ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 30.5.2023

COM(2023) 297 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

относно мониторингa на безвизовите режими на ЕС

1.ВЪВЕДЕНИЕ

Понастоящем ЕС поддържа безвизов режим с 61 трети държави 1 . Съгласно този режим гражданите на тези държави могат да влизат в Шенгенското пространство без виза за краткосрочен престой до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период. Политиката на ЕС за безвизов режим се основава на принципа на визова реципрочност. Безвизовото пътуване носи ключови ползи за гражданите от двете страни, като укрепва допълнително отношенията на ЕС с неговите партньори.

От 60-те държави с безвизов режим, които не са членки на ЕС, 25 държави 2 имат споразумения за премахване на визите с ЕС, а 8 са освободени от изискването за виза в резултат на успешното приключване на диалог за либерализиране на визовия режим (Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Грузия, Молдова и Украйна). Останалите държави са освободени от изискването за виза в съответствие с първото хармонизиране на правилата на ЕС (Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета) 3 . Освен това на 19 април 2023 г. Съветът и Европейският парламент се споразумяха да освободят Косово 4 от изискването за виза след успешното приключване на диалог за либерализиране на визовия режим, което ще влезе в сила най-късно на 1 януари 2024 г. 54

Като цяло безвизовият режим на пътуване продължава да носи значителни икономически, социални и културни ползи за държавите — членки на ЕС, и за третите държави и е важен инструмент за насърчаване на туризма и бизнеса. Според оценки на ОИСР секторът на пътуванията и туризма сам по себе си е представлявал около 7 % от общия износ през 2019 г. и е допринесъл за около 4,4 % от БВП на държавите от ОИСР 6 .

Същевременно общата визова политика на ЕС е неразделна част от достиженията на правото от Шенген и една от нейните основни цели е да се справи с рисковете, свързани със сигурността и незаконната миграция в Шенгенското пространство.

Независимо от това мониторингът от страна на Комисията на безвизовите режими на ЕС, включително докладите ѝ по механизма за суспендиране на безвизовия режим 7 , показа, че безвизовото пътуване може да доведе до значителни предизвикателства, свързани с миграцията и сигурността.

По-специално недостатъчното привеждане на визовата политика в съответствие с визовата политика на ЕС може да превърне държавата, за която се прилага безвизов режим, в транзитен център за незаконно влизане в ЕС, по-специално за държавите в непосредствена близост до ЕС. Безвизовият режим на пътуване може също така да доведе до увеличаване на незаконната миграция чрез пресрочване на разрешения престой от пътници, за които се прилага безвизов режим, или чрез голям брой молби за предоставяне на убежище, подадени от граждани на трети държави, за които се прилага безвизов режим, с нисък процент на признаване (неоснователни молби за предоставяне на убежище).

Освен това режимите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции, прилагани от трети държави с безвизов достъп до ЕС, могат да доведат до рискове или заплахи за сигурността на ЕС, включително рискове, свързани с проникване на организираната престъпност, изпиране на пари, данъчни измами и корупция 8 , и да позволят безвизов достъп до ЕС на граждани на трети държави, за които в противен случай би била необходима виза.

Освен това сигурността на ЕС и неговите външни граници беше сериозно засегната от неотдавнашните геополитически събития, което показа, че действията на някои чуждестранни участници могат да представляват сериозна заплаха за интересите на Съюза в областта на сигурността. ЕС следва да бъде добре подготвен да реагира бързо на широк спектър от потенциални бъдещи рискове за сигурността, включително хибридни заплахи.

За да се отговори на тези предизвикателства и да се предотвратят ефективно тези рискове, следва да бъдат преразгледани и подобрени съществуващите правила, включени в член 8 от Регламент (ЕС) 2018/1806 („Регламент за визите“), по отношение на мониторинга на функционирането на безвизовите режими с трети държави и на суспендирането на освобождаването от изискването за виза в случаи на повишени рискове, свързани с незаконната миграция или сигурността („механизмът за суспендиране на безвизовия режим“). Критериите за задействане на механизма трябва да бъдат изчерпателни и ясни, но достатъчно гъвкави, за да се даде възможност за тяхното ефикасно и бързо прилагане, когато е необходимо. Това би спомогнало за справяне с множеството предизвикателства, произтичащи от безвизовото пътуване в един постоянно променящ се геополитически контекст.

През първите месеци на 2023 г., по инициатива на шведското председателство, Съветът по правосъдие и вътрешни работи обсъди възможността за преразглеждане на тези правила, и по-специално на механизма за суспендиране на безвизовия режим, за което държавите членки изразиха широка подкрепа. Това беше предизвикано от увеличаването на броя на засечените незаконни преминавания на границата към ЕС по маршрута през Западните Балкани, което отчасти беше свързано с липсата на привеждане в съответствие на визовата политика от съседните държави (вж. точка 2а по-долу) и което доведе до размисъл относно необходимостта от преразглеждане на механизма за суспендиране на безвизовия режим. В писмото си до Европейския съвет от 20 март 2023 г. председателят Фон дер Лайен потвърди тази дискусия и заяви, че „Комисията ще засили мониторинга на привеждането в съответствие на визовата политика и ще представи цялостен доклад, проправящ пътя за законодателно предложение за изменение на механизма за суспендиране на безвизовия режим“.

С оглед на представянето на законодателно предложение през есента на 2023 г. Комисията възнамерява да се консултира с Европейския парламент и Съвета относно определянето на основните предизвикателства в областта на незаконната миграция и сигурността, свързани с функционирането на безвизовите режими, относно основните недостатъци на настоящия механизъм за суспендиране на безвизовия режим и относно възможните начини за справяне с тях, по-специално чрез преразглеждане на член 8 от Регламента за визите.

2.ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА БЕЗВИЗОВИТЕ РЕЖИМИ

1.Привеждане в съответствие на визовата политика

През 2022 г. Frontex докладва за 144 118 незаконни преминавания на външните граници на ЕС по маршрута през Западните Балкани 9 , над два пъти повече отколкото през 2021 г. Увеличението се дължи отчасти на факта, че граждани на трети държави са пристигнали безвизово на Западните Балкани и след това са продължили пътуването си до ЕС 10 . 

Безвизовите влизания на Западните Балкани от страна на граждани на държави, за които се изисква виза за ЕС, оказаха въздействие върху увеличения брой на незаконно пристигащите в ЕС през 2022 г. Това увеличи тежестта върху системите за предоставяне на убежище на някои държави членки във време на общо увеличение на молбите за предоставяне на убежище.

Във връзка с това на 5 декември 2022 г. Комисията представи план за действие на ЕС за Западните Балкани, като един от основните стълбове е привеждането в съответствие на визовата политика, а на 6 декември Комисията прие Петия доклад по механизма за временно спиране на освобождаването от изискването за виза 11 , като изтъкна отново, че несъответствието с визовата политика на ЕС следва да бъде разгледано приоритетно във всички партньори от Западните Балкани.

Въпреки че диалозите за либерализиране на визовия режим включваха осигуряването на ефективна миграция и управление на границите като ключово изискване, привеждането в съответствие на визовата политика не беше разгледано конкретно. Междувременно тя се превърна в ключов фактор за устойчивото функциониране на тези безвизови режими.

Това послание беше потвърдено на най-високо политическо равнище в заключенията на Европейския съвет от февруари 2023 г. 12 , в които се подчертава, че привеждането на визовата политика в съответствие от страна на съседните държави е от спешна необходимост и има решаващо значение за управлението на миграцията, както и за цялостното добро функциониране и устойчивост на безвизовите режими, според случая, и се призовава за засилен мониторинг на визовите политики на съседните държави.

Досега всички партньори от Западните Балкани са спазили ангажиментите си за привеждане в съответствие на визовата политика. Комисията приветства решението на Сърбия да възстанови посочените по-горе визови изисквания; и решението на Черна гора за възстановяване на визовия режим с Куба, както и за повторното въвеждане на визов режим за граждани на трети държави, законно пребиваващи в Обединените арабски емирства (съответно през януари и април 2023 г.). Комисията приветства също така решението, взето от Албания, да не подновява освобождаването от изискването за сезонна виза за гражданите на Египет, Индия и Русия, както и решението на Северна Македония за повторно въвеждане на изискване за виза за гражданите на Ботсуана, Куба и Азербайджан.

Тези решения са важни и приветствани стъпки за постигане на целта за намаляване на броя на незаконно пристигащите в ЕС по маршрута през Западните Балкани, въпреки че продължават да съществуват важни предизвикателства.

Комисията очаква всички съседни на ЕС държави, за които се прилага безвизов режим, да продължат усилията си за по-нататъшно привеждане на своите визови политики в съответствие 14 с визовата политика на ЕС, по-специално що се отнася до трети държави с модели на силен миграционен натиск или рискове за сигурността за ЕС. Комисията ще засили мониторинга и докладването относно привеждането в съответствие на визовата политика (вж. раздел 3 по-долу) и въз основа на предстоящите консултации ще разгледа възможността липсата на съответствие на визовата политика като изрично основание за суспендиране да се добави в член 8 от Регламента за визите.

2.Молби за предоставяне на убежище, подадени от граждани на държави, за които се прилага безвизов режим

Ползите от безвизовото пътуване са свързани и с отговорностите и ангажимента на третите държави да гарантират устойчивостта на освобождаването от изискването за виза. Неоснователните молби за предоставяне на убежище допринасят за създаването на пречки в системите на държавите членки за предоставяне на убежище и могат да окажат въздействие върху процеса на предоставяне на убежище на граждани на трети държави, които имат основателни молби за предоставяне на убежище. През 2022 г. 22 % (около 215 000 молби) от общия брой молби за предоставяне на убежище (около 962 000) са подадени от граждани на трети държави, които се ползват от безвизово пътуване до ЕС. Процентът на признаване на тези молби е много нисък (около 5 %). Този брой представлява почти рекорден брой молби за предоставяне на убежище, т.е. над два пъти повече в сравнение с 2021 г. и +15 % в сравнение с 2019 г.

През 2022 г. молби за предоставяне на убежище с процент на признаване 15 от 4 % до 6 % са подадени в ЕС от граждани на различни държави, за които се прилага безвизов режим, като например Колумбия (43 020), Грузия (28 385 заявители), Албания (13 100 заявители) или Перу (12 845 заявители). В случая на Венесуела (50 730 заявители през 2022 г.) 72 % от решенията на първа инстанция са довели до предоставяне на национална закрила.

  
Източник: Данни на Евростат, 2022 г.

Като цяло държавите партньори, за които се прилага безвизов режим, в съседните на ЕС държави са положили значителни усилия за по-добро информиране на собствените си граждани относно правата и отговорностите на безвизовото пътуване до ЕС и за предотвратяване на злоупотребите с безвизовото пътуване, с цел да продължат да изпълняват критериите за либерализиране на визовия режим и препоръките от докладите по механизма за суспендиране на безвизовия режим.

3.Режими за предоставяне на гражданство срещу инвестиции

Режимите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции (или програмите за гражданство срещу инвестиции, наричани още „златни паспорти“), прилагани от държави, за които се прилага безвизов режим, пораждат редица рискове за сигурността на ЕС. По-специално режимите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции в трети държави с безвизов достъп до ЕС могат да се използват за заобикаляне на обичайната процедура за виза за краткосрочно пребиваване в ЕС и на задълбочената оценка на индивидуалните миграционни рискове и рисковете за сигурността, свързани с тази процедура, включително евентуално избягване на мерките за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма 17 . Това е особено проблематично, когато паспортите, издавани на бенефициерите по такива режими, не могат да бъдат разграничени от другите обикновени паспорти.  

Комисията работи с всички държави, за които се прилага безвизов режим и които прилагат режими за предоставяне на гражданство срещу инвестиции, с цел предотвратяване и смекчаване на евентуалните рискове за сигурността на ЕС. Понастоящем редица трети държави, за които се прилага безвизов режим, са подложени на строг контрол поради потенциалните рискове, породени от техните режими за гражданство срещу инвестиции или плановете им за създаване на такива режими. Сред тях са Албания, Черна гора и Северна Македония, както и Вануату и някои държави от Карибския басейн.

Държавите, които са освободени от изискването за виза чрез диалози за либерализиране на визовия режим, са обект на строг контрол в контекста на редовното докладване по механизма за суспендиране на безвизовия режим, както и чрез докладите за разширяването, когато е приложимо. В пакета относно разширяването за 2022 г. 18 и Петия доклад по механизма за временно спиране на освобождаването от изискването за виза Комисията отправи изрични препоръки за ефективно премахване или въздържане от приемане на режими за предоставяне на гражданство срещу инвестиции. Освен това този въпрос се разглежда и в контекста на редовния политически диалог, както и на заседанията на Подкомисията по правосъдие, вътрешни работи и сигурност, организирани в рамките на споразуменията за стабилизиране и асоцииране между ЕС и съответните държави.

Във връзка с това Комисията приветства решението на Албания да преустанови инициативите, свързани със създаването на режим за предоставяне на гражданство срещу инвестиции, както и постепенното премахване от Черна гора на режима ѝ за предоставяне на гражданство срещу инвестиции.

Редица държави от Карибския басейн прилагат режими за предоставяне на гражданство срещу инвестиции. През юни 2022 г. службите на Комисията се обърнаха към техните компетентни органи с искане да предоставят съответната информация и данни за тези режими.

Предварителна оценка показа, че такива режими за предоставяне на гражданство срещу инвестиции често имат много сходства с режимите на Вануату за предоставяне на гражданство срещу инвестиции. Например: допустимостта за граждани на държави, за които се изисква виза, за да пътуват до ЕС; липсата на заявление на място или на изисквания за пребиваване; кратки срокове за обработване, които не позволяват внимателна проверка на заявителите; ниски такси (100 000—200 000 USD); и голям брой одобрени заявители (най-малко 81 000 паспорта, издадени до момента от съответните държави). Всички тези режими за предоставяне на гражданство срещу инвестиции се рекламират с търговска цел като начин за получаване на безвизов достъп до ЕС. Други юрисдикции, като Съединените щати и Канада, нямат безвизов режим с карибските държави, които прилагат режими за предоставяне на гражданство срещу инвестиции.

Въпреки че ЕС зачита суверенното право на третите държави да вземат решения относно своите процедури за натурализация, Комисията счита, че продажбата на безвизов достъп до ЕС на граждани, за които в противен случай би се изисквала виза, не е в духа на действащите двустранни споразумения за премахване на визите.

Същевременно Комисията приветства решението на тези карибски държави да преустановят разглеждането на заявленията на руски и беларуски граждани в отговор на руската агресия срещу Украйна.

Оценката на режимите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции, прилагани от съответните държави, все още продължава и във връзка с това Комисията изпрати последващо искане до съответните държави през февруари 2023 г.

След приключването на тази оценка Комисията ще вземе решение относно подходящите последващи действия в съответствие с правилата на Регламента за визите и съответните споразумения за премахване на визите 26 . По-специално Комисията ще работи в тясно сътрудничество с тези трети държави за намиране на дългосрочни решения. В този контекст Комисията ще разгледа възможността за свикване на Съвместния комитет от експерти, създаден с двустранните споразумения за премахване на визите, чиято цел е да наблюдава, изменя и урежда спорове, свързани с прилагането на споразуменията.

В общи линии Комисията обмисля да внесе изменение на член 8 от Регламента за визите, за да включи рисковете за сигурността, свързани с функционирането на режимите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции, като изрично основание за спиране на освобождаването от изискването за виза (вж. раздел 3 по-долу).

3.СПРАВЯНЕ С ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА БЕЗВИЗОВОТО ПЪТУВАНЕ ЧРЕЗ ПО-ЕФИКАСЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА СУСПЕНДИРАНЕ НА БЕЗВИЗОВИЯ РЕЖИМ

Механизмът за суспендиране на безвизовия режим е посочен в член 8 от Регламента за визите. Основната му цел е да се даде възможност за временно суспендиране на освобождаването от изискването за виза в случай на внезапно и значително нарастване на рисковете, свързани с незаконната миграция или сигурността.

Въз основа на посоченото по-горе представяне на предизвикателствата и като се вземат предвид обсъжданията в Съвета 27 , Комисията счита, че макар механизмът за суспендиране на безвизовия режим да представлява предпазна мярка срещу злоупотребата с освобождаването от изискването за виза, той би могъл да бъде допълнително подобрен, като се обърне особено внимание на следните елементи:

·основанията за суспендиране;

·праговете за задействане на механизма;

·процедурата за суспендиране;

·разпоредбите относно мониторинга и докладването.

Комисията счита, че механизмът за суспендиране на безвизовия режим следва да бъде по-добре развит, за да се реагира бързо и решително на възникващите предизвикателства, свързани с безвизовото пътуване. В същото време механизмът за суспендиране следва да продължи да бъде механизъм в краен случай, без никаква автоматизация, и всяко решение в това отношение следва да продължи да отчита надлежно цялостните отношения между ЕС и съответните трети държави, както и общия политически контекст. Следващите раздели представят аспектите на механизма за суспендиране на безвизовия режим, по които Комисията ще продължи да се консултира с Европейския парламент и Съвета с оглед на представянето на своето законодателно предложение.

1.Основания за суспендиране

Понастоящем (член 8, параграфи 2, 3 и 4 от Регламента за визите) механизмът за суспендиране на безвизовия режим може да бъде задействан в случай на:

·значително нарастване на броя на гражданите на съответната трета държава, на които е отказано влизане или за които е установено, че пребивават на територията на държавата членка, без да имат това право;

·значително нарастване на броя на молбите за предоставяне на убежище от граждани на съответната трета държава, за която процентът на признаване е нисък;

·отслабване на сътрудничеството за обратно приемане със съответната трета държава;

·нарастване на рисковете или непосредствената заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност на държавите членки, по-специално значително нарастване на тежките престъпления, свързани с граждани на съответната трета държава;

·по отношение на третите държави, които са получили освобождаване от изискването за виза в резултат на диалог за либерализиране на визовия режим — неспазване на специфичните изисквания, използвани за оценка на целесъобразността от либерализирането на визовия режим.

Няколко държави членки считат, че посочените по-горе основания за суспендиране са твърде рестриктивни, за да обхванат множеството ситуации, в които може да се злоупотреби с безвизовия режим и/или да се стигне до незаконна миграция или рискове за сигурността на ЕС.

Що се отнася до незаконната миграция, понастоящем липсата на привеждане в съответствие на визовата политика не е основание за суспендиране. В резултат на това може да бъде възпрепятствана ефективността на механизма за суспендиране при справяне със ситуации на незаконни мигранти, преминали транзитно през съседни трети държави, чиито граждани са освободени от изискването за виза, както беше наблюдавано неотдавна в Западните Балкани.

Що се отнася до обществения ред и вътрешната сигурност, настоящото основание за суспендиране (член 8, параграф 2, буква г)) дава възможност механизмът за суспендиране да се задейства в случай на нарастване на риска за вътрешната сигурност на държавите членки, свързан с граждани на държава, за която се прилага безвизов режим. В него обаче не се разглеждат изрично рисковете за сигурността, произтичащи от функционирането на режими за предоставяне на гражданство срещу инвестиции от държавите, за които се прилага безвизов режим, или от хибридни заплахи.

И накрая, в настоящия механизъм за суспендиране на безвизовия режим не се взема предвид, че в споразуменията за освобождаване от изискването за виза между ЕС и трети държави могат да се предвиждат основания за суспендиране, които не са включени в Регламента за визите, например за справяне с обстоятелства, които са специфични за отношенията между преговарящите страни. Когато ЕС реши да спре прилагането на споразумение за освобождаване от изискването за виза с трета държава (на равнището на международното право), трябва също така да има възможност да се предвиди суспендиране на равнището на правото на Съюза.

2.Прагове за задействане на механизма

Механизмът за суспендиране може да бъде задействан, след като е настъпило значително нарастване на случаите на незаконно пребиваване, молбите за предоставяне на убежище от държави с нисък процент на признаване и тежките престъпления, или след отслабване на сътрудничеството за обратно приемане в сравнение с предходната година или годината преди получаването на освобождаване от изискването за виза.

Понастоящем „значително нарастване“ се тълкува като надвишаващо 50 % 28 , а „нисък процент на признаване“ — като приблизително 3 или 4 % 29 . Неотдавнашният опит показва, че е възможно тези прагове невинаги да са подходящи за справяне със ситуации на незаконна миграция, с които се сблъскват държавите членки, както беше докладвано по време на съответните обсъждания в Съвета. Примерът с уведомлението до Комисията, направено от държава членка през май 2019 г. 30 , показа, че праговете за задействане на механизма за суспендиране не могат да бъдат достигнати въпреки докладваното нарастване на неоснователните молби за предоставяне на убежище и регистрираните в тази държава членка тежки престъпления, извършени от граждани на държава, за която се прилага безвизов режим. По време на обсъжданията в Съвета няколко държави членки счетоха, че тези прагове следва да бъдат определени на по-ниско равнище.

3.Процедура за суспендиране

Процедурата за суспендиране следва двуетапен подход: първоначално 9-месечно суспендиране чрез акт за изпълнение, което може да бъде удължено с ново 18-месечно суспендиране чрез делегиран акт 31 . По време на временното суспендиране Комисията следва да започне засилен диалог със съответната трета държава, с цел да се намери подходящо решение за отстраняване на обстоятелствата, довели до суспендиране на освобождаването от изискването за виза. За да се намали рискът от попадане в третия етап на процедурата, а именно прекратяване на освобождаването от изискването за виза и прехвърляне на третата държава в списъка на държавите, за чиито граждани се изисква виза, процедурата би могла да бъде рационализирана по такъв начин, че да се предоставят по-добри възможности на съответната държава да предприеме задоволителни коригиращи действия. Освен това, за да се посрещнат извънредни ситуации, при които е необходима спешна реакция, следва да бъде възможно да се предвиди извънредна процедура за задействането на механизма за суспендиране.

4.Мониторинг и задължения за докладване

Ефикасният механизъм за суспендиране се основава на ефективния и целенасочен мониторинг на държавите, за които се прилага безвизов режим. Съгласно настоящите разпоредби на Регламента за визите обаче от Комисията се изисква да наблюдава и докладва само за държавите, които са получили безвизов достъп след диалог за либерализиране на визовия режим, и за период от седем години след успешното приключване на диалога 35 .

За да изпълни призива на Европейския съвет от 9 февруари 2023 г. за засилен мониторинг на държавите, за които се прилага безвизов режим 36  — съгласно писмото на председателя Фон дер Лайен до Европейския съвет от 20 март 2023 г. — считано от 2023 г., Комисията ще представя доклад за нов стратегически и всеобхватен механизъм за суспендиране на безвизовия режим.

В новия доклад относно механизма за суспендиране на безвизовия режим ще продължи да се прави пълна оценка на непрекъснатото спазване на изискванията за либерализиране на визовия режим от страна на държавите, които са приключили диалог за либерализиране на визовия режим преди по-малко от 7 години. Докладването относно държавите, които са приключили диалог за либерализиране на визовия режим преди повече от 7 години, също ще продължи, в съответствие с Докладите по държави в рамките на пакета относно разширяването, но ще бъде насочено към конкретни предизвикателства и приоритети, като например привеждането в съответствие на визовата политика, режимите за предоставяне на гражданство срещу инвестиции и неоснователните молби за предоставяне на убежище.

И накрая, докладът ще обхване и други географски райони извън съседните на ЕС държави, като се фокусира върху конкретни държави, в които могат да възникнат проблеми и където може да е необходимо допълнително сътрудничество за справяне със специфични предизвикателства, свързани с миграцията и/или сигурността, които биха могли да бъдат оценени в рамките на механизма за суспендиране на безвизовия режим.

4.ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Визовата политика на ЕС е съществена част от достиженията на правото от Шенген и едно от най-високо ценените постижения на интеграцията в ЕС. Визовата политика е и следва да остане инструмент за улесняване на отношенията между хората, туризма и бизнеса, като същевременно се предотвратяват рисковете за сигурността и рискът от незаконна миграция към ЕС. В същото време визовата политика на ЕС непрекъснато се развива и трябва да продължи в тази насока, за да може ефективно да се справя с новите предизвикателства.

През последните години ЕС беше изправен пред редица нови и нововъзникващи предизвикателства, свързани с функционирането на неговата визова политика, включително нарасналата незаконна миграция по маршрута през Западните Балкани, злоупотребата със системата за предоставяне на убежище от страна на граждани на редица държави, за които се прилага безвизов режим, в различни части на света и рисковете за сигурността, произтичащи от прилагането на режими за предоставяне на гражданство срещу инвестиции от страна на трети държави, за които се прилага безвизов режим.

Тези и други събития доказаха необходимостта да се започне обсъждане относно възможните начини наборът от инструменти на визовата политика да се укрепи с преразгледан механизъм за суспендиране на безвизовия режим. Комисията очаква с нетърпение да обсъди с Европейския парламент и Съвета как най-добре да се постигне тази цел. По-специално обсъждането следва да обхване следните въпроси:

·необходимостта от добавяне на нови основания за суспендиране с цел справяне с нововъзникващи ситуации, в които безвизовият режим би могъл да бъде обект на злоупотреба и/или да доведе до незаконна миграция или рискове за сигурността на ЕС;

·дали и как праговете за задействане на механизма да се адаптират най-добре към действителните рискове, свързани с миграцията и сигурността, докладвани от държавите членки, като по този начин се създаде по-голям възпиращ ефект, и бързо да се преодолеят по-широк кръг от рискове, свързани с безвизовото пътуване;

·как процедурата за суспендиране би могла да стане по-ефикасна и гъвкава;

·засилването на задълженията за мониторинг и докладване.

Въз основа на задълбочена консултация с Европейския парламент и Съвета през есента на 2023 г. Комисията ще представи законодателно предложение за преразглеждане на механизма за суспендиране на безвизовия режим, предвиден в член 8 от Регламента за визите.

(1)

     Включително два специални административни района на Китай (Хонконг и Макао) и една територия с упражнявана върху нея власт (Тайван), която не е призната за държава от поне една държава — членка на ЕС, и най-късно до 1 януари 2024 г. — Косово*. Изброени в приложение II към Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване, ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 39.

(2)

     Антигуа и Барбуда, Барбадос, Бахамски острови, Бразилия, Вануату, Гренада, Доминика, Източен Тимор, Кирибати, Колумбия, Мавриций, Маршалови острови, Микронезия, Обединени арабски емирства, Палау, Перу, Самоа, Сейнт Винсънт и Гренадини, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейшелски острови, Соломонови острови, Тонга, Тринидад и Тобаго, Тувалу.

(3)

     Австралия, Андора, Аржентина, Бруней, Венесуела, Гватемала, Ел Салвадор, Израел, Канада, Коста Рика, Малайзия, Мексико, Монако, Никарагуа, Нова Зеландия, Панама, Парагвай, Сан Марино, Светия престол, Сингапур, Съединени американски щати, Уругвай, Хондурас, Чили, Южна Корея, Япония. Обединеното кралство беше добавено през 2019 г. след оттеглянето му от Европейския съюз (Регламент (ЕС) 2019/592 на Европейския парламент и на Съвета от 10 април 2019 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1806 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване, във връзка с оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза, ОВ L 103I, 12.4.2019 г., стр. 1—4).

*    Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.

(4)

4     Регламент (ЕС) 2023/850 на Европейския парламент и на Съвета от 19 април 2023 г. за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1806 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници, както и тези, чиито граждани са освободени от това изискване (Косово (Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.), ОВ L 110, 25.4.2023 г., стр. 1—4.

(5)

5      Safe-and-seamless-travel-and-improved-traveller-experience-OECDReport-for-the-G20-TWG_merged.pdf

(6)

6     Съгласно член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1806 от Комисията се изисква да наблюдава дали продължават да се спазват специфичните изисквания, които се основават на член 1 и които са използвани за оценка на целесъобразността от либерализиране на визовия режим, от третите държави, чиито граждани са освободени от изискването за виза при влизане на територията на държавите членки в резултат на успешното приключване на диалог за либерализиране на визовия режим, воден между Съюза и съответната трета държава. За тази цел от 2017 г. насам Комисията прие пет доклада по механизма за суспендиране на безвизовия режим, обхващащи безвизовите партньори от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Сърбия) и държавите от Източното партньорство (Грузия, Молдова и Украйна). Освен това Комисията редовно наблюдава безвизовите режими с други трети държави в контекста на възможността за задействане на механизма за суспендиране по нейна собствена инициатива съгласно член 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2018/1806.

(7)

7     Вж. също Доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 23 януари 2019 г. относно режимите за предоставяне на гражданство и право на пребиваване в ЕС (COM(2019) 12 final).

(8)

8    Маршрутът през Западните Балкани се отнася до незаконно пристигащите в ЕС през региона: Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия.

(9)

9     Това се отнася главно до пристигането на тунизийски, кубински и бурундийски граждани през Сърбия, на индийски граждани през Сърбия и Албания и на граждани на трети държави, пребиваващи в Обединените арабски емирства, през Албания и Черна гора, както е посочено в плана за действие на ЕС за Западните Балкани. https://home-affairs.ec.europa.eu/system/files/2022-12/Western%20Balkans_en.pdf  

(10)

10     Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета, Пети доклад по механизма за временно спиране на освобождаването от изискването за виза, COM(2022) 715 final/2.

(11)

11     Извънредно заседание на Европейския съвет (9 февруари 2023 г.) — Заключения, https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-1-2023-INIT/bg/pdf  

(12)

12     На 21 октомври Сърбия обяви прекратяването на споразуменията за безвизов режим с Бурунди и Тунис, като изискването за виза беше възобновено на 22 ноември 2022 г. То беше последвано от прекратяване на споразумението за безвизов режим с Гвинея Бисау на 1 декември, като изискването за виза беше възобновено пет дни по-късно. На 6 декември 2022 г. Комисията прие Петия доклад по механизма за суспендиране на безвизовия режим, в който отново отправи искане към Сърбия приоритетно да приведе визовата си политика в съответствие със списъка на ЕС на третите държави, за чиито граждани се изисква виза. Три дни след публикуването на доклада, на 9 декември, Сърбия обяви прекратяването на споразумението за безвизов режим с Индия, считано от 1 януари 2023 г. На 27 декември споразуменията за безвизов режим с Боливия и Куба също бяха прекратени, считано съответно от 10 февруари и 13 април 2023 г.

(13)

13     В рамките на процеса на присъединяване държавите кандидатки ще трябва да осигурят пълно привеждане на законодателството си в съответствие с достиженията на правото на ЕС, включително в областта на визовата политика.

(14)

14     Процентът на признаване включва регламентираните в ЕС форми на закрила (статут на бежанец и субсидиарна закрила) и изключва националните статути на закрила (хуманитарни причини). Той се изчислява, като броят на положителните решения на първа инстанция (за предоставяне на статут на бежанец или субсидиарна закрила) се раздели на общия брой на издадените решения.

(15)

     Споразумение между Европейската общност и Република Албания относно реадмисията на лица, пребиваващи без разрешение — декларации, ОВ L 124, 17.5.2005 г., стр. 22—40; Споразумение между Европейския съюз и Грузия за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица, ОВ L 52, 25.2.2011 г., стр. 47—65.

(16)

     Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 23 януари 2019 г. относно режимите за предоставяне на гражданство и право на пребиваване в ЕС (COM(2019) 12 final), стр. 23.

(17)

      https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_22_6082  

(18)

     Решение (ЕС) 2022/366 на Съвета от 3 март 2022 г. относно частичното спиране на прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Вануату за премахване на визите за краткосрочно пребиваване; Решение (ЕС) 2022/2198 на Съвета от 8 ноември 2022 г. за пълно спиране на прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Вануату за премахване на визите за краткосрочно пребиваване.

(19)

     Споразумение между Европейския съюз и Република Вануату за премахване на визите за краткосрочно пребиваване, ОВ L 173, 3.7.2015 г., стр. 48—54.

(20)

     Предложение за Решение на Съвета относно частичното суспендиране на прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Вануату за премахване на визите за краткосрочно пребиваване (COM(2022/6) 6 final).

(21)

     Решение (ЕС) 2022/366 на Съвета от 3 март 2022 г. относно частичното спиране на прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Вануату за премахване на визите за краткосрочно пребиваване.

(22)

     Предложение за Решение на Съвета относно спирането изцяло на прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Вануату за премахване на визите за краткосрочно пребиваване. COM(2022) 531 final.

(23)

     Решение (ЕС) 2022/2198 на Съвета от 8 ноември 2022 г. за пълно спиране на прилагането на Споразумението между Европейския съюз и Република Вануату за премахване на визите за краткосрочно пребиваване.

(24)

     Член 8, параграф 6, буква а) от Регламент (ЕС) 2018/1806.

(25)

     Вж. списък със споразуменията за премахване на визите на https://eur-lex.europa.eu/EN/legal-content/summary/visa-waiver-agreements.html#:~:text=The%20visa%20waiver%20agreements%20referred,during%20a%20180%2Dday%20period  

(26)

     Съвет по правосъдие и вътрешни работи, 9—10 март 2023 г.,

      https://www.consilium.europa.eu/bg/meetings/jha/2023/03/09-10/  

(27)

     За период от два месеца, в сравнение със същия период през предходната година или в сравнение с последните два месеца преди прилагането на освобождаването от изискването за виза за граждани на трета държава, включена в списъка в приложение II.

(28)

     Тези прагове са определени в съображения 23 и 24 от Регламента за визите.

(29)

   Държавата членка е докладвала за увеличение на следните обстоятелства, свързани с граждани на трета държава, за която се прилага безвизов режим: нарастване на броя на отказите за влизане, неоснователните молби за предоставяне на убежище и престъпленията. В оценката на Комисията се стига до заключението, че условията за задействане на механизма не са изпълнени при това положение.

(30)

     Освен това, когато ЕС има споразумение за освобождаване от изискването за виза със съответната трета държава, прилагането на това споразумение също следва да бъде спряно в съответствие с член 218, параграф 9 от Договора за функционирането на ЕС.

(31)

     Както е предвидено в член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията.

(32)

     В тези случаи актът ще бъде представен за становище на компетентните комисии за визова реципрочност и суспендиране на визите най-късно 14 дни след приемането на акта за изпълнение.

(33)

     При процедурата по спешност следва също така да се вземат предвид процедурите за суспендиране на споразуменията за освобождаване от изискването за виза, когато е приложимо.

(34)

     Откакто това задължение за мониторинг и докладване беше въведено през 2017 г., Комисията публикува пет доклада (COM(2017) 815 final (първи доклад); COM(2018) 856 final (втори доклад); COM(2020) 325 final (трети доклад); COM(2021) 602 final (четвърти доклад). COM(2022) 715 final/2 (пети доклад).

(35)

     Извънредно заседание на Европейския съвет (9 февруари 2023 г.) — Заключения, https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-1-2023-INIT/bg/pdf