РЕЗОЛЮЦИЯ (ЕС) 2023/1842 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

от 10 май 2023 година,

съдържаща забележките, които са неразделна част от решението за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Осмия, Деветия, Десетия и Единадесетия европейски фонд за развитие за финансовата 2021 година

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ,

—	като взе предвид своето решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на Осмия, Деветия, Десетия и Единадесетия европейски фонд за развитие за финансовата 2021 година,

—	като взе предвид член 99, член 100, трето тире и приложение V към своя Правилник за дейността,

—	като взе предвид становището на комисията по развитие,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0114/2023),

А.

като има предвид, че сътрудничеството на Съюза за развитие, както е определено в членове 208—210 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), се осъществява в глобален контекст, определен от Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие („Програма до 2030 г.“) и нейните цели за устойчиво развитие (ЦУР);

Б.

като има предвид, че Съюзът поддържа отношения на сътрудничество с голям брой развиващи се страни, като основната цел е насърчаване на икономическото, социалното и екологичното развитие, като главна цел е намаляването и премахването на бедността в дългосрочен план чрез предоставяне на помощ за развитие и техническа помощ на държавите бенефициенти;

В.

като има предвид, че целта на сътрудничеството на Съюза за развитие е да се утвърждават и насърчават ценностите и интересите на Съюза в световен мащаб, за да се преследват целите и прилагат принципите на неговата външна дейност, определени в член 3, параграф 5 и членове 8 и 21 от Договора за Европейския съюз;

Г.

като има предвид, че в периода от 1959 до 2020 г. Европейските фондове за развитие (ЕФР) предоставиха помощ за сътрудничество за развитие на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и отвъдморските страни и територии (ОСТ); като има предвид, че Споразумението за партньорство, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. („Споразумението от Котону“) със срок на действие от 20 години, впоследствие удължен до 30 юни 2022 г., е рамката, уреждаща отношението на Съюза с държавите от АКТБ и ОСТ;

Д.

като има предвид, че Единадесетият ЕФР достигна своя последен етап, тъй като клаузата за изтичане на срока на действие породи действие на 31 декември 2020 г. и че считано от 2021 г. програмите на ЕФР бяха включени в многогодишната финансова рамка (МФР) на Съюза; като има предвид обаче, че до 31 декември 2023 г. ще продължи подписването на конкретни договори по съществуващи споразумения за финансиране;

Е.

като има предвид, че за МФР за периода 2021—2027 г. помощта за сътрудничество за развитие за държавите от АКТБ е включена в Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество („ИССРМС — Глобална Европа“), а помощта за сътрудничество за развитие за ОСТ е включена в Решението за отвъдморско асоцииране, вкл. Гренландия (1);

Ж.	като има предвид, че Осмият, Деветият, Десетият и Единадесетият ЕФР не са включени в общия бюджет на Съюза и продължават да се изпълняват и отчитат отделно до приключването им;

З.	като има предвид, че ЕФР се управляват почти изцяло от Генерална дирекция „Международни партньорства“ (ГД INTPA) на Комисията (2), като малък дял (0,25 %) от разходите по ЕФР за 2021 г. се управляват от Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“;

И.

като има предвид, че сътрудничеството за развитие се развива от по-традиционна концентрация върху социалните сектори към по-силен акцент върху взаимните интереси, включително върху инвестициите, търговията и развитието на икономически сектори с висока добавена стойност, устойчиво развитие, образование и равенство между половете;

Й.

като има предвид, че са необходими структурни промени в селскостопанския сектор на развиващите се страни партньори, по-специално чрез овластяване на местните дребни земеделски стопани, тяхното подпомагане за използването на нови селскостопански технологии, прилагане на съвременни методи за управление на водите и улесняване на достъпа до пазара;

К.

като има предвид, че чрез подхода „Екип Европа“ (3) Съюзът работи заедно с държавите членки на място, с местните бенефициенти и с другите донори за постигане на осезаемо въздействие и промяна в трансформацията в държавите партньори; припомня, че бюджетната подкрепа трябва да отговаря на потребностите на държавите партньори, както и на ключовите политики на Съюза; припомня, че е необходимо също така да се измерват резултатите от изпълнението на програмите и тяхното въздействие върху държавите партньори и гражданското население;

Л.	като има предвид, че сътрудничеството за развитие е споделена компетентност между държавите членки и Съюза и че в член 208 от ДФЕС изрично се посочва, че „[п]олитиката на Съюза в областта на сътрудничеството за развитие и политиките на държавите членки се допълват и подсилват взаимно.“;

М.	като има предвид, че Съюзът и държавите членки могат да предприемат съвместни действия и следва да се информират взаимно относно действията, предприети в областта на сътрудничеството за развитие;

Н.	като има предвид, че устойчивостта е от решаващо значение за постигането на поставените цели и желаните резултати, и по-специално дългосрочното въздействие на помощта за развитие;

О.

като има предвид, че традиционно изпълнението на ЕФР и развитието като цяло се осъществяват в рискова, сложна и бързо развиваща се среда, утежнена през 2021 г. от пандемията от COVID-19 и нестабилната политическа ситуация, пред която са изправени някои от държавите партньори на Съюза, което възпрепятства изпълнението на ЕФР и съответните одитни дейности;

П.

като има предвид все по-голямото разминаване между финансовите средства, които са необходими, и тези, които са на разположение в отговор на задълбочаващите се климатична, продоволствена, дългова, хуманитарна криза и други кризи, води за първи път от десетилетия до нарастване на различията между индустриализираните и по-слабо развитите нации и до увеличаване на равнищата на бедност;

Р.	като има предвид, че независимо от предишното изявление, насърчаването на прозрачността, отчетността, надлежната проверка във връзка с правата на човека и борбата срещу корупцията и измамите са от ключово значение за успеха на операциите за бюджетна подкрепа от Съюза;

С.	като има предвид, че хуманитарната помощ и помощта за развитие са израз на фактическа глобална солидарност, залегнала в Договорите и в основата на ценностите на Съюза;

Изпълнение на бюджета

припомня двете събития, които белязаха 2021 г., а именно, че това беше първата година след изтичането на срока на действие на Единадесетия ЕФР (31 декември 2020 г.), което означава, че през 2021 г. нямаше други глобални задължения по проекти по Единадесетия ЕФР и освен това през 2021 г. финансовото изпълнение за договорите по Десетия и Единадесетия ЕФР (индивидуални поети задължения: 2 118 милиона евро) и плащания (3 393 милиона евро) бяха засегнати от продължителната криза във връзка с COVID-19 (4);

отбелязва, че ЕФР представлява 46,1 % от портфейла на ГД INTPA по отношение на плащанията през 2021 г., които достигнаха 3 435 милиона евро (т.е. 91,27 % от годишната цел); отбелязва, че плащанията на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) възлязоха на 613 милиона евро; отбелязва, че тъй като клаузата за изтичане на срока на действие на Единадесетия ЕФР породи действие на 31 декември 2020 г., през 2021 г. не е имало нови поети задължения, с изключение на поетите задължения за средствата, произтичащи от обратните потоци в рамките на Инвестиционния инструмент за АКТБ от операции по Деветия, Десетия и Единадесетия ЕФР; отбелязва, че плащанията на ЕИБ във връзка с Инвестиционния инструмент за АКТБ възлязоха на 179 милиона евро;

изразява съжаление, че поради ситуацията с продължителната криза във връзка с COVID-19 50 % от делегациите на държавите от Африка на юг от Сахара не постигнаха минималната си прогнозна цел за плащания (90 %); подчертава, че това беше най-силно изразено в Мадагаскар, който почти напълно затвори границите си и с това силно затрудни продължаването на изпълнението спрямо първоначално предвиденото; в Чад и в Гамбия поради спряното или забавено изпълнение; и в Етиопия, в Гвинея-Конакри и в Мали, където политически кризи засегнаха силно операциите, което оказа значително въздействие върху прогнозираните плащания за бюджетна подкрепа; отбелязва освен това, че ограниченията във връзка с COVID-19 засегнаха изпълнението и в Тихоокеанския и Карибския басейн, а във Фиджи и Хаити отрицателните странични ефекти от влошаването на икономическата, социалната и политическата ситуация оказаха пагубно въздействие върху инфраструктурни проекти;

приветства редовните усилия на ГД „Международни партньорства“ за намаляване на старите плащания по предварително финансиране и старите непогасени поети задължения до целта от 35 %; отбелязва, че ГД „Международни партньорства“ е надхвърлила целта, като е намалила старите плащания по предварително финансиране по линия на ЕФР с 46 % (50 % за други области на помощ) и с 39 % както за старите непогасени поети задължения по линия на ЕФР, така и в цялата си област на отговорност;

отбелязва, че ГД „Международни партньорства“ е постигнала целта си за не повече от 15 % от старите изтекли договори за ЕФР; отбелязва, че тя е постигнала оценка от 13 % за ЕФР и 10 % за цялата си област на отговорност; отбелязва, че по отношение на ЕФР се наблюдава постоянно подобрение от 2017 г. насам;

Въздействие на дейностите във финансовите отчети

отбелязва, че предварителното финансиране е претърпяло намаление в размер на 101 милиона евро главно в резултат на по-малък брой изплатени аванси поради намаляването на броя на подписаните договори (3 670 милиона евро през 2020 г. спрямо 2 118 милиона евро през 2021 г.); отбелязва освен това, че това намаление се дължи главно на предизвикателствата, които възникнаха поради продължаващата пандемия от COVID-19 и геополитическите кризи, и че вследствие на това паричните средства и паричните еквиваленти са се увеличили с 266 милиона евро в резултат на това значително намаляване на предварителното финансиране и другите плащания;

отбелязва значително по-малкия брой неприключени договори в края на 2021 г., дължащ се както на съкращаването на дейността на ЕФР, така и на неблагоприятното въздействие на продължаващата криза във връзка с COVID-19 и геополитическите кризи върху подписването на нови договори, което доведе до съществено намаляване на начислените разходи с 519 милиона евро;

отбелязва освен това, че общото намаление на разходите за инструменти за помощ с 1 743 милиона евро е комбиниран ефект: от една страна, сложните условия, свързани с пандемията от COVID-19, и нестабилната геополитическа ситуация в няколко държави възпрепятстваха изпълнението на дейностите по ЕФР през 2021 г. и, от друга страна, намаляването на дейностите по Десетия ЕФР и предходните ЕФР е в съответствие с намаляването на мащаба на тези ЕФР, което от своя страна доведе до по-малко неприключени договори по тях;

отбелязва, че ефективното прилагане и адекватното финансиране са средствата за гарантиране на легитимността и ефективността на сътрудничеството на Съюза за развитие; счита, че колкото по-голяма е продължителността на договорите в рамките на политиката за развитие, толкова по-устойчиви ще бъдат проектите;

10.

отбелязва, че финансирането от ЕФР в размер на 600 000 000 EUR за други действия в държавите от АКТБ, което наскоро беше отменено от държавите членки, сега ще бъде използвано за мерки за облекчаване на световната продоволствена криза; счита, че тези средства трябва да се използват за предоставяне на допълнителна подкрепа за местното дребно селско стопанство, както и за агроекологични практики и методи за устойчиво рибарство, които способстват за продоволствена автономност на местните общности, като ги правят по-малко зависими от колебанията на световните пазари на храни и селскостопански продукти; приканва държавите членки отсега нататък последователно да се въздържат от възстановяване на отменените средства по ЕФР, като се имат предвид нуждата от средства за покриване на спешните потребности в държавите от АКТБ и като се има предвид финансирането от Съюза и неговите държави членки за ангажименти за развитие, както и задълженията, установени в Договора, за съгласуваността на политиките за развитие;

11.

освен това подчертава, че справянето с първопричините за продоволствената криза изисква структурни промени в селскостопанския сектор на развиващите се страни партньори, по-специално чрез овластяване на местните дребни земеделски стопани, като им се предоставят възможности да използват нови селскостопански технологии, прилагане на съвременни методи за управление на водите и чрез улесняване на достъпа им до пазара;

Надеждност на отчетите

12.

отбелязва, че бюджетът на Осмия ЕФР (1995—2000 г.) възлиза на 12,8 милиарда евро, този на Деветия ЕФР (2000—2007 г.) — 13,8 милиарда евро, този на Десетия ЕФР (2008—2013 г.) — 22,7 милиарда евро, а този на Единадесетия ЕФР — 30,5 милиарда евро, от които 29,1 милиарда евро са разпределени за държавите от АКТБ и 0,4 милиарда евро за ОСТ, като 1,1 милиарда евро са за административни разходи;

13.

отбелязва, че през 2019 г. Комисията е приключила оставащите неприключени операции за проектите по Осмия ЕФР и че всички салда и отменени бюджетни кредити са прехвърлени към Деветия ЕФР; отбелязва освен това, че през 2021 г. Комисията обяви финансовото и оперативното приключване на Осмия ЕФР и че всички свързани с него дейности са приключени, всички проверки и контроли са извършени, а всички договори и финансови решения са приключени в отчетите на ЕФР;

14.

приветства факта, че в годишния си доклад за дейностите, финансирани от Осмия, Деветия, Десетия и Единадесетия ЕФР за финансовата 2021 година, Сметната палата („Палатата“) констатира, че окончателните годишни отчети за финансовата година, приключила на 31 декември 2021 г., дават вярна представа във всички съществени аспекти за финансовото състояние на ЕФР и че резултатите от техните операции, паричните потоци и промените в нетните им активи за приключилата на тази дата финансова година са в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2018/1877 на Съвета (5) („Финансовия регламент на ЕФР“) и счетоводните стандарти за публичния сектор;

15.

признава, че с включването на програмите на ЕФР в многогодишната финансова рамка (МФР) на Съюза одитът на ЕСП на ЕФР ще бъде постепенно преустановен с намаляването на плащанията по ЕФР и увеличаването на плащанията от бюджета на Съюза; отбелязва, че впоследствие Палатата постепенно ще прехвърля ресурси за одит на бюджета на Съюза; отбелязва обаче, че настоящият подход (отделен доклад относно ЕФР) се запазва за декларацията за достоверност за 2022 г.;

Законосъобразност и редовност на операциите, свързани с отчетите

16.

приветства становището на Палатата, съгласно което свързаните с отчетите приходи за годината, приключила на 31 декември 2021 г., са законосъобразни и редовни във всички съществени аспекти;

17.

отново изразява загриженост във връзка с многото възможни причини за поредицата отрицателни становища на Палатата относно законосъобразността и редовността на разходите поради факта, че разходите, приети в отчетите за годината, приключила на 31 декември 2021 г., са засегнати от съществено ниво на грешки;

18.

отбелязва, че за да извърши одит на редовността на операциите, Палатата провери извадка от 140 операции, представителна за всички видове разходи в рамките на ЕФР; отбелязва освен това, че извадката включва 26 операции, свързани с Извънредния доверителен фонд за Африка, 92 операции, разрешени от 17 делегации на ЕС (6), и 22 плащания, одобрени от централните служби на Комисията (7);

19.

отбелязва със загриженост, че от проверените 140 операции 54 (38,8 %) съдържат грешки, в сравнение с 36 (25,7 %) през 2020 г. за същия брой операции; подчертава освен това, че Палатата е остойностила 43 грешки (31 през 2020 г.), въз основа на които е изчислила процента грешки за финансовата 2021 година на 4,6 % (3,8 % през 2020 г.);

20.

отбелязва със загриженост, че типологията на грешките, установени през финансовата 2021 година, следва модела от 2020 г., а именно изчислените грешки, свързани с недопустими разходи (38,6 % през 2021 г., 38,2 % през 2020 г.), сериозно неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки (14,6 % през 2021 г., 2,2 % през 2020 г.), липса на основни оправдателни документи (23,3 % през 2021 г., 38,3 % през 2020 г.) и неизвършени разходи (18,1 % през 2021 г., 14,9 % през 2020 г.);

21.

изразява загриженост за това, че изчисленият процент на грешки е надхвърлил систематично прага на същественост (2 %), като са засегнати 4,6 % от разходите по Осмия, Деветия, Десетия и Единадесетия ЕФР за финансовата 2021 година (в сравнение с 3,8 % през 2020 г., 3,5 % през 2019 г., 5,2 % през 2018 г., 4,5 % през 2017 г., 3,3 % през 2016 г., 3,8 % през 2014 и 2015 г., 3,4 % през 2013 г. и 3 % през 2012 г.); отбелязва, че в сравнение с финансовата 2020 година увеличението на изчисления процент грешки е 0,8 % (0,3 % през 2020 г.); отново заявява, че е от решаващо значение да бъдат преодолени ефективно причините за това увеличение;

22.

признава, че, що се отнася до 2020 г., поради пандемията от COVID-19 Палатата не е била в състояние да извършва посещения на място в делегациите на ЕС (8), като по този начин е била възпрепятствана да извърши определени одитни процедури, по-специално за проверка на изпълнението на договорите за избраните операции, и следователно одитната дейност на Палатата е била ограничена главно до документни проверки на операции и проекти чрез дистанционна връзка с одитираните субекти; отбелязва обаче, че според отговорите на Комисията на въпроси с искане за писмен отговор и разискванията по изслушването, проведени в комисията по бюджетен контрол на Парламента, няма доказателства, че липсата на посещения на място е довела до увеличаване на злоупотребите със средства; отбелязва освен това, че Комисията счита, че подходът „Екип Европа“ е помогнал за много по-тясно координиране между Съюза и неговите държави членки на равнището на държавите бенефициенти, като е увеличил както ефективността, така и отчетността;

Прозрачност и ефективност на системите за мониторинг и получаване на увереност

23.

отбелязва заключението на ГД „Международни партньорства“ относно разходната ефективност на проверките, за които отговаря (ефективност, ефикасност и икономичност на нейната система за контрол) (9); подчертава обаче, че Палатата, както и в предходни години, счита, че честотата на установените грешки, в това число и тези в окончателните заявления за възстановяване на разходи, преминали през предварителни външни одити и проверка на разходите, показва наличие на слабости в тези проверки; изисква от Комисията, като се има предвид високият процент грешки всяка година, да преразгледа своята стратегия за предварителен и последващ одит и да разшири допълнително цифровизацията за по-систематични проверки с приоритет за държавите партньори, в които са установени най-много грешки;

24.

изразява загриженост за факта, че, както и през 2020 г., Комисията и нейните партньори в изпълнението са допуснали повече грешки при операциите, свързани с безвъзмездна финансова помощ и при споразуменията за финансово участие и споразуменията за делегиране на правомощия, сключени с държави бенефициенти, международни организации и агенции на държавите членки, отколкото при другите форми на подпомагане (като например договори за строителни дейности, доставки и услуги); отбелязва в допълнение, че от 92-те операции от този вид, одитирани от Палатата, 39 съдържат количествено измерими грешки, които представляват 81 % от изчисления процент грешки;

25.

съзнава, че, както посочва Комисията в своите отговори (10) на годишния доклад на Палатата, че Комисията работи в трети държави в сложен политически и технически контекст, като работи с много партньори, като например държави партньори, международни организации или агенции на държавите членки; отбелязва освен това, че въпреки че редовно се изпълняват планове за действие, за да се поддържа възможно най-нисък процент грешки, Комисията счита, че в този контекст е малко вероятно да има сценарий с нулева грешка;

26.

отново отправя искане към Комисията, в съответствие със забележките на Палатата да преосмисли подхода за разходна ефективност, използван при последващите проверки, тъй като той може да не е ефективен и е възможно да доведе именно до слабостите, посочени както от Палатата, така и от Парламента;

27.

отбелязва със загриженост въз основа на доклада на Палатата, че в 15 случая на количествено измерими грешки и в осем случая на количествено неизмерими грешки Комисията е разполагала с достатъчно информация, за да предотврати или да открие и коригира грешките преди одобряването на разходите; отбелязва освен това, че според оценката на Палатата, ако Комисията беше използвала правилно цялата информация, с която разполага, изчисленият процент грешки щеше да бъде с 2,4 процентни пункта по-нисък в сравнение с 1,19 процентни пункта през 2020 г.;

28.

отбелязва въз основа на доклада на Палатата, че 25 операции, съдържащи количествено измерими грешки, чийто дял от размера на изчисления процент грешки е 1,9 процентни пункта, са били обект на одит или на проверка на разходите; отбелязва освен това, че системата за контрол на ГД „Международни партньорства“ се основава на предварителни проверки и че информацията, предоставена в докладите за одит/проверка, описваща действително извършената работа, не е позволила на Палатата да прецени дали грешките са могли да бъдат открити и коригирани по време на тези предварителни проверки, тъй като докладите не обхващат 100 % от докладваните разходи, нито предоставят достатъчно подробности, за да се потвърди дали позициите, в които Палатата е установила грешки, са били част от предварителните проверки;

29.

приветства преразглеждането от Комисията през септември 2021 г. и май 2022 г. на заданието за проверките на разходите; отбелязва, че Комисията предвижда да задълбочи допълнително анализите и да разгледа други аспекти, като например формирането на извадки, и да интегрира извлечените поуки и отговорите от проучване, проведено през февруари 2022 г. сред ползвателите на рамковия договор за одит;

30.

подчертава, че Палатата е установила, че в две разходни области операциите са по-малко податливи на грешки поради специфичните условия на плащане: а) бюджетна подкрепа и б) проекти с множество донори, изпълнявани от международни организации и подчинени на „условния подход“ (11); отбелязва, че през 2021 г. Палатата извърши одит на четири операции за бюджетна подкрепа и на осем проекта по „условния подход“, управлявани от международни организации;

31.

счита за неприемливо, че както и през предходните години, някои международни организации са предоставяли само ограничен достъп до документи (например във формат само за четене), което е възпрепятствало Палатата да прави копия на документите, като по този начин са възпрепятствани планирането и изпълнението на одита и това е довело до забавяния и по този начин е попречило на Палатата да изпълни основните си прерогативи, гарантирани от ДФЕС, както вече беше посочено в съответните констатации в годишните доклади на Палатата за 2018 и 2020 г.; признава усилията на Комисията за решаване на проблема чрез активна работа със съответните международни организации, чиито операции са допринесли за процента грешки, както чрез намирането на практически решения, така и чрез диалог на високо равнище; приветства някои положителни резултати от тези усилия: сътрудничеството със Световната банка се е подобрило във връзка с извършения от Палатата одит през 2021 г. в сравнение с 2020 г.; въпреки това настоява, че трябва да се направи повече, и призовава Комисията да положи усилия и да засили сътрудничеството с международните организации, за да се гарантира, че Палатата разполага с пълен, неограничен и своевременен достъп до цялата необходима информация, което да ѝ позволи да проверява законосъобразността и редовността на бюджетните разходи на Съюза;

32.

отбелязва, че според десетото проучване на ГД „Международни партньорства“ относно процента остатъчни грешки, извършено от външен изпълнител от нейно име през 2021 г., общият процент остатъчни грешки е под прага на същественост от 2 %, определен от Комисията, за шеста поредна година: 1,14 % (0,95 % през 2020 г.);

33.

подчертава, че според оценката на Палатата проучването относно процента остатъчни грешки не представлява ангажимент за изразяване на увереност или одит и че то се базира на методология и наръчник за изчисляване на процента остатъчни грешки, предоставени от ГД „Международни партньорства“; подчертава освен това, че в своите годишни доклади за периода 2017—2020 г. относно ЕФР Палатата описва ограниченията в проучванията, които може да са допринесли за системното подценяване на процента остатъчни грешки;

34.

отбелязва становището на ЕСП, че счита степента на надеждност на работата на други одитори за критичен аспект на проучването относно процента остатъчни грешки, като обяснява, че са възможни три сценария: а) не се разчита на работата на други одитори и се извършват пълни проверки по същество; б) отчасти се разчита на работата на други одитори с намален обхват на проверките по същество; в) изцяло се разчита на работата на други одитори без допълнителни проверки; отбелязва, че процентът на операциите, при които изцяло се разчита на работата на други одитори, се е увеличил от 15 % през 2020 г. на 34 % през 2021 г.; поради това споделя становището на Палатата, че да се разчита в такава значителна степен на работата на други одитори противоречи на целта на проучването относно процента остатъчни грешки, която е да се изчисли процентът на грешките, неразкрити от всички проверки на управлението на ГД „Международни партньорства“ с цел предотвратяване, разкриване и коригиране на такива грешки;

35.

отбелязва, че от 2018 г. ГД „Международни партньорства“ значително е намалила обхвата на резервите (т.е. дела на разходите, обхванати от тях) в годишните отчети за дейността и че по подобен начин годишният отчет за дейността за 2021 г. не включва никакви резерви;

36.

споделя становището на Палатата, която счита за необоснована липсата на резерви в годишния отчет за дейността за 2021 г. и счита, че тя се дължи отчасти на ограниченията на проучването относно процента остатъчни грешки, предвид факта, че констатациите на Палатата във връзка с това проучване също засягат изчисленията за размера на сумите, изложени на риск, които се основават на него; отбелязва, че ГД „Международни партньорства“ изчислява, че общият размер на сумите, изложени на риск при плащане, е 79,65 милиона евро (1,41 % от разходите за 2021 г.), а общият размер на сумите, изложени на риск при приключване, е 66,03 милиона евро; отбелязва освен това, че от изложената на риск сума при плащане ГД „Международни партньорства“ изчислява, че 13,62 милиона евро (24 %) ще бъдат коригирани чрез нейните проверки през следващите години (тази сума е известна като „корективен капацитет“) (12);

37.

отбелязва, че вследствие на препоръките на Палатата в нейните годишни доклади за финансовите години 2019 и 2020 ГД „Международни партньорства“ е разгледала най-добрия начин за включване на препоръките на Палатата, като е направила промени в наръчника и методологията относно процента остатъчни грешки, като е взела изцяло предвид очакваните разходи и ползи; отбелязва, че ГД „Международни партньорства“ е актуализирала наръчника и методологията на проучването относно процента остатъчни грешки през януари 2022 г.;

38.

отбелязва, че ГД „Международни партньорства“ работи за подобряване на качеството на своите данни за изчисляване на корективния капацитет и че през 2021 г. тя е продължила своите дейности за обучение и повишаване на осведомеността относно събирането на вземания и качеството на счетоводните данни; отбелязва, че, както и в предходни години, ГД „Международни партньорства“ е извършила целеви проверки на нарежданията за събиране на вземания, за да коригира установените несъответствия; отбелязва, че Палатата е проверила изчисляването на корективния капацитет за 2021 г. и че, след като е проверила 35 % (по стойност) от общата съвкупност от събраните вземания, Палатата не е открила грешки в извадката;

39.

приветства създаването на „набор от финансови показатели“, включващ шест показателя (13), с цел финансовото отчитане да стане по-последователно във всички генерални дирекции на Комисията; отбелязва, че през 2021 г. са добавени още четири показателя (14); отбелязва, че шест от тези десет показателя са били приложими за ЕФР и доверителните фондове през 2021 г.; отбелязва, че по отношение на „усвояване на бюджетните кредити за глобални задължения“ ГД „Международни партньорства“ е постигнала резултат от 99 % за бюджета на Съюза и 97 % за ЕФР през 2021 г. в сравнение със съответно 95 % и 94 % през 2020 г., а за „навременни плащания“ ГД „Международни партньорства“ е постигнала 97 % за бюджета на Съюза и 95 % за ЕФР през 2021 г. в сравнение със съответно 98 % и 97 % през 2020 г.;

Предотвратяване, разкриване и коригиране на измами

40.

отбелязва, че ГД „Международни партньорства“ е разработила и прилага своя собствена стратегия за борба срещу измамите от 2014 г. насам въз основа на методологията, предоставена от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и че от влизането ѝ в сила са направени три актуализации, последната от които е приета през 2021 г.; отбелязва, че изпълнението на стратегията се наблюдава и ръководството получава шестмесечни доклади относно текущите разследвания на OLAF и последващите действия във връзка с препоръките на OLAF; отбелязва освен това, че новият план за действие на ГД „Международни партньорства“, приет през 2021 г., съдържа 16 вътрешни действия, от които 80 % са изпълнени в рамките на посочения срок или според предвиденото повторение, а останалите 20 % от действията или са в процес на изпълнение, или с краен срок за изпълнение, определен за 2022 г., като тяхното приключване се очаква за 2022 г. (15);

41.

отбелязва, че ГД „Международни партньорства“ също така е допринесла за стратегията на Комисията за борба срещу измамите и е изпълнила своевременно действие 33 от Плана за действие на Комисията за борба срещу измамите (SWD(2021)0262) (16); изразява съжаление, че ГД „Международни партньорства“ е извършила последващи действия само във връзка с изпълнението на 33 % от финансовите препоръки на OLAF и че като цяло 20 % от финансовите препоръки (издадени през периода 2017—2021 г.) са изцяло изпълнени, 20 % са частично изпълнени, а 60 % са в процес на изпълнение или все още са в процес на анализ; настоява за по-висок процент на изпълнение на препоръките на OLAF, макар и повтарящите се трудности при изпълнението на препоръките на OLAF да се дължат, наред с другото, на правни особености и ограничения, като например продължителни дела, изтичане на давностния срок и обявяване в несъстоятелност;

42.

отбелязва, че в края на 2021 г. на ГД „Международни партньорства“ са били известни 23 текущи разследвания (17 през 2020 г., 19 през 2019 г.) и че OLAF е приключила три разследвания с финансови, административни и/или съдебни препоръки и две разследвания без препоръки;

43.

приветства новото онлайн обучение относно предотвратяването на измами във външните отношения на Съюза, стартирането на информационна кампания, посветена на външните партньори на ГД „Международни партньорства“, продължаващото централизиране и разпространение на информация от кореспондента на генералната дирекция за борба срещу измамите в тясно сътрудничество с мрежата на ГД „Международни партньорства“ за борба срещу измамите, както и с OLAF, актуализации на уебстраници и наръчници, годишни справки и информационни кампании за целия персонал относно инструментите за предотвратяване на измами и санкциониране на измами;

44.

призовава Комисията да подобри допълнително контрола с цел намаляване на грешките при операциите и да изпълни изцяло препоръките на Палатата;

45.

подчертава факта, че легитимността и ефективността на сътрудничеството на Съюза за развитие зависи от правилното изпълнение на дейностите и подходящото им финансиране; призовава Комисията да подобри допълнително контрола с цел намаляване на броя на грешките при операциите и да изпълни изцяло препоръките на Палатата;

Потенциално отражение на оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз върху отчетите на ЕФР за 2021 г.

46.

отбелязва, че след сключване на двустранното споразумение за оттегляне на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия („Споразумението за оттегляне“) Обединеното кралство се ангажира да продължи да остане страна по ЕФР до приключването на Единадесетия ЕФР и всички предходни неприключени ЕФР; отбелязва освен това, че Обединеното кралство ще поеме същите задължения като държавите членки съгласно вътрешното споразумение, с което е създаден Единадесетия ЕФР, както и задълженията, произтичащи от предходни ЕФР, до тяхното приключване;

47.

отбелязва, че в Споразумението за оттегляне се посочва също така, че в случаите, когато по проекти от Десетия ЕФР или предходни ЕФР има средства, за които не са поети задължения или за които задълженията са отменени към датата на влизане в сила на това споразумение, делът на Обединеното кралство в тези суми няма да бъде използван повторно и че същото важи и за дела на Обединеното кралство в средствата, за които не са поети задължения или за които задълженията са отменени, по Единадесетия ЕФР след 31 декември 2021 г.;

48.

приветства заключението на Палатата, че няма финансово отражение върху отчетите на ЕФР за 2021 г. и че отчетите на ЕФР към 31 декември 2021 г. отразяват правилно състоянието на процеса на оттегляне към тази дата;

Бюджетна подкрепа от Съюза

49.

отбелязва въз основа на консолидираните отговори на въпросника до Комисията, че плащанията за бюджетна подкрепа по ЕФР възлизат на 340 милиона евро през 2021 г.: 25 държави от АКТБ и 10 отвъдморски страни и територии са се възползвали от бюджетна подкрепа по линия на ЕФР през 2021 г.;

50.

отбелязва, че през последните 2 години бюджетната подкрепа от Съюза помогна на държавите с общи плащания в размер на 4,2 милиарда евро — 3 милиарда евро през 2020 г. и 1,2 милиарда евро през 2021 г. в подкрепа на реформите в различни сектори и за предотвратяване на по-нататъшни икономически и социални пречки; отбелязва освен това, че усилията за съсредоточаване на ресурси в началото на периода през 2020 г. не можаха да бъдат напълно компенсирани през 2021 г., тъй като новият ИССРМС — Глобална Европа влезе в сила през годината, а Инструментът за предприсъединителна помощ — едва в края на 2021 г.; отбелязва, че освен това политическите пречки и вътрешните кризи възпрепятстваха изпълнението на текущите програми в няколко държави;

51.

отбелязва, че Африка на юг от Сахара продължава да бъде най-големият получател на бюджетна подкрепа от Съюза (35 %), следвана от съседните на Съюза държави (31 %), Азия (16 %), Латинска Америка (6 %), Западните Балкани (4 %), Карибския басейн (3 %), отвъдморските страни/територии (3 %) и Тихоокеанския регион (2 %); отбелязва освен това, че по вид договор договорите за изпълнение на секторните реформи надвишават договорите за изграждане на държавност и устойчивост и договорите за ЦУР, като съставляват 79 % от стойността на портфейла в сравнение със съответно 19 % и 2 %;

52.

подчертава, че бюджетната подкрепа от Съюза е средство за предоставяне на ефективна помощ, включително в ситуации на криза, тя спомага за укрепването на националните системи и бюджетните процеси за прилагане на публичните политики и постигане на устойчиви резултати; припомня, че е важно да се запази механизмът за глобален достъп до ваксини срещу COVID-19 (COVAX), за да се увеличат максимално шансовете на хората в участващите държави да получат достъп до ваксини срещу COVID-19 или други ваксини в случай на нова кризисна ситуация възможно най-бързо, справедливо и безопасно; подчертава освен това, че тя изигра важна роля по време на пандемията от COVID-19, като предложи допълнително фискално пространство за справяне с отрицателното въздействие на пандемията; признава, че тези усилия следва да продължат в близко бъдеще с оглед на опустошителните глобални последици от руската агресивна война срещу Украйна;

53.

обръща внимание на факта, че изкореняването на бедността, насърчаването на демократичните ценности и влошаването на състоянието на околната среда продължават да бъдат сред най-големите предизвикателства днес; припомня, че свят с 1,2 милиарда души в 111 развиващи се страни (17), които живеят в остра многоизмерна бедност, е както несправедлив, така и екологично неустойчив; призовава за подходящо финансиране, за да се спре настоящото движение в посока, която се отдалечава от ЦУР;

54.

подчертава, че изкореняването на бедността не е задача на благотворителността, а акт на справедливост и ключ към отключването на огромен човешки потенциал; подчертава освен това, че без външна намеса цикълът на бедността обикновено продължава на множество фронтове, тъй като семействата с ограничени или никакви активи се намират в капана на бедността и са изправени пред хроничен недостиг на храна, лошо здраве, сътресения от предизвиканите от климата промени и социални стигми; подчертава, че семействата, живеещи в отдалечени райони, остават изключени от много основни услуги като чиста вода и канализация, здравеопазване и пазарни системи, като всичко това запазва, ако не и влошава, тяхното социално-икономическо положение;

55.

обръща внимание на факта, че хората, и по-специално младите хора, следва да могат да живеят, учат и работят в своята държава и регион; подчертава, че без ефикасни и ефективни мерки за борба срещу бедността и без целенасочена подкрепа за микрофинансирането и за развитието на дребните предприемачи ще продължат да нарастват миграционните движения по икономически причини, а именно „изтичането на мозъци“, което ще доведе до множество предизвикателства както за държавите на местоназначение, така и за държавите на произход;

56.

изразява твърдо убеждение, че най-добрият подход за борба срещу крайната бедност е многоизмерен и цялостен подход, и отново заявява, че образованието (и обучението) е едновременно право на човека и най-мощен инструмент за борба срещу бедността, социалното изключване и неравенствата;

57.

подчертава, че по предварителна оценка 64 милиона деца в развиващите се страни не посещават начално училище; подчертава, че по-специално момичетата са били особено засегнати, тъй като техните права на качествено образование продължават да бъдат допълнително компрометирани поради затварянето на училища, липсата на достъп до дистанционно обучение, включително чрез цифрови средства, и намаляването на националните бюджети за образование, породено от натиска върху националните икономики; подчертава освен това, че една от основните причини е насилието в районите на продължаващи конфликти по света, а другата голяма бариера, често тясно свързана с конфликти, е бедността; припомня, че е важно равните възможности да заемат централно място в развитието; подчертава, че овластяването на жените и достъпът до подходящо образование в развиващите се страни, особено за момичетата и жените, са важни стъпки в борбата срещу бедността и продоволствената несигурност; подчертава освен това, че достъпът на младите жени до европейски проекти, бизнес обучение и финансиране трябва да бъде насърчаван в държавите партньори, тъй като жените играят важна роля за развитието на местната и регионалната икономика в няколко развиващи се страни;

58.

отбелязва, че ЕС подкрепя образованието в около 100 държави и чрез партньорства като Глобалното партньорство за образование (18) и Education Cannot Wait (19), и продължава да насърчава равенството между половете в партньорство с правителства и неправителствени заинтересовани страни;

59.

приветства приоритета на Комисията да надхвърли определената цел от 10 % и да постигне 13 % за образованието от общия портфейл на ГД „Международни партньорства“;

60.

отбелязва, че през 2021 г. Съюзът отпусна 85 милиона евро от ЕФР за подпомагане на образованието в държавите партньори, като допринесе за записването на над 32 милиона ученици в началното образование и близо 3 милиона учащи в средното образование през периода 2018—2020 г.; отбелязва, че от общо 85 милиона евро 6 милиона евро са били използвани за подкрепа на проекти за мобилност и изграждане на капацитет по „Еразъм“ за държавите от АКТБ, 31 милиона евро са изплатени за професионално образование и обучение — от тази сума 5 милиона евро са изплатени като част от програми за бюджетна подкрепа, 1,2 милиона евро — за строителни работи и доставки, 0,8 милиона евро — за услуги, а останалите 24 милиона евро — под формата на безвъзмездни средства;

61.

отбелязва, че миналата година Комисията обеща 700 милиона евро за Глобалното партньорство за образование, за да подпомогне предоставянето за 140 милиона деца на обучени учители и да привлече още 88 милиона деца към училище и учене;

62.

заявява отново, че програмите за предприемачеството играят съществена роля в борбата срещу бедността и създават икономически растеж; подчертава факта, че предоставянето на бизнес обучение може да помогне на дребните предприемачи да създадат предприятия и да подобрят бизнес практиките, като се даде възможност на бедните семейства да насочат своя път към устойчив поминък и социално-икономическа устойчивост; отбелязва обаче, че за да се подобри ефективността на тези програми, обучението следва да се допълва от персонализирана подкрепа и последващи услуги; припомня, че достъпът на младите жени до европейски проекти, бизнес обучение и средства трябва да бъде насърчаван в държавите партньори;

63.

приветства влизането в сила през 2021 г. на нова рамка за управление на риска по държави (RMF+); отбелязва, че този нов инструмент се основава на предишната рамка за управление на риска, която беше въведена през 2013 г.; отбелязва освен това, че RMF+ е адаптирана към променящия се контекст на международните партньорства, променящия се геополитически пейзаж и новия ИССРМС — Глобална Европа и че тя се прилага за държави, с които Съюзът има договорености за двустранно сътрудничество, включително значителен брой държави, в които не се предоставя бюджетна подкрепа;

64.

отбелязва, че делегациите на ЕС и централните служби на Комисията използват заключенията на RMF+ и предприемат последващи действия във връзка с изпълнението на мерките за смекчаване на риска, и отбелязва постигнатия напредък по приоритетите на политическия диалог, в полезно взаимодействие с други съществуващи инструменти за анализ и докладване;

65.

счита, че ЕФР, както и други програми на Съюза, страда от липса на видимост, разбираемост и публичност, тъй като местното население, което се възползва от финансирането от Съюза, не е наясно с подкрепата и солидарността на Съюза; счита също така, че ЕФР трябва да бъде по-добре разяснен на обществеността;

66.

приветства във връзка с това въвеждането от Комисията на съгласувани и обвързващи минимални корпоративни правила за комуникация и видимост на Съюза във всички програми на Съюза за финансиране и методи на управление през периода на финансиране 2021—2027 г. (20); счита обаче, че всяка държава бенефициент следва да носи частична отговорност за програмирането на комуникационните дейности (под надзора на службите на Съюза) с цел повишаване на осведомеността сред населението относно проектите и дейностите, финансирани от Съюза; изисква от Комисията да проучи тази възможност;

67.

счита, че всяка държава бенефициент следва да представи дългосрочен план, в който се посочват нейните проекти и цели, в съответствие с графика на многогодишната финансова рамка; счита, че тази структура би могла да увеличи прозрачността и предвидимостта на европейската помощ за развитие, като даде възможност за установяване на дългосрочни цели, определени от Комисията, а именно в области, които изискват предварително планиране, като например енергетиката, здравеопазването, водоснабдяването, цифровия и екологичния преход; отбелязва, че този план следва да бъде представен от правителството бенефициент, което ще разчита на участието на местни заинтересовани страни, чийто принос следва да бъде стимулиран; счита, че това би насърчило също така участието на държавите на местоназначение в изготвянето на политиката на Съюза за развитие чрез участието на неговите институции и заинтересовани страни;

68.

призовава Комисията да направи оценка дали би могла да бъде създадена онлайн платформа, където всички проекти по ЕФР и ИССРМС — Глобална Европа ще бъдат популяризирани, за да се увеличат прозрачността и достъпът до данни;

69.

отбелязва със задоволство, че в областта на външната дейност ГД „Международни партньорства“, заедно с други заинтересовани генерални дирекции и служби, е възприела нов подход към комуникацията на национално, регионално и световно равнище; отбелязва, че този нов подход преминава от разпокъсана, специфична за проекта комуникация към по-целенасочени и стратегически усилия; приветства публикуването на актуализираните насоки относно комуникацията и повишаването на видимостта на ЕС в областта на външните дейности (21), в които се очертава какво се очаква от партньорите, изпълняващи външните действия на Съюза;

70.

изразява съжаление, че след изтичането на срока на действие на Споразумението за партньорство от Котону между Съюза и държавите от АКТБ през февруари 2020 г. и парафирането на ново споразумение за партньорство през април 2021 г. Съветът все още не е разрешил подписването на новото споразумение за партньорство, което налага ежегодно удължаване на старото споразумение и поставя всички общности от АКТБ и Съюза в правна сива зона във връзка с продължаването на политическия диалог и политиките за развитие; настоятелно призовава Съвета да преодолее ветото на една-единствена държава членка и да разреши подписването на новото споразумение за партньорство;

71.

счита, че резултатите от помощта на Съюза за развитие биха могли да бъдат засилени със силна и целенасочена координация между действията за финансиране по линия на ЕФР и по линия на ИССРМС — Глобална Европа, по-специално чрез трансгранични проекти, с цел създаване на полезни взаимодействия и увеличаване на добавената стойност на финансирането по линия на ЕФР и на ИССРМС — Глобална Европа;

72.

посочва добавената стойност на „смесените“ инструменти, които съчетават публични безвъзмездни средства с частни заеми; призовава Комисията да даде приоритет и да стимулира използването на такива инструменти; призовава Комисията да включи частния сектор, а именно чрез местни малки и средни предприятия и предприемачи;

73.

отбелязва забележките на Комисията относно оценките, които извършва, наред с другото, относно ЕФР; въпреки това отново отправя своето искане за цялостна оценка на финансираните от ЕФР проекти, за да може Парламентът да оцени точно въздействието на средствата от ЕФР и да провери дали крайната цел на помощта за развитие се спазва — а именно намаляване и в крайна сметка изкореняване на бедността;

74.

обръща внимание на постоянно влошаващия се контекст, в който се провеждат политиките на Съюза за развитие и хуманитарна помощ, характеризиращ се по-специално с пандемията от COVID-19, непрестанното влошаване на въздействията на изменението на климата, загубата на биологично разнообразие, увеличаващата се продоволствена несигурност и увеличаващите се последици от агресивната война на Русия срещу Украйна; отбелязва все по-голямото разминаване между финансовите средства, които са необходими, и тези, които са на разположение в отговор на задълбочаващите се климатична, продоволствена, дългова, хуманитарна криза и други кризи, които водят за първи път от десетилетия до нарастване на неравенството и увеличаване на равнищата на бедност; призовава за подходящо финансиране, за да се спре настоящото движение в посока, която се отдалечава от ЦУР, вместо да е насочено към тях; подчертава, че въпреки многобройните предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, свързани с пандемията от COVID-19, руската агресивна война в Украйна и нейните геополитически и икономически последици, разходите за помощ за развитие трябва да бъдат увеличени;

75.

изразява съжаление относно липсата на преминаване „от милиарди към трилиони“ във финансирането за развитие, признато като необходимо при приемането на ЦУР през 2015 г.; отбелязва неотложната необходимост от мобилизиране на много повече частни ресурси в света чрез насърчаване на инвестициите и по-ефективно данъчно облагане, като в същото време се гарантират привеждане на действията в съответствие с целите на Програмата до 2030 г. и съгласуваността на политиките за развитие, но също така и от увеличаване на публичното финансиране за развитие в съответствие с международните ангажименти до равнища, от чието постигане Съюзът все-още е далече;

Последващи действия по отношение на освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2020 финансова година

76.

отбелязва, че Комисията е предоставила обобщение на действията, предприети в отговор на основните политически приоритети, изразени от Парламента и Съвета в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2020 г., посредством доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно последващите действия по отношение на освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2020 финансова година (22), част от интегрираната финансова и счетоводна отчетност;

77.

отбелязва, че в отговор на искането на Парламента Комисията предостави актуална информация на Парламента относно изпълнението на Осмия и Деветия ЕФР;

78.

приветства изпълнението на препоръката на Парламента относно подкрепата за администрацията на отвъдморските страни и територии, като се гарантира справедливо разпределение на средствата; подчертава обаче необходимостта от по-голяма съгласуваност на действията на Съюза в региона на Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, като се гарантира, че се дава приоритет на целите за развитие, и като се гарантира, че политиките по отношение на отвъдморските страни и територии са свързани с развитието на съответните им географски региони и са съобразени с приоритетите на Съюза;

79.

отбелязва освен това, че забележките на Парламента са взети предвид при оценката на плана за действие на ГД „Международни партньорства“ за 2021 г., с цел преодоляване на установените слабости в контрола и високите рискове.

(1) Решение (ЕС) 2021/1764 на Съвета от 5 октомври 2021 г. за асоцииране на отвъдморските страни и територии към Европейския съюз, включително отношенията между Европейския съюз, от една страна, и Гренландия и Кралство Дания, от друга страна (Решение за отвъдморското асоцииране, включително Гренландия) (ОВ L 355, 7.10.2021 г., стр. 6).

(2) ГД „Международно сътрудничество и развитие“ (ГД DEVCO) се преименува на ГД „Международни партньорства“ (ГД INTPA) през януари 2021 г.

(3) Инструмент, който помага на делегациите на ЕС да работят по-добре заедно с държавите членки и заинтересованите страни в съответната държава чрез съвместно програмиране и изпълнение, https://europa.eu/capacity4dev/wbt-team-europe

(4) Годишни отчети на Европейския фонд за развитие за 2021 г., https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52022DC0321

(5) Регламент (ЕС) 2018/1877 на Съвета от 26 ноември 2018 г. относно финансовия регламент, приложим за 11-ия Европейски фонд за развитие, и за отмяна на Регламент (ЕС) 2015/323 (ОВ L 307, 3.12.2018 г., стр. 1).

(6) Ботсуана, Буркина Фасо, Джибути, Източен Тимор, Етиопия, Гана, Гвинея Бисау, Хаити, Ямайка, Либерия, Малави, Мали, Нигер, Нигерия, Танзания, Уганда и Замбия.

(7) Всичките 140 плащания са извършени от ГД „Международни партньорства“.

(8) Ботсуана, Буркина Фасо, Етиопия, Гана, Гвинея Бисау, Хаити, Либерия, Малави, Нигер, Нигерия, Танзания, Уганда и Замбия.

(9) ГД „Международни партньорства“, годишен отчет за дейността за 2021 г., стр. 51.

(10) https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/annualreports-2021/annualreports-2021_BG.pdf (стр. 383).

(11) При „условния подход“, когато финансовото участие на Комисията в проекти с множество донори се обединява със средствата от другите донори и не се заделя целево за конкретни и определими разходи, Комисията приема, че разходите са в съответствие с правилата за допустимост на Съюза, ако в общия размер на финансирането се включват достатъчно допустими за подпомагане разходи, които да покрият частта на Съюза, https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/annualreports-2021/annualreports-2021_BG.pdf

(12) Годишен отчет за дейността на ГД „Международни партньорства“ за 2021 г., стр. 34.

(13) Показателите сa следните: 1) изпълнение на бюджетните кредити за поемане на задължения, 2) изпълнение на прогнозите за бюджетните кредити за поемане на задължения, 3) изпълнение на бюджетните кредити за плащания, 4) изпълнение на прогнозите за бюджетните кредити за плащания, 5) усвояване на бюджетните кредити за глобални задължения, 6) навременни плащания.

(14) Четирите допълнителни показатели са: 7) своевременна отмяна на бюджетни кредити, 8) момент на регистрация на фактури, 9) качество на счетоводните данни, 10) качество на управленските данни.

(15) Годишен отчет за дейността на ГД „Международни партньорства“ за 2021 г. (стр. 43).

(16) Когато е целесъобразно, включване на специфични мерки за борба срещу измамите сред „условията“ за бюджетна подкрепа. За бюджетна подкрепа и макрофинансова помощ, когато е целесъобразно, подобряване на стратегиите за контрол и укрепване на механизмите за проверка, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:52021SC0262

(17) Глобален индекс за многоизмерна бедност за 2022 г. (MPI).

(18) https://www.globalpartnership.org/

(19) https://www.educationcannotwait.org/

(20) https://commission.europa.eu/funding-tenders/managing-your-project/communicating-and-raising-eu-visibility_bg

(21) https://international-partnerships.ec.europa.eu/knowledge-hub/communicating-and-raising-eu-visibility-guidance-external-actions_en

(22) COM(2022), 0331 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52022DC0331