СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ЦЕНТРАЛНА БАНКА

от 1 февруари 2023 година

относно предложение за регламент за изменение на Регламент (ЕС) № 260/2012 и Регламент (ЕС) 2021/1230 по отношение на незабавните кредитни преводи в евро

(CON/2023/4)

(2023/C 106/02)

Въведение и правно основание

На 16 и 24 ноември 2022 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) получи искания съответно от Съвета на Европейския съюз и от Европейския парламент за становище относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 260/2012 и Регламент (ЕС) 2021/1230 по отношение на незабавните кредитни преводи в евро (1) (наричан по-нататък „предложеният регламент“).

ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 127, параграф 4 и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като предложеният регламент съдържа разпоредби, попадащи в областите на компетентност на ЕЦБ съгласно член 127, параграф 2 от ДФЕС и член 3.1 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, по-специално във връзка с основната задача на Европейската система на централните банки да насърчава нормалното функциониране на платежните системи. Управителният съвет прие настоящото становище съгласно член 17.5, първо изречение от Процедурния правилник на Европейската централна банка.

1.   Общи забележки

1.1

ЕЦБ горещо приветства инициативата на Европейската комисия за насърчаване на предоставянето и възприемането на незабавни плащания (НП), определени като кредитни преводи в евро в ЕС, които прехвърлят средства по платежната сметка на получателя в рамките на десет секунди след момента на получаване на платежното нареждане от платеца. Тази инициатива се съчетава добре със стратегията на Евросистемата за плащания на дребно (2), чиито основни елементи са: а) разработването на общоевропейско решение за плащания на дребно в точката за взаимодействие; б) пълното разгръщане на НП; в) подобряването на трансграничните плащания извън ЕС; и г) подкрепата за иновациите, цифровизацията и европейската платежна екосистема.

1.2

За да се насърчи нормалното функциониране на платежните системи, от съществено значение е да се преодолеят проблемите с разпокъсаността в рамките на единната зона за плащания в евро (SEPA). Понастоящем предоставянето на НП не е достъпно във всички юрисдикции на SEPA при равни условия. В този контекст мерките, които допълнително хармонизират предоставянето на НП в юрисдикции на SEPA, биха увеличили избора на потребителите и биха насърчили иновациите, безопасността и отворената стратегическа автономност на европейските плащания. В същия дух следва да се подкрепят и мерки, които могат да насърчат ефективността в рамките на SEPA, доколкото е гарантирано спазването на приложимото законодателство за защита на данните. Възможността за създаване на стандартизирани и/или евентуално централизирани общоевропейски решения за проверки на несъответствия, които да бъдат предоставени от доставчиците на платежни услуги (ДПУ) преди разрешаването на НП или преди кредитирането на средствата по сметката на бенефициера, следва да бъде практически проучена, например чрез засилване на централната позиция на Евросистемата в средата на незабавните плащания, което ще ѝ позволи да достигне до всички съответни контрагенти.

1.3

Предоставянето и възприемането на НП в Съюза нарасна след стартирането на схемата за незабавен SEPA кредитен превод (SCT Inst) през 2017 г., но те все още не са се превърнали в новото нормално положение, както би могло да се очаква. ЕЦБ продължава да насърчава участниците на пазара да прилагат НП на общоевропейска основа и да подпомагат възприемането от крайните потребители във възможно най-кратък срок. През ноември 2018 г. ЕЦБ стартира услугата за сетълмент на незабавни плащания в TARGET (TIPS), с което ДПУ се улесняват да предлагат НП и им се дава възможност да извършват сетълмент на НП незабавно, безопасно и по всяко време. От 2022 г. всички ДПУ, които се придържат към схемата за SCT Inst и са достижими в TARGET2, трябва да бъдат достижими и чрез TIPS, допринасяйки за общоевропейската достижимост (или оперативна съвместимост) на ДПУ, предлагащи НП, на техническо равнище и на равнище пазарна инфраструктура.

1.4

ЕЦБ отбелязва изключването на институциите за електронни пари (ИЕП) и платежните институции (ПИ), от които иначе би се изисквало да предлагат на всички свои ползватели на платежни услуги (ППУ) платежна услуга за изпращане и получаване на НП, тъй като те не могат да участват в системите за сетълмент, определени съгласно Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) (наричана по-нататък „Директивата относно окончателността на сетълмента“) (4). ЕЦБ разбира, че ако обхватът на Директивата относно окончателността на сетълмента бъде разширен, така че да включва ИЕП и ПИ, тези ДПУ следва също така да спазват изискването да предлагат на всички свои ППУ платежна услуга за изпращане и получаване на НП, тъй като те ще участват пряко в системите за сетълмент, определени съгласно тази директива. ЕЦБ подкрепя изискването засегнатите ДПУ да предлагат НП на същата цена като тези, които не са НП. ЕЦБ също така приветства въвеждането на опростен процес на проверка за наложени санкции, за да се преодолее настоящият модел, основан на трансакции, без да се намалява ефикасността на проверката за наложени санкциите. Освен това ЕЦБ подкрепя предложеното въвеждане на услуга за откриване на несъответствия между международния номер на банкова сметка (IBAN) и името на получателя. Такава услуга има потенциала да намали грешките и измамите при НП. Съответната такса за тази услуга обаче може да има възпиращ ефект и във връзка с клаузата за неучастие може да доведе до ниска степен на използване на тази допълнителна защита за платците, като същевременно на доставчиците на платежни услуги се налагат инвестиционни разходи за разработването на услугата. Изискванията за начина, по който следва да се прилага услугата за проверка на несъответствия, не са строго определени, което позволява необходимата гъвкавост на пазара за разработване на решения. Един хармонизиран подход обаче би предотвратил възникването на потенциални проблеми с разпокъсаността. Важно е също така да се предостави достатъчно време на пазара да разработи и приложи подходящи мерки, които не подкопават скоростта на НП, тъй като това би могло да затрудни тяхното внедряване на мястото на продажба.

2.   Специфични забележки

2.1   Дефинирани термини

Някои термини, определени в предложения регламент, могат а) да изискват съгласуване с термините, използвани в Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (5) (наричана по-нататък „Директивата за платежните услуги“ (ДПУ2)), и б) да налагат изменения в Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6) (наричана по-нататък „Директивата за платежните сметки“ (ДПС)) и Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета (7) (наричана по-нататък „Европейският акт за достъпността“ (ЕАД)). По-конкретно, определението за „идентификатор на платежна сметка“, въведено в предложения регламент, ще бъде същото като „уникален идентификатор“, определен в ДПУ2 (8). С оглед на това ЕЦБ предлага законодателят на Съюза да обмисли използването на същата терминология в предложения регламент. Освен това „кредитен превод“ е термин, който вече е определен в ДПС (9). От съображения за последователност ЕЦБ предлага това определение да бъде съгласувано с определението за „незабавен кредитен превод“, въведено с предложения регламент. Във връзка с това в ДПС (10) се подчертава необходимостта да се осигури съгласуване на съдържащите се в нея определения с тези, използвани в ДПУ2 и Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета (11). Освен това ЕАД съдържа определение за „платежен терминал“ със смисъл, подобен на този на „интерфейс на ППУ“, въведен с предложения регламент. ЕЦБ предлага законодателят на Съюза да обмисли изменение на ЕАД, за да се съгласува определението за „платежен терминал“ с това за „интерфейс на ППУ“. И накрая, за да се гарантира систематична съгласуваност, е важно да се разгледат определените термини, въведени с предложения регламент, в контекста на предстоящите изменения на ДПУ2.

2.2   Несъответствия между името и идентификатора на платежната сметка на получателя

Съгласно обяснителния меморандум, придружаващ предложения регламент, ДПУ могат да начисляват допълнителна такса за услугата за откриване на несъответствия между името и идентификатора на платежната сметка на получателя (12). Допълнителната такса за откриване на несъответствия би могла, от една страна, да има възпиращ ефект върху ППУ, което може да не благоприятства предоставянето и възприемането на НП. От друга страна, в контекста на НП тази услуга за проверка на несъответствия е от решаващо значение. Поради тази причина предложеният регламент следва да бъде изменен, за да се избегне възможността ППУ да не използват НП или да се откажат от услугата за проверка на несъответствия поради таксите, свързани с нея. Независимо от възприемането на услугата от страна на ППУ, предложеният регламент задължава ДПУ да предлагат услугата, което налага инвестиционни разходи. В някои държави членки (напр. Нидерландия) вече е въведена задължителна проверка на съответствието между IBAN и името на получателя, предоставена от всички ДПУ по отношение на IBAN за национални сметки без допълнителни такси. Един хармонизиран подход към такива проверки на IBAN в SEPA може да бъде полезен и по-ефективен от гледна точка на разходите, което може да доведе например до въвеждане на обща схема и/или централизирано предоставяне на услугата.

2.3   Проверки на НП за санкции на Съюза

Засегнатите ДПУ трябва да извършват проверки за наложени санкции на Съюза веднага след влизането в сила на всякакви ограничителни мерки, приети в съответствие с член 215 от ДФЕС (13). Във връзка с това ЕЦБ би искала да направи три забележки.

Първо, предложеният регламент не освобождава съответния ДПУ от спазването на съответните национални санкции, прилагани срещу съответното лице, орган или образувание.

Второ, ограничителните мерки, приети в съответствие с член 215 от ДФЕС, могат да влязат в сила в деня на публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз или в деня след публикуването им. За да се гарантира, че тези ограничителни мерки се прилагат незабавно от засегнатите ДПУ, ЕЦБ предлага засегнатите ДПУ да бъдат задължени да извършват такива проверки незабавно след публикуването на ограничителните мерки в Официален вестник (вместо незабавно след влизането в сила), като по този начин се улеснява спазването във всички случаи, когато датата на влизане в сила е по-късна от датата на публикуване.

Трето, и за да се гарантира правна сигурност, ЕЦБ осъзнава потенциално благоприятната роля, която идентификаторите на юридически лица (LEI) биха могли да играят в контекста на проверките за наложени санкции на Съюза и/или като глобален стандарт за идентифициране на контрагентите по отношение на услугата за проверка на несъответствия. Последните насоки на ЕПС, свързани с планираното преминаване на правилниците на платежната схема на ЕПС към версията от 2019 г. на стандарта за съобщения ISO 20022 до ноември 2023 г., предвиждат LEI като алтернативни идентификатори за страна, която не е частноправен субект (14). По този начин ще бъдат преодолени техническите пречки на равнището на платежната схема на ЕПС. Докато разчитането на LEI зависи от по-широкото им прилагане, включването на позоваване на потенциалното използване на LEI в предложената разпоредба за проверка за наложени санкции би показало, че Европейският съюз подкрепя използването и популяризирането на този глобален стандарт.

2.4   Процедури за нарушение

За да се предотврати сценарий, при който планирано прекъсване на схемата за SCT Inst непреднамерено би довело до нарушаване от страна на ДПУ на правото на Съюза, ЕЦБ предлага в предложения регламент да бъде включена уговорка. Съответно ЕЦБ предлага ДПУ да бъдат освободени от процедури за нарушение при крайно изключителния сценарий, при който схемата за SCT Inst не е достъпна за кратък период от време, както е одобрено от съответния ѝ управителен орган, като по този начин се възпрепятства обработването на НП.

Когато ЕЦБ отправя препоръки за изменения на предложения регламент, конкретните предложения с обяснителен текст към тях се представят в технически работен документ. Техническият работен документ е достъпен на английски език на EUR-Lex.

---

(1)  COM(2022) 546 final.

(2)  Вж. публикацията Eurosystem’s retail payments strategy, достъпна на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(3)  Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45).

(4)  Вж. член 1, параграф 2 от предложения регламент.

(5)  Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).

(6)  Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214).

(7)  Директива (ЕС) 2019/882 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за изискванията за достъпност на продукти и услуги (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 70).

(8)  Вж. член 4, точка 33 от ДПУ2.

(9)  Вж. член 2, точка 20 от ДПС.

(10)  Вж. съображение 14 от ДПС.

(11)  Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ L 94, 30.3.2012 г., стр. 22).

(12)  Виж стр. 10 от обяснителния меморандум към предложения регламент.

(13)  Вж. член 1, параграф 2 от предложения регламент.

(14)  Вж. насоките, достъпни на уебсайта на ЕПС www.europeanpaymentscouncil.eu.