ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 12.12.2023

COM(2023) 630 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

относно защитата на демокрацията

1.ВЪВЕДЕНИЕ

Демокрацията, върховенството на закона и основните права са основополагащи ценности на Европейския съюз 1 . Те са в основата на всички постижения на ЕС на континента и по света в насърчаването на мира, просперитета, икономическата конкурентоспособност, социалното сближаване и стабилността 2 . Същността на демокрацията е в това, че гражданите могат свободно да изразяват своите възгледи и да участват в демократичния живот, да избират своите политически представители и да имат право на глас за своето бъдеще. Гражданите следва да могат да формират собственото си мнение в рамките на публично пространство, в което могат да се изразяват различни възгледи, в което те имат право да изразяват несъгласие и да сменят правителства чрез избори, без чужда или вътрешна намеса. Благодарение на големия брой местни, регионални, национални и европейски избори опитът на ЕС и неговите държави членки в областта на демокрацията е един от най-богатите в света. Европейската демокрация и свързаните с нея права и свободи са в основата на нашите отворени и прозрачни общества.

Демокрацията обаче също е изправена пред предизвикателства и има своите врагове. Авторитарните режими я приемат като заплаха, независимо дали на место равнище, или в чужбина. В резултат на това някои такива режими възприемат съзнателна политика на подкопаване на демократичния процес в ЕС. Те се стремят да подкопават демократичните институции, да упражняват натиск върху медиите и да ограничават полето на действие на гражданското общество. Това може да варира от опити за използване на разделението в обществото и подклаждане на недоверието в установените институции и разочарованието от тях до отслабване на демократичния глас на гражданите и гражданското общество 3 , участие в манипулиране на информация и дезинформация и пряко вмешателство в предизборни кампании 4 . Неотдавнашният опит показва колко бързо тези, които желаят да подклаждат омраза в нашето общество, могат да се възползват от новите възможности, както и необходимостта ЕС да бъде начело на противодействието на такива разрушителни сили 5 .

На външното вмешателство в демократичния процес на ЕС, включително чрез използването на подставени лица, се обръща все повече политическо внимание както на национално равнище, така и на равнището на институциите на ЕС. Комисията споделя много от изразените от Европейския парламент опасения 6 , включително относно необходимостта от координирана стратегия на ЕС срещу външната намеса и манипулирането на информация 7 . Свободните и честни избори са крайъгълен камък на демокрацията, а независимите и прозрачни изборни процеси са от жизненоважно значение за конкурентната изборна среда и за да се гарантира доверието на гражданите в честността на изборите и резултатите от тях. Има все повече доказателства за случаи като хакерски атаки срещу законодатели преди избори, скрито лобиране чрез подставени лица, фалшифицирани изследвания, публикувани за прикриване на досиета във връзка с правата на човека, и уебсайтове, за които се претендира, че са независими медийни платформи, но които прикрито способстват за кампании за политическо вмешателство. Агресивната война на Русия срещу Украйна, която е и война срещу демокрацията и всички ценности, които ЕС отстоява, допълнително увеличи риска от външна намеса. Неотдавнашно проучване на Евробарометър показва, че 81 % от запитаните в ЕС считат, че външната намеса в нашите демократични системи е сериозен проблем, на който трябва да се обърне внимание 8 .

ЕС все повече признава необходимостта от активно участие в опазването на демокрацията и в укрепването на върховенството на закона и защитата на основните права и свободи. Работата по мерките, предложени от Комисията през 2020 г. в Плана за действие за европейската демокрация 9 , е в пълен ход, което спомага за укрепване на демократичната устойчивост чрез насърчаване на почтеността на изборите, защита на свободата и плурализма на медиите и засилване на борбата с дезинформацията и чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство. В настоящото съобщение се излага начинът, по който Комисията, в тясно сътрудничество с върховния представител, е работила във всички тези области чрез ключово законодателство и други политически инициативи, като е укрепила отвътре устойчивостта на обществото и пряката ангажираност на гражданите 10 .

В същото време ЕС реагира по различен начин на различните рискове от външна намеса. Това включва справяне с рискове, засягащи икономическата сигурност, поради присъствието на вътрешния пазар на участници, свързани с трети държави, чиито основни мотиви не са с пазарна насоченост. Стъпките включват предложение за нов инструмент за противодействие на използването на икономическа принуда от страна на трети държави 11 , правила за скрининг на преки чуждестранни инвестиции, когато сигурността или общественият ред може да бъдат изложени на риск 12 , както и мерки в областта на киберсигурността 13 , сигурността на научните изследвания 14 и противодействието на хибридни заплахи 15 . С цел при особено сериозни обстоятелства да отговаря на заплахи или риск от заплахи за основните интереси на Съюза и целите на общата външна политика и политика на сигурност, ЕС е наложил ограничителни мерки съгласно своите режими на санкции 16 .

С настоящото съобщение се въвежда пакетът от мерки за защита на демокрацията, обявен в речта за състоянието на Съюза от 2022 г. Пакетът е съсредоточен върху законодателно предложение, целящо подобряване на прозрачността и демократичната отчетност чрез хвърляне на светлина върху прикритото чуждестранно влияние, както и подобряване на функционирането на вътрешния пазар чрез общи стандарти за дейности по представителство на интереси, извършвани от името на трети държави. Предложението е изготвено въз основа на обширна обществена консултация и консултация със заинтересованите страни и пълна оценка на въздействието.

Предстоящите европейски избори ще бъдат важен тест на устойчивостта на нашите демократични процеси. Пакетът включва целенасочена препоръка за насърчаване на свободни, честни и устойчиви избори и за тяхната защита от кибератаки и други опити за изкривяване или манипулиране на нашата демократична и избирателна среда.

Комисията работи с държавите членки и за насърчаване и защита на гражданско пространство, в което активното и независимо гражданско общество и гражданите разполагат с благоприятни условия и инструменти за увеличаване на своята ангажираност. Това може да допринесе за по-голямата устойчивост на нашите демокрации. Това се основава на вече направени инвестиции и на използване на нови начини за гражданско участие в обществената сфера, стимулирани от Конференцията за бъдещето на Европа и последващите действия от нея 17 . В специална препоръка се определят начините за насърчаване на ангажираността и ефективното участие на гражданите и организациите на гражданското общество в процесите на създаване на обществени политики.

Пакетът от мерки за защита на демокрацията е част от група инициативи, които представляват проактивен подход за отстояване на ценностите на ЕС. От 2020 г. насам Комисията разглежда ситуацията в държавите членки в своите годишни доклади относно върховенството на закона. В предложените в началото на 2023 г. инициативи за борба с корупцията 18 и във връзка с етиката 19 също се прави опит за защита на демокрацията от дестабилизиращото влияние на корупцията, включително от чуждестранни участници. Неотдавнашното съвместно съобщение относно борбата с омразата 20 е насочено към засилване на действията на ЕС срещу омразата и насърчаване на една приобщаваща, многообразна и демократична Европа. Комисията прилага стратегии за борба с дискриминацията, които също насърчават равните възможности за приобщаващо участие и ангажираност 21 . Докладът за 2022 г. относно прилагането на Хартата на основните права 22 е съсредоточен върху гражданското пространство и неговата роля за защитата и насърчаването на основните права. Поставянето на хората и техните права в центъра на цифровата трансформация също е основен принцип в подхода на ЕС към цифровизацията и технологичния напредък 23 . Този подход е и в основата на политиката на ЕС за разширяване и определя насоката на работата на ЕС в световен мащаб за подкрепа и насърчаване на демокрацията и универсалните ценности на правата на човека и върховенството на закона в съответствие с Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (2020—2024 г.) 24 . При всички свои действия ЕС се ангажира да работи с организации, които зачитат демократичните ценности и основните права, както е заложено в член 2 от ДЕС и в Хартата.

2.    ОСИГУРЯВАНЕ НА ПРОЗРАЧНОСТ НА ПРЕДСТАВИТЕЛСТВОТО НА ЧУЖДЕСТРАННИ ИНТЕРЕСИ в демократичната сфера на ЕС чрез хармонизирани изисквания

ЕС е отворен към света и е активно ангажиран с партньори по целия свят. Прозрачният и отворен обмен между държавите и културите и достъпът до информация са част от нашата идентичност и са взаимноизгодни на всички равнища. Правителства, публични органи и участници в политическия процес извън ЕС имат възможността да представят своите възгледи и може да се опитват да ги отразят в демократичния дебат и да оказват влияние върху политиките по различни въпроси. Когато осъществяват това чрез субекти, представляващи техните интереси, законосъобразността на представителството на тези интереси зависи от неговата прозрачност и отчетност.

В ЕС обаче все повече нараства загрижеността, че отвореността на нашите общества може да бъде експлоатирана: вмешателството от страна на чуждестранни правителства, които се опитват да манипулират общественото мнение и да изкривят демократичния дебат, представлява заплаха за демокрациите в ЕС 25 . Този риск се е увеличил поради динамичната обстановка по отношение на заплахите и правителствата на трети държави може да използват публични ресурси, за да провеждат, понякога скрито, широкообхватни и продължителни кампании за оказване на влияние 26 и да прокарват своите политически и геополитически интереси за сметка на местните избиратели. Сравнителните данни за това явление в ЕС са оскъдни. Това води и до ограничена отчетност и надзор. Установяването на прозрачност и откритост в начина, по който се представляват чуждестранните интереси, е най-добрият подход за защита на целостта на нашето демократично пространство и за предотвратяване на външна намеса 27 . В по-широк план една политическа и институционална система, основана на почтеност, прозрачност и отчетност в обществения живот, е най-добрата гаранция срещу корупцията 28 , а публичните органи трябва да се стремят към най-високите стандарти на прозрачност като важна част от по-широките усилия за справяне с корупцията.

Заедно с официалните дипломатически канали и процеси правителствата на трети държави все по-често използват дейности по представителство на интереси 29 , за да прокарват своите цели на политиката. Понастоящем изискванията за прозрачност и докладване за дейностите по представителство на интереси се уреждат по различни начини и в различна степен в държавите членки. Съгласно някои национални закони регистрацията е задължителна, докато при други се разчита на саморегулиране. По същество правилата могат да се различават, например по отношение на видовете дейности и субектите, обхванати от задълженията. Предвид факта, че представителството на интереси във все по-голяма степен е трансгранична дейност, е необходим отговор от страна на ЕС, за да се предотвратят появата на допълнителни пречки на вътрешния пазар и рискът от разнородни регулаторни среди. Фрагментирането налага допълнителни разходи и създава правна несигурност, като доставчиците трябва да инвестират в отделни етапи за привеждане в съответствие и да се адаптират към разнородните изисквания на различните юрисдикции на ЕС. Без действие на равнището на ЕС държавите членки търсят едностранни решения на констатираните рискове и заплахи за демокрацията 30 , с което се подкопава вътрешният пазар и се улесняват опитите на трети държави да използват различните правила в своя полза, когато се стремят да окажат влияние върху демократичния ни процес.

Ето защо Комисията представи предложение за хармонизиран подход за премахване на пречките на вътрешния пазар и предостави на ЕС инструменти за прозрачност, които ще му дадат възможност да защитава демокрацията, да запази обществото отворено и да защитава основните права, по-специално свободата на изразяване на мнение и достъпа до информация. Неговата цел е да се осигури общо високо равнище на прозрачност и демократична отчетност в целия ЕС във връзка с кампаниите за лобиране, предоставяни като услуга, както и подобни дейности, извършвани от субекти от името на правителство на трета държава, които се опитват да повлияят на разработването, формулирането или прилагането на публична политика или законодателство, или на публични процеси на вземане на решения. В този смисъл предложението ще допринесе в средносрочен план и за по-доброто разбиране и по-голямата осведоменост на обществото за мащаба, тенденциите и участниците в подобни дейности. Това ще позволи на гражданите и публичните органи на ЕС да разберат мотивацията зад тях и да установят кои трети държави инвестират в оказването на влияние върху демократичния дебат и процесите на вземане на решения в ЕС.

С предложението на Комисията се повишават почтеността и откритостта на обществения дебат, като се гарантира, че всеки опит от страна на трети държави да окажат влияние върху демократичните процеси в ЕС чрез посредници се извършва по прозрачен начин. Свободата на изразяване на мнение и на сдружаване, както и академичната свобода и свободата на научните изследвания са от първостепенно значение за демократичния дебат и не следва да бъдат засегнати в значителна степен от предвидените ограничени и пропорционални изисквания за прозрачност. От доставчиците на услуги зависи да решат кои услуги желаят да предлагат. В обхвата на изискванията няма да попада финансиране, получено от организации на гражданското общество или от други организации, от правителство на трета държава, което не е свързано с дейност по представителство на интереси. Предложението също така включва всеобхватни гаранции с цел да се гарантира, че подлежащите на изискванията за прозрачност субекти няма да бъдат обект на стигматизация, нито ще понасят последствия само поради факта, че са се регистрирали 31 .

Предложената директива 32 е насочена към дейности по представителство на интереси, т.е. дейности, извършвани с цел оказване на влияние върху демократичните процеси, които са от икономическо естество и се извършват от името на трети държави. Тя ще обхваща всички субекти, участващи в дейност, целяща да се повлияе върху разработването, формулирането или прилагането на политика или законодателство, или публични процеси на вземане на решения в ЕС. Това може да включва компании за лобиране и връзки с обществеността, аналитични центрове, организации на гражданското общество, частни и публични научноизследователски институции, предлагащи изследователски услуги, както и консултанти и вътрешни лобисти, извършващи дейност от името на трети държави с цел оказване на влияние върху обществения живот и демократичния процес в ЕС 33 . В подобни случаи, фактът, че чуждо правителство стои зад дейността, трябва да бъде прозрачен. В предложението изрично се изключват дейности като дипломатическо представителство или процесуално представителство в съдебен процес 34 .

Директивата ще се прилага по справедлив, недискриминационен начин, със сведени до минимум административни формалности. Попадащите в обхвата ѝ субекти ще трябва да отговарят на задължителни, но ограничени и пропорционални изисквания за регистрация. Държавите членки се приканват да създадат или да адаптират съществуващи национални регистри с цел да гарантират прозрачността на дейностите по представителство на интереси. Тези регистри следва да разполагат с прости и ясни изисквания за достъп, за да се улеснят регистрацията и изпълнението. С цел да се ограничи административната тежест държавите членки ще бъдат приканени да гарантират, че субектите, които трябва да се регистрират, могат да използват повторно данни, които вече са подадени в други национални регистри („принцип на еднократност“), когато това е възможно. Информация относно установените с настоящата директива задължения и формалности за регистрация следва да бъде на разположение чрез единната цифрова платформа 35 , с която се създава единно звено за контакт, което да предоставя на предприятията и гражданите информация за правилата и процедурите на единния пазар 36 . Най-важните елементи от регистрираните данни ще бъдат публично достъпни, което ще предостави възможност за прозрачност и засилен обществен контрол в пълно съответствие с правилата на ЕС за защита на данните 37 .

В съответствие със съдебната практика на Съда 38 и насоките от Венецианската комисията на Съвета на Европа 39 директивата ще включва също и гаранции за избягване на неправилното използване на изискванията за регистрация за ограничаване на основните права и свободи, като например свободата на изразяване на мнение и на сдружаване, академичната или творческата свобода или за неоправдано ограничаване на гражданското пространство. Първо, независими надзорни органи ще разполагат с правомощието да изискват ограничен брой данни единствено в надлежно обосновани случаи и по пропорционален начин. Надзорният орган следва да има ясно определена и ограничена компетентност и следва да бъде компетентен за дейности по надзор и правоприлагане, включително да гарантира, че регистрацията няма да доведе до неблагоприятни последици. Второ, следва да са налице пропорционални административни глоби за неизпълнение, които подлежат на съдебен контрол и ефективни средства за правна защита, с цел да се избегне потенциален възпиращ ефект. С предложението ще се създаде също така рамка за сътрудничество за обмена на информация между надзорните органи.

Пълната хармонизация по въпроси, попадащи в обхвата на предложената директива, ще попречи на държавите членки да запазват или въвеждат допълнителни изисквания в рамките на хармонизираните правила. Това допълнително ще ограничи риска от разминаващи се и потенциално непропорционални и репресивни национални правила и практики 40 . В същото време, в съответствие с принципа на субсидиарност, държавите членки ще продължат да се ползват със свободата да установяват правила за области, които не са обхванати от директивата, например правила относно контактите между техните държавни служители и представители на интереси.

Настоящото предложение ще бъде ключова първа стъпка за справянето с външната намеса въз основа на рамка, с която ще се хармонизират изискванията за прозрачност на вътрешния пазар и ще се предостави възможност за общ поглед върху представляваните в ЕС интереси на трети държави. То представлява целенасочен и пропорционален отговор на настоящите опасения. Неговото прилагане, и по-специално ефективността и пропорционалността на правилата, ще трябва да бъде преразглеждано редовно и ще е нужно да се извършва навременна оценка дали са необходими редакции или допълнителни стъпки, включително по отношение на обхвата на намесата 41 , както и да се обмисли възможността за създаване на портал на равнището на Съюза, свързващ националните регистри. Успоредно с това Комисията ще продължи да наблюдава и подкрепя реформите в държавите членки, за да се гарантира прозрачността на лобирането. В докладите относно върховенството на закона това се признава за ключов елемент за насърчаване на почтеността, прозрачността и отчетността в обществения живот 42 . Комисията също така ще организира редовни срещи с групи заинтересовани страни с цел да се обсъжда прилагането на правилата.

На равнището на ЕС регистърът за прозрачност на ЕС 43 обхваща дейности, извършвани от представители на интереси с цел оказване на влияние върху формулирането или прилагането на политики или законодателство, или върху процесите на вземане на решения от институциите на ЕС. Гражданите и заинтересованите групи могат да го използват, за да разгледат потенциалното влияние на представителите на интереси върху лицата, отговорни за вземането на решения, като по този начин се насърчава етичното и прозрачно представителство на интереси. Регистърът се допълва от кодекс за поведение, както и от вътрешни мерки за прозрачност в институциите на ЕС, отнасящи се до срещи и други взаимодействия с лобисти 44 . Въпреки че обхватът на регистъра за прозрачност на ЕС се различава от този на предложената директива 45 , той вече обхваща дейности за външна намеса, когато те се извършват от чуждестранни субекти без дипломатически статут или от субекти, които лобират пред институциите на ЕС от името на трети държави 46 . След като стане ясен резултатът от дискусиите между Европейския парламент и Съвета относно предложената директива, Комисията ще обмисли как най-добре да се справи с проблеми като двойната регистрация и дали да разработи възможни връзки между националните регистри по директивата и регистъра за прозрачност.

С предложената директива ще се допълнят правилата, които се прилагат по отношение на цифровите услуги съгласно Законодателния акт за цифровите услуги и по отношение на рекламирането на доставчици на услуги и издатели съгласно предложението относно политическата реклама, като двете имат различен обхват 47 . Предложените в рамките на европейското научноизследователско пространство конкретни превантивни мерки за повишаване на осведомеността относно външната намеса и за изграждане на устойчивост в целия сектор, които се основават на инструментариума за справяне с външната намеса в областта на научните изследвания и иновациите 48 , също имат допълваща роля. Това е в съответствие и със стандартите на международно равнище 49 . Комисията ще подкрепи и действия като обмена на най-добри практики във връзка с информирането на гражданите, изграждане на устойчивост и активно ангажиране с темата за намесата в европейската демократична сфера, включително обучение, медийна грамотност, повишаване на осведомеността и критично мислене. Комисията въведе и набор от действия 50 в подкрепа на администрациите на държавите членки, които подготвят реформи, предвиждат бъдещи тенденции и укрепват административното сътрудничество, което подкрепя демократичните структури. Подкрепа се предоставя и за усилията на национално равнище за по-нататъшни реформи, с които се укрепват демократичните структури и процеси 51 .

С настоящото предложение Комисията се стреми да допринесе за определянето на стандарти, не само в ЕС, но и в световен мащаб, относно начина за справяне със скритото чуждестранно влияние по последователен, балансиран и пропорционален начин, при пълно зачитане на основните права. Чрез съсредоточаването върху прозрачността и демократичната отчетност и въвеждането на целеви правила, придружени от стабилни гаранции, с подхода се постига баланс между упражняването на основните права и обществения интерес.

Разбирането и предприемането на действия за справяне с явлението „външна намеса“ набира скорост в световен мащаб. Някои юрисдикции извън ЕС — като например Австралия, Съединените щати, Канада и Обединеното кралство — са въвели или подготвят рамки за регулиране на прозрачността на влиянието на чужди правителства чрез специфични изисквания за оповестяване и регистрация, приложими по отношение на лобирането от името на чужди правителства.

Други юрисдикции са приели закони за „чуждестранните агенти“, които надхвърлят изискванията за прозрачност и за които е установено, че са в нарушение на основните права и свободи. Целта на такива закони е да се ограничи гражданското пространство чрез стигматизация и сплашване на определени организации на гражданското общество и защитници на правата на човека, които често разчитат на финансиране от чужбина, включително от ЕС, и да се ограничат техните дейности. Например руският закон за „чуждестранните агенти“ на практика дава правомощия на органите да възпрепятстват работата на независими организации на гражданското общество чрез натрапчиви проверки, пряк надзор върху програми и събития и заплахата от разпускане и образуване на наказателни производства срещу неоказващи съдействие организации и техните членове — дори когато чуждестранната подкрепа е напълно прозрачна. С етикета „чуждестранен агент“ съгласно тези закони се подкопава финансовата стабилност на дадена организация поради налагането на високи глоби на тези, които не спазват правилата. Това също така накърнява доверието в нея, тъй като буди асоциации с шпионаж, което от своя страна може да подтикне към онлайн и офлайн насилие срещу членовете на визирани организации на гражданското общество. Такива закони за „чуждестранните агенти“ са дълбоко недемократични и е установено, че нарушават международните закони и стандарти 52 .

Не всички рискове от външна намеса са свързани с държавни участници. Някои недържавни субекти също могат да използват подобни тактики, за да насърчават действия, които пряко противоречат на ценностите на ЕС, като например действия, предназначени да засилят поляризацията и да подтикнат към омраза. Това е особено вярно онлайн, както стана видно в последно време от главоломното увеличаване на свързано с насилие екстремистко, насаждащо омраза и разединяващо съдържание.

Комисията енергично насърчава държавите членки да останат бдителни и да споделят информация помежду си и на равнището на ЕС за такива недържавни субекти, дори и да не са свързани с чуждо правителство или зависими от такова. В съответствие с това предложеното от Комисията преработване на Финансовия регламент включва добавяне на ново основание за изключване от финансиране от ЕС поради „подбуждане към дискриминация, омраза или насилие“. Новото основание ще се прилага по отношение на средства, изплатени при пряко и непряко управление, дори и при липса на окончателно съдебно решение на национално равнище. Освен това Комисията въвежда вътрешни мерки за повишаване на осведомеността и разработва вътрешни методи за работа с цел гарантиране на засилен контрол при подбора на проекти 53 .

3ПО-НАТАТЪШНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Приетият през декември 2020 г. План за действие за европейската демокрация (ПДЕД) цели укрепване на устойчивостта на демокрациите в ЕС, като се установяват ключови действия за справяне с области, в които нашите системи и граждани са най-уязвими. Тези действия са насочени към предоставяне на по-добра защита на почтеността на изборите, защита на свободата и плурализма на медиите и борба с дезинформацията 54 . В Плана за действие се признава и че солидната демокрация зависи от значими и приобщаващи мероприятия за гражданска ангажираност и активното гражданско общество, не само по време на избори, а постоянно, и че ангажираните, информирани и овластени граждани и активното гражданско общество са жизненоважни за гарантиране на устойчивостта на нашите демокрации, включително устойчивостта на външна намеса.

Като се анализира състоянието на изпълнението на действията съгласно ПДЕД 55 , в настоящия раздел се очертават областите, в които ЕС трябва да участва активно предвид съществуващите и променящите се предизвикателства.

3.1    Защита на почтеността на изборите и насърчаване на демократичното участие преди и след изборите за Европейски парламент през 2024 г.

Свободните и честни избори са в основата на нашата демокрация. Ако не бъдат отстранени, рисковете за изборния процес могат както да изкривят самия процес, така и да подкопаят доверието на гражданите в честността и почтеността на изборите.

Заедно с настоящото съобщение Комисията предлага Препоръка относно приобщаващи и устойчиви изборни процеси в Европейския съюз и засилване на европейския характер и ефикасността на провеждането на изборите за Европейски парламент 56 . Тя е насочена към държавите членки, европейските и националните политически партии, фондациите и организациите за провеждане на кампании в контекста на подготовката за изборите като цяло и по-специално по отношение на предстоящите избори за Европейски парламент. Целта ѝ е да се насърчават високи демократични стандарти за избори в ЕС, като се подкрепят високата избирателна активност, приобщаващото участие, лесното и равноправно упражняване на избирателните права и устойчивостта на изборните процеси. За тази цел тя включва конкретни препоръки за подкрепа на избирателната активност и приобщаващото участие с конкретен акцент върху равенството между половете и посрещането на нуждите на конкретни групи 57 .

Налице е постоянна необходимост от засилване на киберсигурността на изборните технологии. В препоръката се посочват конкретни предложения за гарантиране на сигурността, почтеността и устойчивостта на изборите и свързаните с изборите субекти и инфраструктура с оглед на изискванията, установени в преработената Директива за мрежовата и информационна сигурност (МИС2) 58 и Директивата относно устойчивостта на критичните субекти 59 . Въз основа на първия опит, натрупан от 2019 г. 60 насам, на 21 ноември 2023 г. се проведе ново симулационно учение на ЕС с участието на Комисията, Европейския парламент, Агенцията на ЕС за киберсигурност и държавите членки. Групата за сътрудничество за МИС следва да продължи с прегледа на Сборника относно киберсигурността на изборните технологии с цел да се гарантира, че не изостава от променящата се обстановка по отношение на заплахите.

В допълнение към прекия риск за изборната инфраструктура заплаха за демокрацията и сигурността представлява и умишленото и координирано манипулиране на информационната среда от чужди държавни субекти. Има множество доклади за широкомащабни координирани усилия, съчетаващи различни тактики, техники и процедури, като използването на фалшиви профили в социалните медии за „харесване“, коментиране или споделяне на информация с цел изкуствено повишаване на нейната видимост, разпространение на дезинформация, включително чрез манипулирано аудио-визуално съдържание като дълбинни фалшификати 61 или непрозрачно таргетиране на избиратели с цел да им се повлияе и да се манипулира резултатът от изборите. Освен това манипулирането на информация може да възникне съвместно с активност в други области, като например киберзаплахи в случай на операции „хак и изтичане на информация“. За тази цел и въз основа на данните от Евробарометър с препоръката се предлагат редица мерки за защита на свързаната с изборите информация от манипулиране и дезинформация 62 .

Свободният и честен демократичен дебат се основава на законността и зачитането на правилата. Публичните органи могат да използват инструменти за наблюдение при определени условия по причини, свързани с националната сигурност, но използването на шпионски софтуер за получаване на политическо предимство е много различно. В препоръката се подчертава, че инструментите за наблюдение никога не следва да се използват за намеса в демократичния дебат и използването на такива инструменти за насочване към политически участници и журналисти с цел политическа изгода е неприемливо. Комисията винаги е пояснявала, че понятието национална сигурност следва да се тълкува в съответствие с критериите, определени в съдебната практика на ЕС. Този въпрос се обхваща в главите по държави от доклада относно върховенството на закона, доколкото става въпрос за функционирането на институционалните принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. В предложението за Европейски законодателен акт за свободата на медиите са налице и сигурни гаранции срещу използването на шпионски софтуер срещу медии, журналисти и техните семейства 63 . Европейският парламент свърши важна част от работата относно шпионския софтуер заедно с Анкетната комисия за разследване на използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение (комисията PEGA). В своята резолюция от юни 2023 г. Парламентът категорично осъди незаконното използване на шпионски софтуер, като призова за действия както на национално равнище, така и на равнището на ЕС 64 . Комисията подготвя незаконодателна инициатива за поясняване на границите и взаимодействието между правото на ЕС, по-специално достиженията на правото в областта на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, и националната сигурност 65 .

Други препоръки включват използването от политически партии на предизборни обещания и кодекси на поведение с цел насърчаване на почтеността на изборите и справедливото провеждане на кампаниите, усилия за гарантиране на прозрачност на политическата реклама и насърчаване на наблюдението на изборите като ефективни средства за насърчаване на активната ангажираност на гражданите с изборния процес и подобряване на общественото доверие в изборите. Това също така засяга финансирането на политически партии и фондации с оглед ограничаване на всякакъв риск от скрито чуждестранно влияние, включително чрез скрити дарения, с цел нарушаване на еднаквите условия на конкуренция в рамките на изборния процес.

Препоръката се основава на предприетите от Комисията от 2020 г. насам решителни стъпки за преодоляване на установените пропуски и за гарантиране, че гражданите могат да формират свои собствени преценки и да вземат изборни решения в публично пространство, в което могат да бъдат изразявани множество възгледи без вътрешна или чужда намеса.

Що се отнася до цифровата сфера, с правилата по Законодателния акт за цифровите услуги 66 се определят отговорностите на онлайн платформите и търсачките за овладяване на рисковете, свързани с гражданския дискурс и изборните процеси, произтичащи от функционирането, структурата или използването на техните услуги, включително чрез дезинформация, неавтентично използване или тактики, включващи изкуствено генерирано съдържание. Правилата осигуряват и повече прозрачност и подпомагат хората да вземат информирани решения относно информацията, която виждат онлайн. Освен това с регламента относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране 67  ще се предостави възможност за по-добър обществен контрол и отчетност във връзка с услугите за политическа реклама, включително чрез европейско публично хранилище за онлайн политически реклами, и ще се въведат по-строги условия относно използването на лични данни за таргетиране и доставка на реклами. За да се овладеят рисковете от външна намеса, с него ще се забрани също така спонсорирането на политическа реклама от участници извън ЕС в рамките на три месеца преди изборите или референдума. Признава се и ролята в изборите за Европейски парламент на европейските политически партии и политически групи. През 2021 г. Комисията предложи също и преразглеждане на правилата за статута и финансирането на европейските политически партии и фондации 68 . С предложението се цели предоставяне на европейските политически партии на повече възможности за изпълнение на ролята им в изграждането и поддържането на истинска европейска политическа сфера, като същевременно се осигурява защита на действията им от външна намеса. Прилагането на тези правила е основен приоритет за Комисията. Що се отнася до законодателния акт за цифровите услуги, Комисията контролира и налага прилагането на правилата от много големи онлайн платформи и търсачки.

Въпреки че организирането на национални избори е от компетентността на държавите членки, то се основава на международните стандарти и се управлява от тази по-широка рамка на правото на ЕС. Понастоящем са налице добре установени засилени взаимна подкрепа и сътрудничество между държавите членки, съсредоточени върху работата на органи като Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите, като също така се използват и структурите на ЕС за насърчаване на информационната сигурност и справяне с дезинформацията. При подготовката на изборите за Европейски парламент Комисията организира през октомври 2023 г. събитие на високо равнище във връзка с изборите, на което се събраха държави членки, институции на ЕС, неправителствени организации и академични среди, за да представят идеи за подкрепа на избирателната активност, устойчивостта на избирателните системи и честни и приобщаващи избори в целия Съюз.

През януари 2022 г. стартира съвместен механизъм за устойчиви изборни процеси, насочен към изграждането на капацитет в държавите членки за овладяване на рисковете за изборите чрез обмен на експертен опит, по-специално относно дезинформацията и заплахите за киберсигурността. Механизмът бе използван и в подкрепа на подготовката на сборник с практически насоки относно електронното гласуване и ИКТ 69 в допълнение към целенасочения обмен относно това как да се осигурят равенство в третирането и балансирано медийно отразяване по време на избори. Обменът между националните парламенти също може да бъде ценен начин за споделяне на опит и Комисията ще подкрепя този обмен.

През последните години ЕС усъвършенства методиката си за наблюдение на изборите, включително чрез общи насоки, основани на международни стандарти, с които се консолидира капацитетът му за справяне с използването на нови технологии в изборния процес. Добрите практики се обсъждат редовно в рамките на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите и в контекста на Декларацията относно принципите за международно наблюдение на избори.

ЕС не действа изолирано. Съгласно ПДЕД Комисията продължава с усилията си за подпомагане на изграждането на устойчивост в трети държави с оглед на осигуряването на по-добри инструменти за обществата и публичните органи за реагиране на общи външни заплахи за демократичния процес. Подобни усилия са приоритет в политиката на разширяване на ЕС 70 . ЕС улеснява и международното сътрудничество по изборни въпроси между мрежите в ЕС, партньорски държави и международни организации, като Съвета на Европа, ЮНЕСКО и ОССЕ 71 . Европейската служба за външна дейност провежда мисии за наблюдение на избори в тясно взаимодействие с други международни и регионални организации за наблюдение. Тя допълва тези дейности със специална подкрепа за правителствата, гражданското общество и независимите медии с цел подпомагане на изграждането на устойчивост, предотвратяването, възпирането и реагирането на чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство (ЧМИВ), включително чрез информация за това как ЧМИВ е било използвано в контекста на изборите. Действията на ЕС включват и участието в двете срещи на върха по въпросите на демокрацията 72 и финансова подкрепа за изграждането на капацитет и избирателна реформа, включително в държавите в непосредствена близост до ЕС 73 .

3.2Укрепване на свободата и плурализма на медиите

Агресивната война на Русия срещу Украйна също драматично изтъкна съществената роля, която играят журналистите в информирането на гражданите за реалното положение. Руските органи участваха в систематични репресии и цензура на независимите медии, които продължават да играят съществена роля в борбата с пропагандата.

В рамките на ПДЕД усилията на ЕС за защита на свободата на медиите и за борба с дезинформацията са двете страни на една и съща монета. Като част от тази визия Комисията предложи ключови нови инициативи за повишаване на безопасността на журналистите 74 и за защита на журналистите и защитниците на правата на човека и други от злоупотребите със стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (ССПНСУО) 75 . С директивата срещу стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (ССПНСУО), се въвежда система от мощни процесуални гаранции за трансгранични случаи на ССПНСУО, които предоставят на съдилищата средства за справяне със злоупотреби със съдебни спорове и действат като възпиращ фактор за потенциални нови случаи на ССПНСУО. Директивата включва правила, които позволяват ранното прекратяване на такива случаи и предоставят ефективни средства за защита на жертвите на ССПНСУО. Заедно със съответната препоръка, правилата формират пакет от решителни мерки за борба със ССПНСУО и за защита на участието на обществеността и свободата на изразяване на мнение в ЕС. Комисията също така предложи хармонизирането на някои аспекти на националните правила, свързани с медийните услуги, съгласно Европейския законодателен акт за свободата на медиите. С предложението се цели справяне с фрагментираните национални регулаторни подходи, свързани със свободата и плурализма на медиите и редакционната независимост, и гарантиране на свободното предоставяне на медийни услуги в рамките на вътрешния пазар. С него се поставя акцент и върху независимото и устойчиво финансиране на обществените медии, както и върху прозрачността на собствеността върху медиите и на справедливото разпределение на държавната реклама — две ключови цели съгласно ПДЕД. Съгласно новите разпоредби държавите членки ще трябва също така да разгледат въздействието на националните мерки и концентрациите в медийния сектор върху свободата и плурализма на медиите. Що се отнася до разпространението на медийно съдържание в онлайн средата, предложението за Европейски законодателен акт за свободата на медиите се основава на хоризонталната рамка, установена в Законодателния акт за цифровите услуги.

Комисията оценява свободата и плурализма на медиите и в годишния си доклад относно върховенството на закона. В доклада се обхващат подробно промените в държавите членки по отношение на теми като независимостта на националните медийни регулаторни органи, прозрачността на собствеността върху медиите, справедливостта и прозрачността на държавната реклама, управлението на обществените медии и съществуващите рамки за гарантиране безопасността на журналистите. Тези дейности се основават на постоянен диалог със съответните органи на държавите членки и заинтересовани страни и доведоха до редица реформи, започнати на национално равнище 76 .

Финансовата устойчивост на медиите е ключов фактор за редакционния морал и независимостта на медиите 77 . След приемането на Плана за действие за медийния и аудиовизуалния сектор (MAAP) през декември 2020 г. 78 , Комисията засили подкрепата си за устойчивостта на медиите, по-специално с мерки, стимулиращи частните инвестиции в новинарските медии. В MAAP се призовава за обединяване на действията и подкрепата за сектора на новинарските медии чрез предлагане на по-добър достъп до заеми, подобряване на медийното сътрудничество и предлагане на създаването и осъществяването на пространство на данни за медиите.

Комисията също така увеличи финансирането за новинарските медийни организации. По линия на програма „Творческа Европа“ за периода 2021—2027 г. са разпределени 75 милиона евро за проекти и инициативи, подкрепящи медийния плурализъм, журналистиката и медийната грамотност. Действията включват мониторинг на медийния плурализъм и подкрепа за медийните съвети, за механизъм за бързо реагиране в областта на свободата на медиите и за специфични сектори, като например разследваща журналистика или местна журналистика. Тъй като търсенето на финансиране надхвърля наличните средства по програма „Творческа Европа“, Комисията ще продължи да търси начини за подкрепа на тези сектори 79 .

ЕС засилва подкрепата и защитата на свободата на медиите не само в рамките на ЕС, но и в чужбина, като отделя особено внимание на държавите в съседство 80 . В контекста на агресивната война на Русия срещу Украйна ЕС разпредели финансиране в подкрепа на журналистите и медиите в Украйна в размер на 30 милиона евро. Подкрепата за руските независими медии също беше увеличена и трябва да бъде поддържана в дългосрочен план 81 .

Между Европейския парламент и Съвета беше постигнато временно политическо споразумение относно предложената директива срещу ССПНСУО. Очаква се скоро да бъде постигнато споразумение между съзаконодателите и относно Европейския законодателен акт за свободата на медиите. Изпълнението и прилагането на новите правила ще представляват ключови следващи стъпки. Държавите членки следва да продължат да работят и за пълното прилагане на препоръката относно безопасността на журналистите и препоръката срещу ССПНСУО. Няколко случая на злоупотреби със съдебни производства, образувани от трети държави или от тяхно име, също подчертават значението на строгите правила в целия ЕС за ограничаване на ССПНСУО и за защита на демократичното пространство.

3.3Борба с дезинформацията и чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство

Защитата на европейските демокрации от заплахите и вредните въздействия на дезинформацията, манипулирането на информацията и вмешателството, по-специално от страна на чуждестранни участници, е приоритет за ЕС през последните години 82 .

Целта на подобни манипулативни операции за оказване на влияние и кампании за дезинформация е да се подкопае демократичният дебат и да се изостри разделението на обществото. Такива операции често са добре финансирани и държавно спонсорирани и се извършват от враждебни участници и като такива представляват заплаха за сигурността на демокрациите в ЕС 83 . Агресивната война на Русия срещу Украйна изведе на преден план и увеличи риска за европейското информационно пространство поради все по-голямото участие на Кремъл в кампании за дезинформация и операции за външна намеса и използването им като стратегически и координиран инструменти за заплаха на сигурността, демокрацията и в подкрепа на войната 84 . Конфликтът в Близкия изток след терористичните атаки на Хамас в Израел също предизвика широко разпространяване на дезинформация и кампании на омраза 85 . Това се влошава от цифровизацията, включително от характеристиките на структурата на онлайн платформите, които позволяват безпрецедентно бързото и ефикасно разпространение на дезинформация, както и от нови инструменти, използващи изкуствен интелект, които могат да бъдат използвани от злонамерени участници.

На въпрос колко често смятат, че са били изложени на дезинформация, 35 % от респондентите в скорошно проучване на Евробарометър отговарят „често“ или „много често“, а 33 % отговарят „понякога“. Респондентите възприемат онлайн социалните мрежи като основната медия, чрез която най-често са били таргетирани (64 %), следвани от телевизията (36 %), онлайн вестниците и новинарските списания (22 %) и уебсайтове за споделяне на видеоклипове (21 %) 86 .

Съгласно ПДЕД ЕС е засилил усилията си за подобряване на капацитета си за реагиране на тази нова и развиваща се обстановка по отношение на заплахите — както на национално, така и на международно равнище. Съществуващото сътрудничество е укрепено в рамките на Комисията, между институциите и службите на ЕС и извън тях, като включва съответните заинтересовани страни в гражданското общество, академичните среди и частния сектор, както и международни партньори. ЕС е засилил стратегическия си комуникационен отговор на дезинформацията чрез Мрежата на Комисията срещу дезинформацията (NaD). С управляваната от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) система за бързо предупреждение (RAS) продължи да се осигурява обща ситуационна осведоменост и да се споделят ефективни подходи за реагиране на заплахата от ЧМИВ 87  с държави членки, институции на ЕС и международни партньори. Инициативите включват откриване, активно предварително разобличаване и целенасочени кампании, насочени към пандемията от COVID-19, както и цялостна и постоянна реакция на спонсорираната от руската държава дезинформация във връзка с нейната агресивна война срещу Украйна 88 . Резултатите са демонстрирани от способността за ефективно справяне с предизвикателствата по по-бърз и по-координиран начин. Това има и по-широк принос за демократичната устойчивост. 

Международното сътрудничество беше засилено с подкрепата на Механизма за бързо реагиране на Г-7 89 , а тясното сътрудничество с НАТО продължи, като ЧМИВ беше изтъкнато като една от ключовите заплахи за сигурността на сътрудничеството между ЕС и НАТО 90 . Съветът по търговия и технологии ЕС—САЩ и изявлението от срещата на високо равнище между ЕС и САЩ през октомври 2023 г. дадоха допълнителен тласък за тясно трансатлантическо сътрудничество по отношение на заплахата, по-специално за напредък в стратегическото сътрудничество и подобряване на оперативната съвместимост на подходите за справяне с ЧМИВ 91 . ЕС използва ефективно и своите дипломатически инструменти за противодействие на ЧМИВ и външната намеса, най-вече чрез приемането на ограничителни мерки, наложени на лица и представители на медии, участващи в манипулиране на информация и намеса след агресивната война срещу Украйна. Това беше допълнено от разработването на подсилен инструментариум на ЕС за борба с чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство (ЧМИВ) 92 , който предлага обща аналитична рамка и методика за събиране на систематични доказателства за инциденти с ЧМИВ с цел да се спомогне за подобряване на разбирането на тактиките, техниките и процедурите, използвани за манипулиране и намеса 93 . Това допълва работата на оперативните групи на ЕСВД за стратегическа комуникация за повишаване на осведомеността и изграждането на капацитет, подкрепа за делегациите на ЕС и осъществяване на контакт с гражданското общество. Целта е да се затрудни манипулирането на информационната среда на ЕС и съседните държави от участници в ЧМИВ, като Русия и Китай 94 .

Централно място в подхода на Комисията за борба с дезинформацията заема работата ѝ за осигуряване на по-голяма отчетност за онлайн платформите. 52 % от европейците считат, че онлайн платформите следва да предотвратяват разпространението на фалшива и подвеждаща информация 95 . Със Законодателния акт за цифровите услуги доставчиците на много големи онлайн платформи и на много големи онлайн търсачки се задължават да оценяват редовно системните рискове, които техните услуги могат да представляват за обществото, включително за свободата на изразяване на мнение, или риска услугите им да бъдат използвани като инструмент за кампании за дезинформация, не на последно място с оглед на защитата на изборните процеси 96 . Като основен начин за смекчаване на подобни рискове 97 те са приканени да участват в създаването на доброволни кодекси за поведение и протоколи при кризи. Пример за това е амбициозният нов Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, подписан през юни 2022 г. от голям брой страни 98 . Важно е да се отбележи, че Кодексът е съпроводен и от солидна рамка за мониторинг и център за прозрачност, за да се гарантират прозрачност и отчетност. През януари и септември 2023 г. страните, подписали Кодекса, включително онлайн платформите, докладваха за напредъка, като предоставиха безпрецедентно ниво на информация за начина, по който изпълняват ангажиментите си за борба с дезинформацията.

В очакване на изборите за Европейски парламент през 2024 г. Комисията провежда предизборен диалог и си сътрудничи с онлайн платформи и други страни, подписали кодекса. Освен това работата в рамките на кодекса също е съсредоточена върху справянето с вредния потенциал на новите инструменти, използващи изкуствен интелект (ИИ), които биха могли да се използват в кампании за дезинформация и външна намеса. В този контекст приключването на преговорите по предложения закон за ИИ е приоритет, тъй като ще се въведат необходимите предпазни мерки и прозрачност при използването на ИИ 99 .

С цел да се предостави възможност на гражданите да вземат информирани решения, Комисията подкрепя широка група иновативни проекти за борба с дезинформацията по различни програми на ЕС, по-специално на организации на гражданското общество и институции за образование и обучение, или с участието на журналисти, с оглед насърчаване на медийната и цифровата грамотност и подпомагане на гражданите за установяване на дезинформация, както в рамките на ЕС, така и извън него 100 . Като част от Плана за действие в областта на цифровото образование (2021—2027 г.), Комисията публикува насоки за учителите и преподавателите за справяне с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност чрез образование и обучение 101 . По същия начин, както „Еразъм+“, така и Европейският корпус за солидарност са отделили финансиране за разработени на местно равнище проекти за насърчаване на медийната грамотност 102 .

Успоредно с това ЕС подкрепи ръководени от общността инициативи за борба с дезинформацията чрез засилена проверка на достоверността на фактите, като например Европейска обсерватория за цифрови медии (EDMO) 103 и разработването на Европейски кодекс на стандартите за независими организации за проверка на достоверността на фактите 104 . Това се оказа изключително важно в борбата с дезинформацията, свързана с агресивната война срещу Украйна 105 . Като част от по-широката си мисия EDMO създаде специална работна група за изборите за Европейски парламент, която е предназначена да открива ранни признаци на потенциално опасни кампании за дезинформация, които могат да се разпространят в ЕС, и да координира специални дейности за медийна грамотност. Работната група 106 ще предоставя експертния си опит и на европейските институции в рамките на подготовката за изборите за Европейски парламент.

Успоредно с това напредва работата на върховния представител по по-нататъшното укрепване на обхващащия цялото общество подход за споделяне на информация под формата на Център за споделяне на информация и анализ относно ЧМИВ. Това е неразделна част от инструментариума за ЧМИВ, за да се даде възможност за по-солидна обща ситуационна осведоменост и по-нататъшно развитие на общата методика за събиране на систематични доказателства за ЧМИВ и въвеждане на надеждна рамка за обмен на информация между съответните заинтересовани страни, като също така се включва общността на защитниците с цел систематично събиране и споделяне на информация за инциденти с ЧМИВ. Това е в следствие и на поканата за представяне на предложения в Стратегическия компас за сигурност и отбрана за пространство на данни за ЧМИВ. Комисията също така ще продължи да укрепва собствения си капацитет за откриване, наблюдение, анализиране и справяне с дейности по дезинформация, извършвани както на равнището на ЕС, така и на национално равнище. Повече от една трета от над 300 милиона евро подкрепа за изследвания в областта на демокрацията по линия на „Хоризонт Европа“ бяха мобилизирани за финансиране на изследвания и иновации за по-добро откриване и разбиране на чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, както и други неправомерни влияния върху вземането на политически решения 107 . В бъдеще ще бъде важно да се поддържа това равнище на амбиция и да се ползват извлечените поуки.

Участниците от гражданското общество заемат ключово място в борбата с дезинформацията и разкриването на външна намеса, включително чрез инициативи на местно равнище и експертната общност, работеща по анализиране и противодействие на ЧМИВ и дезинформацията. Активното участие на гражданското общество е от основно значение за бързото и ефикасно оценяване на непрекъснато развиващата се обстановка по отношение на заплахите, участниците и инструментите, които използват. Комисията ще продължи да подкрепя работата на независимата общност на центровете на EDMO. Изследванията и повишаването на осведомеността са съсредоточени върху дезинформацията и външната намеса в рамките на ЕС, по-специално с помощта на данните, получени от Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията и неговите разпоредби за прозрачност и достъп до данните. За да подпомогне работата по проверката на достоверността на фактите при прилагането на Кодекса за поведение и да се гарантират високи професионални стандарти и независимост на проверителите на факти, Комисията ще продължи да финансира и дейности за обучение в подкрепа на Кодекса за професионална почтеност на Европейската мрежа от стандарти за проверка на фактите (EFCSN).

3.4Приобщаваща гражданска ангажираност и участие за европейска демократична устойчивост

Укрепването на връзките между хората и демократичните институции, които ги обслужват и представляват, е в основата на демократичната устойчивост. Силното, безопасно и благоприятно гражданско пространство и ангажираните, информирани и овластени граждани са основна гаранция за устойчивостта на нашите демокрации, независимо дали по време на избори или след това 108 . В неотдавнашното проучване на Евробарометър почти девет от всеки десет респонденти (87 %) намират гражданското общество (сдружения, НПО) за важно за насърчаването и защитата на демокрацията и общите ценности, включително по отношение на насърчаването на добре информиран и плуралистичен демократичен дебат. Данните показват също, че повече от половината от респондентите смятат, че е необходимо да се увеличи ангажираността на организациите на гражданското общество в процеса на вземане на решения на национално равнище (56 %) и на европейско равнище (54 %). Около две трети от респондентите подкрепят по-голямата ангажираност на гражданите в процеса на създаване на политики на национално (68 %) и на европейско равнище (66 %) 109 .

Овластяването на гражданите и организациите на гражданското общество и предоставянето на подходящи инструменти за гражданска ангажираност са междусекторни приоритети в различните стълбове на ПДЕД, както и в Хартата и докладите относно върховенството на закона. Предоставен е и широк набор от възможности за финансиране за насърчаване на гражданското участие, гражданската ангажираност и доверието в демокрацията, най-вече по линия на програми на ЕС като програмата „Граждани, равенство, права и ценности“, „Творческа Европа“, „Еразъм+“ и „Хоризонт Европа“. Беше предоставена и техническа помощ за административна реформа в държавите членки в рамките на Инструмента за техническа подкрепа 110 с цел изграждане на капацитет в публичните администрации и публичните органи за практики на гражданско участие. Вземането на гражданската ангажираност предвид при изготвянето и изпълнението на политики също беше приоритет съгласно принципа на партньорство на политиката на сближаване на ЕС 111 . Конференцията за бъдещето на Европа осигури ценен опит за това как да се увеличи гражданската ангажираност в изготвянето на политики чрез прилагане на съвещателни процеси. Тя също така допринесе за повишаване на устойчивостта на демокрацията, което доведе до изпълнението на нов етап на гражданска ангажираност с европейските граждански панели, които вече са част от процеса на създаване на политики на Европейската комисия.

Успоредно с това увеличаването на подкрепата и финансирането по линия на програмите на ЕС също е посветено на насърчаването на медийната и цифровата грамотност, предоставянето на хората от всички възрасти на инструменти за ориентиране в днешната информационна и медийна среда, идентифициране на различните видове медии и начините, по които работят, и придобиване на критично разбиране за различните видове медии, включително социалните мрежи, така че да могат да вземат информирани решения. Тъй като възможностите за ангажирани действия онлайн се разширяват и стават все по-често срещани, речта на омразата онлайн може да възпрепятства хората от изразяване на техните възгледи и участие в онлайн дискусии. Насърчаването на уважителна, предоставяща по-голяма безопасност среда, в която да изразяват своите възгледи, е приоритет. За тази цел Комисията предложи инициатива за разширяване на списъка на престъпленията в ЕС, за да бъдат включени речта на омразата и престъпленията от омраза 112 . Това ще допълни регулаторната рамка, създадена със Законодателния акт за цифровите услуги, Рамковото решение относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право 113 и усилията съгласно Кодекса за поведение във връзка с незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза 114 .

Нови и смислени методи за гражданско участие, обсъждане и ангажираност от страна на всички поколения могат да укрепят представителните демокрации. Тези форми на участие предлагат допълнителни начини за гражданите да участват активно в демократичния дебат и да допринасят за изготвянето на политики, като се вземат предвид конституционните традиции и специфики на държавата членка. Опитът с демокрацията на участието и съвещателната демокрация, независимо дали на местно, национално и общоевропейско равнище, показва, че тези практики могат да спомогнат за преодоляване на съществуващата дистанция между гражданите и лицата, вземащи решения, и да обединят разнородни групи хора за разработване на колективни препоръки. Въз основа на Конференцията за бъдещето на Европа бяха създадени нови начини за гарантиране, че на гражданите се предоставя тази по-значима роля в изготвянето на политиките на ЕС 115 . Тези форми на ангажираност допълват установените практики за участие на гражданите в процесите на създаване на политики на равнището на ЕС, като обществени консултации и консултации със заинтересованите страни, редовен диалог със заинтересованите страни или правила за прозрачност и достъп до информация и документи. С цел да се укрепи участието на заинтересованите страни в различни етапи от процесите на създаване на политики Комисията прие Насоки за по-добро регулиране, в които се определят принципите, които се следват при изготвянето нови инициативи и предложения и при оценяването и наблюдението на изпълнението на съществуващото законодателство 116 .

Образованието играе основна роля във формирането на апетита към гражданска ангажираност и участие и привързаността към демократичните ценности. Насърчаването и защитата на европейските демократични ценности е централно измерение на приетата през 2022 г. европейска стратегия за университетите, тъй като институциите за висше образование допринасят за насърчаване на активно гражданство, толерантност, равенство и многообразие, откритост и критично мислене. С „Еразъм+“ (2021—2027 г.) се насърчават участието и гражданската ангажираност в демократичния живот на Европа чрез множество потоци на финансиране в държавите — членки на ЕС, и извън тях. Насърчаването на приобщаващата демокрация на участието е един от водещите принципи в стратегията на ЕС за младежта (2019—2027 г.) 117 . В пакета за гражданството от 2023 г. се признава значението на гражданското образование, включително осведомеността за правата на гражданите на ЕС  118 , и обучението на избирателите за насърчаване на политическо участие, както и за изграждане на устойчивост срещу дезинформация сред гражданите.

Организациите на гражданското общество са един от основните стълбове на функциониращата демокрация. Те действат като пазители на демократичните основи и институции. Организациите държат правителствата отговорни и спомагат за защитата и насърчаването на основните права и върховенството на закона, като подпомагат отделни хора и общности и помагат за насърчаване на техните интереси. Те също така дават възможност на хората да участват по въпроси от обществен интерес и като цяло помагат за увеличаване на значимото участие на обществеността.

Комисията включва организациите на гражданското общество в изготвянето на политики в много области. Консултациите и диалогът позволяват на организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека да представят своите възгледи относно законодателството и политиката на ЕС. Порталът „Споделете мнението си“ представлява входна точка за консултации 119 и предоставя възможност на всички заинтересовани страни да допринесат за инициативите преди и след приемането им 120 . Организациите на гражданското общество са част от партньорството с регионалните и местните органи и икономическите и социалните партньори, което им позволява да участват в подготовката, изпълнението и оценката на финансираните от ЕС програми по линия на политиката на сближаване.

Комисията също така установи редовен диалог с участници от гражданското общество в различни области на политиката, като осигури по-ефективна комуникация и участие в изготвянето на политики. Структурният диалог с гражданското общество се осъществява чрез форуми и платформи, обхващащи широк кръг от области на политиката 121 . Представителствата на Комисията в държавите членки са важни участници на местно равнище за гражданска ангажираност. Те са организирали хиляди събития — от граждански диалози до ad hoc събития за участие — по-специално по време на Конференцията за бъдещето на Европа, в рамките на която бяха организирани повече от 6000 събития в държавите членки, които събраха общо повече от 700 000 участници. Това може да бъде разширено и допълнено с други инициативи за свързване с местното равнище 122 .

Защитата, подкрепата и овластяването на организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека са в основата на работата на ЕС по осигуряване на процъфтяващо гражданско пространство, както е изтъкнато в доклада за 2022 г. относно прилагането на Хартата на основните права 123 . В доклада се подчертава значението на осигуряването на благоприятна, безопасна и подкрепяща среда за работа на организациите на гражданското общество и защитните на правата на човека. В Доклада относно върховенството на закона за 2022 г. се определя начинът, по който функционирането на организациите на гражданското общество без неоправдана намеса се основава на съдебната практика на ЕС 124 и европейските стандарти 125 , а в докладите се предоставя преглед на предприетите в държавите членки стъпки за подобряване на положението на организациите на гражданското общество. Примерите включват опростяване на процедурите за регистрация, създаване на структури за подпомагане на организациите на гражданското общество и преразглеждане на правилата за дейността и достъпа до финансиране на организациите на гражданското общество. В докладите относно върховенството на закона за 2022 г. и 2023 г. се отправят конкретни препоръки към редица държави членки. Освен това през септември 2023 г. Комисията представи предложение за законодателна инициатива относно презграничните дейности на сдруженията 126 , с която се цели премахване на пречките пред тях да процъфтяват на единния пазар и която ще допълни предприетите действия в настоящия пакет.

За да се насърчи още повече гражданското участие и да се даде възможност на организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека да участват в изготвянето на политики и да допълнят други предприети на равнището на ЕС действия, Комисията представя Препоръка относно насърчаване на ангажираността и ефективното участие на гражданите и организациите на гражданското общество в процесите на създаване на обществени политики 127 . С препоръката се цели насърчаване на участието на гражданите и организациите на гражданското общество в създаването на обществени политики и подпомагане на изграждането на демократичната устойчивост в Съюза. С препоръката се цели също така и улесняване на насърчаването на гражданската ангажираност и защитата на демокрациите и зачитането на основните права в държавите членки. Тя насърчава държавите членки да осигурят ефективно и приобщаващо участие на гражданите и организациите на гражданското общество 128 в процесите на създаване на политики, заедно с широко представителство на различните групи и инстанции в обществото, като по този начин се намаляват изключването, маргинализацията и дискриминацията и се подкрепя изграждането на капацитет на гражданите, организациите на гражданското общество и публичните администрации, както в традиционните, така и в нововъзникващите публични пространства. Препоръката също така се основава на поуките от Конференцията за бъдещето на Европа и текущата работа на Центъра за компетентност относно демокрацията на участието и съвещателната демокрация, в съответствие с установените стандарти и добри практики за съвместно създаване и съвещателна демокрация 129 . Като се признава необходимостта от осигуряване на общо равнище на защита и ангажираност на организациите на гражданското общество в целия Съюз (и извън него), с нея държавите членки се насърчават да създават и поддържат благоприятна среда за организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека, което им позволява да участват ефективно в подобни процеси на създаване на политика. В препоръката се предлага и списък на мерките, които държавите членки следва да предприемат за защита и подкрепа на организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека с цел запазване на процъфтяващото гражданско пространство.

Финансовата подкрепа е от съществено значение за процъфтяването на гражданското общество. ЕС вече предоставя широк набор от възможности за финансиране на организациите на гражданското общество, за да изграждат своя капацитет и да изпълняват проекти, които спомагат за насърчаване на ценностите на ЕС. Едно от основните изисквания за финансиране от ЕС е зачитането на ценностите на ЕС. Зачитането на ценностите на ЕС вече е част от споразумението за предоставяне на безвъзмездни средства, което всеки бенефициер на финансиране от ЕС трябва да подпише, а Комисията работи по насоки за по-ясно определяне на последиците за бенефициерите от нарушаването на ценностите на ЕС. Комисията разгръща и пилотни проекти за засилване на процедурите за контрол и проверка на бюджетните програми в съответните разходни области, които водят до по-висок риск от злоупотреби и незачитане на ценностите на ЕС. Държавите членки следва да въведат ефективни механизми за прилагане на същия подход при управлението на фондовете на ЕС. Програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV) е съсредоточена изключително върху подкрепата за организациите на гражданското общество за защита и насърчаване на ценностите и правата на ЕС. Комисията ще продължи да осигурява целево разпределение на финансирането по приоритетите в рамките на ПДЕД и ще мобилизира целево финансиране от редица налични програми на ЕС в подкрепа на целите на настоящия пакет по отношение на борбата с дезинформацията, както и насърчаване на почтеността на изборите и медийния плурализъм. С цел да се улесни ориентирането в различните програми Комисията допълнително ще подобри и популяризира инструмента, който е въвела за наличното финансиране, с лесни функции за търсене, така че подходящата информация за фондове за демокрация да може да бъде лесно и бързо достъпна 130 . Комисията и ЕСВД ще продължат да проактивното изграждане на контакти с гражданите и организациите на гражданското общество по места чрез представителствата на Комисията в столиците на държавите членки и делегациите на ЕС по целия свят с цел повишаване на осведомеността и подобряване на споделянето на информация относно наличните възможности по различните програми на ЕС. Във фигура 5 се представя кратък преглед на възможностите, предлагани по линия на програмите на ЕС, а други възможности са налични по линия на структурните фондове на ЕС и Инструмента за техническа подкрепа (например за финансиране на гражданското общество и изграждане на капацитет и институционална/административна инфраструктура за съвещателна гражданска ангажираност и политическо участие).

4    ЗАКЛЮЧЕНИЕ

През юли 2019 г. председателят фон дер Лайен призова за нов тласък за европейската демокрация, с по-голямо участие на европейците и по-големи усилия от страна на ЕС за насърчаване, защита и укрепване на нашата демокрация. Това доведе до появата през декември 2020 г. на Плана за действие за европейската демокрация, който допринесе значително за борбата с дезинформацията и манипулирането на информация и за защита на честните избори и свободата и плурализма на медиите.

От началото на мандата на настоящата Комисия ЕС трябваше да се справи с редица големи геополитически, икономически, климатични и здравни кризи. Начинът, по който ЕС успя да реагира на тези кризи, показа, че той може да разчита на своята силна либерална демокрация, доверието в своите институции и зачитането на общите ни принципи и ценности. Тези кризи обаче демонстрираха и заплахата от външна намеса и рисковете от един силно нестабилен международен контекст: някои участници отделиха огромни ресурси, за да подкопаят демокрацията и доверието в нашите институции.

Настоящият пакет от мерки за защита на демокрацията има за цел да укрепи тези действия преди изборите за Европейски парламент. Настоящият пакет отговаря на тези предизвикателства при пълно зачитане на основните ни права и ценности, като се основава и на извлечените поуки от Конференцията за бъдещето на Европа. Комисията очаква пълната ангажираност от страна на Европейския парламент и Съвета за постигане на решителен напредък по всички законодателни предложения в областта на демокрацията преди изборите за Европейски парламент, както и за да се гарантира изпълнението на Плана за действие за европейската демокрация и на този нов пакет за защита на демокрацията в полза на широкия кръг от национални публични и частни участници.

(1)      Член 2 от ДЕС.

(2)      Член 8 от ДЕС, член 21 от ДЕС.

(3)      Под организации на гражданското общество често се разбират недържавни, непартийни и мирни структури с нестопанска цел, чрез които хората се организират, за да преследват общи цели и идеали. Тъй като действат както на местно, така и на национално, регионално и международно равнище, те могат да включват градски и селски, формални и неформални организации.

(4)      Установените ключови тенденции представляват опити за подкопаване на доверието във или привързаността към демократичните институции и представителната демокрация, опити за премахване на демократичните принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, за дестабилизиране на предизборните кампании, за натиск върху свободните медии и гражданското пространство и за незаконно използване на шпионски софтуер срещу демократични участници.

(5)      COM(2023) 772 final.

(6)      На 1 юни 2023 г. Европейският парламент прие резолюция относно външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз ( 2022/2075(INI) ). 

(7)      Вж.: Отговор на Комисията на резолюцията на Европейския парламент относно външната намеса, включително дезинформацията, във всички демократични процеси в Европейския съюз .

(8)       Експресно проучване на Евробарометър № 528 (2023 г.) „Гражданство и демокрация“.

(9)      COM(2020) 790.

(10)      COM(2022) 404.

(11)      COM(2021) 775 final. Целта на този правен инструмент е да се възпре ограничаването или заплахата за ограничаване на търговията или инвестициите от страна на трети държави с цел промяна на политиката в ЕС в области като изменението на климата, данъчното облагане или безопасността на храните.

(12)       Регламент (ЕС) 2019/452 от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза.

(13)       Стратегия за киберсигурност за цифровото десетилетие | Стратегия в областта на цифровите технологии (europa.eu) .

(14)     Подход на ЕС за засилване на икономическата сигурност (europa.eu) .

(15)      JOIN/2016/018 final; JOIN/2018/16 final; Стратегия на ЕС за Съюза на сигурност от 2020 г. Заключения на Съвета относно рамка за координиран отговор на ЕС на хибридни кампании (юни 2022 г.).

(16)      Вж. например свързаните с медиите ограничения в Регламент (ЕС) 2022/350 от 1 март 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

(17)      Самата Конференция за бъдещето на Европа беше смело изявление от страна на европейските институции относно съвещателната демокрация: широка и задълбочена консултация на местно равнище с гражданите, включително изключително иновативните произволно избрани европейски граждански панели и пленарното заседание на конференцията, по време на която беше потвърдено желанието на гражданите за активно европейско гражданско пространство, което може да внесе добавена стойност към нашата представителна демокрация и което засилва ролята на гражданското общество за активно участие в нашата демокрация. Вж. също последващото съобщение на Комисията: COM(2022) 404 final.

(18)      Съобщение относно борбата с корупцията, JOIN(2023) 12 final, заедно с придружаващите го предложения COM(2023) 234, HR(2023) 108 и JOIN(2023) 13.

(19)      Съобщение „Предложение за междуинституционален орган по етика“, COM(2023) 311 final.

(20)      Съобщение на Европейския парламент и на Съвета No place for hate: Europe united against hatred (Няма място за омраза: обединена Европа срещу омразата), COM(2023) 772 final.

(21)      Стратегията за равенство между половете за периода 2020—2025 г., Планът за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020—2025 г., Стратегическата рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите за периода 2020—2030 г., Стратегията за равнопоставеност на ЛГБТИК, Стратегията за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г.

(22)

     Процъфтяващо гражданско пространство за отстояването на основните права в ЕС, COM(2022) 716 final.

(23)      Вж. Европейска декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие .

(24)       План за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (2020—2024 г.) .

(25)      В Експресно проучване на Евробарометър № 522 (2023 г.) на тема „Демокрация“ 43 % от европейците са посочили като най-сериозни заплахи за демокрацията пропагандата и/или невярната или подвеждаща информация от недемократичен чуждестранен източник и прикритата външна намеса в политиката и икономиката на тяхната държава.

(26)      Оценяването на реално изразходените от трети държави суми в държавите членки и в ЕС с цел намеса в демократичните процеси е трудно поради естеството на тези дейности, които по подразбиране са прикрити. Придобиването на по-ясна представа за изразходваните от трети държави суми за представителство на интереси в ЕС следва да бъде възможно след прилагането на настоящата директива.

(27)       Експресно проучване на Евробарометър № 528 (2023 г.) на тема „Гражданство и демокрация“.

(28)      COM(2023) 800 final.    

(29)      ОИСР (2021 г.) Lobbying in the 21st Century (Лобиране през 21-ви век), където се посочва, че „все по-голямата сложност на вътрешните процеси на създаване на политики и преговори на международно равнище размива границите между лобирането и дипломацията“.

(30)      Някои държави членки обмислят въвеждането на различни видове национални правила. Вж. SWD(2023) 661.

(31)      Предложената директива ще обхваща всички дейности по представителство на интереси от името на трети държави, независимо от участващия субект. Поради това включването в регистъра не следва да води до отрицателно етикетиране или въпроси относно достоверността или легитимността на съответния субект, като по този начин значително се намалява рискът от стигматизация.

(32)      COM(2023) 637.

(33)      Въпреки че предоставянето на медийни услуги няма да попада в обхвата на приложение на предложената директива, тя ще обхваща дейностите по представителство на интереси, извършвани от името на субекти от трети държави от доставчици на медийни услуги.

(34)      Това не засяга съответните мерки, наложени съгласно режима на санкции на ЕС.

(35)      Създадена съгласно Регламент (ЕС) № 2018/1724.

(36)      С цел да се ограничи допълнително административната тежест, административното сътрудничество и обменът на информация между националните органи, както и между надзорните органи и Комисията, следва да се осъществяват чрез информационната система за вътрешния пазар (IMI), създадена съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административното сътрудничество между компетентните органи на държавите от ЕС в области на политиката, свързани с единния пазар. Целенасоченото преразглеждане на посочения регламент също е част от настоящия пакет.

(37)      Регистрираните субекти може да поискат цялата или част от предоставената информация да не бъде публично достъпна, когато има по-висши интереси, които оправдават непубликуването, включително съображения във връзка с основните права, когато например публикуването на такава информация би застрашило субекта или неговите служители или партньорски сдружения.

(38)      Решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария (Прозрачност на сдруженията), C-78/18, EU:C:2020:476.

(39)      Доклад на Венецианската комисия относно финансирането на сдруженията CDL-AD(2019)002.

(40)      Така например държавите членки ще бъдат възпрепятствани да изискват от субектите, попадащи в обхвата на инициативата, да се вписват „като организация, получаваща чуждестранна подкрепа“, или да посочват на уебсайта си, в публикациите си и в други печатни издания информация, че се считат за организации, получаващи чуждестранна подкрепа.

(41)      Разширяването на обхвата на настоящото предложение, така че да включва всяко представителство на интереси от името на всеки субект, ще засегне приблизително 3,5 милиона субекта.

(42)      В своите годишни доклади относно върховенството на закона през 2022 г. и 2023 г. Комисията отправи препоръки в тази област към редица държави членки.

(43)      Междуинституционално споразумение от 20 май 2021 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за задължителен регистър за прозрачност.

(44)       Регистър за прозрачност (europa.eu) .

(45)      Регистърът за прозрачност е общ регистър на лобистите, който обхваща дейности по представителство на интереси, насочени към институциите на ЕС. В него не се прави разграничение по отношение на представителство на интереси от името на трети държави. Регистърът не се прилага по отношение на дейности по лобиране, насочени към публичните органи на държавите членки. Правната му структура също е различна: за разлика от предвидените в предложението задължителни национални регистри, регистърът за прозрачност като цяло е доброволен, въпреки че институциите на ЕС изискват предварителна регистрация за определени видове дейности.

(46)      Това включва правни кантори, професионални консултантски фирми или самостоятелни лобисти, наети от правителства или публични органи на трети държави, за да лобират пред институциите на Съюза, както и всякакви субекти като чуждестранни агенции, инвестиционни фондове и публично-частни структури без дипломатически статут. От тези участници се очаква да се регистрират и да предоставят информация във връзка с дейностите си, а в случай на посредници — да декларират в регистъра своите клиенти и да предоставят сведения за годишните суми, генерирани от дейностите.

(47)      Вж. раздел 3.1 по-долу.

(48)      Работен документ на службите на Комисията „Справяне с чуждестранната намеса в областта на научните изследвания и иновациите“ (SWD(2022) 12).

(49)      Предимно принципите на прозрачност и почтеност в областта на лобирането, разработени от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР, 2009 г.) и Препоръката на Съвета на Европа относно правната уредба на лобистките дейности в контекста на публичното вземане на решения (CM/Rec(2017)2, 22 март 2017 г.).

(50)      COM(2023) 667 final, Укрепване на европейското икономическо пространство (ComPAct) .

(51)      Инструмент за техническа подкрепа / Подпомагане на реформата (europa.eu) .

(52)      През юни 2022 г. Европейския съд по правата на човека постанови решение по делото Ecodefence и др./Русия , в което Съдът посочи, че законът нарушава свободата на събранията и сдружаването, гарантирана в Европейската конвенция за правата на човека. Венецианската комисия също излезе със становища по въпроса: https://www.venice.coe.int/webforms/events/?id=3271 . Върховният комисар на ООН по правата на човека и представителите на специалните процедури на Съвета по правата на човека също на няколко пъти изразиха подобна загриженост относно законодателството, като призоваха Русия да спре тормоза, криминализацията и лишаването от свобода на защитници на правата на човека и насилственото разпускане на правозащитни организации, и да премахване строгите ограничения върху свободата на изразяване, мирните събрания и сдружения. ЕС и неговите делегации също категорично осъдиха този закон, вж.: Декларация на ЕС-27 по повод 10-ата годишнина на Закона за чуждестранните агенти, юли 2022 г.

(53)      Вж. Пети доклад за напредъка по прилагането на Стратегия на ЕС за Съюза на сигурност (COM(2022) 745, 13.12.2022 г.).

(54)      Това включва и чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство.

(55)      За подробен преглед и повече информация вж. също приложението.

(56)      C(2023) 8626.

(57)      В препоръката се вземат предвид конкретни групи, включително хора с увреждания, по-млади гласоподаватели и мобилни граждани, както и тези, податливи на маргинализация. Освен това, както беше обявено в Стратегията за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г. (COM(2021) 101, 3.3.2021 г.), Комисията изготви ръководство за добри изборни практики, насочено към участието на гражданите с увреждания .

(58)      Директива (ЕС) 2022/2555 от 14 декември 2022 г. относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза.

(59)      Директива (ЕС) 2022/2557 от 14 декември 2022 г. относно устойчивостта на критичните субекти.

(60)      Първото симулационно учение на ЕС беше организирано през април 2019 г., за да се тества доколко са ефективни практиките за реагиране и плановете при кризи на държавите членки и на ЕС и за да се установят начините за предотвратяване, откриване и ограничаване на киберинциденти, които може да засегнат изборите за Европейски парламент.

(61)      Под дълбинни фалшификати се разбират изображения, аудио или видео съдържание, генерирани или манипулирани от системи с изкуствен интелект, които значително наподобяват действителни лица, места или събития и лъжливо биха изглеждали като автентични за дадено лице. С предложението за Законодателен акт за изкуствения интелект — COM(2021) 206 — ще се гарантира етикетирането на съдържанието от ИИ и разкриването на неговия произход.

(62)

     В проучване на Евробарометър, в което от респондентите беше поискано да оценят най-важните аспекти на свободните и честни изборни кампании, най-много отговори се отнасяха до i) дебати и кампании, при които се избягват реч на омразата, манипулация и лъжи; ii) необходимостта кандидатите и политическите партии да имат равни възможности за достъп до медиите и iii) избирателите да знаят кой финансира кандидати и политически партии. Вж. експресно проучване на Евробарометър № 522 (2023 г.) на тема „Демокрация“ и съответно експресно проучване на Евробарометър № 528 (2023 г.) на тема „Гражданство и демокрация“.

(63)      COM(2022) 457 final.

(64)       P9_TA(2023)0244 Разследване на използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение (Препоръка).

(65)      Вж.: Отговор на Комисията на препоръката на Европейския парламент след разследването на предполагаеми нарушения и лошо управление при прилагането на законодателството на Съюза във връзка с използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение .

(66)       EUR-Lex – 32022R2065 – EUR-Lex (europa.eu) .    

(67)      COM(2021) 731 final. На 6 ноември 2023 г. беше постигнато временно споразумение между Европейския парламент и Съвета. Официалното му приемане се очаква в началото на 2024 г. Макар че пълният набор от правила ще се прилага 18 месеца след влизането им в сила, разпоредби като клаузата за недискриминация и определенията ще се прилагат незабавно, преди изборите за Европейски парламент.

(68)      COM(2021) 734 final.

(69)       Сборник с практически насоки относно електронното гласуване и ИКТ .

(70)      В преразгледаната методика на разширяването на ЕС напредъкът, постигнат в реформите, свързани с поддържането на основни ценности като демокрация, права на човека и върховенство на закона, е от ключово значение за определяне на общия темп на процеса на присъединяване.

(71)      През последните десет години ЕС е финансирал проекти за подпомагане на изборите на стойност над 380 милиона евро. Тези действия на държавите се подкрепят от глобални програми за демокрация, включително стартираната през 2021 г. инициатива за демокрация „Екип Европа“ (TED), с която се координират действията на ЕС и държавите членки. С програмата „Жени и младежи за демокрация“ се подкрепя гражданското и политическо участие по света, особено в области като наблюдение на избори и демократични реформи.

(72)      Участието на ЕС в срещите на върха по въпросите на демокрацията през 2021 г. и 2023 г. предостави повод за укрепване на съюзите за демокрация и за представяне на извършената от ЕС работа в подкрепа на демокрацията в световен мащаб. За повече информация вж. приложението.

(73)      Примерите включват проект за подкрепа на избирателната реформа в Западните Балкани, който продължава до средата на 2024 г (бюджет в размер на 1,715 милиона евро), изпълняван от Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ).

(74)      C(2021) 6650, 16 септември 2021 г.

(75)      COM(2022) 177 final и C/2022/2428 от 27 април 2022 г. На 30 ноември 2023 г. Европейският парламент и Съветът постигнаха временно политическо споразумение по Директивата срещу ССПНСУО. Комисията работи в тясно сътрудничество с държавите членки с цел да ги подкрепя при прилагането на препоръката срещу ССПНСУО.

(76)      Вж. COM(2023) 800 final.

(77)      Препоръка (ЕС) 2022/1634 на Комисията от 16 септември 2022 г. относно вътрешните гаранции за редакционна независимост и прозрачност на собствеността в медийния сектор (C/2022/6536). Вж. също Съобщение относно перспективите за европейската медийна индустрия COM(2020) 784 final.

(78)      COM(2020) 784 final.

(79)      За повече подробности и примери за финансиране вж. приложението.

(80)    Съгласно програмата „Глобална Европа“ за правата на човека и демокрацията за периода 2021—2027 г. приблизително 185 милиона евро са предназначени за подкрепа на независими медии и използване на цифровизацията в световен мащаб. Прилагането на новото Финансово рамково споразумение за партньорство за защита на независимите медии започна през октомври 2023 г. с цел да се осигури устойчива подкрепа на НПО, които работят за защита на независимата журналистика и борбата с дезинформацията по света. В контекста на разширяването свободата и плурализма на медиите бяха подкрепени от редица регионални програми, като медийната програма за Западните Балкани с бюджет от 40,5 милиона евро. За допълнителна информация вж. приложението.

(81)      Тази година Комисията стартира покана за представяне на предложения за пилотен проект в подкрепа на независими медии и журналисти в изгнание от Украйна, Беларус и Русия, които са се преместили и работят от държавите членки, така че да могат да продължат да създават съдържание и да го разпространяват до своите аудитории без редакторска намеса.

(82)      Освен самия ПДЕД вж. работата на Специалната комисия на Европейския парламент по въпросите на външната намеса във всички демократични процеси и заключенията на Съвета относно чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство (18 юли 2022 г.); допълнителни усилия за укрепване на устойчивостта на хибридни заплахи и за борба с тях (10 декември 2019 г.); и укрепване на устойчивостта и борба с хибридните заплахи, включително дезинформацията в контекста на пандемията от COVID-19 (15 декември 2020 г.).

(83)       https://www.eeas.europa.eu/countering-disinformation/tackling-disinformation-information-work-eeas-strategic-communication_en?s=2803 .

(84)      Твърденията, че санкциите на ЕС са причината за недостига на храна и опитите за злоупотреба със Съвета за сигурност на ООН да бъде въвлечен в манипулиране на информация, са само два примера, които илюстрират как подобна дейност може да бъде насочена към международната общност и международното сътрудничество.

(85)      Понастоящем Комисията преговаря за нов кодекс на поведение във връзка с незаконните пораждащи омраза изказвания онлайн с оглед на установяването му в началото на 2024 г. като кодекс за поведение съгласно Законодателния акт за цифровите услуги. С него следва да се допринесе за подобряване на превенцията и за предвиждане на нарастваща заплаха от реч на омразата, преди съдържанието да се разпространи.

(86)       Експресно проучване на Евробарометър 522 (2023 г.) на тема „Демокрация“.

(87)      За преглед на системата за бързо предупреждение вж.: Система за бързо предупреждение | ЕСВД (europa.eu) . За преглед на Мрежата срещу дезинформацията, моля разгледайте: План за управление за 2022 г. на Генерална дирекция за комуникация .

(88)      Това включва комуникация в социалните медии и кампании за разобличаване на руската дезинформация относно санкциите, хранителната и енергийната сигурност с общо над 10 милиона импресии през 2022 г. В държавите членки представителствата на Комисията приспособиха отговорите към местния контекст с водещи инициативи като инициативата „Decodeurs d’Europe“ във Франция. Представителството в София стартира мрежа за борба с дезинформацията и ръководи успешна кампания за разобличаване в сътрудничество с български проверители на факти, докато във Вилнюс представителството се обедини с независими журналисти с цел да бъдат създадени вдъхновяващи видеоклипове за украински бежанци, успешно интегриращи се в литовското общество. Вж. също: EUvsDisinfo .

(89)       http://www.g8.utoronto.ca/summit/2022elmau/2022-05-06-rrm-data.pdf . 

(90)       https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2023/01/10/eu-nato-joint-declaration-10-january-2023 .

(91)       US-EU-statement-final.pdf (europa.eu) .

(92)      Посочено в ПДЕД, това се основава на задачите в Стратегическия компас, вж.: https://www.eeas.europa.eu/eeas/strategic-compass-security-and-defence-1_en .

(93)       https://www.eeas.europa.eu/eeas/1st-eeas-report-foreign-information-manipulation-and-interference-threats_en .  

(94)      ЕСВД също така предоставя информация за това как ЧМИВ е насочено към конкретни групи и подчертава вредното въздействие на подобна манипулация върху обществото:  https://www.eeas.europa.eu/eeas/fimi-targeting-lgbtiq-people_en .

(95)       Експресно проучване на Евробарометър 522 (2023 г.) на тема „Демокрация“.

(96)      Комисията увеличи усилията за справяне с вредното и незаконно онлайн съдържание, особено в контекста на безпрецедентния период на конфликти и нестабилност. Вж. Препоръка на Комисията от 20.10.2023 г. за координиране на реагирането при инциденти, възникващи по-специално от разпространението на незаконно съдържание, преди пълното влизане в сила на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета (Акт за цифровите услуги).

(97)      Съгласно законодателния акт за цифровите услуги службите трябва да приемат всички необходими мерки за ограничаване на риска и подлежат на обществен контрол и независими одити.

(98)      Това следва Съобщение на Комисията „Насоки на Европейската комисия за укрепване на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията“ от 26 май 2021 г. (COM(2021) 262 final): https://disinfocode.eu/ . Към днешна дата кодексът е подписан от 40 страни.

(99)      В този контекст Комисията планира да стартира Пакт за изкуствения интелект (ИИ), който е насочен към доброволния ангажимент на индустрията да изпревари Закона за изкуствения интелект и да започне да прилага изискванията му преди законовия краен срок, вижте:  https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/ai-pact .

(100)      За подробности вж. приложението.

(101)      COM/2020/624 final.

(102)      Вижте също раздел 3.4 и повече подробности и примери в приложението.

(103)       https://edmo.eu/ .  

(104)       https://eufactcheckingproject.com/ от Европейската мрежа от стандарти за проверка на фактите (EFCSN).

(105)      EDMO създаде специална работна група, която насърчава сътрудничеството между практикуващите лица и доведе до установяването на повече от 2000 случая на дезинформация, свързани с войната в Украйна, чрез проверки на факти и публикуване на доклади и разследвания на нововъзникващи и тенденциозни описания.

(106)       Работна група на EDMO относно изборите за Европейски парламент през 2024 г.  

(107)       Поканата за представяне на предложения в рамките на „Хоризонт Европа“ — „Отстояване на демокрацията“ (2023 г.) — включва 18 милиона евро за финансиране на до 6 проекта за преодоляване на пропуските в изследванията относно ЧМИВ. Като цяло в периода 2021—2024 г. по линия на „Хоризонт Европа“ са мобилизирани над 100 милиона евро за научни изследвания на външната намеса или свързани в голяма степен в това въпроси, като неправомерно влияние върху вземането на политически решения, дезинформация, цифрова грамотност.

(108)      В неотдавнашен работен документ се подчертава, че гражданската ангажираност на местно равнище може да допринесе не само за икономическото и социалното развитие, но и за доброто функциониране на демокрацията чрез повишаване на доверието на хората в обществените институции. Вж. работен документ на ГД „Регионална и селищна политика“ — „The geography of EU discontent and the regional development trap in Europe“ (Географията на недоволството в ЕС и капанът на регионалното развитие в Европа). „Хоризонт Европа“ продължава да осигурява подкрепа за изследвания за по-добро разбиране на недоволството на хората от демокрацията и как то може да бъде преодоляно чрез демократични иновации, включително инициативи за гражданска ангажираност и съвещателна демокрация.

(109)       Експресно проучване на Евробарометър № 528 (2023 г.) на тема „Гражданство и демокрация“.

(110)      Общо разпределените суми по линия на този инструмент възлизат на 864 милиона евро за периода 2021—2027 г.

(111)      Принципът на партньорство прави политиката на сближаване близка и разпознаваема за гражданите на ЕС. Ангажирането на партньори е от съществено значение за осигуряване на прозрачност и демократична отчетност на публичните инвестиции. Комисията и ОИСР проведоха пилотен проект за проучване на начините за прилагане на иновативни методи за гражданско участие в политиката на сближаване, който е съсредоточен върху пет органа в цяла Европа. През юли 2022 г. бяха стартирани последващи проекти в шест държави членки. За повече примерни действия вж. приложението.

(112)      COM(2021) 777 final.

(113)      Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право.

(114)       Кодекс за поведение във връзка с незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза .

(115)      COM(2022) 404.

(116)       Насоки за по-добро регулиране .

(117)      За повече подробности вж. приложението.

(118)      Представеното от Комисията с пакета за гражданството на 6 декември 2023 г. „ Ръководство за гражданството на ЕС “ представлява полезен инструмент в този контекст, предназначен за допълнително повишаване на осведомеността на гражданите на ЕС.

(119)       „Споделете мнението си“ (europa.eu) .

(120)      Чрез предоставяне на обща обратна информация или споделяне на възгледи или знания по време на отворена обществена консултация или покана за представяне на данни чрез портала „Споделете мнението си“. Това може да бъде допълнено от целенасочени консултации. Съществува възможност и за подаване на официални жалби до Комисията, ако има съмнения за нарушение на правото на ЕС, докато Европейският омбудсман може да разследва жалби от лица и организации относно лошо управление от страна на институциите, органите и агенциите на ЕС.

(121)      Някои такива примери включват Постоянния форум на гражданското общество срещу расизма, Платформата за хората с увреждания и Европейския форум за миграцията. Стартиралата през 2020 г. платформа за правата на жертвите беше въведена с цел да се улеснят диалогът и обменът на най-добри практики и информация между нейните членове, две трети от които са от гражданското общество. Вж. COM(2022) 716 final, стр. 31.

(122)      Един пример е инициативата „Building Europe with Local Councillors“ (Изграждане на Европа със съветници на местно равнище). https://building-europe-with-local-councillors.europa.eu/index_bg .

(123)      COM(2022) 716 final.

(124)      Решение от 18 юни 2020 г., Комисия/Унгария, C-78/18.

(125)      Вж. по-специално Препоръка Rec(2007)14 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно правния статут на неправителствените организации в Европа.

(126)

      Единен пазар — Предложение за законодателна инициатива относно презграничните дейности на сдруженията (europa.eu) COM(2023) 516 final.

(127)      C(2023) 8627.

(128)      Обикновено се разбират като недържавни, надпартийни и отхвърлящи насилието структури с нестопанска цел, чрез които хората се организират, за да преследват общи цели и идеали. Като действат от местно до национално, регионално и международно равнище, те могат да включват градски и селски, формални и неформални организации в съответствие с установените в ЕС определения. Това включва и „защитниците на правата на човека“.

(129)      Комисията също така изготвя вътрешни насоки, с които се установяват принципи и се предоставя инструментариум за формати и практики за участие и обсъждане. Това ще включва Харта на принципите за успешна гражданска ангажираност. Вж. също: Център за компетентност относно демокрацията на участието и съвещателната демокрация .

(130)       Финансиране и обществени поръчки (europa.eu) .

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 12.12.2023

COM(2023) 630 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

относно защитата на демокрацията

Област от ПДЕД	Цели и действия	Актуално състояние/ предвидени резултати
Защита на почтеността на изборите и насърчаване на демократичното участие	Предлагане на законодателство, чиято цел е гарантиране на по-голяма прозрачност в областта на спонсорираното съдържание в политически контекст („политическа реклама“)	На 25 ноември 2021 г. беше прието Предложение за регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране. Междуинституционалните преговори приключиха на 6 ноември 2023 г., а официалното приемане от страна на съзаконодателите на съгласувана позиция се очаква в началото на 2024 г. В договорения компромисен текст е предвиден общ висок стандарт за прозрачност по отношение на услугите за политическо рекламиране за всички медийни форми, който позволява на гражданите, гражданското общество и отговорните органи ясно да установяват източника и целта на това рекламиране, като по този начин се създават условия за по-добър обществен контрол и отчетност. С предложените мерки също така се укрепва защитата на личните данни, като се въвеждат по-строги условия и повече прозрачност по отношение на таргетирането и осъществяването на политическо рекламиране. Съгласно предварителното споразумение използването на лични данни за таргетирането на политически реклами онлайн ще бъде разрешено единствено ако данните са били събрани от субекта на данните и ако е било дадено изрично съгласие; това се съчетава със забрана за използване на специални категории лични данни (като религия, етнически произход или сексуална ориентация) за целите на таргетирането. Новите правила ще се прилагат за политическото рекламиране, обичайно предоставяно срещу възнаграждение, както и за политическото рекламиране, подготвяно в собствения политически субект или като част от политическа рекламна кампания, като се обръща особено внимание на предпазването на съдържанието, обхванато от редакционна отговорност, или на изразяването на лични мнения, които са изключени от приложното поле. В допълнение в политическото споразумение се предвижда и създаването от страна на Комисията на европейско публично хранилище на онлайн политически реклами. За да се разгледат рисковете от външна намеса, в регламента е предвидена и забрана за спонсорство на реклами с произход извън ЕС три месеца преди провеждането на избори. Чрез специална клауза за недискриминация се признава и ролята в процеса на изборите за Европейски парламент на европейските политически партии и политически групи. Новите правила ще се прилага 18 месеца след влизането им в сила, като клаузата за недискриминация и определенията ще се прилагат незабавно, точно навреме за изборите за Европейски парламент. Полезни връзки: Законодателно предложение за регламент относно прозрачността и таргетирането на политическото рекламиране   Technology and Democracy: Understanding the influence of online technologies on political behaviour and decision-making (Технология и демокрация: разбиране на влиянието на онлайн технологиите върху политическото поведение и процеса на вземане на решения)
	Приемане на мерки за подкрепа и на насоки за политическите партии и държавите членки относно прозрачността и спонсорираното политическо съдържание	Комисията продължи да улеснява в рамките на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите обмена на най-добри практики по въпросите на прозрачността на политическото рекламиране, включително подкрепата и насоките за политическите партии и държавите членки.
	Преразглеждане на Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации	На 25 ноември 2021 г. беше прието предложение за преразглеждане на правилата за статута и финансирането на европейските политически партии и фондации. С предложението за регламент на политическите партии и фондации ще бъдат предоставени повече възможности да изпълняват своята роля в изграждането и подхранването на една наистина европейска политическа сфера, като същевременно се гарантира, че техните дейности не са засегнати от неправомерна намеса. Това ще помогне на европейските политически партии да си взаимодействат с партиите, които са техни членове на национално равнище, както и с партиите — техни членове през граница, да се повиши прозрачността, по-специално по отношение на политическото рекламиране и дарения; да се намали прекомерната административна тежест; и да се повиши финансовата им жизнеспособност. Понастоящем са в ход междуинституционалните преговори. Полезни връзки: Статут и финансиране на европейските политически партии и фондации
	Създаване на нов съвместен оперативен механизъм и други мерки за подкрепа въз основа на работата на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите с цел насърчаване на устойчиви изборни процеси и предприемане на допълнителни практически мерки за защита на изборната инфраструктура от заплахи, включително кибератаки	През януари 2022 г. Комисията започна да разгръща „съвместен механизъм за устойчиви изборни процеси“, чрез който се подкрепят разполагането на съвместни експертни екипи и обменът на експерти между държавите членки. Този инструмент за изграждане на капацитет има за цел да се подкрепи устойчивостта на изборните процеси на различни видове заплахи, по-специално в областта на компютърната криминалистика, дезинформацията и киберсигурността на изборите. Към днешна дата от този механизъм са се възползвали Румъния, Литва и Швеция. С подкрепата на механизма на 21 ноември 2023 г. Комисията, заедно с ENISA и Европейския парламент, организира симулационно учение за подсилване на киберсигурността на изборните процеси въз основа на поуките, извлечени от изданието от 2019 г. Механизмът беше използван и за подпомагане на работата на Комисията и държавите членки по изготвянето на сборника за електронно гласуване и наръчника за добри изборни практики, в които се разглежда участието на гражданите с увреждания в изборния процес. Полезни връзки:  Европейска мрежа за сътрудничество в областта на изборите Towards cybersecure EU elections 2019 (За постигане на киберсигурност на изборите за Европейски парламент през 2019 г.) Учение на ЕС в областта на киберсигурността: свободни и честни избори за Европейски парламент (europa.eu)
	Комисията ще организира проява на високо равнище, на която ще се срещнат различни органи в областта на изборите, за да преодолеят предизвикателствата, посочени в настоящия план	Проявата на високо равнище във връзка с изборите се проведе в Брюксел на 23 и 24 октомври 2023 г. Проявата, организирана от Европейската комисия, събра заедно различни национални органи и заинтересовани страни и беше посветена на демократичното участие и почтеността на изборите. В рамките на проявата на националните политици и практици беше дадена възможност да се включат в дискусии и обмен на добри практики за подпомагане на избирателната активност, овластяване на гражданите да участват в изборите по приобщаващ начин, както и други мерки, гарантиращи устойчивостта на избирателните системи и честността и прозрачността на изборите в целия Съюз.
	Засилване на сътрудничеството за равно третиране и балансирано медийно отразяване по време на избори	За да се укрепи сътрудничеството между компетентните органи, отговорни за медийната политика, и онези с правомощия по въпроси, свързани с изборите, през май 2022 г. беше организирана съвместна среща, в която участваха представители на Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA), Системата за бързо предупреждение и Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите, за да обсъдят равното третиране и медийното отразяване по време на избори. През март 2023 г. се проведе последваща среща на същите участници, за да бъдат обсъдени по-специално най-добрите начини за справяне с дезинформацията, включително последващи действия по подсиления Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, в контекста на подготовката за изборите за Европейски парламент през 2024 г. Полезни връзки: Съвместна среща — резюме от срещата от май 2022 г. Съвместна среща — резюме от срещата от март 2023 г.
	Изготвяне на сборник с практики за електронно гласуване	Комисията издаде сборник с практики за електронно гласуване и други практики в областта на ИКТ. Той беше подготвен съвместно с държавите членки в рамките на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите (ЕМСИ) въз основа на натрупания експертен опит на Съвета на Европа. Като входни данни за сборника бяха използвани приносът на членовете на неформалната експертна подгрупа на ЕМСИ по въпросите на електронното гласуване, както и кратко проучване относно практиките в областта на електронното гласуване и ИКТ, използвани в изборните процеси, изготвено от академичната мрежа по въпросите, свързани с гражданството. Полезни връзки: Демокрация и изборни права — дейности на Комисията (Democracy and electoral rights – Commission activities) Сборник с практики за електронно гласуване и други практики в областта на ИКТ Проучване на практиките за електронно гласуване в ЕС
	Улесняване на сътрудничеството между мрежите на ЕС и държавите партньори и международните организации с цел изграждане на капацитет и обмен на най-добри практики за противодействие на заплахите за изборите и насърчаване на високи международни стандарти при използването на нови технологии	Комисията и ЕСВД активизираха усилията за улесняване на сътрудничеството между ЕС, международните организации и държавите партньори с цел изграждане на капацитет и обмен на най-добри практики за противодействие на заплахите за изборите и насърчаване на демократичните процеси. През декември 2021 г. беше приведена в действие глобалната инициатива на „Екип Европа“ в областта на демокрацията (TED). Този новаторски механизъм за координация между ЕС и 14 държави членки допринася за съгласуваността на политиките в тази област. В него са определени общи цели в съответствие с приоритетите, заложени в Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2020—2024 г., в три ключови направления: „Отчетност и върховенство на закона“; „Политическо и гражданско участие“; „Медии и цифрови технологии“. Той ще включва и мрежа по въпросите на демокрацията, отворена за участници от гражданското общество и специализирани международни дейци, която ще бъде приведена в действие през юни 2023 г. За тази цел бяха разработени и приведени в действие редица програми за сътрудничество за развитие в сферата на подкрепата на демокрацията. Сред примерите са програмата WYDE (инициативата „Жени и младежи за демокрация“) на стойност 42 милиона евро. Първият компонент, WYDE|Гражданска ангажираност, осъществяван от Европейско партньорство за демокрация (EPD), стартира през 2022 г. По линия на програмата се оказва подкрепа и на делегациите на ЕС да осъществяват стратегията си за правата на човека и демокрацията за съответната държава чрез финансиране на местни младежки организации, участващи в застъпничество за демократични реформи, в дейности за отчетност и в наблюдение на избори в страната. По компонента на WYDE|inter pares се оказва подкрепа за засилване на междупарламентарното сътрудничество със специален акцент върху приобщаването на младежите и жените към политическия живот. На 28 март 2023 г. в рамките на съпътстващо събитие на срещата на върха Дания и Европейската комисия приведоха в действие и инициативата „Цифрова демокрация“ (DDI) — програма с множество дарители за укрепване на местното гражданско общество с цел защита и насърчаване на приобщаващата демокрация в цифровата ера, с акцент върху равния достъп до цифрови технологии, приобщаването на младежите, справедливостта в областта на климата и управлението на рисковете, свързани с изкуствения интелект (ИИ) (приносът на ЕС е в размер на 11 милиона евро). ЕС също така подкрепя изпълнението на препоръките на ЮНЕСКО относно етиката на ИИ, както и на насоките на ЮНЕСКО за управление на цифрови платформи. Целта на тези две действия е да се защитят правата на човека в контекста на развитието на ИИ и разработването на регулаторни процеси за цифровите платформи в целия свят. В контекста на разширяването на ЕС от 2017 г. насам Комисията финансира действия в подкрепа на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), насочени към проследяване на изпълнението на препоръките относно провеждането на избори и подпомагане на избирателната реформа в Западните Балкани. Настоящият етап (с бюджет от 1,7 милиона евро) ще продължи до средата на 2024 г. Няколко допълнителни инициативи се финансират на двустранно равнище в подкрепа на участието на гражданското общество в изборните процеси и демократичните дебати. Участието на ЕС в първата (2021 г.) и втората (2023 г.) среща на върха по въпросите на демокрацията предостави повод за укрепване на съюзите за демокрация и за представяне на извършената от ЕС работа в сферата на подкрепата на демокрацията в световен мащаб. ЕС взе участие в „Годината на действие“, предшестваща втората среща на върха, чрез участие в коалициите на много заинтересовани страни, т.нар. „кохорти за демокрация“, с акцент върху „политическата и гражданската ангажираност на младежта“ и върху „съвещателната демокрация“. Полезни връзки: Инициатива за демокрация „Екип Европа“ (TED) | „Проследяване на инициативи „Екип Европа“ и съвместно програмиране“ — Team Europe Initiative and Joint Programming Tracker (europa.eu) Насърчаване на приобщаващата демокрация в цифровата ера: ЕС и Дания поставят началото на инициативата „Цифрова демокрация“ (Promoting inclusive democracy in the digital age: EU and Denmark launch the Digital Democracy Initiative) (europa.eu) Среща на върха по въпросите на демокрацията: ЕС стартира важни програми за овластяване на младите хора като ключови участници в демокрацията (europa.eu) Среща на върха по въпросите на демокрацията: март 2023 г. Подкрепа на избирателната реформа в Западните Балкани (Support to Electoral Reforms in the Western Balkans) | ОССЕ Кохорта на младежите за демокрация (Youth Democracy Cohort)
	Консолидиране на капацитета на мисиите на ЕС за наблюдение на избори в трети държави, за да наблюдават и оценяват онлайн предизборни кампании и да предприемат последващи действия във връзка със своите препоръки	През 2021 г. и 2022 г. ЕС изпрати 35 мисии за наблюдение на избори (МНИ), мисии на експерти по провеждане на избори (МЕПИ) и мисии за последващи действия (МПД). При всяка мисия на ЕС за наблюдение на избори сега последователно се използват солидна методология и съпътстващи я инструменти за наблюдение на социалните медии, като обхватът на препоръките на МНИ беше разширен, за да включва тази сфера. Наблюдението на социалните медии сега е включено по подразбиране в работата на основната група от експерти за всяка МНИ. Като част от продължаващата работа с организациите, приели Декларацията относно принципите за международно наблюдение на избори (ДП), една работна група, насочена към въздействието на защитата на личните данни върху честността на изборите, се ръководи от Европейската служба за външна дейност. Целта е да се посочат ръководните принципи и добрите практики, които е необходимо да се следват, за да се гарантира защитата на данни в изборния процес, като по този начин се увеличи честността на изборите и се защитят правата на избирателите на неприкосновеност на личния живот, както и на достъп до публични документи. Преди това на пленарното заседание в Брюксел през декември 2022 г. за Декларацията относно принципите за международно наблюдение на избори, на което бяха домакини ЕСВД и Европейският парламент, бяха приети общи (необвързващи) насоки за наблюдение на онлайн кампаниите и основни принципи за прилагане на ИКТ в изборния процес, които вече се използват. Полезни връзки:  Мисии на ЕС за наблюдение на избори Декларация относно принципите за международно наблюдение на избори   Насоки за наблюдение на предизборни кампании в социалните мрежи
	Насърчаване на използването на структурните фондове на ЕС за финансиране на гражданското общество и за изграждане на капацитет и институционална/административна инфраструктура за съвещателно гражданско и политическо участие	Комисията координира поредица от събития и проекти, за да повиши осведомеността и да изгради капацитет за гражданска ангажираност при съставянето и прилагането на политиката на сближаване, както и в по-широкия контекст на стратегическата политика на ЕС. Принципът на партньорство е заложен в сърцевината на политиката на сближаване на ЕС. Даването на възможност за участие при вземането на решения, които пряко ги засягат, на заинтересованите страни — а чрез тях и на гражданите, има важна роля в налагането на легитимността на изготвянето на политики на ЕС и на демократичната отчетност за инвестициите, направени от ЕС и от националните органи. Кодексът за поведение за партньорство гарантира, че органите на регионалното, местното и градското управление, както и гражданското общество, партньорите от областта на околната среда, социалните партньори и неправителствените организации са включени в разработването и прилагането на инвестиционни проекти по места. През 2022 г. Комисията приведе в действие Европейската мрежа за партньорски практики (ЕМПП), която събира 159 представители на гражданското общество, на органите на държавното управление, на заинтересованите страни на регионално и местно равнище, за да насърчи партньорството при изпълнението на фондовете на ЕС. Мрежата е предоставила конкретни насоки за политическата рамка за партньорство, както и инструменти за засилване на партньорството в целия ЕС. Освен това политиката на сближаване предвижда да се инвестират 26,9 милиарда евро в рамките на целта на политиката „Европа по-близо до гражданите“, като се даде възможност на местните органи да осъществяват интегрирани инвестиции на място в цяла Европа с активното ангажиране на местните жители и други заинтересовани страни. През юли 2020 г. Комисията и ОИСР започнаха да си сътрудничат в предлагането на техническа подкрепа за публичните органи и организациите на гражданското общество, които искат да въведат съвещателни процеси (например т.нар. „гражданско жури“, гласуване, съставяне на бюджет) в контекста на планирането, прилагането и наблюдението на инвестиции, финансирани от ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд. След първата фаза с публикуването на окончателния доклад относно „ Ангажиране на гражданите в политиката на сближаване “ през юли 2022 г. започна фаза 2. Днес са в ход или се подготвят осем съвещателни процеса в Белгия, Италия, Полша, Румъния и Испания. Друг пример е пилотен проект, изпълняван през 2022 г., за гражданска ангажираност в зелената инфраструктура в градските райони в 10 европейски града. Публикацията за тази дейност може да бъде намерена под формата на атлас, достъпен онлайн , и в нея са предложени, наред с другото, обосновка и насоки за осъществяване на гражданска ангажираност на равнище град. Комисията разработва пакет за обучение относно практики за съвместно създаване и съвещателни практики, насочен към държавните администрации на всички равнища на управление. Този пакет включва курс за обучение на обучители. Пълният пакет се очаква да бъде публикуван от Академията на ЕС през първото тримесечие на 2024 г. Комисията също така разработва проучване относно ролята на обществените места за създаването на условия за демократични практики. Това е част от по-широка визия, която отчита нуждата от предефиниране на инфраструктурите на демокрацията. Докладът „Науката в подкрепа на политиките“, основан на данни от експерти от цял свят, е планиран за публикуване в началото на есента на 2024 г. През септември 2021 г. Комисията създаде Център за компетентност относно демокрацията на участието и съвещателната демокрация, за да изгради капацитет и най-добри практики в областта на съвещателното участие и гражданската ангажираност, насочени към всички равнища на управление. Центърът за компетентност работи, за да подпомага службите на Комисията и държавите членки с най-съвременните материали в областта на демокрацията на участието и съвещателната демокрация. Във външнополитически аспект с Програмата за гражданско общество (1,5 милиарда евро) по линия на инструмента „Глобална Европа“ (ИССРМС — Глобална Европа) (ИССРМС) се утвърждава гражданското общество като участник в управлението, докато Програмата за правата на човека и демокрацията (1,5 милиарда евро) включва целенасочени действия за защита и изграждане на капацитет за гражданско общество, основано на правата на човека и демокрацията, и за защита и изграждане на капацитет за защитниците на правата на човека. Например ЕС подпомага програмата Protect.Defenders.eu (30 милиона евро), като осигурява жизненоважна подкрепа за защитниците на правата на човека по целия свят. ЕС също така е финансирал система на ЕС за насърчаване на благоприятна среда за организациите на гражданското общество (EU System for an Enabling Environment — EU SEE) (50 милиона евро), с която ще се наблюдава благоприятната среда за гражданското общество и ще се осигурява ранно предупреждение във времена на промяна, както и дългосрочно изграждане на капацитет и гъвкава финансова подкрепа. По линия на програмата на ЕС за образование и повишаване на осведомеността по въпросите на развитието (DEAR) (186 милиона евро) се работи с европейски организации на гражданското общество и местни органи (МО) за предоставяне на правомощия на гражданите да се справят с глобалните предизвикателства и кризи; за утвърждаване на европейските ценности, правосъдието, правата на човека и демокрацията, съвместната отговорност, справедливостта и устойчивото развитие на местно и глобално равнище.  Комисията също така осигурява съществена финансова подкрепа за гражданското общество в Западните Балкани и Турция. По линия на ИПП II (за периода 2014—2020 г.) ЕС е осигурил близо 333 милиона евро за гражданското общество и медиите в региона по програма „Механизъм за подкрепа на гражданското общество и медиите“. Вече са заделени 218,5 милиона евро за периода 2021—2023 г. и подобни суми са определени за периода 2024—2027 г. Осигурява се подкрепа по различни канали и начини, включително безвъзмездни средства за ОГО по различни теми, както и техническа помощ за изграждане на техния капацитет. Наред с други Европейският фонд за демокрация осъществява гъвкава схема за вторично предоставяне на безвъзмездни средства в подкрепа на демокрацията в бързо променяща се среда (например финансиране на новосъздадени предприятия, покриване на административни разходи и междинно финансиране, подкрепа за инициативи с малък мащаб). Допълнителна подкрепа се осъществява чрез инструмента на ЕС за демокрация и права на човека. Полезни връзки: Ангажиране на гражданите с политиката на сближаване: окончателен доклад по пилотен проект | en | ОИСР   Център за компетентност относно демокрацията на участието и съвещателната демокрация Среща на върха по въпросите на демокрацията: ЕС стартира важни програми за овластяване на младите хора като ключови участници в демокрацията (europa.eu) Европейски фонд за демокрация — начална страница (democracyendowment.eu) DEAR: Програма за образование и повишаване на осведомеността по въпросите на развитието (europa.eu)  Европейски инструмент за демокрация и права на човека — ЕИДПЧ
	Използване на фондовете и възможностите на ЕС в рамките на стратегията на ЕС за младежта, гражданското образование, програма „Творческа Европа“ и програмата за равенство с цел насърчаване на достъпа до демократично участие и доверие в демокрацията	Конференцията за бъдещето на Европа изигра ролята на важен катализатор за нови форми на гражданско участие и съвещателни процеси. Тя доведе до нова фаза на гражданска ангажираност с ново поколение европейски граждански панели, включени в процеса на създаване на политики на Европейската комисия. В подкрепа на този процес в момента се подготвя ново ръководство, в което се определят принципите и форматите на гражданската ангажираност и съвещателните процеси. Това се допълва от създаването на ново звено за обслужване на едно гише за гражданска ангажираност, като се обединяват съществуващите инструменти, особено интернет порталът за обществени консултации, Европейската гражданска инициатива и едно ново интерактивно пространство, вдъхновено от платформата на Конференцията за бъдещето на Европа. Освен това са предоставени широк диапазон от възможности за финансиране, за да се подпомогнат достъпът до демократично участие, гражданската ангажираност, доверието в демокрацията и научните изследвания на теми от тази сфера, най-вече в контекста на програмите „Творческа Европа“, „Еразъм+“ и „Хоризонт Европа“. Това е напълно съобразено със съответната политическа програма на ЕС, особено в областите на културата и медиите, младежта, образованието и научните изследвания. В областта на културата през юни 2023 г. Комисията публикува доклад „Култура и демокрация — доказателствата. По какъв начин участието на гражданите в културни дейности повишава гражданската активност, демокрацията и социалното сближаване“. В работния план на ЕС за културата (за периода 2023—2026 г.) вниманието продължава да е насочено към увеличаване на участието на гражданите в културния процес и засилване на ролята на културата в обществото (определени като един от 4-те приоритета, по-специално „Култура и утвърждаване на демокрацията: към културно гражданство в Европа“) с целенасочени дейности по засилване на демокрацията и гражданската ангажираност чрез участие в културния процес. В този контекст Комисията ще събере конкретни примери, които ще бъдат споделени със заинтересованите страни от държавите членки, за това как се изгражда ефективно взаимодействие между училището и културните дейци с цел да се засилят гражданската ангажираност, отношението към демокрацията и устойчивостта на въздействия на учениците чрез двугодишния проект „Проучване на културата и демокрацията и взаимно обучение“. В рамките на програма „Творческа Европа“ по няколко приоритета се финансират проекти, насочени към различни аспекти на демократичното участие, включително проекти за бъдещето на демокрацията, въздействието на неравенствата, ролята на културата за изграждането на демокрацията, приобщаването и междукултурния диалог. За периода 2023—2024 г. е създадена дейност на стойност 10 милиона евро в подкрепа основно на местните, регионалните или разследващите и други медии, които имат отношение към демокрацията. Продължава осигуряването на финансова подкрепа за журналистически партньорства за укрепване на устойчивостта на въздействия на медиите и оттам на плурализма на предлагането на пазара. Комисията също така подкрепя взаимното обучение, включително по въпроси на гражданското образование, ценностите на ЕС и европейските измерения на преподаването в рамките на работната група във връзка с равенството и ценностите в образованието, като събира експерти в сферата на образованието, посочени от държавите членки и други участващи държави, заинтересовани организации и социални партньори. През 2023 г. работната група публикува документ за гражданското образование . Комисията е предприела редица дейности с цел по-конкретно да подкрепи участието на младите хора, включително чрез организирането на европейската година на младежта (2022 г.), диалога на ЕС по въпросите на младежта и програма „Млад европейски посланик“. С Еразъм+ (за периода 2021—2027 г.) се насърчават участието и гражданската ангажираност в демократичния живот на Европа чрез множество потоци на финансиране, включително дейности, конкретно насочени към младежите, както и дейности в международен план (например подкрепа за младежки организации в Западните Балкани и в южното Средиземноморие). Безвъзмездни средства се отпускат и в рамките на програма „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV), по-конкретно по публикуваната в края на 2022 г. покана за представяне на предложения за гражданска ангажираност и участие, насочени към изборите за Европейски парламент през 2024 г. и усилията, необходими за насърчаване на участието на гражданите в тях и към засилване на гражданската ангажираност в ЕС. В рамките на програма „Хоризонт Европа“ по няколко приоритета се финансират проекти, насочени към различни аспекти на демократичното участие, включително проекти за бъдещето на демокрацията, въздействието на неравенствата, ролята на образованието, въздействието на онлайн социалните мрежи и новите медии, наред с другите теми. В работната програма за периода 2023—2024 г. се предвиждат две ежегодни покани за представяне на предложения по въпросите на демокрацията и управлението (с обща стойност на финансовия пакет от 170 милиона евро), в допълнение към 125-те милиона евро по програмата за периода 2021—2022 г. в подкрепа на 47 действащи научноизследователски проекта. В рамките на Инструмента за техническа подкрепа държавите членки могат да получават подкрепа при поискване за справяне с няколко предизвикателства, свързани с образованието, равенството, социалната закрила, демокрацията, върховенството на закона или качеството на държавната администрация. Полезни връзки: Съобщение на Комисията „Конференцията за бъдещето на Европа. Претворяване на визията в конкретни действия“ Преглед на програмите на ЕС и фондовете, финансирани от бюджета на ЕС и от инструмента Next Generation EU Култура и демокрация — доказателствата. По какъв начин участието на гражданите в културни дейности повишава гражданската ангажираност, демокрацията и социалното сближаване: поуки от международни научни изследвания Платформа за резултатите от проекти по „Еразъм+“ Европейски медийни платформи, подкрепяни от ЕС Хоризонт Европа: работни програми и финансиране на научни изследвания и иновации за демокрацията и управлението (europa.eu) Инструмент за техническа подкрепа (ИТП) (europa.eu)
	Борба с изказванията, подбуждащи към омраза, и насърчаване на уважението в обществения дебат чрез разширяване на списъка на престъпленията в ЕС, така че да бъдат обхванати престъпленията от омраза и изказванията, проповядващи омраза	През 2021 г. Комисията прие съобщението „По-приобщаваща и защитена Европа: разширяване на списъка на престъпленията в Европа, за да обхване речта на омразата и престъпленията от омраза“, което също имаше за цел да насърчи характеризираща се със зачитане и по-безопасна среда, благоприятстваща открит дебат. Това ще позволи в бъдеще с решение на Съвета да се разшири списъкът на престъпленията в ЕС съгласно член 83, параграф 1 от ДФЕС, за да обхване престъпленията от омраза и речта на омразата, включително речта на омразата онлайн. Дискусиите в Съвета по въпроса за решението да се разшири списъкът на престъпленията в ЕС, за да обхване речта на омразата и престъпленията от омраза, са все още в ход. По линия на ИПП II Комисията финансира програма „Мрежа за отчитане на многообразието 2.0“ (Reporting Diversity Network 2.0.) (1 милион евро; август 2020 г. — август 2024 г.), която дава възможност на една регионална мрежа от ОГО да работят съвместно с цел да повлияят върху качеството на посланията на медиите, които въздействат на възприятията за етническата принадлежност, религията и пола като важни тематични области, свързани с общото ниво на разбиране и толерантност в Западните Балкани. По проекта се осигурява инструментариум, ресурси и доказателства за цялото гражданско общество за насърчаване на по-приобщаващи медии и ефективно създаване на политики, които повишават толерантността. По линия на ИПП II и III Комисията подкрепя работата на Съвета на Европа в борбата срещу дискриминацията и речта на омразата в Западните Балкани чрез специален компонент в програмата на ЕС и на Съвета на Европа Horizontal Facility (хоризонтален механизъм) (12 милиона евро). Чрез регионална и съобразена с конкретната държава техническа помощ по програмата се подкрепя привеждането в съответствие с европейските стандарти и препоръките от докладите на Комисията за отделните държави в областта на основните права на човека. Полезни връзки: Съобщение относно „По-приобщаваща и защитена Европа“ Reporting Diversity Network — Reporting Diversity Network („Мрежа за отчитане на многообразието“)
Укрепване на свободата и плурализма на медиите	Препоръка относно гарантирането на защитата, безопасността и овластяването на журналистите и другите медийни специалисти в Европейския съюз, която отчита новите онлайн заплахи, особено тези пред жените журналисти.	В препоръката относно безопасността на журналистите, приета през септември 2021 г., на държавите членки се предлагат действия за повишаване на безопасността на журналистите. В нея се изброяват практически мерки, отнасящи се до ефективното и безпристрастно разследване и наказателно преследване на престъпления, независими механизми за реагиране и помощ, достъп до места и информация, безопасност по време на демонстрации, обучение и онлайн безопасност и цифрово овластяване. Препоръчват се засилени мерки, за да бъдат защитени най-уязвимите на заплахи и нападения, включително жените и представителите на малцинствата в журналистическата професия, както и журналистите, които огласяват проблемите, свързани с равенството. През юли 2023 г. Комисията възложи независимо външно проучване, за да събере информация за дейностите на държавите членки в изпълнение на препоръката. В рамките на проучването ще бъдат публикувани информационни документи и ще бъдат оценени практиките на отделните държави, както и ще бъдат разработени ключови показатели и методология за наблюдение и оценка. Тази методология ще се използва при отчитането в бъдеще и се очаква да увеличи изчерпателността и съгласуваността на докладване във връзка с препоръката. Предварителните констатации от проучването са обсъдени в четвъртото издание на Форума на новинарските медии, проведен на 4 декември 2023 г. в Брюксел. Освен това Комисията продължава да финансира дейности, насочени към осигуряване на правна и практическа помощ за журналисти в ЕС и извън него. По линия на ИПП III Комисията финансира програмата мрежа „Журналисти в безопасност“ (SafeJournalists Network) (1,44 милиона евро; април 2023 г. — юли 2026 г.), която се осъществява от консорциум, ръководен от Асоциацията на независимите журналисти в Сърбия, и има за цел да допринася за създаването на благоприятна среда чрез подкрепа на регионална платформа за ранно предупреждение, отразяваща случаи на нападения и заплахи към журналисти, и чрез допълнителното ангажиране с правоприлагащите и съдебните органи и осъществяването на правилни и бързи последващи действия по такива случаи. В рамките на хоризонталния механизъм (Horizontal Facility) заедно със Съвета на Европа чрез отпуснатите средства на регионално равнище и конкретно за отделните държави в Западните Балкани се подкрепят прилагането на правата и задълженията на медийните субекти в съответствие с европейските стандарти, както и подобряването на правната уредба (4 милиона евро, януари 2023 г. — декември 2026 г.). Полезни връзки:  Препоръка на Комисията относно гарантирането на защитата, безопасността и овластяването на журналистите и другите медийни специалисти в Европейския съюз   Начална страница — SafeJournalists Насърчаване и защита на свободата на словото и медиите — хоризонтален механизъм (Horizontal Facility) (coe.int)
	Структуриран диалог в рамките на Европейския форум на информационните медии с държавите членки, заинтересованите страни и международните организации, за да се подготви и изпълни препоръката	В рамките на първото издание на Европейския форум на информационните медии (23—25 март 2021 г.) се проведе структуриран диалог за безопасността на журналистите с оглед на подготвянето на препоръката. На форума присъстваха представители на заинтересованите страни, в това число представители на международни и национални институции, институции на ЕС, асоциации на журналисти и издатели, НПО и онлайн платформи. След като на неговото 2-ро и 3-то издание бяха обсъдени трансформацията и иновациите в медиите, на 4 декември 2023 г. в Брюксел се проведе ново издание на форума, за да бъдат обсъдени предварителните констатации от независимото външно проучване за дейностите на държавите членки в изпълнение на препоръката. Полезни връзки:  Доклад относно събитие за структуриран диалог по отношение на безопасността на журналистите   Европейски форум на информационните медии по въпросите на безопасността на журналистите
	Устойчиво финансиране за проекти, които са насочени към предоставяне на правна и практическа помощ за журналистите в ЕС и другаде по света, включително обучение по безопасност и киберсигурност за журналисти, както и дипломатическа подкрепа	Комисията финансира проекти по въпросите на правната и практическата подкрепа за журналисти, както в държавите членки, така и в глобален мащаб. Действията са насочени към спешна подкрепа и бързо реагиране при нарушаване на свободата на медиите и печата и към изграждане на капацитет и професионално развитие на журналистите. Второто издание на проекта„Бързо реагиране за осигуряване на свобода на медиите“ (Media Freedom Rapid Response) (MFRR-II), което продължи до октомври 2023 г., документира 669 сигнала за 1121 нападения срещу лица или субекти. То предложи подкрепа по 22 съдебни дела в 11 държави, засягащи медии и журналисти, изправени пред заплахи от съдебни процеси. Що се отнася до извънредния фонд за практическа подкрепа, във връзка с проекта бяха получени 457 молби за практическа подкрепа и в 44 от тези случаи бяха отпуснати безвъзмездни средства от средно по 1600 евро за случай. Във връзка със застъпничеството и повишаването на информираността в областта на свободата на медиите и безопасността на журналистите MFRR публикува 94 изявления и отворени писма, насочени към ключови въпроси на свободата на печата и медиите в 27 държави. Четвъртото издание на „Бързо реагиране за осигуряване на свобода на медиите“ започна през ноември 2023 г. и ще продължи до края на октомври 2025 г. Проектът Free Media Hub EAST започна през юли 2023 г. и по него ще се предоставя подкрепа за съществуващи и утвърдени независими руски и беларуски медии, работещи в ЕС. В рамките на този проект ще бъдат отпуснати повече от 2,2 милиона евро под формата на безвъзмездни средства, ще бъде осигурена психологическа подкрепа, ще се направят инвестиции в технически решения и ще се засили сътрудничеството между местните центрове в ЕС, където се намират тези медии в изгнание (основно в Чехия, Германия, Полша, Латвия, Литва). Фондът „Трансгранична разследваща журналистика“ (Cross-border investigative journalism) (IJ4EU) даде възможност на почти 300 журналисти в целия ЕС да проведат съвместни разследвания на транснационални субекти в интерес на обществото. По линия на фонда IJ4EU бяха разпределени 1 110 868,65 евро по 43 проекта. Една допълнителна сума от 15 000 евро бе връчена на три журналистически екипа по линия на наградата „Въздействие на трансграничната разследваща журналистика“ (IJ4EU Impact Award). По линия на фонда бяха предложени и обучение и наставничество за журналисти на свободна практика и бе осигурена правна и редакторска помощ за всички лауреати, заедно със застъпническа подкрепа в случаите на нарушаване на свободата на печата. Подкрепата за разследващата журналистика ще продължи в рамките на проект „Инициатива за съвместна разследваща журналистика“ (Collaborative Investigative Journalism Initiative) от юли 2023 г. до юни 2025 г. Извън ЕС делегациите продължават да прилагат мерки в съответствие с Наръчника за журналистическа безопасност (Handbook for Safety of Journalists). Разработени са обучителни и информационни материали за делегациите на ЕС, за да се справят със случаи на насилие над журналисти. Освен това ЕС подкрепя отпускането на безвъзмездни средства за дейности, осъществявани от гражданското общество и медийни организации за осигуряване на правна помощ, изграждане на капацитет, финансова подкрепа и обучение в областта на безопасността и киберсигурността. ЕС продължава своята финансова и техническа помощ, като работи с партньори в медийния сектор и други доверени агенти, като Европейския фонд за демокрация. Повечето делегации на Съюза определят свободата на изразяване на мнение/свободата на медиите и безопасността на журналистите като ключов приоритет в своите стратегии за правата на човека в съответните държави за периода 2021—2024 г.. Сред примерите за това е програмата за правата на човека и демокрацията в рамките на ИССРМС, с която наред с другото се подкрепят проекти за усъвършенстване на професионалните умения, способностите и капацитета на журналисти, блогъри и други работещи в медиите. С програмата също така се подкрепят инициативи за саморегулиране и определяне на стандарти, подети от медиите. По тази програма ЕС задели финансиране за отделните държави за периода 2022—2023 г. (управлявано от делегациите на Съюза), което дава възможност да се реализират местни действия в подкрепа на изброените цели. Програмата в рамките на ИССРМС включва глобално действие в подкрепа на медиите и оползотворяване на новите технологии (Global Action for Supporting Media and Harnessing New Technologies), което има за цел да насърчава и защитава демокрацията, като противостои на заплахите към демокрацията и изборния процес, защитава независимостта на медиите и противодейства на предизвикателствата на новите технологии. По линия на инструмента ИПП (в рамките на програма „Механизъм за подкрепа на гражданското общество и медиите“) Комисията е постигнала резултати в подкрепата на независимите медии и медийния плурализъм в Западните Балкани и Турция с редица цялостни и специализирани регионални програми на стойност над 42 милиона евро (октомври 2023 г.). Програмите са насочени към различни системни аспекти на свободата на медиите, но основно към по-широките аспекти на благоприятната среда за медиите, (включително безопасността на журналистите, борбата с дезинформацията и др.), достъпа до финансиране и икономическата устойчивост, професионалните стандарти на медиите и качественото съдържание. Някои примери са: ·програма „Подкрепа за свободата на медиите и плурализма в Западните Балкани“ (Support to Media Freedom and Pluralism in the Western Balkans) (10 милиона евро, март 2023 г. — август 2025 г.), която има за цел да подобри икономическата устойчивост на независимите медии и да повиши техния капацитет за качествено отразяване, както и да улесни регионалния обмен и сътрудничество между медиите и другите участници на медийния пазар; ·три случая на пряко отпускане на безвъзмездни средства за дейности към Европейския фонд за демокрация, насочени към целева подкрепа за медии и граждански субекти (37,6 милиона евро, приблизително половината от които за медии) и ежегодно отпускане на безвъзмездни средства за оперативни разходи (2 милиона евро на година): една гъвкава схема за вторично предоставяне на безвъзмездни средства за подкрепа на демокрацията в бързо променяща се среда. През последните пет години ЕС е финансирал и проекти на стойност над 120 милиона евро в държави извън ЕС в подкрепа на свободата на словото и на независимите медии. Примерите за действия включват: ·конкретна подкрепа за журналисти и медии в Украйна (30 милиона евро); ·подкрепа за независимата журналистика в южните съседни държави, възлизаща на 15 милиона евро през 2021 г. Безвъзмездните средства бяха отпуснати чрез Европейския фонд за демокрация; ·обширна програма за подкрепа на руски независими медии, влязла в сила през февруари 2022 г., която осигурява спешна подкрепа, както и дългосрочно изграждане на капацитет и други съпътстващи мерки; ·започване на процедури за подбор на подходящи организации, които да приложат дейности във връзка със защитата на независимите медии в контекста на тематични рамкови партньорства за правата на човека и демокрацията; ·засилване на работата на платформата „Защита на защитниците на правата на човека“ (ProtectDefenders) в защита на журналисти и държави в криза. През 2021 г. по този механизъм бяха подкрепени приблизително 550 журналисти по целия свят; ·две програми в Афганистан за медии, работещи както в държавата, така и от чужбина, бяха договорени с ЮНЕСКО и неправителствената организация Internews; ·подкрепа за медиите и международната конференция Assises de Journalisme. Съгласно програма „Глобална Европа“ за правата на човека и демокрацията за периода 2021—2027 г. приблизително 185 милиона евро са предназначени за подкрепа на независими медии и оползотворяване на цифровизацията в световен мащаб. Новото Финансово рамково споразумение за партньорство за защита на независимите медии ще позволи по-стратегическо сътрудничество с избрани НПО, които работят в защита на свободата на медиите по целия свят. Споразумението е подписано за период от четири години (2023—2027 г.) с три водещи консорциума. Осигурената сума ще достигне 20 милиона евро. Целите са да се засили устойчивостта на въздействия на журналисти и медии в риск; да се противодейства на речта на омразата, екстремизма и дезинформацията; да се осигури достъп до професионално развитие и възможности за учене на млади журналисти, които работят в трудни условия; да се изградят и укрепят трансгранични мрежи от организации, подкрепящи развитието на медиите, и ОГО. Полезни връзки: Media Freedom and Rapid Response (Свобода на медиите и бързо реагиране) IJ4 EU — Investigative Journalism for Europe (Разследваща журналистика за Европа) Наръчник за журналистическа безопасност Международно сътрудничество и развитие — покана за представяне на предложения и оферти Начална страница — SafeJournalists Европейски фонд за демокрация (EED) (democracyendowment.eu) WB6 MEDIA | Подкрепа за свободата на медиите и плурализма в Западните Балкани
	Създаване на експертна група по въпросите на стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (ССПНСУО), с цел събиране и обмен на най-добри практики за правна подкрепа за журналисти и други действия	Експертната група по въпросите на ССПНСУО (стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността) беше създадена през 2021 г. и подпомогна Комисията в подготвянето на пакета за противодействие на ССПНСУО. Групата, съставена от практикуващи юристи и техните сдружения, проведе 8 заседания. Тази група продължава да подпомага държавите членки в прилагането на препоръката. Полезни връзки: Експертна група за противодействие на стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността
	Представяне на инициатива за защита на журналистите и гражданското общество от ССПНСУО	През април 2022 г. Комисията представи пакет от мерки за противодействие на ССПНСУО, като предложи законодателни предпазни мерки за ограничаване на злоупотребите с предявяването на съдебни искове срещу журналисти и защитници на правата на човека, както и широк спектър от незаконодателни мерки в подкрепа на действията на национално равнище за справяне с някои от първопричините за ССПНСУО, като например правилата относно клеветата. На 30 ноември 2023 г. Европейският парламент и Съветът постигнаха временно политическо споразумение по Директивата срещу ССПНСУО. По отношение на препоръката държавите членки следва всяка година да докладват на Комисията обобщените данни, събрани на национално равнище, като се започне от края на 2023 г., при пълно спазване на изискванията за защита на данните. Комисията ще публикува годишно обобщение на получените данни. Полезни връзки: Предложение за Директива относно защитата на лицата, ангажирани в участието на обществеността, от стратегически съдебни производства („стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“)
	Подкрепа за сътрудничеството в ЕС между националните медийни съвети, други органи за саморегулиране на медиите, независимите медийни регулатори и журналистическите мрежи, както и за инициативи за насърчаване на журналистическите партньорства и стандарти	Комисията подкрепя сътрудничеството между националните медийни съвети, други органи за саморегулиране на медиите, независими медийни регулатори и мрежи на журналисти, както и инициативи за стимулиране на журналистическите партньорства и стандарти, по-специално чрез финансова подкрепа за проекти по различни програми (например „Хоризонт Европа“, „Хоризонт 2020“, „Творческа Европа“). Един от примерите е пилотният проект „Медийни съвети в цифровата ера“ (Media Councils in the Digital Age), насочен към открояване на важната роля на съветите по печата и медийните съвети във времена на спад на доверието в журналистите и медиите, съчетан с нарастваща дезинформация в новите видове медии. В него се обръща внимание на цифровите предизвикателства чрез 4 основни компонента: академична работа за осигуряване на данни и анализи във връзка със съществуващите съвети по печата, кампания за повишаване на осведомеността с цел насърчаване на саморегулирането на медиите, отразяване и обмен на информация за работата на медийните съвети на международната сцена и укрепване на съществуващите организации или подкрепа за бъдещи организации. Този проект ще бъде продължен от проекта „Медийни съвети в цифровата ера 4“, който ще се провежда от юли 2023 г. до юни 2025 г. Други примери включват проекти по поканата за представяне на предложения по програма „Хоризонт Европа“ „Медии за демокрация — демократични медии“ (Media for democracy – democratic media) или проекта „Европейска борса за високи постижения в областта на журналистиката“ (European Excellence exchange for journalism) (финансиран по програма „Творческа Европа“) за осигуряване на център за знания, в който журналистите могат да създават контакти въз основа на взаимно доверие и общи правила. Пореден пример е програмата „Укрепване на качествените новини и независимата журналистика в Западните Балкани и Турция II“ (Strengthening Quality News and Independent Journalism in the Western Balkans and Turkey II) (на стойност 2,2 милиона евро; януари 2023 г. — декември 2025 г.), която има за цел да укрепи основаната на доверие ангажираност на гражданите и медиите, да осигури ресурси и да установи условия, позволяващи на медиите и журналистите да създават висококачествено съдържание чрез образование, обучение, наставничество и редакционна подкрепа, техническа и финансова подкрепа, публикуване и популяризиране на забележителни постижения в областта на качествената и разследваща журналистика. В рамките на хоризонталния механизъм на ЕС и Съвета на Европа разпределянето на средства на равнище регион и за всяка отделна държава в Западните Балкани има за цел да обезпечи спазването както на правата, така и на задълженията на журналистите, сдруженията на журналисти, органите за саморегулиране и други медийни организации в съответствие със системата на съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и стандартите на Съвета на Европа, включително като се работи съвместно с медийните регулатори и сектора на правосъдието (4 милиона евро, януари 2023 г. — декември 2026 г.). Полезни връзки: Медийни съвети в цифровата ера   Насърчаване и защита на свободата на словото и медиите — хоризонтален механизъм (Horizontal Facility) (coe.int) Проекти по линия на „Хоризонт Европа“ за бъдещето на либералната демокрация
	Създаване на Обзор на собствеността върху медиите и разработване на евентуални допълнителни насоки относно прозрачността във връзка със собствеността върху медиите	Пилотният проект за Обзор на собствеността върху медиите започна през септември 2021 г. и неговият втори етап приключи през септември 2023 г. По него се предоставя база данни с информация за собствеността и контрола върху най-важните новинарски медии в 27-те държави членки. Проектът обхваща най-важните медии, които са подбрани с оглед на търсенето (пазарен дял) и/или програмата (цитиране и/или препоръчване от други новинарски служби). Извадките включват както национални, така и регионални медии. Всички данни са събрани от публично достъпни източници. През септември 2023 г. Комисията прие предложение за регламент относно Европейски законодателен акт за свободата на медиите и придружаваща го Препоръка относно вътрешните гаранции за редакционна независимост и прозрачност на собствеността в медийния сектор. В регламента се определят редица изисквания за предоставяне на информация за доставчиците на медийни услуги: фирма, данни за контакт, имена на преките, непреките и действителните собственици. В препоръката държавите членки се насърчават да възложат на регулаторните органи разработването и поддържането на специална онлайн база данни за собствеността върху медиите, съдържаща дезагрегирани данни за различните видове медии. Понастоящем са в ход междуинституционалните преговори. Полезни връзки: Euromedia Ownership Monitor (Обзор на собствеността върху европейските медии) Европейски законодателен акт (регламент) за свободата на медиите Препоръка относно вътрешните гаранции за редакционната независимост и прозрачността на собствеността в медийния сектор
	Насърчаване на мерки за прозрачно и справедливо разпределение на държавната реклама	В предложението за Европейски законодателен акт за свободата на медиите, прието от Комисията през септември 2022 г., се предвиждат изисквания за разпределянето на държавната реклама за медиите, така че тя да се разпределя в съответствие с прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии и чрез открити, пропорционални и недискриминационни процедури. Държавите членки ще трябва да оповестяват публично изразходваните суми и бенефициерите на държавната реклама. Междуинституционалните преговори по предложението все още са в ход. Полезни връзки: Европейски законодателен акт (регламент) за свободата на медиите Препоръка относно вътрешните гаранции за редакционната независимост и прозрачността на собствеността в медийния сектор
	Набелязване на варианти за по-нататъшна подкрепа за медийното многообразие и насърчаване на европейски подход за осигуряване на видимост на аудиовизуалните медийни услуги от общ интерес	На 16 септември 2022 г. беше публикувано независимо проучване относно медийния плурализъм и многообразието онлайн В него са очертани законодателните мерки и браншовите практики, свързани с видимостта и откриваемостта на съдържанието и услугите от общ интерес, и е направена оценка на ефективността на тези мерки. Проучването установи, че съдържанието и услугите с повишена видимост могат да окажат въздействие върху излагането на многообразни позиции и медийния плурализъм. Въпреки това е трудно да се оцени реалното въздействие, което настоящите отраслови мерки за приоритизиране на съдържанието могат да окажат върху медийния плурализъм и върху излагането на потребителите на медийно многообразие. Причините са свързани с използването на основани на алгоритми препоръки за съдържание, както и с чистата липса на достъп до данни. След това в проучването се предлагат и обсъждат варианти на политиките и препоръки за начини за създаване на прозрачни и налагащи отговорност режими за осигуряване на видимост. През 2021 г. в рамките на Групата на европейските регулатори за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) се проведоха обмен на добри практики и семинар относно видимостта на съдържанието от общ интерес, в резултат на които беше изготвен доклад. През септември беше организиран семинар, на който бяха представени окончателните резултати. Работата на ERGA продължи през 2022 г. с допълнителни насоки/анализ относно ефективността на алгоритмите и системите за препоръчване при осигуряването на достатъчна видимост на аудиовизуалните медийни услуги от общ интерес, както и на видимост на европейските дейности. Достатъчната видимост на аудиовизуалните медийни услуги от общ интерес съгласно член 7а от преразгледаната Директива за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) е една от областите, в които новият Европейски съвет за медийни услуги трябва да даде насоки съгласно бъдещия Европейски законодателен акт за свободата на медиите. Комисията отделя и цял бюджетен ред („Мултимедийни действия“) за подкрепа на създаването на независими новини по въпросите на ЕС. Сред бенефициерите са Euronews, радиомрежи, инициативи в областта на журналистиката с данни или Европейският нюзрум (European Newsroom), обединяващ водещи европейски новинарски агенции. Това се допълва от редица пилотни проекти в областта на овластяването на медиите и гражданите, като например европейските медийни платформи, целящи да подобрят достъпа на гражданите на ЕС до надеждна информация, или призива да се предоставят на младите хора новини по въпроси от значение и важност в цяла Европа, като по този начин се увеличава тяхната демократична ангажираност. Други безвъзмездни средства са на разположение за подпомагане на малки онлайн медии при провеждането на изследвания и дейности във връзка с медийната грамотност в подкрепа на борбата с дезинформацията, както и за подпомагане на новинарските медии в условията на „информационни пустини“. Полезни връзки: Проучване относно медийния плурализъм и многообразието онлайн Европейски медийни платформи Доклад на ERGA — Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги Мултимедийни действия | Стратегия в областта на цифровите технологии (europa.eu)
Борба с дезинформацията и манипулирането на информацията
	В този контекст службите на Комисията и ЕСВД ще работят с държавите членки, гражданското общество и промишлеността за усъвършенстване на общите определения и методологии в отговор на различните категории дезинформация и дейности за оказване на влияние.	ЕСВД, в сътрудничество с Комисията, държавите членки, международните партньори и други заинтересовани страни, напредна в работата за постигане на общо разбиране и терминология и през юни 2021 г. беше разпространен неофициален документ с предложение за концептуално определение на понятието „чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство“ (ЧМИВ), което характеризира по-добре заплахата, пред която е изправена информационната среда. Оттогава тази терминология се използва в множество документи на Европейския съюз, както и извън него, включително в комюникето на министрите на външните работи на Г-7 от 2022 г. и в съвместното изявление за сътрудничество между ЕС и НАТО от 2023 г. С гражданското общество, академичните среди, промишлеността и другите заинтересовани страни бяха проведени консултации чрез специална поредица от експертни кръгли маси, проведени през периода 2021—2022 г., и сътрудничество за насърчаване на общото разбиране и осигуряване на наличието на аналитичен капацитет в съответствие с критериите за ЧМИВ. Ще продължи работата, включително чрез специализирани проекти, за по-нататъшно усъвършенстване на разбирането на различните градивни елементи на определението за ЧМИВ. Гражданското общество също обърна внимание на определението, за което свидетелства докладът на организацията EU DisinfoLab от 2023 г. Полезни връзки: Стратегически компас на ЕС за сигурност и отбрана   Заключения относно ЧМИВ (юли 2022 г.) EUvsDisinfo .  Доклад за дейността на отдела за стратегическа комуникация към ЕСВД от 2021 г. ; Доклад за дейността на отдела за стратегическа комуникация към ЕСВД от 2022 г. Годишен доклад за механизма за бързо реагиране на Г-7 за 2021 г. Комюнике на министрите на външните работи на Г-7 от 2022 г. Съвместна декларация относно сътрудничеството между ЕС и НАТО EU DisinfoLab — FIMI : towards a European redefinition of foreign interference (ЧМИВ: за изготвяне на ново европейско определение на понятието „външна намеса“)
	Разработване на инструментариума на ЕС за борба с външната намеса и операции за оказване на влияние, включително нови инструменти, които позволяват налагането на финансови санкции на извършителите, както и укрепване на стратегическите комуникационни дейности и работни групи на ЕСВД	През април 2021 г. ЕСВД представи съвместен концептуален доклад на ЕСВД и ЕК относно инструментариума срещу чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство (ЧМИВ), в който се определят четири измерения на инструментариума срещу ЧМИВ: ситуационна осведоменост, изграждане на устойчивост на въздействия, прекъсване/регулиране и мерки, свързани с външната дейност на ЕС, включително ОВППС и дипломатически отговори. Всяка област включва различни видове инструменти, които имат потенциала да предотвратят или намалят въздействието на ЧМИВ, да възпрат извършването на тези дейности или да предложат ответни мерки за тях. През март 2023 г. хоризонталната работна група „Повишаване на устойчивостта и борба с хибридните заплахи (HWP ERCHT) призна актуализирания концептуален доклад относно ЧМИВ и съществуването на инструментариума. През юли 2022 г. бяха приети заключения на Съвета относно чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство (ЧМИВ). ЕСВД и службите на Комисията продължиха обсъжданията с държавите членки относно инструменти, с които да се позволи налагането на финансови санкции за извършителите на престъпления. Продължават усилията за по-нататъшно укрепване на вътрешния капацитет и способности на екипите и работните групи за стратегическа комуникация на ЕСВД, в т.ч. мрежата от 27 служители на отдела за стратегическа комуникация към нея, които ръководят усилията за стратегическа комуникация на място. ЕС също така използва своите дипломатически инструменти за справяне с ЧМИВ, извършвано от държавни участници. Най-значим пример за това е фактът, че от март 2022 г. ЕС наложи санкции на Russia Today (RT), Sputnik и други медии заради решаващата им роля в манипулирането на информация и вмешателството, свързани с агресията срещу Украйна (пълен списък е наличен в приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014). Освен това обществените канали, като EUvsDisinfo, продължават да повишават осведомеността относно манипулирането на информация и вмешателството в защита на Кремъл и да разкриват техния координиран характер. През 2022 г. проектът EUvsDisinfo е достигнал до над 2,7 милиона души чрез уебсайта си и до още 19,3 милиона души чрез каналите си в социалните медии. Полезни връзки: Стратегически компас   Заключения относно ЧМИВ (юли 2022 г.)   EUvsDisinfo.   Доклад за дейността на отдела за стратегическа комуникация към ЕСВД от 2021 г. ; Доклад за дейността на отдела за стратегическа комуникация към ЕСВД от 2022 г. Карта на наложените от ЕС санкции
	Изготвяне на нов протокол за укрепване на съществуващите структури за сътрудничество за борба с дезинформацията както в ЕС, така и в международен план	Действията на ЕС в отговор на безпрецедентните вълни от чуждестранно манипулиране на информация, вмешателство и дезинформация в настоящия геополитически контекст показаха, че сътрудничеството между различните институции на ЕС работи добре. Съществуващите структури за сътрудничество доказаха, че са гъвкави и реагират на променящите се нужди, без да е необходимо да се въвеждат нови официални договорености. Участието в съответните мрежи, като системата за бързо предупреждение и Мрежата срещу дезинформацията, се оказа изключително полезно за осигуряване на своевременен обмен на анализи, прозрения и продукти, както и на комуникационни планове и стратегии. ЕСВД работи за справяне с чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство (ЧМИВ), включително дезинформация, чрез отдела за стратегическа комуникация към ЕСВД и системата за бързо предупреждение (СБП), управлявана от ЕСВД, за да улесни ежедневния обмен с държавите — членки на ЕС, и международните партньори. Службите на Комисията се занимават с различни аспекти на дезинформацията в ЕС (например относно избори, във връзка с киберсигурността, свободата на медиите, онлайн платформите). От 2018 г. насам Комисията засили вътрешната си координация чрез Мрежата срещу дезинформацията (NaD), съставена от службите на Комисията и представителствата в държавите — членки на ЕС, с участието на ЕСВД и Европейския парламент като наблюдатели. Чрез мрежата Комисията обединява и използва капацитета, така че да може да предложи мощен отговор на дезинформацията чрез координирани действия. Веднага след нахлуването в Украйна Комисията засили сътрудничеството си с онлайн платформите, за да следи прилагането на санкциите срещу руските медии и да координира усилията на тези онлайн платформи за борба със свързаната с конфликта дезинформация. Комисията и държавите членки работят заедно и в рамките на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите, за да обсъждат случаи на намеса в изборните процеси и да обменят най-добри практики. Сътрудничеството между съответните мрежи е от решаващо значение. Поради това през декември 2023 г. беше проведено съвместно заседание на системата за бързо предупреждение, хоризонталната работна група „Повишаване на устойчивостта и борба с хибридните заплахи“ и Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите. В рамките на външната си дейност ЕС финансира и независими регионални организации, ангажирани с насърчаването на гражданските технологии за демокрация и достъпа до надеждна информация, свързана с изборните процеси. Полезни връзки: Доклад за дейността от 2021 г.   Доклад за дейността от 2022 г. Отдел за стратегическа комуникация към ЕСВД Доклад относно заплахите от ЧМИВ План за управление от 2022 г., ГД „Комуникации“
	Разработване на обща рамка и методология за събиране на систематични доказателства за външна намеса и структуриран диалог с гражданското общество, участници от частния промишлен сектор и други заинтересовани страни за редовен преглед на положението със заплахите	ЕСВД предложи обща аналитична рамка и методология за събиране на систематични доказателства за дейности, свързани с ЧМИВ. Тази методология ще спомогне за установяването на още по-ефективен и съгласуван обмен на информация и анализ както в рамките на ЕС, така и в международен план. През февруари 2023 г. беше публикуван първият доклад на ЕСВД относно заплахите от чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, с който се цели да се докаже концепцията за общата рамка, която позволява взаимно споделяне на сложни сведения по своевременен и оперативно съвместим начин и в голям мащаб. В тази връзка ЕСВД способства за общностен подход за обмен на информация под формата на център за споделяне и анализ на информация (ЦСАИ), който има за цел да улесни събирането и обмена на данни, отнасящи се до свързани с ЧМИВ инциденти, между доверени партньори. Ангажиментът на ЕС и САЩ в рамките на Съвета по търговия и технологии ЕС—САЩ (СТТ) включва общ стандарт за структуриран обмен на информация относно заплахите от ЧМИВ между Европейския съюз и Съединените щати, както и основната обща методология за идентифициране, анализ и противодействие на ЧМИВ. Като следваща стъпка Европейският съюз и Съединените щати планират да подкрепят използването на този стандарт от заинтересованите страни в целия свят. През октомври 2023 г., по време на срещата на върха на ЕС и САЩ двете страни се договориха да разширят сътрудничеството за противодействие на ЧМИВ въз основа на общи принципи, като например специализирани стратегии, вътрешни организационни структури, капацитет, гражданско общество и многостранно участие. Това сътрудничество следва да бъде насочено към подпомагане на партньорите съмишленици в противодействието на ЧМИВ, включително чрез координирани от САЩ и ЕС дейности, като същевременно — заедно с държавите партньори — се гарантира свободата на словото. Създадени са непрекъснат диалог с гражданското общество, частния сектор и други заинтересовани страни, както и специализиран обмен с експерти, включително кръгли маси с експерти за оценка на заплахите, за да се осигурят сведения от външни заинтересовани страни относно ситуационната осведоменост за ЧМИВ, които да се използват при избора на подходи. Стартира нов проект на ЕС, изпълняван от Института на ЕС за изследване на сигурността (EUISS) (на стойност 3 милиона евро), за разработване на практически помощни инструменти за улесняване на споделянето на информация, сведения и доказателства относно ЧМИВ между различните участници. Полезни връзки: 1ви доклад на ЕСВД относно заплахите от ЧМИВ Проект за противодействие на външната намеса на Службата за инструментите в областта на външната политика
	Повишаване на подкрепата за изграждане на капацитет на националните органи, независимите медии и гражданското общество в трети държави за откриване и реагиране на операции за дезинформация и външно влияние	През октомври 2022 г., за да отбележи Световната седмица на медийната и информационната грамотност, EUvsDisinfo създаде раздел „LEARN“, специализирана уебстраница, на която се обясняват механизмите, тактиките, общите послания и действащите лица, които стоят зад ЧМИВ и дезинформацията и манипулирането на информацията. В региона на Западните Балкани ЕС се ангажира с проактивна и основана на факти комуникация и изграждане на капацитет на институциите за справяне със заплахите, свързани с ЧМИВ. През 2022 г. ЕС подкрепи над 250 журналисти, които обсъдиха ефективни начини за насърчаване на професионалната журналистика в региона. През 2021 г. беше предоставена подкрепа за организирането на конференцията за медийна грамотност между ЕС и Западните Балкани, на която бяха обсъдени дезинформацията, предизвикателствата пред професионалната журналистика, значението на медийната грамотност в новата медийна среда и стратегиите за устойчивост на въздействия. Беше предоставена подкрепа и за нови проучвания като: „Еволюция на пропагандните послания относно Украйна“ и инициатива за изграждане на капацитет „ Обединяване на медийната общност в ерата на дезинформацията “ (Сараево, 24 февруари 2023 г.).  Програма „Механизъм за подкрепа на гражданското общество и медиите“ в полза на Западните Балкани и Турция също включва редица дейности, насочени към противодействие на дезинформацията при бенефициерите по ИПП III. Някои примери са: -„Изграждане на доверие в медиите в Югоизточна Европа: подкрепа за журналистиката като обществено благо“ (3 милиона евро, юли 2023 г. — юли 2026 г.); „Нашите медии: действие на гражданското общество за повишаване на медийната грамотност и граждански активизъм, противодействие на поляризацията и насърчаване на диалога“ (1,3 милиона евро; февруари 2023 г. — януари 2025 г.); -„Докладване относно цифровите права и свободи“ (1,3 милиона евро; януари 2023 г. — декември 2025 г.) за повишаване на знанията и уменията на медиите и гражданското общество относно връзката между нарушенията на цифровите права и дезинформацията; -„Мрежата SEECheck — борба с дезинформацията и невярната информация чрез мрежа от проверители на факти“ (1,24 милиона евро; януари 2023 г. —юни 2026 г.); има за цел да укрепи професионалните мрежи, независимите медии и ОГО. В рамките на Източното партньорство приетата през 2020 г. Програма на ЕС за солидарност във връзка с пандемията от COVID-19 включва компонент на стойност 10 милиона евро, за да се даде възможност на местните ОГО да смекчат последиците за най-уязвимите групи и онези, които са прекомерно засегнати. Този компонент включва подкрепа за дейности по проследяване и застъпничество на местни ОГО, свързани с противодействие на дезинформацията по отношение на пандемията от COVID-19, наблюдение и докладване на мерки, ограничаващи гражданските свободи, и тяхната отмяна. През 2019 г. по линия на Механизма за подкрепа на гражданското общество в съседните държави на източното партньорство беше подкрепено създаването на регионална изследователска лаборатория за цифрова криминалистика в Южен Кавказ, която изгражда мрежа от специалисти в областта на научните изследвания, занимаващи се най-вече с дезинформацията, повлияна от Кремъл. Освен това се предоставя помощ по програмата „EU for Independent Media“ (ЕС за независими медии) на стойност 8 милиона евро, която осигурява подкрепа за подобряване на непосредствената и дългосрочната финансова жизнеспособност на независимите медии в региона. Като цяло в момента ЕС подкрепя независимата медийна среда в държавите от Източното партньорство с повече от 30 милиона евро. Подкрепа беше предоставена и на независими медии и ОГО, които противодействат на ЧМИВ и дезинформацията в Украйна и Молдова. В рамките на регионалния проект EU4Independent на Източното партньорство бяха поканени журналисти от региона, за да се повиши осведомеността за ЕС и да се насърчат регионалните контакти. През юни 2022 г. 80 представители на проверители на факти, журналисти и организации на гражданското общество от държавите от източното съседство и Централна Азия бяха поканени в Брюксел. ЕС също така оказва подкрепа на руските независими медии, принудени да бягат от руския режим, и работи също така за противопоставяне на осъществяваните от Кремъл информационни манипулации и дезинформация. В южното съседство в рамките на медийния пакет за Юга от 2021 г. (15 милиона евро, 2022—2026 г.) се осигурява цялостна подкрепа за независимия медиен сектор, за да се гарантира, че той ще остане независим, плуралистичен и устойчив, ще може да се защитава от настоящите заплахи и ще може да насърчава критичното гражданско мислене. Освен това в рамките на пакета се насърчават сътрудничеството и координацията между организациите за подкрепа на медиите, за да се противодейства на дезинформацията и да се работи с най-уязвимите и независими медии чрез подпомагане от Европейския фонд за демокрация. В региона на Близкия изток и Северна Африка работата на регионалния служител на ЕС за работа с медиите (РСРМ) предостави на ЕС допълнителен инструмент за взаимодействие на ЕС с арабскоговорящата аудитория. Бяха осъществени контакти с местни експерти от гражданското общество, академичните среди и медиите, за да се проследи развитието на многостранната заплаха от ЧМИВ в региона и да се повиши осведомеността. От февруари 2022 г. насам РСРМ проведе повече от 150 интервюта с панарабски канали относно руското нахлуване в Украйна, за да се противопостави на ръководеното от Кремъл ЧМИВ.  В Индийско-Тихоокеанския регион беше поставено началото на работа за сътрудничество с ОГО и осигуряване на подкрепа за независими медии извън държавите, непосредствени съседи на ЕС. Оперативната група относно Африка на юг от Сахара беше създадена в отговор на спешната необходимост от укрепване на способностите за стратегическа комуникация на ЕС в контекста на агресивната война на Русия срещу Украйна и нарастващата заплаха от чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство в региона. Като част от по-широките усилия за справяне с ЧМИВ, наред с приемането на Стратегическия компас за сигурност и отбрана, от 2022 г. насам се осъществява пилотна подкрепа на избрани мисии и операции по линия на ОПСО, както граждански, така и военни, за изграждане на устойчивост срещу ЧМИВ. Освен това TAIEX активно подкрепя държавите кандидатки за присъединяване към ЕС и съседните на ЕС държави в борбата с дезинформацията. В Западните Балкани през 2022 г. беше организиран онлайн регионален семинар на TAIEX , последван от специфични за всяка държава събития за Черна гора, Албания и Косово. През 2023 г. бяха проведени няколко семинара на TAIEX, а именно семинар относно предизвикателствата и промените в съществуващите механизми, насочени към санкциониране на разпространението на дезинформация и посещението с учебна цел на TAIEX относно моделите на механизми за сътрудничество за създаване на контролен орган за борба с дезинформацията и речта на омразата . Що се отнася до съседните държави, през февруари 2023 г. беше организиран двудневен многонационален семинар на TAIEX относно стратегиите за противодействие на дезинформацията, за да се предостави подкрепа на Украйна, Молдова и Грузия за откриване, анализиране и разработване на адекватни действия в отговор на дезинформацията. Като последващи действия през 2024 г. са планирани семинари на TAIEX по искания на Молдова и Украйна, съответно по темата за провеждането на избори и ЧМИВ и темата за сътрудничеството с африканските партньори в борбата с дезинформацията. Новото споразумение за финансово рамково партньорство за защита на независимите медии има за цел, наред с други цели, да изгради капацитета на медийните участници за противодействие на дезинформацията. През периода 2023—2027 г. по него ще бъдат предоставени до 20 милиона евро. В рамките на ИССРМС — Глобална Европа е въведено действие за подобряване на осведомеността и устойчивостта на дезинформацията в ерата на изкуствения интелект. Това действие включва развитие на отношенията между участниците в Европа и избрани държави в Африка и Латинска Америка и Карибския басейн, както и укрепване на сътрудничеството Юг—Юг. Полезни връзки: Новофинансирани проекти по програма „Хоризонт Европа“ (по покани за представяне на предложения от 2021 г. и 2022 г.) за демократични политики и върховенство на закона в съседните на ЕС държави (Източна и Южна Европа) и в държавите кандидатки за членство в ЕС Онлайн семинар на TAIEX за новите геополитически последици от дезинформацията в региона на Западните Балкани TAIEX Workshop on Challenges and changes to existing mechanisms aimed at sanctioning the spread of disinformation (Семинар на тема „Предизвикателства и промени в съществуващите механизми, насочени към санкциониране на разпространението на дезинформация“) TAIEX Workshop on Challenges and changes to existing mechanisms aimed at sanctioning the spread of disinformation (Семинар на тема „Предизвикателства и промени в съществуващите механизми, насочени към санкциониране на разпространението на дезинформация“)
	Издаване на насоки за укрепване на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията	На 26 май 2021 г. Комисията публикува насоки за укрепване на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията след оценка на функционирането му от създаването му през 2018 г. Полезни връзки: Насоки на Комисията, COM(2021) 262 final
	Призоваване на подписалите Кодекса страни и съответните заинтересовани групи да работят за укрепването на Кодекса в съответствие с насоките	Укрепеният Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията беше подписан и представен на 16 юни 2022 г. от 34 подписали го страни, сред които големи онлайн платформи, участници в онлайн рекламната индустрия, по-малки или специализирани платформи, изследователски организации и ОГО, проверители на факти и доставчици на технически решения за противодействие на дезинформацията. Новият кодекс има за цел да постигне целите на представените през май 2021 г. насоки на Комисията, като определи по-широк набор от ангажименти и мерки за противодействие на онлайн дезинформацията. Те включват демонетизиране на разпространението на дезинформация; гарантиране на прозрачност на политическото рекламиране; овластяване на ползвателите; засилване на сътрудничеството с проверителите на факти; улесняване на достъпа на изследователите до данни; и гарантиране на ненарушимостта на услугите на платформите чрез прилагане и насърчаване на предпазни мерки срещу изброени в списък манипулативни действия и практики, които не са разрешени в техните услуги. Списъкът включва форми на манипулативно поведение, чрез които може да се разпространява дезинформация, като например създаване на неавтентични акаунти или ботмрежи, разгръщане на измамни манипулирани медии (като „deep fakes“ (дълбоки фалшификати), „евтини фалшификати“) и неавтентично координиране на създаването или усилването на съдържание, включително опити за измама/манипулиране на алгоритмите на платформите (като например начини за подвеждане на хората относно популярността на съдържанието). Въз основа на това подписалите Кодекса страни се ангажираха да приемат, укрепват и прилагат ясни политики, обхващащи набора от установени поведения и практики. Предвид променящия се характер на тактиките, техниките и процедурите, използвани от злонамерените участници, този списък ще бъде периодично преразглеждан. Службите на Комисията и ЕСВД също така засилиха сътрудничеството си с онлайн платформи, за да координират усилията си за борба с ЧМИВ и дезинформацията, свързани с големите геополитически кризи. В рамките на Кодекса Комисията следи отблизо прилагането от страна на платформите на санкциите на ЕС срещу RT, Sputnik и други медии с наложени санкции. Подписалите Кодекса провеждат редовни срещи за обмен на информация и координиране на действията си за ограничаване на дезинформацията, свързана с конкретни кризисни ситуации, в рамките на постоянната работна група и нейната подгрупа за реакция при кризи. Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) създаде специална работна група, която следи ситуацията по отношение на кампаниите за дезинформация, свързани с войната в Украйна. От 24 март 2022 г. насам до октомври 2023 г. мрежата на EDMO за проверка на фактите е изготвила над 2500 проверки на факти за войната и няколко свързани разследвания, доклади и специални периодични публикации. Освен това държавите членки могат да поискат подкрепа по линия на инструмента за техническа подкрепа, за да изградят необходимия капацитет за ефективно управление на дезинформацията и справяне с кампаниите за външна намеса. Полезни връзки: Кодекс на ЕС за поведение във връзка с дезинформацията от 2022 г. Европейска обсерватория за цифрови медии   Работна група на Европейската обсерватория за цифрови медии по въпросите на дезинформацията във връзка с войната в Украйна Инструмент за техническа подкрепа (ИТП) (europa.eu)
	Създаване на постоянна рамка за мониторинг на Кодекса	Кодексът за поведение във връзка с дезинформацията от 2022 г. е съпътстван от подсилена рамка за мониторинг, основана на качествени елементи за докладване и показатели за нивото услуги, с които се измерва ефективността на прилагането му. Подписалите се страни се съгласиха да създадат Център за прозрачност, който да предоставя на обществеността ясен преглед на политиките, които са въвели в изпълнение на ангажиментите си, и ще актуализира редовно прегледа със съответните данни. В края на януари 2023 г. страните, подписали Кодекса за поведение, представиха първите си доклади за изходното положение, в които се посочват първоначалното актуално състояние на предприетите стъпки за изпълнение на ангажиментите и мерките, както и първият набор от качествени и количествени отчети, обхващащи първия месец от изпълнението. Подписалите Кодекса страни, които са квалифицирани като много големи онлайн платформи, както е определено в Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), докладват на всеки шест месеца за предприетите от тях действия съгласно Кодекса, докато останалите подписали страни докладват веднъж годишно. Всички основни онлайн платформи, подписали Кодекса (Google, Meta, Microsoft и TikTok), представиха през септември 2023 г. втора серия от доклади, които обхващат пълен 6-месечен период на прилагане. За първи път докладването включва и публикуването на първоначален набор от структурни показатели, които дават представа за дезинформацията в услугите на платформите. Всички доклади са публично достъпни в Центъра за прозрачност, който беше приведен в действие през февруари 2023 г. Подписалите Кодекса страни се споразумяха също така да създадат рамка за по-нататъшно сътрудничество чрез постоянна работна група и няколко подгрупи със специфични работни направления и крайни резултати. Подписалите Кодекса страни ще продължат да провеждат редовни срещи, за да гарантират, че Кодексът продължава да бъде подходящ за поставените цели, включително за намаляване на дезинформацията около войната в Украйна. Полезни връзки: Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията от 2022 г. ; https://disinfocode.eu/
	Подкрепа за нови иновативни проекти за борба с дезинформацията в рамките на различни програми на ЕС, в частност от организации на гражданското общество и висши училища, с участието на журналисти	ЕС ежегодно отпуска средства в подкрепа на проекти за противодействие на чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство, включително дезинформацията и хибридните заплахи, например по програмите на Съюза „Хоризонт Европа“ или „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV), „Еразъм+“, както и чрез проекти, финансирани по Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС). В рамките на програма „Еразъм+“ се предоставя подкрепа за развиване на цифровата компетентност и медийната грамотност на младите хора с цел повишаване на устойчивостта им към дезинформация, фалшиви новини и пропаганда. Дейностите на eTwinning през 2021 г. бяха съсредоточени върху медийната грамотност и дезинформацията, като през октомври 2021 г. беше организирана специална конференция, беше изготвен инструментариум за учители, озаглавен „откриване на дезинформация и борба с нея“, и бяха осъществени многобройни сътрудничества с eTwinning, като например „Детектори на лъжата“, „По-добър интернет за децата“ и „Къщата на Ане Франк“. През март 2022 г. Комисията приведе в действие актуализираната Рамка за компетентност в областта на цифровите технологии (DigComp) 2.2, в която се предлага общо разбиране за това какво означава да бъдеш цифрово компетентен през XXI-ви век, включително конкретно позоваване на необходимостта от критично отношение към информацията онлайн, дезинформацията, невярната информация и др. Изследователски проекти продължават да се финансират и по програма „Хоризонт Европа“. В рамките на работната програма за периода 2021—2022 г. започна работа по проекти за изследвания на дезинформацията в контекста на постпандемичния свят (9 милиона евро), политиката и въздействието на онлайн социалните мрежи и новите медии (9 милиона евро), борбата с дезинформацията и възстановяването на доверието в цифровия свят (8 милиона евро) и инструментите за борба с дезинформацията, основани на изкуствен интелект, както за медийните специалисти, така и за гражданите (18 милиона евро). В рамките на работните програми по „Хоризонт Европа“ за периода 2023—2024 г. са заделени допълнителни 30 милиона евро за финансиране на научни изследвания в областта на чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство (ЧМИВ) и на решения, базирани на изкуствен интелект, за осигуряване на плуралистичен достъп до значима информация, качествено съдържание и надеждно онлайн взаимодействие за медийните специалисти и гражданите. Освен това през октомври 2022 г. Европейската комисия публикува насоки за учителите и служителите в сферата на образованието с цел насърчаване на цифровата грамотност и борба с дезинформацията чрез образование и обучение, както е посочено в нейния план за действие в областта на цифровото образование. Насоките, които са на разположение на всички официални езици на ЕС, бяха разработени с подкрепата на общността в сферата на образованието и обучението, академичните среди, неправителствените организации, телевизионните оператори и частния сектор. ЕС подкрепи разработването на Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO). От 2020 г. насам EDMO е изградила специализирана общност, която е водеща в проследяването, разкриването и противодействието на дезинформацията. EDMO се състои от централна цифрова платформа и национални и регионални центрове, които използват познанията си за местната информационна среда, за да откриват, анализират и разобличават кампании за дезинформация в Европа. С вече създадените 14 центъра на EDMO мрежата на EDMO обхваща всички 27 държави — членки на ЕС, както и Норвегия в ЕИП. Работата на EDMO и нейните центрове е от съществено значение в контекста на войната в Украйна и руската пропаганда, като чрез проверки на фактите са идентифицирани хиляди случаи на дезинформация, свързани с войната, и са публикувани доклади и разследвания за новосъздадени и тенденциозни послания. В допълнение към това EDMO създаде специална работна група за изборите за Европейски парламент, която е предназначена да открива ранни признаци на потенциално опасни кампании за дезинформация, които може да се разпространят в ЕС, и да координира специализирани дейности за медийна грамотност. Работната група ще предоставя експертния си опит и на европейските институции в рамките на подготовката за изборите за Европейски парламент. Комисията също така подкрепи разработването на Кодекс за професионална почтеност на европейските проверители на факти, който беше публикуван на 15 септември 2022 г. 1 . Стандартите на Кодекса, които обхващат въпроси, простиращи се от качествени източници до недопускане на партийни пристрастия и финансова прозрачност, трябва да бъдат спазвани, за да могат организациите за проверка на факти да станат проверени членове на Европейската мрежа за стандартите за проверка на достоверността на данните (European Fact-Checking Standards Network — EFCSN), която представлява мрежа от организации за проверка на факти, работещи независимо, етично и с ангажимент да служат на обществения интерес. Полезни връзки: Европейска обсерватория за цифрови медии Насоки за учителите и преподавателите за справяне с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност чрез образование и обучение — Служба за публикации на Европейския съюз (europa.eu) Европейска мрежа за стандартите за проверка на достоверността на данните (EFCSN) Новофинансирани проекти по програма „Хоризонт Европа“ (по покани за представяне на предложения от 2021 и 2022 г.) относно: · инструменти за борба с дезинформацията, основани на изкуствен интелект, както за медийните специалисти, така и за гражданите ; · решения, базирани на изкуствен интелект, за осигуряване на плуралистичен достъп до значима информация, качествено съдържание и надеждно онлайн взаимодействие за медийните специалисти и гражданите . Проектите по „Хоризонт 2020“ за развенчаване на фалшивите новини и предоставяне на инструменти на журналистите за противодействие на дезинформацията и дезинформацията (вече финализирани) включват: · FANDANGO — Откриване на фалшиви новини и на разпространението им от анализ на големи информационни масиви и операции на изкуствен интелект · WeVerify — ПО-ШИРОКООБХВАТНА И УСЪВЪРШЕНСТВАНА ПРОВЕРКА ЗА ВАС · TRUTHCHECK — Разпознаване на фалшиви новини чрез прилагане на кросмедиен анализ, базиран на услуги · NEWTRAL — Първият инструмент за проверка на факти в реално време за борба с фалшивите новини и дезинформацията · Factmata — СИСТЕМА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ОНЛАЙН СЪДЪРЖАНИЕ · DYNNET — Динамики на съставянето на мнение · GoodNews — Откриване на фалшиви новини в социални мрежи с помощта на геометрично дълбоко самообучение · AI4Dignity — Сътрудничещият изкуствен интелект се противопоставя на омразата Проектите по „Хоризонт 2020“, по линия на които се осигуряват дейности за изграждане на капацитет за гражданското общество, медийната индустрия и други специалисти, включват: · EU-HYBNET — Empowering a Pan-European Network to Counter Hybrid Threats (Привеждане в действие на паневропейска мрежа за противодействие на хибридни заплахи) (euhybnet.eu) , мрежа, финансирана по „Хоризонт 2020“ ·Хоризонт Европа: Откриване, анализ и противодействие на чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство (europa.eu) (ATHENA, ADAC.io, SAUFEX) и · Разработване на по-добро разбиране на потискането на информация от страна на държавните органи като пример за чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство (europa.eu) (RESONANT, ARM, DE-CONSPIRATOR)
	Повишаване на подкрепата и финансирането и разнообразяване на инициативите, включително от страна на организациите на гражданското общество, за насърчаване на медийната грамотност и подпомагане на гражданите да откриват дезинформацията в рамките на ЕС и извън него	По програма „Творческа Европа“ се подкрепя насърчаването на медийната грамотност главно в рамките на направлението CROSS-SECTORAL. Схемата за медийна грамотност“ по програма „Творческа Европа“ има за цел да позволи на гражданите да развият критично разбиране и използване на медиите. За тази цел действията в областта на медийната грамотност насърчават споделянето на знания и обмена на политики и практики в областта на медийната грамотност. Подкрепата предвижда разработването на иновативни трансгранични инициативи и общности за медийна грамотност в цяла Европа в условията на непрекъснато променяща се картина на цифровите медии и при отчитане на настоящото потребителско поведение сред различните възрастови групи. Това става успоредно с подкрепата, която се предлага на новинарските медии, за да се адаптират към структурните и технологичните промени, пред които е изправен секторът. На 19 декември 2022 г. Комисията обяви покана за представяне на предложения на стойност 990 500 евро за Европейския фестивал на журналистиката и медийната информационна грамотност, целящ да засили диалога, сътрудничеството и партньорството в ЕС между журналисти, медии, включително обществени медии, организации на гражданското общество и специалисти по медийна грамотност. Специално внимание ще бъде отделено на младежите, включително студентите журналисти, хората и социалните медии. Експертната група по медийна грамотност продължава да провежда обсъждания, да повишава осведомеността и да разпространява информация за инициативите за медийна грамотност в Европа. Групата провежда официални срещи два пъти годишно. Продължаващо финансиране има и по линия на „Еразъм+“ (т.е. през 2021 г. са избрани за финансиране 387 проекта, свързани с медийната грамотност и борбата с дезинформацията) и Европейския корпус за солидарност (т.е. през периода 2021—2022 г. са финансирани 46 проекта, свързани с медийната грамотност и борбата с дезинформацията, и други 39, свързани с цифровата безопасност). Програмата „Култура“ на ЕС и АКТБ (40 милиона евро) в подкрепа на културните и творческите индустрии в държавите от АКТБ има за цел, наред с другото, да насърчи редица междусекторни обществени въпроси, като например визуалната грамотност и основания на културата подход към образованието. Като осигурява безвъзмездни средства, предоставяни на каскаден принцип на място, тя допринася за обучението и насърчаването на младите хора да мислят критично, да правят разлика между вярно и невярно, да разпространяват ценностите на гражданството, да поставят под въпрос стереотипите и други форми на дискриминация. По линия на Механизма на ЕС и ЮНЕСКО за предоставяне на експертиза също се подкрепят плуралистичните медии (например вижданията на коренното население в мексиканските медии и радиостанции). Новият цикъл на механизма на ЕС и ЮНЕСКО за предоставяне на експертиза е в начална фаза. Програма „Механизъм за подкрепа на гражданското общество и медиите“ включва редица действия, насочени към повишаване на медийната грамотност на бенефициерите по ИПП III (вж. по-горе примери, като проекта „Изграждане на доверие в медиите в Югоизточна Европа“). В рамките на предприетия наскоро проект „Нашите медии: действие на гражданското общество за повишаване на медийната грамотност и активизъм, противодействие на поляризацията и насърчаване на диалога“ (1,3 милиона евро; февруари 2023 г. — януари 2025 г.) допълнително се насърчава повишаването на медийната и информационната грамотност чрез ангажиране на медийни специалисти и органи за саморегулиране, както и на младежи в дейностите за стимулиране на свободата на медиите. В южното съседство в рамките на медийния пакет за Юга от 2021 г. (15 милиона евро, 2022—2026 г.) се осигурява цялостна подкрепа за независимия медиен сектор, за да се гарантира, че той ще остане независим, плуралистичен и устойчив, ще може да се защитава от настоящите заплахи и ще може да насърчава критичното гражданско мислене. В рамките на своята регионална и селищна политика Комисията работи и за насърчаване на журналистиката и на медийната грамотност чрез редица дейности за обучение и повишаване на осведомеността. Това включва 1) специален онлайн модул с отворен достъп за преподаване на журналистика във висшите учебни заведения с акцент върху ЕС и неговата политика на сближаване, 2) така наречените пътувания „ EUinMyRegion Media Trips “ за журналисти от местни и регионални медии, които до момента са били посетени от около 150 журналисти, 3) програма за обучение, наставничество и практическо обучение на студенти по журналистика и млади журналисти („ Youth4Regions “), както и 4) специален бюджетен ред на стойност 7 милиона евро в рамките на информационните мерки за политиката на ЕС на сближаване, по който се финансират 12-месечни информационни и комуникационни дейности относно добавената стойност за ежедневието на гражданите от политиката на ЕС на сближаване. До момента над 150 организации са получили безвъзмездни средства, които позволяват комуникационните им дейности да достигнат до милиони хора чрез печата, телевизията и радиото, събитията и онлайн платформите в 25 държави членки. По стълба за бързо реагиране на ИССРМС бяха мобилизирани над 50 милиона евро в подкрепа на гражданското общество и медиите по целия свят, включително в Западните Балкани, държавите от източното и южното съседство, Централна Азия и Африка, за да се повиши устойчивостта на информационната среда и на обществата като цяло срещу дезинформацията (чрез обучение за проверка на фактите, подкрепа за независима и разследваща журналистика и т.н.). Една успешна инициатива, допринасяща за стабилността, създадена в рамките на предишната МФР/предишния инструмент, все още е в ход. В партньорство с ЮНЕСКО проектът „Социални медии за мир“ се съсредоточава върху националния подход с участието на множество заинтересовани страни като иновативно решение за справяне с проблемите с модерирането на съдържание на глобално, регионално и национално равнище и за преодоляване на различията между регулаторите, платформите и гражданските общества.

(1)

     Кодексът е разработен в рамките на проект, в който участват организации за проверка на фактите от повече от 30 държави в Европа. Окончателният вариант на Кодекса беше одобрен от 44 от общо 45-те организации, които взеха участие.