РЕЗОЛЮЦИЯ (ЕС) 2023/1825 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

от 10 май 2023 година,

съдържаща забележките, които са неразделна част от решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2021 година, раздел III — Комисия и изпълнителни агенции

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ,

—	като взе предвид своето решение за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2021 година, раздел III — Комисия,

—	като взе предвид своите решения за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджетите на изпълнителните агенции за финансовата 2021 година,

—	като взе предвид член 99 и приложение V към своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид становищата на комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, комисията по земеделие и развитие на селските райони, комисията по култура и образование, комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по правата на жените и равенството между половете,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A9-0101/2023),

А.	като има предвид, че бюджетът на Съюза е важен инструмент за постигане на общите цели на политиката и че той представлява средно 1,3 % от брутния национален доход на Съюза, или 2,4 % от разходите за сектор „Държавно управление“ на държавите членки и от общите публични разходи в Съюза;

Б.

като има предвид, че когато Парламентът освобождава Комисията от отговорност, той проверява и прави оценка след провеждането на вътрешни и външни одити дали средствата са използвани правилно и дали са постигнати целите на политиката, като по този начин се потвърждават редовността и резултатите от дейността от гледна точка на ефективното разходване на средства от страна на Комисията;

Политически приоритети

припомня твърдия си ангажимент за спазване на основните принципи и ценности, залегнали в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), включително доброто финансово управление, както е посочено в член 317, и борбата с измамите и защитата на финансовите интереси на Съюза, както е посочено в член 325;

подчертава, че прозрачността, отчетността и почтеността са основни етични принципи в рамките на институциите на Съюза; припомня заключенията и препоръките на Сметната палата („Палатата“) в нейния Специален доклад № 13/2019 относно етничните рамки на институциите на Съюза, както и резолюцията на Парламента от 16 септември 2021 г. относно укрепването на прозрачността и почтеността в институциите на ЕС чрез създаване на независим орган на Съюза по етика, който от една страна да изпълнява превантивна роля чрез повишаване на осведомеността и етични насоки, а от друга страна роля по отношение на спазването и консултативна роля със способността за отправяне на препоръки по етични въпроси, в т.ч. конфликти на интереси;

подчертава ролята на Европейската прокуратура, Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст), Европол и Европейската служба за борба с измамите (OLAF) в борбата срещу корупцията; призовава капацитетът на Европейската прокуратура и на OLAF, както и сътрудничеството между тях да бъдат допълнително укрепени; призовава за общи правила за борба срещу корупцията, които да са приложими за всички служители на органите на Съюза;

подчертава значението на бюджета на Съюза за постигането на политическите приоритети на Съюза, както и неговата роля при подпомагането на държавите членки в непредвидени ситуации, като пандемията от COVID-19 и последиците от нея; подчертава, че доброто и своевременно изпълнение на бюджета допринася за предприемането на по-ефикасни и ефективни мерки във връзка с потребностите и предизвикателствата в различните области на политиката; предупреждава, че изпълнението на бюджета под времеви натиск може да доведе до увеличаване на грешките и нередностите;

припомня значението на предварителната оценка, включително за финансовите програми, създадени за реагиране на криза; оценката на изпълнението на програмата във връзка с ефективността, ефикасността, уместността, съгласуваността и добавената стойност на Съюза следва да бъде в съответствие с Финансовия регламент, Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество и насоките за по-добро регулиране;

подчертава значението на докладването за изпълнението на програмите, включени в бюджета на Съюза, за процедурата по освобождаване от отговорност; обръща внимание на факта, че добавената стойност на инвестираните ресурси е тясно свързана с постигнатите резултати и техния принос за подобряването на ежедневния живот на гражданите на Съюза и икономическото въздействие в рамките на Съюза;

отново изразява дълбока загриженост във връзка с положението с принципите на правовата държава в редица държави членки, което само по себе си е силно обезпокоително и в крайна сметка води до сериозни загуби за бюджета на Съюза; подчертава, че средствата на Съюза не трябва да се използват за антидемократични дейности или за укрепване на авторитаризма; припомня, че Съюзът въведе правен механизъм за обвързване с условия за отказване на финансиране за държавите членки, които подкопават принципите на правовата държава, и приветства първото прилагане на този механизъм в случая на Унгария, като процедурата беше започната през ноември 2021 г. и приключи през декември 2022 г. със замразяването на 55 % от средствата по трите програми на политиката на сближаване (около 6,35 милиарда евро); въпреки че фактите биха послужили като основание за замразяването на 100 % от средствата, отбелязва, че плановете за възстановяване и устойчивост на Унгария и Полша бяха одобрени; подчертава, че и двата плана съдържат няколко много амбициозни етапни цели във връзка с принципите на правовата държава; изисква Комисията непрекъснато да наблюдава ситуацията и да отказва финансиране, ако нарушенията на принципите на правовата държава заплашват доброто финансово управление на бюджета на Съюза; в този контекст отново потвърждава твърдата си убеденост, че държавите членки трябва да зачитат демокрацията и принципите на правовата държава, за да получават средства от Съюза, и обръща внимание на Комисията, че положението с принципите на правовата държава се влошава и в други държави членки; поради това призовава Комисията да задейства незабавно прилагането на механизма за обвързване с условия, когато се установи, че нарушенията на принципите на правовата държава засягат или има сериозен риск да засегнат достатъчно пряко доброто финансово управление на бюджета на Съюза или защитата на финансовите интереси на Съюза; подчертава освен това необходимостта от стабилно сътрудничество между Парламента, Съвета и Комисията, като същевременно се укрепват институционалните принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване; подчертава настоятелните си и многократни искания към Комисията и изпълнителните агенции да осигурят защитата на бюджета на Съюза чрез повсеместната и систематична употреба на цифрови и автоматизирани системи за докладване, мониторинг и одит и чрез изготвяне на общи правила за борба с корупцията, както и посредством предвиждане, че междуинституционалният регистър за прозрачност (1) е задължителен за всички институции на Съюза, дори и за агенциите;

припомня, че икономическото развитие в Унгария до голяма степен е свързано с инвестиции с чуждестранен капитал; изразява поради това съжаление относно реториката на унгарското правителство срещу многонационалността и че институционализацията на корупцията и непрозрачната система за възлагане на обществени поръчки, които реално следва да бъдат преодолени чрез реформите, поискани в контекста на прилагането на механизма за обвързване с условия, дадоха възможност на правителството да увеличи през последните години собствеността си в сферата на енергетиката, банковото дело, телекомуникациите и медиите; изразява съжаление относно селективния и пристрастен отказ на разрешителни и налагане на произволно строги условия и ограничения с цел икономическо отслабване и обезсилване на определени чуждестранни дружества, докато не бъдат принудени да приемат цялостно или частично враждебно поглъщане от унгарското правителство или олигарси, близки до правителството, на цени доста под реалната стойност на дружеството; критикува Комисията, че не изпълнява своята отговорност да защитава вътрешния пазар и справедливата конкуренция, като не се намесва при тези широко разпространени нарушения на принципите на правовата държава и на правилата на вътрешния пазар;

отбелязва със загриженост констатациите на Палатата относно защитата на бюджета на Съюза; отбелязва Специален доклад № 11/2022 на Палатата „Защита на бюджета на ЕС“, в който Палатата констатира, че въпреки че системата на Комисията за отстраняване има някои силни страни, недостатъците ограничават нейната ефективност; отбелязва със загриженост, че въвеждането на системата за ранно откриване и отстраняване (EDES) отнема по-дълго време от предвиденото; изразява безпокойство, че различията в подходите подкопават цялостната ефективност на отстраняването на дружества; призовава Комисията да работи заедно с Парламента по преработването на Финансовия регламент с цел допълнително подобряване на EDES, така че да направи системата ефикасен и ефективен инструмент;

10.

изтъква, че областите, в които се използва системата EDES, трябва да се разширят отвъд прякото управление, и изисква от Комисията да използва тази система за всички фондове на Съюза, включително фондовете в режим на споделено управление; отбелязва, че EDES трябва да се използва систематично, за да се гарантира, че дружествата и действителните собственици, които са били осъдени за измама, корупция или други тежки икономически престъпни дейности, не могат да се възползват от фондовете на Съюза; подчертава необходимостта от хармонизиране на показателите в инструмента Arachne с основанията за изключване на системата EDES, за да се гарантира, че изключените икономически оператори са видими и в Arachne; призовава за максимална оперативна съвместимост между Arachne, EDES и други информационни инструменти, за да се намали в максимална степен необходимостта от многократно въвеждане на информационни елементи в различни информационни системи и да се сведе до минимум административната тежест; счита, че са необходими не повече, а по-добре насочени системи за контрол, включително използването на нови технологии, за борба с измамите, корупцията или други сериозни икономически престъпни дейности, които да не могат да се възползват от фондовете на Съюза;

11.

отново изтъква неотложната необходимост от единна задължителна, интегрирана и оперативно съвместима система за информация и мониторинг, предоставена от Комисията, която да дава възможност за електронно записване и съхранение на данните за получателите на финансиране от Съюза, включително на техните действителни собственици, и да позволява ползването на тази информация за целите на извличането на данни и измерването на риска; подчертава, че е много важно да се получи ясна и прозрачна представа за разпределението и потенциалната концентрация на отпусканите от Съюза финансови средства, включително чрез функционалност, която да дава възможност за обединяването на тези средства; подчертава, че това ще намали бюрократичната тежест за финансовите участници, за контрольорите и за одиторите, както и за получателите на средства от Съюза, и ще улесни оценката на риска за целите на подбора, отпускането на средства, финансовото управление, мониторинга, разследването, контрола и одита, а също така ще допринесе за ефективното предотвратяване, разкриване, коригиране и предприемане на последващи действия във връзка с измами, корупция, конфликти на интереси, двойно финансиране и други нередности, на които трябва да се противодейства както на равнище държави членки, така и на равнището на Съюза, чрез ефективни и ефикасни превантивни и възпиращи мерки, включително ясни санкции; отбелязва, че тази цифровизация е закъсняла и абсолютно необходима предвид трансграничния характер на неправомерното разходване на средства, измамите, присвояването, конфликтите на интереси, двойното финансиране и други системни проблеми; подчертава, че този единен инструмент за извличане на данни следва да позволява лесно търсене и да е на разположение на OLAF, Европейската прокуратура и Комисията, за да се подобри защитата на бюджета на Съюза и Next Generation EU срещу нередностите, измамите и конфликтите на интереси;

12.

"изразява съжаление, че не всички държави членки се възползват от инструмента на Комисията за извличане на данни и оценка на риска, за да откриват проектите, бенефициентите и изпълнителите, при които съществува риск от измами, конфликти на интереси и нередности в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ); отбелязва, че пет от държавите членки в одитната извадка на Палатата (Гърция, Испания, Франция, Хърватия и Италия) ще използват инструмента на Комисията за извличане на данни и оценка на риска; припомня, че общият инструмент за извличане на данни и оценка на риска е ключов елемент за защита на финансовите интереси на Съюза и по-конкретно за предотвратяване на измами, конфликти на интереси и двойно финансиране, както и за повишаване на прозрачността и отчетността;

13.

оценява високо полезността на уебсайта и платформата за свободно достъпни данни Kohesio, създадени от Комисията като инструменти за прозрачност и отчетност за инвестиции, свързани с политиката на сближаване и споделеното управление, за програмните периоди 2014 — 2020 г. и 2021 — 2027 г., като се обединяват националните списъци на подкрепени от Съюза проекти и се предлага картографиране на операциите (Kohesio) и предоставяне на актуални данни за приетите програми, редовно наблюдение на финансите и ангажиментите и плащанията на Съюза (платформа за свободно достъпни данни); отбелязва текущите адаптирания, извършвани за обхващане по подходящ начин на програмния период 2021 — 2027 г., но подчертава наложителната необходимост от координация и оперативна съвместимост с инструмента за оценка на риска Arachne; призовава поради това Комисията да осигури ефективна оперативна съвместимост между различните инструменти;

14.

отново изтъква, че трябва да се балансира по-добре допълнителното опростяване на правилата и процедурите чрез упражняване на по-добър контрол върху най-често срещаните видове неправомерни разходи, да се подготви задължително обучение и практическа информация за заявителите, и по-специално новите заявители, и да се подобрят помощта и насоките за малките и средните предприятия (МСП), обособените нови организации, новосъздадените предприятия, администрацията и разплащателните агенции, както и всички други съответни заинтересовани лица;

15.

подчертава нарасналото използване и значение на показателите за изпълнението, включително подбора на показатели, определянето на ключови етапи и крайни цели и мониторинга и докладването в контекста на новите модели за изпълнение на МВУ и реформираната обща селскостопанска политика; призовава в това отношение Комисията за допълнително подобряване на мониторинга и докладването относно изпълнението на бюджета на Съюза чрез по-рационализирани и качествени показатели, като например показатели за разходите във връзка с климата и за интегрирането на принципа на равенство между половете и показатели за биологичното разнообразие, както е отразено в приетите основни актове за разходните програми за периода 2021 — 2027 г.; отбелязва, че ключовите етапи и крайните цели, както и показателите за резултатите, са различни по своето естество; отбелязва, че в МВУ се прави допълнително разграничение между инвестиции и реформи; отново призовава Комисията да предоставя преглед на пълния одитен цикъл в рамките на държавите членки, Комисията, както и преглед на сътрудничеството със съответните одитни органи, включително и Палатата, както и с OLAF и Европейската прокуратура;

16.

изразява загриженост относно нарастващия брой и увеличаващата се сложност на квази-правните инструменти на Комисията, като становища, препоръки, съобщения, незаконодателни резолюции, известия, документи с насоки и изявления за административните приоритети; призовава Комисията да опрости и рационализира тези инструменти и да ги използва с намерение за допълнително опростяване на процедурите и намаляване на бюрократичната тежест; припомня Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (програмата REFIT) за опростяване на правилата на Съюза и намаляване на ненужните тежести, като същевременно се постигат ползите от законодателството и като се въвежда принципът на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови; изисква систематичното прилагане от страна на Комисията на този принцип, което означава, че нововъведените тежести следва да се компенсират чрез премахване на еквивалентни тежести в същата област на политиката;

17.

отново изтъква необходимостта от увеличаване на усилията в борбата срещу измамите както на равнището на Съюза, така и на равнището на държавите членки, в тясно сътрудничество с Европейската прокуратура и OLAF; оценява забележителните усилия и подчертава ролята на Европейската прокуратура при разследването и наказателното преследване на измами и други престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза; подчертава значението на пълната независимост и безпристрастност на Европейската прокуратура за ефективното упражняване на нейните функции; подчертава факта, че независимостта, безпристрастността и ефективността на Европейската прокуратура и OLAF изискват достатъчно финансови и човешки ресурси, особено с оглед на новите задачи, свързани с инструмента Next Generation EU; приканва Комисията спешно да вземе мерки по отношение на исканията, отправени от Европейската прокуратура във връзка с изпълнението на нейния бюджет, за да може да стане напълно ефективна прокуратура;

18.

отбелязва, че Комисията представя своя годишен доклад относно защитата на финансовите интереси на Съюза (доклад относно ЗФИ) през есента на следващата година, което прави невъзможно Парламентът да приеме доклада по-рано от две години след периода, за който се отнася докладът (n + 2); подчертава, че за да се постигне по-добра ефективност при приемането на политиките на Съюза и мерките за противодействие на измамите, отклонението от данъчно облагане и други финансови нередности, представени в доклада, Парламентът следва да може да обработи и приеме доклада относно ЗФИ не по-късно от следващата година (n + 1); призовава OLAF и Комисията да приемат своите доклади относно ЗФИ в съответствие с посоченото;

19.

подчертава значението на прозрачността на действията на неправителствените организации (НПО) и на посредниците, що се отнася до тяхното финансиране и собственост, тъй като те са важни участници в изпълнението на бюджета на Съюза в различните режими на управление и по-специално в областта на външната дейност; изразява дълбока загриженост относно финансирането на проекти, изпълнявани от или с участието на НПО, свързани с радикални религиозни и политически организации; призовава Комисията да гарантира, че с финансови средства на Съюза се финансират само организации, които спазват стриктно всички ценности на Съюза; настоятелно призовава Комисията да създаде предварителни механизми, които ясно да идентифицират НПО, действащи на територията на Съюза и в чужбина, които са признали връзките си с религиозни фундаменталистки мрежи и прокарват програма, която подкопава ценностите на Съюза; призовава в този контекст за създаването на публичен черен списък на НПО, които са участвали в дейности като реч на омразата, подбуждане към тероризъм, религиозен екстремизъм, подкрепящ или възхваляващ насилието, или неправомерно са разходвали или са присвоили средства на Съюза и са включени в базата данни EDES, за да им бъде блокиран достъпът до институциите на Съюза и до програмите на Съюза за финансиране; отново подчертава, че никакви средства не могат да бъдат предоставяни или свързвани с каквато и да било кауза или форма на тероризъм и/или религиозна или политическа радикализация; подчертава необходимостта от задълбочена предварителна проверка на вписванията в регистъра за прозрачност, за да се разкриват всички източници на финансиране; отбелязва, че финансирането от фондовете на Съюза трябва да бъде проследимо от прекия получател до крайния бенефициент, когато средствата се предават във верига; припомня, че що се отнася до публичното финансиране, основните актове на Съюза уреждат начина, по който да се третират прозрачността и видимостта в това отношение, и следователно припомня на Комисията нейната отговорност във връзка с проверката за спазването на правилата и процедурите, и по-специално правилата и процедурите за вторично отпускане на безвъзмездни средства на НПО и на посредници на финансови институции; изисква освен това от Комисията да предостави на органа по освобождаване от отговорност преглед относно общия размер на разходите на Съюза, свързани с НПО;

20.

призовава Комисията, в интерес на яснотата, правната сигурност и принципите на правовата държава, да изготви предложение за регламент за НПО, включващо ясно определение и категоризация на областите на дейност и размерите на НПО; законодателството следва да предостави ясен преглед на условията за получаване на средства на Съюза от страна на НПО, като се обхванат следните задължения:

а)	да докладват суми и източници на получено финансиране, както и да регистрират всички свои дейности, извършвани от името на чуждестранните принципали;

б)	да представят върху разпространяваните материали необходимата информация;

в)	да разкриват на своите членове финансовите и нефинансовите си входящи и изходящи потоци, включително плащания или нефинансови дарения, които се прехвърлят от една НПО на друга в рамките на организация „шапка“;

г)	да разкриват финансирането на политически реклами или политически кампании от НПО;

д)	да спазват изискванията за демократична отчетност и зачитане на ценностите на Съюза;

е)

за много големи НПО с корпоративни структури, сходни на структурите на частните дружества, задължение за докладване относно корпоративната социална отговорност, спазване на разпоредбите за защита на служителите, разпоредбите за насърчаване на равенството между половете, задълженията за отчитане във връзка с устойчивостта, таксономията за инвестициите, връзките с веригите на доставки при закупуване;

21.

подчертава, че предложението следва също така да обхваща задълженията за прозрачност от името на Комисията, включително що се отнася до разкриването на финансови и административни споразумения и споразумения за сътрудничество с НПО;

22.

припомня на Комисията, че всички законодателни предложения, които имат значително икономическо, социално и екологично въздействие, трябва да бъдат придружени от солидни и задълбочени оценки на въздействието; изтъква, че това е част от програмата на Комисията за по-добро регулиране, и подчертава, че органът по освобождаване от отговорност ще следи отблизо дали тези оценки на въздействието се извършват по напълно неутрален и безпристрастен начин и дали те анализират систематично въздействието на разглежданите варианти, както и разходите и ползите от предпочитания вариант, включително като се вземат предвид становищата на заинтересованите страни, чрез провеждане на открити обществени консултации;

23.

посочва Специален доклад № 17/2022 на Сметната палата „Използване на външни консултанти в Европейската комисия“, в който се подчертава, че всяка година Европейската комисия изразходва около 1 милиард евро, като сключва договори за услуги на външни консултанти, които я подпомагат в широк спектър от консултантски дейности, проучвания, оценки и изследвания, и заключава, че управлението от страна на Комисията на използването на външни консултанти не гарантира, че тя постига максимална стойност на вложените средства и че напълно защитава своите интереси; подчертава освен това, че съществуват значителни пропуски в рамката, уреждаща използването на тези услуги, с потенциални рискове, свързани с концентрацията на доставчици на услуги, свръхзависимост и конфликти на интереси, които не се наблюдават в достатъчна степен; изисква в този контекст от Комисията да доразвие своята рамка, уреждаща използването на външни консултанти, да използва по-добре резултатите от услугите на външни консултанти, да задълбочи мониторинга за смекчаване на рисковете, произтичащи от ползването на услуги на външни консултанти, и да подобри докладването си относно ползването на услуги на външни консултанти, предоставяйки точни и пълни данни за обема и видовете получени услуги; подчертава освен това неизползвания потенциал на агенциите на Съюза във връзка с предоставянето на конкретна относима информация и продукти със същото качество като тези на външните консултанти, при условие че мандатите им допускат това; приканва Комисията да разгледа в бъдеще тази възможност за предоставяне на консултантски и изследователски услуги в конкретни области;

24.

приветства първоначалния принос на МВУ и потенциала му за предотвратяването на силен икономически спад след пандемията от COVID-19; отбелязва, че МВУ изигра важна роля за постигането в почти всички държави членки на напредък при изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, произтичащи от европейския семестър; отбелязва обаче, че по редица специфични за всяка държава препоръки не са предприемани действия, както и приноса на МВУ за повишаването на устойчивостта, издръжливостта и подготвеността на икономиките и обществата от Съюза за предизвикателствата и възможностите на екологичния и цифровия преход;

25.

отбелязва констатациите и заключенията на Палатата в нейната първа годишна оценка за МВУ; разбира, че прилагането на МВУ се осъществява под времеви натиск, за да се осигури навременна подкрепа за възстановяване от кризата, предизвикана от COVID-19, но чрез много по-прост модел на изпълнение, който предвижда много по-леки изисквания както към Комисията, така и към държавите членки, намалява тежестта на контрола, упражняван от Комисията, и го прехвърля на държавите членки, по-специално в сравнение със структурата за финансиране, отчитане и контрол на политиката на сближаване или селскостопанската политика; подчертава, че всеки модел за бързо постигане на резултати трябва да бъде придружен от стабилна система за контрол, за която Комисията трябва да отговаря; призовава Комисията да гарантира, че когато предлага нови програми и политики на Съюза с модел на изпълнение, основан на постигането на резултати, какъвто се използва за прилагането на МВУ, се включват изцяло поуките от прилагането на МВУ, както и констатациите и препоръките относно прилагането на МВУ в одитите и оценките, осъществени от Палатата; припомня колко е важно да се знае дали усвояването на средствата върви по план, тъй като 2023 г. бележи средата на срока на прилагане на МВУ; признава постигнатия от Комисията напредък във връзка с опасенията на органа по освобождаване от отговорност относно прозрачността и отчетността чрез създаването на платформа, която е сходна на платформата Kohesio за политиката на сближаване;

26.

приветства споразумението, постигнато при междуинституционалните преговори във връзка с плана RePowerEU, относно публикуването два пъти годишно на 100-те най-големи крайни бенефициенти от всяка държава членка в набора от показатели на МВУ; отново призовава списъкът на крайните бенефициенти във всички политики и проекти на Съюза да се предоставя в рамките на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на съответните институции на Съюза и на органа по освобождаване от отговорност;

27.

отбелязва успешните усилия на Комисията за набиране на средства на финансовите пазари с цел осигуряване на финансови средства за МВУ като важен инструмент във време на тежка криза; изразява въпреки това загриженост относно нарастващите лихвени проценти и свързания с това несигурен капацитет за погасяване на заемите, както и относно риска, което това поражда за одобрения бюджет и политиките на Съюза; призовава Комисията да смекчи риска и да държи Парламента напълно информиран относно годишното състояние на тези заеми;

28.

изразява загриженост относно ограничения брой трансгранични проекти по линия на МВУ; потвърждава същевременно, че една от целите на МВУ е да подкрепя икономическото възстановяване в държавите — членки на ЕС, след пандемията от COVID-19; подчертава, че привеждането на националните планове за възстановяване и устойчивост в съответствие с целите на политиките на Съюза, включително трансграничните проекти, генерира добавена стойност от Съюза;

29.

изразява загриженост, че късното приемане на редица регламенти, уреждащи различни политики на Съюза, подобно на началото на програмния период 2014 — 2020 г., доведе до значително забавяне на стартирането на изпълнението за програмния период 2021 — 2027 г.; настоятелно призовава Комисията да предприеме всички необходими мерки за ускоряване на прилагането на политиките на местно равнище, като същевременно се поставя силен акцент върху качеството и необходимостта от засилване на борбата с измамите и защита на финансовите интереси на Съюза; обръща внимание на факта, че по-специално когато са в режим на споделено управление, значителна част от бюджетните средства за 2021 г. трябва да се препрограмират за следващите години; подчертава в този контекст риска за бюджета на Съюза във връзка с непогасените бюджетни задължения, което може да доведе до значителен обем отменени бюджетни кредити, а това от своя страна ще намали въздействието на бюджета на Съюза; изисква от Комисията да посочи на органа по освобождаване от отговорност мерките, които възнамерява да предприеме, за да избегне това положение, и да извлече необходимите заключения и опит, за да гарантира предотвратяването на възникването на подобна ситуация в началото на МФР за периода 2028 — 2034 г.;

30.

насърчава Комисията, Палатата и Съвета да работят за ускоряване на процедурата по освобождаване от отговорност, така че тя да се реализира в година n + 1;

31.

отбелязва, че Протокол № 7 от ДФЕС (за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз) предвижда т.нар. „разрешения за преминаване“ (laissez-passer), които се издават на служители на институциите на Съюза, и по-специално на членове на Европейския парламент, с цел ползването им като документи за пътуване; изразява загриженост във връзка с факта, че централната служба на Комисията, която издава разрешения за преминаване, отказва да впише в документа „член на Европейския парламент“, което означава, че членовете на ЕП не могат да докажат своя статут при пътуване, за разлика, например, от дипломатическите служители на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД); призовава Комисията да предприеме спешни мерки за отстраняване на тази противоречивост, за да могат членовете на институциите да доказват по подходящ начин своя статут при пътуване;

32.

изразява съжаление за това, че Палатата отново е дала отрицателно становище относно законосъобразността и редовността на разходите и е констатирала, че механизмите за контрол на Комисията и на държавите членки просто не са достатъчно надеждни; подчертава значението на укрепването на механизмите за контрол на Комисията и на държавите членки, които Палатата счита за ненадеждни и следователно компрометиращи надеждността на ГДУИ;

33.

припомня, че Комисията следва да спазва детайлно всички забележки на Парламента, включително всички политически приоритети;

ГЛАВА I

Многогодишна финансова рамка (МФР)

Декларация за достоверност на Палатата и бюджетно и финансово управление

Надеждност на отчетите

34.

приветства констатацията на Палатата за 2021 г., че отчетите на Европейския съюз са надеждни и в съответствие с Финансовия регламент и че приходната част на бюджета не е засегната от съществени грешки;

35.

отбелязва, че към 31 декември 2021 г. общият размер на пасивите възлиза на 496,4 милиарда евро, спрямо общия размер на активите от 414,1 милиарда евро; подчертава, че разликата от 82,3 милиарда евро представлява (отрицателните) нетни активи, които включват резервите и онази част от разходите, които вече са извършени от Съюза до 31 декември и следва да се финансират от бъдещи бюджети;

36.

отбелязва, че към края на 2021 г. изчислената стойност на допустимите разходи, извършени от бенефициентите, за които все още не е поискано възстановяване, е 129,9 милиарда евро (2020 г.: 107,8 милиарда евро), записани като начислени разходи; отбелязва, че увеличението в оценката се дължи главно на МВУ, който е основният компонент на програмата Next Generation EU, с която се цели да се преодолеят краткосрочните социално-икономически щети, причинени от пандемията от COVID-19; подчертава, че плащанията за държавите членки по МВУ ще следват предварително определена схема на траншове до 2026 г.;

37.

отбелязва, че след изтичането на преходния период след процеса на оттегляне на Обединеното кралство от ЕС Комисията е изчислила, че към датата на счетоводния баланс отчетите на Съюза показват нетни вземания, дължими от Обединеното кралство, в размер на 41,8 милиарда евро (2020 г.: 47,5 милиарда евро), от които 10,9 милиарда евро са разчетени за плащане през първите 12 месеца след датата на приключването;

38.

отбелязва, че Палатата е направила оценка за отражението върху отчетите на непровокираната и необоснована военна агресия на Русия срещу Украйна; приветства оценката на Палатата, че нахлуването на Русия в Украйна правилно е определено като събитие, неизискващо извършване на корекции и настъпило след съставянето на счетоводния баланс, и че неговото въздействие е оповестено по подходящ начин и е отразено вярно в консолидираните годишни отчети;

39.

отбелязва, че Палатата, като част от обичайните си одитни процедури, е извършила одит на активите, пасивите, приходите и разходите, включително тези, които са свързани с мерките, предприети от Комисията в контекста на действията във връзка с COVID-19; приветства заключението на Палатата, че те са представени вярно в консолидираните годишни отчети;

Законосъобразност и редовност на приходите и разходите на Съюза

40.

изразява съжаление за отрицателното становище относно законосъобразността и редовността на разходната част на бюджета на Съюза, дадено от Палатата;

41.

отбелязва изчисления от Палатата общ процент на грешки от 3,0 %, който е с 1 процентен пункт над прага на същественост; отбелязва, че това показва влошаване на положението спрямо 2020 г., когато процентът на грешки беше 2,7 %, което също е доста над прага на същественост; отбелязва отговора на Комисията, че тя не оспорва установения от Палатата процент на грешки, но в същото време защитава резултатите от своята работа, водещи до изчисляване на процента на грешки при плащане въз основа на различна методология; отбелязва, че Комисията изчислява риска при плащане на 1,9 % за 2021 г.; изразява загриженост във връзка с факта, че за разлика от Палатата, Комисията изчислява своя процент на грешки под прага на същественост и дори под долния диапазон на изчисления от Палатата процент грешки от 2,2 %;

42.

изразява съжаление поради факта, че допуснатите грешки са знак за продължаващи слабости по отношение на редовността на разходите, декларирани от управляващите органи, и че Палатата е установила слабости в методиките за формиране на извадки на контролните органи;

43.

отбелязва със загриженост, че според Палатата при оценката си на риска Комисията вероятно ще занижи нивото на риска в някои области; подчертава, че Палатата докладва за слабости при последващите одити на Комисията по функция 1 „Единен пазар, иновации и цифрова сфера“, за подценяване на грешките по функция 2 „Сближаване, устойчивост и ценности“ и за подценяване на риска и голям брой грешки по функция 6 „Съседните региони и светът“, наред с други проблеми; подчертава, че в областта „Природни ресурси и околна среда“ изчисленията на двете институции са еднакви, докато например за областта „Единен пазар, иновации и цифрова сфера“ Палатата изчислява процента на грешки на 4,4 %, а Комисията изчислява риска при плащане на 1,3 %;

44.

отбелязва, че Комисията упражнява контрол върху бюджета на Съюза както преди, така и след извършване на плащанията, и прави корекции, ако и когато е необходимо; отбелязва, че тази система за контрол се отразява както в „риска при плащане“, което е оценка на дела на разходите, който не е в съответствие с приложимите правила и разпоредби към момента на плащането, така и в „риска при приключване“ (на програмата), който оценява дела на разходите, който не е в съответствие, когато всички проверки и свързаните с тях корекции са завършени и законово не могат да бъдат предприети допълнителни действия; отбелязва освен това, че изчисленият от Комисията риск при приключване е 0,8 %, доста под прага на същественост от 2 %;

45.

отново заявява подкрепата си за одитния подход и методиката на Палатата; отбелязва, че тази методика се основава на международните стандарти за одит, изискващи проверка на случайна извадка от операции, и че представителната извадка не може да бъде изцяло основана на риска; отбелязва със загриженост разликите между процентите на грешки и риска при плащане, изчислени от Палатата и от Комисията; подчертава, че тези разлики не се наблюдават във всички разходни области; отбелязва факта, че оценките на Комисията за риска при плащане са постоянно в долния диапазон или под статистическите оценки на Палатата, и изразява загриженост, че това представлява системно подценяване на съществуващия процент грешки от страна на Комисията; приканва Комисията да преосмисли своята методика и да си сътрудничи с Палатата с оглед на повишаване на хармонизацията с цел предоставяне на по-сравними цифри; подчертава все пак, че общо изчисленият процент на грешки, представен в декларацията за достоверност на Палатата, не сочи наличието на измами;

46.

изразява загриженост, че Комисията, действайки въз основа на потенциално подценени рискове, не може да защитава ефективно финансовите интереси на Съюза; изразява също така загриженост относно объркването, което това създава за органа по освобождаване от отговорност и за гражданите на Съюза, тъй като Комисията, от една страна, приема изчисления от Палатата процент на грешки в някои области, в които той е под прага на същественост (природни ресурси), но представя своя собствена оценка за грешките при плащане в области, в които процентът на грешки, изчислен от Палатата, е над прага на същественост, като по този начин поставя под въпрос надеждността на своето финансово отчитане;

47.

призовава Палатата да определя въздействието на коригиращите мерки върху общия процент грешки;

48.

отбелязва последващите действия на Палатата във връзка с констатациите в годишния доклад за 2020 г. относно докладването за събирането на вземания в годишния доклад за управлението и изпълнението (ГДУИ) на Комисията, който Палатата счита за сложен и невинаги ясен; приветства констатацията на Палатата, че преразглеждането от страна на Комисията на нейните доклади е довело до подобрения; изразява обаче загриженост, че според Палатата представянето на „корекции за минали плащания“ (5,6 милиарда евро) и свързания с тях процент на съответните разходи (3,3 %) е неподходящо и може да доведе до объркване; отбелязва по-специално констатацията на Палатата, че представените данни включват превантивни мерки, които не са свързани с минали плащания или приети разходи, както и превантивни мерки на държавите членки, които не могат да се разглеждат като пряк резултат от действията на Комисията;

49.

отбелязва, че Палатата е установила, че нискорисковите разходи не са съществено засегнати от грешки, но при високорисковите разходи все още се наблюдава съществено ниво на грешки; подчертава, че функция „Сближаване, устойчивост и ценности“ е с най-голям дял в изчисления процент грешки — 3,0 % (1,2 процентни пункта), следвана от функции „Природни ресурси и околна среда“ (0,7 процентни пункта), „Съседните региони и светът“ (0,4 процентни пункта) и „Единен пазар, иновации и цифрова сфера“ (0,4 процентни пункта);

50.

отбелязва, че Палатата разделя своята одитна популация на високорискови разходи (главно плащания за възстановяване на извършени разходи) и нискорискови разходи (главно плащания въз основа на права); отбелязва със загриженост обаче, че в своя годишен доклад за управлението и изпълнението Комисията категоризира разходите в сегменти с по-висок, среден и по-нисък риск въз основа на проверки, извършвани всяка година от националните органи, други партньори и самата Комисия; подчертава, че използването на различни категории риск от страна на Палатата и на Комисията е предизвикателство за работата на органа по освобождаване от отговорност по отношение на извършването на сравнителен анализ на съответните доклади; отбелязва със загриженост, че това води до несъответствие между изчисленията на Палатата, според която високорисковите разходи са 63,2 %, спрямо изчисленията на Комисията, според която те са 22 %; подчертава, че подобни несъответствия между Палатата и Комисията възпрепятстват надеждността на входящите данни, необходими на органа по освобождаване от отговорност;

51.

отбелязва със загриженост, че са установени съществени проблеми при разходите, следващи принципа на възстановяване на средства, които съставляват 63,2 % от одитната популация на Палатата и при които изчисленият процент на грешки е 4,7 %; отбелязва, че отражението на установените от Палатата грешки е съществено и широко разпространено сред приетите разходи за годината;

52.

отбелязва, че въпреки факта, че Палатата разглежда разходите по МВУ, приети в отчетите за годината, приключила на 31 декември 2021 г., като законосъобразни и редовни във всички съществени аспекти, по отношение на плащането в полза на Испания, тя счита, че един от ключовите етапи не е задоволително изпълнен, което поддържа съмнението относно оценката на Комисията за ключовия етап и целите, свързани със съответните разходи по МВУ; отбелязва становището на Палатата, че грешката на е съществена; припомня, че целта на одита на Палатата на МВУ беше да допринесе за декларацията за достоверност и да осигури база за нейното становище относно редовността на разходите за МВУ за 2021 г.; отбелязва, че одитната популация включва единственото плащане за 2021 г., (плащане към Испания) и уравняването на съответното авансово финансиране; припомня, че единствената причина за неостойностяване на установената грешка е липсата на методика на Комисията за частичните плащания; потвърждава, че Комисията публикува такава методика на 21 февруари 2023 г.;

Бюджетно и финансово управление

53.

отбелязва със загриженост, че през 2021 г. нивото на изпълнение на бюджетните кредити за поети задължения е много ниско, като се равнява на 68 % от общата стойност на разполагаемите средства, и че късното приемане на секторните регламенти през 2021 г. е забавило стартирането на новите програми; приветства факта, че през 2021 г. общият процент на усвояване на ЕСИ фондовете се е увеличил, поради това че размерът на извършените плащания е по-голям в сравнение с 2020 г.; подчертава, че към края на 2021 г. средствата, които оставаше да бъдат усвоени преди приключването на програмите по ЕСИ фондовете през 2025 г., са приблизително 161 милиарда евро; отново изразява загриженост относно значителните разлики между държавите членки по отношение на степента на усвояване на средствата, както и факта, че някои държави членки тепърва трябва да усвоят над 40 % от финансирането, за което са поети задължения; отново подчертава, че огромните разлики в капацитета за усвояване между държавите членки представляват една от най-сериозните пречки пред по-ефективното развитие на по-слабо развитите региони;

54.

отбелязва, че все още неусвоените ЕСИ фондове за периода 2014 — 2020 г. съставляват голяма част от непогасените бюджетни задължения на Съюза; призовава Комисията да наблюдава отблизо напредъка по изпълнението в държавите членки и да анализира разликите, като отдели по-специално внимание на случаите на слаба степен на изпълнение и на ниско равнище на усвояване на средствата; очаква от Комисията да представи на органа по освобождаване от отговорност оценка за всяка държава, в която да бъдат установени повтарящите се проблеми, а така също да предприеме подходящи мерки за оптимизиране на положението, включително чрез техническа помощ и обмен на най-добри практики;

55.

отбелязва със загриженост, че към края на 2021 г. общата сума на непогасените поети задължения достигна рекордната стойност от 341,6 милиарда евро (общо за бюджета на Съюза и Next Generation EU); подчертава, че през 2023 г. се очаква непогасените поети задължения да надхвърлят 460 милиарда евро, а в последствие — нормално да намалеят с приключването на Next Generation EU; подчертава, че определено равнище на непогасени поети задължения е логична последица от бюджетната система на Съюза с бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания, но изразява загриженост, че твърде големият размер непогасени поети задължения може да представлява риск за безпроблемното и нормално функциониране на бюджета в бъдеще;

56.

отбелязва, че непогасените поети задължения на бюджета на Съюза намаляха от достигната в края на 2020 г. исторически висока стойност и че Комисията прогнозира, че очакваното увеличение през 2027 г. ще се увеличи с малка сума, главно поради по-малката разлика между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания; отбелязва, че Палатата на няколко пъти изтъкна, че те могат да бъдат намалени само ако предвидените в бюджета бюджетни кредити за плащания надвишават бюджетните кредити за поети задължения и ако бъдат усвоени; приканва Комисията да предприеме последователни последващи действия по тази препоръка, която е в съответствие с изискването за поддържане на правилно съотношение между бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания;

57.

подчертава, че наличното време за изпълнение на фондовете в режим на споделено управление по МФР за периода 2021 — 2027 г. е по-малко в сравнение с това по предходни МФР; осъзнава предизвикателствата, свързани с управлението и контрола на тези фондове, с оглед на гарантирането на спазването на правилата и принципите на доброто финансово управление; изразява загриженост относно увеличената административна тежест за държавите членки вследствие на изпълнението на програмата Next Generation EU и тенденцията държавите членки да дават приоритет на прилагането на Next Generation EU пред традиционните фондове в режим на споделено управление, както беше обсъдено на публичното изслушване в комисията по бюджетен контрол на 23 януари 2023 г.;

58.

счита, че насоките на Комисията относно избягването и управлението на конфликти на интереси съгласно Финансовия регламент създават значителна и необоснована бюрокрация, особено по отношение на МСП, организациите с нестопанска цел и структурите за участие на местно равнище; счита, че насоките следва да се съсредоточат върху икономическите и финансовите ползи, вместо да се опитват да обхванат наблюдението на личния живот или обществените отношения, изрично на местно или регионално равнище; изисква от Комисията да зачита изцяло принципите на пропорционалност и на неприкосновеност на личния живот и да не поставя всички участници под общо подозрение; призовава Комисията да изясни настоящите си насоки в това отношение, за да осигури яснота за заявителите и органите за вземане на решения;

59.

изразява загриженост относно свързаните рискове, идентифицирани от Палатата в нейния доклад за 2020 г. и повторно посочени за финансовата 2021 г., а именно, че нивото на административните ресурси, необходими за паралелното управление на различни бюджетни инструменти, може да не е налично и че въвеждането на гъвкавост в системата за справяне с ефектите на COVID-19 може да доведе до отслабване на установените системи за контрол;

60.

отбелязва със загриженост увеличението на общата експозиция на бюджета на Съюза към условни задължения от 131,9 милиарда евро през 2020 г. на 277,9 милиарда евро през 2021 г.; признава, че двете главни причини за това съществено увеличение са въвеждането на Next Generation EU и нарастването на размера на заемите, отпуснати по Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE); разбира, че рискът за бюджета на Съюза във връзка с условните задължения се смекчава чрез завишаване на тавана на собствените ресурси и насрещните гаранции, предоставяни от държавите членки за заеми по линия на SURE;

Препоръки

61.

решително подкрепя препоръките на Палатата в нейния годишен доклад, както и в свързаните специални доклади; призовава Комисията да ги приложи незабавно и да информира органа по освобождаване от отговорност относно напредъка по изпълнението;

62.

призовава Комисията по-специално:

а)

да осигури защитата на бюджета на Съюза чрез повсеместната и систематична употреба на цифрови и автоматизирани системи за докладване, мониторинг и одит (Arachne, EDES и др.) и спешно да създаде задължителна интегрирана и оперативно съвместима система, която да се основава на съществуващите инструменти и бази данни в контекста на предстоящите преразглеждания на Финансовия регламент, но да не се ограничава само до тях; да разработи набора от показатели на МВУ, за да се гарантира прозрачността на описанието на ключовите етапи, крайните цели и резултатите от одита; да гарантира, че всички държави членки използват системите и централните регистри, за да докладват относно действителните собственици и крайните бенефициенти;

б)

да опрости съществено правилата и процедурите, да подготви задължително обучение и практическа информация за заявителите, и по-специално за новите заявители, и да подобри помощта и насоките за МСП и НПО, обособените нови организации, новосъздадените предприятия, администрацията и разплащателните агенции, както и всички други имащи отношение заинтересовани лица, без да се компрометира качеството на проверките;

в)

да продължи да подобрява административния капацитет на Комисията и на държавите членки и да предложи подходящи бюджетни редове за Палатата, Европейската прокуратура и OLAF, за да се осигури тяхната ефективност във връзка с изпълнението на новите бъдещи задачи, свързани с инструмента Next Generation EU, с цел защита на финансите на Съюза;

г)

да обобщава и да докладва на органа по освобождаване от отговорност и на Палатата причините за разликите в отделните разходни области и събирани вземания, както и в резултатите относно процента на грешки, изчислен от Палатата, и риска при плащане, изчислен от Комисията в ГДУИ, и да участва в диалог с Палатата както на управленско, така и на техническо равнище, с цел въвеждане на единна методика за изчисляване на процента на грешки в разходите на ЕС;

д)	да работи заедно с Палатата за хармонизиране на съответните методики за категоризация на риска и работните методики за одит;

е)

да сравнява степените на прилагане на помощта за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа (инструмента REACT-EU) от държавите членки, които са били определени да получат финансова подкрепа по линия на МВУ, и държавите членки, в които националният план за възстановяване беше одобрен на по-късен етап при определени условия (Унгария и Полша), и да идентифицира причините за установените различия, по-специално насочени към наличието на административен капацитет;

ж)	да продължи да подкрепя държавите членки с цел повишаване на качеството и броя на проверките, както и да обменя най-добри практики в борбата с измамите;

з)	да предвиди опростяване на процедурата, включително на документацията, която се изисква за получаването на достъп до финансиране, без да се пренебрегват принципите на контрол и мониторинг;

и)	да публикува одитните си доклади, включително за случаите на конфликт на интереси, в разумен срок, спомагайки да се гарантира, че препоръчаните корективни и последващи действия се изпълняват от одитираните субекти;

й)	да наблюдава стриктно възможния риск от корупция и измами;

к)	да улеснява междуинституционалното сътрудничество, като работи за ускоряване на процеса по освобождаване от отговорност на n + 1, без да се компрометира качеството на процедурата;

л)	да увеличи усилията за подобряване на прозрачността при използването на фондовете, включително по отношение на информацията за крайните бенефициенти, и да затегне предоставянето на средства на дружества, установени в данъчни убежища;

м)	да обръща по-голямо внимание на държавите членки и да осигурява повече техническа подкрепа в случаите, когато техните системи за управление и контрол са само частично надеждни или ненадеждни и се характеризират с повишен риск от измами и корупция във връзка с финансовите средства на Съюза;

н)

да преразгледа определянето на субекти като НПО и да осигури ясно определение, както и да усъвършенства допълнително Регистъра на Съюза на представителите на интереси, за да се гарантира, че НПО, които влизат във връзка с институциите, са регистрирани като лобисти; призовава освен това Комисията да създаде ефективен механизъм, който да гарантира, че дейностите на НПО са в съответствие с ценностите на Съюза, и който изисква пълна прозрачност относно тяхното финансиране, като предоставянето на по-задълбочен поглед върху финансирането на всички регистрирани субекти следва да бъде условие за установяване на връзка с всички институции, органи и агенции на Съюза;

о)	поема ангажимент да гарантира подходящи ресурси за секретариата на регистъра за прозрачност, за да се гарантира, че вписванията относно лобистките дейности на групи по интереси, лобита и НПО могат да бъдат проверени за точност и че лобирането става по-прозрачно;

п)	да изготви стандартен договор с НПО относно условията за получаване на средства от Съюза; подчертава, че този договор трябва да бъде еднакво обвързващ за всички институции и агенции на Съюза;

Резултати от изпълнението на бюджета на Съюза

63.

приветства доклада на Палатата относно резултатите от изпълнението на бюджета на Съюза — състояние в края на 2021 година, който акцентира върху интегрирането на пет хоризонтални приоритета на политиката в бюджета на Съюза, а именно борбата с изменението на климата, опазването на биологичното разнообразие, равенството между половете, целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) и цифровия преход;

64.

изразява съжаление, че според Палатата изготвянето на този доклад за резултатите от изпълнението оказва отрицателно въздействие върху нейния одит и нововъзникващите приоритети на Съюза; отбелязва решението на Палатата да се върне към докладването относно резултатите от изпълнението в съответствие с насоките, използвани преди това в глава 3 от годишния доклад; отбелязва, че поради действащите законови срокове Палатата може да се сблъска с трудности при включването на своята оценка за ГДУИ в годишния си доклад; призовава Палатата да взема предвид ГДУИ в своите годишни доклади или чрез отделен документ, ако това е необходимо, за да се отчете годишната процедура по освобождаване от отговорност; припомня, че през 2023 г. персоналът на Палатата вече беше увеличен, за да се вземе предвид увеличеното работно натоварване, свързано с Next Generation EU;

65.

приветства констатацията на Палатата, че в МФР за периода 2021 — 2027 г. е въведена рамка за предприемане на действия по повечето хоризонтални приоритети, че подбраните разходни програми на Съюза включват хоризонталните приоритети на политиката, избрани от Палатата, и че Комисията е разработила методи за проследяване на разходите за някои хоризонтални приоритети;

66.

изразява загриженост относно факта, че заключенията относно постигнатия напредък по отношение на целите за интегриране са представени в ГДУИ в твърде положителна светлина, че липсва достатъчно информация за това дали разходваните средства имат полезен принос за едновременното постигане на множество приоритети, че рамката за изпълнение на Комисията е съсредоточена главно върху крайните продукти и все още не измерва крайните ефекти и че Комисията се сблъсква с предизвикателства при прегледа на докладваната информация;

67.

отбелязва, че според Комисията приоритетите в областта на климата и биологичното разнообразие са включени в рамката за изпълнение; отбелязва обаче с голяма загриженост допълнителните констатации на Палатата в нейния Специален доклад № 09/2022 „Разходи от бюджета на ЕС в областта на климата за периода 2014 — 2020 година“; изразява загриженост във връзка с факта, че докладваните разходи невинаги са били свързани с действия по климата и че вноската от бюджета на Съюза за климата и биологичното разнообразие е завишена; отбелязва с допълнителна загриженост констатациите на Палатата, че докладването на разходите в областта на климата като цяло е ненадеждно, тъй като при него се използват в значителна степен приблизителни стойности и се проследява само потенциалното положително въздействие върху климата, без да се оценява крайният принос за постигането на целите на Съюза в областта на климата; отбелязва със загриженост, че рискът планираните суми или сумите, за които са поети задължения, да не бъдат изразходвани, би могъл да завиши допълнително докладваните разходи в областта на климата; изразява загриженост относно констатацията на Палатата, че се очакват само ограничени подобрения в докладването в областта на климата за периода 2021 — 2027 г.; изразява съжаление, че Комисията все още не е разгледала слабостите в докладваните данни на нейната нова методика; изразява дълбоко разочарование от реакцията на Комисията, която показва липса на отговорност и непълно признаване на слабостите в нейната методика; не може да приеме изявлението на Комисията за постигането на съгласие с членовете на органа по освобождаване от отговорност за това „всяка страна да остане на своето мнение“ предвид факта, че според Палатата сумата, докладвана като изразходвана за действия в областта на климата, е завишена с поне 72 милиарда евро за периода 2014 — 2020 г.;

68.

изразява загриженост във връзка с потенциалната липса на всеобхватен анализ за предходните разходи, включително за Фонда за справедлив преход; счита, че са необходими всеобхватни оценки на въздействието, за да се гарантира изпълнението на бюджета на Съюза; счита, че ролята на Комитета за регулаторен контрол е от съществено значение; насърчава Комисията да разработи инструменти и процедури, които да създават условия за ефективното използване на експертния опит, с който тя разполага; призовава Комисията да обосновава ясно случаите, в които се отклонява от препоръките;

69.

отбелязва постигнатия напредък при интегрирането на принципа за равенство между половете в рамката за изпълнение; отбелязва с голяма загриженост, че в допълнение към многобройните дискусии на комисията по правата на жените и равенството между половете на Парламента, Палатата е установила слабости при интегрирането на принципа за равенство между половете; изразява съжаление поради факта, че в първата оценка на Комисията за цялостния принос на бюджета на Съюза за насърчаване на равенството между половете се откриват слабости; отбелязва със загриженост, че Комисията продължава да изпълнява програмите на Съюза без заложени цели за разходите и че има само няколко показатели за равенство между половете; призовава Комисията да продължи да насърчава баланса между половете и подход на съобразено с равенството между половете бюджетиране за разпределените средства; призовава Комисията спешно да разработи методология за интегриране на принципа на равенство между половете с цел интегриране на перспективата за равенство между половете във всички области на политиката;

70.

изразява съжаление поради наличието на ограничена информация относно напредъка, постигнат от програмите на Съюза по отношение на ЦУР; отбелязва със загриженост, че предишни одити на Палатата показват, че Комисията не докладва относно приноса на бюджета за постигането на ЦУР; приветства факта, че Комисията вече е включила в докладването си връзката между разходните програми на Съюза и ЦУР;

71.

приветства факта, че цифровият преход е въведен като нов приоритет; разбира, че Комисията е предоставила информация за приноса на конкретни програми към цифровия преход, и очаква най-новата оценка от Палатата относно надеждността на докладите на Комисията във връзка с изпълнението на този приоритет;

Препоръки

72.

73.

призовава Комисията освен това:

а.

да подобри докладването за изпълнението в посочените по-горе области, включително климата, интегрирането на принципа за равенство между половете и географския баланс;

б.

да предприеме последващи действия във връзка с препоръките на Палатата за по-добро обвързване на разходите на Съюза с неговите цели в областта на климата, биологичното разнообразие, интегрирането на принципа на равенство между половете и енергетиката;

в.

да предоставя ясна и цялостна оценка на изпълнението на програмите в годишния доклад за управлението и изпълнението;

74.

подчертава факта, че органът по освобождаване от отговорност придава голямо значение на пълното и навременно изпълнение на тези препоръки на Палатата и ще направи задълбочена оценка на ситуацията в следващия доклад за освобождаване от отговорност;

Приходи

75.

отбелязва, че приходите в бюджета на Съюза включват собствени ресурси, външни целеви приходи, с които се финансират предимно разходите по линия на МВУ, и други приходи; отбелязва, че собствените ресурси на база брутен национален доход възлизат на 115,8 милиарда евро (48,2 %), бюджетните гаранции за операциите по получаване и отпускане на заеми в контекста на Next Generation EU възлизат на 55,5 милиарда евро (23,2 %), вноските и възстановените суми, свързани със споразуменията и програмите на Съюза, възлизат на 19,8 милиарда евро (8,3 %), традиционните собствени ресурси възлизат на 19,0 милиарда евро (7,9 %), собствените ресурси на база данък върху добавената стойност възлизат на 17,9 милиарда евро (7,5 %), собствените ресурси на база отпадъците от опаковки от пластмаса възлизат на 5,9 милиарда евро (2,5 %), а другите приходи възлизат на 5,7 милиарда евро (2,4 %);

76.

отбелязва, че Палатата е разгледала извадка от 55 нареждания за събиране на вземания на Комисията, формирана така, че да бъде представителна за всички източници на приходи, системите на Комисията за гарантиране и управление на различните собствени ресурси, счетоводните системи и системите за управление на традиционните собствени ресурси (ТСР) в три държави членки, както и надеждността на информацията относно редовността на разходите, съдържаща се в годишните отчети за дейността на ГД „Бюджет“ и Евростат;

77.

отбелязва заключението на Палатата, че приходите не са засегнати от съществено ниво на грешки; отбелязва, че свързаните с приходите системи като цяло са ефективни, но че ключовите системи за вътрешен контрол на ТСР в някои държави членки, управлението на резервите във връзка с ДДС и отворените въпроси, свързани с ТСР, проверени в Комисията, са само частично ефективни поради продължаващи слабости;

78.

отбелязва със загриженост, че рискът, свързан с митата, е те да не бъдат декларирани или да бъдат декларирани неточно от вносителите пред националните митнически органи; подчертава, че укритите мита, известни като „разлика между дължимите и събраните мита“, не са включени в счетоводните системи за ТСР на държавите членки и не са обхванати от одитното становище на Палатата относно приходите; отбелязва със загриженост, че разликата между дължимите и събраните мита може да засегне размера на установените от държавите членки мита; изразява загриженост, че за трета поредна година Палатата е извършила оценка на предприетите от Съюза действия за намаляване на разликата между дължимите и събраните мита и на риска от непълни ТСР; изразява безпокойство, че вече няколко години продължават да съществуват сериозни слабости в отчитането и управлението на ТСР от страна на държавите членки; отбелязва със загриженост недостатъчния напредък, постигнат по редица действия от плана за действие на Комисията в областта на митниците;

79.

приветства факта, че броят на отворените въпроси във връзка с ТСР е намалял значително в периода 2019 — 2021 г. и че Комисията е актуализирала своята процедура за обработка на резултатите от проверките на ТСР; насърчава Комисията да включи система за класиране по приоритет на откритите недостатъци в държавите членки и да определи срокове за проследяването им въз основа на отговорите на държавите членки;

80.

отбелязва, че за шеста поредна година ГД „Бюджет“ поддържа резерва, съгласно която сумите на ТСР, прехвърлени в бюджета на Съюза, са неточни, което се дължи на занижаването на стойността на текстилни изделия и обувки, внесени от Китай през периода 2011 — 2017 г.; отбелязва, че на 8 март 2022 г. Съдът на Европейския съюз публикува окончателното си решение по заведеното от Комисията дело за нарушение срещу Обединеното кралство, като заключи, че Обединеното кралство не е изпълнило задълженията си по отношение на собствените ресурси съгласно правото на Съюза;

Препоръки

81.

подкрепя препоръките на Палатата в нейния годишен доклад, както и в свързаните специални доклади; призовава Комисията да ги приложи незабавно и да информира органа по освобождаване от отговорност относно напредъка по изпълнението;

82.

призовава Комисията освен това:

а)	да подобри оценката на финансовите рискове, засягащи ТСР, като изпълни навреме съответните дейности, предвидени в плана за действие в областта на митниците;

б)

да осигури защитата на бюджета на Съюза чрез повсеместната и систематична употреба на цифрови и автоматизирани системи за докладване, мониторинг и одит и спешно да създаде интегрирана и оперативно съвместима система, която да се основава на съществуващите инструменти и бази данни, но да не се ограничава само до тях;

Единен пазар, иновации и цифрова сфера

83.

отбелязва, че делът на функция 1 от МФР „Единен пазар, иновации и цифрова сфера“ от бюджета на Съюза е 10,2 %, или 18,5 милиарда евро: от тази сума 10,8 милиарда евро (58,7 %) са изразходвани за научни изследвания, 2,6 милиарда евро (13,9 %) — за космическото пространство, 2,2 милиарда евро (11,8 %) — за транспорт, енергетика и цифрови технологии, 1,5 милиарда евро — за програмата InvestEU и 1,4 милиарда евро (7,4 %) — за други области;

84.

отбелязва, че Палатата е разгледала статистическа представителна извадка от 130 операции, обхващаща пълния набор от разходи по тази функция от МФР, информацията относно редовността в годишните отчети за дейността на ГД „Икономически и финансови въпроси“, ГД „Научни изследвания и иновации“ и Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания, която е включена в ГДУИ на Комисията, както и избрани информационни системи на Комисията;

85.

отбелязва със загриженост, че Палатата е установила, че изчисленият процент грешки при разходите по функция „Единен пазар, иновации и цифрова сфера“ е съществен, като достига 4,4 %, спрямо 3,9 % през предходната година; изразява загриженост, че изчисленият от Комисията риск при плащане е 1,3 %, което е под прага на същественост и под изчисления от Палатата диапазон на процента грешки; отбелязва констатацията на Палатата, че въпреки предприетите от Комисията мерки, нейният процент на грешки продължава да бъде занижен;

86.

отбелязва, че програма „Хоризонт 2020“ продължава да съставлява основна част от проектите в извадката на Палатата; отбелязва, че все още не е избран проект за одит по „Хоризонт Европа“; отбелязва, че разходите по „Хоризонт 2020“ и Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие продължават да бъдат високорискови и са основен източник на откритите грешки;

87.

отбелязва със загриженост, че въпреки положените усилия за опростяване, правилата за деклариране на разходи за персонал по програма „Хоризонт 2020“ все още са сложни и изчисляването на разходите продължава да бъде основен източник на грешки в заявките за възстановяване на разходи; изразява съжаление, че една от основните причини за грешки е неправилното прилагане на методиката за изчисляване на разходите за персонал; приветства разпоредбата в заместилата я програма „Хоризонт Европа“ за по-често използване на еднократни суми и единични разходи за разходите за персонал; счита следователно, че Комисията следва допълнително да насърчава и улеснява рационализирането на правилата за деклариране на разходите за персонал и да подкрепя по-широкото използване на опростени варианти за разходите като предпоставка за стабилизиране на процента грешки под нивото на същественост; обръща внимание на констатацията на Палатата, че повече грешки се наблюдават при частните субекти, по-специално МСП и новите участници в програмите;

88.

отбелязва, че през 2021 г. специфичната подкрепа по програмата „Единен пазар“ даде резултати по отношение на обмена на добри практики и примери за успехи в подкрепата на инициативи в областта на социалната икономика на местно и регионално равнище и в подкрепата на европейската мрежа от региони на социалната икономика; отбелязва, че през 2021 г. Комисията проведе кампания за популяризиране на уебсайта „Достъп до финансиране“ (A2F), поредица от уебинари на тема „Инструменти на ЕС за подпомагане на МСП“ и кампания, посветена на платформите за социална комуникация („Достъп до бизнеса и гражданите“), с която се подчертава трансграничната подкрепа за предприятията и възможностите за МСП;

89.

отбелязва, че в своя Специален доклад № 15/2022 „Мерките за разширяване на участието в „Хоризонт 2020“ са добре планирани, но постигането на трайна промяна ще зависи предимно от усилията на националните органи“ Палатата констатира, че въпреки че разработката на мерките за разширяване е до голяма степен подходяща, те могат да дадат само начален тласък за постигането на резултати в областта на научните изследвания и иновациите; приветства факта, че въпреки че прилагането на мерките за разширяване е изправено пред предизвикателства, първите резултати вече са налице; отбелязва със загриженост, че въведените от Комисията механизми за наблюдение на въздействието на мерките за разширяване са недостатъчни; подчертава заключението на Палатата, че с цел да се избегнат ситуации, при които по-голямата част от проектите в рамките на мерките за разширяване на участието се изпълняват само от няколко държави, Комисията следва да наблюдава отблизо равнищата на участие в тези мерки по „Хоризонт Европа“ и в случай на продължителни и значителни дисбаланси, да предприеме действия за постигане на по-широко участие;

90.

отбелязва със загриженост, че в своя Специален доклад № 07/2022 „Инструменти за интернационализация на МСП“ Палатата констатира непълно изпълнение на стратегията за интернационализация на МСП от страна на Комисията; приветства факта, че Европейската мрежа в подкрепа на бизнеса (EEN) постига основните си цели, но изразява съжаление, че тя не е изградила достатъчно видимост и обхват в трети държави; отбелязва, че в инициативата Startup Europe са обхванати важни потребности, но че Палатата констатира, че нивото на устойчивост, наблюдение и координация варира;

Препоръки

91.

92.

призовава Комисията освен това:

а)

да опрости правилата и процедурите, да подготви задължително обучение и практическа информация за заявителите, и по-специално за новите заявители, и да подобри помощта и насоките за МСП, обособените нови организации, новосъздадените предприятия, администрацията и разплащателните агенции, както и всички други съответни заинтересовани страни, без да се компрометира качеството на проверките;

б)	да изготви насоки за бенефициентите относно специфичните разлики, като се съсредоточи върху аспектите, свързани с допустимостта в програма „Хоризонт Европа“ спрямо тези в „Хоризонт 2020“ и други подобни програми;

в)

да осигури защитата на бюджета на Съюза чрез повсеместната и систематична употреба на цифрови и автоматизирани системи за докладване, мониторинг и одит; също така спешно да създаде интегрирана и оперативно съвместима система, която да се основава на съществуващите инструменти и бази данни, но да не се ограничава само до тях;

г)	в контекста на мерките за разширяване, да се стреми към по-балансирано участие в мерките за разширяване от страна на целевите държави;

д)

да предоставя подкрепа, да насърчава контактите между бенефициентите на проекти и потенциални партньори от промишления сектор, по-конкретно чрез съществуващите инициативи на Съюза, насочени към създаване на връзки между научните изследвания и икономическите сектори, и да продължава да подкрепя популяризирането на проектите, като насърчава бенефициентите да предоставят редовно актуална информация относно резултатите от проектите и да ги публикуват на платформите на Съюза, създадени за тази цел;

е)

да повиши осведомеността, съгласуваността и устойчивостта на подкрепата за интернационализация на МСП; отново изтъква необходимостта да се опростят правилата и процедурите, да се подготви задължително обучение и практическа информация за заявителите, особено за новите заявители, и да се подобрят помощта и насоките за МСП, обособените нови организации, новосъздадените предприятия, администрацията и разплащателните агенции, както и всички други имащи отношение заинтересовани страни;

Сближаване, устойчивост и ценности

93.

отбелязва, че делът на функция 2 от МФР „Сближаване, устойчивост и ценности“ от бюджета на Съюза е 44,1 %, или 80,1 милиарда евро: от тази сума 45,5 милиарда евро (56,9 %) са изразходвани за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и за други регионални операции, 19,4 милиарда евро (24,2 %) — за Европейския социален фонд (ЕСФ), 9,7 милиарда евро (12,1 %) — за Кохезионния фонд, 2,4 милиарда евро (3,0 %) — за „Еразъм+“, 1,0 милиард евро (1,2 %) — за МСЕ — транспорт, 0,6 милиарда евро (0,7 %) — за Инструмента за спешна подкрепа и 1,5 милиарда евро (1,9 %) — за други области;

94.

приветства повишеното усвояване през 2021 г., когато от бюджета на Съюза бяха изплатени 56 милиарда евро финансиране от ЕФРР/Кохезионния фонд, в сравнение със средно 40,6 милиарда евро през предходните години, което доведе до степен на изразходване от около 75 % в края на ноември 2022 г. (спрямо 67 % в края на 2021 г.); отбелязва със задоволство, че до края на юни 2022 г. почти 1 милион проекта (988 000) са били избрани на място;

95.

отбелязва, че финансирането от ЕФРР, Кохезионния фонд и фонд „Солидарност“ на Европейския съюз изигра централна роля за ограничаване на последиците от пандемията от COVID-19, като насърчи сближаването и гарантира, че не се пренебрегва никой; отбелязва изключителната гъвкавост, осигурена в рамките на Инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса — плюс, и произтичащото от това изплащане на около 23 милиарда евро от неразпределените бюджетни кредити за периода 2014 — 2020 г.; отбелязва, че допълнително финансиране от REACT-EU в размер на 50,6 милиарда евро е предвидено също за мерки за справяне с кризата и възстановяване до 2023 г., за да се преодолее разликата между първоначалната реакция при криза и дългосрочното възстановяване;

96.

отбелязва със задоволство, че REACT-EU беше първият инструмент на Next Generation EU за насочване на ефективна подкрепа към европейската икономика, предприятия и работници по места и че той предостави, наред с другото, над 4,6 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства като оборотен капитал за над 754 000 МСП, като 4,4 милиарда евро бяха специално предназначени за здравни мерки за борба с пандемията от COVID-19, а 2 милиарда евро от тази сума — за закупуването на медицинско оборудване за болници; отбелязва, че това съществено финансиране е осигурило 13 200 апарата за обдишване и 12 500 болнични легла за интензивни отделения и че 372 милиона евро от политиката на сближаване са отишли за покриване на всички разходи за ваксиниране, включително 133 милиона ваксини срещу COVID-19 и необходимата хладилна инфраструктура;

97.

отбелязва със задоволство, че през 2021 г. финансовите инструменти по Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации (EaSI) (които включват гаранцията за микрофинансиране и социално предприемачество на EaSI, компонента в областта на инвестициите за изграждане на капацитет и финансирания инструмент) продължиха да подкрепят микропредприятията и социалните предприятия, и че от стартирането на програмата до 30 септември 2021 г. бяха подписани гаранционни споразумения на стойност 401 милиона евро, което доведе до отпускането на общо 154 137 заема за микро- и социални предприятия на обща стойност 2,5 милиарда евро; все пак изразява съжаление за късното стартиране на програмата EaSI през 2021 г., в резултат на пандемията от COVID-19 и други проблеми;

98.

отбелязва, че средно повече от едно от всеки пет лица и едно от всеки четири деца все още са изложени на риск от бедност или социално изключване в Съюза; припомня ангажимента на Съюза за подкрепа за най-нуждаещите се лица чрез FEAD и ЕСФ+, с която се облекчават най-тежките форми на бедност в Съюза, като например недохранването, бездомничеството и детската бедност; отбелязва, че около 13 милиона души, включително приблизително 4 милиона деца на възраст под 15 години, се подпомагат ежегодно от FEAD;

99.

приветства тясното сътрудничество на Комисията с органите на държавите членки за ускоряване на изпълнението на място, особено в случай на програми, за които се счита, че са в затруднение, и за да им помогне да се справят с големи проблеми в това отношение; отбелязва, че Комисията предостави предварителни насоки на държавите членки, за да гарантира, че те разполагат с достатъчно време да се подготвят за приключването на програмния период, и през октомври 2021 г. прие съответните насоки, които бяха предадени на държавите членки под формата на уебинари и курсове за обучение;

100.

отбелязва, че Палатата е разгледала статистически представителна извадка от 243 операции, обхващаща пълния набор от разходи по тази функция от МФР; отбелязва, че Палатата е разгледала информацията относно редовността, предоставена в годишните отчети за дейността на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ и ГД „Регионална и селищна политика“, и след това включена в ГДУИ на Комисията, както и одитите на националните одитни органи;

101.

отбелязва със загриженост, че Палатата е установила, че процентът на грешки при разходите по функция „Сближаване, устойчивост и ценности“ е съществен, а по отношение на функция 2 от МФР изчисленият общ процент на грешки достига 3,6 % спрямо 3,5 % през предходната година; отбелязва, че разходите по подфункция 2а са с изчислен процент на грешки от 4,1 %; отбелязва, че Комисията е докладвала за комбиниран риск при плащане по функция 2, който като цяло е в диапазона 1,7 — 2,3 %, а за подфункция 2а Комисията е изчислила, че рискът при плащане се движи в диапазона 1,8 — 2,5 %; обръща внимание на разликата между данните, предоставени от Комисията и от Палатата;

102.

приветства факта, че Комисията е подобрила своята методика за изчисляване на максималния риск, но отбелязва със загриженост, че нейният модел за предоставяне на увереност продължава да е изложен на присъщи рискове; изразява загриженост, че Комисията предоставя минимален изчислен процент грешки, който не е окончателен; отбелязва със загриженост, че според Палатата документните проверки на Комисията може да не разкрият и коригират нередовни разходи и че това ограничава тяхната добавена стойност по отношение на потвърждаването на валидността на остатъчния общ процент на грешките, докладван от одитните органи; изразява безпокойство, че оценката на риска на одитните органи невинаги се взема предвид при подбора им за извършване на одити на съответствието;

103.

подчертава, че най-често срещаният източник на грешки, установен от Палатата, са недопустими разходи, недопустими проекти и нарушения на правилата на вътрешния пазар, включително неспазване на правилата за обществените поръчки и нарушения на правилата за държавната помощ;

104.

отбелязва със загриженост, че резултатите от одитите на Палатата през последните пет години показват, че наличните механизми за контрол все още не компенсират в достатъчна степен високия присъщ риск от грешки в тази област и че това важи най-вече за управляващите органи, чиито проверки все още не са напълно ефективни по отношение на предотвратяването или откриването на нередности в разходите, декларирани от бенефициентите; изразява съжаление, че основният дял в процента на грешки, изчислен от Палатата за тази област, е свързан с вземането на неподходящи решения от страна на управляващите органи, включително одобряването на недопустими проекти или неправомерна държавна помощ;

105.

отбелязва със загриженост продължаващите недостатъци при извършването и документирането на работата на одитните органи; изразява загриженост за това, че Палатата е установила количествено измерими грешки, които в много случаи не са били разкрити преди това от националните одитни органи при повторното извършване на одити от тях;

106.

отбелязва със загриженост, че в своя Специален доклад № 08/2022 „Подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие за конкурентоспособността на МСП“ Палатата констатира, че използването на ЕФРР от държавите членки за подобряване на конкурентоспособността на МСП не е достатъчно целенасочено; изразява загриженост, че подкрепата от ЕФРР не е подобрила значително конкурентоспособността на подпомаганите МСП; отбелязва констатацията на Палатата, че подпомагането на самостоятелни проекти ограничава потенциалното въздействие на ЕФРР; отбелязва със загриженост, че процедурите на ЕФРР за подбор не са достатъчно конкурентни и по-голямата част от подкрепата се предоставя по-скоро чрез безвъзмездни средства, отколкото чрез възстановима помощ;

107.

призовава Комисията да преустанови всякакво финансиране за ислямистки и за свързани с ислямизма организации, както и за кампании за възхваляване или легитимиране на хиджаба;

Препоръки

108.

109.

призовава Комисията освен това:

а)	да продължи своето сътрудничество с Палатата с цел по-нататъшно хармонизиране на стандартите за данните и уеднаквяване на тълкуването на правните текстове;

б)

да наложи задължителното и систематично използване на инструменти на информационните технологии, като EDES и Arachne, за всички фондове на Съюза, включително в режим на споделено управление, и да осигури по-добро използване на новите технологии, за да се засили контролът и да се защити бюджетът на Съюза от измами и неправомерно разходване на средства;

в)

г)	да докладва за ранните превантивни одити на системите, извършени в началото на програмния период, за да се потвърди ефективността на системите за контрол в държавите членки, включително въведената система за предотвратяване на нередности;

д)

да работи заедно с одитните органи на държавите членки, за да се гарантира, че конкретният риск от двойно финансиране, особено с финансирането по МВУ, е разгледан добре в националните одити; настоява Комисията да извършва тематични одити или одити на съответствието, специфично насочени към високорискови области и/или държави членки;

е)

Природни ресурси и околна среда

110.

отбелязва, че делът на функция 3 на МФР „Природни ресурси и околна среда“ е 31,3 %, или 56,8 милиарда евро, от бюджета на Съюза: от тази сума 38,3 милиарда евро (67,3 %) са изразходвани за директни плащания по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), 14,6 милиарда евро (25,7 % за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), 2,5 милиарда евро (4,5 %) за свързани с пазара разходи по линия на ЕФГЗ, 0,9 милиарда евро (1,6 %) за морско дело и рибарство, 0,4 милиарда евро (0,7 %) за Програмата за околната среда и действията по климата (LIFE) и 0,1 милиарда евро (0,2 %) за други области;

111.

отбелязва, че 2021 г. беше първата година от двугодишния преходен период на ОСП, в който пакетите от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), съставляващи част от МФР за периода 2021 — 2027 г., бяха използвани за изпълнение на ОСП съгласно преходните правила, докато програмите за развитие на селските райони за периода 2014 — 2020 г. бяха удължени; отбелязва също така, че финансирането от ЕФГЗ в размер на 40,7 милиарда евро, предвидено в бюджета за 2021 г. в рамките на МФР за периода 2021 — 2027 г., беше поето задължение и беше изплатено през годината; отбелязва, че от бюджетните кредити за поети задължения за 2021 г. за ЕЗФРСР и Next Generation EU (Инструмента на Европейския съюз за възстановяване) (17,7 милиарда евро) сума от 624 милиона евро е изплатена през 2021 г., докато 14 милиарда евро от плащанията за 2021 г. са свързани с ангажименти, поети преди 2021 г.;

112.

изразява съжаление относно недостатъчното използване на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР); подчертава, че от наличния пакет от ЕФМДР в размер на 5,69 милиарда евро при споделено управление за периода 2014 — 2020 г. само 4,1 милиарда евро са поети до края на 2021 г., отбелязва, че липсата на използване на ЕФМДР от неговите потенциални бенефициенти вероятно се дължи на трудността при подаването на заявления за финансиране и тяхната обработка, и изисква от Комисията да анализира причините;

113.

отбелязва, че държавите членки са приели системи за управление и контрол с цел идентифициране на случаи на двойно финансиране и че са въведени процедури за коригиране на подобни ситуации, ако такива възникнат; отбелязва също така, че когато се установят слабости в контрола и процедурите, Комисията може да препоръча подобрения на държавите членки и, когато е целесъобразно, да направи финансови корекции, за да защити бюджета на Съюза;

114.

отбелязва, че Палатата е разгледала статистически представителна извадка от 212 операции, обхващаща пълния набор от разходи по тази функция на МФР; отбелязва, че Палатата също така е разгледала информацията относно редовността, предоставена в годишните отчети за дейността на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ (ГД AGRI) и ГД „Действия по климата“ (ГД CLIMA) и след това включена в годишния доклад за управлението и изпълнението на Комисията, както и избрани системи в държавите членки;

115.

отбелязва със задоволство, че Палатата е установила, че процентът грешки за функция „Природни ресурси“ е близо до прага на същественост, изчислен на 1,8 % в сравнение с 2,0 % в предходната година, и че по-голямата част от откритите грешки са засегнали операции в областта на развитието на селските райони и пазарните мерки; подчертава, че тази цифра е в съответствие със собствените оценки на Комисията; отбелязва, че ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ е оценила риска при плащане (коригиран процент грешки) на около 1,4 % за преките плащания, 2,9 % за мерките за развитие на селските райони и 2,1 % за пазарните мерки, което е в съответствие с констатациите на Палатата;. отбелязва, че това съответствие между изчисленията за грешки на Палатата и на Комисията не се наблюдава в други разходни области;

116.

отбелязва, че най-често срещаният източник на грешки, установен от Палатата, са недопустими бенефициенти или разходи, следвани от административни грешки и неспазване на агроекологичните задължения; отбелязва със загриженост, че Палатата е установила в няколко случая, че органите на държавите членки и Комисията са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или да открият и коригират грешките преди одобряването на разходите; подчертава, че Палатата счита, че изчисленият процент грешки за тази глава би бил с 1,2 % по-нисък, ако органите на държавите членки и Комисията (за пряко управление) бяха използвали правилно цялата информация на тяхно разположение; отбелязва, че Палатата счита това за административна грешка поради неизползване на наличната информация;

117.

отчита, че преките плащания, които представляват 67 % от разходите, са с по-нисък риск от грешки; отбелязва, че те се управляват чрез интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), която включва системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП); отбелязва, че Палатата счита, че ИСАК, и по-специално СИЗП, представляват ефективна система за управление и контрол, с която се следи преките плащания като цяло да не са засегнати от съществени грешки; отбелязва със загриженост, че Палатата е установила, че развитието на селските райони, пазарните мерки и другите плащания, които представляват 33 % от разходите, са свързани с по-висок риск от грешки;

118.

отбелязва, че в своя Специален доклад № 14/2022 „Европейската комисия и борбата с измамите в областта на общата селскостопанска политика“ Палатата констатира, че рисковете от измами варират в различните схеми за плащания по ОСП; приветства факта, че Комисията е предприела действия във връзка с разходите, свързани с измами; изразява съжаление, че според Палатата действията, предприети от Комисията, не са били достатъчно проактивни за справяне с определени рискове от измами, като например незаконно „заграбване на земи“; подчертава, че слабостите в проверките на държавите членки може да бъдат използвани от измамниците и че Комисията следва да наблюдава по-добре националните мерки за борба с измамите, да предоставя по-конкретни насоки и да насърчава използването на нови технологии за предотвратяване и разкриване на измами; отбелязва със загриженост, че някои разплащателни агенции са посочили необходимост от повече практически съвети от страна на Комисията;

119.

изразява съжаление, че действията на Комисията за откриване и противодействие на измамите при плащанията по ОСП не водят до съществено премахване на рисковете и злоупотребите; настоятелно призовава Комисията систематично да оценява използването на плащанията по линия на ОСП, като предостави списък с най-големите бенефициенти за всяка държава членка и съответно го публикува;

120.

отбелязва със загриженост, че в своя Специален доклад № 16/2022 „Използването на данни в общата селскостопанска политика“ Палатата констатира, че сегашните данни и инструменти само отчасти предоставят информацията, необходима за изготвянето на добре информирани политики на равнището на Съюза; отбелязва, че Палатата е установила, че Комисията има различни инициативи за по-добро използване на съществуващите данни; изразява съжаление, че Палатата е установила, че в тази област продължават да съществуват пречки;

121.

отбелязва със загриженост, че в своя Специален доклад № 10/2022 „Подходът LEADER за водено от общностите местно развитие насърчава ангажираността на местно равнище, но няма достатъчно данни за допълнителните ползи“ Палатата констатира, че местните групи за действие улесняват ангажираността на местно равнище, но включват допълнителни разходи и бавни процеси на одобрение; изразява загриженост, че допълнителните ползи от LEADER и воденото от общностите местно развитие все още не са доказани;

122.

припомня значението на справедливото разпределение на средствата по линия на ОСП, при което от една страна следва да се избягва неправомерното разходване на средства, по-специално от страна на богати личности с видна роля в политиката, представители на елита и големи конгломерати, а от друга страна, да се насочи към активните земеделски стопани, изцяло ангажирани със селскостопанска дейност;

Препоръки

123.

подкрепя препоръките на Палатата в нейния годишен доклад, както и в свързаните с това специални доклади; призовава Комисията да ги приложи незабавно и да информира органа по освобождаване от отговорност относно напредъка по изпълнението;

124.

призовава Комисията освен това:

а)

да опрости съществено правилата и процедурите, да подготви задължително обучение и практическа информация за кандидатите, и по-специално за новите кандидати, и да подобри помощта и насоките за МСП, обособените нови организации, новосъздадените предприятия, администрацията и разплащателните агенции, както и всички други съответни заинтересовани страни, без да се компрометира качеството на проверките;

б)	да оползотворява и да насърчава систематичното използване на изкуствен интелект и данните от новите технологии, например спътниците „Сентинел“ по програмата „Коперник“, които са собственост на Съюза, с цел мониторинг и контрол върху правилното усвояване на финансовите средства по линия на ОСП;

в)	да наложи задължителното и систематично използване на информационните инструменти Arachne и EDES от платежните агенции, като важен инструмент, който може да се използва за набелязване на проекти, бенефициенти и изпълнители, които са изложени на риск от измама;

г)

да осигури защитата на бюджета на Съюза чрез повсеместната и систематична употреба на цифрови и автоматизирани системи за докладване, мониторинг и одит и спешно да създаде интегрирана и оперативно съвместима система, която се основава на съществуващите инструменти и бази данни, но не се ограничава само до тях;

д)	да представи изменение на правилата на ОСП, насочено към предотвратяване на отпускането на средства от Съюза, когато земята е придобита по принуда или когато собствеността е невярно декларирана;

е)	да събира и публикува данни за най-големите бенефициенти по ОСП в държавите членки, включително интегрираните данни от други фондове на Съюза;

Миграция и управление на границите, Сигурност и отбрана

125.

приветства създаването на функция 4 на МФР „Миграция и управление на границите“ за програмния период 2021 — 2027 г., тъй като това подчертава значението на тези въпроси за Съюза като цяло и по-специално за бюджета на Съюза; отбелязва, че през 2021 г. тази функция се отнася за 2,5 милиарда евро под формата на плащания от фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (1,2 милиарда евро), фонд „Вътрешна сигурност“ (граници и визи) (0,4 милиарда евро) и Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, Frontex и eu-LISA (0,9 милиарда евро); отбелязва, че тези разходи се отнасят главно до завършването на неприключени проекти и схеми от програмния период 2014 — 2020 г.;

126.

отбелязва, че функция 5 от МФР „Сигурност и отбрана“ включва 0,7 милиарда евро под формата на плащания от Европейския фонд за отбрана (0,2 милиарда евро), фонд „Вътрешна сигурност“ (полиция) (0,2 милиарда евро), децентрализираните агенции (0,2 милиарда евро) и ядрената безопасност и извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения (0,1 милиарда евро);

127.

изразява загриженост, че от проверените от Палатата 28 операции девет (32 %) са засегнати от грешки, че Палатата е изчислила шест грешки, които са оказали въздействие върху сумите, начислени към бюджета на Съюза, и че Палатата е установила също така шест случая на неспазване на правните и финансовите разпоредби, без отражение върху бюджета на Съюза;

128.

отбелязва, че Палатата също така е извършила преглед на работата, извършена от одитните органи на три държави членки, които са одитирали годишните отчети за ФУМИ/ФВС на съответните държави членки; отбелязва със съжаление, че Палатата е установила недостатъци в тяхното докладване, свързани с одитната дейност във връзка с подбора на проекти, процедурите за възлагане на обществени поръчки, неадекватните проверки на допустимостта на разходите и недостатъчната одитна следа или лошата документация, което води до неразкриване на недопустими разходи, ненадеждни одитни заключения и изразяване на ограничена увереност от работата на одитните органи; отбелязва, че Палатата е формулирала препоръки за справяне с установените проблеми;

129.

отбелязва въз основа на отговорите на члена на Комисията на въпроси с искане за писмен отговор, че МСП участват в покани за представяне на предложения по линия на ЕФР и съставляват 43 % от субектите, участващи в избрани предложения; отбелязва, че Комисията предоставя обща техническа подкрепа на потенциалните бенефициенти на средства от Европейския фонд за отбрана чрез портала за финансиране и обществени поръчки; отбелязва освен това, че Комисията счита, че участието на МСП в поканите за представяне на предложения по линия на ЕФР се подпомага чрез опростени варианти за разходите, които са от полза за всички участници, и организиране на информационни дни; счита, че за МСП това може да не е достатъчно предвид проблемите, с които се сблъскват тези предприятия, които са свързани главно с липса на специфични познания за финансирането от Съюза и на административен капацитет;

130.

отбелязва със задоволство, че през първата година от поканите за представяне на предложения по линия на ЕФР (2021 г.) в окончателната процедура са участвали 692 „обединени“ субекта от всички държави членки (с изключение на Малта) и от Норвегия, довело до подбора на 61 предложения, което показва както високото ниво на участие, така и нивото на трансгранично сътрудничество; отбелязва също така, че в едно избрано за финансиране предложение са участвали средно субекти от около осем държави членки;

Препоръки

131.

132.

освен това призовава Комисията да разгледа дейностите, използвани от Центъра за общо прилагане за НИТР за средствата по „Хоризонт Европа“ в подкрепа на МСП, като например уебинари и дни на координаторите, и да копира успешните елементи от подхода към ЕФР на Центъра за общо прилагане за НИТР, по-специално за предоставяне на по-конкретни познания за финансирането от Съюза за МСП и за намаляване на административната тежест за тях;

133.

призовава Палатата да разгледа възможността да отрази различните функции на МФР в своя годишен доклад, като отдели конкретна глава за всяка функция;

Съседните региони и светът

134.

приветства приемането на ИССРМС — Глобална Европа през 2021 г. като основен инструмент за финансиране по тази функция на МФР с цел утвърждаване и насърчаване на ценностите, принципите и основните интереси на Съюза в световен мащаб и подпомагане на стимулирането на многостранно сътрудничество и по-силни партньорства с държави извън Съюза; отбелязва, че ИССРМС — Глобална Европа отразява голяма промяна в сравнение с МФР за периода 2014 — 2020 г., с интегрирането в общия бюджет на Съюза на сътрудничеството с партньорските държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, което преди това беше финансирано от европейските фондове за развитие; изразява съжаление, че липсва по-интегриран подход в проектите за глобално развитие;

135.

припомня, че Генерална дирекция „Сътрудничество за развитие“ (ГД DEVCO) беше реорганизирана на 16 януари 2021 г. и стана Генерална дирекция „Международни партньорства“ (ГД INTPA); приветства консолидирането на ресурсите в областта на международните партньорства с въвеждането на ИССРМС — Глобална Европа, а така също и чрез подхода „Екип Европа“;

136.

отбелязва, че през 2021 г. плащанията по функция „Съседните региони и светът“ възлизат на 10,9 милиарда евро; отбелязва, че тези плащания са били извършени чрез използване на различни инструменти и методи за изпълнение; отбелязва със загриженост, че Палатата определя риска от грешки в тази функция на МФР като „висок“, като 32 от одитираните 67 операции (48 %) са засегнати от грешки;

137.

отбелязва, че Палатата е установила 12 случая на неспазване на правните и финансовите разпоредби, които не са оказали въздействие върху бюджета на Съюза, но въпреки това подкопават доброто финансово управление и имат потенциала да направят разходите недопустими; отбелязва, че тези случаи на неспазване са свързани с подбора на проекти и прилагането на правилата за възлагане на обществени поръчки, а така също и с подаването на документация към заявките за възстановяване на плащания;

138.

отбелязва резултатите от седмото проучване относно процента остатъчни грешки, извършено през 2021 г. от ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“, и по-специално общия процент остатъчни грешки, за който е установено, че е 1,05 % — под прага на същественост от 2 %; отбелязва ограниченията, установени от Палатата в методологията за определяне на процента остатъчни грешки, и по-специално, че значителна част от разходите на ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ не се взема предвид в популацията на извадката за изчисляване на процента остатъчни грешки, за което Палатата счита, че носи риск грешките да останат неоткрити; изразява особена загриженост, че ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ не е оповестила тези ограничения в своя годишен отчет за дейността за 2021 г.;

139.

отбелязва резултатите от проучването относно процента остатъчни грешки за 2021 г., извършено от ГД „Международни партньорства“, в което се прави разграничение между процента остатъчни грешки за средствата, усвоени в рамките на бюджета на Съюза (1,45 %), и Европейския фонд за развитие (0,91 %); приветства факта, че ГД „Международни партньорства“ изпълнява препоръките на Палатата, що се отнася до одитните констатации относно процента остатъчни грешки; отбелязва обясненията, предоставени от ГД „Международни партньорства“ относно нейната методология за изчисляване на процента остатъчни грешки и разграничението между процента остатъчни грешки и извършената одитна дейност, както и заключенията, направени от Палатата; изразява обаче загриженост, че основната критика на Палатата по отношение на методологията, и по-специално на свързаните с нея решения относно резервите, остава;

140.

изразява съжаление, че проблемните и насаждащите омраза материали в палестинските учебници и учебни карти все още не са премахнати; подчертава, че образованието и достъпът на учениците до мирни и безпристрастни учебници е от съществено значение, особено в контекста на нарастващото участие на подрастващи в терористични нападения; подчертава, че финансовата подкрепа от Съюза за Палестинската власт в областта на образованието се предоставя, при условие че учебното съдържание е приведено в съответствие със стандартите на ЮНЕСКО, както беше решено от министрите на образованието на Съюза в Париж на 17 март 2015 г., че всички антисемитски позовавания са заличени и че са премахнати примерите, които подбуждат към омраза и насилие, както многократно се изисква в резолюциите, придружаващи решенията за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовите години 2016, 2018, 2019 и 2020; ето защо изисква Комисията да следи отблизо действията на Палестинската власт за бърза промяна на цялата учебна програма;

141.

изразява загриженост относно унищожаването и конфискацията на финансирани от Съюза проекти на Западния бряг; припомня позицията на Съвета, който изрази ангажимента си да гарантира, че във всички споразумения между Израел и Съюза недвусмислено и изрично трябва да се посочва тяхната неприложимост по отношение на териториите, окупирани от Израел от 1967 г. насам, както и да продължи да прилага ефективно действащото законодателство на Съюза и двустранните договорености, приложими към продуктите с произход от поселенията;

142.

посочва трудностите при изпълнението на ръководения от консорциум проект „Jordan Industry 4.0 & Digitalization Innovation Center“ (InJo4.0); подчертава, че на проекта липсва ясно управление и администрация и че водещият партньор на консорциума доминира над ресурсите на проекта по такъв начин, че партньорите са имали само много ограничен достъп или не са имали никакъв достъп до ресурсите на проекта, като двама партньори вече са решили да напуснат проекта; освен това, поради ясен конфликт на интереси по отношение на ръководителя на проекта, който действа като координатор на проекта, и страха от монопол в полза на дружеството на координатора чрез присвояване на цялата интелектуална собственост е поставена под въпрос способността на Комисията да управлява проекта; призовава Комисията да проведе независим одит, за да получи ясен преглед на проблемите на място, да гарантира законното и прозрачно изпълнение на проекта и да разработи предпазни мерки за бъдещи проекти, за да се избегне присвояването от страна на едно-единствено дружество, както и да се осигурят прозрачни комуникационни канали за проекти в трети държави;

143.

отбелязва значението на обвързването с условия за спазване на принципите на правовата държава, както и привеждането в съответствие с общата външна политика и политика на сигурност на Съюза; отново заявява, че финансирането по ИПП III следва да бъде стриктно обвързано с тези критерии и няма да се изплащат средства на държавите от Западните Балкани, освен ако тези критерии не са ясно изпълнени, както е подчертано в Специален доклад № 1/2022 на ЕСП „Подкрепа от ЕС за върховенството на закона в Западните Балкани“;

144.

припомня, че политиките за развитие и за сътрудничество имат за цел изкореняване на бедността и намаляване на неравенството и че средствата следва да достигат само до предвидените бенефициенти;

Препоръки

145.

146.

призовава Комисията освен това:

а)	да преразгледа изключването на категориите разходи, установени от Палатата, и ясно да оповести ограниченията на своята методология за изчисляване на процента остатъчни грешки;

б)

да информира по-добре относно процентите грешки, които представя, в сравнение с процента грешки, представен от Палатата, да обясни по-добре разликите и ясно да заяви, че Комисията подкрепя процента грешки, установен от Палатата, и да предоставя собствените си изчисления, за да даде по-подробен анализ, който разглежда първопричините за грешките;

в)

да гарантира, че бъдещите споразумения за партньорство се основават на принципите на прозрачност, солидарност, споделена отговорност, зачитане на правата на човека, принципите на правовата държава и международното хуманитарно право, по-конкретно чрез извършване на предварителни оценки на въздействието върху правата на човека преди участие в проекти в трети държави, както и чрез мониторинг през целия етап на изпълнение и предоставяне на резултатите на органа по освобождаване от отговорност;

г)

да спазва Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета (2), като гарантира, че свързаните с миграцията разходи по ИССРМС са индикативно 10 % от средствата по инструмента; да осигури пълна прозрачност чрез установяване на ясен преглед на всички инструменти в рамките на бюджета на Съюза, използвани за финансиране на сътрудничеството с трети държави в областта на управлението на миграцията, включително информация относно размера, целта и източника на финансиране, както и предоставяне на подробна информация относно всякакви други потенциални мерки за подкрепа, предоставени от агенции на Съюза, като например Frontex, за да се гарантира, че органът по освобождаване от отговорност може да изпълнява ефективно институционалната си роля за упражняване на контрол върху изпълнението на бюджета на Съюза;

д)

да предостави на одиторите и на органа по освобождаване от отговорност списъка с всички крайни бенефициенти и проекти и да засили усилията на Комисията за събиране на информация относно крайните получатели на финансиране от Съюза на равнището на Комисията; призовава Комисията да гарантира, че лица или групи, които принадлежат към терористични организации, свързани са с такива организации или ги подкрепят, са изключени от финансиране от Съюза;

е)	да увеличи съгласуваността и устойчивостта на финансирането от ИССРМС — Глобална Европа;

ж)	да предостави изчерпателен преглед на разходите по новата програма „Global Gateway“ и да опрости съществуващите инструменти, с цел интегриране на приоритетите на Съюза в рамките на „Global Gateway“;

Европейска публична администрация

147.

отбелязва, че на функция 7 на МФР „Европейска публична администрация“ се падат 5,9 % или 10,7 милиарда евро от бюджета на Съюза, което включва разходи за човешки ресурси и пенсии, които през 2021 г. възлязоха на около 68 % от общата сума, а така също и за сгради, оборудване, енергия, комуникация и информационни технологии; от тази обща сума 6,3 милиарда евро (58,5 %) се изразходват от Комисията, а останалата част — от други институции и органи на Съюза; отбелязва, че Палатата изготвя отделни доклади относно агенциите и другите организации на Съюза, както и относно Европейските училища; подчертава, че правомощията на Палатата не включват финансов одит на Европейската централна банка;

148.

отбелязва, че Палатата е разгледала статистически представителна извадка от 60 операции, обхващаща пълния набор от разходи по тази функция на МФР; отбелязва, че Палатата е разгледала също информацията относно редовността, съдържаща се в годишните отчети за дейността на всички институции и органи на ЕС, в т.ч. тези на генералните дирекции и службите на Европейската комисия, които имат основна отговорност за административните разходи, която след това се включва в Годишния доклад за управлението и изпълнението на Комисията, наред с останалото;

149.

отбелязва със задоволство, че според заключението на Палатата разходите по функция „Европейска публична администрация“ не са засегнати от съществено ниво на грешки; отбелязва, че няма нови препоръки към Комисията;

150.

приветства констатацията на Палатата в нейния Специален доклад № 18/2022 „Институциите на ЕС в контекста на пандемията от COVID-19“, че плановете на институциите за непрекъснатост на дейността в по-голямата си част следват признати стандарти и представляват основа за техния отговор на кризата; приветства факта, че институциите са успели да сведат до минимум смущенията в основните си дейности; отбелязва, че се извършва оценка на ефективността на новите начини на работа в работната среда след кризата;

151.

отбелязва със загриженост, че в своя Специален доклад № 17/2022 „Използването на външни консултанти в Европейската комисия“ Палатата констатира, че съществуват значителни пропуски в рамката, уреждаща наемането на външни консултанти и обосноваваща тяхното използване; отбелязва, че процедурите за възлагане на поръчки се спазват, но все още не се управляват добре специфичните рискове; изразява загриженост за откритите слабости в начина, по който се управляват и използват услугите на външните консултанти; изразява загриженост, че управленската информация на Комисията не е напълно точна, а нейното систематично отчитане е незадоволително;

Европейски училища

152.

отбелязва със задоволство, че Палатата не е констатирала съществени грешки в окончателните консолидирани финансови отчети на европейските училища за 2021 г.; приветства подобренията, подчертани от Палатата в индивидуалните и консолидираните отчети;

153.

отбелязва със загриженост слабостите, открити в системите за вътрешен контрол на централната служба и на двете училища, подбрани от Палатата, по-специално по отношение на техните процедури за набиране на персонал, възлагане на обществени поръчки и извършване на плащания; отбелязва със загриженост, че Палатата не е в състояние да потвърди, че финансовото управление на училищата през 2021 г. е в пълно съответствие с Финансовия регламент и Правилника за длъжностните лица;

Препоръки

154.

подкрепя препоръките на Палатата в нейния годишен доклад, както и в свързаните с това специални доклади; призовава Комисията и централната служба на европейските училища да ги приложат незабавно в рамките на съответните си правомощия и да информират органа по освобождаване от отговорност относно напредъка по изпълнението; призовава за пълен парламентарен контрол върху европейската училищна система с цел повишаване на отчетността и подобряване на управлението;

155.

призовава Комисията освен това:

а)	да продължи работата си с цел осигуряване на равенство между половете на всички равнища на управление до края на текущия мандат на Комисията и да докладва данни с разбивка по пол;

б)

да продължи работата си с цел осигуряване на справедлив географски баланс сред служителите си на всички равнища, и по-специално на висшето управленско равнище, където продължават да съществуват силни дисбаланси, като едновременно с това изпълнява изискванията на Правилника за длъжностните лица относно квалификацията и заслугите на кандидатите; подчертава, че съгласно член 27 от Правилника за длъжностните лица Комисията, подобно на всички институции на Съюза, трябва да гарантира, че всички държави членки са пропорционално представени;

в)	да предприеме всички необходими мерки, за да продължи изграждането на по-разнообразна и приобщаваща работна среда и култура чрез предприемане на действия в полза на лицата с увреждания, включително подобрения в достъпа до сгради;

г)	да предостави анализ на последиците от наемането на все по-голям брой договорно наети служители, относно което Парламентът постоянно изразява безпокойство;

д)	да определи ясни правила относно кадровата въртележка между държавния и частния сектор, по-специално за членовете на Комисията и бившите длъжностни лица, извършващи нови дейности след напускане на службата, също и в агенциите;

е)	да играе водеща роля при защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, като проправи пътя към по-уеднаквено регулиране на правилата във всички институции, въз основа на най-добрите практики и на по-високи стандарти;

Подкрепа, свързана с COVID-19

156.

изразява съжаление, че Комисията все още не е изготвила подробен доклад относно свързаните с COVID-19 разходи, финансирани от бюджета на Съюза;

157.

отбелязва, че в своя Специален доклад № 28/2022 „Подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE)“ Палатата констатира, че инструментът SURE е бил навременен отговор за смекчаване на риска от безработица по време на пандемията от COVID-19 и че той е довел до ограничен финансов риск за бюджета на Съюза; приветства факта, че заемите по линия на SURE са помогнали за финансирането на националните схеми за запазване на работни места, за да се ограничи нарастването на безработицата по време на кризата, предизвикана от COVID-19; изразява съжаление, че въздействието на SURE не може да бъде изцяло оценено поради недостатъчни данни от мониторинга и липса на последваща оценка; призовава Комисията значително да подобри данните от мониторинга и да отдели така необходимите ресурси, за да даде възможност за надеждна оценка на резултатите от нейните програми и политики; подчертава факта, че постоянната липса на последващи оценки не позволява планирането на следващия бюджет на Съюза да се извърши въз основа на факти;

158.

отбелязва, че в своя Специален доклад № 19/2022 „Обществените поръчки за ваксини срещу COVID-19 в ЕС“ Палатата посочва, че Съюзът е създал специална система за възлагане на обществени поръчки за ваксини срещу COVID-19; отбелязва, че преговорите са осигурили разнообразен портфейл от ваксини за държавите членки; отбелязва, че Комисията е подпомогнала изпълнението на договорите, но е имала ограничено влияние за преодоляване на предизвикателствата, засягащи доставките; изразява съжаление, че Комисията не е предоставила на Палатата допълнителна информация, свързана със съдържанието на тези договори; подчертава задължението на всяка институция на Съюза, държава членка и публичен или частен получател на средства от Съюза да оповестява всички документи от значение, включително информация за водените от Комисията предварителни преговори, при официално искане, отправено от Палатата като част от текущ одит; припомня препоръката на Европейския парламент в неговата резолюция за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2020 г. относно достъпа до текстови съобщения, разменени с фармацевтично дружество, във връзка със закупуването на ваксина срещу COVID-19;

159.

изразява съжаление относно факта, че Комисията все още не е предоставила по прозрачен начин информация за преговорите, проведени с производителите на ваксини, с което е оставила възможност за съмнения; отново приветства решението на Европейския омбудсман да поиска от председателя на Комисията ясна и конкретна информация за преговорите, проведени с производителите на ваксини, както и по-голяма прозрачност по отношение на сключените договори;

160.

изразява съжаление относно факта, че председателят на Европейската комисия не е присъствала на изслушването със специализираните комисии на Европейския парламент, за да даде конкретни отговори на членовете, избрани пряко от гражданите на Европа, което представлява непредоставяне на информация на гражданите;

Препоръки

161.

162.

призовава Комисията освен това:

а)	да докладва изчерпателно относно разходите, свързани с COVID-19, и да докладва на органа по освобождаване от отговорност, включително с представяне на договорите за възлагане на обществени поръчки за ваксини;

б)

да се увери, че производителите на ваксини срещу COVID-19 спазват условията на споразуменията за предварително закупуване, особено по отношение на оценката на производствените разходи, използването на начално финансиране и, когато е приложимо, клаузите относно неизвличане на печалба, и да предприеме коригиращи действия при необходимост, както и да информира напълно органа по освобождаване от отговорност;

в)	да участва в изслушвания в Европейския парламент във връзка с преговорите и договорите с производителите на ваксини;

ГЛАВА II

Механизъм за възстановяване и устойчивост (МВУ)

Общи положения

163.

подчертава, че избухването на пандемията от COVID-19 рязко промени икономическите и социалните перспективи на Съюза, което изисква обединени усилия, довели до споразумението през декември 2020 г. относно пакета за възстановяване на Европа, включително МВУ, както и относно МФР за периода 2021—2027 г.; припомня, че МВУ е временен инструмент за възстановяване, основан на резултати, т.е. плащанията са обвързани със задоволителното изпълнение на ключови етапи и крайни цели, които са свързани с реформи и инвестиции, включени в националните планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ); подчертава, че въпреки че МВУ се финансира чрез емитиране на дълг, изтъква, че Регламентът за Механизма за възстановяване и устойчивост (Регламент за МВУ) предвижда, че ПВУ трябва да постигнат целите за разходите в областите на климата и цифровите технологии и да допринасят по подходящ начин за областите на политиката от значение за Съюза; припомня, че всеки национален план следва ефективно да преодолява всички или значителен набор от предизвикателствата, посочени в европейския семестър, по-специално в специфичните за всяка държава препоръки, приети от Съвета; подчертава добавената стойност от подпомагането по МВУ на безпрецедентна програма за реформи и инвестиции за преодоляване на специфичните предизвикателства, пред които са изправени държавите членки;

164.

отбелязва, че през 2021 г. Комисията е одобрила 22 национални плана за възстановяване и устойчивост, като е заделила 154 милиарда евро под формата на заеми и 291 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства; отбелязва, че Комисията е изплатила предварително финансиране за заеми на обща стойност 18 милиарда евро, като двамата най-големи получатели са Италия (15,9 милиарда евро) и Гърция (1,65 милиарда евро); припомня, че одобрението от Съвета на националните планове за възстановяване и устойчивост даде възможност на държавите членки да получат предварително финансиране в размер до 13 % от финансовото участие; отбелязва, че Комисията е изплатила предварително финансиране за безвъзмездни средства на обща стойност 36,3 милиарда евро, като двамата най-големи получатели са Испания (9,04 милиарда евро) и Италия (8,95 милиарда евро); отбелязва, че Комисията е направила едно плащане за Испания на стойност 10,0 милиарда евро; отбелязва, че плащането за Испания е придружено от изчистване на 1,5 милиарда евро предварително финансиране от 9,04-те милиарда евро, получени като предварително финансиране от тази държава членка, в съответствие с член 5, параграф 3 от споразумението за финансиране между Комисията и Кралство Испания;

165.

отбелязва дейностите на Комисията по отношение на емитирането на ценни книжа на международните капиталови пазари, което е необходимо за финансирането на МВУ, за които Комисията набра до края на 2021 г. 71,0 милиарда евро дългосрочно финансиране и 20 милиарда евро краткосрочно финансиране; отбелязва емитирането на първата екосъобразна облигация по линия на Next Generation EU на стойност 12,0 милиарда евро, което изисква докладване относно точното използване на постъпленията от екосъобразните облигации и относно въздействието на инвестициите; припомня установените от Палатата проблеми, свързани с докладването на изпълнението, и рисковете за репутацията и финансовите рискове, които това може да породи за екосъобразните облигации; счита, че тези заети суми са генерирали първите разходи за лихви, включително отрицателен лихвен процент в размер на над 20 милиарда евро депозит в ЕЦБ; отбелязва въвеждането на лихвен риск за бюджета на Съюза поради потребностите от финансиране на Next Generation EU;

166.

отбелязва забележката на Палатата в нейния годишен доклад за 2021 г. относно МВУ и единственото плащане, извършено през 2021 г., за Испания; отбелязва, че Палатата е извършила проверка на предварителната работа на Комисията във връзка с всички ключови етапи, свързани с това плащане, и е направила оценка дали Комисията е събрала достатъчно и подходящи доказателства в подкрепа на оценката си за задоволително изпълнение на ключовите етапи, включени в искането за плащане; отбелязва, че Палатата не е проверила други плащания през 2021 г.; отбелязва със загриженост факта, че Палатата няма да бъде в състояние да направи оценка на всички ключови етапи, свързани с бъдещите плащания към всички държави членки, което ще има въздействие върху бъдещите ѝ анализи; въпреки това предлага Палатата да включи в своята извадка за 2022 г. ключовите етапи и крайните цели за всички плащания, извършени през 2022 г.;

167.

отбелязва заключението на Палатата, че по отношение на плащанията, извършени за Испания през 2021 г., един от ключовите етапи не е постигнат по задоволителен начин; със съжаление отбелязва, че Палатата не е била в състояние да определи количествено тази грешка поради необходимостта от своевременно разработване на методология за количествено определяне на въздействието на непостигането (частично) на даден ключов етап или на дадена цел; отбелязва, че вътрешният одитор на Комисията е забелязал и обърнал внимание на липсата на тази методология в своето общо становище от 2021 г. относно финансовото управление от страна на Комисията; изразява съжаление, че Комисията не е разполагала с по-стабилна методология преди извършването на плащанията; счита за небрежност от страна на Комисията да не е въвела тази методология преди извършването на плащанията, тъй като това поставя под въпрос оценката от страна на Комисията на задоволителното изпълнение на ключовите етапи и крайните цели; приветства обаче факта, че Комисията, след неколкократни призиви от страна на органа по освобождаване от отговорност и Палатата, прие на 21 февруари 2023 г. съобщение относно МВУ, включително две приложения, съдържащи рамка за оценка на ключовите етапи и крайните цели съгласно Регламента за МВУ и методология на Комисията за определяне на спирането на плащания съгласно Регламента за МВУ;

168.

приветства работата на Комисията за коригиране на липсата на методология за първите 23 плащания от МВУ; отбелязва, че методологията следва да дава възможност на Комисията да определи сумата, чието плащане трябва да бъде спряно, ако ключов етап или цел не са задоволително изпълнени, при пълно зачитане на принципите на равно третиране и пропорционалност; отбелязва, че изчисляването на сумата, чието плащане се спира, ще отразява както основания на резултатите характер на МВУ, така и единствената по рода си комбинация от реформи и инвестиции, както и факта, че не всички мерки допринасят в еднаква степен за постигането на целите на националните ПВУ; отбелязва обаче, че в рамката за оценяване на ключовите етапи и крайните цели липсват обяснения, например защо механизмът за проверка и мерките за мониторинг, описани в оперативната договореност, не следва да се вземат под внимание за оценката, и защо прагът de minimis е определен като „отклонение в размер на около 5 % или по-малко“; подчертава, че определенията за „задоволително изпълнение“ на съответните ключови етапи и крайни цели са съставени чрез термини, за които липсва ясно определение и които съдържат субективни елементи, като например „минимално отклонение от формално изискване“, „ограничени и пропорционални забавяния“ и „минимално отклонение от изискване за съдържанието“; изисква в тази връзка да се предоставят допълнителни пояснения и призовава за ясен и всеобхватен подход при оценяването на отклоненията, за да се гарантира, че те са ограничени до необходимата степен; счита, че методиката за спиране на плащанията следва допълнително да се подобри, що се отнася до инвестиционния компонент, с цел по-добро свързване на съответните ключови етапи и крайни цели с направените действителни разходи; подчертава, че следва да има текуща оценка на постигнатия напредък, за да се гарантира, че изпълнението на ключовите етапи и крайните цели не се забавя твърде много;

169.

отбелязва, че в методиката за определяне на спирането на плащанията не е предвидено обяснение за стойностите, избрани като коефициенти, и също така тя съдържа субективни елементи, като например корекции за повишаване или намаляване на коригираната единична стойност, и термини, за които липсват ясни определения, като например инвестиции от „голямо значение“ или реформи „от особено значение“; изисква да се предоставят допълнителни пояснения;

170.

отбелязва заключенията от командировката на комисията по бюджетен контрол в Испания на 20 — 23 февруари 2023 г., в които бяха признати трудностите при пълноценното прилагане на платформата за управление и контрол на средствата по линия на МВУ, CoFFEE в Испания, особено по отношение на липсата на оперативна съвместимост с регионалните платформи и платформите на Съюза, както и фактът, че системата не е напълно функционална; отбелязва, че Комисията е оценила съответния ключов етап в испанския план за възстановяване като изпълнен задоволително, с пълна функционалност, в момент, когато това все още не е било така; признава, че Комисията е поискала допълнителна информация и е установила слабости във връзка със събирането на информация; признава, че системата има потенциал да бъде стабилна система за вътрешен контрол за подсектор „Централно управление“; препоръчва системата да се подобри от гледна точка на оперативната съвместимост със съответните системи на равнището на Съюза и на национално и регионално равнище; подчертава, че прозрачността следва да се повиши, за да могат регионите да споделят най-добри практики и да предоставят лесен достъп до адекватна информация и обобщени цифрови данни за обществеността чрез съвременни функционалности за търсене;

171.

отбелязва, че Службата за вътрешен одит на Комисията започна одитен ангажимент по отношение на програмата Next Generation EU през 2021 г.; отбелязва, че вследствие на извършената работа, в своето общо становище за 2021 г. относно финансовото управление на Комисията вътрешният одитор обръща внимание също и на необходимостта да продължи работата по контрол върху разработването и прилагането на подходящо финансово управление и на стратегии за одит и контрол; счита, че вътрешният одитор е съществен елемент на вътрешните механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване в рамките на Комисията и че независимата и обективна информация, получена от неговите собствени одитни дейности, е абсолютно необходима за ефективното функциониране на вътрешния одитор; посочва, че съгласно международните стандарти за вътрешен одит Службата за вътрешен одит следва да обмисли по-добра координация на работата си с Палатата като външен одитор;

172.

припомня становището на комисията CONT за комисията по бюджети и комисията по икономически и парични въпроси относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на МВУ; припомня съдържащия се в него призив за изготвяне на списък на всички крайни получатели и проекти по Механизма в пълно съответствие с изискванията за защита на данните, както и за водене на регистри на икономическите оператори и техните действителни собственици за целите на одита и контрола; счита, че член 22, параграф 2, буква г) от Регламента за МВУ поставя изискването държавите членки да водят такива регистри i) за целите на одита и контрола и ii) за предоставяне на сравнима информация за използването на средства; отбелязва освен това, че разпоредбите в член 22, параграф 3 предвиждат съответните данни, с които разполага Комисията, да се предоставят, в рамките на освобождаването от отговорност, на органа по освобождаване от отговорност; отбелязва, че тези данни могат да бъдат поискани от националните органи за контрол, разследване и одит, или на равнището на Съюза, съгласно член 22, параграф 2, буква д) от Регламента за МВУ, от Комисията, както и от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), Европейската прокуратура и Палатата; изразява съжаление относно липсата на информация за защитата на финансовите интереси на Съюз при извършването на плащания;

173.

приветства споразумението, постигнато по време на междуинституционалните преговори по Регламента за RePowerEU за изменение на Регламента за МВУ, така че да стане задължително всяка държава членка да публикува два пъти годишно списък на 100-те най-големи получатели на средства по RePowerEU и МВУ най-късно до февруари 2024 г.; отбелязва, че в приетите на 1 февруари 2023 г. насоки Комисията прикани държавите членки да публикуват такъв списък още през април 2023 г., за да повишат прозрачността на МВУ; счита обаче, че това не заменя изискването за предоставяне на одиторите и органа по освобождаване от отговорност на списъка на всички крайни получатели и проекти за всяка финансова година;

174.

отбелязва, че службите на Комисията, които изпълняват програмите за сближаване и развитие на селските райони по Next Generation EU, са информирали органа по освобождаване от отговорност, че са се координирали предварително, за да се избегне двойно финансиране на дейности, потенциално допустими по тези програми; счита, че последващите проверки на равнището на крайните получатели от страна на държавите членки са абсолютно необходими за установяване на двойно финансиране; отново изтъква, че е важно да има единна задължителна интегрирана система за информация и мониторинг на равнището на Съюза, осигуряваща оперативна съвместимост между системите на Съюза и националните системи, с цел, наред с другото, да се установяват случаи на двойно финансиране и злоупотреба със средства във всички държави членки;

175.

отбелязва, че подходът на Комисията за придържане към правилата за възлагане на обществени поръчки и за държавна помощ при инвестициите в рамките на МВУ е да разчита на националните системи и да прибягва към производства за установяване на нарушение, когато бъдат установени случаи на неспазване в държавите членки; счита, че това не визира непременно получателите, които са се ползвали с несправедливо предимство от случаите на неспазване; признава, че, в съответствие с националните планове за възстановяване и устойчивост, отговорност в това отношение носят първо държавите членки, които са задължени да въведат подходящи системи за контрол и спазване на цялото съответно национално и европейско законодателство, включително на правилата за възлагане на обществени поръчки и за държавна помощ; припомня многократните констатации на Палатата, отразени в предишни доклади за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, че работата на някои национални органи или сертифициращи органи е твърде податлива на грешки и не е надеждна; поради това подчертава, че Комисията носи крайната отговорност да се гарантира, че са въведени ефективни и ефикасни системи за вътрешен контрол, като гарантира спазването на всички правила на Съюза и национални правила, включително по-специално правилата за възлагане на обществени поръчки и за държавна помощ, и правилата по отношение на предотвратяването и откриването на измами, корупция, конфликти на интереси и двойно финансиране, и да се намесва в случаите, когато държавите членки не реагират, както се изисква от Регламента за МВУ, включително чрез частични плащания, когато е налице неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки; във връзка с това приветства одитната стратегия на Комисията и стартирането през 2022 г. на одити на системите във връзка със защитата на финансовите интереси на ЕС в 16 държави членки, както и плановете всички държави членки да бъдат обхванати до края на 2023 г.;

176.

изразява загриженост, че разликите в качеството на контрола и сложността на системите за контрол, прилагани от държавите членки, могат да доведат до пропуски в системата за вътрешен контрол на средствата, налични по МВУ, в държавите членки; изразява загриженост във връзка с констатацията на Палатата в нейното Становище 04/2022 относно предложението на Комисията за главите за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост с оглед липсата на ефективен механизъм за докладване на измами, който би позволил непрекъснат мониторинг и контрол на защитата на финансовите интереси на Съюза във връзка с МВУ; изразява загриженост относно констатацията на Палатата, че държавите членки не са задължени да докладват на Комисията за съмнения за измами в рамките на МВУ чрез Системата за управление на нередностите, както и на Европейската прокуратура, както е предвидено в съответните регламенти; изразява загриженост във връзка с многократните предупреждения от страна на OLAF, Европейската прокуратура, Европол и други компетентни органи, че по-малко ефективната система за вътрешен контрол би могла да привлече злоупотреби, измами и организирана престъпност;

177.

припомня, че МВУ трябва да се изпълнява от Комисията при пряко управление в съответствие с относимите правила, приети съгласно член 322 от ДФЕС, по-специално с Финансовия регламент и Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета (3); отново заявява, че ефективността на механизма за обвързване с условия за спазване на принципите на правовата държава се основава частично на информация, произтичаща от одити и разследвания на равнището на Съюза, и че липсата на такава информация би могла да окаже отрицателно влияние върху ефективността на механизма;

178.

изразява загриженост относно недостатъчното ангажиране на местните и регионалните органи в изготвянето на националните ПВУ и относно малкото им влияние върху окончателната версия на националните ПВУ; подчертава, че следва да има приобщаващ подход, включително подход чрез съвместно управление във всички държави членки, за да се гарантира, че местните и регионалните органи, организациите на гражданското общество, социалните партньори, академичните среди или други съответни заинтересовани страни вземат адекватно участие в разработването и прилагането на националните ПВУ; призовава за тяхното ангажиране въз основа на ясни, справедливи, прозрачни и неполитизирани принципи в прилагането на националните ПВУ в максималната възможна степен съгласно националната законодателна рамка;

179.

призовава Комисията да гарантира, че държавите членки прилагат подход на нулева толерантност към корупцията, с цел защита на финансовите интереси на Съюза, включително строг предварителен контрол за предотвратяване и разкриване на присвояване на средства, измами и конфликти на интереси, без никакви изключения;

Докладване относно изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост

180.

отбелязва докладването от страна на Комисията относно прилагането на МВУ чрез набора от показатели за МВУ, както е предвидено в член 30 от Регламента за МВУ; отбелязва, че по-голямата част от докладването до момента, по-специално относно общите показатели, се отнася до очакваните, а не до постигнатите резултати; припомня, че същият проблем беше установен от Палатата в нейния Специален доклад № 9/2022 относно разходите в областта на климата;

181.

отбелязва набора от показатели за МВУ, по който Комисията докладва за напредъка по изпълнението на МВУ; счита представената информация за полезна, като се има предвид голямото количество налична информация; приветства включването на подробен списък с показатели за изпълнени ключови етапи и крайни цели, в който е показан постигнатият напредък в отделните държави членки и по стълбове на политиката; счита обаче, че той следва да бъде доразвит, за да включва допълнителна информация относно напредъка и действителните резултати на МВУ; счита, че следва да бъде представен по разбираем начин действително постигнатият напредък по показателите, а не само предвиденият в бюджета или очакваният напредък;

182.

призовава Комисията да положи началото на специален и подробен набор от показатели за ключовите етапи във връзка с принципите на правовата държава, като вземе под внимание реформите на държавите членки и степента, в която те са съобразени с ключовите етапи и практиката на Съда на ЕС, с приноса на всички компетентни служби на Комисията, както и с независимия принос на академичните среди и гражданското общество;

183.

отчита, че наборът от показатели за МВУ съдържа изчерпателно и полезно хранилище на официални документи, което дава представа за най-важните споразумения, постигнати с държавите членки в националните планове за възстановяване и устойчивост и свързаните с тях документи, като например предварителната оценка от страна на Комисията на плащанията за държавите членки; отбелязва, че Регламентът за МВУ позволява проследяване на финансовите потоци от равнището на Съюза до равнището на държавите членки като бенефициенти на МВУ съгласно член 22, параграф 1 от Регламента за МВУ, по-специално безвъзмездните средства и заемите, разпределени и изплатени на всяка държава членка, и следователно позволява предоставянето на преглед на действителното изпълнение на МВУ на това равнище; припомня, че наборът от показатели за МВУ не позволява проследяване на финансовите потоци от равнището на Съюза до крайните получатели в държавите членки и не предоставя ясен преглед на действителното изпълнение на МВУ в това отношение;

184.

припомня член 4, параграф 2 от Регламента за МВУ, в който се посочва, че специфичната цел на МВУ е да предоставя на държавите членки финансова подкрепа с оглед на постигането на ключовите етапи и крайните цели на реформите и инвестициите, определени в техните планове за възстановяване и устойчивост; разбира, че е забранено със сигурност средствата от МВУ да се използват за заместване на национални повтарящи се бюджетни разходи в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламента за МВУ; изразява обаче загриженост във връзка с първите признаци, че не може да се изключи възможността средства от МВУ да се използват за заместване на национални разходи в редица държави членки; счита, че е необходим анализ на националните разходи, за да се установи до каква степен финансирането, предоставено чрез МВУ, е наистина допълнително и не е използвано за заместване на повтарящи се национални разходи; припомня, че в съответствие с МВУ на този етап няма налична информация за това какво се е случило с предварителното финансиране, получено от държавите членки, за което все още не са направени разходи, свързани с инвестиции; призовава Комисията да извършва съответните одити и проверки, за да удостоверява допълняемост; отбелязва също така, че Комисията е разработила насоки, за да подпомогне тълкуването на двойното финансиране, и че е предоставила на държавите членки ясна информация, за да се гарантират полезни взаимодействия и да се избегне двойното финансиране; отбелязва още, че държавите членки докладват за финансирането, получено от други фондове, за мерките по линия на МВУ;

185.

припомня, че воденето на документация, обосноваваща плащанията, е важен принцип на доброто финансово управление; изразява загриженост във връзка с констатацията на Палатата, че одитната следа е била недостатъчна, за да обхване всички елементи, считани за имащи отношение в процеса на оценка в случая на двата ключови етапа за първото искане за плащане; припомня по-специално констатациите на Палатата относно ключов етап 215 и отговора на Комисията на тази констатация, в който е обяснено, че положителната оценка на Комисията се основава на анализ на съдържанието на уебсайта DATAESTUR, включително на екранни снимки, направени през октомври и ноември 2021 г.; отбелязва, че Комисията е признала, че вписването в регистъра на тези екранни снимки не е извършено в съответствие с вътрешните насоки и че биха могли да се направят подобрения в деловодството; припомня въпроса на органа по освобождаване от отговорност с искане за писмен отговор, с който той е изискал този анализ, и отговора от Комисията, че тя не е изготвила анализ, нито подробен доклад по този въпрос, но че „няколко служители на Комисията са разгледали сайта DATAESTUR и са потвърдили, че необходимата информация е налице“; отбелязва, че това може да не съответства на принципа на добро финансово управление;

186.

признава, че Комисията е създала специален ИТ инструмент, за да могат държавите членки да докладват относно изпълнението на ПВУ („Fenix“); изразява загриженост обаче, че достъпът на Палатата до тази система е ограничен както от гледна точка на броя на хората, които имат достъп, така и на неговия обхват; приветства факта, че Комисията е създала функционалност в Arachne, която позволява въвеждането на данни за инвестиции и цели от МВУ в инструмента; настоятелно призовава държавите членки да качват пълни и изчерпателни данни за МВУ в Arachne;

187.

отбелязва, че декларацията за достоверност на Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ за 2021 г. се различава от декларацията за достоверност на всички други генерални дирекции; отбелязва, че декларацията се отнася до законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции, които са приведени в съответствие с другите генерални дирекции; отбелязва освен това добавянето на „прилагането на член 22, параграф 5 от Регламента за МВУ“; отбелязва отговора на Комисията на въпросите с искане за писмен отговор от органа по освобождаване от отговорност, че „декларацията е различна само по формат, но не и по степента на предоставената увереност“; отбелязва също, че в съответствие с член 22, параграф 5 от Регламента за МВУ и в съответствие с основания на резултати подход задължението за защита на финансовите интереси на Съюза е на държавите членки; отбелязва освен това отговора на Комисията, че тя гарантира както чрез първоначална оценка на всяка програма за възстановяване и устойчивост, така и чрез одити на системите, въведени от държавите членки за защита на финансовите интереси на Съюза, че всяка държава членка прилага необходимите системи за мониторинг и контрол; подчертава, че за разлика от декларацията за достоверност на всички останали генерални дирекции, тази на ГД „Икономически и финансови въпроси“ не гарантира съответствието на свързаните с отчетите операции с всички правила на Съюза и национални правила на равнище краен получател или на равнище проект; заключава, че декларацията за достоверност на Комисията в качеството ѝ на пазител на Договора, по-специално по отношение на защитата на финансовите интереси на Съюза и отчетността пред данъкоплатците, трябва да бъде надеждна и не може да оставя място за съмнение, че Комисията е избегнала своята отговорност чрез различаващи се декларации на отделните разпоредители с бюджетни кредити;

Връзка между политиката на сближаване и Механизма за възстановяване и устойчивост

188.

отбелязва забележките на Палатата в нейния Преглед № 1/2023 относно финансирането от Съюза чрез политиката на сближаване и МВУ, които обръщат внимание на взаимното допълване на двата източника на финансиране; отбелязва по-специално, че през периода 2014 — 2020 г. Европейският фонд за регионално развитие и Кохезионният фонд вече са предоставили еквивалент на около 10 % от общите публични инвестиции в ЕС-27 и че МВУ допълнително ще увеличи дела на финансираните от Съюза публични инвестиции в държавите членки; припомня в тази връзка констатацията на Палатата, че през 2021 г. степента на усвояване на средства в рамките на Кохезионния фонд е била изключително ниска, което се обяснява с комбинираното въздействие върху управляващите органи на късното приемане в средата на 2021 г. на Регламента за общоприложимите разпоредби и регламентите за отделните фондове, програмирането на REACT-EU и прилагането на други извънредни мерки;

189.

отбелязва заключението на Палатата, че в държавите членки, в които делът на финансираните от Съюза инвестиции вече е висок, допълнителното финансиране по линия на МВУ може още повече да увеличи натиска върху способността на държавите членки да изразходват средствата, с които разполагат; припомня, че МВУ се изпълнява при пряко управление, докато фондовете на политиката на сближаване се изпълняват при споделено управление, което означава, че Съюзът и органите на държавите членки имат различни отговорности във връзка с всеки източник на финансиране; изразява загриженост, че поради различните методи на изпълнение, с пряко управление за МВУ и споделено управление за политиката на сближаване, по-простият метод на изпълнение на МВУ може да „изтласка“ по-сложното финансиране по линия на политиката на сближаване; отбелязва, че това ще бъде в ущърб на участието във финансирането от Съюза на местните органи и региони, организациите на гражданското общество и икономическите и социалните партньори; отбелязва риска някои държави членки да не разполагат с достатъчен административен капацитет за справяне с тежестта на паралелните административни системи; отбелязва, че такъв натиск върху административния капацитет беше констатиран по време на различните изслушвания и командировки в рамките на комисията по бюджетен контрол; изразява също така загриженост, че Next Generation EU би могъл потенциално да доведе в някои държави членки до стремеж за повторна национализация на планирането, мониторинга и контрола на средствата от Съюза, както от равнището на Съюза до националните правителства, така и потенциално от регионите до националните правителства; припомня предупрежденията, че МВУ може да противодейства на положителното развитие, свързано с оправомощаването на регионите, постигнато чрез политиката на сближаване през последните десетилетия, и че липсата на пряка финансова връзка между Комисията и управляващите органи отслабва основните аспекти на финансовия контрол и освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

190.

изразява загриженост във връзка с незначителния принос на МВУ за трансграничното сътрудничество, особено като се има предвид размерът на съответното финансиране от Съюза;

191.

отбелязва, че според работните документи на службите на Комисията двадесет държави членки предвиждат трансгранични проекти в своите национални ПВУ и отбелязва, че инвестираните суми по държави членки значително се различават; отбелязва, че през 2021 г. планираните средни инвестиции възлизат едва на около 6 % от общия размер на разпределените средства по МВУ за трансгранични проекти в отделните държави членки; счита, че в рамките на МВУ са стартирани твърде малко трансгранични проекти, и изразява загриженост във връзка с незначителния принос на МВУ за трансграничното сътрудничество, особено като се има предвид размерът на съответното финансиране от Съюза; отбелязва, че поставянето на по-силен акцент върху трансграничните проекти би изисквало повече време за планиране и механизъм за стимулиране на държавите членки; подчертава, че МВУ играе значителна роля в преориентирането на Съюза към енергийна независимост и в ускоряването на енергийния преход; подчертава необходимостта от независими доставки на енергия за Съюза и от съответните инвестиции в трансгранични мрежи, междусистемни връзки и свързани с водород проекти; приветства факта, че в своите насоки от януари 2021 г. Комисията е предложила на заинтересованите държави членки да предостави координационна платформа, която да ги подпомогне в създаването на трансгранични проекти; отбелязва, че с изменението на Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (4) във връзка с главите за REPowerEU в плановете за възстановяване и устойчивост се въвежда в член 27 от него критерий относно трансграничното или многонационалното измерение или въздействие на реформите и инвестициите; въпреки това изразява съжаление, че целта за 30 % трансгранични проекти не е обвързваща; призовава наличните заеми по МВУ да бъдат предоставени на държавите членки, които се интересуват от инвестиции в трансгранични проекти, насочени към енергийната независимост и преобразуването на енергийната мрежа в Съюза;

192.

подчертава, че пълният размер на отменените плащания по МВУ следва да се предоставя на държавите членки, които се интересуват от инвестиции в трансгранични проекти, насочени към енергийна независимост и преобразуване на енергийната мрежа;

Оценка на националните планове за възстановяване и устойчивост

193.

отбелязва констатациите на Палатата в нейния Специален доклад № 21/2022 „Оценка на Комисията на националните планове за възстановяване и устойчивост — като цяло адекватна, но остават рискове, свързани с изпълнението“; отбелязва, че извършената от Палатата оценка се основава на извадка от шест държави членки — четирите с най-голям размер на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ в абсолютно изражение и двете с най-голям размер на отпуснатата безвъзмездна финансова помощ спрямо техния брутен вътрешен продукт за 2020 г.; приветства заключението на Палатата, че оценката на Комисията на националните ПВУ като цяло е била адекватна, като се имат предвид сложността на процеса и времевите ограничения, въпреки че са установени и редица слабости в процеса и рискове за успешното изпълнение на МВУ; приветства факта, че Комисията е предоставила подкрепа на държавите членки при изготвянето на плановете за възстановяване и устойчивост и е издала документи с насоки; отбелязва факта, че Комисията е приела почти всички препоръки на Палатата;

194.

изразява загриженост, че Палатата е установила пропуски в разглеждането на специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г. и 2020 г. в националните планове за възстановяване и устойчивост; отбелязва, че Палатата е оценила, че плановете за възстановяване и устойчивост на относително малките държави членки не съдържат пропуски, докато плановете за възстановяване и устойчивост на по-големите държави членки съдържат сериозни пропуски; изразява загриженост, че „преговорите“, наблюдавани от Палатата при договарянето на плановете за възстановяване и устойчивост, водят до неравно третиране на държавите членки; освен това поставя под въпрос дали някога изобщо ще бъдат изпълнени важни части от специфичните за всяка държава препоръки, за които държавите членки не започват действия дори с финансовите стимули по МВУ;

195.

отправя критика поради факта, че Комисията не е обяснила как размерът на даден транш от плащанията е свързан със сумата и мащаба на основните ключови етапи и крайни цели; изразява загриженост, че това несъответствие в размера на дадено плащане и броя на основните ключови етапи и крайни цели може да стимулира държавите членки да не представят окончателни искания за плащане, които в някои случаи зависят от сравнително голям брой ключови етапи и крайни цели, и по този начин да не завършат всички реформи и инвестиции, договорени в съответните планове за възстановяване и устойчивост, след като вече са получили най-голямата част от съответния принос за тях по МВУ;

196.

припомня констатацията на Палатата, че в своята оценка на всички национални планове за възстановяване и устойчивост Комисията, въпреки установените в извадката на Палатата недостатъци, е дала рейтинг „Б“ за оценките на разходите за инвестициите, направени по МВУ, като е подчертала възможните проблеми с точността на съответните суми; отбелязва, че тези слабости варират от липса на информация за някои мерки на етапа на планиране до ненапълно реалистични основни допускания за всяка мярка; отбелязва, че Комисията е оценила прогнозните общи разходи по националните ПВУ въз основа на критериите, посочени в приложение V към Регламента за МВУ; отбелязва, че Комисията е поискала от всяка държава членка да подобри своите оценки на разходите и да представи допълнителни доказателства и обосновка, докато достоверността и адекватността на оценката на разходите достигне най-малко рейтинг „Б“; подчертава, че специфичната комбинация от инвестиции и реформи гарантира, че необходимите реформи ще бъдат изпълнени своевременно и често през първите години, и че те ще бъдат подкрепени; подчертава, че органът по освобождаване от отговорност не може да чака до след края на МВУ, за да получи пълна яснота относно правилното използване на средствата на Съюза; подчертава риска, че държавите членки може да не поискат последния транш от плащанията и по този начин да не успеят да изпълнят всички реформи и инвестиции, след като са получили най-голямата част от съответната си обща финансова подкрепа по МВУ;

197.

отбелязва, че е важно всички средства, разпределени на държавите членки по линия на МВУ, да доведат до реформи и инвестиции, тъй като само тогава органът по освобождаване от отговорност може да бъде сигурен, че всички средства са разпределени на крайните получатели при пълно зачитане на принципа на допълняемост; припомня критиката, изразена в предишни доклади за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета относно практиката някои държави членки систематично да надценяват програмите за финансиране при споделено управление и да оттеглят проекти от средствата на Съюза, когато бъдат открити нередности и/или измами в свързаните с тях разходи, като по този начин ефективно избягват разследвания от страна на Съюза и/или ефективни последващи действия и евентуални корекции; изразява съжаление, че тежестта на тези нередности и евентуални измами се прехвърля върху националния бюджет и следователно върху националните данъкоплатци;

Определяне на ключовите етапи

198.

изразява загриженост във връзка със забележката на Палатата, че в някои ключови етапи и крайни цели липсва яснота; споделя загрижеността на Палатата, че липсата на ясни и съпоставими определения на ключовите етапи и крайните цели предполага риск тези ключови етапи и крайни цели да бъдат трудно оценени, както и свързания с това риск първоначално поставената цел да не бъде изпълнена; подчертава, че това оставя на Комисията голяма свобода на преценка, когато оценява дали неясно определени ключови етапи и крайни цели са постигнати; отбелязва в тази връзка констатацията на Палатата, че ключов етап 395 от първото искане за плащане от Испания не е изпълнен задоволително; със загриженост отбелязва отговора на Комисията, че елементът, който Палатата счита за неизпълнен, не е част от ключовия етап, а се съдържа в описанието на мярката; подчертава, че спазването на ключовите етапи и крайните цели може да бъде установено единствено въз основа на подробна оценка и ясни критерии, а не въз основа на политически преговори; счита, че следва да се извлекат поуки от опита на МВУ, които да бъдат отразени в стандартизирана методология за определяне на ключовите етапи и крайните цели;

199.

подчертава, че спазването на ключовите етапи може да бъде установено единствено въз основа на подробна оценка и ясни и определени критерии, а не въз основа на политически преговори;

200.

отбелязва констатацията на Палатата, че ключовите етапи и крайните цели често се основават на показатели за крайните продукти и дори за вложените ресурси, което ограничава възможността за измерване на изпълнението на мерките само до представяне на постигнатите крайни продукти, а не резултати, и в крайна сметка на тяхното средносрочно въздействие върху стратегическите цели на Съюза в МВУ; отбелязва констатацията на Палатата, че показателите за въздействие по дефиниция имат по-дълъг времеви хоризонт, който може да не е подходящ за ограничените срокове за изпълнение на МВУ;

201.

отбелязва констатацията на Палатата, че извършената от Комисията оценка на плановете за възстановяване и устойчивост се основава отчасти на договорености, които все още не са въведени; отбелязва в това отношение констатацията на Палатата, че Комисията е включила допълнителни ключови етапи и крайни цели, които трябва да бъдат постигнати преди първото плащане, за да приеме ПВУ, и че нейната оценка е допринесла за подобряване на качеството на ключовите етапи и крайните цели; изразява загриженост, че при липсата на напълно функционираща система за мониторинг в началото на изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост съществува риск от забавяне на оценката и мониторинга на постигането на ключовите етапи и крайните цели; подчертава факта, че системите за мониторинг или изпълнителните органи в държавите членки, обект на извадката, към момента на оценката все още не са били въведени изцяло към момента на одобряване на плановете за възстановяване и устойчивост, и че това също е ограничило оценката от страна на Комисията на техния административен капацитет; отбелязва освен това в тази връзка констатацията на Палатата, че по отношение на механизмите за одит и контрол — последната мярка по отношение на надеждността на информацията — е даден дори рейтинг „А“, въпреки че не са въведени няколко мерки; отбелязва в това отношение заключението на Палатата, че рейтингът „А“ за всички национални ПВУ в тази област се обяснява поне отчасти с факта, че Регламентът за МВУ позволява само рейтинг „А“ (подходящи мерки) или „В“ (недостатъчни мерки), като рейтинг „В“ води до отхвърляне на ПВУ изцяло; припомня, че адекватните структури за одит и контрол са предпоставка за получаване на средства от МВУ;

202.

отбелязва въз основа на доклади на разследващи журналисти, че няколко държави членки са разчитали на експертен опит, предоставен от консултантски дружества, при създаването на МВУ, и че тези дружества на свой ред предлагат услуги в подкрепа на потенциалните получатели на финансова подкрепа по МВУ в тези държави членки;

Препоръки

203.

решително подкрепя препоръките на Палатата в нейния годишен доклад, както и в свързаните с това специални доклади; призовава Комисията да ги приложи незабавно и да информира органа по освобождаване от отговорност относно напредъка по изпълнението;

204.

призовава Палатата:

а)

да разработи ефективна методология за подбор на ключови етапи и крайни цели, в случай че реши да извърши повторна оценка на оценката на Комисията, тъй като тя няма да разполага с ресурси за проверка на всички ключови етапи и крайни цели на всички искания за плащане в бъдеще; да счита, че тази методология следва ефективно да определи ключовите етапи и крайните цели, при които има по-висок риск от неизпълнение и/или които са от по-голямо значение, за да допринесат за цялостния успех на заложените крайни цели; призовава Палатата да включи в своя одит на оценката от страна на Комисията на ключовите етапи и крайните цели одитната следа на документацията относно тяхното изпълнение;

205.

призовава Комисията:

а)	да предостави на одиторите и на органа по освобождаване от отговорност списък на всички крайни получатели и проекти за финансиране по линия на МВУ за всички плащания (през 2021 г. и по време на изпълнението на МВУ), и да предостави на Палатата пълен достъп до ИТ инструмента „Fenix“;

б)

да предприеме стъпки за привеждане в действие на новото задължение на държавите членки да публикуват 100-те крайни получатели, които получават най-голям размер на финансиране по линия на МВУ, и да предприемат всички подходящи мерки, ако държавите членки не изпълнят тази разпоредба по адекватен начин;

в)

да посочи заедно с държавите членки точното наименование на всички социални програми и мерки за подкрепа, изпълнени в държавите членки със средства по линия на МВУ; поради това изисква да се посочи делът на средствата по линия на МВУ в тези програми, както и да се посочат точно обезщетенията, заменени пропорционално със средства по линия на МВУ, в националната закрила във връзка с безработица, здравеопазване и дългосрочни грижи;

г)

да обясни на органа по освобождаване от отговорност обосновката и логиката зад рамката за оценка на ключовите етапи и крайните цели съгласно Регламента за МВУ и методиката на Комисията за определяне на спирането на плащания съгласно Регламента за МВУ и да обмисли предоставянето на допълнителни определения с цел намаляване на въздействието на субективните елементи, които се съдържат в тях;

д)

да оцени изпълнението от държавите членки на ключовите етапи във връзка с принципите на правовата държава в ПВУ въз основа на подробна оценка, ясни и определени критерии и в пълно съответствие с практиката на Съда на ЕС, като не само разглежда официалното приемане на законодателство за реформи, а и правното и практическото прилагане, и не въз основа на политически преговори;

е)	да прилага по-прозрачна процедура по назначаване за всички длъжности, особено за управленските длъжности, и да даде повече яснота по отношение на съществуващата процедура по назначаване, при която липсват прозрачност и отчетност;

ж)	да не одобрява искане за плащане, освен ако не са изцяло изпълнени всички ключови етапи във връзка с принципите на правовата държава;

з)

да подкрепя държавите членки в повишаването на техния административен капацитет за справяне с паралелните административни системи на МВУ и изпълнението на Кохезионния фонд, и да им помогне да намалят ненужната административна тежест, да опростят тръжните процедури и да осигурят по-целенасочена информация, като по този начин се улесни достъпът до финансиране на МСП и на самостоятелно заетите лица;

и)

да проявява допълнителна бдителност, ако има сигнали за злоупотреби, измами и организирана престъпност, насочени към средства по линия на МВУ, заедно с Европол, Европейската прокуратура, OLAF и други съответни участници, и да въведе докладване пред Комисията при подозрения за измама в МВУ чрез Системата за управление на нередностите, както и пред Европейската прокуратура, както е предвидено в съответните регламенти;

й)

да разясни, че всички проекти и мерки, финансирани от всеки от националните ПВУ на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество по силата на Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета (5), трябва да се считат за финансирани със средства на Съюза от МВУ и следователно попадат в обхвата на Европейската прокуратура;

к)	да изисква, особено с оглед на оценката на риска на вътрешния одитор като основа за неговото планиране на одита, изпълнението на МВУ да продължава да заема важно място в одитните му планове предвид неговия иновативен характер и голям финансов залог;

л)

да направи оценка на процедурата по отношение на осигуряването на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър и на МВУ и, когато е необходимо, да предложи нови инструменти за осигуряване на изпълнението, като се има предвид, че за някои държави членки в плана за възстановяване и устойчивост са били разгледани всички специфични за държавата препоръки, докато за други (по-големи) държави членки не са били разгледани всички специфични за държавата препоръки;

м)	да прави ясно разграничение между заложените в бюджета резултати и постигнатите резултати в своята комуникация относно МВУ като цяло и по-конкретно относно набора от показатели за МВУ, за да информира правилно широката общественост и да избегне недоразумения;

н)	да подобри публикуването, включително относно набора от показатели за МВУ, на сумите, заети от Съюза за финансиране на МВУ, и лихвите, начислени за заетите суми, както и сумите на лихвите, платени от държавите членки на Комисията по заемите, които са им предоставени по линия на МВУ;

о)

през 2023 г. да извърши анализ на националните разходи, като сравни разходите и инвестициите в националните бюджети преди и след предоставянето на финансирането по МВУ на държавите членки, които са получили най-голям дял от подпомагането по МВУ, за да установи дали финансирането от МВУ замества повтарящи се национални разходи вместо инвестиции, като същевременно отчита, че е бил предотвратен сериозен икономически спад след пандемията от COVID-19;

п)	да докладва на органа по освобождаване от отговорност за това какво са направили с получените средства държавите членки, които са получили предварително финансиране от МВУ, което все още не е могло да бъде разпределено за инвестиции;

р)

да приема само ключовите етапи и крайните цели, за които е получена документация, доказваща изпълнението им, а не само декларации на държавите членки, и да гарантира регистрирането на достатъчна одитна следа, която обхваща всички елементи, считани за имащи отношение в процеса на оценка на ключовите етапи и крайните цели;

с)

да въведе надеждна предварителна и последваща рамка, за да провери дали всички ключови етапи и крайни цели са действително изпълнени и документирани, включително достатъчна одитна следа за документиране на оценката на ключовите етапи, като обръща специално внимание на оценката на това дали принципът за ненанасяне на значителни вреди е бил спазен, както и да обоснове резултатите за инвестициите, допринасящи за постигането на екологичните и цифровите цели в МВУ;

т)

да преразгледа формулировката на декларацията за достоверност на Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ и да разшири обхвата ѝ, така че да включва съответствието на финансираните по линия на МВУ мерки с правилата на Съюза и националните правила за следващите години, като се има предвид незадоволителната обосновка, предоставена от Комисията, и отговорността като пазител на Договора за защита на финансовите интереси на Съюза;

у)	да следи отблизо изпълнението на ключовите етапи и крайните цели, по-специално тези, които са свързани с одита, мониторинга и контрола;

ф)	да проверява не само организацията, но и действителното функциониране на механизмите за одит и контрол на държавите членки съгласно член 22 от Регламента за МВУ, като същевременно набелязва областите, които биха могли да бъдат подобрени или чиято ефективност би могла да се повиши;

х)	да изясни на органа по освобождаване от отговорност каква методология е използвала, за да стигне до договорените профили на плащанията, и по-специално как броят и мащабът на основните ключови етапи и крайни цели са свързани с размера на всеки транш от плащанията;

ц)

да извърши повторно анализа на Палатата на профилите на плащанията от Специален доклад № 21/2022 за всички профили на плащанията на всички държави членки и да докладва на органа по освобождаване от отговорност как всяко искане за плащане е свързано с броя на ключовите етапи и крайните цели, които трябва да бъдат изпълнени за всяка държава членка, и да предложи мерки, с които да се гарантира, че всички ключови етапи и крайни цели са завършени до 31 август 2026 г.;

ч)

да се справи с рисковете и предизвикателствата, произтичащи от паралелното прилагане на политиката на сближаване и на Механизма за възстановяване и устойчивост, по-специално по отношение на участието на местните, регионалните, икономическите и социалните партньори и организациите на гражданското общество, което води евентуално до по-лесно усвояване на финансирането по линия на МВУ в сравнение с финансирането по политиката на сближаване, като поставя по-голям акцент върху участието на тези участници в изпълнението на МВУ чрез подход на съвместно управление, също с цел засилване на допълняемостта между МВУ и политиката на сближаване;

ш)

силно да насърчи държавите членки, които искат да изменят своите планове за възстановяване и устойчивост, да включат трансгранични проекти в своите инвестиции и да поставят по-силен акцент по принцип върху подобни наистина европейски проекти; припомня, че трансграничните проекти следва да са насочени към справяне със съществуващите затруднения по отношение на преноса, разпределението и съхранението на енергия, като по този начин осигуряват добавена стойност от Съюза; да одобри главите за REPoweEU само на държавите членки, които разпределят най-малко 30 % от финансирането за проекти с трансгранично или многонационално измерение или въздействие, както е договорено в преговорите по REPowerEU, и да докладва на органа по освобождаване от отговорност;

щ)

да предостави пълния размер на непогасените заеми и плащанията, задълженията за които са отменени, по-специално за трансгранични проекти, насочени към енергийна независимост и ускоряване на енергийния преход; настоятелно призовава Комисията да насърчава и подкрепя държавите членки за разработването на трансгранични проекти, по-специално за енергийна независимост, и да даде възможност на държавите членки да поискат заем от непогасените заеми и плащанията, задълженията за които са отменени, за да финансират трансгранични проекти, насочени към енергетиката; призовава Комисията да докладва както на Парламента, така и на Съвета, относно напредъка в изпълнението, спрените и отменените плащания и исканията за заеми;

аа)

да засили, когато е уместно, своите одити на системите в държавите членки за всяка система за вътрешен контрол (в случай на децентрализирани методи или методи на изпълнение), и да осигури подходящ брой проверки на отделни преписки по възлагане на обществени поръчки, за да се гарантира ефективността на практика на системите за вътрешен контрол;

аб)

да гарантира, че в рамките за одит и контрол на държавите членки за програмите по Next Generation EU, за развитие на селските райони и за сближаване са включени проверки за двойно финансиране, и да гарантира правилното им функциониране чрез проверки на системите; освен това призовава Комисията да провери дали няма двойно финансиране, чрез извършване на основани на риска проверки на всички плащания към крайните получатели по тези програми;

ав)

да направи така, че да е гарантирана надеждността на регистрите на крайните получатели на държавите членки, по-специално по отношение на целостта и пълнотата, за да може да се гарантира, че след като бъдат открити нередности, засягащи крайните получатели, се осигурят правилни последващи действия на равнището на Съюза;

аг)	да докладва на органа по освобождаване от отговорност за предприетите от Комисията действия за неутрализиране на потенциалния конфликт на интереси в държавите членки и на равнището на Съюза, особено по отношение на наемането на консултанти;

ад)

да предостави подробен доклад на органа по освобождаване от отговорност относно реформите, които държавите членки са изпълнили още преди изплащането на средствата, и задължителните мерки, които са предприели, за да адаптират националното право към новите директиви на Съюза като ключови етапи или крайни цели в националните ПВУ.

(1) Междуинституционално споразумение от 20 май 2021 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за задължителен регистър за прозрачност (ОВ L 207, 11.6.2021 г., стр. 1).

(2) Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета oт 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/EС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета (OJ L 209, 14.6.2021, г. стр. 1).

(3) Регламент (ЕС,Евратом) 2020/2092 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза (ОВ L 433 I, 22.12.2020 г., стр. 1).

(4) Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).

(5) Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска (ОВ L 283, 31.10.2017 г., стр. 1).