ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Страсбург, 13.6.2023
COM(2023) 317 final
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ
Рамка за финансиране за устойчиво развитие, която функционира на практика
{SWD(2023) 209 final}
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите
Рамка за финансиране за устойчиво развитие, която функционира на практика
Въведение
Европейският зелен пакт 1 и преходът към неутрална по отношение на климата и устойчива икономика до 2050 г. представляват значителни предизвикателства, по-специално в настоящия геополитически и икономически контекст, но заедно с това те предлагат възможности за ЕС. Инвестициите в екологичния преход ще спомогнат за превръщането на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент и за изграждането на устойчиво, справедливо и проспериращо общество. Инвестициите в чисти и устойчиви енергийни източници и в енергийна ефективност ще укрепят отворената стратегическа автономност на ЕС и ще намалят зависимостта ни от вноса на изкопаеми горива от Русия и от други държави извън ЕС, което ще спомогне за намаляване на цените на енергията в бъдеще. За да се осъществи това, са необходими инвестиции в капацитета ни за разработване и производство на чисти технологии, така че да се избегне създаването на нови стратегически зависимости и да се засили конкурентоспособността на ЕС. От друга страна, ако не се предприемат своевременни действия за овладяване на рисковете, свързани с климата и природата, за предприятията и обществото ще възникнат значителни разходи, а това може да доведе до резки промени с неблагоприятни последици за финансовата стабилност. За постигането на тези цели ЕС ще се нуждае от допълнителни инвестиции в размер на около 700 милиарда евро годишно, за да изпълни целите на Европейския зелен пакт, RepowerEU и законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии 2 3 . Най-голямата част от тези инвестиции ще трябва да дойдат от частно финансиране.
Програмата на ЕС за финансиране за устойчиво развитие има за цел да подкрепя предприятията и финансовия сектор в тези усилия, като насърчава частното финансиране на проекти и технологии за преход и улеснява финансовите потоци към устойчиви инвестиции. През последните пет години ЕС постигна значителен напредък в изпълнението на програмата си за финансиране за устойчиво развитие. Основните етапи включват приемането на Регламента за таксономията 4 , Регламента относно оповестяването на информация във връзка с финансирането за устойчиво развитие (РОИФУР) 5 , бенчмарковете на ЕС за климата в Регламента за бенчмарковете 6 , Регламента относно европейските екосъобразни облигации 7 и Директивата за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ДОПУ) 8 . ЕС също така поясни, че доверителните задължения в областите на управлението на активи, застраховането, презастраховането и инвестициите обхващат и рисковете за устойчивостта, и предвиди разпоредби, изискващи предпочитанията на инвеститорите на дребно по отношение на устойчивостта да бъдат обсъждани на мястото на продажба 9 . През есента на 2021 г. Комисията предложи пруденциални мерки като част от пакетите за банковото дело 10 и за застраховането 11 , като целта е да се повиши издръжливостта на финансовия сектор спрямо рисковете за устойчивостта; понастоящем те са в процес на договаряне от съзаконодателите. Взети заедно, тези елементи гарантират, че във финансовия сектор все повече се вземат предвид факторите на устойчивост.
Представеният днес пакет е важна стъпка към завършването на рамката за финансиране за устойчиво развитие. Делегираните актове за таксономията 12 ще позволят инвестициите в повече сектори и икономически дейности да бъдат признати за екологично устойчиви, включително дейности и свързани с тях критерии за шестте екологични цели на Регламента за таксономията 13 . Предложението за Регламент относно прозрачността и интегритета на дейностите по определяне на екологични, социални и управленски (ЕСУ) рейтинги 14 ще гарантира, че тези рейтинги ще се превърнат в по-надежден и прозрачен компонент на веригата за създаване на стойност във връзка с финансирането за устойчиво развитие. Предстоящите европейски стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта съгласно ДОПУ ще дадат възможност на дружествата да оповестяват информация за устойчивостта по стандартизиран начин на различни кредитори, инвеститори и други заинтересовани страни. В Препоръката на Комисията 15 се описва как рамката за финансиране за устойчиво развитие обхваща финансирането на прехода и се обяснява с практически примери как дружествата, инвеститорите и финансовите посредници могат доброволно да използват настоящата рамка за устойчиво финансиране, за да финансират прехода си към неутрална по отношение на климата и устойчива икономика, като заедно с това повишават своята конкурентоспособност. И накрая, в придружаващия работен документ на службите на Комисията относно използваемостта на таксономията на ЕС и по-широката рамка на ЕС за финансиране за устойчиво развитие се прави преглед на основните стълбове на рамката, които вече са в сила, и на приетите неотдавна мерки по отношение на използваемостта 16 .
Направеният на ранен етап анализ на отчитането показва, че рамката на ЕС за финансиране за устойчиво развитие започва да функционира според предвиденото, като улеснява частното финансиране за инвестиции в областта на околната среда и прехода чрез прозрачност и като комплексен набор от инструменти. Така например дружествата прилагат таксономията и започват да оповестяват своите устойчиви инвестиции въз основа на нея.
Независимо от постигнатия до момента значителен напредък и възможностите и конкурентните предимства, които предлага преходът в дългосрочен план, Комисията признава, че дружествата, и по-специално малките и средните предприятия, са изправени пред значителни предизвикателства при прехода към неутрална по отношение на климата и устойчива икономика. Тези предизвикателства включват набелязване на решения, при които все още не са налични екологосъобразни технологии, формулиране на целите и действията за устойчивост като част от стопанските стратегии и спазване на по-високи екологични и социални стандарти за устойчивост и на по-строги изисквания за оповестяване на информация, свързана с устойчивостта, както и преодоляване на недостига на работна ръка и на умения.
Въвеждането и първоначалното прилагане на изискванията за оповестяване на информация във връзка с устойчивостта също може да представлява предизвикателство, тъй като постепенното въвеждане на отчитането поражда въпроси, свързани с прилагането и използваемостта, и изисква инвестиции на равнище предприятие в генерирането, обработването и осигуряването на качество на изискваната информация. Комисията се ангажира да подкрепя активно прилагането и да гарантира използваемостта и приобщаващия характер на рамката за дружества с различни размери, с различни модели на стопанска дейност и с различни изходни позиции.
Рамка за финансиране за устойчиво развитие, която функционира на практика
С въвеждането на основните елементи на рамката за финансиране за устойчиво развитие 17 дружествата и финансовите субекти започнаха да прилагат инструментите и стандартите за оповестяване за своите икономически и финансови дейности. През следващите няколко години качеството и наличието на оповестявания и данни ще се подобрят с напредването на прилагането на рамката за финансиране за устойчиво развитие, а участниците на пазара ще могат да използват таксономията и друга информация от екологичен, социален и управленски характер, за да вземат инвестиционни решения въз основа на достатъчно информация, да формулират и да се ангажират с целите за устойчивост и да получават или предоставят финансиране за прехода към неутрална по отношение на климата и устойчива икономика. Ползите от прилагането на рамката ще се увеличат с все по-голямото наличие на данни. Това ще съвпадне с въвеждането на европейската единна точка за достъп (ЕЕТД) 18 , която ще даде възможност за цифров и свободен достъп до тези данни.
Отчитането във връзка с таксономията от първата година на прилагане показва, че таксономията функционира на практика. Данните сочат, че дружествата в индекса STOXX Europe 600, които отчитат известно съобразяване с таксономията 19 , отчитат, че съобразени с таксономията са средно около 23 % от капиталовите разходи, 24 % от оперативните разходи и 17 % от приходите 20 . Това показва, че дружествата могат да инвестират в съобразяване на икономическите дейности с таксономията, независимо от изходните си позиции. Финансовите институции и инвеститорите вече могат да използват тези данни, за да идентифицират дружествата и секторите в преход и да предоставят решения за финансиране, свързани с прехода.
Комисията пое ангажимент да подкрепя прилагането на рамката за финансиране за устойчиво развитие и да гарантира, че инструментите и оповестяванията функционират на практика. Въз основа на отзивите от заинтересованите страни Комисията ще увеличи усилията си за подобряване на използваемостта и съгласуваността на рамката, като гарантира, че различните елементи са лесни за използване и административната тежест е сведена до минимум. Комисията също така е готова да предостави техническа подкрепа на държавите членки за улесняване на това изпълнение, включително предстоящите европейски стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта, чрез Инструмента за техническа подкрепа 21 .
Рамката за финансиране за устойчиво развитие е приобщаваща и пропорционална. Тя ще даде възможност на малките и средните предприятия (МСП) да набират финансиране за своя преход, като същевременно се сведе до минимум административната тежест. Регулаторната рамка на ЕС за финансиране за устойчиво развитие не обхваща МСП, чиито ценни книжа не са допуснати до търговия на регулиран пазар, и по-специално микропредприятията, поради техния размер и административен капацитет, но някои МСП може да са заинтересовани от финансиране на устойчиви инвестиции и да извличат ползи чрез доброволно използване на инструменти за финансиране за устойчиво развитие. МСП обаче може да се нуждаят от подкрепата на своите партньори по финансирането и веригата за създаване на стойност, когато на практика разглеждат нуждите си от финансиране на прехода и когато набират финансиране на прехода. В този контекст финансовите посредници следва да имат предвид, че капацитетът на МСП да предоставят подробна информация, може да е ограничен, и следва да прилагат принципа на пропорционалност, когато работят с клиенти, които са МСП, заинтересовани от набиране на финансиране за екологосъобразни инвестиции.
Вече са приети редица инициативи и целенасочени мерки за справяне с ключови въпроси, свързани с използваемостта, и въпроси, повдигнати от заинтересованите страни. Така например неотдавна Комисията поясни какво е взаимодействието между Регламента за таксономията и Регламента относно оповестяването на информация във връзка с финансирането за устойчиво развитие (РОИФУР) по отношение на понятието „устойчиви инвестиции“ и как операторите следва да тълкуват изискванията на таксономията на ЕС по отношение на съответствието с минималните гаранции, включително социалните аспекти и аспектите на управлението 22 . Това допълва публикуваните неотдавна насоки на Комисията относно взаимодействието между РОИФУР и Регламента за бенчмарковете по отношение на продуктите за пасивно проследяване на бенчмарковете за климатичен преход и бенчмарковете, съответстващи на Парижкото споразумение 23 .
Комисията ще продължи работата си за подобряване на използваемостта на таксономията и на по-широката рамка за финансиране за устойчиво развитие, като използва подкрепата на европейските надзорни органи (ЕНО) и Платформата за финансиране за устойчиво развитие и въз основа на по-нататъшната ангажираност на заинтересованите страни. Важна част от тези усилия е комплексната оценка на РОИФУР, обявена през декември 2022 г. В рамките на тази оценка през есента на 2023 г. ще започне обществена консултация.
Финансиране на прехода
Преходът към неутрална по отношение на климата и устойчива икономика изисква спешни и мащабни инвестиции в екологосъобразни технологии и устойчиви икономически дейности. Той изисква и инвестиции в преходни дейности в съответствие с Регламента за таксономията 24 , когато все още не са налични екологосъобразни технологии. Финансовият сектор може да подкрепи разработването на такива технологии. Настоящият пакет е още една стъпка към водеща в световен мащаб правна рамка, която улеснява финансирането на прехода.
Финансиране за прехода може да набират не само дружествата с най-високи резултати по отношение на устойчивостта, но и дружества с различни изходни позиции и ясни цели за устойчивост. В регулаторната рамка за финансирането за устойчиво развитие вече се признават инвестициите в прехода на икономически дейности, на активи и на дружества към цели в областта на климата и околната среда, например чрез таксономията 25 . Въз основа на информацията и инструментите за устойчивост, предоставени чрез рамката, частните инвеститори и финансовите институции постепенно ще могат да идентифицират по-ефективно и по-систематично по-устойчиви инвестиции и инвестиции в проекти за преход. Освен това тези оповестявания и инструменти предоставят възможност на дружествата да представят на инвеститорите и заинтересованите страни по стандартизиран начин своите цели за устойчивост и пътищата си за преход.
Таксономията включва преходни дейности, при които понастоящем не съществува технологично и/или икономически осъществима нисковъглеродна алтернатива, но въпреки това могат да бъдат постигнати значителни подобрения в прехода към неутрална по отношение на климата икономика 26 . Освен това в таксономията се признават инвестициите в икономически дейности, които ще станат съобразени с таксономията след пет (по изключение десет) години. Тези инвестиции могат да бъдат оповестявани като съобразени с таксономията капиталови разходи и могат да бъдат финансирани чрез емитирането на европейски екосъобразни облигации. След това такива облигации могат да бъдат включени в състава на бенчмарк или на финансов продукт, който има характеристики за устойчивост или е насочен към постигането на цели за устойчивост.
През първоначалния етап на прехода равнищата на съобразяване с таксономията по отношение на приходите ще бъдат по-ниски, особено за някои дружества и икономически сектори. Въпреки това вече се очаква тези равнища да бъдат по-високи по отношение на капиталовите разходи. Това се потвърждава от първите данни, които показват, че голям брой дружества отчитат съобразени с таксономията капиталови разходи, които са значително по-високи от техните съобразени с таксономията приходи, особено в секторите с високи емисии, в които финансирането на прехода е най-необходимо, и че средното равнище на съобразяване с таксономията за някои сектори е значително по-високо при капиталовите разходи, отколкото при приходите. Например в сектора на комуналните услуги съобразени с таксономията са средно 70 % от капиталовите разходи и 40 % от приходите, а в енергийния сектор — съответно средно 23 % и 7 % 27 .
Съществуват и важни полезни взаимодействия между инструментите и оповестяванията, например в контекста на решенията на дружествата да определят цели за прехода и да разработват планове за преход. До момента над 13 000 дружества от цял свят са определили цели за прехода 28 , като някои от тях са избрали план за преход, в който се уточняват тези цели. Предстоящите европейски стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта ще гарантират, че дружествата могат да оповестяват по стандартизиран начин своите планове и цели за климатичен преход, ако имат такива. Това може да им помогне да получат финансиране от участници на финансовите пазари в подкрепа на своите усилия за преход. Платформата за финансиране за устойчиво развитие ще осъществява наблюдение на пазарните практики, свързани с целите и плановете за преход, както и капиталовите потоци, насочени към постигането на целите на ЕС за устойчивост.
Делегирани актове за таксономията в областта на околната среда и на климата
Таксономията е основен градивен елемент на рамката на ЕС за финансиране за устойчиво развитие и е важен инструмент за прозрачност на пазара, спомагащ за насочването на инвестициите към икономическите дейности, които са най-необходими за екологичния преход. Делегираният акт за таксономията в областта на климата, обхващащ смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, е в сила от януари 2022 г. и включва общо 107 икономически дейности, от които произхождат 64 % от емисиите на парникови газове в ЕС-27 29 . Приемането на Делегирания акт за таксономията в областта на околната среда, който включва критерии за останалите четири екологични цели, е решаваща стъпка в разработването на рамката на таксономията. Включването на повече икономически дейности, обхващащи всичките шест екологични цели, а оттам — и на повече икономически сектори и предприятия, ще увеличи потенциала на устойчивите инвестиции в ЕС. В допълнение към това целенасочените изменения на Делегирания акт за таксономията в областта на климата разширяват обхвата му, така че да включи икономически дейности, които засега не са включени 30 . Тези допълнения ще улеснят инвестициите в екологосъобразни технологии, производствен капацитет с нулеви емисии и доставки на енергия от възобновяеми източници, което ще укрепи промишлената политика на ЕС, както е обявено в Промишления план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии 31 .
Делегираните актове се основават в много голяма степен на препоръките на Платформата за финансиране за устойчиво развитие 32 . Представеният днес пакет обаче не включва всички икономически дейности, за които Платформата отправи препоръки. Комисията даде приоритет на онези икономически дейности, които имат най-голям потенциал да дадат съществен принос и за които препоръчаните критерии можеха да бъдат одобрени или прецизирани в кратък срок. Икономическите дейности, които изискват по-задълбочена оценка и прецизиране на критериите, ще продължат да бъдат оценявани и проучвани от Комисията с цел да бъдат разгледани на по-късен етап.
В таксономията се определят критериите, които икономическите дейности трябва да изпълнят, за да станат устойчиви, и по този начин се определя пътят на тяхната трансформация. С напредването на прехода към неутрална по отношение на климата и устойчива икономика ще се увеличи равнището на съобразените с таксономията активи. Ще бъдат добавени нови икономически сектори и дейности, а съществуващите ще бъдат доуточнени и актуализирани, когато е необходимо; това е област, в която Платформата за финансиране за устойчиво развитие ще предоставя консултации в рамките на настоящия си мандат 33 .
Таксономията е преди всичко инструмент за дружествата, така че да се улесни достъпът им до финансиране за екологичния преход, както и за финансовия сектор, да се подкрепи изграждането на устойчиви финансови портфейли и да се измери степента на устойчивост на инвестициите. Тя не е задължителен списък на дейностите, в които да се инвестира. Инвеститорите могат да използват таксономията, за да вземат инвестиционни решения въз основа на по-добра информация. Въпреки това те могат да предпочетат да инвестират в дружества, които извършват дейности с различни равнища на екологични резултати или дейности, които не отговарят на критериите на таксономията. Сам по себе си фактът, че дадено дружество няма съобразени с таксономията дейности, не означава, че могат да се направят заключения относно екологичните резултати на дружеството или неговата способност за достъп до финансиране. Дружествата могат доброволно да използват таксономията като инструмент за определяне на цели за прехода за икономическите дейности, например в комбинация с план за преход. В придружаващата препоръка на Комисията относно финансирането на прехода се обяснява допълнително как таксономията може да се използва доброволно за тази цел.
За големите нефинансови предприятия оповестяването на степента на съобразяване с таксономията по отношение на целите в областта на климата започна през 2023 г. През следващите години оповестяванията ще бъдат въведени поетапно за други участници и за други цели в областта на околната среда. Внедряването на таксономията и свързаните с нея изисквания за оповестяване ще продължат да се развиват, за да се помогне на МСП да използват тази рамка на доброволна основа, без да им се налага тежест.
Успоредно с това Комисията ще продължи да участва в световни форуми с цел да се насърчава възприемането на таксономии в международен план и да се усъвършенстват подходите за тяхната оперативна съвместимост. Подходящото използване на принципите на таксономията също ще продължи да бъде част от работата на Международната платформа за финансиране за устойчиво развитие.
Екологични, социални и управленски (ЕСУ) рейтинги и кредитни рейтинги
С напредването на прилагането на рамката за финансиране за устойчиво развитие е време да се разгледа функционирането на пазара на ЕСУ рейтинги 34 . Прозрачните, надеждни и качествени ЕСУ рейтинги допринасят за ефективността и интегритета на финансовите пазари и за защитата на инвеститорите.
След консултации, проучвания и информационни дейности днес Комисията приема предложение за регламент относно функционирането на пазара на ЕСУ рейтинги. Основната цел на предложението на Комисията е да се повиши прозрачността на методиките, целите, характеристиките и източниците на данни за такива рейтинги. Освен това то има за цел да повиши яснотата относно дейността на доставчиците на ЕСУ рейтинги, по-специално с цел предотвратяване и намаляване на потенциалните рискове, свързани с конфликти на интереси. По-голямата прозрачност на екосистемата за ЕСУ рейтинги ще доведе до по-отчетливо очертаване на трите измерения на устойчивостта 35 .
Въз основа на набора от препоръки за доставчиците на ЕСУ рейтинги и регулаторните органи, публикувани от Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) през ноември 2021 г., в предложението се предвижда Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) да издава лицензи и да извършва надзор над доставчиците на ЕСУ рейтинги. Освен това в него се предвиждат изисквания за оповестяване на информация във връзка с техните методики и с целите на рейтингите и се въвеждат основани на принципи организационни изисквания за тяхната дейност. Предвид структурата и сложността на пазара на ЕСУ рейтинги, който включва много на брой по-малки доставчици на такива рейтинги, инициативата включва редица предпазни мерки и смекчаващи мерки за тези по-малки участници на пазара. Целта е да се подобри достъпността и да се насърчат иновациите на пазара, особено в началната фаза на прилагане на регламента.
През последните години също така бяха въведени промени и подобрения, свързани с оповестяването и включването на ЕСУ фактори в кредитните рейтинги. Някои агенции за кредитен рейтинг оповестяват информация, надхвърляща изискванията на Регламент (ЕО) № 1060/2009 относно агенциите за кредитен рейтинг 36 и насоките на ЕОЦКП. В резултат на това Комисията се обръща към ЕОЦКП за съвети относно правилата за представяне на кредитни рейтинги и рейтингови перспективи, както и относно правилата за оценка на съответствието на методиките, използвани от агенциите за кредитен рейтинг. Целта е да се преодолеят недостатъците, свързани с: i) начина, по в методиките се включват ЕСУ фактори; и ii) оповестяването на начина, по който тези фактори оказват въздействие върху кредитните рейтинги 37 .
Предстоящи европейски стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта
Устойчивостта е важен фактор за конкурентоспособността на дружествата в дългосрочен план, а устойчивостта и конкурентоспособността могат да вървят ръка за ръка. Оповестяванията във връзка с устойчивостта са важен източник на информация за финансовите институции, който има помага да насочват капитала към инвестиции за преход и да създават финансови продукти с цели за устойчивост. Важен етап в осигуряването на прозрачност по отношение на рисковете, въздействията и възможностите за устойчивост за предприятията е ДОПУ. Това е и основата, на която дружествата да предоставят на участниците на финансовите пазари и на други заинтересовани страни надеждна, точна, съпоставима и висококачествена информация за устойчивостта.
Стандартизирането на информацията за устойчивостта, която трябва да бъде отчитана от дружествата, е ключов елемент от правната рамка и то скоро ще бъде възможно благодарение на предстоящите европейски стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта (ЕСОУ). Понастоящем Комисията се консултира със заинтересованите страни относно окончателната версия на първия набор от ЕСOУ въз основа на проекти на стандарти, изготвени от Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО). Стандартите ще предоставят насоките, от които се нуждаят дружествата, когато определят какви данни да отчитат и как да гарантират, че информацията, която представят, е съществена за тях и полезна за финансовите институции. Комисията и ЕКГФО работят в тясно сътрудничество със Съвета за международни стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта (ISSB) и Глобалната инициатива за отчитане (ГИО), за да се гарантира много висока степен на оперативна съвместимост между различните набори от стандарти. Крайната цел на Комисията е да се постигне състояние, при което ако дадено дружество отчита информация за устойчивостта в съответствие с ЕСОУ, да се счита, че то отговаря на световните стандарти.
Очаква се отчитането във връзка с устойчивостта да подобри достъпа на предприятията до финансов капитал и установяването и управлението на собствените рискове и възможности, като спомогне за увеличаване на конкурентното предимство и допринесе за прехода. Комисията положи усилия, за да гарантира, че делегираният акт за ЕСОУ ще постигне планираните цели на политиката по пропорционален начин, като сведе до минимум регулаторната тежест. Комисията обмисли подхода към съществеността, както и допълнителните поетапни въвеждания, възможността някои оповестявания да бъдат доброволни, допълнителните възможности за гъвкавост в някои изисквания за оповестяване и допълнителната оперативна съвместимост с ISSB и ще подложи на внимателна преценка коментарите, получени при обществената консултация преди приключването на делегирания акт. Единните стандарти ще спомогнат също така за ограничаване на нарастващите разходи, пред които са изправени дружествата, за да отговорят на многобройните индивидуални искания за информация от различни заинтересовани страни.
Освен това ще бъдат разработени отделни стандарти за МСП, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, като тези стандарти ще бъдат пропорционални и съответстващи на капацитета и характеристиките на МСП, както и на мащаба и сложността на техните дейности. Стандартите ще бъдат съсредоточени върху информацията от значение за финансирането, която е необходима на финансовите институции 38 , и освен това ще представляват ограничение за информацията, която съгласно ЕСОУ големите предприятия може да са длъжни да оповестяват във връзка с МСП в своите вериги за създаване на стойност. Това е важна предпазна мярка, посочена в ДОПУ, за да се ограничи непрякото въздействие върху МСП на изискванията за докладване по отношение на веригата за създаване на стойност, наложени на големите предприятия. МСП, чиито ценни книжа не са допуснати до търговия на регулиран пазар и които не попадат в обхвата на директивата, въпреки това може да се сблъскат с повече искания за информация, идващи от по-големи дружества в техните вериги за създаване на стойност и от финансови институции. Комисията признава предизвикателството, с което МСП, чиито ценни книжа не са допуснати до търговия на регулиран пазар, могат да се сблъскат в това отношение поради своя размер и по-ограничените си ресурси. Поради това Комисията насърчава големите предприятия и финансовите посредници да прилагат принципа на пропорционалност, когато си взаимодействат с МСП, и да проявяват умереност, когато изискват информация от своите партньори във веригата за създаване на стойност, които са МСП.
Освен това МСП може да поискат да отчитат ключова информация за устойчивостта, за да набират финансиране за устойчиво развитие или за преход. За тази цел един от приоритетите на Комисията е ЕКГФО да разработи доброволен стандарт за МСП, чиито ценни книжа не са допуснати до търговия на регулиран пазар; те ще могат да го използват за стандартизиране на информацията за устойчивостта, която желаят да докладват, и по този начин ще се улесни участието им в прехода към устойчива икономика.
Заключение
Ранните данни показват, че програмата на ЕС за финансиране за устойчиво развитие функционира на практика и че инструментите за финансиране за устойчиво развитие започват да улесняват инвестициите в прехода към неутрална по отношение на климата и устойчива икономика. Рамката на ЕС за финансиране за устойчиво развитие ще продължи да се разработва и усъвършенства, за да се гарантира нейната ефективност при постигането на планираните цели и в подкрепа на целите на Европейския зелен пакт.
Комисията е поела ангажимент за тясно сътрудничество на международно равнище. Разработването на рамки за финансиране за устойчиво развитие заедно с други международни партньори и юрисдикции ще спомогне във възможно най-голяма степен за осигуряването на международна оперативна съвместимост, ще даде възможност на ЕС да използва пълноценно потенциала на международното финансиране за прехода и ще избегне сложността, разпокъсаността на пазарите и допълнителните разходи за предприятията.
Комисията ще продължи да предоставя практически насоки на участниците на пазара в подкрепа на прилагането на съществуващите правила по ясен и ефективен начин. Тя също така ще продължи да оценява пропуските, опасенията във връзка с използваемостта и несигурността, както и начините за справяне с тях. Специален акцент ще бъде поставен върху оценката на това как рамката за финансиране за устойчиво развитие да стане по-използваема и по-приобщаваща за МСП, без да се претоварват тези предприятия. Друг приоритет ще бъде продължаването на работата за улесняване на финансирането на прехода, включително чрез проучване на начините за по-добро интегриране на таксономията в рамката по прост и лесен за ползване начин. Ключов принос в този контекст ще предоставят Платформата за финансиране за устойчиво развитие и европейските надзорни органи. За тези цели ще се проведе поредица от информационни дейности, ориентирани към заинтересованите страни от публичния и частния сектор.
Тази работа ще включва и тясно сътрудничество с международни партньори чрез Международната платформа за финансиране за устойчиво развитие и в рамките на Г-20, както и с многостранни банки за развитие и финансови институции на ЕС в областта на развитието, преди всичко в контекста на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа и Global Gateway. Комисията ще продължи да работи върху начините, по които може да помогне на държавите партньори, и по-специално на държавите с ниски и средни доходи, да разработят стабилни и надеждни рамки за финансиране за устойчиво развитие, за да се подобрят съпоставимостта и оперативната съвместимост в световен мащаб.
С посочените по-горе следващи стъпки допълнително ще се укрепи практическото прилагане на рамката за финансиране за устойчиво развитие от страна на дружествата, финансовите посредници и инвеститорите, като по този начин ще се даде възможност за увеличаване на значителните инвестиции, необходими за подпомагане на екологичния преход и за проправяне на пътя към неутрална по отношение на климата и устойчива икономика до 2050 г.
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Европейският зелен пакт (COM(2019)640).
Работен документ на службите на Комисията „Оценка на инвестиционните нужди и налично финансиране за укрепване на производствения капацитет на ЕС в областта на технологиите за нулеви нетни емисии“ (SWD (2023) 68 final).
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Икономиката на ЕС след COVID-19: последици за икономическото управление (COM (2021) 662 final).
Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088.
Регламент (ЕС) 2019/2088 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно оповестяването на информация във връзка с устойчивостта в сектора на финансовите услуги (ОВ L 317, 9.12.2019 г.).
Регламент (ЕС) 2019/2089 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на бенчмарковете на ЕС за климатичен преход, бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение, и свързаното с устойчивостта оповестяване на информация за бенчмаркове (ОВ L 317, 9.12.2019 г.).
Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските екосъобразни облигации (COM(2021) 391 final). Политическо споразумение, постигнато от съзаконодателите на 28 февруари 2023 г.
Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 537/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС, по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ОВ L 322, 16.12.2022 г.).
Делегирана директива на Комисията за изменение на Директива 2010/43/ЕС по отношение на рисковете за устойчивостта и факторите на устойчивост, които трябва да бъдат взимани предвид при предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК); Делегиран регламент на Комисията за изменение на Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 по отношение на рисковете за устойчивостта и факторите на устойчивост, които трябва да бъдат взимани предвид от лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове; Делегиран регламент на Комисията за изменение на делегирани регламенти (ЕС) 2017/2358 и (ЕС) 2017/2359 по отношение на включването на факторите на устойчивост, рисковете за устойчивостта и предпочитанията във връзка с устойчивостта в изискванията към застрахователните дружества и разпространителите на застрахователни продукти във връзка с контрола и управлението на продуктите, и в правилата за етичност и за инвестиционни съвети за основаващите се на застраховане инвестиционни продукти; Делегирана директива на Комисията за изменение на Делегирана директива (ЕС) 2017/593 по отношение на включването на факторите на устойчивост към задълженията във връзка с управлението на продуктите; Делегиран регламент на Комисията за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 по отношение на включването на рисковете за устойчивостта в системата на управление на застрахователните и презастрахователните предприятия; Делегиран регламент на Комисията за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 по отношение на включването на факторите на устойчивост, рисковете за устойчивостта и предпочитанията във връзка с устойчивостта в някои организационни изисквания към инвестиционните посредници и в някои условия за извършване на дейност от тях.
Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 по отношение на изискванията за кредитен риск, риск от корекция на кредитната оценка, операционен риск и пазарен риск, както и за долна граница на изчисленото капиталово изискване (COM(2021) 664 final) и Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2013/36/ЕС по отношение на надзорните правомощия, санкциите, клоновете от трета държава и рисковете с екологичен, социален и управленски характер, и на Директива 2014/59/ЕС (COM(2021) 663 final).
Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2009/138/ЕО по отношение на пропорционалността, качеството на надзора, отчетността, дългосрочните гаранционни мерки, макропруденциалните инструменти, рисковете за устойчивостта, груповия и трансграничния надзор (COM(2021) 581 final).
Делегиран регламент (ЕС) 2023/3851 на Комисията за допълнение на Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета чрез установяване на техническите критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадена икономическа дейност се квалифицира като допринасяща съществено за устойчивото използване и опазването на водните и морските ресурси, за прехода към кръгова икономика, за предотвратяването и контрола на замърсяването или за опазването и възстановяването на биологичното разнообразие и екосистемите, и с цел определяне дали тази икономическа дейност не нанася значителни вреди във връзка с постигането на някоя от другите екологични цели, и за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2021/2178 по отношение на специфичното публично оповестяване на информация за тези икономически дейности; Делегиран регламент (ЕС) 2023/3850 на Комисията за изменение на Делегиран регламент (ЕС) 2021/2139, с който се установяват допълнителни технически критерии за проверка с цел определяне на условията, при които дадени икономически дейности се квалифицират като допринасящи съществено за смекчаването на изменението на климата или за адаптирането към изменението на климата, и с цел определяне дали тези икономически дейности не нанасят значителни вреди във връзка с постигането на някоя от другите екологични цели.
Шестте екологични цели съгласно таксономията на ЕС са: i) смекчаване на изменението на климата; ii) адаптиране към изменението на климата; iii) устойчиво опазване и възстановяване на водните и морските ресурси; iv) преход към кръгова икономика; v) предотвратяване и контрол на замърсяването; и vi) опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите.
Предложение за Регламент относно прозрачността и интегритета на дейностите по определяне на екологични, социални и управленски (ЕСУ) рейтинги (COM(2023) 314 final).
Препоръка на Комисията за улесняване на финансирането на прехода към устойчива икономика (C(2023) 3844).
Работен документ на службите на Комисията „Повишаване на използваемостта на таксономията на ЕС и на цялостната рамка на ЕС за финансиране за устойчиво развитие“ (SWD(2023) 209), придружаващ съобщението на Комисията „Рамка за финансиране за устойчиво развитие, която функционира на практика“ (COM(2023) 317).
Основите на рамката на ЕС за финансиране за устойчиво развитие са очертани в Плана за действие за финансиране за устойчив растеж (COM(2018) 097 final) и в Стратегията за финансиране на прехода към устойчива икономика (COM(2021) 390 final).
Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска единна точка за достъп, осигуряваща централизиран достъп до публично достъпна информация от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивото развитие (COM(2021)723 final). Политическо споразумение, постигнато от съзаконодателите на 23 май 2023 г.
Към 17 май 2023 г. 63 % от предприятията от STOXX Europe 600 вече са оповестили своите данни за финансовата 2022 година по отношение на допустимостта за таксономията и съобразяването с таксономията; източник: Bloomberg.
Почти две трети от дружествата, които са оповестили допустими за таксономията капиталови разходи, са отчели различна от нулева стойност на съобразяване с таксономията, а половината от дружествата, които са оповестили допустими за таксономията приходи, са отчели различна от нулева степен на съобразени с таксономията приходи. Източник: Bloomberg.
Инструмент за техническа подкрепа съгласно Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета от 10 февруари 2021 г. за създаване на Инструмент за техническа подкрепа (ОВ L 57, 18.2.2021 г.).
В Известие C(2023) 3719 на Комисията относно тълкуването и прилагането на някои правни разпоредби на Регламента на ЕС за таксономията и връзки към Регламента относно оповестяването на информация във връзка с финансирането за устойчиво развитие (РОИФУР) се пояснява, че съгласно РОИФУР инвестициите в съобразени с таксономията „екологично устойчиви“ икономически дейности могат автоматично да бъдат квалифицирани като „устойчиви инвестиции“.
На 5 април 2023 г. Комисията прие набор от въпроси и отговори, за да поясни, че според РОИФУР продуктите за пасивно проследяване на бенчмарковете за климатичен преход и бенчмарковете, съответстващи на Парижкото споразумение, имат за цел „устойчивите инвестиции“, както е определено в РОИФУР.
Преходната дейност е определена в член 10, параграф 2 от Регламента за таксономията като икономическа дейност, за която не съществува технологично и икономически осъществима нисковъглеродна алтернатива, ако подкрепя прехода към неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с мерките за ограничаване на увеличението на температурата до 1,5 C над прединдустриалните равнища, включително чрез постепенно премахване на емисиите на парникови газове, по-специално емисиите от твърди изкопаеми горива, и когато тази дейност: има нива на емисии на парникови газове, които съответстват на най-добрите постижения в сектора или отрасъла; не пречи на разработването или внедряването на нисковъглеродни алтернативи; и не води до обвързване с въглеродно интензивни активи предвид икономическия им жизнен цикъл.
Таксономията обхваща шест екологични цели: смекчаване на изменението на климата; адаптиране към изменението на климата; устойчиво използване и опазване на водните и морските ресурси; преход към кръгова икономика; предотвратяване и контрол на замърсяването; опазване и възстановяване на биологичното разнообразие и екосистемите.
Вж. бележка под линия 24.
Тези сведения се основават на данни във връзка със съобразяването с таксономията, отчетени от 455 дружества към 16 май 2023 г. Източник: GS SUSTAIN Goldman Sachs Global Investment Research.
Източник: Глобален портал за действия в областта на климата, Рамкова конвенция на ООН по изменението на климата.
Въз основа на кодовете по NACE Rev. 2, включени в Делегирания акт за таксономията в областта на климата, и данни от Евростат от 2021 г., https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/env_ac_ainah_r2/default/table?lang=en .
С делегирания акт също така се правят целенасочени изменения и технически корекции на избрани съществуващи критерии в областта на климата.
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии (COM(2023) 62 final).
Вж. https://finance.ec.europa.eu/system/files/2022-03/220330-sustainable-finance-platform-finance-report-remaining-environmental-objectives-taxonomy-annex_en.pdf и https://finance.ec.europa.eu/system/files/2022-11/221128-sustainable-finance-platform-technical-working-group_en.pdf. В работата си Комисията използва докладите на Платформата, но те имат консултативен характер. Те не обвързват Комисията по отношение на включването на конкретни сектори и дейности в таксономията на ЕС.
Заинтересованите страни също така ще имат възможност да уведомяват Платформата за финансиране за устойчиво развитие за дейностите, които според тях следва да бъдат обхванати от таксономията на ЕС.
Предложението не обхваща доставчиците на данни от екологичен, социален и управленски характер. Доказателствата за регулаторна намеса в тази област бяха по-малко убедителни и редица други инициативи, като например ДОПУ или европейската единна точка за достъп (ЕЕТД), следва да допринесат за подобряване на качеството и наличността на данните за устойчивостта. Настоящата инициатива не обхваща и вътрешните рейтинги, разработени от финансови институции като банки или управители на активи, тъй като те се използват за инвестиционни решения относно техните собствени продукти, свързани са с по-малко рискове от потенциални конфликти на интереси и не служат за същата цел като рейтингите ЕСУ, които се предлагат на институционални инвеститори и дружества.
Комисията извършва проучване с цел оценка на актуалното състояние по отношение на социалното измерение на инвестициите ЕСУ в ЕС, като вниманието е насочено към недостига на инвестиции, предизвикателствата, пред които са изправени участниците на пазара, и пазарните практики. В проучването ще се търсят начини за укрепване на рамката за социални инвестиции в капиталовите пазари, като се идентифицират препятствията и евентуалните варианти на политика за бъдещи действия.
Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. относно агенциите за кредитен рейтинг (ОВ L 302, 17.11.2009 г., стр. 1).
Делегиран регламент (ЕС) № 447/2012 на Комисията от 21 март 2012 г. за допълнение на Регламент (ЕО) № 1060/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно агенциите за кредитен рейтинг.
Във връзка с това задължението за отчитане на информация за устойчивостта за МСП, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, започва да се прилага чак от финансовата 2026 година. В директивата е предвидена допълнителна двегодишна възможност за неучастие, което означава, че МСП, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, не са длъжни да оповестяват информация за устойчивостта до финансовата 2028 година.