверки:

Предварителна проверка на поетите задължения

Всички поети задължения в ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ се проверяват от ръководителя на отдел „Финанси“ и съответното звено за кореспондентски отношения в областта на човешките ресурси. В съответствие с това 100 % от сумите, за които са поети задължения, се подлагат на предварителна проверка. Тази процедура осигурява висока степен на увереност по отношение на законосъобразността и редовността на операциите.

Предварителна проверка на плащанията

100 % от плащанията се проверяват предварително. Освен това поне едно плащане (от всички категории разходи) седмично се избира на случаен принцип за допълнителна предварителна проверка, която се извършва от ръководителя на отдел „Финанси“ и съответното звено за кореспондентски отношения в областта на човешките ресурси. Няма количествена цел за обхвата, тъй като целта на тази проверка е плащанията да се проверяват „на случаен принцип“ с оглед да се удостовери, че всички плащания се изготвят в съответствие с изискванията. Останалите плащания се обработват ежедневно в съответствие с приложимите правила.

Декларации на вторично оправомощените разпоредители с бюджетни кредити

Всички вторично оправомощени разпоредители с бюджетни кредити подписват декларации в подкрепа на годишния доклад за дейността за съответната година. Тези декларации обхващат операциите по програмата. Вторично оправомощените разпоредители с бюджетни кредити декларират, че операциите, свързани с изпълнението на бюджета, са извършени в съответствие с принципите на добро финансово управление, че въведените системи за управление и контрол дават задоволителна увереност по отношение на законосъобразността и редовността на операциите, както и че рисковете, свързани с тези операции, са правилно установени и докладвани, както и че са предприети действия за ограничаването им.

2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)

Въведените проверки осигуряват на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ достатъчна гаранция за качеството и редовността на разходите и за намаляването на риска от неспазване на изискванията. Горепосочените мерки в стратегията за контрол намаляват потенциалните рискове под целевото равнище от 2 % и достигат до всички бенефициери. Всякакви допълнителни мерки за по-нататъшно намаляване на риска биха довели до несъразмерно високи разходи и поради това такива не се предвиждат. Общите разходи, свързани с изпълнението на горепосочената стратегия за контрол – за всички разходи по програма „Фискалис“ – са ограничени до 1,6 % от общия размер на извършените плащания. Очаква се това процентно съотношение да бъде в сила и за тази инициатива. Стратегията за контрол на програмата ограничава практически до нула риска от неспазване на изискванията и е съразмерна с отчетените рискове.

2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности

Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.

Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва разследвания, включително проверки и инспекции на място в съответствие с разпоредбите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/964 на Съвета, за да установи дали е налице измама, корупция или всякаква друга незаконна дейност, накърняваща финансовите интереси на Съюза във връзка със споразумение или решение за отпускане на безвъзмездни средства или договор, финансиран съгласно този регламент.

3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА

3.1.Съответни функции от многогодишната финансова рамка и разходни бюджетни редове

(1)Съществуващи бюджетни редове

По реда на функциите от многогодишната финансова рамка и на бюджетните редове.

Функция от многогодишната финансова рамка

Бюджетен ред

Вид на
разхода

Финансов принос

 

Многогод./едногод. 39

от държави от ЕАСТ 40

от държави кандидатки и потенциални кандидати 41

от други трети държави

други целеви приходи

1 - Единен пазар, иновации и цифрова икономика

03 04 01 – Сътрудничество в областта на данъчното облагане („Фискалис“)

Многогод.

НЕ

НЕ

НЕ

НЕ

3.2.Очаквано финансово отражение на предложението върху бюджетните кредити

3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за оперативни разходи

   Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи

2.    Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за оперативни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Функция от многогодишната финансова
рамка

Номер 1

Единен пазар, иновации и цифрова сфера

ГД: „Данъчно облагане и митнически съюз“ (TAXUD)

2025 г. 42

2026 г.

2027 г.

ОБЩО

Бюджетни кредити за оперативни разходи 

03 04 01 – Сътрудничество в областта на данъчното облагане („Фискалис“)

Поети задължения

(1a)

0,6

0,6

.

.

.

Плащания

(2a)

0,3

Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми 43  

ОБЩО бюджетни кредити 
за ГДTAXUD

Поети задължения

=1а+1б+3

0,6

0,6

Плащания

=2а+2б

+3

0,3



ОБЩО бюджетни кредити за оперативни разходи 

Поети задължения

(4)

0,6

0,6

0,6

Плащания

(5)

0,3

ОБЩО бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за определени програми 

(6)

ОБЩО бюджетни кредити 
за ФУНКЦИЯ <….> 
от многогодишната финансова рамка

Поети задължения

=4+6

0,6

0,6

0,6

Плащания

=5+6

0,3




Функция от многогодишната финансова
рамка

7

„Административни разходи“

Тази част следва да бъде попълнена, като се използва таблицата за бюджетни данни от административно естество, която най-напред се въвежда в приложението към законодателната финансова обосновка (приложение 5 към Решението на Комисията относно вътрешните правила за изпълнението на раздела за Комисията от общия бюджет на Европейския съюз), което се качва в DECIDE за провеждането на вътрешни консултации между службите.

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Година 
N

Година 
N+1

Година 
N+2

Година 
N+3

Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

ОБЩО

ГД: <…….>

Човешки ресурси 

Други административни разходи 

ОБЩО ГД <….>

Бюджетни кредити

ОБЩО бюджетни кредити 
по ФУНКЦИЯ 7 
от многогодишната финансова рамка 

(Общо поети задължения = Общо плащания)

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Година 
N 44

Година 
N+1

Година 
N+2

Година 
N+3

Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

ОБЩО

ОБЩО бюджетни кредити  
по ФУНКЦИИ 1 – 7 
от многогодишната финансова рамка 

Поети задължения

Плащания

3.2.2.Очакван резултат, финансиран с бюджетни кредити за оперативни разходи

Бюджетни кредити за поети задължения в милиони евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Да се посочат целите и резултатите

2025 г.

2026 г.

2027 г.

Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

ОБЩО

РЕЗУЛТАТИ

Вид 45

Средни разходи

Брой

Разход

Брой

Разход

Брой

Разход

Брой

Разход

Брой

Разход

Брой

Разход

Брой

Разход

Общ брой

Общо разходи

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 1 46 ...

- Хостване и поддръжка

0,6

0,6

0,6

- Резултат

- Резултат

Междинен сбор за конкретна цел № 1

0,6

0,6

0,6

КОНКРЕТНА ЦЕЛ № 2...

- Резултат

Междинен сбор за конкретна цел № 2

ОБЩО

0,6

0,6

0,6

3.2.3.Обобщение на очакваното отражение върху бюджетните кредити за административни разходи

   Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи

   Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Година 
N 47

Година 
N+1

Година 
N+2

Година 
N+3

Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

ОБЩО

по ФУНКЦИЯ 7 
от многогодишната финансова рамка

Човешки ресурси

Други административни разходи

Междинен сбор по ФУНКЦИЯ 7 
от многогодишната финансова рамка

Извън ФУНКЦИЯ 7 48  
от многогодишната финансова рамка

Човешки ресурси

Други административни разходи

Междинен сбор 
извън ФУНКЦИЯ 7 
от многогодишната финансова рамка

ОБЩО

Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други административни разходи, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

3.2.3.1.Очаквани нужди от човешки ресурси

   Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси.

3.    Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:

Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време

2025 г.

2026 г.

2027 г.

□Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и срочно наети служители)

20 01 02 01 (Централа и представителства на Комисията)

0,2

0,1

0,1

20 01 02 03 (Делегации)

01 01 01 01 (Непреки научни изследвания)

01 01 01 11 (Преки научни изследвания)

Други бюджетни редове (да се посочат)

Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време – ПРВ) 49

20 02 01 (ДНП, КНЕ, ПНА от общия финансов пакет)

20 02 03 (ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД в делегациите)

XX 01 xx yy zz 50

- в централата

- в делегациите

01 01 01 02 (ДНП, КНЕ, ПНА – Непреки научни изследвания)

01 01 01 12 (ДНП, КНЕ, ПНА – Преки научни изследвания)

Други бюджетни редове (да се посочат)

ОБЩО

0,2

0,1

0,1

XX е съответната област на политиката или бюджетен дял.

Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.

Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:

Длъжностни лица и срочно наети служители

Ръководител, отговарящ за инструмента за сътрудничество по БЕФИТ

Външен персонал

3.2.4.Съвместимост с настоящата многогодишна финансова рамка

Предложението/инициативата:

може да се финансира изцяло чрез преразпределяне на средства в рамките на съответната функция от многогодишната финансова рамка (МФР).

Тези оперативни разходи ще бъдат финансирани в рамките на предвидения пакет от средства по програма „Фискалис“, по функция 1 от МФР.

   налага да се използват неразпределеният марж под съответната функция от МФР и/или специалните инструменти, предвидени в Регламента за МФР.

   налага преразглеждане на МФР.

3.2.5.Финансов принос от трети страни

Предложението/инициативата:

   не предвижда съфинансиране от трети страни

4.    предвижда следното съфинансиране от трети страни, като оценките са дадени по-долу:

Бюджетни кредити в млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Година 
N 51

Година 
N+1

Година 
N+2

Година 
N+3

Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

Общо

Да се посочи съфинансиращият орган 

ОБЩО съфинансирани бюджетни кредити

3.3.Очаквано отражение върху приходите

   Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.

5.    Предложението/инициативата има следното финансово отражение:

1)    върху собствените ресурси

a.    върху другите приходи

2)Моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове    

млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)

Приходен бюджетен ред:

Налични бюджетни кредити за текущата финансова година

Отражение на предложението/инициативата 52

Година 
N

Година 
N+1

Година 
N+2

Година 
N+3

Да се добавят толкова години, колкото е необходимо, за да се обхване продължителността на отражението (вж. точка 1.6)

Статия ………….

За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.

[…]

Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).

[…]

(1)    (COM(2021) 251 final).
(2)    COM(2022) 548 final.
(3)    (COM(2021) 566 final).
(4)    COM(2011) 121/4 final.
(5)    COM(2016) 685 final; COM(2016) 683 final.
(6)

   Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси.

(7)    Изявление за двустълбов подход за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – 8 октомври 2021 г., проект на ОИСР и Г20 за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.
(8)    Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 14 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (ОВ 328, 22.12.2022 г., стр. 1).
(9)    Предложение за Директива на Съвета за определяне на правила за данъчно облекчение за намаляване на преференциалното данъчно третиране на дълга и за ограничаване на възможността за приспадане на лихви за целите на корпоративния подоходен данък (COM/2022/216 final).
(10)    Предложение за Директива на Съвета за определяне на правила за предотвратяване на злоупотребата с фиктивни образувания за данъчни цели и за изменение на Директива 2011/16/ЕС (COM/2021/565 final).
(11)    Директива 2011/96/ЕС на Съвета от 30 ноември 2011 г. относно общата система за данъчно облагане на дружества майки и дъщерни дружества от различни държави членки (преработен текст) (ОВ L 345, 29.12.2011 г., стр. 8).
(12)    Директива 2003/49/ЕО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и роялти между свързани дружества от различни държави членки (OВ L 157, 26.6.2003 г., стр. 49).
(13)    Директива 2009/133/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 година относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, отделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, както и при прехвърлянето на седалище на SE или SCE в друга държава-членка.
(14)    Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1).
(15)    Директива (ЕС) 2016/881 на Съвета от 25 май 2016 г. за изменение на Директива 2011/16/ЕС по отношение на задължителния автоматичен обмен на информация в областта на данъчното облагане (ОВ L 146, 3.6.2016 г., стр. 8).
(16)    Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар, (ОВ L 193, 19.7.2016 г., стр. 1).
(17)     Проект на ОИСР и Г20 за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Изявление за резултата за двустълбовия подход за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката от 11 юли 2023 г.
(18)    Покана за предоставяне на данни за оценка на въздействието – Ares(2022)7086603.
(19)    Ares(2023)3669156, 26 май 2023 г.
(20)

   Харта на основните права на Европейския съюз, OВ 326, 26.10.2012 г., стр. 391.

(21)    Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(22)    OВ [...], [...] г., стр. [...].
(23)    OВ [...], [...] г., стр. [...].
(24)    Изявление за двустълбов подход за справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката – 8 октомври 2021 г., проект на ОИСР и Г20 за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.
(25)    Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 14 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (ОВ 328, 22.12.2022 г., стр. 1).
(26)    Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество (ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1).
(27)    Регламент (ЕС) №182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(28)    Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ 119, 4.5.2016 г., стр. 1).
(29)    Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 г. за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (ОВ L 295, 21.11.2018 г., стр. 1).
(30)    Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1).
(31)    Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II) (ОВ L 335, 17.12.2009 г., стр. 1).
(32)    Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета от 12 юли 2016 г. за установяване на правила срещу практиките за избягване на данъци, които пряко засягат функционирането на вътрешния пазар (ОВ L 193, 19.7.2016 г., стр. 1).
(33)    Директива 91/674/ЕИО на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на застрахователните предприятия (ОВ 374, 31.12.1991 г., стр. 7).
(34)    Директива 2009/133/ЕО на Съвета от 19 октомври 2009 г. относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, отделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави членки, както и при прехвърлянето на седалище на SE или SCE в друга държава членка (ОВ L 310, 25.11.2009 г., стр. 34).
(35)    Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за отмяна на Директива 77/799/ЕИО (ОВ L 64, 11.3.2011 г., стр. 1).
(36)    Регламент (ЕС) №182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).
(37)    Съгласно член 58, параграф 2, буква а) или б) от Финансовия регламент.
(38)    Подробности във връзка с методите на изпълнение на бюджета и позовавания на Финансовия регламент може да бъдат намерени на уебсайта BUDGpedia: https://myintracomm.ec.europa.eu/corp/budget/financial-rules/budget-implementation/Pages/implementation-methods.aspx
(39)    Многогод. = Многогодишни бюджетни кредити / Едногод. = Едногодишни бюджетни кредити.
(40)    ЕАСТ: Европейска асоциация за свободна търговия.
(41)    Държави кандидатки и – ако е приложимо – потенциални кандидати от Западните Балкани.
(42)    Годината, през която започва изпълнението на предложението/инициативата, не е известна. Прави се допускане, че това ще бъде 2025 г.
(43)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.
(44)    Година N е годината, през която започва да се изпълнява предложението/инициативата. Моля, заменете буквата N с очакваната първа година от изпълнението (например: 2021 г.) Същото за следващите години.
(45)    Резултатите (крайните продукти) са продуктите и услугите, които ще бъдат доставени (напр. брой финансирани обмени на учащи се, дължина на построените пътища в километри и т.н.).
(46)    Описана в точка 1.4.2. „Конкретни цели...“
(47)    Година N е годината, през която започва да се изпълнява предложението/инициативата. Моля, заменете буквата N с очакваната първа година от изпълнението (например: 2021 г.) Същото за следващите години.
(48)    Техническа и/или административна помощ и разходи в подкрепа на изпълнението на програми и/или дейности на ЕС (предишни редове BA), непреки научни изследвания, преки научни изследвания.
(49)    ДНП = договорно нает персонал; МП = местен персонал; КНЕ = командирован национален експерт; ПНА = персонал, нает чрез агенции за временна заетост; МЕД = младши експерт в делегация.
(50)    Подтаван за външния персонал, покрит с бюджетните кредити за оперативни разходи (предишни редове BA).
(51)    Година N е годината, през която започва да се изпълнява предложението/инициативата. Моля, заменете буквата N с очакваната първа година от изпълнението (например: 2021 г.) Същото за следващите години.
(52)    Що се отнася до традиционните собствени ресурси (мита, налози върху захарта), посочените суми трябва да бъдат нетни, т.е. брутни суми, от които са приспаднати 20 % за разходи по събирането.

Брюксел, 12.9.2023

COM(2023) 532 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

Директивата на Съвета

относно уредбата за подоходното данъчно облагане на предприятията в Европа (БЕФИТ)

{SWD(2023) 308 final} - {SWD(2023) 309 final}


ПРИЛОЖЕНИЕ I: Списък на дружествата по член 2

а) дружествата, учредени по реда на Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. относно Устава на Европейското дружество (SE) (  6  ) и Директива 2001/86/ЕО на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица (  7  ), и кооперативните дружества, учредени по реда на Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно устава на Европейското кооперативно дружество (SCE)   (8  ) и Директива 2003/72/ЕО на Съвета от 22 юли 2003 г. за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите(  9  );

б) дружествата съгласно белгийското право, познати като „société anonyme“/„naamloze vennootschap“,„société en commandite par actions“/„commanditaire vennootschap op aandelen“, „société privée à responsabilité limitée“/„besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid“, „société coopérative à responsabilité limitée“/„coöperatieve vennootschap met beperkte aansprakelijkheid“, „société coopérative à responsabilité illimitée“/„coöperatieve vennootschap met onbeperkte aansprakelijkheid“, „société en nom collectif“/„vennootschap onder firma“, „société en commandite simple“/„gewone commanditaire vennootschap“, публичните предприятия, които са приели една от горепосочените правни форми, и други дружества, учредени съгласно белгийското право и подлежащи на облагане с данък върху предприятията в Белгия;

в) дружествата съгласно българското право, познати като: „събирателно дружество“, „командитно дружество“, „дружество с ограничена отговорност“, „акционерно дружество“, „командитно дружество с акции“, „неперсонифицирано дружество“, „кооперации“, „кооперативни съюзи“, „държавни предприятия“, учредени съгласно българското право и извършващи търговски дейности;

г) дружествата съгласно чешкото право, познати като: „akciová společnost“, „společnost s ručením omezeným“;

д) дружествата съгласно датското право, познати като „aktieselskab“ и „anpartsselskab“. Други дружества, подлежащи на данъчно облагане съгласно Закона за данъчното облагане на предприятията, доколкото техните облагаеми приходи се изчисляват и облагат в съответствие с общите правила на данъчното законодателство, приложими за „aktieselskaber“;

е) дружествата съгласно немското право, познати като: „Aktiengesellschaft“, „Kommanditgesellschaft auf Aktien“, „Gesellschaft mit beschränkter Haftung“, „Versicherungsverein auf Gegenseitigkeit“, „Erwerbs- und Wirtschaftsgenossenschaft“, „Betriebe gewerblicher Art von juristischen Personen des öffentlichen Rechts“, и други дружества, учредени съгласно немското право и подлежащи на облагане с данък върху предприятията в Германия;

ж) дружествата съгласно естонското право, познати като: „täisühing“, „usaldusühing“, „osaühing“, „aktsiaselts“, „tulundusühistu“;

з) дружествата, учредени или съществуващи съгласно ирландското право, организациите, регистрирани съгласно Industrial and Provident Societies Act, „building societies“, учредени съгласно Building Societies Acts, и „trustee savings banks“ по смисъла на Trustee Savings Banks Act от 1989 г.;

и) дружествата съгласно гръцкото право, познати като „ανώνυμη εταιρεία“,·„εταιρεία περιορισμένης ευθύνης (Ε.Π.Ε.)“, и други дружества, учредени съгласно гръцкото право и подлежащи на облагане с данък върху предприятията в Гърция;

й) дружествата съгласно испанското право, познати като: „sociedad anónima, sociedad comanditaria por acciones, sociedad de responsabilidad limitada“, публичноправните организации, които осъществяват дейност съгласно частното право. Други субекти, учредени съгласно испанското право и подлежащи на облагане с данък върху предприятията в Испания („Impuesto sobre Sociedades“);

к) дружествата съгласно френското право, познати като „société anonyme“, „société en commandite par actions“, „société à responsabilité limitée“, „sociétés par actions simplifiées“, „sociétés d’assurances mutuelles“, „caisses d’épargne et de prévoyance“, „sociétés civiles“, които автоматично подлежат на облагане с данък върху предприятията, „coopératives“, „unions de coopératives“ и промишлени и търговски публични стопански единици и предприятия, както и други дружества, учредени съгласно френското право и подлежащи на облагане с данък върху предприятията във Франция;

л) дружества съгласно италианското право, познати като „società per azioni“, „società in accomandita per azioni“, „società a responsabilità limitata“, „società cooperative“, „società di mutua assicurazione“, публични и частни субекти, чиято дейност е изцяло или частично търговска;

м) съгласно кипърското право: „εταιρείες“ според определението в законодателството за подоходното данъчно облагане;

н) дружествата съгласно латвийското законодателство, познати като: „akciju sabiedrība“, „sabiedrība ar ierobežotu atbildību“;

о) дружествата, учредени съгласно литовското право;

п) дружествата съгласно люксембургското право, познати като: „société anonyme“, „société en commandite par actions“, „société à responsabilité limitée“, „société coopérative“, „société coopérative organisée comme une société anonyme“, „association d’assurances mutuelles“, „association d’épargne-pension“, „entreprise de nature commerciale, industrielle ou minière de l’Etat, des communes, des syndicats de communes, des établissements publics et des autres personnes morales de droit public“, и други дружества, регистрирани в съответствие с люксембургското право и подлежащи на облагане с данък върху предприятията в Люксембург;

р) дружествата съгласно унгарското право, познати като: „közkereseti társaság“, „betéti társaság“, „közös vállalat“, „korlátolt felelősségű társaság“, „részvénytársaság“, „egyesülés“, „szövetkezet“;

с) дружествата съгласно малтийското право, познати като: „Kumpaniji ta’ Responsabilita’ Limitata“, „Soċjetajiet en commandite li l-kapital tagħhom maqsum f’azzjonijiet“;

т) дружествата съгласно нидерландското право, познати като: „naamloze vennootschap“, „besloten vennootschap met beperkte aansprakelijkheid“, „open commanditaire vennootschap“, „coöperatie“, „onderlinge waarborgmaatschappij“, „fonds voor gemene rekening“, „vereniging op coöperatieve grondslag“, „vereniging welke op onderlinge grondslag als verzekeraar of kredietinstelling optreedt“, и други дружества, учредени съгласно нидерландското право и подлежащи на облагане с данък върху предприятията в Нидерландия;

у) дружествата съгласно австрийското право, познати като „Aktiengesellschaft“, „Gesellschaft mit beschränkter Haftung“, „Versicherungsvereine auf Gegenseitigkeit“, „Erwerbs- und Wirtschaftsgenossenschaften“, „Betriebe gewerblicher Art von Körperschaften des öffentlichen Rechts“, „Sparkassen“, и други дружества, учредени съгласно австрийското право и подлежащи на облагане с данък върху предприятията в Австрия;

ф) дружествата съгласно полското право, познати като: „spółkа аkcyjnа“, „spółkа z ogrаniczoną odpowiedziаlnością“, „spółkа komаndytowo аkcyjnа“;

х) търговски дружества или гражданскоправни дружества, които имат търговска форма, и кооперации и публични предприятия, които са учредени съгласно португалското право;

ц) дружествата съгласно румънското право, познати като: „societăți pe acțiuni“, „societăți în comandită pe acțiuni“, „societăți cu răspundere limitată“, „societăți în nume colectiv“, „societăți în comandită simplă“;

ч) дружествата съгласно словенското право, познати като: „delniška družba“, „komanditna družba“, „družba z omejeno odgovornostjo“;

ш) дружествата съгласно словашкото право, познати като: „akciová spoločnosť“, „spoločnosť s ručením obmedzeným“, „komanditná spoločnosť“;

щ) дружества съгласно финландското право, познати като: „osakeyhtiö“/„aktiebolag“, „osuuskunta“/„andelslag“,„säästöpankki“/„sparbank“ и „vakuutusyhtiö“/„försäkringsbolag“;

аа) дружествата съгласно шведското право, познати като: „aktiebolag“, „försäkringsaktiebolag“, „ekonomiska föreningar“, „sparbanker“, „ömsesidiga försäkringsbolag“, „försäkringsföreningar“;

аб) дружествата съгласно хърватското право, познати като: „dioničko društvo“, „društvo s ograničenom odgovornošću“ и други дружества, учредени съгласно хърватското право и подлежащи на облагане с данък върху печалбата в Хърватия.

ПРИЛОЖЕНИЕ II: Списък на данъците по член 2

а)impôt des sociétés/vennootschapsbelasting в Белгия,

б)корпоративен данък в България,

в)daň z příjmů právnických osob в Чешката република,

г)selskabsskat в Дания,

д)Körperschaftssteuer в Германия,

е)tulumaks в Естония,

ж)corporation tax в Ирландия,

з)φόρος εισοδήματος νομικών ποσώπων κερδοκοπικού χαρακτήρα в Гърция,

и)impuesto sobre sociedades в Испания,

й)impôt sur les sociétés във Франция,

к)porez na dobit в Хърватия,

л)imposta sul reddito delle società в Италия,

м)φόρος εισοδήματος в Кипър,

н)uzņēmumu ienākuma nodoklis в Латвия,

о)pelno mokestis в Литва,

п)impôt sur le revenu des collectivités в Люксембург,

р)társasági adó, osztalékadó в Унгария,

с)taxxa fuq l-income в Малта,

т)vennootschapsbelasting в Нидерландия,

у)Körperschaftssteuer в Австрия,

ф)podatek dochodowy od osób prawnych в Полша,

х)imposto sobre o rendimento das pessoas colectivas в Португалия,

ц)impozit pe profit в Румъния,

ч)davek od dobička pravnih oseb в Словения,

ш)daň z príjmov právnických osôb в Словакия,

щ)yhteisöjen tulovero/inkomstskatten för samfund във Финландия,

аа)statlig inkomstskatt в Швеция.