1.Въведение

Препоръката на Съвета относно насърчаването на автоматичното взаимно признаване на квалификациите за висше образование и за завършен гимназиален етап на средно образование и квалификациите по обучение и на резултатите от периоди на учене в чужбина 1 беше приета от Съвета на 26 ноември 2018 г. въз основа на предложението на Комисията от 22 май 2018 г. В нея се потвърждава намерението на Комисията да докладва на Съвета в рамките на четири години относно последващите действия по препоръката въз основа на приноса на държавите членки.

Автоматичното взаимно признаване (наричано по-нататък: автоматично признаване) е от ключово значение, за да могат учащите се да се възползват по най-добрия начин от всички възможности за учене в Европа. То е крайъгълен камък на европейското пространство за образование, което Комисията и Съветът се ангажираха да създадат до 2025 г. (вж. Съобщение на Комисията относно постигането на европейското пространство за образование до 2025 г. 2 , и Резолюция на Съвета относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него (2021—2030 г.) 3 . То също е ключов приоритет на европейската стратегия за университетите 4 , представена през януари 2022, и е от особено значение за успеха на мобилността на учащите се в рамките на засилената програма „Еразъм+“ (2021—2027 г.).

Признаването на квалификациите е от компетентността на държавите членки. То се ръководи от националното законодателство и международни споразумения. На европейско равнище единственият правно обвързващ текст е Конвенцията на ЮНЕСКО от 1997 г. 5 и Конвенцията на Съвета на Европа за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион 6 , ратифицирана от 54 държави, включително всички държави членки с изключение на Гърция. Освен това в комюникето от Букурещ от 2012 г. концепцията за автоматично признаване се превърна в ключов ангажимент на европейското пространство за висше образование 7 (процес от Болоня), в който участват 49 държави, включително всички държави — членки на ЕС.

Амбицията на препоръката на Съвета е да се отиде по-далеч, като се насърчат и улеснят държавите членки да задълбочат и ускорят сътрудничеството си в сравнение с това, което са в състояние да направят в контекста на процеса от Болоня, въз основа на инструментите за прозрачност от Болоня 8 .

Политическият ангажимент, изразен за първи път в заключенията на Европейския съвет от 2017 г. 9 и доразвит в препоръката на Съвета, установява автоматично признаване в контекста на ЕС, с ясно определяне и необходимите стъпки за ускоряване на темпото на прилагане, за да стане то реалност за учащите се и завършилите — както за тези, които са придобили квалификации, така и за тези, които са участвали в образователна мобилност в ЕС.

Четири години след приемането на препоръката целта на настоящия доклад е да се анализират постигнатият напредък и извлечените поуки, така че до 2025 г. всички стъпки да бъдат въведени.

Настоящият доклад ще даде информация за работата по нови инициативи, като например новата рамка за мобилност с учебна цел, планирана в работната програма на Комисията за 2023 г. Всъщност безпроблемното признаване на квалификациите и резултатите от ученето е крайъгълният камък на образователната мобилност. Работата, свързана с изпълнението на препоръката, може също така да вдъхнови и да улесни напредъка по отношение на признаването на квалификации, придобити извън ЕС, както бе обявено в речта на председателя Фон дер Лайен за състоянието на Съюза през 2022 г. 10 Освен това докладът е важен за работата по създаването на съвместна европейска академична степен.

2.Цели на политиката, изложени в препоръката на Съвета

В препоръката на Съвета се препоръчва до 2025 г. държавите членки да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че всеки ученик, стажант или студент, който е придобил образователен опит в една държава членка, може да получи автоматично признаване на този опит под формата на квалификация или на резултати от ученето в другите държави членки, за да продължи обучението си.

В този контекст автоматичното признаване се разбира по следния начин:

·квалификация на ниво висше образование, придобита в една държава членка, се признава автоматично на същото ниво във всяка друга държава членка с цел предоставяне на достъп до по-нататъшно обучение;

·резултатите от периода на обучение в чужбина на ниво висше образование в една държава членка се признават автоматично и изцяло в другите държави членки, както е договорено предварително в споразумение за обучение и потвърдено в академична справка, в съответствие с Европейската система за трансфер и натрупване на кредити. Кредитите, придобити по време на обучението в друга държава членка или по време на виртуална мобилност, се прехвърлят незабавно и се зачитат за дипломата на студента, без да е необходима допълнителна работа или оценка на студента;

·квалификация за завършен гимназиален етап на средното образование, даваща достъп до висше образование в една държава членка, се признава автоматично във всяка друга държава членка с цел предоставяне на достъп до висше образование;

·при завършен гимназиален етап на средното образование — правото на признаване на резултатите от ученето в чужбина в една държава членка в държавата на произход, при условие че резултатите от ученето съответстват в общи линии на тези в националните учебни програми на държавата на произход.

Препоръката на Съвета не накърнява правото на органите на другите държави членки да проверяват автентичността и нивото на квалификацията, както и дали тя наистина дава достъп до висше образование в държавата членка, в която е издадена. Тази проверка обаче не включва отделна процедура за признаване. Автоматичното признаване не накърнява правото на висшите учебни заведения да определят специфични критерии за прием в своите специфични програми.

В препоръката на Съвета на държавите членки се препоръчва да осигурят в рамките на своите образователни системи създаването на необходимите рамкови условия, доверие и прозрачност за автоматично признаване, а именно:

·адаптиране на националното законодателство, където е целесъобразно, за да се въведе автоматичното признаване, както е определено по-горе, за всички държави — членки на ЕС, при наличието на необходимите условия;

·пълноценно прилагане на европейските инструменти и инструментите на процеса от Болоня за прозрачност на висшето образование, които могат да подпомогнат признаването — приложението към дипломата и Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS); за изпълнение на основните ангажименти на процеса от Болоня за висшето образование (тристепенна система, прилагане на стандартите и насоките за осигуряване на качеството, пълно прилагане на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион) и референтните квалификации в Европейската квалификационна рамка;

·разработване на национални насоки в подкрепа на учебните заведения за висше и средно образование и обучение за ефективно прилагане на автоматичното признаване, развиване на капацитета и укрепване на ролята на националните информационни центрове за академично признаване (NARIC) и оценителите на квалификациите, по-специално по отношение на разпространението на информация и използването на онлайн инструменти за подобряване на ефективността, прозрачността и последователността;

·подобряване на базата данни чрез събиране и разпространяване на данни за обхвата и естеството на случаите на признаване за целите на настоящата препоръка на Съвета.

3.Актуално състояние на прилагането на автоматичното признаване

Настоящият доклад съдържа анализ на стъпките, предприети от държавите членки четири години след приемането на препоръката на Съвета. Целта му е също да се излезе извън рамките на действащите законодателни мерки и да се провери фактическото прилагане на място, когато има данни за практиката на признаване.

По-долу е представено обобщение на основните констатации в доклада (вж. оценката по държави в приложението).

В областта на висшето образование, въпреки че държавите членки са предприели редица стъпки за осигуряване на необходимите рамкови условия, доверие и прозрачност в своите образователни системи, до 2025 г. трябва да се направи повече:

·В 12 държави членки е въведено национално законодателство за автоматично признаване на квалификациите за висше образование от всички държави — членки на ЕС. Още 3 държави членки са в процес на адаптиране на националното си законодателство, а 9 други държави членки го предоставят на ограничен брой държави от ЕС.

·Инструментите за прозрачност на процеса от Болоня и на ЕС са въведени в повечето държави членки. Въпреки това в 11 държави членки тези инструменти все още не се прилагат напълно. Това пречи на необходимото доверие между държавите членки и системите.

·14 държави членки са въвели национални насоки за институциите, както и предоставяне на редовно обучение и използване на онлайн инструменти за вземане на решения за признаване.

·7 държави членки наблюдават и оценяват решенията за признаване чрез централна база данни на системно равнище, в която се събират и разпространяват данни за случаите на признаване и която редовно се актуализира. Подобна липса на данни в други държави членки възпрепятства оценката на фактическото прилагане на автоматичното признаване на място.

Въпреки че наличието на официално законодателство в областта на висшето образование е ключова предпоставка за автоматично признаване, наличните данни, макар и ограничени, показват, че то е необходимо, но не и достатъчно условие:

·В 3 държави членки вземането на решения за автоматично признаване се извършва централизирано от компетентен орган. Във всички останали държави членки решението за признаване на квалификациите е децентрализирано и се взема от висшите училища. Наличните данни показват, че подобно децентрализирано прилагане на правна рамка на системно равнище увеличава риска от непоследователно прилагане на автоматичното признаване.

·Наличните данни, събрани чрез проучване сред висшите училища, сочат смесена картина на прилагането на автоматичното признаване на квалификациите за висше образование на институционално равнище, като се наблюдават несъответствия между отделните учебни заведения или дори в рамките на едно и също учебно заведение от различни оценители на квалификациите. Важна причина за това е объркването между признаване и прием, особено поради факта, че автоматичното признаване не означава автоматичен прием. Тъй като по-голямата част от решенията за признаване се вземат от висшите учебни заведения, за извършването на обоснована оценка ще е необходимо да се получи повече информация за това дали и до каква степен прилагането е последователно и в съответствие с действащите разпоредби.

·Що се отнася до автоматичното признаване на периодите на учене в чужбина, единствените налични данни са тези от програмата „Еразъм+“. Средно за Европа през 2020 г. автоматично признатите кредити са 84,4 %, като между отделните държави има значителни разлики. Новата рамка за качество на програмата „Еразъм+“ за периода 2021—2027 г. е създадена, за да се постигне пълно автоматично признаване на периодите на учене в чужбина чрез „Еразъм+“.

Необходими са повече усилия и в областта на гимназиалния етап на средното образование и обучение:

·Автоматичното признаване на квалификациите за завършен гимназиален етап на средно образование и обучение (общо образование и ПОО) е доста добре развито в 15 държави членки (плюс 1 само за общото средно образование), които осигуряват автоматично признаване или най-много проверка на квалификацията спрямо база данни с решения за признаване. В други 6 държави членки е въведено автоматично признаване на квалификациите, придобити в ограничен брой други държави членки (обикновено чрез двустранни споразумения или едностранни решения), а в 5 държави членки (плюс една за ПОО) не е въведено автоматично признаване. Предизвикателствата в тази област продължават да бъдат до голяма степен същите както преди приемането на препоръката.

·Що се отнася до признаването на резултатите от периодите на учене в чужбина за завършен гимназиален етап на средно образование, 8 държави членки предлагат форма на автоматично признаване, която съответства в общи линии на препоръката на Съвета (2 държави членки — въз основа на еквивалентност, 6 държави членки — въз основа на резултатите от ученето). С изключение на това ситуацията не се е подобрила особено. Мнозинството от държавите членки признават резултати само въз основа на децентрализирана форма на съпоставяне на учебните програми — обикновено продължителна и бавна процедура, която често включва допълнителни изпити за учащите се, както и несигурност. Други държави членки не предлагат никакви процедури за признаване извън много специфични програми. Десет държави членки не предлагат никаква форма на стандартизирана процедура за признаване или дори като цяло липсва процедура за признаване.

Въз основа на основните констатации в настоящия доклад Комисията счита, че е необходимо да се увеличат усилията за изпълнение на препоръката на Съвета и да се постигне значителен напредък до 2025 г.

3.1.Актуално състояние във връзка с висшето образование

Автоматичното признаване на квалификациите във висшето образование и на периодите на учене в чужбина изисква въвеждането на законодателство и помощни инструменти за неговото прилагане. В следващата глава се разглежда наличието на тези благоприятни фактори.

3.1.1.Постигнат напредък на национално равнище

3.1.1.1. Адаптиране на националното законодателство 11

Съответното национално законодателство е предпоставка за автоматично признаване, въпреки че това не означава непременно, че то се прилага правилно на практика.

През 2018 г., към момента на приемане на препоръката на Съвета, осем държави членки (DE, DK, FI, FR, MT, PL, RO и SE) вече бяха въвели в националното си законодателство автоматичното признаване за всички държави от ЕС. Четири държави (AT, HR, IT и ES), които или смятаха, че прилагат автоматичното признаване на практика, или искаха да преминат към автоматично признаване, адаптираха законодателството си в съответствие с препоръката на Съвета. Трябва да се отбележи, че в Испания новият закон, въвеждащ автоматично признаване, е валиден за всички държави — членки на ЕС, с изключение на подгрупа степени.

Освен това три държави (CZ, EL и SK) понастоящем са в процес на адаптиране на националното си законодателство.

Девет държави членки въведоха автоматично признаване за подгрупа държави (например чрез създаване или разширяване на регионални многостранни споразумения) или за определени квалификации:

·Многостранният договор за автоматично признаване беше подписан между балтийските държави и държавите от Бенелюкс през 2021 г. До момента BE-Fl 12 , LV и EE са го ратифицирали. Той се основава на Декларацията от Рейкявик от 2004 г., която насърчава автоматичното признаване на сравними квалификации в областта на висшето образование между скандинавските страни.

·Въз основа на съществуващите преди 2018 г. двустранни споразумения между PL и CZ в процес на сключване е ново многостранно споразумение между 4 държави (CZ, HU, PL, SK). Словения има двустранни споразумения със съседните си държави.

Законодателни реформи за автоматично признаване от 2018 г. насам


		Законодателни реформи за автоматично признаване за всички държави от 2018 г. насам
		Автоматично признаване за всички държави преди 2018 г. Законодателни реформи за автоматично признаване за някои държави от 2018 г. насам Законодателство за автоматично признаване на етапа на планиране
		Без реформа за автоматично признаване от 2018 г. насам
		Източник: Европейска комисия

Създаването на такива регионални споразумения се разглежда от някои държави като стъпка напред към въвеждането на автоматично признаване за всички държави — членки на ЕС, които прилагат инструментите за прозрачност на ЕС и на процеса от Болоня. Следва да се отбележи, че от 2007 г. Португалия прилага специфичен подход за признаване, включващ автоматично признаване на квалификациите, които са изброени в законодателно постановление.

Други държави все още нямат планове за привеждане в съответствие на законодателството (BG, CY и IE).

От 12-те държави, чието национално законодателство е адаптирано за автоматично признаване, в 3 държави вземането на решения за автоматично признаване се извършва централизирано от компетентен орган. Във всички останали държави членки решението за признаване на квалификациите е децентрализирано и се взема от висшите училища. Това може да доведе до липса на последователност при решенията за признаване; възможно е практиките да варират дори между отделните факултети (вж. раздел 3.1.1.5).

Така възниква въпросът дали решението на системно равнище (правото на лицето на достъп до висше образование на всяко ниво) следва да се взема от отделните висши училища, или е по-добре да се извършва на системно равнище от национални органи.

3.1.1.2. Прилагане на инструментите за прозрачност на процеса от Болоня

Систематичното прилагане на инструментите на процеса от Болоня е необходимо за автоматичното признаване в областта на висшето образование. Въпреки отдавна поетите ангажименти изпълнението им в ЕС все още е неравномерно.

·Европейски регистър за осигуряване на качеството 13 (EQAR)

Доверието в системата за осигуряване на качеството на дадена държава е предпоставка за автоматично признаване. Регистрацията на външните агенции за осигуряване на качеството в Европейския регистър за осигуряване на качеството е сигнал, че агенцията за осигуряване на качеството в държавата работи в съответствие със Стандартите и насоките за осигуряване на качеството в европейското пространство за висше образование (ESG) 14 . Понастоящем от 27-те държави членки 22 използват агенции за осигуряване на качеството, регистрирани в EQAR 15 . Останалите пет държави са в процес на преглед в EQAR (SK и EL) за съответствие с ESG или обмислят да кандидатстват скоро (IT, MT и CZ).

В базата данни за резултатите от външното осигуряване на качеството (DEQAR) институциите могат да качват, а потребителите да намират информация за прегледите за осигуряване на качеството с едно кликване, като се избягва дублирането на оценки. Националните информационни центрове за академично признаване (NARIC) от IT, FR, NL и RO интегрират автоматичното търсене в DEQAR в работните си процеси за признаване (с подкрепата на програма „Еразъм+“).

·Насоки на Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS)

ECTS е ориентирана към студентите кредитна система, която се основава на натовареността на студентите, необходима за постигане на определени резултати от ученето. Поради това тя е от съществено значение за улесняване на признаването на учебните постижения на студентите по време на периодите на кредитна мобилност 16 по съпоставим начин.

Ефективното прилагане на ECTS зависи до голяма степен от действията на автономните висши училища. Важно е обаче на национално равнище също да се поеме отговорност, да се подкрепя и да се стимулира правилното използване на ECTS (в съответствие с Ръководството на потребителите на ECTS от 2015 г. 17 ) извън програмата „Еразъм+“. В 22 държави членки е налице законово изискване външните агенции за осигуряване на качеството да се позовават на основните принципи на ECTS при прегледа си 18 . В останалите 5 държави членки (IE, LV, SE, SK, SI) такова изискване не е включено, въпреки че ECTS все още се използва широко. Въпреки това прилагането на принципите на Ръководството на потребителите на ECTS от 2015 г. се наблюдава изцяло от националната агенция за осигуряване на качеството само в 6 системи 19 .

·Приложение към дипломата (ПД)

ПД е ключов ангажимент в Хартата за висшето образование „Еразъм“, за да могат висшите учебни заведения да имат право да се възползват от програмата „Еразъм+“. То съдържа информация за квалификациите, която позволява на оценителите на квалификациите да разберат нивото и академичните права на притежателя на квалификацията, и е достъпно в цифров формат в платформата „Европас“ 20 . В рамките на програмата „Еразъм+“ то се издава автоматично, безплатно и на широко разпространен език за всички завършили в 23 държави членки 21 . Държавите членки, които не издават автоматично ПД, са FR, ES и EL (която не го издава на завършилите първи и втори цикъл), а IE изисква такса за допълнителната административна работа.

3.1.1.3. Разработване на национални насоки 22

Докато в DK, RO и SE има напълно централизирана система за вземане на решения за признаване, във всички останали държави членки решението се взема от висшите училища или висшият орган им делегира отговорността за изпълнението. Във всички тези държави националните насоки са от ключово значение за подпомагане на висшите училища при ефективното прилагане на автоматичното признаване.

На практика четиринадесет държави членки (BG, DK, EE, FI, FR, DE, EL, IT, MT, NL, PL, RO, ES, SE) са създали онлайн услуги и насоки в подкрепа на стандартизираните практики сред висшите училища.

3.1.1.4. Мониторинг и оценка 23

В 7 държави членки (BG, IT, LU, NL, PT, RO, SK) е въведен системен мониторинг на решенията за признаване.

Липсата на мониторинг на решенията за признаване затруднява установяването на най-проблемните въпроси и предприемането на подходящи мерки за тяхното решаване.

Липсата на данни също затруднява оценката на степента, в която автоматичното признаване се прилага де факто в образователната система.

3.1.1.5. Изпълнение на институционално ниво

Автоматичното признаване на квалификациите е свързано с правата на достъп на лицата до набор от учебни програми 24 . Въпреки че дадена квалификация може да даде официален/общ достъп до всички програми на следващото ниво на обучение, тя не гарантира автоматично правото на прием в конкретна програма. Всяко висше училище или компетентен национален орган има право да определя специфични критерии за прием.

Проучване 25 , проведено сред висшите училища, показва смесена картина на практиката на място във връзка с автоматичното признаване на квалификациите. Разбирането и прилагането на автоматичното признаване от страна на висшите училища се различава и в рамките на една и съща държава.

Основните причини за неавтоматичното признаване бяха: сравнение на работното натоварване и резултатите от ученето за всеки отделен случай; общи условия на ниво система (ниво на европейски квалификационни рамки); критерии за прием.

Това показва, че продължава да има объркване при определението за автоматично признаване, включително че то не означава автоматичен прием. Объркването идва и от факта, че процесите на признаване и прием често се съчетават на институционално ниво: 38 % от респондентите заявяват, че ги обработват заедно. Освен това една трета от учебните заведения проверяват процесите за осигуряване на качеството на другото учебно заведение, когато вземат решение за признаване на дадена квалификация.

Следва да се отбележи, че само 53 % от учебните заведения са заявили, че водят регистър на решенията за признаване.

Самооценка на висшите училища за автоматично признаване на бакалавърски и магистърски степени

N=421 Източник: ICF/3s

Решенията за признаване на периоди на учене в чужбина се вземат от учебните заведения и в повечето случаи на ниво факултет.

Според проучването, проведено сред висшите училища, само 47 % от тях поддържат база данни за решенията за признаване на периоди на учене в чужбина, което затруднява оценката до каква степен се изпълнява препоръката на Съвета.

Проучванията показват, че оставащите пречки са свързани с възприеманите от някои професори опасения за качеството на ниво факултет. Над 10 % от мобилните студенти са недоволни от процеса на признаване на своите кредити, а малко по-голям дял са недоволни от информацията, която получават относно прехвърлянето на оценки и ECTS. Липсата на „прозорец за мобилност“ в учебните програми увеличава степента на несигурност за мобилните студенти.

В по-голямата си част (53 %) образователната мобилност в ЕС се осъществява в рамките на програмата „Еразъм+“. Данните за мобилността по програмата „Еразъм+“, основани на обратна връзка от студентите по програмата, показват, че делът на студентите 26 , които през 2020 г. са получили пълно признаване на всички получени кредити, е средно 84,4 %, като между държавите членки има значителни разлики.

Източник: Европейска комисия

Новата рамка за качество на програмата „Еразъм+“ за периода 2021—2027 г. е създадена, за да се постигне пълно автоматично признаване на периодите на учене в чужбина в целия ЕС чрез „Еразъм+“.

3.1.1.6. Заключения

Решенията за признаване най-често са оставени на преценката на самите висши училища, което води до непоследователност при прилагането на автоматичното признаване. Тъй като институционалните практики са различни, често е трудно да се определи дали в дадена държава практиката на признаване е напълно автоматична, дори ако в националното законодателство се позволява автоматично признаване. Една от трудностите се дължи на факта, че на институционално ниво процесите на признаване и прием често се съчетават. Това води до объркване по отношение на последиците от автоматичното признаване и поражда трудности при гарантиране, че съгласуван (автоматичен) подход се използва във всички висши училища.

По-същественото е, че се повдига въпросът дали има смисъл решението на системно ниво да се взема от отделните висши училища. Ситуацията във висшето образование, управленските структури и персоналът, отговорен за признаването, се променят непрекъснато. Освен това липсата на централизирани насоки и на мониторинг на решенията за признаване затруднява откриването на несъответствия.

При адаптирането на националното законодателство държавите членки могат да обмислят възможността да осигурят последователност на прилагането, като предоставят компетентността за вземане на решения за автоматично признаване на специален орган (например NARIC), а висшите училища да запазят независимостта си при подбора и приема на студенти в своите програми. По този начин разграничението между признаване и прием ще стане по-ясно на практика.

Държавите членки могат също така да насърчават висшите училища да интегрират процедурите по признаване в своите вътрешни процедури за осигуряване на качеството, включително пълното прилагане на Ръководството на потребителите на ECTS от 2015 г. Това ще подобри прозрачността и последователността на практиките за признаване на периоди на учене в чужбина в рамките на институциите.

Последователното вземане на решения може да бъде подпомогнато от цифрови решения, като например бази данни. Един систематичен подход за мониторинг и оценка на решенията за признаване на квалификации и индивидуална образователна мобилност би подобрил прозрачността и би допринесъл решенията да се вземат въз основа на обективни данни.

3.1.2.Подкрепа от Комисията от 2018 г. насам

Комисията предоставя подкрепа и е разработила инструменти за укрепване на усилията на държавите членки за прилагане на автоматичното признаване.

3.1.2.1. Насърчаване на взаимното доверие и взаимното обучение между държавите членки и институциите

Комисията улесни редовния обмен на добри практики между държавите членки като част от работните групи на Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението (ET 2020) 27 и последващата стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението в оглед на ЕОП и отвъд него (Стратегическа рамка на ЕОП за 2021—2030 г.).

От 2018 г. насам автоматичното признаване се обсъжда на всяка среща на работната група и редовно се включва в дневния ред на срещите на генералните директори по въпросите на висшето образование. Освен това през 2019 г. се проведе семинар за взаимно обучение, посветен на прилагането на автоматичното признаване, организиран от Комисията съвместно с норвежкото правителство.

Порталът на Европейското образователно пространство 28 служи като център за информация относно препоръката на Съвета и осигурява подкрепа за нейното прилагане.

3.1.2.2. Харта за висше образование „Еразъм“ (ХВОЕ)

Всяко висше училище, което желае да се възползва от средства по програмата „Еразъм+“, трябва да има акредитация от ХВОЕ 29 . До момента 5206 висши училища са акредитирани към ХВОЕ за периода 2021—2027 г. Това означава, че около 95 % от студентите в ЕС учат в университет, който участва в програмата „Еразъм+“.

В новата ХВОЕ за новата програма „Еразъм+“ (2021—2027 г.) притежателите на акредитация се ангажират да осигурят пълно автоматично признаване съгласно определението, дадено в препоръката на Съвета, на всички кредити, придобити за задоволително постигнати резултати от ученето по време на период на обучение в чужбина. Правилното използване на ECTS и автоматичното издаване на приложението към дипломата са ключови ангажименти и на притежателите на акредитация по ХВОЕ. Изпълнението се наблюдава от националните агенции по програмата „Еразъм+“.

3.2.Актуално състояние във връзка с завършен гимназиален етап на средно образование

3.2.1.Постигнат напредък на национално равнище

3.2.1.1. Актуално състояние на признаването на квалификациите за завършен гимназиален етап на средно образование и обучение, даващи достъп до висше образование

В препоръката на Съвета се призовава за съществен напредък към автоматично взаимно признаване, така че квалификацията за завършен гимназиален етап на средно образование и обучение, даваща достъп до висше образование, да се признава автоматично и в други държави членки.

Около половината от държавите членки разполагат със системи, които изпълняват тази цел; Пет държави членки не разполагат с никаква форма на автоматично признаване. За илюстрация на някои от положителните примери — в PL оценката/справката за съпоставимост се генерира автоматично чрез онлайн инструмента Kwalifikator на националния информационен център за академично признаване (NARIC) (за общо образование, но не и за ПОО). FR предлага директни онлайн заявления за университетите, без да е необходима допълнителна процедура за признаване. В няколко държави членки е налице някаква форма на автоматично признаване, която се изисква по закон или се прилага на практика и която се основава на двустранни или многостранни споразумения с други държави членки (например AT, CZ за SK, SK за CZ и EE/LT/LV помежду си) или на едностранни решения (SI за HR).

В много държави членки отговорността за признаването е на висшите училища, като практиките в отделните държави членки са различни. Някои NARIC предлагат онлайн (и офлайн) услуги и насоки за оценка на еквивалентността (AT, BE-Fr 30 ), DE, EE, ES, IE, IT, NL, PL, PT и SI) в някои държави членки под формата на (публични) онлайн бази данни (например DE и IT). В SE и ES експертите по конкретни държави са базирани във висшите училища и подпомагат процеса на вземане на решения.

Някои държави членки разработват процедури за оценка на сближаването на учебните програми, като сравняват учебните програми поотделно. За някои от тях се изискват допълнителни изпити (CZ, HU и SK). Гимназиалният етап на средното образование и обучение обаче не е включен в предложените законодателни промени в няколко държави членки, които работят по признаването (например CZ, ES, EL и LT), чиито инициативи са съсредоточени върху квалификациите за висше образование 31 .

В някои държави има различия между завършен гимназиален етап на общото средно образование и ПОО. Например в PL е въведено автоматично признаване на квалификациите за завършен гимназиален етап на общото средно образование, но не и на квалификациите за ПОО.

В обобщение някои инициативи, като например централните бази данни, включително с публичен достъп, се открояват като добри примери за напредък към автоматичното признаване. Много от тях обаче бяха стартирани още преди приемането на препоръката. Ограниченият напредък в последно време често се дължи на липсата на инициатива от страна на висшите училища, а не на централна система, осигурена от държавите членки. Предизвикателствата в тази област се запазват до голяма степен същите както преди приемането на препоръката.

3.2.1.2. Признаване на периоди на учене в чужбина

В препоръката на Съвета се подчертава, че следва да се осигури автоматично признаване, при условие че „учебните резултати в общи линии съответстват на националните учебни програми в държавата на произход“.

За кратки периоди на учене в чужбина, което обикновено означава периоди от няколко дни до три месеца, обикновено не е необходимо признаване като условие за реинтеграция на ученика в изпращащото училище поради кратката продължителност и прякото участие на училищата.

За дълги периоди на учене в чужбина, обикновено между 3 месеца и цяла учебна година, има три подхода в съответствие с препоръката на Съвета, които могат да бъдат описани като автоматично признаване:

·Признаване въз основа на еквивалентност

Периодът в чужбина се смята за равностоен на същия период в държавата на произход, независимо от разликите в учебните програми на изпращащото и приемащото училище, и ученикът се приема отново в съответния клас или в следващия клас, ако са спазени ограничен брой принципи и критерии.

oВ AT признаването се основава на посещаване на училище в продължение на минимум 5 месеца и максимум 1 година.

oВ PT едногодишните периоди на обучение в чужбина се признават автоматично при успешно завършване на учебната година.

·Признаване въз основа на резултатите от ученето, които са определени като съответстващи в общи линии на учебната програма на изпращащите училища

Държавите членки са установили официална процедура на системно ниво, с която се установяват резултатите от периода на учене в чужбина и се определя дали те съответстват в общи линии на тези от националната учебна програма на държавата на произход. Такъв е случаят в BG, DK, FI, FR по ПОО, IT и RO, като практиките във всяка от държавите членки са различни.

·Признаване въз основа на подписано споразумение за обучение

Преди началото на периода на учене в чужбина изпращащото и приемащото училище, както и ученикът обсъждат заедно какви учебни цели трябва да бъдат постигнати, за да се изпълнят изискванията за обучение в двете образователни системи. След завръщането постигнатите резултати от ученето се оценяват спрямо споразумението за обучение и ако са в съответствие с него, се признават автоматично. Този подход е в духа на препоръката на Съвета и се прилага широко в програмата „Еразъм+“, но не е широко използван в образователните мобилности извън програмата.

В повечето държави членки обаче признаването все още не е автоматично:

-Почти половината от държавите членки имат официална процедура, основана на съпоставяне на учебните програми, извършвано от различни участници (училища, отделни учители, местни органи), като обикновено се изисква оценка на предметите, които не се изучават в чужбина: това се отнася за една трета от държавите членки (BE-Fr, CY, CZ, DE, HR, HU, IE, LT, LV, PT за периоди на учене, по-кратки от една учебна година, SI, SK и ES).

-В някои държави членки е предвидено оценяване както от изпращащото, така и от приемащото училище в рамките на партньорство между училищата, за да се заобиколи официалната процедура за признаване в този случай (например във FR в училищното образование).

-Много държави членки (например BE-De, BE-Fl, EE, EL, LU, MT, NL, PL и SE) не са въвели единна процедура или насоки за признаване. Експертна мрежа, създадена от Комисията като част от подготвително действие по инициатива на Европейския парламент, също така установи, че в много държави членки училищата не разполагат с необходимите умения за признаване на периодите на учене в чужбина в рамките на училищната система и учебната програма поради липсата на процедури на ниво система 32 .

В допълнение към процедурите за признаване въпросът за статута на мобилните учащи се по време на периода на мобилност остава актуален. В няколко училищни системи учениците, които заминават в чужбина с цел дългосрочна мобилност, престават да са регистрирани в училището в държавата на произход, нито пък имат ясен статут в приемащото ги училище, което затруднява отчитането и оценяването на резултатите от ученето.

В заключение може да се каже, че е постигнат напредък по отношение на автоматичното признаване на резултатите от периодите на учене в чужбина за гимназиален етап на средното образование, но той е по-ограничен от напредъка при квалификациите. Общо седем държави членки (AT, BG, DK, FI, IT, PT за периоди от една година и RO) разполагат със система или процедура, която отговаря на изискванията за автоматично признаване в съответствие с препоръката на Съвета. В по-голямата част от държавите членки признаването зависи от решенията на местните органи или на отделните заведения за образование и обучение въз основа на съпоставяне на учебните програми или дори е невъзможно. Предизвикателствата се запазват до голяма степен същите като тези, които доведоха до приемането на препоръката на Съвета. Все още е необходимо да се предприемат мерки относно сравняването на учебните програми, несъответствията между процедурите за признаване (често дори липсват стандартизирани процедури на национално равнище) и липсата на статут или рамка за мобилните учащи се.

Държавите членки, които напоследък не са постигнали напредък, биха могли да се вдъхновят от законодателството на държавите членки, които подкрепят мобилността на учениците и я насърчават чрез автоматично признаване, включително чрез разпоредби в двунационални или многонационални споразумения.

От полза за признаването ще бъде и това държавите членки да продължат все по-задълбочено да разработват учебните програми за гимназиален етап на средното образование и обучение въз основа на принципите на резултатите от ученето (знания, умения и нагласи).

3.2.2.Подкрепа от Европейската комисия от 2018 г. насам

3.2.2.1. Създаване на онлайн информационна служба на равнището на ЕС

Новата база данни Q-Entry 33 , стартирана през 2018 г. по програмата „Еразъм+“ и управлявана от националните информационни центрове за академично признаване (NARIC), предоставя на заинтересованите страни и на широката общественост актуална и стандартизирана информация за квалификациите, придобити при завършване на училище, за 55 държави (27 държави — членки на ЕС + 28 държави извън ЕС), които позволяват на учащите се достъп до висше образование в държавата на произход.

3.2.2.2. Подкрепа за признаване на резултатите от периоди на учене в чужбина

·Насърчаване на взаимното доверие и взаимното обучение между държавите членки и между институциите: Като последващо действие на подготвително действие по инициатива на Европейския парламент Комисията създаде експертна мрежа от 25 членове от 16 държави членки, които разработиха предложение за Европейска рамка за признаване на резултатите от периоди на учене в чужбина 34 , в което се определят основните принципи за автоматично взаимно признаване на резултатите от периодите на учене в чужбина за учениците от гимназиален етап на общообразователните училища въз основа на анализ на ситуацията в държавите членки 35 . Това предложение към Комисията ще бъде използвано като основа за по-нататъшно развитие на инициативата с държавите членки.

·В Препоръката на Съвета относно професионалното образование и обучение (ПОО) за устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и устойчивост 36 , приета през 2020 г., отново се подчертава значението на образователната мобилност, включително чрез определяне на цел на европейско равнище 37 , и признаването на придобитите знания, умения и компетентности. Освен това Комисията проучи концепцията за основни професионални профили на европейско равнище с оглед улесняване на мобилността на учащите се и работниците, както и на прозрачността и признаването на квалификациите. В областта на професионалното образование и обучение Cedefop разработи методологии в помощ на сравняването на квалификациите 38 и свързани с тях програми и учебни програми в областта на образованието и обучението. Въз основа на данните, събрани през 2021 г. от мрежата ReferNet на Cedefop за Индекса на мобилността, CEDEFOP публикува справка относно признаването на резултатите от ученето, придобити в чужбина от учащите се в областта на първоначалното ПОО 39 . В публикацията на тема „Стимулиращи и възпрепятстващи фактори за трансграничната дългосрочна мобилност на чираци“ 40 също се споменават практики за признаване, насочени към чираците, за няколко проучвания на случаи.

·Програмата „Еразъм+“ е създадена, за да се увеличат възможностите за мобилност на учениците с цел да се промени положението с дългосрочната мобилност на учениците в Европа, която досега се определяше предимно от организации извън програмата. Това ще стане чрез увеличаване на дела на мобилността, управлявана пряко между училищата, и чрез спазване на стандартите за качество на „Еразъм+“. Освен това резултатите от ученето на участниците в дейности за мобилност в чужбина ще бъдат признати от изпращащата ги организация благодарение на нова схема за акредитация 41 . Акредитираните организации, и по-специално акредитираните консорциуми, следва да подкрепят развитието на мобилността в областта на ПОО с признаване на резултатите от ученето от изпращащата организация.

3.3.Структура, благоприятстваща автоматичното признаване

Прилагането на автоматичното признаване изисква да се създадат подходящи условия за доверие и прозрачност между образователните системи. То изисква също така достатъчен капацитет, с който да разполагат националните органи по признаването, за да разработят необходимите инструменти за автоматично признаване и да подкрепят институциите при прилагането на автоматичното признаване. В следващата глава са описани елементите, които са задължителни както за висшето образование, така и за гимназиалния етап на средното образование и обучение.

3.3.1.Европейска квалификационна рамка (ЕКР)

Европейската квалификационна рамка (ЕКР) 42 улеснява прозрачността, съпоставимостта и преносимостта на квалификациите от различни национални системи. Чрез съпоставяне на националните квалификационни рамки с ЕКР е възможно да се сравнят всички видове и нива на квалификации от националните системи. Понастоящем 26 държави — членки на ЕС, са привели своите национални квалификационни рамки в съответствие с ЕКР, а ES е в процес на привеждане. От 27-те държави членки 21 (всички с изключение на BG, ES, FI, HR, IT и LU) посочват нивата на ЕКР в националните бази данни и регистри за квалификации. Това помага на институциите за образование и обучение да проверят дали кандидатът има подходящото ниво на квалификация (например дали дипломата наистина е на ниво бакалавър, за да кандидатства за магистърско обучение) в случай на автоматично признаване.

Освен това 16 държави членки обменят данни за квалификациите чрез платформата „Европас“, като свързват националните бази данни за квалификациите или регистрите 43 с тази платформа. Особено предизвикателство представлява признаването между ниво 5 (например кратък цикъл на висше образование) и 6 (бакалавърска степен или еквивалентно ниво). Квалификациите на ниво 5 могат да принадлежат както към системата на висшето образование, така и към системата на образование след завършено средно образование, или и към двете 44 .

Повечето държави, които са се позовали на ЕКР, са го направили чрез един доклад, който включва самостоятелно сертифициране за квалификационната рамка на Европейското пространство за висше образование (QF-EHEA). Това е направено във всички държави членки, с изключение на CZ, EL, NL и SK 45 .

3.3.2.Национални информационни центрове за академично признаване (NARIC)

Целта на центровете NARIC е да се улесни достъпът до точна информация за образователните системи и квалификациите на гражданите на ЕС и на гражданите на държави извън ЕС. Техните компетентности се различават в зависимост от националното законодателство. Някои от тях издават само съвети/препоръки за признаване (EE, IT, IE, SI и DE), докато други предоставят правно обвързващи решения за признаване (BG, BE-Fl, DK, MT, HU, SK, LT и RO). Те са от решаващо значение за проверката на истинността на квалификацията и на правилното ѝ ниво.

Мрежата на центровете NARIC се подкрепя от програмата „Еразъм+“ и публикува редица насоки 46 , за да улесни прилагането на автоматичното признаване от оценителите на квалификации. След приемането на препоръката на Съвета две трети 47 от центровете са опростили процедурите по признаване, а четири (MT, DK, NO, EE) съобщават, че броят на исканията за признаване е намалял благодарение на препоръката на Съвета.

Компетентности на центровете NARIC в областите на висшето образование и гимназиалния етап на средното образование

В препоръката на Съвета се призовава за засилване на ролята на центровете NARIC, като се предоставят допълнителни национални ресурси. Разширяването на обхвата на центровете NARIC, така че да обхванат гимназиалния етап на средното образование и обучение (общо образование и ПОО), ще повиши осведомеността относно признаването на квалификациите за завършен гимназиален етап на средно образование и ще подпомогнат признаването на резултатите от периодите на учене в чужбина.

Комисията подкрепя мрежата на NARIC 48 , като улеснява обмена на най-добри практики. Бюджетът на „Еразъм+“ за развиване на техния капацитет и укрепване на ролята им беше увеличен от 1,2 милиона евро през 2018 г. на 3 милиона евро през 2022 г. Това доведе до разработването на помощни инструменти 49 , насоки 50 и обучение за лицата, отговарящи за оценяването на квалификациите („оценители на квалификации“) във висшите училища. От 2020 г. насам програмата „Еразъм+“ финансира „екип за техническа поддръжка“, който помага на мрежата да изпълни своите нараснали амбиции. Увеличаването на наличните ресурси разкри значителни разлики в капацитета на NARIC, като само три центъра (IT, NL, LV) координират повече от един проект по „Еразъм+“.

По-нататъшната работа по цифровите инструменти, като например Q-Entry и други бази данни за квалификации, може допълнително да улесни процедурите по признаване, включително за учебните заведения. Развитието на оперативната съвместимост на националните бази данни на европейско равнище и (въз основа на най-добрите практики, както в случая с полската база данни Kwalifikator) издаването на лични декларации за признаване при автоматично признаване могат допълнително да намалят административната тежест за заявителите и учебните заведения.

Като обхващат и квалификации от държави извън Европейския съюз, тези оперативно съвместими бази данни биха могли да улеснят бързото, справедливо и прозрачно признаване на квалификации от трети държави (което е извън обхвата на препоръката на Съвета). Тази мярка, подкрепяна и улеснявана от Комисията, е в съответствие с амбициите в речта за състоянието на Съюза през 2022 г., в която беше отправен призив за напредък в тази област.

3.3.3.Европейски цифрови инструменти за признаване

Автоматичното признаване изисква квалификациите да бъдат лесно проверяеми (валидност, формат и акредитация). Използването на европейски цифрови инструменти за издаване, съхраняване, споделяне и проверка на квалификациите улеснява автоматичното признаване на индивидуалните квалификации и резултатите от периодите на учене в чужбина и намалява разходите и административната тежест за всички страни.

Новата платформа „Eвропас“ 51 , стартирана през юли 2020 г., улеснява автоматичното признаване, като предоставя валидирана информация за квалификациите, квалификационните рамки и резултатите от ученето в рамките на мобилността чрез защитени от външна намеса документи „Eвропас“ 52 . Към септември 2022 г. Европас имаше 4,3 милиона ползватели, а средно два милиона души посещават платформата всеки месец.

В сътрудничество с DEQAR 53 функцията за акредитация — Европейски цифрови удостоверения за учене (EDC) 54 — се изпробва пилотно в новия инструмент „Европас“. Когато приложението към дипломата (за висше образование) се преглежда и споделя, в EDC веднага се показват свързаните с него данни за акредитация. Това ще направи проверките за автентичност автоматични.

Цифровизацията на образеца за Европас мобилност, който се разработва в момента, ще подпомогне признаването на резултатите от периодите на образователна мобилност, придобити в чужбина на различни нива на образование, включително стажове и доброволческа дейност.

4.Подкрепа за по-нататъшни усилия за въвеждане на автоматично признаване

Въпреки че от приемането на препоръката на Съвета досега отбелязаният напредък е ограничен, пълното ѝ изпълнение до 2025 г. ще изисква значителни допълнителни усилия. За да се стимулира изпълнението, Комисията предлага следните действия:

4.1.Продължаване на изграждането на доверие между националните образователни системи

·Разработване на Европейска система за осигуряване на качество и признаване на квалификации

Автоматичното признаване е тясно свързано с изграждането на взаимно доверие между националните системи и с развитието на истинска култура на качеството във висшите училища. Системата за осигуряване на качество и признаване на квалификации би спомогнала за създаването на по-тясна връзка между осигуряването на качеството и признаването на европейско равнище, както и на подходяща за целта система за осигуряване на качеството за по-задълбочено транснационално сътрудничество, както е обявено в Съобщението относно постигането на европейското пространство за образование до 2025 г. и в европейската стратегия за университетите. Въпреки че целта на такава система е много по-широка от автоматичното признаване, това ще допринесе за нейното осъществяване.

Комисията ще насърчава държавите членки, центровете NARIC и институциите за образование и обучение да увеличат усилията си за прилагане на автоматичното признаване чрез по-силни и по-гъвкави системи за осигуряване на качеството.

Макар че тази инициатива ще бъде насочена към ЕС, тя има потенциала да вдъхнови и допълнително да стимулира напредъка в областта на автоматичното признаване и осигуряването на качеството във всички държави от европейското пространство за висше образование.

·Екипи за ускоряване на прегледите на автоматичното признаване

С подкрепата на „Еразъм+“ и центровете NARIC Комисията ще създаде нови екипи за ускоряване на прегледите на автоматичното признаване. Целта ще бъде да се ускори прилагането на автоматичното признаване на квалификации и периоди на учене в чужбина, като се изпратят експерти на място, които да предоставят необходимото обучение за улесняване на признаването във всички области. За основа ще се използва опитът на мрежата на NARIC за организиране на партньорска подкрепа и партньорски консултации между държави, които са по-напреднали в автоматичното признаване, и държави, които се нуждаят от допълнителна подкрепа.

4.2.Разработване на инструменти за автоматично признаване

·Предоставяне на информация за признаването чрез онлайн платформи

Комисията ще предостави повече насоки на училищата относно признаването в Европейската платформа за училищно образование.

·Стандартизиране на споразуменията за обучение и сертификатите за резултати от ученето

Въз основа на опита във висшето образование Комисията ще проучи потенциални връзки между инструментите на „Еразъм+“ за резултатите от периодите на учене в чужбина и образеца за Европас мобилност, за да се осигури сигурна, лесна за ползване и надеждна документация в секторите на училищното образование и ПОО.

4.3.Подпомагане на изпълнението чрез изграждане на капацитет в държавите членки

·Финансова подкрепа за автоматичното признаване

Както се призовава в препоръката на Съвета, чрез поканите по програмата „Еразъм+“, посветени на NARIC, ще продължи да се предоставя подкрепа на националните органи за прилагане на автоматичното признаване и инструментите за прозрачност на процеса от Болоня. Комисията ще проучи възможности за увеличаване на участието на центрове NARIC от всяка държава членка. Това усилие изисква подкрепа от държавите членки за увеличаване на действията по изграждане на капацитет.

Въпреки че прилагането на инструментите за прозрачност на процеса от Болоня се е подобрило от 2018 г. насам, необходими са допълнителни усилия, особено за регистриране на националните агенции за осигуряване на качеството в EQAR, издаване на приложението към дипломата (ПД) и пълноценно използване на Ръководството за потребителите на ECTS. Комисията ще даде допълнителен тласък на изпълнението чрез поканата за участие в европейското пространство за висше образование по програмата „Еразъм+“.

Държавите членки могат също така да поискат техническа помощ за разработване и прилагане на реформи в областта на автоматичното взаимно признаване чрез Инструмента за техническа помощ. Инструментът за техническа помощ е програма на ЕС, по линия на която се предоставя индивидуална подкрепа в различни области, включително в областта на образованието и обучението, по искане на държавите членки на двустранна или многостранна основа. Тази подкрепа се основава на търсенето и не изисква съфинансиране от страна на държавите членки.

·Предоставяне на обучения и информация

Увеличава се търсенето на обучения, предоставяни от държавите членки на съответните служители по въпросите на автоматичното признаване. На училищата и учителите също следва да се осигури обучение за оценяване на компетентностите на учениците след период на учене в чужбина, а не да се акцентира върху еквивалентността на учебните предмети. Комисията ще подкрепи това в рамките на програмата „Еразъм+“ чрез дейности за транснационално сътрудничество и дейности за взаимно обучение и ще предоставя информация онлайн.

·Улесняване на диалога между държавите членки

Службите на Комисията ще проучат съществуващите процеси на политиката на Комисията в областта на училищното образование и ПОО, за да обсъждат и обменят добри практики и да създадат възможност за взаимно обучение между държавите членки с цел изграждане на доверие и прозрачност в системите за гимназиален етап на средно образование.

Приложение I — Преглед 55 на изпълнението на препоръката на Съвета

Настоящата таблица предоставя цветно ръководство относно степента на изпълнение по области на препоръката за всяка държава членка въз основа на най-добрата налична информация. Тя отразява текущия процес на изпълнение на препоръката на Съвета и показва насоките и тенденциите.

Държава членка	Инстру-менти за прозрач-ност	Подкре-па за учебни заведе-ния и агенции	Монито-ринг и оценка	Квалифика-ции за висше образова-ние	Квалифика-ции за завършен гимназиа-лен етап на средно образова-ние		Периоди на учене в чужби-на — висше образова-ние	Периоди на учене в чужбина — средно образова-ние
Австрия
Белгия
България
Хърватия
Кипър
Чехия
Дания
Естония
Финландия
Франция								Училище	ПОО
Германия
Гърция
Унгария
Ирландия
Италия
Латвия
Литва
Люксембург
Малта
Нидерлан-дия
Полша					Учили-ще	ПОО
Португалия								*
Румъния
Словакия
Словения
Испания
Швеция

PT: Само за периоди от 1 учебна година

Съответствие с инструментите за прозрачност на ЕС и на процеса от Болоня

	Държавата прилага изцяло инструментите за прозрачност на ЕС и на процеса от Болоня
	Един от инструментите не е напълно приложен
	Два от инструментите не са напълно приложени
	Три от инструментите не са напълно приложени
	Четири или повече от инструментите не са напълно приложени

Мерки за изграждане на капацитет и подкрепа за учебните заведения и агенциите

	Прилагат се следните мерки: -Въведени национални насоки за учебните заведения -Центровете NARIC разпространяват информация и предоставят обучение на всички учебни заведения -Заявителите получават решение за признаване на ниво система чрез онлайн инструменти
	Прилагат се две от горните мерки
	Прилага се една от мерките
	Не се прилага нито една от мерките

Мониторинг и оценка

	Въведена е централна база данни на ниво система за събиране и разпространение на данни за случаите на признаване, която се актуализира редовно
	Данните за случаите на признаване се събират систематично от централен орган, съставен от представители на висши училища и на гимназиалния етап на средни образователни училища
	Данни за случаите на признаване са налични от някои учебни заведения, но не се събират и разпространяват на ниво система
	Няма налични данни

Автоматично признаване на квалификациите за висше образование

	Автоматично признаване на квалификациите на ниво система, издадени за всички държави — членки на ЕС, като отговорността за вземане на решения е делегирана на компетентен орган на ниво система
	Автоматично признаване на ниво система за всички държави — членки на ЕС, в които отговорността за вземане на решения е делегирана на висшите училища
	Автоматично признаване на ниво система за подгрупа от държави — членки на ЕС, с вземане на решения от орган на ниво система
	Автоматично признаване на ниво система за подгрупа от държави — членки на ЕС, в които отговорността за вземане на решения е делегирана на висшите училища
	Няма автоматично признаване

Автоматично признаване на квалификациите за завършен гимназиален етап на средното образование

	Квалификациите за завършен гимназиален етап на средно образование (както общообразователни, така и за ПОО) се признават автоматично и напълно в почти всички други държави — членки на ЕС (над 75 % от държавите членки).
	Квалификациите се признават автоматично в по-голямата част от другите държави — членки на ЕС (между 50 и 75 %)
	Квалификациите се признават автоматично в малка част от другите държави — членки на ЕС (под 50 %, но над 0 %)
	Липса на автоматично и пълно признаване на квалификациите (процесът на признаване е налице, но не е автоматизиран)

Автоматично признаване на периоди на учене в чужбина — висше образование

	Резултатите от периода на учене в чужбина се признават автоматично и напълно във всички други държави членки на ЕС, като при студентите по програмата „Еразъм+“ има над 90 % пълно признаване Въведено е вътрешно и външно осигуряване на качеството, за да се гарантира пълното прилагане на принципите на Ръководството за потребителите на Европейската система за трансфер и натрупване на кредити от 2015 г. (ECTS)
	Резултатите от период на учене в чужбина се признават, като при студентите по програмата „Еразъм+“ има над 85 % пълно признаване и/или Въведено е вътрешно и външно осигуряване на качеството, за да се гарантира пълното прилагане на Ръководството за потребителите на ECTS от 2015 г., но то не се прилага систематично (например само за някои програми или нива)
	Резултатите от период на учене в чужбина се признават, като при студентите по програмата „Еразъм+“ има над 70 % пълно признаване или Не са въведени мерки за осигуряване на качеството, за да се гарантира пълното прилагане на Ръководството за потребителите на ECTS
	Резултатите от период на учене в чужбина не се признават автоматично, като при студентите по програмата „Еразъм+“ процентът на пълно признаване е под 70 % Не са въведени мерки за осигуряване на качеството, за да се гарантира пълното прилагане на Ръководството за потребителите на ECTS

Автоматично признаване на периоди на учене в чужбина — гимназиален етап на средно образование

	Резултатите от периода на учене в чужбина се признават автоматично и напълно от всички държави — членки на ЕС, и за почти всички периоди на учене до 1 година чрез еквивалентност
	Резултатите от периодите на учене в чужбина се признават след официална процедура, установена на ниво система, въз основа на резултатите от ученето, които са определени като съответстващи в общи линии на учебната програма на изпращащите институции и се потвърждават в академичната справка
	Повечето периоди на учене в чужбина се признават, но може да са необходими някои допълнителни изпити
	Признаването се извършва след официална процедура въз основа на съпоставяне на учебните програми, както е потвърдено в академичната справка
	Няма автоматично и пълно признаване, с изключение на партньорства между училища или ясно определени програми като „Еразъм+“

Висше образование

Средно образование

Няма налични данни

Източник: Европейска комисия