ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Настоящото предложение е част от пакет и има за цел да измени Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики 1 (корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж). То е придружено от предложение за замяна на Регламент № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит 2 (корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж), както и от предложение за изменение на Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 г. относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки 3 . Ето защо пакетът има за цел да реформира фискалната рамка на ЕС.

През 2011 г., за да се вземат предвид поуките от световната финансова криза и кризата с държавните дългове в еврозоната, и като част от пакета, известен като „пакет от шест законодателни акта“, Регламент (ЕО) № 1466/97 беше изменен с Регламент (ЕС) № 1175/2011 4 , Регламент (ЕО) № 1467/97 беше изменен с Регламент (ЕС) № 1177/2011 5 и беше приета Директива 2011/85/ЕС.

Член 12а от Регламент № 1466/97 съдържа клауза за преразглеждане, съгласно която на всеки 5 години Комисията е длъжна да публикува доклад за прилагането на регламента, за да оцени: i) ефективността на регламента; ii) напредъкът към постигане на по-тясна координация на икономическите политики и устойчиво сближаване на икономическите резултати на държавите членки в съответствие с ДФЕС, придружен, когато е целесъобразно, от предложение за изменения на регламента. Комисията извърши преглед на регламента като част от прегледа на рамката на ЕС за икономическо управление, започнат през февруари 2020 г. 6

Прегледът на рамката на ЕС за икономическо управление се основаваше на задълбочени консултации с широк кръг заинтересовани страни, включително институции на ЕС, граждани, национални правителства и парламенти, социални партньори, неправителствени институции и академични среди. Той разкри редица силни страни, но също така и редица недостатъци на рамката, по-специално повишената сложност, необходимостта от по-ефективно намаляване на дълга там, където той е голям, и изграждането на буфери за бъдещи сътресения, както и необходимостта от актуализиране на редица инструменти и процедури, така че да се включат поуките, извлечени от политическите отговори на неотдавнашните икономически сътресения, включително взаимодействието между реформите и инвестициите в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост. Предложеният пакет, включващ настоящото предложение, има за цел да отстрани тези недостатъци и да включи тези поуки.

В съобщението си от 9 ноември 2022 г. Комисията представи насоките си за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС 7 , насочена към гарантиране на устойчивостта на обслужването на дълга и насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж във всички държави членки. В насоките се предвиждаха по-силна национална ангажираност, опростена рамка и преминаване към по-голяма средносрочна насоченост, съчетани със засилено и по-последователно прилагане. Тези насоки отразяваха и констатациите от обществената консултация, започнала през октомври 2021 г., при която други институции на ЕС и всички ключови заинтересовани страни бяха приканени да се ангажират с темата 8 .

Въз основа на констатациите от прегледа на икономическото управление и от обществената консултация, започнала през октомври 2021 г., както и въз основа на насоките, представени в съобщението от 9 ноември 2022 г., целта на законодателния пакет е рамката за управление на ЕС да бъде опростена (като се използва единствен оперативен показател под формата на план на нетните разходи и като се опростят изискванията за докладване, по-специално чрез въвеждането на цялостен, единен, интегриран средносрочен структурен план във фискалната област), да стане по-прозрачна и ефективна, с по-голяма национална ангажираност и подобрено правоприлагане, което ще позволи осъществяването на реформи и инвестиции, като същевременно ще намали високите съотношения на консолидирания държавен дълг към БВП по реалистичен, постепенен и устойчив начин. По този начин в контекста на по-силен и ефективен европейски семестър реформираната рамка следва да спомогне за изграждането на екологична, цифрова и устойчива европейска икономика на бъдещето, като същевременно гарантира устойчивостта на публичните финанси във всички държави членки. По този начин предложенията за реформи се оформят от по-високите и по-разнообразни равнища на публичния дълг, наблюдавани в продължение на няколко години, и необходимостта да се поддържат високи равнища на инвестиции за екологичния и цифровия преход, от необходимостта да се гарантира енергийна сигурност, отворена стратегическа автономност, както и социалната и икономическата устойчивост, както и въвеждането на стратегически компас за сигурност и отбрана.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Предвид мащаба на промените, необходими за изпълнението на насоките на Комисията от 9 ноември 2022 г. за реформа на рамката за управление на ЕС, предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно ефективната координация на икономическите политики и многостранния бюджетен надзор се предвижда да замени Регламент (ЕО) № 1466/97.

Тези три законодателни акта имат за цел създаването на реформирана рамка, която се основава на средносрочна ориентация и национална ангажираност и е насочена към надеждно и съществено намаляване на високите равнища на дълга и към насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж. По този начин реформираната рамка за икономическо управление запазва основните цели за бюджетна дисциплина и насърчаване на растежа на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) и неговите основополагащи разпоредби в Договора за функционирането на Европейския съюз.

Същевременно, като се стреми към стабилни и устойчиви публични финанси, както и към насърчаване на растежа, реформираната рамка отговаря и на основните цели на фискалния пакт, който представлява дял III от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз (ДСКУ) 9 . Освен това други елементи на предложеното законодателство запазват същността на фискалния пакт. Със своята средносрочна ориентация, основана на специфичните за всяка държава предизвикателства по отношение на дълга, настоящият регламент отразява отчасти изискването на фискалния пакт за сближаване със средносрочните позиции, което ще бъде предложено, като се вземат предвид специфичните за всяка държава предизвикателства, свързани с публичния дълг (член 3, параграф 1, буква б) от ДСКУ). Като подчертава структурното салдо, фискалният пакт изисква също така анализ на разходите, след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите, за цялостната оценка на съответствието (член 3, параграф 1, буква б) от ДСКУ), като този анализ се потвърждава в настоящия регламент. Фискалният пакт позволява временни отклонения от средносрочната цел или плана за корекции за постигането ѝ само при изключителни обстоятелства (член 3, параграф 1, буква в) от ДСКУ), както е предвидено в настоящия регламент. Във фискалния пакт се посочва, че в случай на наблюдавани значителни отклонения от средносрочната цел или от плана за корекции за постигането ѝ, трябва да се приложат мерки за коригиране на отклоненията в рамките на определен период от време (член 3, параграф 1, буква д) от ДСКУ). В същия дух реформираната рамка изисква корекции на отклоненията от плана за нетните разходи, определен от Съвета. Освен това, когато отклоненията водят до дефицит над 3 % от БВП, държавата членка може да стане обект на процедурата при прекомерен дефицит. За държава членка с дълг над 60 % от БВП основаната на дълга ППДф ще бъде засилена: тя ще бъде съсредоточена върху отклоненията от плана на нетните разходи, заменяйки текущия референтен показател за намаляване на дълга (т.нар. „правило за намаляване на дълга с една двадесета годишно“), който налага твърде трудни за изпълнение фискални усилия. Съгласно фискалния пакт надзорна роля за спазването на неговите правила се възлага на национални независими фискални институции, а разпоредбите относно ролята и независимостта на тези надзираващи институции, които трябваше да бъдат подробно описани в общите принципи, предложени от Комисията 10 в съответствие с член 3, параграф 2 от ДСКУ, сега са напълно интегрирани в предложението за изменение на Директива 2011/85. Фискалният пакт предвижда, че Комисията и Съветът ще играят роля в процеса на правоприлагане (член 5 от ДСКУ), както е посочено в предложението за регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета.

Сходствата между фискалния пакт и реформираната рамка за икономическо управление също произтичат от прилагането на фискалния пакт в националните правни системи. Повечето договарящи се по ДСКУ страни са транспонирали разпоредбите на ДСКУ в националните си законодателства, като са въвели пряка връзка със съответните закони на ЕС 11 . Това се отнася за средносрочната цел и плана за сближаване, както и за оценката на значително отклонение или разпоредби, изискващи да се следват препоръките, приети от Съвета (всички те произтичат от Регламент (ЕО) № 1466/97).

Като се имат предвид тези сходства, може да се счита, че с предложената реформирана рамка за икономическо управление същността на фискалните разпоредби на ДСКУ се включва в правната рамка на ЕС съгласно член 16 от ДСКУ.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Предложението е част от пакет, чиято цел е да се премине към основана на риска обща рамка на ЕС за надзор, която да прави разграничение между държавите членки, като отчита техните предизвикателства, свързани с публичния дълг. С него се преразглежда фискалната рамка на ЕС, като фискалните цели, целите за реформи и за инвестиции се интегрират в единен, цялостен средносрочен фискално-структурен план, който ще бъде крайъгълният камък на новата рамка. Планът ще включва всички ангажименти за реформи и инвестиции, поети от държавите членки за справяне с предизвикателствата, установени в контекста на европейския семестър, включително специфичните за всяка държава препоръки. Набор от тези ангажименти за реформи и инвестиции би могъл да осигури възможност за удължаване на периода на фискална корекция, при условие че те отговарят, взети заедно, на определени критерии, като например, да засилват растежа (примери за такива реформи включват справяне с предизвикателствата на застаряването на населението, подобряване на функционирането на пазара на труда и увеличаване на предлагането на работна ръка, насърчаване на иновациите и повишаване на квалификацията, подобряване на бизнес средата 12 , премахване на пречките пред единния пазар и преодоляване на стратегически зависимости), подкрепят фискалната устойчивост (примери за такива реформи са пенсионните реформи, реформите, подобряващи ефективността на публичните разходи, или реформите, повишаващи събираемостта на данъците) и са в съответствие с общите приоритети на Съюза, определени в приложение VI към предложения регламент.

Предложеният регламент си взаимодейства с Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси 13 , тъй като Съветът може да приеме препоръка, с която установява наличието на прекомерен дисбаланс, в случай че дадена държава членка не изпълни ангажиментите за реформи и инвестиции, включени в нейния средносрочен структурен план във фискалната област с цел прилагане на специфичните за държавата препоръки, които са от значение за процедурата при макроикономически дисбаланси. Освен това, ако дадена държава членка е обект на процедура при прекомерен дисбаланс, съгласно предложения регламент тя трябва да представи преработен средносрочен структурен план във фискалната област, който ще изпълни ролята на плана за корективни действия по Регламент (ЕС) № 1176/2011.

Предложеният регламент си взаимодейства и с Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност 14 . Съгласно предложения регламент държавите членки от еврозоната, които са обхванати от програма за макроикономически корекции по Регламент (ЕС) № 472/2013, ще бъдат освободени от задължението да представят национални средносрочни структурни планове във фискалната област и годишни доклади за напредъка за срока на програмата. Освен това държавите членки от еврозоната, които са обект на засилено наблюдение съгласно Регламент (ЕС) № 472/2013, ще трябва да вземат предвид препоръките, отправени от Съвета в съответствие с член 121, параграф 4 от ДФЕС, в случай на отклонение от плана на нетните разходи.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Правното основание на настоящия инструмент е член 121, параграф 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Тази разпоредба допуска Европейският парламент и Съветът, като действат чрез регламенти, в съответствие с обикновената законодателна процедура, да приемат реда и условията за многостранно наблюдение на държавите членки, включително за създаването на процедура за многостранно наблюдение, в съответствие с която се оценяват политиките на държавите членки. Основната цел на член 121 от ДФЕС е да бъдат координирани икономическите политики на държавите членки предвид взаимозависимостите между тях.

Член 121, параграф 6 от ДФЕС е използван като правно основание за Регламент (ЕО) № 1466/97, който ще бъде заменен с настоящото предложение. Целта на настоящото предложение остава сходна с тази на Регламент (ЕО) № 1466/97, а именно да се осигури координацията на икономическите политики на държавите членки и техния многостранен бюджетен надзор, за да се гарантира спазването на ръководните принципи за ценова стабилност, стабилни публични финанси и парични условия, както и устойчив платежен баланс.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Предложението има за цел да се премине към основана на риска рамка на ЕС за надзор, която да прави разграничение между държавите членки, като отчита техните предизвикателства, свързани с публичния дълг. Националните средносрочни структурни планове във фискалната област са крайъгълният камък на предложената рамка. Те ще интегрират в единен цялостен средносрочен план фискалните цели, целите за реформи и целите за инвестиции, включително тези за преодоляване на макроикономическите дисбаланси, когато е необходимо, и за прилагане на Европейския стълб на социалните права, като по този начин ще се създаде съгласуван и рационализиран процес. Държавите членки ще разполагат с по-голяма свобода на действие при определянето на своята траектория на фискалните нетни разходи, което ще засили националната ангажираност с техните фискални траектории. Същевременно е от решаващо значение тези планове да се основават на обща рамка на Съюза в контекста на европейския семестър, за да се гарантира многостранно наблюдение на държавите членки предвид потенциалното разпространяване на ефектите, което се наблюдава между членовете на един икономически и паричен съюз. По този начин се гарантира и еднакво третиране на държавите членки и съгласуваност с общите приоритети на Съюза.

Предложението е съобразено с принципа на субсидиарност, определен в член 5 от Договора за Европейския съюз. Неговата цел, а именно да се гарантира координацията на икономическите политики на държавите членки и техния многостранен бюджетен надзор, както се изисква от ДФЕС, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза.

•Пропорционалност

Предложението е съобразено с принципа на пропорционалност, определен в член 5 от Договора за Европейския съюз. То не надхвърля необходимото за постигането на целите на инструмента.

•Избор на инструмент

В член 121, параграф 6 от ДФЕС се предвижда използването на регламенти.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

През февруари 2020 г. 15 и октомври 2021 г. 16 бяха публикувани ретроспективни оценки на рамката за икономическо управление на ЕС.

•Консултации със заинтересованите страни

Бяха проведени обширни консултации със заинтересованите страни. Те се изразиха в

·онлайн консултация за събиране на мненията на заинтересованите страни, гражданското общество и гражданите. През март 2022 г. беше публикуван обобщен доклад за резултатите от тази консултация.

·В Съвета (Икономически и финансови въпроси), Еврогрупата, Икономическия и финансов комитет и Комитета за икономическа политика се проведоха задълбочени тематични обсъждания с държавите членки.

Резултатите са взети предвид в Съобщението на Комисията от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление 17 и в настоящото предложение.

След приемането на Съобщението от 9 ноември 2022 г. Комисията предостави на държавите членки допълнителни материали относно въздействието на предложената реформа и проведе допълнителни обсъждания с държавите членки в Съвета и с Европейския парламент, които бяха взети предвид в настоящото предложение.

·На 15 март 2023 г. Европейският парламент прие годишните си доклади относно европейския семестър, които бяха съсредоточени също върху реформата на рамката на ЕС за икономическо управление и бъдещето на европейския семестър.

·На 14 март 2023 г. Съветът (Икономически и финансови въпроси) прие заключения относно насоките за реформа на рамката на ЕС за икономическо управление, които бяха одобрени от Европейския съвет на 23—24 март 2023 г.

•Оценка на въздействието

Предложението получи дерогация от оценката на въздействието на основание i) липса на варианти, тъй като фискалната рамка на ЕС определя границите на преразглеждането, и ii) акцент върху целенасочени промени, които iii) не водят до увеличаване на изискванията за докладване за държавите членки и iv) се основават на дейности по събиране на доказателства, предприети в близкото минало, (публикувани като работни документи на службите на Комисията и съобщения на Комисията, изготвени между 2020 г. и 2022 г.).

•Основни права

Предложението не оказва въздействие върху правата.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението няма отражение върху бюджета на ЕС.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

Не са необходими мерки, улесняващи изпълнението на предложения регламент. Предметът на настоящия законодателен акт не създава затруднения за държавите членки по отношение на изпълнението.

С предложения регламент се опростяват изискванията за докладване към държавите членки, като се използва единствен оперативен показател под формата на план на нетните разходи и като се въвежда цялостен, единен, интегриран национален средносрочен структурен план във фискалната област, който заменя програмите за стабилност или конвергенция и националните програми за реформи на държавите членки.

Предложениеят регламент съдържа клауза за преразглеждане по член 36, съгласно която на всеки 5 години Комисията ще публикува доклад за прилагането на настоящия регламент. В доклада ще бъде направен преглед на: i) ефективността на регламента, по-специално дали разпоредбите, уреждащи вземането на решения, са достатъчно стабилни, за да се гарантира, че публичният дълг намалява или остава на разумни равнища; ii) напредъка към постигане на по-тясна координация на икономическите политики и устойчиво сближаване на икономическите резултати на държавите членки в съответствие с ДФЕС.

За да се гарантира, че преработената рамка за управление на ЕС се прилага от държавите членки, ключов елемент от реформата ще бъде повишаването на националната ангажираност. Това ще стане чрез по-добро интегриране на изискванията на общата рамка на Съюза в националния дебат по политиките и разширяване на ролята на независимите фискални институции чрез включването им в наблюдението на изпълнението на националните средносрочни структурни планове във фискалната област от страна на държавите членки. Освен това Комисията ще проучи как да засили ролята на Европейския фискален съвет 18 , като същевременно запази свързаната с наблюдението роля, възложена на Комисията от Договорите за ЕС. Понастоящем Европейският фискален съвет има за задача да оценява прилагането на фискалната рамка на ЕС, по-специално нейната хоризонтална съгласуваност, евентуалните случаи на сериозно нарушение и целесъобразността на фискалната позиция. Той предоставя на Комисията становища по тези въпроси и посочва наличните варианти на политиката в рамките на Пакта за стабилност и растеж, ако установи рискове за правилното функциониране на ИПС. Той си сътрудничи и с националните независими фискални институции с цел обмен на най-добри практики и улесняване на постигането на общо разбиране. Новите задачи на Европейския фискален съвет биха могли да включват осигуряване на информация за периодичната оценка на реформираната рамка и предоставяне на оценки за прилагането на основните елементи на реформираната система за управление. Съветът би могъл също така да предоставя становища, които да служат като основа за решението на Съвета относно активирането (или удължаването на срока) на общата клауза за дерогация.

•Подробно разяснение на конкретните разпоредби на предложението

В глава 1 (членове 1 и 2) от предложения регламент е представена целта на регламента, която е по-специално да се установят подробни правила относно съдържанието, представянето, оценката и наблюдението на националните средносрочни структурни планове във фискалната област. В нея се определят и основните термини, използвани в регламента.

Глава 2 (членове 3 и 4) от предложения регламент съдържа правилата относно европейския семестър. С тях фискалната рамка на ЕС се въвежда в цикъла на наблюдение в рамките на европейския семестър. В тях също така се предвижда, че държавите членки трябва да вземат предвид насоките, предоставени от Съвета, и се изброяват правните инструменти, до които може да доведе неизпълнението на това задължение от страна на държавите членки.

Глава 3 (членове 5—8) от предложения регламент е посветена на техническата траектория, която трябва да бъде издадена от Комисията за държавите членки с държавен дълг над 60 % от БВП или бюджетен дефицит над 3 % от БВП.

В глава 4 (членове 9—19) от предложения регламент се определя процедурата във връзка със средносрочните структурни планове във фискалната област. С нея се установяват задължението на всички държави членки да представят средносрочен структурен план във фискалната област, целите на техническия диалог между Комисията и държавата членка преди представянето на плановете, съдържанието на плановете и изискванията към тях, условията и критериите за удължаване на периода на корекция, процедурата на оценяване на плана от Комисията и процедурата на одобрение от Съвета. В нея се определят и условията, при които Съветът може да поиска от дадена държава членка да представи преработен план и при които Съветът може да предложи преразглеждане на плана на нетните разходи, одобрен от Съвета, в случай че държавата членка не е изпълнила изискваните условия за представяне на преработен план или не е осъществила ангажиментите за реформи и инвестиции, които са довели до удължаване на периода на корекция.

В глава 5 (членове 20—25) от предложения регламент се установява процесът на наблюдение за националните средносрочни структурни планове във фискалната област и какво се случва в случай на значителен риск от отклонение от плана на нетните разходи. Държавите членки трябва да представят годишни доклади за напредъка, а Комисията ще наблюдава изпълнението на плана на нетните разходи, включително чрез създаването на контролна сметка. В тези членове се определя и ролята на националните независими фискални институции в процеса на наблюдение и се въвеждат условията, при които може да се задейства обща или специфична за държавата клауза за дерогация.

В глава 6 (членове 26—29) от предложения регламент се определят условията, при които се провежда икономическият диалог между институциите и държавите членки, включително необходимостта от информиране на Европейския парламент относно прилагането на регламента, правилото за „спазване или обясняване“ и възможността Европейският парламент да обмени мнения с държава членка, когато съществува значителен риск от отклонение от плана на нетните разходи.

В глава 7 (член 30) от предложения регламент се установява взаимодействието с Регламент (ЕС) № 1176/2011, като се поставя изискване да се обмисли възможността за започване на процедура при прекомерен дисбаланс, в случай че държавите членки не изпълнят ангажиментите за реформи и инвестиции, които са от значение за процедурата при макроикономически дисбаланси и които са включени в техния средносрочен структурен план във фискалната област. В нея също така се предвижда, че когато започне процедурата при прекомерен дисбаланс съгласно Регламент (ЕС) № 1176/2011, държавата членка ще трябва да представи преработен средносрочен структурен план във фискалната област, който ще изпълни ролята на плана за корективни действия съгласно посочения регламент.

В глава 8 (член 31) от предложения регламент се определя взаимодействието с Регламент (ЕС) № 472/2013. С нея държавите членки от еврозоната, които са обект на програма за макроикономически корекции, се освобождават от задължението да представят средносрочен структурен план във фискалната област и годишен доклад за напредъка, а към държавите членки от еврозоната, които са обект на засилено наблюдение, се поставя изискване да вземат предвид препоръките, отправени от Съвета в съответствие с член 121, параграф 4 от ДФЕС, в случай на отклонение от плана на нетните разходи.

В глава 9 (членове 32 и 33) от предложения регламент Комисията се оправомощава да прави промени в приложенията (с изключение на приложение I) чрез делегирани актове и се определят условията, при които Комисията може да упражнява това правомощие.

В глава 10 (членове 34—38) от предложения регламент се установяват общите разпоредби, приложими към предложения регламент по отношение на диалога с държавите членки и мисиите в държавите членки, клаузата за преразглеждане, отмяната на Регламент (ЕО) № 1466/97 и влизането в сила.

Приложения I—VII към предложения регламент съдържат следните елементи: критериите за определяне на средносрочната техническа траектория за държавите членки с държавен дълг над 60 % от БВП или бюджетен дефицит над 3 % от БВП; информацията, която държавите членки трябва да предоставят в средносрочните структурни планове във фискалната област; информацията, която държавите членки трябва да предоставят в годишните доклади за напредъка; функционирането на контролния отчет; методиката за оценка на правдоподобността от страна на Комисията; списъка с общите приоритети на Съюза; и рамката за оценка на набора от ангажименти за реформи и инвестиции, които са в основата на евентуалното удължаване на периода на фискална корекция.

2023/0138 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно ефективната координация на икономическите политики и многостранния бюджетен надзор и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 6 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка (бележка под линия),

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като има предвид, че:

(1)Координацията на икономическите политики на държавите членки в рамките на Съюза, предвидена в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), води до спазване на ръководните принципи за ценова стабилност, стабилни публични финанси и парични условия, както и устойчив платежен баланс.

(2)Пактът за стабилност и растеж (ПСР), който първоначално се състоеше от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета 19 , Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. 20 и Резолюцията на Европейския съвет от 17 юни 1997 г. относно Пакта за стабилност и растеж 21 , се основава на целта за стабилни и устойчиви държавни финанси като средство за укрепване на условията за ценова стабилност и за силен, устойчив растеж, подкрепен от финансова стабилност, като по този начин се подпомага постигането на целите на Съюза за устойчив и приобщаващ растеж и заетост.

(3)Рамката за фискално управление, която е предмет на настоящия регламент, е част от европейския семестър, който включва също така координацията и наблюдението на по-широките икономически политики и политики по заетостта на държавите членки в съответствие с членове 121 и 148 от ДФЕС.

(4)Участието на социалните партньори, организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни в европейския семестър е от ключово значение за осигуряването на ангажираност и на прозрачен и приобщаващ процес на формулиране на политики.

(5)Рамката за икономическо управление на Съюза следва да бъде адаптирана, за да отчита в по-голяма степен нарастващата разнородност на фискалните позиции, предизвикателствата пред публичния дълг и други уязвимости в държавите членки. Силният политически отговор на пандемията от COVID-19 се оказа силно ефективен за смекчаване на икономическите и социалните щети от кризата, но кризата доведе до значително увеличаване на съотношенията на дълга към БВП на публичния и частния сектор, като подчерта значението на намаляването на съотношенията на дълга до разумни равнища по постепенен, устойчив и благоприятстващ растежа начин и преодоляване на макроикономическите дисбаланси, като същевременно се обръща дължимото внимание на целите в областта на заетостта и социалните цели. Същевременно рамката за икономическо управление на Съюза следва да бъде адаптирана, за да спомогне за справяне със средносрочните и дългосрочните предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, включително постигането на справедлив цифров и екологичен преход, в това число Европейския закон за климата 22 , гарантирането на енергийна сигурност, отворена стратегическа автономност, справяне с демографските промени, засилване на социалната и икономическата устойчивост, и изпълнението на Стратегическия компас за сигурност и отбрана, като за всички тях са необходими реформи и устойчиви високи равнища на инвестиции през следващите години.

(6)Рамката за икономическо управление на Съюза следва да постави устойчивостта на обслужването на дълга и устойчивия и приобщаващ растеж в центъра си и следователно да прави разграничение между държавите членки, като взема предвид техните предизвикателства, свързани с публичния дълг, и позволява специфични за всяка държава фискални траектории.

(7)С процедурата за многостранен надзор, установена в член 121, параграфи 2, 3 и 4 и член 148, параграф 4 от ДФЕС, следва да се следи в съответствие с по-подробни правила целият спектър от икономически промени и промени в сферата на заетостта във всяка от държавите членки и в Съюза. Това включва откриване на макроикономически дисбаланси и предотвратяване и коригиране на прекомерните дисбаланси, както е посочено в регламенти (ЕС) № 1174/2011 23 и (ЕС) № 1176/2011 24 на Европейския парламент и на Съвета. За целите на наблюдението на тези икономически промени и промени в сферата на заетостта държавите членки следва да представят информация под формата на средносрочни структурни планове във фискалната област.

(8)Поради това следва да се определят подробни правила относно съдържанието, представянето, оценката и наблюдението на националните средносрочни структурни планове във фискалната област, за да се насърчат устойчивостта на обслужването на дълга и устойчивият и приобщаващ растеж в държавите членки и да се предотврати възникването на прекомерен бюджетен дефицит посредством средносрочно планиране.

(9)Националните средносрочни структурни планове във фискалната област следва да обединят фискалните ангажименти и ангажиментите за структурни реформи и инвестиции на всяка държава членка и следва да бъдат крайъгълният камък на рамката за икономическо управление на Съюза. Всяка държава членка следва да представи средносрочен план, в който са определени нейната фискална траектория, както и нейните ангажименти за приоритетни публични инвестиции и реформи, които заедно осигуряват устойчиво и постепенно намаляване на дълга и устойчив и приобщаващ растеж, като се избягва проциклична фискална политика, както и по-общи ангажименти за реформи и инвестиции, включително във връзка с екологичния и цифровия преход, социалната и икономическата устойчивост и прилагането на Европейския стълб на социалните права. През жизнения цикъл на Механизма за възстановяване и устойчивост 25 следва да бъдат надлежно взети предвид ангажиментите, поети в националните планове за възстановяване и устойчивост.

(10)Средствата по политиката на сближаване също са синхронизирани с процеса на европейския семестър. Тъй като политиката на сближаване е дългосрочната инвестиционна политика на бюджета на ЕС, инвестициите и реформите по нея също следва да бъдат надлежно взети предвид при изготвянето на националните средносрочни структурни планове във фискалната област. Всяка държава членка следва също така да обясни как нейният национален средносрочен структурен план във фискалната област ще осигури съгласуваност с разходите по програми на ЕС, които изцяло се покриват от приходи от фондове на ЕС и съответното национално съфинансиране.

(11) Представянето на националния средносрочен структурен план във фискалната област следва да бъде предшествано от технически диалог с Комисията, за да се гарантира изпълнението на разпоредбите на настоящия регламент. Въз основа на препоръка на Комисията Съветът следва да определи плана на нетните разходи и да одобри ангажиментите за реформи и инвестиции, включително поетите ангажименти във връзка с евентуалното удължаване на периода на корекция, ако е целесъобразно.

(12)За да се опрости фискалната рамка на Съюза и да се повиши прозрачността, единен оперативен показател, основан на устойчивостта на обслужването на дълга, следва да служи като основа за определяне на фискалния план и за извършване на годишен фискален надзор за всяка държава членка. Този единен оперативен показател следва да се основава на финансираните на национално равнище нетни първични разходи, т.е. разходите, след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите и с изключение на разходите за лихви, както и разходите за циклична безработица и разходите по програми на Съюза, които са изцяло покрити от приходи от фондове на Съюза. Този показател позволява макроикономическа стабилизация, тъй като не е засегнат от действието на автоматичните стабилизатори, включително колебанията в приходите и разходите извън прекия контрол на правителството.

(13)За да даде насоки на държавите членки при изготвянето на техния средносрочен структурен план във фискалната област, Комисията следва да предложи техническа траектория, основана на минималната фискална корекция, която води до правдоподобно низходяща тенденция на траекторията на дълга на държавата членка или до запазване на дълга на разумно равнище. Тя следва също така да гарантира, че съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП в края на периода на планиране ще падне под равнището му от годината преди началото на техническата траектория. Устойчивостта на това намаление на дълга следва да е в резултат от подходящи фискални политики.

(14)С предложената от Комисията техническа траектория следва също така да се гарантира, че бюджетният дефицит ще бъде сведен и поддържан под референтната стойност от 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП).

(15)За да се прецени дали са необходими допълнителни корекции към края на четиригодишния период на изпълнение на националния средносрочен структурен план във фискалната област, Комисията следва да направи нова оценка на ситуацията и да предложи нова техническа траектория, ако държавният дълг на държавата членка продължава да е над референтната стойност от 60 % от БВП или бюджетният ѝ дефицит е над референтната стойност от 3 % от БВП.

(16)Във всеки национален средносрочен структурен план във фискалната област следва да се посочи неговият статус в контекста на националните процедури, по-специално дали планът е бил представен в националния парламент и дали е получил одобрение от парламента. В националния средносрочен структурен план във фискалната област следва също така да се посочи дали парламентът на държавата членка е имал възможност да обсъди препоръката на Съвета по отношение на предходния план и, ако е приложимо, всяка друга препоръка или решение на Съвета, или предупреждение на Комисията.

(17)Когато в своя средносрочен структурен план във фискалната област държавите членки използват допускания, които се различават от стандартната средносрочна рамка на Комисията за прогнозиране на дълга, те следва да обяснят и надлежно да обосноват разликите по прозрачен начин и въз основа на солидни икономически аргументи.

(18)Тъй като в края на техния средносрочен структурен план във фискалната област за държавите членки може да възникнат допълнителни разходи, като разходи във връзка със застаряването на населението или неблагоприятен диференциал между лихвите по дълга и темповете на растеж, те следва да гарантират, че номиналното салдо в края на периода на корекция ще бъде достатъчно, за да се гарантира, че дефицитът трайно ще остане под референтната стойност от 3 % от БВП.

(19)За да се осигури подходящо взаимодействие между общата рамка на Съюза и националните бюджетни рамки, Комисията следва да основава оценката си само на промените във финансираните на национално равнище нетни първични разходи. Държавите членки следва да могат да определят националните си бюджетни цели спрямо друг показател, например структурното салдо, ако това се изисква от националната им бюджетна рамка.

(20)В оценката на Комисията на националните средносрочни структурни планове във фискалната област следва да се разгледа по-специално правдоподобността на макроикономическите и фискалните допускания, ако те се отклоняват от допусканията, на които се основава техническата траектория. По-специално прогнозите за дълга при непроменена политика, които трябва да бъдат включени в плана, следва да са в съответствие с прогнозите на Комисията и да са съпоставими с тях.

(21)За да се гарантира изпълнението на средносрочните структурни планове във фискалната област, Комисията и Съветът следва да наблюдават ангажиментите за реформи и инвестиции, поети в тези планове в рамките на европейския семестър, въз основа на годишните доклади за напредъка, представени от държавите членки, и в съответствие с разпоредбите на членове 121 и 148 от ДФЕС. За тази цел те следва да проведат диалог с Европейския парламент в рамките на европейския семестър.

(22)За да се осигури по-постепенно намаляване на дълга, периодът на корекция може да бъде удължен с най-много 3 години, ако държавата членка подкрепи своя средносрочен структурен план във фискалната област с набор от подлежащи на проверка и обвързани със срокове реформи и инвестиции, които, взети заедно: насърчават растежа, подкрепят фискалната устойчивост, насочени са към постигане на общите приоритети на Съюза, съобразени са със съответните специфични за страната препоръки, отправени към държавата членка в рамките на европейския семестър, и са насочени към постигане на специфичните за държавата инвестиционни приоритети, без това да доведе до орязвания на други финансирани на национално равнище публични инвестиции през периода на корекция, за да се гарантира въздействие на инвестициите на макроикономическо равнище и да се избегне изместване на други инвестиционни приоритети.

(23)За да се осигури справедлив и прозрачен процес, ангажиментите за реформи и инвестиции следва да бъдат оценявани, като се използва обща рамка на Съюза. През жизнения цикъл на Механизма за възстановяване и устойчивост ангажиментите в националните планове за възстановяване и устойчивост може да бъдат взети предвид при оценката на искането за удължаване на периода на корекция, когато е приложимо. Наборът от реформи и инвестиции, които са в основата на евентуалното удължаване на периода на набора от стъпки за фискални корекции, следва да бъде съизмерим със степента на предизвикателствата, свързани с публичния дълг, които са установени в последната версия на доклада „Мониторинг на устойчивостта на дълга“, както и с предизвикателствата пред средносрочния растеж в държавата членка. За държавите членки, в които предизвикателствата по отношение на публичния дълг са свързани със значителни предизвикателства пред средносрочния растеж, се очаква чрез набора от реформи и инвестиции да бъдат отстранени също пречките пред средносрочния растеж.

(24)Наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, представени в националните средносрочни структурни планове във фискалната област, следва да бъде съобразен с общите приоритети на Съюза. Този набор от ангажименти за реформи и инвестиции следва да бъде съобразен и с изпълнението на националните стратегии, представени от съответната държава членка за изпълнение на съответните приоритети на Съюза. Когато е целесъобразно, през жизнения цикъл на Механизма за възстановяване и устойчивост ще са необходими препратки към плановете за възстановяване и устойчивост, за да се осигури последователност на политиките.

(25)Когато наборът от подлежащи на проверка и обвързани със срокове ангажименти за реформи и инвестиции, които са в основата на по-плавния план на нетните разходи, не бъде изпълнен в определения срок, Съветът, по препоръка на Комисията, може да препоръча корекцията да бъде изпълнена по-бързо, т.е. да се съкрати периодът на удължаване на плана на нетните разходи.

(26)С оглед на предоставянето на информация за действията по осигуряване на съответствието, по-специално за доклада по член 126, параграф 3 от ДФЕС, Комисията следва да въведе контролен отчет за всяка държава членка, за да следи годишните отклонения на наблюдаваните в държавата членка нетни разходи от плана на нетните разходи, определен от Съвета, като сумира тези отклонения във времето.

(27)Независимите фискални институции са доказали способността си да насърчават фискалната дисциплина и да укрепват доверието в публичните финанси на държавите членки. За да се засили националната ангажираност, ролята на независимите фискални институции, които традиционно са натоварени със задачата да наблюдават спазването на националната рамка, следва да се разшири и да обхваща рамката за икономическо управление на Съюза.

(28)Когато дава становище по проектите за бюджетни планове, представени съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета 26 , Комисията следва да прецени дали проектите за бюджетни планове са съобразени с плановете на нетните разходи съгласно настоящия регламент.

(29)Следва да се обърне особено внимание на значителните рискове от отклонение на бюджетните позиции от плана на нетните разходи, определен от Съвета. Поради това е целесъобразно процедурата за многостранно наблюдение, посочена в член 121, параграфи 3 и 4 от ДФЕС, да бъде допълнена със система за ранно предупреждение, чрез която Комисията, съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС, да отправя предупреждение на ранен етап до съответната държава членка за нуждата да предприеме необходимите корективни действия по отношение на бюджета, с цел да бъде предотвратено възникването на прекомерен бюджетен дефицит. Освен това в случай на трайни бюджетни отклонения Съветът следва да придаде по-категоричен характер на своята препоръка и да я оповести.

(30)В случай на големи сътресения в еврозоната или в Съюза като цяло трябва да има обща клауза за дерогация, за да може да се реагира на сериозен икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло, като се допусне отклонение от плана на нетните разходи, при условие че то не излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план.

(31)Следва също така да се предвиди специфична за всяка държава клауза за дерогация, която да допуска отклонение от плана на нетните разходи, при условие че то не излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план, в случай на извънредни обстоятелства, като например непредвидими външни събития, които не са могли да бъдат предотвратени и изискват антициклични фискални мерки и които са извън контрола на държавата членка, но имат значително въздействие върху нейните публични финанси. Това значимо въздействие следва да води до цялостна величина на сътресението, която надхвърля „нормалния“ диапазон: например при планирането на бюджета разходите във връзка с природни бедствия следва да се вземат предвид в рамките на определен диапазон. За задействането и удължаването на срока на действие на общите и специфичните за всяка държава клаузи за дерогация се изисква препоръка на Съвета.

(32)Настоящият регламент е част от пакет заедно с Директива [XXX на Съвета за изменение на Директива 2011/85/ЕС] и Регламент [XXX на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета]. Взети заедно, с тях се създава реформирана рамка на Съюза за икономическо управление, чрез която в правото на Съюза се включва същността на дял III „Фискален пакт“ от Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз (ДСКУ) 27 , в съответствие с член 16 от него. Въз основава на опита от прилагането на ДСКУ от държавите членки, предложеният законодателен пакет запазва средносрочната ориентация на фискалния пакт като инструмент за постигане на бюджетна дисциплина и насърчаване на растежа. Пакетът съдържа засилено специфично за всяка държава измерение, предназначено за повишаване на националната ангажираност, включително чрез засилване на ролята на независимите фискални институции, което се основава главно на общите принципи на фискалния пакт, предложени от Комисията 28 в съответствие с член 3, параграф 2 от Договора за стабилност, координация и управление. Анализът на разходите, след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите, за цялостната оценка на съответствието, изисквана от фискалния пакт, е изложен в настоящия регламент. Както във фискалния пакт временни отклонения от средносрочния план са разрешени само при изключителните обстоятелства в настоящия регламент. Подобно на фискалния пакт в случай на значителни отклонения от средносрочния план следва да се приложат мерки за коригиране на отклоненията в рамките на определен период от време. Пакетът укрепва процедурите за фискален надзор и правоприлагане, за да се изпълни ангажиментът за насърчаване на стабилни и устойчиви публични финанси и устойчив и приобщаващ растеж. По този начин реформата на рамката за икономическо управление запазва основните цели за бюджетна дисциплина и устойчивост на дълга, определени в Договора за стабилност, координация и управление.

(33)За да се гарантира ефективното прилагане и подходящото наблюдение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС по отношение на: информацията, която държавите членки трябва да предоставят в своите средносрочни структурни планове във фискалната област, информацията, която държавите членки трябва да предоставят в своите годишни доклади за напредъка, функционирането на контролния отчет, методиката за оценка на правдоподобността от страна на Комисията, изготвянето на списъка с общите приоритети на Съюза и рамката за оценка на набора от ангажименти за реформи и инвестиции, които са в основата на евентуалното удължаване на периода на фискална корекция. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да се осъществяват в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество 29 . По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(34)Многостранният надзор следва да се основава на висококачествени и независими статистически данни, изготвени в съответствие с принципите, заложени в Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета 30 ,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ПРЕДМЕТ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Член 1

Предмет

В настоящия регламент се определят правила за осигуряване на ефективна координация на икономическите политики на държавите членки, като по този начин се подпомага постигането на целите на Съюза за растеж и заетост.

В него се определят подробни правила относно съдържанието, представянето, оценката и наблюдението на националните средносрочни структурни планове във фискалната област като част от многостранния бюджетен надзор, осъществяван от Съвета и Комисията, с цел насърчаване на устойчивостта на обслужването на дълга и устойчивия и приобщаващ растеж в държавите членки и предотвратяване на възникването на прекомерен бюджетен дефицит посредством средносрочно планиране.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)„специфична за всяка държава препоръка“ означава годишните насоки на Съвета за дадена държава членка относно икономическата, бюджетната и структурната политика и политиката в областта на заетостта в съответствие с членове 121 и 148 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

2)„нетни разходи“ означава държавни разходи, след приспадане на разходите за лихви, дискреционните мерки по отношение на приходите и другите бюджетни променливи извън контрола на правителството, както са определени в приложение II, буква а);

3)„техническа траектория“ означава траекторията на нетните разходи, предложена от Комисията, за да даде насоки на държавите членки с държавен дълг над референтната стойност от 60 % от брутния вътрешен продукт (БВП) или с бюджетен дефицит над референтната стойност от 3 % от БВП при изготвянето на техните национални средносрочни структурни планове във фискалната област;

4)„план за нетните разходи“ означава многогодишната траектория за нетните разходи на дадена държава членка, определена от Съвета;

5)„национален средносрочен структурен план във фискалната област“ е документът, съдържащ фискалните ангажименти и ангажиментите за реформи и инвестиции на дадена държава членка;

6)„годишен доклад за напредъка“ е документът на държава членка, в който се отчита изпълнението на плана на нетните разходи, както и на ангажиментите за реформи и инвестиции, включени в нейния национален средносрочен структурен план във фискалната област;

7)„период на корекция“ е периодът от време, през който се осъществява фискалната корекция на дадена държава членка и който обхваща минимален период на корекция от 4 години по националния средносрочен структурен план във фискалната област и евентуалното му удължаване;

8)„контролен отчет“ означава запис на натрупаните отклонения на действителните нетни разходи в дадена държава членка от плана на нетните разходи;

9)„структурно салдо“ означава циклично коригираното салдо на сектор „Държавно управление“ без временните мерки;

10)„структурно първично салдо“ означава циклично коригираното салдо на сектор „Държавно управление“ без временните мерки и без разходите за лихви.

ГЛАВА II

ЕВРОПЕЙСКИ СЕМЕСТЪР

Член 3

Европейски семестър

С цел да се осигури по-тясна координация на икономическите политики и устойчива конвергенция на икономическите и социалните показатели на държавите членки, Съветът и Комисията осъществяват многостранен надзор в рамките на европейския семестър в съответствие с целите и изискванията, определени в ДФЕС. Многостранният надзор се основава на висококачествени и независими статистически данни, изготвени в съответствие с принципите, заложени в Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета,

Европейският семестър включва:

а)формулиране и наблюдение на изпълнението на общите насоки за икономическите политики на държавите членки и на Съюза в съответствие с член 121, параграф 2 от ДФЕС, на специфичните за всяка държава препоръки и на препоръката относно икономическата политика на еврозоната;

б)формулиране и наблюдение на изпълнението на насоките за заетостта, които трябва да се вземат предвид от държавите членки в съответствие с член 148, параграф 2 от ДФЕС, включително Европейския стълб на социалните права, както и на свързаните с тях специфични за всяка държава препоръки;

в)представяне, оценяване и одобряване на средносрочните структурни планове във фискалната област на държавите членки, както и тяхното наблюдение чрез годишните доклади за напредъка;

г)надзор с цел предотвратяване и коригиране на макроикономическите дисбаланси в съответствие с Регламент (ЕС) № 1176/2011;

д)други процедури за многостранен надзор, установени от Европейския парламент и Съвета в съответствие с член 121, параграф 6 от ДФЕС.

Член 4

Изпълнение на европейския семестър

1.Когато е необходимо, след оценката по настоящия регламент на средносрочните структурни планове във фискалната област, на годишните доклади за напредъка и на социално-икономическото положение на съответните държави членки, Съветът, въз основа на препоръки на Комисията, отправя препоръки към тези държави членки, като използва в пълна степен правните инструменти, предвидени в членове 121 и 148 от ДФЕС, и свързаното с тях вторично законодателство.

2.Държавите членки надлежно вземат предвид общите насоки за икономическите политики на държавите членки, насоките за заетостта и препоръките, посочени в член 3, втора алинея, букви а) и б), преди да вземат ключови решения при разработването на своите икономически политики, политики по заетостта и бюджетни политики. Комисията извършва наблюдение на напредъка.

3.Неспазването на получените насоки от страна на държава членка може да доведе до:

а)допълнителни специфични за държавата препоръки;

б)предупреждение от Комисията или препоръка от Съвета съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС;

в)мерки съгласно настоящия регламент, Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета 31 или Регламент (ЕС) № 1176/2011.

ГЛАВА III

ТЕХНИЧЕСКА ТРАЕКТОРИЯ

Член 5

Техническа траектория

За всяка държава членка с държавен дълг над референтната стойност от 60 % от БВП или с бюджетен дефицит над референтната стойност от 3 % от БВП Комисията представя в доклад до Икономическия и финансов комитет техническа траектория за нетните разходи, която обхваща минимален период на корекция от 4 години на националния средносрочен структурен план във фискалната област и евентуалното му удължаване с най-много 3 години съгласно член 13. Комисията оповестява доклада.

Член 6

Изисквания за техническата траектория

Техническата траектория следва да гарантира, че:

а) тенденцията на съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП е правдоподобно низходяща или остава на разумни равнища;

б) бюджетният дефицит намалява под референтната стойност от 3 % от БВП и се поддържа под нея;

в) усилията за фискална корекция през периода на националния средносрочен структурен план във фискалната област са най-малкото пропорционални на общите усилия през целия период на корекция;

г) съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП в края на периода на планиране е по-ниско от съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП в годината преди началото на техническата траектория; и

д) като правило нарастването на на националните нетни разходи остава средни под средносрочния потенциален БВП за периода на плана.

В техническата траектория се прави разграничение между държавите членки. Критериите за определяне на техническите траектории са изложени в приложение I.

Член 7

Предварителни насоки на Комисията

1.До [1 март] на [xxxx] година, в която държавите членки трябва да представят за първи път своите средносрочни структурни планове във фискалната област, или, ако е целесъобразно, в срок от 3 седмици от искането на държавата членка да представи нов план, Комисията публикува:

1)основната рамка и резултати от средносрочните прогнози за публичния дълг;

2)своите макроикономически прогнози и допускания;

3)техническата траектория, ако се изисква съгласно член 5, и съответното структурно първично салдо.

2.За държавите членки с бюджетен дефицит под референтната стойност от 3 % от БВП и държавен дълг под референтната стойност от 60 % от БВП, Комисията предоставя техническа информация относно структурното първично салдо, което е необходимо, за да се гарантира поддържането на номиналния дефицит под референтната стойност от 3 % от БВП без допълнителни мерки на политиката за период от 10 години след края на националния средносрочен структурен план във фискалната област.

3.Комисията актуализира техническите траектории и количествените насоки поне веднъж на всеки 4 години. Тя прави това навреме за представянето на следващия цикъл средносрочни структурни планове във фискалната област.

Член 8

Оценка на правдоподобността

За да оцени доколко е правдоподобно намаляването или оставането на разумно равнище на прогнозното съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП на съответната държава членка, Комисията използва методиката, посочена в приложение V. Комисията оповестява публично своя анализ на правдоподобността и основните данни.

ГЛАВА IV

НАЦИОНАЛНИ СРЕДНОСРОЧНИ СТРУКТУРНИ ПЛАНОВЕ ВЪВ ФИСКАЛНАТА ОБЛАСТ

Член 9

Представяне на националните средносрочни структурни планове във фискалната област

Преди края на април след влизането в сила на настоящия регламент всяка държава членка представя на Съвета и на Комисията национален средносрочен структурен план във фискалната област. Ако е необходимо, съответната държава членка и Комисията може да се споразумеят да удължат този срок с разумен период от време.

Държавата членка оповестява своя национален средносрочен структурен план във фискалната област.

Член 10

Технически диалог

Преди да представи своя национален средносрочен структурен план във фискалната област, съответната държава членка провежда технически диалог с Комисията с цел да се гарантира, че националният средносрочен структурен план във фискалната област е в съответствие с членове 11, 12 и 14.

Член 11

Съдържание на националния средносрочен структурен план във фискалната област

1.В националния средносрочен структурен план във фискалната област се предоставя информацията, посочена в приложение II. По-специално в него се представя траектория на нетните разходи, обхващаща период от най-малко 4 години, както и основните макроикономически допускания и планираните структурни мерки във фискалната област, за да се докаже съответствие с изискванията на член 12.

В националния средносрочен структурен план във фискалната област се описват и действията на съответната държава членка в отговор на специфичните за държавата препоръки, включително тези, които са от значение за процедурата при макроикономически дисбаланси, както и на предупрежденията на Комисията, когато е приложимо, или на препоръките на Съвета, когато е приложимо, отправени съгласно член 121, параграф 4 от ДФЕС.

2.Когато националният средносрочен структурен план във фискалната област включва по-големи нетни разходи в сравнение с техническата траектория, издадена от Комисията съгласно член 5, държавата членка представя в плана си солидни и подлежащи на проверка икономически аргументи, с които обяснява разликата.

Член 12

Изисквания

Националният средносрочен структурен план във фискалната област:

1)осигурява необходимата фискална корекция, за да може тенденция на държавния дълг да е правдоподобно низходяща най-късно до края на периода на корекция или да остане на разумни равнища, както и бюджетният дефицит да се намали и поддържа под референтната стойност от 3 % от БВП в средносрочен план;

2)съдържа обяснение как с плана ще се гарантира осъществяването на инвестициите и реформите в отговор на основните предизвикателства, набелязани в специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър, как ще се коригират установените макроикономически дисбаланси в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси, ако е приложимо, и как ще бъдат изпълнени общите приоритети на Съюза, посочени в приложение VI към настоящия регламент, включително Европейския зелен пакт, Европейския стълб на социалните права и цифровото десетилетие, като същевременно той бъде съобразен с актуализираните национални планове в областта на енергетиката и климата и националните пътни карти за цифровото десетилетие;

3)ако е приложимо, съдържа обяснение как с плана ще се гарантира изпълнението на съответния набор от реформи и инвестиции, посочени в член 13, които са в основата на евентуалното удължаване с най-много 3 години на периода на корекция на държавата членка;

4)съдържа обяснение как с плана ще се осигури съгласуваност с плана за възстановяване и устойчивост на съответната държава членка по време на периода на действие на Механизма за възстановяване и устойчивост в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/241.

Член 13

Условия за удължаване на периода на корекция

1.Когато държава членка поеме ангажимент да изпълни съответен набор от реформи и инвестиции в съответствие с критериите, посочени в параграф 2, периодът на корекция може да бъде удължен с най-много 3 години.

2.Наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, които са в основата на евентуалното удължаване на периода на корекция, следва да е съизмерим със степента на предизвикателствата, свързани с публичния дълг, и средносрочния растеж в съответната държава членка.

Наборът от ангажименти за реформи и инвестиции следва да отговаря, в своята цялост, на следните критерии:

i)да насърчава растежа;

ii)да подкрепя фискалната устойчивост;

iii)да e насочен към постигане на общите приоритети на Съюза, посочени в приложение VI;

iv)да отчита съответните специфични за държавата членка препоръки, отправени към нея, включително, когато е приложимо, препоръките, дадени в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси;

v)да гарантира, че общото равнище на национално финансираните публични инвестиции през целия период на националния средносрочен структурен план във фискалната област е по-високо от средносрочното равнище преди периода на този план.

3.Всеки от ангажиментите за реформи и инвестиции, които са в основата на удължаването на периода на корекция, трябва да бъде достатъчно подробен, съсредоточен в началото на периода, обвързан със срокове и подлежащ на проверка.

4.През жизнения цикъл на Механизма за възстановяване и устойчивост, в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/241, ангажиментите, включени в одобрения план за възстановяване и устойчивост на съответната държава членка, може да бъдат взети предвид за целите на удължаването на периода на корекция.

5.Оценката дали наборът от ангажименти за реформи и инвестиции отговаря на критериите, посочени в параграф 2, и дали всеки от ангажиментите за реформи и инвестиции отговаря на условията, посочени в параграф 3, се извършва в съответствие с рамката за оценка, посочена в приложение VII.

Член 14

Преработен национален средносрочен структурен план във фискалната област

1.Държава членка може да поиска да представи на Комисията преработен национален средносрочен структурен план във фискалната област преди края на неговия период на корекции, ако са налице обективни обстоятелства, които възпрепятстват изпълнението на първоначалния национален средносрочен структурен план във фискалната област, или ако евентуално ново правителство поиска да представи нов национален средносрочен структурен план във фискалната област.

2.Преди представянето на преработения национален средносрочен структурен план във фискалната област Комисията представя в доклад до Икономическия и финансов комитет нова техническа траектория.

3.Като се взема предвид предишната корекция на съответната държава членка или липсата на такава, с новата техническа траектория не следва да се допуска съсредоточаване на усилията за фискална корекция в края на периода и тя не следва да води до намаляване на тези усилия.

4.Когато е представен преработен национален средносрочен структурен план във фискалната област, се прилагат членове 12 и 15—19.

5.Комисията по-специално преценява, ако е приложимо, дали удължаването на периода на корекция трябва да продължи да се прилага в рамките на преработения национален средносрочен структурен план във фискалната област, като взема предвид изпълнението на набора от ангажименти за реформи и инвестиции, които са в основата на удължаването на първоначалния план, и промените по отношение на предизвикателствата пред публичния дълг по преработения национален средносрочен структурен план във фискалната област.

Член 15

Оценка на националните средносрочни структурни планове във фискалната област от Комисията

1.Комисията оценява всеки национален средносрочен структурен план във фискалната област в срок от 2 месеца след представянето му. Съответната държава членка и Комисията може да се споразумеят да удължат срока за оценка с разумен период от време, ако е необходимо.

2. При оценката на националния средносрочен структурен план във фискалната област Комисията проверява за всички държави членки:

а) дали с националния средносрочен структурен план във фискалната област се гарантира, че тенденцията на държавния дълг е правдоподобно низходяща най-късно до края на периода на корекция или остава на разумни равнища;

б) дали бюджетният дефицит се поддържа под референтната стойност от 3 % от БВП през целия период на действие на плана или дали бюджетният дефицит бързо се връща под референтната стойност от 3 % от БВП най-късно до края на периода на корекция, когато дефицитът е бил над тази референтна стойност към момента на представяне на националния средносрочен структурен план във фискалната област;

в) дали бюджетният дефицит се поддържа под референтната стойност от 3 % от БВП при липса на допълнителни бюджетни мерки за период от 10 години;

г) дали усилията за фискална корекция през периода на националния средносрочен структурен план във фискалната област са най-малкото пропорционални на общите усилия през целия период на корекция;

д) дали за годините, в които се очаква съответната държава членка да има дефицит над референтната стойност от 3 % от БВП и превишението не е близко до тази стойност и не е временно, фискалната корекция е в съответствие с референтната стойност, посочена в член 3 от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит, изменен с Регламент [X]; и

е) дали съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП в края на периода на планиране е по-ниско от съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП в годината преди началото на техническата траектория.

3. Освен това Комисията проверява за съответната държава членка:

а) дали наборът от ангажименти за реформи и инвестиции, които са в основата на евентуалното удължаване на периода на фискална корекция, отговаря на условията, посочени в член 13;

б) дали другите ангажименти за реформи и инвестиции, съдържащи се в плана, отговарят на изискванията на член 12, буква б).

Член 16

Одобряване от Съвета на националния средносрочен структурен план във фискалната област

По препоръка на Комисията Съветът по правило приема препоръка за определяне на плана на нетните разходи на съответната държава членка и, ако е приложимо, за одобряване на набора от ангажименти за реформи и инвестиции, които са в основата на евентуалното удължаване на периода на корекция и които са включени в нейния национален средносрочен структурен план във фискалната област, в срок от четири седмици след приемането на препоръката на Комисията.

Когато националният средносрочен структурен план във фискалната област изпълнява ролята на плана за корективни действия, необходим за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси, както е предвидено в член 30, Съветът одобрява в тази препоръка и реформите и инвестициите, необходими за коригиране на дисбалансите.

Член 17

Препоръка на Съвета за преработен национален средносрочен структурен план във фискалната област

Когато счита, че планът не отговаря на изискванията, посочени в член 15, параграф 2 и параграф 3, буква а), по препоръка на Комисията Съветът препоръчва на съответната държава членка да представи преработен национален средносрочен структурен план във фискалната област.

Член 18

Препоръка на Съвета в случай на неизпълнение от страна на държавата членка

По препоръка на Комисията Съветът препоръчва на съответната държава членка техническата траектория, издадена от Комисията, да бъде планът на нетните разходи на държавата членка, когато:

а)съответната държава членка не представи преработен национален средносрочен структурен план във фискалната област в срок от един месец след препоръката на Съвета;

б)Съветът счита, че преработеният национален средносрочен структурен план във фискалната област не отговаря на изискванията, посочени в член 15, параграф 2 и параграф 3, буква а);

в)държавата членка не представи нов национален средносрочен структурен план във фискалната област в края на периода, обхванат от предишния национален средносрочен структурен план във фискалната област.

Член 19

Незадоволително изпълнение от страна на държава членка на нейните ангажименти, които са в основата на евентуалното удължаване на нейния период на корекция

Когато на дадена държава членка е предоставено удължаване на периода на корекция, но тя не изпълни в задоволителна степен набора от ангажименти за реформи и инвестиции, които са в основата на удължаването, посочено в член 13, параграф 1, Съветът може по препоръка на Комисията да препоръча планът на нетните разходи да бъде преработен и периодът на корекция да бъде по-кратък.

ГЛАВА V

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ СРЕДНОСРОЧНИ СТРУКТУРНИ ПЛАНОВЕ ВЪВ ФИСКАЛНАТА ОБЛАСТ

Член 20

Доклад за напредъка

1.Най-късно до 15 април всяка година всяка държава членка представя на Комисията годишен доклад за напредъка по изпълнението на нейния национален средносрочен структурен план във фискалната област.

2.Годишният доклад за напредъка, посочен в параграф 1, съдържа по-специално информация за напредъка в изпълнението на плана на нетните разходи, изпълнението на по-общите ангажименти за реформи и инвестиции в контекста на европейския семестър и, ако е приложимо, в изпълнението на набора от ангажименти за реформи и инвестиции, които са в основата на евентуалното удължаване на периода на корекция.

3.Годишният доклад за напредъка по параграф 1 съдържа също така информацията, посочена в приложение III.

4.Всяка държава членка оповестява своя годишен доклад за напредъка.

Член 21

Извършване на наблюдение от Комисията

Комисията наблюдава изпълнението на националния средносрочен структурен план във фискалната област и по-специално плана на нетните разходи.

Комисията въвежда контролен отчет, който функционира в съответствие с приложение IV, и следи натрупаните отклонения на действителните нетни разходи над и под плана на нетните разходи.

Член 22

Роля на независимите фискални институции

Всяка национална независима фискална институция, посочена в член 8 от Директива [...] на Съвета 32 [относно националните бюджетни рамки], предоставя оценка на съответствието на данните за бюджетните резултати, отчетени в доклада за напредъка по член 20, с плана на нетните разходи. Когато е приложимо, всяка национална независима фискална институция анализира и факторите, на които се основава отклонението от плана на нетните разходи.

Член 23

Предупреждения на Комисията и препоръки на Съвета за предприемането на мерки на политиката

1.В случай на значителен риск от отклонение от плана на нетните разходи или риск бюджетният дефицит да надхвърли референтната стойност от 3 % от БВП, Комисията може да отправи предупреждение до съответната държава членка в съответствие с член 121, параграф 4 от ДФЕС.

2.Въз основа на препоръка на Комисията, в срок от един месец след предупреждението на Комисията, посочено в параграф 1, Съветът приема препоръка към съответната държава членка за необходимите мерки на политиката в съответствие с член 121, параграф 4 от ДФЕС.

Член 24

Сериозен икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло

По препоръка на Комисията Съветът може да приеме препоръка, с която да позволи на държавите членки да се отклонят от своя план на нетните разходи в случай на сериозен икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло, при условие че това не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план. Съветът определя срок за това отклонение.

Докато трае сериозният икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло, Комисията продължава да наблюдава устойчивостта на обслужването на дълга и да осигурява координация на политиката и последователно съчетание от политики, при което се отчита измерението на еврозоната и на Съюза.

По препоръка на Комисията Съветът може да удължи периода, през който държавите членки може да се отклоняват от плановете на нетните разходи, при условие че продължава сериозният икономически спад в еврозоната или в Съюза като цяло. Удължаване може да бъде предоставено повече от веднъж. Всяко удължаване обаче е за допълнителен период от най-много една година.

Член 25

Извънредни обстоятелства извън контрола на държавата членка, които водят до значително въздействие върху публичните финанси на съответната държава членка

По препоръка на Комисията Съветът може да приеме препоръка, с която да позволи на дадена държава членка да се отклони от своя план на нетните разходи, когато извънредни обстоятелства извън контрола на държавата членка водят до значително въздействие върху публичните финанси на въпросната държава членка, при условие че това не застрашава фискалната устойчивост в средносрочен план. Съветът определя срок за това отклонение.

По препоръка на Комисията Съветът може да удължи периода, през който държавата членка може да се отклонява от плана на нетните разходи, при условие че извънредните обстоятелства продължават да са налице. Удължаване може да бъде предоставено повече от веднъж. Всяко удължаване обаче е за допълнителен период от най-много една година.

ГЛАВА VI

ИКОНОМИЧЕСКИ ДИАЛОГ

Член 26

Диалог в рамките на европейския семестър

Европейският парламент участва надлежно в европейския семестър, за да се увеличат прозрачността и ангажираността, както и отчетността по отношение на взетите решения, по-специално чрез икономически диалог. При необходимост в рамките на европейския семестър се провеждат консултации с Икономическия и финансов комитет, Комитета за икономическа политика, Комитета по заетостта и Комитета за социална закрила. Съответните заинтересовани страни, по-специално социалните партньори, участват в рамките на европейския семестър, когато е целесъобразно, във връзка с основни въпроси на политиката в съответствие с разпоредбите на ДФЕС и националните правни и политически условия.

За да се насърчи диалогът между институциите на Съюза, по-специално Европейския парламент, Съвета и Комисията, и за да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност, Европейският парламент може да отправя покани до председателя на Съвета, Комисията и когато е уместно, председателя на Европейския съвет или председателя на Еврогрупата, да се явят пред него, за да обсъдят насоките за политиката на държавите членки, издадени от Комисията, заключенията на Европейския съвет и резултатите от многостранното наблюдение, осъществявано съгласно настоящия регламент.

Председателят на Съвета и Комисията в съответствие с член 121 от ДФЕС и, когато е целесъобразно, председателят на Еврогрупата докладват всяка година на Европейския парламент и на Европейския съвет за резултатите от многостранното наблюдение.

Член 27

Правило „изпълнение или обяснение“

По правило Съветът следва да се съобрази с препоръките и предложенията на Комисията или да обясни публично позицията си.

Член 28

Диалог с държава членка

Когато Съветът отправя препоръка към държава членка съгласно член 23, параграф 2 в случай на значителен риск от отклонение от плана на нетните разходи, Европейският парламент може да предостави на тази държава членка възможността да участва в обмен на мнения.

Член 29

Редовно информиране на Европейския парламент

1.Комисията и Съветът редовно информират Европейския парламент за прилагането на настоящия регламент.

2.Съветът и Комисията следва да включат в своите доклади до Европейския парламент резултатите от многостранния надзор, упражняван съгласно настоящия регламент.

ГЛАВА VII

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1176/2011

Член 30

Взаимодействие с процедурата при макроикономически дисбаланси

1. Когато държава членка не изпълни ангажиментите за реформи и инвестиции, включени в нейния национален средносрочен структурен план във фискалната област, за да изпълни специфичните за нея препоръки, които са от значение за процедурата при макроикономически дисбаланси, установена с Регламент (ЕС) № 1176/2011, и когато Комисията счита, че съответната държава членка е засегната от прекомерни дисбаланси в съответствие с член 7, параграф 1 от посочения регламент, се прилага процедурата, предвидена в член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1176/2011.

2. В този случай държавата членка, за която е открита процедура при прекомерен дисбаланс в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, представя преработен план в съответствие с член 14 от настоящия регламент. Преработеният план е съобразен с препоръката на Съвета, приета в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1176/2011. Представяният преработен план подлежи на одобрение от Съвета в съответствие с членове 16—19 от настоящия регламент. Преработеният план се оценява в съответствие с член 15 от настоящия регламент.

3. Когато държава членка представи преработен средносрочен структурен план във фискалната област съгласно параграф 2, този преработен план изпълнява ролята на плана за корективни действия, изискван съгласно член 8, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, той съдържа конкретните мерки на политиката, които съответната държава членка е изпълнила или възнамерява да изпълни, както и график за тези мерки.

В този случай, в съответствие с член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, въз основа на оценка на Комисията, Съветът оценява преработения план в срок от 2 месеца след представянето му. Наблюдението и оценката на изпълнението на преработения план се извършват в съответствие с член 21 от настоящия регламент и членове 9 и 10 от Регламент (ЕС) № 1176/2011.

ГЛАВА VIII

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 472/2013

Член 31

Взаимодействие с процедурата за засилено наблюдение

Държава членка, която подлежи на засилено наблюдение съгласно член 2 от Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета 33 , взема предвид всички препоръки, отправени към нея съгласно член 23 от настоящия регламент, когато приема мерки, целящи да отстранят източниците или потенциалните източници на трудности съгласно член 3, параграф 1 от посочения регламент.

Когато държава членка е обект на програма за макроикономически корекции и промените в нея в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) № 472/2013, не е необходимо тя да представя средносрочен структурен план във фискалната област съгласно член 9 от настоящия регламент и годишен доклад за напредъка съгласно член 20 от настоящия регламент.

ГЛАВА IX

ДЕЛЕГИРАНИ ПРАВОМОЩИЯ

Член 32

Изменение на приложенията

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 33 за изменение на приложения II—VII, за да ги адаптира така, че да се отчетат надлежно допълнителните промени или нужди по отношение на информацията в националния средносрочен структурен план във фискалната област (приложение II) или в годишните доклади за напредъка (приложение III), по отношение на функционирането на контролния отчет (приложение IV), по отношение на методиката за оценка на правдоподобността (приложение V), по отношение на общите приоритети на Съюза (приложение VI) или по отношение на рамката за оценка (приложение VII).

Член 33

Упражняване на делегираните правомощия

1.Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 32, се предоставя за неопределен срок, считано от XXX.

3.Делегирането на правомощия, посочено в член 32, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.Преди да приеме делегиран акт, Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията уведомява за него едновременно Европейския парламент и Съвета.

6. Делегиран акт, приет съгласно член 32, влиза в сила само ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от един месец след уведомяването на Европейския парламент и на Съвета за акта или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с един месец по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

ГЛАВА X

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 34

Диалог с държавите членки

Комисията осигурява постоянен диалог с държавите членки в съответствие с целите на настоящия регламент. Затова Комисията по-специално провежда мисии за оценка на социално-икономическо положение в държавата членка и за установяването на всякакви рискове или трудности, свързани със спазването на целите на настоящия регламент.

Член 35

Мисии за задълбочено наблюдение

1.Комисията може да предприеме мисии за задълбочено наблюдение в държавите членки, които са обект на препоръки, издадени съгласно член 23, с цел наблюдение на място.

2.Когато въпросната държава членка е държава членка, чиято парична единица е еврото или която участва във ВМ II, Комисията може да покани по целесъобразност представители на Европейската централна банка да участват в мисиите за наблюдение.

Член 36

Доклад

1.До [31 декември 2030 г.] и на всеки пет години след това Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад по прилагането на настоящия регламент, който се придружава, когато е уместно, от предложение за изменение на настоящия регламент. Комисията оповестява доклада.

2.В доклада, посочен в параграф 1, се извършва преглед на:

а)ефективността на настоящия регламент, по-специално дали разпоредбите, уреждащи вземането на решения, са се оказали достатъчно ефективни, за да се гарантира, че съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП намалява или остава на разумни равнища съобразно съответните препоръки на Съвета;

б)напредъка към постигане на по-тясна координация на икономическите политики и устойчива конвергенция на икономическите резултати на държавите членки.

3.Докладът се изпраща на Европейския парламент и на Съвета.

Член 37

Отмяна на Регламент (ЕО) № 1466/97

Регламент (ЕО) № 1466/97 се отменя.

Член 38

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1 .

(2) ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 6 .

(3) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 41.

(4) Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики ( ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12 ).

(5) Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит ( ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33 ).

(6) Съобщение COM(2020) 55 final от 5 февруари 2020 г. на Комисията „Преглед на икономическото управление, Доклад относно прилагането на регламенти (ЕС) № 1173/2011, 1174/2011, 1175/2011, 1176/2011, 1177/2011, 472/2013 и 473/2013 и относно пригодността на Директива 2011/85/ЕС на Съвета“.

(7) Съобщение на Комисията COM(2022) 583 final от 9 ноември 2022 г. относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС.

(8) Работен документ на службите на Комисията SWD(2022) 104 final от 28 март 2022 г. „Онлайн обществена консултация относно прегледа на рамката на ЕС за икономическо управление — Обобщение на отговорите — Окончателен доклад“.

(9) С цел укрепване на бюджетната дисциплина през целия икономически цикъл на 2 март 2012 г. 25 държави членки ратифицираха междуправителствения ДСКУ. В член 2, параграф 1 от ДСКУ се припомня, че той „се прилага и тълкува от договарящите се страни в съответствие с Договорите, на които се основава Европейският съюз, и по-специално член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, и с правото на Европейския съюз, включително процесуалното право, когато се налага приемане на вторично законодателство“. В член 2, параграф 2 от ДСКУ се припомня, че той „се прилага, доколкото е съвместим с Договорите, на които се основава Европейският съюз, и с правото на Европейския съюз. Той не засяга компетентността на Съюза да действа в областта на икономическия съюз“. Дял III от ДСКУ „Фискален пакт“ е обвързващ за държавите членки, чиято парична единица е еврото, и се прилага на доброволна основа от другите държави членки (член 1, параграф 2 и член 14, параграф 5 от ДСКУ). Член 16 от ДСКУ предвижда, че „в срок от най-много пет години от датата на влизане в сила на настоящия договор, въз основа на оценка на натрупания опит във връзка с неговото прилагане, се вземат необходимите мерки, в съответствие с разпоредбите на Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, с цел включване на основните положения на настоящия договор в правната рамка на Европейския съюз“.

(10) Вж. Съобщение COM(2012) 342 final от 20 юни 2012 г. на Комисията „Общи принципи на националните коригиращи механизми във фискалната област“.

(11) https://economy-finance.ec.europa.eu/system/files/2017-02/c20171201_en.pdf

(12)

Доброто управление и зачитането на принципите на правовата държава, по-специално независимите, качествени и ефикасни правосъдни системи, функциониращите и ефективни данъчни системи, както и ефективната несъстоятелност и стабилните рамки за борба с корупцията и борба с измамите, са ключови фактори в този контекст.

(13) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.

(14) ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1.

(15) Съобщение COM(2020) 55 final от 5 февруари 2020 г. на Комисията „Преглед на икономическото управление, Доклад относно прилагането на регламенти (ЕС) № 1173/2011, 1174/2011, 1175/2011, 1176/2011, 1177/2011, 472/2013 и 473/2013 и относно пригодността на Директива 2011/85/ЕС на Съвета“.

(16) Съобщение на Комисията COM(2021) 662 final от 19 октомври 2021 г. „Икономиката на ЕС след COVID-19: последици за икономическото управление“.

(17) COM(2022)583 final.

(18) Решение (ЕС) 2015/1937 на Комисията от 21 октомври 2015 г. за създаване на независим консултативен Европейски фискален съвет (ОВ L 282, 28.10.2015 г., стр. 37).

(19) Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1).

(20) Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ L 209, 2.8.1997 г., стp. 6).

(21) Резолюция на Европейския съвет относно Пакта за стабилност и растеж, Амстердам, 17 юни 1997 г. (ОВ C 236, 2.8.1997 г., стр. 1).

(22) Европейският закон за климата определя цел за неутралност по отношение на климата в целия Съюз до 2050 г. и налага на институциите на Съюза и на държавите членки да постигнат напредък в повишаването на капацитета за адаптиране, което изисква значителни публични инвестиции за намаляване на отрицателните социално-икономически последици от изменението на климата за ЕС и неговите държави членки, включително отрицателните въздействия върху растежа и фискалната устойчивост.

(23) Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната (ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 8).

(24) Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси (OВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25).

(25) Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).

(26) Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната (ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 11).

(27) Договор за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз от 2 март 2012 г.

(28) Съобщение на Комисията COM(2012) 342 final от 20 юни 2012 г. „Общи принципи относно националните механизми за фискална корекция“.

(29) ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(30) Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1101/2008 за предоставянето на поверителна статистическа информация на Статистическата служба на Европейските общности, на Регламент (ЕО) № 322/97 на Съвета относно статистиката на Общността и на Решение 89/382/ЕИО, Евратом на Съвета за създаване на Статистически програмен комитет на Европейските общности (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164).

(31) Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ L 209, 2.8.1997 г., стp. 6).

(32) Директива [...] на Съвета от [...] [за изменение на Директива 2011/85/ЕС на Съвета относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки] (ОВ L...,..., стр....).

(33) Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за засилване на икономическото и бюджетно наблюдение над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата си стабилност (ОВ L 140, 27.5.2013 г., стр. 1).