Резюме

Оценка на въздействието на предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с насилието над жени и домашното насилие

A. Необходимост от действия

В какво се изразява проблемът и защо той се разглежда на равнището на ЕС?

Насилието над жени и домашното насилие са широко разпространени в целия ЕС. През 2014 г. всяка трета жена в ЕС е съобщила за форма на физическо и/или сексуално насилие. Според административните данни от 2019 г. разпространението в ЕС е 21,2 %. Освен формите на насилие над жени и домашно насилие в реалния живот нараства и кибернасилието между интимни партньори; според оценки през 2020 г. в световен мащаб са засегнати 52 % от младите жени.

Насилието на социалнополова основа може да засегне както жените, така и мъжете, но предимно засегнати са жените. Домашното насилие засяга и други членове на семейството (напр. съпрузи/съпруги, деца и по-възрастни членове на семейството). Насилието над жени и домашното насилие засягат милиони хора в ЕС във всички държави членки.

Движещите сили на насилието над жени и домашното насилие са вредни социални норми и стереотипи, които водят до неравенство между половете; неотчитане на особеностите на престъпленията на насилие над жени и домашно насилие; и неефективни мерки за противодействие (правна разпокъсаност, правна несигурност и неефективно правоприлагане).

На равнището на ЕС или на национално равнище бяха установени пропуски в превенцията, защитата, подкрепата за жертвите, достъпът до правосъдие и координацията на политиките както в държавите членки, които са приложили Истанбулската конвенция относно насилието над жени и домашното насилие, така и в държавите, които не са я приложили. Съответните стандарти на ЕС са разпръснати в няколко правни инструмента и не са установили ефективен мониторинг и правоприлагане по отношение на тази група от жертви. Макар че Истанбулската конвенция предизвика действия на национално равнище, мониторингът на нейното прилагане показва, че продължават да съществуват пропуски.

Като се има предвид начинът, по който ситуацията се е променяла през последните десетилетия, е малко вероятно броят на жертвите да намалее значително без по-решителни и координирани действия в областта на превенцията, защитата, достъпа до правосъдие, подкрепата за жертвите и координацията на политиките.

Какво следва да бъде постигнато?

Инициативата цели превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. По-конкретно тя има за цел да гарантира ефективно предотвратяване на такова насилие, защита от насилие, достъп до правосъдие, подкрепа за жертвите и засилена координация. Тя също така цели да гарантира, че се предприемат ефективни мерки срещу сексуалния тормоз и кибернасилието.

Каква е добавената стойност от действия на равнището на ЕС (субсидиарност)? 

Широкото разпространение на насилието над жени и домашното насилие в целия ЕС и вредите, които тези форми на насилие причиняват на хората и обществата, създават особена необходимост от съвместни действия. Насилието над жени и домашното насилие могат да включват физически трансграничен аспект, ако хората сменят местоживеенето си; това насилие няма граници в онлайн пространството. Целите на политиката могат да бъдат постигнати само ако към всички случаи на насилие над жени и домашно насилие еднакво се прилагат минимални стандарти. Държавите членки са предприели мерки по отношение на насилието над жени и домашното насилие в законодателството и политиките, но това не е довело до намаляване на разпространението. За да се гарантира еднакво третиране на жертвите, инициативата ще доведе до сближаване във възходяща посока чрез определяне на минимални стандарти за правата на жертвите на насилие над жени и домашно насилие. Тези стандарти ще имат за цел превенцията и борбата с този вид насилие преди, по време на или след наказателното производство. Инициативата също така ще въведе определения и наказания за деяния, относно които съществуват пропуски в криминализирането. Действията на ЕС ще гарантират, че основните права на половината от населението на ЕС са защитени в целия ЕС.

Б. Решения

Какви са различните варианти за постигане на целите? Има ли предпочитан вариант или не?

Комисията разгледа следните варианти:

0)базов сценарий, с незаконодателни мерки;

1)умерени законодателни мерки за предотвратяване на насилието над жени и домашното насилие, защита от насилие, осигуряване на достъп до правосъдие, предоставяне на подкрепа за жертвите и засилване на координацията; и

2)по-всеобхватни законодателни действия по горепосочените въпроси с допълнителни правила относно сексуалния тормоз и кибернасилието над жени и кибернасилието между интимни партньори.

Вариант 2 е разделен на по-пропорционални мерки (2А) и мерки, които са идеално решение (по отношение на криминализирането, сексуалния тормоз и защитата), но не са толкова ефективни (2Б). Вариант 2А е предпочитаният вариант както в качествено отношение, така и след анализ на разходите и ползите.

Каква позиция застъпват различните заинтересовани страни? Кой подкрепя отделните варианти?

Комисията проведе всеобхватни консултации със заинтересованите страни съвместно за оценката на въздействието и проверката за пригодност. Откритата обществена консултация привлече над 700 отговора. Както и при предишни проучвания, по-голямата част от респондентите призоваха за допълнителни мерки на ЕС по отношение на насилието над жени и домашното насилие. Комисията се консултира с държавите членки в писмена форма и по време на семинар. Държавите членки изразиха своята готовност за действия на равнището на ЕС и счетоха предвидените мерки за уместни. Целенасочените консултации с неправителствени и международни организации показаха широка подкрепа за най‑амбициозните мерки (т.е. подварианти 2А и 2Б). Профсъюзите и работодателите подкрепиха целта за борба със сексуалния тормоз и приветстваха допълнителните мерки. Работодателите обаче са предпазливи по отношение на задълженията, които ще им бъдат наложени. Профсъюзите и работодателите наблегнаха на ролята на социалните партньори.

В. Въздействие на предпочитания вариант

Какви са ползите от предпочетения вариант (ако има такъв, в противен случай — на основните варианти)?

Оценката на предпочитания вариант показва положително икономическо въздействие. Намаляването на броя на случаите на насилие над жени, и по-специално на домашно насилие, се очаква да донесе икономически ползи в размер на около 53,1 милиарда евро, които в дългосрочен план може да достигнат близо 82,7 милиарда евро. Най-големият потенциал за икономически ползи се дължи на намаляването на разходите за физически и емоционални вреди на жертвите (прогнозирано намаление между 32,2 милиарда и 64,5 милиарда евро). Социалното въздействие ще се отрази на различните заинтересовани страни, а именно жертвите, свидетелите, извършителите на престъпленията, дружествата, националните органи и обществото като цяло. С предпочитания вариант ще се постигне подобряване на здравето, безопасността и качеството на живот на жертвите (особено благодарение на мерките за защита и подкрепа). С него ще се повишат и осведомеността и достъпът на жертвите и свидетелите до информация относно наличните услуги за защита и подкрепа. Очаква се мерките по програмите за намеса, предназначени за извършителите на престъпленията, да окажат положително въздействие върху тяхното отношение и поведение. Осведомеността и по-доброто разбиране и подкрепа за работниците, които са жертви на тормоз на работното място, ще дадат възможност на работодателите да изградят безопасна работна среда. Това ще окаже положително въздействие и върху производителността. Националните органи биха имали полза от мерки за преодоляване на правната разпокъсаност и несигурност. По-голямото признаване сред широката общественост на вредните социалнополови стереотипи, норми и насилническо поведение ще има положително въздействие върху обществото като цяло. И накрая, но от особена важност е, че въздействието на предпочитания вариант върху основните права е значително.

Какви са разходите за предпочитания вариант (ако има такъв, в противен случай — за основните варианти)?

Общите разходи за привеждане в съответствие на предпочитания вариант варират между 5 милиарда и 6,6 милиарда евро. По-голямата част от разходите за привеждане в съответствие ще се поемат от държавите членки с няколко изключения по отношение на сексуалния тормоз, при което би могло да възникнат разходи за работодателите за привеждане в съответствие. Разходите за привеждане в съответствие произтичат от мерки в проблемните области на превенцията, защитата, достъпа до правосъдие, подкрепата за жертвите и координацията. Не са отбелязани отрицателни въздействия.

Какво е въздействието върху малките и средните предприятия (МСП) и конкурентоспособността?

Повечето разходи ще се поемат от държавите членки. Потенциалните разходи за работодателите възлизат на 1,9 милиарда евро поради задължителното участие на ръководителите в обучение относно сексуалния тормоз на работното място и последиците от домашното насилие на работното място. Разходите ще бъдат ограничени до участието на ръководителите в двучасово онлайн обучение и по този начин няма да доведат до значителни разходи за МСП.

Ще има ли значително въздействие върху националните бюджети и администрации? 

По-голямата част от разходите за привеждане в съответствие, които варират между 5 и 6,6 милиарда евро за ЕС–27, ще бъдат за сметка на държавите членки. Очаква се въздействието върху националните бюджети и администрации да остане ограничено и да бъде смекчено от ползите от предпочитания вариант.

Ще има ли друго значително въздействие? 

Предпочитаният вариант опростява рамката на ЕС чрез съсредоточаване на мерките по отношение на насилието над жени и домашното насилие в един законодателен инструмент. Този инструмент гарантира по-добре, че мерките са в по-висока степен еднакво достъпни на регионално и местно равнище, вследствие на което жертвите са в по-висока степен еднакво защитени.

Пропорционалност? 

Принципът на пропорционалност е изцяло спазен, тъй като мерките са разработени въз основа на внимателен анализ на пропуските, извършен както на равнище ЕС, така и на национално равнище. Мерките:

·не надхвърлят необходимото, като се избягва припокриване с националните правила за криминализиране;

·се въздържат от изискване публичните органи да предприемат мерки, които са прекалено сложни, за да функционират; и

·избягват непропорционални разходи за държавите членки и работодателите.

Освен това мерките от предпочитания вариант могат да се считат за необходими за ефективното постигане на целите по начин, който укрепва прилагането на основните права.

Г. Последващи действия

Кога ще се извърши преглед на политиката?

Необходимостта от преглед на политиката ще бъде оценена след първия кръг на докладване от страна на държавите членки относно прилагането на директивата. Очаква се това докладване да се извърши съгласно задължение за докладване, например 5 години след влизането в сила на директивата. Докладването ще се извършва на редовни интервали от време под формата на въпросник до държавите членки. В допълнение към информацията, предоставена в рамките на задължението за докладване, мониторингът и оценката на инициативата ще се основават предимно на настоящите хармонизирани показатели и ще бъдат допълнени от допълнителни мерки за хармонизиране на събирането на данни. Подробностите ще бъдат описани в план за мониторинг и прилагане, който Комисията ще изготви.