ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.Предмет на предложението

Настоящото предложение се отнася до позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз по отношение на:

–приемането в рамките на Съвета на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) на актове в областта на безопасността на гражданското въздухоплаване, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение, а именно в приложения 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 18 и 19 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (наричана по-нататък „Чикагската конвенция“);

–уведомяването за различия с приетите актове с правно действие в областите на горепосочените приложения към Чикагската конвенция в отговор на писмата до държавите, изпратени от ИКАО, с които нейните договарящи държави се приканват да уведомят за своето несъгласие или за всякакви различия с приетите мерки;

–уведомяването на ИКАО за различия със съществуващите стандарти и препоръчителни практики съгласно член 38 от Чикагската конвенция, произтичащи от промени в достиженията на правото на Съюза във връзка с посочените по-горе приложения към Чикагската конвенция.

2.Контекст на предложението

2.1. Чикагската конвенция

ИКАО е създадена с Чикагската конвенция, подписана през 1944 г. в Чикаго и влязла в сила на 4 април 1947 г. Всички държави — членки на Европейския съюз, са договарящи страни по нея и, следователно, членуват в ИКАО. Съюзът има статут на наблюдател в ИКАО и сключи Меморандум за сътрудничество с ИКАО, който осигурява рамка за засилено сътрудничество в областта на авиационната безопасност, сигурността на въздухоплаването, управлението на въздушното движение и опазването на околната среда 1 .

Чикагската конвенция съдържа 96 члена, определящи основните правила и принципи, които ръководят ИКАО. Тя е подкрепена от 19 приложения, съдържащи стандарти и препоръчителни практики, които се изменят редовно.

2.2. Международната организация за гражданско въздухоплаване

ИКАО приема международни стандарти за гражданското въздухоплаване, по-конкретно в областта на авиационната безопасност, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение, околната среда, авиационната сигурност, икономическото развитие на въздушния транспорт, правата на пътниците и улесняването на въздушния транспорт. Тези въпроси са обхванати от разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и до голяма степен попадат в компетентността на Европейския съюз. ЕС се стреми — доколкото е възможно — да гарантира съвместимост с международните стандарти в областта на гражданското въздухоплаване.

2.3. Предвидените актове на Съвета на ИКАО с правно действие в Съюза

Като един от двата ръководни органа на ИКАО, Съветът на ИКАО дава постоянна насока на работата на ИКАО. Той се свиква няколко пъти годишно.

Съгласно член 54, буква l) от Чикагската конвенция Съветът на ИКАО приема международни стандарти и препоръчителни практики, определя ги като приложения към Чикагската конвенция и уведомява всички договарящи държави за предприетите действия. Съветът на ИКАО разглежда също препоръките на Въздухоплавателната комисия за поправки в приложенията в съответствие с член 54, буква m). Съгласно член 90 от Чикагската конвенция приемането от Съвета на приложения или всяко изменение на приложение изисква съгласието на две трети от гласувалите в Съвета на ИКАО.

3. Позиция, която трябва да се заеме от името на Съюза

Предлага се позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза на заседанията на Съвета на ИКАО, да бъде установена в съответствие с двустепенен подход. Първо, с настоящото решение на Съвета ръководните принципи и насоки на позицията на Съюза са изложени в приложение 1 на многогодишна основа. Като втора стъпка, подробната позиция за всяко заседание на Съвета на ИКАО ще бъде предадена от Комисията на Съвета под формата на писмен документ за обсъждане и одобрение. Комисията ще предложи подробна позиция в писмения документ въз основа на ръководните принципи и насоки, предвидени в приложение 1, и на процедурата, предвидена в приложение 2.

Този подход понастоящем се прилага за други международни организации, и по-специално в рамките на транспортния сектор в Комитета за държавен пристанищен контрол на Парижкия меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол 2 .

В сектора на въздухоплаването вече съществува подобно решение на Съвета за установяване на позицията от името на Съюза във връзка с уведомяването на ИКАО за различия (Решение (ЕС) 2021/1092 на Съвета 3 ), но срокът му на действие изтича на 30 ноември 2022 г. Поради това целта на настоящото предложение е също така да се осигури приемственост на това решение на Съвета и да се преразгледат условията на неговото приложно поле, за да се гарантира, че съответните въпроси в рамките на Чикагската конвенция се разглеждат съгласувано на равнището на Съюза.

Комисията предлага горепосочената процедура поради особеностите на процеса на вземане на решения в рамките на ИКАО:

а)по отношение на приемането на нови или изменени актове;

б)след обявяването на приемането на нови актове под формата на писмо до държавите, с което договарящите държави се приканват да уведомят за своето несъгласие или за всякакви различия и за датата на привеждане в съответствие с приетите мерки; както и

в)за изискването за уведомяване за различия със съществуващите стандарти и препоръчителни практики.

По-специално вътрешните правила на ИКАО позволяват документи да бъдат представени между десет дни и 24 часа преди заседанието на Съвета на ИКАО (в зависимост от естеството на документите). Едва тогава всички документи са на разположение и Комисията може да ги анализира с оглед изготвянето на позицията на Съюза относно въпросите от компетентността на ЕС, за които предстои обсъждане и вземане на решение в Съвета на ИКАО. Периодът между наличието на документите и началото на заседанието на Съвета на ИКАО може да изложи на риск навременната подготовка и приемане на нормативно изискваното решение на Съвета съгласно член 218, параграф 9 от ДФЕС.

За да се осигури съгласуваност на позицията на Съюза по време на процеса на приемане от ИКАО, предложеният двустепенен процес следва да се прилага както за уведомяването за несъгласие съгласно член 90, така и за уведомяването за различията съгласно член 38 от Чикагската конвенция.

Поради това се предлага да се приеме решение на Съвета въз основа на член 218, параграф 9 от ДФЕС за установяване на позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз за приемането на международни стандарти, изменения или уведомяване за различия, в следните случаи:

а)за всяко заседание на Съвета на ИКАО;

б)когато в отговор на процедурата на ИКАО за изпращане на писмо до държавите се изисква регистрация на неодобрение или уведомяване за различие с приетите мерки;

в)когато се изисква уведомяване за различие, произтичащо от промени в достиженията на правото на Съюза.

4. Правно основание

4.1. Процесуалноправно основание

4.1.1.Принципи

В член 218, параграф 9 от ДФЕС се предвижда приемането на решения за установяване на „позициите, които трябва да се заемат от името на Съюза в рамките на орган, създаден със споразумение, когато този орган има за задача да приема актове с правно действие, с изключение на актовете за допълнение или изменение на институционалната рамка на споразумението“.

Член 218, параграф 9 от ДФЕС се прилага независимо от това дали Съюзът е член на органа, или страна по споразумението 4 .

Понятието „актове с правно действие“ включва актове с правно действие по силата на нормите на международното право, които уреждат съответния орган. То включва и инструменти, които нямат обвързващ характер съгласно международното право, но са „годни да окажат съществено въздействие върху съдържанието на приеманата от законодателя на Съюза нормативна уредба“ 5 .

4.1.2.Приложение в конкретния случай

ИКАО е орган, създаден със споразумение, а именно Чикагската конвенция.

Актовете, които ИКАО има за задача да приема, представляват актове с правно действие. Причината за това е, че стандартите и препоръчителните практики, приети от ИКАО, са приложими съгласно Чикагската конвенция, освен ако договаряща държава не уведоми ИКАО за различия (член 38 от Чикагската конвенция), и след като бъдат приети и влязат в сила, те стават задължителни за всички договарящи държави по ИКАО в съответствие с Чикагската конвенция и в рамките на определените в нея ограничения. Всъщност съгласно член 37 от Чикагската конвенция всяка договаряща държава се задължава да подпомага осигуряването на максимално възможната степен на еднаквост на тези стандарти и препоръчителни практики. Освен това — доколкото е възможно — те са отразени в правото на Съюза и следователно тези стандарти и препоръчителни практики са годни да окажат съществено въздействие върху съдържанието на законодателството на Съюза в областта на гражданското въздухоплаване.

Предвидените актове не допълват, нито изменят институционалната рамка на споразумението.

Поради това процесуалноправното основание за предложеното решение е член 218, параграф 9 от ДФЕС.

4.2.Материалноправно основание

4.2.1.Принципи

Материалноправното основание за дадено решение съгласно член 218, параграф 9 от ДФЕС зависи преди всичко от целта и съдържанието на предвидения акт, във връзка с който се заема позиция от името на Съюза. Ако предвиденият акт преследва две цели или се състои от две части и ако едната от целите или частите може да се определи като основна, докато другата е само акцесорна, решението съгласно член 218, параграф 9 от ДФЕС трябва да се основава на едно-единствено материалноправно основание, а именно на изискваното от основната или преобладаващата цел или част.

4.2.2.Приложение в конкретния случай

Предвидените актове преследват цели и съдържат части в областта на общата транспортна политика.

Поради това материалноправното основание за предложеното решение е член 100, параграф 2 от ДФЕС.

4.3.Заключение

Правното основание за предложеното решение на Съвета е член 100, параграф 2 от ДФЕС във връзка с член 218, параграф 9 от ДФЕС.

2022/0336 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ НА СЪВЕТА

за установяване на позицията, която трябва да се заеме от името на Европейския съюз за приемането на международни стандарти, изменения или уведомяване за различия по отношение на международните стандарти от приложения 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 18 и 19 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 100, параграф 2 във връзка с член 218, параграф 9 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване („Чикагската конвенция“), подписана в Чикаго на 7 декември 1944 г. и уреждаща международния въздушен транспорт, влезе в сила на 4 април 1947 г. С нея се учредява Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).

(2)Държавите — членки на Съюза, са договарящи страни по Чикагската конвенция и договарящи държави по ИКАО, а Съюзът има статут на наблюдател в някои органи на ИКАО.

(3)Съгласно член 54, буква l) от Чикагската конвенция Съветът на ИКАО може да приема международни стандарти и препоръчителни практики за гражданското въздухоплаване и да ги определя като приложения към Чикагската конвенция („приложенията на ИКАО“).

(4)Тъй като стандартите и препоръчителните практики на ИКАО са годни да окажат съществено въздействие върху съдържанието на правото на Съюза в областта на гражданското въздухоплаване, доколкото те са отразени в законодателството, посочено в съображения 9 и 10, е целесъобразно да се установи позиция от името на Съюза, която да се заеме в рамките на Съвета на ИКАО.

(5)Съгласно член 90 от Чикагската конвенция всяко приложение на ИКАО или всяко изменение на приложение на ИКАО влизат в сила след изтичането на тримесечен срок от тяхното съобщаване на съответните договарящи държави по ИКАО или след изтичането на по-продължителен срок, определен от Съвета на ИКАО, освен ако през това време мнозинството от договарящите държави по ИКАО заявят своето несъгласие. След като бъдат приети и влязат в сила, стандартите стават задължителни за всички договарящи държави по ИКАО, включително всички държави — членки на Съюза, в съответствие с Чикагската конвенция и в рамките на определените в нея ограничения, по-специално в членове 37 и 38 от нея.

(6)Съгласно член 38 от Чикагската конвенция всяка договаряща държава по ИКАО, която прецени, че е невъзможно да се съобрази във всяко отношение с подобен стандарт или да приведе своите собствени разпоредби или практики в пълно съответствие с който и да е стандарт след изменение на последния, или която сметне за необходимо да приеме разпоредби или практики, отличаващи се в някакво конкретно отношение от тези, които са установени с даден стандарт, трябва незабавно да уведоми ИКАО за различията между нейните собствени разпоредби или практики и тези, установени със стандарта. В случай на изменение на стандартите всяка държава, която не внесе съответните изменения в своите собствени разпоредби или практики, трябва да уведоми ИКАО за това в течение на шестдесет дни след приемането на изменението на стандарта или да посочи действието, което предлага да предприеме.

(7)Вътрешните правила на ИКАО, по-специално късното предоставяне на документи за решения относно нови стандарти или изменения на стандарти в Съвета на ИКАО или сроковете, определени от ИКАО за уведомяване от договарящите държави по ИКАО за различия по отношение на стандартите, както и броят на различията в областта на авиационната безопасност, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение, за които трябва да се извърши уведомяване всяка година, затрудняват своевременното установяване на позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в решение на Съвета, основано на член 218, параграф 9 от ДФЕС.

(8)Освен това стандартите, приети от Съвета на ИКАО в областта на авиационната безопасност, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение, засягат до голяма степен въпроси от изключителната компетентност на Съюза. Поради това е рационално и целесъобразно да се установи рамка за приемането на нови стандарти или изменения на стандарти и за уведомяването за различия по отношение на стандартите в областта на авиационната безопасност, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение, попадащи в областите на компетентност на Съюза, без да се засягат правата и задълженията на държавите членки съгласно Чикагската конвенция. На равнището на ИКАО стандартите за авиационната безопасност, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение се съдържат главно в приложения 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 18 и 19 на ИКАО.

(9)На равнището на Съюза изискванията, съдържащи се в посочените стандарти за авиационна безопасност, основно са отразени и на тях се прави позоваване в Регламент (ЕС) 2018/1139, Регламент (ЕС) № 996/2010 6 , Регламент (ЕО) № 2111/2005 7 и Регламент (ЕС) № 376/2014 8 на Европейския парламент и на Съвета 9 и в актовете за изпълнение и делегираните актове, приети въз основа на него, по-специално Регламент (ЕС) № 1178/2011 на Комисията 10 , Регламент (ЕС) № 748/2012 на Комисията 11 , Регламент (ЕС) № 965/2012 на Комисията 12 , Регламент (ЕС) № 139/2014 на Комисията 13 , Регламент (ЕС) № 452/2014 на Комисията 14 , Регламент (ЕС) № 1321/2014 на Комисията 15 , Регламент (ЕС) 2015/640 на Комисията 16 , Регламент (ЕС) 2019/947 на Комисията 17 , Регламент (ЕС) 2019/945 на Комисията 18 и Регламент (ЕС) 2021/664 на Комисията 19 .

(10)На равнището на Съюза изискванията, съдържащи се в посочените стандарти за аеронавигационно обслужване и управление на въздушното движение, основно са отразени и на тях се прави позоваване в Регламент (ЕО) № 549/2004 20 , Регламент (ЕО) № 550/2004 21 , Регламент (ЕО) № 551/2004 22 на Европейския парламент и на Съвета и в актовете за изпълнение и делегираните актове, приети въз основа на него, по-специално Регламент (ЕС) № 923/2012 на Комисията 23 , Регламент (ЕС) № 1332/2011 на Комисията 24 , Регламент (ЕС) 2018/1048 на Комисията 25 , Регламент (ЕС) 2015/340 на Комисията 26 .

(11)Предвид спецификата на безопасността на гражданското въздухоплаване, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение в сравнение с други сектори, разглеждани от ИКАО, по-специално големия брой стандарти, приети в тези сектори от Съвета на ИКАО, и други свързани с тях решения, както и броя на различията, за които трябва да се уведомява всяка година, е рационално да се установи такава позиция на многогодишна основа, която се състои от ръководни принципи и насоки. Повечето от обсъжданите теми в рамките на Съвета на ИКАО се отнасят до въпроси, обхванати от работната програма на ИКАО, която се изготвя в рамките на провежданата на всеки три години сесия на Събранието. Следователно е възможно да се установи обща позиция, която да бъде заета от името на Съюза в рамките на Съвета на ИКАО.

(12)Подробната позиция на Съюза следва да бъде определена въз основа на ръководните принципи и насоки, предвидени в приложение 1, и на процедурата, предвидена в приложение 2, и в съответствие с целите, преследвани от Съюза в рамките на общата транспортна политика в областта на въздухоплаването, за да се насърчи изграждането на безопасна, сигурна, ефикасна, ефективна, отворена, икономически жизнеспособна и екологосъобразна система за въздушен транспорт.

(13)Различията, за които трябва да се уведомява ИКАО, следва да се основават по-специално на информацията, предоставена от Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ) в съответствие с член 90, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1139, когато е приложимо. Различията следва да се представят в определения от ИКАО формат в системата за електронно подаване на информация за различия, когато това се изисква от ИКАО. Когато съгласно настоящото решение позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза, е установена в писмен документ, представен от Комисията на Съвета за обсъждане и одобрение, в този документ, при целесъобразност и за всеки отделен случай, следва да се посочва дали на държавите членки да се предостави гъвкавост по отношение на формата на уведомяването за въпросните различия. Освен това Комисията следва да се стреми да започне работа по този документ възможно най-рано, за да осигури достатъчно време за подготовката му, включително за евентуални консултации, които да бъдат проведени на експертно равнище.

(14)Различията по отношение на стандартите, приети от Съвета на ИКАО в областта на авиационната безопасност, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение, могат да произтичат и от национални мерки, приети съгласно член 71 от Регламент (ЕС) 2018/1139 в случай на неотложни непредвидени обстоятелства, когато тези мерки се различават от стандартите и следователно изискват ИКАО да бъде уведомена за различията съгласно член 38 от Чикагската конвенция. Поради това е целесъобразно в настоящото решение да се определи и процедурата, която трябва да се следва за определянето на такива различия. Тази процедура следва да зависи от обхвата и продължителността на приетите национални мерки и да дава възможност на държавите членки да изпълняват без забавяне своите международни задължения съгласно член 38 от Чикагската конвенция. Посочената процедура следва да не засяга условията и процедурата, установени в член 71 от Регламент (ЕС) 2018/1139.

(15)Позицията на Съюза трябва да бъде изразена от държавите — членки на Съюза, които са членки на ИКАО, действащи съвместно в интерес на Съюза и подпомагани от Комисията, в съответствие със статута на Съюза на наблюдател.

(16)Прилагането на настоящото решение следва да позволи на държавите членки да спазват задълженията си по Чикагската конвенция.

(17)Настоящото решение следва да се прилага за ограничен срок, а именно до края на заседанието на Съвета на ИКАО след 42-рата сесия на Събранието на ИКАО,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в рамките на Съвета на Международната организация за гражданско въздухоплаване, когато този орган има за задача да приема решения в областта на безопасността на гражданското въздухоплаване, аеронавигационното обслужване и управлението на въздушното движение във връзка с приложения 1, 2, 3, 4, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 18 и 19, се съдържа в приложение 1.

Член 2

Определянето на позицията на Съюза, която трябва да се заеме на всяко заседание на Съвета на ИКАО, се извършва в съответствие с приложение 2.

Член 3

Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза по отношение на уведомяването на ИКАО за различия по отношение на стандартите, съдържащи се в посочените по-горе приложения към Чикагската конвенция, се определя в съответствие с позицията, предвидена в приложение 1.

Член 4

В случай че правото на Съюза се различава от стандартите, посочени в член 1 от настоящото решение, и поради това се изисква уведомяване на ИКАО за различията спрямо тези стандарти в съответствие с член 38 от Чикагската конвенция, Комисията своевременно и най-малко два месеца преди всеки срок, определен от ИКАО за уведомяване за различията, представя на Съвета за обсъждане и одобрение писмен документ, основан по-специално на информацията, предоставена от Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ) в съответствие с член 90, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2018/1139, когато е приложимо, в който се посочват подробно различията, за които ИКАО трябва да бъде уведомена, и при целесъобразност се посочва дали на държавите членки е предоставена гъвкавост по отношение на формата на уведомяването.

Член 5

В случай че държава членка приеме в съответствие с член 71 от Регламент (ЕС) 2018/1139 национални мерки, предоставящи освобождавания по отношение на отделни физически или юридически лица или чиято обща продължителност не надвишава осем месеца, и когато тези национални мерки се различават от стандартите, посочени в член 3 от настоящото решение, и изискват уведомяване за различията спрямо тези стандарти в съответствие с член 38 от Чикагската конвенция, съответната държава членка незабавно информира Комисията за всяко различие, за което трябва да бъде подадено уведомление.

Когато освобождаванията, предоставени в съответствие с член 71 от Регламент (ЕС) 2018/1139, са с общо приложение и общата им продължителност надвишава осем месеца, Комисията — не по-късно от две седмици след като е получила препоръката на ЕААБ в съответствие с член 71, параграф 2 от посочения регламент, представя на Съвета за обсъждане и одобрение писмен документ, като взема предвид информацията, предоставена от съответната държава членка и, когато е приложимо, информацията, предоставена от ЕААБ в съответствие с член 90, параграф 4 от същия регламент, в който се посочват подробно различията, за които ИКАО трябва да бъде уведомена.

Член 6

Прилагането на настоящото решение следва да помогне на държавите членки да спазват задълженията си по Чикагската конвенция.

Член 7

Позицията, която трябва да се заеме от името на Съюза в ИКАО, се изразява от държавите членки, действащи съвместно в интерес на Съюза в рамките на органите на ИКАО, като те се подпомагат от Комисията — в съответствие със статута на наблюдател на Съюза.

Член 8

Настоящото решение се прилага до 31 декември 2025 г. По предложение на Комисията Съветът може да продължи срока на прилагането му или да го измени по друг начин.

Член 9

Адресати на настоящото решение са държавите членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

За Съвета

Председател

(1) Решение (ЕС) 2011/530 на Съвета от 31 март 2011 г. за подписването от името на Съюза и за временното прилагане на Меморандум за сътрудничество между Европейския съюз и Международната организация за гражданско въздухоплаване за осигуряване на рамка за засилено сътрудничество (ОВ L 232, 9.9.2011 г., стр. 1—7).

(2) Решение (ЕС) 2016/381 на Съвета от 14 март 2016 г. за позицията, която да трябва да се заеме от името на Европейския съюз в рамките на Комитета за държавен пристанищен контрол на Парижкия меморандум за разбирателство за държавния пристанищен контрол (ОВ L 72, 17.3.2016 г., стр. 53).

(3) Решение (ЕС) 2021/1092 на Съвета от 11 юни 2021 г. за установяване на критериите и процедурата на уведомяването за различия по отношение на международните стандарти, приети от Международната организация за гражданско въздухоплаване в областта на безопасността на въздухоплаването (ОВ L 236, 5.7.2021 г., стр. 51).

(4) Дело C-399/12, Германия/Съвет (OIV), ECLI:EU:C:2014:2258, т. 64.

(5) Дело C-399/12, Германия/Съвет (OIV), ECLI:EU:C:2014:2258, т. 61—64.

(6) Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно разследването и предотвратяването на произшествия и инциденти в гражданското въздухоплаване и за отмяна на Директива 94/56/ЕО (ОВ L 295, 12.11.2010 г, стр. 35).

(7) Регламент (ЕО) № 2111/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2005 г. за създаване на списък на Общността на въздушните превозвачи, предмет на оперативна забрана в границите на Общността, и за информиране на пътниците на въздушния транспорт за самоличността на опериращите въздушни превозвачи и за отмяна на член 9 от Директива 2004/36/ЕО (ОВ L 344, 27.12.2005 г., стр. 15).

(8) Регламент (ЕС) № 376/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване, за изменение на Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2003/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на регламенти (ЕО) № 1321/2007 и (ЕО) № 1330/2007 на Комисията (ОВ L 122, 24.4.2014 г., стp. 18).

(9) Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета (ОВ L 212, 22.8.2018 г., стр. 1).

(10) Регламент (ЕС) № 1178/2011 на Комисията от 3 ноември 2011 г. за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с екипажите на въздухоплавателни средства в гражданското въздухоплаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 311, 25.11.2011 г., стр. 1).

(11) Регламент (ЕС) № 748/2012 на Комисията от 3 август 2012 г. за определяне на правила за прилагане на сертифициране за летателна годност и за опазване на околната среда на въздухоплавателни средства и свързани с тях продукти, части и оборудване, както и за сертифициране на проектантски и производствени организации (ОВ L 224, 21.8.2012 г., стр. 1).

(12) Регламент (ЕС) № 965/2012 на Комисията от 5 октомври 2012 г. за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 296, 25.10.2012 г., стр. 1).

(13) Регламент (ЕС) № 139/2014 на Комисията от 12 февруари 2014 г. за определяне на изискванията и административните процедури във връзка с летищата в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 44, 14.2.2014 г., стр. 1).

(14) Регламент (ЕС) № 452/2014 на Комисията от 29 април 2014 г. за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции на оператори от трети държави в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 133, 6.5.2014 г., стр. 12).

(15) Регламент (ЕС) № 1321/2014 на Комисията от 26 ноември 2014 г. относно поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти, части и устройства и относно одобряването на организациите и персонала, изпълняващи тези задачи (ОВ L 362, 17.12.2014 г., стр. 1).

(16) Регламент (ЕС) 2015/640 на Комисията от 23 април 2015 г. относно допълнителни спецификации за летателна годност за даден тип експлоатация и за изменение на Регламент (ЕС) № 965/2012 (ОВ L 106, 24.4.2015 г., стр. 18).

(17) Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947 на Комисията от 24 май 2019 г. относно правилата и процедурите за експлоатация на безпилотни въздухоплавателни средства (ОВ L 152, 11.6.2019 г., стр. 45).

(18) Делегиран регламент (ЕС) 2019/945 на Комисията от 12 март 2019 г. относно безпилотните летателни системи и операторите от трети държави на безпилотни летателни системи (ОВ L 152, 11.6.2019 г., стр. 1).

(19) Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/664 на Комисията от 22 април 2021 г. относно регулаторната рамка за U-space (ОВ L 139, 23.4.2021 г, стр. 161).

(20) Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе (рамков регламент) (ОВ L 096, 31.3.2004 г., стр. 1).

(21) Регламент (ЕО) № 550/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за осигуряването на аеронавигационно обслужване в единното европейско небе (Регламент за осигуряване на обслужване) (ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 10).

(22) Регламент (ЕО) № 551/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. относно организацията и използването на въздушното пространство в единното европейско небе (Регламент за въздушното пространство) (ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 20).

(23) Регламент за изпълнение (ЕС) № 923/2012 на Комисията от 26 септември 2012 г. за определяне на общи правила за полетите и разпоредби за експлоатация относно аеронавигационните услуги и процедури, и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011 и регламенти (ЕО) № 1265/2007, (ЕО) № 1794/2006, (ЕО) № 730/2006, (ЕО) № 1033/2006 и (ЕС) № 255/2010 (ОВ L 281, 13.10.2012 г., стр. 1).

(24) Регламент (ЕС) № 1332/2011 на Комисията от 16 декември 2011 г. относно установяване на общи изисквания за използване на въздушното пространство и работни процедури за избягване на опасни сближения във въздуха (ОВ L 336, 20.12.2011 г., стр. 20).

(25) Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1048 на Комисията от 18 юли 2018 г. за определяне на изисквания за използване на въздушното пространство и на оперативни процедури по отношение на навигацията, основана на летателните характеристики и оборудването на въздухоплавателното средство (OB L 189, 26.7.2018 г., стр. 3).

(26) Регламент (ЕС) 2015/340 на Комисията от 20 февруари 2015 г. за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка със свидетелствата за правоспособност и други свидетелства и сертификати на ръководители на полети съгласно Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета, за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 923/2012 на Комисията и за отмяна на Регламент (ЕС) № 805/2011 на Комисията (ОВ L 63, 6.3.2015 г., стр. 1).