ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 30.6.2023
COM(2023) 341 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА
ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
Въвеждането на еврото в Хърватия
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА
ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
Въвеждането на еврото в Хърватия
Общ преглед
На 1 януари 2023 г. Хърватия стана 20-ата държава — членка на ЕС, която въведе еврото. Според 61 % от хърватите преминаването е било гладко и ефикасно. 88 % смятат, че са били добре информирани относно единната валута. Специално разработена комуникационна кампания, съфинансирана от ЕС, допринесе за навременното, целенасочено и сбито информиране на гражданите, предприятията и администрациите относно практическите аспекти на преминаването към еврото.
Подготовката за смяната на парите в обращение се проведе по план. Хърватската национална банка снабди корпоративните клиенти с евро в брой три месеца преди преминаването към еврото. На гражданите бяха предоставени достатъчно стартови комплекти от евромонети. Предприятията имаха възможност да поръчват евро в брой от финансовите институции достатъчно рано.
Двуседмичният период на двойно обращение на куна и евро в брой протече гладко. Още на 1 януари 2023 г. 70 % от всички терминални устройства АТМ предоставяха евробанкноти, a на 15 януари 2023 г. евробанкноти можеха да бъдат теглени от всяко терминално устройство АТМ в страната. Наличности в куни все още може да бъдат обменяни в търговските банки до края на 2023 г. След това монетите в куни ще може да бъдат обменяни в Хърватската национална банка до края на 2025 г., докато последната ще обменя банкнотите в куни без ограничение във времето.
Преди смяната на валутата над 80 % от всички хърватски търговци на дребно, супермаркети и търговски обекти за продажба на хранителни стоки се присъединиха към кодекс за професионална етика. Целта на доброволния кодекс е да се гарантира стабилност на цените на стоките и услугите, като се подпомагат всички присъединили се предприятия правилно да преизчисляват и обозначават цените (в евро и куни), без неоправдано увеличение. Той представлява важен допълнителен инструмент, чрез който хърватските органи за инспекция на пазара могат да извършват проверки на цените и евентуално да санкционират нарушителите.
Възможното въздействие на преминаването към еврото върху цените в Хърватия буди естествено и разбираемо обществено безпокойство, както при всяко преминаване към еврото. Тъй като това беше първото въвеждане на еврото, което се извърши при висока инфлация, това безпокойство представляваше особено сериозно предизвикателство за Хърватия. Поради това от решаващо значение за прозрачната и справедлива смяна на паричната единица бе хърватските органи да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на злоупотребите. Въздействието на необоснованите увеличения на цените върху съвкупната инфлация изглежда относително слабо и, въз основа на предварителна оценка на наличните данни, до голяма степен е в съответствие с наблюдаваното при предишни преминавания към еврото. В доклада се формулират, наред с другото, препоръки за бъдещи преминавания към еврото относно това как да се засили наблюдението на цените и как да се въведе кодекс за поведение в професионален план на ранен етап от подготовката за преминаване към еврото.
1.Въведение
На 12 юли 2022 г. Съветът реши, че Хърватия е изпълнила необходимите условия за приемане на еврото, както и че дерогацията за участието ѝ в единната валута следва да бъде отменена, считано от 1 януари 2023 г. 1
Хърватия стана 20-ата държава — членка на ЕС, която въведе еврото. Тя последва примера на всички държави членки, преминали към еврото след първата вълна (1999—2002 г.), като приложи т.нар. сценарий на „големия взрив“, при който банкнотите и монетите в евро придобиват статут на законно платежно средство в деня на приемане на еврото 2 . Двуседмичният период на двойно обращение, по време на който банкноти и монети както в евро, така и в хърватски куни бяха в едновременно обращение, даде възможност за постепенното изтегляне на наличностите в куни. Успешното преминаване към новата парична единица отново показва, че при добра подготовка на процеса е достатъчен кратък период на двойно обращение 3 .
В настоящия доклад се разглеждат най-важните аспекти на процеса на преминаване към еврото в ретроспекция, като се акцентира върху подготовката за смяната на парите в обращение, периода на двойно обращение, предприетите мерки за предотвратяване на манипулативното ценообразуване и за преодоляване на опасенията, свързани с инфлацията, ценовите тенденции и възприемането им, както и информирането във връзка с еврото. На необходимите места в доклада се посочват също препоръките на Комисията относно евентуални допълнителни действия на хърватските органи и се правят заключения, които може да бъдат от полза при следващи случаи на смяна на паричната единица.
2.Практически аспекти на преминаването към еврото
Според мнозинството от хърватите (61 %) преходът е бил гладък и ефикасен, докато 88 % от населението считат, че са били добре информирани относно еврото 4 . В този контекст се разглеждат по-подробно три практически аспекта на преминаването към еврото: подготовката за смяната на парите в обращение, периодът на двойно обращение на куна и евро в брой и изтеглянето на куната от обращение.
2.1. Подготовка за смяната на парите в обращение
Смяната на парите в обращение е вероятно най-видимият елемент от приемането на единната валута, тъй като участват всички финансови институции, предприятията и гражданите. Неговото плавно протичане и ефикасност зависят от осигуряването на необходимото количество евробанкноти и монети за всички участници, както и от степента на подготвеност на банките и предприемачите за същественото увеличаване на натоварването.
С цел да се подготви за смяната на валутата хърватският монетен двор произведе 405 милиона евромонети през 2022 г. Практическите изпитвания за годност на монетите мостри в автоматите за продажба, използвани в еврозоната, започнаха сравнително късно, но не дадоха поводи за опасения. 39,6 милиона монети са използвани за подготовка на стартови граждански комплекти, които съдържат 33 евромонети от всички хърватски евромонети на стойност 13,28 EUR. Освен това монетният двор подготви търговски стартови комплекти за предприятията, съдържащи 525 евромонети с всички номинални стойности на стойност 145,50 EUR. В допълнение към това Хърватската национална банка закупи 182 милиона евромонети от наличностите на две държави от еврозоната и получи като заем от друга държава от еврозоната 45 милиона евромонети, които ще бъдат върнати през 2023 г. И накрая, Хърватската национална банка получи в заем над 346 милиона банкноти с различни номинали от Австрийската национална банка.
На 1 октомври 2022 г. Хърватската национална банка започна да снабдява финансовите институции, т.е. 783 клона на търговски банки, 1016 хърватски пощенски служби и 169 клона на Финансовата агенция (FINA), с евро в брой (предварително захранване). Предвид рисковете за сигурността, свързани с честотата и големия обем на евро в брой за транспортиране (около 700 превоза в сравнение с 60 през нормален период), Хърватската национална банка организира транспортирането на наличностите по редовен начин (със собствени камиони и превозни средства от дружества за превоз на пари в брой), както и за монетите чрез транспортиране с камиони, наети от Министерството на отбраната. Към 31 декември 2022 г. евробанкноти на стойност 1,14 милиарда евро и евромонети на стойност 160 милиона евро послужиха за предварително захранване.
Финансовите институции започнаха да снабдяват своите корпоративни клиенти с евробанкноти и монети („вторично предварително захранване“) на 1 октомври 2022 г., докато по-малките корпоративни клиенти, използващи опростено вторично предварително захранване, получиха доставки на евро в брой през декември 2022 г.
На 31 декември 2022 г. финансовите институции извършиха вторично предварително захранване на клиентите си с евробанкноти на стойност 76 милиона евро. До същата дата клиентите бяха вторично предварително захранени с евромонети на стойност 44 милиона евро.
На 31 декември 2022 г. равнището на вторичното предварително захранване беше едва 8 % от общата стойност на предварителното захранване. Това доведе до образуването на опашки пред касите на банките през първите дни на януари 2023 г., когато много, предимно по-малки, търговци на дребно и предприятия започнаха да теглят евро в брой. Според хърватските органи причината за късното вторично предварително захранване на тези търговци на дребно и предприятия вероятно е нежеланието да се предостави обезпечение на банките през последното тримесечие на 2022 г. за финансиране на закупуването на евробанкноти и монети в достатъчни количества. Въпреки това, като се изключат някои по-дълги опашки в началото на януари, не са докладвани инциденти, при които предприятия, търговци на дребно или граждани да са имали проблеми с тегленето на евро в брой.
Продажбата на стартови комплекти за граждани бе задоволителна (до 31 декември бяха продадени 877 952 комплекта), като се има предвид фактът, че според проучване на Комисията от декември 2022 г. 5 голяма част от хърватите вече са притежавали евро в брой преди смяната на валутата: 68 % са имали евробанкноти (35 % от пътуване в чужбина, 37 % от обмен в хърватска банка), а 57 % — евромонети (52 % от пътуване в чужбина и 43 % от стартов комплект).
За разлика от това търсенето на стартови комплекти за търговците на дребно беше по-ограничено. Въпреки че бяха произведени 150 000 комплекта, от които 125 000 бяха предварително предоставени на финансови институции, само 37 925 комплекта в крайна сметка бяха продадени на търговци на дребно. Според хърватските органи може да има няколко причини за това слабо търсене. На първо място, някои предприятия са използвали други канали за вторично предварително захранване, които са задоволили нуждите им чрез едновременни доставки на евробанкноти и евромонети. Освен това няколко по-малки търговци на дребно не са успели да закупят комплекти за търговци на дребно поради недостатъчна ликвидност в края на годината, а други не са разполагали с достатъчно пространство в сейфовете си, за да съхраняват куни и евро поотделно. В допълнение към това комплектите за търговците на дребно са съдържали само евромонети, но не и евробанкноти, въпреки че търговците на дребно са предпочитали да получат евробанкноти и монети наведнъж. И накрая, много стопански субекти са отдали приоритет на електронните плащания, а някои от тях са затворили магазините си през почивните дни в началото на януари 2023 г.
Както при всяко преминаване към еврото, в края на годината търговските банки, FINA и пощенските служби трябваше да работят с големи парични суми в брой поради вторичното предварително захранване на търговците на дребно и предприятията, продажбата на стартови комплекти и кредитирането на върнати наличности в куни. Търговските банки увеличиха броя на служителите си по време на смяната на валутата и също така разкриха специални допълнителни каси, за да улеснят операциите с пари в брой. Благодарение на увеличения брой каси не беше необходимо да се удължава работното време. На повечето банкови служители не беше разрешено да вземат отпуск между ноември 2022 г. и януари 2023 г. И накрая, всяка банка проведе обучения на служителите си за работа с еврото, а над 6713 банкови служители завършиха обучението във връзка с преминаване към еврото на платформата за електронно обучение на ХНБ за работа с еврото. До 31 декември 2022 г. всички работещи с пари в брой служители от всички финансови институции получиха сертификати за обучение.
2.2. Периодът на двойно обращение
Двуседмичният период на двойно обращение, през който еврото и хърватската куна бяха законно платежно средство, изтече на 14 януари 2023 г.
Повечето терминални устройства АТМ (банкомати) бяха готови и на разположение за теглене на евробанкноти на 1 януари 2023 г. В края на декември 2022 г. банкоматите бяха заредени с банкноти от 10 и 20 EUR, а понякога и с банкноти от 50 EUR, готови за теглене на 1 януари. Евробанкноти можеха да бъдат изтеглени незабавно на 1 януари от 70 % от всички банкомати в Хърватия (т.е. 2800 от около 4000), като обхватът нарасна до 86 % една седмица по-късно. След 14 януари 2023 г. евробанкноти могат да се теглят от всички банкомати и те функционират нормално.
До края на периода на двойно обращение от банкоматите бяха изтеглени 361 милиона евро. Тази сума е с 15 милиона евро по-малко от стойността на банкнотите в куни, изтеглени от банкомати през същия период на предходната година. Спадът вероятно се дължи на насърчаването на методите за електронно плащане от търговците на дребно по време на периода на преминаване към еврото.
Всички терминални устройства ПОС започнаха да оперират незабавно в евро от 1 януари 2023 г. По време на периода на двойно обращение бяха използвани разплащателни карти при 16,8 милиона операции на обща стойност от 415,8 милиона евро. Използването на електронни плащания през януари 2023 г. се е увеличило с 15,3 % спрямо същия период през януари 2022 г.
Благодарение на грижливата подготовка финансовите институции, пощенските служби и FINA се справиха без проблеми с допълнителното натоварване през периода на двойно обращение. Банките предоставиха допълнителни броячни машини в повечето от клоновете си, а в най-големите и най-натоварените от тях бяха инсталирани депозитни машини за монети в куни.
Обмяната на хърватски куни срещу евро се извършваше в 846 банкови клона, 1016 пощенски служби и 169 клона на FINA. Общата стойност на наличностите в куни, обменени до 15 януари 2023 г., е 361,4 милиона евро. 72 % от стойността на наличностите в куни бяха обменени в банкови клонове, 15 % в пощенски служби и 13 % в клонове на FINA.
В проучване на Комисията, проведено между 16 и 19 януари 2023 г. в Хърватия 6 , 81 % от анкетираните споделиха, че през първата седмица на януари не са срещали трудности при обмяната на куни срещу евро или при тегленето на евро в брой от банките. Този процент е по-малък в сравнение с отчетения при някои предишни преминавания към еврото, но въпреки това е задоволителен резултат 7 .
Преходът към изключителното използване на евро в брой при платежни операции беше бърз и премина без сериозни инциденти за потребителите. Още на втория ден от преминаването към еврото (2 януари 2023 г.) 29 % от гражданите са извършвали плащанията в брой само в евро 8 . До 7 януари 62 % от анкетираните граждани са заявили, че се разплащат изцяло в евро. В деня преди края на периода на двойно обращение този дял достига 99 % 9 .
Като цяло секторът на търговията на дребно също се справи добре с предизвикателствата на въвеждането на еврото и боравенето с две парични единици едновременно. Търговците разполагаха с достатъчно наличности в евро и не беше съобщено за сериозни проблеми, свързани с образуването на опашки. Още на 2 януари 81 % от гражданите са получавали рестото си изцяло в евро. На 13 януари този дял е нараснал до 99 %.
2.3. Изтегляне от обращение на банкнотите и монетите в хърватски куни
Като се има предвид, че плащанията в брой са много популярни в Хърватия, изтеглянето на наличностите в куна от обращение представляваше особено предизвикателство.
Хърватската национална банка очаква намиращите се в обращение 500 милиона банкноти в куни и 1,1 милиарда монети в куни да бъдат върнати своевременно. Като взе предвид големия обем на банкнотите и монетите в куни, намиращи се в обращение през 2022 г., Хърватската национална банка започна постепенното изтегляне на наличностите в куни в началото на 2022 г.
С цел да се стимулират търговските банки да депозират излишъците от куни в касови центрове преди 1 януари 2023 г., Хърватската национална банка отмени таксите за парични депозити за търговските банки, считано от ноември 2022 г. Чрез различни комуникационни канали и чрез медиите търговските банки и Хърватската банкова асоциация приканиха своите клиенти, когато е възможно, да използват безналични плащания по време на периода на двойно обращение.
Към декември 2022 г. стойността на куната в обращение беше намаляла с 40 % в сравнение с януари 2022 г.
Изтеглянето от обращение на банкнотите и монетите в хърватски куни започна навреме и успешно. Към 31 януари 2023 г. 134,6 милиона банкноти в куни и 230 милиона монети в куни бяха изтеглени от обращение.
Банкнотите и монетите в куни все още може да бъдат обменяни безплатно до 31 декември 2023 г. в търговските банки, FINA и пощенските служби (с максимум от 100 банкноти и 100 монети на сделка). За обмяната на по-голям брой банкноти или монети търговските банки може да начисляват такса. От 1 януари 2024 г. банкнотите и монетите в куни ще може да бъдат обменяни само в Хърватската национална банка. Обмяната на банкноти е безплатна и неограничена във времето, а монетите в куни ще може да бъдат обменяни до 31 декември 2025 г.
Хърватската национална банка ще съхранява върнатите монети в куни в трезори и ще започне демонетизация едва на 1 януари 2026 г., т.е. след изтичането на срока за предаване на монетите в куни за обмен. Това означава, че няма да е необходима скъпоструваща механична демонетизация (като перфориране) на монетите в куни, тъй като монетите вече няма да може да бъдат обменяни. Монетите ще се продават като метален скрап или за топене на заинтересовани купувачи. Междувременно започна демонетизацията на върнатите банкноти в куни.
3.Предотвратяване на манипулативното ценообразуване
Възможното въздействие на преминаването към еврото върху цените в Хърватия буди естествено и разбираемо обществено безпокойство, както при всяко преминаване към еврото. Тъй като това беше първото въвеждане на еврото, което се извърши при висока инфлация, това безпокойство представляваше особено сериозно предизвикателство за Хърватия. Поради това от решаващо значение за прозрачната и справедлива смяна на паричната единица бе хърватските органи да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на злоупотребите.
Задължителното двойно обозначаване на цените (в куни и евро) започна на 5 септември 2022 г. и ще приключи на 31 декември 2023 г. От септември 2022 г. хърватските органи постоянно наблюдават цените на 103 предварително определени и често купувани потребителски продукти и услуги в 9 хърватски града.
На 16 август 2022 г. бе поставено началото на Кодекса за професионална етика на предприятията за въвеждането на еврото. В него се определят принципите за етично поведение с оглед на създаването на безопасна среда за потребителите по време на надеждно и прозрачно въвеждане на еврото. Целта му е да се гарантира стабилност на цените на стоките и услугите, като се подпомагат предприятията правилно да преизчисляват и обозначават цените, без неоправдано увеличение. Седемте му принципа включват също така важни елементи от практическата подготовка, като например правилното преизчисляване на цените и другите парични стойности, показването на фиксиран обменен курс и информирането и обучението на служителите относно процедурата по въвеждането на еврото.
С Кодекса предприятията се приканват да поемат ангажимент да не използват смяната на валутата за собствена печалба, да спазват свързаните със смяната разпоредби и да оказват необходимото съдействие на клиентите си. В него се следва линията на доброволните инициативи, прилагана при предишните преминавания към еврото. Предприятията, които се присъединяват към инициативата, придобиват правото да показват етикета за визуална идентификация на Кодекса — лого и лозунг, на местата за продажба, на местата за доставка на услуги и на уебсайтове, както и при маркетингови и рекламни дейности като печатни брошури и каталози, онлайн реклама и маркетинг в социални медии, мобилни приложения и други медии. Етикетът сигнализира на потребителите, че цените са правилно изчислени и стопанските субекти са надеждни. Когато принципите не се спазват, правото на показване на етикета се отменя.
До края на 2022 г. повече от 900 дружества, които продават стоки или услуги на потребители, се бяха присъединили към Кодекса за професионална етика на предприятията. До края на февруари 2023 г. към Кодекса се бяха присъединили 1046 предприятия, което се равнява на 83,5 % от всички регистрирани в Хърватия търговци на дребно и големи магазини за хранителни стоки, които продават стоки и услуги на потребители. Според хърватските органи 100 % от търговските банки, застрахователните дружества и другите финансови институции са се присъединили към Кодекса. В този контекст на местата за продажба на всички субекти (дружество майка, дъщерни дружества и клонове), които са се присъединили към Кодекса, са раздадени над 15 000 стикера, отбелязващи придържане към Кодекса.
Въз основа на хърватския Закон за въвеждане на еврото и Закона за защита на потребителите хърватските органи наблюдават спазването от страна на предприятията, търговците на дребно и доставчиците на услуги на изискванията за обозначаване и преизчисляване на цените, както и задължението на всички икономически оператори да не увеличават цените по неоснователни причини.
Инспекторатите извършват инспекции по собствена инициатива и вследствие на жалби въз основа на двата закона. До 28 февруари 2023 г. Държавният инспекторат е извършил 12 355 инспекции на пазара и в сектора на туризма, при 20,3 % от които са разкрити нарушения. В 11,5 % от тези нарушения инспекторатите са наложили глоби в общ размер от около 538 000 EUR. По-голямата част от глобите се основават на нарушения на Закона за защита на потребителите.
Хърватите в общи линии смятат, че двойното обозначаване на цените е полезно средство за улесняване на ценовото съпоставяне и за насочване на мисленето в мерните единици на новата парична единица. Според проучване на Комисията, проведено през януари 2023 г. 10 , над три четвърти от хората в Хърватия (78 %) заявяват, че двойното обозначаване на цените е полезно по време на смяната на паричната единица. Въпреки това 60 % от анкетираните хървати често или много често смятат, че двойното обозначаване на цените се прилага правилно, което е най-ниският дял от всички преминавания към еврото.
При въпрос относно преобразуването на цените почти половината от анкетираните (44 %) посочват, че често или много често смятат преобразуването на цените за правилно 11 . Този резултат е в диапазона на резултатите при последните преминавания към еврото (Естония, Латвия и Литва).
Потребителите могат да подават жалби чрез уебсайта euro.hr. Жалбите се разглеждат в срок на най-много 48 часа след подаването им. Оплакванията на гражданите се отнасят най-вече до въпроси като обозначаването на цените и прилагането на правилата за закръгляне. Всички въпроси и жалби се разглеждат надлежно от компетентните органи.
Въпреки това въздействието на еврото върху цените и злоупотребите при ценообразуването продължават да будят безпокойство у хърватските граждани 12 . Поради това се препоръчва да бъде продължен за още няколко месеца надзорът върху двойното обозначаване на цените, правилното преизчисляване и правилата за закръгляне и изменението на цените като цяло.
4.Ценови тенденции и възприемане на изменението на цените
Според проучване на Комисията, проведено през януари 2023 г. 13 , по-голямата част от хърватите (62 %) смятат, че еврото ще доведе до увеличаване на инфлацията в страната им (в сравнение с 57 % от латвийците и 58 % от литовците непосредствено след въвеждането на еврото в тези държави). Една четвърт от анкетираните (25 %) считат, че присъединяването към еврозоната ще помогне на Хърватия да поддържа ценова стабилност. Този дял е малко по-висок в Литва (26 %) и по-нисък в Латвия (19 %).
От предишни преминавания към еврото е видно, че предприятията и доставчиците на услуги в близост (кварталните обекти) са секторите, в които има най-голяма склонност към неправомерно увеличение на цените по време на преминаването към еврото. Въпреки че предлаганите от тях стоки и услуги не представляват голяма част от стандартизираната потребителска кошница, използвана за измерване на инфлацията, те все пак се купуват или потребяват често и много често поотделно, което им придава голяма видимост. В същото време други по-благоприятни промени в цените на стоките, купувани по-рядко, може да не са толкова осезаеми за потребителите. В резултат на това възприеманата инфлация често надвишава фактическата инфлация.
В условията на изключително висока инфлация при преминаването към еврото в Хърватия не е лесно да се разграничат законните причини за инфлацията от необоснованите увеличения на цените, които представляват злоупотреби, при които търговците се възползват несправедливо от непълната информация на потребителите. В период на висока инфлация може да има оправдано увеличение на цените, свързано например с увеличението на цените на суровините или предоговарянето на договорите за доставки, което обикновено се извършва в края на годината.
Въздействието на необоснованите увеличения на цените върху съвкупната инфлация изглежда относително слабо и, въз основа на предварителна оценка на наличните данни, до голяма степен е в съответствие с наблюдаваното при предишни преминавания към еврото. Подобна констатация се наблюдава и от Falagiarda et al. (2023) 14 . При подкатегориите стоки и услуги, които при предишни преминавания към еврото са били най-силно засегнати от увеличенията на цените, са регистрирани най-високите месечни увеличения на цените 15 . Въпреки това, като се има предвид относително ниската тежест на най-засегнатите категории и това, че другите подкатегории не са били засегнати до такава степен, общият месечен ръст на цените на услугите се задържа на 1,2 % през януари 2023 г. Като цяло, месечната инфлация по ХИПЦ в Хърватия през януари се задържа на 0,3 % и отново на 0,3 % през февруари. Това означава, че всяко въздействие на необоснованите увеличения на цените вероятно е било ограничено до януари.
Относително ограниченото общо въздействие на неоправданите повишения на цените върху инфлацията се дължи отчасти на бързия отговор на политиката на хърватските органи. Инспекциите определено доведоха до коригирането на някои завишени цени и подействаха като възпиращ фактор за допълнителни необосновани увеличения на цените.
В съответствие с установената практика след приемането на еврото в други държави членки Евростат ще изготви оценка на динамиката на цените в Хърватия след преминаването към еврото. Предвижда се докладът на Евростат да бъде публикуван през втората половина на 2023 г.
5.Информиране във връзка с еврото
След Решението на Съвета от 12 юли 2022 г. хърватските органи стартираха интензивния етап на официалната си комуникационна кампания „Еврото — нашите пари“. Кампанията беше в съответствие с националната комуникационна стратегия, чиято обща цел беше да гарантира, че населението на Хърватия е ясно, обективно, точно, навременно и правилно информирано за въздействието и практическите промени, свързани с преминаването от куната към еврото.
В рамките на споразумение за партньорство и последващо споразумение за отпускане на безвъзмездни средства, подписано между Министерството на финансите на Хърватия и Европейската комисия, комуникационната кампания беше съфинансирана от Комисията, както и при предишни преминавания към еврото (като Комисията финансира до 50 % от допустимите разходи, до общ размер на разходите, съответстващ на 1 евро на жител).
Целта на комуникационната кампания беше да информира, да вдъхне увереност и да ангажира гражданите със смяната на паричната единица. Тя беше насочена към различни групи, като бе обърнато специално внимание на уязвимите и чувствителни групи като езиковите малцинства, възрастните хора, гражданите, живеещи в отдалечени и слабонаселени райони, както и незрящите и хората с увредено зрение.
Кампанията включваше комбинация от комуникационни инструменти и дейности, включително уебсайт (euro.hr), телевизионни и радио клипове, билбордове, безплатен телефонен номер, рекламни материали, брошура (1,45 милиона екземпляра), разпратена на домакинствата в сътрудничество с хърватските пощи, образователни материали за деца, прояви „Евро дни“ в различни градове и „Евро на колела“ — пътуваща изложба на еврото със спирки в 27 града в цялата страна.
Повечето дейности се проведоха в сътрудничество с външни изпълнители, като изпълнението на шест процедури за възлагане на обществени поръчки даде възможност на органите да се възползват от услугите на специализирани дружества. Въпреки че ограниченото време между положителния доклад за конвергенцията и смяната на паричната единица породи предизвикателства, хърватските органи оцениха сътрудничеството с изпълнителите като задоволително.
Предвид опасенията на обществеността относно възможните последици от смяната на валутата върху цените беше извършено внимателно медийно наблюдение и бяха предприети инспекции от хърватските органи по време на смяната на валутата с цел наблюдение и справяне с манипулативното ценообразуване. Тези дейности на правителството, съчетани с публикуването на данни за фактическата инфлация за периода на преминаване към еврото на 1 февруари, отчасти намалиха опасенията, ако се съди по по-ограничения брой статии в пресата, отразяващи случаи на увеличение на цените, свързано със смяната на валутата.
Комуникационната кампания допринесе за плавното преминаване към еврото, както се потвърждава от проучване на Евробарометър, според което 88 % от гражданите се чувстват добре информирани за въвеждането на еврото; 61 % смятат, че процесът е бил гладък и ефикасен; 81 % заявяват, че не са срещнали проблеми при обмена на куни в евро или при тегленето на пари в брой от банките през първата седмица 16 . Освен това хърватските органи съобщават, че според третата вълна от националните обществени допитвания, проведени през февруари 2023 г., около 64 % от респондентите подкрепят въвеждането на еврото, докато 30 % се противопоставят на въвеждането му. 91 % се чувстват добре информирани за въвеждането на еврото, 87 % посочват телевизията като основен източник на информация срещу 36 % за радиото и 38 % за социалните мрежи.
В допълнение към подкрепата за националната комуникационна кампания на Хърватия с консултации и финансови ресурси, Комисията осъществи свои собствени комуникационни дейности в периода преди и по време на преминаването към еврото в съответствие с направеното при предишни преминавания към еврото.
6.Заключения относно преминаването на Хърватия към еврото и препоръки относно бъдещи преминавания към еврото
Смяната на парите в обращение в Хърватия беше добре подготвена и организирана. Финансовите институции, предприятията и гражданите бяха снабдени с нужните им наличности в евро преди датата на неговото въвеждане в страната.
ØПри бъдещи преминавания към еврото евромонетите, които се произвеждат от националните монетни дворове, следва да бъдат подложени на изпитване в автомати за продажба, използвани в еврозоната, възможно най-рано, за да се гарантира тяхната годност за обращение предварително и да се избегнат евентуални забавяния при изсичането и предварителното захранване с монети.
Смяната на парите в обращение в Хърватия протече гладко. Всички банкомати и терминални устройства ПОС бяха приспособени навреме. Финансовите институции, FINA и пощенските служби се справиха без проблеми с допълнителното натоварване през периода на двойно обращение. Търговците на дребно също се справиха добре с предизвикателствата на въвеждането на еврото и боравенето с две парични единици едновременно. Те разполагаха с достатъчно наличности в евро, като според проучване на Комисията още на 2 януари 2023 г. 81 % от гражданите са получавали рестото си изцяло в евро. 17
Условията на преминаване към еврото в Хърватия представляваха особено предизвикателство в сравнение с неотдавнашните преминавания, тъй като смяната на валутата се осъществи при висока инфлация. Хърватия започна двойното обозначаване на цените през септември 2022 г. и в съответствие с препоръките на Комисията 18 създаде Кодекс за професионална етика на предприятията, към който всеки търговец на дребно, предприятие или доставчик на услуги може да се присъедини.
Хърватските органи следва да продължат с интензивни инспекции на цените, за да гарантират, че цените са правилно посочени, да ограничат необоснованите увеличения и, когато е приложимо, да наложат задълженията съгласно Закона за въвеждане на еврото, Закона за защита на потребителите и Кодекса за професионална етика на предприятията.
ØПри бъдещи преминавания към еврото наблюдението на цените следва да бъде особено интензивно по отношение на секторите, които са изложени на най-голям риск, така че необоснованите увеличения на цените да могат да се установяват бързо. Това ще даде възможност за по-добро насочване на инспекциите и политиката към нарушителите, като същевременно ще се намали значението на непотвърдените данни и ще се разсеят неоснователните опасения в обществения дебат.
ØПри бъдещи преминавания към еврото следва да се обърне внимание на въвеждането на кодекс за професионална етика на предприятията или аналогичен кодекс на възможно най-ранен етап, за да се достигне до максимален брой предприятия. По-малките предприятия и микропредприятията, както и доставчиците на услуги следва да бъдат насърчавани активно да се присъединят към такава схема, тъй като от опита е видно, че тези предприятия са най-малко склонни да се присъединят. Националните органи следва да увеличат броя на инспекторите по цените по време на периода на преминаване към еврото и по-специално в края на годишния период.
Тъй като двойното обозначаване на цените е свързано с разходи и гражданите се запознават с единната валута относително бързо, задължителният период на двойно обозначаване на цените може да бъде съкратен на една година, вместо да продължава до 31 декември на годината на преминаване към еврото.
ØОсобено когато е създадена схема за справедливо въвеждане на еврото, като например Кодекса за професионална етика на предприятията, която достига до максимален брой предприятия и се прилага ефективно, двойното обозначаване на цените би могло да започне както обикновено веднага след като обменният курс стане известен и да приключи след една година.
Комуникационната кампания и кампанията за повишаване на обществената осведоменост допринесоха за гладкото въвеждане на еврото в Хърватия. 88 % от гражданите се чувстват добре информирани за въвеждането на еврото, 61 % смятат, че процесът е бил гладък и ефективен, а 81 % заявяват, че не са срещнали проблеми при обмена на куни в евро или при тегленето на пари в брой от банките през първата седмица.
ØКато се има предвид относително краткият период между положителния доклад за конвергенцията и датата на преминаване към еврото, държавите членки, които ще преминат към еврото, следва да се основават на опита на Хърватия при възлагането на обществени поръчки за своите комуникационни нужди, като разделят поръчката на обособени позиции, за да се справят възможно най-добре с евентуални забавяния и да осигурят механизми за действие при извънредни ситуации.
Първата вълна държави членки въведоха еврото според сценария „Мадрид“, който включваше преходен период от три години (една година за Гърция).