а)

помощ за научноизследователски и развойни проекти, при които подпомаганата част от научноизследователския проект попада в категориите фундаментални научни изследвания и приложни научни изследвания, като последните могат да бъдат разделени на индустриални научни изследвания и експериментално развитие (18). Тази помощ е предназначена основно за преодоляването на пазарна неефективност, свързана с положителни външни фактори (разпространение на знания), но може също така да бъде предназначена за пазарна неефективност, причинена от несъвършена и асиметрична информация или (главно в проекти за сътрудничество) от координационна неефективност;

б)

помощ за проучвания за осъществимост, свързани с проекти за НИРД, която помага за преодоляването на пазарна неефективност, свързана с несъвършена и асиметрична информация;

в)

помощ за изграждане и модернизиране на научноизследователски инфраструктури, която е предназначена основно за преодоляването на пазарната неефективност, произтичаща от координационни затруднения, както и от несъвършена и асиметрична информация. За провеждането на революционни научни изследвания все по-често са необходими висококачествени научноизследователски инфраструктури, тъй като те привличат световни таланти и са от жизненоважно значение например за информационните и комуникационните технологии и главните базови технологии (19). Големите първоначални инвестиционни разходи, свързани с придобиването на съвременни научни съоръжения и оборудване, които се използват в ранните стадии на научноизследователските дейности, предимно от научната общност, често правят невъзможно намирането на необходимото финансиране на пазара;

г)

помощта за изграждане и модернизиране на инфраструктури за изпитване и експериментиране е предназначена основно за преодоляването на пазарната неефективност, произтичаща от несъвършена и асиметрична информация или от липса на координация. Изграждането или модернизирането на съвременна инфраструктура за изпитване и експериментиране е свързано с високи първоначални инвестиционни разходи, което заедно с нестабилна клиентска база може да затрудни достъпа до финансиране. Достъпът до публично финансирани инфраструктури за изпитване и експериментиране трябва да бъде предоставян на няколко ползватели на прозрачна и недискриминационна основа и при пазарни условия. За да се улесни достъпът на ползвателите до инфраструктури за изпитване и експериментиране, техните потребителски такси могат да бъдат намалени в съответствие с други разпоредби на настоящата рамка или на Регламент (ЕС) № 651/2014 (20) или на Регламента относно помощта de minimis (21);

д)

помощ за иновационни дейности, която е предназначена главно за преодоляването на пазарната неефективност, свързана с положителни външни фактори (разпространение на знания), координационни трудности и, в по-малка степен, асиметрична информация. По отношение на малките и средните предприятия („МСП“) такава помощ за иновации може да бъде предоставяна за получаване, валидиране и защита на патенти и други нематериални активи, както и за командироване на висококвалифициран персонал и за ползването на консултантски и помощни услуги в областта на иновациите, например услугите, предоставяни от организациите за научни изследвания и разпространение на знания, изследователските инфраструктури, инфраструктурите за изпитване и експериментиране или иновационните клъстери;

е)

помощ за иновации на процеси и организации, която е предназначена главно за преодоляването на пазарната неефективност, свързана с положителни външни фактори (разпространение на знания), координационни трудности и, в по-малка степен, асиметрична информация. Тези мерки за помощ могат да бъдат предоставени предимно на МСП. Помощта за големи предприятия ще се счита за съвместима само ако те ефективно си сътрудничат с поне едно МСП в подпомаганата дейност.

ж)

помощ за иновационни клъстери, която има за цел да бъде отстранена пазарната неефективност, свързана с координационни проблеми, които пречат на развитието на клъстерите, ограничавайки взаимодействието и обмена на знания във и между тях. Държавната помощ може да допринесе за решаването на този проблем, първо, чрез подпомагане на инвестициите в отворени и споделени инфраструктурни обекти за иновационни клъстери и, второ, чрез подпомагане на работата на клъстерите с оглед засилване на сътрудничеството, работата в мрежа и обучението. Оперативната помощ за клъстери трябва да бъде надлежно обоснована от държавата членка, особено когато надхвърля десет години. Таксите за ползване на съоръженията на иновационния клъстер и за участие в неговите дейности трябва да съответстват на пазарната цена или да отразяват действителните разходи (включително разумен марж). За да се улесни достъпът до съоръженията на иновационния клъстер или участието в неговите дейности, може да се предлагат по-ниски цени за достъп в съответствие с други разпоредби на настоящата рамка или на Регламент (ЕС) № 651/2014 (22) или правилата на Регламента относно помощта de minimis (23), приложими за потребителите на услугите, предоставяни от иновационния клъстер.

а)

„помощ ad hoc“ означава помощ, която не е предоставена на основата на схема за помощ;

б)

„помощ“ означава всяка мярка, която изпълнява критериите, посочени в член 107, параграф 1 от Договора;

в)

„интензитет на помощта“ означава брутният размер на безвъзмездни средства, изразен като процент от допустимите разходи, преди приспадането на данъци или други такси. Когато помощта се предоставя под форма, различна от безвъзмездни средства, за размер на помощта се приема еквивалентът на безвъзмездните средства. Помощ, предоставяна на няколко части, се сконтира към размера ѝ в момента на предоставяне. Лихвеният процент, който се използва за тази цел, е сконтовият процент (26), приложим към момента на предоставянето на помощта. Интензитетът на помощта се изчислява за всеки бенефициер;

г)

„схема за помощ“ означава всеки акт, на основата на който, и без да се изискват допълнителни мерки за прилагане, може да се предостави индивидуална помощ на предприятията, определени в този акт по общ и абстрактен начин, както и всеки акт, на основата на който може да бъде предоставена помощ, която не е свързана с конкретен проект, на едно или няколко предприятия;

д)

„приложни научни изследвания“ означава индустриални научни изследвания, експериментално развитие или комбинация от двете;

е)

„сделка между несвързани лица“ означава, че условията на сделката между договарящите се страни не се различават от условията, които биха били договорени между независими предприятия, и не съдържат елемент на съглашателство. Всяка сделка, която е резултат от открита, прозрачна и недискриминационна процедура, се счита, че съответства на принципа на сделката между несвързани лица;

ж)

„дата на предоставяне на помощта“ означава датата, на която законовото право на получаване на помощта е предоставено на бенефициера съгласно приложимото национално законодателство;

з)

„ефективно сътрудничество“ означава сътрудничество между най-малко две независими страни за обмен на знания или технологии или за постигане на обща цел, основана на разделението на труда, при което страните определят заедно приложното поле на съвместния проект, допринасят за осъществяването му и споделят рисковете и резултатите от него. Една или няколко страни могат да поемат пълните разходи на проекта и по този начин да облекчат другите страни от финансовите рискове, свързани с него. Извършването на научни изследвания, възложени по силата на договор, и предоставянето на научноизследователски услуги не се считат за форми на сътрудничество;

и)

„план за оценка“ означава документ, който обхваща една или повече схеми за помощ и съдържа най-малко следните аспекти: изискванията, свързани със събирането на данните; предложената времева рамка за оценяване, включително датата на предаване на междинния и на окончателния доклад за оценка, описанието на независимия орган, който ще извърши оценката, или критериите, които ще бъдат използвани за неговото избиране и начините, по които оценката да стане обществено достояние;

й)

„изключително развитие“ означава обществена поръчка за услуги, свързани с научноизследователска и развойна дейност, всички ползи от които са изключително за възлагащия орган или възложителя, и които той може да използва при извършването на своята собствена дейност, при условие че заплаща изцяло за тях;

к)

„експериментално развитие“ означава придобиване, съчетаване, оформяне и използване на съществуващи научни, технологични, търговски и други важни знания и умения с цел разработване на нови или усъвършенствани продукти, процеси или услуги, включително цифрови продукти, процеси или услуги във всяка област, технология, промишленост или сектор (включително, но и не само цифрови отрасли и технологии, като например изчисления със суперкомпютър, квантови технологии, блокчейн технологии, изкуствен интелект, киберсигурност, големи информационни масиви и облачни технологии или технологии за периферни изчисления). Това може да включва и например дейности, имащи за цел определянето на концепция, планирането и документирането на нови продукти, процеси или услуги. Експерименталното развитие може да включва разработване на прототипи, демонстрация, разработване на пилотни проекти, изпитване и валидиране на нови или усъвършенствани продукти, процеси или услуги в среда, която е представителна за оперативните условия в реалния живот, когато главната цел е по-нататъшното техническо подобряване на продукти, процеси или услуги, които не са в окончателния си вид. Това може да включва разработване на търговски използваеми прототипи или пилотни проекти, които са необходими за крайния търговски продукт и чието производство е твърде скъпо, за да бъдат използвани само за демонстрации и валидиране. Експерименталното развитие не включва рутинни и периодични изменения, въвеждани в съществуващи продукти, производствени линии, производствени процеси, услуги или други операции в процес на изпълнение, дори ако тези изменения могат да представляват подобрения;

л)

„проучване на осъществимостта“ означава оценката и анализа на потенциала на даден проект, които имат за цел да подкрепят процеса на вземане на решения чрез обективно и рационално разкриване на неговите силни и слаби страни, на възможностите и заплахите, както и чрез определяне на необходимите ресурси за неговото осъществяване, и в крайна сметка на неговите перспективи за успех;

м)

„пълни права“ означава, че научноизследователската организация, научноизследователската инфраструктура или публичният възложител придобиват всички икономически облаги от тези права, като запазват всички права за неограничено разпореждане с тях, особено правото на собственост и правото за предоставяне на лицензи. Такъв може да бъде случаят също, когато научноизследователската организация или инфраструктура (съответно публичният възложител) реши да сключи последващи договори за тези права, включително при предоставяне на лицензи за тези права на партньор в сътрудничеството (съответно предприятия);

н)

„фундаментални научни изследвания“ означава експериментална или теоретична работа, предприета основно с цел придобиване на нови знания за причините за явленията или наблюдаемите факти без очаквано пряко търговско приложение или използване;

о)

„брутен еквивалент на безвъзмездна помощ“ означава размера на помощта, ако е била предоставена под формата на безвъзмездни средства, преди приспадане на данъци и други такси;

п)

„висококвалифициран персонал“ означава персонал с висше образование и поне пет години подходящ професионален стаж, който може да включва и обучение по докторски програми;

р)

„индивидуална помощ“ означава помощ, която не се предоставя на базата на схема за помощи и предоставяне на помощ на базата на схема за помощ, което подлежи на уведомяване;

с)

„индустриални научни изследвания“ означава планирани научни изследвания или проучвания от изключително значение, предназначени за придобиването на нови знания и умения за разработване на нови продукти, процеси или услуги или насочени към постигане на съществени подобрения на съществуващи продукти, процеси или услуги, включително цифрови продукти, процеси или услуги, във всяка област, технология, промишленост или сектор (включително, но и не само цифрови отрасли и технологии, като например изчисления със суперкомпютър, квантови технологии, блокчейн технологии, изкуствен интелект, киберсигурност, големи информационни масиви и облачни технологии). Индустриалните научни изследвания обхващат създаването на компоненти на сложни системи и могат да включват конструирането на прототипи в лабораторна среда или среда със симулирани интерфейси към съществуващи системи, както и създаването на пилотни линии, когато това е необходимо за индустриалните научни изследвания, по-специално за валидирането на технологии с широко приложение;

т)

„консултантски услуги в областта на иновациите“ означава консултиране, подпомагане или обучение в областта на трансфера на знания, придобиването, защитата или експлоатацията на нематериални активи или използването на стандартите и правилата, които ги уреждат, както и консултиране, подпомагане или обучение за въвеждането или използването на иновативни технологии и решения (включително цифрови технологии и решения);

у)

„иновационни клъстери“ означава структури или организирани групи от независими страни (като например новосъздадени иновационни предприятия, малки, средни и големи предприятия, както и организации за научни изследвания и разпространение на знания, изследователски инфраструктури, инфраструктури за изпитване и експериментиране, центрове за цифрови иновации, организации с нестопанска цел и други свързани икономически субекти), създадени с цел да се стимулират иновационните дейности, както и нови начини за сътрудничество, като например чрез цифрови средства, съвместно използване и/или насърчаване на съвместното използване на съоръжения и обмен на познания и опит и чрез ефективен принос за трансфера на знания, изграждането на мрежи, разпространението на информация и сътрудничеството между предприятията и други организации в клъстера (27);

ф)

„услуги за подкрепа на иновациите“ означава предоставянето на офис пространство, бази данни, услуги в облак и услуги за съхранение на данни, библиотеки, пазарни проучвания, лаборатории, поставяне на етикети за качество, изпитване, експериментиране и сертифициране или други свързани услуги, включително услугите, предоставяни от организации за научни изследвания и разпространение на знания, научноизследователски инфраструктури, инфраструктури за изпитване и експериментиране или иновационни клъстери, с цел разработване на по-ефективни или технологично напреднали продукти, процеси или услуги, включително прилагането на иновативни технологии и решения (включително цифрови технологии и решения);

х)

„нематериални активи“ означава активи, които нямат физически или финансов израз, като патенти, лицензи, ноу-хау или друга интелектуална собственост;

ц)

„трансфер на знания“ означава всеки процес, чиято цел е придобиване, събиране и споделяне на изрични (експлицитни) и мълчаливи (имплицитни) познания, включително умения и компетенции по отношение както на стопански, така и на нестопански дейности като научно сътрудничество, консултантска дейност, лицензиране, обособяване на нови организации, публикации и мобилност на изследователите и другите служители, участващи в тези дейности. Освен научните и технологичните знания това включва други видове знания, като например относно използването на стандарти и правилата, които ги уреждат, и относно условията в реална експлоатационна среда и методите за организационни иновации, както и управлението на знания, свързани с установяването, придобиването, предпазването, защитаването и използване на нематериални активи;

ч)

„големи предприятия“ означава предприятия, които не попадат в определението за малки и средни предприятия;

ш)

„нетни допълнителни разходи“ означава разликата между очакваната нетна настояща стойност на подпомагания проект или дейност и жизнеспособна съпоставителна инвестиция, която бенефициерът би реализирал при липса на помощ;

щ)

„организационна иновация (28) “ означава прилагането на нов организационен метод на равнището на предприятието (на равнище група в дадения промишлен сектор в ЕИП), организация на работното място или външни отношения, включително например чрез използване на нови или иновативни цифрови технологии. От това определение са изключени промените, които се основават на организационни методи, които вече се използват в предприятието; промени в управленската стратегия; сливания и придобивания; прекратяване на използването на процес; обикновена замяна или разширяване на капитала; промени, предизвикани единствено от промени във факторните цени; персонализирано производство; адаптиране към местния пазар; редовни, сезонни и други циклични промени и търговия с нови или съществено усъвършенствани продукти;

аa)

„разходи за персонал“ означава разходите за изследователи, технически лица и друг помощен персонал, нает за съответния проект или дейност;

бб)

„обществена поръчка за продукти в предпазарен стадий“ означава обществена поръчка за услуги, свързани с научноизследователска и развойна дейност, когато възлагащият орган или възложителят не запазва само за себе си всички резултати и ползи от поръчката за упражняването на собствената си дейност, а ги споделя с доставчиците при пазарни условия. Поръчката, чиято цел попада в една или няколко категории научноизследователска и развойна дейност, определени в настоящата рамка, трябва да бъде с ограничен срок и може да включва разработването на прототипи или ограничени количества от пилотния продукт или услуга под формата на експериментална серия. Закупуването на търговски обеми от продукти или услуги не трябва да бъде предмет на същата поръчка;

вв)

„иновация на процеси (29) “ означава прилагането на нов или значително подобрен метод на производство или доставка (включително значителни промени в техниките, оборудването или софтуера) на равнището на предприятието (на равнище група в дадения промишлен сектор в ЕИП), включително например чрез използване на нови или иновативни цифрови технологии или решения. От това определение са изключени незначителни промени или подобрения, повишаване на капацитета на производство или обслужване посредством добавяне на производствени или логистични системи, които са много сходни с вече използваните; прекратяване на използването на процес; обикновена замяна или разширяване на капитала; промени, предизвикани единствено от промени във факторните цени; персонализирано производство; адаптиране към местния пазар; редовни сезонни и други циклични промени и търговия с нови или съществено подобрени продукти;

гг)

„проект за НИРД“ означава операция, която включва дейности, обхващащи една или няколко категории научноизследователска и развойна дейност, определени в настоящата рамка, и която е предназначена за изпълнението на неделима задача с точно определен икономически, научен или технически характер с ясни, предварително определени цели. Проектът за НИРД може да се състои от няколко работни пакета, дейности или услуги и включва ясни цели, дейности, които трябва да бъдат осъществени за постигането на тези цели (включително техните очаквани разходи), и конкретни очаквани резултати, които служат за установяване на постиженията от тези дейности и за сравнение със съответните цели. Когато два или повече проекта за научноизследователска и развойна дейност не са ясно отделими един от друг, и в частност, когато нямат независеща една от друга вероятност за технологичен успех, те се разглеждат като един проект;

дд)

„възстановяем аванс“ означава заем за проект, който се изплаща на една или повече части, като условията за възстановяване зависят от изхода на проекта;

ее)

„организация за научни изследвания и разпространение на знания“ или „научноизследователска организация“ означава субект (като например университети или научноизследователски институти, агенции за технологичен трансфер, иновационни посредници, ориентирани към изследователска дейност физически или виртуални организации за сътрудничество), независимо от неговия правен статут (дали е учреден съгласно публичното или частното право) или начин на финансиране, чиято основна цел е да извършва независими фундаментални научни изследвания, индустриални научни изследвания или експериментално развитие или да разпространява в широк мащаб резултатите от тези дейности посредством преподаване, публикации или трансфер на знания. Когато тези субекти упражняват също така и стопански дейности, финансирането, разходите и приходите от тези стопански дейности трябва да се отчитат отделно. Предприятия, които могат да окажат решаващо влияние върху такъв субект, например в качеството на акционери или членове, не могат да се ползват от преференциален достъп до постигнатите от него резултати;

жж)

„научноизследователска инфраструктура“ означава съоръжения, ресурси и свързани с тях услуги, използвани от научната общност за провеждане на научни изследвания в съответните области, и обхваща научно оборудване или набори от инструменти, ресурси, основани на знанието, като колекции, архиви или структурирана научна информация, помощни инфраструктури, базирани на информационни и телекомуникационни технологии, като мрежи, компютърна техника, софтуер и средства за комуникация, както и всички останали средства с уникален характер, позволяващ провеждането на научни изследвания. Тези инфраструктури могат да бъдат съсредоточени в един субект или „разпръснати“ (организирана мрежа от ресурси) (30);

зз)

„командироване“ означава временно наемане на персонал от бенефициера, като този персонал има право да се върне при предишния си работодател;

ии)

„малки и средни предприятия“ или „МСП“, „малки предприятия“ и „средни предприятия“ означава предприятия, които отговарят на критериите, определени в препоръката на Комисията относно определението за микро-, малки и средни предприятия (31);

йй)

„начало на работата“ или „начало на проекта“ означава началото на дейността в областта на НИРДИ или на първото споразумение между бенефициера и изпълнителите за осъществяването на проекта, в зависимост от това кое от двете настъпи по-рано. Подготвителните дейности като получаването на разрешително и провеждането на проучвания за осъществимост не се считат за начало на работата;

кк)

„материални активи“ означава активи, състоящи се от земя, сгради, съоръжения, машини и оборудване;

лл)

„инфраструктура за изпитване и експериментиране (32) “ означава съоръжения, оборудване, капацитет и ресурси, като изпитателни площадки, пилотни линии, демонстрационни съоръжения, съоръжения за изпитване или „живи лаборатории“, както и свързаните с тях услуги за поддръжка, които се използват предимно от предприятия, особено МСП, които търсят подкрепа за изпитване и експериментиране, с цел разработване на нови или усъвършенствани продукти, процеси и услуги, както и с цел изпитване и подобряване на технологиите и постигане на напредък чрез индустриални научни изследвания и експериментални разработки. Достъпът до публично финансирани инфраструктури за изпитване и експериментиране е отворен за няколко ползватели и трябва да бъде предоставян на прозрачна и недискриминационна основа и при пазарни условия.

а)

основните дейности на научноизследователските организации и инфраструктури, по-специално:

б)

дейностите по трансфер на знания, когато се извършват от научноизследователската организация или инфраструктура (включително от нейните отдели или дъщерни структури), или съвместно с научноизследователска инфраструктура, или от името на други такива субекти, и когато всички печалби от тези дейности се реинвестират в основните дейности на научноизследователската организация или инфраструктура. Възлагането на предоставянето на съответните услуги на трети страни посредством открити тръжни процедури не засяга нестопанското естество на тези дейности.

а)

публичното финансиране и предимството, придобито чрез това финансиране, са количествено определими и доказуеми, и е налице подходящ механизъм, който гарантира, че те са изцяло прехвърлени на крайните получатели, например чрез по-ниски цени; и

б)

на посредника не е предоставено никакво допълнително предимство, защото той се избира чрез открита тръжна процедура или публичното финансиране е достъпно за всички субекти, които отговарят на необходимите обективни условия, така че потребителите като крайни получатели имат право да придобиват еквивалентни услуги от всеки съответен посредник.

а)

научноизследователската организация или инфраструктура предоставя своята научноизследователска услуга или услуга по силата на договор на пазарни цени (43), или

б)

когато не съществува пазарна цена, научноизследователската организация или инфраструктура предоставя своята научноизследователска услуга или услуга по силата на договор на цена, която:

а)

участващите предприятия поемат в пълен размер разходите по проекта, или

б)

резултатите от сътрудничеството, които не пораждат ПИС, могат да бъдат широко разпространени и всички ПИС, произтичащи от дейността на научноизследователските организации или инфраструктури, се предоставят изцяло на тези субекти, или

в)

всички ПИС, произтичащи от проекта, както и свързаните с тях права на достъп, се разпределят между различните сътрудничещи си партньори по начин, който отразява адекватно техните работни пакети, вноски и съответни интереси, или

г)

научноизследователските организации или инфраструктури получават възнаграждение, което съответства на пазарната цена на ПИС, произтичащи от дейността им и които са зачислени на участващите предприятия или за които участващите предприятия са получили право на достъп. Абсолютната сума на стойността на всяка вноска, както финансова, така и нефинансова, на участващите предприятия към разходите на дейностите на научноизследователските организации или инфраструктури, от които са произтекли въпросните ПИС, може да се приспадне от това възнаграждение.

а)

размерът на възнаграждението е установен посредством открита, прозрачна и недискриминационна процедура за конкурентна продажба, или

б)

в оценката на независим експерт се потвърждава, че размерът на компенсацията е най-малко равен на пазарната цена, или

в)

научноизследователската организация или инфраструктура, като продавач, може да докаже, че действително е договорила възнаграждението при условия, отговарящи на принципа на сделката между несвързани лица, за да постигне максимална икономическа полза към момента на сключване на договора, като същевременно е взела предвид своите законни цели, или

г)

в случаите, в които съгласно споразумението за сътрудничество предприятие, участващо в това сътрудничество, има право на първи отказ по отношение на ПИС, генерирани от научноизследователските организации или инфраструктури, които участват в сътрудничеството, когато тези субекти упражняват съответното право да набират повече икономически изгодни оферти от трети страни, така че предприятието, участващо в сътрудничеството, трябва да адаптира своята оферта по съобразен начин.

а)

процедурата за избор е открита, прозрачна и недискриминационна и се основава на обективни критерии за избор и възлагане, определени преди тръжната процедура;

б)

предвидените договорни споразумения, описващи всички права и задължения на страните, включително по отношение на правата върху интелектуалната собственост, са достъпни за всички заинтересовани участници в търга преди тръжната процедура;

в)

обществената поръчки не осигурява на никой от участващите доставчици преференциално третиране при доставката на търговски обеми от крайните продукти или услуги на възложителя на обществената поръчка във въпросната държава членка (49), и

г)

е изпълнено едно от следните условия:

а)

Първо условие: Помощта за НИРДИ улеснява развитието на икономическа дейност

б)

Второ условие: Помощта за НИРДИ трябва да не нарушава неправомерно условията на търговия по начин, който да противоречи на общия интерес

а)

посочване на желаната промяна: промяната в поведението, която се очаква като резултат от държавната помощ, т.е. дали тя води до нов проект или до увеличението на големината, обхвата или скоростта на даден проект, трябва да бъде ясно посочена;

б)

съпоставителен анализ: промяната в поведението следва да се установи чрез сравнение на очаквания резултат и равнището на предвидена дейност със и без помощ. Разликата между двата сценария показва въздействието на мярката за помощ и нейния стимулиращ ефект;

в)

равнище на доходност: вероятността помощта да има стимулиращ ефект е по-голяма, когато макар и проектът или инвестицията сами по себе си да не са рентабилни, за да бъдат осъществени от предприятие, те биха генерирали съществени ползи за обществото;

г)

размер на инвестициите и времева рамка на парични потоци: големите първоначални инвестиции, ниското равнище на усвоимите парични потоци и обстоятелството, че значителна част от паричните потоци възниква в много далечно бъдеще или е много несигурна, ще бъдат разглеждани като положителни аспекти при оценката на стимулиращия ефект;

д)

равнище на риска: при оценката на риска по-специално ще се вземат предвид необратимостта на инвестицията, вероятността от търговска неефективност, рискът проектът да бъде по-ниско продуктивен от предвиденото, рискът проектът да попречи на други дейности на получателя на помощта и рискът разходите за проекта да подронят неговата финансова жизнеспособност.

а)

положителни вторични ефекти или разпространение на знания: НИРДИ често генерират ползи за обществото под формата на положителни вторични ефекти, например разпространение на знания или по-добри възможности за други стопански участници да създадат допълнителни продукти и услуги. Въпреки това, ако бъдат реализирани на пазарен принцип, редица проекти биха могли да имат непривлекателна норма на възвръщаемост от гледна точка на частния сектор, въпреки че те ще бъдат от полза за обществото, тъй като при вземането на решение относно сумата за дейността по НИРДИ, която следва да извършат, ориентираните към печалби предприятия не могат да усвоят ползите от своите действия в достатъчна степен. Поради тази причина държавната помощ може да допринесе за осъществяването на проекти, които водят до цялостна обществена или икономическа полза и които в противен случай не биха били осъществени.

Въпреки това не всички ползи, произтичащи от дейности в областта на НИРДИ, са положителни вторични ефекти, и наличието на положителни вторични ефекти само по себе си не означава автоматично, че държавната помощ е съвместима с вътрешния пазар. По принцип потребителите са готови да заплатят за пряка полза, свързана с нови продукти и услуги, като същевременно предприятията могат да усвоят ползите от своите инвестиции посредством други съществуващи инструменти, като например ПИС. В някои случаи обаче тези средства са недостатъчни и се запазва остатъчна пазарна неефективност, която може да бъде коригирана с държавна помощ. Например, както често се твърди за фундаменталните научни изследвания, може да се окаже трудно външните за научните изследвания лица да бъдат изключени от достъпа до резултатите от някои дейности, които поради това може да имат характер на публично благо. От друга страна, по-конкретните знания, свързани с производството, често могат да бъдат добре защитени, например посредством патенти, които дават възможност на изобретателя да получи по-висока възвръщаемост от изобретението;

б)

несъвършена и асиметрична информация: НИРДИ се характеризират с висока степен на несигурност. При определени обстоятелства, свързани с несъвършената и асиметрична информация, е възможно частните инвеститори да не желаят да финансират стойностни проекти и висококвалифицираният персонал може да не знае, че съществуват възможности за намиране на работа в иновационни предприятия. В резултат на това е възможно възникването на неподходящо разпределение на човешки и финансови ресурси и нереализирането на проекти, които могат да бъдат ценни за обществото или икономиката;

В някои случаи е възможно също така несъвършената и асиметрична информация да възпрепятства достъпа до финансиране. Въпреки това несъвършената информация и наличието на риск не оправдават автоматично необходимостта от държавна помощ. Нефинансирането на частни проекти с по-ниска възвръщаемост на инвестициите може също така да бъде знак за пазарна ефективност. Освен това рискът е част от всяка стопанска дейност и сам по себе си той не представлява пазарна неефективност. Въпреки това в контекста на несиметрична информация рискът може да увеличи финансовите трудности;

в)

координационна и мрежова неефективност: способността на предприятията да се координират помежду си или да си взаимодействат за извършването на дейност в областта на НИРДИ може да бъде намалена поради различни причини, включително поради затруднения при координирането на съвместната работа между множество партньори, когато някои от тях имат различни интереси, проблеми при изготвянето на договори и трудности при координирането на съвместната работа, които се дължат например на споделянето на чувствителна информация.

а)

разпространение на знания: предвидено равнище на разпространение на знания; специфични характеристики на създадените знания; наличност на защита на ПИС; степен на допълване с други стоки и услуги;

б)

несъвършена и асиметрична информация: ниво на риск и сложност на НИРДИ; необходимост от външно финансиране; характеристики на бенефициера на помощта по отношение на достъпа до външно финансиране;

в)

координационна неефективност: брой на предприятия, участващи в сътрудничеството; интензивност на сътрудничеството; различни интереси на партньорите в сътрудничеството; проблеми при съставянето на договорите; проблеми при координиране на сътрудничеството.

а)

при успех на проекта, мярката трябва да предвижда, че авансът се възстановява с лихвен процент, не по-малък от сконтовия лихвен процент, изчислен чрез прилагане на Съобщението на Комисията относно преразглеждане на метода за определяне на референтните и сконтови лихвени проценти (63);

б)

при успех на проекта, който надхвърля резултатите, които се определят като успешни, съответната държава членка следва да изиска плащания, надхвърлящи размера на аванса, включително лихвен процент съгласно приложимия сконтов процент;

в)

при неуспех на проекта, не е необходимо авансът да се възстановява в пълния му размер. При частичен успех възстановяването следва да бъде пропорционално на степента на постигнатия успех.

а)

пълния текст на одобрената схема за помощ или на решението за предоставяне на индивидуалната помощ и разпоредбите за неговото прилагане или връзка към него;

б)

следната информация за всяка индивидуална помощ, отпусната ad hoc или по схема за помощ, одобрена въз основа на настоящата рамка, чийто размер надхвърля 100 000 евро:

i)

пазарен растеж: колкото повече се очаква в бъдеще пазарът да нарасне, толкова по-малко вероятно ще бъде помощта да засегне неблагоприятно стимулите за конкурентите, като се има предвид, че все още съществуват много възможности за разработване на печеливш бизнес;

ii)

размер на помощта: при мерките за помощ, при които се предвижда помощ в значителен размер, има по-голяма вероятност от съществени ефекти на изтласкване от пазара. Значимостта на размера на помощта ще се измерва главно във връзка с размера на разходите, направени от основните участници на пазара за проекти от сходен вид;

iii)

близост до пазара/категория на помощта: колкото повече мярката за помощ е предназначена за дейности, разположени близо до пазара, толкова по-голяма е вероятността тя да доведе до съществени ефекти на изтласкване от пазара;

iv)

открит процес на подбор: когато помощта се предоставя въз основа на обективни и недискриминационни критерии, Комисията ще има по-благоприятно отношение;

v)

бариери за излизане: по-вероятно е конкурентите да запазят (или дори да разширят) плановете си за инвестиции, когато бариерите за излизане от иновационния процес са високи. Такъв може да бъде случаят, когато съществена част от предходните инвестиции на конкурентите са блокирани в НИРДИ с конкретна насоченост;

vi)

стимули за конкуриране за бъдещ пазар: помощта за НИРДИ може да доведе до ситуация, в която конкурентите на бенефициера на помощта отказват да се конкурират за бъдещ пазар на принципа „победителят получава всичко“, тъй като предимството, предоставено от помощта по отношение на степента на технологичен напредък, икономиите от мащаба, мрежовите ефекти или времетраенето, намалява техните възможности за потенциално успешно навлизане на този бъдещ пазар;

vii)

продуктова диференциация и интензитет на конкуренцията: когато продуктовата иновация засяга по-скоро разработването на диференцирани продукти, свързани например с отделни марки, стандарти, технологии или потребителски групи, вероятността конкурентите да бъдат засегнати е по-малка. Същата ситуация възниква, когато на пазара има голям брой ефективни конкуренти.

i)

пазарната мощ на бенефициера на помощта и пазарната структура: когато получателят на помощта вече има господстващо положение на даден продуктов пазар, мярката за помощ може да заздрави това господстващо положение, като допълнително отслаби конкурентния натиск, който могат да упражняват конкурентите върху предприятието получател. Освен това мерките за държавна помощ могат да оказват съществено влияние на олигополни пазари, на които извършват дейност само няколко участници;

ii)

равнище на бариерите за навлизане на пазара: в областта на НИРДИ могат да съществуват значителни препятствия за навлизане на нови участници. Тези препятствия включват бариери от правно естество (по-специално по отношение на ПИС), икономии от мащаба и обхвата, бариери за достъп до мрежи и инфраструктура, както и други стратегически бариери за навлизане или разрастване;

iii)

пазарна мощ на купувачите: пазарната мощ на едно предприятие може също да бъде ограничена от пазарната позиция на купувачите. Присъствието на силни купувачи може да послужи за обезсилване на констатацията за силна пазарна позиция, ако се очаква продавачите да се стремят към запазването на достатъчно равнище на конкуренция на пазара;

iv)

процедура за подбор: мерки за помощ, които позволяват на предприятия със силна пазарна позиция да влияят върху процеса на избор, примерно чрез правото да препоръчват предприятия в процеса на избор, или да влияят върху насоката на научните изследвания по начин, при който алтернативните насоки бъдат поставени в неблагоприятно положение без основателни причини, могат да предизвикат опасения у Комисията.

а)

увеличение на големината на проекта: увеличение на общите разходи по проекта (без намаление на разходите на получателя на помощта в сравнение с вариант без помощ); увеличение на броя на персонала, участващ в дейности в областта на НИРДИ;

б)

увеличение на приложното поле: увеличение на броя на очакваните резултати от проекта; увеличение на степента на амбициозност на проекта, което се доказва с по-голям брой участващи партньори; увеличение на трансграничните дейности в областта на НИРДИ; по-голяма вероятност за постигане на научен или технически пробив или по-висок риск от неуспех (особено свързан с дългосрочния характер на проекта и с несигурността, свързана с постигането на неговите резултати);

в)

увеличение в бързината: завършването на проекта изисква по-малко време в сравнение с времето за приключване на същия проект, осъществяван без помощ;

г)

увеличение в общия размер на разходите: увеличение на общите разходи за НИРДИ от страна на получателя на помощта в абсолютно изражение или като дял от оборота; промени в бюджета, определен за проекта (без съответно намаление на бюджета за други проекти).

а)

заедно със схемата за помощ, ако бюджетът на държавната помощ по схемата надхвърля 150 милиона евро за дадена година, или 750 милиона евро за общата продължителност на схемата;

б)

в рамките на 30 работни дни след всяка значителна промяна, с която бюджетът на схемата се увеличава до стойност над 150 милиона евро за всяка година, или 750 милиона евро за цялата продължителност на схемата;

в)

в рамките на 30 работни дни след отчитане в официалните сметки на разходи, които надвишават 150 милиона евро за всяка година.