|
13.12.2022 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 473/19 |
Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията
(2022/C 473/08)
Настоящото съобщение се публикува в съответствие с член 17, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията (1).
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ
„Beaujolais“
PDO-FR-A0934-AM02
Дата на съобщението: 28.9.2022 г.
ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ
1. Географски наименования и допълнителни наименования
В глава I, раздел II, точка 4 от продуктовата спецификация се заличават думите „или името на общината, от която е гроздето“. Това изменение, което се състои в премахване на възможността да се произвеждат вина, за които може да се използват едновременно обозначението „primeur“ (първично) или „nouveau“ (ново) и името на общината, от която е гроздето, има за цел да се установи идентичността на виното, наричано „подходящо за отлежаване“, за вината с наименование „Beaujolais“, последвано от името на общината, от която е гроздето.
Изменението не засяга единния документ.
2. Географски район
В глава I, раздел IV, точка 1, букви a), б) и в) от продуктовата спецификация думите „се осигуряват“ се заменят с думите „се извършват“ и се добавят думите „въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.“.
С това редакционно изменение се дава възможност географският район да се посочи с позоваване на действащата през 2021 г. редакция на официалния географски кодекс, издаван от Института по статистика и икономически изследвания (Insee), и да се постигне правна сигурност на определението на географския район.
Актуализират се списъкът на общините, които съставляват географския район, както и техните имена, без да се изменят границите на географския район, за да се вземат предвид настъпилите административни изменения, посочени в официалния географски кодекс.
Изменя се точка 6 от единния документ.
В раздел IV, точка 1 се добавя също така изречение, с което се уточнява, че картографските документи за географския район са предоставени на разположение на уебсайта на Националния институт за произхода и качеството (INAO).
3. Област в непосредствена близост
В глава I, раздел IV, точка 3, буква a) от продуктовата спецификация след „следните общини“ се добавят думите „въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.“.
С това редакционно изменение се дава възможност областта в непосредствена близост да се посочи с позоваване на действащата през 2021 г. редакция на официалния географски кодекс, издаван от Института по статистика и икономически изследвания (Insee).
С добавянето на това позоваване се дава възможност да се постигне правна сигурност на описанието на областта в непосредствена близост.
Актуализира се също и списъкът на общините, които съставляват областта в непосредствена близост, без да се изменят нейните граници, за да се вземат предвид настъпилите административни изменения.
Вследствие на това се изменя рубриката „Допълнителни условия“ от единния документ.
4. Правила за кордонната подпорна конструкция и за височината на листната маса
В глава I, раздел VI, точка 1, буква в) от продуктовата спецификация се заличават думите „също така е най-малко“ от разпоредбата относно височината на листната маса на лозите, които не са с кордонна подпорна конструкция, за производството на червени вина и вина розе. Става дума за поправяне на редакционна грешка в действащата продуктова спецификация.
Тези изменения не засягат единния документ.
5. Специални разпоредби относно транспортирането на набраното грозде
В глава I, раздел VII, точка 1, буква б) от продуктовата спецификация се заличава разпоредбата относно височината на набраното грозде в съдовете, с които се транспортира от парцела до избата за винификация, при механичното бране на гроздето, предназначено за производство на червени вина и вина розе.
Тази практика е усвоена от производителите и вече не е необходимо да се разглежда като правило за производство.
Изменя се рубриката „Специфични енологични практики“ от единния документ.
6. Вина, за които може да се използва обозначението „primeur“ или „nouveau“
В глава I, раздел VIII, точка 1 от продуктовата спецификация се добавя разпоредба относно производствения обем на вината, за които може да се използва обозначението „primeur“ или „nouveau“, посочена преди това в глава I, раздел IX, точка 2, буква a). Тъй като тази разпоредба се отнася до производствения обем, тя всъщност следва да бъде посочена в точката относно добивите.
За да съответства в по-голяма степен на идентичността на виното, наричано „подходящо за отлежаване“, за вината, за които може да се използва обозначението „Villages“, при изчисляване на този обем се добавя специфичен коефициент за тези вина, който е по-нисък от този за вината с наименование „Beaujolais“ без обозначение.
Уточнява се също така върху каква площ от стопанството могат да се прилагат тези коефициенти.
Тези изменения не засягат единния документ.
7. Контрол на температурата
В глава I, раздел IX, точка 1, буква е) от продуктовата спецификация се заличава разпоредбата, която е специфична за винарните за винификация на гроздето, добито чрез механично бране на реколтата. На практика днес избите са добре оборудвани и производителите на наименованието считат, че общата разпоредба е достатъчна.
Изменението не засяга единния документ.
8. Разпоредби според вида на продукта
В глава I, раздел IX, точка 2, буква a) от продуктовата спецификация се заличава разпоредбата относно производствения обем на вината, за които може да се използва обозначението „primeur“ или „nouveau“.
Добавя се също така буква в) относно датата, от която вината, за които може да се използва обозначението „primeur“ или „nouveau“, могат да бъдат пускани в движение между лицензираните складодържатели. Всъщност запазването на тази дата (38-мия ден преди 3-тия четвъртък на ноември от годината на бране на реколтата) е необходимо, за да се запази качеството на вината, тъй като съществува риск при твърде ранното им транспортиране да настъпи промяна в характеристиките на вината, които не са напълно готови.
Изменението не засяга единния документ.
9. Разпоредби относно опаковането
В глава I, раздел IX, точка 3, буква a) от продуктовата спецификация срокът за съхранение на докладите за извършен анализ преди опаковането на вината се удължава от 6 месеца на една година, по-специално с цел улесняване на контрола при операторите.
В точка 3, буква б) крайният срок за опаковане на вината, за които може да се използва обозначението „primeur“ или „nouveau“, се удължава от 1 на 31 декември от годината на бране на реколтата, за да се ограничат евентуалните случаи на отказ от обозначението „primeur“ или „nouveau“. Тези случаи на отказ водят до пускането на пазара на вина, произведени с характеристиките на първични вина, които обаче се предлагат на пазара без това обозначение върху етикета.
Тези изменения не засягат единния документ.
10. Движение между лицензирани складодържатели
В глава 1, раздел IX, точка 5 от продуктовата спецификация се заличава буква б) относно датата на пускане в движение на вината между лицензираните складодържатели.
Заличаването е в съответствие с добавянето на буква в) към точката „Разпоредби според вида на продукта“ за вината, обозначени като първични или нови вина.
Заглавието в раздел IX, точка 5 се изменя, като се заличават думите „в движение на продуктите и“.
Заличава се заглавието в раздел IX, точка 5, буква a).
Тези изменения на продуктовата спецификация не засягат единния документ.
11. Описание на природните фактори, които допринасят за връзката
В глава I, раздел X, точка 1, буква a) от продуктовата спецификация се изменя броят на общините, съставляващи географския район, за да се вземат предвид настъпилите административни изменения.
Изменя се рубриката „Връзка с географския район“ от единния документ.
12. Описание на човешките фактори, които допринасят за връзката
В глава I, раздел X, точка 1, буква б) от продуктовата спецификация се заличават данните за сектора от 2008 г. и се заменят с данните от 2018 г.
Изменя се рубриката „Връзка с географския район“ от единния документ.
13. Информация за качеството и характеристиките на продукта
В глава I, раздел X, точка 2 от продуктовата спецификация се изменя органолептичното описание на продуктите, за да се вземат предвид по-специално изискванията на Регламент (ЕС) № 1308/2013.
Изменя се рубриката „Описание на виното или вината“ от единния документ.
14. Преходни мерки
В глава I, раздел XI от продуктовата спецификация се заличават точка 1 и точка 2, буква б). Свързаните с тях преходни мерки вече не са актуални. В раздел XI се изменя номерацията на параграфите, за да се вземат предвид тези заличавания.
Изменя се точка 2 (предишна точка 3), която съответства на преходната мярка относно минималната гъстота на засаждане. На практика разрешението за частично изкореняване на лозя, което е в сила към 28 ноември 2004 г., се удължава от 2015 г. до 2031 г. Тази дерогация вече се отнася за всички червени вина и вина розе, а не само за вината със ЗНП „Beaujolais“ без обозначение. Прилага се специфичен коефициент за намаляване по отношение на новоизкоренените лози. Целта е да се ускори преструктурирането на лозята в трудна икономическа среда, която не позволява широкомащабно презасаждане, както и да се улесни механизирането на работата по лозята и по този начин да се намали употребата на глифозат.
Добавя се също така нова преходна мярка, отнасяща се до вината с наименованието „Beaujolais“, последвано от името на общината, от която е гроздето, и допълнено с обозначението „primeur“ или „nouveau“. Тъй като съгласно продуктовата спецификация последните обозначения вече не са разрешени за тези вина, се предоставя преходен период за предлагането им на пазара до реколта 2025 г., включително, за да се позволи на операторите, които са заявили използването на тези обозначения най-малко от реколта 2018 г., да адаптират предлагането си.
Тези изменения не засягат единния документ.
15. Задължения за подаване на декларации
В глава II, раздел I от продуктовата спецификация терминът „проверка“ се заменя с „контрол“, след като органът за защита и управление на наименованието е взел решение за промяна на начина на контрол.
В глава II, раздел I от продуктовата спецификация се добавя декларация за намерение за производство. Тази декларация се прилага само по отношение на вината с обозначение „primeur“ или „nouveau“, тя се отнася до площите, вида продукт (цвят и т.н.) и обемите на тези вина. Целта е преди прибирането на реколтата да се знаят обемите вина, за които може да използва обозначението за първични вина, за да се усъвършенства изчисляването на коефициента, позволяващ да се определят обемите вина, които могат да бъдат произведени като „primeur“ и по този начин да се ограничат обемите от тези вина, които не могат да се предлагат на пазара с това обозначение поради липса на търсене.
Тази декларация може да бъде изменена до 15 август преди събирането на реколтата.
В раздел XI се изменя номерацията на параграфите, за да се вземе предвид това добавяне.
Изменя се точка 2, буква a) (предишна точка 1), за да се уточни информацията, която трябва да включва декларацията за използване на наименованието.
В точки 3, 4, 6, 7 и 8 се изменят разпоредбите относно сроковете за подаване на декларациите, за да се улесни контролът.
В точка 3 се уточнява, че отказът от производство на продуктите може да се извърши само след узнаване на информацията за привеждането в изпълнение на декларацията от страна на одобрения контролен орган.
В точка 4 се добавя, че когато операторът предостави на одобрения контролен орган регистъра, посочен в член D.645-18-II от Кодекса за селското стопанство и морския риболов, това е равностойно на декларация за пускане на пазара.
В точка 5 системата за обобщена тримесечна декларация за посочените в точки 4 и 7 декларации вече е на разположение независимо от обемите или броя на операциите, извършени от операторите. Добавя се също и препратка към декларацията за оттегляне (точка 8). Уточнява се, че обобщените декларации трябва да се изпратят на контролния орган най-малко 10 дни преди края на тримесечието.
В точка 6 се уточнява, че изтеглянето на партиди неопаковано вино, предназначени за изпращане извън националната територия, може да се извърши само след узнаване на информацията за привеждането в изпълнение на декларацията за изпращане извън националната територия от страна на одобрения контролен орган.
В точка 8 се внасят уточнения за правилата относно декларацията за оттегляне.
Тези изменения не засягат единния документ.
16. Информация относно контролния орган
В глава III, раздел II от продуктовата спецификация се актуализира адресът на контролния орган.
Параграф първи се изменя, а параграф втори се заличава, за да се отговори на новите редакционни правила.
Изменението не засяга единния документ.
17. Винени сортове грозде
В първоначалния единен документ (2011 г.) вписаните в продуктовата спецификация сортове са класирани в категория: Винени сортове грозде, включени в списъка, установен от Международната организация по лозата и виното (OIV).
Още в първата версия на продуктовата спецификация се посочват основни сортове и допълнителни сортове.
В единния документ те са класирани съответно в част „Допълнителни условия“ като „Винени сортове грозде“ и „Второстепенни винени сортове грозде“.
Изменя се точка 7 от единния документ.
ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ
1. Наименование/наименования
Beaujolais
2. Вид на географското означение
ЗНП — Защитено наименование за произход
3. Категории лозаро-винарски продукти
|
1. |
Вино |
4. Описание на виното или вината
1. Бели вина, бели вина, за които може да се използва обозначението „Villages“ или името на общината, от която е гроздето
КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ
Белите вина са с ярък плътен цвят, с широка гама от аромати на плодове с бяла месеста част и на цитрусови плодове, с приятен и балансиран послевкус. Както и при белите вина с обозначение „Villages“, в тях понякога се долавят нотки на ванилия, ако са престояли в бъчви. Що се отнася до белите вина с обозначение „Villages“, те са със златист цвят, вариращ в широка гама от нюанси, с аромат с цветни и минерални нотки и с обилен и балансиран вкус. Минималното естествено алкохолно съдържание на белите вина в обемни проценти е 10,5 %, като след обогатяване общото им алкохолно съдържание в обемни проценти не надвишава 13 %. Минималното естествено алкохолно съдържание на белите вина, за които може да се използва обозначението „Villages“ или името на общината, от която е гроздето, в обемни проценти е 11 %, като след обогатяване общото им алкохолно съдържание в обемни проценти не надвишава 13,5 %.
Съдържанието на ферментируеми захари (на готовите за предлагане за консумация вина) е по-малко или равно на 3 g/l или по-малко или равно на 4 g/l, при условие че общата киселинност (H2SO4) е по-голяма или равна на 2,7 g/l.
Съдържанието на летливи киселини е по-малко или равно на 14,17 meq/l (на готовите за предлагане за консумация вина).
Другите аналитични характеристики са определените в нормативната уредба на Съюза.
|
Общи аналитични характеристики |
|
|
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.) |
|
|
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.) |
|
|
Минимална обща киселинност |
|
|
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l) |
|
|
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l) |
|
2. Червени вина или вина розе
КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ
С ефирен цвят и плодов аромат, червените вина са известни като пивки, плодови вина с цветни нотки, които се ценят, дори когато са съвсем млади. Вината розе обикновено са с искрящ цвят, свеж аромат, вкус и аромат на червени плодове, фини, пивки и утоляващи жаждата и се консумират предимно докато са млади. Вината, за които може да се използва обозначението „primeur“ или „nouveau“, запазено за червените вина и вината розе, са с ярък цвят, по-малко наситен в сравнение с виното, подходящо за отлежаване, това са свежи и приятни за консумация вина, ароматни, плодови и тръпчиви на вкус. Те са предназначени за бърза консумация в срок от 6—12 месеца след производството им. Минималното естествено алкохолно съдържание на червените вина и вината розе в обемни проценти е 10 %, като след обогатяване общото им алкохолно съдържание в обемни проценти не надвишава 12,5 %. Съдържанието на ферментируеми захари (на готовите за предлагане за консумация вина) е по-малко или равно на 3 g/l. Съдържанието на летливи киселини е по-малко или равно на 14,17 meq/l (на готовите за предлагане за консумация вина) или по-малко или равно на 10,2 meq/l (неопакована партида) за вината, за които може да се използва обозначението „primeur“ или „nouveau“. За вината, за които може да се използва обозначението „primeur“ или „nouveau“, общото съдържание на SO2 е по-малко или равно на 100 mg/l за червените вина и по-малко или равно на 150 mg/l за вината розе (на готовите за предлагане за консумация вина по смисъла на член D.645-18-I от Кодекса за селското стопанство и морския риболов).
Другите аналитични характеристики са определените в нормативната уредба на Съюза.
|
Общи аналитични характеристики |
|
|
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.) |
|
|
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.) |
|
|
Минимална обща киселинност |
|
|
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l) |
|
|
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l) |
|
3. Червени вина или вина розе, за които може да се използва обозначението „Villages“ или „Supérieur“, или името на общината, от която е гроздето
КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ
Червените вина, за които може да се използва обозначението „Villages“, са с по-наситен цвят, с изразен аромат, вкусът им е силен, структуриран и хармоничен. Те са подходящи за отлежаване в продължение на няколко години. Вината розе, за които може да се използва обозначението „Villages“, по-ограничени и по-търсени, са с цвят между грейпфрут и праскова и аромат на тръпчиви червени плодове, обилни и свежи на вкус, пивки и утоляващи жаждата.
Минималното естествено алкохолно съдържание на червените вина и вината розе, за които може да се използва обозначението „Villages“, „Supérieur“ или името на общината, от която е гроздето, в обемни проценти е 10,5 %, като след обогатяване общото им алкохолно съдържание в обемни проценти не надвишава 13 %.
Съдържанието на ферментируеми захари (на готовите за предлагане за консумация вина) е по-малко или равно на 3 g/l.
Съдържанието на летливи киселини е по-малко или равно на 14,17 meq/l (на готовите за предлагане за консумация вина).
Другите аналитични характеристики са определените в нормативната уредба на Съюза.
|
Общи аналитични характеристики |
|
|
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.) |
|
|
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.) |
|
|
Минимална обща киселинност |
|
|
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l) |
|
|
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l) |
|
5. Винопроизводствени практики
5.1. Специфични енологични практики
1.
Специфична енологична практика
|
— |
Техниките на обогатяване чрез извличане са разрешени за червените вина в границата на концентрация от 10 %; |
|
— |
При производството на вината розе не се допуска използването на активен въглен за енологична употреба, било то самостоятелно или в приготвени смеси. |
|
— |
За да се запази първичният характер, който стои в основата на специфичните характеристики на червените вина и на вината розе, за които може да се използва обозначението „primeur“ или „nouveau“: |
|
— |
вината се получават изключително от грозде, набрано през същата година; |
|
— |
срокът на винена ферментация е по-кратък или равен на 10 дни; |
|
— |
след обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на червените вина и вината розе не превишава 12,50 %; |
|
— |
след обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на белите вина не превишава 13 %. |
|
— |
Освен посочените по-горе разпоредби, що се отнася до енологичните практики при тези вина, трябва да се спазват задълженията, определени в нормативната уредба на ЕС и в Кодекса за селското стопанство и морския риболов. |
Агротехническа практика
|
— |
Гъстота на засаждане |
Лозята са с минимална гъстота на насажденията от 5 000 растения на хектар.
Междуредието на лозята не може да превишава 2,50 m, а разстоянието между растенията в реда е не по-малко от 0,80 m.
При условие че е спазена минималната гъстота от 5 000 растения/ha, както и за целите на механизацията, междуредието в лозята може да бъде не по-голямо от 3 m.
3.
Агротехническа практика
|
— |
Правила за резитба |
Резитбата приключва на 15 май.
Вината произхождат от лозя, чиято формировка се осъществява съгласно следните разпоредби:
Бели вина
|
— |
или с резитба по метода единичен Гюйо, с най-много 8 пъпки на дългата плодна пръчка и един израстък с най-много 2 пъпки; |
|
— |
или с резитба по метода, наричан „опашата резитба от Mâcon“: на всяко растение има една дълга пръчка с най-много 12 пъпки и един израстък с най-много 2 пъпки. |
Червени вина и вина розе
С най-много 10 пъпки на растение:
|
— |
или с къса резитба (чашовидна формировка, във ветрило или кордон Роая — единичен, двоен или тип „charmet“) с 3 до 5 израстъка с най-много 2 пъпки. За да се постигне подновяване, на всяко растение може също така да има една плодна пръчка с най-много 2 пъпки, отрязана върху закърнял израстък (лакомец) от стария клон; |
|
— |
или с резитба по метода единичен Гюйо, с най-много 6 пъпки на дългата плодна пръчка и един израстък; с най-много 2 пъпки; |
|
— |
или с 2 пръчки с най-много 3 пъпки. |
При резитбата за формировка или при промяна на начина на резитба лозята се подрязват с най-много 12 пъпки на растение.
|
— |
Разпоредби във връзка с механичното бране на реколтата от парцели, предназначени за производството на червени вина или вина розе |
|
— |
Съдовете са изработени от инертен и предназначен за контакт с хранителни продукти материал; |
|
— |
Използваната за бране на реколтата и за транспортиране на набраното грозде техника разполага с пригодена система за оттичане на водата или за защита. |
5.2. Максимални добиви
|
1. |
Бели вина 75 хектолитра от хектар |
|
2. |
Червени вина и вина розе 65 хектолитра от хектар |
|
3. |
Червени вина, за които може да се използва обозначението „Supérieur“ 63 хектолитра от хектар |
|
4. |
Червени вина и вина розе, за които може да се използва обозначението „Villages“ или името на общината, от която е гроздето 63 хектолитра от хектар |
|
5. |
Бели вина, за които може да се използва обозначението „Villages“ или името на общината, от която е гроздето 73 хектолитра от хектар |
6. Определен географски район
|
а) |
— Беритбата на гроздето, винификацията, приготвянето и отлежаването на вината се извършват на територията на следните общини въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.:
|
|
б) |
— За обозначението „Villages“ беритбата на гроздето, винификацията, приготвянето и отлежаването на вината се извършват на територията на следните общини въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.:
|
|
в) |
— Беритбата на гроздето, винификацията, приготвянето и отлежаването на вината, за които може да се използва контролираното наименование за произход „Beaujolais“, последвано от името на общината, от която е гроздето, се извършват на територията на следните общини въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.:
|
Картографските документи, представящи географския район, са достъпни на интернет сайта на INAO.
7. Винени сортове грозде
Chardonnay B
Gamay N
8. Описание на връзката или връзките
8.1. Описание на природните фактори, които допринасят за връзката
Географският район се простира по източната граница на Massif Central, над долината на река Saône, в центъра на региона, от който произлиза името му. Лозята се простират между градовете Лион и Mâcon, в продължение на 55 km от север на юг и 15 km до 20 km от изток на запад, между равнината на река Saône, приток на река Rhône, и „Monts du Beaujolais“, на надморска височина между 180 m и 550 m.
Така географският район обхваща територията на 77 общини от департамент Rhône и 11 общини от департамент Saône-et-Loire.
Определеният за обозначението „Villages“ район на производство е разположен в северната половина на географския район на територията на 30 общини от департамент Rhône и 8 общини от департамент Saône-et-Loire.
В ландшафта на лозарския район Beaujolais се открояват две основни групи геоложки формации.
На север древни образувания от палеозойския период образуват възвишения със заоблени била. Това са скали, образували се в резултат на херцинското нагъване, гранити, порфири, шисти и често метаморфизирали вулканични и седиментни скали. От тези скали след изветряне са се развили песъкливи или глинести почви с кисела реакция.
На юг на повърхността се показват по-скорошни седиментни образувания (от периодите триас и юра, от мезозойската ера). Това са предимно варовикови скали, които обуславят по-силно изразен релеф, отколкото на север, под формата на продълговати склонове. Почвите като цяло са по-глинести и по-дълбоки.
В подножието на склоновете образувания от кватернера, под формата на древни речни тераси, колувиални наслаги и наносни конуси, прикриват древния субстрат.
Независимо от подземните образувания, склоновете са ориентирани главно на изток и на юг.
Районът се характеризира с отслабен океански климат, с изразени континентални (бури през лятото и заскрежаващи мъгли през зимата) и южни (горещини през лятото, максимални валежи през есента и пролетта) влияния.
Планинската верига „Monts du Beaujolais“ играе съществена роля за защитата от идващите от запад ветрове, като по този начин смекчава въздействието на океана. Предизвиканият от нея ефект на фьона води до изсушаване на влажния въздух, с което намалява облачността и количеството на валежите.
Широката долина на река Saône също играе решаваща роля за местния климат, като канализира южните въздушни маси, увеличава светлината и намалява температурните разлики.
8.2. Описание на човешките фактори, които допринасят за връзката
„Едва през III век от н.е. култивирането на лозови насаждения окончателно се утвърждава в района на Лион.“ [Viala P. et Vermorel V., 1902 г.]. През 280 г. от н.е. император ПРОБ разрешава на галите да отглеждат лози, по-специално в планините Monts d’Or, в близост до Лион.
През XVIII век търговията с вина от района Beaujolais се разраства и води до големи промени в отглеждането на лозя. По това време се оформя ландшафтът, който познаваме през 2009 г. С разрастването на градовете, индустриализацията и развитието на транспортната инфраструктура XIX век става повратен период в отглеждането на лозя. Южната част на района се насочва към производството на леки и плодови, утоляващи жаждата вина за снабдяване на съседния пазар в Лион. Северната част, по-скоро ориентирана към Mâcon и пазарите в северна Франция, е благоприятна за производството на по-концентрирани вина, подходящи за отлежаване и транспортиране.
В края на 20-те години на миналия век се появяват първите кооперативни винарни, следвани през 50-те години от второ поколение винарни, които допринасят за общото подобряване на качеството на вината и дават възможност за развитие и рационализиране на винопроизводството в района на Beaujolais.
Контролираното наименование за произход „Beaujolais“ е признато с декрет от 12 септември 1937 г. Производителите от общините в северната част на района, чиито силни и подходящи за отлежаване вина се отличават от по-леките и плодови вина в южната част, желаят да се разграничат и искат признаване на специално контролирано наименование за произход. Така през 1943 г. техните действия водят до публикуването на списък от 31 общини, които имат право да добавят името си към наименованието „Beaujolais“. На 21 април 1950 г. тези 31 общини се прегрупират в единица, която се конкретизира чрез добавянето на обозначението „Villages“.
Beaujolais е единственият лозарски район, в който делът на новите вина е толкова значителен, по-специално благодарение на пригодността на сорта Gamay N за производство на първично вино. От XIX век няколко изключително професионални търговци на дребно купуват, докато е още „в пресата“, веднага го изваждат и още през следващите седмици представят виното „Beaujolais nouveau“ на дистрибуторите, кафенетата и ресторантите в Париж и Лион. Ферментацията на вината често приключва по време на транспортирането, което най-добре ги предпазва от разваляне.
Историята на „Beaujolais nouveau“ е белязана от регулаторни промени. Така през 1951 г. Union Viticole du Beaujolais (Лозарският съюз на район Beaujolais) иска да му се даде възможност да продава вината си на принципа на „предварителната продажба“ („en primeur“) преди 15 декември, искане, което е уважено на 13 ноември 1951 г. с публикуването на административно разпореждане относно косвените вноски, в което се уточняват условията, „при които някои вина с контролирано наименование могат да се предлагат на пазара незабавно, без да се изчаква общата дата за предлагане на пазара на 15 декември. “. Така официално се ражда феноменът „Beaujolais nouveau“. Едва през 1985 г. обаче се стига до предлагане на пазара за консумация от потребителите на „Beaujolais nouveau“ в третия четвъртък на месец ноември.
От 60-те години на миналия век търгуваните обеми значително се увеличават, достигайки около 500 000 hl в средата на 80-те години, но никога не надхвърлят половината от общото производство на наименованието „Beaujolais“. Всъщност, за да стане бързо готово виното „primeur“, да завърши малолактичната му ферментация и да бъде свежо и пивко, ароматно и плодово, в зависимост от реколтата производителите отдават предпочитание на своите парцели с най-ранно грозде, използват по-кратък период на мацерация и подбират ферментационни смеси, които разкриват свежия характер на гроздето и специфичните ферментационни аромати. Тези технически ограничения водят до ограничаване на производството на вина „primeur“ във всяко стопанство до част от реколтата.
Лозята са предназначени за производство на червени, бели вина и вина розе. Основният сорт грозде за червените вина и вината розе е Gamay N. За да се овладее плодовитостта на този сорт, лозите се подрязват с къса резитба, основно в „чашовидна формировка“, с резитба с израстъци.
Белите вина се получават само от сорта Сhardonnay B.
За да се запазят във възможно най-голяма степен плодовите характеристики, производителите обикновено извършват типична за района Beaujolais винификация въз основа на „полувъглеродна мацерация“.
Лозята на наименованието „Beaujolais“ се характеризират с малкия размер на парцелите (средно 0,3 ha), при което ландшафтът придобива формата на мозайка от лозя. През 2018 г. вината със ЗНП „Beaujolais“ обхващат около 4 500 ha за производството на 240 000 hl, а вината, за които може да се използва обозначението „Villages“ или името на общината, от която е гроздето, обхващат около 3 700 ha за годишно производство на почти 200 000 hl, като винопроизводството се разпределя между 1 900 оператори, 9 кооперативни винарни и няколко лозари преработватели (търговци винопроизводители).
8.3. Причинно-следствена връзка
Районът „Beaujolais“, който се простира върху петдесетина километра на юг от Mâcon до портите на Лион, обхваща оригинални лозя. Ако релефът в останалата част от района достига до 1 000 m надморска височина, то лозите са разположени на не повече от 550 m. Те заемат до голяма степен склоновете с източно изложение, радват се на умерен климат, редовно се напояват и са окъпани в светлина — среда, която напомня за условията на юга и долината на река Rhône. Преградата, образувана на запад от „Monts du Beaujolais“, осигурява на географския район особено благоприятни условия по отношение на светлината и количеството на валежите за зреенето, концентрацията и доброто фитосанитарно състояние на гроздето.
Макар привидно еднороден, географският район предлага известно разнообразие както по отношение на геологията, така и на ландшафта. Това разнообразие намира израз в палитрата на вината. Благодарение на киселите почви те са по-скоро силни и с наситен цвят на север, докато предимно варовиковите субстрати на юг обикновено водят до получаване на по-леки вина с по-изразени плодови нюанси.
Определените парцели за беритба на гроздето са засадени върху бедните и добре отводнени почви по гранитните и глинесто-варовикови склонове. Ландшафтът и широката отвореност на изток предпазват гроздето от утринната роса, докато надморската височина на склоновете предпазва лозята от зимните мъгли, които често покриват долината на река Saône.
Лозите, предназначени за производството на вина, за които може да се използва обозначението „Villages“, са засадени само върху парцели с кисели почви в северната част на географския район, върху субстрати от палеозойския период или получените от тях през кватернера наноси.
С поколенията хората се научили да се възползват от особеностите на територията и адаптирали техниките за винификация на сорта Gamay N. Благодарение на специфичния израз на характерните вкусови качества на този сорт лозята на „Beaujolais“ придобили своята уникалност с производство, силно ориентирано към високо ценените млади вина. По своята природа това са нови вина, които разкриват ароматното богатство на съответната година и създават усещане за потенциална сила и балансираност, които вероятно ще се проявят при по-продължителна мацерация, но най-вече след отлежаване. Така за вината, за които може да се използва обозначението „primeur“ или „nouveau“, винификацията е насочена към получаване на плодови, пивки и свежи вина. Срокът за винена ферментация на вината, предназначени за отлежаване, обикновено е по-продължителен, за да могат да развият ароматна комплексност и танинова структура, която е благоприятна за доброто стареене.
Глинестите почви на географския район на контролираното наименование за произход „Beaujolais“ позволяват да се получат ферментационни смеси за производството на пивки вина с наситен цвят. Засадени върху песъкливи почви, получени от кристалинни скали, парцелите, предназначени за производство на вина, за които може да се използва обозначението „Villages“, предоставят възможност за производство на балансирани и хармонични вина с дълготраен аромат.
Въпреки че лионската агломерация представлява лесен начин да се осигури консумацията на вината, много преди появата на железопътните линии лозарите от района успяват да насочат голяма част от производството си към Париж. От XIX до XX век вината с наименование „Beaujolais“ се възползват от тласъка, осигурен им от положението в Париж и Лион, за разпространението си във Франция и в целия свят. Показателно за популярността на виното „Beaujolais“ е представянето му в някои случаи като „третата река в Лион“, след реките Saône и Rhône. От XIX век производителите и търговците традиционно започват да предлагат реколтата си на пазара много рано. През 50-те години на миналия век местните търговци организират и развиват предлагането на пазара на първични вина.
Многобройните изби за дегустация и напълно новият път, който изминават вината, дават възможност да бъдат привличани потребителите и да се разкрият богатствата на виното „Beaujolais“.
9. Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)
Област в непосредствена близост
Правна уредба:
Национална правна уредба
Вид допълнително условие:
Дерогация относно производството в определения географски район
Описание на условието:
Областта в непосредствена близост, определена чрез дерогация за винификацията, приготвянето и отлежаването на вината, обхваща територията на следните общини въз основа на официалния географски кодекс от 2021 г.:
|
— |
Департамент Côte d'Or: Agencourt, Aloxe-Corton, Ancey, Arcenant, Argilly, Autricourt, Auxey-Duresses, Baubigny, Beaune, Belan-sur-Ource, Bévy, Bissey-la-Côte, Bligny-lès-Beaune, Boncourt-le-Bois, Bouix, Bouze-lès-Beaune, Brion-sur-Ource, Brochon, Cérilly, Chamboeuf, Chambolle-Musigny, Channay, Charrey-sur-Seine, Chassagne-Montrachet, Châtillon-sur-Seine, Chaumont-le-Bois, Chaux, Chenôve, Chevannes, Chorey-lès-Beaune, Collonges-lès-Bévy, Combertault, Comblanchien, Corcelles-les-Arts, Corcelles-les-Monts, Corgoloin, Cormot-Vauchignon, Corpeau, Couchey, Curley, Curtil-Vergy, Daix, Dijon, Ebaty, Echevronne, Epernay-sous-Gevrey, L'Etang-Vergy, Etrochey, Fixin, Flagey-Echézeaux, Flavignerot, Fleurey-sur-Ouche, Fussey, Gerland, Gevrey-Chambertin, Gilly-lès-Cîteaux, Gomméville, Grancey-sur-Ource, Griselles, Ladoix-Serrigny, Lantenay, Larrey, Levernois, Magny-lès-Villers, Mâlain, Marcenay, Marey-lès-Fussey, Marsannay-la-Côte, Massingy, Mavilly-Mandelot, Meloisey, Merceuil, Messanges, Meuilley, Meursanges, Meursault, Molesme, Montagny-lès-Beaune, Monthelie, Montliot-et-Courcelles, Morey-Saint-Denis, Mosson, Nantoux, Nicey, Noiron-sur-Seine, Nolay, Nuits-Saint-Georges, Obtrée, Pernand-Vergelesses, Perrigny-lès-Dijon, Plombières-lès-Dijon, Poinçon-lès-Larrey, Pommard, Pothières, Premeaux-Prissey, Prusly-sur-Ource, Puligny-Montrachet, Quincey, Reulle-Vergy, La Rochepot, Ruffey-lès-Beaune, Saint-Aubin, Saint-Bernard, Saint-Philibert, Saint-Romain, Sainte-Colombe-sur-Seine, Sainte-Marie-la-Blanche, Santenay, Savigny-lès-Beaune, Segrois, Tailly, Talant, Thoires, Valforêt (само за частта, която съответства на територията на бившата община Clémencey), Vannaire, Velars-sur-Ouche, Vertault, Vignoles, Villars-Fontaine, Villebichot, Villedieu, Villers-la-Faye, Villers-Patras, Villy-le-Moutier, Vix, Volnay, Vosne-Romanée, Vougeot; |
Област в непосредствена близост
Правна уредба:
Национална правна уредба
Вид допълнително условие:
Дерогация относно производството в определения географски район
Описание на условието:
Областта в непосредствена близост, определена чрез дерогация за винификацията, приготвянето и отлежаването на вината, обхваща територията на следните общини въз основа на официалния географски кодекс от 2021 г.:
|
— |
Департамент Rhône: Chasselay, Dardilly, Deux-Grosnes (само за частта, която съответства на територията на бившата община Avenas), Dracé, Fleurieux-sur-l'Arbresle, Sain-Bel, Taponas, Villefranche-sur-Saône; |
|
— |
Департамент Saône-et-Loire: Aluze, Ameugny, Azé, Barizey, Beaumont-sur-Grosne, Berzé-la-Ville, Berzé-le-Châtel, Bissey-sous-Cruchaud, Bissy-la-Mâconnaise, Bissy-sous-Uxelles, Bissy-sur-Fley, Blanot, Bonnay, Bouzeron, Boyer, Bray, Bresse-sur-Grosne, Burgy, Burnand, Bussières, Buxy, Cersot, Chagny, Chalon-sur-Saône, Chamilly, Champagny-sous-Uxelles, Champforgeuil, Change, Chapaize, La Chapelle-de-Bragny, La Chapelle-sous-Brancion, Charbonnières, Chardonnay, La Charmée, Charnay-lès-Mâcon, Charrecey, Chassey-le-Camp, Château, Châtenoy-le-Royal, Chaudenay, Cheilly-lès-Maranges, Chenôves, Chevagny-les-Chevrières, Chissey-lès-Mâcon, Clessé, Cluny, Cormatin, Cortambert, Cortevaix, Couches, Créot, Cruzille, Culles-les-Roches, Curtil-sous-Burnand, Davayé, Demigny, Dennevy, Dezize-lès-Maranges, Donzy-le-Pertuis, Dracy-le-Fort, Dracy-lès-Couches, Epertully, Etrigny, Farges-lès-Chalon, Farges-lès-Mâcon, Flagy, Fleurville, Fley, Fontaines, Fragnes-La Loyère (само за частта, която съответства на територията на бившата община La Loyère), Fuissé, Genouilly, Germagny, Givry, Granges, Grevilly, Hurigny, Igé, Jalogny, Jambles, Jugy, Jully-lès-Buxy, Lacrost, Laives, Laizé, Lalheue, Lournand, Lugny, Mâcon, Malay, Mancey, Martailly-lès-Brancion, Massilly, Mellecey, Mercurey, Messey-sur-Grosne, Milly-Lamartine, Montagny-lès-Buxy, Montbellet, Montceaux-Ragny, Moroges, Nanton, Ozenay, Paris-l'Hôpital, Péronne, Pierreclos, Plottes, Préty, Prissé, Remigny, La Roche-Vineuse, Rosey, Royer, Rully, Saint-Albain, Saint-Ambreuil, Saint-Boil, Saint-Clément-sur-Guye, Saint-Denis-de-Vaux, Saint-Désert, Saint-Gengoux-de-Scissé, Saint-Gengoux-le-National, Saint-Germain-lès-Buxy, Saint-Gervais-sur-Couches, Saint-Gilles, Saint-Jean-de-Trézy, Saint-Jean-de-Vaux, Saint-Léger-sur-Dheune, Saint-Mard-de-Vaux, Saint-Martin-Belle-Roche, Saint-Martin-du-Tartre, Saint-Martin-sous-Montaigu, Saint-Maurice-de-Satonnay, Saint-Maurice-des-Champs, Saint-Maurice-lès-Couches, Saint-Pierre-de-Varennes, Saint-Rémy, Saint-Sernin-du-Plain, Saint-Vallerin, Saint-Ythaire, Saisy, La Salle, Salornay-sur-Guye, Sampigny-lès-Maranges, Sancé, Santilly, Sassangy, Saules, Savigny-sur-Grosne, Sennecey-le-Grand, Senozan, Sercy, Serrières, Sigy-le-Châtel, Sologny, Solutré-Pouilly, Taizé, Tournus, Uchizy, Varennes-lès-Mâcon, Vaux-en-Pré, Vergisson, Vers, Verzé, Le Villars, La Vineuse sur Fregande (само за частта, която съответства на териториите на бившите общини Donzy-le-National, Massy и La Vineuse), Vinzelles, Viré; |
Област в непосредствена близост
Правна уредба:
Национална правна уредба
Вид допълнително условие:
Дерогация относно производството в определения географски район
Описание на условието:
Областта в непосредствена близост, определена чрез дерогация за винификацията, приготвянето и отлежаването на вината, обхваща територията на следните общини въз основа на официалния географски кодекс за 2021 г.:
|
— |
Департамент Yonne: Aigremont, Annay-sur-Serein, Arcy-sur-Cure, Asquins, Augy, Auxerre, Avallon, Bazarnes, Beine, Bernouil, Béru, Bessy-sur-Cure, Bleigny-le-Carreau, Censy, Chablis, Champlay, Champs-sur-Yonne, Chamvres, La Chapelle-Vaupelteigne, Charentenay, Châtel-Gérard, Chemilly-sur-Serein, Cheney, Chevannes, Chichée, Chitry, Collan, Coulangeron, Coulanges-la-Vineuse, Courgis, Cruzy-le-Châtel, Dannemoine, Deux-Rivières, Dyé, Epineuil, Escamps, Escolives-Sainte-Camille, Fleys, Fontenay-près-Chablis, Gy-l’Evêque, Héry, Irancy, Island, Joigny, Jouancy, Junay, Jussy, Lichères-près-Aigremont, Lignorelles, Ligny-le-Châtel, Lucy-sur-Cure, Maligny, Mélisey, Merry-Sec, Migé, Molay, Molosmes, Montholon (само за частта, която съответства на териториите на бившите общини Champvallon, Villiers-sur-Tholon и Volgré), Montigny-la-Resle, Mouffy, Moulins-en-Tonnerrois, Nitry, Noyers, Ouanne, Paroy-sur-Tholon, Pasilly, Pierre-Perthuis, Poilly-sur-Serein, Pontigny, Préhy, Quenne, Roffey, Rouvray, Saint-Bris-le-Vineux, Saint-Cyr-les-Colons, Saint-Père, Sainte-Pallaye, Sainte-Vertu, Sarry, Senan, Serrigny, Tharoiseau, Tissey, Tonnerre, Tronchoy, Val-de-Mercy, Vallan, Venouse, Venoy, Vermenton, Vézannes, Vézelay, Vézinnes, Villeneuve-Saint-Salves, Villy, Vincelles, Vincelottes, Viviers, Yrouerre. |
Правна уредба:
Национална правна уредба
Вид допълнително условие:
Допълнителни разпоредби относно етикетирането
Описание на условието:
|
— |
След името на контролираното наименование за произход може да следва обозначението „Supérieur“. |
|
— |
След името на контролираното наименование за произход може да следва обозначението „Villages“. |
|
— |
След името на контролираното наименование за произход може да следва името на общината, от която е гроздето. |
|
— |
Името на контролираното наименование за произход, със или без обозначение „Villages“, може да се допълва с обозначението „primeur“ или „nouveau“. |
|
— |
Посочването на годината на реколтата е задължително при предлагането на вината с обозначение „primeur“ или „nouveau“. |
|
— |
Името на общината, от която е гроздето, се вписва непосредствено след името на контролираното наименование за произход и е отпечатано с букви, чиито размери са еднакви както на височина, така и на ширина с размера на буквите, с които е изписано името на контролираното наименование за произход. |
|
— |
Върху етикетите на вината с контролираното наименование за произход може да фигурира името на по-малка географска единица, при условие че: |
|
— |
става въпрос за включена в кадастъра местност; |
|
— |
тя е посочена в декларацията за реколтата. Името на включената в кадастъра местност е вписано непосредствено след името на контролираното наименование за произход, отпечатано с шрифт, чийто размер не надвишава нито на височина, нито на ширина половината от размера на шрифта, с който е изписано името на защитеното наименование за произход. |
|
— |
Върху етикетите на вината с контролираното наименование за произход може да се посочи по-голямата географска единица „Vin du Beaujolais“. |
Връзка към продуктовата спецификация
https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-fc518a15-dce5-4d62-b5f6-18cdbc38c8f2