Докладчик:

Felipe MEDINA MARTÍN

Решение на Пленарната асамблея	25.1.2023 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Секция „Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	26.6.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	12.7.2023 г.
Пленарна сесия №	580
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	151/1/2

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Целта на настоящото становище на ЕИСК е да се направи оценка на въздействието на енергийната криза, настъпила след пандемията от COVID-19 и руската агресивна война срещу Украйна, върху европейските предприятия, техните работници и европейските граждани като цяло. ЕИСК отбелязва, че във всички сектори на икономиката възникнаха широк спектър от проблеми, като например непропорционално увеличение на производствените разходи, реорганизация на веригите на доставки, трудности при снабдяването с храни и други стоки, увеличаване на инвестиционните разходи и загуба на покупателна способност за европейските домакинства.

1.2.

ЕИСК изразява загриженост относно високите равнища на инфлация в Европа, дължащи се на енергийните разходи и разходите за суровини, следвани от цените на услугите и промишлените стоки. Инфлацията в Европа е на най-високото си равнище от създаването на еврото насам. ЕИСК призовава европейските институции да създадат механизми за контрол като посочените в документа на Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC). Сред тези механизми следва да бъде, например, пълно прилагане на мерките, изложени в проекта за регламент на Съвета, който предвижда мащабна реформа и преструктуриране на пазара на електроенергия. ЕИСК призовава държавите — членки на ЕС, да прилагат вече приетите актове на ЕС, като пакета от мерки за чиста енергия, който спомага за ускоряване на екологичния преход и задълбочаване на вътрешния пазар.

1.3.

ЕИСК счита, че преразгледаната временна рамка на ЕС при кризи трябва спешно да бъде реформирана с оглед на огромното увеличение на разходите в резултат на войната в Украйна и енергийната криза. Освен това Комитетът препоръчва временната рамка за държавната помощ да се прилага така, че помощта, предвидена в регламента относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията и в рамката за възстановяване и устойчивост, да се прилага за всички засегнати от енергийната криза отрасли, със специален акцент върху основните сектори, за да не се подкопае способността на много предприятия да оцелеят, да се избегне отрицателно въздействие върху разходите за живот на потребителите и да не се възпрепятства възможността им да намират основни продукти ежедневно. Освен това ЕИСК отново призовава за въвеждането на „златно правило“, което да позволи извършването на необходимите публични инвестиции.

1.4.

ЕИСК счита, че домакинствата и ключовите сектори следва да се възползват от плановете за намаляване на въздействието на високите цени на енергията. Въпреки че в някои сектори бяха отчетени много високи печалби, със значително увеличение от 26,8 % в сравнение с предходното тримесечие, индексът за измерване на равнището на несъстоятелност в ЕС достигна 113,1, което е най-високото регистрирано някога равнище според индекса, използван от Евростат за измерване на равнището на несъстоятелност в ЕС в сравнение с референтния показател от 100 за 2015 г. ЕИСК призовава Комисията и държавите членки да работят, за да гарантират, че домакинствата и ключовите сектори могат редовно да се снабдяват с енергия при прилагането на мерки за намаляване на търсенето в пиковите периоди. В същото време някои дружества, предимно в енергийния сектор, увеличиха печалбите си в сянката на съществуващата инфлация, както посочва ЕЦБ (1). Печалбите в този сектор продължават да стимулират инфлацията в ЕС и това трябва да бъде преодоляно.

1.5.

Eнергийната криза засегна икономиката, като предизвика висока инфлация, слаб икономически растеж, силен натиск върху публичните финанси и покупателната способност на домакинствата и предприятията, както и загуба на външна икономическа конкурентоспособност. Въз основа на препоръките на ЕЦБ ЕИСК предлага да се установи критерият за „троен екологичен преход“, за да се гарантира, че бъдещите интервенции ще бъдат съобразени с нуждите, целенасочени и устойчиви при прехода. Неизбирателните ценови мерки като таван на цените на определени храни в дългосрочен план само биха удължили периода на висока инфлация.

1.6.

Продължаващата висока инфлация, по-специално поради цените на енергията, предизвиква обща загуба на покупателна способност на европейските работници, потребители и предприятия, което засяга условията на живот на много семейства, вътрешното търсене и растежа. Заедно с продължаващата парична политика за увеличаване на лихвените проценти, това оказва отрицателно въздействие и върху много предприятия. ЕИСК счита, че социалният диалог в енергийния сектор е важен за намирането на подходящите решения на национално равнище.

1.7.

ЕИСК призовава правителствата да насърчават предприятията и домакинствата да прилагат мерки за енергоспестяване и енергийна ефективност, които да позволят трайно намаляване на търсенето на енергия. Във връзка с това следва да се насърчи разширяването на производството на енергия от възобновяеми източници (като се въведат необходимите правни и фискални условия, включително въвеждането на „златно правило за инвестициите“), за да се намали зависимостта ни от изкопаемите горива. Настоящата ситуация следва да се използва като лост за ускоряване на декарбонизацията на икономиката на ЕС. Тези мерки следва да бъдат придружени от гаранции, обвързани с финансова помощ, че предприятието няма да бъде делокализирано. Време е да се направят необходимите инвестиции (и да се въведат необходимите фискални рамкови условия) в европейската енергийна трансформация, за да се намали зависимостта от изкопаеми горива. Освен това ЕИСК счита, че трябва да продължи осъществяването на предложените в REPowerEU промени, за да се рационализира и ускори издаването на разрешения за изграждане на инфраструктура за енергия от възобновяеми източници. В този контекст ЕИСК призовава ЕС и държавите членки да проучат как да се гарантира, че цената, заплащана за подаваната към мрежата излишна енергия, позволява извършването на жизнеспособни инвестиции за максимално увеличаване на капацитета за производство на енергия от възобновяеми източници и за нейното споделяне, когато произведените количества надвишават необходимите за собствено потребление. Преструктурирането на енергийния пазар следва да бъде включено в дългосрочната програма на Европейската комисия, за да се избегнат бъдещи смущения в енергийните доставки и прекомерно високи цени,

2.   Общи бележки

2.1.

Инфлационната вълна, която залива Европа, е повсеместна и включва две ясно обособени фази. Първата води началото си от периода на възстановяване след наложените на населението ограничителни мерки вследствие на пандемията от COVID-19. Едновременното връщане на всички сектори към нормална дейност доведе до затруднения във веригите на доставки, което на свой ред повиши разходите за суровини и превоз на товари. В периода между януари 2020 г. и март 2022 г. (2) разходите за суровини нараснаха със 101 %, а тези за превоз на товари — с 545 % (3).

2.2.

Втората фаза на инфлационната вълна беше предизвикана от руската агресивна война срещу Украйна през февруари 2022 г. и последвалата война. В този случай шокът беше съсредоточен върху енергията и някои продукти, на които Русия и Украйна бяха основни доставчици за ЕС: природен газ, пшеница, слънчогледово масло и торове. Между февруари и април 2022 г. цените на тези стоки нараснаха съответно с 18,6 %, 16,8 %, 38,6 % и 16,7 % (4). Впоследствие тези цени бяха овладени, въпреки че през март 2023 г. индексът на цените на суровините на МВФ все още надвишаваше с 40,9 % равнищата от януари 2020 г.; при превоза на товари този процент беше 3,6 %.

2.3.

Тези факти се отразиха на световната и европейската икономика под формата на инфлация. Годишният темп на изменение на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) (5) в еврозоната достигна 11,5 % през октомври (Евростат) — стойности, каквито не бяха достигани от миналия век насам и които, въпреки че се понижиха през последните месеци (до 8,3 % през март 2023 г.), се оказват много трудни за овладяване. Фактът, че в по-голямата част от Европа се запазва тенденцията на увеличаване на базисната инфлация (която не включва енергията), показва, че ценовият шок няма да е краткотраен, както се предвиждаше първоначално. Това може да означава, че въведената от ЕЦБ парична политика не постига очакваните резултати.

3.   Въздействие на инфлацията върху европейската икономика

3.1.

ЕИСК отбелязва, че икономическите перспективи се влошиха след руското нашествие в Украйна през февруари 2022 г. Според прогнозите се очаква (6) през следващите години икономиката да отбележи забавяне в сравнение с 2022 г., въпреки че тези прогнози се подобряват през месеците. Ако през зимата Европейската комисия очакваше БВП на ЕС като цяло да нарасне с 0,8 % през 2023 г. и със скромните 1,6 % през 2024 г., в последната пролетна прогноза тези проценти са увеличени съответно на 1,0 % и 1,7 %. Успоредно с това се очаква инфлацията постепенно да намалее, макар и с по-бавен темп от първоначално предвидения (9,2 % през 2022 г., 6,7 % през 2023 г., 3,1 % през 2024 г.). Пазарът на труда ще бъде подложен на натиск поради слабия растеж, а държавният дълг нараства, наред с другото, поради бързото увеличение на лихвените проценти от страна на ЕЦБ, което ще упражни фискален натиск в повечето държави членки.

3.2.

96,5-те милиона европейци, които живеят в риск от бедност или социално изключване, са най-силно засегнати от високата инфлация. 41 % от анкетираните от Евробарометър посочват цените, инфлацията и разходите за живот като един от най-големите проблеми, пред които е изправена страната им, преди здравеопазването (32 %) и икономическото положение (19 %).

3.3.

Снабдяването на ЕС с газ от Русия беше почти изцяло прекъснато в резултат на взети политически решения, като почти половината от държавите членки бяха засегнати в по-голяма или по-малка степен от намаляването на доставките. Повишаването на инфлацията и на цените на основните продукти, недостигът на работна ръка и смущенията в световните вериги на доставки оказват отрицателно въздействие върху веригите за доставка както на хранителни, така и на нехранителни стоки в Европа. Според икономическите перспективи на ОИСР растежът в световен мащаб рязко ще се забави, достигайки около 2,2 % през 2023 г.

3.4.

Според ЕЦБ покачването на цените на енергията е причина за две трети от инфлационния диференциал в еврозоната. Според Комисията между 2019 г. и 2022 г. увеличението на маржовете на печалбата в енергийния сектор е било 54 %, докато заплатите са нараснали само с 6 %. Общата загуба на покупателна способност на европейските работници, потребители и предприятия не само засяга условията на живот на много семейства, но ако не се вземат мерки в тази насока, тя би могла да засегне и вътрешното търсене и растеж и оттам и други стопански сектори; всичко това се дължи и на продължаващата парична политика за увеличаване на лихвените проценти. ЕИСК счита, че социалният диалог в енергийния сектор е важен за намирането на подходящите решения на национално равнище.

3.5.

На фона на общото повишаване на потребителските цени в Европа тенденцията при заплатите беше по-стабилна, което отслаби покупателната способност на европейските граждани, особено на най-уязвимите сред тях, които не разполагат с инструменти, за да се защитят от инфлацията. На практика вече се наблюдават промени в поведението на потребителите вследствие на загубата на покупателна способност на домакинствата, които са изправени пред сериозна криза на разходите за живот, свързана с рязкото увеличаване на сметките за енергия и въздействието на инфлацията. Инструментите, прилагани от държавите членки за защита на уязвимите битови потребители, се различават значително и в някои случаи тяхната ефективност може да бъде ограничена. Европейската комисия следва да обмисли възможността за проучване на минимални стандарти, които да се прилагат от регулаторните органи и създателите на политики за защита и подкрепа на уязвимите битови потребители.

3.6.

Един от най-силно засегнатите от комбинираното въздействие на пандемията и войната сектори беше производството на храни — земеделието, животновъдство и хранително-вкусова промишленост — и тяхната дистрибуция до крайния потребител. Близостта на войната и нейното въздействие върху пазарите на енергия и суровини водят до разлики в цените на селскостопанските продукти на европейските и международните пазари, където европейските цени нараснаха най-много. Така, според таблицата на цените на стоките от април 2023 г., темпът на увеличение на цените на повечето европейски селскостопански продукти е по-висок от световния, особено при месните продукти. Това поведение на цените има три важни последици. Първата е, че населението в Европа е по-силно засегнато от инфлацията при всички продукти от първа необходимост. Втората е, че европейските хранителни продукти губят международна конкурентоспособност, а третата е, че цените, получавани от земеделските стопани, са се увеличили в резултат на по-високите производствени разходи.

3.7.

Руската агресивна война срещу Украйна създаде огромни предизвикателства във веригата за доставка на храни, отделно от рязкото покачване на енергийните разходи: повишаване на цените на основните входящи ресурси (фуражи, торове) и недостиг на някои основни продукти (напр. растителни масла или пшеница), необходими за поддържането на напълно функционираща верига на доставки. Заради ефекта на доминото от увеличените разходи се вземат решения за намаляване на производството на торове, което ще доведе до допълнително повишаване на цените. Сушите, които преживяхме през лятото на 2022 г. и от началото на 2023 г. насам в цяла Европа, оказват още по-голям натиск върху цените, намалявайки наличното предлагане.

3.8.

Някои основни сектори (включително предприятията и работниците), които при никакви обстоятелства не могат да спрат работа, понасят двойна тежест: по-малко потребители, готови да плащат, и нарастващи разходи, особено в резултат на изключително високите сметки за енергия. Предприятията от хранително-вкусовата промишленост се опитаха да ограничат увеличението на разходите, за да гарантират конкурентни цени за потребителите, и сега се страхуват от криза на потреблението (Hidalgo, M., 2023 г. (7); Eurocommerce, 2023 г.). Неотдавна правителството на Испания публикува (8) в първия доклад на обсерваторията на маржовете, че маржовете по хранителната верига са намалели с 25 % от 2021 г. насам, така че е ясно, че развитието на маржовете на печалба е много разнородно.

В същото време някои дружества, предимно в енергийния сектор, увеличиха печалбите си в сянката на съществуващата инфлация, както посочва ЕЦБ (9). Печалбите в този сектор продължават да стимулират инфлацията в ЕС и това трябва да бъде преодоляно.

3.9.

Централната банка на Испания (10) споменава много положителното въздействие, което така нареченото „иберийско изключение“ (или „иберийски механизъм“) е оказало върху системата за ценообразуване на пазара на електроенергия. В него също така се говори за положителното, макар и по-ограничено въздействие на намаляването на ДДС върху цените на храните и горивата, въпреки че се добавя, че тази мярка щеше да бъде свързана с по-ниски разходи, ако беше съсредоточена върху помощи за семействата с по-ниски доходи. Централната банка на Испания упоменава и положителното въздействие на увеличенията, които правителството на Испания въведе по отношение на минималното междубраншово възнаграждение, пенсиите и минималния жизненоважен доход за смекчаването на въздействието на инфлацията върху домакинствата с по-ниски доходи.

4.   Въздействие на увеличението на енергийните разходи върху рентабилността на европейските предприятия

4.1.

Цените на едро на електроенергията и природния газ се увеличиха петнадесетократно от началото на 2021 г., със сериозни последици за потребителите и предприятията. В отговор европейските правителства започнаха да прилагат набор от политики. Те включват, например, политика за смекчаване на въздействието на увеличените разходи върху потребителите и предприятията. Друг вид мярка е насочена към стабилизиране и намаляване на цените на едро и гарантиране на енергийната сигурност. ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия и държавите членки да предприемат всеобхватна реформа на структурата на пазара на електроенергия и системата за изчисляване на цените на електроенергията в съответствие с изложеното в становище TEN/793 (11).

4.2.

Цените на енергията се отразяват на разходите на предприятията по много различни начини: първо, посредством цената на самото снабдяване с електроенергия; второ, косвено, чрез въздействието, което оказват върху останалата част от веригата на доставки; и трето, под формата на евентуални, произтичащи от това финансови последици. Така например, според проучване на Централната банка на Испания, публикувано предварително през пролетта на 2022 г. (12), едно кумулативно увеличение на енергийните разходи на предприятията от 25 % би намалило брутната им добавена стойност (БДС) с 1,6 % през 2023 г. Това обаче е усреднена оценка. В доклада се констатира, че някои сектори са по-тежко засегнати от други — най-облагодетелстван отрасъл е този за добив на нефт и природен газ, докато най-големи щети се очаква да понесат следните сектори: рибарство и аквакултури, сухопътен транспорт, морски и вътрешноводен транспорт, търговия и ремонт на моторни превозни средства, земеделие и животновъдство, образование, въздушен транспорт, операции с недвижими имоти, производство на кокс и рафинирани нефтопродукти, здравеопазване и социални услуги, и хотелиерство и ресторантьорство. Някои от тези сектори доказаха своето значение за плавното функциониране на икономиката на ЕС по време на пандемията. Производствената дейност на много от най-засегнатите сектори не е енергоемка, но те са големи потребители на енергия.

4.3.

Наред с прякото и косвено въздействие върху БДС (маржовете) на предприятията, те могат да бъдат засегнати и по друг начин, а именно под формата на повишена финансова уязвимост. В доклада на Централната банка на Испания се посочват най-засегнатите сектори. В него е обособена група от особено уязвими сектори, които биха могли не само да изпаднат в свръхзадлъжнялост, но и да отчетат отрицателна рентабилност през 2023 г.: търговия и ремонт на моторни превозни средства; сухопътен и тръбопроводен транспорт; рибарство и аквакултури; земеделие и животновъдство; и производство на текстил, облекло, кожени изделия и обувки.

4.4.

С намаляването на натрупаните запаси от природен газ в Европа — през май 2023 г. газохранилищата бяха запълнени на 68 % (13) — ще бъдем изправени пред допълнителни предизвикателства при управлението на нашата енергийна политика. Все още има разлика между количествата, доставяни преди от Русия, и тези, които се осигуряват понастоящем от алтернативни доставчици, поради което е малко вероятно цените да се понижат в краткосрочен план. За сметка на това се отчита значително намаляване на търсенето. Високите цени на енергията водят до понижаване на конкурентоспособността на нашата промишленост и вериги на доставки, което от своя страна насърчава изнасянето на дейности извън територията на ЕС, намалявайки по този начин стратегическата независимост на Съюза. Особено голямо е въздействието върху домакинствата, по-специално най-уязвимите, като нараства делът на хората, изложени на риск от бедност или живеещи в бедност. Това ще продължи поне до 2024 г. (14) За преодоляването на тези проблеми ЕИСК препоръчва редица мерки, включително гаранции за местоположението на стопанската дейност, обвързани с финансовата подкрепа, допълнителни мерки за икономия на енергия и енергийна ефективност за предприятията с цел намаляване на търсенето, мащабни инвестиции и необходимите фискални рамкови условия за разширяване на производството на енергия от възобновяеми източници, за да се намали зависимостта от изкопаеми горива.

4.5.

В резултат на това, поради рязкото увеличаване на енергийните разходи, все повече предприятия и домакинства изпадат в ситуация, която потенциално застрашава тяхното съществуване. Въпреки че зимата беше относително топла, не можем да очакваме, че климатичните условия винаги ще бъдат благоприятни за нас. Поради тази причина следва да се предприемат мерки за защита на особено уязвимите домакинства чрез специфични мерки за тях в тази област.

4.6.

При предприятията огромното нарастване на техните разходи, в съчетание с нежеланието на потребителите да харчат, в някои случаи може да принуди тези предприятия да преместят дейността си. Това обаче не е вариант за предприятията, които предоставят основни услуги на клиентите и останалата част от веригата на доставки и не могат просто да спрат работа заради повишаването на цените на енергията.

4.7.

Въпреки че голям брой сектори и работещите в тях бяха признати за основни по време на пандемията от COVID-19, липсата на такова признание в контекста на настоящата енергийна криза е болезнено очевидна. До този момент държавите членки не са предоставили специфична подкрепа на много от тези сектори. Предприятията от тези сектори и работниците в тях положиха усилия да защитят потребителите за сметка на собствените си маржове и се затрудняват да прехвърлят на клиентите пълния размер на разходите за огромното увеличение на сметките за енергия. Тази ситуация не може да се запази в дългосрочен план. Аналогично, ЕИСК счита, че правителствата не осигуряват на хората същата степен на защита както по време на пандемията.

4.8.

Много предприятия инвестират значителни средства, за да намалят потреблението на енергия и да подобрят капацитета си за достъп до енергия от възобновяеми източници. ЕИСК счита, че предприятията могат да изиграят ключова роля в енергийния преход и изпълнението на целите на ЕС за енергията от възобновяеми източници до 2030 г., като допринесат за ускоряването на електрификацията на транспорта и заменят газа като източник на отопление. За тази цел обаче ще е нужна благоприятна регулаторна рамка, например за издаване на разрешения и за борба с възпиращия ефект на цените върху производството на повече енергия.

4.9.

ЕИСК подчертава, че е важно задълженията по линия на REPowerEU и във връзка с енергийните характеристики на сградите да бъдат съобразени с предоставяната на операторите подкрепа и техния капацитет да поемат разходите за необходимите за тази цел значителни инвестиции. Тези мерки ще бъдат важни за намаляването на зависимостта от изкопаемите горива, но задълженията трябва да бъдат обвързани с наличността на финансови ресурси, публични и частни. Преструктурирането на енергийния пазар следва да бъде включено в дългосрочната програма на Европейската комисия, за да се избегнат бъдещи смущения в енергийните доставки и прекомерно високи цени, и следва да се мисли и за обучението на бъдещата работна сила в сектора.

В същия ред на мисли ЕИСК счита, че практическите аспекти, свързани с наличието на оборудване и квалифицирана работна ръка, също трябва да бъдат отразени в двете програми, по-специално що се отнася до задълженията за инсталиране на станции за бързо зареждане на превозни средства или инфраструктура за алтернативни горива. Трябва да се гарантира, че отпуснатите по линия на новите предложения средства могат да се използват, за да се подсигури осъществяването на този преход в предвидените срокове.

---

(1)  Проучване на ЕЦБ относно инфлацията, 2023 г.

(2)  Индекс на МВФ на цените на суровините, достъпен на адрес https://www.imf.org/en/Research/commodity-prices.

(3)  Freightos Baltic Index, достъпен на адрес https://fbx.freightos.com/.

(4)  Индекс на МВФ на цените на суровините, достъпен на адрес https://www.imf.org/en/Research/commodity-prices.

(5)  Евростат, достъпен на адрес https://ec.europa.eu/.

(6)  https://economy-finance.ec.europa.eu/economic-forecast-and-surveys/economic-forecasts/spring-2023-economic-forecast-improved-outlook-amid-persistent-challenges_bg.

(7)   „Маржовете и печалбите на испанските търговци на дребно на храни през 2022 г.“

(8)  Обсерватория на търговските маржове (Observatorio de márgenes empresariales, OME) тримесечен доклад 2023 г. (bde.es).

(9)  Проучване на ЕЦБ относно инфлацията, 2023 г.

(10)  https://www.bde.es/f/webbe/SES/Secciones/Publicaciones/PublicacionesAnuales/InformesAnuales/22/Files/InfAnual_2022_En.pdf.

(11)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) 2019/943 и (ЕС) 2019/942, както и на директиви (ЕС) 2018/2001 и (ЕС) 2019/944 с цел подобряване на структурата на пазара на електроенергия в Съюза“ (COM(2023) 148 final — 2023/0077 (COD) (OB C 293, 18.8.2023 г., стр. 112).

(12)  На разположение на адрес: https://www.bde.es/f/webbde/Secciones/Publicaciones/InformesBoletinesRevistas/InformesEstabilidadFinancera/22/IEF_2022_1_Rec1_4.pdf.

(13)  За повече информация вж.: https://agsi.gie.eu/data-overview/eu.

(14)  The Economist Intelligence Unit (Звеното за проучвания и анализи на списанието Thе Economist) (2023 г.).: Energy crisis will erode Europe’s competitiveness in 2023 („Енергийната криза ще подкопае конкурентоспособността на Европа през 2023 г.“). На разположение на адрес: https://www.eiu.com/n/energy-crisis-will-erode-europe-competitiveness-in-2023/.