Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Мерки за намаляване на затлъстяването при децата“

(проучвателно становище по искане на испанското председателство)

(2023/C 349/17)

Докладчик:	Josep PUXEU ROCAMORA
Съдокладчик:	Isabel CAÑO AGUILAR

Искане за консултация	Писмо от испанското председателство на Съвета, 8.12.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	1.6.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	13.7.2023 г.
Пленарна сесия №	580
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	197/0/0

1. Заключения и препоръки

1.1.

Здравето е основно право. Освен това, що се отнася до децата, правото да растат щастливи и здрави и да могат да развият пълния си потенциал, е залегнало в Конвенцията на ООН за правата на детето.

1.2.

Понастоящем наднорменото тегло и затлъстяването при децата продължават да бъдат сред основните предизвикателства в областта на общественото здраве в страните от ЕС, като се влияят от множество фактори — социални, икономически и свързани със средата. Затлъстяването при децата обхваща проблеми, свързани с физическото и психическото здраве, и социални проблеми, в детска и зряла възраст.

1.3.

ЕИСК посочва необходимостта от намаляване на социално-икономическите неравенства при децата, тъй като те са пряко свързани с наднорменото тегло в тази възрастова група. В някои случаи процентът на децата и подрастващите със затлъстяване е двойно по-висок в домакинствата с по-ниски доходи.

1.4.

ЕИСК отбелязва, че в отделните държави членки съществуват различни подходи за справяне със затлъстяването при децата (по отношение на различни аспекти като комуникацията, етикетирането за хранителната стойност, насърчаването на физическа активност и устойчиви хранителни режими или включването на по-нови аспекти, като например здравословно използване на екрани или насърчаване на психоемоционалното здраве), и настоятелно призовава Европейската комисия и Европейския парламент да играят по-активна роля в тази област и да постигнат напредък по отношение на по-голяма стандартизация и по-ефективна рамка.

1.5.

ЕИСК отбелязва със загриженост, че повечето национални ограничения относно популяризирането и рекламирането на храни и безалкохолни напитки сред децата не са достатъчно строги и съществуващите доброволни подходи не са достатъчни за защита на децата и подрастващите. ЕИСК смята, че профилът на хранителните вещества на СЗО би могъл да се използва като основа за ограничаване на рекламата на продукти с високо съдържание на захар, мазнини и сол. Комитетът счита, че е важно да се почерпи опит от добрите мерки и практики в държавите, които показват ефективността на различните политики, включително разпоредбите, за да се ограничи излагането на децата на аудиовизуални търговски съобщения за храни и напитки с високо съдържание на сол, захари, мазнини, наситени мазнини или трансмастни киселини, като същевременно се зачита времето за излъчване на детски предавания и се гарантира, че всяка реклама е в съответствие с принципа на истинност на рекламата. Следва да се припомни, че СЗО се застъпва за ограничаване на всички съответни форми на реклама на храни, насочена към деца.

1.6.

ЕИСК призовава и за подновяване на Плана за действие на ЕС във връзка със затлъстяването при децата за периода 2014—2020 г., като се вземат предвид предложенията, изложени в настоящото становище.

1.7.

ЕИСК счита, че за постигането на тези цели е необходимо институциите да подкрепят повишаването на консумацията на храни, които се считат за основна част от здравословните и устойчиви режими на хранене (пресни, сезонни и местно произведени плодове и зеленчуци, бобови, пълнозърнести зърнени култури и животински протеини като риба), например чрез акцентиране върху политиките за насърчаване на селскостопански продукти с произход от ЕС, чрез разработване на обществени поръчки, които насърчават здравословно и устойчиво хранене, или чрез използване на данъчни стимули (като намалена ставка на ДДС) като инструмент за подпомагане на закупуването и консумацията на такива храни, наред с другото. Освен това в контекста на инфлация и нарастващи цени и двете мерки биха могли да помогнат на много повече семейства, особено на най-необлагодетелстваните, да получат по-лесен достъп до питателна и качествена храна. Също така ЕИСК приканва да продължи преформулирането и подобряването на състава на храните и напитките на европейския пазар.

1.8.

Комитетът призовава на семействата да се предоставят прости инструменти, които да им дадат възможност да придобият необходимите знания, за да разберат многофакторния произход на затлъстяването при децата и последиците от него за здравето в детска и зряла възраст. ЕИСК счита също, че е от съществено значение обществото като цяло да оказва въздействие върху здравословното използване на социалните, информационните и комуникационните технологии и вече съществуващите препоръки в това отношение. Прекомерното използване на екрани води до заседнал начин на живот и увеличено излагане на рекламата на храни и напитки с високо съдържание на захар, мазнини и сол и застрашава психичното здраве на децата и подрастващите.

1.9.

ЕИСК призовава образователната среда да бъде център за насърчаване на физическа активност, здравословно хранене и психоемоционално здраве. Учебните заведения са идеално пространство за насърчаване на здравословен начин на живот и подход към затлъстяването при децата по положителен начин, без да се създава социално стигматизиране или отхвърляне на определени телесни стереотипи. За тази цел той счита, че една от мерките е промяна на настоящите учебни програми, като се увеличи времето за физическа активност, както и да се инвестира в образованието в областта на храненето и гастрономията. Училищните столове са ключов елемент за насърчаването на здравословни хранителни навици при децата и подрастващите и поради това ЕИСК счита, че е изключително важно да се насърчава съществуването им на всички етапи от образованието и да се гарантира, че предлаганият хранителен режим е здравословен, балансиран и качествен. Комитетът припомня също, че може да се наблегне в по-голяма степен на прилагането на схемата на Европейския съюз за предлагане на плодове, зеленчуци и мляко в училищата и че могат да бъдат насърчавани стипендиите за столово хранене за деца в неравностойно положение.

1.10.

ЕИСК настоятелно призовава държавите членки да разширят и подобрят обществените пространства и инфраструктура, за да насърчават и улесняват активната мобилност, особено в районите около училищата или по пътя към учебните заведения. Той счита също така, че е необходимо да се създадат градски пространства със зони за спорт, детски площадки и зелени пространства, които да са достъпни, безопасни и съобразени с нуждите на децата и подрастващите.

1.11.

ЕИСК предлага цифровата среда да се използва като фактор за насърчаване на здравословни начини на живот, взаимоотношения и поведение. Във връзка с това ЕИСК отново призовава за провеждане на визуални рекламни кампании, като се черпи вдъхновение от положителните социални рекламни кампании, насочени към децата, за насърчаване на по-здравословни храни и хранителни режими, активен живот и здравословно използване на екраните.

1.12.

ЕИСК припомня препоръките от своята оценка на схемата на ЕС за хранене в училищата (1), становищата относно здравословните и устойчиви режими на хранене и стратегията „От фермата до трапезата“ и призовава Комисията да включи в следващата рамка за устойчиви продоволствени системи мерки за борба със затлъстяването при децата, например във връзка с етикетирането и обществените поръчки.

1.13.

ЕИСК е, освен това, убеден, както е имал възможността да посочи в други становища, че демократичните иновации, каквито са например съветите по продоволствена политика и насърчаването на подходи, основани на участието, спомагат за повишаване на качеството и легитимността на изготвянето на политиките в областта на храните. Комитетът призовава за създаването на европейско равнище на инструмент като Европейския съвет по продоволствена политика.

1.14.

Като цяло, ЕИСК подкрепя подход за преодоляването на проблема със затлъстяването по цялостен начин, като се имат предвид здравословната трансформация на начина на живот, но и всички социални обусловености, и препоръчва да се насърчават публични стратегии, които да гарантират всеобщ достъп до здравословно хранене, физическа активност и спорт, добър отдих и психоемоционално благосъстояние, без каквато и да е дискриминация.

2. Здравето като основно направление на всички политики

2.1.

Здравето е основно право (2) и предпоставка за функционирането на нашето общество и икономика. Освен това правото на децата да растат щастливи и здрави, развивайки пълния си потенциал, е признато от Конвенцията на ООН за правата на детето (3). ЕИСК подкрепя насърчаваната от Европейската комисия концепция „Едно здраве“ като интегриран подход, насочен към балансиране и устойчиво оптимизиране на човешкото здраве.

2.2.

Справянето със затлъстяването при децата е от жизненоважно значение за постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР), по-специално ЦУР 3 за гарантиране на здравословен живот и насърчаване на благосъстоянието на всички хора от всички възрасти, както и за подобряване на здравния статус на всички европейци в бъдеще. Научните изследвания показват, че предотвратяването на затлъстяването в критични етапи от жизнения път, например първите години от живота и в юношеска възраст, вероятно носи най-големи ползи по отношение на здравето, намалява свързаните със здравето разходи и е най-обещаващо с оглед прекъсването на междупоколенческия цикъл на затлъстяване и неравнопоставеността по отношение на хранителния режим.

2.3.

Във връзка с това ЕИСК приветства искането на бъдещото испанско председателство за проучвателно становище на ЕИСК относно възможни мерки за намаляване на затлъстяването при децата, което се вписва като продължение на действията на институциите на ЕС и правителствата на страните от Европейския съюз за формулиране и разработване на стратегии за ограничаване и предотвратяване на затлъстяването и наднорменото тегло при децата:

i)	В стратегията на ЕС за правата на детето (4) се признава, че здравословното хранене, заедно с физическата активност, са от определящо значение за пълноценното физическо и психическо развитие на децата.

ii)	Затлъстяването при децата е един от аспектите, които националните планове следва да включват в рамките на инициативата „Европейска гаранция за децата“, която следва да допринесе за поставянето на правата на децата и подрастващите в центъра на изготвянето на политиките на ЕС.

iii)

Настоящото становище е продължение и на Стратегията за Европа по отношение на храненето, наднорменото тегло и здравословните проблеми, свързани със затлъстяването (2007 г.), Бялата книга относно затлъстяването от 2017 г. и Плана за действие на ЕС във връзка със затлъстяването при децата за периода 2014—2020 г. (5), инициативи, които, подобно на настоящото становище, бяха насочени към ограничаване на увеличаването на наднорменото тегло и затлъстяването при момчетата, момичетата и подрастващите (0—18 години). Във връзка с това ЕИСК призовава за подновяване на Плана за действие на ЕС във връзка със затлъстяването при децата за периода 2014—2020 г.

3. Затлъстяването при децата в Европа: актуално състояние

3.1.

Според Световната здравна организация (СЗО) (6) затлъстяването е комплексно, незаразно мултифакторно заболяване, характеризиращо се с прекомерно натрупване на мастна тъкан, което може да навреди на здравето. Затлъстяването е и рисков фактор за развитието на други незаразни заболявания, като сърдечносъдови, метаболитни, остеоартикуларни заболявания или рак (7), психични разстройства и понижено качество на живот, което намалява продължителността на живота и увеличава риска от преждевременна смърт. Тези последици в крайна сметка водят до значително увеличаване на разходите за здравеопазване на държавите, както и до други лични, социални и икономически разходи.

3.2.

Понастоящем наднорменото тегло и затлъстяването при децата продължават да бъдат едно от основните предизвикателства пред общественото здраве в страните от ЕС. В петия кръг на проучването в рамките на инициатива на Световната здравна организация за наблюдение на затлъстяването при децата (COSI) (проведено между 2018 г. и 2020 г. (8)), при 29 % от децата на възраст от 7 до 9 години в 33-те участващи държави е било установено наднормено тегло (9) и при 12 % — затлъстяване. При разбивка по пол процентът при момчетата е малко по-висок от този при момичетата (31 % спрямо 28 % при случаите на наднормено тегло и 14 % спрямо 10 % при случаите на затлъстяване).

3.3.

ЕИСК отбелязва, че е възможно пандемията от COVID-19 да е изострила проблема със затлъстяването при децата. Налице са все повече признаци, че пандемията от COVID-19 вероятно е влошила данните за затлъстяването при децата, особено в ситуации на по-голяма уязвимост (10).

3.4.

4. Фактори, определящи затлъстяването при децата

Затлъстяването не може да се дължи само на една причина, то е резултат от комплексно взаимодействие между различни фактори (11). Появата му се обуславя както от индивидуални фактори (биологични/генетични, физиологични и свързани с начина на живот), така и от фактори, свързани със средата (влияние на различните среди, в които се развива лицето: семейство, училище, общност), психосоциални (образователно равнище или социална прослойка) и икономически (равнище на доходи в семейството (12)).

4.1.

Психосоциалните фактори и икономическите ресурси следват определени социални модели, могат да направят семействата с ниски доходи по-уязвими на вредни въздействия от околната среда на всички етапи от живота и имат кумулативен ефект през целия живот.

4.2.

Налице са достатъчно данни и доказателства, които показват, че излагането на нездравословни фактори, свързани с храната и телесното тегло, преди зачеването и по време на бременността играе важна роля за програмирането на телесния състав в ранните години от живота и за податливостта към затлъстяване.

4.3.

Освен това социално-икономическите неравенства в детска възраст, които се задълбочиха в резултат на пандемията, са пряко свързани с наднорменото тегло при децата, като в някои случаи процентът на момчетата и момичетата със затлъстяване е два пъти по-висок в домакинствата с ниски доходи, тъй като те имат различен начин на живот в сравнение с домакинствата с по-високи доходи.

4.4.

Физическата активност е основен фактор за здравето през целия живот. Тя е и важен определящ фактор за превенцията и лечението на затлъстяването при децата и ранните фактори за метаболитен риск (13), както и съществен компонент за развитието на основни когнитивни, двигателни и социални умения. Въпреки това 81 % от малолетните и непълнолетните на възраст от 11 до 17 години не са достатъчно физически активни (14). Преди пандемията само един на всеки седем 15-годишни подрастващи в европейския регион на СЗО (14 %) съобщава, че всеки ден е извършвал най-малко един час умерена до силна физическа активност (15). Аналогично, само 25 % от момчетата на възраст 15 години и 15 % от момичетата на тази възраст са достигнали препоръчителните нива на физическа активност през 2014 г. (16).

4.5.

Небалансираните хранителни режими, които се отличават с висока консумация на храни и напитки с високо съдържание на мазнини, захари и сол, се свързват с по-високи нива на натрупване на мастна тъкан, както и с по-лош общ здравен статус. От друга страна, навиците, които са насочени към модели като средиземноморския, атлантическия или скандинавския хранителен режим или просто към хранителни режими, при които преобладават пресни и растителни храни, са свързани с по-добри здравни резултати (17) (18). Според последния кръг на проучването на COSI (19) по-малко от половината (43 %) от децата на възраст от 6 до 9 години в европейския регион консумират ежедневно пресни плодове. Що се отнася до консумацията на зеленчуци, само една трета (34 %) от децата на възраст от 6 до 9 години консумират ежедневно зеленчуци.

4.6.

От икономическа и социална гледна точка ЕИСК посочва също, че покачването на цените на хранителните суровини, което се наблюдава в световен мащаб, оказва въздействие върху потребителските цени в ЕС, като по този начин засяга моделите на закупуване и хранителните навици на европейските семейства и децата и подрастващите, особено на най-уязвимите.

4.7.

Емоционалното благосъстояние и затлъстяването са тясно свързани помежду си. От една страна, тъй като емоционалното благосъстояние е от ключово значение за предотвратяване на затлъстяването при децата. От друга страна, тъй като затлъстяването при децата увеличава възможността от дискриминация, стигматизация и тормоз в училище и по този начин оказва влияние върху емоционалното благосъстояние на децата.

4.8.

Прекарването на прекалено много време пред екраните беше изтъкнато като един от определящите фактори за появата на наднормено тегло/затлъстяване и беше установена корелация между двете (20) (21), въпреки че според препоръката на международни организации и публични агенции времето, прекарвано ежедневно пред екраните се ограничава на максимум 120 минути, тя изглежда не се спазва от децата и подрастващите в Европа (22).

5. Мерки за действие

5.1.

Справянето със затлъстяването при децата изисква перспектива, свързана с жизнения цикъл, като същевременно трябва да се обърне внимание на многобройните причини за него. ЕИСК предлага прилагане на цялостен и основан на участието подход. Успешното постигане на целта за намаляване на затлъстяването и наднорменото тегло при децата и подрастващите в Европа изисква сътрудничеството и ангажимента на всички участници (23): публичните власти, частния сектор/предприятията, средствата за комуникация, учебните и здравните заведения и семействата. Освен това този всеобхватен отговор трябва да се основава на положителна и нестигматизираща перспектива.

5.2.

ЕИСК настоява за подновяването на плана за действие на ЕС за борба със затлъстяването при децата 2014—2020 г., чиито цели следва да бъдат: насърчаване на подходящо хранене, на физическата активност, благоприятстване на здравословна образователна и социална среда, гарантиране на здравни грижи, закрила на най-уязвимите групи, насърчаване и популяризиране на социалната отговорност за здравето сред предприятията и рекламодателите и насърчаване на работата в синергия на отделните публични администрации. Препоръчва да бъдат въведени мерки — на глобално и междусекторно равнище — за насърчаване на здравословната трансформация на средата, в която живеят и растат децата и юношите.

5.3.

ЕИСК припомня препоръките от своята оценка на схемата на ЕС за хранене в училищата (24), становищата относно здравословните и устойчиви режими на хранене и стратегията „От фермата до трапезата“ и призовава Комисията да включи в следващата рамка за устойчиви продоволствени системи мерки за борба със затлъстяването при децата, например във връзка с етикетирането и обществените поръчки.

5.4.

ЕИСК припомня също важността на укрепването на хранителната демокрация и е убеден, както е имал възможността да посочи в други становища, че демократичните иновации, каквито са например съветите по продоволствена политика и насърчаването на подходи, основани на участието, спомагат за повишаване на качеството и легитимността на изготвянето на политиките в областта на храните. Комитетът призовава за създаването на европейско равнище на инструмент като Европейския съвет по продоволствена политика.

5.5. Макросоциална среда

5.5.1.

В тази среда ЕИСК се застъпва за съгласуване на действията на всички участници, за да се създаде социална екосистема, която да действа като движеща сила на културна промяна, спомагаща за намаляване на неравенствата и укрепваща по-здравословни начини на живот.

5.5.2.

Той отправя отново призива си за разработване на мерки за увеличаване на капацитета на публичните системи за предотвратяване и справяне със ситуации на особена уязвимост, които затрудняват възприемането на здравословен начин на живот.

5.5.3.

ЕИСК подчертава необходимостта от постигане на напредък по отношение на социалните мерки, улесняващи постигането на баланс и съвместна отговорност в семейството и позволяващи на семействата да имат достъп до здравословни дейности и да им посвещават повече време.

5.5.4.

ЕИСК препоръчва да се насърчават публични стратегии, които да гарантират достъпа до спортни съоръжения без каквато и да било дискриминация, както и да се улесни правилното упражняване на физически дейности. ЕИСК препоръчва да се преодолеят различията между половете и социалните слоеве в упражняването на спортни и физически дейности, като се гарантират приобщаващи пространства и се насърчава многообразието на предлагането.

5.5.5.

ЕИСК счита, че публичните администрации следва да засилят аспекта, свързан с борбата със затлъстяването при разработването, прилагането и мониторинга на разпоредбите и политиките във всички области на действие, като вземат предвид определящите фактори, предразполагащи към наднормено тегло и затлъстяване.

5.5.6.

5.5.7.

ЕИСК счита за наложително институциите да подкрепят повишаването на консумацията на храни, които се считат за основна част от здравословните и устойчиви режими на хранене (пресни, сезонни и местно произведени плодове и зеленчуци, бобови култури, пълнозърнести зърнени култури и животински протеини като риба). например чрез акцентиране върху политиките за насърчаване на селскостопански продукти с произход от ЕС, чрез разработване на обществени поръчки, които насърчават здравословно и устойчиво хранене, или чрез използване на данъчни стимули (като намалена ставка на ДДС) като инструмент за подпомагане на закупуването и консумацията на такива храни, наред с другото.

5.5.8.

ЕИСК призовава също държавите членки и операторите в хранителната промишленост да насърчават подобряването на състава на продуктите като механизъм за поощряване на по-здравословни хранителни режими. При липса на доброволно намаляване на някои критични хранителни вещества правителствата следва да обмислят допълнителни стимули и мерки, включително прогресивни данъчни мерки в зависимост от съдържанието на въпросното хранително вещество.

5.5.9.

ЕИСК счита, че е необходимо публичните администрации, в рамките на съответните им правомощия, да гарантират наличието на безплатна питейна вода чрез инсталиране на подходящо обозначени съоръжения за предлагане на вода в обществените пространства, учебните заведения, местата за развлечение и отдих, както и в зоните за спорт и игри.

5.5.10.

ЕИСК счита, че проучването на факторите, определящи наднорменото тегло и затлъстяването, както и генерирането и разпространяването на знания за тях, следва да бъдат насърчавани като стратегически елемент за координирани действия в областта на здравето.

5.5.11.

По отношение на търсенето ЕИСК изтъква отново, че публичните политики трябва да дават възможност на потребителите да избират по-здравословни хранителни режими посредством обучение и информация чрез прости и директни кампании за повишаване на осведомеността или разпространение на педагогически насоки относно хранителния режим.

5.5.12.

ЕИСК се застъпва за подход, обхващащ цялото общество, и поради това, както беше посочено в няколко негови становища, насърчава създаването на инструмент като Европейски съвет по продоволствена политика, който да води борба със затлъстяването при децата.

5.6. Семейната среда

5.6.1.

Отчитайки факта, че знанията и навиците се предават в семейството, както и че то е първият модел, въз основа на който се възприема ежедневната реалност и се изграждат първите поведенчески модели (25), ЕИСК призовава на обществеността да се предоставя точна и полезна информация относно значението на намаляването на заседналия начин на живот, свързан с цифровите технологии, здравословните навици за сън, хранителните нужди за всяка възраст и насърчаването на физическата активност.

5.6.2.

По-специално ЕИСК счита, че следва да се въведат програми и мерки за повишаване на уменията и знанията за управление на наднорменото тегло сред непълнолетните, като се избягва стигматизацията и се предотвратяват отрицателни нагласи по отношение на тялото. Счита също, че е от съществено значение семействата да бъдат обучавани за здравословно използване на социалните, информационните и комуникационните технологии (26), особено по отношение на времето на използване и съдържанието.

5.6.3.

Също така е важно да се насърчават мерки за стимулиране на кърменето, разработване на насоки за допълващо хранене на кърмачетата, подобряване на родителските умения или организиране и популяризиране на курсове по здравословно и достъпно готварство, по-специално за семейства с ниски доходи.

5.7. Образователната среда

5.7.1.

Образователната среда е място, където децата прекарват голяма част от времето си, не само в чисто образователен контекст, но и по време на отдих или извънкласни занимания.

5.7.2.

В това отношение е от съществено значение в контекста на образователната среда към затлъстяването при децата да се подхожда положително, без да се създава социално стигматизиране или отхвърляне на имиджа, който могат да представляват някои телесни стереотипи. ЕИСК счита, че е от решаващо значение да се насърчава положително възприемане на тялото, като се обръща специално внимание на всяко дискриминационно поведение или поведение, указващо началото на хранително разстройство.

5.7.3.

В същия дух ЕИСК подкрепя идеята, че училищната среда трябва да насърчава физическата активност и здравословното хранене. За тази цел той счита, че една от ключовите мерки е промяна на настоящите учебни програми, в които следва да се увеличи времето за физическа активност, да се насърчат разнообразни спортни дейности и да се инвестира в образованието в областта на храненето и гастрономията.

5.7.4.

ЕИСК счита, че училищните столове са ключов елемент за насърчаването на здравословни хранителни навици при децата и подрастващите и поради това смята, че е изключително важно да се насърчава съществуването им на всички етапи от образованието и да се гарантира, че предлаганият хранителен режим е здравословен, балансиран и качествен.

5.8. Местата за отдих. Проектиране на здравословна градска среда

5.8.1.

Според ЕИСК проектирането и използването на физическата среда (в т. ч. училищата, транспортните системи, кварталите или спортните центрове) следва да се използват, за да се осигурят подходящи и безопасни възможности за отдих и активни игри, както и за физически упражнения (27).

5.8.2.

Предвид гореизложеното ЕИСК призовава настоятелно държавите членки да разширят и подобрят обществените пространства и инфраструктура, за да насърчават и улесняват активната мобилност, с повече пешеходни зони и улесняване на придвижването с велосипед, особено в районите около училищата или по пътя към учебните заведения. Той счита също така, че е необходимо да се създадат градски пространства със зони за спорт, детски площадки и зелени пространства, които да са достъпни, безопасни и съобразени с нуждите на децата и подрастващите.

5.8.3.

ЕИСК счита, че е изключително важно да се разширят зелените площи, парковете и зоните за отдих с цел упражняване на физическа активност и да се насърчи използването на стълбищата като алтернатива на придвижването с асансьори или ескалатори в местата за отдих, както и да се улесни безплатният достъп до питейна вода.

5.9. Цифрова и аудио-визуална среда

5.9.1.

ЕИСК припомня важността на правилното транспониране на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги и предлага цифровата среда — от радио- и телевизионните предавания до по-новите форми на медии като социалните медии, Instagram или TikTok, да се използва като средство за улесняване на начина на живот, отношенията и здравословното поведение. Във връзка с това ЕИСК отново отправя призива си, както и при предишни случаи (28), за провеждане на визуални рекламни кампании, вдъхновени от рекламни кампании за здравословни храни и хранителни режими, активен живот и здравословно използване на екрани.

5.10. Здравна среда

5.10.1.

За ЕИСК е от съществено значение компетентните здравни администрации да актуализират непрекъснато препоръките въз основа на научните доказателства за дейности и мерки, които са доказали своята ефективност по отношение на превенцията, подхода към и наблюдението на лицата с наднормено тегло и затлъстяване.

5.10.2.

Освен това в рамките на всеобщото здравно осигуряване следва да се гарантира равен достъп до всеобхватни здравни услуги, систематизирани и персонализирани съвети и консултации за насърчаване на физическата активност и балансирано хранене, предоставяни от страна на здравния персонал на лицата, изложени на риск или намиращи се в ситуации на наднормено тегло и затлъстяване. Във връзка с това смята за целесъобразно да се насърчава наблюдението на здравословното състояние на децата от раждането до юношеска възраст, включително да са осъществява контрол на наднорменото тегло и затлъстяването, като се поощрява здравното образование и осведомеността за здравословния начин на живот в децата и подрастващите и техните семейства.

5.10.3.

От съществено значение е на уязвимите в социално-икономическо отношение семейства да се предоставя специфична подкрепа от страна на здравни специалисти. Подкрепата трябва да бъде съобразена с тяхната култура, да е практична и еманципираща и да насърчава положителното родителство във връзка със затлъстяването, наднорменото тегло и свързания с това начин на живот.

5.10.4.

Също така, въз основа на съществуващата литература, ЕИСК счита, че е необходимо да се работи проактивно с жените и двойките, които планират да имат дете, и да се предоставя навременна и чувствителна в културно отношение подкрепа за насърчаване на здравословен начин на живот по време на бременността и кърменето, заедно с публични послания за насърчаване на по-добро хранене и физическа активност преди зачеването, както и да се създадат условия за улесняване на кърменето.

Брюксел, 13 юли 2023 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Oliver RÖPKE

(1) Доклад на ЕИСК за оценка: Оценка на схемата на ЕС за училищата.

(2) Правото на здраве е формулирано за първи път в Устава на СЗО (1946 г.), съгласно който „упражняването на правото на най-високия достижим стандарт на здраве е едно от основните права на всяко човешко същество“. В преамбюла на Устава здравето се определя като „състояние на пълно физическо, душевно и социално благоденствие, а не само отсъствие на заболяване или недъг“. Във Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. здравето се посочва като част от правото на жизнено равнище (член 25). През 1966 г. то отново беше признато като право на човека в член 12 от Международния пакт за икономически, социални и културни права.

(3) Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на детето , 1989 г.

(4) Европейска комисия (2021 г.), Стратегия на ЕС за правата на детето. COM(2021) 142 final: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52021DC0142.

(5) https://health.ec.europa.eu/system/files/2016-11/childhoodobesity_actionplan_2014_2020_en_0.pdf.

(6) Проектопрепоръки за превенция и справяне със затлъстяването през целия живот, включително възможни цели. Документ за обсъждане на СЗО. 2021 г. Достъпен на адрес: https://cdn.who.int/media/docs/default-source/obesity/who-discussion-paper-on-obesity---final190821.pdf?sfvrsn=4cd6710a_1&download=true.

(7) Weihrauch-Blüher, S., Wiegand, S.,„Risk Factors and Implications of Childhood Obesity“, Curr Obes Rep, Декември 2018 г.; 7(4):254-259.

(8) Report on the fifth round of data collection, 2018–2020: WHO European Childhood Obesity Surveillance Initiative (COSI). Копенхаген: Регионален офис на СЗО за Европа, 2022 г.

(9) Свръхтегло = наднормено тегло + затлъстяване.

(10) WHO European Regional Obesity Report 2022 и https://www.who.int/europe/news/item/11-05-2021-high-rates-of-childhood-obesity-alarming-given-anticipated-impact-of-covid-19-pandemic.

(11) Световна здравна организация (2012 г.) Population-Based Approaches to Childhood Obesity Prevention, Женева, СЗО.

(12) Kansra, A.R., Lakkunarajah, S., Jay, M.S., Childhood and Adolescent Obesity: A Review, 2021; 8:581461.

(13) Whiting, S., et. al., „Physical Activity, Screen Time, and Sleep Duration of Children Aged 6-9 Years in 25 Countries: An Analysis within the WHO European Childhood Obesity Surveillance Initiative (COSI) 2015-2017“, Obes Facts, 2021; 14(1):32-44.

(14) Guthold R., Stevens G.A., Riley L.M., Bull F.C., „Global trends in insufficient physical activity among adolescents: a pooled analysis of 298 population-based surveys with 1· 6 million participants“, Lancet Child Adolesc Heal, 2020; 4(1):23-35.

(15) OECD/European Union (2022), Health at a Glance: Europe 2022: State of Health in the EU Cycle, OECD Publishing, Paris.

(16) Adolescent obesity and related behaviours: trends and inequalities in the WHO European Region, 2002–2014. Копенхаген: Регионален офис на СЗО за Европа, 2017 г.

(17) Willett, W. et al., „Food in the Anthropocene: the EAT-Lancet Commission on healthy diets from sustainable food systems“, 2019, the Lancet, vol. 393, pp. 447-492.

(18) Afshin, Ashkan et al., „Health effects of dietary risks in 195 countries, 1990–2017: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2017“, the Lancet, Volume 393, Issue 10184, 1958-1972.

(19) Report on the fifth round of data collection, 2018–2020: WHO European Childhood Obesity Surveillance Initiative (COSI). Копенхаген: Регионален офис на СЗО за Европа, 2022 г.

(20) Fang, K., Mu, M., Liu, K., He, Y., „Screen time and childhood overweight/obesity: A systematic review and meta-analysis“, Child Care Health Dev, 2019 Sep; 45(5):744-753.

(21) Haghjoo, P., Siri, G., Soleimani, E., Farhangi, M.A., Alesaeidi, S., „Screen time increases overweight and obesity risk among adolescents: a systematic review and dose-response meta-analysis“, BMC Primary Care, 2022; 23(1):161.

(22) Report on the fifth round of data collection, 2018–2020: WHO European Childhood Obesity Surveillance Initiative (COSI). Копенхаген: Регионален офис на СЗО за Европа, 2022 г.

(23) Dobbs, R., Sawers, C., Thompson, F., Manyika, J., Woetzel, J.R., Child, P. et al., Overcoming obesity: An initial economic analysis, McKinsey Global Institute, 2014.

(24) Доклад на ЕИСК за оценка: Оценка на схемата на ЕС за училищата.

(25) Hebestreit, A., Intemann, T., Siani, A., et al., „Dietary Patterns of European Children and Their Parents in Association with Family Food Environment: Results from the I.Family Study“, Nutrients, 2017; 9(2):126.

(26) Социални, информационни и комуникационни технологии.

(27) Tackling obesity by creating healthy residential environments; СЗО. 2007 г.

(28) Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Насърчаване на здравословно и устойчиво хранене в ЕС“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 190, 5.6.2019 г., стр. 9).