ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 28.11.2023
COM(2023) 764 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА
относно преразглеждането на Регламент (ЕС) 2022/2577 на Съвета от 22 декември 2022 г. за определяне на рамка за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници
I.Въведение
В настоящия доклад се прави преразглеждане на Регламент (ЕС) 2022/2577 на Съвета от 22 декември 2022 г. за определяне на рамка за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници 1 (Регламентът на Съвета).
Регламентът на Съвета е една от спешните мерки, приети от Съвета през 2022 г. в отговор на енергийната криза след нахлуването на Русия в Украйна. Той се основава на член 122, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът, по предложение на Комисията, може да вземе решение относно мерки, съобразени с икономическата ситуация, и по-специално, ако възникнат сериозни затруднения при доставката на определени продукти, особено в областта на енергетиката.
По време на приемането на Регламента на Съвета през декември 2022 г. общият геополитически контекст и много високите цени на енергията изискваха спешно да се ускори внедряването на енергия от възобновяеми източници в Съюза, за да се смекчат последиците от енергийната криза чрез укрепване на сигурността на доставките в Съюза, намаляване на нестабилността на пазара и понижаване на цените на енергията. Тъй като дългите и сложни процедури за издаване на разрешения представляваха основна пречка пред скоростта и мащаба на инвестициите във възобновяеми енергийни източници и свързаната с тях инфраструктура, Регламентът на Съвета имаше за цел да постигне незабавно ускоряване на процедурите за издаване на разрешения, приложими за проекти и технологии за енергия от възобновяеми източници с най-голям потенциал за бързо внедряване, за да се смекчат последиците от енергийната криза. За тази цел с Регламента бяха въведени извънредни, целенасочени и ограничени във времето мерки в целия ЕС.
Посоченият Регламент на Съвета се прилага за процесите на издаване на разрешения, чиято начална дата попада в периода на прилагането му. Държавите членки могат да прилагат Регламента на Съвета и по отношение на висящи процеси на издаване на разрешения, по които няма окончателно решение преди 30 декември 2022 г., при условие че това съкращава процеса на издаване на разрешения и че вече съществуващите законни права на трети страни се запазват.
Важно е да се отбележи, че на 9 октомври 2023 г. беше приета Директива (ЕС) 2023/2413 2 за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001 за енергията от възобновяеми източници (съответно „Директивата за изменение“ и „преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници“), с която значително се увеличава равнището на амбиция по отношение на енергията от възобновяеми източници, което Съюзът трябва да постигне колективно до 2030 г.: от предишната цел 32 % на 42,5 %, като стремежът е да се достигнат 45 %. В посочената Директива за изменение, която влезе в сила на 20 ноември 2023 г., са включени подробни разпоредби за всеобхватно рационализиране на процедурите за издаване на разрешения, приложими за проекти за енергия от възобновяеми източници, чрез териториално устройство, опростяване и съкращаване на процедурите. В Директивата за изменение са включени разпоредби, обхващащи същите теми като тези в Регламента на Съвета. Някои от тях са много сходни, докато други съдържат значителни разлики (вж. раздел IV). Освен това Директивата не отразява някои от по-извънредните мерки, съдържащи се в Регламент (ЕС) 2022/2577, като по този начин ограничава техния изключителен и временен характер. Вместо това с Директивата беше въведен стабилен и дългосрочен постоянен режим за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения, с който се установяват специални стъпки и процедури, които изискват по-дълъг срок за изпълнение. Част от правилата за издаване на разрешения от преразгледаната директива, с изключение на тези, свързани със зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, трябва да бъдат транспонирани до 1 юли 2024 г. — непосредствено след изтичането на срока на действие на Регламента на Съвета.
Съгласно член 9 от Регламента на Съвета Комисията следва да извърши преразглеждане на посочения Регламент най-късно до 31 декември 2023 г. с оглед на развитието на сигурността на снабдяването и цените на енергията и необходимостта от допълнително ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници, както и да представи на Съвета доклад за основните констатации от това преразглеждане. В член 9 от посочения Регламент на Съвета се предвижда също, че въз основа на този преглед Комисията може да предложи удължаване на срока на действието му.
За да се реши дали е необходимо удължаване на срока на действие на посочения Регламент на Съвета, трябва да бъдат изпълнени условията за такова удължаване. В този контекст Комисията трябва да направи оценка на i) последното развитие на сигурността на снабдяването и цените на енергията в Съюза, включително на приноса на внедряването на възобновяеми енергийни източници в това отношение; ii) необходимостта от по-нататъшно ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници; и iii) конкретните последици от посочения Регламент на Съвета за насърчаване на това ускоряване. Освен това, предвид влизането в сила на Директивата за изменение, е целесъобразно да се оцени връзката между разпоредбите, включени в посочения Регламент на Съвета, и разпоредбите за разрешенията, включени в преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници 3 .
За тази цел в настоящия доклад се описва последното развитие на ситуацията относно сигурността на снабдяването, цените на енергията и приноса на възобновяемите енергийни източници, а също така се разглежда и необходимостта от по-нататъшно ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници (раздел II) и въздействието на посочения Регламент на Съвета в този контекст (раздел III). Накрая в преразглеждането се обръща внимание на обхвата на Регламента на Съвета и новите разпоредби за издаване на разрешения в преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници (раздел IV), преди представянето на заключения и препоръка за по-нататъшни действия (раздел V).
II.Развитие на ситуацията относно сигурността на енергоснабдяването и цените на енергията; необходимост от ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници
Що се отнася до развитието на ситуацията относно сигурността на снабдяването в Съюза, налице е цялостно подобрение по отношение на сигурността на енергоснабдяването в Съюза. Въпреки това все още съществуват значителни рискове.
Що се отнася до доставките на газ, вносът на руски газ е намалял в съответствие с целите на REPowerEU, благодарение на усилията за диверсификация и икономии. От началото на отоплителния сезон подземните хранилища на ЕС са запълнени в степен над 90 % от вместимостта си. Въпреки това войната на Русия срещу Украйна продължава и представлява сериозна заплаха за сигурността на енергоснабдяването в Съюза. Поради значителното намаляване на вноса на руски газ по газопроводи през изминалата година, наличието на доставки на газ за Съюза е намаляло значително в сравнение с положението преди кризата. При сегашното равнище на вноса на газ се очаква през 2023 г. Съюзът да получи приблизително 20 млрд. m3 руски внос по тръбопроводи, което е с около 110 млрд. m3 по-малко, отколкото през 2021 г.
Световните пазари на газ продължават да са много ограничени и се очаква да останат такива за известно време. Както беше отбелязано от Международната агенция по енергетика (МАЕ)1, световните доставки на втечнен природен газ (ВПГ) са нараснали съвсем слабо през 2022 г. (4 %) и през 2023 г. (3 %) поради „ограничените увеличения на капацитета за втечняване, прекъсванията в основните съоръжения за износ и намаляващите доставки на суровинен газ в инсталациите за ВПГ, захранвани от стари находища“. Очаква се значителен нов капацитет за втечняване за ВПГ в световен мащаб (особено в САЩ и Катар) да влезе в действие от 2025 г., но „пазарното равновесие остава неустойчиво в близко бъдеще“2. Тази ситуация има отрицателни последици за цените на газа, които, въпреки че са много по-ниски от максимумите, наблюдавани през лятото на 2022 г. (когато цените надхвърлиха 300 евро/MWh), остават повече от два пъти по-високи от равнищата преди кризата (менящи се между 40 евро/MWh и 50 евро/MWh в ранната есен на 2023 г.), с неизбежни последици за покупателната способност на гражданите на ЕС и конкурентоспособността на европейските предприятия. Нестабилността на пазара е следствие и от ограничаването на пазара и представлява допълнителен риск за икономиката на ЕС. През лятото и есента на 2023 г. се наблюдаваха редица случаи на значителна нестабилност, които показват, че пазарите на газ все още са несигурни и може да реагират прекомерно на всяко неочаквано и внезапно сътресение в търсенето и предлагането, какъвто беше случаят след стачката в австралийските съоръжения за ВПГ, кризата в Близкия изток и прекъсването на газопровода „Balticconnector“. При тези условия страхът от недостиг може да предизвика мащабни реакции със сериозни последици за цените в целия ЕС.
Тези сериозни трудности се изострят от редица допълнителни рискове, които, ако се осъществят, биха влошили значително положението. Сред тези рискове са: съживяване на търсенето на ВПГ в Азия, което намалява наличността на газ на световния пазар34, крайно неблагоприятни метеорологични условия, които потенциално засягат помпено-акумулиращите ВЕЦ или производството от АЕЦ, което би изисквало по-голямо използване на произведена от газ електроенергия, и възможни допълнителни прекъсвания в доставките на газ, включително пълно спиране на вноса на газ от Русия, или смущения в съществуващата критична инфраструктура за газ. Освен това въоръжени конфликти засягат няколко региона, които са от значение за енергоснабдяването на ЕС, като например Украйна, Азербайджан или Близкия изток.
Примери от последните месеци илюстрират значимостта на рисковете, свързани с нарушаване на енергийната инфраструктура. През септември 2022 г. газопроводът „Северен поток 1“ беше до такава степен повреден от саботажи, че понастоящем по него не може изобщо да се транспортира газ, и това няма да бъде възможно в обозримо бъдеще. През октомври 2023 г. беше прекъснат „Balticconnector“ — важен газопровод, свързващ Финландия с Естония. След инцидента финландските органи обявиха ниво на тревога, което показва значително влошаване на положението с доставките на газ5.
Що се отнася до електроенергията, степента на готовност за следващата зима, а оттам и сигурността на снабдяването в този сектор, като цяло се оценява като по-добра от миналата година. Освен по-голямата разполагаемост на електроенергия, генерирана в АЕЦ за следващата зима и по-високите нива на електроенергия от ПАВЕЦ, перспективите бяха подобрени от добавянето на нови мощности за енергия от възобновяеми източници. Все пак е необходимо да се проявява внимание. В резултат на това държавите членки, в които са въведени извънредни мерки, ще ги запазят поне до края на зимата. Освен това много държави членки са планирали да поддържат или да въведат отново мерки за икономия на енергия.
Подобрената ситуация със сигурността на доставките се отразява и на цените на газа и електроенергията. В разгара на кризата през лятото на 2022 г. цените на газа достигнаха безпрецедентни равнища, които надхвърлиха 300 евро/MWh, и това веднага се отрази на цените на електроенергията, които скочиха значително над 400 евро/MWh. Оттогава насам цените на газа и електроенергията са спаднали значително, като понастоящем се колебаят съответно около 50 евро/MWh и 100 евро/MWh, въпреки че остават над два пъти по-високи от равнището преди кризата.
Необходимостта да се постигнат целите на Съюза в областта на енергетиката и климата за 2030 г. и дългосрочната цел за неутралност по отношение на климата ще изисква значително увеличаване на мощностите за енергия от възобновяеми източници в целия ЕС. В отговора на Съюза на енергийната криза в рамките на инициативата REPowerEU се призовава за мащабно ускоряване и увеличаване на енергията от възобновяеми източници, за да се ускори постепенното отказване на Съюза от руските изкопаеми горива. Следователно ускореното внедряване на мощности за енергия от възобновяеми източници играе основна роля както в дългосрочната стратегия на ЕС за декарбонизация, така и в краткосрочната стратегия за справяне с енергийната криза. Възобновяемите енергийни източници бяха от съществено значение за повишаване на сигурността на енергоснабдяването и за поддържане на цените на енергията под контрол по време на енергийната криза. Основната причина беше замяната на природния газ с енергия от възобновяеми източници, особено в електроенергетиката, което след това оказа въздействие върху общото търсене на газ. Допълнителното генериране на електроенергия от възобновяеми енергийни източници през тази година замени около 107 TWh от генерирането на електроенергия от изкопаеми горива, което се равнява на около 10 млрд. m3 газ.
Като се има предвид, че цената на нидерландската платформа за търговия с газ (TTF) е средно около 120 евро/MWh през 2022 г., Комисията оценява икономиите, постигнати благодарение на внедряването на допълнителни мощности за енергия от възобновяеми източници, на повече от 10 млрд. евро. Международната агенция по енергетика оцени също така значителното положително въздействие на внедряването на нови възобновяеми енергийни източници върху цените на енергията: според техните изчисления средните цени на едро на електроенергията биха били с 8 % по-високи на всички европейски пазари през 2022 г. без допълнителните инсталирани мощности. Благодарение на инсталираните допълнителни фотоволтаични и вятърни мощности се очаква европейските потребители да спестят около 100 милиарда евро за периода 2021—2023 г. Нискобюджетните нови вятърни и фотоволтаични инсталации са заместили около 230 TWh от електропроизводството от изкопаеми горива след нахлуването на Русия в Украйна 4 . Предвид прогнозите за пускане в експлоатация на 70 GW нови мощности за енергия от възобновяеми източници през 2023 г., могат да бъдат постигнати допълнителни икономии, които да доведат до допълнително намаляване на вноса на руски газ.
В сектора на отоплението с енергия от възобновяеми енергийни източници продажбите на термопомпи са се увеличили с 39 % през 2022 г. 5 в сравнение с 2021 г., докато пазарът на отопление със слънчева топлинна енергия е нараснал с 12 % при общи инсталирани мощности 40,5 GW 6 . Някои от тези новоинсталирани уреди са довели до замяна на газови, въглищни и мазутни котли, но няма налични данни, които да дадат възможност да се направят заключения относно степента, в която това се е случило.
В заключение, ускореното внедряване на възобновяеми енергийни източници доказа способността си да намали рисковете за сигурността на доставките за Съюза, особено за газ и електроенергия, и допринесе за намаляване на цените на енергията за гражданите и предприятията в ЕС.
Като се има предвид, че продължават да съществуват значителни рискове, по-нататъшното бързо внедряване на енергията от възобновяеми източници е необходимо, за да се засили още повече устойчивостта на Съюза. Необходими са нови инсталации за енергия от възобновяеми източници с цел бързо прекратяване на оставащия внос на руски газ. Колкото по-бързо се осъществи внедряването на възобновяеми енергийни източници, толкова по-голямо ще бъде положителното им въздействие върху сигурността на енергоснабдяването в Съюза, цените на енергията и независимостта от руските изкопаеми горива.
III.Въздействие на Регламента на Съвета
Като се има предвид ограниченият период на прилагане на Регламента на Съвета, количественото определяне на въздействието му по отношение на ускореното внедряване на възобновяеми енергийни източници е предизвикателство. Това се дължи главно на факта, че няма налични официални статистически данни за внедряването на проекти за енергия от възобновяеми източници за периода след влизането му в сила, тъй като такива статистически данни за 2023 г. ще бъдат налични едва към края на 2024 г. Въпреки това се наблюдава определено положително развитие на ситуацията.
По данни на Solar Power Europe през трите тримесечия на 2023 г. след влизането в сила на Регламента в ЕС са добавени повече нови фотоволтаични мощности (над 45 GW), отколкото през цялата 2022 г. През първите шест месеца на годината Германия е добавила 6,5 GW (+10 %) нови мощности за слънчева енергия, Полша е добавила над 2 GW (+17 %), а Белгия — поне 1,2 GW (+19 %). През първите шест месеца на 2023 г. Италия е инсталирала 2,5 GW мощности за слънчева енергия, в сравнение с общо 3 GW за цялата 2022 г. Очаква се Испания да увеличи внедряването на проекти за мощности — от 4,5 GW през 2022 г. до 7 GW през 2023 г. 7
Що се отнася до издаването на разрешения, наличните данни сочат, че в няколко държави членки се наблюдава двуцифрено увеличение на броя на издадените разрешения за съоръжения за вятърна енергия на сушата след влизането в сила на Регламента. Прегледът на Wind Europe на развитието на мощностите показва положително развитие на ситуацията във Франция, която през първите три тримесечия на 2023 г. значително увеличи размера на мощностите за производство на енергия от вятъра, получили разрешение. Белгийският фламандски регион даде разрешения за 300 MW допълнителни мощности за производство на енергия от вятъра през първите осем месеца на 2023 г., надхвърляйки по този начин размера на мощностите, получили разрешения през цялата 2022 г. През първите девет месеца на 2023 г. в Германия бяха издадени нови разрешения за съоръжения за вятърна енергия на сушата с рекордна обща мощност 5,2 GW и бяха добавени 2,44 GW нови мощности 8 . Във връзка с това Германия посочи, че броят на получилите разрешения проекти за сухоземни съоръжения за вятърна енергия през тази година се очаква да нарасне със 75 % в сравнение с миналата година.
По отношение на производството на електроенергия от възобновяеми източници не по-малко от 17 държави членки отбелязаха нови рекордни дялове през първите шест месеца на годината, като Гърция и Румъния за първи път надхвърлиха 50 %, а Дания и Португалия — 75 %. В Португалия вятърната и слънчевата енергия представляват повече от половината от общото електропроизводство през април и май. Нидерландия достигна 50 % дял на вятърната и слънчевата енергия за първи път през юли, а Германия се доближи до нея с рекордните 49 % през същия месец 9 . Процентът на модернизиране на мощностите за вятърна енергия в Германия нарасна до 34 % 10 .
Освен това поне в една държава членка проектите за електроенергийни мрежи, които са важни за по-голямото проникване на възобновяеми енергийни източници и са с обща дължина над 2000 km, също се възползват от ускорено издаване на разрешения.
Въпреки това, както сигнализират и заинтересованите страни, е трудно да се определи до каква степен наблюдаваното през този период увеличение на внедряването и производството от възобновяеми енергийни източници може да се отдаде на въздействието на Регламента на Съвета. За това увеличение са допринесли и други фактори, като високите цени на енергията, климатичните условия или други политики и мерки, прилагани от държавите членки, например схеми за подпомагане или други видове стимули.
Ето защо, за да получи по-добра представа за въздействието на посочения Регламент, Комисията потърси информация от държавите членки и заинтересованите страни, като например представители на сектора за производство на енергия от възобновяеми източници, както и от екологични асоциации.
Що се отнася до държавите членки, на 14 септември 2023 г. Комисията изпрати писмо до всички държави членки с искане да получи писмена обратна информация относно прилагането на регламента. Към 15 ноември 2023 г. 15 държави членки бяха отговорили на въпросника и бяха предоставили писмени данни. Прилагането на Регламента на Съвета беше обсъдено и на последното заседание относно съгласуваните действия във връзка с Директивата за енергията от възобновяеми източници (CA-RES), което се проведе на 18 октомври 2023 г. и на което пет държави членки предоставиха информация за своя опит във връзка с прилагането на Регламента на Съвета.
В допълнение към индивидуалните отговори, на 17 октомври 2023 г. в съвместно писмо на „Приятелите на възобновяемите енергийни източници“, подписано от министрите на 11 държави членки (Австрия, Белгия, Дания, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия), беше отправен призив за удължаване на срока на действие на Регламента на Съвета. Подписалите документа припомниха, че енергията от възобновяеми източници повишава независимостта на Съюза от външни енергийни източници и намалява уязвимостта му от геополитически смущения и външни ценови сътресения, като същевременно допринася за технологичното и промишлено лидерство на ЕС и за създаването на работни места. В този контекст в писмото се подчертава значението на Регламента на Съвета за смекчаване на въздействието на завоевателната война на Русия срещу Украйна върху енергийния пазар и се призовава за удължаване на срока на действие на Регламента на Съвета след 2024 г. и колкото е необходимо, за да се намалят допълнително пречките за издаване на разрешения за възобновяеми енергийни източници.
На 26 октомври Комисията организира обмен на мнения с ключови заинтересовани страни, включително сдружения от сектора на енергията от възобновяеми източници, ЕМОПС-Е и екологични неправителствени организации. Освен това тя получи документи с позиции от няколко заинтересовани страни.
В следващите подраздели са обобщени получените становища по различните разпоредби на Регламента.
1.Член 1: Предмет и обхват
Една държава членка предложи обхватът на прилагане да бъде променен, за да може държавите членки да продължат да прилагат рамката на Регламента на Съвета за оценките на въздействието върху околната среда и след 30 юни 2024 г. Тя смята, че това е необходимо, за да се осигури яснота за проектите, които не са били завършени към момента на изтичане на срока на действие на регламента. Освен това тя предложи да се уточнят „правата на трети страни“, посочени в член 1, като „права на трети страни на съдебен контрол“.
Друга държава членка също предостави обратна информация относно този член, като посочи, че тази разпоредба е била от съществено значение за гарантиране на сигурността при внедряването на проекти за енергия от възобновяеми източници. По-конкретно тя смята, че е от ключово значение да не се изисква проектите за енергия от възобновяеми източници да бъдат завършени в рамките на периода на прилагане на посочения Регламент на Съвета, за да се ползват от регламентираните в него мерки. Тази държава членка също така смята, че периодът на прилагане на Регламента е твърде кратък, тъй като началният момент за издаване на разрешения за много проекти няма да настъпи в рамките на този период, по-специално проектите за развитие на мрежовата инфраструктура, необходима за интегриране на възобновяемите енергийни източници в електроенергийната система.
2.Член 2: Определения
Комисията получи много ограничена обратна връзка относно определенията. Една от заинтересованите страни (Solar Heat Europe) разкритикува, че в няколко случая определението за оборудване за слънчева енергия се тълкува като отнасящо се само до слънчевото фотоволтаично оборудване, докато в действителност то изрично се отнася както до слънчевото топлинно оборудване, така и до слънчевото фотоволтаично оборудване.
3.Член 3: По-висш обществен интерес
От получената обратна информация относно прилагането на този член Комисията отбелязва, че сред държавите членки съществува известно объркване по отношение на обхвата и действието на презумпцията за по-висш обществен интерес, включена в член 3, въпреки че Регламентът на Съвета е пряко приложим и следователно организаторите на проекти могат да се позовават на тази презумпция в националните процедури за издаване на разрешения и в съдебните спорове, без да е необходимо допълнително национално законодателство. С член 3 обаче се дава възможност на държавите членки да приемат национално законодателство, с което да ограничат прилагането на тази презумпция до определени видове технологии или до определени райони от своята територия, в съответствие с приоритетите, определени в техните интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. Ако държавите членки се възползват от тези изключения, тази презумпция ще бъде приложима само за определени технологии или територии.
14 държави членки дадоха обратна информация относно член 3. Що се отнася до обхвата на презумпцията, Комисията забелязва тенденцията държавите членки да ограничават прилагането на тази презумпция до определени технологии (а именно вятърни и слънчеви, но също и инфраструктурни проекти) и в по-ограничена степен до определени области. Solar Power Europe съобщи, че една държава членка е ограничила прилагането на презумпцията за по-висш обществен интерес само до публични проекти, докато друга е оставила потенциалните освобождавания да бъдат определяни с указ. От друга страна, една държава членка е разширила обхвата на тази презумпция, така че проектите за възобновяеми енергийни източници да са от по-висш обществен интерес по отношение на архитектурното наследство.
Държавите членки, прилагащи тази презумпция, като цяло отчитат положителни резултати, смятайки я за полезен инструмент за ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници или инфраструктура или за фактор за намаляване на риска.
Една държава членка съобщи за положителни последици в отделни случаи (а именно за проекти за вятърна енергия, слънчеви фотоволтаични системи и проекти за мрежи), произтичащи от прилагането на тази презумпция, както от страна на органите, издаващи разрешение, така и от съдилищата. Друга държава членка изтъкна добавената стойност на разпоредбата, която е спомогнала да се направят по-ефективни отношенията между различните публични субекти в процеса на планиране. Други две държави членки посочиха, че все още не им се налага да прилагат тази презумпция за конкретен проект (наред с други причини и поради факта, че много проекти все още не са достигнали етапа на издаване на разрешения), но приветстваха потенциала ѝ за ускоряване на издаването на разрешения за конкретни проекти и изразиха интерес да се възползват от нея в близко бъдеще. От друга страна, една държава членка смята, че настоящите ѝ проекти за вятърна и слънчева енергия се развиват достатъчно бързо и следователно тази разпоредба не е необходима.
Две държави членки обаче посочиха предизвикателства пред разгръщането на пълния потенциал на презумпцията за по-висш обществен интерес. По-специално, изпълнението на друго условие в директивите за местообитанията и птиците, изискващо липсата на други алтернативни решения, се възприема като предизвикателство, което ограничава практическата полезност на презумпцията за по-висш обществен интерес. Поради това една държава членка призова за въвеждане на целенасочени изменения на член 3, за да се осигури гъвкавост при изпълнението на другите условия за критериите за дерогация в съответната директива за околната среда, по-специално задължението да се докаже, че няма други алтернативни решения. Изискването за очертаване на компенсаторни мерки беше възприето от една държава членка и като ограничаващ фактор за полезността на разпоредбата за по-висш обществен интерес.
Wind Europe, Solar Power Europe и EREF предоставиха обратна информация относно прилагането на презумпцията за по-висш обществен интерес. Тези заинтересовани страни изразиха загриженост, че повечето държави членки не прилагат или прилагат само частично статута на по-висш обществен интерес за проекти за възобновяеми енергийни източници или че органите, издаващи разрешение, пренебрегват презумпцията и дават приоритет на други интереси. Въпреки това те представиха и положителни примери, в които това е било използвано в известна степен, както и конкретни случаи, в които това е спомогнало за постигането на напредък по някои проекти. Wind Europe посочи, че като цяло има желание за по-широко използване на тази разпоредба, но че съществува неопределеност по отношение на нейния обхват и начина, по който тя следва да се прилага на практика.
Организацията на операторите на разпределителни системи в Европейския съюз (ООРСЕС) посочи големия потенциал на презумпцията за по-висш обществен интерес да спомогне за облекчаване на затрудненията, с които се сблъскват проектите за разпределение, и също така подчерта символичната стойност на член 3. Те обаче заявиха, че на практика Регламентът на Съвета почти не е имал практическо въздействие върху проектите за разпределителни мрежи. ООРСЕС препоръча удължаване на срока на действие на Регламента и призова Комисията да осигури реалното му прилагане.
Две заинтересовани страни в областта на околната среда (BirdLife и Climate Active Network, „CAN Europe“) споделиха общите си забележки относно тази разпоредба. Те изразиха предпазливост по отношение на използването на описанието за по-висш обществен интерес, което на практика може да отслаби стандарта за опазване на околната среда, като улесни издаването на разрешения за силно проблемни проекти, без същевременно да донесе допълнителна полза за проектите за възобновяеми енергийни източници, с които вече са предприети подходящи мерки и са предвидени гаранции. CAN Europe твърди, че в една държава членка разпоредбата за презумпцията за по-висш обществен интерес е вдъхновила законодателя да освободи девет водноелектрически централи от изискването за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, въпреки значителните им въздействия върху околната среда, като същевременно ги е обявил за такива от по-висш обществен интерес.
Като цяло може да се заключи, че презумпцията, съдържаща се в член 3, като цяло се възприема като полезен инструмент за ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници (главно вятърна и слънчева енергия) и инфраструктурни проекти в държавите членки, в които тя се прилага. Това се отнася не само до положителните въздействия, наблюдавани на място при конкретни проекти, но и до значението, което чрез тази презумпция се придава на внедряването на енергията от възобновяеми източници в по-общ план, а също и за други цели извън специфичните дерогации, предвидени в директивите в областта на околната среда, посочени в член 3. Що се отнася до изразените опасения относно широкото прилагане на тази разпоредба и въздействието, което това може да окаже върху високото равнище на защита на околната среда, Комисията припомня, че презумпцията за по-висш обществен интерес в полза на възобновяемите енергийни източници е оборима, което означава, че органите, издаващи разрешение, и съдилищата могат да не я прилагат, когато има ясни доказателства, че тези проекти имат значителни неблагоприятни последици за околната среда, които не могат да бъдат смекчени или компенсирани. Освен това държавите членки могат да ограничат прилагането ѝ до конкретни технологии и области.
В допълнение към това в близко бъдеще може да има възможност за засилено прилагане на член 3, когато повече проекти за енергия от възобновяеми източници достигнат до етапа на издаване на разрешения след изтичането на срока на действие на регламента. Освен това полезността на тази разпоредба, изглежда, е ограничена от фактори като ограничително тълкуване на други условия за възползване от дерогациите, например оценката дали съществуват алтернативни решения.
4.Член 4: Ускоряване на процеса на издаване на разрешения за инсталиране на оборудване за слънчева енергия
12 държави членки предоставиха конкретна обратна информация относно прилагането на член 4 или в по-общ смисъл — относно инсталирането на малки съоръжения за слънчева енергия. Няколко от тези държави членки съобщиха за силно увеличение на броя на инсталациите за слънчева енергия в последно време, без обаче да обясняват това увеличение конкретно с Регламента на Съвета, а по-скоро с различни фактори, като например популярни национални схеми за подпомагане или развитието на цените на енергията.
Повечето от държавите членки, които реагираха по този въпрос, посочиха, че прилагат дори по-амбициозни правила за издаване на разрешения за малки слънчеви инсталации от правилата, включени в член 4. По-конкретно седем държави членки посочиха, че националното им законодателство не изисква специални разрешения за малки слънчеви инсталации върху изкуствени конструкции при определени условия или за оборудване за слънчева енергия под определен праг на мощност, или дори в общ план. Две държави членки посочиха, че още преди влизането в сила на Регламента националното им законодателство не е изисквало оценка на въздействието върху околната среда за проекти за оборудване за слънчева енергия. Следователно положителното въздействие на член 4 изглежда по-скоро ограничено в тези държави членки, които са приели по-амбициозно национално законодателство.
Една държава членка заяви, че е въвела промени в националната си система за издаване на разрешения в резултат на Регламента на Съвета. По-специално тя е въвела мълчаливо одобрение в рамките на един месец след подаване на заявление за издаване на разрешение за строеж за инсталиране на слънчеви съоръжения за производство на електроенергия от слънчева енергия за собствено потребление с обща инсталирана мощност 20—50 kW върху построени сгради и съоръжения в урбанизирани територии, включително покривните и фасадните конструкции и прилежащите им поземлени имоти.
Solar Power Europe и Solar Heat Europe предоставиха обратна информация относно въздействието на член 4. Solar Power Europe посочи, че член 4 като цяло се прилага добре, въпреки че се наблюдават някои ограничения. Например в някои случаи държавите членки са тълкували твърде тясно понятието „изкуствени конструкции“ (ограничавайки го само до покривите), което налага изясняване на понятието „изкуствени конструкции“. По подобен начин повечето държави членки не бяха достатъчно амбициозни по отношение на опростяването на присъединяването към мрежата (тъй като прилагаха по-ниския праг от 10,8 kW, а не 50 kW). Въпреки това те предоставиха някои положителни примери, като например случая на една държава членка, в която се предвиждаше използването на опростен модел за инсталиране на покривни фотоволтаични уредби с мощност до 200 kW. Solar Heat Europe посочи, че нейните членове не са се сблъскали с някаква забележима промяна в процедурите за издаване на разрешения за слънчеви топлинни инсталации през последната година.
Въз основа на гореизложеното Комисията отбелязва, че въпреки че инсталирането на слънчево оборудване се увеличава, е трудно последиците от това увеличение да се припишат конкретно на Регламента на Съвета, тъй като важна роля са изиграли други фактори (като схеми за подпомагане или високите цени на енергията). Комисията приветства факта, че поне една държава членка съобщи, че наскоро е въвела промени за рационализиране на издаването на разрешения за слънчеви инсталации и че няколко държави членки са въвели в националното си законодателство разпоредби, които са дори по-амбициозни от тези на член 4, като например да не се изисква разрешение за малки слънчеви инсталации при определени условия и те да могат да кандидатстват директно за присъединяване към мрежата. Член 4 все още е от значение за тези държави членки, тъй като с него се въвеждат максимални срокове и за присъединяването към мрежата на тези инсталации (т.е. максималните срокове от един или три месеца обхващат и присъединяването към мрежата и гарантират сигурност на заявителите по силата на разпоредбата за мълчаливо одобрение за определени инсталации). Комисията отбелязва въпроса за присъединяването към мрежата като област, в която е необходимо по-нататъшно усъвършенстване.
5.Член 5: Модернизиране на централи за енергия от възобновяеми източници
11 държави членки предоставиха обратна информация относно прилагането на член 5 и процеса на издаване на разрешения за реконструкция на централи за енергия от възобновяеми източници в по-общ план.
Няколко държави членки посочиха, че все още нямат значителен опит с реконструкцията поради сравнително скорошното инсталиране на повечето централи за енергия от възобновяеми източници или че не разполагат с подходящи данни за това. Само една държава членка съобщи за увеличение на броя на заявленията предимно за реконструкция на слънчеви инсталации, докато други държави членки посочиха, че не могат да установят увеличение на реконструкциите съгласно Регламента на Съвета. Няколко държави членки обясниха, че са въвели процедури за издаване на разрешения, подобни на тези, предвидени в член 5.
Една от държавите членки посочи, че обикновено процесът на издаване на разрешение за реконструкция с увеличаване на мощността не надвишава шест месеца за проекти за слънчева енергия, въпреки че в случаите, когато трябва да се извърши оценка на въздействието върху околната среда (това може да е необходимо за вятърните електроцентрали), процедурата може да бъде по-дълга. Срокът, определен в член 5, параграф 1, обхваща всички съответни разрешения и етапи от процеса на издаване на разрешения, включително оценките на въздействието върху околната среда. Следователно този срок изглежда спазен в тази държава членка за технологиите, които не изискват оценка на въздействието върху околната среда, въпреки че може да се наложи допълнително адаптиране, за да се спази този срок, когато се изисква оценка на въздействието върху околната среда. Освен това в тази държава членка не се изисква разрешение от съответното министерство за реконструкция на електроцентрали за енергия от възобновяеми източници, ако видът на производството на електроенергия и общата разрешена електрогенерираща мощност не се променят в резултат на модернизирането.
Няколко държави членки съобщиха за амбициозни правила за издаване на разрешения за реконструкция за проекти за енергия от възобновяеми източници. Една от тях е приела национален закон през септември 2023 г. с мерки, засягащи същите теми, обхванати в член 5, но с още по-амбициозен обхват. По-специално с този закон се въвежда едномесечен срок за издаване на становище за присъединяване към мрежата в случай на модернизация на обект, когато се очаква общата инсталирана мощност да се увеличи до 50 % спрямо съществуващата мощност, което е по-амбициозно от член 5, параграф 3 както по отношение на срока, така и по отношение на увеличението на мощността. Освен това, в съответствие с член 5, параграф 4, с този закон не се изисква да се прилагат екологични процедури, когато модернизацията на обекта не води до използването на допълнителна земя и тази модернизация е в съответствие с мерките за опазване на околната среда, наложени на първоначалния обект.
Друга държава членка също прилага амбициозни правила за издаване на разрешения за реконструкция за проекти за енергия от възобновяеми източници. Например по отношение на присъединяването към мрежата инсталираната мощност на реконструираната инсталация може да бъде увеличена с до 20 % от преносната способност на връзката, без да се изисква увеличаване на преносната способност на връзката.
Wind Europe изрази загриженост, че много малко държави членки прилагат ускорена процедура за модернизиране на проекти. Тя твърди, че има само едно изключение, в което е въведен най-амбициозният режим, като в няколко други държави членки в някаква степен също са въведени правила в тази насока. Wind Europe посочи, че като цяло Регламентът досега е имал ограничени въздействия за ускоряване на модернизирането на проектите. Wind Europe отбеляза, че правилата, включени в член 5, биха могли да бъдат още по-амбициозни. Например прагът от 15 %, предвиден в член 5, параграф 3, се възприема като твърде нисък в сравнение с по-високата изходна мощност на новите вятърни турбини.
От гореизложеното Комисията констатира, че ситуацията по отношение на реконструкцията за проекти за енергия от възобновяеми източници е доста разнородна. Докато в някои държави членки има ограничени възможности за реконструкция за проекти, предвид скорошното инсталиране на проекти за енергия от възобновяеми източници, в други има много по-значителен и нарастващ неизползван потенциал за постигане на по-големи мащаби на използването на енергия от възобновяеми източници чрез насърчаване и улесняване на реконструкцията на съществуващи централи. Реконструкцията на електроцентрали за енергия от възобновяеми източници носи множество ползи, тъй като позволява да продължи използването на обекти със значителен потенциал за енергия от възобновяеми източници, използва се съществуващата връзка с мрежата, предполага евентуално по-висока степен на обществено одобрение и познаване на въздействията върху околната среда.
Комисията приветства факта, че някои държави членки с висок потенциал за реконструкция за проекти за енергия от възобновяеми източници са въвели мерки за опростяване на правилата за издаване на разрешения, а други държави членки са приели мерки за опростяване в резултат на настоящия Регламент на Съвета, които в известна степен са дори по-амбициозни от включените в член 5. Въпреки това Комисията споделя загрижеността, че държавите членки с най-голям потенциал за реконструкции следва да ускорят усилията си за по-нататъшно съкращаване и опростяване на съответните процедури за издаване на разрешения.
6. Член 6: Ускоряване на процеса на издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници и за свързаната с тях мрежова инфраструктура, необходима за интегрирането на енергията от възобновяеми източници в системата
Прилагането на тази разпоредба не е задължително за държавите членки. 14 държави членки предоставиха обратна информация относно този член. Три от тях съобщиха, че са приложили тази разпоредба.
Две държави членки заявиха, че в момента прилагат член 6, за да определят конкретни зони за възобновяеми енергийни източници или мрежова инфраструктура, в които проектите могат да бъдат освободени от специални оценки на въздействието върху околната среда и оценки за защита на видовете.
Една държава членка посочи, че е приложила тази разпоредба, за да определи специфични зони за вятърна енергия на сушата и в морето, както и за електроснабдителни мрежи за над 110 kV. Тя съобщи за много положителни въздействия досега върху ускоряването на разрешения за мрежата и внедряването на възобновяемите енергийни източници. По-специално тя вече е отбелязала, че първите разрешения за вятърни електроцентрали са били издадени съгласно Регламента на Съвета и че броят на успешните проекти за вятърна енергия нараства. Тя очаква, че Регламентът на Съвета, и по-специално член 6, ще спомогне за постигането на амбициозната цел за разширяване на обхвата на вятърната енергия на сушата с около 10 GW годишно. Според тази държава членка, ако не се удължи срокът на действие на Регламента на Съвета, това би довело до сериозни смущения в темповете на внедряване на възобновяемите енергийни източници, като твърди, че инсталирането на около 41 GW мощности за вятърна енергия на сушата може да се забави и да отнеме приблизително повече от две години или дори да бъде напълно спряно без удължаване на срока на действие на Регламента.
Що се отнася до мрежите, четирима германски оператори на преносни мрежи посочиха, че Регламентът на Съвета е бил съществен фактор, ускоряващ официалните процеси на планиране и издаване на разрешения за модернизиране и разширяване на електроснабдителните мрежи в Германия, и се застъпиха за удължаване на срока на действие на Регламента до пролетта на 2025 г., за да се осигури плавен преход до транспонирането на съответните разпоредби на Директивата за изменение в националното законодателство. ЕМОПС-Е предостави също така положителни отзиви относно прилагането на член 6 в Германия и отчете потенциал за ускоряване от средно 7 месеца за по-голямата част от проектите за мрежи, които се възползват от разпоредбите на член 6 (т.е. тези, подадени след влизането в сила на Регламента). Що се отнася до морските проекти, ЕМОПС-Е очаква още по-голям потенциал за ускоряване до три години. ЕМОПС-Е посочи, че операторите на преносни системи поддържат редовни контакти с националните министерства относно прилагането на новия член 15д от преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници, свързан с инфраструктурните области. Въпреки това те имат сериозни съмнения дали транспонирането на тази разпоредба е осъществимо до юли 2024 г. и поради това призоваха за удължаване на срока на действие на Регламента на Съвета, за да се осигури плавен преход до пълното транспониране на член 15д от преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници. Германия заяви, че удължаването на срока на действие на член 6 би позволило процесът на издаване на разрешения за много проекти за мрежи да се съкрати с приблизително 12 месеца, а за някои проекти — дори с до 36 месеца.
Друга държава членка също реши да използва член 6, въпреки че проектите за енергия от възобновяеми източници все още бяха на етап планиране, а не на етап издаване на разрешения. По този начин тя смята, че член 6 все още не е постигнал пълното си действие, но има потенциал да го направи в близко бъдеще.
Повечето държави членки, които предоставиха обратна информация, съобщиха, че не са използвали възможността, включена в член 6. Една от тях посочи, че все още обмисля прилагането му, като се има предвид, че е необходимо национално законодателство за доразвиване на тази разпоредба. Друга държава членка заяви, че нейното национално законодателство вече включва амбициозни мерки с ясни правила и критерии за определяне на проектите за енергия от възобновяеми източници, които трябва да бъдат подложени на скрининг или на оценка на въздействието върху околната среда. Други две държави членки посочиха, че макар да не са приложили член 6, в момента работят по начини за по-нататъшно рационализиране на екологичните оценки, свързани с издаването на разрешения за възобновяеми енергийни източници. Друга държава членка заяви, че не е приложила член 6 поради националната си законодателна процедура за прилагане на „незадължителни клаузи“, включени в регламентите на ЕС, която изисква приемането на национално законодателство за разработване на такива разпоредби. Освен това тази държава членка подчерта, че предвидените в член 6 освобождаване и нови условия са насочени главно към опазването на видовете, докато забавянията в процеса на издаване на разрешения за инсталации за възобновяеми енергийни източници (особено големи вятърни електроцентрали) и за развитие на мрежата са свързани главно с опазването на местообитанията. Въпреки това тя призна член 6 като положителна символична мярка за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за възобновяеми енергийни източници и сигнал за премахване на пречките. Във връзка с това ЕМОПС-Е заяви, че ще има политически натиск за прилагането на тази разпоредба по отношение на два проекта за инфраструктура в морето.
Някои от заинтересованите страни (CAN Europe, BirdLife) изразиха обща загриженост относно прилагането на освобождаването от определени оценки съгласно законодателството на ЕС в областта на околната среда и относно потенциалните въздействия върху биологичното разнообразие, дължащи се на ускореното внедряване на енергията от възобновяеми източници. CAN Europe спомена, че задълбочеността и качеството на стратегическите екологични оценки са различни в различните региони и може да не са достатъчно подробни, за да се гарантира сравним стандарт на защита. Независимо от това CAN Europe отбеляза, че в една държава членка прилагането на член 6 е осигурило решение за популационен подход към опазването на видовете чрез създаването на фонд за опазване на видовете, чиито средства са отредени за конкретни цели. BirdLife изрази загриженост по отношение на намалената прозрачност за НПО и намаленото участие на местната общност в процеса на планиране.
От гореизложеното може да се заключи, че член 6 е полезен инструмент за ускорено внедряване на проекти за енергия от възобновяеми източници и свързаната с нея инфраструктура в държавите членки, които са избрали да използват тази разпоредба. В конкретния случай на Германия, която е използвала тази разпоредба, изглежда, са налице осезаеми положителни резултати както по отношение на броя на успешните проекти за възобновяеми енергийни източници и за мрежи, така и по отношение на потенциала за ускоряване и съкращаване на времето за издаване на разрешения. Комисията отбелязва, че тази разпоредба се възприема положително и от онези държави членки, които не са я използвали или които са решили да го направят, но са на по-ранен етап, поради нейната символична стойност и като фактор за намаляване на риска.
Що се отнася до изразената загриженост относно освобождаването от оценки съгласно законодателството на ЕС в областта на околната среда и въздействието върху опазването на биологичното разнообразие, Комисията припомня, че с член 6 се налагат конкретни условия за освобождаване на проектите от екологични оценки, като целта е да се осигури баланс между необходимостта от много по-бързо внедряване на проектите за енергия от възобновяеми източници и необходимостта да се гарантира опазването на екологично чувствителните зони.
7.Член 7: Ускоряване на внедряването на термопомпи
12 държави членки предоставиха обратна информация относно прилагането на този член и процеса на издаване на разрешения за инсталирането на термопомпи в по-общ план. Две държави членки заявиха, че не разполагат с актуални данни за термопомпите, поради което не е възможно да се оцени въздействието на Регламента върху тази технология.
Подобно на малките слънчеви инсталации, няколко държави членки посочиха, че не изискват разрешения за термопомпи при определени условия (обикновено за малки термопомпи, като например до 1 m3, 500 kW или до 30 kW в частни домове). Една държава членка заяви, че за термопомпите използващи въздуха като източник на нископотенциална топлина, обикновено не се изисква заявление, с много малки изключения. Следователно законодателството в тези държави е по-амбициозно от член 7 от Регламента на Съвета. Други държави членки споменаха, че националното им законодателство предвижда освобождаване от изискванията за планиране за инсталиране на термопомпи или освобождаване от оценка на въздействието върху околната среда.
Една държава членка изрази загриженост относно изискването за издаване на разрешения за термопомпи с мощност до 50 MW в рамките на един месец, като обясни, че такъв кратък срок може да породи технически проблеми, както и проблеми с безопасността на електроснабдителната мрежа. Във връзка с това Комисията отбелязва, че с Регламента на Съвета се въвежда гъвкавост за държавите членки по отношение на прилагането на този срок. Държавите членки могат да изключат определени зони или структури от разпоредбите на този член, включително от съображения за безопасност.
Няколко държави членки съобщиха за скорошно увеличение на броя на монтиранията на термопомпи, но не бяха сигурни дали това увеличение се дължи на въздействието на Регламента на Съвета. Вместо това те го обясниха с други фактори, като например руската война в Украйна или националните субсидии. Няколко държави членки уточниха, че Регламентът на Съвета не е повлиял на развитието поради липсата на национални изисквания за издаване на разрешения за определени термопомпи.
Европейската асоциация за термопомпите (EHPA) предостави подробна обратна информация относно състоянието на процедурите за издаване на разрешения, приложими за термопомпите, и въздействието на член 7. За повечето термопомпи (с изключение на геотермалните) обикновено не се изискват разрешения, докато за геотермалните термопомпи обикновено са необходими разрешения. Въпреки това, за термопомпи с топлинна мощност до 25 kW е възможно издаването на разрешения в рамките на един месец.
Като се има предвид, че за повечето малки термопомпи обикновено не се изисква разрешение (с изключение на геотермалните), въздействието на член 7 изглежда ограничено. Въпреки това EHPA все още разглежда тази разпоредба положително, тъй като въвеждането на максимален срок служи за осигуряване на правна сигурност. С цел да се повиши полезността на тази разпоредба, EHPA предложи някои целенасочени изменения, т.е. да се намали срокът за издаване на разрешение до един месец за жилищни геотермални термопомпи с топлинна мощност до 25 kW, съчетано с мълчаливо одобрение, и да се използва топлинна мощност вместо електрическа мощност (с изключение на случаите, в които изрично се говори за присъединяване към мрежата и за които електрическата мощност би била по-целесъобразна).
От гореизложеното може да се заключи, че издаването на разрешения не изглежда да е основната пречка за монтирането на термопомпи, а Регламентът на Съвета, и по-специално въвеждането на ясни максимални срокове, е допринесъл положително за осигуряването на правна сигурност за монтирането на този вид оборудване, по-специално за геотермалните и по-големите термопомпи. Комисията приветства факта, че в няколко държави членки действащото национално законодателство изглежда дори по-амбициозно от съдържанието на член 7, тъй като за малките термопомпи не се изискват разрешения.
8.Член 8: Срокове за процеса на издаване на разрешения за монтиране на оборудване за слънчева енергия, реконструкция на централи за енергия от възобновяеми източници и за внедряване на термопомпи
Не беше получена обратна информация от държавите членки или от заинтересованите страни относно този член, в който се предвижда, че времето за изграждане или реконструкция на съответната необходима мрежова инфраструктура и времето за някои административни етапи, необходими за значителни модернизации на мрежата, не се включват в сроковете за издаване на разрешения.
IV.Обхват на регламента за извънредни ситуации и на новите разпоредби за издаване на разрешения в преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници
Както бе споменато по-горе, преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници включва разпоредби за рационализиране на процедурите за издаване на разрешения, приложими за проекти за енергия от възобновяеми източници, включително правила за същите или сходни теми като тези, обхванати от Регламента на Съвета. Въпреки че няколко от тези правила обхващат същите теми като тези, включени в Регламента, между двата текста има някои важни разлики:
-В член 16е се урежда презумпцията за по-висш обществен интерес, която е регламентирана и в член 3 от Регламента. Въпреки това член 3 от Регламента съдържа втори параграф, в който се призовава да се даде приоритет на проектите, които са признати за такива от по-висш обществен интерес, когато в конкретния случай се изисква баланс на правните интереси.
-Член 16г съдържа специфични правила за процеса на издаване на разрешения за монтиране на оборудване за слънчева енергия, които са обхванати и в член 4 от Регламента на Съвета. Формулировката на двете разпоредби е много сходна, въпреки че в член 16г, параграф 2 от преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници е включен по-висок праг — 100 kW (за разлика от 50 kW), което позволява да се увеличи броят на инсталациите, които попадат в обхвата на много кратката процедура за издаване на разрешение от един месец.
-Член 16в (както и член 16б) съдържа правила, приложими за процеса на издаване на разрешения за реконструкция на централи за производство на енергия от възобновяеми източници извън зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, който е обхванат и от член 5 от Регламента. Основната разлика между текстовете е, че в член 5 от Регламента се съдържа кратък шестмесечен срок за всички разрешения, приложими за проектите за реконструкция във връзка с енергията от възобновяеми източници, докато срокът в преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници е една година за проектите извън зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници (в зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници в член 16а също се предвижда шестмесечен срок, но определянето на тези зони има по-дълъг срок за изпълнение — 27 месеца).
-Член 16д съдържа правила за процеса на издаване на разрешения за термопомпи, които са обхванати и в член 7 от Регламента. Формулировката на двете разпоредби е много сходна, въпреки че преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници съдържа допълнителни уточнения по отношение на крайните срокове за присъединяване към мрежата (двуседмичен срок за присъединяване към преносната или разпределителната мрежа).
-С член 15в държавите членки се задължават да определят зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници за поне една технология за енергия от възобновяеми източници. С член 15д се въвежда възможността държавите членки да определят зони за изграждане на мрежова инфраструктура и инфраструктура за акумулиране, необходими за интегриране на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система. В тези области може да се прилага целево освобождаване от екологична оценка при определени условия. С член 6 от Регламента се въвежда незадължителна разпоредба, която позволява на държавите членки да определят конкретни области, в които могат да освободят проектите от оценка на въздействието върху околната среда и оценка на опазването на видовете. Макар че разпоредбите на преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници и член 6 от Регламента се отнасят до определянето на конкретни области за по-бързо внедряване на възобновяеми енергийни източници, съдържанието на тези разпоредби се различава значително:
oедна от основните разлики е, че в преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници се предвижда процедура за „скрининг“, която може да доведе до необходимостта от извършване на специална оценка на въздействието върху околната среда, докато в член 6 от Регламента се предвижда директно прилагане на мерки за смекчаване или компенсиране.
oСъгласно член 6 от Регламента проектите могат да бъдат освободени и от оценките за защита на видовете съгласно член 12, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО и съгласно член 5 от Директива 2009/147/ЕО. В преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници такова освобождаване е предвидено само за проекти за мрежи и акумулиране в специални зони, но не и за проекти за енергия от възобновяеми източници.
oВ член 6 от регламента не се предвижда освобождаване съгласно член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО. Такова освобождаване е възможно в преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници за всички проекти (за инсталации за енергия от възобновяеми източници, за мрежи и акумулиране).
-В член 16, параграф 8 се уточнява кои стъпки не са включени в крайните срокове на процеса на издаване на разрешение, т.е. тези стъпки не се отчитат като част от сроковете, определени в директивата. Този текст е сходен с текста на член 8 от Регламента. Основната разлика е, че член 16, параграф 8 от преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници съдържа допълнителна точка, с която се пояснява, че времето за обжалване по съдебен ред и правните средства за защита, другите производства пред съд или правораздавателен орган, както и алтернативни механизми за разрешаване на спорове, включително процедури за подаване на жалби и извънсъдебно обжалване и средства за защита, не се включва в продължителността на процедурата за издаване на разрешение, освен когато съвпада с други административни етапи на процедурата за издаване на разрешение.
Няколко от тези правила за издаване на разрешения от преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници (т.е. всички правила за издаване на разрешения, с изключение на тези, свързани със зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници) трябва да бъдат транспонирани до 1 юли 2024 г., непосредствено след изтичането на срока на действие на Регламента. Такъв е по-специално случаят с член 15д (незадължително), член 16, параграф 8, членове 16в, 16г и 16е. Останалите разпоредби за издаване на разрешения (т.е. тези, свързани със зоните за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници) са с дата на транспониране 18 месеца след влизането в сила на преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници. Освен това член 15в, с който се въвежда задължението за определяне на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, съдържа срок за изпълнение 27 месеца след влизането в сила на Регламента на Съвета.
Следователно някои от мерките, въведени с Регламента, са включени в преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници. В Директивата обаче не са отразени някои от по-изключителните мерки, съдържащи се в Регламент (ЕС) 2022/2577, като по този начин се разграничава техният изключителен и временен характер.
Като цяло най-големите съществени разлики между разпоредбите, включени в преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници и Регламента на Съвета, са тези, включени в член 3, параграф 2 относно по-висшия обществен интерес, максималният срок за реконструкция, включен в член 5, параграф 1 и член 6 от Регламента на Съвета. От обратната информация, получена от държавите членки и заинтересованите страни, става ясно, че тези разпоредби водят до значително ускоряване на издаването на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници и свързани с нея проекти за електроенергийната мрежа в държавите членки, които са приложили тези разпоредби. Целесъобразно е да се удължи срокът на такива избрани спешни мерки, които имат най-голям потенциал да ускорят използването на възобновяеми енергийни източници, приложими са незабавно и пряко в целия Съюз и се различават от мерките, включени в преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници, и следователно могат да я допълнят. Въпреки това, за да се осигури съгласуваност с правилата, установени в преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници, краткият срок от шест месеца за издаване на разрешения за реконструкция следва да се прилага след 30 юни 2024 г. само за реконструкция за проекти за енергия от възобновяеми източници, разположени в специална зона за възобновяеми източници съгласно член 6 от посочения Регламент.
V.Заключение относно удължаването на мярката и препоръка
С оглед на гореизложеното Комисията смята, че условията за удължаване на срока на действие на посочения Регламент на Съвета са изпълнени.
Както е обяснено в раздел II, сигурността на доставките в Съюза се е подобрила значително в сравнение с последната зима, а цените на газа и електроенергията са спаднали. Това до голяма степен се дължи на бързите действия, предприети на равнището на Съюза, по-специално на спешните мерки, приети въз основа на член 122 от ДФЕС, включително посочения Регламент на Съвета, както и на по-голямото навлизане на възобновяемите енергийни източници в резултат от това. Въпреки това все още съществуват сериозни рискове и в този контекст на постоянна нестабилност на цените на енергията и опасения за сигурността на доставките все още са необходими значителни допълнителни усилия по отношение на внедряването на енергия от възобновяеми източници, за да се стабилизира допълнително ситуацията.
Въпреки че е трудно да се определи точно количественото въздействието на посочения Регламент на Съвета, предвид ограничения период на неговото прилагане и липсата на официална статистика, раздел III показва, че целевите мерки, включени в посочения Регламент на Съвета, са допринесли положително за ускоряване на темповете на внедряване на възобновяеми енергийни източници. Това е постигнато по два основни начина: i) чрез рационализиране на процедурите, приложими за конкретни процеси на издаване на разрешения, и ii) чрез повишаване на политическата осведоменост относно значението на ускореното издаване на разрешения за възобновяеми енергийни източници, както беше потвърдено от няколко държави членки и заинтересовани страни.
Комисията наблюдава положително въздействие върху всички области, обхванати от Регламента на Съвета, въпреки че понякога е трудно да се определи дали дадени специфични въздействия се дължат на Регламента. Някои мерки на Регламента (например членове 4 и 7) имат по-ограничено въздействие, отчасти защото държавите членки вече прилагат по-амбициозни правила за издаване на разрешения за монтиране на малки слънчеви инсталации и термопомпи, докато други (по-специално членове 3 и 6) доведоха до значителни конкретни и осезаеми ефекти на опростяване в държавите членки, които ги прилагат.
Много държави членки, както и пет заинтересовани страни, с които бяха проведени консултации (ЕМОПС-Е, Европейската федерация за енергия от възобновяеми източници, Solar Heat Europe, Solar Power Europe и Wind Europe), отправиха настоятелни призиви да се удължи срокът на действие на Регламента или на конкретни членове. Някои от тях поискаха и въвеждането на целеви изменения.
Важен аспект, който трябва да се има предвид при вземането на решение за удължаване на срока на действие на Регламента на Съвета, е фактът, че преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници съдържа няколко мерки за рационализиране на процедурите за издаване на разрешения, които до известна степен се припокриват с включените в Регламента на Съвета. По-конкретно член 3, параграф 1, член 4, член 5, параграф 2, член 5, параграф 3, член 5, параграф 4 и член 7 от Регламента на Съвета са почти еднакво възпроизведени в членове 16в, 16г и 16д от преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници, с някои малки изменения, обяснени в раздел IV. Освен това, поради предстоящото приключване на мандата на Европейския парламент и времето, което обикновено е необходимо за приемане на законодателство по обикновената законодателна процедура, се оказа, че тази процедура не е подходящ вариант за своевременно въвеждане на временните мерки.
Както беше споменато по-горе, най-големите съществени разлики между разпоредбите, включени в преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници и в Регламента на Съвета, са тези, включени в член 3, параграф 2, член 5, параграф 1 и член 6 от Регламента на Съвета. От обратната информация, получена от държавите членки и заинтересованите страни, става ясно, че тези разпоредби водят до значително ускоряване на издаването на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници и свързани с нея проекти за електроенергийната мрежа в държавите членки, които са приложили тези разпоредби или имат значителен потенциал да го направят в близко бъдеще. Поради това е целесъобразно да се удължи срокът на действие на тези специфични разпоредби по целенасочен начин. С оглед на предизвикателствата, посочени от някои държави членки по отношение на практическото прилагане на член 3, може да са оправдани допълнителни мерки, за да се използват всички ползи от тази разпоредба с удължен срок.
Удължаването на срока на действие на член 3, параграф 2, член 5, параграф 1 и член 6 от Регламента на Съвета ще изисква удължаване на срока на действие на член 1, който определя предмета и обхвата на регламента, и на член 2, параграф 1, в който се дава определение на „процес на издаване на разрешения“, което се използва в член 3, параграф 2.
Поради това Комисията предлага целенасочено удължаване на срока на действие на член 1, член 2, параграф 1, член 3, параграф 2, член 5, параграф 1 и член 6 от Регламента на Съвета, включително целенасочени изменения на тези разпоредби, когато е целесъобразно.
Регламент (ЕС) 2022/2577 на Съвета от 22 декември 2022 г. за определяне на рамка за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници. OВ L 335, 29.12.2022 г., стр. 36—44.
Директива (ЕС) 2018/2001, изменена с Директива (ЕС) 2023/2413.
Колко пари спестяват европейските потребители благодарение на възобновяемите енергийни източници? — Актуализация на пазара на енергия от възобновяеми източници — юни 2023 г. — Анализ — МАЕ
Пазарни данни — Европейска асоциация за термопомпите (ehpa.org) .
Solar Heat Europe — Декарбонизиране на топлинната енергия със слънчева топлинна енергия, пазарна перспектива 2022/2023 г.
Производството на енергия от изкопаеми горива в ЕС достига рекордно ниски равнища, тъй като търсенето намалява | Ember (ember-climate.org)
Генерирането на електроенергия от изкопаеми горива в ЕС достига рекордно ниски равнища, тъй като търсенето намалява | Ember (ember-climate.org)