ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 31.5.2023
COM(2023) 280 final
2023/0169(COD)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерки и сътрудничеството по въпроси, свързани със защитата на пълнолетни лица
{SEC(2023) 208 final} - {SWD(2023) 154 final} - {SWD(2023) 155 final} - {SWD(2023) 156 final}
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания и цели на предложението
ЕС се стреми да създаде, поддържа и развива пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в рамките на което са гарантирани свободното движение на хората, достъпът до правосъдие и пълното зачитане на основните права.
Броят на пълнолетните лица в ЕС, които поради нарушени или недостатъчни лични способности не са в състояние да защитават собствените си интереси (наричани по-нататък „пълнолетни лица“), непрекъснато се увеличава. Това се дължи на застаряването на населението и последващата заболеваемост от свързани с възрастта заболявания, както и на нарастващия брой на лица с увреждания. В зависимост от националното законодателство на държавата членка, в която живеят, те могат да бъдат обект на мярка за защита, взета от съд или административен орган, или да ползват подкрепа от трето лице, което са назначили предварително (чрез „представителна власт“), за да се грижи за интересите им.
Този нарастващ брой на пълнолетните лица, които се нуждаят от подкрепа при вземането на решения, съчетан с нарастващата мобилност сред хората в ЕС, поражда много проблеми, пред които са изправени пълнолетните лица в трансгранични ситуации. Например може да се наложи пълнолетни лица да управляват своите активи или недвижимо имущество, намиращи се в друга държава, да се подложат на спешни или планирани медицински грижи в чужбина или да се преместят в друга държава по различни причини. В условията на липсващи статистически данни броят на пълнолетните лица, поставени под мярка за защита от съдебен или административен орган в трансгранични ситуации в ЕС, се изчислява на между 145 000 и 780 000.
В тези трансгранични ситуации пълнолетните лица се сблъскват със сложните и понякога противоречащи си правила на международното частно право на държавите членки. С тези правила се определя кой съд или друг орган, компетентен да взема мерки за осигуряване на защита (наричан по-нататък „орган“), е компетентен, кое право се прилага за техния случай и как да се признаят или приведат в действие взетото в чужбина решение или установената в чужбина представителна власт. Това води до ситуации, при които пълнолетните лица, техните семейства и представители се сблъскват със значителна правна несигурност по отношение на това какви правила ще се прилагат за техния случай и по отношение на резултата от процедурите и формалностите, които трябва да извършат. Те често трябва да преминават през продължителни и скъпоструващи процедури, за да си осигурят трансгранична защита или достъп до правата си в чужбина. В някои случаи тяхната защита и правомощията, поверени на техния представител, в крайна сметка не се признават от чуждестранни съдилища или извънсъдебни субекти като банки, медицински персонал или агенти на недвижими имоти.
Под егидата на Хагската конференция по международно частно право (ХКМЧП) беше приета Конвенцията от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица (Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица), в която се разглеждат някои от тези затруднения. Конвенцията предоставя изчерпателен набор от правила относно международната компетентност, приложимото право, признаването и изпълнението на защитни мерки, както и разпоредби относно представителната власт. В нея също така се определят механизми за сътрудничество между органите и централните органи на държавите, ратифицирали конвенцията (договарящи се страни). Тази конвенция единодушно е възприемана като ефикасен инструмент на международното частно право, който може да изпълнява целите си на световно равнище.
Ратифицирането на Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица от държавите членки и други държави е от съществено значение за нейното ефективно функциониране. Понастоящем обаче едва 12 държави членки са страни по посочената конвенция.
Ратифицирането на Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица (или присъединяването към нея) от всички държави членки е дългогодишна цел на ЕС. От 2008 г. насам Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица е изрично одобрена от Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент и Европейската комисия. Европейският парламент активно подкрепя не само ратифицирането на конвенцията от всички държави членки, но и евентуална законодателна инициатива на ЕС в областта на защитата на пълнолетните лица за допълване на конвенцията.
На равнището на ЕС бяха приети повече от 20 регламента на ЕС за хармонизиране на правилата на международното частно право и в резултат на това бяха премахнати много пречки пред съдебното сътрудничество между държавите членки въз основа на принципа на взаимно доверие. Не съществува обаче инструмент за уреждане на съдебното сътрудничество между държавите членки в областта на защитата на пълнолетни лица.
•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката
Настоящото предложение е част от пакет, който съдържа и предложение на Комисията за решение на Съвета за упълномощаване на 14 държави членки, които не са договарящи се страни по конвенцията, да станат страни по Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица в интерес на Европейския съюз.
Така ще се установят общи правила на международното частно право в ЕС, които да се прилагат от органите на държавите членки с държавите извън ЕС, които са страни по конвенцията. Това ще благоприятства правата на пълнолетните лица извън границите на ЕС.
Що се отнася до отношенията между държавите членки, в настоящото предложение за регламент се възприемат правилата, определени в Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица по отношение на компетентността и приложимото право, като се прави пряко позоваване на съответните разпоредби на конвенцията. В други области предложението за регламент се основава на конвенцията с цел допълнително опростяване на нейните правила и подобряване на ефикасността на сътрудничеството между държавите членки. По-голямото опростяване и подобреното сътрудничество в ЕС се улесняват и от въвеждането с регламента на цифровизирани инструменти и европейски сертификат за представителство.
Следователно добавената стойност на предложения регламент е опростяването и модернизирането на включените в конвенцията правила по отношение на обстоятелствата в ЕС и засилването на сътрудничеството между държавите членки в областта на защитата на пълнолетните лица. Въпреки че правилата в конвенцията са насочени към глобално прилагане от държави с различни правни системи като цяло и по-специално към защитата на пълнолетните лица, с регламента ще може да се установят по-рационализирани правила и по-тясно сътрудничество въз основа на принципа на взаимно доверие между държавите членки и въз основа на опита от хармонизирането на други области на трансграничното гражданско правосъдие в ЕС.
От това следва, че предложеният регламент ще се прилага между държавите членки, докато Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица ще се прилага по отношение на държавите извън ЕС, които са договарящи се страни по конвенцията. Пълнолетните лица в ЕС могат да имат връзки както с държави членки, така и с държави извън ЕС (например да притежават имущество в тях или да имат лични връзки в тях). Ето защо съгласуваната рамка на международното частно право, приложима към защитата на пълнолетните лица както в ЕС, така и по отношение на държавите извън ЕС, които са страни по конвенцията, е от решаващо значение за гарантирането на защитата на пълнолетните лица в международни ситуации.
И двете предложения за регламент и решение на Съвета се допълват взаимно и поради тази причина се представят заедно.
•Съгласуваност с други политики на Съюза
ЕС и неговите държави членки са страни по Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН), която от приемането си през 2006 г. е международният крайъгълен камък на правата на хората с увреждания.
Съгласуваността и положителното взаимодействие на правилата, установени в Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, и правата, залегнали в КПХУ на ООН, бяха признати неколкократно. Например в правно проучване, поръчано от специалния докладчик на ООН по правата на хората с увреждания, и свързаното с него съвместно изявление на специалния докладчик по правата на хората с увреждания и независимия експерт по въпросите на упражняването на всички права на човека по отношение на възрастните хора въпросът беше изяснен, като заключението е, че Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица оставя достатъчно възможности за тълкуване и практически подобрения и може да се развие, за да отрази модернизирането на националните законодателства.
Освен това през март 2021 г. Европейската комисия прие Стратегията за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г. С тази стратегия Комисията цели да подобри живота на хората с увреждания в Европа и по света. В стратегията по-специално се разглежда въпросът за „Подобряване на достъпа до правосъдие, правна защита, свобода и сигурност“ за хората с увреждания. Прилагането на Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица в съответствие с КПХУ на ООН е една от целите на стратегията. За тази цел през 2021 г. беше проведено правно проучване, в което се стигна до заключението, че инициатива на ЕС за трансгранична защита на пълнолетните лица би защитила правата на хората с увреждания, които се нуждаят от подкрепа за защитата на своите интереси. В правното проучване се стигна до заключението, че в допълнение към ратификацията на Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, регламент на ЕС за подобряване и опростяване на съдебното сътрудничество в ЕС би подобрил значително правата на пълнолетните лица.
Настоящото предложение представлява съществена стъпка в посока на зачитането на правото на самостоятелност, залегнало в КПХУ на ООН, тъй като значително ще улесни движението на представителна власт, предоставена предварително от дадено пълнолетно лице за времето, когато то няма да е в състояние да защитава собствените си интереси. С настоящото предложение по-специално се предвижда приемането на автентични актове за бързо признаване на тяхната доказателствена сила в ЕС и се създава европейски сертификат за представителство, така че представителите да могат лесно да доказват естеството и обхвата на своите правомощия отвъд граница.
И накрая, настоящото предложение се основава и на предишните инициативи на Комисията относно цифровизацията на съдебното сътрудничество. В съобщението си от 2 декември 2020 г. Комисията пое ангажимент да превърне цифровите канали във вариант по подразбиране при трансграничното сътрудничество в ЕС. На 1 декември 2021 г. Комисията представи предложение за цифровизация на съдебното сътрудничество с цел пълна цифровизация на съществуващите законодателни инструменти по граждански и наказателни дела. За да се цифровизира областта на защитата на пълнолетните лица, настоящото предложение за регламент се основава на предложението за цифровизация.
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
•Правно основание
Правното основание за компетентността на ЕС в областта на съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела е член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който следователно е правното основание за настоящото предложение за регламент.
За разлика от това, член 81, параграф 3 от ДФЕС относно семейното право с трансгранични последици не е приложим, тъй като трансграничната защита на пълнолетни лица не е семейноправен въпрос.
Понятието „семейно право“ по смисъла на член 81, параграф 3 от ДФЕС трябва да се тълкува самостоятелно, независимо от определението, предвидено в националното законодателство на държавите членки. До момента законодателят на ЕС тълкува понятието доста стриктно и го ограничава до правилата, с които се уреждат семейните отношения, като брачни въпроси, родителска отговорност или задължения за издръжка. Регламент (ЕС) № 650/2012 относно въпросите на наследяването например не беше счетен за отнасящ се до семейното право и беше приет въз основа на член 81, параграф 2 от ДФЕС.
Не е необичайно пълнолетните лица да се ползват от защита, предоставяна от членове на семейството. В някои държави членки правната защита на уязвимите пълнолетни лица се предоставя ex lege на съпруга или членовете на семейството. Въпреки това семейството на пълнолетното лице, ако то има семейство, е само един от аспектите, които трябва да се вземат предвид, за да се осигури защита. Участието на членове на семейството не е необходим елемент или елемент, уреден от международното частно право. Вместо това решаващото съображение при защитата на пълнолетните лица е предоставяната подкрепа и запазването на правата им на достойнство, на лична самостоятелност, на недискриминация и на социално приобщаване, независимо от техните семейни връзки.
И накрая, трябва да се отбележи, че за разлика от регламентите, уреждащи въпросите на семейното право, нито настоящото предложение, нито Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица съдържат позовавания на семейни връзки (като „родител“, „деца“ или „съпруг“).
•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
Целта на политиката за наличие на ефикасен и хармонизиран набор от приложими за всички държави членки правила на международното частно право за защита на пълнолетните лица в трансгранични случаи може да бъде постигната по-добре чрез инициатива на ЕС.
Настоящите проблеми, пред които са изправени пълнолетните лица в трансгранични ситуации, имат присъщо измерение на ЕС, тъй като са с трансграничен характер и засягат основните права на пълнолетните лица и правото им на свободно движение. Правилата относно международната компетентност, приложимото право и признаването се прилагат в трансграничен контекст и за тях следователно се изисква участието на най-малко две държави. Противоречивите или различаващи се правила на международното частно право на държавите членки в областта на защитата на пълнолетните лица водят до множество проблеми в трансгранични ситуации в ЕС, като например преустановяване на защитата на пълнолетните лица, непризнаване на чуждестранни мерки, допълнителни съдебни производства или непризнаване на волята и предпочитанията, изразени от пълнолетното лице. Действайки поотделно, държавите членки не могат да се справят задоволително с тези проблеми.
По подобен начин за модернизирането и цифровизацията на съдебното сътрудничество се изискват прилагането на хармонизирани правила (например единни формуляри за рационализиране на трансграничните процедури) и използването на оперативно съвместими инструменти (формуляри, софтуер, регистри и т.н.), които могат да бъдат разработени само на равнището на ЕС.
•Пропорционалност
Настоящото предложение има за цел да се защитят основните права на пълнолетните лица, да се подобри ефективността и бързината на трансграничните производства във връзка със защитата на пълнолетни лица и да се повишат правната сигурност и предвидимостта при трансграничните сделки. За целта с предложението се хармонизират правилата на държавите членки относно международната компетентност, приложимото право, признаването и изпълнението на мерки за защита и приемането на автентични актове. В него се определят и правила за прилагане на представителната власт във всички държави членки. И накрая, чрез него се предвижда разработване на инструменти за подобряване и ускоряване на сътрудничеството между държавите членки в тази област.
Предложението не надхвърля необходимото за постигане на заложените в него цели.
То например не засяга националните правила, уреждащи подкрепата, предоставяна на пълнолетните лица с намалени способности; прилага се само при спор за компетентност, стълкновение на закони или признаване на чуждестранни мерки или документи в трансгранични ситуации.
Освен това въведеният с настоящото предложение европейски сертификат за представителство не е задължителен и няма да замени равностойните национални документи, с които се доказва представителството.
В предложението се изисква от държавите членки да създадат регистър на мерките и представителната власт и да го свържат с регистрите на други държави членки. Целта е да се гарантира, че защитата на пълнолетни лица се запазва в трансгранични случаи и че правото им на лична самостоятелност, включително свободата да правят собствен избор по отношение на личността си и/или бъдещите си отношения, се зачита, когато се движат в рамките на ЕС. Въпреки това наборът от данни, които трябва да се вписват и споделят чрез взаимно свързване на регистрите съгласно настоящото предложение, е изключително ограничен и предоставя информация само за съществуващата защита на дадено пълнолетно лице. Освен това държавите членки ще продължат да отговарят за определянето на националните органи, които имат достъп до свързаната мрежа от регистри.
Следователно предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност.
•Избор на инструмент
Приемането на общи правила относно международната компетентност, признаването на мерки за защита, приемането на автентични актове и приложимото право относно мерките за защита и представителната власт в трансгранични ситуации може да се постигне само чрез общ набор от правила, приложими в ЕС.
Освен това пълното сътрудничество между органите и премахването на пречките пред пълнолетните лица и техните представители може да бъде постигнато по-добре въз основа на принципа на взаимно доверие. Европейският сертификат за представителство, цифровизацията на трансграничната комуникация и намаляването на езиковите бариери могат да бъдат определени само в регламент. И накрая, единствено регламент гарантира напълно последователното тълкуване и прилагане на правилата в ЕС. Поради това в съответствие с предишните инструменти на ЕС в областта на международното частно право предпочитаният правен инструмент е регламент.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство
Не е приложимо.
•Консултации със заинтересованите страни
Настоящото предложение заедно с паралелното предложение за решение на Съвета по същия въпрос бяха предшествани от задълбочени и широки консултации със заинтересованите страни.
Откритата обществена консултация и поканата за представяне на данни бяха проведени в началото на 2022 г. Повечето респонденти, включително държавите членки и професионалните организации, представляващи адвокати и нотариуси, подкрепиха инициатива на ЕС, с която да държавите членки ще бъдат задължени да ратифицират Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, и призоваха за инструмент на ЕС, който да допълва конвенцията. Някои респонденти (НПО за защита на правата на хората с увреждания) изразиха загриженост във връзка с основните права на пълнолетните лица, ако даден инструмент на ЕС благоприятства движението на решения, които биха могли да нарушат основните права на пълнолетните лица.
На 29 септември 2022 г., като част от стратегията на Комисията за консултации, беше организирана онлайн среща със заинтересованите страни. Освен това на 27 октомври 2022 г. Комисията организира онлайн среща с експерти от държавите членки, за да предостави информация относно инициативата за защита на пълнолетните лица и да обмени първоначални мнения. Държавите членки, които вече са страни по конвенцията, силно насърчиха останалите държави членки да я ратифицират. Причините, посочени от държавите членки за нератифициране на конвенцията, включват смяна в правителството, текущи вътрешни дискусии и малък брой докладвани трансгранични случаи, но няма критики към самата конвенция.
И накрая, по време на среща, състояла се на 7 и 8 ноември 2022 г., беше проведена консултация с европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела (ЕСМГТД) относно възможната ѝ роля в бъдеща инициатива.
В заключение всички консултативни дейности на Комисията показаха силна подкрепа и като цяло положителна обратна връзка относно Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица. Освен това консултациите показаха, че повечето заинтересовани страни виждат практическа необходимост и подкрепят допълнителни мерки на равнището на ЕС.
•Събиране и използване на експертни становища
През 2021 г. беше проведено правно проучване. Авторите на проучването достигнаха до следните заключения: i) съществуват значителни пропуски и несъответствия в трансграничната защита на пълнолетните лица (правила относно компетентността, признаването на представителната власт, липса на правна сигурност и практически проблеми за органите); ii) общата ратификация в ЕС на Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица ще реши пряко някои от тези проблеми между държавите членки и държавите извън ЕС; и iii) инструмент на ЕС би укрепил допълнително защитата на пълнолетните лица и би улеснил техния живот и работата на компетентните органи.
През 2022 г. беше завършено допълнително проучване в подкрепа на изготвянето на оценка на въздействието, с което се предоставиха допълнителни доказателства и анализ на съществуващите проблеми и въздействието на различните варианти на политиката. В контекста на това проучване бяха проведени допълнителни консултации със заинтересованите страни.
Чрез мисия за установяване на фактите на Европейската мрежа на службите за съдебна инспекция се подчерта недостатъчната защита на пълнолетните лица в трансгранични случаи и бяха отправени следните препоръки: i) да се подобри обучението на органите относно наличните инструменти; ii) да се хармонизира терминологията; iii) да се създаде европейски сертификат за представителство; iv) да се създадат оперативно съвместими национални регистри за защита на пълнолетни лица; и v) да се приеме общ набор от правила на ЕС.
Допълнителен експертен опит по темата за трансграничната защита на пълнолетни лица беше събран и от други източници, като например проучването на Европейския парламент, придружаващо неговия законодателен доклад по собствена инициатива (2016 г.), и доклада на Европейския институт по право (2020 г.).
•Оценка на въздействието
Комисията изготви оценка на въздействието на настоящото предложение въз основа на своите насоки за по-добро регулиране и на заключенията от първоначалната оценка на въздействието. В оценката на въздействието бяха разгледани следните варианти на политиката: i) базовият сценарий; ii) решение на Съвета, с което държавите членки се задължават да се присъединят към Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица в рамките на определен срок; iii) регламент за транспониране на някои правила на конвенцията и за определяне на допълнителни правила за насърчаване на самостоятелността на страните, опростяване на правилата за признаване и изпълнение на чуждестранни решения, приемане на автентични актове, създаване на европейски сертификат за представителство, предоставяне на правна помощ, взаимно свързване на регистри и установяване на бърза и ефикасна комуникация; и iv) комбинация от подточки ii) и iii), което означава решение на Съвета, с което се уреждат случаите с участие на държави извън ЕС, и регламент, който се основава на правилата на конвенцията и с който се подобрява функционирането ѝ в държавите членки.
В доклада за оценка на въздействието бяха разгледани очакваното въздействие, ефективността, ефикасността и съгласуваността на всеки от тези варианти с правната и политическата рамка на ЕС. Въз основа на тази оценка беше избран вариантът за „пакет“, състоящ се от предложение за решение на Съвета относно ратификацията на Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица и за регламент за подобряване на съдебното сътрудничество между държавите членки.
В оценката на въздействието се стига до заключението, че с избрания вариант, посредством последователна правна уредба, ще се подобри значително защитата на пълнолетните лица чрез гарантиране на правна сигурност, намаляване и избягване на продължителни съдебни производства и в крайна сметка улесняване на признаването на защитата на пълнолетни лица в трансгранични случаи в рамките на ЕС и извън него.
Избраният вариант на политиката ще бъде също така най-ефективният за справяне с проблемите, свързани със защитата на пълнолетните лица, тъй като правните, социалните и психологическите ползи ще бъдат най-значителни. Избраният вариант ще окаже ясно положително въздействие върху защитата на правата на пълнолетните лица, включително основните права, като правото им на собственост, на достъп до правосъдие, на лична самостоятелност и на свободно движение. Той ще окаже също положително социално и психологическо въздействие, тъй като ще означава по-голяма правна сигурност, ще доведе до ползи за тяхното благосъстояние и социално приобщаване и ще облекчи емоционалния стрес. Ще доведе до намаляване на разходите, които понастоящем се поемат от пълнолетните лица и от държавите членки в трансгранични ситуации. Останалите въздействия няма да бъдат значителни. Този вариант на политиката ще бъде в съответствие с принципа „цифрови по подразбиране“, тъй като трансграничните процедури за защита на пълнолетните лица ще бъдат цифровизирани съгласно регламента.
Чрез приемането на общи правила на ЕС избраният вариант ще премахне повечето разходи и административни пречки, свързани със съдебните производства, преводите и другите процедури с извънсъдебни субекти. Според изчисленията средните икономии за пълнолетно лице или представител при трансгранично дело варират средно между 40 и 9 000 EUR.
Докладът за оценка на въздействието получи положително становище от Комитета за регулаторен контрол на 20 януари 2023 г.
•Пригодност и опростяване на законодателството
Не е приложимо.
•Основни права
С настоящия регламент се насърчава правото на самостоятелност и свободата на личен избор, като се улеснява движението на представителна власт, учредена от пълнолетни лица. Това се гарантира по-специално чрез създаването на европейски сертификат за представителство, който ще позволи на представителите, назначени от дадено пълнолетно лице, лесно да доказват естеството и обхвата на своите правомощия в чужбина. Това ще бъде гарантирано и от правилата за приемане на автентични актове, с които ще се осигури признаването на доказателствената сила на тези документи в ЕС. Освен това взаимното свързване на регистрите ще гарантира, че вписаната в една държава членка представителна власт няма да бъде пренебрегната от компетентен орган в друга държава членка поради липсата на информация за нейното съществуване и че по този начин се зачитат волята и предпочитанията на пълнолетното лице.
С настоящото предложение също така ще се гарантира, че в трансгранични случаи общите правила на международното частно право относно защитата на пълнолетни лица се прилагат и тълкуват в съответствие с КПХУ на ООН. С настоящия регламент допълнително ще се улесни обменът на добри практики между държавите членки към момента на неговото прилагане чрез ЕСМГТД, европейския портал за електронно правосъдие и дейностите по обучение.
И накрая, с предложението се поддържат други права на пълнолетните лица, които понастоящем редовно биват застрашавани или нарушавани в международен план, като например правото на равенство пред закона, правото на собственост, правото на достъп до правосъдие и правото на свободно движение.
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Държавите членки може да имат еднократни разходи за приспособяване към регламента, по-специално разходи, произтичащи от създаването на централни органи или от обучението на съдии и други компетентни органи относно новите правила. Възможно е да има незначителни периодични разходи, като например за продължаващо обучение на органите или за наблюдение на прилагането на регламента. Тези разходи не се очаква да бъдат значителни и ще бъдат компенсирани от повишаването на ефикасността и от икономиите на разходите, произтичащи от регламента.
Държавите членки могат също така да направят разходи, свързани с инсталирането и поддръжката на разположените на тяхна територия точки за достъп на децентрализираната информационна система, както и с адаптирането на техните национални информационни системи, за да са оперативно съвместими с точките за достъп. Освен това може да се наложи държавите членки да внедрят и образец на софтуерно приложение за свързване, разработено от Комисията, което също би могло да доведе до някои разходи. Тези разходи са необходими, за да стане възможна електронната комуникация между компетентните органи посредством децентрализирана информационна система, в допълнение към комуникацията между хората и компетентните органи чрез европейската точка за електронен достъп, установена на европейския портал за електронно правосъдие. Тези разходи обаче няма да са необходими само за настоящото предложение, тъй като децентрализираната информационна система ще се използва за всички инструменти на ЕС в областта на съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела. Освен това държавите членки ще имат възможност да кандидатстват за безвъзмездни средства за финансиране на тези разходи в рамките на съответните финансови програми на ЕС.
Държавите членки ще имат специфични еднократни разходи за създаването на един или повече цифровизирани регистри и свързването им с регистрите на други държави членки, а впоследствие ще имат периодични разходи за поддръжка.
Тези разходи до голяма степен ще бъдат компенсирани от общите икономии на средства за процедурни разходи, направени от пълнолетните лица и техните представители.
Цифровизацията на комуникацията между органите и между физическите лица и органите, както и взаимното свързване на регистрите също ще доведат до допълнителни разходи за Комисията. Комисията ще предостави на компетентните органи на държавите членки общ образец на софтуерно приложение за свързване, ще разработи и поддържа нов модул на европейската точка за електронен достъп, въведена с предложението за цифровизация, и ще разработи и поддържа софтуер за взаимно свързване на регистрите. Подробности за тези разходи са предоставени във финансовата обосновка и оценката на въздействието, придружаващи настоящото предложение.
5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване
Регламентът е пряко приложим във всички държави членки, поради което не е необходимо да бъде транспониран в националното законодателство.
В предложението са предвидени подходящи задължения за мониторинг, оценка и докладване. Първо, практическото прилагане на регламента ще бъде наблюдавано чрез редовни заседания на ЕСМГТД, на които ще се събират експерти от държавите членки. Освен това Комисията ще извърши пълна оценка на прилагането на регламента десет години след влизането му в сила. Оценката ще бъде извършена въз основа, наред с другото, на информация, получена от органите на държавите членки, от външни експерти и от заинтересованите страни.
•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението
•В глава I се очертава обхватът на регламента, който се прилага по отношение на гражданскоправни въпроси, свързани със защитата на пълнолетни лица (член 1), като се предоставя неизчерпателен списък на въпросите, обхванати от регламента, и изчерпателен списък на въпросите, изключени от него. В нея също така се представят предметът на регламента (член 2) и определенията на понятията, използвани в регламента (член 3).
•В глава II се определят общите правила относно международната компетентност с пряко позоваване на правилата, предвидени в глава II от Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица. В членове 6 и 7 от регламента се предвижда допълнително и неизключително основание за компетентност, приложимо в ЕС, когато пълнолетно лице е направило избор на компетентност. Този избор следва да бъде направен при трите кумулативни условия, изброени в член 6, със задължението за уведомяване на централния орган на държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на пълнолетното лице.
•В глава III се определят правилата относно приложимото право с пряко позоваване на глава III от Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица.
•В раздел 1 от глава IV се предвижда автоматично признаване на мерките, взети от органите на държавите членки, за да се приложи принципът на взаимно признаване, който се основава на принципа на взаимно доверие в ЕС. Основанията за непризнаване са сведени до необходимия минимум и имат за цел по-специално да се защитят основните права на пълнолетните лица дори в трансгранични ситуации. Например, независимо от националните процедури и законодателството, дадена мярка може да не бъде призната, ако тя е взета, без да се даде възможност на пълнолетното лице да бъде изслушано. Прибягване до изключението за обществения ред може да се направи само при изключителни обстоятелства, по-специално в случай на явни нарушения на основните права на пълнолетните лица. С раздел 2 от посочената глава се премахва екзекватурата (процедури за обявяване на мярка, взета в една държава членка, за изпълняема в друга държава членка) за мерки, предприети от органите на държава членка. В раздел 3 се определят процесуалните правила, които се прилагат при позоваване, оспорване или искане на признаване или изпълнение на мярка пред органите на държава членка.
•В глава V се определят правилата за приемане в дадена държава членка на автентични актове, изготвени от компетентните органи в друга държава членка, като по този начин се улеснява тяхното движение в ЕС. Приемането на автентични актове гарантира, че те имат същата пълна доказателствена сила в други държави членки, както в тяхната държава членка по произход. Това включва както съдържанието на вписаните актове, така и фактите, съдържащи се в тях. Автентичните актове също се ползват със същата презумпция за автентичност и изпълняемост, както в държавата членка по произход.
•С раздел 1 от глава VI относно сътрудничеството се създават централни органи, които да подпомагат действието на регламента и да подобряват защитата на пълнолетни лица в трансгранични случаи, попадащи в приложното поле на регламента. В предложението се излагат специални процедури за: i) местонахождението на пълнолетно лице или лице, което е вероятно да окаже подкрепа на пълнолетното лице; ii) получаване на съгласието на централния орган, преди пълнолетното лице да бъде настанено в друга държава членка; и iii) назначаване на публичен орган или лице, действащо от името или под надзора на публичния орган, за представител на пълнолетното лице в чужбина. В раздел 2 се определят правила за пряко сътрудничество и комуникация между органите, ако е необходимо чрез централните органи, с цел да се окаже помощ при изпълнението на дадена мярка или в случаи на сериозна опасност. В член 27 се предвижда правно основание за пряка комуникация между съдебните и административните органи. В раздел 3 се определят общи правила за сътрудничество между централните органи или компетентните органи на различните държави членки. С него също така се установяват правила относно правото на правна помощ за заявителите, които се ползват от правна помощ в своята държава членка по произход. Това гарантира достъпа на заявителя до правосъдие при производства по признаване или непризнаване на мярка или до връчване на документ в друга държава членка.
•С глава VII се създава европейски сертификат за представителство, който ще даде възможност на представителите на пълнолетни лица лесно и ефективно да доказват своите правомощия в друга държава членка. Държавите членки следва да определят орган, който да издава сертификата. Този орган следва да има достатъчно познания за случая, за който се отнася сертификатът, и достъп до съответната информация, за да може бързо да издаде сертификата при поискване. Този сертификат не замества други сертификати, използвани в определени държави членки. Удостоверенията придружават всяка мярка за защита или автентичен акт за целите на тяхното признаване, изпълнение или приемане от компетентните органи на други държави членки. Предложеният сертификат обаче следва да се използва като самостоятелен документ, за да се докажат правомощията на представителя — по-специално когато той трябва да работи с извънсъдебни субекти от името или в помощ на пълнолетното лице.
•С глава VIII се предвижда да се подобри предоставянето на информация относно защитата на пълнолетно лице на компетентните органи в ЕС. Така се гарантира, че мерките, взети в друга държава членка, или представителната власт, предоставена от пълнолетното лице в друга държава членка, се зачитат в целия ЕС. Поради това с нея държавите членки се задължават да създадат един или повече регистри на мерките, взети от техните органи. Освен това, когато националното законодателство предвижда представителна власт, потвърдена от компетентен орган, държавите членки трябва да създадат регистър на тази потвърдена представителна власт. Държавите членки трябва също така да гарантират, че тези регистри, както и всеки друг съществуващ регистър на представителна власт, създаден съгласно националното законодателство, са свързани помежду си чрез разработена от Комисията система за взаимно свързване. В регистъра трябва да бъде вписан минимален набор от данни, за да се предостави на компетентните органи на други държави членки достатъчно информация относно съществуването на мярка или представителна власт по отношение на конкретно пълнолетно лице.
•В глава IX се предвижда задължителното използване на цифрова комуникация между компетентните органи или централните органи и незадължителното използване на цифрова комуникация между физическите лица и компетентните органи.
•В своите приложения предложението съдържа поредица от формуляри, които следва да намалят необходимостта от преводи и да улеснят комуникацията и предаването на информация в трансгранични случаи в ЕС.
•Приложения I и II имат за цел да улеснят признаването и изпълнението на мерките, взети от органите на държава членка, и приемането на автентични актове, изготвени от органите на държава членка.
•Приложения IV—X са стандартни формуляри, които имат за цел да улеснят комуникацията между физическите лица и компетентните органи или между компетентните органи или централните органи на различните държави членки.
•И накрая, предложението съдържа формуляр, който да се използва от компетентните органи за издаване на европейски сертификат за представителство (приложение III).
2023/0169 (COD)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерки и сътрудничеството по въпроси, свързани със защитата на пълнолетни лица
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 81, параграф 2 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1)Целта на настоящия регламент е да се установят правила за защита в трансгранични случаи на пълнолетните лица, които поради нарушени или недостатъчни лични способности не са в състояние да защитават собствените си интереси. С настоящия регламент по-специално се установяват правила относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерки, приемането на автентични актове и сътрудничеството между компетентните органи и централните органи на държавите членки.
(2)Съюзът си поставя за цел да създаде, поддържа и развива Съюза като пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което е гарантирано свободното движение на хора, при пълно зачитане на основните права. За постепенното изграждане на това пространство Съюзът следва да приеме, наред с другото, мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, по-специално когато това е необходимо за правилното функциониране на вътрешния пазар.
(3)В съответствие с член 81, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) тези мерки може да включват мерки, които имат за цел да се осигури съвместимостта на правилата, приложими в държавите членки по отношение на стълкновението на закони и юрисдикции, както и взаимното признаване между държавите членки на съдебните и извънсъдебните решения и тяхното изпълнение.
(4)Съюзът е приел редица законодателни актове в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение. С изключение на правило относно дееспособността на физическите лица в контекста на трансграничните договорни задължения по граждански и търговски дела, предвидено в член 13 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета, нито един от тези законодателни актове на Съюза не урежда трансграничните аспекти на дееспособността на физическите лица. Аналогично, нито един юридически акт на Съюза не урежда гражданските аспекти на трансграничната защита на пълнолетните лица, които поради пречки, на които се натъкват при взаимодействието между нарушените им или недостатъчни лични способности и редица лични фактори и фактори, свързани с жизнената им среда, не са в състояние да защитават собствените си интереси или които могат да имат нужда предоставените им в една държава членка подкрепа и гаранции при упражняването на тяхната дееспособност да продължат да се прилагат в целия Съюз.
(5)При липсата на такива общи правила могат да възникнат различни трудности за пълнолетните лица, които не са в състояние да защитават собствените си интереси в трансгранични ситуации, включително когато тези пълнолетни лица се преместват в друга държава членка или когато притежават недвижимо имущество или други активи в друга държава членка. Възможно е например да възникнат трудности, когато в други държави членки трябва да се направи позоваване на мерки, взети в дадена държава членка с цел защита на пълнолетните лица, включително спомагателни мерки, предвидени за упражняване на тяхната дееспособност, или когато представителна власт, предоставена от пълнолетните лица, за да бъде упражнявана от техните представители, когато пълнолетните лица не са в състояние да защитават собствените си интереси, трябва да бъде използвана по-късно в чужбина. Тези трудности могат да имат сериозни неблагоприятни последици за правната сигурност при трансграничните сделки и за правата и благоденствието на пълнолетните лица, както и за зачитането на тяхното достойнство. Отрицателно могат да бъдат засегнати по-специално основните права на пълнолетните лица, като правото на достъп до правосъдие, правото на самостоятелност, правото на собственост и на свободно движение.
(6)Ето защо за подобряването на защитата на основните права на пълнолетните лица с нарушени или недостатъчни лични способности са необходими единни правила на международното частно право, които да уреждат трансграничните ситуации. На международно равнище в Конвенцията от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица (Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица) се предвиждат правила относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерки за защита на тези пълнолетни лица, относно приложимото право по отношение на представителната власт и правилата за сътрудничество между компетентните органи или централните органи на договарящите се страни по конвенцията.
(7)С Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица не се възпрепятстват договарящите се по нея страни да продължат сътрудничеството си в областта на защитата на пълнолетни лица извън разпоредбите на самата конвенция или дори да се отклонят от нейните правила в отношенията помежду си. В съответствие с член 49, параграфи 2 и 3 от Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица с настоящия регламент се установяват правила за въпросите, обхванати от посочената конвенция, по отношение на пълнолетните лица, които имат обичайно местопребиваване в държава членка. Правилата, установени с настоящия регламент, не следва да засягат прилагането на посочената конвенция в отношенията на държавите членки с трети държави, които са договарящи се страни по Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица.
(8)Настоящият регламент следва да включва някои правила от Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, по-специално относно международната компетентност и приложимото право, и да ги направи пряко приложими в отношенията между държавите членки. Целесъобразно е обаче в отношенията между държавите членки Съюзът допълнително да подобри защитата на пълнолетните лица в трансгранични ситуации в рамките на Съюза, като се основава на принципа на взаимно доверие между държавите членки и на опита от други области на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси. По този начин настоящият регламент следва да допълни правилата на Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, като установи правила, чиято цел е опростяването, рационализирането и модернизирането на процедурите и сътрудничеството между компетентните органи на държавите членки. По-специално следва да бъде възможно да се насърчава правото на самостоятелност на пълнолетните лица и правото им да упражняват дееспособността си наравно с всички останали, като се улеснява използването в трансграничен контекст на представителната власт, с която пълнолетните лица са организирали предварително своята защита за времето, когато няма да са в състояние да се грижат за собствения си интерес, и се дава пълно и незабавно действие на избора, направен от пълнолетните лица.
(9)Предвид взаимното допълване на настоящия регламент и на Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, както и необходимостта да се гарантира непрекъсната защита на пълнолетните лица в трансгранични ситуации, включващи държави членки и трети държави, тълкуването на правилата, установени в настоящия регламент, и тези, включени в Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, следва по възможност да бъде приведено в съответствие.
(10)Освен това тълкуването на правилата, установени в настоящия регламент, следва да се ръководи от неговите цели, които са подобряване на защитата на основните права и свободи и на други права на пълнолетните лица в трансгранични ситуации, включително правото им на самостоятелност, достъп до правосъдие, право на собственост, право на изслушване, право на свободно движение и равенство. В това отношение настоящият регламент се основава на Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и на международното право в областта на правата на човека в тази област. По-специално значителна част от пълнолетните лица, за които се прилага настоящият регламент, са хора с увреждания. Техните права, включително правото на равенство пред закона, неприкосновеност, достъп до правосъдие и зачитане на вътрешно присъщото им достойнство и лична самостоятелност, са гарантирани от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (КПХУ на ООН), по която страни са както Съюзът, така и неговите държави членки. Правата, гарантирани в КПХУ на ООН, трябва да бъдат защитени както в национални, така и в трансгранични случаи, а когато се вземат мерки по отношение на хората с увреждания, тези мерки трябва да бъдат в съответствие с КПХУ на ООН. Настоящият регламент, с който се установяват правила на международното частно право за трансгранични случаи, следва да се прилага в съответствие със задълженията в областта на правата на човека съгласно КПХУ на ООН, и по-специално с членове 3, 9, 12 и 19 от него. Като договарящи се страни по КПХУ на ООН държавите членки трябва да гарантират, че техните национални материални и процесуални закони относно третирането на пълнолетни лица са в съответствие със задълженията в областта на правата на човека, предвидени от КПХУ на ООН. По-специално държавите членки трябва да зачитат равенството на пълнолетните лица пред закона и правото им да се ползват с дееспособност наравно с всички останали във всички аспекти на живота, с подкрепата, от която може да се нуждаят, както и самостоятелността и неприкосновеността на пълнолетните лица в съответствие с член 12 от КПХУ на ООН.
(11)Освен защитата в трансгранични ситуации на основните права и свободи и на други права на пълнолетните лица, включително зачитането на тяхната воля и предпочитания, настоящият регламент има за цел също така да се подобри ефективността и бързината на съдебните и административните производства във връзка със защитата на пълнолетни лица чрез опростяване и рационализиране на механизмите за сътрудничество при трансгранични производства. Освен това той има за цел да се повишат правната сигурност и предвидимостта при трансграничните сделки както за пълнолетни лица и техните представители, така и за други страни, независимо дали са публични или частни субекти. Осигуряването на по-голяма правна сигурност и по-опростени, рационализирани и цифровизирани процедури следва също така да насърчи физическите лица да упражняват правото си на свободно движение.
(12)Настоящият регламент следва да обхваща гражданскоправни въпроси, свързани със защитата на пълнолетни лица, по-специално във връзка с мерки, автентични актове и представителна власт за защита на пълнолетно лице. Защитата се изисква поради недостатъчни или нарушени лични способности на пълнолетното лице, които може да бъдат трайни или временни и, наред с другото, от физическо или психосоциално естество, или да се дължат на свързано с възрастта заболяване, като болестта на Алцхаймер, или да са в резултат на медицинско състояние, като кома. Защитата се изисква по-специално, когато пречките във взаимодействието с редица фактори от околната среда и личностните фактори възпрепятстват тяхното участие в обществото наравно с всички останали, и по-специално когато недостатъчността или нарушението на личните способности на пълнолетното лице е от такова естество, че не му позволява да се грижи за собствените си интереси, като имуществени интереси и лични или здравни интереси. Сериозното пренебрегване на личните или имуществените интереси на роднините, за които пълнолетното лице носи отговорност, също може да разкрие нарушение или недостатъчност на личните му способности.
(13)Когато са взети мерки за защитата на дете, които трябва да останат в сила или да породят действие, след като това дете навърши пълнолетие, те следва да попаднат в обхвата на настоящия регламент веднага след като детето навърши 18 години.
(14)Терминологията, използвана за защитните мерки, се различава в правните системи на всяка държава членка и тези различия в терминологията не следва да засягат признаването на тези защитни мерки в други държави членки.
(15)Независимо от правната терминология, използвана във всяка държава членка, мерките за защита на пълнолетните лица, взети в съответствие с основните права на съответните пълнолетни лица, следва да се движат без пречки в Съюза. За тази цел настоящият регламент следва да се тълкува в съответствие с Хартата и КПХУ на ООН. За да се защити правото на самостоятелност, в настоящия регламент следва да бъдат предвидени защитни мерки, които да дават възможност да се откаже признаването на мерки, които са взети, без да се предостави възможност на пълнолетното лице да бъде изслушано, освен при обосновани извънредни обстоятелства, свързани със спешността на ситуацията, или които са в очевидно противоречие с обществения ред. Когато преценяват дали дадена мярка, взета от органите на друга държава членка, не е в очевидно противоречие с обществения ред, органите на държавата членка, в която се иска признаване, следва да преценят дали тази мярка гарантира основните права на пълнолетното лице съгласно членове 3, 9, 12 и 19 от КПХУ на ООН.
(16)За да се осигури еднакво тълкуване на настоящия регламент, в него следва да се определят по-специално понятията за пълнолетни лица, представители и органи, които може да имат различно значение в правните системи на държавите членки. За целите на настоящия регламент пълнолетно лице е лице, което е навършило 18 години. В зависимост от контекста това следва да се отнася например за пълнолетни лица, които поради нарушени или недостатъчни лични способности не са в състояние да защитават собствените си интереси, или пълнолетни лица, които са предоставили представителна власт, която да бъде упражнявана, когато тези пълнолетни лица не са в състояние да защитават собствените си интереси.
(17)Позоваванията на „представител“ в настоящия регламент следва да се тълкуват като позовавания на един или повече представители според случая.
(18)За целите на настоящия регламент и в съответствие с терминологията, използвана в Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, понятието „орган“ следва да се тълкува като отнасящо се до съдебните или административните органи, които вземат мерки за защита на пълнолетното лице. В по-широк план понятието „компетентен орган“ следва да се тълкува като отнасящо се до публичен орган на държава членка, който има отговорности в областта на защитата на пълнолетните лица. Това включва органите, които вземат мерки, органите, които изготвят автентични актове, и органите, издаващи удостоверения, формуляри или европейски сертификат за представителство. Освен това той включва други органи или образувания, действащи в официално качество по въпроси, свързани със защитата на пълнолетни лица, като например тези, които отговарят за надзора или изпълнението на мерките.
(19)Правилата относно международната компетентност и приложимото право по отношение на защитата на пълнолетни лица следва да бъдат тези, установени в Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, за да се избегнат несъответствия и да се гарантира, доколкото е възможно, че същите правила се прилагат за случаи, включващи държави членки и трети държави, които са страни по тази конвенция. Някои държави членки може да не са договарящи се страни по Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица към момента, в който настоящият регламент ще започне да се прилага. За да се вземат предвид всички сценарии, към настоящия регламент следва да бъде приложена Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица.
(20)Целесъобразно е да се допълни системата за международна компетентност, установена с Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, за да се отдаде дължимото значение на избора на компетентност, направен от пълнолетните лица в Съюза. За да се осигури по-добра защита на правото на самостоятелност на пълнолетните лица, изборът на компетентност, направен от пълнолетните лица при организирането на бъдещото им представителство, следва да се зачита, без да са необходими допълнителни процедури, по-специално за одобряване от органите на държавите членки на обичайното местопребиваване на пълнолетните лица. Въпреки това, като се има предвид, че личното или финансовото положение на пълнолетното лице може да се промени между момента, в който е направен избор по отношение на компетентността, и момента, в който пълнолетното лице се нуждае от защита, избраните съдилища следва да имат възможност да преценят дали изборът, направен от пълнолетното лице, все още е в интерес за това пълнолетно лице към момента на сезирането им. Тази преценка следва да се прави главно с оглед на мнението на това пълнолетно лице и значимостта на промените в условията му на живот и активите от момента на избора на компетентност.
(21)Установяването на допълнително основание за компетентност въз основа на избора на пълнолетното лице не следва да нарушава механизма, установен от Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, нито да засяга ефективността на комуникацията между органите и следва да избягва положителни и отрицателни спорове за компетентност. Поради това механизмите, установени с членове 7, 9, 10 и 11 от Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, с които се дава приоритет на определени основания за компетентност, ограничава се действието на определени мерки и се осъществява обмен на информация между органите по обичайното местопребиваване и органите със субсидиарна или паралелна компетентност, следва да се прилагат в Съюза и по отношение на органите, упражняващи своята компетентност съгласно направения от пълнолетното лице избор. Затова тези разпоредби следва да се прилагат по отношение на органите, избрани от пълнолетно лице, по същия начин, както се прилагат по отношение на органите по обичайното местопребиваване.
(22)Органите, които възнамеряват да упражнят своята компетентност в съответствие с направения от пълнолетното лице избор, не следва да упражняват своята компетентност, когато органите по обичайното местопребиваване на пълнолетното лице вече са упражнили своята компетентност, по-специално когато тези органи са взели мярка или са решили, че не следва да се вземат мерки, или когато при тях има висящо производство.
(23)Настоящият регламент следва изцяло да включва правилата относно приложимото право, установени в Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица. За да се гарантира последователно прилагане на настоящия регламент, позоваването на глава III от Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица относно приложимото право следва да се тълкува като отнасящо се до цялата глава, включително правилата, установени в член 16 от конвенцията, относно изменението или прекратяването на представителната власт.
(24)Взаимното доверие в правораздаването в Съюза обосновава принципа, че мерките за защита на пълнолетни лица, постановени в държава членка, следва да бъдат признати във всички държави членки, без да се изисква специална процедура. Това не следва да възпрепятства заинтересованите лица да подадат заявление за издаване на решение, с което да се установи наличие или липса на основания за отказ на признаване. Националното законодателство на държавата членка, в която се подава такова заявление, следва да определи кой следва да се счита за заинтересовано лице, което има право да подаде такова заявление. За да се гарантира правото на пълнолетните лица на достъп до правосъдие и да им се предоставят достатъчно средства за правна защита, и независимо от естеството и обхвата на мярката пълнолетните лица следва да имат право да подадат заявление за издаване на решение за наличие или липса на основания за отказ.
(25)Признаването и изпълнението на мерките следва да се основава на принципа на взаимно доверие. Поради това основанията за непризнаване следва да бъдат сведени до минимум с оглед на основната цел на настоящия регламент, която е да се улесни признаването и изпълнението на мерки и движението на представителна власт, както и да се гарантират ефективно правата на пълнолетните лица. По-специално не следва да се преразглежда компетентността на органите на държавата членка по произход.
(26)Следва да е възможно да се откаже признаването на дадена мярка само ако са налице едно или повече основания за отказ на признаване. За да се спази принципът на взаимно доверие, списъкът на основанията за отказ на признаване в настоящия регламент следва да бъде изчерпателен. Мерките за защита на пълнолетните лица могат да бъдат дългосрочни и да включват последователни корекции. Приложимите правила по отношение на отказа на признаване на мерки следва да отчитат тези промени, настъпили с течение на времето. Поради това по-късно взета мярка в трета държава, която би била компетентна съгласно правилата на настоящия регламент, следва да замени по-рано взета мярка, доколкото те са несъвместими. За да се избегне вземането на несъвместими мерки в държавите членки, с настоящия регламент следва да се установят затворената система на компетентност и механизмът за взаимно уведомяване между компетентните органи и централните органи.
(27)Процедурите за защита на пълнолетно лице следва като основен принцип да се ръководят от мнението, изразено от пълнолетното лице. Поради това на пълнолетните лица следва да се даде ефективна и реална възможност да изразяват свободно своето мнение в съответствие с членове 20, 25, 26 и 47 от Хартата и членове 3, 9, 12, 13 и 19 от КПХУ на ООН. На пълнолетното лице следва да се даде възможност да изрази своето мнение, освен ако не се касае за спешни случаи, включително случаите, когато пълнолетното лице е абсолютно неспособно да изрази мнението си. Може да не бъде призната мярка, която е била взета, без пълнолетното лице да е имало възможност да бъде изслушано, с изключение на извънредните обстоятелства на спешност и доказаната неспособност на лицето да се изрази. Фактът, че пълнолетното лице е имало възможност да бъде изслушано, следва да се оценява еднакво в Съюза и не следва да се оценява спрямо основните процесуални принципи на държавата членка, в която се иска признаване. Пример за спешен случай е ситуация, при която пълнолетното лице трябва да се подложи на спешна операция, но поради своето медицинско състояние не е в състояние да изрази мнението си.
(28)Въпросът за процедурата и начина на изслушване на пълнолетното лице следва да бъде оставен на националното законодателство при надлежно зачитане на правото на достъпност на пълнолетните лица. Когато се изисква изслушване в трансграничен контекст, органите на държавите членки следва да използват специфичните инструменти на международното съдебно сътрудничество, включително, когато е целесъобразно, предвидените в Регламент (ЕС) 2020/1783.
(29)За да се вземат предвид различните системи за справяне със защитата на пълнолетните лица в държавите членки, във всички държави членки следва да се приемат автентични актове за защита на пълнолетните лица и на техните интереси. Автентичен акт за защита на пълнолетно лице или на неговите интереси, изготвен от орган на държава членка, може по-специално да съдържа вписване на представителна власт, предоставена от пълнолетно лице за момент, когато това пълнолетно лице няма да бъде в състояние да защити своите интереси, или предварителни указания, в които се записват желанията и предпочитанията на пълнолетното лице или се дават преки указания по някои въпроси, включително здравето, благосъстоянието или назначаването на представител от органа. Тези автентични актове следва да имат в друга държава членка същата доказателствена сила, каквато имат в държавата членка по произход, или възможно най-сравнимото действие. Определянето на доказателствената сила на даден автентичен акт в друга държава членка или на възможно най-сравнимото действие следва да се извършва чрез позоваване на вида и обхвата на доказателствената сила на автентичния акт в законодателството на държавата членка по произход.
(30)За да се улесни движението на мерки и автентични актове в Съюза, е необходимо да се предвидят удостоверения, които да ги придружават, когато е необходимо те да бъдат признати, изпълнени или според случая — приети в чужбина. Процедурите за поправка, отмяна и оспорване на удостоверения, използвани за признаване и изпълнение на мерки и за приемане на автентични актове, следва да бъдат уредени от националното законодателство. С оглед на съдебната практика на Съда органите упражняват съдебни функции при издаването на удостоверенията и издаването на формуляри като част от непрекъснатостта на предишното съдебно производство. Поради това държавите членки следва да предоставят адекватни и ефективни средства за правна защита в контекста на това издаване.
(31)Във всички държави членки следва да се определят централни органи. Централните органи следва по-специално да подпомагат компетентните органи при трансгранични производства и да си сътрудничат както по общи въпроси, така и в специфични случаи. В отделните случаи сътрудничеството не следва да се ограничава до конкретна част от съдебната или административната процедура, а следва да се започва и продължава, когато съществува трансграничен елемент и е налице необходимост от сътрудничество.
(32)За да се избегнат ненужни посредници и да се насърчи бързата комуникация, компетентните органи следва да могат да отправят молба за информация или помощ пряко от централния орган на замолената държава членка, до която е отправена молбата, но също така следва да имат възможност, когато е уместно, да изпращат молбата си чрез централния орган на своята държава членка.
(33)Съгласно член 19 от КПХУ на ООН хората с увреждания трябва да имат възможност да избират наравно с останалите своето местопребиваване, както и къде и с кого да живеят, като не бъдат задължавани да живеят при конкретни условия. За целите на настоящия регламент могат да възникнат ситуации, при които органите на дадена държава членка трябва да вземат мярка относно местопребиваването или временното настаняване на пълнолетно лице. Примери за такива ситуации са случаите, когато органите предоставят помощ на пълнолетното лице при вземането на решение относно неговото местопребиваване или когато пълнолетно лице не е в състояние да изрази мнението си и не е предоставило правомощия за вземане на решение относно неговото местопребиваване на представителя, и се изисква прием в лечебно заведение. Когато такова настаняване трябва да се осъществи в друга държава членка, преди вземането на тази мярка следва да се проведе процедура на консултация за получаване на съгласие от централния орган на държавата членка по изпълнение. С оглед на член 19 от КПХУ на ООН молбата за съгласие, отправена от органа по произход, следва да включва причините за предложената мярка и мненията, изразени от съответното пълнолетно лице, когато това е възможно. Централният орган на държавата членка по изпълнение следва да може незабавно да реши дали да даде, или да откаже съгласието. Липсата на отговор в срок от шест седмици не следва да се разбира като съгласие и мярката не следва да се прилага без съгласие. Консултацията не следва да се извършва, когато настаняването е при физическо лице и не се изисква надзор от страна на публичен орган на държавата членка по изпълнение.
(34)В случаите, когато пълнолетното лице има съществени връзки с държава членка, различна от тази, чиито органи имат компетентност съгласно настоящия регламент, например въз основа на редовното си присъствие или на сложни финансови активи в тази държава, може да се изисква назначаването на представител в тази друга държава членка. В тези ситуации може да е необходима географска близост на представителя и добро познаване на законодателството, за да се гарантира непрекъснатостта на защитата на пълнолетното лице. В случаите, когато този представител в друга държава членка следва да бъде назначен от компетентен орган, следва да е възможно да се отправи молба за посочването на такъв представител до органите на тази друга държава членка, с която пълнолетното лице има съществени връзки, и следва да е възможно да се възстановят направените разходи.
(35)Представителите на пълнолетни лица, които поради нарушени или недостатъчни лични способности не са в състояние да защитават собствените си интереси, следва да могат да се позовават на правомощията си да представляват тези пълнолетни лица и да защитават безпрепятствено интересите им в рамките на Съюза. Поради това представителите следва да имат възможност лесно да докажат статута и правомощията си в друга държава членка, например в държава членка, в която се намират недвижимото имущество или другите активи на пълнолетното лице. За да им се даде възможност да направят това, следва да се създаде европейски сертификат за представителство („сертификатът“). Този сертификат следва да бъде единен сертификат, който да се издава с цел да бъде ползван в друга държава членка. В съответствие с принципа на субсидиарност сертификатът не следва да заменя националните документи, които съществуват за сходни цели в държавите членки.
(36)Молба за сертификат може да бъде отправена от представителя на пълнолетното лице въз основа на съществуваща мярка или потвърдена представителна власт („мярката на източника“ и „потвърдена от източника представителна власт“). Поради това той следва да се издава само в случаите, когато дадено пълнолетно лице на практика не е в състояние да защитава собствените си интереси и представителят има право активно да представлява това пълнолетно лице по един или повече конкретни въпроси. Сертификатът следва да включва информация за обхвата на правомощията, които представителят има право да упражнява от името на пълнолетно лице, и когато е приложимо, по въпросите, по които представителят няма право да действа или има право да действа при определени условия.
(37)Използването на сертификата не следва да бъде задължително. Това означава, че представител на пълнолетно лице, който има право да подаде заявление за издаване на сертификат, не следва да бъде задължен да го прави, а следва да има свободата да използва национални документи или други налични съгласно настоящия регламент инструменти (мярка или автентичен акт), когато се позовава на правомощията си в друга държава членка. От лицата, действащи от свое име, не следва да се изисква да представят сертификат, така че сертификатът следва да се издава само за представители, които трябва да докажат правомощията си да действат в помощ или от името на пълнолетно лице.
(38)За да се ускори издаването на сертификата и да се гарантира, че компетентният орган, издаващ сертификата, разполага с достатъчно информация за конкретния случай, компетентността за издаване на сертификата следва да бъде предоставена на компетентния орган, който е взел мярката или е потвърдил представителната власт, или на друг компетентен орган, който има достъп до информация относно мярката на източника или представителната власт от източника („издаващ орган“). Всяка държава членка следва да определи своите издаващи органи и да реши дали те могат да включват други компетентни органи в процеса по издаване. Държавите членки следва да предоставят на Комисията съответната информация относно органите, на които е възложено да издават сертификати, за да може тази информация да стане обществено достъпна.
(39)За да се гарантира, че процесът по издаване на сертификата е еднакъв в целия Съюз, в настоящия регламент следва да се предвидят правила относно издаването на сертификата. Издаващият орган следва да издава сертификата въз основа на заявление и след проверка на елементите, подлежащи на удостоверяване. Процесът по подаване на заявление и издаване на сертификата следва да бъде опростен от факта, че органът, издаващ сертификата, има достъп до мярката на източника или до потвърдената от източника представителна власт и е запознат с продължаващата им валидност и съдържащата се в тях информация. Когато е осъществимо, преди издаването на сертификата издаващият орган следва да направи справка в създадената с настоящия регламент система за взаимно свързване на регистрите на мерките за защита, за да провери дали в друга държава членка съществуват противоречащи мерки или представителна власт. Когато заявителят посочи в заявлението за сертификат, че сертификатът следва да служи за доказване на правомощията му за конкретна цел или в конкретен контекст, издаващият орган следва, доколкото е възможно, да включи в сертификата достатъчно подробна информация, която отразява тази цел или контекст. Оригиналът на сертификата следва да остане при издаващия орган, който следва да издаде на заявителя един или повече заверени преписи от сертификата. Сертификатът следва да се издава под формата на задължителен формуляр, посочен в приложението към настоящия регламент. За да се намалят разходите за превод, когато сертификатът се представя в друга държава членка, формулярът за сертификата, съдържащ се в приложението към настоящия регламент, следва да бъде достъпен на всички езици на Съюза.
(40)За да се гарантира, че сертификатът и заверените преписи от него остават актуални и се основават на валидна мярка на източника или на потвърдена от източника представителна власт, валидността на сертификата и на заверените преписи от него следва да бъде ограничена във времето. След изтичане на срока на валидност на сертификата издаващият орган може да издаде нов сертификат, ако са проверени всички елементи за издаването му. Целта на ограничената валидност е да се гарантира, че издаващият орган редовно проверява дали правното положение във връзка с пълнолетното лице не се е променило — например въз основа на по-късно взета мярка по отношение на пълнолетното лице или на отнемане на правомощията на представителя. Валидността на сертификата следва по принцип да бъде ограничена на една година. Издаващият орган обаче може да определя срока на валидност на сертификата по различен начин за всеки отделен случай, по-специално като се имат предвид презумпцията за валидност на сертификата и действието, свързано с издадения сертификат, особено защитата на трети лица, които сключват сделки с представителя. Издаващият орган следва да вземе предвид по-специално естеството и очакваната продължителност на защитата, валидността на мярката на източника, всички договорености, направени от пълнолетното лице в потвърдената от източника представителна власт, както и целта сертификатът да отразява точно правното положение на пълнолетното лице през целия срок на валидност на сертификата. В този контекст издаващият орган може да издаде сертификата за срок, по-кратък от една година, например когато мярката на източника трябва да продължи по-малко от една година, или да го издаде за срок, по-дълъг от една година, например когато мярката на източника трябва да продължи няколко години и вероятността от промяна на обстоятелствата по отношение на пълнолетното лице е минимална. Срокът на валидност на заверените преписи от сертификата следва да съответства на срока на валидност на сертификата.
(41)Сертификатът следва да поражда еднакви последици във всички държави членки. Той не следва да бъде изпълнителен титул сам по себе си, а следва да притежава доказателствена сила и да се презюмира, че в него се посочват точно включените в сертификата елементи, които са предвидени в правото, приложимо по отношение на защитата на конкретно пълнолетно лице, или в друго право, приложимо по отношение на специфични елементи. Тази презумпция за точност се подсилва от факта, че преди издаването на сертификата издаващият орган следва да провери, включително чрез системата за взаимно свързване, дали мярката на източника или потвърдената от източника представителна власт остава валидна и не е заменена от взета по-късно мярка или потвърдена представителна власт. Доказателствената сила на сертификата обаче не следва да се разпростира върху елементи, които не са уредени от настоящия регламент, като например върху въпроса дали определен актив е принадлежал на пълнолетното лице.
(42)Всяко лице, което работи с представител, посочен във валиден сертификат като оправомощен да представлява пълнолетно лице по конкретен въпрос, следва да се ползва с подходяща защита, ако е действало добросъвестно, като се е осланяло на точността на информацията, съдържаща се в сертификата. Със същата защита следва да се ползва всяко лице, което, като се е осланяло на точността на информацията, съдържаща се във валиден сертификат, дава достъп на представителя на пълнолетното лице до недвижимо имущество или други активи на пълнолетното лице, извършва плащания към представителя или купува или получава имущество от този представител, когато представителят е посочен във валиден сертификат като оправомощен да действа от името на пълнолетното лице по тези въпроси. Защитата следва да се гарантира, ако се представят все още валидни заверени преписи.
(43)За да се гарантира достъпът до правосъдие и да се подобри надеждността на сертификата, е необходимо да се предвиди възможност за обжалване на решенията на издаващия орган за издаване или отказ за издаване на сертификата или решение за поправка, изменение или отмяна на сертификата. Когато сертификатът се поправя, изменя или отменя, издаващият орган следва да уведоми лицата, на които са издадени заверени преписи, с цел да се избегне неправомерното използване на тези преписи.
(44)За да се гарантира непрекъсната защита на пълнолетните лица в трансгранични ситуации в Съюза, компетентните органи и централните органи следва да имат достъп до съответната информация относно наличието на мерки, взети от други органи, включително мерките, взети в друга държава членка. Освен това за гарантирането на правото на самостоятелност и свободата на собствен избор е от решаващо значение да се зачита волята, изразена от пълнолетно лице в представителната власт, дори в случаите, когато тази представителната власт е предоставена от пълнолетното лице в друга държава членка или е потвърдена от компетентните органи на друга държава членка. С цел да се подобри предоставянето на информация на съответните компетентни органи и на централните органи и да се предотвратят паралелни производства или неотчитане на представителната власт, от държавите членки следва да се изисква да създадат и поддържат един или повече регистри за вписване на данни, свързани със защитата на пълнолетни лица. В регистрите на мерките за защита следва да се вписва задължителната информация относно мерките, взети от техните органи, а когато националното им законодателство предвижда потвърждаване на представителната власт от компетентен орган — задължителната информация относно тази потвърдена представителна власт. За да се гарантират оперативната съвместимост и наличието на информация, свързана със защитата на пълнолетни лица в Съюза, държавите членки, които преди приемането на настоящия регламент са създали регистри на мерките за защита, на потвърдената представителна власт или на други видове представителна власт, вписани съгласно националното им законодателство, следва да предоставят същата задължителна информация в тези регистри.
(45)За да се гарантира, че информацията, предоставяна чрез системата за взаимно свързване, е подходяща, държавите членки не следва да бъдат възпрепятствани да предоставят чрез системата за взаимно свързване допълнителна информация освен задължителната информация. Държавите членки по-специално следва да имат възможност да предоставят чрез системата за взаимно свързване информация във връзка с естеството на мярката, името на представителя или данни за минали периоди относно мерките и представителната власт, вписани преди прилагането на настоящия регламент.
(46)За да се улесни достъпът до информацията, вписана в регистрите на мерките за защита или в регистрите на друга представителна власт, за намиращите се в други държави членки компетентни органи и централни органи със законен интерес тези регистри на мерките, потвърдената представителна власт или други видове представителна власт следва да бъдат свързани помежду си. Настоящият регламент следва да осигури правно основание за това взаимно свързване.
(47)Взаимното свързване на регистрите на държавите членки е основен компонент от механизма за сътрудничество за защита на правата на пълнолетните лица в трансгранични случаи и за гарантиране на правната сигурност в Съюза. Поради това държавите членки следва да гарантират, че съхраняваната в техните регистри информация е актуална. Когато изменят или прекратяват мярка, взета в друга държава членка, органите на дадена държава членка следва да гарантират, че се предоставя подходяща информация на органите на тази друга държава членка, по-специално за да може другата държава членка да актуализира своя(ите) регистър(и) на мерките за защита.
(48)Следва да се осигурят съвременни и ефективни по отношение на времето средства за писмена комуникация между компетентните органи и централните органи на държавите членки. За процедурите по настоящия регламент писмената комуникация между компетентните органи и централните органи на държавите членки следва по правило да се извършва по електронен път, чрез сигурна и надеждна децентрализирана информационна система. Децентрализираната информационна система следва да се състои от поддържащите системи на държавите членки и от оперативно съвместими точки за достъп, включително европейската точка за електронен достъп, чрез които тези системи следва да са свързани помежду си. Точките за достъп на децентрализираната информационна система следва да се основават на системата e-CODEX, създадена с Регламент (ЕС) 2022/850 на Европейския парламент и на Съвета.
(49)Предаването чрез децентрализираната информационна система може да е невъзможно поради срив в системата или когато естеството на това, което трябва да се предаде, прави практически невъзможно предаването чрез цифрови средства, например при предаване на физически или материални доказателства. Когато не се използва децентрализираната информационна система, комуникацията следва да се осъществява с най-подходящите алтернативни средства. При такива алтернативни средства следва да се изисква, наред с другото, предаването да се извършва възможно най-бързо и по сигурен начин чрез други защитени електронни средства или чрез пощенска услуга.
(50)За да се гарантира гъвкавостта на някои трансгранични процедури за защита на пълнолетни лица, други средства за комуникация биха могли да бъдат по-подходящи. Поради това комуникацията чрез децентрализираната информационна система не следва да бъде задължителна за пряката комуникация между органите — по-специално, когато органите се нуждаят от пряка лична комуникация. В тези случаи може да се използват по-неформални средства за комуникация, като електронна поща. Като се има предвид, че органите работят с чувствителни данни, сигурността и надеждността на обмена на информация следва винаги да се вземат предвид при избора на подходящите средства за комуникация.
(51)Необходимо е да се предвидят съвременни средства за достъп до правосъдие, като се позволи на физическите и юридическите лица и компетентните органи на държавите членки да осъществяват комуникация по електронен път чрез европейската точка за електронен достъп, създадена на европейския портал за електронно правосъдие с Регламент (ЕС) […/…] на Европейския парламент и на Съвета [Регламента относно цифровизацията].
(52)Европейската точка за електронен достъп следва да допуска електронна комуникация на физически и юридически лица с компетентните органи на държавите членки в контекста на производствата по вземане на решение относно признаването или непризнаването на мярка, издаването на удостоверения и процедурите по издаване, поправка, изменение, отмяна, спиране на действието или обжалване на европейския сертификат за представителство. Компетентните органи на държавите членки следва да осъществяват комуникация чрез европейската точка за електронен достъп само ако съответното лице или частноправен субект е дал(о) изрично предварително съгласие за използването на това средство за комуникация.
(53)Всяко обработване на лични данни съгласно настоящия регламент следва да се извършва в съответствие с регламенти (ЕС) 2016/679 и (ЕС) 2018/1725 и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Личните данни следва да се обработват съгласно настоящия регламент само за конкретните цели, посочени в него, без да се засяга по-нататъшното обработване за целите на архивирането в обществен интерес в съответствие с член 5, параграф 1, буква б) и член 89 от Регламент (ЕС) 2016/679.
(54)Като цяло личните данни, които трябва да се обработват съгласно настоящия регламент, следва да бъдат по-специално данните, съдържащи се в документите, разглеждани от компетентните органи и централните органи на държавите членки относно попадащите в обхвата на настоящия регламент пълнолетни лица и техните представители. Тези лични данни следва да се отнасят по-специално до информацията, необходима за вземане на мярка по отношение на пълнолетни лица, попадащи в обхвата на настоящия регламент, и за гарантиране на тяхната непрекъсната защита в трансгранични ситуации. При прилагането на настоящия регламент тези лични данни ще се разглеждат от компетентните органи и централните органи на държавите членки. Освен това може да се наложи Комисията да обработва тези данни за целите на разработването и поддържането на средствата за цифрова комуникация. Настоящият регламент не следва да ограничава срока на съхранение на информацията и личните данни, обработвани от компетентните органи и централните органи на държавите членки, тъй като защитата на пълнолетните лица често трябва да бъде гарантирана в дългосрочен план, а мерките и автентичните актове остават приложими за продължителен период от време.
(55)Освен описаното по-горе обработване на данни, личните данни следва да се обработват съгласно настоящия регламент и за целите на създаването на система за взаимно свързване на регистрите на мерките за защита и другите регистри на представителна власт, както и за осигуряване на поддържането и правилното функциониране на тази система. Това допълнително обработване е обосновано от необходимостта компетентните органи и централните органи на държавите членки със законен интерес да имат достъп до информация за това дали дадено пълнолетно лице е защитено в друга държава членка, с цел да се осигури непрекъсната защита на това пълнолетно лице в трансгранични ситуации и да се повишат правната сигурност и предвидимостта. Държавите членки следва да отговарят за техническото управление, поддръжката и сигурността на своите регистри и, доколкото се предвижда в националното им законодателство, за точността и надеждността на включените в тях данни. Данните, отнасящи се до субектите на данни, следва да се съхраняват предимно в регистрите, поддържани от държавите членки. Освен това за целите на разработването и поддържането на системата за взаимно свързване може да се наложи Комисията да обработва данни и временно да съхранява данни, до които се осъществява достъп чрез системата за взаимно свързване.
(56)Компетентните органи и централните органи на държавите членки следва да обработват лични данни в съответствие с приложимото законодателство за защита на данните, по-специално Регламент (ЕС) 2016/679. С настоящия регламент следва да се предвиди правното основание за обработването на лични данни от компетентните органи и централните органи на държавите членки съгласно член 6, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2016/679. С настоящия регламент следва също така да се предвиди правното основание за обработването на лични данни от Комисията съгласно член 5, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕС) 2018/1725.
(57)Освен това обработваните съгласно настоящия регламент данни относно пълнолетни лица могат да включват и лични данни за здравословното състояние на тези пълнолетни лица. Тези лични данни за здравословното състояние могат да бъдат изрично включени в документите, обработвани съгласно настоящия регламент, или да бъдат косвено изведени от факта, че поради нарушени или недостатъчни лични способности лицето не е в състояние да защитава собствените си интереси. Съгласно член 9 от Регламент (ЕС) 2016/679 личните данни за здравословното състояние следва да се третират като специална категория лични данни. В настоящия регламент следва да се предвидят условия и гаранции за обработването на тези специални категории лични данни от компетентните органи и централните органи на държавите членки в съответствие с член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Данните ще бъдат обработвани от органите на държавите членки в качеството им на съдебни органи в съответствие с буква е) от същия член или, в съответствие с буква ж) от същия член, обработването ще бъде необходимо по причини от важен обществен интерес въз основа на настоящия регламент, който има за цел да се подобри защитата на основните права и свободи и на други права на пълнолетните лица в трансгранични ситуации, да се подобри ефективността и бързината на съдебните и административните производства във връзка със защитата на пълнолетни лица и да се повишат правната сигурност и предвидимостта при трансграничните сделки. Аналогично, в настоящия регламент следва да се предвидят условия и гаранции за обработването на тези специални категории лични данни от Комисията в съответствие с член 10, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1725. Това обработване на данни ще бъде необходимо с цел установяване, упражняване или защита на правни претенции в съответствие с буква е) от същия член или обработването ще бъде необходимо по причини от важен обществен интерес въз основа на настоящия регламент, в съответствие с буква ж) от същия член.
(58)За такова обработване на специални категории лични данни следва да съществуват подходящи гаранции и такива данни следва да се обработват съгласно настоящия регламент само когато това е необходимо и пропорционално за целите на обработването, посочени в настоящия регламент. Например при създаването на системата за взаимно свързване следва да бъдат въведени няколко гаранции. Данните, обработвани чрез системата за взаимно свързване, следва да бъдат ограничени до необходимото за достъп до информация относно мерките и представителната власт по отношение на конкретно пълнолетно лице. Поради това данните, обработвани чрез системата за взаимно свързване, следва да бъдат ограничени до личните данни, включени в задължителната информация, определена в настоящия регламент, освен ако държавите членки не предоставят достъп чрез системата за взаимно свързване до допълнителни данни, като например относно вписаната представителна власт или относно името на представителя и обхвата на представителството. Системата за взаимно свързване не следва да съхранява никакви лични данни, освен за временно съхранение, необходимо за осигуряване на достъп до тях. Достъпът до данни чрез системата за взаимно свързване не следва да бъде публичен. Само компетентните органи и централните органи, на които съгласно националното законодателство е разрешен достъп до националните регистри, следва да имат достъп до системата за взаимно свързване, при условие че имат и законен интерес от достъп до дадени данни. В актовете за изпълнение следва да се предвидят допълнителни гаранции за защита на данните по отношение на цифровата комуникация и взаимното свързване на регистрите.
(59)В съответствие с член 42 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който прие становище на [дата].
(60)За да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящия регламент по отношение на създаването на децентрализираната информационна система и децентрализираната система за взаимно свързване, предвидени в настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета.
(61)Формулярите и информацията, предоставяни на обществеността, и комуникацията между компетентните органи и физическите лица съгласно настоящия регламент следва да бъдат достъпни в съответствие с Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета. Изискването за достъпност следва да се оценява и изпълнява, като се вземат предвид естеството и правното действие на информацията или комуникацията. Удостоверенията и европейският сертификат за представителство по-специално следва да отразяват точно и подробно съдържанието на взетата мярка или предоставената представителна власт и не следва да бъдат опростявани.
(62)С цел да се гарантира, че удостоверенията, предвидени в членове 15 и 17, и европейският сертификат за представителство, предвиден в глава VII от настоящия регламент, се поддържат в актуален вид, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз за изменение на приложения I—X към настоящия регламент. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат осъществени в съответствие с принципите, установени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.
(63)В съответствие с принципа на взаимно доверие и за да се улеснят трансграничните процедури, административните формалности, свързани с движението на официални документи, следва да бъдат опростени по въпросите, свързани със защитата на пълнолетни лица. Поради това официалните документи, представени за целите на настоящия регламент, следва да бъдат освободени от изискването за легализация или подобни формални процедури, като например апостил. Това освобождаване следва да обхваща официалните документи, които са издадени от публичен орган на държава членка и са представени на публични органи на друга държава членка. Това освобождаване следва да се прилага по-специално в контекста на съдебни производства с трансграничен елемент или в процедурите, установени с настоящия регламент, и следва да обхваща официалните документи, пряко свързани със защитата на пълнолетни лица, и други придружаващи документи.
(64)В отношенията между държавите членки настоящият регламент следва да има предимство пред Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица. Въпреки това, за да се гарантира, че Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица се прилага по отношение на трети държави, които са договарящи се страни по посочената конвенция и за които настоящият регламент не се прилага, при определени специфични обстоятелства, когато пълнолетното лице има обичайно местопребиваване в Съюза и когато трансграничният елемент на разглеждания случай включва тази трета държава, настоящият регламент не следва да се прилага. Освен това сътрудничеството между компетентните органи и централните органи на държава членка и тези на договаряща се страна по Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица следва да се урежда от съответните разпоредби на конвенцията.
(65)Настоящият регламент не следва да се прилага за деца на възраст под 18 години дори в случаите, когато те са придобили дееспособност преди навършването на тази възраст. По този начин следва да се избегне припокриване с приложното поле на Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета и на Конвенцията на ХКМЧП от 19 октомври 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата. Това следва също така да предотврати възможността определени лица да не бъдат обхванати нито от настоящия регламент, нито от тези два инструмента.
(66)В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 22 относно позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Дания не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.
(67)[В съответствие с членове 1 и 2 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, и без да се засяга член 4 от посочения протокол, Ирландия не участва в приемането на настоящия регламент и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.] ИЛИ
(68)[В съответствие с член 3 от Протокол № 21 относно позицията на Обединеното кралство и Ирландия по отношение на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за функционирането на Европейския съюз, Ирландия [, с писмо от …,] е нотифицирала желанието си да участва в приемането и прилагането на настоящия регламент.]
(69)Тъй като целите на настоящия регламент, а именно да се подобри защитата на правата на пълнолетните лица в трансгранични ситуации в Съюза, да се подобрят ефективността и бързината на трансграничните производства във връзка със защитата на пълнолетните лица и да се повишат правната сигурност и предвидимостта в тези ситуации, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради пряката приложимост и обвързващия характер на настоящия регламент могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Глава I
ОБХВАТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
Предмет
С настоящия регламент се установяват правилата, чрез които се:
a)определя държавата членка, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към защита на личността или имуществото на пълнолетното лице;
б)определя кое право трябва да се прилага от тези органи при упражняване на тяхната компетентност;
в)определя приложимото право по отношение на представителството на пълнолетното лице;
г)осигуряват признаването и изпълнението на такива мерки във всички държави членки;
д)предвижда приемането на автентични актове във всички държави членки;
е)установява сътрудничество между компетентните органи и централните органи на държавите членки за постигане на целите на настоящия регламент;
ж)цифровизира комуникацията между компетентните органи и централните органи и се осигуряват цифрови средства за комуникация между физическите и юридическите лица и компетентните органи;
з)създава европейски сертификат за представителство;
и)създава система за взаимно свързване на регистрите на мерките за защита на държавите членки.
Член 2
Приложно поле
1.Настоящият регламент се прилага по отношение на гражданскоправни въпроси във връзка със защитата в трансгранични ситуации на пълнолетни лица, които поради нарушени или недостатъчни лични способности не са в състояние да защитават собствените си интереси.
2.Настоящият регламент се прилага също така за мерките по отношение на пълнолетно лице, което към момента на вземането им не е било навършило 18 години.
3.Въпросите по параграф 1 може по-специално да включват:
a)установяването на недееспособност на пълнолетно лице и определянето на режим на защита;
б)поставянето на пълнолетното лице под защитата на съдебен или административен орган;
в)настойничество, попечителство и други сходни институти;
г)определянето и функциите на лицето или органа, натоварени да се грижат за личността или имуществото на пълнолетното лице, да го представляват или да го подпомагат;
д)решенията относно настаняването на пълнолетното лице в заведение или на друго място, където може да бъде предоставена защита;
е)управлението, запазването или разпореждането с имуществото на пълнолетното лице;
ж)разрешаването на специфична намеса в защита на личността или имуществото на пълнолетното лице.
4.Настоящият регламент не се прилага по отношение на:
a)задълженията за издръжка;
б)сключването, унищожаването и прекратяването на брака или подобна връзка, както и законната раздяла;
в)режимите на имуществени отношения при брак или подобна връзка;
г)тръста или наследяването;
д)социалното осигуряване;
е)мерките от общ характер по въпросите на здравето;
ж)мерките, взети по отношение на дадено лице вследствие на извършени от него престъпления;
з)решенията за правото на убежище и в областта на имиграцията;
и)мерките, насочени единствено към опазване на обществената безопасност.
5.Параграф 4 не засяга в посочените в него области правото на дадено лице да действа като представител на пълнолетно лице.
Член 3
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:
(1)„пълнолетно лице“ означава лице, което е навършило 18 години;
(2)„мярка“ означава всяка взета от орган на държава членка мярка за защита на пълнолетно лице, независимо от нейното наименование;
(3)„представителна власт“ означава правомощия, предоставени от пълнолетно лице по силата на споразумение или на едностранен акт, които трябва да бъдат упражнявани, когато това пълнолетно лице не е в състояние да защитава своите интереси;
(4)„държава членка по произход“ означава държавата членка, в която е взета мярката или формално е съставен автентичният акт;
(5)„автентичен акт“ означава документ в областта на защитата на пълнолетно лице, който е формално съставен или вписан като автентичен акт в държава членка и чиято автентичност:
a)се отнася до подписа и съдържанието на автентичния акт; и
б)е установена от публичен орган или друг орган, оправомощен за тази цел от държавата членка по произход;
(6)„орган“ означава всеки съдебен или административен орган на държава членка, компетентен да взема мерки за защита на личността или имуществото на пълнолетно лице;
(7)„орган по произход“ означава органът, който е взел мярката или формално е съставил автентичния акт;
(8)„потвърдена представителна власт“ означава представителна власт, по отношение на която компетентен орган е потвърдил, че представителят, на когото е предоставена тази власт, може да я упражнява;
(9)„компетентен орган“ означава публичен орган на държава членка, който има отговорности в областта на защитата на пълнолетните лица;
(10)„система за взаимно свързване“ означава система за взаимно свързване на регистрите на мерките за защита и регистрите на друга представителна власт;
(11)„децентрализирана информационна система“ означава мрежа от информационни системи, оперативно съвместими точки за достъп, за чието действие и управление всяка държава членка носи отделна отговорност, и европейската точка за електронен достъп, която мрежа осигурява възможност за сигурен и надежден трансграничен обмен на информация;
(12)„регистър на мерките за защита“ означава регистър, в който са вписани мерките за защита на пълнолетно лице или потвърдената представителна власт;
(13)„европейска точка за електронен достъп“ означава оперативно съвместима точка за достъп съгласно определението в член 2, точка 5 от Регламент […] [Регламента относно цифровизацията].
Член 4
Позовавания на Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица
Когато е посочено в настоящия регламент, Конвенцията на ХКМЧП от 13 януари 2000 г. относно международната защита на пълнолетни лица („Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица“), която е приложена към настоящия регламент, се прилага mutatis mutandis.
Глава II
КОМПЕТЕНТНОСТ
Член 5
Обща компетентност
При спазване на член 6 от настоящия регламент компетентността се определя в съответствие с глава II от Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица.
Член 6
Избор на компетентност
1.Независимо от член 5, органите на държава членка, различна от държавата членка, на чиято територия пълнолетното лице има обичайно местопребиваване, са компетентни, когато са изпълнени всички изброени по-долу условия:
a)пълнолетното лице е избрало органите на тази държава членка, когато все още е било в състояние да защитава своите интереси;
б)упражняването на компетентността е в интерес на пълнолетното лице;
в)органите на държава членка, които са компетентни съгласно членове 5—8 от Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, не са упражнили своята компетентност.
2.Когато упражняват своята компетентност в съответствие с параграф 1, органите на дадена държава членка уведомяват централния орган на държавата членка по обичайното местопребиваване на пълнолетното лице, определен съгласно член 18, като използват формуляра, посочен в приложение IV.
3.Изборът на компетентност, посочен в параграф 1, се изразява в писмена форма, като се поставя означение на датата и се подписва от пълнолетното лице. Всяко съобщаване по електронен път, което осигурява траен запис на избора, се счита за равностойно на „писмена форма“.
4.Позоваванията на член 5 от Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, съдържащи се в член 7, параграфи 1, 2 и 3, членове 9, 10 и член 11, параграфи 1 и 2 от същата конвенция, се тълкуват като включващи и позоваване на настоящия член. Информацията, предвидена в член 10, параграф 4 от същата конвенция, се предоставя, когато е приложимо, и на органа, който е упражнил своята компетентност в съответствие с параграф 1.
Член 7
Неизключителна компетентност
Компетентността, предоставена на органите, избрани от пълнолетното лице съгласно член 6 от настоящия регламент, не е изключителна и по-специално не възпрепятства органите, които са компетентни съгласно членове 5 и 6 от Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, да упражняват своята компетентност, когато органите, избрани от пълнолетното лице, не са упражнили своята компетентност или когато са се отказали от тази компетентност.
Глава III
ПРИЛОЖИМО ПРАВО
Член 8
Определяне на приложимото право
Правото, приложимо по отношение на трансграничната защита на пълнолетни лица, се определя в съответствие с глава III от Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица.
Глава IV
ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МЕРКИ
Раздел 1
Признаване на мерки
Член 9
Признаване на мярка
1.Мярка, взета от органите на държава членка, се признава в останалите държави членки, без да се изисква каквато и да е специална процедура.
2.Всяко заинтересовано лице, включително пълнолетното лице, засегнато от мярката, може да подаде молба до органите на държава членка да се произнесат относно признаване или непризнаване на мярка, взета в друга държава членка.
3.Ако изходът от производство пред органа на държава членка зависи от произнасянето по инцидентен иск относно отказ или липса на отказ на признаване, този орган е компетентен да се произнесе по иска.
Член 10
Основания за отказ на признаване
Признаването на мярка, взета в друга държава членка, може да бъде отказано в следните случаи:
a)ако мярката е била взета в рамките на съдебен или административен процес, без на пълнолетното лице да е била предоставена възможност да бъде изслушано, освен ако не се е касаело за спешен случай;
б)ако такова признаване е в очевидно противоречие с обществения ред на държавата членка, в която се иска признаване;
в)ако мярката е несъвместима с по-късно взета мярка в трета държава, която би имала компетентност съгласно член 5 или член 6, когато по-късната мярка отговаря на изискванията за признаване в замолената държава членка;
г)ако не е спазена процедурата, предвидена в член 14.
Раздел 2
Изпълняемост и изпълнение на мерките
Член 11
Изпълняемост (премахване на екзекватурата)
Мярка, взета от органите на държава членка, която подлежи на изпълнение в същата държава членка, има изпълнителна сила в друга държава членка, без да е необходима декларация за изпълняемост.
Член 12
Изпълнение
1.При спазване на раздел 3 процедурата за изпълнение на мерки, взети в друга държава членка, се урежда от правото на държавата членка по изпълнение. Взета в държава членка мярка, която подлежи на изпълнение в замолената държава членка, се изпълнява в тази държава членка при същите условия като мярка, взета в замолената държава членка.
2.Независимо от параграф 1, основанията за отказ или за спиране на изпълнението в съответствие с правото на замолената държава членка се прилагат, доколкото не противоречат на основанията, посочени в член 10.
Раздел 3
Общи разпоредби
Член 13
Недопускане на преразглеждане по същество
При никакви обстоятелства не се допуска преразглеждането по същество на мярка, взета от органите на държава членка.
Член 14
Процедура
1.Лице, което иска или оспорва признаване, иска изпълнение на взета в държава членка мярка или се позовава на такава мярка пред органите на друга държава членка, представя:
a)препис от мярката, който отговаря на условията за доказване на нейната автентичност;
б)удостоверение, издадено съгласно член 15.
2.Органът, пред който се прави позоваване на мярка, взета в друга държава членка, или пред който се иска или оспорва признаване или изпълнение на мярка, взета в друга държава членка, може, когато е необходимо, да изиска от заявителя да представи превод или транслитерация на съдържанието на удостоверението, посочено в параграф 1, буква б).
Член 15
Удостоверение
По молба на всяко заинтересовано лице органът по произход издава удостоверение, като използва формуляра, посочен в приложение I, и отразява съдържанието на мярката.
Глава V
АВТЕНТИЧНИ АКТОВЕ
Член 16
Приемане на автентични актове
1.Автентичните актове, съставени в дадена държава членка, имат същата доказателствена сила в друга държава членка, както в държавата членка по произход, или възможно най-сравнимото действие, при условие че това не е в очевидно противоречие с обществения ред в съответната държава членка.
2.Изготвеният автентичен акт отговаря на условията за доказване на неговата автентичност в държавата членка по произход.
Член 17
Удостоверение
Лице, което желае да използва автентичен акт в друга държава членка, може да поиска от компетентния орган, който формално е съставил или вписал автентичния акт в държавата членка по произход, да попълни формуляра, посочен в приложение II, като опише доказателствената сила на автентичния акт в държавата членка по произход.
Глава VI
СЪТРУДНИЧЕСТВО
Раздел 1
Централни органи
Член 18
Определяне на централен орган
1.Всяка държава членка определя един или повече централни органи да подпомагат прилагането на настоящия регламент, като определя тяхната местна и функционална компетентност.
2.Когато държава членка е определила повече от един централен орган, съобщенията се изпращат директно до съответния компетентен централен орган. Когато съобщението е изпратено на централен орган, който не е компетентен, той го препраща на компетентния централен орган, като уведомява изпращача за това.
3.Държавите членки гарантират, че централните органи разполагат с достатъчни и подходящи условия от гледна точка на персонал, ресурси и съвременни средства за комуникация, за да изпълняват адекватно задачите си съгласно настоящия регламент.
Член 19
Задачи на централните органи
1.Централните органи си сътрудничат и насърчават сътрудничеството между компетентните органи в своите държави членки при прилагането на настоящия регламент.
2.Централните органи предоставят информация относно националното право, процедурите и услугите по въпроси, свързани със защитата на пълнолетни лица, и вземат мерките, които считат за подходящи за подобряване на прилагането на настоящия регламент.
3.Централните органи улесняват по всякакъв начин обмена на информация между компетентните органи.
Член 20
Местонахождение на пълнолетно лице или лице, което е вероятно да окаже подкрепа
Централният орган на държава членка, пряко или чрез компетентните органи, предоставя по молба на орган на друга държава членка помощ при разкриване на местонахождението на:
a)пълнолетно лице, когато изглежда, че пълнолетното лице се намира на територията на замолената държава членка и има нужда от защита;
б)лице, което е вероятно да окаже подкрепа на пълнолетното лице в съответствие с информацията, предоставена от пълнолетното лице или от друг компетентен орган, когато изглежда, че това лице се намира на територията на замолената държава членка.
Член 21
Настаняване
1.Ако орган на държава членка възнамерява да настани пълнолетното лице в заведение или в друга институция в друга държава членка, където може да бъде предоставена защита, той първо получава съгласието на централния орган на тази друга държава членка. За целта той изпраща на централния орган на замолената държава членка доклад за пълнолетното лице, придружен от изложение на причините, налагащи предлаганата мярка, като използва формуляра, посочен в приложение VI.
2.Параграф 1 не се прилага, когато се обмисля настаняване при частно лице.
3.Решението, с което се предоставя или отказва съгласие, се предава на молещия орган не по-късно от шест седмици след получаването на молбата, освен ако поради извънредни обстоятелства това е невъзможно.
4.Параграфи 1, 2 и 3 не изключват възможността централните органи или компетентните органи да сключват или да запазват в сила съществуващи споразумения или договорености с централните органи или компетентните органи на една или повече други държави членки за опростяване на процедурата по консултация за получаване на съгласие в отношенията помежду им.
Член 22
Определяне на представител в чужбина
1.Когато органът на държава членка възнамерява да определи компетентен орган в друга държава членка за представител на пълнолетно лице, който да предоставя подкрепа за изпълнението на дадена мярка, той предава молбата си на централния орган на замолената държава, като използва формуляра, посочен в приложение VII.
2.Ако замоленият централен орган изисква това, молещият орган осигурява незабавното възстановяване на:
a)таксите, платени на представителя; както и
б)разходите, свързани с изпълнението на мярката в тази друга държава членка.
3.Замоленият централен орган може, преди да изпълни молбата, да поиска от молещия орган съответен депозит или авансово плащане за покриване на исканите разходи.
4.Задължението на страните да поемат таксите и разходите съгласно параграф 2 или да направят депозита или авансовото плащане съгласно параграф 3, се урежда от правото на държавата членка на молещия орган.
Член 23
Срещи на централните органи
1.За да се улесни прилагането на настоящия регламент, централните органи се срещат редовно.
2.Срещите на централните органи се свикват по-специално от Комисията в рамките на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела в съответствие с Решение 2001/470/ЕО на Съвета.
Раздел 2
Компетентни органи
Член 24
Изпълнение на мерките
Компетентните органи на дадена държава членка могат да отправят молба до компетентните органи на друга държава членка за помощ при изпълнението на мерките.
Член 25
Обмен на информация между органите
1.Когато е предвидено да бъде взета мярка, органите на държава членка, ако положението на пълнолетното лице налага това, могат да отправят молба до всеки орган на друга държава членка, който притежава нужната за защитата на пълнолетното лице информация, да им я предостави.
2.Молбата, посочена в параграф 1, се предава пряко или чрез централния орган на замолената държава членка.
Член 26
Сериозна опасност
1.В случай че пълнолетното лице е изложено на сериозна опасност, компетентните органи на държавата членка, в която са взети мерките за защита на пълнолетното лице или се обмислят такива, ако са уведомени, че местопребиваването на пълнолетното лице е променено в друга държава членка или че пълнолетното лице се намира в друга държава членка, уведомяват компетентните органи на тази друга държава членка за съществуващата опасност и за взетите или обмисляните мерки.
2.Информацията, посочена в параграф 1, се предава пряко или чрез централния орган на замолената държава членка.
Член 27
Пряка комуникация и сътрудничество между органите
1.За целите на настоящия регламент органите на държавите членки могат да си сътрудничат и да осъществяват комуникация помежду си пряко или да изискват информация пряко един от друг, при условие че при тази комуникация се съблюдават процесуалните права на страните в производството и поверителността на информацията.
2.Сътрудничеството, посочено в параграф 1, може да се осъществява по всякакъв начин, който органът счита за подходящ, и може по-специално да се отнася до комуникацията за целите на:
a)член 5;
б)настоящата глава.
3.За целите на комуникацията съгласно член 8 от Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица органите на държавите членки могат да използват формуляра, посочен в приложение VIII към настоящия регламент.
4.За целите на уведомяването на органите на друга държава членка съгласно членове 7, 10 и 11 от Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица органите на държавите членки могат да използват формуляра, посочен в приложение IX към настоящия регламент.
Раздел 3
Общи разпоредби
Член 28
Медиация и алтернативно разрешаване на спорове
Централните органи и компетентните органи на държавите членки насърчават пряко или чрез други органи използването на медиация или други способи за алтернативно разрешаване на спорове за постигането на споразумения за защитата на личността или собствеността на пълнолетно лице в случаи, за които се прилага настоящият регламент.
Член 29
Неоповестяване на информация
Централните органи и компетентните органи на държавите членки не оповестяват и не потвърждават информация, събрана или предадена за целите на настоящия регламент, ако преценят, че това би могло да доведе до:
a)застрашаване на здравето, безопасността или свободата на пълнолетното лице или на друго лице;
б)поставяне в опасност на имуществото на пълнолетното лице.
Член 30
Разходи на централните органи и компетентните органи
1.Помощта, оказвана от централните органи и компетентните органи по силата на настоящия регламент, не се заплаща.
2.Без да се засягат разпоредбите на член 37, параграф 2, всеки централен орган и всеки компетентен орган поемат своите собствени разходи при прилагане на настоящия регламент.
Член 31
Езици
1.Молбите или заявленията по настоящата глава се попълват на официалния език на замолената държава членка, а ако в тази държава членка има няколко официални езика — на официалния език или на един от официалните езици на местонахождението на съответния централен орган или компетентен орган, или на друг официален език на Съюза, който тази държава членка е заявила, че приема, освен ако централният орган или компетентният орган на тази държава членка не се откаже от превод.
2.Документите, придружаващи молбата или формуляра на заявлението, не се превеждат на езика, определен в съответствие с параграф 1, освен ако не е необходим превод за оказване на поисканата помощ.
Член 32
Формуляри
Компетентните органи и централните органи може да използват формулярите, посочени в приложения V и X към настоящия регламент, за да изпратят и потвърдят получаването на молба, отправена съгласно настоящата глава.
Член 33
Правна помощ
Заявител, който в държавата членка по произход се е възползвал от цялостна или частична правна помощ или е бил освободен от разходи или разноски, има право да се ползва от най-благоприятната правна помощ или от най-голямото освобождаване от разходи и разноски, които се предвиждат съгласно правото на замолената държава членка:
a)при всяко производство за признаване или изпълнение на мярка;
б)при връчване на съдебен или извънсъдебен документ в друга държава членка;
в)при производства, установени съгласно настоящата глава.
Глава VII
ЕВРОПЕЙСКИ СЕРТИФИКАТ ЗА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО
Член 34
Създаване на европейски сертификат за представителство
1.С настоящия регламент се създава европейски сертификат за представителство („сертификатът“), който се издава с цел да се използва в друга държава членка и поражда последиците, изброени в член 40.
2.Използването на сертификата не е задължително.
3.Сертификатът не заменя вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки. Същевременно, след като бъде издаден за използване в друга държава членка, сертификатът поражда последиците, изброени в член 40, и в държавата членка, чиито компетентни органи са го издали в съответствие с настоящата глава.
Член 35
Цел на сертификата
1.Сертификатът се издава за използване от представители, които в друга държава членка трябва да се позоват на правомощията си да представляват пълнолетни лица, които поради нарушени или недостатъчни лични способности не са в състояние да защитават собствените си интереси.
2.Сертификатът може да се използва, за да се докаже, че представителят е упълномощен, въз основа на мярка или потвърдена правомощие за представителство, да представлява пълнолетното лице, по-специално по един или повече от следните въпроси:
a)контрол, управление и разпореждане с недвижимото имущество или други активи на пълнолетното лице;
б)придобиване на недвижимо имущество или други активи в полза на пълнолетното лице или от негово име;
в)изпълнение на договор, сключен от пълнолетното лице;
г)извършване на всякаква търговска или стопанска дейност от името на пълнолетното лице;
д)изпълнява отговорностите и правните задължения на пълнолетното лице;
е)воденето на съдебно производство в полза на пълнолетното лице или от негово име;
ж)медицински решения, включително даване на съгласие и отказ на съгласие за провеждане на медицинско лечение;
з)решения, отнасящи се до личното благосъстояние и местопребиваването на пълнолетното лице.
Член 36
Компетентност за издаване на сертификата
1.Сертификатът се издава в държавата членка, в която е взета мярка или е потвърдена представителна власт по отношение на пълнолетно лице.
2.Издаващият орган на държавата членка, посочена в параграф 1, е:
a)компетентният орган, който е взел мярка или е потвърдил представителната власт по отношение на пълнолетното лице;
б)друг компетентен орган, определен от държавата членка, който има достъп до информацията относно взетата мярка или потвърдената представителна власт.
Член 37
Заявление за издаване на сертификат
1.Сертификатът се издава след подаване на заявление от представител, упълномощен чрез взета мярка или потвърдена в дадена държава членка представителна власт на пълнолетното лице (наричан по-нататък: „заявителят“).
2.Държавите членки гарантират, че таксата за получаване на сертификата, ако има такава, не надвишава разходите за неговото издаване.
Член 38
Издаване на сертификата
1.При получаване на заявлението за сертификат издаващият орган проверява дали:
a)заявителят има право да подаде молба за сертификата в съответствие с правомощията, поверени му във връзка с взетата мярка или с представителната власт, потвърдена в държавата членка на издаващия орган („мярката на източника“ или „потвърдената от източника представителна власт“);
б)елементите, които трябва да бъдат удостоверени, са в съответствие с тази мярка на източника или с тази потвърдена от източника представителна власт;
в)тази мярка на източника или тази потвърдена от източника представителна власт остават валидни и не са заменени с по-късно взети мерки или потвърдена представителна власт.
2.Издаващият орган проверява всички елементи, изброени в параграф 1, като по-специално се позовава на информацията и документите, с които разполага. Той може също така да извършва допълнителни проучвания, необходими за проверката на тези елементи. В тази връзка той може да поиска от заявителя или от компетентните органи на друга държава членка, или и от двете, информацията или документите, които счита за необходими за проверката на елементите, които трябва да бъдат удостоверени.
3.За проверката на елементите, изброени в параграф 1, издаващият орган прави справка, когато това е възможно, и в системата за взаимно свързване, установена в глава VIII.
4.При поискване заявителят предоставя на издаващия орган документите или информацията, посочени в параграф 1. Аналогично, при поискване компетентните органи на други държави членки предоставят на издаващия орган съхраняваните документи или информация, когато тези компетентни органи са оправомощени съгласно националното законодателство да предоставят такава информация на друг национален орган.
5.Издаващият орган издава незабавно сертификата, след като всички елементи, изброени в параграф 1, бъдат успешно проверени. Той издава сертификата дори ако обичайното местопребиваване на пълнолетното лице е променено в друга държава членка или в трета държава. Той не издава сертификата, ако мярката на източника или потвърдената от източника представителна власт, или елементите, които трябва да бъдат удостоверени, са били оспорени, освен ако те са временно приложими.
6.Сертификатът се издава, като се използва формулярът, посочен в приложение III.
7.Сертификатът се попълва и издава на езика на държавата членка на издаващия орган. Сертификатът може да бъде издаден и на друг официален език на Съюза, поискан от заявителя. Това не поражда задължение за издаващия сертификата орган да предостави превод или транслитерация на съдържанието на полетата със свободен текст, което може да бъде преведено.
8.Издаващият орган предприема всички необходими действия, за да уведоми за издаването на сертификата пълнолетното лице и всяко лице със законен интерес.
9.Сертификатът е валиден за срок от 1 година. Когато е обосновано, издаващият орган може да реши срокът на валидност да бъде по-дълъг или по-кратък, по-специално когато мярката на източника е с продължителност, по-голяма или по-кратка от една година.
Член 39
Съдържание на сертификата
1.В сертификата се посочват правомощията, с които разполага представителят на пълнолетното лице, или, когато е целесъобразно, по отрицателен начин — правомощията, с които представителят не разполага. Когато е приложимо, в сертификата се посочват и всички ограничения на тези правомощия или свързаните с тях условия.
Член 40
Действие на сертификата
1.Сертификатът поражда действие във всички държави членки, като за това не се изисква специална процедура.
2.Счита се, че със сертификата точно се доказват елементите, установени в съответствие с приложимото към мярката на източника или потвърдената от източника представителна власт, или в съответствие с друго право, приложимо по отношение на специфични елементи. Счита се, че лицето, посочено в сертификата като представител на пълнолетно лице, разполага с посочените в сертификата правомощия, без да се налагат други условия или ограничения за тези правомощия, различни от заявените в сертификата. Презумпцията обаче не се разпростира върху елементите, които не се уреждат от настоящия регламент.
3.Счита се, че всяко лице, което въз основа на сведенията, удостоверени във валиден сертификат, работи с лице, посочено в сертификата като представител на пълнолетното лице по отношение на определен въпрос, е работило с лице, което има правомощия да представлява пълнолетното лице по този въпрос, освен ако това лице знае, че съдържанието на сертификата е неточно или недействително или незнанието му за тази неточност или недействителност се дължи на груба небрежност.
Член 41
Заверени преписи от сертификата
1.Издаващият орган запазва оригинала на сертификата и издава един или няколко заверени преписи на заявителя.
2.За целите на член 42, параграф 3 и член 44, параграф 2 издаващият орган съхранява списък на заверените преписи, издадени съгласно параграф 1 от настоящия член.
3.Изтичането на валидността на заверения препис трябва да съответства на изтичането на валидността на сертификата съгласно член 38, параграф 9, което трябва да се посочи в заверения препис чрез дата на изтичане. След изтичането на този срок всяко лице, което притежава заверен препис, подава молба до издаващия орган за издаване на нов сертификат, за да може да го използва за целите, посочени в член 35.
Член 42
Поправка, изменение или отмяна на сертификата
1.В случай на техническа грешка издаващият орган поправя удостоверението по молба на лице със законен интерес или служебно.
2.Когато се установи, че сертификатът или отделни елементи от него са неточни или недействителни, издаващият орган изменя или отменя сертификата по молба на лице със законен интерес или служебно, когато това е възможно съгласно националното право.
3.В случай на поправка, изменение или отмяна на сертификата издаващият орган незабавно уведомява всички лица, на които съгласно член 41, параграф 1 са издадени заверени преписи от него.
Член 43
Процедури за обжалване
1.Решенията, взети от издаващия орган съгласно член 38, за издаване на сертификат или за отказ за издаване на сертификат могат да бъдат оспорвани от всяко лице със законен интерес.
Решенията, взети от издаващия орган съгласно член 42 и член 44, параграф 1, буква а), могат да се оспорват от всяко лице със законен интерес.
Оспорването се прави пред съдебен орган в държавата членка на издаващия орган в съответствие с правото на тази държава членка.
2.Държавите членки съобщават на Комисията съдебните органи, компетентни да разглеждат процедурите за обжалване по силата на параграф 1.
3.Ако в резултат на посоченото в параграф 1 оспорване се установи, че издаденият сертификат е неточен или недействителен, компетентният съдебен орган поправя, изменя или отменя сертификата или прави необходимото за поправката, изменението или отмяната му от издаващия орган.
Ако в резултат на оспорването, посочено в параграф 1, се установи, че отказът за издаване на сертификата е неоснователен, компетентният съдебен орган издава сертификата или прави необходимото за това, издаващият орган да извърши повторно оценка на случая и да вземе ново решение.
Член 44
Спиране на действието на сертификата
1.Действието на сертификата може да бъде спряно от един от следните компетентни органи:
a)издаващия орган, по молба на всяко лице със законен интерес, до изменението или отмяната на сертификата съгласно член 42;
б)съдебния орган, посочен в член 43, по молба на всяко лице, което има право да оспорва решение, взето от издаващия орган, до изхода от оспорването.
2.Издаващият орган или, според случая, съдебният орган незабавно уведомява всички лица, на които съгласно член 41, параграф 1 са издадени заверени преписи от сертификата, за спирането на действието на сертификата.
За времето на спиране на действието на сертификата не могат да се издават допълнителни заверени преписи от него.
Глава VIII
СЪЗДАВАНЕ НА РЕГИСТРИ НА МЕРКИТЕ ЗА ЗАЩИТА И ВЗАИМНО СВЪРЗВАНЕ НА РЕГИСТРИТЕ
Член 45
Създаване на регистри на мерките за защита
1.Най-късно до [две години след датата на започване на прилагането] държавите членки създават и поддържат на своя територия един или няколко регистри, в които се вписва информация относно мерките за защита, а когато националното им право предвижда потвърждаване на представителната власт от компетентен орган — и относно представителната власт („регистри на мерките за защита“).
2.Информацията, вписана в регистрите, посочени в параграф 1, включва следното („задължителна информация“):
a)указание, че е взета мярка, или, когато е приложимо, че е предоставена или потвърдена представителна власт;
б)датата на първата мярка, както и датата на взетите последващи мерки или, когато е приложимо, датата, на която представителната власт е предоставена от пълнолетно лице или е потвърдена от компетентен орган;
в)когато мярка или решение относно представителната власт са временно приложими — датата, на която изтича срокът за оспорване на мярката или решението относно представителната власт;
г)датата на изтичане или преразглеждане на мерките или на представителната власт, ако има такава;
д)компетентния орган, който е взел, изменил или прекратил мярката или е вписал, потвърдил, изменил или прекратил представителната власт;
е)името, мястото и датата на раждане на пълнолетното лице и, когато е приложимо, националния идентификационен номер.
3.Информацията, посочена в параграф 1, се публикува в регистрите на мерките за защита във възможно най-кратък срок, след като бъдат изпълнени следните условия:
a)органите на държавата членка:
i)са взели, изменили или прекратили дадена мярка; или
ii)са потвърдили, изменили или прекратили представителна власт, предоставена от пълнолетно лице;
б)срокът за обжалване на мярката или решението относно представителната власт са изтекли, освен ако мярката или представителната власт не са временно приложими.
4.Параграф 1 не възпрепятства държавите членки да включват допълнителни документи или допълнителна информация в своите регистри на мерките за защита, като например името на представителя или естеството и обхвата на представителството.
Член 46
Оперативна съвместимост на регистрите на друга представителна власт
Най-късно до [две години след датата на започване на прилагането] държавите членки, в които националното право предвижда електронни регистри за вписване на информация относно друга представителна власт, която е вписана от компетентен орган, и в които националното право не предвижда потвърждаване на тази представителна власт, гарантират, че в тези регистри се вписва задължителната информация, посочена в член 45, параграф 2.
Член 47
Взаимно свързване на регистрите
1.Чрез актове за изпълнение Комисията създава децентрализирана система за взаимно свързване („система за взаимно свързване“), която се състои от:
a)регистрите на мерките за защита на държавите членки, посочени в член 45, и когато е приложимо, регистрите на държавите членки на потвърдената представителна, посочени в член 45, и регистрите на държавите членки на друга представителна власт съгласно член 46;
б)централна точка за електронен достъп до информацията в системата.
2.Системата за взаимно свързване предоставя услуга за търсене на всички официални езици на Съюза, за да се осигури следното:
a)задължителната информация, посочена в член 45, параграф 2;
б)всякакви други документи или информация, включени в регистрите на мерките за защита или в другите регистри на представителна власт, които държавите членки решат да предоставят чрез системата за взаимно свързване.
Член 48
Условия за достъп до информация посредством системата за взаимно свързване
1.Държавите членки гарантират, че информацията, посочена в член 47, параграф 2, е достъпна безплатно чрез системата за взаимно свързване.
2.Информацията, достъпна чрез системата за взаимно свързване, е достъпна само за онези компетентни органи или централни органи на държава членка, които:
a)имат достъп до задължителната информация съгласно националното си законодателство;
б)имат законен интерес за достъп до тази информация.
3.За целите на параграф 2, буква а) държавите членки предоставят средства за разрешаване на достъпа на тези компетентни органи или централни органи до системата за взаимно свързване.
4.По искане на тези компетентни органи или централни органи системата за взаимно свързване автоматично им осигурява достъп до информацията, посочена в член 47, параграф 2.
Глава IX
ЦИФРОВА КОМУНИКАЦИЯ
Член 49
Средства за комуникация между компетентните органи или централните органи
1.Писмената комуникация между компетентните органи или централните органи, включително обменът на формуляри, посочени в приложения I—X, се осъществява чрез сигурна и надеждна децентрализирана информационна система.
2.Използването на децентрализираната информационна система може да не е подходящо за пряката комуникация между органите, осъществявана съгласно член 27, параграф 1, и вместо това може да се използват всякакви други средства за комуникация.
3.Когато електронната комуникация в съответствие с параграф 1 не е възможна поради срив в децентрализираната информационна система, поради естеството на предавания материал или поради наличието на извънредни обстоятелства, предаването се извършва с най-бързите и най-подходящите алтернативни средства, като се отчита необходимостта от осигуряване на сигурен и надежден обмен на информация.
Член 50
Комуникация чрез европейската точка за електронен достъп
1.Европейската точка за електронен достъп, създадена на европейския портал за електронно правосъдие по силата на член 4 от Регламент (ЕС) […] [Регламента относно цифровизацията] може да се използва за електронна комуникация между физическите и юридическите лица и компетентните органи и издаващите органи на държавите членки във връзка със следното:
a)производство за решение за признаване или непризнаване на мярка, взета в държава членка по силата на член 10;
б)заявление за издаване на удостоверение по силата на членове 15 и 17;
в)заявление за процедура по издаване, поправка, изменение, отмяна, спиране на действието или обжалване на европейския сертификат за представителство съгласно глава VII.
2.Член 4, параграф 3, член 5, параграфи 2 и 3 и член 6 от Регламент (ЕС) […] [Регламента относно цифровизацията] се прилага за електронните съобщения по параграф 1.
Член 51
Електронни подписи и електронни печати
1.Общата рамка за използването на удостоверителни услуги, определена в Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, се прилага за електронните съобщения съгласно настоящия регламент.
2.Когато в документ, предаден като част от електронна комуникация по член 49, параграф 1, се изисква или съдържа печат или саморъчен подпис, вместо този печат или подпис може да се използват квалифицирани електронни печати или квалифицирани електронни подписи съгласно определенията в Регламент (ЕС) № 910/2014.
3.Когато в документ, предаден като част от електронна комуникация по член 50, се изисква или съдържа печат или саморъчен подпис, вместо него може да се използват усъвършенствани електронни печати, усъвършенствани електронни подписи, квалифицирани електронни печати или квалифицирани електронни подписи съгласно определенията в Регламент (ЕС) № 910/2014.
Член 52
Правно действие на електронните документи
Правното действие на документи, предавани като част от електронна комуникация, не може да бъде оспорвано и те не могат да бъдат считани за недопустими в контекста на трансграничните съдебни процедури по настоящия регламент единствено на основанието, че са в електронна форма.
Глава X
ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ
Член 53
Обща разпоредба за защита на данните
1.Личните данни, необходими за прилагането на настоящия регламент, се обработват от компетентните органи и централните органи на държавите членки за целите на рационализирането на трансграничните процедури и сътрудничеството между държавите членки по въпроси, попадащи в обхвата на настоящия регламент, и по този начин за подобряване на защитата на пълнолетните лица в международни ситуации. Съгласно настоящия регламент личните данни се обработват по-специално за целите на:
a)определянето на държавите членки, чиито органи са компетентни съгласно глава II;
б)определянето на приложимото право по отношение на мерките и представителната власт съгласно глава III;
в)улесняването на трансграничните производства за признаване и изпълнение на мерки по глава IV, включително получаване на решение за признаване или непризнаване на мярка по силата на член 10, и представянето на документи за целите на позоваването или изпълнението на мярката по силата на член 14;
г)улесняването на приемането на автентични актове във всички държави членки съгласно глава V;
д)сътрудничеството между компетентните органи и централните органи на държавите членки съгласно глава VI и на тяхната цифрова комуникация по силата на член 49;
е)електронната комуникация с компетентните органи на държавите членки, която физическите и юридическите лица могат да използват във връзка със специфичните производства и заявления съгласно настоящия регламент;
ж)издаването на удостоверенията по силата на членове 15 и 17, на формулярите за опростяване на трансграничното сътрудничество, посочени в приложенията, и на европейския сертификат за представителство по силата на глава VII.
2.Личните данни, които се обработват по силата на настоящия регламент, са личните данни, които се съдържат в документите, разглеждани от компетентните органи и централните органи на държавите членки за целите, посочени в параграф 1. Обработването на лични данни съгласно настоящия регламент се ограничава до степента, необходима за постигане на целите, посочени в параграф 1, без да се засяга по-нататъшното обработване за целите на архивирането в обществен интерес в съответствие с член 5, параграф 1, буква б) и член 89 от Регламент (ЕС) 2016/679.
3.За целите на настоящия регламент компетентните органи и централните органи, оправомощени от държавите членки да прилагат настоящия регламент, се считат за администратори по смисъла на член 4, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. Администраторите гарантират сигурността, целостта, автентичността и поверителността на данните, обработвани за целите, определени в параграф 1.
4.Независимо от параграф 3, Комисията се счита за администратор по смисъла на член 3, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2018/1725 във връзка с обработването на лични данни от европейската точка за електронен достъп по силата на член 50. Това обработване е с цел осигуряване на електронни средства за комуникация с компетентните органи на държавите членки, които физическите и юридическите лица могат да използват във връзка с конкретни производства и заявления съгласно настоящия регламент. Комисията прилага техническите мерки, необходими за гарантиране на сигурността на предаваните лични данни, по-специално поверителността и целостта на всяко предаване.
Член 54
Данни, достъпни чрез системата за взаимно свързване
1.Независимо от член 53, обработването на лични данни съгласно глава VIII относно създаването на регистри на мерките за защита и взаимното свързване на регистрите се урежда от параграфи 2—5 от настоящия член.
2.Обработването на лични данни съгласно глава VIII се ограничава до степента, необходима за улесняване на трансграничното предоставяне на информация относно мярка или представителна власт по отношение на конкретно пълнолетно лице. Без да се засяга член 47, параграф 2, буква б), обработването се ограничава до личните данни, включени в задължителната информация, определена в член 45, параграф 2.
3.Личните данни се съхраняват в регистрите на мерките за защита на държавите членки, посочени в член 45, параграф 1, или в регистрите на друга представителна власт, посочени в член 46. Периодът на съхранение на данните в системата за взаимно свързване се ограничава до необходимото за взаимното свързване на тези регистри и до осигуряването на възможност за извличане и достъп до данните от тях.
4.В съответствие с член 4, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 държавите членки отговарят за събирането и съхраняването на данни в регистрите, посочени в членове 45 и 46, и за взетите решения за предоставяне на тези данни в системата за взаимно свързване, посочена в член 47.
5.По отношение на системата за взаимно свързване, посочена в член 47, Комисията се счита за администратор по смисъла на член 3, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2018/1725. Тя приема необходимите технически решения, за да изпълни своите отговорности в рамките на тази функция. Комисията по-специално прилага технически мерки, необходими за гарантиране на сигурността на личните данни при преноса им, особено на тяхната поверителност и цялост.
Глава XI
ДЕЛЕГИРАНИ АКТОВЕ
Член 55
Делегиране на правомощия
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 56 във връзка с изменението на приложения I—X с цел актуализиране или извършване на технически промени в тях.
Член 56
Упражняване на делегирането
1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.
2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 55, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от [дата на влизане в сила на настоящия регламент].
3.Делегирането на правомощия, посочено в член 55, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.
4.Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.
5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.
6.Делегиран акт, приет съгласно член 55, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.
Глава XII
ОБЩИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 57
Легализация или друга подобна формална процедура
В контекста на настоящия регламент не се изисква легализация или друга подобна формална процедура.
Член 58
Връзки с други инструменти
1.Настоящият регламент не засяга прилагането на международните конвенции, по които една или няколко държави членки са страни по време на приемането му и които се отнасят до въпроси, уредени от него.
2.Независимо от параграф 1, в отношенията между държави членки настоящият регламент има предимство пред конвенциите, сключени изключително между две или повече държави членки, доколкото тези конвенции засягат въпроси, уредени от настоящия регламент.
Член 59
Връзка с Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица
1.Що се отнася до връзката с Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, настоящият регламент се прилага:
a)при спазване на параграф 2, когато съответното пълнолетно лице има обичайно местопребиваване на територията на държава членка;
б)дори ако съответното пълнолетно лице има обичайно местопребиваване на територията на държава, която е страна по посочената конвенция и в която настоящият регламент не се прилага, що се отнася до признаването и изпълнението на мярка, взета от компетентен орган на държава членка на територията на друга държава членка, или приемането на автентичен акт, изготвен от компетентен орган на държава членка на територията на друга държава членка.
2.Независимо от параграф 1,
a)по отношение на пълнолетно лице, което е гражданин на страна по Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, в която настоящият регламент не се прилага, се прилага член 7 от посочената конвенция;
б)що се отнася до прехвърлянето на компетентност между орган на държава членка и орган на страна по Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, в която настоящият регламент не се прилага, се прилага член 8 от посочената конвенция;
в)що се отнася до сътрудничеството между компетентните органи и централните органи, глава V от Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица се прилага между държава членка и страна по посочената конвенция, в която настоящият регламент не се прилага.
Член 60
Приемане на актове за изпълнение от Комисията
1.Комисията приема актове за изпълнение за създаването на децентрализирана система за взаимно свързване на регистрите, посочени в член 47 („система за взаимно свързване“), в които се определя следното:
a)техническата спецификация, в която се определят методите за комуникация и обмен на информация чрез електронни средства въз основа на установената спецификация на интерфейса за системата за взаимно свързване;
б)техническите мерки, гарантиращи минималните стандарти за сигурност на информационните технологии за съобщаването и разпространението на информация в рамките на системата за взаимно свързване;
в)минималните критерии за услугата за търсене, предоставяна от системата за взаимно свързване, въз основа на информацията, посочена в член 45;
г)минималните критерии за представяне на резултатите от търсенията в системата за взаимно свързване въз основа на информацията, посочена в член 45;
д)средствата и техническите условия за достъпност на услугите, предоставяни от системата за взаимно свързване;
е)технически семантичен речник, съдържащ основно обяснение на мерките за защита или на представителната власт на държавите членки;
ж)определяне на категориите данни, до които може да се получи достъп, включително по силата на член 47, параграф 2, буква б); както и
з)гаранции за защита на данните.
2.Комисията приема актове за изпълнение за създаване на децентрализираната информационна система, посочена в глава IX, в които се определя следното:
a)техническите спецификации, определящи методите за комуникация по електронен път за целите на децентрализираната информационна система;
б)техническите спецификации за протоколите за комуникация;
в)целите, свързани със сигурността на информацията, и съответните технически мерки, с които се гарантират минимални стандарти за сигурност на информацията и високо равнище на киберсигурност при обработването и съобщаването на информация в рамките на децентрализираната информационна система; както и
г)целите за минимална наличност и евентуалните свързани с тях технически изисквания за услугите, предоставяни от децентрализираната информационна система;
д)гаранции за защита на данните.
3.Актовете за изпълнение по настоящия член се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 64.
4.Актовете за изпълнение за създаване на системата за взаимно свързване по силата на параграф 1 се приемат до [3 години след влизането в сила].
5.Актовете за изпълнение за създаване на децентрализирана информационна система по силата на параграф 2 се приемат до [2 години след влизането в сила].
Член 61
Образец на софтуерно приложение за свързване
1.С оглед на създаването на децентрализираната информационна система, посочена в член 50, Комисията отговаря за създаването, поддръжката и развиването на образец на софтуерно приложение за свързване, който държавите членки могат да изберат да прилагат като своя поддържаща система вместо национална информационна система за целите на комуникацията между компетентните органи и централните органи, посочени в член 49, и между физическите и юридическите лица и компетентните органи и издаващите органи, посочени в член 50.
2.Създаването, поддръжката и развиването на образеца на софтуерно приложение за свързване се финансират от общия бюджет на Съюза.
3.Комисията безплатно осигурява, поддържа и оказва подкрепа по отношение на образеца на софтуерно приложение за свързване.
Член 62
Разходи за създаването на регистри на мерките за защита и за взаимно свързване на регистрите на държавите членки
1.Създаването, поддръжката и развиването на системата за взаимно свързване, установена съгласно глава VIII, се финансират от общия бюджет на Съюза.
2.Всяка държава членка поема разходите за създаване и адаптиране на своите регистри, посочени в членове 45 и 46, за да ги направи оперативно съвместими с децентрализираната система за взаимно свързване на регистрите, както и разходите за управлението, експлоатацията и поддръжката на тези регистри. Това не засяга възможността за кандидатстване за безвъзмездни средства за подкрепа на такива дейности по линия на финансовите програми на Съюза.
Член 63
Разходи за децентрализираната информационна система, за европейската точка за електронен достъп и за националните информационни портали
1.По отношение на децентрализираната информационна система, създадена съгласно глава IX,, всяка държава членка поема разходите за инсталирането, експлоатацията и поддръжката на точките за достъп до децентрализираната информационна система, които се намират на нейна територия.
2.Всяка държава членка поема разходите за създаването и адаптирането на националните си информационни системи с цел осигуряване на оперативната им съвместимост с точките за достъп и поема разходите за управлението, експлоатацията и поддръжката на тези системи.
3.Не се засяга възможността на държавите членки да кандидатстват за отпускане на безвъзмездни средства по съответните финансови програми на Съюза за финансиране на дейностите, посочени в параграфи 1 и 2.
4.Комисията поема всички разходи, свързани с европейската точка за електронен достъп.
Член 64
Процедура на комитет
1.Комисията се подпомага от комитет. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.
2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.
Член 65
Преходни разпоредби
1.Настоящият регламент се прилага само по отношение на взетите мерки, по отношение на формално съставения или вписан автентичен акт и по отношение на представителната власт, потвърдена след [дата на прилагане].
2.Независимо от параграф 1, настоящият регламент се прилага от [дата на прилагане] по отношение на представителната власт, предоставена преди това от пълнолетно лице при условия, съответстващи на посочените в член 15 от Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица.
3.Глава VI относно сътрудничеството между централните органи се прилага по отношение на молбите и заявленията, получени от централните органи, считано от [дата на прилагане].
4.Глава VII относно европейския сертификат за представителство се прилага за получените от издаващия орган заявления за сертификат, считано от [дата на прилагане].
5.Държавите членки използват децентрализираната информационна система, посочена в член 49, параграф 1, за процедурите, образувани от първия ден на месеца, следващ изтичането на срока от две години от приемането на акта за изпълнение, посочен в член 60, параграф 5.
6.Глава VIII относно създаването и взаимното свързване на регистрите на мерките за защита и регистрите на друга представителна власт се прилага по отношение на взетите мерки и потвърдената или вписаната представителна власт от първия ден на месеца, следващ изтичането на срока от две години след приемането на акта за изпълнение, посочен в член 60, параграф 4.
Член 66
Мониторинг и оценка
1.До [10 години след влизането в сила] Комисията извършва оценка на настоящия регламент и представя на Европейския парламент, на Съвета [и на Европейския икономически и социален комитет] доклад за оценката на настоящия регламент, подкрепен от информация, предоставена от държавите членки и събрана от Комисията. При необходимост докладът се придружава от законодателно предложение.
2.Считано от [3 години след влизането в сила], държавите членки ежегодно предоставят на Комисията в рамките на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела:
a)броя на входящите съобщения, получени от техните органи съгласно член 7 от Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, които са изпратени от органи на друга държава членка;
б)броя на входящите молби, получени от техните органи съгласно член 8 от Конвенцията на ХКМЧП от 2000 г. относно защитата на пълнолетни лица, които са изпратени от органи на друга държава членка;
в)броя на европейските сертификати за представителство, издадени от техните компетентни органи, както и броя на молбите за поправка, изменение или отмяна на европейски сертификати за представителство, издадени преди това, и когато е възможно, разделението между сертификатите, издадени въз основа на мярка на източника, и сертификатите, издадени въз основа на потвърдена от източника представителна власт;
г)броя на получените от централните органи входящи молби, подадени от централни органи на други държави членки, и когато е възможно, естеството на тези молби;
д)броя на получените от техните органи или централни органи входящи молби, подадени от органи и компетентни органи на други държави членки, и когато е възможно, естеството на тези молби;
е)средната продължителност на делата, разглеждани от централните органи съгласно настоящия регламент, въз основа на броя на приключените дела през съответната година. Продължителността на делото се изчислява от деня на вписването му от централния орган до деня на окончателното приключване на преписката.
Член 67
Информация, която се предоставя на обществеността
1.С оглед на предоставянето на информация на обществеността в рамките на Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела държавите членки предоставят бюлетини с кратко резюме на националното си законодателство, включително, когато има такава, информация относно:
a)примерен списък от мерки за защита на пълнолетни лица;
б)примерен списък от представителна власт за защита на пълнолетни лица;
в)наличието и процедурите за потвърждаване на представителна власт;
г)органите, които са компетентни по въпросите на защитата на пълнолетните лица, техните роли и координати за връзка, когато е възможно;
д)националните процедури, приложими за установяването, регистрацията, потвърждаването, изменението и прекратяването на мерки и/или представителна власт.
2.Държавите членки постоянно актуализират тази информация.
Член 68
Достъпност
Предоставяната на обществеността информация и формулярите и заявленията, които ѝ се предоставят съгласно настоящия регламент, са достъпни за обществеността в съответствие с изискванията за достъпност на Директива (ЕС) 2019/882.
Член 69
Информация, която трябва да се съобщава на Комисията
1.Държавите членки съобщават на Комисията следното:
a)органите, компетентни да вземат решения относно признаването или непризнаването на мярка, взета в друга държава членка, посочена в член 9, параграф 2;
б)органите, компетентни да издават удостоверението, посочено в член 15;
в)съответните разпоредби на своето национално законодателство относно доказателствената сила на автентичните актове за защита на пълнолетни лица;
г)условията за установяване на автентичността на автентичен акт съгласно националното си законодателство, както е посочено в член 16, параграф 2;
д)органите, компетентни да издават удостоверението, посочено в член 17;
е)имената, адресите и средствата за комуникация с централните органи, определени съгласно член 18;
ж)когато е приложимо, имената, адресите и координатите за връзка на органите и други органи, компетентни да установят медиация или други способи за алтернативно разрешаване на спорове, посочени в член 28;
з)приетите езици за преводите съгласно член 31;
и)органите, компетентни да издават европейския сертификат за представителство, както е посочено в член 36, параграф 2;
й)органите, компетентни да разглеждат процедурите за обжалване, както е посочено в член 43;
к)таксите, ако има такива, които държавите членки събират за издаването на европейския сертификат за представителство в съответствие с член 37, параграф 2;
л)съдебните органи, компетентни да разглеждат процедурата за обжалване съгласно член 43 и молбите за спиране на действието на сертификата съгласно член 44;
м)органите, посочени в член 48, параграф 2, буква а), които имат достъп до информация чрез системата за взаимно свързване на регистрите.
2.Държавите членки съобщават информацията, посочена в параграф 1, букви а)—л), най-късно до първия ден на месеца, следващ изтичането на срок от 15 месеца след началото на прилагането, а информацията, посочена в параграф 1, буква м) — до първия ден на месеца, следващ изтичането на срока от две години след датата на влизане в сила на акта за изпълнение, посочен в член 60, параграф 4.
3.Държавите членки съобщават на Комисията всички промени в информацията, посочена в параграф 1.
4.Комисията осигурява публичен достъп до информацията, посочена в параграф 1, чрез подходящи средства, включително посредством европейския портал за електронно правосъдие.
Член 70
Влизане в сила и прилагане
1.Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
2.Той се прилага от [първия ден на месеца, следващ изтичането на срок от 18 месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент].
3.Членове 49 и 50 се прилагат от първия ден на месеца, следващ изтичането на срока от две години след датата на влизане в сила на акта за изпълнение, посочен в член 60, параграф 2.
4.Членове 45 и 46 се прилагат от [две години след датата на началото на прилагането].
5.Член 47 се прилага от първия ден на месеца, следващ изтичането на срока от две години след датата на влизане в сила на акта за изпълнение, посочен в член 60, параграф 1.
6.Член 38, параграф 3 се прилага от първия ден на месеца, следващ изтичането на срока от две години след приемането на акта за изпълнение, посочен в член 60, параграф 4.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на […] година.
За Европейския парламент
За Съвета
Председател
Председател
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 31.5.2023
COM(2023) 280 final
ПРИЛОЖЕНИЕ
към предложението за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерки и сътрудничеството по въпроси, свързани със защитата на пълнолетни лица
{SEC(2023) 208 final} - {SWD(2023) 154 final} - {SWD(2023) 155 final} - {SWD(2023) 156 final}
ПРИЛОЖЕНИЕ 11
КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО МЕЖДУНАРОДНАТА
ЗАЩИТА НА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА
(Сключена на 13 януари 2000 г.)
Държавите, подписали настоящата конвенция,
имайки предвид нуждата от осигуряване на защита в международни ситуации на пълнолетни лица, които поради нарушени или недостатъчни лични способности не са в състояние да защитават собствените си интереси,
желаейки да избегнат стълкновенията между техните правни системи в материята на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерки за защита на пълнолетни лица,
напомняйки значимостта на международното сътрудничество за защитата на пълнолетни лица,
потвърждавайки, че интересите на пълнолетното лице и зачитането на достойнството и самостоятелността му трябва да бъдат съображения от първостепенна важност,
се споразумяха за приемането на следните разпоредби:
Глава I – Приложно поле на конвенцията
Член 1
1)
Настоящата конвенция се прилага по отношение на защитата в случаи с международен елемент на пълнолетни лица, които поради нарушени или недостатъчни лични способности не са в състояние да защитават собствените си интереси.
2)
Нейните цели са:
а)
да определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към защита на личността или имуществото на пълнолетното лице;
б)
да определи приложимото право, което следва да се прилага от тези органи при упражняване на тяхната компетентност;
в)
да определи приложимото право по отношение на представителството на пълнолетното лице;
г)
да осигури признаването и изпълнението на мерките за защита във всички договарящи държави;
д)
да установи необходимото сътрудничество между органите на договарящите държави за постигане целите на настоящата конвенция.
Член 2
1)
За целите на настоящата конвенция пълнолетно лице е лице, което е навършило 18 години.
2)
Конвенцията е приложима също така за предприетите мерки по отношение на пълнолетно лице, което към момента на предприемането им не е било навършило 18 години.
Член 3
Мерките, посочени в член 1, могат по-специално да се отнасят до:
а)
установяването на недееспособност и определянето на режим на защита;
б)
поставянето на пълнолетното лице под защитата на съдебен или административен орган;
в)
настойничество, попечителство и други сходни институти;
г)
определянето и функциите на лицето или органа, натоварени да се грижат за личността или имуществото на пълнолетното лице, да го представляват или да го подпомагат;
д)
настаняването на пълнолетното лице в заведение или на друго място, където може да бъде предоставена защита;
е)
управлението, запазването или разпореждането с имуществото на пълнолетното лице;
ж)
разрешаването на специфична намеса в защита на личността или имуществото на пълнолетното лице.
Член 4
1)
Конвенцията не се прилага за:
а) задълженията за издръжка;
б)
сключването, унищожаването и прекратяването на брак или подобна връзка, както и законната раздяла;
в)
режимите на имуществени отношения при брак или подобна връзка;
г)
доверителната собственост или наследяването;
д)
социалното осигуряване;
е)
публичните мерки от общ характер по въпросите на здравето;
ж)
мерките, предприети по отношение на дадено лице вследствие на извършени от него престъпления;
з)
решенията за правото на убежище и в областта на имиграцията;
и)
мерките, насочени единствено към опазване на обществената безопасност.
2)
Параграф 1 не засяга в посочените в него области правото на дадено лице да действа като представител на пълнолетно лице.
Глава II – Компетентност
Член 5
1)
Съдебните или административните органи на договарящата държава, в която пълнолетното лице има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за защита на личността или имуществото на пълнолетното лице.
2)
В случай на промяна на обичайното местопребиваване на пълнолетното лице в друга договаряща държава, компетентност имат органите на държавата, в която е новото обичайно местопребиваване на пълнолетното лице.
Член 6
1)
Що се отнася до пълнолетните лица, които са бежанци, и онези, които са изселени в друга държава поради безредици в тяхната собствена държава, органите на договарящата държава, на територията на която се намират пълнолетните лица в резултат на тяхното изселване, имат компетентността, посочена в член 1, параграф 5.
2)
Разпоредбите на предходния параграф са приложими също и за пълнолетни лица, чието обичайно местопребиваване не може да бъде установено.
Член 7
1)
Органите на договаряща държава, чийто гражданин е пълнолетното лице, имат компетентност да вземат мерки за защита на личността или имуществото на пълнолетното лице, ако счетат, че са в по-добра позиция да оценят интересите на пълнолетното лице, и след като са уведомили органите, компетентни съгласно член 5 или член 6, параграф 2; това не се прилага за пълнолетните лица, които са бежанци или които са изселени в друга държава поради безредици в държавата, чиито граждани са.
2)
Тази компетентност не може да бъде упражнена, ако органите, компетентни съгласно член 5, член 6, параграф 2 или член 8, са информирали органите на държавата, чийто гражданин е пълнолетното лице, че са взели необходимите според случая мерки, че са решили, че не следва да се вземат мерки, или че пред тях има висящо производство.
3)
Мерките, взети съгласно параграф 1, преустановяват своето действие веднага щом органите, компетентни съгласно член 5, член 6, параграф 2 или член 8, са предприели необходимите според случая мерки или са решили, че не трябва да се вземат мерки. Тези органи информират съответно органите, които са взели мерки в съответствие с параграф 1.
Член 8
1)
Органите на договаряща държава, които имат компетентност съгласно член 5 или член 6, ако преценят, че това е в интерес на пълнолетното лице, могат, по собствена инициатива или по искане от страна на орган от друга договаряща държава, да отправят молба до органите на една от държавите, посочени в параграф 2, да вземат мерки за защита на личността или имуществото на пълнолетното лице. Молбата може да се отнася до всички или някои от аспектите на тази защита.
2)
Договарящите държави, чиито органи могат да бъдат замолени при условията, предвидени в предходния параграф, са:
а)
държава, чийто гражданин е пълнолетното лице;
б)
държавата на предишното обичайно местопребиваване на пълнолетното лице;
в)
държава, в която се намира имущество на пълнолетното лице;
г)
държавата, чиито органи са били избрани в писмена форма от пълнолетното лице да предприемат мерки за неговата защита;
д)
държавата на обичайно местопребиваване на лице, близко на пълнолетното лице и подготвено да поеме неговата защита.
е)
държавата, на чиято територия се намира пълнолетното лице, що се отнася до защитата на неговата личност.
3)
В случай че органът, определен съгласно предходните параграфи, не приеме своята компетентност, органите на договарящата държава, компетентни съгласно член 5 или член 6, запазват компетентността си.
Член 9
Органите на договаряща държава, в която се намира имущество на пълнолетното лице, са компетентни да вземат мерки за защита по отношение на това имущество, доколкото тези мерки са съвместими с мерките, взети от органите, компетентни съгласно членове от 5 до 8.
Член 10
1)
Във всички спешни случаи органите на всяка договаряща държава, на чиято територия се намира пълнолетното лице или негово имущество, са компетентни да вземат необходими мерки за защита.
2)
Мерките, взети по силата на предходния параграф, по отношение на пълнолетно лице, което има обичайно местопребиваване в договаряща държава, преустановяват своето действие веднага щом компетентните органи, които имат компетентност по силата на членове от 5 до 9, вземат необходимите според случая мерки.
3)
Мерките, взети по силата на параграф 1 по отношение на пълнолетно лице, което има обичайно местопребиваване в недоговаряща държава, преустановяват своето действие във всяка договаряща държава веднага щом необходимите според случая мерки, взети от органите на друга държава, са признати в съответната договаряща държава.
4)
Органите, които са взели мерки съгласно параграф 1, информират при възможност органите на договарящата държава, в която е обичайното местопребиваване на пълнолетното лице, за предприетите мерки.
Член 11
1)
По изключение органите на договаряща държава, на чиято територия се намира пълнолетното лице, са компетентни да вземат мерки за защита личността на пълнолетното лице, които имат временен характер и се прилагат на територията на тази държава, доколкото такива мерки са съвместими с мерките, вече предприети от органите, компетентни съгласно членове от 5 до 8, и след като са уведомили органите, компетентни съгласно член 5.
2)
Мерките, взети по силата на предходния параграф, по отношение на пълнолетно лице, което има обичайно местопребиваване в договаряща държава, преустановяват своето действие веднага щом компетентните по силата на членове от 5 до 8 органи вземат решение във връзка с необходимите според случая мерки за защита.
Член 12
При спазване на член 7, параграф 3 мерките, взети съгласно членове от 5 до 9, остават в сила дори ако след промяна на условията е отпаднало основанието за компетентността на органите, които са ги взели, докато съответните компетентни органи по конвенцията не са ги променили, заменили или прекратили.
Глава III – Приложимо право
Член 13
1)
При упражняването на своята компетентност според разпоредбите на глава II органите на договарящите държави прилагат собственото си право.
2)
От друга страна, доколкото защитата на личността или имуществото на пълнолетното лице изисква това, в изключителни случаи те могат да прилагат или да вземат предвид правото на друга държава, с която конкретният случай е тясно свързан.
Член 14
Ако мярка, взета в една договаряща държава, се прилага в друга договаряща държава, условията за нейното прилагане се уреждат от правото на тази друга държава.
Член 15
1)
Съществуването, обхвата, променянето и прекратяването на правомощия за представителство, предоставени от пълнолетно лице по силата на споразумение или едностранен акт, за да бъдат упражнени, когато това лице не е в състояние да защитава собствените си интереси, се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на пълнолетното лице към момента на споразумението или акта, освен ако дадено право от посочените в параграф 2 е било определено изрично в писмена форма.
2)
Държавите, чието право може да бъде определено, са:
а)
държава, чийто гражданин е пълнолетното лице;
б)
държавата на предишното обичайно местопребиваване на пълнолетното лице;
в)
държава, в която се намира имущество на пълнолетното лице, що се отнася до това имущество.
3)
Начинът на упражняване на такива правомощия за представителство се урежда от правото на държавата, в която се упражняват те.
Член 16
Когато правомощията за представителство, посочени в член 15, не се упражняват по начин, който осигурява достатъчна защита на личността или имуществото на пълнолетното лице, правомощията за представителство могат да бъдат оттеглени или променени посредством мерки, взети от орган, който има компетентност съгласно Конвенцията. При оттеглянето или промяната на такива правомощия за представителство, правото, посочено в член 15, следва да се вземе предвид, доколкото е възможно.
Член 17
1)
Валидността на сделка, сключена между трето лице и друго лице, което би имало право да действа като представител на пълнолетното лице съгласно правото на държавата, в която е сключена сделката, не може да бъде оспорвана и третото лице не може да носи отговорност поради единствената причина, че другото лице не е имало право да действа като представител на пълнолетното лице съгласно правото, определено според разпоредбите на настоящата глава, освен ако третото лице е знаело или е следвало да знае, че качеството на представителя се урежда от това право.
2)
Предходният параграф е приложим само ако сделката е сключена между лица, намиращи се на територията на една и съща държава.
Член 18
Разпоредбите на настоящата глава са приложими дори когато определеното съгласно тях право е правото на недоговаряща държава.
Член 19
В настоящата глава терминът „право“ означава действащото право в дадена държава, с изключение на неговите стълкновителни норми.
Член 20
Настоящата глава не възпрепятства прилагането на разпоредбите на правото на държавата, в която трябва да бъде защитено пълнолетното лице, чието прилагане е задължително независимо от иначе приложимото право.
Член 21
Приложимото право, определено като такова от разпоредбите на настоящата глава, може да не се приложи само ако това прилагане би било в очевидно противоречие с обществения ред.
Глава IV – Признаване и изпълнение
Член 22
1)
Взетите от органите на договаряща държава мерки се признават по силата на закона във всички други договарящи държави.
2)
Признаване може да бъде отказано:
а)
ако мярката е била взета от орган, чиято компетентност не е била основана или е противоречала на разпоредбите на глава II;
б)
ако мярката е била взета в рамките на съдебен или административен процес, без на пълнолетното лице да е била предоставена възможност да бъде изслушано, в нарушение с основните принципи на замолената държава, освен ако не се е касаело за спешен случай;
в)
ако такова признаване е в очевидно противоречие с обществения ред на замолената държава или е в противоречие с разпоредба на правото на тази държава, която е задължителна независимо от иначе приложимото право;
г)
ако мярката е несъвместима с по-късно взета мярка в недоговаряща държава, която би имала компетентност съгласно членове от 5 до 9, когато по-късната мярка отговаря на изискванията за признаване в замолената държава;
д)
ако не е спазена процедурата, предвидена в член 33.
Член 23
Без да се нарушава член 22, параграф 1, всяко заинтересувано лице може да подаде молба до компетентните органи на договаряща държава да се произнесат относно признаване или непризнаване на мярка, взета в друга договаряща държава. Процедурата се определя от правото на замолената държава.
Член 24
Органът на замолената държава е обвързан с установените факти, въз основа на които органът на държавата, в която е взета мярката, е обосновал своята компетентност.
Член 25
1)
Ако мерки, взети в една договаряща държава и подлежащи на изпълнение в нея, следва да бъдат изпълнени в друга държава, при молба от заинтересувано лице те се обявяват за изпълняеми или се регистрират с цел изпълнение в тази държава в съответствие с предвидената в правото ѝ процедура.
2)
Всяка договаряща държава прилага проста и бърза процедура за обявяване на мерките за изпълняеми или за регистрирането им с цел изпълнение.
3)
Обявяването на мерките за изпълняеми или регистрирането им с цел изпълнение може да бъде отказано само по една от причините, посочени в член 22, параграф 2.
Член 26
Преразглеждане по същество на взетата мярка не се прави от органа на замолената държава, освен ако това не е необходимо за прилагането на разпоредбите в предходните членове.
Член 27
Мерките, взети в една договаряща държава и обявени за изпълняеми или регистрирани с цел изпълнение в друга договаряща държава, се изпълняват в последната държава, както ако са взети от нейните органи. Изпълнението се осъществява в съответствие с правото на замолената държава при спазване на предвидените в него ограничения.
Глава V – Сътрудничество
Член 28
1)
Всяка договаряща държава определя централен орган, който да бъде натоварен със задълженията, произтичащи от конвенцията за договарящата страна.
2)
Федералните държави, държавите с повече от една правна система или държавите, които имат автономни териториални единици, са свободни да посочат повече от един централен орган и да определят териториалния или персоналния обхват на техните функции. Когато държава е посочила повече от един централен орган, тя определя централния орган, до който може да се изпращат всички съобщения, за да бъдат предадени на компетентния централен орган на тази държава.
Член 29
1)
Централните органи си сътрудничат помежду си и насърчават сътрудничеството между компетентните органи в техните държави за постигане на целите на конвенцията.
2)
Във връзка с прилагането на конвенцията те вземат подходящи мерки за осигуряване на информация относно законодателството и институциите в техните държави във връзка със защитата на пълнолетните лица.
Член 30
Централният орган на дадена договаряща държава пряко или посредством публични или други органи предприема подходящи мерки, за да:
а)
улесни по всякакъв начин обмена на информация между компетентните органи в случаите, за които конвенцията е приложима;
б)
предостави по молба на компетентен орган от друга договаряща държава помощ при разкриване местонахождението на пълнолетно лице, когато изглежда, че пълнолетното лице се намира на територията на замолената държава и има нужда от защита.
Член 31
Компетентните органи на дадена договаряща държава могат да насърчават пряко или чрез други органи използването на медиация, помиряване или подобни средства за постигането на споразумения за защитата на личността или собствеността на пълнолетното лице в случаи, за които конвенцията е приложима.
Член 32
1)
Когато е предвидено да бъде взета мярка за защита, компетентните органи по конвенцията, ако положението на пълнолетното лице налага това, могат да отправят молба до всеки орган на друга договаряща държава, който притежава нужната за защитата на пълнолетното лице информация, да им я предостави.
2)
Всяка договаряща държава може да декларира, че молбите по параграф 1 се предават само чрез нейния централен орган.
3)
Компетентните органи на дадена договаряща държава могат да отправят молба до органите на друга договаряща държава за помощ при прилагането на взети съгласно настоящата конвенция мерки за защита.
Член 33
1)
Ако орган, който има компетентност по силата на членове от 5 до 8, възнамерява да настани пълнолетното лице в заведение или на друго място, където може да бъде предоставена защита, и ако такова настаняване следва да се осъществи в друга договаряща държава, органът предварително се консултира с централния орган или с друг компетентен орган на тази държава. За целта той изпраща доклад за пълнолетното лице, придружен от изложение на причините, налагащи предлаганото настаняване.
2)
Решението за настаняване не може да се вземе в молещата държава, ако централният орган или друг компетентен орган на замолената държава изрази своето несъгласие в рамките на разумен срок.
Член 34
В случай че пълнолетното лице е изложено на сериозна опасност, компетентните органи на договарящата държава, в която са взети мерките за защита на пълнолетното лице или се обмислят такива, ако са уведомени, че местопребиваването на пълнолетното лице е променено или че пълнолетното лице се намира в друга държава, уведомяват органите на тази друга държава за съществуващата опасност и за взетите или обмисляните мерки.
Член 35
Един орган не може да иска или да предоставя информация съгласно настоящата глава, ако счита, че при предприемане на такива действия има вероятност да се постави в опасност личността или имуществото на пълнолетното лице или да се постави под сериозна заплаха свободата или животът на член на семейството на пълнолетното лице.
Член 36
1)
Централните органи и други публични органи на договарящите държави поемат своите собствени разходи при прилагане на разпоредбите на настоящата глава, без това да възпрепятства налагането на разумни такси за предоставяне на услуги.
2)
Всяка договаряща държава може да сключи споразумения с една или повече други договарящи държави относно разпределението на разходите.
Член 37
Всяка договаряща държава може да сключи споразумения с една или повече други договарящи държави за подобряване прилагането помежду им на разпоредбите на настоящата глава. Държавите, които са сключили подобни споразумения, предоставят копия от тях на депозитаря на конвенцията.
Глава VI — Общи разпоредби
Член 38
1)
Органите на договарящата държава, в която е взета мярка за защита или са потвърдени правомощия за представителство, могат да предадат на лицето, на което е поверена защитата на личността или имуществото на пълнолетното лице, по негова молба сертификат, удостоверяващ в какво качество това лице има право да действа и предоставените му пълномощия.
2)
До доказване на противното се предполага, че качеството и правомощията, посочени в сертификата, съществуват считано от датата на сертификата.
3)
Всяка договаряща държава определя органите, компетентни да издадат сертификата.
Член 39
Личните данни, събрани или предадени съгласно конвенцията, се използват само за целите, за които са събрани или предадени.
Член 40
Органите, на които е предоставена информация, осигуряват нейната поверителност в съответствие с правото на своята държава.
Член 41
Всички документи, изпратени или доставени по силата на настоящата конвенция, се освобождават от легализация или други аналогични формалности.
Член 42
Всяка договаряща държава може да определи органите, до които следва да бъдат изпращани молбите по членове 8, 9 и 33.
Член 43
1)
Определените органи по членове 28 и 42 се съобщават на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право най-късно на датата на депозиране на инструмента за ратификация, приемане или одобряване на конвенцията или за присъединяване към нея. Всяка промяна на определените органи също се съобщава на Постоянното бюро.
2)
Декларацията, посочена в член 32, параграф 2, се прави пред депозитаря на конвенцията.
Член 44
Договаряща държава, в която се прилагат различни правни системи или съвкупности от правни норми за защита на личността или имуществото на пълнолетното лице, не е длъжна да прилага разпоредбите на конвенцията по отношение на стълкновения, касаещи единствено тези различни правни системи или съвкупности от правни норми.
Член 45
По отношение на държава, в която в различни териториални единици се прилагат две или повече правни системи или съвкупности от правни норми във връзка с въпрос, уреден от настоящата конвенция:
а)
всяко позоваване на обичайното местопребиваване в тази държава се разбира като позоваване на обичайното местопребиваване в дадена териториална единица;
б)
всяко позоваване на присъствието на пълнолетното лице в тази държава се разбира като позоваване на присъствието на пълнолетното лице в дадена териториална единица;
в)
всяко позоваване на местонахождението на имущество на пълнолетното лице в тази държава се разбира като позоваване на местонахождението на имущество на пълнолетното лице в дадена териториална единица;
г)
всяко позоваване на държавата, на която пълнолетното лице е гражданин, се разбира като позоваване на териториалната единица, определена от правото на тази държава, или при липсата на съответни норми — на териториалната единица, с която пълнолетното лице е най-тясно свързано;
д)
всяко позоваване на държавата, чиито органи са избрани от пълнолетно лице, се разбира
–
като позоваване на териториалната единица, ако пълнолетното лице е избрало органите на тази териториална единица;
–
като позоваване на териториалната единица, с която пълнолетното лице е най-тясно свързано, ако пълнолетното лице е избрало органите на държавата, без да посочва конкретна териториална единица в рамките на държавата;
е)
всяко позоваване на правото на държава, с която случаят има тясна връзка, се разбира като позоваване на правото на териториалната единица, с която случаят има тясна връзка;
ж)
всяко позоваване на правото, процедурата или органа на държавата, в която е взета мярка, се разбира като позоваване на действащото право или процедура или на органа на териториалната единица, в която е взета мярката;
з)
всяко позоваване на правото, процедурата или органа на замолената държава се разбира като позоваване на действащото право или процедура или на органа на териториалната единица, в която се иска признаване или изпълнение;
и)
всяко позоваване на държавата, в която трябва да бъде приложена мярка за защита, се разбира като позоваване на териториалната единица, в която трябва да бъде приложена мярката;
й)
всяко позоваване на структури или органи на тази държава, различни от централните органи, се разбира като позоваване на тези структури или органи, които са оправомощени да действат в съответната териториална единица.
Член 46
За целите на определянето на приложимото право съгласно глава III, когато една държава се състои от две или повече териториални единици, всяка от които има собствена правна система или съвкупност от правни норми относно въпросите, обхванати от настоящата конвенция, се прилагат следните норми:
а)
ако в такава държава действат норми, които определят правото на коя териториална единица е приложимо, се прилага правото на тази единица;
б)
при липсата на такива норми се прилага правото на съответната териториална единица, както е определено в член 45.
Член 47
С цел определяне на приложимото право съгласно глава III, когато една държава има две или повече правни системи или съвкупности от правни норми, приложими към различни категории лица във връзка с въпросите, обхванати от настоящата конвенция, се прилагат следните норми:
а)
ако в такава държава действат норми, които определят кое е приложимото право, се прилага това право;
б)
при липса на такива норми се прилага правната система или съвкупността от правни норми, с които пълнолетното лице има най-тясна връзка.
Член 48
В отношенията между договарящите държави настоящата конвенция заменя Convention concernant l'interdiction et les mesures de protection analogues („Конвенция относно забраната и аналогичните мерки за защита“) , подписана в Хага на 17 юли 1905 г.
Член 49
1)
Конвенцията не засяга международни договори, по които договарящите държави са страни и които съдържат разпоредби по въпроси, уредени от настоящата конвенция, освен ако държавите — страни по такъв договор, не декларират обратното.
2)
Настоящата конвенция не засяга възможността за една или повече договарящи държави да сключат споразумения, които съдържат по отношение на пълнолетни лица, обичайно пребиваващи в някоя от държавите, страни по такива споразумения, разпоредби по въпроси, уредени от настоящата конвенция.
3)
Сключените споразумения от една или повече договарящи държави по въпроси, попадащи в обхвата на настоящата конвенция, не засягат прилагането на разпоредбите на настоящата конвенция в отношенията на тези държави с други договарящи държави.
4)
Предходните параграфи се прилагат и спрямо еднородни закони, основавани на специални връзки от регионално или друго естество между съответните държави.
Член 50
1)
Конвенцията е приложима за мерки, които са взети в дадена държава, след като конвенцията е влязла в сила за тази държава.
2)
Конвенцията е приложима за признаване и изпълнение на мерки, взети след нейното влизане в сила, между държавата, в която са взети тези мерки, и замолената държава.
3)
Конвенцията се прилага от момента на влизането ѝ в сила в договарящата държава по отношение на правомощия за представителство, които са били предоставени преди това при условия, съответстващи на тези, определени в член 15.
Член 51
1)
Всяко съобщение, изпратено до централния орган или до друг орган на договаряща държава, е на оригиналния език и е придружено от превод на официалния език или на един от официалните езици на другата държава, а ако това не е възможно — с превод на френски или английски език.
2)
От друга страна, договарящата държава може, като направи резерва в съответствие с член 56, да възрази срещу употребата на френски или английски език, но не и срещу двата езика.
Член 52
Генералният секретар на Хагската конференция по международно частно право свиква редовно специална комисия с цел преглед на практическото прилагане на конвенцията.
Глава VII – Заключителни разпоредби
Член 53
1)
Конвенцията е открита за подписване от държавите, които са били членки на Хагската конференция по международно частно право на 2 октомври 1999 г.
2)
Тя подлежи на ратификация, приемане или одобряване и документите за ратификация, приемане или одобряване се депозират в Министерството на външните работи на Кралство Нидерландия, депозитар на конвенцията.
Член 54
1)
Всяка друга държава може да се присъедини към Конвенцията след нейното влизане в сила в съответствие с член 57, параграф 1.
2)
Документът за присъединяване се депозира при депозитаря.
3)
Такова присъединяване поражда действие само в отношенията между присъединяващата се държава и тези договарящи държави, които не са направили възражение срещу нейното присъединяване през шестте месеца след получаването на уведомлението, посочено в член 59, буква б). Такова възражение може да бъде направено от държавите и при ратификацията, приемането или одобряването на конвенцията след присъединяване. Всяко такова възражение се довежда до знанието на депозитаря.
Член 55
1)
Ако една държава има две или повече териториални единици, в които са приложими различни правни системи по отношение на въпросите, които се разглеждат от настоящата конвенция, тя може по време на подписването, ратифицирането, приемането, одобряването или присъединяването да декларира, че действието на конвенцията се разпростира върху всички нейни териториални единици или само върху една или повече от тях и може да измени тази декларация по всяко време, като направи друга декларация.
2)
Всяка такава декларацията се довежда до знанието на депозитаря и в нея се посочват изрично териториалните единици, за които конвенцията се прилага.
3)
Ако една държава не направи декларация съгласно настоящия член, действието на конвенцията се разпростира върху всички териториални единици на тази държава.
Член 56
1)
Всяка договаряща държава може не по-късно от момента на ратифицирането, приемането, одобряването или присъединяването или по времето, когато прави декларация по смисъла на член 55, да направи резервата, предвидена в член 51, параграф 2. Не се допускат никакви други резерви.
2)
Всяка държава може по всяко време да оттегли направената от нея резерва. Оттеглянето се довежда до знанието на депозитаря.
3)
Резервата прекратява действието си на първия ден от третия календарен месец след уведомлението, посочено в предходния параграф.
Член 57
1)
Конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца след изтичането на трите месеца след депозирането на третия документ за ратификация, приемане или одобряване, посочен в член 53.
2)
След тази дата конвенцията влиза в сила:
а)
за всяка държава, ратифицирала, приела или одобрила впоследствие конвенцията, на първия ден от месеца след изтичането на трите месеца след депозирането на нейния документ за ратификация, одобряване или присъединяване;
б)
за всяка присъединяваща се държава — на първия ден от месеца след изтичането на трите месеца след изтичането на периода от шест месеца, предвиден в член 54, параграф 3;
в)
за териториална единица, върху която се разпростира действието на конвенцията в съответствие с член 55 — на първия ден от месеца след изтичането на трите месеца след уведомлението, посочено в споменатия член.
Член 58
1)
Всяка държава — страна по конвенцията, може да я денонсира чрез уведомление в писмен вид, адресирано до депозитаря. Денонсирането може да бъде ограничено до определени териториални единици, за които конвенцията е приложима.
2)
Денонсирането влиза в сила на първия ден от месеца след изтичането на дванадесет месеца след получаване на уведомлението от депозитаря. Ако в уведомлението е посочен по-дълъг период за влизане в сила на денонсирането, последното влиза в сила след изтичането на този по-дълъг период.
Член 59
Депозитарят уведомява страните — членки на Хагската конференция по международно частно право, и държавите, които са се присъединили в съответствие с член 54, за следното:
а)
подписването, ратификациите, приемането и одобряването, посочени в член 53;
б)
присъединяванията и направените възражения срещу присъединявания, посочени в член 54;
в)
датата, на която конвенцията влиза в сила в съответствие с член 57;
г)
декларациите, посочени в член 32, параграф 2 и член 55;
д)
споразуменията, посочени в член 37;
е)
резервата, посочена в член 51, параграф 2, и оттеглянето, посочено в член 56, параграф 2;
ж)
денонсиранията, посочени в член 58.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха настоящата конвенция.
Съставена в Хага на 13 януари 2000 г. на английски и френски език, като текстовете на двата езика са еднакво автентични, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на правителството на Кралство Холандия, а заверено копие от него ще бъде предадено по дипломатически път на всяка държава, която е членка на Хагската конференция по международно частно право.