ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 23.8.2022
COM(2022) 415 final
2022/0244(NLE)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА
за определяне за 2023 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси, приложими в Балтийско море, и за изменение на Регламент (ЕС) 2022/109 по отношение на определени възможности за риболов в други води
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания и цели на предложението
В съответствие с Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета 1 относно общата политика в областта на рибарството („Основен регламент за ОПОР“) при експлоатацията на живите морски биологични ресурси популациите на улавяните видове трябва да бъдат възстановявани и поддържани над равнищата, които позволяват постигането на максимален устойчив улов (МУУ). Един от важните инструменти в това отношение е годишното определяне на възможностите за риболов под формата на общ допустим улов (ОДУ) и квоти.
В Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета 2 за установяване на многогодишен план (МГП) за Балтийско море се определят допълнително целевите диапазони на смъртност от риболов. Тези диапазони се използват в настоящото предложение за постигане на целите на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), и по-специално за постигане и поддържане на МУУ.
Настоящото предложение има за цел да определи възможностите за риболов на държавите членки за 2023 г. за най-важните от търговска гледна точка рибни запаси и групи рибни запаси в Балтийско море. Друга негова цел е да се регулира морският любителски риболов в необходимата степен, която позволява опазването на рибните запаси, предмет на настоящия регламент. За да се опростят годишните решения относно ОДУ и квотите и за да се внесе повече яснота във връзка с тези решения, от 2006 г. насам възможностите за риболов в Балтийско море се определят с отделен регламент.
•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката
С предложението се определят квоти на равнища, съответстващи на целите на основния регламент за ОПОР.
•Съгласуваност с политиката на Съюза в други области
Предложението е в съответствие с целите и правилата на ОПОР и е съобразено с политиката на Съюза за устойчиво развитие.
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
•Правно основание
Член 43, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
Предложението попада в изключителната компетентност на Съюза, посочена в член 3, параграф 1, буква г) от ДФЕС. Поради това принципът на субсидиарност не се прилага.
•Пропорционалност
Настоящото предложение е в съответствие с принципа на пропорционалност поради следните причини.
ОПОР е обща политика. Съгласно член 43, параграф 3 от ДФЕС мерките за определянето и разпределянето на възможностите за риболов трябва да се приемат от Съвета.
Настоящото предложение за регламент на Съвета се отнася до разпределянето на възможностите за риболов между държавите членки. Съгласно член 16, параграфи 6 и 7 и член 17 от основния регламент за ОПОР държавите членки разпределят по своя преценка тези възможности между регионите или операторите в съответствие с критериите, установени в посочените разпоредби. Те съответно разполагат със значителна свобода, когато решават кой социално-икономически модел ще изберат, за да усвоят предоставените им възможности за риболов.
Предложението не поражда нови финансови последици за държавите членки. Тъй като Съветът приема такъв регламент всяка година, публичните и частните механизми за неговото прилагане вече са създадени.
•Избор на инструмент
Предложен инструмент: регламент.
Настоящото предложение е за определяне и разпределяне на възможностите за риболов въз основа на член 43, параграф 3 от ДФЕС.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
•Консултации със заинтересованите страни
Въз основа на съобщението на Комисията „Към по-устойчив риболов в ЕС: актуално състояние и насоки за 2023 г.“ (COM (2022) 253 final), бяха проведени консултации с Консултативния съвет за Балтийско море. Международният съвет за изследване на морето (ICES) осигури научната основа за предложението. Предварителните гледни точки, изразени от заинтересованите страни по отношение на всички засегнати рибни запаси, бяха взети предвид, доколкото е възможно, без да се допуска противоречие с текущите политики, нито да се предизвиква влошаване на състоянието на уязвимите ресурси.
Наред с това научните становища по отношение на ограниченията на улова и състоянието на запасите бяха обсъдени с държавите членки в рамките на регионалния форум BALTFISH, проведен през юни 2022 г.
•Събиране и използване на експертни становища
Бяха проведени консултации с ICES, който е научна организация.
Съюзът се обръща всяка година към ICES с искане за научни становища относно състоянието на важните рибни запаси. Получените становища обхващат всички запаси в Балтийско море, като за запасите с най-голямо търговско значение се предлагат ОДУ 3 .
•Оценка на въздействието
Предложението представлява част от дългосрочен подход, при който риболовът се коригира до постигане и поддържане на дългосрочни устойчиви равнища. С времето този подход следва да доведе до стабилизиране на риболовния натиск и повишаване на квотите, а оттам — и до подобряване на доходите на рибарите и техните семейства. Очаква се увеличеният обем на разтоварванията да окаже благоприятно влияние върху риболовната промишленост, потребителите, преработвателния сектор и търговията на дребно, както и върху останалата част от промишлеността, свързана с търговския и любителския риболов. В този контекст, и особено за Балтийско море, трябва да се подчертае връзката между устойчивия риболов и доброто състояние на морската среда. Стратегията за биологичното разнообразие и свързаните с нея инициативи, по-специално предстоящият план за действие за рибарството и морската среда, са инструменти за постигане на тази цел.
Благодарение на решенията относно възможностите за риболов в Балтийско море, до 2019 г. смъртността от риболов за запасите, за които е издадено становище за МУУ, към момента на определяне на ОДУ беше приведена в съответствие с диапазоните, водещи до МУУ, за всички запаси, с изключение на запаса от херинга в западната част на Балтийско море. Изглежда, че тези решения доведоха също така до възстановяване на запасите и на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов. През 2019 г. обаче стана ясно, че треската в източната част на Балтийско море е подложена на силен натиск. ICES прогнозира, че този запас най-вероятно ще остане изчерпан през следващите години. През 2021 г. бе констатирано, че от много години запасът от треска в западната част на Балтийско море също е под устойчивите равнища (т.е. под Blim), а ICES подчерта, че е силно влошено и състоянието на няколко популации от сьомга. Не на последно място, от 2020 г. насам биомасата на херингата в централната част на Балтийско море е под равнището на устойчивост (т.е. под Btrigger), а през 2022 г. биомасата на херингата в Ботния се е приближила много до тази граница. Поради това се счита, че не е постигнат достатъчен напредък в усилията за възстановяване на всички запаси и привеждането им в съответствие с МУУ.
ICES публикува научното си становище за запасите в Балтийско море на 31 май 2022 г., освен това за херингата в западната част на Балтийско море, което беше публикувано на 30 юни 2022 г. ICES смята, че биомасата на запаса от херинга в западната част на Балтийско море и на запаса от треска в източната и западната му част все още е под безопасните биологични граници. Биомасата на херингата в централната част на Балтийско море остава под равнището на устойчивост. Запасите от треска и сьомга в източната част на Балтийско море в залива на Финландия получават предпазно становище. Останалите осем запаса получават становище за МУУ:
·цацата, херингата в залива на Рига и писията са в добро състояние;
·херингата в Ботническия залив е спаднала до малко над равнищата на устойчивост; а
·треската в западната част на Балтийско море, херингата в западната и централната част на Балтийско море са под равнищата на устойчивост;
·състоянието на отделните популации от сьомга в основния басейн продължава да се различава съществено.
Предвид гореизложеното, предложението е да се продължат: i) възможностите за риболов на сьомга във Финския залив; ii) регионалният подход към запаса от сьомга в основния басейн; и iii) ОДУ за прилов на херинга в западната част на Балтийско море и на треска в западната и източната част на Балтийско море. Предложението ще увеличи възможностите за риболов на херинга в централната част с 14 % и на писия с 25 %. Предложението ще намали възможностите за риболов на херинга в Ботническия залив с 28 %, на херинга в Рижкия залив с 4 % и на цаца с 20 %.
Следователно икономическото въздействие от настоящото предложение за 2023 г. ще се изразява в намаляване за възможностите за риболов за всички държави членки. В резултат на предложението възможностите за риболов в Балтийско море ще възлязат на около 402 000 тона, което представлява намаление с 15,6 % спрямо възможностите за риболов за 2022 г.
•Пригодност и опростяване на законодателството
В предложението се предвижда гъвкавост при прилагането на механизмите за обмен на квоти, които са вече въведени с регламенти относно възможностите за риболов в Балтийско море през предходните години. То не съдържа нови правила, нито предлага нови административни процедури за публичните органи (на ЕС или на държавите членки), които могат да доведат до увеличаване на административната тежест.
Тъй като предложението се отнася за годишен регламент, който ще се прилага през 2023 г., то не включва клауза за преразглеждане.
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Предложението няма отражение върху бюджета на Съюза.
5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване
Мониторингът върху използването на възможностите за риболов под формата на ОДУ и квоти е установен с Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета.
•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението
С предложението се определят възможностите за риболов на определени запаси или групи запаси за 2023 г. за държавите членки, извършващи риболов в Балтийско море.
Регламент (ЕС) 2016/1139 за установяване на многогодишния план за Балтийско море влезе в сила на 20 юли 2016 г. Съгласно този план възможностите за риболов трябва да се определят в съответствие с целите на плана и да са съобразени с целевите диапазони на смъртност от риболов, посочени в най-добрите налични научни становища, издадени по-специално от ICES или от подобен независим научен орган. За запасите, които се ползват от становище за МУУ, в член 4, параграф 3 от многогодишния план се предвижда, че ОДУ по принцип се определя на или под смъртността от риболов, водеща до МУУ (т.е. съответно „стойност на FMSY“ и „долна част на диапазона на FMSY“). Съгласно член 4, параграф 4 от многогодишния план обаче ОДУ може винаги да бъде определен под диапазоните на FMSY. При условията, посочени в член 4, параграф 5 от Регламента относно многогодишния план, ОДУ за запасите в добро състояние може да бъде определен над стойността на FMSY („горна част на диапазона на FMSY“). За запасите с биомаса под равнището на устойчивост, т.е. референтното равнище за биомасата на репродуктивния запас, под което трябва да се вземат мерки за възстановяване на запаса над нивата, позволяващи МУУ („Btrigger“), член 5, параграф 1 от многогодишния план предвижда, че трябва да се предприемат подходящи коригиращи мерки, за да се гарантира бързото възстановяване на запаса до равнища на устойчивост. По-специално ОДУ трябва да бъде определен под горната част на диапазона на FMSY, като се вземе предвид намаляването на биомасата. Съгласно член 5, параграф 2 от многогодишния план, ако биомасата на даден запас е дори под безопасните биологични граници, т.е. под референтното равнище за биомасата на репродуктивния запас, под което запасът може да има намалена възпроизводителна способност („Blim“), трябва да се предприемат допълнителни коригиращи мерки. Те могат по-специално да включват преустановяване на целевия риболов за съответния запас и подходящо намаляване на възможностите за риболов за тези запаси или други запаси при риболовните дейности. Могат да бъдат приети и други коригиращи мерки, като те следва да бъдат функционално свързани с възможностите за риболов. Изборът на мерките следва да се извършва в съответствие с характера, сериозността, продължителността и повторяемостта на положението.
Съгласно Основния регламент за ОПОР възможностите за риболов на запасите, за които е издадено предпазно становище, трябва да се определят на равнища, гарантиращи най-малкото сравнима степен на опазване. В съображение 8 от него също така се посочва, че управленските решения, свързани със смесения риболов, следва да отчитат трудността МУУ да бъде спазен едновременно за всички видове запаси в този риболов, по-специално в случаите когато научните становища сочат, че е много трудно да се избегне т. нар. „ефект на блокиращите видове“ чрез увеличаване на селективността на използваните риболовни уреди.
Възможностите за риболов се предлагат в съответствие с член 16, параграф 1 (отнасящ се до принципа на относителната стабилност) и член 16, параграф 4 (отнасящ се до целите на ОПОР и правилата, предвидени в многогодишните планове) от Основния регламент за ОПОР.
За определянето на квотите на ЕС по отношение на запасите, споделяни с Руската федерация, съответните количества от тези запаси бяха приспаднати от равнищата на ОДУ, препоръчани от ICES. Равнищата на ОДУ и квотите, разпределени на държавите членки, са определени в приложението към настоящото предложение.
За херингата в западната част на Балтийско море според оценката на ICES размерът на запаса е отбелязал известно увеличение, но се запазва на ниво от едва 59 % от Blim. Според ICES биомасата ще остане под Blim най-малко до 2025 г. дори при нулев улов. Темпът на попълване на запасите, който от много години е бавен, се запазва на рекордно ниско равнище. Тъй като нито един от сценариите за улов не би довел биомасата до равнище над Blim в близко бъдеще, ICES потвърждава за пета поредна година становището си за нулев улов. През 2021 г. Съветът реши да забрани целевия риболов, с изключение на риболова с чисто научна цел и дребномащабния крайбрежен риболов, в съответствие с член 5, параграф 2 и член 4, параграф 4 от многогодишния план. След това Съветът реши да определи ОДУ за неизбежния прилов, за да се избегне блокирането на други видове риболов. Като се има предвид, че тези коригиращи мерки все още не се прилагат достатъчно дълго, за да доведат до подобряване на състоянието на запасите, Комисията предлага да се запази забраната за целеви риболов, а равнището на ОДУ да остане непроменено.
По отношение на треската в източната част на Балтийско море ICES все още не е в състояние да определи стойностите на диапазоните на FMSY. Поради това тя издаде предпазно становище за 2023 г. За четвърта поредна година ICES препоръчва нулев улов. Съгласно приблизителната оценка на ICES размерът на запаса остава под Blim, като в средносрочен план той ще се запази под тази стойност, дори и да не се извършва никакъв риболов. ICES също така смята, че през 2021 г. биомасата почти не се е увеличила и че темпът на попълване на запасите остава на рекордно ниско равнище. Тъй като запасът е изчерпан, от 2019 г. насам се прилагат строги мерки. Целевият риболов на треска в източната част на Балтийско море е забранен, с изключение на риболова с изцяло научни цели, и ОДУ е ограничен до неизбежния прилов, за да се избегне т. нар. „ефект на блокиращите видове“ при по-голямата част от другите риболовни дейности в Балтийско море. Бяха приети допълнителни коригиращи мерки, функционално свързани с възможностите за риболов, които се изразяват в забрана на риболова по време на размножаването през пиковия период на размножаване и в потенциалните зони на размножаване. Изключения се прилагат за чисто научния риболов, някои видове дребномащабен крайбрежен риболов, при който се използват пасивни уреди, и пелагичния риболов за консумация от човека, извършван извън основните потенциални зони за размножаване. Наред с това от 2020 г. има забрана за извършване на любителски риболов в основната зона на разпространение, тъй като количествата на улова биха били значителни в сравнение с ОДУ за прилова. Като се има предвид, че тези коригиращи мерки все още не се прилагат достатъчно дълго, за да доведат до подобряване на състоянието на запасите, Комисията предлага те да се запазят и равнището на ОДУ да остане непроменено.
По отношение на треската в западната част на Балтийско море в продължение на много години ICES оценяваше запасът като уязвим, а размерът му под Btrigger. Поради това възможностите за риболов бяха значително намалени и се приемаха съпътстващи мерки, като например забрани на риболова по време на размножаването и ограничения за любителския риболов. Всяка година се прогнозираше, че запасът ще се възстанови през следващата година, но това засега не се е случвало. През 2021 г. ICES забеляза значителни противоречия в предишните си оценки. Поради това тя извърши по-задълбочена оценка. Оценката показа, че запасът е бил в действителност дори под Blim през по-голямата част от последните 10 години. Поради това ICES препоръча значително намаляване на общия улов. Съветът реши да забрани целевия риболов, с изключение на риболова с изцяло научни цели, и да ограничи ОДУ до неизбежния прилов, за да се избегне т. нар. „ефект на блокиращите видове“ при други риболовни дейности. Съществуващите допълнителни коригиращи мерки, функционално свързани с възможностите за риболов, бяха запазени или подсилени. Забраната на риболов по време на размножаването, обхващаща пиковия период на размножаване и потенциалните зони на размножаване, беше запазена с изключения за чисто научния риболов, някои дребномащабни крайбрежни риболовни дейности, използващи пасивни уреди, пелагичния риболов за консумация от човека, извършван извън основните потенциални зони за размножаване, и риболова с драги за двучерупчести мекотели в някои плитки води. Освен това периодът на забрана на риболов по време на размножаване беше удължен, за да обхване любителския риболов. Извън този период ограничението за улов при любителски риболов е снижено до една риба на рибар на ден.
В тазгодишното си становище ICES посочва, че попълването на запасите през 2022 г. се очаква да бъде малко по-високо, отколкото през предходните години. Биомасата на запаса обаче е намаляла още повече и в момента е едва 38% от Blim. Независимо от това в становището за улова, където се посочва стойността на FMSY, се препоръчва увеличаване на общия улов (както през 2021 г. ICES не е в състояние да предостави отделно становище за улова за търговски цели и любителския улов) и се съдържа оценка, според която през 2024 г. биомасата ще бъде над Blim. Същевременно ICES подчертава, че неговата краткосрочна прогноза е много по-несигурна от обичайното, тъй като моделът за оценка не отчита някои (вероятно съществени) неизвестни фактори за смъртност. Следователно ICES подчертава, че при улов на равнището на стойността на FMSY съществува висок риск биомасата в действителност да остане под Blim през 2024 г. Предвид сериозно намалелите запаси, съображенията на ICES и доказано несигурните оценки за тези запаси, Комисията предлага да се възприеме предпазлив подход, като равнището на ОДУ и настоящите коригиращи мерки се запазят непроменени.
През 2020 г. ICES изчисли, че биомасата на херингата в централната част на Балтийско море е спаднала под Btrigger. През 2021 г. тя е намаляла още повече и се е доближила до Blim. Възможностите за риболов бяха значително намалени, при което запасите нараснаха, но остават под Btrigger. От 2015 г. насам не се отчита сериозно попълване на запасите и настоящите възможности за риболов разчитат основно на значителния брой екземпляри, родени през 2019 г. Оценките за това поколение обаче варират. Според оценките на ICES от 2020 г. поколението от 2019 г. е било значително, според тези от миналата година — то е било под средното равнище, а според оценката от тази година — над средното равнище. Въз основа на това ICES препоръчва значително увеличаване на възможностите за риболов, като същевременно подчертава, че запасът се основава на поколението от една-единствена година, а неговата големина не е сигурна. Поради това Комисията предлага да се възприеме предпазлив подход и възможностите за риболов да се определят в най-долната част от диапазона на FMSY в съответствие с член 5, параграф 1 от многогодишния план.
Оценката на запасите от херинга в Ботническия залив се характеризира с известна несигурност през последните години. От 2010 г. насам биомасата непрекъснато намалява. През 2019 г. се наложи ICES да понижи оценката си в своето становище поради ретроспективно констатирано силно изкривяване на резултатите и да издаде предпазно становище с данни от категория 3 на ICES. След задълбочен анализ през 2021 г. ICES повиши оценката си и отново издаде становище за МУУ с данни от категория 1 на ICES. Според ICES биомасата най-сетне отново се увеличава и препоръката е за значително увеличаване на възможностите за риболов. Понастоящем ICES смята, че биомасата на запаса е била в действителност много по-малка през последните години и че е спаднала до равнище малко над Btrigger. Според него това развитие вероятно се дължи на по-малкия размер на екземплярите от херинга — явление, което вече от известно време наблюдават някои крайбрежни рибари. Съотношението тегло/възраст е било ниско през последните 15 години, но през 2021 г. то е спаднало още повече. Единственият препоръчан от ICES сценарий за улов, който би съхранил запаса над равнището на Btrigger през 2024 г., е най-долната част от диапазона на FMSY. Предвид влошаването на параметрите на запаса и за да се избегне спадането му под равнището на Btrigger, Комисията предлага възможностите за риболов да се определят в най-долната част от диапазона на FMSY.
В становището на ICES относно херингата в Рижкия залив не се съдържат конкретни ограничения, така че предложеният ОДУ е стойността на FMSY.
Според ICES биомасата на цацата е устойчива, но в миналото риболовният натиск е бил над FMSY. ICES също така препоръчва да се вземат предвид взаимодействията между запаси от различни видове, тъй като цацата е важен вид, използван за храна от треската. Поради това Комисията предлага ОДУ да се определи в долната част на диапазона на FMSY в съответствие с член 4, параграф 3 от многогодишния план.
ОДУ за писия е комбинация от: i) становището за МУУ за запаса в подучастъци 21, 22 и 23; и ii) становището за МУУ за запаса в подучастъци 24—32, което тази година е с повишена оценка — данни от категория 2 на ICES. И двата запаса да се развиват добре, но не бива да се забравят взаимодействията между запасите от различни видове. Треската е неизбежен прилов при риболова на писия и равнищата на прилова могат да бъдат значителни — особено докато не бъдат въведени по-селективни риболовни уреди. Комисията предлага възможностите за риболов за двата запаса от треска в Балтийско море да се запазят на много ниско равнище. Поради това Комисията предлага ОДУ за писия да се определи в долната част на диапазона на FMSY в съответствие с член 4, параграф 3 от многогодишния план.
В продължение на много години ICES заявяваше, че състоянието на речните запаси от сьомга в района на Балтийско море е много разнородно, като някои от тях са устойчиви, а други са значително отслабени. По отношение на сьомгата в основния басейн ICES предостави становище за МУУ; по отношение на сьомгата във Финския залив — становище, което се основава на подхода, разработен за запасите с ограничени данни. След задълбочена оценка на запаса ICES реши да приложи този подход и към запаса в основния басейн през 2020 г. След допълнителна работа ICES отново представи становище за МУУ през 2021 г. В него обаче за първи път се посочва, че целият търговски и любителски улов на сьомга в основния басейн, който по своята същност представлява смесен риболов на сьомга от устойчиви и отслабени речни запаси, следва да бъде прекратен, за да се защитят отслабените речни запаси. Същевременно обаче ICES смята също така, че продължаването на съществуващия целеви риболов в крайбрежните зони на Ботническия залив и Оландско море по време на летната миграция на сьомга ще се запази като предпазна мярка. Поради това Съветът реши да забрани целевия риболов на сьомга в основния басейн и да определи ОДУ за прилов за неизбежния прилов, с изключение на чисто научния риболов, като същевременно запази като разрешен целевия риболов на сьомга през летния период в тези северни крайбрежни зони. Съветът също прие допълнителни коригиращи мерки, функционално свързани с възможностите за риболов. Забранява се риболовът с парагади отвъд четири морски мили, измерени от изходните линии. Освен това, когато целевият търговски риболов не е разрешен и в зоните на забрана при любителски риболов се разрешава улов само на една сьомга с подрязана перка на рибар за ден. По отношение на сьомгата в района на Финския залив Съветът определи ОДУ в съответствие с предпазното становище на ICES. През 2022 г., поради руската военна агресия срещу Украйна, съответната работна група на ICES не можа да се срещне и ICES реши да удължи валидността на предишните си становища за сьомгата в основния басейн и за сьомгата във Финския залив. Въз основа на това Комисията предлага двете равнища на ОДУ да останат непроменени и да се запазят настоящите коригиращи мерки, като същевременно изрично се посочи, че техниките за улавяне и освобождаване при любителски риболов не са разрешени, тъй като ICES е на мнение, че смъртността след освобождаване е твърде висока и отслабените популации не могат да се защитят.
С Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета бяха въведени допълнителни условия за годишното управление на ОДУ, включително разпоредби за гъвкавост в членове 3 и 4 съответно по отношение на предпазния и аналитичния ОДУ. Съгласно член 2 при определяне на ОДУ Съветът трябва да реши за кои запаси не следва да се прилагат членове 3 и 4, по-специално въз основа на биологичното състояние на запасите. Впоследствие с член 15, параграф 9 от Основния регламент за ОПОР беше въведен механизмът за гъвкавост по отношение на квотите за всички запаси, за които се прилага задължението за разтоварване. Поради това, за да се избегне прекомерната гъвкавост, която би накърнила принципа на разумната и отговорна експлоатация на живите морски биологични ресурси и би възпрепятствала постигането на целите на ОПОР, следва да се поясни, че членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 се прилагат само в случаите, когато държавите членки не използват гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Основния регламент за ОПОР.
Комисията предлага също така да се измени Регламент (ЕС) 2022/109 на Съвета, за да се определи ОДУ за норвежки паут, за който риболовната година започва на 1 ноември 2022 г. Равнището на ОДУ е отбелязано като „pm“ (символичен запис) в очакване на становището на ICES, което ще се публикува в началото на октомври 2022 г., и на консултациите с Обединеното кралство.
2022/0244 (NLE)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА
за определяне за 2023 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси, приложими в Балтийско море, и за изменение на Регламент (ЕС) 2022/109 по отношение на определени възможности за риболов в други води
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 3 от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като имат предвид, че:
(1)Съгласно Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета 4 е необходимо да се приемат мерки за опазване, като при това се вземат предвид наличните научни, технически и икономически становища, включително, когато е приложимо, докладите, изготвени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство и други консултативни органи, становищата на консултативните съвети, създадени за съответните географски зони на компетентност, както и съвместните препоръки на държавите членки.
(2)Съветът приема мерки за определяне и разпределяне на възможностите за риболов, включително, според случая, определени условия, които са функционално свързани с тези възможности за риболов. Според член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 възможностите за риболов следва да се разпределят между държавите членки така, че да осигуряват относителна стабилност на риболовните дейности на всяка държава членка за всеки рибен запас или вид риболов.
(3)В Регламент (ЕС) № 1380/2013 се предвижда, че целта на общата политика в областта на рибарството е да се постигне равнище на експлоатация, позволяващо максимален устойчив улов (МУУ), където е възможно до 2015 г., като за всички запаси то трябва да бъде постигнато най-късно до 2020 г. чрез постепенно постъпателно нарастване. Целта на преходния период до 2020 г. беше постигането на МУУ за всички запаси да се балансира с възможните социално-икономически последици, свързани с евентуалните корекции на съответните възможности за риболов.
(4)Поради това в съответствие с Регламент (ЕС) № 1380/2013 общият допустим улов (ОДУ) следва да се определя въз основа на наличните научни становища, като се отчитат биологичните и социално-икономическите последствия и същевременно се гарантира справедливо третиране на различните сектори на рибарството и се вземат предвид становищата, изразени по време на консултациите със заинтересованите страни.
(5)С Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета 5 бе въведен многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, експлоатиращи тези запаси (наричан по-нататък „многогодишният план“). Негова цел е да се гарантира, че експлоатацията на живите морски биологични ресурси позволява възстановяването и поддържането на популациите на улавяните видове над равнищата, на които може да се постигне МУУ. Съгласно член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 възможностите за риболов на запасите, обхванати от специални многогодишни планове, трябва да се определят в съответствие с правилата, предвидени в тези многогодишни планове.
(6)В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1139 възможностите за риболов на запасите, посочени в член 1 от същия регламент, трябваше да се определят така, че да се постигне смъртност от риболов в съответствие с диапазоните на МУУ възможно най-скоро, постепенно и постъпателно най-късно до 2020 г. Поради това ограниченията на улова, приложими през 2023 г. по отношение на съответните запаси в Балтийско море, следва да се установят в съответствие с целите на многогодишния план.
(7)На 31 май 2022 г. Международният съвет за изследване на морето (ICES) публикува своето годишно становище за запасите по отношение на запасите в Балтийско море, освен становището си за запасите от херинга в западната част на Балтийско море, което беше публикувано на 30 юни 2022 г. ICES посочва, че биомасата на херингата в западната част на Балтийско море в подучастъци 20—24 на ICES леко се е увеличила, но е едва 59 % от критичното референтно равнище за биомасата на репродуктивния запас, под което репродуктивната способност може да бъде намалена (Blim). Същевременно темпът на попълване на запасите все още е на рекордно ниско равнище. Поради това ICES публикува за пета поредна година становище за нулев улов на херинга в западната част на Балтийско море. Съгласно член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1139 следва да се приемат всички подходящи коригиращи мерки с цел своевременно възстановяване на съответния запас до равнища над това, което позволява постигане на МУУ. В член 5, параграф 2 от посочения регламент се изисква и приемането на допълнителни коригиращи мерки. Поради това през 2022 г. целевият риболов на херинга в западната част на Балтийско море беше забранен и беше определен много нисък ОДУ за неизбежния прилов на херинга в западната част на Балтийско море, за да се избегне явлението „блокиращи видове“. Същевременно целевият улов на херинга в западната част на Балтийско море беше разрешен за риболовни операции, извършвани единствено за целите на научни изследвания, при пълно спазване на условията, предвидени в член 25 от Регламент (ЕС) 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета 6 , както и за рибари, извършващи дребномащабен крайбрежен риболов с някои пасивни риболовни уреди. Предвид становището на ICES и непромененото състояние на запаса е целесъобразно възможностите за риболов да останат на същото равнище и да се запазят функционално свързаните коригиращи мерки.
(8)Що се отнася до запаса от треска в източната част на Балтийско море, от 2019 г. насам ICES е в състояние да обоснове предпазното си становище с оценка, съдържаща по-пълни и по-надеждни данни. ICES е на мнение, че биомасата на запаса от треска в източната част на Балтийско море все още е под Blim, като от 2021 година тя почти не се е увеличила. Поради това ICES публикува за четвърта поредна година становище за нулев улов на треска в източната част на Балтийско море. От 2019 г. насам в Съюза са приети строги мерки за опазване на запаса. По силата на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1139 целевият риболов на треска в източната част на Балтийско море беше забранен и за неизбежния прилов на треска в източната част на Балтийско море беше определен много нисък ОДУ, за да се избегне явлението „блокиращи видове“. Освен това бяха приети допълнителни коригиращи мерки, функционално свързани с възможностите за риболов, които се изразяват в забрана на риболова по време на размножаването и забрана на любителския риболов в основната зона на разпространение. Предвид становището на ICES и непромененото състояние на запаса е целесъобразно възможностите за риболов да останат на същото равнище и да се запазят функционално свързаните коригиращи мерки.
(9)Що се отнася до запаса от треска в западната част на Балтийско море, от няколко години научните изчисления сочат, че биомасата на репродуктивния запас е под критичното референтно равнище, под което трябва да се предприемат конкретни и подходящи действия за управление (Btrigger). Поради това през последните години бяха приемани все по-строги мерки за управление. През 2021 г. ICES реши да извърши по-задълбочена оценка, която показа, че в продължение на над 10 години биомасата на запаса от треска в западната част на Балтийско море е била в действителност по-често под Blim. Поради това по силата на член 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1139 целевият риболов на треска в западната част на Балтийско море беше забранен и беше определен много нисък ОДУ за неизбежния прилов на треска в западната част на Балтийско море, за да се избегне явлението „блокиращи видове“. Освен това бяха приети допълнителни коригиращи мерки, функционално свързани с възможностите за риболов, под формата на удължена забрана на риболова по време на размножаване, обхващаща и любителския риболов, и допълнително намаляване на дневното ограничение на улова при любителския риболов. Тази година ICES преразгледа и понижи оценката си за биомасата на запаса. Въпреки лекото увеличение през миналата година биомасата се оценява на по-малко от 40 % от Blim. Поради леко повишените оценки за възстановяване на запасите и неяснотата при допълнителните фактори за смъртност, които понастоящем ICES не е в състояние да включи в своя модел за оценка, в становището за смъртността от риболов, определяща МУУ (FMSY), се препоръчва увеличение на общия улов. ICES подчертава обаче, че неговата краткосрочна прогноза е много несигурна и предвид неяснотата при допълнителните фактори за смъртност има вероятност биомасата на запаса да остане под Blim през 2024 г., ако възможностите за риболов бъдат определени на стойността на FMSY. Освен това, както и през 2021 г., ICES не е в състояние да предостави отделни становища за улова при търговски и любителски риболов. Предвид намаляването на запасите и несигурността около становищата за улова на равнището на стойността на FMSY, е целесъобразно да се подходи предпазливо и възможностите за риболов да останат на същото равнище и да се запазят функционално свързаните коригиращи мерки.
(10)През 2020 г. ICES изчисли, че биомасата на херингата в централната част на Балтийско море е спаднала под Btrigger, а през 2021 г. — че се е приближила до Blim. Тази година според оценките на ICES биомасата се е увеличила, но все още остава под Btrigger. Запасът се основава само на екземплярите, родени през 2019 г., но оценките за това поколение варират значително от 2020 г. насам. Поради това е целесъобразно възможностите за риболов да се определят в съответствие с член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1139.
(11)Биомасата на херингата в Ботническия залив непрекъснато намалява от 2010 г. насам. През 2019 г. ICES реши да представи становище, което се основава на подхода, разработен за запасите с ограничени данни, поради ретроспективно констатирано силно изкривяване на резултатите при оценката на запасите. След задълбочен анализ през 2021 г. ICES отново успя да представи становище за МУУ. Актуализираното становище за 2021 г. беше да се увеличат значително възможностите за риболов за 2021 г. въз основа на оценката, че биомасата най-сетне търпи увеличение. В становището на ICES за 2022 г. възможностите за риболов са слабо понижени. В становището си за 2023 г. обаче ICES преразгледа и значително понижи оценките си за биомасата на запаса. Според ICES тази по-малка биомаса най-вероятно се дължи на непрекъснатото намаляване на размера на херингата. ICES смята, че биомасата на запаса е в момента малко над Btrigger. Единственият препоръчан от ICES сценарий за улов, който би съхранил запаса над равнището на Btrigger през 2024 г., е най-долната част от диапазона на FMSY. Предвид влошаването на параметрите на запаса и за да се избегне спадането му под равнището на Btrigger, е целесъобразно възможностите за риболов да се определят в най-долната част от диапазона на FMSY.
(12)Съгласно становището на ICES за писията треската е прилов при риболова на писия. Съгласно становището на ICES за цацата тя се лови при смесен риболов с херинга и представлява храна за треската. Целесъобразно е тези взаимодействия между запасите от различни видове да бъдат отчетени и възможностите за риболов на писия и цаца да се определят съответно в долната част на диапазона на FMSY.
(13)По отношение на сьомгата в подучастъци 22—31 на ICES няколко години ICES посочва, че състоянието на речните запаси е много разнородно. През 2021 г. обаче след задълбочен анализ ICES посочи в становището си, че целият търговски и любителски улов в основния басейн, който по своята същност представлява смесен риболов на сьомга от устойчиви и отслабени речни запаси, следва да бъде прекратен, за да се защитят отслабените речни запаси. ICES все пак сметна, че съществуващият целеви риболов в крайбрежните зони на Ботническия залив и Оландско море би могъл да се запази по време на лятната миграция на сьомгата. Поради това беше определено специфично равнище на ОДУ за прилова на сьомга в тези зони, освен за: i) риболовните дейности, извършвани единствено с цел научни изследвания, провеждани при пълно спазване на условията, посочени в член 25 от Регламент (ЕС) 2019/1241; и ii) крайбрежния риболов на север от 59°30′ с.ш. между 1 май и 31 август. Бяха приети и допълнителни коригиращи мерки, функционално свързани с възможностите за риболов, под формата на ограничения за използването на парагади и на обема на дневния улов при любителски риболов. За 2022 г. ICES потвърди становището си от 2021 г. Поради това е целесъобразно възможностите за риболов да останат на същото равнище и да се запазят функционално свързаните коригиращи мерки и същевременно се поясни, че техниките за улавяне и освобождаване при любителски риболов не са разрешени.
(14)За да се осигури пълноценно използване на възможностите за крайбрежен риболов, през 2019 г. за сьомгата беше въведена известна гъвкавост между отделните зони на подучастъци 22—31 и подучастък 32 на ICES. Предвид запазването на възможностите за риболов за тези два запаса е целесъобразно прилаганата в момента гъвкавост също да се запази.
(15)Забраната за риболов на морска пъстърва във водите отвъд четири морски мили, измерени от изходните линии, и ограничаването на прилова на този вид до 3 % от комбинирания улов на морска пъстърва и сьомга допринесе за същественото намаляване на множеството случаи на невярно деклариране на улова на сьомга, и по-специално на декларирането му като улов на морска пъстърва. С цел намаляване във възможно най-голяма степен на това невярно деклариране е следователно целесъобразно въпросната разпоредба да бъде запазена.
(16)Мерките относно любителския риболов на треска и сьомга и мерките за опазване на запасите от морска пъстърва и сьомга следва да не засягат по-строгите национални мерки съгласно членове 19 и 20 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.
(17)Използването на възможностите за риболов, определени в настоящия регламент, се осъществява при спазване на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета 7 , и по-специално на членове 33 и 34 от него, отнасящи се до записването на улова и риболовното усилие и до предаването на данни на Комисията относно изчерпването на възможностите за риболов. Поради това в настоящия регламент следва да се посочат кодовете, свързани с разтоварванията на обхванатите от него запаси, които да използват държавите членки при изпращане на данни до Комисията.
(18)С Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета 8 бяха въведени допълнителни условия за годишното управление на ОДУ, включително разпоредби за гъвкавост в членове 3 и 4 съответно по отношение на предпазния и аналитичния ОДУ. Съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 847/96 при определяне на ОДУ Съветът решава за кои запаси не следва да се прилагат членове 3 и 4, по-специално въз основа на биологичното състояние на запасите. Неотдавна с член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 бе въведен механизмът за гъвкавост между отделните години по отношение на всички запаси, които подлежат на задължението за разтоварване. Поради това, с цел да се избегне прекомерна гъвкавост, която би навредила на принципа за разумна и отговорна експлоатация на живите морски биологични ресурси, би възпрепятствала постигането на целите на общата политика в областта на рибарството и би предизвикала влошаване на биологичното състояние на запасите, следва да се определи изрично, че членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 се прилагат само за аналитични ОДУ в случаите, когато не е използвана гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.
(19)Биомасата на запаса от треска в източната част на Балтийско море, от треска в западната част на Балтийско море и от херинга в западната част на Балтийско море е под Blim, а през 2023 г. е разрешен само приловът и научният риболов, а за запаса от херинга в западната част на Балтийско море — само някои видове дребномащабен крайбрежен риболов. Поради това държавите членки, които имат квотен дял от съответния ОДУ, се ангажираха да не прилагат през 2023 г. гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 спрямо тези запаси, така че уловът през 2023 г. да не надвишава ОДУ, определен за запаса от треска в източната част на Балтийско море, за този от херинга в западната част на Балтийско море и за този от треска в западната част на Балтийско море. Освен това на юг от 59°30′ с.ш. биомасата на почти всички речни запаси от сьомга е под критичното референтно равнище за възпроизводство на млада сьомга (Rlim), като през 2023 г. са разрешени само приловът и научният риболов. Поради това съответните държави членки поеха подобен ангажимент за гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години, свързана с улова на сьомга в основния басейн през 2023 г.
(20)С Регламент (ЕС) 2022/109 на Съвета 9 се определят възможностите за риболов на норвежки паут до 31 октомври 2022 г. в участък 3a на ICES, във водите на Обединеното кралство и на Съюза от подзона 4 и във водите на Обединеното кралство от участък 2a. Риболовният период за норвежки паут е от 1 ноември до 31 октомври. За да се осигури възможност риболовът да започне на 1 ноември 2022 г. и въз основа на новото научно становище, както и след консултации с Обединеното кралство, е необходимо да се определи предварителен ОДУ за норвежки паут в участък 3a на ICES, във водите на Обединеното кралство и на Съюза от подзона 4 и във водите на Обединеното кралство от участък 2a на ICES от 1 ноември 2022 г. до 31 декември 2022 г. Този предварителен ОДУ следва да се определи в съответствие със становището на ICES, публикувано на [7 октомври 2022 г.]. Поради това Регламент (ЕС) 2022/109 следва да бъде съответно изменен.
(21)За да се избегне прекъсване на риболовните дейности, разпоредбите на настоящия регламент, отнасящи се до Балтийско море, следва да се прилагат от 1 януари 2023 г. Ограниченията на улова, предвидени в Регламент (ЕС) 2022/109, се прилагат от 1 януари 2022 г. Същевременно по отношение на норвежкия паут в участък 3a на ICES, водите на Обединеното кралство и на Съюза от подзона 4 на ICES и водите на Обединеното кралство от участък 2а на ICES настоящият регламент следва да се прилага от 1 ноември 2022 г. до 31 октомври 2023 г., тъй като това е риболовният сезон за норвежкия паут. От съображения за спешност, предвид необходимостта от продължаване на устойчивите риболовни дейности и започване на съответните риболовни дейности навреме при откриване на риболовните сезони, настоящият регламент следва да влезе в сила веднага след публикуването му,
ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
ГЛАВА I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Предмет
С настоящия регламент се определят възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси в Балтийско море за 2023 г. и се изменят някои възможности за риболов в други води, определени с Регламент (ЕС) 2022/109.
Член 2
Приложно поле
1.Настоящият регламент се прилага по отношение на риболовните кораби на Съюза, които извършват риболов в Балтийско море.
2.Той се прилага и по отношение на любителския риболов, когато той е изрично посочен в съответните разпоредби.
Член 3
Определения
За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, формулирани в член 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.
Прилагат се също така следните определения:
(1)„подучастък“ означава подучастък на Международния съвет за изследване на морето (ICES) в Балтийско море съгласно определението в приложение III към Регламент (ЕО) № 218/2009 Европейския парламент и на Съвета 10 ;
(2)„общ допустим улов“ (ОДУ) означава количеството от всеки рибен запас, което може да бъде уловено в рамките на една година;
(3)„квота“ означава дял от ОДУ, разпределен на Съюза, на държава членка или на трета държава;
(4)„любителски риболов“ означава риболовни дейности с нетърговска цел, експлоатиращи морски биологични ресурси, например за развлечение, туризъм или спорт.
ГЛАВА II
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РИБОЛОВ
Член 4
ОДУ и разпределяне
ОДУ, квотите и функционално свързаните с тях условия, според случая, са посочени в приложението.
Член 5
Специални разпоредби относно разпределянето на възможностите за риболов
Установеното с настоящия регламент разпределяне на възможностите за риболов между държавите членки се извършва, без да се засягат:
а)размените, извършени съгласно член 16, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;
б)приспаданията и преразпределенията, извършени съгласно член 37 от Регламент (ЕО) № 1224/2009;
в)допълнителните разтоварвания, разрешени съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 или съгласно член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;
г)количествата, удържани съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 или прехвърлени съгласно член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;
д)приспаданията, извършени съгласно членове 105 и 107 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.
Член 6
Условия за разтоварване на улова и прилова
Запасите от нецелеви видове в рамките на безопасните биологични граници, посочени в член 15, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, които отговарят на изискванията за дерогацията от задължението за отчитане на улова спрямо съответната квота, са установени в съответните таблици за ОДУ в приложението към настоящия регламент.
Член 7
Забрана за риболов с цел защита на треската по време на размножаването
1.Забранява се риболовът с всякакви видове риболовни уреди в подучастъци 25 и 26 от 1 май до 31 август.
2.Чрез дерогация от параграф 1 тази забрана не се прилага в следните случаи:
а)за риболовни дейности, извършвани единствено с цел научни изследвания, при условие че тези изследвания се провеждат при пълно спазване на изискванията, съдържащи се в член 25 от Регламент (ЕС) 2019/1241;
б)за риболовни кораби на Съюза с обща дължина под 12 m, извършващи риболов с хрилни мрежи, заплитащи мрежи или тристенни хрилни мрежи, с кърмаци, парагади, плаващи парагади, ръчни въдици и джиг глави или подобни пасивни уреди, в зони, в които дълбочината на водата е под 20 m според координатите на официалната морска карта, издадена от компетентните национални органи;
в)за риболовни кораби на Съюза, извършващи риболов в подучастък 25 за пелагични запаси, предназначени за пряка консумация от човека, с използване на уреди с размер на окото 45 mm или по-малко, когато дълбочината на водата е под 50 m според координатите на официалната морска карта, издадена от компетентните национални органи, и чиито разтоварвания са сортирани.
3.От 15 януари до 31 март се забранява риболовът с всякакви видове риболовни уреди в подучастъци 22 и 23, а от 15 май до 15 август — в подучастък 24.
4.Чрез дерогация от параграф 3 тази забрана не се прилага в следните случаи:
а)за риболовни дейности, извършвани единствено с цел научни изследвания, при условие че тези изследвания се провеждат при пълно спазване на изискванията, съдържащи се в член 25 от Регламент (ЕС) 2019/1241;
б)за риболовни кораби на Съюза с обща дължина под 12 m, извършващи риболов с хрилни мрежи, заплитащи мрежи или тристенни хрилни мрежи, с кърмаци, парагади, плаващи парагади, ръчни въдици и джиг глави или подобни пасивни уреди, в зони, в които дълбочината на водата е под 20 m според координатите на официалната морска карта, издадена от компетентните национални органи;
в)за риболовни кораби на Съюза, извършващи риболов в подучастък 24 за пелагични запаси, предназначени за пряка консумация от човека, с използване на уреди с размер на окото 45 mm или по-малко, когато дълбочината на водата е под 40 m според координатите на официалната морска карта, издадена от компетентните национални органи, и чиито разтоварвания са сортирани;
г)за риболовни кораби на Съюза, извършващи риболов с драги за двучерупчести мекотели в подучастък 22 в зони, където дълбочината на водата е по-малка от 20 метра според координатите на официалната морска карта, издадена от компетентните национални органи.
5.Капитаните на риболовните кораби, посочени в параграф 2, букви б) и в) и параграф 4, букви б), в) или г) гарантират, че извършваната от тях риболовна дейност може да бъде проверявана по всяко време от контролните органи на компетентната държава членка.
Член 8
Мерки по отношение на любителския риболов на треска в подучастъци 22—26
1.При любителски риболов в подучастъци 22 и 23 и в подучастък 24 в рамките на шест морски мили, измерени от изходните линии, може да се задържа не повече от един екземпляр треска на рибар на ден. Същевременно в тези зони се забранява любителският риболов на треска от 15 януари до 31 март.
2.Забранява се любителският риболов на треска в подучастък 24 на повече от шест морски мили, измерени от изходните линии, и в подучастъци 25 и 26.
3.Настоящият член не засяга по-строгите национални мерки съгласно членове 19 и 20 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.
Член 9
Мерки по отношение на любителския риболов на сьомга в подучастъци 22—31
1.Любителският риболов на сьомга, включително уловът и освобождаването на сьомга, се забранява в подучастъци 22—31. Всеки екземпляр от случайно уловена сьомга незабавно се връща обратно в морето.
2.Чрез дерогация от параграф 1 любителският риболов на сьомга се разрешава при следните кумулативни условия:
а)може да се улавя и задържа не повече от един екземпляр сьомга с подрязана мастна перка на рибар на ден;
б)всички задържани екземпляри от всички видове риба се разтоварват цели.
3.Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 на север от 59°30′ с.ш. любителски риболов на сьомга е разрешен от 1 май до 31 август в зоните до четири морски мили, измерени от изходните линии.
4.Настоящият член не засяга по-строгите национални мерки съгласно членове 19 и 20 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.
Член 10
Мерки за опазването на запасите от морска пъстърва и сьомга в подучастъци 22—32
1.От 1 януари до 31 декември 2023 г. на риболовните кораби на Съюза се забранява да извършват риболов на морска пъстърва в подучастъци 22—32 на повече от четири морски мили, измерени от изходните линии. При риболов на сьомга на повече от четири морски мили, измерени от изходните линии в подучастък 32, приловът на морска пъстърва — било на борда, било при разтоварването след всеки риболовен рейс — не може да превишава 3 % от общия улов на сьомга и морска пъстърва.
2.Забранява се риболовът с парагади отвъд четири морски мили, измерени от изходните линии, в подучастъци 22—31.
3.Настоящият член не засяга по-строгите национални мерки съгласно членове 19 и 20 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.
Член 11
Гъвкавост
1.Освен когато в приложението към настоящия регламент е посочено друго, по отношение на запасите, за които е предвиден предпазен ОДУ, се прилага член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96, а по отношение на запасите, за които е предвиден аналитичен ОДУ — член 3, параграфи 2 и 3 и член 4 от същия регламент.
2.Член 3, параграфи 2 и 3 и член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилагат в случаите, когато държава членка използва възможността за гъвкавост по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.
Член 12
Предаване на данни
Когато съгласно членове 33 и 34 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 държавите членки изпращат на Комисията данни относно уловените или разтоварените на сушата количества от даден запас, те използват кодовете на запасите, посочени в приложението към настоящия регламент.
ГЛАВА III
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 13
Изменение на Регламент (ЕС) 2022/109
В част Б от приложение IA към Регламент (ЕС) 2022/109 таблицата с възможностите за риболов на норвежки паут и свързания с него прилов в участък 3а на ICES, във водите на Обединеното кралство и на Съюза от подзона 4 на ICES и във водите на Обединеното кралство от участък 2а на ICES се заменя със следното:
„
|
Вид: |
Норвежки паут и свързан с него прилов
|
Зона: |
3a; води на Обединеното кралство и на Съюза от подзона 4; води на Обединеното кралство от участък 2a |
|||||||||||||||||||
|
|
Trisopterus esmarkii |
|
(NOP/2A3A4.) |
|
|
|||||||||||||||||
|
Година |
2022 |
2023 |
|
Аналитичен ОДУ |
|
|||||||||||||||||
|
Дания |
49 478 |
(1)(3) |
pro memoria (pm) |
(1)(6) |
Член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага. |
|||||||||||||||||
|
Германия |
9 |
(1)(2)(3) |
pm |
(1)(2)(6) |
Член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага. |
|||||||||||||||||
|
Нидерландия |
36 |
(1)(2)(3) |
pm |
(1)(2)(6) |
||||||||||||||||||
|
Съюз |
49 524 |
(1)(3) |
pm |
(1)(6) |
||||||||||||||||||
|
Обединено кралство |
10 204 |
pm |
||||||||||||||||||||
|
Норвегия |
0 |
(4) |
pm |
(4) |
||||||||||||||||||
|
Фарьорски острови |
0 |
(5) |
pm |
(5) |
||||||||||||||||||
|
ОДУ |
59 728 |
|
|
|
|
|
||||||||||||||||
|
(1) |
До 5 % от квотата може да включва прилов на пикша и меджид (OT2/*2A3A4). Приловът на пикша и меджид, приспаднат от квотата в съответствие с настоящата разпоредба, и приловът на видове, приспаднат от квотата в съответствие с член 15, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, общо не надхвърлят 9 % от квотата. |
|||||||||||||||||||||
|
(2) |
Риболов по тази квота може да се извършва само във водите на Обединеното кралство и на Съюза от зони 2a, 3a и 4 на ICES. |
|||||||||||||||||||||
|
(3) |
Може да се лови само от 1 ноември 2021 г. до 31 октомври 2022 г. |
|||||||||||||||||||||
|
(4) |
Използват се сортиращи решетки. |
|||||||||||||||||||||
|
(5) |
Използват се сортиращи решетки. Включва максимум 15 % от неизбежния прилов (NOP/*2A3A4), който се приспада от тази квота. |
|||||||||||||||||||||
|
(6) |
Може да се лови от 1 ноември 2022 г. до 31 декември 2022 г. |
|
||||||||||||||||||||
“
Член 14
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
То се прилага от 01 януари 2023 г.
Член 13 обаче се прилага от 1 ноември 2022 г. до 31 октомври 2023 г.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на […] година.
За Съвета
Председател
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 23.8.2022
COM(2022) 415 final
ПРИЛОЖЕНИЕ
към
Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА
за определяне за 2023 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси, приложими в Балтийско море, и за изменение на Регламент (ЕС) 2022/109 по отношение на определени възможности за риболов в други води
ОДУ, ПРИЛОЖИМ КЪМ РИБОЛОВНИТЕ КОРАБИ НА СЪЮЗА В ЗОНИТЕ, В КОИТО Е ОПРЕДЕЛЕН ОДУ ПО ВИДОВЕ И ПО ЗОНИ
В таблиците по-долу са посочени равнищата на ОДУ и квотите (в тонове живо тегло, освен когато е посочено друго) по запаси, както и функционално свързаните с тях условия, когато е приложимо.
Ако не е посочено друго, под „риболовни зони“ се разбират зоните на ICES.
За целите на настоящия регламент се прилага следната таблица със съответствия между латинските и общоприетите наименования:
|
Научно наименование |
Трибуквен код |
Общоприето наименование |
|
Clupea harengus |
HER |
Херинга |
|
Gadus morhua |
COD |
Атлантическа треска |
|
Pleuronectes platessa |
PLE |
Морска писия |
|
Salmo salar |
SAL |
Атлантическа сьомга |
|
Sprattus sprattus |
SPR |
Цаца |
|
Таблица 1 |
|||||||
|
Вид: |
Херинга |
|
|
Зона: |
Подучастъци 30—31 |
|
|
|
|
Clupea harengus |
|
|
(HER/30/31.) |
|
||
|
Финландия |
|
65 649 |
Аналитичен ОДУ |
|
|
||
|
Швеция |
14 425 |
||||||
|
Съюз |
80 074 |
||||||
|
ОДУ |
|
80 074 |
|
|
|
|
|
|
Таблица 2 |
|||||||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Вид: |
Херинга |
|
|
Зона: |
Подучастъци 22—24 |
|
|
|
|
Clupea harengus |
|
|
(HER/3BC+24) |
|
||
|
Дания |
|
110 |
(1) |
Аналитичен ОДУ |
|
|
|
|
Германия |
435 |
(1) |
Член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилагат. |
||||
|
Финландия |
0 |
(1) |
Член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага. |
||||
|
Полша |
103 |
(1) |
|||||
|
Швеция |
140 |
(1) |
|||||
|
Съюз |
788 |
(1) |
|||||
|
ОДУ |
788 |
(1) |
|||||
|
(1) |
Изключително за прилов. В рамките на тази квота не се разрешава целеви риболов. |
||||||
|
Чрез дерогация от първата алинея риболовните дейности, извършвани единствено с цел научни изследвания, могат да бъдат насочени към улов на херинга, при положение че тези изследвания се провеждат при пълно спазване на условията, посочени в член 25 от Регламент (ЕС) 2019/1241. |
|||||||
|
|
Чрез дерогация от първата алинея риболовът по тази квота се разрешава за риболовни кораби на Съюза с обща дължина под 12 метра, извършващи риболов с хрилни мрежи, заплитащи мрежи, парагади с дръжка, мрежи-капани или кърмаци. Капитаните на тези риболовни кораби гарантират, че извършваната от тях риболовна дейност може да бъде проверявана по всяко време от контролните органи на държавата членка. |
||||||
|
Таблица 3 |
|||||||
|
Вид: |
Херинга |
|
|
Зона: |
Води на Съюза от подучастъци 25-27, 28.2, 29 и 32 |
||
|
|
Clupea harengus |
|
|
(HER/3D-R30) |
|
||
|
Дания |
|
1343 |
Аналитичен ОДУ |
|
|
||
|
Германия |
356 |
Прилага се член 6 от настоящия регламент. |
|||||
|
Естония |
6859 |
||||||
|
Финландия |
13 388 |
||||||
|
Латвия |
1693 |
||||||
|
Литва |
1782 |
||||||
|
Полша |
15 210 |
||||||
|
Швеция |
20 420 |
||||||
|
Съюз |
61 051 |
||||||
|
ОДУ |
|
Не е от значение |
|
|
|
|
|
|
Таблица 4 |
|||||||
|
Вид: |
Херинга |
|
|
Зона: |
Подучастък 28.1 |
|
|
|
|
Clupea harengus |
|
|
(HER/03D.RG) |
|
||
|
Естония |
|
21 078 |
Аналитичен ОДУ |
|
|
||
|
Латвия |
24 565 |
Прилага се член 6 от настоящия регламент. |
|||||
|
Съюз |
45 643 |
||||||
|
ОДУ |
|
45 643 |
|
|
|
|
|
|
Таблица 5 |
|||||||
|
Вид: |
Атлантическа треска |
|
|
Зона: |
Води на Съюза от подучастъци 25—32 |
||
|
|
Gadus morhua |
|
|
(COD/3DX32.) |
|
||
|
Дания |
|
137 |
(1) |
Предпазен ОДУ |
|
|
|
|
Германия |
54 |
(1) |
Член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилагат. |
||||
|
Естония |
13 |
(1) |
Член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага. |
||||
|
Финландия |
10 |
(1) |
|||||
|
Латвия |
51 |
(1) |
|||||
|
Литва |
33 |
(1) |
|||||
|
Полша |
159 |
(1) |
|||||
|
Швеция |
138 |
(1) |
|||||
|
Съюз |
595 |
(1) |
|||||
|
ОДУ |
Не е от значение |
(1) |
|||||
|
(1) |
Изключително за прилов. В рамките на тази квота не се разрешава целеви риболов. |
||||||
|
|
Чрез дерогация от първата алинея риболовните дейности, извършвани единствено с цел научни изследвания, могат да бъдат насочени към улов на треска, при положение че тези изследвания се провеждат при пълно спазване на условията, посочени в член 25 от Регламент (ЕС) 2019/1241. |
||||||
|
Таблица 6 |
|||||||
|
Вид: |
Атлантическа треска |
|
|
Зона: |
Подучастъци 22—24 |
|
|
|
|
Gadus morhua |
|
|
(COD/3BC+24) |
|
||
|
Дания |
|
214 |
(1) |
Аналитичен ОДУ |
|
|
|
|
Германия |
104 |
(1) |
Член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилагат. |
||||
|
Естония |
5 |
(1) |
Член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага. |
||||
|
Финландия |
4 |
(1) |
|||||
|
Латвия |
18 |
(1) |
|||||
|
Литва |
11 |
(1) |
|||||
|
Полша |
57 |
(1) |
|||||
|
Швеция |
76 |
(1) |
|||||
|
Съюз |
489 |
(1) |
|||||
|
ОДУ |
489 |
(1) |
|||||
|
(1) |
Изключително за прилов. В рамките на тази квота не се разрешава целеви риболов. |
||||||
|
|
Чрез дерогация от първата алинея риболовните дейности, извършвани единствено с цел научни изследвания, могат да бъдат насочени към улов на треска, при положение че тези изследвания се провеждат при пълно спазване на условията, посочени в член 25 от Регламент (ЕС) 2019/1241. |
||||||
|
Таблица 7 |
|||||||
|
Вид: |
Морска писия |
|
|
Зона: |
Води на Съюза от подучастъци 22—32 |
||
|
|
Pleuronectes platessa |
|
|
(PLE/3BCD-C) |
|
||
|
Дания |
|
8105 |
Аналитичен ОДУ |
|
|
||
|
Германия |
900 |
Прилага се член 6 от настоящия регламент. |
|||||
|
Полша |
1697 |
||||||
|
Швеция |
611 |
||||||
|
Съюз |
11 313 |
||||||
|
ОДУ |
|
11 313 |
|
|
|
|
|
|
Таблица 8 |
|||||||
|
Вид: |
Атлантическа сьомга |
|
Зона: |
Води на Съюза от подучастъци 22—31 |
|||
|
|
Salmo salar |
|
|
(SAL/3BCD-F) |
|
||
|
Дания |
|
13 223 |
(1)(2) |
Аналитичен ОДУ |
|
|
|
|
Германия |
1471 |
(1)(2) |
Член 3, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилагат. |
||||
|
Естония |
1344 |
(1)(2) (3) |
Член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилага. |
||||
|
Финландия |
16 488 |
(1)(2) |
|||||
|
Латвия |
8411 |
(1)(2) |
|||||
|
Литва |
989 |
(1)(2) |
|||||
|
Полша |
4011 |
(1)(2) |
|||||
|
Швеция |
17 874 |
(1)(2) |
|||||
|
Съюз |
63 811 |
(1)(2) |
|||||
|
ОДУ |
Не е от значение |
||||||
|
(1) |
Изразено като брой отделни риби. |
|
|
|
|||
|
(2) |
Изключително за прилов. В рамките на тази квота не се разрешава целеви риболов. |
||||||
|
Чрез дерогация от първата алинея риболовните дейности, извършвани единствено с цел научни изследвания, могат да бъдат насочени към улов на сьомга, при положение че тези изследвания се провеждат при пълно спазване на условията, посочени в член 25 от Регламент (ЕС) 2019/1241. |
|||||||
|
Чрез дерогация от първата алинея риболовът по тази квота се разрешава за риболовни кораби на Съюза на север от 59°30′ с.ш. в зоните в рамките на четири морски мили, измерени от изходните линии, в периода от 1 май до 31август. |
|||||||
|
(3) |
Специално условие: не повече от 450 екземпляра от тази квота могат да се ловят във водите на Съюза от подучастък 32 (SAL/*3D32) |
||||||
|
Таблица 9 |
|||||||
|
Вид: |
Атлантическа сьомга |
|
Зона: |
Води на Съюза от подучастък 32 |
|||
|
|
Salmo salar |
|
|
(SAL/3D32.) |
|
||
|
Естония |
|
969 |
(1) |
Предпазен ОДУ |
|
|
|
|
Финландия |
8486 |
(1) |
|||||
|
Съюз |
9455 |
(1) |
|||||
|
ОДУ |
Не е от значение |
||||||
|
(1) |
Изразено като брой отделни риби. |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Таблица 10 |
|||||||
|
Вид: |
Цаца |
|
|
Зона: |
Води на Съюза от подучастъци 22—32 |
||
|
|
Sprattus sprattus |
|
|
(SPR/3BCD-C) |
|
||
|
Дания |
|
19 882 |
Аналитичен ОДУ |
|
|
||
|
Германия |
12 596 |
Прилага се член 6 от настоящия регламент. |
|||||
|
Естония |
23 087 |
||||||
|
Финландия |
10 408 |
||||||
|
Латвия |
27 884 |
||||||
|
Литва |
10 087 |
||||||
|
Полша |
59 174 |
||||||
|
Швеция |
38 436 |
||||||
|
Съюз |
201 554 |
||||||
|
ОДУ |
|
Не е от значение |
|
|
|
|
|