ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 25.10.2023

COM(2023) 667 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Укрепване на европейското икономическо пространство (ComPAct)

В един бързо развиващ се свят, изправен пред сложни икономически, социални, технологични и екологични промени, както и множество преходи, висококачествените публични администрации са от съществено значение 1 за доброто управление и за ефективността на действията на ЕС и държавите членки. Публичният сектор трябва да бъде ориентиран към действия и да се справя с възникващите предизвикателства, като същевременно укрепва общественото доверие. Освен че е изправен пред тежки външни сътресения, като пандемията от COVID-19 и агресията на Русия срещу Украйна, за ЕС е от първостепенно значение да продължи да се справя с предизвикателствата, свързани с климата и околната среда, да изгражда издръжливи и устойчиви икономики и справедливи общества, да насърчава дългосрочната конкурентоспособност на икономиката на ЕС 2 , да оформя цифровата трансформация на услугите и работната среда, да насърчава демокрацията и да играе важна роля в света.

Осъществяването на тази политическа програма се опира на висококачествени, способни, иновативни и устойчиви публични администрации на всички равнища в държавите членки. Публичните администрации превръщат политиките и законодателството на ЕС в добре разработени, ориентирани към конкретното място, основани на факти, подготвени за цифрови технологии и ориентирани към бъдещето национални действия. Те разработват и прилагат политики, които са от решаващо значение за постигането на неутралност по отношение на климата и за изпълнението на програмата за устойчивост до 2030 г. Те имат ключова роля за това ЕС да бъде подготвен за цифровата ера, като осигуряват непрекъснати, сигурни и оперативно съвместими цифрови обществени услуги за пълноценно функциониращ единен пазар, гарантират усвояването на цифрови умения в обществото, насърчават приемането на нововъзникващи технологии и засилват отчетността и публичния надзор върху тяхното използване. Публичната администрация, частният сектор, социалните партньори и образователните институции формират конкурентоспособността на работната сила и бизнеса, като насърчават уменията на бъдещето 3 .

Публичните администрации на централно, регионално и местно равнище са отговорни за осигуряване на стабилното и устойчиво управление на бюджета на ЕС и на националните бюджети. Те събират публични средства и приходи и изпълняват пряко около една трета от бюджета на ЕС, включително Кохезионния фонд, Next Generation EU и основния му инструмент — Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Публичните администрации са от решаващо значение за разработването и изпълнението на реформите и инвестициите в рамките на националните планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ), както и на стратегиите за регионално развитие, които са в основата на ефективното използване на Кохезионния фонд. Публичните администрации управляват публичния сектор, който генерира 51,5 % от БВП на ЕС 4 , осигурява заетост на около 21 % от работната сила в ЕС 5 , както и 19,8 % от общата брутна добавена стойност на ЕС 6 , и всяка година създава пазар на стойност около 670 милиарда евро чрез договори за обществени поръчки за строителство и доставки 7 .

Публичните администрации играят ключова роля в насърчаването на растежа в регионите 8 . Качеството на публичните институции на регионално и местно равнище е предпоставка за политики, основани на мястото, регионална конкурентоспособност и привлекателност за инвестиции 9 . Това е важно, за да се избегнат капаните на развитието, особено в по-слабо развитите региони и регионите в преход.

Публичните администрации са от съществено значение за демократичното управление и спазването на принципите на правовата държава. Публичните администрации трябва да запазят и повишат доверието на обществеността и да поддържат демокрацията 10  чрез високи стандарти на почтеност, прозрачност, отчетност и предотвратяване и борба с корупцията 11 . Те осигуряват разработването на политики с участието на всички заинтересовани страни, качеството, всеобхватността и близостта на услугите 12 , подходяща нормативна уредба, като използват най-добрите налични научни знания и данни, включително с етичното използване на изкуствен интелект и други цифрови технологии, и като гарантират устойчивостта на публичните финанси. Добре функциониращите публични администрации обслужват нуждите на хората, като обръщат специално внимание на най-уязвимите, и на предприятията, като премахват оставащите пречки, намаляват административната тежест и задълбочават функционирането на единния пазар и прилагането на четирите негови основни свободи.

Стандартите за качество на публичните администрации на държавите членки са отправна точка и за държавите, обхванати от процеса на разширяване, които привеждат своите закони и практики в съответствие с тези на ЕС и са изправени пред сходни предизвикателства, като например двойния преход и демографските промени. Качествената публична администрация вече е основно изискване за присъединяване, също както и върховенството на закона.

Ефективността на управлението в целия ЕС следва да се подобри 13 . Публичните администрации като цяло успяха да запазят ключовите си функции по време на кризата с COVID-19 14 , но тя разкри по-ясно пропуските в цифровата готовност, несъответствията в стратегическото планиране и капацитета за управление на кризи. Между държавите членки продължават да съществуват съществени различия по отношение на качеството на услугите и разработването на политики 15 . Чрез европейския семестър, по-специално в специалното приложение относно публичната администрация в докладите по държави, Комисията отделя все по-голямо внимание на качеството на публичната администрация.

По-доброто прилагане на политиките на ЕС и по-добрата работа на администрациите могат да доведат до икономии на милиарди евро годишно за данъкоплатците и предприятията в ЕС. Държавите членки биха могли да направят икономии в размер на 64,2 милиарда евро годишно чрез подобряване на резултатите от административната си дейност. Предприятията биха могли да направят икономии в размер на 2,2 милиарда евро годишно на равнище ЕС, ако административните процедури и разходите за създаване на предприятие бъдат приведени в съответствие с тези в държавите членки с най-добри резултати 16 . В неотдавнашно проучване „Евробарометър“ 17 европейците изразиха очакването си публичните администрации да намалят бюрокрацията (48 %), да предоставят услуги по-бързо (47 %), да станат по-прозрачни и да работят по-близо до хората. Те смятат също така, че Комисията е фактор за по-добра реакция при кризи и важен посредник в сътрудничеството и обмена на знания, за да може публичните администрации да станат по-ефективни и ефикасни.

Освен да реагират на промените, публичните администрации трябва и изпреварващо да предвиждат настъпването им 18 . За тази цел те трябва да подобрят способността си да планират чрез подход, обхващащ всички нива на управление, да адаптират методите си на работа към бързо настъпващите технологични промени, както и непрекъснато да преразглеждат и въвеждат иновации при разработването на политики 19 и предоставянето на услуги, ориентирани към гражданите. Същевременно, освен текущото стратегическо планиране в рамките на многогодишния бюджет или програмирането на структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, публичните администрации следва да насърчават ориентирани към бъдещето дейности и способности, като например стратегическо прогнозиране в сътрудничество с академичните среди, изследователите и специализираните мозъчни тръстове.

Публичните администрации се сблъскват с все по-големи трудности при осигуряването на професионална и стабилна работна сила 20 . Едва всеки седми европеец смята, че публичната администрация е привлекателен работодател 21 . По-слабо развитите и малобройни регионални и местни администрации са изправени пред още повече пречки за привличане на таланти. Според демографските данни застаряването на населението в няколко държави членки ще доведе до големи вълни на пенсиониране в техните държавни служби през следващите 10 години. Поради специфичните изисквания и продължителното време, което отнемат процедурите за набиране на персонал, публичните администрации са изложени на сериозни рискове за осигуряване на приемственост, стабилност, приспособимост и добри резултати. В някои държави членки е ниско участието на възрастни в образование и обучение, а това води до ограничен кръг от компетентности, от които администрациите могат да се възползват 22 . Освен това възлагането на експертни услуги на външни изпълнители обикновено намалява способността на публичните администрации да се учат и да натрупват опит за управление на по-сложни задачи.

Като отчита горепосочените предизвикателства, Комисията използва редица инструменти в подкрепа на административната трансформация на държавите членки 23 . По линия на МВУ се подпомагат редица реформи и инвестиции за подобряване на качеството и достъпността на обществените услуги на всички равнища 24 . Чрез Инструмента за техническа подкрепа (ИТП) 25 се предоставя експертен опит за разработване и прилагане на широк спектър от реформи. Освен това Комисията помага на държавите членки чрез национални и тематични анализи, изграждане на капацитет, насоки и улесняване на партньорския обмен 26 . Инструментът на Комисията за техническа помощ и обмен на информация 27 разшири подкрепата си за публичните администрации на държавите членки за целите на прилагането и изпълнението на законодателството на ЕС, както и за целите на обмена на добри практики на ЕС.

Комисията поддържа постоянен диалог с партньорските администрации, по-специално чрез две допълващи се мрежи — експертната група по публична администрация 28 и Европейската мрежа на публичната администрация (EUPAN) 29 , които имат за цел обмен на знания и практики. Това сътрудничество беше засилено посредством редовни срещи на експертната група и по-чести неформални срещи на министрите, което доведе до заключения относно общите предизвикателства, пред които са изправени публичните администрации, по-специално заключенията от неформалната среща на министрите в Лисабон 30 и Декларацията от Страсбург 31 . Обменът е съсредоточен в няколко ключови области, като например повишаването на привлекателността в глобален план на публичните администрации и осъвременяване на имиджа им на модерни работодатели, цифровата и екологичната трансформация, развитието на капацитета на публичната администрация на всички равнища или насърчаването на полезните взаимодействия между проектите, изпълнявани в рамките на ИТП, МВУ и други програми, финансирани от ЕС или на национално равнище. 

Подкрепа по линия на МВУ за реформи и инвестиции в публичните администрации Модернизацията на публичните администрации заема важно място в няколко ПВУ с приблизителен бюджет от 1,8 милиарда евро. Водещите реформи и инвестиции са насочени, наред с другото, към цифровизацията на публичната администрация, киберсигурността (България, Чехия, Испания, Франция, Гърция, Италия, Литва, Полша, Румъния, Словения, Словакия), правосъдните системи и качеството на законодателния процес (България, Гърция, Испания, Кипър, Чехия, Хърватия, Латвия, Италия, Малта, Словакия, Румъния, Словения), борбата с корупцията и защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности (Естония, Гърция, Кипър, Хърватия, Испания, Финландия, Люксембург, Латвия, Румъния, Словакия).

Натрупаният опит от програмите на ЕС, включително ИТП, също както и споменатите по-горе заключения от неофициалните срещи на министрите, проведени в рамките на EUPAN, свидетелстват за заинтересоваността на държавите членки от разширяване и задълбочаване на сътрудничеството помежду им и с Комисията. Поради това в настоящото съобщение Комисията предлага набор от действия (наричан по-нататък „ComPAct“), за да подпомогне в по-голяма степен администрациите на държавите членки при подготовката им за настоящите нужди от реформи и предвиждането на бъдещите тенденции въз основа на общ набор от принципи на публичната администрация.

Укрепване на европейското административно пространство

Въпреки голямото разнообразие от институционални структури и правни традиции, публичните администрации на държавите членки споделят определен набор от ценности, задачи и общо разбиране за добрата администрация 32 , формирайки европейско административно пространство 33 .

Общ набор от основополагащи принципи 34 допринася за качеството на публичната администрация: 

·стратегическа визия и лидерство, които осигуряват способности, устойчивост и устойчиво обществено доверие;

·последователно, предвиждащо, основано на данни, отворено за участие, с готовност за цифрови технологии и приобщаващо разработване на политики;

·безпристрастна, професионална, основана на заслугите, сътрудничеща и ефективна държавна служба, която функционира при добри условия на труд;

·висококачествени, иновативни, ориентирани към човека и достъпни обществени услуги; 

·субсидиарност, координация, отчетност, откритост на публичната администрация, почтеност и надзор на административните процедури;

·стабилни и устойчиви публични финанси, подкрепени от интегрирани и всеобхватни публични счетоводни системи, основани на принципа на текущото начисляване.

Посредством ComPAct Комисията се стреми да укрепи европейското административно пространство, като насърчава тези принципи и засилва подкрепата си за административната модернизация на държавите членки. ComPAct зачита и не засяга компетентността и специфичните характеристики на държавите членки. Действията ще бъдат финансирани в рамките на съществуващите механизми на ЕС за финансиране и чрез съществуващите мрежи за сътрудничество. ComPAct ще използва по най-добрия начин опита, придобит в рамките на програмите на ЕС, включително ИТП, както и съществуващия обмен в контекста на експертната група на Комисията по публична администрация и управление и EUPAN, и ще предложи на администрациите на всички равнища в държавите членки нови и подобрени възможности да си сътрудничат и да се учат едни от други. В ComPAct също така подробно е изложен натрупаният от Комисията опит от внедряването на нейните стратегии в областта на човешките ресурси, цифровите технологии и екологизирането 35 .

ComPAct е разработен в отговор на призивите на държавите членки 36 , Европейския парламент 37 и Комитета на регионите 38 към Комисията за насърчаване на сътрудничеството и политическия диалог, както и за подобряване на капацитета и качеството на публичните администрации на централно, регионално и местно равнище в Европа.

Също така чрез ComPAct ще се помогне на държавите, обхванати от процеса на разширяване на ЕС, в усилията им да изградят по-добри публични администрации, като им се предоставят възможности да увеличат участието си в партньорски обмен и обучение. Това може да се осъществи и чрез улесняване на достъпа до ИТП за държавите, обхванати от процеса на разширяване. 

Ускорена интеграция: участие на държавите, обхванати от процеса на разширяване, като наблюдатели в проектите по ИТП Развитието на професионална публична администрация, която постига добри резултати, е едно от основите изисквания за присъединяване към ЕС. В рамките на инициативата за „ускорена интеграция“ държавите кандидатки за присъединяване в контекста на разширяването на ЕС вече могат да участват в няколко проекта на държавите членки, като заедно решават общи проблеми. Така например Албания участва като наблюдател в проект с Португалия, Испания и Нидерландия за по-добро управление на гражданското участие и на нововъзникващите технологии. Босна и Херцеговина и Молдова са наблюдатели в проект с Естония за стратегическа и устойчива политика в областта на възлагането на обществени поръчки.

ComPAct се състои от три стълба:

·Стълб 1. Програма за умения в публичната администрация 

Насърчаване на административното сътрудничество между публичните администрации на всички равнища, за да се подпомогне подготовката на работната им сила за настоящите и бъдещите предизвикателства.

·Стълб 2. Капацитет за цифровото десетилетие на Европа

Укрепване на капацитета на публичните администрации за тяхната цифрова трансформация.

·Стълб 3. Капацитет за ръководене на екологичния преход

Укрепване на капацитета на публичните администрации за ръководене на екологичния преход и изграждане на устойчивост.

Стълб 1. Програма за умения в публичната администрация

Пазарите на труда са в процес на структурни трансформации, по-специално поради демографските промени 39 и двойния преход. В този контекст публичните администрации са изправени пред силна конкуренция за таланти, особено в области, изискващи нов набор от умения, знания и компетентности. Цифровата трансформация изисква също така значително увеличаване на участието на държавните служители в дейности за образование и обучение на възрастни 40 , както и преосмисляне на работните процеси, за да се използва оптимално потенциалът на автоматизацията, данните и оперативната съвместимост. Тя следва да доведе до обмисляне на нови начини за сътрудничество с частния сектор, особено със стартиращи предприятия и МСП 41 . Ръководството на екологичния преход изисква мултидисциплинарен подход към разработването на политики, силен капацитет за координация и планиране на всички равнища на публичната администрация и добри комуникационни умения. Тези променящи се нужди и изисквания към работната сила, както и развитието на работното място, изискват целенасочени действия за създаване на привлекателна работна среда. Диалогът със социалните партньори както на централно, така и на регионално равнище, допринася за създаването на благоприятна за справянето с тези различни предизвикателства среда.

Програмата за умения в публичната администрация ще подкрепи държавите членки в усилията им да изградят устойчиви, привлекателни, прозрачни и високоефективни публични администрации, като им предостави широк набор от инструменти за повишаване на квалификацията и преквалификация на работната сила. Тя ще допълни мерките, прилагани в рамките на ПВУ, където цифровизацията на публичните услуги често е съпроводена с повишаване на квалификацията в областта на цифровите технологии, включително за подобряване на уменията в областта на анализа на данни, изкуствения интелект и киберсигурността. В някои ПВУ са включени реформи, насочени към създаване на центрове за компетентност на държавните служители и подобряване на управлението на човешките ресурси в публичните администрации.

Действията в рамките на този стълб ще доведат до изпълнение на Европейската програма за умения и ще бъдат в съответствие с нея, както и с действията в рамките на Европейската година на уменията. Те могат да допринесат за постигането на водещата цел на ЕС за 2030 г. най-малко 60 % от всички възрастни да участват в обучение всяка година, както и за постигане на националните цели 42 . Действията по този стълб ще се осъществяват предимно чрез ИТП. Комисията също така ще използва потенциала на сътрудничеството с партньорски администрации в рамките на експертната група по публична администрация и управление и мрежата EUPAN, мрежата на директорите на институтите и училищата по публична администрация (DISPA) и Европейското училище по администрация. Ще бъдат асоциирани и други съответни мрежи и органи на ЕС и международни мрежи и органи.

1.Обмен за целите на сътрудничеството в областта на публичната администрация (PACE)

За да насърчи допълнително обмяната на опит между публичните администрации на държавите членки и споделянето на знания и най-добри практики, Комисията изразява готовност да разшири и консолидира подкрепата си за PACE. Последната се основава на натрупан положителен опит от пилотна програма за обмен, предназначена за ръководни кадри на средно управленско ниво, създадена през 2021 г. от държавите членки и Комисията в резултат на неформална среща на министрите, проведена по линия на EUPAN по време на португалското председателство 45 . С въпросния обмен ще бъдат подкрепени, в зависимост от търсенето, специфичните организационни нужди на публичните администрации, като например осъществяване на реформи, разработване на политически инициативи или въвеждане на нови подходи в управлението. Той ще допринесе за създаването на европейска общност от държавни служители.

Комисията:

·ще разшири PACE до годишна програма за обмен като част от ИТП, за да улесни мобилността на европейските държавни служители в държавите членки, с подкрепата и участието на Комисията. PACE ще осигури обща оперативна рамка и адекватно финансиране за целенасочен обмен, по време на който държавните служители ще бъдат включени в друга администрация за определен период от време [от 1-вото тримесечие на 2024 г.].

2. Сътрудничество за обучение и изграждане на капацитет

Насърчаването на електронното обучение по теми, свързани с публичната администрация, ще даде възможност за пряк достъп на всички държавни служители в държавите членки и ще улесни самостоятелното учене. Обхватът на курсовете и материалите за обучение може да бъде значително разширен благодарение на превода на езиците на ЕС, като по този начин ще се предостави по-широк достъп на по-малките администрации.

Комисията вече е разработила възможности за електронно обучение, например в областта на оперативната съвместимост, цифровата трансформация, предприемачеството, финансовата компетентност и компетентността в областта на устойчивото развитие, мрежите за обучение 49 и общностите за партньорски практики 50 .

Комисията:

·ще изгради мрежа от центрове за високи постижения за предоставяне на тематично обучение на държавните служители в целия ЕС. Мрежата ще създаде общ каталог за обучение и ще улесни предлагането на обучение за държавните служители чрез центровете за високи постижения в държавите членки по конкретни теми, като например митниците, върховенството на закона, предотвратяването на корупцията и почтеността, екологичния преход, иновативните обществени поръчки, използването на научни данни при разработването на политики или изкуствения интелект. Този модел ще допринесе за осигуряването на по-голям каталог от обучения с високо качество за публичните администрации в целия ЕС и за финансовата устойчивост на обучението, като същевременно ще повиши ефективността на инвестициите. В този контекст Комисията ще продължи да оказва подкрепа на националните организации за обучение, за да развият своя капацитет за оценка на нуждите от обучение и укрепване на своите политики за обучение на държавните служители [от 1-вото тримесечие на 2024 г.];

·ще създаде Програма на ЕС за лидерство в публичната администрация , насочена към висши ръководители в публичните администрации на държавите членки. Един общоевропейски подход, който включва разработване на общи учебни програми, упражнения за взаимно учене и споделяне на добри практики, ще даде възможност на ръководителите да бъдат по-добре подготвени за сложността на публичното ръководство, особено като се има предвид, че те имат решаваща роля за осъществяването и прилагането на реформите в публичната администрация, използването на таланти и стимулирането на иновациите [от 1-вото тримесечие на 2024 г.];

·ще разработи обособен раздел за публичната администрация като част от платформата EU Academy 51 със специализирани курсове и програми за обучение, вариращи от хоризонтални — например разработване на политики, съвместно създаване и обсъждане на методи за ангажиране на гражданите в планирането, върховенство на закона, предотвратяване на корупцията и почтеност, управление на проекти, до по-специализирани — например управление на екологичния преход, оперативна съвместимост или управление на киперзаплахи. Курсовете за електронно обучение може да бъдат допълнени със съществуващите насоки и материали за обучение, подготвени от Комисията по теми относно ЕС, и да включват електронни препратки към национални и международни източници [от 2-рото тримесечие на 2024 г.].

По-широкото използване на възможностите за обучение може да бъде допълнено от държавите членки с ресурси за повишаване на квалификацията и изграждане на капацитет в рамките на политиката на сближаване.

3. Сътрудничество за административен капацитет на регионално и местно равнище

Регионалните и местните публични администрации са най-близо до хората и играят ключова роля в предоставянето на услуги в непосредствена близост до тях. Те осигуряват прилагането на 70 % от цялото законодателство на ЕС, 90 % от политиките за адаптиране към изменението на климата и 65 % от целите за устойчиво развитие 52 . Те са двигател на програмата за публични иновации, планират и влагат инвестиции със средства от ЕС посредством териториално съобразени решения и играят водеща роля по отношение на преодоляването на последиците от изменението на климата, гражданската отбрана и социалното сближаване. Те също така са най-близо до местните нужди и проблеми по отношение на опазването на околната среда, жилищното настаняване, мобилността, културата и образованието 53 .

Регионалните и местните публични администрации споделят повечето от предизвикателствата на централните публични администрации, но имат и свои собствени специфики. Повечето местни администрации са сравнително малки, често не разполагат с достатъчно ресурси и имат недостиг на експерти 54 . Редица отговорности изискват пряк контакт с хората. Професионалната мобилност и достъпът до обучение и знания обикновено са сравнително ограничени, кариерата е по-дълга, а броят на квалифицираните кадри зависи от общото ниво на местно развитие и икономическа дейност. Предвид тези ограничения, както и предвид различния социално-икономически и географски контекст, регионалните и местните администрации се нуждаят от специална подкрепа, за да бъдат подготвени за разработването на политики, съобразени с местните особености, а също и за разработването на стратегии в правилния териториален мащаб, за да се решат сложни въпроси, като взаимодействието между градските и селските райони, издаването на разрешителни, екологосъобразните обществени поръчки, иновациите и други съставни елементи на балансираното местно развитие. Ограниченият капацитет и възможности на публичните администрации на държавите членки на регионално и местно равнище също могат да попречат на ефективното използване на наличното финансиране, включително на това, което се предоставя по линия на политиката на сближаване.

Комисията:

·ще продължи да разширява достъпа на регионалните и местните структури до ИТП, като се ръководи от търсенето, включително чрез инициативи като водещата инициатива на ИТП „Преодоляване на пречките пред регионалното развитие“ 55 [от 4-тото тримесечие на 2023 г.];

·ще организира съвместно с Комисията ежегоден Ден на местната публична администрация в контекста на Европейската седмица на регионите и градовете. Проявата ще даде възможност на регионалните и местните администрации да обсъдят специфичните за тях предизвикателства в сферата на управлението. Комитетът на регионите и организациите на ЕС, обединяващи регионалните и местните администрации, ще участват в дискусиите и взаимното учене. В рамките на събитието ще бъдат набелязани конкретни и практически начини, по които Комисията може да подкрепи регионалните и местните администрации в техните усилия за модернизация и изграждане на капацитет. Освен това Комисията ще проучи допълнителни начини за улесняване на създаването на консорциуми и партньорства на местните органи, които биха могли да обединят необходимите умения и компетентност за изпълнение на мащабни проекти [от 3-тото тримесечие на 2024 г.];

·ще задълбочи проучванията си за ограниченията и възможностите на административния капацитет на регионалните и местните администрации; и ще проведе целенасочени изследвания и проучвания, които ще послужат за основа на следващите издания на доклада относно сближаването [от 3-тото тримесечие на 2024 г.].

4. Инструменти за управление на човешките ресурси в публичната администрация

За да осигурят стабилен капацитет и професионализъм, публичните администрации трябва да предвидят дългосрочното развитие на работната си сила и уменията, които ще им бъдат необходими. Въпреки това планирането на работната сила, системният анализ на данните за човешките ресурси и предвиждането на профилите на длъжностите все още са сравнително ограничени. Наличието на справочен каталог с рамки за компетентност — „Паспорт на ключова компетентност“, би спомогнало за удовлетворяване на тези нужди и за подобряване на подходите за наемане на персонал и кариерно развитие.

„Паспортът“ ще се основава на съществуващите европейски и национални рамки за компетентности 56 , като разработване на политики, управление на средства, възлагане на обществени поръчки, данъчно облагане, митници, оперативна съвместимост на публичния сектор и управление на проекти. Той ще бъде разширен, така че да включва нови области 57 , като цифрови умения, предприемачески умения, лидерски умения, управление на инвестиции, както и иновации.

Въз основа на съществуващите рамки за компетентност Комисията разработи няколко инструмента за оценка на необходимите умения в различни области на компетентност и ще проучи необходимостта на държавите членки от подобни инструменти.

Освен това публичните администрации се нуждаят от данни и тематична информация, за да осъзнаят по-добре своите нужди от обучение и развитие на компетентности. Сравнителните данни за публичната администрация все още са относително ограничени.

Комисията:

·ще разработи „Паспорт на ключова компетентност“, приложим за работните места и ролите в публичните администрации, включително лидерски умения. „Паспортът“ ще помогне на публичните администрации да разработят съвременни и авангардни политики за развитие на своите човешки ресурси, за подготовка за бъдещите нужди от умения и за подпомагане на мобилността на държавните служители в рамките на ЕС [от 1-вото тримесечие на 2024 г.];

·ще подпомогне държавите членки при модернизирането на техните политики в областта на човешките ресурси с насоки и пилотно прехвърляне на рамки за компетентности и инструменти в областта на човешките ресурси (например за установяване на недостига на умения при техния персонал) в техния организационен контекст [от 1-вото тримесечие на 2024 г.];

·ще актуализира и разшири Инструментариума за качество на публичната администрация 58 , от който да се ръководи модернизацията на публичните администрации [от 1-вото тримесечие на 2024 г.];

·ще разработи методологии за съответните показатели за публичната администрация, ще помогне за подобряване на съществуващите инструменти за изготвяне на данни, ще проведе проучвания в рамките на ЕС по съответните теми, като например привлекателността на публичната администрация, последиците от демографските промени и бъдещето на работните места в публичната администрация. На портала на публичната администрация тя ще популяризира широк набор от данни и информация, отразяващи състоянието и работата на публичните администрации в ЕС [от 1-вото тримесечие на 2024 г.].

Стълб 2. Капацитет за цифровото десетилетие на Европа

В Цифровото десетилетие на Европа са заложени конкретни цели до 2030 г., а именно 100 % от ключовите публични услуги да са достъпни онлайн за гражданите и предприятията, всички хора да имат достъп до медицинските си досиета онлайн и да разполагат със сигурна електронна идентификация (ЕИ), призната в целия ЕС, като същевременно се отмитат нуждите на хората, които нямат пълен достъп до цифрови услуги или са с ограничени възможности. Важни предпоставки за постигането на тези цели от страна на публичните администрации са цифровизацията на административните процедури, стартирането на техническата подготовка за предоставянето на разположение на европейски портфейли за цифрова самоличност до 2026 г., увеличаването на автоматизирания обмен на доказателства и информация 59  с цел предоставяне на ориентирани към конкретния потребител цифрови публични услуги, както и подобряването на цифровите умения на служителите. Публичните администрации могат да постигнат повишаване на ефективността си в размер между 439 милиона и 1,3 милиарда евро годишно, като увеличат с до 80 % използването на цифрови публични услуги до 2030 г. 60 Подобряването на трансграничната оперативна съвместимост на цифровите публични услуги може да доведе до повишаване на ефективността в размер до 6,3 милиона евро за хората и между 5,7 и 19,2 милиарда евро за предприятията 61 . Целите на Цифровото десетилетие на Европа служат за ориентир за публичните администрации в процеса на тяхната собствена цифрова трансформация и подпомагат приспособяването им към технологичните промени.

Бързото развитие на цифровите технологии и тяхното използване изискват активно адаптиране на правната рамка 62 : от използването на цифрови инструменти до наличието и обмена на данни, оперативната съвместимост и етичното използване на ИИ и други цифрови технологии. Освен повишаването на квалификацията и преквалификацията в областта на цифровите технологии, публичните администрации трябва да възприемат оперативната съвместимост, да се възползват от увеличената наличност на големи масиви от данни, да цифровизират административните процедури и да бъдат подготвени за работа с изкуствен интелект. Те следва също така да засилят сътрудничеството си в областта на електронното управление в ЕС, за да споделят и съвместно да разработват решения, да избягват разпокъсаността, да обединяват ресурсите за обработка на данни и да подобряват споделянето на данни. По този начин ще се намали цифровото разделение, като публичните услуги станат по-приобщаващи и достъпни за всички.

Действията по този стълб ще бъдат осъществявани предимно чрез ИТП и други механизми за финансиране от ЕС, като например програмата „Цифрова Европа“, Програмата за единния пазар и Механизма за свързване на Европа 2.

5. Ориентирана към бъдещето цифрова публична администрация

Публичните администрации трябва да възприемат цифровите технологии и същевременно да променят начина си на работа. От тях се очаква да предоставят услуги по безпрепятствен и лесен за ползване начин за хората, предприятията и собствените им служители. Това често е свързано с цялостна (цифрова) трансформация за преструктуриране на текущите процеси или промяна на политиките, опростяване на ежедневието на хората и подобряване на бизнес средата чрез намаляване на бюрокрацията.

Чрез прилагането на законодателството на ЕС в областта на цифровите технологии публичните администрации могат да си сътрудничат по-ефективно, да съгласуват усилията си с общите цели на ЕС и да създадат по-издръжливи и устойчиви инфраструктури и услуги в областта на цифровите технологии и данните. Законодателството на ЕС осигурява рамката за ефективен и сигурен обмен на данни и оперативна съвместимост между публичните администрации. Наличието на структуриран механизъм за сътрудничество между службите за цифрова трансформация на държавите членки, обикновено отговарящите за информационните технологии служители, е от решаващо значение за оперативната съвместимост на публичния сектор в ЕС. Това улеснява съвместните проекти за иновации, дава възможност за повторно използване на изпитаните технологии и намалява инвестиционните разходи и риска, като създава условия за по-бързо и по-безопасно разгръщане на свързаните цифрови публични услуги 63 . Освен това Директивата МИС 2 64 изисква от публичните администрации да предприемат подходящи и пропорционални мерки за киберсигурност и да гарантират сигурното предоставяне на своите услуги. През 2023 г. по програмата „Цифрова Европа“ бяха отпуснати 30 милиона евро в подкрепа на прилагането на законодателството на ЕС в областта на киберсигурността и на националните стратегии за киберсигурност.

Комисията текущо наблюдава въздействието на цифровата трансформация върху публичното управление в ЕС, като събира и анализира данни от съществуващи или нововъзникващи механизми за мониторинг 65 и като споделя констатациите и препоръките. Тя също така проучва въздействието, рисковете и възможностите, които разкриват ИИ и нововъзникващите технологии, за публичните администрации 66 .

По линия на ИТП вече са подкрепени 180 реформи в областта на цифровата трансформация в държавите членки за разработване на стратегии за внедряване на нови цифрови технологии, укрепване на електронното управление, създаване на прототипи или изпитване на нови решения. Наред с това ПВУ подкрепят цифровата трансформация на публичните администрации, като 37 % от разходите за цифрови технологии, или 53 милиарда евро, са посветени на цифровите обществени услуги и електронните административни услуги. Реформите са насочени към въвеждане или подобряване на решения за електронно управление, като например въвеждане на електронна идентификация, към гарантиране на оперативната съвместимост на цифровите публични платформи, както и към подобряване на събирането и управлението на данни. Инвестициите са насочени към интегриране на авангардни технологии в процесите на държавното управление, както и към укрепване на киберсигурността. Планираните инвестиции в рамките на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. в подкрепа на цифровия преход възлизат на повече от 39 милиарда евро. Това включва 11,2 милиарда евро, предвидени за цифрови услуги и цифровизация на бизнеса и публичните администрации. 

Комисията също така подкрепя публично-частното сътрудничество в областта на GovTech, което стимулира иновациите в публичния сектор и спомага за повишаване на достъпността, приобщаването и ефективността на публичните услуги. Център за знания и виртуално пространство, в което се демонстрира натрупаният опит, насърчават внедряването на нововъзникващи технологии, като например виртуални светове и Web 4.0, в публичния сектор (Public Sector Tech Watch) 67 . Комисията съфинансира съоръжения за изпитване и експериментиране с ИИ за интелигентни градове и общини чрез петгодишен проект на стойност 40 милиона евро, фокусиран върху климата, околната среда, мобилността и други местни инфраструктури. 

Могат да се създадат по-добри взаимодействия между предоставянето на техническа подкрепа и текущите действия за изпълнение на Цифровото десетилетие на Европа. За тази цел Комисията ще продължи да споделя добри практики и активно да насърчава пилотното и оперативно внедряване по ИТП на модели и прототипи, разработени в рамките на различни други програми на ЕС (по-специално инициатива „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“, програма „Цифрова Европа“, „Правосъдие“).

Комисията:

·ще подкрепя публичните администрации при прилагането на законодателството в областта на цифровите технологии и данните и повишаването на готовността им да интегрират технологиите на ИИ в своите оперативни дейности по безопасен и надежден начин, при надзора на технологиите на ИИ, при укрепването на киберсигурността и при разработването и прилагането на публични политики, включително в подкрепа на сближаването на практиките в областта на възлагането на обществени поръчки [от 1-вото тримесечие на 2024 г.];

·ще насърчава устойчивото и ефективно използване на нововъзникващите технологии от публичните администрации, например чрез разработване на отворени стандарти или подкрепа за трансгранични публични услуги, използващи децентрализирани технологии, като например технологиите на децентрализираните регистри (напр. блокчейн технологиите) [от 1-вото тримесечие на 2024 г.].

Държавите членки се насърчават да използват съществуващите и новите възможности за повишаване на своята цифрова готовност, включително чрез техническа подкрепа и участие в общности за партньорски практики. Те се насърчават също така да популяризират тези възможности в рамките на своите администрации и да подкрепят сигурното интегриране на ИИ и други цифрови технологии в своите оперативни дейности. По-специално платформата за ИИ по заявка ще подкрепя внедряването на надеждни, етични и прозрачни технологии в областта на ИИ от страна на промишлеността и публичния сектор. Освен това те могат да участват активно в съществуващи и бъдещи консорциуми за европейска цифрова инфраструктура във връзка с нововъзникващи тенденции и програми, като например виртуални светове, езикови технологии и CitiVerses.

6. Рамки, насоки и инструменти за цифрова трансформация

ЕС се стреми да гарантира, че услугите са достъпни за всички хора без дискриминация, в съответствие с договорените ценности и принципи в цифровата среда 68 , като например принципа на еднократност и ориентираността към човека. Повишаването на оперативната съвместимост е от съществено значение в това отношение, тъй като дава възможност за правна, организационна, семантична и техническа хармонизация за трансграничен обмен на данни, както се препоръчва в Европейската рамка за оперативна съвместимост. Оперативната съвместимост е от решаващо значение и за премахването на пречките пред единния пазар и за предоставянето на взаимосвързани цифрови публични услуги. В различни области 69 , като например митниците, възлагането на обществени поръчки или законодателството 70 , са разработени специфични оперативно съвместими решения. Освен това Комисията предложи конкретни действия за подобряване на координацията на системите за социална сигурност чрез по-нататъшна цифровизация 71 . С участието си в движението Living-in.EU Комисията насърчава градовете и общностите да разширяват общоприетите, оперативно съвместими цифрови решения, за да предоставят по‑информирани, иновативни и висококачествени услуги на хората и предприятията.

Усилията за постигане на оперативна съвместимост са многостранни и включват взаимното свързване на съответните инфраструктури, като например облачните инфраструктури, бъдещата правна уредба на цифровата самоличност, осигуряването на общи спецификации за европейските портфейли за цифрова самоличност, както и пространствата на данни за публичната администрация 72 .

Комисията:

·ще подкрепи предоставянето на напълно достъпни онлайн административни услуги чрез единната цифрова платформа, инициативата за електронно управление за цифровизиране на публичната администрация и автоматизирания обмен на доказателства, който се извършва с помощта на Техническата система, основавана на принципа на еднократност, и проверката на автентичността на доказателствата чрез Информационната система за вътрешния пазар 74 . Тя ще продължи да улеснява взаимодействието на общите европейски пространства за данни и ще продължи да насърчава трансграничния електронен обмен на информация между публичните администрации, което е възможно благодарение на Информационната система за вътрешния пазар и Електронния обмен на данни за социалната сигурност [от 4-тото тримесечие на 2023 г.];

·ще разработи инструменти за повишаване на оперативната съвместимост и за предоставяне на непрекъснати услуги, по-специално би могла да създаде Център за подкрепа „Оперативно съвместима Европа“, който да подпомага публичните администрации при изготвянето на оценки на оперативната съвместимост и да популяризира Европейската рамка за оперативна съвместимост, както и например нейното специално подразделение за интелигентни градове и общности [от 1-вото тримесечие на 2024 г.];

·ще публикува преглед на възможностите за финансиране на цифровата трансформация на публичните администрации и взаимодействията между тях [от 4‑тото тримесечие на 2024 г.];

·ще подкрепи възможностите за облачно федериране на публичните администрации, за да се насърчи тяхната технологична основа и да се подобри предоставянето на публични услуги 75 . За тази цел Комисията ще закупи платформа за интелигентен мидълуер с отворен код, ще публикува насоки относно възлагането на обществени поръчки за облачни услуги и ще насърчи взаимосвързаността и оперативната съвместимост на облачните услуги на публичната администрация [от 4-тото тримесечие на 2024 г.].

Държавите членки се насърчават да използват възможностите в подкрепа на цифровата си трансформация, като например ИТП и други механизми на ЕС за финансиране, както и целенасочено обучение и инструменти. Те могат да се включат активно в усилията на Комисията за улесняване на трансграничния електронен обмен на данни между публичните администрации и за подобряване на тяхната оперативна съвместимост. Те могат също така да използват подкрепата на Комисията за цифровизиране на своите правосъдни системи чрез законодателство, финансиране, разработване на ИТ инструменти и насърчаване на националните инструменти за координация и мониторинг.

Стълб 3. Капацитет за ръководене на екологичния преход

ЕС е поел ангажимент да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. и да стимулира ефективното използване на ресурсите, като същевременно гарантира социална справедливост и приобщаване. Бързата декарбонизация на производството на електрическа енергия и на потреблението на енергия е първият ключов етап, който трябва да бъде допълнен от по-съществени промени в сектори като строителството, транспорта, търговията, селското стопанство, управлението на отпадъците и водите. Градовете са от решаващо значение за постигането на целите в областта на климата, тъй като съставляват 70—80 % от емисиите на парникови газове в ЕС и 80 % от населението на ЕС. Изменението на климата изисква повишаване на устойчивостта на инфраструктурата, както и на капацитета за справяне с предизвикателства като екстремни климатични условия, чести природни бедствия, недостиг на вода и др. Очаква се те да окажат отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие, което ще има сериозни последици за околната среда, а оттам и за производството на храни и поглътителите на въглерод.

Публичните администрации имат ключова роля в създаването на условия за икономиките и обществата да постигнат амбициозните цели в областта на климата и енергетиката за 2030 г. и следва да дават личен пример. Те трябва да включат екологичния преход във всички области на политиката и на всички равнища на управление въз основа на интегрирано планиране, солидни оценки и оценки на въздействието, както и широки консултации, за да се гарантира, че никой няма да бъде изоставен. Те трябва да адаптират публичните финанси в подкрепа на екологичния преход и социалната справедливост чрез подходящи данъчни политики, екологосъобразни обществени поръчки, устойчиво финансиране и инвестиции, които зачитат принципа за ненанасяне на значителни вреди. Те следва да насърчават системното включване на мерки в подкрепа на екосистеми в добро състояние, зелена инфраструктура и природосъобразни решения при вземането на публични и частни решения. Те трябва да осигурят достатъчен капацитет за екологосъобразни реформи и инвестиции на всички равнища на управление 76 .

Действията по този стълб ще се осъществяват предимно чрез ИТП.

7. Оформяне на екологичния преход

Комисията полага последователни усилия за изграждане на всеобхватна рамка за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него, за опазване на околната среда и за енергийна ефективност в ЕС. Например Комисията, съвместно с Европейската агенция за околна среда, предлага техническа помощ на държавите членки за последващи оценки на политиките и мерките, както и за докладване и мониторинг на емисиите. Комисията подпомага изготвянето на национални планове в областта на енергетиката и климата и на дългосрочни стратегии, прилагането на справедливия преход, екологосъобразното бюджетиране и принципа за ненанасяне на значителни вреди. Тя изгражда капацитет за идентифициране и споделяне на добри практики в областта на политиките и мерките и за установяване на диалози по въпросите на климата и енергетиката на много равнища 77  . 

Публичните администрации трябва да гарантират ефективното прилагане на преобразуващи промени в енергийните системи. Освен това, като се имат предвид възникващите заплахи за сигурността и устойчивостта на критичните енергийни инфраструктури, те се нуждаят от достатъчен капацитет за реагиране при извънредни ситуации. За тази цел те следва да подобрят сътрудничеството си, по-специално чрез засилване на обмена на знания и добри практики, улесняване на анализа на междусекторните и трансграничните взаимозависимости и провеждане на тестови учения 78 . В по-общ план, те трябва да засилят реформите в областта на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, мобилността, кръговата икономика, биологичното разнообразие и природосъобразните решения, управлението на отпадъците и водите, качеството на въздуха, оценките на климатичния риск и изготвянето на сценарии за него, земеползването и горското стопанство.

Комисията:

·ще подкрепи държавите членки при актуализирането на техните национални стратегии и планове за адаптиране към изменението на климата в съответствие с насоките 79 , както и при изпълнението на новите задължения, като например тези, произтичащи от преработената Директива за енергийната ефективност [от 1-вото тримесечие на 2024 г.];

·ще насърчи прилагането на принципа за ненанасяне на значителни вреди, включително приемането на насоки за осигуряване на устойчивост към изменението на климата и други насоки, свързани с околната среда. Това ще спомогне за изграждането на капацитет и инструменти за екологосъобразно публично бюджетиране, екологизиране на публичните инвестиции и екологосъобразни обществени поръчки (например чрез засилване на използването на подходи, които отразяват дългосрочните обществени и екологични разходи и ползи, включително стойността на природния капитал и критериите за енергийна ефективност) [от 1-вото тримесечие на 2024 г.];

·ще насърчи инструменти и методи за оценка на климатичния риск и предотвратяване на риска, като например оценки на риска, специфични за отделните сектори или политики (националната оценка на управлението на риска от бедствия в рамките на Механизма за гражданска защита на Съюза; оценките на макрофинансовия риск) и оценките на риска на местно равнище (както е в инструментариума Climate-Adapt) [от 1-вото тримесечие на 2024 г.]

·ще подкрепи държавите членки да развият капацитет за планиране, разработване и прилагане на мерки за възстановяване на екосистемите и природосъобразни решения, като икономически ефективни и положителни за околната среда мерки за поддържане на основните екосистемни услуги [от 2-рото тримесечие на 2024 г.];

·ще използва Прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда 80 , за да установи основните причини за неефективното прилагане на законодателството и политиката в областта на околната среда от страна на държавите членки с оглед на разработването на съпътстващи мерки за подобряване на управлението в областта на околната среда [от 2-рото тримесечие на 2025 г.].

8. Насърчаване на екологизирането на публичната администрация

В допълнение към оформянето на екологичния преход, публичните администрации на всички равнища следва да дават личен пример, като адаптират собственото си организационно управление и насърчават осведомеността на служителите относно екологизирането 81 . Екологизирането на публичната администрация може да включва практики за устойчиво използване на ресурсите и управление на активите, включително устойчиви на климатичните промени сгради и работни пространства, стандарти за минимален експлоатационен срок на ИТ и друго оборудване, рециклиране, екологосъобразни обществени поръчки, намаляване на собствените въглеродни емисии и използване на възобновяема енергия. По линия на МВУ и политиката на сближаване се предоставя широка подкрепа за енергийното саниране на сградите на публичната администрация, а някои държави членки включиха в своите ПВУ мерки за екологизиране на автопарковете си и насърчаване на гъвкави начини на работа за държавните служители.

В контекста на Европейския зелен пакт принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място 82 изисква например решенията за енергийна ефективност да се вземат предвид при планирането, политиките и инвестиционните решения в енергийната система и неенергийните сектори. С прилагането на Директивата за енергийната ефективност се определят цели за годишно намаляване на консумацията на електрическа енергия за всички публични администрации, за саниране на обществени сгради, както и изисквания за енергийна и ресурсна ефективност при обществените поръчки.

Освен това практиките могат да насърчават справедливата търговия и устойчивите храни, както и участието в проекти, които подпомагат биологичното разнообразие и устойчивостта в градски и извънградски условия; и да насърчават щадящо околната среда поведение на своите служители (например при пътуване до работа или служебни пътувания).

Комисията:

·ще разработи допълнителни указания за използването на Схемата на ЕС за управление по околна среда и одит, за да ускори намаляването на организационния отпечатък върху околната среда, и ще подкрепи публичните администрации при приемането на схемата [от 4-тото тримесечие на 2023 г.];

·ще насърчи и подкрепи внедряването на методологии за оценка на организационния въглероден отпечатък ще улесни обмена на добри практики в областта на екологичния преход [от 2-рото тримесечие на 2024 г.];

·ще улесни достъпа до техническа подкрепа и насоки за декарбонизация и подобряване на цялостната устойчивост на сградите, както и за ефективно отопление в публичните администрации, особено на местно равнище [от 2-рото тримесечие на 2024 г.].

Бъдещи действия

В ComPAct се предлагат действия, които да се изпълняват постепенно, главно чрез ИТП и други механизми за финансиране от ЕС, с цел да се насърчи споделянето на знания между публичните администрации в цяла Европа и да се улесни възприемането на принципите, които са в основата на европейската интеграция. Комисията ще докладва за изпълнението на ComPAct в рамките на изискванията за докладване по ИТП. Въз основа на извлечените поуки Комисията ще се насочи към още по-добри инструменти на ЕС в подкрепа на публичните администрации в бъдеще.

Държавите членки могат да участват в ComPAct със собствено темпо и в съответствие със съответните си нужди и институционални условия. Те могат да избират измежду действията, предложени в ComPAct, които се ръководят от търсенето. Представените инструменти, методологии, партньорска подкрепа, опит и обмен на практики ще помогнат на публичните администрации да се учат, да въвеждат иновации и да подобряват практиката и резултатите.

ComPAct ще допълва и добавя стойност към други съществуващи форми на сътрудничество между държавите — членки на ЕС, като например Европейската мрежа на публичните администрации (EUPAN), Мрежата на директорите на институти и училища по публична администрация (DISPA), както и в рамките на международни форуми и между мрежи на експерти.

ComPAct ще може да разгърне пълния си потенциал само чрез силна ангажираност на всички участници и заинтересовани страни в европейското административно пространство. За изпълнението на ComPAct Комисията ще си взаимодейства с органите в държавите членки, които управляват развитието на публичната администрация на различни равнища, с институтите, които предоставят обучение, с други структури, ако е необходимо, както и със заинтересовани страни като социалните партньори, академичните среди и експерти. Този постоянен ангажимент ще бъде от основно значение и за определяне на съответните теми и бъдещи действия, в които подкрепата на ЕС за публичните администрации може да донесе добавена стойност. Експертната група на Комисията по публична администрация и управление ще продължи да бъде основна платформа за диалог. Комисията запазва своята решимост да продължи да допринася за политическия диалог по време на срещите на министрите, организирани в рамките на председателствата на ЕС. Активното участие на държавите членки и тяхната засилена готовност да споделят своя опит в областта на реформата на публичната администрация, да се учат от другите и да ги подкрепят, ще бъдат решаващи за постигането на целите и амбициите на ComPAct.

(1)

 Европейска комисия, Доклад за стратегическото прогнозиране от 2021 г. .

(2)

 COM(2023) 168 final — Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС:  перспективи след 2030 г .

(3)

 COM (2020) 274 final — Европейска програма за умения за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост .

(4)

 Данни от Евростат (2021 г.).

(5)

 Включени са данни от Проучването на работната сила в ЕС за секторите на публичната администрация, отбраната, задължителното социално осигуряване, образованието и здравеопазването (2022 г.).

(6)

 Данни от Евростат (2020 г.).

(7)

 Тази цифра се отнася за обществени поръчки, надхвърлящи определена стойност, публикувани в Приложението към Официален вестник на Европейския съюз (серия S): https://simap.ted.europa.eu/web/simap/european-public-procurement .

(8)

 Европейска комисия, Осми доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване .

(9)

 COM (2023) 32 final — Оптимално използване на талантите в регионите на Европа .

(10)

  План за действие за европейската демокрация .

(11)

  Пакет за борба с корупцията .

(12)

 Например чрез обслужване на едно гише за издаване на разрешения за проекти за възобновяеми енергийни източници и нулеви нетни емисии. COM(2023) 62 final — Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии .

(13)

 Световната банка, Индекс за ефективност на управлението.

(14)

 ОИСР (2023 г.), По-устойчиви публични администрации след COVID-19 . Доклад от проект по Инструмента за техническа помощ „Укрепване на устойчивостта на публичната администрация с модел CAF 2020 при кризата с COVID-19“.

(15)

Информационно табло на ЕС за единния пазар, Индекс на ЕС за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото, Перспективи на ОИСР относно регулаторната политика.

(16)

 Европейска комисия, Доклад за цената на незадоволителните резултати от дейността на публичната администрация. Предстои публикуване.

(17)

 Специално проучване на Евробарометър № 523 Разбиране на възгледите на европейците за нуждите от реформи (април 2023 г.).

(18)

 Спонсорираната от „Хоризонт Европа“ Обсерватория на ОИСР за иновации в публичния сектор (OPSI) предоставя насоки и индивидуални съвети относно начините, по които правителствата могат да подкрепят иновациите, включително подходи за „предвиждащи“ иновации.

(19)

 Европейска комисия, SWD (2022) 346, Подкрепа и свързване на разработването на политики в държавите членки с научни изследвания .

(20)

 ОИСР (2023 г.), Засилване на привлекателността на публичната служба във Франция:  Към териториален подход .

(21)

 Вж. бележка под линия 17 (Евробарометър).

(22)

 Тема на фокус на Европейското пространство за образование. Резолюция на Съвета 2021/C 66/01 относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него (2021—2030 г.) .

(23)

 Европейски парламент (2016 г.), Реформа в публичния сектор:  Как се използва бюджетът на ЕС за нейното насърчаване .

(24)

  Набор от показатели за възстановяване и устойчивост .

(25)

  Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета от 10 февруари 2021 г. за създаване на Инструмент за техническа подкрепа .

(26)

Европейска комисия, SWD(2021) 101, Подкрепа на публичните администрации в държавите — членки на ЕС, за провеждане на реформи и подготовка за бъдещето .

(27)

  TAIEX .

(28)

Европейска комисия, C(2021) 9535 final, Създаване на експертна група по публична администрация и управление .

(29)

  EUPAN — Европейска мрежа на публичната администрация .

(30)

  Неофициална среща на министрите на публичната администрация на ЕС (2021 г.) .

(31)

  Декларация от Страсбург относно общите ценности и предизвикателства пред европейските публични администрации (2022 г.) .

(32)

 Проучване на шведската агенция за публично управление, проведено в рамките на EUPAN (2023 г.), Добра администрация в европейските държави .

(33)

Понятие, използвано за описание на все по-голямото сближаване на административните практики между държавите членки, основано на общи ценности и принципи, с цел постигане на общи стандарти и подходи на работа.

(34)

 Основаващ се на Принципите на публичната администрация, SIGMA (сътрудничество между ЕС и ОИСР). През 2023 г. предстои публикуване на преработената версия.

(35)

Европейска комисия, C(2022) 2229 final, Нова стратегия за човешките ресурси на Комисията ; C(2022) 4388 final, Стратегия на Европейската комисия в областта на цифровите технологии ; C(2022) 2230 final, Екологизиране на Комисията .

(36)

 Вж. бележка под линия 31 (Декларация от Страсбург).

(37)

Европейски парламент (2019 г.), Резолюция относно оценката на начина, по който бюджетът на ЕС се използва за реформа на публичния сектор .

(38)

Комитет на регионите (2019 г.), Подобряване на административния капацитет на местните и регионалните власти за укрепване на инвестициите и структурните реформи през периода 2021—2027 г. .

(39)

 Европейска комисия, COM(2023) 577 final, „Демографските промени в Европа: инструментариум за действие“ .

(40)

 Евростат, Проучване на работната сила, 2021 г .

(41)

 Вж. например европейската платформа GovTech .

(42)

  Комисията приветства целите на държавите членки за по-социална Европа до 2030 г .

(43)

 Вж. бележка под линия 31 (Декларация от Страсбург).

(44)

 В сектори, като например митниците и данъчното облагане ( Програма за общи мероприятия за обучение ) , публичната заетост ( Европейска мрежа на публичните служби по заетостта ) , управлението на ЕФРР, Кохезионния фонд и Фонда за справедлив преход ( REGIO Peer2Peer + ) , прилагането на законодателството в областта на единния пазар ( Информационна система за вътрешния пазар ) , изпълнението на стратегията за данните и ИИ ( работна група на европейските центрове за цифрови иновации по въпросите на ИИ в публичните администрации ) , научните изследвания и иновациите ( Взаимни обучения по предизвикателствата на политиката в областта на НИИ ) , официалните публикации ( Европейски форум на официалните вестници ) .

(45)

Вж. бележка под линия 30 (неформална среща на министрите на публичната администрация).

(46)

  Водеща инициатива PACE за 2023 г .  

(47)

Чрез бюджета си за административни разходи.

(48)

 Числеността на персонала на публичната администрация на централно, регионално и местно равнище е оценена въз основа на национални доклади. Този брой не се основава на хармонизирана методология за мащаба на публичната администрация. Числеността на персонала в публичния сектор е изчислена въз основа на данни на Евростат от наблюдението на работната сила в ЕС (2022 г.).

(49)

 Като например мрежата на ЕС за знания в областта на гражданската защита .

(50)

Като например Платформата на общността на публичните купувачи .  

(51)

  EU Academy .

(52)

 Резолюция на Европейския комитет на регионите — Зеленият курс в партньорство с местните и регионалните власти (2020/C 79/01).

(53)

 Разходите на местните власти в ЕС в тези сектори през 2021 г. представляват съответно 71 % (опазване на околната среда), 70 % (жилищно строителство и обществени услуги), 53 % (отдих, култура и религия) и 36 % (образование) от общите разходи на сектор „Държавно управление“.

(54)

 69% от общините съобщават, че изпитват недостиг на експерти с умения за оценка на околната среда и климата, както и на персонал с технически и инженерни познания. ЕИБ, Проучване на общините за периода 2022—2023 г. .

(55)

  Водеща инициатива на ИТП за 2024 г. — Преодоляване на пречките пред регионалното развитие .  

(56)

 Съответен ред: Рамки за компетентности за създатели на политики и изследователи , Европейска рамка за компетентности за управление и изпълнение на ЕФРР и Кохезионния фонд , Европейска рамка за компетентности за специалисти в областта на обществените поръчки , Европейска рамка за компетентности в областта на данъчното облагане , Европейска рамка за компетентности в областта на митниците , Оперативна съвместимост на публичния сектор , и Методика за управление на проекти .

(57)

 Като се има предвид Рамката за компетентности в областта на цифровите технологии за гражданите , Европейската рамка за компетентности в областта на предприемачеството и Европейската рамка за компетентности в областта на устойчивостта .

(58)

  Инструментариум за качество на публичната администрация (издание от 2017 г.)  

(59)

  Регламент за изпълнение (ЕС) 2022/1463 на Комисията за определяне на техническите и оперативните спецификации на техническата система за трансграничен автоматизиран обмен на удостоверителни документи и прилагането на принципа на еднократност .

(60)

 Вж. бележка под линия 16 (Доклад за цената на незадоволителните резултати от дейността на публичната администрация).

(61)

Европейска комисия, SWD(2022) 721, Доклад за оценка на въздействието на предложението за Акт за оперативно съвместима Европа .

(62)

 Нормативната уредба в областта на цифровите технологии включва предложения Законодателен акт за данните , Директивата относно отворените данни и свързания с нея Регламент за изпълнение относно набори от данни с висока стойност , Акта за управление на данните , предложения Законодателен акт за изкуствения интелект , предложения Акт за оперативно съвместима Европа , Акта за цифровите пазари и Акта за цифровите услуги .

(63)

 Европейска комисия, COM(2022) 710 final, Засилено сътрудничество в областта на оперативната съвместимост на публичния сектор .

(64)

  Директива (EС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза .

(65)

 Вследствие на неотдавна извършената от Съвместния изследователски център на Европейската комисия работа по планиране на мониторинга на оперативната съвместимост и цифровата трансформация и определяне на възможностите за рационализиране на европейския мониторинг на цифровите политики.

(66)

 Европейска комисия, Съвместен изследователски център, проект „AI Watch“. Ситуацията в Европа по отношение на използването на изкуствения интелект от публичния сектор , Ситуацията в Европа по отношение на използването на блокчейн технологията от публичния сектор и Виртуални светове от следващо поколение: възможности, предизвикателства и последици за политиката .

(67)

 Вж.  JoinUp .

(68)

  Берлинска декларация относно цифровото общество и основаното на ценности цифрово управление .

(69)

  Платформа Joinup .

(70)

Средата на Европейския съюз за митническо обслужване на едно гише оптимизира електронния обмен на документи и информация, необходими за процеса по митническо оформяне на стоките; Пространството за данни за обществените поръчки улеснява извършването на по-обстоен преглед на възлагането на обществени поръчки в ЕС; Схеми за идентификация, като например Европейския идентификатор на законодателството или Европейския идентификатор за съдебна практика, за трансграничен обмен в областта на правото.

(71)

 Европейска комисия, COM(2023) 501 final, Цифровизация при координацията на системите за социална сигурност:  улесняване на свободното движение в рамките на единния пазар .

(72)

 Европейска комисия, SWD(2022) 45 final, Общо европейско пространство на данни .

(73)

  Регламент (ЕС) 2018/1724 за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 .

(74)

 Понастоящем системата поддържа 95 процедури за административно сътрудничество в 19 различни области на политиката, свързани с единния пазар.

(75)

 Обявено в Европейската стратегия за данните и потвърдено в Декларацията на 27-те държави членки за изграждане на облак от следващо за предприятията и публичния сектор в ЕС.

(76)

 Няколко държави членки са включили в ПВУ мерки за екологосъобразно бюджетиране, екологично данъчно облагане и екологосъобразни обществени поръчки.

(77)

  Европейска платформа за адаптиране към изменението на климата ; Мисия на ЕС:  Неутрални по отношение на климата и интелигентни градове ; Инициатива  Конвент на кметовете; Платформи за диалог по въпросите на климата и енергетиката .

(78)

 Стрес тестовете на субектите, работещи с критична инфраструктура в енергийния сектор, в съответствие с Препоръка 2023/C 20/01 на Съвета следва да приключат до края на 2023 г.

(79)

  Насоки относно стратегиите и плановете за адаптиране на държавите членки .

(80)

  Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда .

(81)

 Европейска комисия, C(2022) 2230 final, Екологизиране на Комисията .

(82)

  Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата и Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета относно енергийната ефективност.