ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 20.6.2023
COM(2023) 336 final
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
Междинно преразглеждане на
многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.
{SWD(2023) 336 final}
1.ВЪВЕДЕНИЕ
От 2020 г. насам Съюзът е изправен пред редица безпрецедентни и неочаквани предизвикателства. Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и NextGenerationEU осигуриха решителни действия в отговор на пандемията от COVID-19 и икономическите и социалните последици от нея. Те позволиха на Съюза да се възстанови бързо от кризата и правят Европа по-екологична, по-цифровизирана и по-устойчива, като същевременно дават отговор на неравенствата и насърчават равните възможности за всички. При все това, въпреки че съвсем наскоро излезе от една от най-дълбоките световни икономически кризи в продължение на повече от век, сега ЕС е изправен пред друга голяма криза: с бруталното нахлуване на Русия в Украйна възникнаха допълнителни нови и неочаквани предизвикателства, като например енергийната криза. В рамките на своите ограничения бюджетът на ЕС подпомогна предприемането на силни ответни действия от страна на ЕС, като се възползва от ограничената си вградена гъвкавост. Борбата с тези многобройни предизвикателства доведе до изчерпване на ресурсите на бюджета на ЕС.
С незаконната агресивна война на Русия срещу Украйна на европейска територия отново се появи въоръжен конфликт с опустошителни последици. Съюзът ще продължи да подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо, и непоколебимо ще помага на Украйна по пътя ѝ към Европа. Войната има преди всичко опустошителни последици за Украйна и нейния народ, но тя се отрази тежко и на Европа и третите държави — от хората, бягащи от Украйна, до енергийната и продоволствената криза. Войната също така наложи масово мобилизиране на хуманитарна помощ, което трябва да продължи, както и подкрепа за производството на селскостопански хранителни продукти и гражданската защита в трети държави. Украйна ще се нуждае от устойчива подкрепа за краткосрочна помощ и възстановяване, както и за дългосрочна реконструкция.
След пандемията миграцията се ускори, като постави под натиск капацитета за прием и интеграция на държавите членки. Борбата с първопричините за миграцията, подобряването на управлението на границите и поддържането на ефективни партньорства в областта на миграцията с трети държави — независимо дали те са държави на произход и транзитно преминаване, или са държави, които приемат голям брой бежанци — ще се нуждаят от допълнителна финансова подкрепа. Освен това, що се отнася както до вътрешното, така и до външното измерение на миграцията, в общия подход, договорен от Съвета на 8 юни 2023 г. по ключовите елементи на Новия пакт за миграцията и убежището, се подчертава необходимостта от изпълняване на новите отговорности, които Съюзът и държавите членки ще поемат, и от поемане на свързаните с тях разходи.
Нарастващата геополитическа нестабилност, кризите и природните бедствия — отделно от последиците от войната в Украйна и изострени от изменението на климата — оказват драматично въздействие върху съседните на ЕС държави и върху развиващите се страни в световен мащаб, като увеличават необходимостта от спешна помощ и хуманитарна подкрепа.
За да се насърчи дългосрочната конкурентоспособност, са необходими значителни инвестиции. Ускоряването на двойния преход на Европа предоставя възможност на Съюза да си възвърне водещата позиция в ключови сектори чрез интелигентни публични и частни инвестиции в стратегически сектори, като същевременно се запазят еднаквите условия на конкуренция на единния пазар, а по този начин и сближаването. Това е важно и на фона на настоящите стратегически зависимости, текущите демографски промени и за да се осигури достъп до енергия на достъпни цени.
От 2022 г. в ЕС и други големи икономики се наблюдава рязко увеличение на инфлацията — най-високата за над 40 години — изострена от трудностите през фазата на възстановяване след пандемията и от нахлуването на Русия в Украйна. В резултат на това централните банки в цял свят затегнаха паричната политика. Лихвените проценти на международните капиталови пазари се увеличиха с безпрецедентни темпове. 10-годишният лихвен процент по облигациите на ЕС се увеличи от около нула към момента на приемане на многогодишната финансова рамка до над 3 % за по-малко от година. Тази нестабилност засяга пряко и много силно бюджета на ЕС.
Многобройните допълнителни задачи, възложени на институциите на ЕС от началото на многогодишната финансова рамка, съчетани с високата инфлация, поставят под натиск администрацията на ЕС. Въпреки че полагат изключителни усилия да променят приоритетите и да намалят административните разходи, институциите на ЕС вече се затрудняват да изпълняват правните си задължения без съответното увеличение на персонала.
В настоящото съобщение се предлага начин за осигуряване на най-същественото финансиране, за да могат да бъдат посрещнати общите приоритети и нужди на Съюза. В него далеч не се разглежда или предлага коригиране на цялостното въздействие на различните кризи върху бюджета на ЕС, а се поставя акцент върху най-неотложните области, в които корекцията е неизбежна, за да се гарантира, че Съюзът може да посрещне общите си нужди и цели в една напълно нова глобална среда.
2.БЮДЖЕТЪТ ПОД НАТИСК
Въпреки че многогодишният характер на бюджета на ЕС осигурява стабилност и предсказуемост, бюджетът на ЕС има ограничена способност да реагира на големи неочаквани събития и гъвкавостта му се изчерпва. 90 % от бюджета на ЕС и NextGenerationEU вече са предварително разпределени за конкретни цели, програми или национални програми. 75 % от първоначалните неразпределени маржове за периода 2021—2027 г. (които бяха едва 5,5 милиарда евро, или 0,45 % от общите разходи) вече са използвани или са заделени за адаптиране към нови нужди и за реагиране на неочаквани кризи. Инструментът за гъвкавост, който предоставя известна ограничена допълнителна гъвкавост над таваните на многогодишната финансова рамка в размер на приблизително 1 милиард евро годишно, е усвоен изцяло. Това подкопава способността на Съюза да се справя с най-неотложните извънредни ситуации, да предоставя подкрепа за повишаване на дългосрочната конкурентоспособност на Европа в критични области, да поддържа и укрепва единствения по рода си европейски социален модел, да не говорим за способността за реагиране на нови предизвикателства, които се очаква да възникнат през следващите четири години поради нестабилния геополитически и икономически контекст.
За да се посрещнат непредвидените предизвикателства, бе нужно да се правят интензивно преразпределения на средства и препрограмиране в допълнение към съществуващите възможности за бюджетна гъвкавост. Средствата по линия на политиката на сближаване бяха мобилизирани широко в подкрепа на хората, бягащи от войната в Украйна, както и на приемащите държави членки чрез пакетите „Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа“ и „Гъвкава помощ за териториите“ (CARE и FAST — CARE). Измененията на програмите за периода 2014—2020 г. и 2021—2027 г. облекчиха бюджетния натиск върху държавите членки и позволиха по-бързо и по-гъвкаво използване на наличното финансиране. Инициативата REPowerEU, която има за цел да се сложи край на зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива и да се води борба с кризата в областта на климата, се финансира в много голяма степен чрез преразпределяне и промяна на предназначението на други средства. Програмата за сигурна свързаност, която реагира на нарастващите хибридни заплахи и киберзаплахи, както и на природните бедствия, получи финансиране от няколко програми на ЕС, които имат общи сходни цели с тази инициатива, както и неразпределени бюджетни маржове. Предложеният Акт в подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP) за улесняване на увеличаването на производствения капацитет за боеприпаси в рамките на ЕС се финансира чрез преразпределяне на 260 милиона евро от Европейския фонд за отбрана за 2024 г. и на 240 милиона евро, първоначално предвидени за Акта за укрепване на европейската отбранителна промишленост чрез съвместни обществени поръчки (EDIRPA), за периода 2023—2024 г. Законодателният акт за интегралните схеми се финансира чрез маржа по функция 1 и преразпределяне на средства от други програми или техните направления. Освен това резервът за нововъзникващи предизвикателства и приоритети на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество беше използван широко — 7,4 милиарда евро от общо 9,3 милиарда евро — за предоставяне на подкрепа за ваксините срещу COVID-19 в световен мащаб, за Украйна (включително провизирането на заеми за МФП), за сирийските бежанци в Турция и др. Поради това възможностите за допълнително преразпределяне на средства или промяна на приоритетите са изключително ограничени.
Изправена пред тази ситуация, Комисията не вижда по какъв друг начин може да гарантира, че ЕС е в състояние да изпълни всички свои цели — спешни и традиционни — до края на 2027 г., освен да предложи целенасочено преразглеждане на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.
3.Целенасочена и балансирана корекция на БЮДЖЕТА, за да се отговори на новите предизвикателства
Непоколебима и дългосрочна подкрепа за Украйна чрез новия механизъм за Украйна
ЕС застава твърдо зад Украйна в подкрепа на съпротивата ѝ срещу нахлуването на Русия и за да изградят заедно европейското бъдеще на Украйна. Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. не беше създадена за справяне с преките и косвените последици от война на територията на Европа и тези драматични събития и нужди не можеха да бъдат предвидени. Въпреки това до юни 2023 г. от бюджета на ЕС бяха мобилизирани 30,5 милиарда евро за подкрепа на Украйна. Това включва новия инструмент за макрофинансова помощ плюс, който ще осигури до 18 милиарда евро през 2023 г., гарантирани от бюджета на ЕС.
Освен това няколко съществуващи програми бяха пренасочени към подпомагане на Украйна и борба с последиците от войната. Например Механизмът за свързване на Европа, към който Украйна вече е асоциирана, предвижда коридори на солидарността на ЕС — които са от съществено значение за запазването на връзката на икономиката на Украйна с единния пазар и останалата част от света — и военна мобилност. Бяха мобилизирани регионални средства на обща стойност 17 милиарда евро, за да се помогне на държавите членки да подкрепят хората, бягащи от войната, или да се справят с произтичащите от нея високи цени на енергията. На фондовете на ЕС в областта на вътрешните работи беше предоставена по-голяма гъвкавост, за да се улесни използването на неизразходваните средства за периода 2014—2020 г. 400 милиона евро бяха предоставени на държавите членки на първа линия чрез фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и инструмента за управлението на границите и за визите, за да се подпомогне първият прием и ранната интеграция на украинците, влизащи в ЕС. Програмата „Еразъм+“ също допринася за подпомагането на украинския народ, включително много деца и млади хора, чрез отпускането на още 100 милиона евро през 2023 г., за да бъдат постигнати тези цели.
Предоставя се допълнителна подкрепа извън бюджета на ЕС с военна помощ на стойност 5,6 милиарда евро по линия на новосъздадения Европейски механизъм за подкрепа на мира (ЕМПМ). ЕМПМ е ключов инструмент за подпомагането на самоотбраната на Украйна.
Взета заедно, цялата подкрепа, мобилизирана от ЕС и неговите държави членки с цел подкрепа на Украйна и нейния народ, възлиза на 70 милиарда евро.
От началото на войната Съюзът наложи също безпрецедентни санкции срещу Русия, в допълнение към санкциите, наложени от ЕС след незаконното анексиране на Крим през март 2014 г. Продължава работата по евентуалното използване на замразени активи за подпомагане на възстановяването и реконструкцията на Украйна.
Европейският съюз е поел ангажимент твърдо и изцяло да подкрепя Украйна и да продължи да предоставя силна политическа, икономическа, военна, финансова и хуманитарна подкрепа на държавата и нейния народ толкова дълго, колкото е необходимо. Нужно е финансиране за неотложните нужди, възстановяването и дългосрочната реконструкция на Украйна. Инструментът за макрофинансова помощ плюс обхваща само 2023 г. и може да финансира само най-спешните неотложни бюджетни нужди. Той не може нито да обхване всички области, които Съюзът се е ангажирал да подкрепя, нито да предоставя дългосрочна подкрепа за бързо възстановяване. Европейският съюз трябва да отговори на предизвикателството, като потвърди подкрепата си за Украйна на многогодишна основа.
Подкрепата за бързото възстановяване на Украйна следва да напредва с развитието на ситуацията. Поддържането на икономическата дейност и възстановяването на основната инфраструктура ще генерират заетост и приходи, ще дадат възможност на бежанците да се върнат у дома и ще намалят обема на необходимата международна помощ. Според оценките на Международния валутен фонд недостигът на финансиране на Украйна възлиза на 81,6 милиарда щатски долара за периода 2024—2027 г. Освен това през март 2023 г. Световната банка представи заедно с украинското правителство, Европейската комисия и Организацията на обединените нации актуализираната оценка на щетите, обхващаща пълна година от непровокираната агресия на Русия срещу Украйна. В оценката се посочва, че прогнозните общи нужди за възстановяването на Украйна през следващите 10 години възлизат на 384 милиарда евро и на 142 милиарда евро за периода 2023—2027 г. Програмата на Международния валутен фонд, сключена на 31 март, ще покрие 10,2 милиарда щатски долара от тези нужди успоредно с 5-годишния пакет за подкрепа, осигурен от Норвегия, в размер на 7 милиарда евро.
Съюзът е твърдо решен да осигури структурирано взаимодействие с други международни донори, по-конкретно чрез междуведомствената платформа за координация на донорите, и многогодишно партньорство с Украйна, което да помогне на страната по пътя ѝ към реформи и присъединяване към ЕС. Това ще позволи на Украйна да покрие най-неотложните си нужди от финансиране и да се съсредоточи върху реформата на публичната администрация, доброто управление, върховенството на закона, постепенната интеграция в единния пазар и доброто финансово управление (включително мерки за борба с корупцията и измамите). То може да предостави на Украйна възможност да постигне напредък, докато се възстановява, като насърчава прехода към устойчива, неутрална по отношение на климата, цифрова и приобщаваща икономика и укрепва основните права и равенството в Украйна.
Необходимо е устойчиво решение, за да се помогне на Украйна през останалата част на настоящата многогодишна финансова рамка. То ще трябва да съчетава твърд ангажимент на Съюза с гъвкавост, за да се адаптира към променящата се ситуация. Поради това финансовата подкрепа за Украйна следва да включва гъвкава комбинация от заеми и безвъзмездни средства. Заемите, финансирани със заемни средства и гарантирани от бюджета на ЕС, както и при инструмента за макрофинансова помощ плюс, ще играят ключова роля за осигуряването на ликвидност за украинското правителство. ЕС може да предложи да покрие лихвите по тези заеми. Същевременно подходящ дял от безвъзмездните средства ще подпомогне устойчивостта на публичните финанси на Украйна и ще финансира специфични инвестиционни мерки или техническата помощ.
Постоянната подкрепа от ЕС трябва да вдъхва също доверие на европейския и украинския частен сектор, за да инвестират те в Украйна и нейното възстановяване. С течение на времето, с подобряването на условията за участие на частния сектор, следва да се предоставя подкрепа чрез гаранции, с допълнителен принос от международните финансови институции, за да се намали рискът за инвестициите от частния сектор и да се увеличи ефектът на лоста на фондовете на ЕС. Подкрепата следва да осигури интегрирането на Украйна в европейските вериги на доставки и единния пазар, което е от взаимна полза за гражданите и предприятията на ЕС и Украйна.
|
За да се обезпечат неотложните нужди, възстановяването и модернизацията на Украйна, Комисията предлага да бъде създаден интегриран и гъвкав инструмент с общ капацитет до 50 милиарда евро за периода 2024—2027 г. Подкрепата ще бъде предоставяна под формата на заеми, безвъзмездни средства и гаранции. Това ще осигури стабилно и предвидимо финансиране, като същевременно осигурява подходяща рамка, гарантираща приоритетно третиране на реформите и инвестициите, подкрепени от план за Украйна, устойчивостта на финансите на Украйна и защитата на бюджета на ЕС. Безвъзмездната подкрепа ще се финансира в рамките на резерв за Украйна, като се предоставят средства за механизма за Украйна на годишна база над таваните на разходите. Подкрепата под формата на заеми ще се финансира чрез заемане на средства на финансовите пазари и ще бъде подкрепена от маржа между таваните на собствените ресурси и разходите в бюджета на ЕС. Този гъвкав подход е нужен за задоволяване на променящите се нужди на страната до 2027 г.
|
Управление на миграцията, укрепване на партньорствата с ключови трети държави и справяне с извънредни ситуации
Бюджетът на ЕС допринася за всеобхватен подход, обединяващ политиката в областта на миграцията, убежището, интеграцията, връщането и управлението на границите и отчитащ връзката между вътрешното и външното измерение на миграцията, както и нуждите, произтичащи от глобалните последици от агресивната война на Русия в Украйна, като например продоволствената сигурност и хибридните заплахи. Що се отнася до външното измерение на миграцията, Европейският съюз ще задълбочи още повече сътрудничеството като част от всеобхватни, балансирани и съобразени с конкретните нужди партньорства с ключовите държави на произход и транзитно преминаване. Въпреки че предизвикателства, свързани с финансирането, се наблюдават повсеместно, ситуацията е особено трудна в южните съседни държави и Турция. Нуждите по отношение на сирийските бежанци в Турция и по-широкия регион не намаляват и могат да нараснат още повече, като се имат предвид допълнителните предизвикателства, възникнали след неотдавнашните земетресения. За периода 2024—2027 г. нуждите в региона са до голяма степен непокрити. Допълнителни нужди ще възникнат и след закриването на Доверителния фонд за Африка, тъй като съществува нарастващо очакване за запазване на поне същите равнища на финансиране за маршрута през Южното Средиземноморие (208 милиона евро годишно), за което Комисията също е поела ангажимент. Това е въпрос, който се нуждае от допълнително внимание след заседанието на Европейския съвет от 9 февруари 2023 г., на което бе поставен акцент върху необходимостта от увеличаване на връщанията чрез засилване на сътрудничеството с държавите на произход и транзитно преминаване, обхващащо всички миграционни маршрути, „също с подходящи ресурси“, включително в рамките на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество.
Що се отнася до вътрешното измерение на управлението на миграцията, както и управлението на границите, оказването на помощ на държавите членки, изправени пред нарастващия миграционен натиск, и прилагането на Новия пакт за миграцията и убежището ще се нуждаят от допълнително финансиране. Това важи по-конкретно за скрининга и процедурата на границата, капацитета за приемане, преместванията и връщанията. Що се отнася до пакта, постигнат е добър напредък, като Европейският парламент и Съветът се стремят да приемат законодателните предложения до февруари 2024 г. и по редица досиета вече е постигнато споразумение. Промените, предложени в рамките на законодателния процес, увеличиха нуждите в сравнение с първоначалните прогнози. Това важи по-конкретно за създаването и поддържането на структура за приемане, за увеличаването на броя на връщанията и за преместванията. Понастоящем средствата, които са налични за съществуващите приоритети и за приемането на нарастващ брой бежанци, вече са заделени за конкретна цел. В това отношение 30 % от средствата в област на политиката „Миграция“ се усвояват в рамките на тематичните механизми, което по принцип осигурява известна гъвкавост. Тематичните механизми обаче се използват с бързи темпове за справяне с извънредни ситуации и за подкрепа на държавите членки, изправени пред изключителен натиск, като кризата в Афганистан или кризата, организирана от режима в Беларус, и съвсем наскоро приемането на милионите, бягащи от войната на Русия в Украйна. Поради това тези средства не могат да бъдат заделени за изпълнението на пакта.
Засилената глобална икономическа и политическа нестабилност увеличава глобалните нужди, но бюджетът на ЕС в сегашния си вид вече не може да осигурява в пълна степен необходимите ответни действия на Съюза при кризи в трети държави. Освен ефекта си върху Украйна, агресивната война на Русия засяга и съседните държави, като Молдова — страна, кандидатка за членство в ЕС, която ще се нуждае от допълнителна подкрепа. Освен това големите кризи в Йемен, Судан и Афганистан и породената от тях световна продоволствена криза и нарастващата нестабилност в Африка на юг от Сахара и други части на света изостриха нуждата от помощ и хуманитарна подкрепа от ЕС още повече, отколкото можеше да се предвиди.
Програмата за хуманитарна помощ трябваше да разчита на значителни допълнителни бюджетни средства от резерва за солидарност и спешна помощ, след като преразпределенията на средства и прибягването до маржовете бяха изцяло използвани. При редица кризи по-специално в Близкия изток и Африка хуманитарните организации вече намаляват дажбите и обхвата на програмите. Оставащият неразпределен марж по функция 6 (Съседните региони и светът) е средно 83 милиона евро годишно за периода 2024—2027 г. Ограничените оставащи налични средства в общия фонд „Провизии“ за провизиране на допълнителни заеми за макрофинансова помощ — по-специално обявения наскоро заем за макрофинансова помощ в размер на 900 милиона евро за Тунис — показват, че ако възникне нужда, ще има много малко възможности за допълнителни мерки от този вид в рамките на настоящата многогодишна финансова рамка. Освен това около 80 % от наличните средства за периода 2021—2027 г. за резерва за нововъзникващи предизвикателства и приоритети на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество вече или са използвани, или са разпределени за подкрепа в отговор на широк кръг от нужди. Това обезсмисля логиката на резерва, който беше предназначен да осигури гъвкавост, за да се реагира на неочаквани нужди.
Успоредно с това и с оглед на променената геополитическа обстановка е още по-важно да се увеличи подкрепата за партньорите ни от Западните Балкани, да се ускори сближаването с държавите — членки на ЕС, и да се подкрепят стабилните, проспериращи и добре функциониращи демократични общества по пътя им към членство в ЕС.
Резервът за солидарност и спешна помощ помага за справянето с големи природни бедствия или кризи в областта на общественото здраве както в ЕС, така и извън него, но далеч не бе достатъчен, за да отговори на всички искания, отправени от началото на многогодишната финансова рамка. През 2021 г. и 2022 г. отпуснатите средства бяха напълно изчерпани за справяне с големи непредвидени събития, включително природни бедствия (напр. наводнения, горски пожари, земетресения), а получените искания бяха на стойност много над наличните бюджетни средства в размер на 1,2 милиарда евро (по цени от 2018 г.) годишно. В резултат на това не бе възможно да бъдат задоволени всички нужди. В средата на 2023 г. вече се очаква резервът за солидарност и спешна помощ да бъде изцяло усвоен тази година поради земетресенията в Турция и Сирия, вследствие на което няма да има възможност за допълнително мобилизиране на средства до края на годината.
|
За да се осигури достатъчно финансиране за подпомагане на държавите членки при управлението на неотложните предизвикателства, свързани с миграцията и границите, както и за прилагането на Новия пакт за миграцията и убежището, след като бъде приет, Комисията предлага таванът на функция 4 да бъде увеличен с 2 милиарда евро.
За да може Съюзът да осигури абсолютно необходимото в контекст на огромно геополитическо напрежение, Комисията предлага таванът на функция 6 да бъде увеличен с 10,5 милиарда евро.
Способността на Съюза за предприемане на действия във връзка с кризи и извънредни ситуации трябва да бъде подобрена. Резервът за солидарност и спешна помощ следва да бъде увеличен с 2,5 милиарда евро.
|
Насърчаване на дългосрочната конкурентоспособност в областта на критичните технологии чрез платформа за стратегически технологии за Европа
Действията на ЕС през последните години бяха ориентирани около целите за подобряване на конкурентоспособността и намаляване на стратегическите зависимости на европейската икономика чрез екологичната и цифровата трансформация. С NextGenerationEU — водещата програма на ЕС за икономическо възстановяване, ЕС достигна равнищата на производство отпреди пандемията още през лятото на 2021 г. Средствата, насочени към двойната екологична и цифрова трансформация, правят икономиката по-конкурентоспособна, като същевременно никой не бива изоставен. Безпрецедентните усилия на държавите — членки на ЕС, за провеждане на жизненоважни реформи правят ЕС по-устойчив. Усилията в тази посока следва да продължат, за да може ЕС да запази водещите си позиции в борбата със съществуващите и нововъзникващите предизвикателства, включително стратегическите зависимости в ключови сектори. Освен това зелените и цифровите технологии са в основата на многогодишната финансова рамка: 30 % от многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. в размер на 2 трилиона евро и програмата за възстановяване NextGenerationEU се изразходват за политиките в областта на климата, а над 20 % от Механизма за възстановяване и устойчивост са предназначени за политиките в областта на цифровите технологии. Политиката на сближаване допринася със 110 милиарда евро за прехода в областта на климата и с 37 милиарда евро за цифровия преход. Освен това програмата „Цифрова Европа“ подпомага въвеждането на цифровите технологии в предприятията, при гражданите и в публичните администрации. Бюджетът на ЕС е също така най-добрият инструмент на ЕС за подкрепа на общите действия на равнището на ЕС, като се запазва целостта на единния пазар, осигуряват се икономии от мащаба, ефективност, сближаване и солидарност и се отправя ясно политическо послание, че ЕС е единен в лицето на предизвикателства.
Промишлеността в ЕС също е доказала присъщата си устойчивост, но изпитва трудности поради високата инфлация, недостига на работна ръка, смущенията във веригата на доставки, нарастващите лихвени проценти и силното повишаване на разходите за енергия и на цените на суровините. Това е съчетано със силна, но невинаги лоялна конкуренция на разпокъсания световен пазар. Докато финансирането от ЕС често е съсредоточено върху внедряването на чисти технологии, биотехнологии и цифрови и дълбоки технологии, глобалните ни партньори се съсредоточават все повече върху подпомагането на производството на тези технологии, като например в САЩ с неотдавнашния Закон за намаляване на инфлацията и, от много по-дълго време, в Китай.
Въвеждането и разширяването на разработването и производството на стратегически технологии в Съюза ще бъдат от съществено значение, за да се използват възможностите и да се постигнат целите на екологичния и цифровия преход, като по този начин се укрепват европейският суверенитет и икономическата сигурност. Поради това са необходими незабавни действия в подкрепа на разработването и производството на стратегически технологии в Съюза, по-специално на критични чисти технологии, биотехнологии, цифрови и дълбоки технологии. Защитата, укрепването и разработването на нови вериги за създаване на стойност, като по този начин се намаляват стратегическите зависимости на Съюза, следва да се ползват с по-голяма подкрепа. Както показа пандемията от COVID-19, със сложните световни вериги за създаване на стойност за производството и разпространението на продукти, като фармацевтични продукти, може да се стигне до недостиг на стоки от първа необходимост. Съюзът трябва също така да отговори на недостига на работна ръка и умения в тези стратегически сектори, като привлече допълнителни работници чрез качествени работни места, обучения и стажове.
ЕС вече предложи няколко инициативи за подпомагане на промишлеността си. Промишленият план на Зеления пакт има за цел да се повиши конкурентоспособността на европейската промишленост с нулеви нетни емисии, да се подкрепи бързият преход към неутралност по отношение на климата и да се създадат качествени работни места. С него се осигурява по-благоприятна среда за разширяване на производствения капацитет на ЕС в областта на чистите технологии. Планът се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, ускоряване на достъпа до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. С европейската програма за иновации ЕС иска да постави Европа на челно място в новата вълна от дълбокотехнологични иновации и стартиращи предприятия. Същевременно държавите — членки на ЕС, също така понастоящем изменят своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да включат глави за REPowerEU, което е ключова възможност за предоставяне на незабавна подкрепа на предприятията и за повишаване на конкурентоспособността им, като същевременно се намаляват зависимостите.
Тези временни решения предоставят бърза и целенасочена подкрепа, но ЕС се нуждае от по-структуриран отговор на нуждите от инвестиции на своите промишлени отрасли, за да запази европейското си предимство в областта на критичните и нововъзникващите технологии, свързани с екологичния и цифровия преход — от свързаността и свързаните с изчисленията технологии, включително микроелектрониката, квантовите изчислителни технологии, 6G и изкуствения интелект, до биотехнологиите и биопроизводството и технологиите за нулеви нетни емисии. Въвеждането на тези инвестиции в ЕС ще окаже значително положително въздействие върху отворената стратегическа автономност на ЕС, като намали стратегическата зависимост на Съюза и същевременно подкрепи прехода към чисти и цифрови технологии.
Като следваща стъпка нова платформа за стратегически технологии за Европа (STEP) ще подсили и използва съществуващите инструменти на ЕС за бързо осигуряване на финансова подкрепа. ЕС разполага с няколко фонда и програми в рамките на бюджета и извън него, за да предоставя подкрепа за чистите технологии, биотехнологиите и цифровизацията. Тези инструменти включват по-специално фонда за иновации, InvestEU, „Хоризонт Европа“, Европейския фонд за отбрана, Механизма за възстановяване и устойчивост и фондовете на политиката на сближаване. Европейският съвет от 23 март поиска „осигуряване на пълно мобилизиране на наличното финансиране и съществуващите финансови инструменти и по-гъвкавото им разгръщане, така че да се предоставя навременна и целенасочена подкрепа в стратегическите сектори, без да се засягат целите на политиката на сближаване“. Мобилизирането на средства по съществуващите инструменти и рамки за управление ще ускори изпълнението и ще позволи да бъде мобилизирана по-голяма финансова подкрепа.
STEP ще спомогне за насочване на съществуващото финансиране към проекти за суверенитет и за ускоряване на изпълнението в подгрупа от области, които ще бъдат набелязани като ключови за водещата роля на Европа, като същевременно се гарантира сближаването и се запазят еднаквите условия на конкуренция в рамките на единния пазар. Това означава увеличаване на тавана от 4 % на 10 % за използване на ресурси от Механизма за възстановяване и устойчивост в рамките на InvestEU, който ще има нов компонент, посветен на инвестициите в суверенитета. Що се отнася до фондовете на политиката на сближаване, които представляват най-голямата политика на ЕС, финансирана от бюджета на ЕС, Комисията предлага нов приоритет за STEP във всички основни фондове — Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Фонда за справедлив преход. В съответствие с целите на сближаването и като принос за конкурентоспособността на регионите на единния пазар, Комисията предлага да се подкрепят инвестициите по STEP в предприятия, различни от МСП, които могат да допринесат значително за развитието на по-слабо развитите региони и регионите в преход, както и в по-силно развитите региони на държавите членки с БВП на глава от населението под средния за ЕС. В рамките на тези фондове Комисията предлага и предварително финансиране в размер на 30 % през 2024 г., за да се стимулира въвеждането, както и увеличаване на съфинансирането от ЕС на 100 % за европейски проекти по STEP. Същевременно управляващите органи могат да се възползват от възможността, за да се заемат с недостига на работна ръка и да насърчават привлекателните и достъпни качествени работни места.
Платформата STEP следва също така да бъде подкрепена чрез увеличаване на средствата по избрани програми. Що се отнася до InvestEU, това ще даде възможност за създаването на нова област на политиката („пети компонент“), насочена към подкрепа на инвестициите в суверенитета. Чрез ресурсите ще се предоставят гаранции на партньорите по изпълнението, за да се даде възможност за инвестиции в секторите на суверенитета чрез дълг (включително гаранции) и капиталови финансови продукти за предприятия, включително МСП, и проекти в секторите, подкрепяни от STEP. InvestEU ще привлече допълнителни инвестиции, особено от частния сектор, чрез преодоляване на неефективността на пазара и неоптималните инвестиционни ситуации в секторите, към които е насочена платформата STEP. Държавите членки се насърчават да предоставят ресурси на разделите „Държави членки“ на InvestEU, за да се подкрепят финансовите продукти в съответствие с целите на STEP.
Фондът за иновации е един от ключовите инструменти на равнището на ЕС, насочен към демонстрирането на иновативни нисковъглеродни технологии и разширяването на производството на чисти технологии. Ето защо този фонд е основният инструмент на Европа за засилване на стратегията ѝ за екологична промишленост, като същевременно се запазят целите за сближаване. Увеличаването на капацитета му за финансиране и създаването на полезни взаимодействия с други потоци на финансиране чрез печата за суверенитет ще бъдат съществена част от отговора на ЕС в контекста на световната надпревара за производство на чисти технологии и прехода на промишлеността към неутралност по отношение на климата. За да се ускори внедряването на иновативни технологии и на технологии с нулеви нетни емисии в целия Съюз, фондът за иновации ще разполага с допълнителни ресурси, които ще бъдат заделени за държавите членки, чийто БВП на глава от населението е под средния за Европейския съюз за периода 2015—2017 г.
Допълнителни средства за Европейския съвет по иновациите в рамките на „Хоризонт Европа“ ще подкрепят революционните иновации — от научните изследвания на ранен етап до стартирането и разрастването на дейността.
С пилотния инструмент „Ускорител“ на Европейският съвет по иновациите (ЕСИ) ще се предостави подкрепа само с капитал в размер между 15 и 50 милиона евро на високорискови МСП, които не са подходящи за банково финансиране, включително стартиращи предприятия, и високорискови малки дружества със средна пазарна капитализация, които не са подходящи за банково финансиране, като по този начин ще се увеличат водещите до пробив иновации в критичните технологии, подкрепяни от STEP. Тези инвестиции чрез ново подразделение за STEP на фонда на ЕСИ ще привлекат частни инвестиции и могат да бъдат допълнени с финансиране, предоставено от групата на ЕИБ и/или държавите членки, като се използват многобройните възможности за подпомагане на рисковото финансиране съгласно правилата за държавна помощ. Взаимното допълване между фонда на ЕСИ и InvestEU ще бъде гарантирано, тъй като фондът на ЕСИ ще инвестира само в предприятия с инвестиционен рисков профил, който допълва подкрепата по InvestEU. Инвестициите на фонда на ЕСИ имат за цел да привлекат около пет пъти повече допълнителни съвместни инвестиции от други капиталови инвеститори и да бъдат допълнени с допълнително финансиране от групата на ЕИБ. Освен това Комисията приканва ЕИБ да продължи да предоставя инвестиционни съвети на фонда на ЕСИ, за да се гарантират сделки с високо качество и да се привлекат допълнителни съвместни инвестиции; а Комисията ще разгледа възможността за разширяване на текущия обхват на тези съвети.
Ситуацията на световната сцена се промени. Непровокираната агресия на Русия показва, че тя представлява и ще продължи да представлява заплаха за сигурността на Европа през следващите години. Поради това STEP ще укрепи Европейския фонд за отбрана, което ще стимулира иновационния капацитет на европейската отбранителна технологична и промишлена база, като по този начин ще допринесе за отворената стратегическа автономност на Съюза. Допълнителните средства по линия на Европейския фонд за отбрана ще се използват за действия, насочени към дълбоките и цифровите технологии, които могат значително да повишат ефективността на бъдещите способности в целия Съюз, като целта е да се увеличат максимално иновациите и да се въведат нови отбранителни продукти и технологии.
STEP също така ще насърчава полезните взаимодействия между съществуващите инструменти. Допълнителните възможности за гъвкавост, предложени в рамките на STEP, ще позволят на държавите членки да финансират проекти от фондовете на политиката на сближаване, било то самостоятелно или в съчетание с други фондове на ЕС, например като се използва предложеният „печат за суверенитет“. Във връзка с това държавите членки ще могат пряко да предоставят подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд + за проекти, получили печат за суверенитет.
Комисията също така работи за максимално увеличаване на полезните взаимодействия между правилата на фонда за иновации и правилата за държавната помощ, за да се гарантира по-рационализиран процес. Комисията допълнително ще съгласува критериите и ще рационализира процесите, за да гарантира, че решението относно държавната помощ се взема едновременно с решението за финансиране за фонда за иновации, при условие че държавата членка своевременно изпрати пълно уведомление. Такива полезни взаимодействия се разглеждат и за други избрани инструменти на ЕС, включително фонда на ЕСИ. Комисията ще се консултира и с държавите членки по предложение да се позволи по-висок размер на помощта чрез бонус за проекти в обхвата на STEP в подпомагани региони, за да се стимулира по-нататъшното икономическо развитие, като същевременно се запазят целите за сближаване. Ще бъде създадено ново „обслужване на едно гише“, което да направлява новите приоритети на три равнища: i) в рамките на Комисията тази служба ще изготви съответните насоки за предоставяне на стратегически насоки и координиране на изпълнението на приоритизирането на STEP в работните програми на Комисията и инвестиционните решения на различните инструменти; ii) ще служи за входна точка за организаторите на проекти, търсещи средства от ЕС за инвестиции, като по този начин се централизира информацията относно възможностите за финансиране и прилагането на всички съответни финансови инструменти на равнището на ЕС и на национално равнище; iii) и накрая, ще подпомага държавите членки, като предоставя съвети по регулаторни въпроси и поддържа двупосочна комуникация с определените национални органи, като гарантира подходяща координация и насърчаване на инвестициите от критично значение в държавите от ЕС.
Въпреки че STEP разчита на препрограмирането и подсилването със средства на съществуващите програми за подкрепа на стратегическите инвестиции, платформата е също така важна тестова среда за бъдещи действия в посока създаването на Европейски фонд за суверенитет.
|
Комисията предлага да се създаде нов инструмент (платформата STEP), който да мобилизира средства по съществуващи програми, като InvestEU, фонда за иновации, „Хоризонт Европа“, Европейския фонд за отбрана, Механизма за възстановяване и устойчивост и фондовете на политиката на сближаване.
За да се стимулира инвестиционният капацитет, предназначен специално за насърчаване на инвестициите на STEP, Комисията предлага също да бъдат отпуснати 10 милиарда евро на целевите програми:
·3 милиарда евро за InvestEU, което води до инвестиции в размер на 75 милиарда евро, като се имат предвид процентът на провизиране от 40 % и среден мултипликатор 10;
·0,5 милиарда евро за „Хоризонт Европа“, допълнени с 2,1 милиарда евро преразпределени средства и използване на отменени средства, което води до инвестиции в размер на 13 милиарда евро със среден мултипликатор 5;
·5 милиарда евро за фонда за иновации, чието изпълнение досега показва, че биха могли да доведат до инвестиции в размер на около 20 милиарда евро;
·1,5 милиарда евро за Европейския фонд за отбрана, което би могло да доведе до инвестиции в размер до 2 милиарда евро.
Само въз основа на тези фондове платформата STEP би могла да доведе до нови инвестиции в размер на приблизително 110 милиарда евро.
Освен това тази платформа ще даде възможност за насочване на съществуващото финансиране към проекти за суверенитет по STEP и ще ускори изпълнението в подгрупа от области, които ще бъдат набелязани като ключови за водещата роля на Европа. Като се предоставят финансови стимули във фондовете на политиката на сближаване под формата на по-голямо предварително финансиране и съфинансиране, държавите членки се насърчават да определят наново приоритетите на своите програми. Всеки 5 % от препрограмирането с оглед на приоритетите на STEP води до предоставяне на средства в размер на 18,9 милиарда евро, в допълнение към 6 милиарда евро, които трябва да бъдат изплатени от Фонда за справедлив преход.
За всички програми Комисията предлага „печат за суверенитет“, който да се дава на проекти, допринасящи за целите на платформата STEP, при условие че проектът е избран по линия на „Хоризонт Европа“, програмата „Цифрова Европа“, Европейския фонд за отбрана, програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ или фонда за иновации. Печатът ще се използва като знак за качество, за да се подпомогне привличането на инвестиции, и ще позволи по-добър достъп до финансиране в рамките на други инструменти на проект, който не получава финансиране по дадена програма поради липса на средства. Увеличаването на тавана по Механизма за възстановяване и устойчивост, за да се използват ресурси за продукти по InvestEU чрез националните раздели на фонда, представлява допълнителна гъвкавост за държавите членки в размер на 30 милиарда евро, потенциално налични за такива инвестиции в суверенитета.
Като цяло общият прогнозен размер на новите инвестиции чрез STEP би могъл да достигне до 160 милиарда евро.
За да се осъществят тези промени, Комисията предлага да се увеличи таванът на функция 1 с 3,5 милиарда евро, на функция 3 с 5 милиарда евро и на функция 5 с 1,5 милиарда евро.
|
Технически корекции, за да се отчетат новите икономически реалности
I)Устойчиво решение за разходите за финансиране по линия на NextGenerationEU
Комисията създаде солидна програма за вземане и отпускане на заеми, подкрепена от надеждна инфраструктура за плащания, сетълмент и счетоводна отчетност за кратък период от време. Тази инфраструктура осигурява капацитет за управление на получените заеми, свързани с няколко текущи и съответни бъдещи програми на политиката на ЕС в съответствие с най-добрите международни практики. Финансирането на програми на ЕС чрез съвместно емитиране на равнище ЕС наложи значително да бъде осъвременена структурата на Комисията за управление на дълга. Целесъобразността на метода на ЕС за финансиране за посрещане на нуждите на NextGenerationEU беше потвърдена от специалния доклад на ЕСП относно управлението на дълга по NextGenerationEU, в който се отбелязва, че процедурите на Комисията за управление на дълга са позволили навременното заемане на необходимите средства в съответствие с регулаторните ограничения и на цени, съответстващи на пазарната ѝ позиция. Само по линия на NextGenerationEU Комисията ще заеме до около 800 милиарда евро до края на 2026 г., с допълнително емитиране след тази дата поради нужди от рефинансиране. От тази сума до 420 милиарда евро ще бъдат използвани за предоставяне на безвъзмездна подкрепа, за която бюджетът ще покрие разходите по обслужване на дълга. Комисията продължава да развива допълнително капацитета си за управление на дълга, като поставя специален акцент върху засилването на търсенето чрез развиване на ликвидността и инфраструктурата на вторичния пазар, за да се гарантира възможно най-добрата цена в полза на бюджета и на всички държави — членки на ЕС.
Успехът на програмата на ЕС за финансиране до момента се изразява в силното доверие на инвеститорите в кредитоспособността на ЕС като емитент и в инвеститорския интерес към облигациите на ЕС, включително екосъобразните облигации. Към края на май 2023 г. ЕС разполага с неизплатени облигации в размер на 394 милиарда евро, като по-голямата част от постъпленията от облигации се заделят за NextGenerationEU.
От 2022 г. насам на финансовите пазари се наблюдава рязко повишаване на лихвените проценти в резултат на по-стриктната парична политика за ограничаване на инфлацията. Разходите за финансиране се увеличиха значително за всички емитенти на облигации, включително за ЕС. Лихвеният процент по 10-годишните облигации на ЕС се увеличи от около нула към момента на първото емитиране на облигации за NextGenerationEU през 2021 г. до над 3 %. В резултат на това до лятото на 2023 г. се очаква да бъде използван целият пакет за периода 2021—2027 г. в размер на 14,9 милиарда евро за покриване на разходите за финансиране. Променливостта на лихвените проценти е много по-висока от очакваната по време на приемането на многогодишната финансова рамка, което прави фиксираните многогодишни тавани неподходящи за разходите, свързани с получените заеми.
В този контекст на голяма нестабилност на финансовите пазари бюджетът на ЕС следва да разполага с необходимата гъвкавост, за да се справи с нарастващите разходи по получените заеми. Въпреки че в съществуващата правна рамка се предвиждат необходимите механизми, за да се гарантира, че Съюзът винаги ще покрива задълженията си към притежателите на облигации при всички обстоятелства, бюджетът на ЕС следва да разполага със средства и инструменти за плащане на дълга на Съюза по най-ефективния начин.
Поради това се предлага нов специален инструмент единствено с цел покриване на допълнителните разходи, свързани с получените заеми по NextGenerationEU. Финансирането по NextGenerationEU ще остане обхванато от таваните на многогодишната финансова рамка. Бюджетната техника за справяне с променливостта на лихвите ще бъде нов специален инструмент над таваните, който ще покрие само превишаването на разходите във връзка с планираните суми за получени заеми по NextGenerationEU. Мобилизирането му ще бъде задействано по време на бюджетната процедура въз основа на прогноза за най-големите възможни усилия.
|
Комисията предлага нов специален инструмент, над таваните на многогодишната финансова рамка, за покриване на допълнителните разходи за финансиране по линия на NextGenerationEU. Новият специален инструмент ще бъде ограничен до разходите за финансиране по NextGenerationEU, надвишаващи първоначално планираните за периода 2021—2027 г. суми. Това ще даде възможност за своевременно отпускане на допълнителни бюджетни кредити в случай на увеличения за покриване на разходите за лихви.
|
II)Поддържане на функционираща администрация, за да се изпълняват политическите приоритети на ЕС
Ресурсите на европейската администрация (функция 7) са подложени на силен натиск поради допълнителните задачи, възложени на Съюза, нарастващите цени на енергията и високата инфлация.
Многобройните нови инициативи, въведени през последните две години, доведоха до възлагането на Съюза на значителни допълнителни задачи от началото на сегашната многогодишна финансова рамка без съответно увеличение на персонала. Това се засилва от новата геополитическа реалност. В допълнение към координацията на финансовата, хуманитарната и военната подкрепа за Украйна, сред примерите са оперативната съвместимост, киберсигурността, сигурната свързаност, механизмът за оценка и наблюдение по Шенген, Европейският механизъм за подкрепа на мира, Актът за цифровите пазари и Законодателният акт за цифровите услуги, Органът за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации, пакетът „Подготвени за цел 55“ (включително механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите), REPowerEU или енергийната платформа на ЕС. Тези нови инициативи ще доведат до 600 допълнителни щатни длъжности за Комисията до 2027 г., както е посочено в законодателните финансови обосновки, придружаващи законодателните предложения. Като се вземат предвид и другите институции и нуждите, свързани с киберсигурността, това ще възлезе на 885 допълнителни длъжности. Това доведе до пълно изчерпване на ресурсите на европейската администрация. Европейската администрация няма да бъде в състояние да продължи да изпълнява все по-голям брой задачи със сегашното равнище на ресурси.
Комисията положи изключителни усилия за намаляване на административните разходи и възнамерява да продължи да прилага структурни промени. От 2019 г. насам Комисията преразпредели вътрешно над 900 длъжности, включително чрез значителни усилия за модернизиране на съществуващите служби, като ги направи по-стройни и по-ефективни, но възможностите за икономии се изчерпаха. Въведени бяха нови методи на работа и бе разработена нова политика за сградния фонд, обхващаща периода 2022—2030 г., въз основа на по-интелигентно използване на пространствата, като бяха заменени стандартните офиси, за да се оптимизира използваната площ.
Въпреки че значителната нестабилност на макроикономическите данни създава обективна трудност за подходящи прогнози и ефективно възпрепятства всяко дългосрочно планиране по функция 7, на практика всички налични понастоящем прогнози показват, че равнището на бюджетните кредити, договорено през декември 2020 г., което се основаваше на годишен дефлатор от 2 %, е недостатъчно и се нуждае от увеличение.
|
За да се изпълнят правните задължения на институциите и да се поемат допълнителните отговорности, възложени на Комисията от съзаконодателите, е необходимо да се увеличи таванът на функция 7 с 1,9 милиарда евро.
|
III)Осигуряване на гъвкавост на бюджета на ЕС за непредвидени нужди
Използвани са три четвърти от маржовете за периода 2021—2027 г. За периода 2024—2027 г. остават общо едва около 1,4 милиарда евро, включително предишните маржове в Единния инструмент за маржовете, а за няколко функции положението е несигурно. На този етап от периода на програмиране и в силно нестабилна среда равнището на маржовете е безпрецедентно ниско и това рискува да окаже по-голям натиск върху Инструмента за гъвкавост от първоначално планираното. Инструментът за гъвкавост всъщност е единствената възможност за подпомагане на всички видове допълнителни нужди или кризи, независимо от естеството им. За постигането на тази цел през периода 2021—2024 г. средствата по инструмента ще бъдат изцяло усвоени с 4 милиарда евро и няма да останат никакви суми за пренасяне за следващите години. Като се има предвид силният натиск по различните функции, Инструментът за гъвкавост ще играе решаваща роля, за да се гарантира, че с бюджета на ЕС могат да се постигат резултати.
|
Бюджетът на Съюза трябва да разполага с необходимото, за да отговори на непредвидените нужди, които могат да възникнат. Тъй като бюджетните маржове са много ограничени за останалата част от многогодишната финансова рамка, Инструментът за гъвкавост следва да бъде увеличен с 3 милиарда евро.
|
IV)Устойчивост на тавана на плащанията
Очаква се плащанията по многогодишната финансова рамка да достигнат своя връх през 2026 г. и 2027 г., както и през предходните периоди на програмиране, въпреки че ще бъдат засегнати от забавянията поради късното приемане на съответните правни актове. За да се гарантира, че за предложените увеличения могат изцяло да бъдат осигурени плащания, съответният таван на многогодишната финансова рамка следва да бъде увеличен.
|
Бюджетът на Съюза трябва да може да изпълнява задълженията си с достатъчно равнище на плащанията. Поради това таванът на плащанията за 2026 г. следва да бъде увеличен със 7,7 милиарда евро по цени от 2018 г. и с 2,8 милиарда евро за 2027 г. по цени от 2018 г., което се равнява на 50 % от предложението за увеличаване на тавана на поетите задължения по цени от 2018 г.
|
4.ЗАКЛЮЧЕНИЯ И СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ
Текущите наличности в бюджета на ЕС вече не са достатъчни за справяне с най-неотложните предизвикателства, пред които е изправен ЕС, и още по-малко с евентуалните бъдещи нужди през следващите години. В този контекст в настоящото съобщение се предлага ограничено, целенасочено и балансирано преразглеждане на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., за да се гарантира, че с бюджета на ЕС могат да се постигат резултати през следващите години.
Настоящото съобщение е придружено от следните документи:
-Работен документ на службите на Комисията, съдържащ подробен анализ на изпълнението на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. (SWD(2023) 336);
-Предложение за изменение на Регламент 2020/2093 на Съвета за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027, изменен с Регламент 2022/2496 на Съвета от 15 декември 2022 г. (COM(2023) 337);
-Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на механизма за Украйна (COM(2023) 338).
-Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на платформата за стратегически технологии за Европа (STEP) (COM(2023) 335).
Предвид неотложните бюджетни ограничения, които ще се проявят още през 2024 г., Комисията призовава Европейския парламент и Съвета да гарантират, че този пакет е в сила на 1 януари 2024 г., в съответствие с процедурите, определени в Договорите. Комисията ще направи всичко по силите си, за да се даде възможност за бързо постигане на споразумение.
Приложение 1 — Обзорна таблица
|
Политически приоритети
|
|
|
Механизъм за Украйна (заеми и безвъзмездни средства)
|
50,0
|
|
Заеми
|
33,0
|
|
Безвъзмездни средства
|
17,0
|
|
Миграция и външни предизвикателства
|
15,0
|
|
Миграция
|
2,0
|
|
Сирийски бежанци (Сирия, Йордания, Ливан)
|
1,7
|
|
Южен миграционен маршрут (ред за южните съседни страни)
|
0,3
|
|
Резерв на ИССРМС
|
3,0
|
|
Сирийски бежанци (Турция)
|
3,5
|
|
Западни Балкани
|
2,0
|
|
Резерв за солидарност и спешна помощ
|
2,5
|
|
Платформа за стратегически технологии за Европа
|
10,0
|
|
Фонд за иновации
|
5,0
|
|
InvestEU
|
3,0
|
|
Европейски съвет по иновациите в рамките на „Хоризонт Европа“ (**)
|
0,5
|
|
Европейски фонд за отбрана (ЕФО)
|
1,5
|
|
Технически корекции
|
|
|
Общо администрация
|
1,9
|
|
Инструмент на Европейския съюз за възстановяване
|
18,9 (***)
|
|
Инструмент за гъвкавост
|
3,0
|
|
|
|
|
(*) Освен това преразпределени средства в размер на 0,6 милиарда евро в рамките на ИССРМС за източните съседни страни ще допринесат за увеличаване на подкрепата за Молдова и предоставянето на МФП.
|
|
(**) Освен това преразпределени средства в размер на 2,1 милиарда евро ще увеличат приноса в рамките на Европейския съвет по иновациите: 0,8 милиарда евро от трансфер от стълб 2 към стълб 3 на ЕСИ; 1,2 милиарда евро от рециклиране и 0,1 милиарда евро от използване на обратни постъпления.
|
|
(***) Индикативна сума въз основа на пазарните прогнози от 16 юни 2023 г. Въз основа на различните допускания за изменението на лихвените проценти, използвани от най-големите европейски служби за управление на дълг, тази сума може да варира от 17 милиарда евро до 27 милиарда евро.
|
Приложение 2 — Финансиране на механизма за Украйна — преглед
Приложение 3 — Платформа за стратегически технологии за Европа (STEP)
