ИЗВЕСТИЕ НА КОМИСИЯТА

Насоки относно формàта и съдържанието на заявленията за обозначаване на лекарствени продукти като лекарствени продукти сираци и относно прехвърлянето на обозначенията от един възложител на друг

(2022/C 440/02)

ВЪВЕДЕНИЕ

В настоящите насоки се дават допълнителни разяснения относно информацията, която възложителите трябва да предоставят, когато подават заявление за обозначаване на лекарствен продукт като лекарствен продукт сирак. Насоките обхващат както формàта, така и съдържанието на заявлението и следва да се спазват, освен ако не са посочени основателни причини за отклонение от тях.

Насоките следва да се тълкуват във връзка със съществуващата информация и указания относно формàта на заявленията, налични на уебсайта на Европейската агенция по лекарствата (EMA) (1). В онлайн указанията на EMA се обясняват подробно стъпките, които трябва да бъдат изпълнени, преди да се подаде онлайн заявление чрез платформата „IRIS“ на EMA (2).

Задължително е всяко заявление за обозначаване на лекарствен продукт като лекарствен продукт сирак да бъде подадено до EMA и да съдържа информацията, посочена в настоящите насоки.

В раздел Ж от насоките е включена информация относно прехвърлянето на обозначението на лекарствен продукт като лекарствен продукт сирак на друг възложител и относно извършването на промяна в името или адреса на възложителя.

В раздел З е включена информация относно извършването на изменение на съществуващо обозначение на лекарствен продукт сирак.

ПРАВНО ОСНОВАНИЕ

В член 5 от Регламент (ЕО) № 141/2000 (3) за лекарствата сираци се изисква Комисията, съгласувано с държавите членки, EMA и заинтересованите страни, да изготви подробни насоки за:

—	изисквания формат на заявленията за обозначаване на лекарствени продукти като лекарствени продукти сираци, както и за съдържанието на тези заявления (член 5, параграф 3) и

—	формàта на заявленията за прехвърляне на обозначение на друг възложител, както и за съдържанието на тези заявления (член 5, параграф 11).

Член 4 от същия регламент гласи, че една от задачите на Комитета за лекарствени продукти сираци (COMP) е да подпомага Комисията при изготвянето на подробни насоки. В Регламент (ЕО) № 847/2000 на Комисията от 27 април 2000 г. (4) се определя методът, по който трябва да се прилагат критериите за обозначаване на лекарствени продукти сираци, като в текста на този регламент се съдържа препратка към допълнителните насоки, изготвени съгласно член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) 141/2000. В Известие на Комисията (2016/C 424/03) от 18 ноември 2016 г. (5) се излагат тълкуванията на Комисията по определени въпроси, свързани с прилагането на разпоредбите за обозначаване и за изключителни търговски права.

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Приложими са определенията, установени с Директива 2001/83/ЕО, Регламент (ЕО) № 141/2000 и Регламент (ЕО) № 847/2000 на Комисията.

За целите на настоящите насоки се прилагат следните допълнителни определения:

а)	Заболяване: отклонение от нормалната структура или функция на тялото, което се проявява чрез характерна съвкупност от признаци и симптоми и обикновено представлява позната конкретна болест или синдром.

б)

Рядко заболяване: заболяване съгласно определението по-горе, за което са изпълнени критериите, определени в член 3 от Регламент (ЕО) № 141/2000. Задължително е също така да се уточни дали лекарственият продукт, за който се подава заявлението за обозначаване, е предназначен за диагностика, превенция или лечение на заболяването.

в)

Показание: предложено(ие) показание(я) за бъдещото разрешение за търговия въз основа на очакванията на възложителя към момента на подаване на заявлението за обозначаване като лекарствен продукт сирак. Всяко бъдещо показание трябва да попада в обхвата на обозначеното „рядко заболяване“. Показанието, одобрено чрез разрешението за търговия, или разширеното показание, одобрено впоследствие, зависи от резултата от оценката на данните за качеството, безопасността и ефикасността, подадени със заявлението за разрешение за търговия. То може да е различно от показанието, предложено към момента на подаване на заявлението за обозначаване като лекарствен продукт сирак.

СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЯТА

Възложителят може подаде заявление за обозначаване на даден продукт като лекарствен продукт сирак на всеки етап от разработването на продукта, преди да бъде подадено заявлението за разрешение за търговия. Ако обаче същият възложител вече е подал заявление за разрешение за търговия за същия лекарствен продукт в която и да било държава — членка на ЕС (6), или централно чрез EMA, тогава продуктът повече не отговаря на условията за обозначение за рядко заболяване, в което се включва предложеното показание в заявлението за разрешение за търговия, дори ако разрешението за търговия все още не е издадено.

Силно препоръчително е възложителите да поискат предварителна безплатна среща с EMA, преди да подадат заявлението за обозначаване като лекарствен продукт сирак, особено ако това е първото им заявление за обозначаване като лекарствен продукт сирак.

Крайните срокове за подаване на заявления са определени и са публикувани на уебсайта на EMA с цел синхронизиране на оценката на заявленията за обозначаване като лекарствен продукт сирак със заседанията на COMP.

Даден възложител може да подаде заявление за обозначаване на вече разрешен лекарствен продукт като лекарствен продукт сирак, при условие че заявлението се отнася за рядко заболяване, различно от заболяването, посочено в одобреното показание. Ако за продукта вече е издадено разрешение за търговия, според което продуктът не е сирак, притежателят на разрешението за търговия трябва да подаде заявление за отделно разрешение за търговия (с различно свободно избрано име), в чийто обхват ще се включи единствено рядкото заболяване.

Заявление за обозначаване може да се подава от повече от един възложител за един и същ продукт, предназначен за диагностика, превенция или лечение на едно и също или на различно заболяване. Всеки възложител трябва да попълни отделно заявление.

ЕЗИК

Цялото заявление следва да бъде на английски език. За библиографски препратки на други езици следва да се включи резюме на английски език, когато е възможно.

При подаването на заявлението следва да се предостави и следната информация на всички официални езици на ЕС, плюс исландски и норвежки:

—	наименованието на активното вещество (международното непатентно наименование (INN), ако има такова, или общоприетото име);

—	предложеното рядко заболяване.

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕНА

Заявлението следва да бъде подписано с електронен подпис от възложителя, като се посочи, че предоставената документация е пълна и точна. Научното становище, предоставено със заявлението (части А — Е), по принцип следва да бъде относително кратко и стегнато (най-много 30 страници).

Ако за един и същ продукт се иска обозначение за повече от едно рядко заболяване, следва да се подаде отделно заявление за всяко от редките заболявания. За тази цел всяка различна „диагностика“, „лечение“ и „превенция“ при едно и също заболяване се считат за отделни редки заболявания, за които следва да се подадат отделни заявления за обозначаване.

Във всяко заявление за обозначаване трябва да се включат пълните библиографски данни на използваните източници в съответствие със законовите изисквания и с публикуваните на уебсайта на EMA насоки във връзка с процедурата.

Потенциалните възложители следва да направят справка с достъпните на публичния уебсайт на EMA насоки във връзка с процедурата и да се свържат с EMA относно всеки нерешен въпрос или при необходимост от разяснение.

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВКЛЮЧЕНА В ЗАЯВЛЕНИЕТО

1.    Име на активното(ите) вещество(а)

Преди да бъде подадено заявлението, всяко активно вещество следва да бъде регистрирано като контролиран термин в съответната услуга на EMA за управление на данните за веществата, като се използва препоръчаното международно непатентно наименование (INN) на веществото и се предостави формата му като сол или хидрат, ако е целесъобразно. Ако не съществува препоръчано INN, следва да се използва наименованието от Европейската фармакопея или, ако веществото не е включено в нея, обичайното общоприето име. При липса на общоприето име следва да се даде точното научно обозначение. Веществата, за които липсва точно научно обозначение, следва да бъдат описани чрез деклариране на метода на получаване и на източника, от който са произведени, заедно с всички приложими подробности. Когато активното вещество е с биологичен произход, моля, посочете използваните клетки или експресионна система.

Когато активната съставка е с растителен произход, декларирането на активното вещество следва да е в съответствие с насоките относно качеството на растителните лекарствени продукти.

2.    Предложеното рядко заболяване

Възложителят следва да предостави подробности за предложеното рядко заболяване, за което се иска обозначение, като посочи предназначението на лекарствения продукт — за диагностика, превенция или лечение на заболяването. Следва да се отбележи, че предложеното рядко заболяване може да има по-широк обхват от предложеното показание (вж. определенията по-горе).

Ако за един и същ продукт се подава заявление за повече от едно рядко заболяване, следва да се подаде отделно заявление за всяко от заболяванията.

3.    Свободно избрано име, сила, фармацевтична форма и път на въвеждане

Когато е възможно, следва да бъдат предоставени подробности за предложеното свободно избрано име, силата (количествени данни за активната съставка), фармацевтичната форма и пътя на въвеждане на лекарствения продукт сирак. За продукти в ранен етап на разработване това може да не е възможно.

4.    Възложител/лице за контакт

Преди подаването на заявлението името или фирмата и адресът на управление на възложителя трябва да бъдат предоставени като контролиран термин в услугата на EMA за управление на данните за организациите. Заявителите, които са от една и съща група компании, се считат за един възложител.

Възложителят трябва да е установен в ЕС и трябва да предостави документация, в която да е посочен постоянният му адрес в ЕС.

Договорна изследователска организация може да бъде възложител на лекарствен продукт сирак, при условие че е установена в ЕС, както се изисква от Регламент (ЕО) № 141/2000.

Възложителят трябва да посочи лице, упълномощено да осъществява комуникацията с EMA от негово име по време на процедурата по обозначаване. Възложителят следва да предостави данни за връзка (телефонен номер в ЕС и адрес на електронната поща) за въпроси, поставени от пациенти, медицински специалисти или други заинтересовани страни след обозначаването. За тези взаимодействия след обозначаването е препоръчително да предоставите адрес на неперсонална/обща корпоративна електронна поща, а не на електронна поща, свързана с конкретно лице.

ИНФОРМАЦИЯ, КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВКЛЮЧЕНА В ЧАСТТА ОТ ЗАЯВЛЕНИЕТО, СЪДЪРЖАЩА НАУЧНОТО СТАНОВИЩЕ

Към всяко заявление трябва да бъде предоставен списък със съкращения. Следва да бъде включен преглед на съответната научна литература, който да е обоснован и да съдържа препратки към публикувани източници. Следва да се предостави посочената по-долу информация:

А.   Описание на заболяването

1.    Подробности относно рядкото заболяване

Следва да се включи ясно описание на болестта или заболяването, за чиито диагностика, превенция или лечение е предназначен лекарственият продукт. Това описание следва да се основава на публикувани източници. Следва да се предоставят подробности за причините и симптомите.

Рядкото заболяване може да включва по-широка популация от определената в предложеното показание. Въз основа на тази по-широка популация следва да се извърши оценка на болестността.

По време на процеса по обозначаване COMP може да промени рядкото заболяване, за което е подадено заявление. В допълнение, с обозначеното рядко заболяване не се засяга окончателното(ите) показание(я), които трябва да бъдат договорени в условията на разрешението за търговия.

2.    Медицинска правдоподобност

В този раздел, който се попълва за всички заявления, следва да се предостави подробна обосновка за употребата на лекарствения продукт при предложеното рядко заболяване. В раздела следва да бъдат включени описание на лекарствения продукт и представяне на неговия механизъм на действие, ако е известен. Обикновено се изисква да се представят неклинични или предварителни клинични данни в подкрепа на обосновката за разработването на продукта за предложеното заболяване. Важно е да се включат, ако е възможно, представяне на резултатите от неклиничните проучвания на посочения продукт чрез изследването му в модели на конкретното заболяване, цитирано в заявлението, и/или представяне на предварителните клинични данни, получени при пациенти, засегнати от заболяването. В заявлението следва да се включат, ако са налични, изготвените от възложителя доклади от проучванията в подкрепа на употребата на продукта при посоченото в заявлението заболяване. Целта, методологията, резултатите от всички приложими проучвания и т.н. следва да бъдат представени в момента на подаване на заявлението.

Когато предложеното рядко заболяване се отнася за конкретна подгрупа с определено заболяване, в този раздел следва да се обосноват причините защо ограничаването на употребата на лекарствения продукт до тази подгрупа е медицински правдоподобно. Методите или критериите, използвани за разграничаване на тази подгрупа от популацията, също следва да бъдат описани.

Когато се обмислят критериите за определяне на заболяването, следва да се вземат предвид посочените по-долу изисквания. Тези изисквания се отнасят по-конкретно до същността на понятието „валидно заболяване“, до особеностите на невалидните подгрупи в рамките на дадено заболяване, както и до връзката на посочените елементи със съществуващите лечения, значителната полза от новите лечения и предложеното показание.

Общи изисквания

Признатите отделни медицински единици обикновено се считат за валидни заболявания. Тези единици обикновено се определят по отношение на специфичните им характеристики, напр. патофизиологични, хистопатологични, генетичен/геномен подтип и клинични признаци. Само по себе си съществуването на подгрупа пациенти, за които се очаква да имат полза от продукта (според определението в предложеното показание), обикновено не би било приемлив критерий за определяне на отделно заболяване.

Признаците, характеризиращи отделно заболяване, следва да дефинират група пациенти, при които въз основа на патогенезата на заболяването и на фармакодинамичните данни и допускания разработването на лекарствен продукт да бъде правдоподобно. Различните степени на тежест или стадии на една болест обикновено не се считат за отделни заболявания. Това, което следва да се вземе предвид с цел изпълнение на изискванията на критериите за обозначаване, е по-общото условие.

Специални съображения

а)

Като се имат предвид изложените по-горе общи изисквания, е необходимо да бъдат представени убедителни аргументи с цел демонстриране на медицинската правдоподобност на всяка предложена подгрупа, заедно с обосновката за изключването на по-голямата популация. Подгрупа на заболяване, чиято болестност е над 5 на 10 000 души, когато се разглежда като цяло, може по изключение да се счита за валидно заболяване, ако при пациентите в тази подгрупа се наблюдава(т) различна(и) и уникална(и) оценима(и) характеристика(и) и ако е налице правдоподобна връзка със заболяването, както и ако тези характеристики са от съществено значение за действието на лекарствения продукт. По-конкретно, генетичният подтип/профил и/или патофизиологичните характеристики, свързани с тази подгрупа, следва да бъдат тясно свързани с диагностичното и/или превантивното и/или лечебното действие на лекарствения продукт по такъв начин, че липсата на тези характеристики да прави продукта неефективен за останалата част от популацията, засегната от заболяването.

б)

Пациентите могат да бъдат засегнати от повече от едно заболяване. Като цяло едновременното наличие на две (или повече) съпътстващи заболявания няма да се счита за валидно заболяване. То обаче може да е приемливо, ако води до възникване на определена нова и оценима характеристика, която е от съществено значение за фармакологичния ефект и за медицинския резултат.

в)	В редки случаи определянето на отделно заболяване може да се извърши чрез разглеждане на конкретен метод за лечение. Това може да се отнася за продукти, които са необходими за извършването на медицински процедури, независимо от конкретното основно заболяване.

3.    Обосновка на животозастрашаващия или инвалидизиращия характер на заболяването

а)

За заявления, подадени съгласно член 3, параграф 1, буква а), първа алинея от Регламент (ЕО) 141/2000, следва да се предостави декларация, в която да са включени обяснения относно животозастрашаващия или трайно инвалидизиращия характер на заболяването, като декларацията следва да е подкрепена с препратки към научни или медицински публикации.

б)

За заявления, подадени съгласно член 3, параграф 1, буква а), втора алинея от Регламент (ЕО) 141/2000, следва да се предостави декларация, в която да е показано, че заболяването е с животозастрашаващ, силно инвалидизиращ характер или е тежко и хронично заболяване, като декларацията следва да е подкрепена с препратки към научни или медицински публикации.

Б.   Болестност на заболяването (7)

Когато се иска обозначение съгласно член 3, параграф 1, буква а), първа алинея от Регламент (ЕО) № 141/2000, следва да се предостави информация за болестността в ЕС в съответствие с изискванията, определени с Регламент (ЕО) № 847/2000 на Комисията. В заявлението трябва да се посочи болестността (броят засегнати от определено заболяване в конкретен момент от време в дадена популация), като в конкретния случай броят на засегнатите от това заболяване в ЕС (8) се посочва към момента на подаване на заявлението за обозначаване и следва да се изчисли за заболяването, за което е подадено заявлението за обозначаване. Методологията за изчисляване следва да бъде ясно описана.

Преди да попълнят този раздел от заявлението, препоръчително е възложителите да направят справка в ръководството на COMP „Изисквания, които трябва да се вземат предвид при оценката и докладването на болестността на дадено заболяване за целите на обозначаването на лекарствен продукт като лекарствен продукт сирак“ (9).

1.    Болестност на рядкото заболяване или болест в ЕС

1.1.   Справочна информация

Информацията следва да включва цялостен преглед на авторитетни източници на информация (включително на източници като рецензирани статии в областта на епидемиологията и медицината, бази данни и регистри), които да показват, че към момента на подаване на заявлението болестта или заболяването, за което ще се прилага лекарственият продукт, засяга не повече от пет на 10 000 души в ЕС. Тази информация следва, доколкото е възможно, да илюстрира ясно болестността на заболяването в ЕС (във възможно най-много държави членки) и следва да съдържа заключение относно прогнозната стойност на болестността на 10 000 души в ЕС към момента на подаване на заявлението за обозначаване.

За лекарствени продукти, предназначени за диагностика или превенция на дадено заболяване, изчисляването на болестността следва да се извършва спрямо популацията, на която се очаква продуктът да бъде прилаган ежегодно.

Възложителят трябва ясно да обясни как е изчислена прогнозната стойност на болестността, като посочи методите и резултатите както за идентифициране на изходните данни/изходната информация (рецензирани статии, бази данни и регистри), така и за изчисляване на болестността (вж. „Изисквания, които трябва да се вземат предвид при оценката и докладването на болестността на дадено заболяване за целите на обозначаването на лекарствен продукт като лекарствен продукт сирак“) (10).

Препратките към литература в областта на медицината и епидемиологията, бази данни, регистри и одруги източници на информация, използвани за оценка на болестността, следва да бъдат обобщени в таблична форма и да включват най-подходящата информация и резултатите от всяко проучване, като например характеристики и големина на популацията от проучването, определението за случай и т.н. Ако не са налични актуални препратки, базирани на доказателства, възложителят следва да предостави ясна обосновка за допускането, че болестта или заболяването ще отговарят на критериите за болестност на редките заболявания към момента на подаване на заявлението. За тази цел възложителят следва да представи изложение на тенденциите по отношение на заболеваемостта или увеличаването на продължителността на заболяването с течение на времето поради подобряването на резултатите от лечението.

1.2.   Информация от бази данни за редки болести

Следва да се предостави информация от приложими източници на данни, включително от бази данни и регистри в ЕС, ако е налична. Когато съществуваща база данни се отнася до болестността в една държава членка, следва да се предостави обяснение на причините, поради които се счита за правдоподобно тези данни да се екстраполират към други държави членки, като се вземат предвид възможните етнически и културни различия.

Когато при липса на епидемиологични данни или бази данни и регистри са налични единствено описания на клинични случаи на болестта в ЕС, може да се включи препратка към епидемиологични данни и бази данни от държави извън ЕС, при условие че е дадено обяснение относно екстраполацията им към популацията в ЕС.

2.    Болестност и заболеваемост в ЕС за конкретното заболяване

Когато се иска обозначаване съгласно член 3, параграф 1, буква а), втора алинея от Регламент (ЕО) 141/2000, за информационни цели възложителят следва да предостави данни за болестността и заболеваемостта в ЕС за конкретното заболяване към момента, в който е подадено заявлението за обозначаване.

В.   Перспективи за възвръщаемост на инвестициите

За заявления, основани на член 3, параграф 1, буква а), втора алинея от Регламент (ЕО) 141/2000, т.е. когато при липса на насърчителни мерки е малко вероятно пускането на лекарствения продукт на пазара на ЕС да породи достатъчна печалба, за да се гарантира необходимата инвестиция, предоставената информация следва да бъде в съответствие с член 2, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 847/2000 на Комисията.

Разходите и приходите следва да бъдат описани подробно в подточките, изброени по-долу.

1.	Безвъзмездни средства и данъчни стимули — безвъзмездни средства, данъчни стимули или други форми на възстановяване на разходите, получени в ЕС или в държави извън ЕС.

2.

Минали и бъдещи разходи за развойна дейност — подробности относно разходите, които вече са направени при разработването на лекарствения продукт, както и обявяване и обяснение на всички разходи за развойна дейност, които възложителят очаква да направи след подаване на заявлението. Подробностите относно миналите разходи следва да включват следната информация, но без да се ограничават да нея: предклинични проучвания, клинични проучвания, проучвания за лекарствената форма, проучвания за стабилност, обзор на наличната литература, срещи с регулаторни органи, разходи за доставка на лекарствения продукт и подготовка на заявлението. Предоставената информация следва да включва броя на проучванията или изследванията, извършени при всеки клиничен случай, продължителността и срока на всяко проучване или дейност, броя на пациентите или животните, включени във всяко проучване или дейност, и броя на отработените работни часове. Когато лекарственият продукт вече е разрешен за дадено показание или се разглежда за едно или повече други показания, в отчета за разходите следва да се посочи и обясни ясно използваният метод за разпределяне на разходите за развойна дейност между различните показания.

3.	Разходи за производство и продажба — обявяване и обяснение на всички разходи за производство и продажба, които възложителят е направил в миналото и очаква да направи през първите 10 години след получаването на разрешението.

4.	Очаквани приходи — оценка и обяснение на очакваните приходи от продажби на лекарствения продукт в ЕС през първите 10 години след получаването на разрешението.

5.	Заверка от дипломиран експерт-счетоводител — подписана декларация, че всички данни за разходите и приходите са изчислени в съответствие с общоприетите счетоводни практики и са заверени от дипломиран експерт-счетоводител в ЕС.

Г.   Други методи за диагностика, превенция или лечение на заболяването

Съгласно член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 141/2000 и член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 847/2000 на Комисията възложителят трябва да установи, че няма съществуващ метод за диагностика, превенция или лечение на разглежданото заболяване или, че ако такъв метод съществува, че лекарственият продукт ще бъде от съществена полза за лицата, страдащи от това заболяване.

Раздел Г.1 („Подробности за всички съществуващи методи за диагностика, превенция или лечение“) трябва да бъде попълнен за всички заявления. Раздел Г.2 („Обосновка на причините, поради които методите не се считат за задоволителни“) и раздел Г.3 („Обосновка на съществената полза“) са взаимно изключващи се и следва да се попълни само един от тях.

1.    Подробности за всеки съществуващ метод за диагностика, превенция или лечение

Съгласно член 2, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 847/2000 на Комисията ако вече съществуват лекарствени продукти за диагностика, превенция или лечение на дадено рядко заболяване, следва да се представи обосновка на причините, поради които съществуващите методи не се считат за задоволителни или поради които новият лекарствен продукт ще бъде от съществена полза за лицата, страдащи от това заболяване.

В тази част от заявлението възложителят следва да направи преглед на наличните методи за диагностика, превенция или лечение в ЕС, като включи препратки към научна и медицинска литература или друга подходяща информация.

Ако в момента не съществуват други методи, това следва да се посочи.

Често използвани методи за диагностика, превенция или лечение (напр. хирургична операция, лъчетерапия или медицински изделия) без разрешение за пускане на пазара може да се считат за задоволителни, ако между клиницистите в конкретната област има съгласие по отношение на ценността на лечението(ята) или ако съществуват научни доказателства за ценността на подобни методи. В оценката относно възможността за приемане на даден метод като задоволителен следва да се вземат предвид опитът с метода, документираните резултати и други фактори, включително дали методът е инвазивен и дали при използването му се налага хоспитализация.

Прегледът следва да включва, когато е приложимо:

—	медицинските изделия (включително активните имплантируеми медицински изделия), които се предлагат на пазара в ЕС в съответствие с приложимата правна рамка (11);

—	магистрални или официални рецептури, ако са добре познати и са безопасни и ако това е обща практика в ЕС (12);

—	когато е възможно, други подходи за диагностика, превенция или лечение на въпросната болест или заболяване, като например хранителен режим или физическа активност, които обикновено се използват в ЕС.

Прегледът следва да съдържа препратки към научна и медицинска литература или всякаква друга приложима информация, напр. клинични насоки от европейски медицински дружества, ако са налични.

За разрешените лекарствени продукти прегледът следва да включва разрешените на национално равнище лекарствени продукти в поне една държава членка (по децентрализирана процедура или по процедура за взаимно признаване) или разрешените от Европейската комисия лекарствени продукти (по централизирана процедура), информация за същността на заболяването, за по-широката група заболявания, в която се включва заболяването, за което се отнася заявлението, или за същия комплекс от симптоми. За всички приложими разрешени лекарствени продукти следва да се предостави обзорна таблица, съдържаща следните данни:

—	свободно избраното име;

—	държавите членки, където е разрешен;

—	притежателят на разрешението; както и

—	разрешеното показание.

За медицинските изделия следва да се предостави името и одобрените употреби.

2.    Обосновка на причините, поради която методите не са задоволителни

Възложителят следва да предостави обосновка на причините, поради които включените в прегледа методи не се считат за задоволителни. Обосновката може да се основава на клинична информация или на научна литература.

Когато лекарствените продукти вече са били разрешени за предложеното рядко заболяване, методите ще се разглеждат като „задоволителни методи“ и от възложителя ще се изисква да аргументира наличието на „съществена полза“. При наличие на доказателства, че магистралните или официалните рецептури са добре познати и безопасни и представляват обща практика в ЕС, от възложителя се очаква да включи в този раздел описание на методите и причините, поради които те не се считат за „задоволителни методи“. Ако този раздел е попълнен, няма нужда да се попълва раздел Г.3 („Обосновка на съществената полза“).

3.    Обосновка на съществената полза

Когато вече съществуват методи за диагностика, превенция или лечение на въпросното заболяване, възложителят следва да представи обосновка за допускането, че лекарственият продукт, за който се иска обозначаване, ще бъде от съществена полза за лицата, страдащи от това заболяване. В тази обосновка следва да бъдат включени препратки към подходяща научна литература или към резултати от окончателни и предварителни сравнителни проучвания. Ако този раздел е попълнен, няма нужда да се попълва раздел Г.2 („Обосновка на причините, поради които методите не се считат за задоволителни“).

Към момента на обозначаването допускането за съществена полза може да се основава на неклинични или предварителни клинични данни в конкретния контекст на заболяването. Допусканията за потенциална(и) полза(и) следва да са правдоподобни и, когато е възможно, да се основават на утвърдени фармакологични принципи. Като подкрепящи доказателства следва да се добавят неклинични данни и предварителни клинични данни. Като цяло, демонстрирането на по-голяма ефикасност и/или на подобрен профил на безопасност (т.е. клинично значимо предимство) може да се счита като подкрепа за наличието на съществена полза. Когато съществената полза се аргументира със съществен принос към грижите за пациентите поради значително подобряване на пазването на режима на лечението поради промяна в лекарствената форма, този аргумент следва да бъде придружен от представяне на сериозните документирани затруднения, свързани със съществуващата лекарствена форма, и от данни, които да показват, че с помощта на предложения продукт тези затруднения могат да бъдат преодолени. Във всички случаи COMP ще определи дали тези допускания са правдоподобни и дали са подкрепени в заявлението с подходящи доказателства.

Тъй като много възложители подават заявление за обозначаване на лекарствен продукт като лекарствен продукт сирак на ранен етап от разработването на продукта, когато в много случаи липсват сравнителни данни, следва да се представи критичен преглед, съдържащ сравнение на задоволителни методи и обяснение на причините, поради които може да се допусне наличие на съществена полза. В този преглед следва да се разгледат ограниченията и рисковете на наличните методи и да се включи текст, насочен към очакваната полза от предложения продукт.

Всички обозначения на лекарствени продукти като лекарствени продукти сираци се преразглеждат, за да се гарантира поддържането на съответствието им с критериите за обозначаване, преди за тях да бъде предоставено разрешение за търговия, като съответствието се установява към момента на вземането на решение за предоставяне на разрешение за търговия от Комитета по лекарствени продукти за хуманна употреба към Европейската агенция по лекарствата. На този етап от възложителите на обозначените лекарствени продукти сираци се изисква да докажат наличието на съществена полза спрямо методи, които понастоящем са задоволителни, за да се запази статутът на лекарствен продукт сирак. За тази цел COMP ще изисква за запазване на статута на лекарствен продукт сирак да се представят данни/доказателства от по-високо равнище в сравнение с равнището на представените при първоначалното обозначаване.

Силно се препоръчва съдействие при изготвянето на протоколи, за да се гарантира подходящо клинично разработване на лекарствения продукт сирак. Съдействието при изготвянето на протоколи следва да включва и предоставяне на насоки за доказване на съществена полза спрямо задоволителни методи за диагностика, превенция или лечение.

Допълнителна информация и примери могат да бъдат намерени в Известие на Комисията (2016/C 424/03).

Д.   Описание на етапа на разработване

1.    Резюме на разработването на продукта

Заявителят следва да опише накратко текущия статус на разработване на лекарствения продукт сирак в рамките на ЕС, напр. предварително проучване, кратко изложение на подробности за фармацевтичното разработване, представяне на предклиничното проучване в таблична форма, клинично проучване, окончателна подготовка на досие за издаване на разрешение за търговия. Следва да се предоставят подробности за предложените планове за разработването на продукта, предназначен за рядкото заболяване. Следва да се предостави информация за всички предложени разработки за други показания. Тази информация следва да бъде предоставена под формата на резюме, изготвено по модела „брошура на изследователя“. Не е необходимо да се предоставят пълни доклади от неклинични и клинични проучвания, освен ако не бъдат поискани.

В този раздел следва да бъде включена и информация относно намерението на възложителя да подаде заявление до EMA за съдействие при изготвянето на протоколи. Следва да се посочат и очакваните дати за подаване на заявление за съдействие при изготвянето на протоколи и за подаване на заявление за разрешение за търговия, ако са известни.

2.    Подробности за текущия регулаторен статут и за историята на предлагане на пазара в ЕС и в държави извън ЕС

Следва да се предоставят резюме на регулаторния статут в световен мащаб и история на предлагането на лекарствения продукт на пазара. Тук следва да се включат например клинични изпитвания и статус на заявлението за разрешение за търговия, подробности за показанията, за които лекарственият продукт е одобрен в държави извън ЕС, предишни заявления за разрешение за търговия и всички неблагоприятни регулаторни действия, които са предприети срещу лекарствения продукт във всяка държава.

В този раздел следва да бъдат включени и подробности относно подаването на заявление за статут на лекарствен продукт сирак или предоставянето на такъв статут на продукта в други държави. Ако статутът на лекарствен продукт сирак е предоставен в друга държава, ще бъде от полза да приложите към заявлението копие от решението за обозначаване на продукта като лекарствен продукт сирак.

Е.   Библиография

При подаването на заявлението следва да бъдат предоставени всички цитирани публикувани източници. Когато информацията е изтеглена или извлечена от уебсайт, следва да се отбележи датата на достъп до уебсайта.

Предпочитаният формат за препращане към публикувана литература в заявлението е по водещ автор и година — напр. (Smith et al, 2002).

Ж.   Прехвърляне на обозначение на лекарствен продукт като лекарствен продукт сирак на друг възложител и промяна в името или адреса на възложителя

1.    Прехвърляне на обозначение на лекарствен продукт като лекарствен продукт сирак на друг възложител

Обозначението на лекарствен продукт като лекарствен продукт сирак може да бъде прехвърлено на друг възложител съгласно член 5, параграф 11 от Регламент (ЕО) № 141/2000.

Когато се подава разрешение за търговия, е необходимо заявителят на разрешението за търговия да е и възложител на лекарствения продукт сирак, за да се възползва от отстъпката от таксата, предвидена за лекарства сираци. За тази цел, когато е необходимо, възложителят може да поиска прехвърляне преди подаването на заявлението за разрешение за търговия. Необходимо е и заявителят, и възложителят да са установени в ЕС.

Когато подава заявление за прехвърляне, настоящият възложител следва да спазва указанията относно процедурата, публикувани на уебсайта на EMA. EMA няма да може да даде становище относно прехвърлянето, ако заявлението е непълно или е попълнено неправилно.

В рамките на 30 дни след подаване на искането EMA ще изпрати становището си на настоящия възложител и на Комисията.

Ако се съгласи с прехвърлянето, Комисията ще измени решението, с което е предоставено обозначение като лекарствен продукт сирак. Прехвърлянето е валидно от датата, на която Комисията уведоми за измененото решение. Освен това Комисията ще публикува решението относно общностния регистър на лекарствените продукти сираци (13).

2.    Промяна на името или адреса на възложителя

За извършване на промяна в името или адреса на съществуващ възложител не се изисква нов правен акт, при условие че възложителят остава същото физическо или юридическо лице.

Възложителят следва да подаде искането в съответствие с указанията относно процедурата, публикувани на уебсайта на EMA. По-конкретно, възложителят трябва първо да промени съответните данни в списъка с контролирани термини в услугата на EMA за управление на данните за организациите.

Тази информация се съхранява от EMA и от Европейската комисия. Промените в имената се записват в общностния регистър на лекарствените продукти сираци.

З.   Изменение на съществуващо обозначение

В изключителни случаи обозначеното заболяване може да бъде променено в съответствие с Известие на Комисията (2016/C 424/03). По време на разработването на продукта класификацията на дадено заболяване може да се промени, като е възможно да се наложи обозначеното заболяване да бъде модифицирано, за да отразява по-добре показанието, което възложителят възнамерява да поиска към момента на подаване на заявление за разрешение за търговия. Процедурата по изменение се използва само за внасяне на промени в класификацията на дадено заболяване. Тя не може да се използва за разширяване или стесняване на обхвата на рядкото заболяване по искане на възложителя. За тази цел възложителят следва да подаде преработено заявление за обозначаване като лекарствен продукт сирак, преди да подаде заявление за разрешение за търговия. При необходимост възложителят следва да актуализира всички приложими раздели, напр. „Болестност“. В раздел I.1.3 възложителят следва да посочи препратката към съществуващото обозначение.

Тази процедура не може да се използва за внасяне на други промени (напр. нова сол или ново INN), които не оказват влияние върху заболяването. За целта трябва да се подаде ново заявление.

При заявка за изменение на съществуващо обозначено заболяване се преминава през същия процес на оценка, както при ново обозначение. Ще бъде необходимо заявителят да докаже, че продължават да бъдат изпълнени всички критерии за обозначаване. Ако COMP се съгласи с искането за изменение, Комисията ще издаде ново решение, а първоначалното ще бъде автоматично отменено.

---

(1)  https://www.ema.europa.eu/en

(2)  https://iris.ema.europa.eu/

(3)  ОВ L 18, 22.1.2000 г., стр. 1.

(4)  ОВ L 103, 28.4.2000 г., стр. 5.

(5)  ОВ С 424, 16.11.2016 г., стр. 3.

(6)  ЕС следва да се разбира като държавите — членки на ЕС, както и Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

(7)  В регламента се използва терминът „заболяване“.

(8)  За целите на обозначаването като лекарствен продукт сирак броят на засегнатите хора в ЕС следва да се изчислява спрямо населението на държавите — членки на ЕС, плюс Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

(9)  Points to consider on the estimation and reporting on the prevalence of a condition for the purpose of orphan designation. 20 юни 2019 EMA/COMP/436/01 Rev. 1.

(10)  Вж. бележка под линия 7.

(11)  Регламент (ЕС) 2017/745 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2017 г. за медицинските изделия, за изменение на Директива 2001/83/ЕО, Регламент (ЕО) № 178/2002 и Регламент (ЕО) № 1223/2009 и за отмяна на директиви 90/385/ЕИО и 93/42/ЕИО на Съвета (ОВ L 117, 5.5.2017 г., стр. 1).

(12)  Вж. Известие на Комисията (2016/C 424/03) от 18 ноември 2016 г.

(13)  https://ec.europa.eu/health/documents/community-register/html/index_en.htm