ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 7.2.2023
COM(2023) 63 final
2023/0025(COD)
Предложение за
ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Директива 2012/19/ЕС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО)
(текст от значение за ЕИП)
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания и цели на предложението
На 25 януари 2022 г. в решението си по дело C-181/20 1 Съдът на Европейския съюз обяви за частично невалиден член 13, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване („Директивата за ОЕЕО“) поради необоснована обратна сила, доколкото в него се предвижда производителите да поемат финансирането на разходите за събиране, третиране, оползотворяване и екологосъобразно обезвреждане на отпадъците от фотоволтаични панели, пуснати на пазара между 13 август 2005 г. и 13 август 2012 г. Втората дата е влизането в сила на тогава новата Директива за ОЕЕО, която замени Директива 2002/96/ЕО. С влизането ѝ в сила фотоволтаичните панели бяха добавени към приложното поле на Директивата за ОЕЕО. Освен това Директивата от 2012 г. въведе по-широко „отворено приложно поле“, считано от 15 август 2018 г., променяйки в това отношение приложното поле, в сравнение с предишната Директива 2002/96/ЕО.
Съдът твърди, че преди приемането на Директива 2012/19/ЕС държавите членки са имали избор съгласно член 14 от Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците 2 да изискват разходите, свързани с управлението на отпадъците от фотоволтаични панели, да се поемат от настоящите или предишните притежатели на отпадъците, или от производителя или дистрибутора на фотоволтаичните панели. Според Съда въведеното впоследствие правило в член 13, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС, съгласно което финансирането на разходите, свързани с третирането в края на жизнения цикъл на фотоволтаичните панели, различни от тези за частните домакинства, трябва във всички държави членки да се поема от производителите, включително когато продуктите вече са били пуснати на пазара по време на действието на първия законодателен акт, трябва да се счита за приложимо с обратна сила. Следователно то може да наруши принципа на правна сигурност.
Решението изисква последващи действия чрез целенасочено изменение на Директивата за ОЕЕО и член 13, параграф 1 от нея относно финансирането на събирането и третирането на ОЕЕО по отношение на ОЕЕО от потребители, различни от частните домакинства.
Освен това беше преценено, че член 12, параграф 1 от Директивата за ОЕЕО също следва да бъде изменен, тъй като съдържа паралелна разпоредба за електрическото и електронното оборудване (ЕЕО) за частните домакинства. Въпреки че този член не е изрично посочен в решението на Съда, тъй като не е засегнат от съответното дело, той също може да се счита за действащ с обратна сила в светлината на мотивите на Съда и поради това трябва да бъде изменен по подобен начин.
В целевото предложение на Комисията се разглежда и въздействието на решението на Съда върху други продукти, попадащи в „отвореното приложно поле“, определено в член 2, параграф 1, буква б) от Директивата за ОЕЕО, считано от 15 август 2018 г., по отношение на които ситуацията е сходна с тази на фотоволтаичните панели, изрично посочени в решението на Съда. По-специално, „отвореното приложно поле“ може да включва както ЕЕО за частните домакинства, така и ЕЕО за потребители, различни от частните домакинства 3 . И в двата случая, вследствие на решението на Съда, е необходимо пояснение, че производителите са задължени едва след 15 август 2018 г. да финансират управлението на отпадъци от ЕЕО от „отвореното приложно поле“.
Вследствие на това предложението на Комисията обхваща също така изменение на член 12, параграф 1. Предлага се изменение на член 12, параграфи 3 и 4, с което да се изясни моментът, в който за производителите се прилага задължението за финансиране.
По подобен начин, за да се коригира на базата на мотивите на Съда евентуалното действие с обратна сила, предложението на Комисията има за цел също така да измени член 15, параграф 2, който се отнася до маркирането на ЕЕО.
Освен това с настоящото предложение се актуализират в член 14, параграф 4 и член 15, параграф 2 от Директивата за ОЕЕО позоваванията на европейския стандарт EN 50419 относно маркирането на ЕЕО по отношение на разделното събиране на ОЕЕО, като се заменя позоваването на версията на този стандарт от 2006 г. с версията от 2022 г.
•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката
Сега действащите правила на Съюза относно управлението на ОЕЕО са установени в Директива 2012/19/ЕС.
Предложението има за цел да измени член 12, параграфи 1, 3 и 4, член 13, параграф 1 и член 15, параграф 2 от Директивата за ОЕЕО като последващо действие във връзка с решението на Съда на Европейския съюз по дело C-181/20. Тези разпоредби се отнасят до принципа на разширена отговорност на производителя (РОП) — основен принцип в Директивата за ОЕЕО, който вече е залегнал в първата Директива 2002/96/ЕО и с който се прилага принципът „замърсителят плаща“, залегнал в Договора за функционирането на Европейския съюз. Принципът РОП е определен по-подробно в Директива 2008/98/ЕО относно отпадъците (Рамкова директива за отпадъците или РДО). Предложението запазва пълната ефективност на разпоредбите за РОП. Въпреки това, с оглед на решението на Съда, принципът за отсъствие на действие с обратна сила и свързаните с него интереси на икономическите субекти трябва да бъдат спазвани по отношение на времето, когато Директивата за ОЕЕО все още не се е прилагала за фотоволтаичните панели и другите продукти, включени наскоро в нейното приложно поле.
Предложението има за цел също така да измени член 14, параграф 4 и член 15, параграф 2, за да се актуализира позоваването на европейския стандарт EN 50419, като се замени позоваването на стандарт EN 50419, приет от Cenelec през март 2006 г., с преработената версия на този стандарт, която беше приета през 2022 г., и да се актуализират позоваванията на стандарта в Директивата за ОЕЕО (EN 50419:2022).
Предложените целеви изменения не са свързани с други разпоредби на политиката в областта на ОЕЕО.
•Съгласуваност с други политики на Съюза
Предложените целеви изменения запазват съгласуваността на директивата и нейните разпоредби за РОП с други политики на Съюза.
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
•Правно основание
Предложението се основава на член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, отнасящ се до опазването на околната среда, който е правното основание на акта, който се изменя.
•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
Както е посочено в съображение 36 от Директива 2012/19/ЕС, тъй като целта на настоящата директива не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки и поради мащаба на проблема може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз.
Като се има предвид, че целевото изменение има за цел да измени вече съществуващите разпоредби на директивата в съответствие с решението на Съда, може да се заключи, че принципът на субсидиарност и добавената стойност от ЕС са спазени, както първоначално беше предвидено с приемането на Директива 2012/19/ЕС. Освен това, като се има предвид, че може да има различни тълкувания от страна на държавите членки на въпроса кога се прилага разширената отговорност на производителя по отношение на фотоволтаичните панели и другите продукти, наскоро включени в приложното поле ЕЕО, изменението е необходимо.
•Пропорционалност
Както е посочено в съображение 36 от Директива 2012/19/ЕС, в съответствие с принципа на пропорционалност, определен в член 5 от Договора за Европейския съюз, Директивата за ОЕЕО не надхвърля необходимото за постигането на своята цел.
Като се има предвид, че целевото изменение е насочено към изменение на вече съществуващи разпоредби на директивата в съответствие с решението на Съда , може да се заключи, че принципът на пропорционалност е спазен, както първоначално беше предвидено с приемането на Директива 2012/19/ЕС.
•Избор на инструмент
Като се има предвид, че целевото изменение има за цел да измени в съответствие с решението на Съда вече съществуващи разпоредби на Директивата за ОЕЕО, настоящото предложение е под формата на директива за изменение на Директива 2012/19/ЕС.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство
Не се прилага.
•Консултации със заинтересованите страни
Експертите на държавите членки бяха информирани за последиците от решението на Съда по дело C-181/20, а на заседанието на експертната група по отпадъците на 7 април 2022 г. за прилагането на Директива 2012/19/ЕС относно ОЕЕО 4 Комисията представи основните елементи на целевото изменение и поиска обратна информация. Не бяха повдигнати възражения срещу избрания подход за действие, нито бяха направени конкретни коментари.
Като се има предвид, че решението на Съда изисква от Комисията да изпълни решението без ненужно забавяне и с оглед на ограничения характер на предложението, със заинтересованите страни не са провеждани допълнителни консултации.
•Събиране и използване на експертни становища
Като се има предвид ясно определеният и ограничен обхват на настоящото предложение за изпълнението на решение на Съда на Европейския съюз, не беше необходимо да се разчита на външен експертен опит.
•Оценка на въздействието
Оценка на въздействието не е извършвана, като се има предвид, че Комисията нямаше избор, освен да измени конкретни членове от Директивата за ОЕЕО съгласно решението на Съда на Европейския съюз по дело C-181/20.
•Пригодност и опростяване на законодателството
Инициативата се ограничава до изменение на член 12, параграфи 1, 3 и 4, член 13, параграф 1 и член 15, параграф 2 от Директивата за ОЕЕО като последващо действие във връзка с решението на Съда на Европейския съюз по дело C-181/20 и до изменение на член 14, параграф 4 и член 15, параграф 2 с цел актуализиране на позоваването на европейски стандарт EN 50419. Поради това предложението следва строго определен правен обхват и формат.
•Основни права
Предложението не оказва въздействие върху защитата на основните права. Предвид решението на Съда на Европейския съюз по дело C-181/20 трябва да се предприемат последващи действия посредством настоящото целево предложение на Комисията за изменение на Директивата за ОЕЕО.
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Предложената мярка не предвижда отражение върху бюджета на Европейската комисия. Следователно не е предоставена законодателна финансова обосновка.
5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване
Разпоредбите за докладване вече са предвидени в член 16 от Директивата за ОЕЕО, който не е засегнат от настоящото целево предложение на Комисията.
В допълнение правилата за изчисляването, проверката и докладването на данни за целите на Директивата за ОЕЕО са предвидени в Решение за изпълнение (ЕС) 2019/2193 на Комисията от 17 декември 2019 г.
Не са необходими допълнителни мерки или механизми във връзка с настоящото предложение.
•Обяснителни документи (за директивите)
Комисията счита, че са необходими документи, обясняващи мерките, предприети от държавите членки за транспониране на директивите, за да се подобри качеството на информацията относно транспонирането на директивата.
Главната цел на предложените разпоредби е да се гарантира спазването на решението на Съда на Европейския съюз и по този начин да се изясни моментът, от който производителите на различно електрическо и електронно оборудване както за частните домакинства, така и за ползватели, различни от частните домакинства, трябва да осигурят финансиране за управлението на отпадъците, които възникват от техните продукти. Поради това пълното и правилно транспониране на новото законодателство е от съществено значение, за да се гарантира постигането на тази цел, а също така и наличието на хармонизиран подход във всички държави членки.
Изискването за предоставяне на обяснителни документи може да създаде допълнителна административна тежест за някои държави членки. Обяснителни документи обаче са необходими, за да се позволи ефективна проверка на пълното и правилно транспониране, което е от основно значение поради горепосочените причини, а не съществуват по-леки мерки, които да позволят извършването на ефикасна проверка. Освен това обяснителните документи могат да допринесат значително за намаляване на административната тежест, свързана с мониторинга на спазването, упражняван от страна на Комисията; без тях ще са необходими значителни ресурси и многобройни контакти с националните органи, за да се проверят методите на транспониране във всички държави членки.
С оглед на гореизложеното е целесъобразно да се изисква от държавите членки да приложат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между разпоредбите на директивата за изменение на Директивата за ОЕЕО и съответните части на националните инструменти за транспониране.
•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението
В член 1 е предвидено изменението на следните членове от Директива 2012/19/ЕС относно ОЕЕО:
Член 12, параграф 1:
Предложеното изменение има за цел да изясни момента, от който производителите на фотоволтаични панели и на електрическо и електронно оборудване за частни домакинства, които попадат в обхвата на Директивата за ОЕЕО едва от 15 август 2018 г. („отворено приложно поле“), трябва да осигурят финансиране на разходите за събирането, третирането, оползотворяването и екологосъобразното обезвреждане на ОЕЕО от частните домакинства. По-специално, в него се пояснява, че производителите на фотоволтаични панели за частните домакинства осигуряват финансиране на събирането, третирането, оползотворяването и екологосъобразното обезвреждане на ОЕЕО, получени от фотоволтаични панели, когато такива фотоволтаични панели са пуснати на пазара след 13 август 2012 г..
В него също така се посочва, че производителите на ЕЕО от „отвореното приложно поле“ за частните домакинства осигуряват финансиране във връзка с горепосочените разходи за произтичащите ОЕЕО, когато ЕЕО е пуснато на пазара след 15 август 2018 г..
Член 12, параграф 3:
Тази разпоредба има за цел да заличи от текста на директивата първата част от първото изречение: „За продукти, пуснати на пазара след 13 август 2005 г.“, като се има предвид, че позоваването на 13 август 2005 г. е остаряло вследствие на влизането в сила на решението на Съда.
Член 12, параграф 4:
Предложеното изменение пояснява, че този параграф се отнася само до ОЕЕО от продукти, посочени в член 2, параграф 1, буква а) от Директивата за ОЕЕО, различни от фотоволтаични панели.
Член 13, параграф 1:
Предложеното изменение има за цел да изясни откога производителите на фотоволтаични панели и на електрическо и електронно оборудване за потребители, различни от частните домакинства, които попадат в приложното поле на Директивата за ОЕЕО едва от 15 август 2018 г. („отворено приложно поле“), трябва да предвидят финансиране на разходите за събирането, третирането, оползотворяването и екологосъобразното обезвреждане на ОЕЕО.
По-специално в него се пояснява, че производителите на фотоволтаични панели за потребители, различни от частните домакинства, осигуряват най-малко финансирането на събирането, третирането, оползотворяването и екологосъобразното обезвреждане на ОЕЕО, получени от фотоволтаични панели, когато фотоволтаичните панели са пуснати на пазара след 13 август 2012 г..
В него също така се пояснява, че производителите на ЕЕО от „отвореното приложно поле“ за потребители, различни от частните домакинства, осигуряват финансиране по отношение на горепосочените разходи за ОЕЕО, получени от такова ЕЕО, когато то е пуснато на пазара след 15 август 2018 г..
Член 14, параграф 4:
Предложеното изменение предвижда актуализиране по отношение на позоваването в Директивата за ОЕЕО на европейския стандарт EN 50419. Тъй като този стандарт беше преразгледан през 2022 г., предложението е позоваването на версията на стандарта от 2006 г. да бъде заменено с позоваване на актуализираната версия от 2022 г.
Член 15, параграф 2:
Предложеното изменение произтича от уточненията, внесени в членове 12 и 13, за да се поясни, че задължението на производителите да маркират ЕЕО се прилага едва от 13 август 2012 г. по отношение на фотоволтаичните панели и едва от 15 август 2018 г. по отношение на ЕЕО от „отвореното приложно поле“. Предложеното изменение също така предвижда актуализация по отношение на позоваването на европейския стандарт EN 50419, което е в съответствие с промяната в член 14, параграф 4.
Член 2 съдържа разпоредби относно транспонирането на директивата от държавите членки.
Член 3 съдържа разпоредби относно влизането в сила на мярката.
Член 4 определя адресатите на мярката, а именно държавите членки.
2023/0025 (COD)
Предложение за
ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Директива 2012/19/ЕС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО)
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 192, параграф 1 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 5 ,
като взеха предвид становището на Комитета на регионите 6 ,
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1)Директива 2012/19/ЕС относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) влезе в сила на 13 август 2012 г. и замени Директива 2002/96/ЕО.
(2)Фотоволтаичните панели, които не попадат в приложното поле на Директива 2002/96/ЕО, бяха включени в приложното поле на Директива 2012/19/ЕС от 13 август 2012 г., когато бяха добавени към категория 4 от приложения I и II, посочени в член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2012/19/ЕС.
(3)В член 13, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС се предвижда, че производителите на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) поемат разходите за събирането, третирането, повторната употреба, оползотворяването и екологосъобразното обезвреждане на отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) от потребители, различни от частните домакинства, получени от продукти, пуснати на пазара след 13 август 2005 г.
(4)На 25 януари 2022 г. в решението си по дело C-181/20 7 Съдът на Европейския съюз обяви член 13, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС за невалиден по отношение на фотоволтаичните панели, пуснати на пазара между 13 август 2005 г. и 12 август 2012 г., поради необосновано действие с обратна сила. Съдът постанови, че тъй като преди приемането на Директива 2012/19/ЕС законодателят на Съюза е оставил на държавите членки съгласно член 14 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. година относно отпадъците 8 избора да изискват разходите, свързани с управлението на отпадъците от фотоволтаични панели, да се поемат от настоящия или предишния притежател на отпадъците, или от производителя или дистрибутора на фотоволтаичните панели, а впоследствие е въвел правило в член 13, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС, съгласно което тези разходи трябва да се поемат от производителите във всички държави членки, включително за продуктите, които те вече са пуснали на пазара докато е било в сила предишното законодателство, това правило трябва да се разглежда като приложимо с обратна сила и поради това може да наруши принципа на правна сигурност. Съдът постанови, че такова действие с обратна сила се прилага по отношение на фотоволтаичните панели, пуснати на пазара преди влизането в сила на Директива 2012/19/ЕС на 13 август 2012 г.
(5)Решението на Съда, с което член 13, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС се обявява за частично невалиден, пряко предполага, че той следва да бъде изменен, така че да не се прилага по отношение на отпадъците от фотоволтаични панели от потребители, различни от частните домакинства, които са пуснати на пазара между 13 август 2005 г. и 13 август 2012 г. Освен това, с оглед на съображенията, изложени в решението на Съда, е необходимо Директива 2012/19/ЕС да бъде изменена и по отношение на финансирането на отпадъци от фотоволтаични панели от частните домакинства, за които се прилага член 12 от Директива 2012/19/ЕС, както и по отношение на друго ЕЕО, както по отношение на отпадъците от частните домакинства, така и от потребители, различни от частните домакинства, които са в положение, сравнимо с това на фотоволтаичните панели.
(6)Член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2012/19/ЕС от 15 август 2018 г. разширява приложното поле на същата директива до цялото ЕЕО. Подобно на фотоволтаичните панели, ЕЕО, което не попада в приложното поле на Директива 2012/19/ЕС съгласно член 2, параграф 1, буква а) от нея, но което е включено в приложното ѝ поле от 15 август 2018 г. съгласно член 2, параграф 1, буква б) от нея („ЕЕО от отвореното приложно поле“), също не е било включено преди това в приложното поле на Директива 2002/96/ЕО. Поради това, преди приемането на Директива 2012/19/ЕС, на държавите членки по силата на член 14 от Директива 2008/98/ЕО беше оставен избора да изискват разходите, свързани с управлението на отпадъците от това ЕЕО, да се поемат от настоящия или предишния притежател на отпадъци или от производителя или дистрибутора на оборудването. Следователно прилагането на член 13, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС по отношение на ЕЕО от отвореното приложно поле би било в противоречие с принципа на правна сигурност поради причините, изложени в решението на Съда по дело C-181/20. Тъй като Директива 2012/19/ЕС включва обаче ЕЕО от отвореното приложно поле едва от 15 август 2018 г., член 13, параграф 1 следва да бъде изменен, така че да не се прилага за ЕЕО от отвореното приложно поле, пуснато на пазара между 13 август 2005 г. и 15 август 2018 г.
(7)Като огледална разпоредба на член 13, параграф 1 от Директива 2012/19/ЕС, която се прилага по отношение на потребителите, различни от частните домакинства, член 12, параграф 1 във връзка с член 12, параграф 3 от Директива 2012/19/ЕС налага на производителите да финансират разходите за събиране, третиране, оползотворяване и екологосъобразно обезвреждане на ОЕЕО от частните домакинства по отношение на продукти, пуснати на пазара след 13 август 2005 г. Поради причините, изложени в решението на Съда по дело C-181/20, доколкото тези разпоредби се прилагат към финансирането на посочените разходи за управление на отпадъците от фотоволтаични панели, пуснати на пазара между 13 август 2005 г. и 13 август 2012 г., и към ЕЕО от отвореното приложно поле, пуснато на пазара между 13 август 2005 г. и 15 август 2018 г., те биха се прилагали също така с обратна сила по начин, който противоречи на принципа на правната сигурност. Поради това член 12 от Директива 2012/19/ЕС следва да бъде изменен по такъв начин, че да не се прилага за фотоволтаични панели, пуснати на пазара между 13 август 2005 г. и 13 август 2012 г., нито за ЕЕО от отвореното приложно поле, пуснато на пазара между 13 август 2005 г. и 15 август 2018 г.
(8)В член 14, параграф 4 и член 15, параграф 2 от Директива 2012/19/ЕС се предвижда пуснатото на пазара ЕЕО да бъде маркирано, за предпочитане в съответствие с европейския стандарт EN 50419, приет от Cenelec през март 2006 г. Този стандарт беше преразгледан, за да се актуализират съдържащите се в него позовавания на Директива 2012/19/ЕС. Поради това позоваването на стандарта в член 14, параграф 4 и член 15, параграф 2 следва да бъде актуализирано, за да се позовава на актуализираната версия на стандарт EN 50419, която беше приета от Cenelec през юли 2022 г.
(9)В член 15, параграф 2 от Директива 2012/19/ЕС се предвижда, че за да се осигури възможност недвусмислено определяне на датата, на която ЕЕО е пуснато на пазара, държавите членки гарантират, че маркировката върху ЕЕО показва, че същото е било пуснато на пазара след 13 август 2005 г. Като изменение, произтичащо от измененията на членове 12 и 13, член 15, параграф 2 следва да бъде изменен по отношение на фотоволтаичните панели и ЕЕО от отвореното приложно поле, така че в него да се поясни, че задължението за маркиране се прилага едва от 13 август 2012 г. по отношение на фотоволтаичните панели и едва от 15 август 2018 г. по отношение на ЕЕО от отвореното приложно поле.
(10)Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи 9 държавите членки поеха ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на такива документи е обосновано.
ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВА:
Член 1
Изменение на Директива 2012/19/ЕС
Директива 2012/19/ЕС се изменя, както следва:
(1)Член 12 се изменя, както следва:
а) параграф 1 се заменя със следното:
„1. Държавите членки гарантират, че производителите осигуряват най-малко финансиране на събирането, третирането, оползотворяването и екологосъобразното обезвреждане на ОЕЕО от частните домакинства, които са били поставени в съоръженията за събиране, създадени в съответствие с член 5, параграф 2, съобразно следното:
а)за ОЕЕО, получени от ЕЕО, посочено в член 2, параграф 1, буква а), различно от фотоволтаични панели, когато такова ЕЕО е пуснато на пазара след 13 август 2005 г.;
б)за ОЕЕО, получени от фотоволтаични панели, когато тези фотоволтаични панели са пуснати на пазара след 13 август 2012 г.; и
в)за ОЕЕО, получени от ЕЕО, посочено в член 2, параграф 1, буква б) и което не попада в обхвата на член 2, параграф 1, буква а), когато това ЕЕО е пуснато на пазара след 15 август 2018 г.“;
б) в параграф 3 първата алинея се заменя със следното:
„3. Всеки производител носи отговорност за финансирането на дейностите, посочени в параграф 1 и отнасящи се до отпадъците от продуктите, които той произвежда. Производителят може да избере да изпълни това задължение индивидуално или като се присъедини към колективна схема за събиране.“;
в)параграф 4 се заменя със следното:
„4. Отговорността за покриване на разходите по управление на ОЕЕО от продукти, посочени в член 2, параграф 1, буква а), различни от фотоволтаични панели, и пуснати на пазара на 13 август 2005 г. или преди това („стари отпадъци“), се поема от една или повече системи, в които всички производители, присъстващи на пазара към момента на възникване на съответните разходи, участват пропорционално, т.е. съответно на своя дял на пазара в зависимост от вида на оборудването.“;
(2)В член 13 параграф 1 се заменя със следното:
„1. Държавите членки гарантират, че финансирането на разходите за събирането, третирането, оползотворяването и екологосъобразното обезвреждане на ОЕЕО от потребители, различни от частните домакинства, се осигурява от производителите в съответствие със следното:
а)за ОЕЕО, получени от ЕЕО, посочено в член 2, параграф 1, буква а), различно от фотоволтаични панели, когато това ЕЕО е пуснато на пазара след 13 август 2005 г.;
б)за ОЕЕО, получени от фотоволтаични панели, когато тези фотоволтаични панели са пуснати на пазара след 13 август 2012 г.; и
в)за ОЕЕО, получени от ЕЕО, посочено в член 2, параграф 1, буква б), което не е в обхвата на член 2, параграф 1, буква а), когато това ЕЕО е пуснато на пазара след 15 август 2018 г.“;
(3)В член 14 параграф 4 се заменя със следното:
„4. С оглед минимизиране на обезвреждането на ОЕЕО като несортирани битови отпадъци и улесняване на тяхното разделно събиране държавите членки гарантират, че производителите поставят подходящата маркировка в съответствие с европейски стандарт EN 50419:2022 върху ЕЕО, пуснато на пазара със символа, даден в приложение IХ. В изключителни случаи, когато това е необходимо поради размера или функциите на продукта, символът се отпечатва върху опаковката, върху инструкциите за употреба и върху гаранционната карта на ЕЕО.“;
(4)В член 15 параграф 2 се заменя със следното:
„2. За да осигури възможност за недвусмислено определяне на датата, на която ЕЕО е пуснато на пазара, държавите членки гарантират, че маркировката върху ЕЕО показва, че същото е било пуснато на пазара след 13 август 2005 г. За предпочитане е за тази цел да се прилага европейският стандарт EN 50419:2022.
По отношение на фотоволтаичните панели задължението, посочено в първа алинея, се прилага само за фотоволтаични панели, пуснати на пазара след 13 август 2012 г..
За ЕЕО, посочено в член 2, параграф 1, буква б), което не е в обхвата на член 2, параграф 1, буква а), задължението, посочено в първа алинея, се прилага само за ЕЕО, пуснато на пазара след 15 август 2018 г.“
Член 2
Транспониране
1.Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с настоящата директива най-късно до [една година след датата на нейното влизане в сила]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.
Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.
2.Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива.
Член 3
Влизане в сила
Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.
Член 4
Адресати
Адресати на настоящата директива са държавите членки.
Съставено в Брюксел на […] година.
За Европейския парламент За Съвета
Председател Председател