Становище на Европейския комитет на регионите относно целите и инструментите за интелигентни селски райони в Европа

(2023/C 188/04)

Докладчик:

Radim SRŠEŇ (CZ/EPP), кмет на община Долни Студенки

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (КР),

Предизвикателствата, пред които сме изправени

отново заявява подкрепата си за дългосрочната визия за селските райони на ЕС до 2040 г. (1), която ще подкрепи териториалното сближаване и ще създаде нови възможности за привличане на иновативни предприятия, осигуряване на достъп до качествени работни места, насърчаване на нови и по-добри умения, осигуряване на по-добра инфраструктура и услуги и засилване на ролята на устойчивото селско стопанство и диверсифицираните икономически дейности;

счита, че постигането на въглеродна неутралност до 2050 г. посредством Европейския зелен пакт е от съществено значение за повишаване на просперитета на европейското общество, поддържането на добри условия за живот в ЕС и Зеления пакт за Европа като основна рамка за подкрепа на иновациите, които ще доведат до постигането на тази цел и ще гарантират конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб;

признава, че пандемията от COVID-19 и агресията на Русия срещу Украйна показаха изключителната необходимост от издържливост на всички равнища в рамките на ЕС — от страна на общините, градовете, регионите и държавите членки;

счита, че изпълнението на редица секторни и междусекторни стратегии и политики (2), които съчетават екологичния и цифровия преход в новия геополитически контекст (3), е от ключово значение за постигането на основните европейски цели;

изразява убеждението си, в духа на Декларацията от Леднице (4), че всички тези планове, дейности и подкрепа могат да доведат до обща цел само ако са разгледани цялостно и се прилагат в полза на всички жители на ЕС и на цялата територия на ЕС, като се използват всички налични фондове, политики и инструменти на ЕС;

изразява убеждението си, че селските райони трябва да бъдат оценени като пространство, без което е невъзможно да се постигне дългосрочно устойчиво развитие на ЕС в духа на горепосочените цели;

подчертава, че концепцията за интелигентни села е иновативна политика на ЕС и инструмент за развитие на селските райони, който може да спомогне за съживяването на селските райони, което е основната цел на дългосрочната визия за селските райони на ЕС;

Настоящото състояние показва нашата уязвимост

признава уязвимостта на ЕС и в трите стълба на устойчивото развитие — обществото, околната среда и икономиката;

подчертава, че селските райони съставляват 80 % от територията на ЕС и в тях живее 30 % от населението на ЕС;

10.

признава разликата в условията на живот между селските и градските райони;

11.

осъзнава рисковете, произтичащи от потенциалната липса на енергия от неевропейски източници, значителната почвена ерозия в редица държави от ЕС и потенциалната липса на вода;

12.

подчертава необходимостта от адаптиране на територията на ЕС към изменението на климата, необходимостта от гарантиране на биологичното разнообразие, както и необходимостта от по-широко използване на възобновяеми енергийни източници;

13.

посочва, че много от тези основни предизвикателства, пред които е изправен ЕС, не могат да бъдат решени по друг начин, освен чрез подходяща подкрепа за селските райони, която все още е недостатъчна;

14.

изразява загриженост относно липсата на достъп до цифровизация и недостатъците в инфраструктурата и услугите, които ограничават икономическото развитие на селските райони. За да се запази жизнеспособността на селските райони, трябва да са налице условия за дистанционна работа. Освен това трябва да бъдат изпълнени условията за създаването на предприятия, включително възможността те да извършват дейността си по същия начин, както в града. Стабилният и добър достъп до интернет е предпоставка за създаването на високотехнологични предприятия, отрасли с интензивно използване на данни и преработвателна промишленост в слабо населени райони. В днешно време съществуват големи различия в достъпа до интернет, тъй като селските и слабо населените райони изостават значително от градските райони и градове. Важно е общините и регионите да могат да предоставят социални услуги чрез широколентови или мобилни мрежи. За това са необходими по-добро покритие и по-висока скорост. От друга страна, жителите на общини със слаб достъп до интернет са изложени на риск от цифрово изключване;

15.

отново заявява, че пазарът на труда се променя из основи поради цифровизацията и че през 2040 г. 40 % от населението на ЕС в трудоспособна възраст ще има висше образование (5), като на пазара на труда ще преобладава „цифровото“ поколение Y и Z;

16.

изразява убеждението си, че примерите за прилагане на концепцията за интелигентни села показват значението на този нов инструмент за промяна за цялостен подход към хората и територията (6), свързващ интелигентните общини, интелигентните градове и интелигентните региони в един интелигентен ЕС;

Призив за действие

17.

изразява убеждението си, че просперитетът на ЕС зависи от качеството на цялата му територия и от създаването на сравними условия за живота на неговите граждани от всяка възраст, всякакво образование и всеки социален статус във всяка част на ЕС;

18.

поради това призовава Европейската комисия и съзаконодателите да възприемат цялостен поглед върху развитието на ЕС, който оценява, че развитието на селските райони е от жизненоважно значение за всички граждани на ЕС;

19.

приканва институциите на ЕС, държавите членки и регионите да използват пълния потенциал на концепцията за интелигентни села като нов, иновативен инструмент за европейската политика и за развитието на селските райони; цифровите и технологичните трансформации създават нови предизвикателства и възможности за осигуряване също и на по-високо качество на живот и услуги в селските райони. Те създават нови възможности за диверсифицирана икономика в селските райони и достъп до пазара на труда. В резултат на това те могат да помогнат за справяне с настоящите демографски предизвикателства, задържане на младите хора в селските райони и обръщане на вълните на обезлюдяване и изтичане на мозъци;

20.

призовава за по-голяма подкрепа за селските райони на европейско равнище и на равнището на държавите членки, за да се даде възможност за развитие на интелигентни села и функциониращи връзки между градските и селските райони, със специален акцент върху планинските, граничните, най-отдалечените територии, икономически, социално и демографски застрашените селски райони и острови, които всички трябва да бъдат разглеждани като изключително уязвими, където условията на живот са възможно най-сравними с тези в градските райони, а селските райони са считани за културна територия, управлявана от интелигентни села с диверсифицирана икономика, неразделна и непренебрежима част от която е селското стопанство;

21.

изтъква настоятелно, че всички политики на ЕС следва да насърчават привлекателността на тези територии и да защитават тяхното качество на живот и населението в селските райони, като гарантират равен достъп до основните услуги и предлаганите възможности. Това се отнася не само до политиката на сближаване, но и до политиките на ЕС в областта на селското стопанство, единния пазар, конкуренцията, околната среда и енергетиката, и ще трябва да се вземат предвид променящите се технологични възможности и промени в обществото, предизвикани от усилията за постигане на общоевропейски цели;

22.

предлага при създаването на интелигентни села да се прилагат седем принципа:

—	принципът на промяна на посоката, когато променящите се технологични инструменти позволяват на хората да работят дистанционно от дома или от своята общност и да получават услуги у дома;

—	принципът на кратките разстояния, който води до местно производство и потребление, като се използват принципите на 3-те Е (7);

—	принципът на устойчивост на хората и общностите, местната икономика и околната среда;

—	принципът на едно решение с няколко еквивалентни ефекта, т.е. цялостен подход;

—	принципът на сътрудничество за постигане на ефективни решения, като се установяват връзки между общините за решаването на въпроси от общ интерес, които не са ограничени от административните граници на регионите;

—	принципът на сближаване и взаимно допълване, когато интелигентните села и интелигентните градове в интелигентните региони се развиват чрез сътрудничество както хоризонтално, така и вертикално, възможностите се изравняват и напрежението намалява;

—

принципът на „основано на доказателства“ вземане на решения въз основа на свободно достъпни данни и прозрачност на процедурите, където данните, генерирани с подкрепата на публични източници, са на разположение на публичната администрация, гражданите и предприемачите в интерес на нови решения за развитието на добри условия за живота на хората, общностите и бизнеса.

23.

счита, че този подход ще изисква редица нови решения, съобразени с различните региони и специфични селски райони, което означава също така значителна подкрепа за иновациите, научноизследователската и развойната дейност както на европейско равнище, така и на равнище държави членки;

24.

изтъква значението на предоставянето на услуги на всички граждани на всяко място в ЕС в срок, който се определя въз основа на характеристиките на отделните селски райони. Ще бъде необходима подкрепа за научноизследователска и развойна дейност във всички области на живота в една променяща се „интелигентна“ селска среда;

25.

изисква инфраструктурата да бъде изградена в съответствие с този критерий, като се има предвид, че развитието на пътната и железопътната транспортна инфраструктура е също толкова важно, колкото и развитието на 5G мрежите и свързаната с тях цифрова инфраструктура;

26.

изисква интензивна подкрепа за селските райони за изпълнение на политическата програма I за 2030 г. (8), по-специално за укрепване на цифровите умения и образование, сигурни и устойчиви цифрови инфраструктури, цифрова трансформация на предприятията и цифровизация на обществените услуги. Приветства включването на селските райони в Европейската декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие (9);

27.

подчертава необходимостта да се предотврати появата на общности, изключени от цифровите технологии, и населени места, изключени от цифровите технологии, така че да не се задълбочават различията в обществото;

28.

изисква да се използват реалистично всички налични ВЕИ (възобновяеми енергийни източници), които потенциално съществуват на територията, и да се подкрепи в голяма степен локализирането на производството и потреблението на енергия (развитие на „произвеждащи потребители“);

29.

изисква да бъдат подкрепяни енергийно ефективното строителство и обновяване на жилищата в селските райони, за да се създадат добри условия за наличните жители и пристигането на нови хора;

30.

призовава за създаване на по-добри условия за развитието на диверсифицирани малки и средни предприятия и за превръщането на стартиращите предприятия в естествена част от развитието на интелигентни общини в селските райони;

31.

разбира инициативата за „стартиращи“ села (start-up villages) като важна част от развитието на интелигентните села в техния икономически стълб;

32.

подчертава, че прилагането на стратегии за интелигентна специализация е също толкова важно за иновациите в целия ЕС, включително в селските райони;

33.

призовава за развитието на „добро управление“, включително цифрова публична администрация, което ще даде възможност на хората в селските райони да имат дистанционен достъп до общински, регионални и държавни услуги. Тези действия трябва да бъде придружени от процес на административно опростяване;

34.

призовава образованието да бъде достъпно за всички възрасти, както физически на място, така и чрез дистанционен достъп, както и за развитието на общински центрове с широк набор от услуги — от библиотеки до социална дейност;

35.

призовава качественото здравеопазване и социалните грижи да бъдат децентрализирани, взаимосвързани и организирани по такъв начин, че хората да могат да живеят в домовете си през целия си живот;

36.

отбелязва, че е много полезно да се развият възможностите на телемедицината, като цяло на електронното здравеопазване, както и на нови области (напр. виртуална реалност), които могат да помогнат в редица области — от професионалното образование до социалните грижи;

37.

призовава за интегрирана система за спасяване, която да функционира не само в рамките на отделните държави членки, но и чрез взаимно трансгранично сътрудничество, особено в граничните райони, като по този начин се дава възможност за бърза реакция при извънредни ситуации;

38.

изисква подкрепа за развитието на съвременното селско стопанство и биоикономиката (в крайбрежните райони на синята икономика), за отговорното управление на суровините и материалите по смисъла на кръговата икономика. Изразява убеждението си, че агролесовъдството, интелигентното селско стопанство, аквапониката и други области и практики ще улеснят работата на хората в селското стопанство и ще увеличат продоволствената независимост на Европа и ще спомогнат за борбата с ерозията;

39.

отправя искане да се вземе предвид очакваното увеличаване на броя на хората, работещи на квалифицирани работни места, независимо от местоположението им (напр. хора в творческите области) и превръщането на селските райони в техните домове;

40.

изисква новите решения в областта да бъдат подкрепени с разбирането, че Новият европейски Баухаус се прилага не само за градовете, но и за създаването на ландшафт, чието многообразие се взема предвид, като не се забравя необходимостта от опазване и развитие на биологичното разнообразие;

41.

изисква да се обмисли от финансова гледна точка факта, че способността за адаптиране към изменението на климата, поддържането на биологичното разнообразие и качеството на горите зависят преди всичко от интелигентното развитие на селските райони. Отбелязва потенциала на децентрализираното пречистване на водите в малките общини за подобряване на задържането на вода в ландшафта;

42.

призовава за създаването на условия за активна мобилност (инфраструктура за немоторизиран транспорт), за да се даде възможност за укрепване на здравословния начин на живот на местните жители и за по-нататъшно развитие на устойчивия туризъм;

43.

подчертава основния принос на автономната чиста мобилност за развитието на интелигентни села;

44.

призовава да се гарантира, че подкрепата за общественополезната дейност ще се извършва по такъв начин, че да се защитят уязвимите групи от населението, особено жените. Социалната работа води до подобряване на условията на живот на маргинализираните групи от населението в селските райони и до подобряване на перспективите за живот на децата от изключени общности;

45.

подчертава, че интелигентните села следва да се превърнат в неразделна част от политиката за регионално развитие и да създадат синергии със съществуващите инструменти, например LEADER/ВОМР. В тази дейност правителствата и институциите на всички равнища следва да включат местните групи за действие (МГД) в своето програмиране по по-цялостен начин. Интелигентните села, потенциално управлявани от МГД, имат потенциала да увеличат икономическото, социалното и териториалното сближаване;

46.

изразява убеждението си, че чрез подкрепа за развитието на селските райони с горепосочените мерки ще се постигне значително укрепване на устойчивостта на Европа, ще се гарантира по-високо качество на живот не само в тези райони, но и в градовете в резултат на промените в селските райони ще се повиши конкурентоспособността на ЕС, ще се подобри качеството на околната среда и ще се засили социалното сближаване;

47.

посочва, че мащабът на предизвикателствата изисква силна концентрация на финансови ресурси и всички дейности в селските райони, включително за развиването на връзките между градските и селските райони; счита, че е необходимо да се свържат инструментите за развитие, да се намали тяхната разпокъсаност и да се засилят синергиите между LEADER/ВОМР, инициативите за интелигентни села и МГД, финансирани от много източници по линия на всички европейски фондове, включително Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, плановете за ОСП или средствата по Next Generation EU. Всички тези инструменти са от съществено значение за съгласуваното развитие на селските райони;

48.

призовава за постепенна промяна на критериите за разпределение на подкрепата от източници на ЕС, така че да се вземат предвид териториалният дял на селските райони в ЕС и броят на общините в тях;

49.

призовава политиката на сближаване за периода след 2027 г. да включва специална регионална насоченост и специално заделяне на средства на равнище ЕС за селските райони, с минимален праг на помощта в споразуменията за партньорство. С оглед на проверката на въздействието върху селските райони и съгласно принципа „да не се вреди на сближаването“ тази мярка би трябвало да се прилага и за други политики, включени в бюджета на ЕС, които имат териториално измерение, включително всеки инструмент — приемник на Next Generation EU;

Система за мониторинг

50.

приветства създаването на Обсерваторията на селските райони за създаването на показатели за мониторинг на развитието на селските райони, като се има предвид, че наличието на данни поне на равнището на NUTS3 във всички държави от ЕС е от съществено значение. Подчертава, че е важно държавите членки да предоставят тези данни ежегодно като свободно достъпни данни на разположение на обществеността, включително на научната общност;

51.

обръща внимание на неотложната необходимост да се излезе извън рамките на новата Териториална програма до 2030 г. и дългосрочната визия за селските райони на ЕС, за да се създаде Европейска програма за селските райони, която да може да мобилизира специфични показатели за проверка на използването на структурните фондове в регионите по член 174. Показателите следва да бъдат установени както като основни показатели за цялата територия на селските райони, например в областта на цифровата инфраструктура, така и като специфични показатели, като се вземе предвид специфичното положение в отделните територии — със специфични данни за планинските райони, островите, селските райони, районите с демографски и промишлен упадък и др. Тези показатели следва да бъдат определени на подрегионално равнище (като NUTS 3 и LAU), където се откриват най-големите различия в развитието, и следва да се използват при проверката на въздействието върху селските райони на всички политики на ЕС;

52.

приканва Комисията да включи предложения за цели и показатели в своя доклад за оценка на изпълнението на дългосрочната визия за селските райони на ЕС. Приканва Комисията да предложи начини за интегриране на тези цели в съществуващите системи на ЕС за мониторинг (напр; европейския семестър);

53.

призовава държавите членки и регионите да си сътрудничат за създаването и прилагането на тези показатели за измерване на промените в селските райони;

54.

осъзнава възможностите, предлагани от системното непрекъснато събиране на данни, например чрез спътници, и призовава за тяхното подходящо използване;

55.

осъзнава, че качеството на живот не може да се оценява само количествено; поради това призовава за подкрепа от ЕС за научноизследователски проекти, които ще доведат до създаването на други, особено качествени показатели и методи, които дават възможност за анализ на състоянието и динамиката на развитието в селските райони, което ще даде възможност за цялостен поглед върху това развитие и за подкрепа на най-ефективните интервенции в по-нататъшното развитие на територията и обществото на ЕС.

Брюксел, 15 март 2023 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Vasco ALVES CORDEIRO

(1) COM(2021) 345 final.

(2) Например 8-ия план за действие в областта на околната среда, Плана за действие за нулево замърсяване, стратегията за биологичното разнообразие до 2030 г., REPowerEU, Цифров компас за 2030 г., политическата програма за 2030 г. „Път към цифровото десетилетие“.

(3) COM(2022) 289.

(4) https://memportal.cor.europa.eu/Handlers/ViewDoc.ashx?doc=COR-2022-05357-00-00-DECL-TRA-EN.docx.

(5) Lutz, W., Goujon, A., Kc, S., Stonawski, M. и Stilianakis, N., Demographic and Human Capital Scenarios for the 21st Century: 2018 assessment for 201 countries (Сценарии за демографията и човешкия капитал за 21-ви век: оценка от 2018 г. за 201 държави), EUR 29113 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2018, ISBN 978-92-79-78024-0 (онлайн), JRC111148.

(6) Вж. примерите за добри практики, представени на конференцията „Иновативен регион — възможности и предизвикателства“, проведена в Jeseník през 2022 г. в рамките на чешкото председателство на Европейския съвет: https://mmr.cz/en/microsites/pres/akce/cz-pres-konference-inovativni-region-prilezitosti.

(7) Economy, efficiency, effectiveness — Икономичност, ефикасност, ефективност.

(8) COM(2021) 574 final.

(9) https://digital-strategy.ec.europa.eu/bg/node/11422.