ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 24.5.2023
COM(2023) 601 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Белгия за 2023 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Белгия за 2023 г.
{SWD(2023) 600 final} - {SWD(2023) 601 final}
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Белгия за 2023 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Белгия за 2023 г.
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики 1 , и по-специално член 5, параграф 2 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия,
като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,
като взе предвид заключенията на Европейския съвет,
като взе предвид становището на Комитета по заетостта,
като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,
като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,
като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,
като има предвид, че:
(1)Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета 2 , с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост, влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма за възстановяване и устойчивост се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от ЕС. В съответствие с приоритетите на европейския семестър той допринася за икономическото и социалното възстановяване и за осъществяването на устойчиви реформи и инвестиции, по-специално за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на ЕС и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.
(2)На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г. 3 , с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на обзора във връзка с четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който не посочи Белгия като една от държавите членки, които могат да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси, и за които ще е необходим задълбочен преглед. На същата дата Комисията също прие становище относно проекта на бюджетен план за 2023 г. на Белгия. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която Съветът прие на 16 май 2023 г., както и предложението за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права, което Съветът прие на 13 март 2023 г.
(3)Въпреки че икономиките на ЕС показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо с Украйна, ЕС насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения както върху уязвимите домакинства, така и върху дружествата в краткосрочен план, към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на ЕС.
(4)На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува съобщението „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ 4 с цел засилване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на ЕС за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на ЕС в областта на климата, както и за гарантиране на достъп до съответните суровини от изключителна важност, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Планът се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, ускоряване на достъпа до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува и съобщението „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“ 5 , структурирано около девет взаимно подсилващи се фактора с цел да се работи за регулаторна рамка за стимулиране на растежа. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на ЕС и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.
(5)През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални и за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.
(6)Регламентът REPowerEU 6 , приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на ЕС от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на ЕС, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Тези реформи и инвестиции също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС с нулеви нетни емисии, както е посочено в Промишления план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и, когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.
(7)На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките 7 . Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023—2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин. Държавите членки бяха приканени да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност за дефицита от 3 % от БВП, както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени с цел защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези с най-слаба насоченост. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергоносителите, държавите членки следва да насочат тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия много по-добре, отколкото в миналото. Комисията предложи фискалните препоръки да бъдат количествено определени и диференцирани и да бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи, както се предлага в нейното Съобщение относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС 8 . Тя препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното използване на средствата по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.
(8)На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за осъществяване на цялостна реформа на правилата на ЕС за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Целта на предложенията е държавите членки да разполагат с по-силен контрол върху изготвянето на своите средносрочни планове, като същевременно се въведе по-строг режим на правоприлагане, за да се гарантира, че държавите членки изпълняват ангажиментите, поети в техните средносрочни фискално-структурни планове. Предвижда се законодателната работа да приключи през 2023 г.
(9)На 30 април 2021 г. Белгия представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка в приложение V към посочения регламент. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Белгия 9 . Отпускането на траншовете зависи от решение на Комисията, взето в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, че Белгия е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.
(10)В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97 на 30 април 2023 г. Белгия представи своята национална програма за реформи за 2023 г. и програмата си за стабилност за 2023 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на Белгия относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.
(11)На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Белгия 10 за 2023 г. В него беше оценен напредъкът на Белгия в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Белгия на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Белгия при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на ЕС в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на ООН за устойчиво развитие.
(12)Въз основа на данни, потвърдени от Евростат 11 , дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Белгия намаля от 5,5 % от БВП през 2021 г. на 3,9 % през 2022 г., докато консолидираният държавен дълг спадна от 109,1 % от БВП в края на 2021 г. на 105,1 % в края на 2022 г. На [24 май] 2023 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от ДФЕС 12 ; в този доклад се разглежда състоянието на бюджета на Белгия, тъй като нейният бюджетен дефицит през 2022 г. надхвърли референтната стойност по Договора от 3 % от БВП. В доклада се стига до заключението, че критерият за дефицита не е изпълнен. В съответствие със съобщението си от 8 март 2023 г. 13 през пролетта на 2023 г. Комисията не предложи откриването на нови процедури при прекомерен дефицит; на свой ред Комисията заяви, че ще предложи на Съвета да започне такива процедури, основани на размера на дефицита, през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. Белгия следва да вземе това предвид при изпълнението на своя бюджет за 2023 г. и при изготвянето на проекта на бюджетния план за 2024 г.
(13)Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от мерките на фискалната политика, приети за смекчаване на икономическото и социалното въздействие от увеличението на цените на енергията. През 2022 г. такива намаляващи приходите мерки включваха намаляване на акцизите върху бензиновите горива и намаляване на ДДС за договорите за електроенергия и газ за битови нужди; а увеличаващите разходите мерки включваха разширяване на обхвата на социалната тарифа за енергийни продукти за уязвимите домакинства, всеобхватно прехвърляне на доходи към домакинствата директно чрез техните сметки за газ и електроенергия („енергиен пакет“), целеви еднократни трансфери (за домакинствата, които използват газьол, пропан, бутан или пелетно гориво) и директно подпомагане на дружества, изправени пред нарастващи разходи за енергия. Разходите за тези мерки бяха частично компенсирани от нови данъци върху неочакваните печалби на производителите и доставчиците на енергия, а именно в електроенергийния и петролния сектор. Според оценката на Комисията нетните бюджетни разходи за тези мерки през 2022 г. възлизат на 0,9 % от БВП. Салдото по консолидирания държавен бюджет е повлияно също така от бюджетните разходи за временна закрила на разселените лица от Украйна, които се оценяват на 0,1 % от БВП през 2022 г. В същото време приблизително оценените разходи за временните извънредни мерки за справяне с кризата, свързана с COVID-19, спаднаха до 0,5 % от БВП през 2022 г. от 3 % през 2021 г.
(14)На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча на Белгия 14 през 2022 г. да използва Механизма за възстановяване и устойчивост за финансиране на допълнителни инвестиции в подкрепа на възстановяването, като същевременно провежда разумна фискална политика. Освен това Белгия следва да запази инвестициите, финансирани на национално равнище.
(15)Според оценките на Комисията фискалната позиция 15 през 2022 г. е била подкрепяща — -2 % от БВП. Както беше препоръчано от Съвета, Белгия продължи да предоставя подкрепа за възстановяването с инвестиции, които ще бъдат финансирани по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и с други фондове на ЕС, възлизат на 0,2 % от БВП през 2022 г. (0,2 % от БВП през 2021 г.). Инвестициите, финансирани на национално равнище, осигуряват неутрален принос за фискалната позиция 16 . Поради това Белгия запази инвестициите, финансирани на национално равнище, както се препоръчва от Съвета. В същото време ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) осигури експанзионистичен принос в размер на 1,9 процентни пункта към фискалната позиция.
Този значителен експанзионистичен принос включва допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията (допълнителен нетен бюджетен разход от 0,8 % от БВП спрямо 2021 г.), както и разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (0,1 % от БВП). В същото време нарастващите текущи разходи, дължащи се по-специално на автоматичното индексиране на социалните плащания и заплатите в публичния сектор и на други структурно увеличаващи се текущи разходи (по-специално отразяващи демографското застаряване), също допринесоха за растежа на нетните първични текущи разходи. Следователно този значителен експанзионистичен принос на финансираните на национално равнище текущи разходи само частично се дължи на мерките за справяне с икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията, както и на разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна. Поради това Белгия не ограничи в достатъчна степен ръста на финансираните на национално равнище текущи разходи.
(16)Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност е реалистичен през 2023 г. и след това. Правителството предвижда реалният БВП да нарасне с 1 % през 2023 г. и с 1,7 % през 2024 г. За сравнение в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда растеж на реалния БВП от 1,2 % през 2023 г. и 1,4 % през 2024 г.
(17)В своята програма за стабилност за 2023 г. правителството очаква съотношението на общия бюджетен дефицит да се увеличи до 5,1 % от БВП през 2023 г. Увеличението през 2023 г. отразява главно нарастващите постоянни текущи разходи (дължащи се по-специално на автоматичното индексиране на социалните плащания и заплатите в публичния сектор, както и на демографското застаряване), въздействието върху бюджета на временното намаляване на социалноосигурителните вноски на предприятията през първата половина на 2023 г. и увеличаваща дефицита реформа на данъчното облагане на енергийните продукти за бита. Съгласно програмата се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да се увеличи от 105,1 % в края на 2022 г. на 106,7 % в края на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит в размер на 5 % от БВП през 2023 г. Това съответства на дефицита, предвиден в програмата за стабилност. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда малко по-ниско съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 106 % в края на 2023 г. Разликата се дължи на малко по-висок прогнозиран номинален БВП през 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г.
(18)Очаква се салдото по държавния бюджет през 2023 г. да продължи да се влияе от фискалните мерки, приети за смекчаване на икономическото и социалното въздействие от увеличението на цените на енергията. Тези мерки се състоят от мерки, удължени от 2022 г., по-специално намаляване на акцизите върху бензиновите горива и намаляване на ДДС за договорите за електроенергия и газ за битови потребители; разширяване на обхвата на социалната тарифа за енергийните продукти, всеобхватно прехвърляне на доходи към домакинствата чрез техните сметки за газ и електроенергия („енергиен пакет“), целеви еднократни трансфери (за домакинствата, които използват източници на отопление, различни от газ и електроенергия) и директно подпомагане на дружества, изправени пред нарастващи разходи за енергия.
Разходите за тези мерки продължават да са частично компенсирани от данъци върху неочакваните печалби на доставчиците на енергия, а именно в електроенергийния и петролния сектор, които са в сила от 2022 г., и от данък върху системен оператор на международна газова мрежа (Fluxys) през 2023 г. Като се вземат предвид тези приходи, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа се оценяват на 0,4 % от БВП през 2023 г. 17
Повечето мерки през 2023 г. не са насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия, въпреки че в много от тях е запазен ценовият сигнал за намаляване на енергийните потребности и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. размерът на мерките за целева подкрепа, който трябва да бъде взет предвид при оценката на спазването на фискалната препоръка за 2023 г., се оценява на 0,1 % от БВП през 2023 г. (спрямо 0,2 % от БВП през 2022 г.). Предвижда се бюджетните разходи за временна закрила на разселените лица от Украйна да останат стабилни в сравнение с 2022 г. И накрая, очаква се постепенното премахване на временните извънредни мерки за справяне с кризата, свързана с COVID-19, в размер на 0,5 % от БВП да има положителен принос за салдото по държавния бюджет за 2023 г.
(19)На 12 юли 2022 г. Съветът препоръча на Белгия 18 да гарантира, че през 2023 г. фискалната политика ще е разумна, по-специално като ограничи нарастването на финансираните на национално равнище първични текущи разходи под средносрочния потенциален растеж на производството 19 , като вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, както и във връзка с хората, бягащи от Украйна. В същото време Белгия следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Белгия бе препоръчано също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на Съюза.
(20)В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция през 2023 г. да бъде експанзионистична (-1,1 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Това е предхождано от експанзионистична фискална позиция през 2022 г. (-2 % от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да има експанзионистичен принос в размер на 0,7 % от БВП към фискалната позиция. В това е включено намаляването на разходите за мерките за целенасочена подкрепа за домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, с 0,1 % от БВП.
Следователно растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи над средносрочния потенциален растеж на производството не се дължи на целенасочената подкрепа за домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на резките увеличения на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. Експанзионистичното увеличени на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) се дължи също така на постоянните увеличения на заплатите в публичния сектор и социалните плащания (поради индексирането на заплатите в публичния сектор и социалните плащания), на структурно нарастващите текущи разходи в резултат на демографското застаряване, на реформата на данъчното облагане на договорите за енергия за битови потребители и на временно намаляване на социалноосигурителните вноски на предприятията през първата половина на 2023 г. В обобщение, прогнозното увеличение на финансираните на национално равнище първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета.
Предвижда се разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове от ЕС, да възлязат на 0,3 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции се предвижда да осигурят експанзионистичен принос към фискалната позиция в размер на 0,1 процентни пункта 20 . Поради това Белгия планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и също така планира да запази финансираните на национално равнище инвестиции. Тя планира да финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като например инвестиционни проекти за саниране на сгради, устойчива мобилност и декарбонизация на енергийния сектор, както и ключови инвестиции за ускоряване на цифровия преход (в това число цифровизиране на публичната администрация, насърчаване на електронното приобщаване и засилване на киберсигурността), които са финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС.
(21)Съгласно програмата за стабилност се очаква през 2024 г. бюджетният дефицит да намалее до 4,2 % от БВП. Намалението през 2024 г. отразява и оттеглянето на временните мерки за подкрепа, които бяха приети в контекста на нарастващите цени на енергията. Съгласно програмата се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да се увеличи до 107,1 % в края на 2024 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата за изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 4,7 % от БВП за 2024 г. Тази стойност е по-висока от дефицита, прогнозиран в програмата, главно поради мерките за намаляване на дефицита, възлизащи на 0,2 % от БВП, които все още не са посочени в програмата (поради което не са взети предвид в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г.), и поради по-неблагоприятна прогноза за държавните приходи, по-специално по отношение на корпоративните данъци. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда подобно съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 107,3 % в края на 2024 г.
(22)В програмата за стабилност е предвидено постепенно премахване на всички мерки за енергийна подкрепа през 2024 г. Комисията също така понастоящем допуска, че през 2024 г. мерките за енергийна подкрепа ще бъдат напълно премахнати. Това се основава на допускането, че няма да има нови увеличения на цените на енергията.
(23)Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета призовава за годишно подобрение на структурното салдо с цел изпълнение на средносрочната бюджетна цел от 0,5 % като целеви показател 21 . Като се вземат предвид съображенията за фискална устойчивост 22 и необходимостта дефицитът да бъде намален под референтната стойност от 3 % от БВП, би било подходящо подобрението на структурното салдо да е най-малко 0,7 % от БВП за 2024 г. За да се осигури такова подобрение, ръстът на нетните финансирани на национално равнище първични разходи 23 през 2024 г. не трябва да надвишава 2 %, както е отразено в настоящата препоръка.
В същото време останалите мерки за енергийна подкрепа (които понастоящем се оценяват от Комисията на 0,4 % от БВП през 2023 г.) следва да бъдат постепенно премахнати в зависимост от развитието на енергийния пазар и като се започне от тези с най-слаба насоченост, а свързаните с това спестявания следва да се използват за намаляване на бюджетния дефицит.
Освен това според прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. нарастването на нетните финансирани на национално равнище първични текущи разходи през 2023 г. не е в съответствие с препоръката на Съвета. Ако това се потвърди, ще бъде подходящо нарастването на нетните първични разходи през 2024 г. да е по-малко.
(24)При допускане за непроменени политики, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните финансирани на национално равнище първични разходи да нараснат с 2,7 % през 2024 г., което е над препоръчителния темп на растеж.
(25)Съгласно програмата се очаква публичните инвестиции да нараснат от 2,9 % от БВП през 2023 г. на 3,1 % от БВП през 2024 г. По-големите инвестиции са резултат от увеличаването на инвестициите, финансирани на национално равнище, и тези, финансирани от ЕС, а именно чрез Механизма за възстановяване и устойчивост. В програмата са посочени реформи и инвестиции, които се очаква да допринесат за фискалната устойчивост и за устойчивия и приобщаващ растеж. Тези реформи и инвестиции включват проект за фискална реформа на данъчната система и системата за социална сигурност с цел повишаване на заетостта и икономическата активност, като по този начин се насърчава устойчивостта на публичните финанси, и пенсионна реформа (както е предвидено в плана за възстановяване и устойчивост) за подобряване на финансовата устойчивост на пенсионната система. Освен това намерението е да се увеличат усилията за насърчаване на публичните инвестиции с оглед да се ускорят екологичният и цифровият преход, включително чрез изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост.
(26)В програмата за стабилност е очертано средносрочното фискално развитие до 2026 г. Съгласно програмата се очаква бюджетният дефицит да намалее до 3,3 % от БВП през 2025 г. и до 2,9 % до 2026 г. Поради това се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да спадне под 3 % от БВП до 2026 г. Съгласно програмата се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да се увеличи от 107,1 % в края на 2024 г. на 107,8 % до края на 2026 г.
(27)Белгия е изправена пред значителни предизвикателства по отношение на фискалната устойчивост. Те са свързани както с високото равнище на държавния дълг, така и с очакваното влошаване на въздействието на свързаните със застаряването разходи върху публичните финанси в условията на бързо застаряващото население, ако политиките не бъдат променени. В доклада на Комисията за застаряването на населението от 2021 г. се предвижда разходите, свързани със застаряването на населението, да се увеличат с 3,6 процентни пункта от БВП до 2040 г. и с 5,4 процентни пункта от БВП до 2070 г., най-вече поради разходите за пенсии и дългосрочни грижи. Предвижда се разходите за пенсии да нараснат с 3 процентни пункта от БВП през периода 2019—2070 г. в сравнение с 0,1 процентни пункта от БВП средно в еврозоната. В случая с Белгия по-голямата част от прогнозираното увеличение ще е настъпило още през 2040 г., когато разходите за пенсии ще се увеличат с 2,7 процентни пункта от БВП до 14,9 % от БВП. В плана за възстановяване и устойчивост на Белгия е включена пенсионна реформа, с която се цели справяне с това предизвикателство, както и постигане на други цели, като например подобряване на социалната устойчивост на системата, стимулиране на хората да продължават да са активни на пазара на труда, след като изпълнят условията за ранно пенсиониране, и осигуряване на по-голямо сближаване между и в рамките на пенсионните системи. По отношение на дългосрочните грижи през 2019 г. публичните разходи за тази позиция възлизат на 2,2 % от БВП (при средна стойност за ЕС 1,7 %), което прави Белгия една от държавите в ЕС с най-високи разходи за дългосрочни грижи. Предвижда се до 2070 г. разходите за дългосрочни грижи да нараснат допълнително до 4,3 % от БВП в базовия сценарий. Тези разходи обаче може да се увеличат до 6,0 % от БВП при най-отрицателните сценарии 24 . Данните показват, че вероятно има прекомерна употреба на резидентни грижи и ненужно или преждевременно институционализиране на възрастни хора. Наличните данни показват, че броят на възрастните хора, настанени ненужното или най-малкото преждевременното в дом за резидентна грижа, продължава да е висок, макар и да намалява през последните години. По-специално съгласно данните делът на хората, засегнати от този проблем, е висок в Брюксел и Валония. Реформите за подобряване на ефективното по отношение на разходите използване на различните места за полагане на грижи, по-специално с цел да се избегне и забави ненужната или преждевременната институционализация, са започнати от федералните субекти, на които от 2019 г. насам е прехвърлена отговорността за дългосрочните грижи. Те обаче не са съсредоточени в достатъчна степен върху справянето с предизвикателството по отношение на фискалната устойчивост.
(28)Въпреки неотдавнашните реформи данъчно-осигурителната тежест (осигурителните вноски и данъкът върху доходите от труд) в Белгия остава доста над средната за ЕС на всички равнища на възнагражденията, освен за наетите лица с много ниски заплати (50 % от средната), което може да бъде възпиращ фактор за заетостта. Бяха въведени някои мерки за увеличаване на нетния доход на наетите лица с ниски заплати, като например бонуси за работа (Фландрия) и обезщетения за дългосрочно наети работещи лица с ниски доходи или за междурегионална мобилност (федерални). Тези мерки обаче също така увеличават още повече високата пределна данъчна ставка за наетите лица с ниски и средни доходи („капана на ниските заплати“), което може да обезсърчи инвестициите в обучение през целия живот, както и увеличаването на броя на отработените часове. Обезщетенията за безработица са неограничени във времето и при тях няма условия за имуществено състояние за дългосрочно безработните лица. Освен това няколко непарични социални обезщетения са свързани с това получаващите ги лица да имат статут на безработни лица, което може за допринесе за съществуващата неактивност, безработицата и капаните на ниските заплати. Едно широко преразглеждане на системата за социална сигурност би увеличило прозрачността по отношение на стимулите за заетост и би могло да допринесе за повишаване на ефективността на политиките за активизиране.
(29)Широкото използване на данъчнопризнати разходи, отчасти с цел неутрализиране на високите данъчни ставки, поражда неефективност и от него обикновено се облагодетелстват определени видове възнаграждения и разходи. То води до икономически, социални и екологични проблеми. Специалните схеми, като ваучерите за храна, субсидиите за пътуване до работното място или освобождаването от данък при източника за извънреден труд, научноизследователска и развойна работа и работа през нощта/на смени, са скъпи за бюджета и е установено, че създават неефективност. Някои облекчения във връзка с данъка върху доходите на физическите лица (напр. приспадане за ваучерите за услуги) облагодетелстват непропорционално хората с високи доходи. Продължава да се прилага данъчно стимулиране за инвестиции в недвижимо имущество на федерално равнище (кадастралните стойности са по-ниски от действителния доход от наеми, приспада се лихвата за вторични жилищни заеми) и на регионално равнище („cheque-habitat“ във Валония). С това се нарушава разпределението на ресурсите и потенциално се генерират предизвикани от данъци свръхинвестиции в някои видове активи. Свързаните с данъци субсидии, вредни за околната среда, са се увеличили. С намаляването на ставката на ДДС върху електроенергията и газа за договорите за жилища, като същевременно се осигурява подкрепа за домакинствата, продължават да се създават благоприятни условия за изкопаемите горива в дългосрочен план и се обезсърчават по-нататъшната диверсификация и икономиите на енергия. В условията на нарастващо задръстване и нарастващи проблеми със замърсяването на въздуха изглежда, че данъците върху транспорта и таксите за замърсяване все още не се използват в достатъчна степен. Очаква се, че ако бъде приета и приложена, по-широката данъчна реформа, която правителството планира да въведе поетапно до 2024 г., ще намали данъчната тежест върху труда и ще премахне някои от изкривяванията.
(30)В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост на Белгия е в ход, но с увеличаващи се рискове от закъснения. Белгия все още не е подала искане за плащане. Ще е необходимо ефективно управление, за да е възможно бързо и стабилно изпълнение. Очаква се планът да бъде преразгледан през 2023 г., за да се включи, наред с другото, глава за REPowerEU, като същевременно се вземе предвид преразглеждането в низходяща посока на максималния размер на безвъзмездните средства, разпределени за Белгия по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. Бързото включване на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Белгия в областта на енергетиката и екологичния преход. В съответствие с член 14, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2021/241 на 31 март 2023 г. Белгия изрази намерението си да поиска 1 024 900 000 EUR допълнителна подкрепа под формата на заем по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. Системното и ефективно участие на местните и регионалните органи, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на плана, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.
(31)През 2022 г. Комисията одобри всички програмни документи на Белгия в областта на политиката на сближаване освен Европейския фонд за регионално развитие за регион Брюксел — столица, който беше приет през 2023 г. Бързото изпълнение на програмите на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за постигане на екологичния и цифровия преход, за повишаване на икономическата и социалната устойчивост, както и за осигуряване на балансирано териториално развитие в Белгия.
(32)Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, Белгия е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, свързани с нейния пазар на труда, образователната ѝ система, енергийната политика и екологичния преход. Процентът на незаетите работни места в Белгия понастоящем е сред най-високите в ЕС и работодателите срещат все по-големи трудности да наемат служители с подходящите умения. Регионалните различия в участието на пазара на труда обаче са значителни. Недостигът на работна ръка е висок в професиите, в които се изисква както ниска, така и висока квалификация, като недостиг има в няколко сектора, в това число информационни и комуникационни технологии, професионални, технически и научни работни места, хотелиерство и ресторантьорство, и здравеопазване. Броят на завършилите, особено на жените, в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM) остава нисък и делът им се увеличава много бавно въпреки специалните планове за действие в областта на STEM. Обяснение за несъответствията между уменията и изискванията на пазара на труда е и ниското участие в образование и обучение на възрастни. Настоящите стимули за образование и обучение на възрастни може да не достигат до хората с ниско образование, за които повишаването на квалификацията може да предложи по-добри възможности за заетост. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. Отстраняването на недостига на работна ръка и на несъответствието между търсените и предлаганите умения е ключов лост за преминаването към цифрова трансформация и за осъществяване на екологичния преход, както и за постигане на водещите цели на ЕС за 2030 г. в областта на заетостта и уменията.
(33)В допълнение към намаляването на възпиращите заетостта фактори, произтичащи от данъчната система и системата за социална сигурност, по-ефективните и целенасочени мерки за активизиране биха могли да помогнат за отключването на големия неизползван трудов потенциал и за облекчаване на нарастващия недостиг на работна ръка и умения. Групите в неравностойно положение, включително хората с ниско образование, с мигрантски произход или с увреждания, са по-слабо интегрирани на пазара на труда. Средният процент на преход от безработица или неактивност към заетост е нисък. Това предполага, че съществуват още възможности за повишаване на ефективността на активните политики на пазара на труда, по-специално чрез по-систематични оценки и интегрирани възможности за търсещите работа лица, които са изправени пред множество препятствия при намирането на работа. За по-нататъшно увеличаване на равнището на заетост ще бъде необходимо и провеждане на политики за насърчаване на реинтеграцията на работниците в дългосрочен отпуск по болест, по-специално поради синдром на професионалното изчерпване и депресия (25 % от случаите), които в момента значително надвишават броя на безработните лица.
(34)По отношение на недостига на работна ръка и несъответствията между търсените и предлаганите умения съществуват опасения във връзка с резултатите, приобщаващия характер и справедливостта на образователните системи, включително с оглед на големите публични разходи за образование. Разликите в образователните резултати са тясно свързани със социално-икономическия и мигрантския произход на учениците и са сред най-силно изразените в ЕС, което води до неравенство в образованието. От ключово значение ще бъде да се увеличат привеждането на професионалното образование и обучение в съответствие с пазара на труда и привлекателността на ПОО. Укрепването на учителската професия чрез осигуряване на по-добро обучение и непрекъснато професионално развитие на учителите, както и чрез разработване на по-гъвкави и привлекателни модели за кариера, ще помогне за намаляване на нарастващия недостиг на квалифицирани учители, който създава риск от допълнително увеличаване на съществуващите образователни неравенства. Наскоро бяха предприети или се планират някои стъпки за укрепване на учителската професия. Ще бъде от съществено значение тези мерки да се продължат и да се наблюдават тяхното прилагането и тяхното въздействие.
(35)Около 70 % от брутното вътрешно потребление на енергия в Белгия се покрива от вноса на изкопаеми горива. През 2021 г. делът на нефта в енергийния микс на Белгия е бил 45 %, а този на природния газ — 23 %. Потреблението на природен газ в Белгия е намаляло с 15 % в периода август 2022 г.—март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през предходните 5 години, в съответствие с целта за намаляване от 15 %. Белгия може да продължи да полага усилия за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. 25 Енергията от възобновяеми източници е представлявала едва 13 % от крайното потребление на енергия през 2021 г. За да отрази по-амбициозните цели на ЕС, Белгия ще трябва да увеличи значително своята цел за енергия от възобновяеми източници до 2030 г., която понастоящем е 17,5 % и според оценката на Комисията за 2020 г. е неамбициозна. За да се постигне планираното намаляване на ядрената енергия и прогнозираното нарастване на търсенето на електроенергия, ще трябва значително да се увеличат енергийната ефективност и делът на електроенергията, произведена от възобновяеми източници. Разработването на проекти за вятърна енергия на сушата и свързаното с това разширяване на електроенергийната мрежа обаче все още са особено затруднени от слабото обществено приемане и дългите забавяния, свързани с процедурите за издаване на разрешителни, по-специално поради повтарящите се и продължителни процедури за обжалване. Могат да бъдат предприети допълнителни стъпки за ускоряване на внедряването на разположени на сушата инсталации за вятърна енергия и свързаното с тях укрепване на мрежата. Устройството на територията и преразглеждането на правилата за минимално отстояние на вятърните турбини от летища, радари и военни зони биха могли да освободят повече място за вятърна енергия. Освен това издаването на разрешителни може да бъде улеснено, като на проектите за енергия от вятъра и за мрежова инфраструктура се предостави статут на проекти от по-висш обществен интерес и жалбите се обработват по-бързо. Участието на общините и гражданите в проекти за производство на енергия от възобновяеми източници би могло да повиши местната приемливост. Разширяването на инсталациите за слънчева енергия на покрива (както малки, така и големи) може да бъде допълнително стимулирано чрез приемане на реформи, с които се предвиждат задължителни изисквания за големи обществени и търговски сгради, стимули за наемодателите и правни рамки, които улесняват споделянето на енергия. Освен това може да се насърчат собственото потребление и гъвкавостта на потреблението. С проактивно разработване на по-интегрирани и последователни десетгодишни инвестиционни планове за електроенергийна мрежа би могло да се избегнат забавяния при свързването на нови обекти за вятърна енергия (и енергия от други възобновяеми източници), както и на крайни потребители (термопомпи, станции за зареждане на електрически автомобили), и в тези планове следва да се предвиди очакваният скок в консумация на електрическа енергия от промишлеността.
(36)По-нататъшните реформи на политиката и допълнителните инвестиции за намаляване на емисиите на парникови газове в секторите на енергетиката, промишлеността, строителството и транспорта ще помогнат за намаляване на високата цялостна зависимост на Белгия от вноса на изкопаеми горива. Повишаването на енергийната ефективност в промишлеността може да бъде стимулирано чрез подобряване на доброволните споразумения, въвеждане на планове за икономии на енергия и декарбонизация за най-големите потребители на изкопаеми горива, стимулиране на електрификацията и внедряването на промишлени термопомпи и по-нататъшно внедряване на методи за кръгово производство. Белгия е изправена пред риска да не постигне целите си за саниране и енергийна ефективност за 2030 г. Трудностите пред намаляването на потреблението на изкопаеми горива в сградите все още са значителни. Поради това настоящите инвестиционни усилия за енергийно саниране следва да бъдат засилени и допълнени с реформи на политиката, като забрана на използването на изкопаеми горива в новите сгради, задължително саниране за увеличаване на енергийната ефективност, постепенно премахване на отоплението с изкопаеми горива и стимули за пренасочване към решения за отопление с ниски въглеродни емисии като например термопомпи и отоплителни мрежи, които се захранват с оползотворена енергия и енергия от възобновяеми източници. Това следва да бъде съчетано с приспособяване на образованието и обучението към съответните нововъзникващи зелени технически умения и осигуряване на достатъчно техници и строителни работници с подходящи квалификации. В областта на транспорта на големия дял на използването на частни автомобили се дължи голяма част от потреблението на нефт в Белгия. Насърчаването на „съобразената с околната среда мобилност“ (например колоездене, споделена мобилност) и на използването на обществен транспорт ще помогне за намаляване на използването на лични автомобили и на разходите, свързани със задръстванията по пътищата. През 2022 г. колоезденето като метод за пътуване до работа се увеличи, особено във Фландрия и Брюксел, благодарение на непрекъснатите инвестиции във велосипедна инфраструктура, инициативи за популяризиране и целенасочени стимули. Въпреки това има още възможности за допълнително насърчаване на тази форма на съобразена с околната среда мобилност чрез инвестиции във велосипедна инфраструктура и в безопасност на пътя за велосипедистите. Използването на обществения транспорт все още не се е възстановило напълно след кризата с COVID-19 и би могло да бъде насърчено допълнително чрез подобрения на крайградските и междуградските услуги, инвестиции в обновяване на автопарка и по-голяма честота на услугите.
(37)Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, в това число производство, внедряване и поддръжка на технологии с нулеви нетни емисии, създава пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. През 2022 г. беше отчетен недостиг на работна ръка в няколко професии, в които се изискват специфични зелени умения или знания, в това число за длъжности в гражданското строителство и за оператори на електроцентрали.
(38)С оглед на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за стабилност за 2023 г., като становището 26 му е изразено в препоръка 1 по-долу.
(39)С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз, Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за i) запазване на устойчивостта на обслужването на дълга и въздържане от широка подкрепа за съвкупното търсене през 2023 г., по-добро насочване на фискалните мерки, предприети за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, и обмисляне на подходящи начини за прекратяване на подкрепата при намаляване на натиска върху цените на енергията; ii) поддържане на големи публични инвестиции и насърчаване на частните инвестиции в подкрепа на екологичния и цифровия преход; iii) подкрепа за промените в заплащането, които смекчават загубата на покупателна способност, като същевременно се ограничават вторичните ефекти върху инфлацията, допълнително подобряване на активните политики по заетостта и преодоляване на недостига на умения; iv) подобряване на бизнес средата и гарантиране, че енергийната подкрепа за дружествата е икономически ефективна, временна, насочена към жизнеспособни предприятия и запазва стимулите за екологичния преход; и v) запазване на макрофинансовата стабилност и наблюдение на рисковете, като същевременно продължава работата по завършването на банковия съюз. Препоръки 1, 2, 3 и 4, отправени към Белгия, допринасят за изпълнението на първата, втората и третата препоръка за еврозоната.
ПРЕПОРЪЧВА на Белгия да предприеме през 2023 г. и 2024 г. следните действия:
1.Да прекрати действащите мерки за енергийна подкрепа до края на 2023 г., като използва свързаните спестявания за намаляване на бюджетния дефицит. Ако поради нови увеличения на цените на енергията се наложат мерки за подкрепа, да гарантира, че тези мерки са насочени към защита на уязвимите домакинства и предприятия, че мерките са фискално приемливи и че се запазват стимулите за икономия на енергия.
Да гарантира разумна фискална политика, по-специално като ограничи увеличението в номинално изражение на финансираните на национално равнище нетни първични разходи до не повече от 2 % през 2024 г.
Да запази финансираните на национално равнище публични инвестиции и да осигури ефективното усвояване на безвъзмездните средства по линия на МВУ и други фондове на ЕС, по-специално с цел насърчаване на екологичния и цифровия преход.
През периода след 2024 г. да продължи да изпълнява средносрочна фискална стратегия за постепенна и устойчива консолидация, съчетана с инвестиции и реформи, които допринасят за по-висок устойчив растеж, с цел постигане на разумна средносрочна фискална позиция.
Да увеличи усилията за повишаване на ефективността на дългосрочните грижи. Да продължи реформата на данъчната система и системата на социалните обезщетения, за да се намалят демотивиращите фактори за работа чрез изместване на данъчната тежест от труда и чрез опростяване на данъчната система и системата на социалните обезщетения. Да направи преглед на данъчнопризнатите разходи, за да се намали тяхното вредно въздействие върху икономиката, социалната сфера и околната среда.
2.Да осигури ефективно управление, за да се даде възможност за бързо и стабилно изпълнение на нейния план за възстановяване и устойчивост. Да завърши бързо главата за REPowerEU с оглед на бързото ѝ изпълнение. Да продължи бързото изпълнение на програмите на политиката на сближаване при тясно взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост.
3.Да преодолее недостига на работна ръка и несъответствията между уменията и изискванията на пазара на труда, по-специално като засили политиките за активизиране с цел да се интегрират групите в неравностойно положение на пазара на труда. Да повиши резултатите и да увеличи справедливостта на системите за образование и обучение и да продължи реформите за укрепване на учителската професия.
4.Да намали цялостната зависимост от изкопаемите горива, като ускори повишаването на енергийната ефективност и намаляването на използването на изкопаеми горива в сградите, като предостави допълнително стимулиране за декарбонизацията на промишлеността и като насърчава използването и предлагането на обществен транспорт, както и на съобразена с околната среда мобилност. Да ускори внедряването на възобновяеми енергийни източници и свързаната с тях мрежова инфраструктура, като допълнително рационализира процедурите за издаване на разрешителни, в това число чрез намаляване на продължителността на процедурите за обжалване, и като приеме правни рамки за допълнително стимулиране на инвестициите в инсталации за енергия от възобновяеми източници и улесняване на споделянето на енергия. Да увеличи усилията на политиката, насочени към предоставянето и придобиването на уменията, необходими за екологичния преход.
Съставено в Брюксел на […] година.
За Съвета
Председател