1.Нови собствени ресурси: преглед на напредъка

През 2020 г. Европейският парламент, Съветът и Комисията се споразумяха относно пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси, с която се вземе предвид NextGenerationEU 1 . Съгласно това споразумение „разходите от бюджета на Съюза, свързани с изплащането на средствата от Инструмента на Европейския съюз за възстановяване, не следва да водят до неоправдано намаляване на разходите за програмите или за инвестиционните инструменти по МФР. Освен това е желателно да се смекчи увеличението на собствения ресурс на база БНД за държавите членки.“ Поради това „институциите ще работят за въвеждането на достатъчно нови собствени ресурси за покриване на сума, съответстваща на очаквания разход, свързан с погасяването. В съответствие с принципа на универсалност това не предполага целево заделяне или разпределяне на конкретен собствен ресурс за покриване на конкретен вид разходи“.

През декември 2021 г. Комисията предложи три нови източника на приходи за бюджета на ЕС 2 с вноски от системата за търговия с емисии (СТЕ), от механизма на ЕС за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВГ) и от дела от остатъчните печалби на най-големите многонационални предприятия, който ще бъде преразпределен към ЕС по линия на споразумението на ОИСР/Г-20 — стълб 1. Този набор от собствени ресурси беше в съответствие с предложеното секторно законодателство както по отношение на преразгледаната Директива за СТЕ, така и на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, предложен по-рано през същата година.

Комисията се ангажира да представи допълнителни предложения за нови собствени ресурси до края на 2023 г. В рамките на проведените през декември 2021 г. законодателни разисквания във връзка с предложението бе постигнат ограничен напредък. Днес Комисията предлага да се коригира първият набор от нови собствени ресурси, като се вземе предвид споразумението относно пакета „Подготвени за цел 55“ и промените оттогава, и предлага да се добави нов собствен ресурс на база статистически данни. С това предложение Комисията счита, че държавите членки разполагат с всички необходими елементи, за да бъде постигнат напредък в преговорите в рамките на договорената пътна карта. Комисията призовава Съвета да ускори тези преговори.

2.Пакет „Подготвени за цел 55“ и нови собствени ресурси — коригиран пакет

През декември 2022 г. ЕС одобри широк набор от предложения, които са част от пакета „Подготвени за цел 55“ и са насочени към постигането на целта на ЕС в областта на климата за 2030 г. за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55 % в сравнение с равнищата от 1990 г. и за неутралност по отношение на климата до 2050 г. На първо място, със споразумението ЕС увеличи амбицията, свързана с действащата СТЕ. Второ, с него се разширява обхватът на СТЕ, така че да включва емисиите от морския транспорт, а безплатните квоти за сектора на въздухоплаването ще бъдат премахнати постепенно. Трето, ЕС създаде нова система за търговия с емисии за сградите, автомобилния транспорт и други сектори. Четвърто, от януари 2026 г. ще бъде създаден Социален фонд за климата, за да се помогне на държавите членки да се справят с последиците от новата система за търговия с емисии върху уязвимите домакинства, ползвателите на транспорт и микропредприятията. И накрая, новият механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите ще започне своята преходна фаза от октомври 2023 г. След като окончателната система започне да функционира от януари 2026 г., с нея ще бъдат засилени амбициите на ЕС в областта на климата и ще бъде предотвратено изместването на въглеродни емисии.

Наборът от нови собствени ресурси трябва да бъде коригиран, за да отразява споразумението по пакета „Подготвени за цел 55“ и промените, договорени от съзаконодателите. По-специално, от 2026 г. Социалният фонд за климата първоначално ще бъде финансиран с външни целеви приходи, а не, както предлага Комисията в предложението си от декември 2021 г., от общи приходи в рамките на бюджета на Съюза. Комисията предлага въвеждането на собствен ресурс от новата система за търговия с емисии, която ще бъде създадена през 2027 г., да бъде отложено за 2028 г. По отношение на съществуващата система за търговия с емисии вече може да бъде въведен собственият ресурс. Комисията предлага също така в предложеното законодателство за собствените ресурси да бъдат взети предвид други аспекти на споразумението, като например възможността за отмяна на квоти в случай на национални данъци върху въглеродните емисии.

От юли 2021 г. насам цената на въглеродните емисии се е увеличила значително. Когато Комисията представи законодателните предложения по пакета „Подготвени за цел 55“, допускането за цената на въглеродните емисии на тон CO2 беше 55 EUR за периода 2026—2030 г. (по цени от 2020 г.) 3 . През 2022 г. цената на въглеродните емисии в рамките на действащата СТЕ се увеличи на 80 EUR. Годишните приходи на държавите членки от тръжната продажба на квоти се удвоиха от около 15 милиарда евро през 2020 г. до безпрецедентно равнище от почти 30 милиарда евро през 2022 г. Комисията предлага малко по-висока изискуема ставка за собствения ресурс на база СТЕ: 30% от всички приходи, генерирани от търговията с емисии на ЕС, ще постъпват в бюджета на ЕС. При такава изискуема ставка размерът на сумите, задържани от държавите членки, ще продължи да бъде по-висок от този, който бе предвиден при предлагането на законодателството по пакета „Подготвени за цел 55“. От 2028 г. нататък общите приходи, генерирани от собствения ресурс по СТЕ, ще достигнат около 19 милиарда евро годишно. Годишно държавите членки ще получават средно 46 милиарда евро. 4 Комисията предлага да се запази механизмът за корекция за солидарност. Целта на този механизъм е да се гарантира справедлив принос от всички държави членки, като се избягва непропорционалният принос на някои държави членки към бюджета на ЕС в сравнение с размера на тяхната икономика.

Що се отнася до собствения ресурс на база механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, Комисията счита, че предложената изискуема ставка продължава да е подходяща. Считано от 2028 г. се очаква механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите да генерира около 1,5 милиарда евро за бюджета на ЕС. Вследствие на споразумението за нов модел на управление, с което броят на централизираните на равнище ЕС задачи нарасна, Комисията предлага съответно някои технически корекции на рамката за контрол.

3.Набор, допълнен с временен статистически собствен ресурс на база печалбите на дружествата

Прилагането на споразумението на ОИСР/Г-20 — стълб 1 продължава да бъде основен приоритет за ЕС и за неговите държави членки в областта на корпоративното данъчно облагане. През декември 2021 г. Комисията предложи собствен ресурс въз основа на дял от остатъчните печалби на многонационалните дружества, който ще бъде преразпределен към държавите — членки на ЕС, съгласно споразумението на ОИСР/Г-20 относно т.нар. стълб 1. Това споразумение е насочено към справяне с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката, и към съществено реформиране на международната система за корпоративно данъчно облагане. След споразумението от октомври 2021 г. беше постигнат значителен напредък и Комисията ще продължи да насърчава тези усилия. Многостранната конвенция обаче все още не е подписана и ратифицирана, което означава, че не е влязла в сила.

Както беше обявено в работната програма на Комисията 5 , тя възнамерява да предложи своята инициатива „Бизнесът в Европа: Рамка за подоходно данъчно облагане (BEFIT) през третото тримесечие на 2023 г.“ С тази инициатива ще бъде подобрено функционирането на единния пазар чрез опростяване на правилата за корпоративно данъчно облагане и спазване на данъчното законодателство, както и чрез осигуряване на еднакви условия на конкуренция за предприятията. Целта на BEFIT е справяне със сложността и с двойното данъчно облагане, както и намаляване на разходите за привеждане в съответствие с данъчното законодателство, пред които понастоящем са изправени предприятията, основно тези с трансгранична дейност, на единния пазар. Инициативата ще допринесе за повишаване на привлекателността на ЕС за трансгранични инвестиции и ще подкрепи растежа. BEFIT ще бъде задължителна за големи дружества с общи годишни приходи от 750 милиона евро или повече. Очаква се обсъжданията в Съвета да започнат през четвъртото тримесечие на 2023 г.

До евентуалното установяване на собствен ресурс на база основен данък Комисията предлага статистически собствен ресурс. Този собствен ресурс не е данък върху дружествата, нито увеличава разходите на дружествата за привеждане в съответствие: това ще бъде национален принос, изчислен въз основа на статистически данни от националните сметки в рамките на Европейската система от сметки (ЕСС). Това би спомогнало за балансиране на набора от собствени ресурси и допълнително диверсифициране на източниците на приходи за бюджета на ЕС.

Статистическата база, въз основа на която да се изчисли вноската от собствени ресурси, ще бъде определена, като се използва хармонизиран показател, който приблизително се доближава до печалбите на дружествата: брутен опериращ излишък. Тази условна база на печалбите на дружествата в ЕС ще бъде изчислена, като се използват секторните национални сметки за финансовите и нефинансовите предприятия съгласно Европейската система от сметки от 2010 г., която има предимството да бъде система за хармонизирано счетоводство във всички държави членки. Тя ще се изчислява, като се умножи изискуемата ставка по брутния опериращ излишък за секторите на финансовите и нефинансовите предприятия. Очакваните приходи ще бъдат средно около 16 милиарда евро годишно.

4.Коригиран пакет за ускоряване на преговорите

С това коригирано предложение се очаква да се осигурят годишни приходи средно до 36 милиарда евро за периода 2028 —2030 г. 6 , като Комисията дава приоритет на пакет от нови собствени ресурси, които могат да бъдат договорени незабавно, и призовава Съвета да ускори преговорите. С предложението за временен статистически собствен ресурс на база печалбите на дружествата държавите членки в Съвета вече разполагат с всички елементи, за да пристъпят към преговори за бързо постигане на споразумение.