ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 24.5.2023
COM(2023) 604 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Дания
{SWD(2023) 604 final}
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 24.5.2023
COM(2023) 604 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Дания
{SWD(2023) 604 final}
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Дания
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики 1 , и по-специално член 9, параграф 2 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия,
като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,
като взе предвид заключенията на Европейския съвет,
като взе предвид становището на Комитета по заетостта,
като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,
като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,
като взе предвид становището на Комитета по икономическа политика,
като има предвид, че:
(1)Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета 2 , с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост, влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма за възстановяване и устойчивост се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от ЕС. В съответствие с приоритетите на европейския семестър той допринася за икономическото и социалното възстановяване и за осъществяването на устойчиви реформи и инвестиции, по-специално за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на ЕС и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.
(2)На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж 3 , с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на обзора във връзка с четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който не посочи Дания като една от държавите членки, които могат да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси и за които ще е необходим задълбочен преглед. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която Съветът прие на 16 май 2023 г., както и предложението за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права, което Съветът прие на 13 март 2023 г.
(3)Въпреки че икономиките на ЕС показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо с Украйна, ЕС насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и дружества в краткосрочен план, към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на ЕС.
(4)На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува Съобщението „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ 4 с цел засилване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на ЕС за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на ЕС в областта на климата, както и за гарантиране на достъп до съответните суровини от изключителна важност, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Планът се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, ускоряване на достъпа до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува и Съобщението „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“ 5 , структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на ЕС и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.
(5)През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални и за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.
(6)Регламентът REPowerEU 6 , приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на ЕС от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на ЕС, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Те също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС с нулеви нетни емисии, както е посочено в Промишления план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и, когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.
(7)На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките 7 . Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023—2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин. Държавите членки бяха приканени да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност за дефицита от 3 % от БВП, както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези, които са целенасочени в най-малка степен. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергията, държавите членки следва да насочат тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия много по-добре, отколкото в миналото. Комисията предложи фискалните препоръки да бъдат количествено определени и диференцирани и да бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи, както се предлага в нейното Съобщение относно насоките за реформа на рамката на ЕС за икономическо управление 8 . Тя препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират Механизма за възстановяване и устойчивост използване на средствата по линия на МВУ и други фондове на ЕС, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.
(8)На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за осъществяване на цялостна реформа на правилата на ЕС за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Въпреки че с предложенията държавите членки ще разполагат с по-силен контрол върху изготвянето на своите средносрочни планове, с тях се въвежда също по-строг режим на правоприлагане, за да се гарантира, че държавите членки изпълняват ангажиментите, които са поели в своите средносрочни фискално-структурни планове. Целта е законодателната работа да приключи през 2023 г.
(9)На 30 април 2021 г. Дания представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка в приложение V към посочения регламент. На 6 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Дания 9 . Отпускането на траншовете зависи от решение на Комисията, взето в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, че Дания е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.
(10)На 1 май 2023 г. Дания представи своята национална програма за реформи за 2023 г. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на Дания относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост. Като се има предвид, че Дания не представи своевременно своята програма за конвергенция за 2023 г., Комисията не беше в състояние да я оцени.
(11)На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Дания за 2023 г. 10 В него беше оценен напредъкът на Дания в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Дания на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Дания при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на ЕС в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на ООН за устойчиво развитие.
(12)Въз основа на данните, потвърдени от Евростат 11 , излишъкът по консолидирания държавен бюджет на Дания е намалял от 3,6 % от БВП през 2021 г. на 3,3 % през 2022 г., докато консолидираният държавен дълг е намалял от 36,7 % от БВП в края на 2021 г. на 30,1 % в края на 2022 г.
(13)Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от мерките на фискалната политика, приети за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията. През 2022 г. тези мерки, водещи до намаляване на приходите, включваха намаляване на налога върху електроенергията, докато мерките, водещи до увеличаване на разходите, включваха социални помощи, насочени към домакинствата с по-ниски доходи, за да компенсират високите разходи за енергия. Комисията оценява бюджетните разходи за тези мерки на 0,1 % от БВП през 2022 г. В същото време прогнозните разходи за временните извънредни мерки във връзка с COVID-19 намаляха до 0,0 % от БВП през 2022 г. спрямо 4,0 % през 2021 г.
(14)На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча на Дания 12 през 2022 г. да поддържа подкрепяща фискална позиция, в това число от импулса в резултат на Механизма за възстановяване и устойчивост, и да поддържа финансираните на национално равнище инвестиции.
(15)Според оценките на Комисията фискалната позиция 13 през 2022 г. е била рестриктивна — 0,6 % от БВП, което е подходящо в условията на висока инфлация. В съответствие с препоръката на Съвета Дания продължи да подпомага възстановяването с инвестиции, които ще бъдат финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизаха на 0,3 % от БВП през 2022 г. (0,3 % от БВП през 2021 г.). Инвестициите, финансирани на национално равнище, са имали рестриктивен принос от 0,2 процентни пункта към фискалната позиция 14 . Поради това Дания не запази инвестициите, финансирани на национално равнище, което не беше в съответствие с препоръката на Съвета. Същевременно ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до рестриктивен принос в размер на 0,7 процентни пункта към фискалната позиция. Следователно Дания е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.
(16)В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда растеж на реалния БВП от 0,3 % през 2023 г. и 1,5 % през 2024 г.
(17)В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен излишък от 2,3 % от БВП за 2023 г. и съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 30,1 % в края на 2023 г.
(18)Салдото по консолидирания държавен бюджет през 2023 г. се очаква да продължи да се влияе от фискалните мерки, приети с цел смекчаване на икономическите и социалните последици от увеличението на цените на енергията. Те се състоят от мерки, чийто срок на действие е удължен от 2022 г. (по-специално някои социални помощи, насочени към домакинствата с ниски доходи), и нови мерки, като например временно по-нисък налог върху електроенергията. Нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. възлизат на 0,3 % от БВП през 2023 г. 15 Повечето мерки през 2023 г. не изглеждат насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия и не запазват ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. размерът на целевите мерки за подкрепа, който трябва да бъде взет предвид при оценката на спазването на фискалната препоръка за 2023 г., се оценява на 0,1 % от БВП през 2023 г. (в сравнение с 0,1 % от БВП през 2022 г.).
(19)На 12 юли 2022 г. Съветът препоръча 16 Дания да предприеме действия, за да гарантира, че през 2023 г. растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с като цяло неутрална позиция на политиката 17 , като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. Дания следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Дания беше препоръчано също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на Съюза.
(20)През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична (-0,4 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Това следва рестриктивна фискална позиция през 2022 г. (0,6 % от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури експанзионистичен принос от 0,6 % от БВП към фискалната позиция. Експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище нетни първични текущи разходи не се дължи на целенасочената подкрепа за домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. Това се дължи на разходите за нецелеви мерки в областта на енергетиката и на постоянното увеличение на заплатите и социалните придобивки в публичния сектор, както и на по-високите разходи за здравеопазване. В обобщение прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизат на 0,3 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции осигуряват експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,1 процентни пункта 18 . Поради това Дания планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и се очаква да запази инвестициите, финансирани на национално равнище. Тя планира да финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийна сигурност, като например мерки за енергийна ефективност, екологична данъчна реформа и мерки за екологосъобразна мобилност, които са частично финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост и от други фондове на ЕС.
(21)Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата за изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен излишък от 1,3 % от БВП през 2024 г. и съотношение на дълга към БВП от 28,8 % в края на 2024 г. Понастоящем Комисията приема, че мерките за подкрепа в областта на енергетиката ще бъдат премахнати изцяло през 2024 г. Това се опира на допускането, че няма да има нови увеличения на цените на енергията.
(22)Дания вероятно ще продължи да изпълнява минималната средносрочна бюджетна цел от -1,0 % от БВП, прогнозирана от Комисията за периода 2023—2025 г., през 2023 г. и 2024 г. Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. структурното салдо се очаква да бъде на ниво 3,5 % от БВП през 2023 г. и 2,1 % от БВП през 2024 г., което е над средносрочната бюджетна цел.
(23)Ако се допусне, че политиките остават непроменени, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, да нараснат на 4,6 % през 2024 г.
(24)В Дания понастоящем е налице таван за периодичните данъци върху недвижимото имущество, което означава, че те не нарастват с пазарните цени. Поради това те не са в състояние да забавят циклите на цените на жилищата и водят до неблагоприятни последици за разпределението. През 2017 г. датският парламент одобри нова система за данъчно облагане на недвижимото имущество с цел премахване на тавана, която сега се очаква да започне да функционира от 1 януари 2024 г. Намирането на жилища на достъпни цени продължава да бъде основно предизвикателство за много хора. Съчетанието от високи цени на жилищата и дълги периоди на чакане за социални жилища доведе до недостиг на жилища на достъпни цени в големите градски райони. В Дания се наблюдава нарастващ дял на ипотеките с плаващ лихвен процент и с гратисен период, което увеличава уязвимостта на силно задлъжнелите притежатели на ипотечни кредити към допълнителни потенциални спадове в цените на жилищата и/или покачване на лихвените проценти.
(25)В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Изпълнението на плана на Дания за възстановяване и устойчивост е в напреднал стадий. Дания представи едно искане за плащане, съответстващо на 25 ключови етапа и цели в плана, което доведе до плащане в размер на общо 301 милиона евро. Освен първото искане за плащане изпълнението на плана е в ход, като се очаква второто плащане да бъде представено до края на 2023 г. В ход е подготовката на нова глава за REPowerEU с оглед представянето ѝ през май. Бързото включване на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Дания в областта на енергетиката и екологичния преход. Системното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на плана, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.
(26)През 2022 г. Комисията одобри всички програмни документи за политиката на сближаване на Дания. Бързото изпълнение на програмите на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за постигане на екологичния и цифровия преход, повишаване на икономическата и социалната устойчивост, както и за осигуряване на балансирано териториално развитие в Дания.
(27)Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, Дания е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, свързани с декарбонизация на икономиката и укрепване на кръговата икономика в подкрепа на зеления преход.
(28)Напредъкът на Дания към кръгова икономика е недостатъчен и се нуждае от ускоряване, за да бъдат постигнати целите на ЕС за кръгова икономика. Въпреки някои мерки на политиката, въведени миналата година, като например плана в областта на климата, напредъкът е ограничен. Планът за действие за кръговата икономика показва, че от 129-те инициативи в плана 27 са завършени, 88 са в процес на изпълнение, а 14 са забавени. Наличните статистически данни показват, че през 2022 г. Дания не е постигнала напредък по отношение на генерирането на отпадъци, рециклирането и кръговата икономика. Кръговото използване на материали леко е спаднало — от 8 % през 2016 г. на 7,8 % през 2021 г., което е под средното за ЕС равнище от 11,7 % през 2021 г. Въпреки че планът за действие за кръговата икономика има за цел значително да намали суровинния отпечатък на ЕС, суровинният отпечатък на Дания през 2020 г. е бил 25,6 тона на глава от населението, което е значително над средното за ЕС за 2020 г. (13,7 тона на глава от населението). Дания продължава да изостава в няколко аспекта на кръговата икономика, по-специално генерирането на битови отпадъци, процентите на рециклиране и хранителните отпадъци. Що се отнася до битовите отпадъци, Дания все още има най-голямо количество битови отпадъци на глава от населението в ЕС — 786 kg/годишно на глава от населението през 2021 г. (средно за ЕС 530 kg/годишно на глава от населението през 2021 г.) в контекст, в който няма национална цел за общо намаляване на отпадъците. Що се отнася до рециклирането, Дания трябва да положи значителни усилия, за да постигне целта на ЕС за рециклиране на битовите отпадъци и отпадъците от опаковки за 2025 г., като се нарежда под средната стойност за ЕС от 49,6 % (34,3 % през 2021 г.). И накрая, Дания има слаби резултати в ЕС по отношение на показателите за разхищение на храни. Тя разчита в голяма степен на изгарянето на отпадъци, като над 50 % от битовите отпадъци се изгарят в сравнение със средната стойност за ЕС от около 26 %.
(29)Дания е поела ангажимент за амбициозни цели за декарбонизация и е лидер в използването на енергия от възобновяеми източници, по-специално производството на вятърна енергия. Потреблението на природен газ в Дания е намаляло с 25,2 % през периода между август 2022 г. и март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през предходните 5 години — това надхвърля целта за намаляване от 15 %. Дания може да продължи да полага усилия за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. 19 За да се постигнат целите за декарбонизация и да се увеличи делът на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс, по-бързото разрешаване на проекти и опростените правила за издаване на разрешения са от съществено значение за постигането на националните амбиции за разгръщане на мощности за вятърна енергия от разположени в морето и на сушата инсталации. Допълнителните мощности, включително енергийните острови в Балтийско море и Северно море, ще изискват планиране на достатъчно разширяването на мрежата за пренос и разпределение. Междувременно инвестициите в енергийна ефективност могат да намалят необходимостта от инвестиции в енергийна инфраструктура. Засилването на мерките за енергийна ефективност на сградите, съчетаването на изолационни мерки и разгръщането на декарбонизирани източници на отопление би могло допълнително да намали зависимостта от изкопаеми горива и да намали търсенето на енергия. Подобренията на енергийната ефективност в обществените сгради биха могли да бъдат допълнително подкрепени чрез премахване на бюджетните ограничения за екологосъобразните проекти за общините и регионите. Допълнителните мерки в подкрепа на енергийната ефективност на частните сгради биха спомогнали за намаляване на високите разходи за енергия в Дания, където през 2022 г. средните сметки за енергия на домакинствата бяха на второ място по размер. Националните промишлени дейности предлагат потенциал за подобряване на енергийната ефективност, особено чрез използване на излишъка от топлинна енергия в районното отопление.
(30)Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, включително производството, внедряването и поддръжката на технологии с нулеви нетни емисии, създават пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. През 2022 г. в Дания е докладван недостиг на работна ръка за 60 професии, изискващи специфични умения или знания за екологичния преход, включително инженери в областта на околната среда, специалисти в областта на опазването на околната среда и строителни архитекти. Въпреки че търсенето на „зелени“ умения нараства, броят на работниците в енергоемките отрасли, участващи в образование и обучение, е намалял значително през последното десетилетие — от 24,6 % през 2015 г. на 15,6 % през 2021 г.
ПРЕПОРЪЧВА на Дания да предприеме през 2023 г. и 2024 г. следните действия:
1.Да прекрати постепенно до края на 2023 г. действащите мерки за енергийна подкрепа. Ако нови увеличения на цените на енергията наложат предприемането на мерки за подкрепа — да гарантира, че тези мерки са насочени към закрила на уязвимите домакинства и предприятия, че са фискално достъпни и че запазват стимулите за икономии на енергия.
Като поддържа стабилна фискална позиция през 2024 г., да запази финансираните на национално равнище публични инвестиции и да гарантира, че безвъзмездните средства по МВУ и другите фондове на ЕС се усвояват ефективно, по-специално с цел насърчаване на екологичния и цифровия преход.
За периода след 2024 г. да продължи инвестициите и реформите, водещи до по-висок устойчив растеж, и да запази разумна средносрочна фискална позиция.
Да прилага новата система за данъчно облагане на недвижимото имущество, за да се възстанови връзката между пазарните цени и данъците и да се гарантира по-справедливо данъчно облагане. Да ускори инвестициите в строителството на жилища на достъпни цени с цел облекчаване на най-належащите нужди.
2.Да продължи постоянното изпълнение на своя план за възстановяване и устойчивост и бързо да завърши главата за REPowerEU с цел бързо започване на изпълнението ѝ. Да пристъпи към бързо изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване при тясно взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост.
3.Да укрепи кръговата икономика и политиките за управление на отпадъците, включително чрез ускоряване на изпълнението на националния план за действие на Дания за кръгова икономика, чрез насърчаване на предотвратяването на генерирането на отпадъци и повторното използване на битови и други отпадъци, увеличаване на процента на рециклиране, намаляване на хранителните отпадъци и преминаване от изгаряне на битови отпадъци към по-екологосъобразни източници на производство на топлина.
4.Да намали зависимостта от изкопаеми горива и да увеличи дела на възобновяемите енергийни източници в енергийните доставки. Да отговори на нарастващото търсене и нуждите от гъвкавост чрез стимулиране на необходимото развитие на електроенергийната мрежа на равнище пренос и разпределение. Да рационализира приложимите правила за издаване на разрешения за енергия от възобновяеми източници. Да приложи допълнителни мерки за подкрепа на енергийната ефективност в частните и обществените сгради с цел намаляване на сметките за енергия и разходите за енергийната система. Да гарантира по-добро разгръщане на декарбонизирани отоплителни източници. да увеличи усилията на политиката, насочени към предоставянето и придобиването на уменията, необходими за екологичния преход.
Съставено в Брюксел на […] година.
За Съвета
Председател