Публикация на заявление за регистрация на наименование съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни
(2022/C 370/08)
Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.
ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ
„Íslenskt lambakjöt“
ЕС №: PDO-IS-2636 – 28.9.2020 г.
ЗНП (X) ЗГУ ( )
1. Наименование/наименования [на ЗНП или ЗГУ]
„Íslenskt lambakjöt“
2. Държава членка или трета държава
Исландия
3. Описание на селскостопанския продукт или храната
3.1. Вид продукт
Клас 1.1. Прясно месо (и карантия)
3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието по точка 1
„Íslenskt lambakjöt“ е наименованието, дадено на месото от чистокръвни исландски агнета, които са били родени, отгледани и заклани на остров Исландия в Северния Атлантически океан. Теглото на разфасования кланичен труп е 15—17 kg на 4—6-месечна възраст, когато се извършва клането на всички агнета. Месото е тъмночервено на цвят, крехко и с вкус на дивеч. Агнето може да бъде предлагано на пазара като цял кланичен труп или като първични разфасовки (предна четвъртинка, вратно месо, филе, бут, котлети, джолани и др.), прясно или замразено.
Основните отличителни характеристики на „Íslenskt lambakjöt“ са:
|
— |
вкус: на дивеч; |
|
— |
процент на месото с влошено качество, причинено от стрес: 1—2 % с над 5,8 % ph 24; |
|
— |
лека жилавост и крехки гръбни мускули; |
|
— |
дял на омега-3 мастните киселини във фосфолипидите: 16 %; |
|
— |
количество мускули, в което не се съдържат фосфолипиди: 1 % от теглото на мускулите; |
|
— |
високо съдържание на желязо и витамини от група B, вижте таблицата по-долу.
|
3.3. Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)
От пролетта до есента агнетата пасат на култивирани или горски пасища. Новородените агнета най-често се хранят на култивирани пасища, докато дивите пасища не станат годни за паша. Повечето овце са оставяни да пасат на диви пасища от две до четири седмици след сезона на агненето. Дивите пасища, използвани за лятна паша в Исландия, заемат или площи, които са част от ферми, или горски пасища. Следователно всички фуражи произлизат изцяло от географския район.
3.4. Специфични етапи на производство, които трябва да бъдат извършени в определения географски район
Всички етапи трябва да бъдат осъществени в определения географски район.
3.5. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование
—
3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование
Исландската маркетингова служба по въпроси, свързани с агнешкото, предоставя общ рекламен материал, като използва следната колективна марка: „Исландско агнешко, отглеждано на свобода от 874 г.“.
Както логото, така и рекламните материали не са задължителни.
4. Кратко определение на географския район
Географският район е остров Исландия в Северния Атлантически океан.
5. Връзка с географския район
Исландия има дългогодишна и богата културна традиция в овцевъдството. Мнозина смятат, че ако не са били овцете, Исландия е щяла да бъде необитаема за заселниците преди много векове. Овцете поддържали нацията: поколения наред се изхранвали с месото им, а вълната и кожите им служели са защита от студа. Един от най-добрите примери за традиционно исландско ястие е агнешката супа, която в миналото е била сервирана в неделя или за специални поводи, но в днешно време се счита за всекидневно ястие. Кулинарното наследство на Исландия се преплита с овцевъдството и продуктите, произлизащи от овце и агнета.
Факторите, оказващи влияние върху растежа и здравето на овцете, са хранителната стойност на храната, способността на овцете да се хранят и усвояването на храната. Дългогодишните традиции в овцевъдството, предаващи се от поколения наред на острова, са довели до високи стандарти по отношение на управлението на стадата и методите на паша.
Поради метеорологичните условия през зимата исландските земеделски стопани държат възрастните овце на закрито, като ги изхранват с храната, предвидена за студените месеци. Овцете се хранят със сеното, събирано от земеделските стопани през лятото. Сезонът на агненето започва между края на април и началото на май и продължава до началото на юни. От пролетта до есента агнетата пасат на култивирани или горски пасища. Новородените агнета най-често се хранят на култивирани пасища, докато дивите пасища не станат годни за паша. Повечето овце са оставяни да пасат на диви пасища от две до четири седмици след сезона на агненето. Дивите пасища, използвани за лятна паша в Исландия, заемат или площи, които са част от ферми, или горски пасища. Следователно всички фуражи произлизат изцяло от географския район.
От заселването на Исландия добитъкът се е изхранвал чрез паша в горски пасища. Повечето такива площи се намират в планинските местности в централната част на острова, предимно защото агнетата, пасящи там, като цяло имат по-бързи темпове на растеж. Въпреки че дивите пасища, използвани за лятна паша, обикновено варират в голяма степен в Исландия, растителността в планинските местности обикновено е най-богата на протеини и това е един от факторите, които допринасят за ускорените темпове на растеж. Ето защо темповете на растеж на агнетата в равнинните райони като цяло са по-бавни от тези на агнетата, обхождащи планинските местности и пасящи свежата растителност, особено в началото и средата на лятото, но до края на август темповете им на растеж се изравняват.
В началото на септември темповете на растеж на агнетата по дивите пасища започват да се забавят. Ако до това време не са достигнали размерите, подходящи за клане, потенциалът им за растеж може да бъде засилен чрез допускането им в обработваеми райони, т.е. култивирани ливади или райони със зелени фуражи, за около две до шест седмици. В тези случаи агнетата винаги се допускат до други райони за допълнителна паша. Чрез тази мярка се цели достигане на желаното тегло на кланичния труп до есента, и насърчаването на по-добрата му квантилна класификация в кланиците.
През есента земеделските стопани прибират овцете от пасищата, като в зависимост от географските местоположения този процес може да отнеме до една седмица и е традиция, датираща още от заселването на Исландия. Още от времената на заселването земеделските стопани от всички окръзи обединявали усилията си при събирането на овцете от горските пасища и от частните площи и прибирането им в обща кошара. След събирането на овцете те били разпределяни, като всяко стадо било отвеждано в своя дом от собственика или от негов представител.
Агнетата пасат предимно в по-плодородните райони, пасища и степни райони, а си почиват в по-пресечените терени. Растителността се състои от нискорастящи растения, като дървесните видове са сравнително малко на брой. Наборът от растения за пашата на агнетата се изменя според сезона, в зависимост от зрелостта на растенията, исландската овца търси предимно растения като морски грах, камениче, градинска ангелика, иван чай и розов златовръх. Примери за тревни сортове, острицови (cyperaceae) и папратовидни (pteridophytes), които са много търсени от овцете са алпийска коса-трева, обикновена полевица, издънкова полевица, алпийска ливадина, червена власатка, многоцветна светлика. Предпочитаните от овцете цъфтящи растения по време на паша са алпийска язовка, алпийска ливадна рута, горски здравец, безстъблено плюскавиче, армерия, северно еньовче, rumex longifolius, блатна каменоломка и други. Исландските дървета и храсти, с които овцете обичат да се хранят през лятото, са например офика, планинска върбовка, мъхеста върба и чаенолистна върба. Богатите на хранителни вещества диви пасища и сено намаляват нуждата от фуражи, а разнообразието от налична растителност за паша е значително. Студеният климат на Исландия намалява необходимостта от използване на пестициди при производството на храни в количествата, използвани от редица други държави. Тези фактори са от голямо значение за производството на „Íslenskt lambakjöt“.
Констатациите на европейския проект по въпроси, свързани с агнешкото, FAIR CT96-1768 (OVAX) Идентифициране и промяна на качествата и състава на месото от различни европейски видове овце, отговарящо на местните очаквания на потребителите, включваха сравнение на производствения метод на агнешкото месо в Исландия с производствените методи в пет други европейски държави. Представителите от всички участващи държави определиха „Íslenskt lambakjöt“ за най-крехкото месо. Това също така бе потвърдено чрез проведени измервания на физическите характеристики на месото, което е било подложено на изследвания. Възрастта при клане, както и количеството и топлоразтворимостта на колагена съставляват част от тази разлика. Освен това разликата в мускулните влакна между отделните породи беше счетена за определящ фактор. В констатациите се посочва също, че основните отличителни характеристики на „Íslenskt lambakjöt“ са:
|
— |
вкусът на дивеч; |
|
— |
ниският процент на месото с влошено качество, причинено от стрес (1—2 % с над 5,8 % ph 24); |
|
— |
леката жилавост и крехките гръбни мускули; |
|
— |
по-високият процент на омега-3 мастни киселини; измереният дял на омега-3 мастните киселини във фосфолипидите в мускулите на агнета от Исландия е 16 %, а количеството мускули, които не съдържат фосфолипиди е 1 % от общото мускулно тегло; |
|
— |
високото съдържание на желязо и витамини от група B. |
Характеристиките на „Íslenskt lambakjöt“ се изразяват преди всичко в неговата висока степен на крехкост и вкус на дивеч. Вкусовите качества на „Íslenskt lambakjöt“ може да бъдат обяснени и от факта, че агнетата обхождат свободно определените диви горски пасища и растат в дивата, естествена природна среда на Исландия, където се хранят с трева и друга растителност.
В междулабораторно изпитване на агнешко месо от шест европейски държави — Англия, Исландия, Испания, Франция, Италия и Гърция е установено, че в сравнение с останалите видове агнешко, процентно и количествено „Íslenskt lambakjöt“ е по-богато на омега-3 мастни киселини.
Това може да бъде обяснено със състава на мастните киселини на фуража и растителността по пасищата, който има ефект върху процента на омега-3 мастни киселини както в подкожните мазнини, така и в мускулите на агнетата. Климатът на Исландия е един от факторите, определящи високия процент на мастните киселини. Исландия заема територии, попадащи в арктическите и субарктическите региони. В южните и югоизточни равнинни райони и в някои вътрешни райони в северните и източните части на страната, климатът на Исландия е субарктически, като средната температура през юли е около и над 10 °C, а през януари — над -3 °C. В планинските местности на страната и в повечето останали равнинни райони преобладава арктическият климат със средни юлски температури под 10 °C и средни януарски под -3 °C. Годишните валежи в равнинните райони са между 400—2 000 mm. В Исландия се намират най-големите ледници, разположени извън полярните региони, а на някои места изходящите ледници се простират в равнинните райони. Ниските нива на замърсяване, чистият въздух и изобилието от жизнено пространство са от значение за условията за овцевъдство в Исландия, наред с ниското замърсяване на горските пасища, добрите грижи и условията на живот. Тревата, която овцете пасат, е богата на омега-3 линоленова киселина и витамин Е. Освен това е доказано, че исландските агнета не са подложени на стрес преди или по време на клане, което гарантира много ниски нива на киселинност в месото.
Препратка към публикуваната спецификация